Верни приятели

Миглена Хаджипенчева \\М Ш 1 Ш пШ



КЪЛВАЧЪТ ВОВО В старата гора живее кълвачът Вово, който знае за света много. Той умее да разказва приказки, басни и горски приключения опасни. Затова малките животни го уважават и често в неговия дом го навестяват. Удобно под големия бук се настаняват и с разказите му се забавляват. Световните горски събития пак от него научават и колко е голям светът се изумяват. Вово има огромна карта с очертани пътеки до далечни места и истински далекоглед, с който оглежда света отвред. Тази сутрин кълвачът Вово рано стана и със своята работа се захвана. Силният и монотонен звук чук-чук-чук се разнесе навред из гората, а обитателите горски надигаха недоволни глави от леглата. - Що става тук? Какъв е този звук? - сънено попита врабецът. - Кълвачът е решил от ранни зори да се труди! Цялата гора ще събуди! - каза полското мишле, подавайки от дънера носле. - Селският петел всяка сутрин в пет кукурига, а днес освен него и тоя кълвач шум вдига. Искам тишина! Така не мога да заспя! Цяла нощ свирих в полето! - ядосано каза щурчето. - Засрамете се! Защо се сърдите вие? Вече час трудим се и ние! - намесиха се в разговора две мравки сестрички. - Търсим храна за закуска в мравуняка за всички. - О, не искаме съвети в този час! Прибирайте се, чакат ви у вас! - мишлето изкомандва. - Ей сега ще извикам моята банда. Тези зрънца от житни класове и на нас за закуска ще ни дойдат добре. Мравките послушно сложиха товара на гръб, но една лапа препречи техния път. Вдигнаха глави и видяха Лисана - рошава и по пижама. - Дошла е на кълвача Вово да се моли! - По-скоро с него ще спори! Хайде, сестричке, да се махаме оттук... - Не! Ще останем - на мишлето напук! Врабчо отново глава показа и строго каза: - Не ми се слушат кавги! Така ми се спи! Не обичам да споря, затова престанете, моля! Щом слънцето изгрее и съседът Славей запее, моето врабче модно ще облека и на детска градина за първи път ще заведа. Сънен и уплашен той в своето гнездо се сгуши и с крилца ушите си запуши. - Хей, кълвачо! - викна Лиса. - Цялата гора от теб кънти и не може да се спи! Спри! Почини! Или пък поспи! Ти реши! Н о . продължи наобяд, че моите лисичета дотогава спят! М и л и т е . заради теб ще се събудят, а те по цяла нощ обичат да лудуват!

- Ех, Лисо, по-добре да ги събудя! Макар и малки, децата трябва да се трудят! Не бива да мързелуват! Аз подготвям важна новина. Рано сутринта малките зверчета и птички ще тръгнат на градина и ще обявя началото на учебната година. Мравките решиха кълвача да подкрепят и от Лиса да се отърват. Затова на лапата й се покачиха и в козината й се скриха: - Щом преброя до три, силно ощипи я ти! - Ох, какво беше това! - Лиса изпищя и хукна към дома. - Хей, сестричке! Намерихме храна, окъпахме се в роса и направихме добро от сутринта! - Да, да. Значи хубав ще бъде денят! А кълвачът, останал сам в мрака, реши търпеливо утрото да чака. С поглед мравките проследи и тихо промълви: - Защо не са като вас всички - ранобудни, трудолюбиви и добрички?! Изведнъж чу пърхане на крила, обърна се и бухала видя. Той кацна на съседния клон и каза с важен тон: - Какъв среднощен купон! Вово, всички искат да пазиш тишина! Ха-ха-ха! - бухалът гръмко се разсмя. - Та те вдигнаха по-голям шум дори от твоя клюн! Кълвачът кимна с глава и се прозя: - Да. Но само мъдреци като теб ще разберат това. Бухльо, важен ден предстои, затова, додето се развидели, всичко живо нека спи! Лека нощ!





ВРАБЧЕТО АПО Ето ги първите лъчи. Промушиха се между клони и листа и докоснаха изстиналите врабчови крила. Слънчев и прекрасен ще бъде денят. Врабчо подаде над гнездото глава и протегна крилца. - Врабке, виж как сладко спи нашето детенце! - каза той и погъделичка с човка малкото му краченце. - Ставай, врабченце! За детската градина не бива да закъсняваш! - Добро утро, тате! Не може ли да остана в гнездото! Не искам в детската градинка. - Защо, мило момче? Там ще бъде и малката калинка. По цял ден на дървото си играехте двамина, а сега ще намерите приятели дузина - бръмбарчета, щурчета, малки зверчета, мушици и сладкопойни птици. И госпожицата е добра - красивата Сърна. Всички я обичат в нашата гора. Хайде, днес ще отидем двама, а утре ще те заведе мама. А щом научиш верния път дотам, ще летиш вече сам! Разговора им дочу кълвачът и долетя при тях. - Хей, Апо! Теб да не те е страх? Ти не знаеш колко е забавно там. Още днес ще се похвалиш, знам! За първия ви ден в детската градина театър ще има! Ще гостуват Приказливка и Незнайко. Я, почакай! Връщам се след малко! Вчера намерих зъб на глиган. Мама Врабка ще ти направи гердан. Ще го носиш като талисман! В този миг гарга с трите свои гарджета край тях прелетя и на врабците се присмя: - Гра-гра! Врабчето ви ще закъснее и всяко дете ще му се смее. Живея на другия край на гората, но май първа ще си заведа децата. - Ах, каква е заядлива! - Врабчо, то на нея й отива. На думите й не обръщай внимание! Тя си няма друго занимание! - мъдро кълвачът каза и с крило тичащите зайчета показа. - Ще отида и тях с „Добро утро“ да поздравя и обещания зъб за талисман да донеса. А ти, врабченце, бързо се приготвй и в детската градина послушен бъди!

ЩАСТЛИВОТО ЗАЙЧЕ - Закъде си се разбързало, зайче? Весело подскачаш край своето майче. - Отивам в детската градина, чичо Вово. Вече съм голям! Мога да се храня сам! Раничката ми е пълна с моркови и зелеви листа. Ще си хапна, ако огладнея през деня! Там ще имам легло от клонки и треви и ще лягам, щом ми се доспи! Но аз...още спя с биберон - смуча го като бонбон! - Това вече е проблем! Искаш ли съвет от мен? Биберона забрави! Тичай до реката! Във водата го хвърли! Зъбките твои той ще изкриви! - Много страшно звучи! - Повярвай ми ти! Двете зъбчета отпред ще тичат все пред теб. Хукна Зайко към реката, но насред гората катеричката съзря и при нея се поспря. - Рунтавелке мила, и ти като мен си подранила! - Вече ставам рано. На училище ще тръгна след седмица само. Твоят брат и аз ще сме в един клас. Ще бъда примерна ученичка! А сега, да ти се похваля! Имам си сестричка. Толкова е сладка и мъничка! Всеки иска първи да я гушне - нежни думи да й шушне. „Ей, каква хубава идея! - зарадва се Зайко. - Биберона ще дам на нея”. - Рунтавелке, сега ще направя две добрини! Къде живееш ти? - Хралупата ни е на стогодишното дърво. На кого ще направиш добро? - От този биберон себе си ще отърва и на твоята сестричка ще го подаря! Мама Зайка Биберончо ме нарича! Голям съм и не ми прилича. Хралупата ви е

далече, а аз закъснявам вече! Щом се прибереш, на бебето ще го дадеш! Но когато като мен порасне - хвърлете го в реката, че много злини ще причини в устата! Хукна Зайко към детската градина, а там вече се бяха събрали зверчета дузина. В двора щом влезе, ахна удивен: „Тук е чудесно! Ще идвам с радост всеки ден!” Във форма на гъбка е вратата. Отвориш ли я - блясва алеята с цветята. А в средата на този цветен килим пеещ фонтан стои непоклатим. Катерушка, въртележка, надуваем батут - ягодова близалка - и водна пързалка. - Ехеей! - възкликна Зайко. - Има тротинетки и триколки! По горските пътеки ще правим дружни обиколки. Овощните дръвчета все още са три, но на всяко от тях люлка виси. На едната радостна се люлее малката костенурка. На втората е кацнала светулка, а на трета се смее красивата невестулка. Шест пеперуди играят на дама, а в пясъчника ровят два глигана. - Ах, гарджетата сладки на мама! Вие не правете така! На вас не ви прилича тази игра! Черните си тоалети пазете! Не ги мърсете! - Наблюдавайки всичко отстрани, гаргата на своите гарджета куп неща забрани. А калинката, Зайко и врабчето Апо в единия край на двора се бяха отдалечили и на ниско пънче един до друг се бяха свили. - Гра-гра! Вижте тези какви са срамежливи! Вие бъдете разговорливи! Я, онази въртележка най-накрая се освободи. Бързо, гарджета мои! Местата са три! На тази чудна есенна полянка на въженце скача малката лисанка. А катеричката Рика сама играе - срамува се с децата да се запознае. Изведнъж тя чу, че някой по име я вика: - Рика! Рика! Не ме ли позна? Аз съм къртичето Токо! Ела, полюлей се с язовеца - вместо мен. Мама ме учи да съм джентълмен! Точно тогава със звънче в ръка госпожица Сърна към себе си прикани всички деца: - Елате тук и стойте мирни! Искам да ри преброя. Учителката започна да брои и като опитен детектив откри,чеседемте .жабокаа и мечето.още н е .са;'дршли.%„IП, ред. ставле.ниет.о\"-ск.оро зап ано ш оид4ат ^навреме! \"Дано\"н е с а Бгбеда! \"- разтревожи се тя. ; - Деца, жабоците ищ ечетшзакъсняват. Ще ги почакаме\"м алкоТ еатъра не . ----------- п1уснат!, Щт т т е бг ш е.много, жалко!, ,4/ гт





НЕМИРНИТЕ ЖАБОЦИ Децата продължиха своята игра, но нетърпеливо чакаха да заемат подготвените за спектакъла места. А през това време от реката изскочи Баба Жаба: - Не съм вече млада! С тези палави внуци как ще се справя? - тюхкаше се тя. - Няма да ти правим номера, мила бабичко добра! - седем жабешки уста изрекоха това. Ала, щом се отдалечиха от реката, започна играта. Най-големият брат им намигна с очи, свирна с уста и от обещанието вече нямаше следа! Премятаха се по тревата, тъпчеха цветята. На два крака подскачаха и с баба си се закачаха: - Давай, бабо, ти гонй! - Първо мен хвани! Най-много ме обичаш, нали? - После мен! - И мен! - Квакай смело, дружина! Кой колкото глас има! - Спрете тази игра! Главата ме заболя! Мечо ли е това? Не виждам надалеч без очила! - Да! Ква-ква-ква! Когато мечето приближиха, жабоците го наобиколиха. - От детската градина ли избяга? Нима те е страх? - Не ме е страх. Цветя за госпожица Сърна набрах. - А защо стоиш на това пънче? - Защото ми влезе трънче! - Ква-ква-ква! Ами сега? - изкрякаха седемте жабока. - Ще опитам да го извадя, но сам няма да се справя. Ще ми помогнете ли вие? - Да бе, да! Времето с тебе ще си губим ние!



Грабнаха цветята немирните жабоци и избягаха на големи подскоци. Баба Жаба рече: - Извинявай, мило Мече! Днес не мога да ги позная! - С тях няма да играя! Няма да играя! Когато тя се отдалечи, Мечо нечии стъпки долови. Бавно и тежко стъпваше доктор Ежко. Щом до него наближи, мечето с добър ден го поздрави! Трънчето показа и какво се случи му разказа. Доктор Ежко важно каза: - Виждаш ли онзи слънчоглед ей там? - Виждам го. Насред полето - сам. - Дори и сам, с изправена глава стои! Не страдай! Вдигни глава и ти! Върви го откъсни и на своята учителка го подари. - Чичо Ежко, хрумна ми по-добра идея! Ще извадя с корените слънчогледа и в детската градина ще го засея. Там като го посадя, заобиколен ще бъде от деца. Така няма сам в полето да стои и двора много ще краси. Ежко поклати глава, взе игла и без да се бави, трънчето извади. - Готово! Вече няма да те боли крачето! - Благодаря за всичко! - с усмивка каза мечето. Но Мечо тъжен към детската градина вървеше. От наказанието на госпожица Сърна се боеше. „А какъв хубав ден предстоеше! - жално въздъхна Мечо. - Театър, смях, игри. Сега всичко се провали! Виновен съм. Закъснях. Ох, ако научи татко Мецан, сладки круши цял месец няма да ям!” И докато мечето мислеше какво го чака и триеше сълзите си с лапа, в детската градина малките зверчета нетърпеливо тропаха с крака, а птиците аплодираха с крила. Госпожица Сърна разбра: „Представлението не може повече да се отлага. То трябва да започне веднага!”

ПОУЧИТЕЛНОТО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ - Хайде, деца! Заемете своите места! - каза госпожица Сърна! Приказливка и Незнайко ще ви представя сега! - Здравейте! - весело извика Приказливка. - Добре дошли в най-хубавата детска градина в този слънчев ден! - Привет! Привет и от мен! Аз съм Незнайко! Приятно ми е да се запознаем! Може ли с вас да играем? - Даааааа! Даааааа! - викнаха всички. - Колко сте добрички! Незнайко, тук децата не само ще играят, но и нови неща за света ще узнаят! В детската градина има правила - както във всяка игра. Всеки ден ще спортуват, танцуват, рисуват! Ще правят хербарии от клончета, цветя и листа. Ще научат как да пазят чиста нашата гора, че често замърсяват я децата от града. Много тържества ще има тук. Със стихове, песни и изненади, за радост и на стари, и на млади. И то през всеки сезон! - Брей! Какъв купон! - рече замечтано Незнайко. - Оооо! Тук ще идвам само да играя! А з... всичко си зная! - каза той и потупа гърди! - Стига, стига! Не се хвали! Гордо гърди пъчиш, но над моите въпроси винаги се мъчиш! Защо свети луната? - За да не спира в тъмното играта на децата! - През кой сезон земята от студ се сковава и цялата побелява? - Приказливке, тоя въпрос е толкова лесен! Но се колебая между пролет и есен. - Аз се предавам и на децата те оставям. Иска ли някое дете гатанка да му зададе? Вдигна крилце плахото врабче: - От дома си не излиза. Но не е страхлив. Бавно, бавно ходи. Но не е ленив. - Дай ми жокер и ме улесни! Хайде, врабчо, подскажи? - Има рогца. Но не е елен. Излиза след дъжд. Но не пее като мен. - Гатанката не ме затрудни. Това съм аз, нали? - Охлюв, охлюв, охлюв! - чуваше се от всички страни. - Стана за смях! - строго каза Приказливка. - Последен въпрос ти задавам, че от твоите отговори взех да се уморявам. Помисли добре! Заекът какво яде? - Че аз пък откъде да знам! Той ще си каже сам. Ето го, на пънчето, ей там. Те, жабите, са тревопасни, ама зайците не са ми ясни. Приказливка тропна с крак:

- Стига! Изложи се пак! И рибите от тебе по са умни! - Сигурно е така. Те са много сладкодумни. Вчера бях край реката. Хвърлях камъчета във водата и си плисках краката. Изведнъж си подаде главата един сом. Похвали се, че прочел книги цял тон. Но най-забавни били приключенията на някой си Том. А аз само три приказки съм чел. В първата се разказва за един дядо, който посред зима търсел малка елхичка в нашата горичка. Но по пътя той загубил своята, своята торбичка. - Ръкавичка, ръкавичка! - поправиха неговата грешка малките зверчета. - Сгреших, деца. Признавам. Кошница с лакомства за награда ви давам. - За втората приказка сега ни кажи - какво запомни в нея ти? - Приказливка на пръсти се повдигна и на публиката с оченце намигна. - Цялата приказка запомних. Започваше така: „Имало едно време една коза, която се грижела сама за своите седемдесет козлета”. Но най харесвам този дял, в който вълкът шейсет от тях изял. Доста е преял. - Вълкът не е преял, ами ти си огладнял! - Приказливке, защо отново ми се смеят децата? - Защото и тази приказка им е добре позната. - Добре, добре! Третата приказка няма как да я знаят. Ще има да мислят, да гадаят... Нея обичах да чета, сгушен до мама, защото мечтаехме двама. Отгатнете вие коя приказка сме чели ние? Подсказвам ви сега, че е единствената приказка в света, в която омагьосан принц от вещица зла е спасен с целувка от принцеса добра. Как искам и мен да ме целуне принцеса. Но с тази кафява окраска дали ще ме хареса? - Ти си лалугер. Аз съм лалугер. Това е нашата премяна - рече Приказливка засмяна. - Сега разбрах за какво мечтаеш и защо за всичко друго нехаеш! Но ще ти разкрия, че и аз мога да правя магия. На приказката заглавието кажи и красива принцеса пред теб ще се яви! Затвори очи. Не бързай! Мисли! Приказливка подозираше, че той пак ще сгреши, и затова реши весела закачка да направи. На сцената покани бабата на седемте жабока. А Незнайко вече си представяше прекрасната принцеса и бързо забрави каква задача Приказливка му постави. Той така се замечта, че се сепна чак когато пак и чу гласа. - Ще броя до три. Абракадабра. Готов ли си ти? Отговор верен кажи и очи отвори! Едно, две, т р и . - Приказката, която четяхме с мама, е „Принцът паток”. - Незнайко смело отговори, очи отвори и изведнъж ги ококори. Пред себе си видя жабешка уста. От страх се разтрепери и се начумери. - Ква-ква. Как така паток! Само на един жабок принц да бъде му приляга! - възкликна Баба Жаба. - Ей, момче, защо не ме целунеш сега? Може да се подмладя! - Аааааааааааа! Това е жабааааа! - уплашен той избяга.



- Ква-ква! Елааа! Това беше само шега! - Бабо Жабо, той е умно момче и шегата ще разбере! - успокои я Приказливка. Незнайко, засрамен, се върна и Баба Жаба прегърна. - Ох, много се изложих аз! А как е хубаво при вас! В детската градина, зная, че с добри деца ще поиграя, а сега ... от срам ридая! - Не плачи! А повече книжки чети! - усмихната му рече добрата Баба Жаба. - Кажи ни имаш ли приказка любима? - Разбира се, че имам. В нея героите са трима. Три братленца - прасенца. Най- малкото братче сладко спи в своето креватче в къща от балони. Второто прасенце, щастливо след игра, се завръща в своята саламена къща. А най-голямото от тях весело грухти - къща от бухти строи. - Ех, че ме развесели! - засмя се Приказливка. - Деца, предлагам ви да поиграем на вълшебна въртележка. Всеки играч ще казва по една смешка. Хей, Незнайко, тук ще си без грешка. Нека Баба Жаба първа да започне. - Веднъж се бях качила на двугърба камила. С нея пустинята обиколих и от кладенец вода пих. После сняг заваля и щъркел долетя. Кураж голям събра и при мен с поклон се спря. Хайде, пеперудки, продължете тази весела игра, аз мухи отивам да ловя. - С радост ще се включим в тази игра. Шестте пеперудки като отбор в кръг се сбраха, прегърнаха се със своите пъстри крила и намислиха весела шега: - В слънчев ден с капитанска походка достигнахме до гумена лодка и с нея морето преплувахме и с морски кончета лудувахме. Изведнъж небето се намръщи - не можем да се върнем вкъщи. Тежка котва спуснахме, с тънка мрежа се покрихме и от син кит се спасихме. - Може ли и ние с брат ми да играем? - попита едното глиганче и към сцената се затича, а след него малкото му братче дотича. Облечени в кадифени костюми и ухаещи на горски парфюми, на сцената се качиха двата глигана и спор между тях се захвана. Недоволно по-малкото глиганче изгрухтя: - Батко, ти искаш да играем на вълшебна въртележка. Затова ти измисли смешка. - Щом е т а к а . нещо смешно ще разкажа, но после да не плачеш и на мама да се оплачеш. Знаеш, н ак азан и . ще бъдем с тебе двама. - Няма! Няма да кажа на мама. - Глиганчо, винаги обещаваш, но не изпълняваш! - Батее, ти си глиган дебелан. - А ти с и . малчуган мързелан. - Дебелан, дебелан - гигантски, глигански кроасан. - Стига! Мамин глезан.



- Спрете, деца! Ставате за смях с тази братска кавга - намеси се госпожица Сърна. - Моля, извинете! Умно ще постъпя. По-голям съм, ще отстъпя. Ние сме братя - прасенца диви, но и талантливи. С музикален талант сме дарени, но мечтите ни да бъдем музиканти не бяха одобрени. Малкият глиганчо свиреше на гайда, а аз - на кавал. Пред публика веднъж се изявихме и да свирим прекратихме. Когато брат ми засвири на гайда при своята първа изява, публиката взе да се п р о зява. А когато аз засвирих на кавал - публиката съм приспал. Но от този срам вече се избавихме. За наша радост като танцьори се прославихме. Това лято с народни носии бяхме пременени и на горски фестивал бяхме наградени. В надиграване с ръченица - срещу двойка комар и пчелица. - Браво, браво! Чудесно се справихте с тази игра. За участието в нея ви благодаря - похвали всички госпожица Сърна. - Мили деца - рече Приказливка - нашето представление приключи. Знам, че всяко дете от него научи, че весело можем да живеем, когато с приятели се смеем. - Ей, колко шарени балони държиш в своята ръка, Приказливке! - Незнайко радостен подскочи и към тях протегна ръка. - Може ли един за мен? - Не, Незнайко - отговори тя - ще ги пусна да летят към синьото небе. Нека тази пъстроцветна красота нависоко се издигне и нашето послание до други деца



МЪДРИ ДУМИ Приказливка и Незнайко на публиката се поклониха. Точно тогава Мечо влезе, държейки слънчогледа, и за госпожица Сърна се огледа! Когато я видя, към нея приближи, цветето за детската градина подари и се извини: - За представлението закъснях, но поучителните думи на Приказливка чух и разбрах. Госпожица Сърна го погали и тихо на ушенце го похвали: - Доктор Ежко се обади. Всичко знам! Постъпил си като голям! А сега аз имам изненада за теб! Погледни напред! Седемте жабока гузно там стояха и като бебета ревяха. - Повече така не правете! На мечето се извинете! - рече тяхната баба. - Срамно е, когато някой сам себе си излага! Хайде, не плачете! Жабчета добри бъдете! - Бъдете гордостта на татко и мама. Това за тях е радост най-голяма! Аз нося с гордост моето име Приказливка! Как ли щях да се чувствам, ако ми викаха Заядливка? Незнайко, къде се скри? Госпожица Сърна ни кани да сме част от днешните игри. Лалугерът показа плахо глава. - Ела, ела! Заедно с децата да запеем и да направим влак. И ще обещаем, че ще дойдем пак! В най-забавната детска градина, където истински аквапарк има! Децата бурно аплодираха добрата актьорска игра на двата лалугера от съседната гора. - Гра-гра-гра! Браво! Браво! Хубава пиеса ни представихте и децата забавлявахте! - Да. И аз благодаря! - каза госпожица Сърна. - Елате при мен, деца, да научим танца на есенните листа, а утре ще си направим пикник в най-красивата част на нашата гора. Там, край водопада, ще наблюдаваме грациозния танц на листопада! Добрите зверчета и птички играха, пяха и се смяха, докато навън се стъмни и сънят прикани техните очи. А когато утихна цялата гора, врабчето Апо тайно от гнездото отлетя. Пред хралупата на кълвача Вово спря. - Чичо Вово, от вълнение не мога да заспя! Нямам търпение до сутринта. Искам да ти разкажа колко весел беше денят, и за талисмана да ти благодаря.

Утре преди всички ще стана и дори преди теб ще събудя татко и мама. Нека първи да ме заведат в детската градинка, за да посрещна моите приятели Мечо, Зайо и Калинка! Чик-чи-рик! Много съм щастлив! Кълвачът слушаше и гледаше врабчето с умиление: „Та нали точно те - децата - са нашето отражение!” - Стана късно, юначе! Връщай се в гнездото! Очички затвори и сладичко заспи! Събирай сили за нови, весели игри!

© Миглена Хаджипенчева, автор, 2019 © Евелина Георгиева, графичен дизайн, 2019 © Йоанна Алтънова, илюстрации, 2019 © Евелина Георгиева, художествено оформление на корицата, 2019 © Издателство „Абагар“, 2019 ISBN 978-619-168-230-0 Миглена Хаджипенчева ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ Българска, първо издание Редактор: доц. д-р Ния Радева Графичен дизайн: Евелина Георгиева Художник на илюстрациите: Йоанна Алтънова; www.yoannart.com Художествено оформление на корицата: Евелина Георгиева Формат 600x840/8; печатни коли Година на издаване: 2019 ISBN 978-619-168-230-0 e-mail: [email protected] Печат и подвързия: „Абагар“ АД - Велико Търново