Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Копривщица СУ „Любен каравелов” „Четата на Бенковски“ „Паметникът на Георги Бенковски“ Автор: Иван Цветков, 7 кл. Автор: Ахмед Сидо, 5 класI място, категория „Рисунка“ I място, категория „Рисунка“ „Освободители“Автор: Велина Новакова, 7 кл.II място, категория „Рисунка“ 51
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. КопривщицаСУ „Любен каравелов” „Портретът на „Портрет на „Апостола на свободата“ Тодор Каблешков“ Георги Бенковски“ Автор: Никола Тодоров, 9 кл.Автор: Невена Атанасова, 6 кл. Автор: Христина Петкова, 6 кл. III място, категория „Рисунка“II място, категория „Рисунка“ III място, категория „Рисунка“ 52
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Копривщица СУ „Любен каравелов” Ситуацията вече се променя, Великите сили търсят Руско-турската война (1877 – начин да вземат парче от империята на „болния 1878) между Руската империя човек“ на Европа. и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски Турция вече започва да войни. запада и всички световни сили, като Войната се възприема и е Англия, Франция, наречена Освободителна, тъй Германия искат да като довежда вземат част от нея. до освобождаването на част от българите от османско Българският народ вече се събужда и въпреки няколко владичество. неуспешни въстания, надига снага за освобождение. След няколко военни конфликта между Русия и Априлско въстание Турция – с променлив успех за двете страни – Руската империя също проявява интерес към Избухва преждевременно на 20 части от Турция. април по стар стил в Копривщица и е организирано от Гюргевския Вдигане на въстание и освобождение революционен комитет. Въпреки, че е неуспешно, то представлява своеобразен Така е и в моя роден край, връх на българското където будните Копривщенци, националноосвободително движение. пътуващи из Турция и Европа, Днешните оценки са, че въстанието, макар виждат възможността в и незавършило с военен успех, постига променената международна друга своя основна цел – политическата, обстановка за успешно тъй като народният бунт за независимост използване на ситуацията за намира силен отзвук в Западна Европа и вдигане на въстание и особено в Русия. освобождение.„140 години свобода. Героите и събитията от моя роден край“ Автор: Вельо Кесяков, 6 кл. I място, категория „Писмена творба“ 53
гр. Копривщица Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”СУ „Любен каравелов” „…и лъвът Бенковси…“, Вазов, „1876“„140 години свобода. Героите и събитията от моя роден край“ Автор: Данаил Иванов, 7 кл. II място, категория „Писмена творба“ 54
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Копривщица СУ „Любен каравелов” ОПЪЛЧЕНЦИ ОТ КОПРИВЩИЦА ОПЪЛЧЕНЦИ ОТ КОПРИВЩИЦАТова е моят пра, пра дядо В 1 – ва опълченска дружина, заедно с моя пра, праПавел Т. Тороманов. Той дядо воюват копривщенците– Станю Божилов, Павеле участвал Брайков и Нешо Брайков.в Освободителната руско– турска война като ОПЪЛЧЕНЦИ ОТ КОПРИВЩИЦАопълченец в 3–тадружина. Сражавал се е в Във 5 – та опълченска дружина, заедно с моя пра,битката при Шипка. пра дядо служат копривщенците – Петко Досев и ГаврилДружината е водена от Ц. Кълев.подполковник Калитин имайор КонстантинБорисович Чиляев. ОПЪЛЧЕНЦИ ОТ КОПРИВЩИЦА Във 2 – ра опълченска дружина, заедно с моя пра, прадядо служат копривщенците – Дойчо Рашков, РашкоЦоков, Петър Рашков и Атанас Недблев. „Опълченците от моя роден град“ Автор: Радка Боева, 7 кл. III място, категория „Писмена творба“ 55
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. КопривщицаСУ „Любен каравелов”Анна Стрелкова, 9 клас – I мястоКатегория „Писмена работа“ Там в собата на малката къщурка Там в собата на малката къщурка сгушена между липите стари, подпрял глава на майчиното рамо сълзи пророних, уста зашепна: Кажи ми майко „Що е свободата”? Звезди милиарди в небосвод безкраен. Като наслада непозната, копнежа стар като Земята? Че искам мамо да я вкуся, да стане тя от мен частица. В Балкана стар, в гори вековни свободен да се рея като птица! Старата прегърна ме сърдечно и с глас дълбок, на минали животи, зашъпна тихо: Свободата синко тя е изгрев, обещание за слънчев ден. Владееш ли я ти си птица без нея - птица, в скръб обезкрилен! Там в собата на малката къщурка 56
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Копривщица СУ „Любен каравелов” Атанаска Джоголанова, 12 клас II място Категория „Писмена творба“ Копривщица и приносът й в Освободителното делоКопривщица оставя траен спомен у всеки човек, който я посети - свободи. Съхранени османо-турски документи свидетелстват забило то заради красивата природа, спокойствието и уюта, които това, че градът е определен като вакъф (вид безусловна поземленаноси, или заради възрожденската атмосфера и богатото минало, собственост), чието население плаща натурален или паричен данък,които продължава да съхранява и да предоставя на поколенията. издържащ приют към Цариградската джамия. Копривщенци и до днесСякаш има нещо вълшебно и неповторимо в живописните къщи, се гордеят с някои известни привилегии, представяни като легенда,тесните улички, горските поляни и събитията, за които си спомняме че на туркиня не било позволено да роди в града, а на турчин - дачрез Копривщица. Интересно е как едно такова малко градче може преминава през града с подкован кон. Може би заради относителнатада даде толкова много на българската история - от началото на свобода на действията, през XVIII и XIX век в Копривщица процъфтяватнационалното осъзнаване до постигането на свободата. Гледайки занаятите, търговията и социалното развитие. Основни препитанияна Освобождението като един последователен процес от действия, са абаджийство, гайтанджийство, бояджийство, дюлгерство,Априлското въстание от 1876г. не може да бъде пренебрегнато. джелепство и бегликчийсгво. Копривщенските производители, коитоТова е все едно да се опитваме да изследваме дърво, без да се достигат и до външни пазари, предлагайки стоките си в обширнатаинтересуваме от корените му. Тук са родени видни възрожденски Османска империя, натрупват стабилни парични състояния, изпращатличности, дали тласък на пробуждането на народа, а впоследствие децата си да учат в чужбина, а те, завръщайки се, носят нови идеи заи на революционното дело в страната. По-късно копривщенците развитието на родния град. През 1837 година - изцяло с дарителскиопълченци продължават каузата за освобождението на България в средства - е създадено първото класно училище в страната, в коетоРуско-турската воина. Градът пази спомена за своите велики синове Найден Геров въвежда взаимоучителната метода. Заедно с Неофити подвигът и храбростта им няма да бъдат забравени, защото Рилски, Йоаким Груев, Христо Данов и други учители превръщатпродължават да живеят в съзнанието на техните потомци и на учебното заведение в просветен център с огромно значение. Това деловсеки човек, докоснал се до копривщенската история. е изключително важно, защото образованите деца имат по-широк мироглед, по-възприемчиви и свободолюбиви умове. А именно товаВглеждайки се конкретно в нея, никак не е невероятно, че толкова е плодородната почва за покълналата идея за свобода в съзнаниетозначими събития са се случили точно тук. Те изглеждат като логичен на националните будни личности.завършек на едно планирано и осъзнато действие. Нека проследимпоследователността на събитията от самото им начало. През 60-те и 70-те години на XIX век в България и в съседните страни, където извършват дейността си голяма част от българскитеВъпреки че няма достоверен източник за това как е възникнал градът, революционери, все по-бързо се разпространява идеята засе предполага, че това е станало след падането на България под турско освобождение и започва подготовка за организирано извоюванеробство. В Османската империя градът е с особени привилегии и на свободата. При тези обстоятелства Копривщица е готова да 57
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. КопривщицаСУ „Любен каравелов”даде своя принос към святото дело. През този период израстват всички части на страната не е напразен. Показателни за това саизвестните копривщенски дейци: Любен Каравелов - будител и думите на Каблешков:участник в националнореволюционното движение, председател наБългарския революционен централен комитет в Букурещ; Георги ,, Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа й, коитоБенковски - апостол на IV революционен окръг и главна фигура в трябваше да стигне до ушите на Европа ”.организацията и военните действия на Априлското въстание,неуморно действал в името на каузата; Тодор Каблешков - подпомагал И наистина отзвукът от Априлското въстание достига до Европаи укрепвал развитието на комитетската дейност и отстоявал като доказателство за геройството на българския народ и катодокрай принципите на революционната мисъл; Нешо Попбрайков, зов за помощ.Найден Попстоянов, Брайко Енев и още много известни и неизвестникопривщенски дейци, посветили живота си, а голяма част от тях Като резултат Великите сили виждат необходимостта от тяхнатанамерили и смъртта си в името на мисията със сияйно име Свобода. намеса в Източния въпрос. Русия намира добра възможност за осъществяване на имперските си амбиции, като помогне вСпоред решението на събранието в Оборище /13 април 1876г./ освобождението на балканските държави - Сърбия, Босна и Херцеговинавъстанието е трябвало да бъде обявено на 1 май, но избухва и България. В обявената през 1877г. Руско-турска война се включватпреждевременно на 20 април 1876г. в Копривщица, след като в града около 285 000 руски войници, 60 000 румънци, 56 000 сърби, 30 000са изпратени кърсердаринът Неджиб ага и няколко заптиета да черногорци и 7 500 българи . Сред тях отново се открива участиетоарестуват бунтовниците. Тодор Каблешков обявява началото на на копривщенци, продължили дейността на своите съграждани.въстанието и с кръвта на първия убит турчин съобщава на съседните Свободолюбивият им дух е разбуден отново и около 70 души, родениградове за избухването му. Водят се неравносилни боеве, бунтът или живели в Копривщица, се включват в Освободителната война.в Клисура е потушен, над 200 селяни, които не успели да избягат, са Известни опълченци са: полковник Константин Кесяков - командиризклани. В Копривщица местните чорбаджии убеждават хората, че на I опълченска дружина, най-старшият българин в опълчението;ако предадат бунтовниците, султанът ще пощади и тях, и домовете Петко Попстоянов - брат на Найден Попстоянов; Нешо Брайков,им. Част от ръководителите на въстанието и участниците са Александър Кесяков и много други, наградени с военни отличия и далипредадени и изпратени на съд в Пловдив. Въпреки увещанията на копривщенския принос във финалната крачка на чорбаджиите, Копривщица е разграбена, а много хора са подложенина зверско клане. Освободителното дело. Родният град на Бенковски, Каблешков и Каравелов има честта да даде най-голям брой опълченци отАприлската епопея е обречена на погром поради следните причини: Средногорието - от Пирдоп, Буново, Мирково, Златица, Петрич,не дотолкова добрата организация и турското превъзходство по Смолско, Чавдар и Челопеч участват общо 118 души.отношение на числеността и въоръжението. Въпреки това подвигътна въстаналите копривщенци, панагюрци, клисурци и българи от Като потомка на Копривщица и нейните герои нося в себе си гордостта 58
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Копривщицаот факта, че съм родена и живея именно в малкото градче, където СУ „Любен каравелов”могат да се проследят събития от първите искри на Възраждането,през трепетната подготовка и избухването на въстанието доучастието на копривщенци в Руско-турската война. В дългия иосеян с трудности път към свободата, будният дух на жителитена Копривщица е несломим. Приносът им към освободителнотодело на България е всепризнат и неоспорим. Връщайки се към тезиславни събития и личности от българската история, трябва да сиприпомним техните високи идеали и национални ценности, защотоименно те превръщат съвкупността от хора в единен народ и госъпровождат през тъмните векове на робството, давайки му силида счупи оковите.Днес, 140 години по-късно, може би не оценяваме свободата - било тофизическа или духовна - както са я оценили след петстотингодишноторобство и потисничество. Приемаме я като неизменна част отнашето ежедневие, дори не я забелязваме, а всъщност тя е коронатана нашето национално богатство и самочувствие. Подвигът напостигането й е велик от гледна точка на замисъла, дадените жертвии целта за по-светло бъдеще на родината. В наши дни трябва ощепо-ревностно да пазим националната идентичност и свободатаси, а начинът за опазването им е само един - познаване, почитане ипреклонение пред историята на България.59
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. КопривщицаСУ „Любен каравелов”Анастасия Иванова, 8. клас, III мястоКатегория „Писмена творба“ За моята свобода Красиви са ни пътищата стари и зиданите каменни дувари, с мостовете от онова велико време, оставило в сърцата ни суровото си бреме. Хвърчи Бенковски, смело четата си води, към жадуваните свободни простори. Заради предател, взел няколко гроша, пада той пронизан от яростта лоша. И въпреки че враговете вземат му главата, не е останала за нас далече свободата. Така и Каблешков, възседнал кон, заслужава нашия дълбок поклон. Той смело Копривщица брани, дори болен, дори в кървави рани. И вярващ в доброто, писмо той написа и цял народ на свобода ориса. Още много са тези герои, които ме карат с гордост да крача напред упорито. Без срам и без тъга, с високо вдигната глава. И знам как бих споделяла тогава с всеки Божествената свобода навеки! 60
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Етрополе су „христо ясенов” „Освободител“ „Левски - другото име „Почит към загиналите в борбата Автор: Вяра Алексиева, 7 в на свободата“ за свобода“I място, категория „Рисунка“ Автор: Лилия Лазарова, 6а Автор: Анна-Радина Борисова, 7в II място, категория „Рисунка“ II място, категория „Рисунка“ 61
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. Етрополесу „христо ясенов” „За да не забравяме“ „Три синджира роби“ „140 години свободна България“ Автор: Анета Блажева, 8б Автор: Венко Григоров, 8б Автор: Женя Живкова, 10вI място, категория „Рисунка“ I място, категория „Рисунка“ II място, категория „Рисунка“ „Почит“ „Клетва“ „Рашо войвода“ Автор: Виктория Ценова, 5а Автор: Виктория Василева, 7в Автор: Стилиян Чипев, 10вIII място, категория „Рисунка“ III място, категория „Рисунка“ III място, категория „Рисунка“ 62
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Етрополе су „христо ясенов” Тереза Георгиева - 5 клас, I място Категория „Писмена творба“ Смела жена На Цона Берова През снега върви жена – Османлии не я спират – Цона Берова е тя. за детето я разбират...В тази люта, страшна зима Ето руският юнак – мисия тя важна има. той й кима дава знак.Във цедилото с детето вече Тя езика му не знае, скрила писъмцето. но с писмото ще го смае. Виждам: всичко той разбира. Важно е, че казва то де е турското „легло“ Браво, смела ти жена! а братушките не знаят. Идва на теглото краят. Етрополците помагат, за борба и те се стягат. 63
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. Етрополесу „христо ясенов”Владислав Христов, 5а клас, II мястоКатегория „Писмена творба“ Минута мълчание Остави той дом, семейство, майка, деца и отиде да се бие за народна чест и свобода. Дните бяха тежки, студени и мрачни, но светеха очите, силни юнашки! Вярата бликаше бумтеше сърцето, викът му стигаше чак до небето. В миг се вплетоха саби и пушки гърмяха, трупове падаха, кръвта попи в земята. Раниха и него, той падна завчас, куршумът турски погуби го от раз! Не го видяха вече майка и деца, героят даде всичко за нашата свобода. Гордейте се българи! Пред вас и пред света! Останете тук, пазете родната земя! А за тези пет века страдание, нека запазим минута мълчание! 64
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Етрополе су „христо ясенов” Деана Атанасова, 6 клас, III място Категория „Писмена творба“ Копнеж за свобода Далеч, далеч в Балкана, Тодор Пеев е помагал, В ЗЕМЯ СЪС КРЪВ ОБЛЯНА, на опасност се излагал. Левски крил е неведнъж, българско знаме ce вее, когато търсили са го на шир и длъж. там войвода пеe. Днес вървим no xълма нагоре, и всеки пролетни цветя бере. За своите другари убити, Полагаме ги пред статуи вековни, за майките и децата скрити в памет на войниците бунтовни. и за поробената ни държава, чиято красота ни натъжава. Далеч, далеч в Балкана, в земя със кръв обляна, В красивия ни, величествен Балкан, българското знаме се вее връх издигащ се като великан. и за свободата лелее.По него бродили са нашите братушки, въоръжени с мечове и пушки. Борили се векове наред,С гордо вдигнати глави напред. За мечтата най-голяма и за свободата тъй желана. 65
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. Етрополесу „христо ясенов”Магдалена Димитрова, 11 клас, I мястоКатегория „Писмена творба“Преживяванията и героизма на двама участници във Втората световна войнаВойната. Втората световна война. Сега тя за мен е просто история През първата фаза от войната полкът на дядо Стоян преминалили филм, който вече е свършил. Но когато се докосвам лично до през Страцин, Чиня и Куманово. Последният бил превзет от тях идраматичната история на човек, преминал през всички изпитания, войниците от радост направили парад по случай победата. При Чинялишения, ужаси на едно от най-значителните събития на XX век, германците, за да попречат на полка да премине реката, взривилизапочвам да се замислям. Разбирам, че зад тези събития са стоели моста. Но нашите без много усилия прегазили реката. Смъртта ечовешки съдби. Човешки съдби, които са допринесли за това, което неизменна част от войната. Войнишкото ежедневие е несигурно,имаме днес. Всяко време има своите герои. Хора - индивидуалисти, опасно и навярно и много страшно - да видиш лицето на гибелта - несъс собствено мнение и мислене. Те не се страхуват да жертват само на своите, но и на враговете. Но всички тези хора са се борелиживота си в името на свободата, в името на родното. Героите, за едно и също нещо - свободата. Не само тяхната, а на цял народ,които българската история пази са многобройни. Техните дела с трепнещ в очаквания да чуе добрата вест, че героите на Българияправо са окачествявани като „геройства“, защото не всеки може постигнаха успеха.да притежава това качество - да бъде герой. Дядо Стоян разказва за една покъртителна случка до същия град. ЕднаМакар и малка (преди 5 години) аз помня разказа на един от тогавашните от техните коли тръгнала на разузнаване, но германците залагалигерои - Стоян Павлов Червенков от село Малки Искър, Софийска множество мини и българите в превозното средство станалиобласт. Той е запазил много ярки, незабравими спомени за участието жертва на една от тях. В тази част на историята той замълча сси във войната. С вълнение и голямо желание разказва любопитни овлажнени очи, а аз се замислих за семействата на тези хора. Каквомоменти от борбата срещу хитлеризма. ли са изпитвали, когато най-скъпите им хора са загинали?Бил е в бронеизтребителен полк. Една батарея от полка се е състояла През втората фаза на войната, която е продължила от декемвриот седем-осем изтребителя. Едно доказателство, че Германия била до 9 май под командването на генерал Димитър Стойчев неговиятнаистина силна било, че оръжията на нашите войски са били немски. полк се отправил към Сърбия - Ниш и Белград. Една сръбска реплика,Атакували сме германците с техните оръжия. Колко нелепо! която дядото ми каза, много ме впечатли: „Българите - три милиона народ, шест милиона войско“. Гордееше се, че България, макар иПървата фаза - на 17 септември 1944 г. Мобилизира се 450-хилядна малка, била силна и изглеждала много за враговете.българска армия, която е причислена към Трети украински фронтпод командването на Маршал Толбухин до 7 декември 1944г. Едни обикновени хора - българи, тръгнали на война само защото искат семействата им да живеят в спокойствие. Една малка България, препълнена с безстрашни хора, наричани „герои”. 66
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Етрополе су „христо ясенов”Пътят на полка продължавал към Австро-Унгария през река Драва. една армия не се била отказала, но до един месец и тя била победена.Там се състояла битка, като българите били от едната страна нареката, а немците - от другата. Всеки ден е имало окопни сражения, Мога да си представя какво са изпитвали тези хора, когато е трябвалоне е имало директни нападения. Имало жертви и от двете страни. да са нащрек още един месец и да чакат победния залп. През 4-5 часа свирела тръба ту от едната, ту от другата странана бойното поле и се прибирали мъртвите и ранените. Това от целия Дядо Стоян споделя, че не се чувства герой, а просто е изпълнилразказ на дядо Стоян ме изуми най-много. Разбирам, че почитта към своя дълг... Няма по-хубаво нещо от свободата. Нашите войници,мъртвите налагало да се приберат телата, но това не е присъщо за заедно със съюзниците си, са имали благородна цел - премахванетовойната. Има сражения, макар и окопни. Но защо пък да се приберат на хитлерофашизма.мъртвите? Нали все пак това е война? Явно, че други, неписаничовешки правила, са карали воюващите да бъдат равни пред смъртта Посрещането в София се състояло след жътва. Всички били щастливии в малкото моменти на примирие, не са били врагове, а просто хора. от победата. Нашите войници били посрещнати много радушно отДаже и нелепи, правилата, които са си поставили воюващите, са си всички - били отрупани с цветя и бонбони. Когато се върнал дядоправила и трябва да се спазват, както и било. Стоян, не се прибрал вкъщи, а отишъл в къщата на прадядо ми Цочо и поискал сестра му за жена. Макар че Европа била в руини, вВ една част от войната полкът на дядо Стоян бил обграден като в родното място - глад, немотия, тези хора са мислели за живота, за„чувал“ от германците. Нашите унищожават 12 немски танка и от бъдещето. Завидна духовна сила и жизненост!страх да не са следващите, немците изкачали от оръдията „катотапи”. През това време в България във вестниците са писали, че Моят прадядо също е бил участник във войната. Името му е Цочо„Първата българска рота е в чувал”, а на фронта никой не е знаел Димитров Цочов. Разказвал е на баба, че е бил конник в 32 Силистренскинищо. Може би, това е било по-добре, защото така войниците като полк. Най-важните му битки били тези при Ниш, Крива Паланка ите са знаели са били по¬смели и затова сигурно сме ги победили. Страцин. Споделял, че боевете били страшни. Веднъж е бил на крачка от смъртта. По време на битка един куршум минал през шапкатаНа 6 март 1945г. германците правят пробив на река Драва с потонни му и за един ден косата му побеляла. Не мога да си представя каквомостове и пленяват една от нашите батареи - тази на пълководеца е преживял?.. А прабаба?..етрополец Петър Нишев. Той е един достоен българин, защото следпленяването си е бил принуден да стреля по сънародниците си, но още Прабаба е получила писмо от фронта, че прадядо е умрял при едно отвечерта успява да избяга, рискувайки живота си. Така той показва сраженията. Тя много плакала и страдала, но вътрешно се надявала,своя героизъм и това, че притежава способността да бъде герой че той ще се върне. Така и станало. Когато се върнал, казвал, чеи да бъде запомнен като такъв, защото този който падне в бой за немците били много коварни. Залагали бомби във формата на златнисвобода, той не умира. часовници и химикалки, които при контакт се взривявали. Много от войниците, а дори и от обикновените хора са се лъгали и са посягалиНа 9 май немците обявили капитулация. Тогава от радост полкът на към красиво изработените „бомби“ и така са намирали смърттадядо Стоян искал да изстреля един залп, но се унесли и станали многоповече. На следващия ден били в пълна бойна готовност, защото 67
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. Етрополесу „христо ясенов”си. Те посягали към тези вещи, защото били голи, боси и гладни. Прадядо ми е разказвал, че където и да са минавали българскитеГерманците, за да запазят властта си, са пленявали много унгарски войници, винаги хората са им помагали - давали им храна, вода.момчета. Коварството, подлостта, „ударите под кръста“, ужаситена разкъсаната човешка плът - това са най-често срещаното „лице“ на Въпреки ужасните условия за живот на войниците- всеки спал, къдетоврага, който се чувства победен. Бащата на две унгарчета-близнаци намери и храната им била оскъдна, а подкрепата на обикновенитее молил прадядо и другарите му да се направят, че не ги виждат и да хора била много важна за тях.ги оставят да избягат. Те се съгласили и при едно мостче ги каралида бягат, но те от страх да не ги застрелят, не посмели. Отишли Не е нужно да жертваш живота си, за да бъдеш герой, нужно е самов плен. Моят прадядо до края на живота си все ги споменаваше и се да повярваш, че ти можеш да промениш всичко.ядосваше. Жалко, имало е много невинни жертви! Снимка на прадядо (посоченият) и унгарци, които им помагали. Две унгарки дори подарили букет цветя на прадядо от при- знателност към българските войници, които са помогнали за освобождението. 68
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Етрополе су „христо ясенов” Имаме славно минало, с което трябва да се гордеем! Някога, в далечното минало на България, живял един истински патриот – Паисий Освобождението на България се случва в резултат на националното Възраждане, довело до признаване на Хилендарски. Неговата “ИсторияБългарската екзархия и до организиране на Априлското славяноболгарска” е първата искрица въстание. Въстанието дава повод на Русия да започне надежда в мрачните години на робство и нищета. Тя събужда у хората националната Руско-турската война (1877 – 1878). гордост, дава им самочувствие и самоуважение, подтиква ги към духовно и физическо освобождение. С това свое произведение Хилендарският монах проповядва: “Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език!” Шипченска епопея „140 години свобода“ Автор: Василена Генчева, 10 вII място, категория „Писмена творба“ 69
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. Етрополесу „христо ясенов” „Георги Цариградски“ Автор: Рафаела Василева, 10 в III място, категория „Писмена творба“ 70
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Етрополе оУ „христо ботев”„Посрещане на генерал Гурко в гр. Етрополе“ Автор: Силвия Илиева, 6 кл. I място, категория „Рисунка“„Преминаването на Балкана“ „В очакване на освободителите“ Автор: Десислава Йотова, 6 кл. Автор: Александра Иванова, 6 кл. II място, категория „Рисунка“ III място, категория „Рисунка“ 71
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. ЕтрополеоУ „христо ботев” Eтрополец – спасителят на КАКВО Е САМАРСКОТО ЗНАМЕ? Самарското знаме Самарското знаме е български боен Какво е Самарското знаме? Какъв символ е то за флаг, национална светиня, един от най -първата българска войска - опълчението? Защо е толкова важните военни символи на Българскатаважно това знаме? Каква роля е изиграло в Руско-турската армия. Създадено е от монахини отосвободителна война от 1877-1878г. Нека започнем с малко град Самара (Русия) и е дареноистория за Самарското знаме. на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 - 1878). 1 Единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“. 2ИСТОРИЯ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ ВРЪЧВАНЕ НА ЗНАМЕТОЗнамето е трицветно - червено, бяло, синьо, с вшити в Знамето първоначално е предназначено засредата златни кръстове. От едната страна в тях е въстаниците от Априлското въстаниеизбродиран образът на Иверската Богородица, а от другата (1876).- образите на Светите братя Кирил и Методий. По решение на Думата на град Самара презЖивописните работи са дело на Петербургския художник април 1877 г. знамето е предадено наНиколай Симаков, а бродериите- на монахините от великия княз Николай Николаевич, за даСамарския манастир. бъде връчено на Българското опълчение. През май 1877 г. в Плоещ делегация отКъм дръжката на знамето са прикрепени три ленти: град Самара, начело с Ефим Кожевников и Пьотр Алабин връчва Самарското знаме синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“ на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от стария поборник бяла. войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето погледПиката на знамето е сребърна, във византийски стил, възкликва:изработена по проект на граф Рошфор. 3 4 „Етрополец – спасителят на Самарското знаме“ Автор: Мариян Ботев, 6 кл. I място, категория „Писмена творба“ 72
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Етрополе оУ „христо ботев” Кристиян Николов - VI клас, II място Категория „Писмена творба“ „Свобода жадувана“ Свобода жадувана Свобода жадувана, Свобода - блян.Пет века сънувана връх от слънце облян. За теб загинаха в Балкана Бенковски, Ботев, Караджата, останаха сред орляците диви при посестримите самодиви. Но ето скършиха го ятагана турски юначни българи и храбри руси. И дойде при нас накрая свобода бленувана, по-ценна от рая.73
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. ЕтрополеоУ „христо ботев” Зимното преминаване Жестокото потушаване на Априлското въстание у нас през Балкана предизвиква международен отзвук, светът е потресен и ужасен от зверствата на османлиите. Най-важният етап за Журналистът Макгахан описва в списание ”Daily News” зверствата след Априлското въстание. решаването на Руско-турската война Неслучайно на гроба му е написано: „Спасителят на 1877-1878г. България”. Неговите статии предизвикват широк международен отзвук сред цялата западна интелигенция. Писатели като Виктор Юго, Лев Толстой, Фьодор Достоевски застават твърдо зад статиите на Макгахан, изразявайки и своето становище за свободата на българския народ.Най-силно писъкът на жертвите прокънтява сред руската Руското командване разделя частите,общественост – много хора са потресени, възмутени, прехвърлени при Свищов, на:отвратени... Няма как да останат безучастни, следейки отдалече агонията на своите кръвни братя. Натискът, който Западен отряд (35 000 войници), командирруската общественост оказва върху правителството, генерал-лейтенат Николай Криденердовежда до идеята Русия да обяви война на Турция.Въпреки че руската армия е много по- зле въоръжена от Русчушки отряд (70 000 войници), командиртурската армия, на 18 април 1877г. Русия къса престолонаследникът Александър Александровичдипломатическите си отношения с Османската империя ,а няколко дни по- късно й обявява война. Преден отряд (12 000 войници), командирНа 15/27 юни руски части (командир, генерал-майор генерал-лейтенат Йосиф Гурко, включваМихаил Драгомиров), извършват десант през р. Дунав Българското Опълчение.при Зимнич - Свищов. Създаден е сигурен плацдарм.Инженерните части (командир генерал-майор Действуващата Руска армия започва настъплениеАлександър Деп) построяват два понтонни моста при срещу значително отслабените османски сили. ВСвищов и прехвърлят Действуващата Руска армия на началото на периода решаващо значение имабългарския бряг. В района няма значителни османски преминаването на Стара планина при многосили и централното командване нарежда на Видинския трудни зимни условия. Участват и Българскитекорпус (командир Осман паша) да се придвижи в доброволчески чети. Заети са изгодни подстъпинаправление Видин - Никопол и да атакува флангово от към проходите в планината .запад руските сили. На Източнодунавската армия отрайона на Четириъгълника на крепостите Русе – Силистра–Варна - Шумен с командир Мехмед Али паша (КарлДетроа) е заповядано да застраши от изток руските сили. „Зимното преминаваме през Балкана“ Автор: Любомир Билев, 6 кл. III място, категория „Писмена творба“ 74
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Етрополе професионална гимназия „Тодор пеев”„Апостолът на свободата“ „Виктор Дандевил“ „Тодор Пеев - патрон на Автор: Борис Димитров, 9а Събрина Тодорова, 9а нашето училище“ I място, категория „Рисунка“ II място, категория „Рисунка“ Маргарита Василева, 10а III място, категория „Рисунка“ 75
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. Етрополепрофесионална гимназия „Тодор пеев”Янислав Иванов, 11 б клас, I мястоКатегория „Писмена творба“Моята свобода, твоята свобода, нашата свобода„Най - добрият лек за повечето,ако не всички злини,е свободата…“ - Петко КаравеловСвобода! Дума с много значения, както в българския език, така и в Смятам, че ние не осъзнаваме значението на думата свобода. И недруги езици. Една дума – всепоглъщаща емоция! Една дума, която осъзнаваме саможертвата на стотиците българи, които са даликазва много. Една дума, от която понякога боли. Дума, която се живота си за свободата на България, за нашата свобода. Трудноизползва като значение и символ и под различни форми. Има „свобода бихме си представили готовността им за саможертва, за да запазятна духа“, „ свобода на вярата“, „свобода на общуването“, „свобода вяра, род и Родина. И много често съм се питал колко хора от днешнона облеклото“, „свобода на поведението“ и т.н. време биха постъпили по този начин. Не се сещам за никого.Аз искам да разсъждавам за онази, чисто физическа и духовна свобода, Най-великият българин в историята на България е известен средкоято се разбира различно от българите, които живеят вече 140 всички, като Апостола на свободата. Животът и делото на Василгодини в свободна България. Левски са неповторими в българската история. Той е идеал и пример за поколения българи. Няма по-светъл и по-велик образ в българскатаОт историята знам за онези трудни 500 години, когато българският история, който безрезервно и целенасочено посвещава живота синарод не е имал възможността да се развива наравно с другите за свободата на България. Дали в днешна България ще се роди и щеевропейски народи, защото е бил ограничаван, насилван, поругаван, има такъв герой?!?както физически, така и духовно. Пет века застой в икономическия,културния и социалния живот. Пет века на бездуховност и безвремие. Преди повече от век, Иван Вазов пише цикъла си „Епопея на забравените“. Напомня ни и ни завещава никога да не забравяме нашите герои и даВсичко това ние знаем от историята. Знаем и за великите българи, помним не само саможертвата, но и примера. Научи ни на доблест,за Апостолите на Свободата , за Паисий, Ботев и Левски, за знайните чест и отговорност. И ни ориса да не ги забравяме.подвизи на незнайните герои. Някои от тях са оставили и своипроизведения, в които са описали реалния живот от онова време. В произведенията на поетите и писателите от епохата на българскотоЗа други разказват техните наследници. В онези години, свободата Възраждане е показана най- добре жаждата за свобода. В тях еза нашия народ, е била жадувана и изстрадана. показана и една друга страна – на малкото българи, които дръзват да въстанат и да извоюват свободата на всички. В романа „Под 76
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Етрополе професионална гимназия „Тодор пеев”игото“ Вазов ги нарече „лудите“, но също завеща „…те да са живи“. Често мисля за бъдещето си. Давам си сметка, че моето младежкоЗащото, ако не беше „лудостта“ им, никога нямаше да се стигне до лекомислие може да повлияе на бъдещата ми реализация. Имамтака жадуваната и чакана свобода за България и българския народ. свободата да направя своя избор. Искам да имам и шанса да го постигна. Искам да имам свободата да греша и да се уча от грешкитеАз съм млад човек, който има малко житейски опит, но имам своя си. Искам да се науча да приемам хората, такива каквито са и дапозиция и мнение по много въпроси. За мен свободата е правото да мога да управлявам доверието си към тях.бъда независим, да мога да изразявам свободно мислите си, да избирамприятелите си. Моята свобода ми дава правото да се чувствам За мен свободата в любовта е много важна. Искам да имам свободатаудовлетворен от това, което мога, знам и умея. Благодарение на да обичам и да бъда обичан безрезервно и всеотдайно. Искам данея аз съм отговорен към себе си , близките и приятелите ми. имам свободата да изразявам чувствата си свободно и да казвам на любимата си колко много я обичам. Искам да имам свободатаЗа мен всяко едно начало е трудно. Трябва ми време, за да свикна да греша и да се уча от грешките си. Искам да мога да вярвам нас новите хора, обстановка и обстоятелства. Трудно се разделих любимия човек и да знам, че тя също ще вярва в мен и ще ми дадес близките си, когато трябваше да продължа образованието си в свободата да я обичам.друг град. Трудно ми беше и когато трябваше да се адаптирам къмновото училище и към хората, с които трябваше да бъда всеки ден. Това е малка част от моята свобода. Тази част, надявам се, е иИсках да се харесам на всички и давах най- доброто, за да успея. Имах моята свобода. А нашата свобода...?свободата да избирам – да следвам новото начало или да се откажа.Родителите ми ме оставиха да направя сам своя избор. Дадоха ми Искам да вярвам – свободно. Искам да мисля – свободно. Искам дасвободата да сгреша. Избрах да продължа на новото място, да живея свободно.тренирам любимия си спорт и да се доказвам. Искам свобода - за мен, за теб, за нас.Една индианска поговорка гласи, че във всеки един човек живеятедновременно черният и белият вълк. Черният, като символ на лошотои белият като символ на доброто. Наш е изборът да показваме нашатадобра страна и да потискаме лошото. Това е и нашата свобода дапоказваме нашето отношение към живота и хората. 77
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. Етрополепрофесионална гимназия „Тодор пеев”Генерал Павел хаджи Христов АВТОБИОГРАФИЯ (ЖЕЛЕЗНИЯТ ГЕНЕРАЛ) Роден на 10.04.1859г. в гр. Етрополе в семейството на хаджи Христо Пейов Инджов- брат на Тодор Пеев (членове на ген. Павел Христов със Тайният Революционен Комитет в съпругата и дъщеря си Иванка Етрополе). Още като дете е имал възможността да получи необходимото патриотично възпитание. Това изиграва основна роля в по нататъшната му съдба. Павел Христов завършва първия випуск след Освобождението на военното училище в София през 1879г. Като млад офицер е зачислен в 5-та орханийска дружина, а по късно в 3-та радомирска. На 30.08.1885г. е произведен в чин капитан.АВТОБИОГРАФИЯ Железният генералРоден на 10.04.1859г. в гр. Етрополе в ген. Павел Христов със През Балканската война е началник на 5-та пехотнасемейството на хаджи Христо Пейов съпругата и дъщеря си дивизия. С нея участвува в победоносните сраженияИнджов- брат на Тодор Пеев (членове на Иванка против турците при Ериклер, Тарфа, Лозенград,Тайният Революционен Комитет в Чонгора, Бунархисар и Чаталджа. Голямо изпитание за дивизията и нейния началник са боевете при Етрополе). Бунархисар от 15 до 20 октомври 1912г. Дивизията еОще като дете е имал възможността да атакувана от превъзхождащи турски части и започваполучи необходимото патриотично частично отстъпление. Генерал Павел Христов обаче взема решение да не отстъпва, действа решително, възпитание. заповядва всички части да останат на позициите и даТова изиграва основна роля в по спрат настъплението на противника. За това своенататъшната му съдба. действие е наречен от руските наблюдателиПавел Христов завършва първия випуск „Железният Генерал”.след Освобождението на военното училищев София през 1879г.Като млад офицер е зачислен в 5-таорханийска дружина, а по късно в 3-та радомирска.На 30.08.1885г. е произведен в чин капитан.„Генерал Павел Хаджи Христов“ Автор: Ивайло Томов, 8а II място, категория „Писмена работа“ 78
Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. Етрополе професионална гимназия „Тодор пеев” Виктор Димитров 11 б клас, III място Категория „Писмена творба“ Интересни факти от живота на Петко Милев - СтрашнияПетстотин години сме живели в робство, мрак и жестокост, но широко отворена за апостолите. За него научават дори войводитесме се съхранили като народ, с език и култура. Това е така, защото Филип Тотю и Панайот Хитов. Познавайки убежденията на Петкое имало българи, които обичали свободата и тяхната всеотдайна Милев, сподвижника на Левски, Васил Йонков довежда Апостола презлюбов към родината им давала сили за борба. 1870 година първо в къщата на Петко Милев. Той става касиер на ново изградения комитет.Пет века страдание. Българската земя е напоявана с кръвта намъжете, със сълзите на майките и плачът на децата. Но българинът По- късно е задържан с още 23 съзаклятници от Тетевенския край и е„в няколко дена тайно и полека, порасте на няколко века!“. Болка, съден в София пред турския съд на Али Саид паша. Осъден е на вечнощастие, живот и смърт се сливат в името на борбата. „Народът, заточение в Диарбекир. Три години лежи в тюрмата, а на 8 март 1876който се е научил да умира, се е отучил да бъде роб!“ това показва година избягва заедно със Станьо Врабевски. С руски кораб заминаватготовността на българския народ за свобода и справедливост. за Одеса. Завръщат се в Тетевен на 1 ноември 1877 година заедно с освободителния руски отряд на полковник Давид Орлов.Свободата - тя ни кара да се чувстваме независими и силни, гордии отговорни. След толкова години страдание българинът иска със Вече на 54 години, Петко Милев се включва активно в общественитесмъртта си да изкупи свободата. Народът ни е борбен, не се предава дела на свободния град и се радва на десетте си деца. Умира на 2въпреки вековните унижения и страдания е устоял без да забрави февруари 1889 година.името и езика си. Аз обичам моята родина и вярвам в нея. Искам да живея и да се трудяКойто и да влезе в Тетевен ще види на входа на града големия паметник под това небе, което са ни завещали предците, защото където и дана Петко Милев - Страшния. Роден на 29 юни 1824 година, той тръгва отидем само под родния небосклон ще се чувстваме като у дома.от рано по пътя на народната закрила. Неспокойния нрав на ПеткоМилев го отвежда в средата на бунтовниците. Къщата му остава Героите от моя роден край. 79
„Прекосяването на Балкана от руските войски“ Автор: Василена Петканска, 12 б I място, категория „Рисунка“В изданието са публикувани автентичните творби на участниците в конкурса „140 години свобода. Героите и събитията от моя роден край“. Творбите са поместени със съгласието на авторите. www.kulturainatzionalnaidentichnost.bg
Search
