BIT_winners_Web

слънцето се е окъпало в нея и ние, като се измием с тази вода, ще бъ- дем здрави. На Еньовден ние излизаме рано сутринта на Света Петка, преди да се е вдигнала росата, газим боси по краката и се търкулваме в росата за здраве, берем билки, от които правим голям венец, под който минават всички присъстващи, за да бъдат здрави през цялата година.качвах и се возех на диканята и като забързаха во- Много често са традициите и обичаите в нашето ежедневие, но самоловете, аз падах в сламата и се смеех, а после се тук, в с. Чавдар, са възстановени и се отбелязват два празника, коитокачвах пак, това ми беше много забавно. Такива бяха не се срещат в никое друго селище в Средногорието. Единият обичайнашите люлки едно време. е Вайдудула. Народният обичай Вайдудула е молба за дъжд към Бога. В него участват само жени. Този ритуал се изпълнява, когато от априлГ-жо Радунчева, кои традиции и обичаи бихте до май не е паднал достатъчно дъжд за посевите. Жените се събиратпосочили като непреходни във времето и някъде край река или чешма. Вайдудулата е най-малко момиче в семей-като част от съкровищницата на родния Ви ството. Момичето се накичва с цветя и клонки, всички пеят, молят секрай? за дъжд е обикалят всички къщи в селото.В нашето село традиционно се спазват много оби-чаи, характерни за цяла България. Част от нашите Другият, типичен за нашето село обичай, е къпането на попа на Йор-почитани традиции, които бихме нарекли наша съ- дановден. Той символизира кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръ-кровищница са Коледуване, Пеене на пръстените, Ла- стител в река Йордан. След края на службата в църквата „Свети Ар-заруване, Сирни Заговезни, Еньовден и др. хангел Михаил· в селото, се пристъпва към къпането на отчето, като предварително е избран мъж, който символично полива главата на попаИзключително красив и мил празник е Еньовден. Той с вода. След това той благодари и благославя миряните на село Чавдар.се чества на 24 юни всяка година от жителите населото, като много често неволни зрители и учас- Всички тези обичаи бих определила като непреходни, тъй като те сатници стават туристи, български или чуждестран- част от живота и ежедневието ни от незапомнени времена. Ние смени, които случайно попадат там, но всички те са оч- ги почитали, когато бяхме деца с нашите майки и баби, а сега ги пре-аровани и запленени от това, което виждат. Това е даваме на децата и внуците си. Те никога няма да бъдат забравени,един красив празник, в средата на годината, скътал защото ни учат да бъдем по-добри хора, да не забравяме връзката сив душите на хората почитта към природата и към с природата, да вярваме в доброто и в надеждата за един по-добър ицветята, надеждата в целебната сила на билките. по-щастлив свят.Еньовден е известен с това, че срещу празника сеизвършва най-масовото бране на билки, защото то-гава те придобиват най-голяма лечебна сила, коятоизчезва с изгрева на слънцето. Важен елемент отпразника е измиването за здраве и мълчаната вода.Лечебната сила на водата се обяснява с това, че 51

СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. Златица „Стоян Николов - вуйчо на баща ми·, Румен Руменов, 5 клас, I място, автор Виктория Велева, I клас, III място, категория „Рисунка· категория „Статия· МИНАЛОТО ОЖИВЯВА ДНЕС Здравейте! Ще ви разкажа за някои разлики между Миналото и Днес. Знаете ли, че в Миналото хората не са имали мобилни те- лефони. Вместо това са имали много книги и с тяхна помощ са намирали информацията, която са търсели. В Миналото хората от нашия град не са имали Фейсбук, вместо това са излизали на седенки. Седенките са сбирки, на които младите хем си го- ворят, хем вършат някаква къщна работа. В днешни дни хората са забравили да говорят помежду си. Те само си пишат по соци- алните мрежи. Днес има най-различни готварски уреди, но в миналото е имало казан и лъжица. Това са били главните инструменти за готвене. Интересно е, че не е имало ток – използвали са жив огън! Може- те ли да си представите? Да готвиш на огън! В Миналото любовта не е била много известна. Браковете са били по сметка. Бащите са купували съпруги за синовете си. Бащите, които са продавали дъщерите си, са ги давали за кози, крави, овце, прясно мляко и дори за малки къщички в планините. В днешни времена този обичай го няма. Никой вече не продава децата си като стока животни. Училищата Днес са много по-различни от тези преди. Днес учи- лищата разполагат с таблети, компютри, лаптопи, бели дъски с маркери и мултимедии. Мисля, че всички знаете кое какво е – все пак живеем в 21 век. На децата в днешно време ни е по-лесно да учим, защото има и интерактивни дъски също така. Децата учим със забавление, докато преди не е било така. Преди дъс- ките са били черни и са се ползвали бели тебешири за писане върху тях. Триели са се с гъби с вода. Децата тогава не са имали такива модерни технологии. Използвали са само своите книги и тетрадки за писане. Според мен не е било забавно, защото дисциплината е била много строга. Не казвам, че в днешни дни52

Влизам в класната си стая. Там са моите приятели. Аз сядам на чергата на пода и се приготвям за час. Моята учителка влиза и ние започваме да учим. Днес учим буквата Ю. Интересна буква, много красива. След като часът ни с госпожата приключва, тя ни позволява да извадим своя обяд и да ядем. Аз изваждам своята филия с хляб и ям. С моите приятели си говорим за новата буква, дето научихме днес. След това имаме час по смятане. Не го харесвам този час, обаче тате казва, че смятането е хубаво и полезно. Честно казано, не знам.няма дисциплина, но в Миналото децата са се страхували от Прибирам се вкъщи и храня нашите животни. Имаме една крава.учителите си. Днес почти няма дете, което да се страхува от Казва се Валя. Валя ми е приятелка. Споделям й какво учих днессвоя учител. Интересен факт е, че тетрадките са били за бо- и мисля, че дори тя се научи да смята.гатите деца. Децата, които не са били заможни, са използвалималки дъсчици с пясък и са писали върху тях с перо. Макар деца- Вечерта сядам с мама и тате на софрата, споделяме си как ета да не са имали пари за тетрадки и химикалки, то те са имали минал деня. Лягам да спя. Обичам да спя на земята, макар ня-нещо по-ценно, а именно мотивация за учене. Днес дори това кои приятели да ми се присмиват, аз считам, че е удобно. Същолипсва. Дори мотивацията е изчезнала и е останала някъде там така не мисля, че моята приятелка Валя може да спи на земята,в Миналото. а аз не…Искате ли заедно да си представим, че се връщаме 50 годининазад? Нека си представим, че сме малки деца и сме в основно Животът преди не е бил лесен. Аз предпочитам да живеяучилище „Отец Паисий Хилендарски· (днешното му име е Средно Днес, в 21 век. Моят роден град Златица е прекрасен.училище „Свети Паисий Хилендарски – гр. Златица). Хайде, да Всичко е много по-лесно, отколкото преди 50 години.започваме! Дами и господа, обиколете целия свят, но никога не забравяй- те родния си град и обичаите му!Сутрин е, събуждам се от шума на животните ни в обора. Ниеживеем в малка къща в малкото градче Златица. Обличам сеи си измивам лицето с вода от стомната, която мама донесеот кладенеца снощи. Приготвям торбичката си за училище. Внея слагам две тетрадки, перо и бурканче с мастило. Мама итате не са богати, но се опитват да ме изучат. Казват, че неискат да бъда прост земеделец, искат да стана лекар. Казват,че искат да помагам на хората. Аз правя всичко възможно да неги разочаровам, защото ги обичам. Влизам в училището – сгра-да на два етажа, прилича на къщата на чорбаджията Георги. 53

СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. Златица Божидар Стефанов, 7 клас, II място, категория „Статия· СБОЙКА С НЕВЕРОЯТНА ПРЕЦИЗНОСТ Аз съм от град Златица и съм на 14 г. В района има много руд- Въпреки че е построен преди около 40 години, тунелът и днес се ници за добиване на медна руда и фабрики, където тя се прера- смята за модерно и единствено по рода си съоръжение в Бълга- ботва. Ще ви разкажа за прокопаването на тунел от открития рия. Още няколко интересни факта за него: рудник в местността Елаците до фабриката в с. Мирково. Цел- та е добитата и натрошена - скоростта на движение на руда да се транспортира от рудата е 3,2 м/сек. открития рудник, разположен - превозва около 2,5 тона руда в землищата до гр. Етрополе, в час до Обогатителния комплекс - лентата има живот около в с. Мирково по 6,5 километ- 10 години рова гумено-транспортна - работниците се движат в лента, разположена в тунел, тунела с електрическа дре- преминаващ под билото на зина Стара планина. Взети са специални мерки за сигурност, като може да се През 1978 г. маркшайдерът спира движението на лента- Георги Христов е ръководил та със специално въже. прокопаването на тунела, Направеното проучване ми направлявано с лазарен лъч. разкри интересни факти за Сбойка се нарича мястото, българските специалисти и прецизната им работа. Това е до- където са се срещнали двете бър пример за нас, с какво можем да се гордеем и какви профе- бригади. Всяка една от тях е сионалисти бихме могли да станем. започнала прокопаването от края на тунела към средата. Работата преминала с изключителна точност – отклонение по оста 75 мм и по ниво 64 мм. На 1 август 1978 г. бригадите се срещат. На снимката е показан точно този момент.54

СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. ЗлатицаИвет Бачева, 7 клас, III място,категория „Статия·СРЕЩИ С МИНАЛОТО - СТАРИТЕ СНИМКИ РАЗКАЗВАТ Драглище и там се задомяват. Моят дядо Петър Милев е потомък на единия от синовете – Миле. Бащата на моя дядо, който се казва Стоян, има един брат (Атанас) и две сестри (Милана и Мина).Важно място в историята на борбите на българския народ Старите снимки разказват, че родът Милеви дълги годиниза свобода заема Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 прави родови срещи под стария орех на дядо Атанас. Въпре-г. Несъгласни с решенията на Берлинския конгрес, оставил в ки че сестрите Милана и Мина вече имат други фамилии,пределите на Османската империя земите от този българ- техните семейства никога не отсъстват на тези срещи.ски край, преди 130 години неговите жители се вдигат с оръ- От усмивките по лицата им се вижда колко са щастливи,жие в ръка да извоюват своята свобода и са де присъединят че са заедно. Децата се веселят, като играят на игри неиз-към Княжество България. Въстанието е жестоко потушено вестни за нас, а възрастните разговарят и пеят песни.от турците. Много села опожарени и хиляди българи нами-рат спасение, като се преселват в свободната българска Докато двамата братя и двете сестри имат сили, има идържава, напускайки насила родното си огнище. родови срещи, но за съжаление техните деца, понесени от течението на ежедневието, не намират време да продъл- жат това, което техните родители започват. Сега ние по- томците им може да се каже, че не се познаваме. Дали ще имаме сили и желание да възродим традицията на нашите прадеди?Част от преселниците от Разложко и по-точно от ДолноДраглище идват в Златица. Така прави и пра-пра-пра дядотона моя дядо по майчина линия.Родът Милеви води началото си от преселника от ДолноДраглище – Андре Коджабашев. Той пристига в Златица счетиримата си синове: Миле, Герасим, Бошун и Серафим,търсейки по-добър живот. Дъщерите му остават в Долно 55

СУ „Любен Каравелов·, Копривщица Радка Боева, 6 клас, I място, категория „Статия· СЪКРОВИЩА ОТ МИНАЛОТО - ЖИВОТЪТ Сега нека ви разкажа и за традициите на хората. Те са били И ТРУДЪТ НА ХОРАТА ОТ КОПРИВЩИЦА спазвани от всички. Традиции, спазвани в града, са Заговяване, Тодоровден, Лазар, напяване на пръстен и други. Напяване на Хората от моя край в миналото са се занимавали главно със пръстен е традиция само за момичетата. В тази традиция, земеделие и животновъдство. Денят им започвал от ранна когато момите станели на възраст за женене, гадаели коя ще сутрин и е приключвал късно вечерта. През пролетно-летния се ожени през годината. Според мен това е интересна и за- сезон са отивали рано на нивите, за да ги изорат и посеят. В бавна традиция. Но днес тя, като и много други, не се спазва. земеделието са отглеждали главно ръж и овес и малко картоф. Когато баща ми е бил дете, той е обичал празника Заговяване. Картофът бил предимно за лични нужди. През пролетта са На този празник са палели огньове. Около огньовете започва- садели картоф и овес, а през есента - ръж. Жънели са през ав- ло шумно веселие, обикаляли кукери, облечени с кожуси, маски густ другата година. На по-далечните ниви хората са преспи- и накачени със звънци. Децата на този ден се обличали като вали, докато ги изорат и посеят. Отглеждали предимно овце приказни герои. Хората прескачали огньовете за здраве. Спо- и крави. Също волове и коне. Ползвали са ги за обработване ред вярванията кукерите гонят злите духове. Този празник се на земята. По-бедните хора впрягали млекодайните крави за празнува и до днес в града. оране. През лятото хората косели ливадите, от които се по- лучавало сено за животните. Например моето семейство е Сега ще ви разкажа за един интересен случай за сватба в Коп- отглеждало крави, овце, кокошки и зайци. ривщица. Разказвали са за него и по телевизията. Сгодяването ставало - като се хареса момата и семейството на момчето Ежедневието на хората било еднообразно. Когато настъпва- отиде да я иска. Ако момичето и семейството й са съгласни, ла зима, хората прибирали животните в обори, за да прежи- сватбата е уредена. Но има и друг случай, когато младожене- веят студовете. През зимата хората са били повече вкъщи. цът го няма. Това е много, много стара традиция. Майката Когато децата навършели 10-12 години, ходели да помагат на на момчето харесвала момиче. Семейството на момчето оти- нивите. Момичетата помагали по-малко на нивата и повече в ва да иска момичето и ако то и семейството му са съгласни, къщната работа, а момчетата помагали на нивата и при жи- правят годежа. Слагат потурите и ризата на момчето върху вотните. Момичетата помагали в готвенето и чистенето, раменете на момичето и казват, че сега и годеникът й е с нея. в жъненето. Момчетата хранели животните и ги извеждали Това е един интересен случай за сватба без младоженеца. на паша. Семействата са били големи - с 4-5 деца, а и повече. Техниката не била добре развита. Нямало машини. Земята се Повечето празници са през зимния период на годината. Хората обработвала с животинска тяга. Моите баба и дядо ходели са се събирали с близки и приятели, за да се видят. Надявам се на работа и са се занимавали по-малко със земеделие, което моята статия да Ви е харесала и да сте разбрали повече за е било предимно за лични нужди, защото по тяхно време е бита на хората от Копривщица. имало ТКЗС (Трудово кооперативни земеделски стопанства). Тези стопанства са обработвали по-голямата част от земе- делската земя. Също са отглеждали овце и крави. За това жи- вотът на моите баба и дядо не е протичал на полето, както в миналото. Те са работели в града, в сферата на търговията.56

СУ „Любен Каравелов·, Копривщица„Копривщица - 20 априлий 1876 г.·, автор Нелина Орашъкова, „Ферма·, автор София Тороманова, IV клас,III клас, I място, категория Рисунка II място, категория Рисунка„Трудът на хората·, автор Луко Стефанов, IV клас,III място, категория Рисунка 57

СУ „Любен Каравелов·, Копривщица Зоя Иванова, 4 клас, II място, категория „Интервю· НАРОДНИ ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ ОТ МИНАЛОТО НА На Богоявление и в Копривщица се хвърля и лови кръст в ре- КОПРИВЩИЦА ката. По това, какво е времето през този ден се гадае каква Интервю с Мария Караниколова ще е годината - „ако замръзне китката на кръста, годината ще е плодородна·. Мария Караниколова е родена в Копривщица, където минава На Бабинден се „къпят· (поливат им да си измият ръцете) детството й, завършва копривщенската гимназия, живее и бабите - жените които помагат при раждането на децата работи в града. Дългогодишен екскурзовод в Дирекция на му- в селището. След това ги даряват, най-често с кърпа или зеите, уредник на къща - музей „Любен Каравелов·, познава- дрешка. „Къпят· и младите булки, венчани пред изминалата ща бита и обичаите на Копривщица. година, свекърът им връзва на ръката паричка (златна) с червен конец, за да са здрави и да не ги стигат лоши сили и Г-жо Караниколова, ще ми разкажете ли болести. Подаряват им поднос със „нящо·- плодове, сладки, по-подробно за обичаите, свързани с задължително има главичка лук за „сполука·. миналото на Копривщица? На Тодоров ден се кичат конете, участват в надбягвания, Родена съм в Копривщица, израснала съм тук, вече дълги го- надтегляния, след което на групи с конете се ходи на гости дини работя в Дирекция на музеите - Копривщица. Познавам у имениците. бита на копривщенци, слушала съм разказите на старите хора, чела съм много по въпроса и мога с удоволствие да ти На Сирни Заговезни - Заговяване - хората се маскират разкажа. Това, което искам да отбележа е, че в Копривщица („правят се на маскари·),палят големи огньове урбалки·, съ- са запазени от миналото и до днес много обичаи. Едни от бират се около тях, гърмят, гонят злото. На Благовещение тях са тези, свързани с християнския календар. Да започнем - Благовец, се събират изсъхнали клонки и листа, запалват с: се, прикадява се около дома, за да бягат змиите и гущерите. Посрещането на Новата година – сурвакане. Момчетата и На Лазаров ден - това е по-малко популярен празник днес в до днес обикалят градчето с накичени дрянови пръчки, сур- Копривщица, напоследък младите копривщенки се опитват вакат и благославят, а копривщенци ги даряват с паричка да възродят традицията на лазаруването - млади момичета, (монета), за да са здрави като нея и лакомство. Напяване окичени с цветя, обикалят домовете, пеят и наричат, а сто- на пръстените е обичай, с който в началото на годината паните им дават яйца. На Цветница и Кръстна неделя са порасналите момичета - „момите·, и участниците в играта връзвали люлки и са люлеели момите и младите булки. Друг гадаят какъв ще бъде женихът им. Обичаят включва хумо- пролетен празник е Свето 40 - отбелязване на първа пролет ристични песни, наричания и хора.  на 22 март. Неизменна традиция е копривщенки да омесват малки ритуални питки - „туртета·, на тях се оформят коша- рите, овцете, агнетата и т.н. През деня децата излизат на поляните и търкалят питките по тревата, издълбават зал-58

чета от питките и ги скриват в тревата за лястовичките При сватба - има седмичен ритуал. В четвъртък се калес-и щъркелите, за да имат какво да хапват като се завърнат ват (канят) кумовете, на сватбата се даряват: булката -и да се чувстват добре дошли у дома. На Великден освен, че родата на съпруга си, свекърът и свекървата даряват бул-омесват и пекат козунаци и боядисват яйца, задължително ката след като им каже „мамо· и „татко·. Всички сватбарисе ходи на гости при родителите и кумовете с козунаци и даряват с нещо младоженците. При раждане на дете - сеяйца и друга почерпка. На Св. Спас копривщенци излизат омесва питка (пануда), събират се само жени, даряват напри едно кладенче - аязмо под връх Богдан, там преспиват детенцето по нещо дребно и го орисват (пожелават) му какс вяра и надежда, че водата е лековита и ще помогне за да се случва животът му. При прохождане на детето серешаването на здравни и битови проблеми. На Гергьовден - омесва питка (прощъпалник), подреждат се различни дребниняма по-особени традиции, и тук се хапва агнешко. Агнето, неща от бита, детето се пуска само да стигне до тях, а поопределено за Св.Георги се накичва и тогава се принася в това, което вземе се гадае с какво ще си изкарва хляба катожертва. На Петровден - се коли петел. порасне. В Копривщица по различни поводи се прави курбан - на големи християнски празници - Гергьовден, Богородица,На Илинден - вярват, че ако вали и гърми Св. Илия обикаля с а в семействата при различни неприятни преживявания. Вколесницата си по небето. жертва се принася здраво животно, приготвената от него храна се раздава за здраве.На Никулден - рибника в Копривщица не е печен или пълненшаран, а скумрия, печена с кисело зеле и ориз. Питам Ви за обичаите от миналото, а Вие все повтаряте, че те са запазени и до днес. Защо?На Игнажден - по първия гост се предрича каква ще е след-ващата година. Мило дете, разбрах, че ме питаш за обичаите и традициите от миналото, свързани с Копривщица. Но нали за това саНа Коледа - обикалят коледари, пеят песни и наричат, а до- традициите - да се възраждат, да се предават от поколениемакините ги даряват с кравай, гевречета и кървавица. Ходи на поколение, да бъде съхранена връзката с предците ни и засе на гости при родителите и кумовете, носи се кравай да можеш и ти днес да научиш за тях.(млин) и кървавица. Искрено Ви благодаря за отделеното време!Казахте обичаи, свързани с християнскиякалендар, други има ли? И аз благодаря - винаги съм насреща, ако мога да бъда полезна!Има, разбира се! Тези обичаи също са от миналото, но и тесе спазват тук и до днес. 59

СУ „Любен Каравелов·, Копривщица Христина Петкова, 5 клас, II място, категория „Статия· БИТЪТ И ТРУДЪТ НА МЕСТНИТЕ ХОРА В МИНАЛОТО И БЛАГОДЕТЕЛЯТ НА КОПРИВЩИЦА Историята на Копривщица е показателна, че заможните по През 1932 г. дарение от 6000 английски лири за основен фонд за издръжката на онова време копривщенци, представляващи за времето си пре- Копривщенската гимназия. успели български предприемачи, издигали собствени предста- вителни къщи, са използвали голяма част от състоянието си, джелепите, занимаващи се с овцевъдство и търговия с овце и както за облагородяване на родния град, така и за дарителство едър рогат добитък. из цяла България. След Освобождението Хаджи Ненчо Палавеев финансира със собствени средства изграждането на читали- Бегликчиите, които ходели в Александрия в родния град били на- щето на града и параклиса в гробището. През първата половина ричани „масърлии”, което идва от арабското Масър (Египет). В на XX век дарява 1000 златни английски лири за изграждането сравнение със скромните членове на другите еснафи, най-бога- на мавзолей - костница на героите от Априлското въстание и тите и заможни чорбаджии в Копривщица в средата на XIX век построяването на камбанарията на църквата „Свети Никола”, били именно представители на тези два еснафа, имайки само- а на Министерство на народното просвещение отпуска 6000 чувствието на преуспели български предприемачи, знаещи да египетски златни лири (около 47 кг злато) за построяване и фи- смятат, четат и пишат на български и турски език. нансиране дейността на гимназия в Копривщица. Заможните граждани на града не са мислели само за своята лична полза, Абаджийството - основната местна индустрия а с парите си изграждали училища, църкви, чешми, калдъръмени улици и мостове. Основната местна индустрия обаче била абаджийството, включващо в себе си производството на дрехи от аба, пред- Процъфтяването на града ставляващ груб домашен вълнен плат, и от шаяк (тънка фина аба), на макати, кебета и черги. Копривщенки, които участвали Процъфтяването на града започнало едва след 1825 г., когато в домашното производство, се славели като усърдни шивачки на населението му достигнало над 10 000 жители, толкова колкото дрехи, предимно на потури и елеци, както и като добри плетачни и преди началото на кърджалийските нашествия през 1793 г. на чорапи от сръчно изпредената вълна. В средата на XIX век По това време значително се подобрило стопанското благосъс- абаджийският еснаф в Копривщица наброявал над 800 абаджии. тояние на града. Възродили се занаятите абаджийство, терзий- ство, кожухарство и търговията, а самите били организирани в Трудността на основната местна индустрия самостоятелни сдружения (гилдии), наречени еснафи. Абаджийството бил трудоемък занаят, носещ печалби след Най-богатите хора сред копривщенци изморителен труд и много пестене. Майсторите работели от тъмно до тъмно. По онова време копривщенските абаджии Сред копривщенци най-богати били бегликчиите, които събира- снабдявали с готови дрехи и терлици от аба и шаяк Цариград, ли беглика (десятъка) от стадата по цяла Европейска Турция и60

цяла Мала Азия с егейските острови и Египет, Копривщенските къщикато сами ги изнасяли и продавали из Осман-ската империя, напускайки родния край и зами- Характерно за копривщенските къщинавайки на гурбет за месеци наред. През ля- от средата на XIX век, построени оттото цялото семейство на абаджиите, заедно камък и глина, е, че не се повтарят. Вс чираците и калфите произвеждали стоката, епоха, когато не е имало архитекти иа наесен я товарели на волски коли и кервани- проектанти, строителството зависелоте потегляли на път из далечните пазари. В изцяло от вижданията на собствениканачалото на септември гурбетчиите били из- и уменията на майсторите. След 1855пращани от техните семейства и роднини до г., значително забогателите бегликчии,местността „Сополивите камъни” по пътя за джелепи и търговци започват да стро-Стрелча, където раздялата ставала с плач и ят още по-просторни и богатски двуе-сълзи. Напролет се завръщали в родния край със тажни къщи със стенописи, алафрангипечеленото и носели интересни и чуждестран- и дърворезби, останали най-ценнитени стоки и подаръци. През продължителната паметници на българската строителназима, между октомври и април, в средногорския култура от нашето национално Възраж-градец почти не оставали мъже. Пътуването дане.до Цариград по прашните пътища и крайпът-ните ханове траело около двайсет-двайсет и Добре е, съвременното младо българско През второто десетилетие на 20-ти век сапет дена, като калфите и чираците извървя- поколение да знае, че в средата на 19- дарени 850 000 лв. за камбанарията на църк-вали пеша почти целия път зад натоварена- ти век в Копривщица е открито първо- вата „Свети Николай”та със стока каруца. По-заможните абаджии то българско обществено класно учили-пътували на кон и стигали по-бързо за около ще, основано и издържано от местнитепетнадесет дена. Само отиването до Пло- жители, като посещаването му от де-вдив траело в онези дни около две денонощия цата е било задължително. През теж-в най-добрия случай, но тъй като кираджиите ките робски години копривщенци не са(каруцарите) не си давали зор, те стигали действали поединично, ценели са високообикновено за три, а понякога за четири дни. образованието и осъзнавали, че без знаниеПътуването било трудно и опасно начинание, и наука е непостижима идеята човек дапредвид заплахата от разбойнически нападе- живее свободно и решава съдбините си.ния, на които били подлагани заможните за-наятчии. В Цариград отсядали в Чорапчи-хан, В днешния свят, в който националните ни и духовни ценности са подложени награмадна старинна постройка с правоъгълна тежки изпитания, като ни се предлагат нови такива със съмнителен характер и вформа - кервансарай. В него се влизало през го- свят, в който се прави опит да бъдат позабравени родовите корени и героичнаталяма желязна врата. На първия етаж били раз- история, примерът на малка Копривщица от периода на османското господствоположени малки магазини за стоки, а на втория над България трябва да бъде научаван и напомнян. Всеки от нас е длъжен да разказ-етаж, застроен със сводове в ориенталски ва на децата си за трагичните и славните моменти от историята на България,стил, се помещавали търговските кантори и да възпитава достойнство и национална гордост, да поддържа родовата памет иодаите за пренощуване. След разпродажбата предава от поколение на поколение истинските морални и духовни ценности, за дана стоката, някъде преди Великден, абаджии- пребъдем като нация в бъдеще.те поемали обратно пътя към Копривщица. 61

СУ „Любен Каравелов·, Копривщица Данаил Иванов, 6 клас, III място, категория „Статия· „НАПЯВАНЕ НА ПРЪСТЕНИТЕ· В нея се пуска ечемик за плодородие. Избират едно момче, око- Копривщенски фолклорен обичай ло десетгодишно, най-малкото в семейството - изтърсака, за да вади китките. Започва веселбата. Всички моми пускат По богатство на обичаи и обреди българският народен ка- във водата пръстените си или други накити, завързани със лендар не е ощетен. Дори е пренаситен. В Копривщица един здравчета с червен конец. Ергените държат здраво клона. Те от най-тачените празници е Васильовден, който се свързва с пускат в медника ножчета, кремъчета и други, но на тях не новогодишния обичай ладуване или „напяване на пръстените”. се нарича. Всички, които са поставили китките си закачени Съвпада по календара с Нова година. За разлика от сурвакане- върху дряновия клон, обикалят около него, заловени за ръце и то в него участват само моми. Но какво представлява сами- пеят песен за здравеца: ят обичай ще ви разкажат редовете по-долу. Провикнал се зелен здравец, зелен здравец от гората... „Нова година - нов късмет· - казва народната поговорка. За- това и самите обичаи целят осигуряване на щастие и бла- Играещите се спират. Една от невестите потапя в белия гополучие през бъдещата година. Следобеда на деня преди медник китка здравец и поръсва насъбралите се. Всички се Васил момите си обличат новите дрехи, слагат си всички залавят за коланите и поясите, започват да се люлеят в накити - пръстени, гривни, менгуши, пендари, гердани и се на- такт и в хор. Момите запяват припевите - гадания: кичват със здравец. Така нагиздена момата взема кобилица- та с менците и едно малко менче, в което да сложи здравец. Бръкни в медник, извади китка с пръстен, Няго - мое. Отива за вода. Известни чешми в Копривщица са Арнаутец, Коя е мома честита на Васил да се годи. Няго - мое. Райновец, Моравеновата, Мирчова, Ваела, Лудова и други. С прясно налятата вода, наричана „здрава вода”, от малкото Изтърсакът с вързани очи изважда една от китките с пръс- менче се замесва тутманикът. тен след всеки напев и по този начин се предсказва за какъв момък ще се задоми момата, цялото хоро притихва и очаква Седмица по-рано са натопени дряновите клонки и пръчките да види чий пръстен ще бъде изваден от медника. Така про- за сурвакане. В тутманика се слагат малки чепки от дрянче дължава напяването, докато се извадят всички пръстени с с пъпки, увити с червен конец. По техния брой се отбелязват китките от медника. Хора, гайди, песни и веселба, докато овцете, конете, воловете, кравата, кокошките. Слага се пара станат тутманиците. Всяка мома си отива в къщи радостна за Свети Васил. Когато всичко е готово, в тавата с тутма- и доволна. След напяването на пръстените момите и ергени- ника се бодва стрък здравец, а момата го занася да се пече в те отново играят хоро. махленската фурна, намираща се обикновено на кръстовище. Там се събират моми, ергени, булки и възрастни хора, които Както за копривщенци, така и за гостите на града фолклор- чакат с нетърпение да започне напяването на пръстените, ния обичай е част от празнуването на Нова година. В Коприв- докато се пекат тутманиците. Ергените отсичат голям щица традициите все още са живи, всъщност винаги са били. дрянов клон, слагат го в бял медник пълен с вода - „мълчана Пазени и почитани от хората, живеещи тук, с явна тенден- вода”. Наричат я така, защото се налива при пълно мълчание. ция, че така ще е и в бъдеще.62

СУ „Христо Ясенов·, гр. ЕтрополеТеодора Василева, 3 клас, I място,категория „Интервю·ПРИКАЗКИ ОТ МИНАЛОТО Кой беше любимият ти празник?Моята приказка започва с главния ми герой – моят прадядо. Аз имам два любими празника. Това са Коледа, защото сеТой се казва Иван Атанасов Маринов и е роден в с. Ямна. събирахме да коледуваме. Събирахме се сутрин рано и предРоден е на 11.12.1932 г. и е на 85 години. Заедно с моята пра- къщите викахме: Коледо, Коледо, Бог се роди. Даваха ни побаба Роза имат три деца, шестима внуци и пет правнуци. кравай, орехи, лешници. На Великден ходехме в съседнотоМоят прадядо е видял много неща през своя живот, част от село Лопян. Там имаше „крулюк·. Това са три стълба високи,които аз искам да Ви представя. като буквата П, има въжета, с които се вдига нещо катоКакъв беше живота преди чин (ученически) и от двете стра-80 години? ни се дръпват въжетата като чинът се вдига и върти нагоре иЖивотът преди 80 години беше надолу. За да можеш да се качиш намного различен! Ще ти кажа, че „крулюка· трябва да дадеш бояди-когато аз бях дете и трябваше да сано яйце. И всичките деца носехаходя на училище, изминавах по пет много яйца, и всички ги давахме накилометра за отиване и пет кило- „крулюка·.метра за връщане. Какви традиции е ималоДядо, а имаше ли телевизо- преди, които сега ги няма?ри, телефони и компютри? Преди Коледните празници задъл-Не, нямаше такива неща, защото жително постихме всички. То инямахме ток. Чак до 1956 г., кога- сега някои постят, но тогава вто аз се уволних от казармата, последния ден от постите всич-вече имахме ток. Тогава бях на 24 години. На 28 години за ки деца ходехме пеша до Лопян впърви път гледах телевизия. църквата при дядо поп да се „конкаме·. Даваше ни по една малка лъжичка с камфор и така се пречиствахме. МоятаКои са били трите най-големи празника, когато баба не ми даваше да ям месо, ако не съм ходил да сеси бил дете? „конкам·.Най-големите празници, които празнувахме бяха: 1 май, Ве-ликден, Коледа. 1 май и 24 май се празнуваха много – марши-рувахме и после се прибирахме по домовете си. 63

Какви бяха най-предпочитаните професии в СУ „Христо Ясенов·, гр. Етрополе общината, когато беше млад? Стела Софронова, 3 клас, III място, категория „Интервю· Полски пазачи (пъдари). Това беше най-желаната профе- сия, защото ходеха навсякъде и можеха да напишат акт МИНАЛОТО ОЖИВЯВА на всеки за почти всичко. Друга желана професия беше кмет, тя май и сега е най-желаната. Силата на традициите, предавани през вековете, е онова, което прави един народ горд и което му отрежда заслужено На какво си играеше с твоите приятели, кога- място в богатата съкровищница от исторически събития. то беше дете? С пълно право етрополци имат основание да се смятат за част от онези българи, които пазят, почитат и предават Играехме на „народна топка· на „Титра· – едно дете мята народните вярвания и обичаи от различни исторически три камъка един след друг с едната си ръка във въздуха времена. и ги лови пак със същата ръка и като някой камък падне на земята друго дете заставаше на негово място. Друга За тези традиции ни разказва г-жа Калинка Пушкарова – игра беше „Свинка· – правехме голяма дупка в земята и художествен ръководител на танцов ансамбъл „Балканска дървена топка, която е самата „Свинка·. Удряхме с тояги младост· при читалище „Тодор Пеев·, учител по хореогра- свинката далече, тогава детето, което пасе „свинката· фия в училищата и детските градини в гр. Етрополе. Завър- тръгва да тича след нея, като целта беше да вкараме шила ВСУ „Черноризец Храбър·, специалност хореография. топката в дупката. Благодаря ти, дядо, за разказите от миналото!!! Работи в танцовия състав от 1989 г. Ансамбълът участва във фолклорни фестивали в България и чужбина. Благодаре-64 ние на многото си участия и награди е представителен за България. Здравейте, госпожо Пушкарова, разкажете ми за странния народен обичай „Пеене на пръсте- ните·? Старинният народен обичай „Пеене на пръстените· е от съкровищницата на българския древен фолклор, носи духов- ните следи на славяни и прабългари и до наши дни е запазен в града ни. „Пеенето на пръстените· в Етрополе се провежда ежегод- но на Василовден (стар стил) – вечерта на 13 януари и су- тринта на 14 януари при река до воденица.

Първия ден от „Пеенето на пръстените· на воденицата се момък, определят поведението на невестата пред свекър-събират мъже и жени от различни възрасти, моми и ергени. вата, разкриват характерите на моми и момци. Наричания-Избира се мома, която да е от многочленно семейство, да та са придружени с много смях, весели подвиквания и закач-държи бялото калайдисано котле с вода, украсено с кит- ки. „Кукорбашийката· нарича докато свършат предметитека от босилек и здравец, вързана с червен конец. „Кукорба- в котлето. Певците изпълняват хороводни песни и всекишийката· минава с котлето сред хората и всеки си пуска гледа да се хване на хорото.пръстена. След това тя поръсва кръгообразно събралотосе множество с китката и хвърля няколко шепи ечемик – за В празника „Пеене на пръстените· се преплитат гадания издраве и берекет през новата година. Момите и ергените пожелания за бъдещата година. Тук по китките, натопенисъбират от пръснатитезърна и ги поставят ве- в „мълчана· вода се гадаечерта под възглавницата за бъдещето на момата вси. Каквото сънуват сре- брака. С поставянето нащу новата година, това ечемика вечерта под въз-ще им се случи. След това главницата също се гадаевсички се хващат на кръш- за бъдещия избраник наното хоро, като играта е момата. В наричанията сепридружена с весел смях, наблюдава подбор на срав-закачки и радостни про- нения и символи, поднесе-виквания. ни хумористично, всеки от които носи послание заКотлето с пръстените се късмета на пръстена презвзема от ръководителка- Новата година. С опита ита на певците и то се ока- мъдростта на годинитеча на чемшира в градината „кукорбашийката· пред-да пренощува. Ако водата рича бъдещето на всекив него замръзне, значи че „нишан· – девойките да сигодината ще бъде здрава и изберат момък по сърце,плодовита. невестите – радост в се- мейството и разбирател-На следващия ден, 14 януа- ство със свекър и свекър-ри – Василовден, певците отново се събират на същото ва.място, идват и всички, които са пуснали пръстени или дру-ги предмети и се провежда втората част от обичая. Коя най-стара традиция от предците ни се е съхранила и почита и до днес?Котлето с пръстените се поставя в средата пред певци-те. От най-дълбока древност в град Етрополе е съхранен и уникален тракийски празник. Той е възникнал през второто„Кукорбашийката· започва да вади от котлето пръстени- хилядолетие преди новата ера. Празникът е свързан с из-те и да ги „нарича·. Освен новогодишни пожелания, нари- пращането на зимата и посрещането на пролетта. Тежкачанията са отражение на момата да се задоми за желания била зимата за траките, на хората дотягала суровата и тежка борба с природата. Време било да дойде 65

пролетта, зеленина да покрие потъмнялата земя, да повее Празникът е проникнал дълбоко в народната душевност, топъл вятър, да се разлистят дърветата. Това трябва- дори и след приемане на християнството продължава да се ло да се измоли от бог Сабо – божество, почитано като празнува като е посветен на Свети Атанас Александрий- благодетел и дарител на безсмъртието. В класическата ски. гръцка митология бог Сабо (Сабазий) бил отъждествяван с бог Дионисий. Скрил се в мъглите, той чакал даровете на Според народните вярвания Свети Атанас е един от бра- хората – вино и пълна софра. Ако не направели това, нямало тята на светците Никола, Йоан Кръстител, Илия и Петър. да пусне пролетта на земята и зимата щяла да се върне При делбата им на него се паднали зимните снегове и ле- по-тежка и сурова. Предполага се, че на този връх е имало дове. На Атанасовден той нарежда те да отстъпят мяс- светилище, върху останките на което по-късно е изградена то на пролетта. От този ден християнска църква. зимата започва да си отива. В Етрополе е запазен и турския Така всяка година в края на израз „Танас гилди, яз гилди!· , януари, през една от зимните което на български означава нощи траките тръгвали наго- „Атанас дойде, лятото дойде!·. ре по заснежените склонове Според поверието през деня на планината. С гайди, тъпа- Свети Атанас си облича ко- ни и чинели, с викове и крясъци жуха и се облича с копринена те трябвало да прогонят зли- риза, заменя зимата с лятото. те духове. Със себе си носели Само по риза отива в планина- култов хляб, вино и жертвени та и се провиква: „Иди си, зимо, животни. Когато стигнели та да дойде лятото·. Вярва се, върха, нареждали големи клади че големите студове са оста- от дърва и отправяли поглед нали назад, времето посте- към храма на бог Сабо. Богиня- пенно започва да се затопля та на зората Еос излизала на и майката природа започва да небето и младият жрец запал- се събужда за нов живот. вал огън. От него запалвали и други огньове, върху жаравата И до днес етрополци отбеляз- на склоновете, берели бръшля- ват Атанасовден последната ни, кокичета, правели от тях шапки във формата на кръг и неделя на месец януари. Учас- се окичвали с тях като символ на пролетта. Бръшлянът е тниците се кичат с бръшлян, здравец, високо в планина- растение свързано с култа към бог Дионисий. Всички били та се вият хора, на жаравата се грее ракия и се пекат в очакване на Сабо. И той идвал – младенец, символизиращ шишове. Около обяд започва подготовката за слизане от самият бог. Посрещали го с радост, викове и песни. Тук планината, всички участници в празника вземат по един го посрещали първенците, поднасяли му топъл хляб, печено шиш на върха, на който забучват цяла глава кромид лук. В месо и вино. След тази церемония песните и танците про- готов вид шишовете наподобяват жезъл и при слизането дължавали до късно вечерта. се носят такива. Шествието тържествено се посреща в града, където веселбата продължава до вечерта.66

Разкажете легенда от векове, която носи в „Зольовската чешма· не е ли изворът и на еднасебе си дъха на героичното време, вдъхва вяра, друга традиция в нашия град?надежда и упование на следващите поколения? Да, така е! Емблематичен за нашия град е „ЗетьовскиятЖивяла по турско време красива мома – Рашка. Искали я празник· – празник на завряните зетьове. Това е съвреме-за жена много ергени. Само че между тях бил и местни- нен хумористичен празник създаден 1971 година от Николайят Рустем ага, който харесвал Рашка, но желаел да я по- Коев, той самият е бил заврян зет. На този ден в Етрополехамеданчи. На сърцето й обаче лежал друг – хайдутинът пристигат зетьове от цялата страна.Дончо. Всяка вечер момата ходила за вода на белия извор,посрещал я там турчинът и настоявал на своето. В събо- Те се включват в карнавалното шествие, което възпроиз-та и в неделя тук идвал да срещне своята любима и бедния вежда сцени от техния живот и най вече взаимоотношени-чобанин Дончо. Същият този Дончо, за кого се говори, че ята им с тъщите. Шествието тръгва от площад „Зольо-бил байрактар на Детелин войвода от Копривщица и който вец· (зольовци се наричат кореняците етрополци), къдетопо-късно повел своя дружина из Средна гора. се извършва традиционното пиене на вода от „Зольовска- та чешма·.Нищо друго не могло да попречи на любовта между дваматамлади българи. Нито заплахите на турчина, нито това, че Съхранявайки и утвърждавайки традициите и празници-бил определил и датата на сватбата му с Рашка Хаджи те, ние съхраняваме ЧОВЕКА!Павлова. В Етрополе живеел и Майстор Зольо, изкусен дър-воделец, резбар и иконописец, на когото Дончо изпратилнож – със заръка да го укрие в иконостаса. От него Раш-ка да извади оръжието и да убие агата. Така и станало.Смелата девойка убила самонадеяния турчин и забягналав Средна гора, водена от майстор Зольо. Завел я той принейния любим. Цели две години бродила смелата девойка из гората, за дасе бори за онеправданите българи. Избрали я за байрактар,облекли я в хайдушка премяна и я нарекли Рашка войвода. Ведно от сраженията с турците Дончо паднал убит, тогаваРашка повела неговата дружина. Изпълнил майстор Зольозаръката на смелата етрополка белият извор чешма дастане. Съградил на извора чешма с три чучура, а в среда-та на камъка издялал образа на Дончо войвода. Турците сиотмъстили, като убили Майстора и разрушили чешмата. Внегова памет приятелите му отново я възстановили. Имавярване, че който пие от тази чешма и не е женен, ще сеожени за етрополка и ще остане завинаги в града. 67

СУ „Христо Ясенов·, гр. Етрополе„В мината·, автор Божидарка Василева, II клас, „Трудолюбието на българина·, автор Мартин Иванов, II клас,I място, категория „Рисунка· I място, категория „Рисунка· „На хорото·, автор Рая Йорданова, I клас, „Щастливото овчарче·, автор Славомир Николов, I клас, I място, категория „Рисунка· I място, категория „Рисунка·68

„Жътварки·, автор Виктория Величкова, II клас, „В кравефермата·, автор Мартин Стоянов, II клас,I място, категория „Рисунка· II място, категория „Рисунка·„Коситба·, автор Николай Василев, II клас,II място, категория „Рисунка· 69

СУ „Христо Ясенов·, гр. Етрополе Какви игри играехте Радостина Димитрова, 6 клас, I място, и какви бяха категория „Интервю· развлеченията ви? НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО, Като малки много оби- КОГАТO БАБА Е БИЛА ДЕТЕ чахме да играем на „поп- ляк·. Това е игра на дървено Децата са различни, начинът им на живот е по-лесен и пълен кубче, което имаше цифри с възможности. Нашите деди и прадеди са живели в друго вре- на всяка една от страни- ме и понеже аз съм от любопитните деца, реших да интер- те си, така при хвърляне- вюирам баба ми за детството й. Основно и средно специално то на кубчето се печелеха образование е получила в родния си град. Завършила е Инсти- точки. Също много игра- тута за медицински сестри в град Станке Димитров. ехме на дама, на чорчик и Работила е като медицинска сестра. Сега е пенсионерка. на игра с кокалче. Със съ- седите си правехме теле- Бабо, какви занаяти са се развивали през твоето фон от кибритени кутии, детство? свързани с конец, който опъвахме между къщите. Родителите ми отглеждаха много животни, сред които и Лятото много често хо- овце. След като ги стрижеха, изпираха вълната в реката. Но- дехме на открито кино, а Тонка Христова Гаврилова, 62 г. сеха я на дараци, където тя се чепкаше и влачеше. После въл- един от празниците, който Дата на раждане: 06.08.1954 г. ната се предеше и се получаваше прежда, с която ни плетяха с нетърпение очаквахме, Родена и живее в град Етрополе. елечета, жилетки и пуловери. В къщи имахме стан, на който майка ми тъчеше черги и килими, пак от вълнена прежда. Сега беше Заговезни. На този ден с приятелите си правехме „ойла- си спомням, че баба ми с помощта на буталка правеше масло лия· и я пазехме от другите, да не ни я запалят преди вечерта. от млякото на кравите. Как ви наказваха в училище? Какво работеха родителите ти, бабо? Ами наказваха ни така, както наказват и днешните деца - да Баща ми и майка ми работеха в предприятието „Тодор Доков·, седим изправени до вратата и да преписваме урока. Но нас където са преработвали кожи. По-късно майка ми работеше преди ни беше много страх от учителите и никой не смееше като чистачка в училище „Христо Ясенов·, а след това беше да им отговаря. готвачка там. Имали ли сте вечерен час и в колко е бил той? А вие – децата, с какво помагахте на родителите си? Да, имахме вечерен час и той беше осем. Всеки ученик тряб- ваше да си бъде вкъщи, защото учителите обикаляха домове- Със сестра ми много помагахме в градината. Лятото съби- те да говорят с родителите ни за нашето учение и поведе- рахме сено, копаехме и чушкахме грах. Есента вадехме карто- ние. фи, беряхме царевица и сини сливи. Помагахме и в отглежда- нето на животни, като ги водехме да пасат, дояхме ги и ги Освен ученето какво изискваха училищата от хранехме. вас? Преди започването на учебната година трябваше да преда- дем определено количество шипки, а в гимназията трябваше да ходим една седмица на военно обучение.70

Бабо, носила ли си униформа в училище?Да, в училище „Марко Проданов· трябваше да носим униформа,която се състоеше от пола, сако, синя риза и барета. Койтоне я носеше, го връщаха обратно вкъщи.Имало ли е медицински лица в училище?Да, имахме фелдшер и зъболекар. Правеха ни и профилактичнипрегледи и ни даваха да пием хапчета за здрави зъби.И последният въпрос, който искам да ти задам, екакво мислиш за днешните деца?Това, което смятам за днешните деца е, че са много задово-лени и въпреки това разглезени. Някои от тях са невъзпитании за съжаление повечето нямат уважение към възрастнитехора.Мисля си дали някогашните деца са били по-щастливи отнас. И не мога да си отговоря, но струва ми се, че и баба неби могла да ми го каже.Паметникът на загиналите във войните етрополци 1868- „Етрополският манастир в миналото·, 1918 г. Открит от 12 юли 1927 година – автор Денислав Василев, II клас, Петровден от Цар Борис III. I място, категория Рисунка 71

СУ „Христо Ясенов·, гр. Етрополе Магдалина Николаева, 7 клас, II място, категория „Интервю· ЗА БЪЛГАРСКАТА СВАТБА В МИНАЛОТО А ако бащата не е съгласен? (из спомените на баба и дядо) Дядо Кольо: Тогава казва, че момата им е малка и още не я Раждането, сватбата и празниците, свързани с ежедневи- дават. Ами… - намеси се баба - и при нас се получи така. ето, са важен момент за българите. Сватбата е едно те- Искаха сестра ми, но баща ми не я даде, защото не го ха- атрално представление, в което умело са вплетени песни, ресваше. танци и хумор. В днешно време доста сватбени А какво следва традиции са се запазили, след това? но са включени и съвремен- ни елементи. За сватбите Дядо Кольо: След това е преди години разказват годежът. При него семей- баба и дядо. ството на момчето оти- ва при бъдещата невеста И така, започва дядо: и нови дарове. Оглежда се Ако младите са се хареса- чеизът и се уговаря дата- ли, а то харесването за- та на сватбата. почва още от седенките, Баба Мика: По време на където момите предат, годежа момъкът подарява плетат и шият, а момци- китка на момата, а бащи- те се задяват с тях и си те разчупват питката, за избират невеста. Тогава да бъде добър животът на бащата на момъка, заедно младите. с двама, трима възрастни роднини отиват с бъклица вино у момата на „поисква- не· (да искат момата). И директно ли я искат? Има ли някакви специални приготовления за сватбата? Дядо Кольо: Не, започват отдалече. Годежарите казват: „Търсим гълъбица за нашия гълъб·. А ако бащата е съгласен, Баба Мика: За сватбата трябва да се направи уруглица отговаря: „Ние гълъбица имаме, ако можете си я хванете· и (така му казват по нашия край), платно, ушито от момата, нарежда да напълнят бъклицата на момчето с вино и вика закачено на пръчка, на чийто връх се слага красива червена момата, за да целува ръка и да дари гостите. китка. Това знаме се развява в момковата къща, за да се знае, че има сватба.72

Пропуснах да попитам как се канят гостите? Къде се правеше празненството?Дядо Кольо: Каненето на гостите се нарича калесване. То Дядо Кольо: Това беше много интересно. На ливадата сесе извършва от братята и сестрите на младоженците постилаха дълги кълчищни платна, на които се слагат(ако са по-малки и неженени). Те минават през къщите на гозбите, а отстрани се поставят греди, на които да сед-избраните гости и казват за деня и мястото на сватбата. нат гостите.А от своя страна поканените пък дават различни важнинеща (ориз, захар, брашно), за да се подпомогне сватбата. А и тогава ли кумовете са имали толкова важна роля като днес?Какво се случва в деня на самата сватба? Дядо Кольо: О, да, кумът има главна роля през целия праз-Дядо Кольо: В деня на сватбата в дома на момчето идва ко- ник. На кумовете се отдават големи почести и кумът пръвлата с чеиза и гостите започват да го разглеждат. Обикно- трябва да благослови младоженците. Като задължителновено две жени показват всички изплетени, изтъкани и обши- послание е: „Таз година да венчаваме, догодина да кръща-ти дарове от сръчните ръце на невестата. ваме.·А извеждането на булката от родния дом Какво се случва след сватбата?как става? Баба Мика: След сватбата булката отива в дома на све-Баба Мика: Това е най-веселата и забавна част на момковото кървата. Там я посрещат с питка и мед, та да е сладък жи-семейство. Те идват с песни и радостни викове. От страна вотът. А пред краката й се слага едно гърне с вода и другона момичето – най-вече нейните приятелки – не дават бул- с мед, да ги ритне с десния крак и разлее. Водата символи-ката, като заключват всички врати. Те искат младожене- зира съгласието в дома, а меда – благата и кротка дума.цът да я откупи, което символизира, че той ще й предостави Интересни са били сватбите в миналото. Всичко символи-добър живот. Трудна е раздялата на булката с родния дом. зира хармонията, разбирателството и любовта в семей-Тя излиза, забулена с бял или черен воал. Извежда я бащата, ството. И в съвременните сватби откривам част от сим-всички пеят известната песен: „Ела се свива превива, мома волите на времето, но разбирането на съвременния човексе с рода прощава…· за съвместен живот е много по-освободено и по-опросте- но. Сватбата носи в себе си многовековната история наА с какви дрехи са облечени булката, българската душевност и бит. Сватбата е най-красивиятмладоженецът и гостите? ритуал в българския фолклор.Баба Мика: По мое време булките бяха с бели рокли, но праба-ба ти (моята майка) се е женила с ръчно изработена носия.Дядо Кольо: А всички гости обличат най-новите си дрехи. 73

СУ „Христо Ясенов·, гр. Етрополе единствено от табелата на клиниката по Валерия Дачева, 7 клас, III място, ендопротезиране. Какво искате ние младите категория „Интервю· да знаем за знаменития лекар? ДА НЕ ЗАБРАВИШ ОТКЪДЕ СИ ТРЪГНАЛ! Като ученик той е участвал в много бригади. Бил е акти- вен в бригадирското движение – строителството на пътя Имам среща със съпругата на един бележит етрополец към манастира. Въпреки че е бил доста малък, в бригадата – проф. д-р Александър Герчев. В Уикипедия има статийка на Хаинбоаз той е работил на машина за разбиване на ка- мъниче: ·Чл.кор.проф.д-р Александър Иванов Герчев е бъл- мъни. Като цяло е бил голям активист! Първо иска да учи гарски лекар и ортопед. Член-кореспондент на Българска- за инженер и подава документи, но не успяват да го пуснат та академия на науките и на чуждестранни научни друже- от бригадата, за да се прибере навреме за кандидатсту- ства. Автор е на 2 патента в областта на ортопедията дентския изпит и му пропада учението за инженер. Малко и травматологията. Създава клиника по еднопротезиране по-късно кандидатства медицина. Приемат го с пълно от- в родния си град Етрополе. Герчев е бил зам.-министър на личие и така започва следването си. здравеопазването и депутат в 37-мото Народно събрание.· Той беше и много добър художник и още от гимназията има Здравейте, г-жо Герчева! Аз съм Валерия Даче- много добри картини. Има рисунки на манастира и дори ко- ва, ученичка в 7а клас на СУ „Христо Ясенов·. В гато влиза да учи медицина, не спира да рисува. Беше мно- училище е обявен конкурс „Съкровища от ми- го добър художник, а хората казват, че медицината е за налото· и госпожата ми подсказа, че Вашият човек с артистични наклонности. Беше много добър скиор, съпруг, известният професор Герчев, е бил пър- участвал е и в много състезания. вият знаменосец на нашата гимназия. Какво ще ми разкажете за този момент? Винаги е бил отговорник на студентските бригади и също беше турист. Обичаше да свири и пее. Много обичаше да Мога да ти разкажа, че тъй като е нямало гимназия в чете книги. Особено криминални, любовни романи и книги Етрополе, а е имало само основно училище, той и неговите за българската история. съученици са ходили в Ботевград. Тръгвали са много рано сутрин и много пъти не е имало с какво да отидат, затова Спомняте ли си какво обичаше професорът да са тръгвали пеша. След като в Етрополе вече е създадена разказва за ученическите си години? гимназията, той и всички етрополци решават да се върнат да завършат гимназиалното си образование тук. Тъй като е бил от самото създаване на гимназията, той много е държал на реда. Винаги е бил много активен. Всич- Той е бил в центъра на всички групи в училището и до края ките му лета и ваканции са били ангажирани в бригадирско на завършването си е бил знаменосец. Докато в 11 клас не движение, а ученическите му години са най-силните годи- предава знамето. ни на бригадирското движение въобще. Пътят до Ямна е строен от бригадата, която е била само от етрополци. Възрастното поколение познава и обича вашия съпруг. Но децата като мен знаят името му74

В Америка имат алея на славата – световно из- но всичко се разруши. Въпреки че той беше направил всичковестни звезди оставят свои отпечатъци върху за града. За жалост той беше свидетел на всичкото товациментова плоча или нещо такова. Мислите ли, разрушаване в новите времена и много страдаше. Предиче ние можем да имаме такава алея на великите тази голяма болница години наред имаше съвсем малка. Тойетрополци? участваше в построяването на тази голяма болница, тя беше построена за експериментален център. Този центърМожем, разбира се, но ако не я разрушат, както разрушиха не беше само за България и Етрополе, той беше за цялаи парка, и други места в града. В днешно време всичко се Европа! Построи и блок за лекарите, където да идват и даруши и не се задържа дълго… работят за различен период от време. За него интересът беше да направи нещо, мислеше само какво още трябва даАко днес седеше тук с нас, какво мислите, се направи и да се построи. Като млад лекар започна опе-че би посъветвал младите? рации на деца и на бебета, има и операции, които носят неговото име. Впоследствие започна и със ставите да ра-В повечето време той се е движил сред млади хора. Той боти. Първоначално започна в Русия, откъдето взе няколкобеше човек, който създаваше и може би това би ги посъ- стави и започна да ги прави. Въобще контактуваше многоветвал – да оставят нещо след себе си. Както синовете, с Русия.внуците… Първоначално Етропал и Бебото бяха създадени от него.Имате ли да ни разкажете нещо Както и линиите на диализа – знам, той ги въведе от Гер-повече за него като личност? мания, откъдето взе много инструменти и машини. Едни от първите спринцовки за еднократна употреба започватМога да ти разкажа много неща. По време на Алжирската да се правят в Етрополе. Въобще градът имаше претенциивойна ние отидохме нелегално с една военна бригада от 26 да стане град за производство на медицина… Не всичко едуши и там помагахме в една военна болница. След това по останало, има и разрушени неща, но разбира се има и неща,време на най-голямото земетресение в Русия беше приет, които за щастие са останали и до днес.за да помага на всички ортопеди в Москва. Той беше за-местник-министър в министерството на образованието и Работеше и в София, беше човек с много приятели. Майкаоттук го изпратиха да бъде временно главен ортопед там. му беше учителка, а баща му умира много рано. Има и вто-Беше ценен от много хора и на много места! ри доведен баща, който също е учител.Не е ходил в Америка, но е ходил много в Германия, къде- Имаше брат от втория си баща, но той умира по време нато беше също много ценен. Тук организира много голям казармата. Сашо почина само на 66 години. Макар да има-конгрес на ортопедите с международно участие. По тази ше възможност да работи на много места по света, тойпричина беше прието изграждането на хотел Еверест за остана в родината си, защото е важно човек да не забравямного кратко време. Дойде група от поляци, архитекти, откъде е тръгнал!строители и построиха хотела от май до октомври. Тръгвам си изключително окрилена. Какво би било бъде-Създаде експериментална база, операционна за кучета. Там щето на България, ако ние младите, бяхме като проф.изпробваха едни от първите стави. Създаде в Бойковец са- Герчев – знаменосец, бригадир, художник, музикант, ма-наториум за рехабилитация. Там имаше подводни масажи, тематик, лекар, родолюбец? Възторг и преклонение! 75

СУ „Христо Ясенов·, гр. Етрополе вия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се Цветина Томова, 5 клас, I място, чества в един ден от всички християни. Тогава е определен категория „Статия· принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. ВЕЛИКДЕН Приготовленията за празника протичат през цялата пре- дходна седмица. Великденските яйца се боядисват обикнове- Великден или Възкресение Христово е най-големият празник но на Велики четвъртък или в събота. С първото боядисано в за православните християни. Католиците тачат обаче пове- червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за че Рождество Христово. В евангелските текстове често се да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред споменава, че приживе Исус Христос нееднократно предсказ- домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя ва разпъването си на кръста и Възкресението си след три в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики дни. И когато на третия ден след погребението му Мария Ма- четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за ве- гдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тя- ликденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из лото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдей- България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, ската традиция, намира гробницата празна. Възкресението квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украся- е повод за грандиозни тържества в целия християнски свят. ват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета Събитията, свързани с Христовото възкресение, са остана- с по едно червено яйце в средата, които се дават на пър- ли в дните около еврейския празник Пасха. Затова в самото вия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великден начало честването на Великден е свързано с еврейската Пас- се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя ха. Тъй като връзката му с лунния календар Пасхата е подви- всички отиват на черква за тържествената литургия и се жен празник, съответно и Великден променя датата си. Едно връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с древно правило определя Великден да се празнува заедно с Христос Возкресе. Младоженците през този ден гостуват на Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Пър- хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богати под- редени трапези.76

От древни времена много култури асоциират яйцето с все- ският цар наредил на Петер Фаберже да изработи специалнолената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила яйце за жена му и той създал яйце, инкрустирано със скъпо-от гигантско яйце. През 4-ти век консумирането на яйца по ценни камъни.време на постите е забранено. През пролетта обаче кокош-ките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яй- През последните десетина години по родните магазини изо-цата, за да ги пазят по-дълго. Много народи виждали в яйце- билстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигуркито символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били на зайци като неизменен атрибут на Великденския празник.боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и Мнозина се питат защо около шарените яйца по-често се ри-китайци. След възникването на християнството яйцето за- сува заек, отколкото например, кокошка с пилета. Традициятапочва да се възприема като символ на раждането на човека на Великденския заек е от езически времена. Хората са при-от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в насяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролеттачетвъртъка преди Великден. В Гърция първоначално яйцата са Еостре (от нейното име носи названието си на английскибоядисвани само в червено. В православния свят яйцата се езическият празник Истър, Великден). По това време се еизползват като специално великденско поздравление. Хората правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част отсе чукат с яйца и се поздравяват с думите Христос Возкре- Великденския празник, но никой не го възприема като свеще-се. В католическия свят шарените яйца се крият от децата, нодействие. За първи път Великденският заек се споменавакоито трябвало да ги намерят по Великден, което пък давало в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, койтоначалото на лова за великденски яйца. криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденския заек е привнесен през 17-и век от нем-Във втория ден на Великден според западноевропейска тра- ски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъ-диция се търкалят яйца. Децата във Великобритания и Гер- дат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с ша-мания играят игра, търкаляйки яйца едно срещу друго или по рени яйца. От 18-и век в Германия започнали да произвеждатхълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а фигурки на великденски зайци от захар или шоколад.собственикът му според вярванията ще бъде здрав цяла го-дина. От 1878 г. децата във Вашингтон са поканени да тър- По католическа традиция кошница, пълна с хляб, сирене, шун-калят яйца по моравата пред Белия дом. Яйцето на Фаберже ка и други храни за Великденския обяд са се оставяли по времее най-известното яйце сред декорираните. През 1883 г. ру- на утринната Великденска меса в църквата, за да се осве- тят. Тази традиция се е развила до сувенири кошници пълни с шоколадови яйца, бонбони, играчки, и фигури на зайци. 77

СУ „Христо Ясенов·, гр. Етрополе„Домашен уют·, автор Сияна Станева, I клас, „Сред стадото·, автор Виктор Алексиев, II клас,II място, категория Рисунка II място, категория Рисунка „Баба бие масло·, автор Велина Григорова, II клас, III място, категория Рисунка78

СУ „Христо Ясенов·, гр. ЕтрополеДиана Пенчева, 6 клас, II място,категория „Статия·РАЗВИТИЕ НА ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО В МОЯ РОДЕН ГРАДИстория на самодейната театрална трупа’’Михаил Пенчев” при читалище „Тодор Пеев-1871 ”в град ЕтрополеВ статията накратко ще ви разкажа за театралната трупа Театралният състав с Невена Кокановапри читалището в родния ми град Етрополе. Тя носи името намоя дядо - Михаил Пенчев, който в продължение на 50 години ебил актьор, постановчик и режисьор на пиеси.Началото е поставено от бележития възрожденец Тодор През 1895 г. учители от основното училище, сред коитоПеев. Той е роден в град Етрополе. Бил е учител, журналист, Кръстю Дойнов, Тома Драгалевски, Петър Заимов, Харалам-публицист, фейлетонист, драматург, мемоарист и преводач. пи Крайчев и други организирали вечеринка и избрали на неяКато виден деец на българското националноосвободително да поставят комедията „Шаран”. За кратко време пиесатадвижение, сподвижник и близък приятел на Христо Ботев и била подготвена и изнесена в училищния коридор. С едно ма-Васил Левски, оглавява създадения от Апостола революцио- гаре били докарани талпи. От бакалите в града на вересиянен комитет в Етрополе. Написал е две пиеси - „Фудулеску· и получили пирони, газ и канап. Сцената била скована и с доне-„Даскал Генко” като според някои изследователи пиесата „Фу- сените от вкъщи чаршафи, черги и парцали я „облекли”. Еднадулеску· е първата оригинална българска трагедия. голяма шарена черга послужила за завеса. ПредставлениетоНа 7 януари 1871 година в голямата килия на манастирския ме- минало с голям успех, а със събраните грошове били закупе-тох се събират членовете на Тайния революционен комитет ни платове, бои и конци, за да бъде изрисувана нова завеса.и даскал Тодор Пеев със своето красноречие и убедително Така били създадени необходимите условия за театър: сцена,слово основава читалище „Напредък” в град Етрополе. Създа- завеса, декори, пиеса и място за публика и най-важното - ар-дено преди повече от 145 години, то и до днес запазва духа тисти-самодейци.на българина, минал през всички исторически превратности.Театралната трупа при читалището има вековна история. В периода 1895-1905 г. трупата имала много изяви и придоби-От създаването й до днес винаги е имало ентусиазирани хора ла популярност и уважение. Съставът през този период билс безпределна любов към театралното изкуство, които без- от учители, а понякога участвали по-будни младежи и уче-користно са работили за културното издигане на население- ници. Женските роли също били играни от мъже, облечени вто и са посветили част от живота си на трупата. През нея женски дрехи. Пиесите, които са играни по това време са:са преминали над 200 самодейци-актьори и всеки от тях е дал „Шаран”-1895 г., „Стоян войвода” и ’’Райна Княгиня”- 1896 г.,своя принос на театралната самодейност в града ни. „Стефан Караджа” и „Многострадална Геновева”-1897 г., „Ильо 79

войвода”-1898 г. и други, които са възприемани от зрителите В края на 1923 г. е Михаил Пенчев В ролята на с особено въодушевление. Актьорите-самодейци са играели с взето решение за Ферапонтов от пиесата такъв плам и се вживявали в образите на пиесата, че създа- довършване на сгра- Троянският кон вали съвсем реална обстановка на действието и събитията. дата и етрополци с По-късно са поставени пиесите: „Иванко”- 1899 г., „Цар Иван готовност се отзо- Шишман” и „Хъшове”- 1900 г. и др. вават в започналата дарителска кампа- При подготовката не е оказвана професионална помощ на ния като за кратко участниците и всеки по свой начин е представял определения време са събрани му герой от пиесата. Възникнала нуждата от елементарна 110 000 лева. В края теоретична подготовка на самодейците-актьори, за да се на 1924 г. сградата подобри качеството на представленията. Много етрополци, била завършена. отивайки в София, посещавали театър там и връщайки се правили сравнителни оценки. Затова през 1902 г. в читалище- На 20 януари 1925 то се организирал курс по театрално изкуство, ръководен от г. тържествено е учителя Александър Тацов. открита новата читалищна сграда. Представленията стават жизненонеобходими за етрополци и Театралната трупа те с нетърпение очаквали новите спектакли. Трупата привли- представя драмата чала нови членове - Иван Гаврилов, Тодор Хинов, Павел Боцов „Иванко” с голям ус- и др. пех. Радостта от но- вата сцена и добри- Коридорът на училището и примитивната сцена били вече те условия за работа неподходящи за мащабите на театралното дело в града. В вдъхновяват актьор- началото на XX век в много населени места се изграждат ите - самодейци и те читалища с по-съвременни читални, сцени и други необходими завладяват публика- съоръжения за масова културна дейност. та с играта си. С избирането на учителя Дойно Левчев за кмет, на Алексан- Започва нов етап в дейността на театралната трупа. Създа- дър Тацов за директор на класното училище и председател на дените условия позволили на самодейците да се насочат към читалището и на Иван Гаврилов за негов деловодител започва класическата драматургия, към по-сложни пиеси от наши и усилена работа за построяване на нова сграда, която да от- чужди драматурзи като Иван Вазов, Антон Страшимиров, Ст. говаря на нуждите на читалищната дейност в града. Л. Костов, Яворов, Гогол, Толстой, Молиер и др. Като най-подходящо място за строителство на новата сгра- Участващите в трупата сами са правили декори и облекла, от да било определено мястото на манастирския метох. Като домовете си са носили реквизити, шиели са дрехите си. дарител се откроява Стоян Захариев Попов, който дарява 15 През 1932 г. театралната трупа се обособява като самостоя- 000 златни лева за строежа. През 1911 г. е направена основ- телно звено на читалището. Избрано е управително тяло на ната каменна зидария, но поради започналата война с Турция трупата и е приет „Правилник за вътрешния ред на любител- строежът бил спрян. ската театрална трупа при читалище „Напредък” - град Етро- поле.80

От 1931 до 1942 г. и от 1944 до 1955 г. ръководител, режисьор на Колова, Петко Минев, Анка Маркова, Данчо Кирков, Христои постановчик е учителят Кръстьо Мишев, който подготвя Димитров. След този силен период и до 1995 г. ръководителс трупата над 20 пиеси, преминали с голям успех. Като режи- продължава да бъде Михаил Пенчев, а в състава ще се вклю-сьори са се изявявали и Иван Кацаров, Григор Григоров и Янко чат и утвърдят нови имена като: Малинка Василева, ИванЗахариев Янков, който започва творческия си път от теа- Пейчев, Николина Червенякова, Гаврил Цаков, Виолета Павлова,тралната трупа и става един от най-добрите кинорежисьо- Венцислав Вълов и много други.ри на своето време. Бил е професор във Висшия театраленинститут. Снима филмите „Стръмната пътека”, „Казалар- След кончината на ръководителя на трупата Михаил Пенчев,ската царица”, многосерийния филм по романа „Под игото” и отдал 50 години на театралното изкуство като забележите-много други. лен актьор, режисьор и постановчик през 1996 г. актьорите единодушно взимат решение трупата да носи неговото име:През 1954 г. за първи път е представена оперетата „Взаимна Театрална трупа „Михаил Пенчев”любов”. Танците са изпълнявани от ученици в Климатичнатагимназия в града. Оркестърът се организира и подготвя под В следващия по-нов период от време до днес ръководителвещото ръководство на учителя-композитор Манол Манолов. и постановчик е моят баща - Николай Пенчев. Трупата имаПериодът 1956-1975 г. може да се нарече „златно време” на своите нови постижения и успехи. Под негова режисура са по-театралната трупа. Той е наситен с много спектакли, със ставени за първи път пиесите на големия български писателзначителни успехи на фестивали и прегледи на художествена- и драматург Йордан Радичков „Суматоха” и „Януари”. Игранита самодейност в национален мащаб. В репертоара влизат са пиеси на Бранислав Нушич - „Доктор” и „Народен предста-комедии от чужди и повече наши драматурзи. От поставе- вител”, на Г. Данаилов - „Господин Балкански”. Трупата успешноните 26 пиеси само 5 са драми, останалите 21 са комедии. участва на фестивалите на театралното творчество, про-Подготвени са и 4 естрадни програми. веждани в Каварна, Лом и Трявна. Взема участие и с две пред- ставления в Република Македония, на Иван Вазов с „Двубой” иРъководител и постановчик-режисьор на трупата от сезон пиесата на патрона и основател на читалището Тодор Пеев1955 г. е Михаил Пенчев, който поставя за цел на трупата - „Даскал Генко”. По-късно са поставени и пиесата на Христовсички да получат минимум теоретическа подготовка, за да Бойчев - „Полковникът птица”, „Няма да платим” на Дарио Фомогат в актьорското майсторство да се доближат до про- с гост-режисьор Георги Габровски и „Новото пристанище” нафесионалистите. Освен това в постановките започват да Ст.Л. Костов с гост - режисьор Николай Атанасов-Шуши.се прилагат нови изисквания за сценография, реквизит и музи-кално оформление. Ролята на суфльора е само в репетициите, Днес, достойни продължители на едно велико и непреходноа на представленията да следи текста и ако се наложи, да дело, в трупата участват 15 до 20 актьори-любители със за-подаде реплика. помнящи се постижения и ярки роли, радващи се на любовта на публиката. Театралните постановки години наред впечат-Сключва се шефство с Театъра на младежта в София за ме- ляват публиката и с много трепет и вълнение са очаквани оттодическа помощ. Средно се играят по седем представления гражданите на Етрополе.на сезон: „Вражалец”, „Кой командва в къщи”, „Бюро за женит-би” и др., а първата постановка на „Балкански аристократи” еиграна 26 пъти. Трупата се представя силно на фестивалитена художествената самодейност и театралното изкуствов Самоков, Костенец, Сливница. Силна актьорска следа ос-тавят самодейците: Христо Тунджев, Иван Долутаров, Рай- 81

СУ „Христо Ясенов·, гр. Етрополе сявали по 200 кв. м. на нивата и като израсте високо, отрязвали стеблата му, които достигали височина 2 м. После го събирали Вивиана Дилянова Георгиева, 5 клас, III място, категория „Статия· на купчини /снопчета/.Тежки били за носене на гръб гръстите, които носели у дома си, ожулвали гърбовете и ръцете им, но те ТРУДЕН ЖИВОТ не се оплаквали, защото нямало кой да ги чуе. Потапяли ги във Историята на моята прабаба вода, оставяли ги да изсъхнат, после с една дървена тояга ги удряли, т.е. „мънели· с „мелица·. Оставало влакното, от което Преди 87 години в с. Литаково се родила моята прабаба - баба правели кълчищата. Така правели дрехи-ризи, панталони, черги, а Цветанка. Когато била много млада, тя можела да тъче, преде, баба Цветанка си спомня за престилката, която си направила за да шие и готви, справяла се с всичко, което и поднасял животът. училище от грубо, кълчищно платно. Нямали пари да си купят ху- Дори когато се омъжила на 17 години, не й станало по-лесно, но бави дрехи, а си ги правели от такива гръсти. Казва, че и тогава тя вече не се плашела от живота, защото най-трудните и мо- имало по-богати хора, които живеели по-спокойно. менти били вече назад във времето.   Но те не били като другите деца, трябвало да изкарват прехра- ната си с тежък физически труд, за да оцелеят. От думите й „Не пожелавам на никого такъв живот!· разбирам, Майка си почти не помнят, защото починала много млада. Това че тя е живяла не като мен, а сред бедност и лишения. се случило, когато прабаба ми била на 7 години, Радка - почти на И сега със сълзи на очи ми разказва житейските си неволи. Има- 4 г., а Тошко - на 9 г. Останали сами с баща си Алипи, а имали ла е и радости, но си припомня теглото, трудностите и мъчени- нужда и от майка, която да се грижи за тях. Справяли се сами, ята, които е изтърпяла в миналото. колкото можели. Дали са имали спокоен сън, дали са били нах- ранени достатъчно, дали имало кой да ги посъветва, дали им е Живяла в малка къща с баща си, майка си, брат си Тошко и сес- липсвала майка им?! Само трите дечица знаели своята мъка. тра си Радка. Къщата била измазана с глина отвътре и отвън. Те били бедни, нямали дрехи, а храната си произвеждали сами. След кратко време баща им се оженил повторно. Мащехата не Работели от сутрин до вечер, а детството им преминало на била от приказките, а истинска мащеха. Тя трябвало да се гри- полето, сред гръстите и царевицата. жи за три деца на различна възраст, които не били нейни. Исто- рията, която научих изглежда невероятна, силно ме разчувства Имали са една стая, наречена одая, в която се хранели и спели, а и ако видите, както аз видях сълзите и тъгата в очите на баба на паралийката (малка дървена масичка с три крачета) слагали Цветанка, дори след толкова много години, ще я усетите и Вие, единствената си глинена паница, от която всички се хранели. така както и аз. Нямали ток, а си светели с газена лампа, затова вечер си ля- гали по-рано, за да са бодри сутринта и от рано да започнат Един ден, точно на Гергьовден, майката Гена излязла на разходка работата на полето. Трудели се неуморно, нямали време за игри с най-малкото момиченце - Радка, която била само на 4 годи- и разходки. ни. Докато се разхождали, на момиченцето му се допило вода. Тя спряла до Попадийския кладенец, от който му извадила вода На нивата отглеждали царевица, жито, боб, картофи, чушки. да пие. После го извела извън селото, до местността „Потока·, От всичко най-трудно им било обработването на гръстите. близо до тяхната нива. Там река „Боговина· била придошла, из- Баба Цветанка ми казва, че това било най-страшното нещо, лизала от коритото си през пролетта и със страшна сила се най-трудното за нея, защото изисквало много грижи и труд. носели камъни и дървета. Мащехата решила да се отърве от Отглеждали гръсти - растение, което за пръв път чувам и от детето. Тя го хванала с две ръце и го бутнала в реката. Като което тъчели кълчищно платно и си правели дрехи и черги. За- го бутнала, то се хванало за престилката на Гена, тогава тя82

отвързала престилката си и я хвърлила заедно с момиченцето ОУ „Христо Ботев·, гр. Етрополевъв водата. То не разбирало какво точно става, но всичко товавидял един възрастен човек, който бил по надолу, недалеч от ма- Мария Куманова, 7 клас, III място,щехата Гена. Това бил добрият дядо Христо, който видял всичко категория „Статия·и разбрал, че нещо странно се случва. Позачудил се какво правитя на „Потока· като на този ден всички празнуват. Видял, че тя ГЪРНЕ С ЖЪЛТИЦИси тръгва, но в реката нещо червено се премятало. Досетил сестарият човек, че това е детенцето и рискувал живота си като Чудно ли е, че най-интересните истории винаги започват повлязъл в буйната вода, за да го спаси. един доста обичаен начин - като дрямка на бащина поляна. Странно ли е, че едни от най-вълнуващите и изпълнени с чис-С трудност го извадил на брега, а то било полуживо, цялото в тата православна вяра истории остават неразгласени, пре-рани, ожулено, почти в безсъзнание. Той го взел на ръце, влязъл в давани само в семейството от дядо на внук, или в този случайселото и започнал да разпитва на кого е това дете. Тогава се- - от баба на внучка. И защо история, достойна за легенда,ляните наблизо познали детето на Алипи. Щом разбрал на кого е завършва така?детето, отишъл при него и го попитал: ,,Това дете твое ли е?·Тогава Алипи разпознал най-малкото си момиченце. Той го пре- Преди това нека започнем с малко факти. В книгата ·Сборни-гърнал и го занесъл в къщата, а в това време мащехата отишла къ” на Александър Тацов можем да намерим сведение за мяс-при съседите си, за да постои малко при тях, защото я било тото на сцената, за която ще ви разкажа по-натам: ·Мето-страх. Тогава стопаните на къщата я попитали, защо не оти- хът при тая църква го съборил турчинът и върху площта мува да види детето си, на което му се случило страшна случка. построил голема къща. Обаче скоро след строежа той окуцелМащехата се зачудила и си казала, че това е невъзможно, но все и сметнал това за Божие наказание, че построил къща върхупак решила да провери. Като влязла в къщата си видяла Радка, вакуфско место, за това, в страна си построил втора къщакоято лежала безжизнена, ранена, посиняла и обезобразена, но /в нея след Освобождението живееше Вълко Велин/, в която сеоще жива. Тогава дядо Христо разказал как видял Гена да бута преместил, като напуснал първата”.детето в реката, тя отричала, но съседите видели, че полата ичорапите и били още мокри. Не могла да убеди Алипи, затова той Сега ще се опитам да ви заведа на пътешествие. Пътешест-я изгонил от къщата. И така те заживели отново без майка. Но вие, което може да накара човек да преосмисли много нещаАлипи не се отказал лесно. от живота си. Пътешествие през миналото и настоящето до един еднокорабен параклис, носещ името на българскатаОпитал се да я осъди, но понеже нямали достатъчно пари, а и светица Петка - колко просто звучи! Е, нека преминем къмГена станала прислужничка на един от адвокатите, не успели историята, разказана ми от моята баба и други наши род-да я осъдят.Продължил моят прапрадядо Алипи борбата си с жи- ственици, запознати с нея.вота, като не изоставил децата си. Вечер им замесвал вкуснапитка от царевично брашно и ядели често боб. От него баба Обикновен ден със стадото. Обедното слънце напича. Лис-Цветанка запомнила, че не трябва човек да се предава, а да се тата шумолят и слънцето, показало едно от най-добрите сибори, да е силен, да не се отказва и да продължава все напред. лица, пече лениво, топло. Мъжът се протяга под едно дърво,Това ми казва често и тя на мен. само за малко, да подремне. Клепачите му натежават и той се унася.Винаги ще помня думите на прабаба ми:„Не се отчайвай никога, бъди справедлива с Красива църква величествено се издига над него. Хора вли-хората и горе главата!· зат и излизат, картините наоколо непрестанно се менят. 83

Клони, отрупани със сняг, който бързо се стапя и отстъпва Пътем искам да вмъкна уточнение за читателите, че име- място на разпукващи се пъпки, всичко се раззеленява наоколо, то на попа не било Димитър, а Михал Арнаудов, както може гореща мараня трепти във въздуха, малко по малко листата да прочетем в книгата на Петко Величков Петков ·Етрополе почервеняват, пожълтяват, а накрая покафеняват и затанцу- през отминалите времена”: ват последния си танц, докато падат към земята. После се ·Веднага след Освобождението в 1879 г. искат разрешение заоблачава, застудява и отново сняг завалява и завива света поп Михал С. Арнаудов и Вълко Нинов Велин и в 1881 г. започва под кристално бяло покривало. А хората непрестанно идват, строежа на новата църква...”. тръгват си и се връщат. Някои не сами, а хванали за ръка С намерените жълтици се сложили основите на новия духовен своето либе, или малко дете, някои не се появяват отново, но храм в града ни. децата им растат и отново се появяват тук, и те водейки своето дете, а след това и те остаряват... А църквата сякаш ·Обаче не стигнали парите...” - продължава разказа си леля просто наблюдава. Мима. Но изведнъж се появяват чужди хора, хора с друга вяра, озло- Предстои занаятчии и чорбаджии да дават дарения за общо- бени, настървени като глутница вълци. Хора с боздугани, от то дело. Ще търсят помощ дори от Ловчанския владика за които все още капе кръв. Блясък като удар на мълния минава освещаването на параклиса. Много видни и забравени от ис- през погледа на водача им, поглед, в който всичко човешко е торията етрополци ще се впуснат да помагат. ·Дедо не е било удавено в ярост. След това посочва към църквата и из- имал кон, на ханджията взел коня да иде до Ловеч да покани виква, сега и останалите я забелязват. Впускат се, за да я ловчанския владика и да го пита какво трябва още да се наба- разрушат... ви за освещаването на черквата. И той бил всичко приготвил, всичко, каквото било необходимо, само един прът, това съм го Картините стават все по-бледи и замъглени, заприличват на запомнила от татко, само един прът не е... което е най-лес- сенки през мъгла, а след това се чува глас... глас свещен, за- ното” - разказва ми баба ми Пенка - и тя внучка на дядо Вълко. ветен. Гласът на света Богородица. Вълко Нинов Велин се събужда. Слънцето все още пече мързе- Идва денят за освещаването. Момите, нагиздили се с най-ху- ливо. Стадото преживя, а Малък Искър се чува в далечината бавите си премени, бабите и дядовците, жените и децата, как весело клокочи и се смее. Пейзажът наоколо е почти съ- мъжете, всички идват за освещаването на новата църква. На щият като от съня му - нормално, тук е отраснал. Отива към поляната се стичат все повече хора. По обичай тогава било пладне. Той става, припомня си чутото и тръгва, за да свърши да се носи нещо - кой каквото може - или иконка, или кръст, заръчаното. дори чердже, покривка или шише с олио - важното било да е от помощ за бъдещата църква. Славен и вълнуващ ден.... Както му било казано, на сънуваните места той намира гърне с жълтици и стара икона. Днес, заобиколен от три страни със сравнително асфалтира- ни пътища, параклисът се отваря само по празници. Постро- ·Като легнал под дървото, това съм го чула, и нали там на ен от моя пра-пра дядо Вълко, той е най-малко известният аршине ли, лакти ли” - започна баба Веша, внучка на дядо Въл- храм в целия град. Красив е по собствен начин, въпреки че ко - ·има пари, жълтици. Обаче тея пари не са за теб, така каменната стена с бодлива тел най-отгоре го прави някак му се казало. Тия пари не са за теб... ”. ·Както и да е, намерил недостъпен. Предполагам, че при други обстоятелства там парите и кой какво, как се е казвал този поп, дето е бил, не е щяло да има просто една от поредните къщи. Далеч е от помня, мисля, че Димитър” - обажда се и леля Мима, пра-внучка центъра на града, дори някой да мине, се губи сред битовото. на нашия герой - ·та с него започват църквата”. Въпреки това аз мисля, че ни е нужен.84

Част е от Етрополския кръст - местата, отдадени на Господ, ОУ „Христо Ботев·, гр. Етрополеобразуват кръст, протегнал се през почти целия град.Полянката вътре в дворчето винаги е прясно зелена. Кога- Михаела Димитрова, 5 клас, III място,то старата дворна врата се отвори, за да пропусне човеш- категория „Статия·ки крак в нейното владение, децата се гонят из тревата имаргаритките от едната страна на параклисчето. Роднини ЧЕРТИГРАДсе събират, за да се видят на Петковден, когато се правикурбан, вероятно през другото време са прекалено забързани, Аз, която съм отгледана и отрасла в с. Брусен заедно с моитеза да мислят един за друг. родители, баби и деди, съм очарована и въодушевена от при- родните красоти и богатства на нашето село. Една от тях еА после всички влизат за службата. Дядо поп Николай Алама- именно крепостта „Чертиград·, където съм ходила неведнъжнов казва молитвите и след това ни говори за нормалните и всеки път оставам с отворена уста от девствените кра-човешки ценности. Признавам си, последно съм влизала пре- соти, които съм видяла там.ди една-две години, но винаги ще си спомням въздействието,което това място оказва върху хората. Точно както преди Сега ще Ви заведа чрез текст и снимки да усетите и виестолетие, когато са го освещавали, предполагам. поне малко от величествената природа и опасния чар на тазиТова е, защото има по-вечни неща от злобата, алчността, високо вдигната крепост – Чертиград.завистта и дори от нас. Легенди за ЧертиградЗащото на края в историята, която разказвам, тогавашниятпоп взима дареното от хората, за да го занесе в другата ста- Много стари легенди свързват историята на с. Брусен с тра-ра църква. Пра-пра-дядо ми не се примирява обаче така лесно. кийската крепост Чертиград, която се намира в землищетоСъди го. Но да осъдиш свещеник, или учител, тогава било поч- на селото. Тя е съществувала до края на Първото българскоти невъзможно. Дори налагат наказание на Вълчо Велин - щом царство и е играла особено важна роля през последните го-си бил построил параклис, трябвало и да го заградиш. дини преди новата ера и епохата на завоюване на нашите земи от римските легиони. Сведения са останали от римскияИ все пак времето заличава спомена и за онзи свещеник, и за историк Тацит, че тази крепост последна се е предала на за-пра-пра дядо ми, и за всеки човек, живял преди близо сто го- воевателите, които са си послужили с измама, като открилидини. Но баба ми все още помни разказаното от нейния баща. и прекъснали водопровода за крепостта и едва тогава влезлиПонякога си спомня и ми разказва за своя дядо, който с Божи- в нея.ята помощ направил нещо, което вече сто години ни събиразаедно от време на време. Местоположение Крепостта Чертиград се намира на 3 километра югоизточ- но от с. Брусен и на 3 километра североизточно от с. Ямна (Етрополско), което е и най-удобният изходен пункт за кре- постта. Тъй като теренът е много труден и силно пресечен, до крепостта се стига за около час и половина, следвайки маркирана еко-пътека „Пътят на Бенковски·. Други села наб- лизо са Лопян и Черни Вит. 85

Първоначално това е било Тракийска крепост, построена в Чертиград – Дяволския град периода IV-III в. пр. Хр. И съдейки по откритите артефакти, най-вероятно е била действаща до VI век. „Чертиград· – Дяволския град (както го нарича народът) или Градището се намира високо в Стара планина, източно от Древните строители са показали завидно умение в използва- град Етрополе между селата Брусен, Лопян, Ямна и Черни нето на теренните възможности, като заложили основата на вит. Мястото е лесно отбраняемо, удобно за живот. На са- стената върху скалата. Крепостта се намира на 1284 м над- мия връх е имало извор, който сега е пресъхнал. Крепостта морска височина, обградена от всички страни със стръмни е разположена на високо плато, обградено от всички страни отвесни скали, високи до 100 м, което я прави труднодостъп- със стръмно спускащи се отвесни скали, което я прави не- на и лесно отбраняема. Разположена е върху характерен „из- достъпна. Крепостта е имала дълъг период на съществува- растък· от вододелното било, разделящо поречията на Стара не, като най-ранните останки датират от I-то хил. пр. Хр. река и Черни Вит. Така крепостта е отделена от билото по- Строителите на крепостта са показали голямо умение в средством тесен провлак, на който е била построена стена, използването на теренните възможности, като са заложили чиито останки с височина от 2.50 м. личат и днес. Единстве- основите на стената върху скалата. Така тя издържа на ат- ното достъпно място е югозападната й страна и само там мосферните, земетръсни и други разрушителни сили в про- е изградена масивна крепостна стена от средни по големина дължение на повече от две хилядолетия. По-голямо значение ломени камъни без спойка. крепостта добива през IV-VI в. след Хр., когато редица такива крепости се включват във вътрешната стражева система Първите разкопки на провинциите Долна Мизия и Тракия. От това време датира по-голяма част от запазените помещения. Крепостта е пре- В научната литература крепостта се споменава за първи къснала своите функции и загубила значението си в края на път от Иван Велков, който посетил Чертиград през 1921 г. античността. Поради липса на достатъчно факти и сведения той не успява да я датира точно. По-късно през 1963 г. известният историк Наблизо до крепостта е пещерата, в която са се укривали и археолог Велизар Велков съвместно с Историческия музей – Георги Бенковски и неговите другари през месец май 1876 г. Етрополе, прави някои проучвания на крепостта, които имат на път за Троян. ограничен характер. Установява се, че районът има голямо научно значение. Предвид на това проучванията продължават Първият туристически събор от 1968 г. до 1972 г. Студенти от Великотърновския универ- ситет под ръководството на Велизар Велков и Златозара Го- По инициатива на БКП в с. Брусен на 02.05.1962 г. на Черти чева с активното участие на Историческия музей и с помо- град се е провел първият туристически събор на патриоти- щта на населението от съседните села – Брусен, Ямна – се те от селата Брусен, Лопян, Черни вит, Ямна и др. села. Там извършва задълбочено проучване на крепостта Чертиград. всяка пролет са се извивали кръшни хора, пиела се е брусенска Установява се, че това е тракийска крепост със селище, въз- и черновитска сливовица, провеждали са се надпявания и на- никнала през късно-желязната епоха и просъществувала през дигравания, както и спортни състезания, правени от нашите цялата античност. баби би деди. Тази традиция се е запазила и до днес макар и без тези състезания. Намерени са керамични съдове, византийски монети, острие- та от стрели и други предмети. Верни на традициите и любители на дивата природа, няколко ентусиасти с възрожденски дух, единият от които е и се- гашен кмет на с. Брусен, продължават тези традиции. Със86

собствени средства и средства от дарители изграждат за- ОУ „Христо Ботев·, гр. Етрополеслон от камъни, а строителните материали са изкарани наконе от доброволци от с. Ямна.И тук искам да вмъкна моето участие и това на баща ми визграждането на този заслон. Ние също се включихме в бър-кането на бетон и пренасянето на материалите. Горда съм,че и аз участвах в инициативата да се построи този красивдом, откъснат от хората и ежедневието, но в същото времепосрещнал мълчаливо всеки един от нас, доволен и недоволен.Нека всички се съюзим да го почитаме, за ад можем да съх-раним богатството и традициите от векове за векове. „Пеене на пръстените·, автор Цветомира Петкова, III клас, II място, категория Рисунка„Великден край старото дърво·, автор Мила Тотевска, II клас, „На нивата край реката·, автор Тоника Цветанова, III клас,III място, категория Рисунка I място, категория Рисунка 87