Везнева, Мариана - По Спиралата на еволюцията

вижда бъдещето. И както имаме личен адвокат, личен лекар, така и да намерим личен приятел — ясновидец. Има два вида ясновидци и аз ги определям на песимисти и оптимисти. Първите виждат бъдещето до някакво трагично събитие, а вторите — изхода от трагичното събитие. Едни виждат събитията от най-близко бъдеще, а други — в период 20-30 години и колкото бъдещето е по-близко, толкова картините са по-ясни и подробни. Медиумите, които контактуват с духове на покойници, могат чрез тях да узнаят точното име на лицето, на града, дата и пр. Те са безценни помощници при издирване на загубени вещи, откраднати коли, изчезнали лица. Но те обикновено прогнозират събитията като неизбежни, фатални, неотменими. Чрез онези ясновидци, които са ръководени от висш дух, светец или Адепт, ако му се помолят, можем да получим информация за пътя на духовното ни развитие, мисията ни, уроците, които трябва да усвоим в този живот. Те биха могли да ни изяснят бъдещето ни в по-общ план, бъдещето на страната и на цялата цивилизация. Те ще ни дадат само съвет как да постъпим най-добре, като по този начин ни оставят ние да решаваме сами чрез свободната си воля. Винаги, когато се колебаем, невидимите разумни сили около нас ни насочват към подходящ ясновидец. Според мен ясновидецът трябва да предвиди ситуацията, която неизбежно идва, но да ни остави свободната воля за действие. Когато ясновидецът със своя съвет ни лиши от възможността за проявяване на свободната ни воля, той се обвързва с нас в кармична зависимост. Към всеки съвет на когото и да е трябва да подхождаме критично, като го преосмислим и преоценим и тогава да вземем самостоятелно решение. Можем ли да променим съдбата си, ако знаем какво ни очаква? Отговорът е и да, и не. Ако живеем неразумно и сами рушим здравето си и ни е предсказано, че краят ни е близък — не. Но ако проявим свободна воля и променим генерално начина си на живот, предсказанието може и да не се сбъдне. Причината е и в това, че сме разполагали с повече време преди фаталния край, към който сме тръгнали, и така сме добили възможност да го избегнем. Но обикновено това се случва извънредно рядко, защото сме така устроени, че реагираме по инерция. Трябва да се променим вътрешно, да израснем духовно и да хармонизираме отношенията си с околните, чрез принципа на обичта. Тогава ще станем господари на съдбата си. Няколко случая от моя личен живот: • Знаех предварително, какво го очаква, когато първият ми мъж замина в чужбина. Виждах тревожни сцени, разправии и болница. Но той се стремеше на всяка цена към професионално издигане и предпочиташе да умре, вместо да се върне. Не го насърчавах да замине, той замина, провали аспирантурата си и после дълго време беше в болница. По-късно почина. И аз се питам, ако не беше заминал, поради моето предупреждение, как щеше да се чувства, осуетил една възможност, която за него означаваше професионално издигане? • Знаех кога и при какви обстоятелства ще почине майка ми и се стремях да избегна тези обстоятелства. Но точно тогава имах ангажимент с децата си и трябваше да се грижа за тяхното здраве. Така майка ми остана сама, попадна в предопределените обстоятелства и почина. Ако ни е предопределено да живеем като съпрузи с един човек известен брой години, но ние искаме да продължим, можем да запазим съжителството си, но няма да бъдем повече мъж и жена. Такива случаи съм наблюдавала при мои близки. Така изменяме частично съдбата си, но не постигаме особено положителен резултат. Фатални са обстоятелствата около смъртта, професията, децата и брака. Там получаваме най- важните кармични уроци. В другите случаи съществува някаква възможност за вариантност, но само ако разполагаме с достатъчно време да подготвим новите обстоятелства. Познавайки бъдещето си, ние придобиваме готовност да реагираме по-добре и по-спокойно в критичните ситуации, които неизбежно биха се появили. Ясновидецът, който се наема да насочва другите, си създава карма, ако допусне заблуда. Позволено ли е да знаем предварително бъдещето си? Да, ако се помолим то да ни бъде открито дотолкова, доколкото е разрешено. Може самите ние да го узнаем и преживеем насън, а може и посредством ясновидец (медиум). „Искайте и ще ви се Сканирано от spiralata.net 51

даде\" казва Христос. Когато става въпрос за колективното бъдеще, много отдалечено във времето, информацията се спуска от най-висшите сфери и се приема от посланика (пророка) засекретено с алегории и символи. Разсекретяването може да стане тогава, когато му дойде времето и отново се спусне ново Откровение върху този, който ще го разсекрети. Според мен тълкуването на Нострадамус не е спуснато от Висшите светове защото ми е известно, че е недопустимо Висшите сили да поддържат една военна експанзия. С тълкуването, което се разпространява в момента по цял свят, се отслабва увереността на хората от християнския свят и се засилва увереността на поддръжниците на исляма. Висшите Откровения се отнасят до цялото човечество, насочвайки го по пътя на духовната му еволюция и никога не толерират агресията на една държава, един народ, една религия срещу други. Те имат общочовешко значение. И дори да не познаваме кармичните принципи, все пак си задаваме въпроса: как да изживеем живота си най-достойно, най-смислено и най-полезно за нас и за обществото? Как да избегнем повтарянето на познати грешки от минали животи, как да се измъкваме от ситуации, фатални в миналото ни, как да научим повече уроци, за да ускорим духовната си еволюция. Кое е пре- допределение и кое можем да променим чрез свободна воля? Пътят на действие е показан в играта шахмат — това велико . Откровение, спуснато от най- висшите сфери, по значение, близко до същността на „Битие\" от Библията. Играта шахмат Шахматът представлява стремежът на светлите сили към победа на доброто над силите на злото; борбата на всеки един от нас за превъзмогване на съблазните в живота; битката между духа и материята. Шахматната дъска е полето на сражението — пространството, което насищаме с мислите си. Централната фигура е царят. Това е логиката, логическото мислене. Царят се движи внимателно, стъпка по стъпка, по отъпкан път, и само ако има сигурна защита (фактите). Ако го изгубим, излизаме извън играта, извън нормалния живот, и не можем да участваме повече пълноценно в него. Втората централна и най-главна фигура след царя е царицата. Това е интуицията, интуитивното мислене, интуитивното действие. Царицата действа решително и смело, движи се във всички посоки — напред и назад, вляво и вдясно, също и настрани по диагонал. Тя защитава най- добре царя. Царицата — интуицията защитава най-добре царя — логиката. Но все пак без интуиция можем, но без логика, без логическо мислене се проваляме, деградираме, полудяваме. Двете централни фигури царят и царицата са всъщност двете полукълба на мозъка, лявото — на логическото мислене и дясното — на интуитивното. Двете принадлежат на човешкото съзнание и от тях зависи победата или загубата. И така започваме битката за живота. Най-напред вървят пешките (пионките). Те са чувствата — многобройни, добри и лоши. Те вървят направо, но атакуват встрани. Можем да пожертваме някои от тях, но да запазим поне едно — най-великото чувство — любовта. Това чувство е в състояние да извърши чудеса и ако проявим търпение, настойчивост и постоянство, пешката може да стане царица. Двата топа символизират ума. Той е праволинеен и топовете се движат само напред, назад, вляво и вдясно. Те са силни фигури и добри защитници. Двата коня представляват разумът. Той е предпазлив и прескача опасностите, т.е. не бърза да атакува. Така конете се движат скокообразно (във форма на буква „Г\" от Кирилицата), и изчакват необходимата ситуация, за да влязат в битката. Двата офицера символизират мъдростта. Тя никога не атакува фронтално, нито флангово. Тя избира диагоналната посока и действа при защита на ума и разума. Офицерите се движат диагонално, единият — само по белите полета, а другият — по черните. Така мъдростта се проявява и в съзиданието, и в разрушението. Играта шахмат е упражнение за битката на живота срещу смъртта, на доброто срещу злото, на светлите сили срещу тъмните. Затова първият ход задължително имат белите фигури. Принципът на играта е предопределението, а умението — свободната воля. Сканирано от spiralata.net 52

В началото на играта и в живота имаме възможност от много ходове да изберем най- правилния, но както често се случва поради прибързаност, невнимателност и непредвидливост, ние често правим погрешен ход. Всеки ход е причина за съответната реакция на противната страна — отрицателните сили. С течение на времето шансовете ни за проявяване на свободна воля намаляват. Създаваме ситуации, в които ни се предоставя възможност за един единствен ход, за да можем да продължим играта. Често тази единствена възможност е свързана с по-жертване на някоя фигура (надежда, мечта, идеал). Така правим и в живота. Жертваме амбициите си, но все пак запазваме оптимизма си. Когато в играта сме попаднали в тежка ситуация и парят — логиката не е достатъчно защитен, ни е позволено да направим рокадо, т.е. да разменим местата на царя и топа. Така топът — умът идва в центъра на играта, а царят — логиката остава защитен по-вкрая. Целенасоченият ум и в живота понякога може да излезе на преден план пред логиката така, че някое наше действие да изглежда нелогично. Това е привидно. Действията са подчинени на главната цел. Понякога в играта, както и в живота, можем да попаднем сякаш в непреодолима ситуация. Но ако помислим безпристрастно, разумно и мъдро, ако използваме ума и интуицията си, ще намерим правилното логично решение за преодоляването й. Как ще завършим играта до края на живота си, със загуба на кои фигури, с какви компромиси на нашето мислене, зависи от нас самите. Ако сме калили духа си, ще запазим на първо място логиката си, на второ място — интуицията, последвани от мъдростта, разума, ума и чувствата. Ако умеем да степенуваме по значимост тези сили, които дава съзнанието ни, ние бихме пожертвали нещо, но накрая ще удържим победа. И както, за да усвоим добре правилата на играта шахмат, ние разиграваме различни партии, така и за да се научим да взимаме най-правилните решения при определени ситуации, ние преминаваме през много превъплъщения и животи, през които да усъвършенстваме характера си, да изострим мисълта си и да закалим волята си. Шахматът е игра за победа на духа над материята; за победа на силите на доброто вътре в нас над съблазните в обкръжаващата ни действителност вън от нас; за победа на живота срещу ударите на съдбата. ВТОРА ЧАСТ КАРМИЧНИТЕ УРОЦИ \"Кармата, произхождаща от действие, не може да бъде изчерпана с бездействие. Следствията от кармата са два вида: едните се отнасят към определена дата, другите са свързани с определена личност. Понякога кармата на определеното време може да бъде превърната в карма на личността. Как може да се измени съдбата? И къде е опорната з точка? Те са само в мисълта.\" („Агни йога\") ОТКРЕХВАНЕ НА ЗАВЕСАТА Напоследък се работи за доказване на реинкарнацията. Учени, предимно лекари, изследват преживяванията на болни в състояние на кома (клинична смърт). Търсят причината за вродени белези по тялото, сякаш от злополука, хладно или огнестрелно оръжие. Стремят се да намерят обяснение за възникването на внезапни спомени у деца за местности, лица и-случки. Сериозно се отнасят към необичайната информация за убийство, дадена от жертвата при новата й инкарнация. Обяснението се крие в приемането на прераждането като физически закон. Традиционният метод за връщане в минал живот използва поставяне на пациента в дълбока хипноза, при която той може да даде описания на отдавна отминали събития, в които е участвал или на които е бил свидетел. От съвременните публикации на български език, според мен, най- убедителна е книгата на американския психиатър Брайн Уейс „Вестители от отвъдното\" (1992). Друг метод за разкриване на спомените от минали животи е особена техника за медитация. Неин откривател, а по-скоро преоткривател, е френският изследовател-езотерик Патрик Друо, а Сканирано от spiralata.net 53

техниката е изложена в книгата му „Прераждане и безсмъртие — Методи за пътуване в миналото и бъдещето\" (1993). Моят метод е съвсем различен. Той е свръхестествен и се основава на свръхсетивните ми способности. В случая аз използвам стабилния си контакт с Учителите от Висшите Духовни светове, от които получавам визуална информация (видения) за събития от минали животи на предимно непознати за мен лица. Пред духовния ми взор преминават картини, избрани от Учителите, целящи да покажат какъв урок трябва да се усвои в сегашния живот. Така с Тяхна помощ ми се открехва завесата, скриваща далечното минало, потънало в забрава. Отварят ми се Акашовите записи8, залегнали в подсъзнанието на всеки човек или в паметта на цялото земно човечество. За мен е ясно, че Духовната Йерархия от Висшите светове, която ръководи Плана за духовната еволюция на земната цивилизация и ни помага да придобиваме знания за еволюцията, прераждането и възмездието, създава предпоставки да се убедим във верността на законите. Ние сме притежавали някога тези знания, а мисъл-форми като картини в духовната памет на човека — подсъзнанието, или на цялото човечество — т.нар. \"Акашови записи\", откъдето знанието за случилото се може да бъде извлечено, но сме ги забравили, а те са останали запечатани в паметта на подсъзнанието ни. Опонентите на закона на прераждането възразяват. Те обясняват спомените от минали животи като родова памет, генетично предадена наследствена информация за отдавна отминали събития. Те обаче не могат да обяснят защо човек може да си припомни най-често моменти около смъртта си. В продължение на една година изследвах минали превъплъщения на над 200 лица, и то в онзи момент, който е свързан с уроците, които трябва да научат в сегашния си живот, по пътя за духовно усъвършенстване. Задачата за извършване на такава изследователска работа ми бе поставена от Духовните Учители от Йерархията. Целта е да бъдат убедени хората в съществуването на законите за духовната еволюция, прераждането и възмездието, според които се прераждаме многократно, за да усъвършенстваме духа си. Разкриването на епизоди от миналите животи ставаше лично от мен, само след изричното съгласие и дори настояване на участващия. Той бе предупреден, че няма да му се покаже нищо, което би подразнило самолюбието му, би го изплашило или травматизирало; нито конкретно име, местност, дата или езика на общуване. Че ще му бъде припомнен само онзи момент от миналия му живот, който би му изяснил причината за следствията в сегашния живот, свързани с неудачи, болести, професионална насоченост и взаимоотношения. В сеанса аз се стремях да предам всичко без укор и участникът приемаше информацията без притеснение. В повечето случаи разкриването на миналото извършвах групово, т.е. на всеослушание (индивидуалните сеанси са изключение и са отбелязани), което оказваше положителен ефект. Гру- пите сами се сформираха и се състояха от лица, близки помежду си, с почти еднакви проблеми. Това беше част от програмата ми за предаване на познания върху Отвъдните светове и законите, които ги управляват. А аз не криех, че събирам фактологически материал за бъдещата си книга. Най-напред изнасях беседа върху законите за духовната еволюция, прераждането и възмездието (карма). След това обяснявах, че по пътя на духовната еволюция всички ние се пре- раждаме отново и отново, на различни места, в различни физически тела, но винаги групово и по едно и също време, докато хармонизираме отношенията помежду си, усъвършенстваме духа си и се превърнем в лъчиста енергия от светлина. Изтъквах, че не е позволено да узнаем изцяло миналото си във всички прераждания, за да не си припомняме нашите врагове, с които отдавна сме се помирили. Спазвайки указанията на Иисус Христос „Чукайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде!\" ние се молехме да ни се открехне завесата, за да надникнем в минали животи. Отправяхме молба, доколкото е позволено, да ни се покажат онези събития, които лежат в основата на изплащането им в сегашния живот и научаването на уроците по съвършенство. Всеки се молеше вътрешно да получи информация за своя минал живот, а аз трябваше да 8 Според езотеричната литература, всичко, което някога се е случило, е съхранено. 54 Сканирано от spiralata.net

видя „на екран\" сцени от миналото, да ги опиша и изясня причината и следствието. Това и правех. За да се настроим всички на еднаква тема, пиехме кафе, после вземах в ръка последователно всяка изпита чаша, затварях очи, изпадах в състояние на унес. Сеансът започваше. Пред погледа ми се появяваха картини, сякаш отнякъде се прожектираше филм, като че ли имах видения или сънувах. Виждах сцени, статични или динамични. Освен това усещах едновре- менно настроението, чувството и мисълта, съпровождали преживяното действие. Понякога дори чувах разговора, проведен в миналото, звучеше ми музиката, възприемах миризма или усещах студ и топлина. Бях в контакт с Учителите и Те ми поднасяха тази информация, за да се разкрепости мисленето — необходимо условие в Новата епоха. От Учителите научавах и какъв урок трябва всеки да усвои в сегашния живот. Тази информация получавах смислово, като внушение, по пътя на интуицията, а не на логиката. Случваше се понякога да изкажа и прогнози за пътя на развитие в сегашния живот. Излизах от контакта, но сеансът продължаваше с коментар на участника върху казаното от мен и неговата изповед разкриваше скрити моменти от живота му. Накрая аз правех извод върху цялата получена информация. Отново трябва да подчертая, че в повечето случаи аз не познавах предварително участниците, нямах информация за проблемите им и често дори не знаех професията им. Именно този факт действаше на всички най-убедително, защото показваше, че сеансът е реалност. Участниците в това свръхестествено изследване, както всеки може да проследи от описаните случаи, бяха почти изключително хора интелигентни, с духовна насоченост, някои дори с феноме- нални способности — лечителски или ясновидски, предимно жени, всеки с житейските си проблеми. Във всички случаи накрая ставаше ясно, че участниците подсъзнателно са имали някакво усещане за преживени случаи от миналото, страх от създадена ситуация, насоченост към определена професия. Резултатът от тези изследвания бе за всички промяна на мисленето, поведението, начина на живот. След сеансите всички се убеждаваха, че законът за прераждането е физически закон, законът за възмездието — действащ, неизбежен и непреодолим, законът за духовната еволюция — универсален. Всяка наша мисъл, изпратена в пространството и времето, или чужда мисъл — предизвикана като реакция на определени наши действия, създава предпоставка за бъдещата ни съдба. След такова отваряне на очите всички определено ставаха по-добри, по-мъдри и по-отговорни за своите мисли и постъпки. С повече търпение, смирение и спокойствие всеки понасяше своята съдба. Това изследване, както всеки може да се убеди, е уникално, както по методиката, така и по резултатите. Отделните случаи са групирани според естеството на уроците. Започват с уроци за усъвършенстване на характера — включващи смирение, толерантност, милосърдие. Следват уроци за запазване на здравето — включващи проява на болести, необясним страх (фобия), психични отклонения. Интересни са също уроците за натрупване на умения — включващи професионалната насоченост, опитност, знания. Тази част завършва с излагане на кармични връзки между приятели и роднини, изградени в продължение на едно или няколко прераждания. Групирането е всъщност ус- ловно, тъй като в някои случаи уроците са повече и се съдържат едновременно и в няколко групи. Откровение Когато дойдете отвъд, едва тогава ще успеете да узнаете причинно-следствените връзки, за да разберете причината за следствието. И когато достигнете до това познание, ще проследите отново всички моменти от своя последен земен живот в съответствие с миналите си пребивавания във физическо тяло. Тогава дълбоко ще съжалявате, ще се измъчвате, ще се разкайвате за някои ваши постъпки, които сте могли да избегнете и които са нарушиш хармонията на енергийната ви същност и тази на ближния. Когато осъзнаете грешките си, когато изстрадате последиците от тях, когато помъдреете с една малка степен, преценявайки постъпките си от дистанцията на времето и извън физическото си тяло, ще бъде късно, защото ще е налице невъзможността да се върнете веднага обратно и да коригирате живота си. Тогава във вашето безсмъртно съзнание ще възникне непреодолимото желание да дойдете отново в материално тяло, да създавате хармонични Сканирано от spiralata.net 55

ситуации, в които да проявите разумната си опитност. Но трябва да изчакате групата, с която сте свързани, да слезе по едно и също време и на едно и също място, за да се срещнете отново. При преминаването от дух в плът обаче вие затваряте в подсъзнанието си цялата натрупана опитност и привидно я забравяте. Обърнете се тогава към интуицията си, която дър- жи ключа на затвореното подсъзнание. Малцина са избраните, които слизат доброволно и приемат плътта, за да въздействат върху ускоряването на духовната еволюция. За да могат да изпълнят своята мисия, на тях е позволено да си припомнят миналите опитности и да познаят своите сътрудници — необходимо условие за успеха на мисията им. УРОЦИ ПО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ХАРАКТЕРА По пътя на еволюцията ние се променяме, като усъвършенстваме нашия характер, който пък определя постъпките ни. Когато попаднем в определена ситуация, известна ни от минал живот, ние отначало постъпваме по познатия начин, затворен в подсъзнанието ни. Независимо че може да се проваляме, като повтаряме познатите грешки, много е трудно да реагираме по нов начин. Но идва момент, когато при някой от поредните си животи ние осъзнаваме, че причината за нашите несполуки е егоизмът вътре в нас, липсата на търпение, смирение, предвидливост, на толерантност и разумност. И тогава започваме да реагираме по друг начин. Така постепенно усъвършенстваме характера си, което ни дава възможност да преодоляваме по-успешно всяка неблагоприятна ситуация, да постигнем вътрешен мир и да вкусим от истинското щастие. Усъвършенстването на характера се проявява в овладяване на чувствата, развиване на ума, помъдряване. Всички разбираме колко е трудно да излезем от рамките на своя характер и да се променим в положителна посока, но това е необходимо по пътя на еволюцията. За да реагираме правилно, трябва да преминем през много животи, да попадаме в стотици подобни ситуации, за да се научим как следва да се постъпва, без да навредим на себе си и на околните. Г-ца Д. Д. Северна страна. Каменна къща със стръмен покрив. Старинна стая, добре обзаведена. Запалена камина. Чувам музика от Григ. Виждам жена, която седи и сякаш очаква някого. Прилича ми на Солвейг (от норвежките приказки). Като на филмова лента преминава животът й. Преживяла фатална любов. Виждам сцената на сбогуването. Той заминава в друга страна и обещава, че ще се върне пак при нея. Тя се заклева, че ще го чака. Той обаче се оженва за друга и не се връща. Тя стои в очакване цял живот, затворена в дома си, чак до старостта си. Стояла е сама и е чакала да се върне нейният любим. В това време животът минава покрай нея. Тя не се интересува от нищо. Не се грижи нито за деца, нито за когото и да било. Стои само вглъбена в себе си и самотна... Урокът й в този живот е да овладее чувствата си, да се научи за преценява хората, да разбере, че никой не е незаменим. Да преодолее личната си съдба, да излезе извън личния си живот и да работи в социалната сфера. В този живот може да повтори някои грешки от миналото, но ще трябва да развие у себе си социалното чувство, като преодолее лични неудачи. Г-ца Д.Д. споделя, че е социолог по професия. В този живот е преживяла една фатална любов и много трудно я е превъзмогнала. Сега се стремяла да изживее личните си чувства и да намери радост в общественото служене. Призна също пред нас нещо много интригуващо. Като малка много обичала да чете разказа за Солвейг, да слуша „Песента на Солвейг\" от Григ и дори се била идентифицирала с нея. Извод: Ако сме провалили живота си само в очакване на любимия и само за себе си, в следващия ще се наложи да работим социална работа. Г-жа С.Л. Война. Движение. Напрежение и страх. Виждам я богата жена, с хубави дрехи. Изплашена и тревожна. Трябва да се бяга. Наоколо всички са неспокойни и се приготовляват трескаво за дълъг път. Опасност ги грози. Неизвестност. Разбирам страха й и той се предава и на мен. Тя притежава злато, бижута, скъпи предмети. Тревожи се и за живота си, и за богатството си. Виждам я по тъмно как закопава богатството си. Набързо, на плитко. Сканирано от spiralata.net 56

А наоколо има бедни, гладни, сираци. Войната уж е свършила, а продължава. Страшно е. Тя закопава богатството си, защото не момее да го вземе със себе си, вместо да го дари на бедните, които умират от глад. Показва ми се как деца умират от глад... Урокът, който тя трябва да усвои в този живот, е да проявява милосърдие, да използва богатството си разумно, да не мисли само за себе си и да превъзмогне стремежа си за притежаване на вещи, които не може да използва. В този живот навярно няма да й се предостави възможност да бъде много богата, защото е пропуснала да оцени правилно богатството си и да го сподели със страдащите във форма на благотворителност. Сигурно отново ще има стремеж към лукс. Разбираме, че г-жа С.Л е касиерка, работи с пари, но не са нейни. Тя признава, че има склонност към лукс. Извод: Когато в един живот сме богати, това е изпитание как ще използваме богатството си. Не трябва да го заравяме, когато можем да направим добро за страдащите. Г-жа А.С. Манастир. Тя е монахиня. Виждам я да стои сама в стая (килия) или библиотека и чете по цял ден книги... Урокът й е за обществено служене. Това, което е научила, което е придобила като опитност и знания, да го приложи в обществото. Предполагам, че в този живот няма да й се даде възможност да остава сама на спокойствие. Животът й ще бъде свързан с повече хора, на които ще помага. Разбирам, че г-жа А.С. е по професия медицинска сестра и така помага на много хора. Извод: Към самоусъвършенстване не се върви чрез изолиране от хората и монашески живот, а чрез милосърдие към болните и грижа за тях. Г-жа И.Р. Градска къща. Тя е момиче на около 14-15 години — най-голямата сестра на още двама братя и две сестри — сираци. Показва ми се картина, в която тя ги изоставя, за да търси начин да си уреди живота сама в по-голямо селище. Тежко и е да се грижи за сираците. Оставя ги така, на произвола на съдбата. Сякаш ги ненавижда. Чувствам как сираците са изплашени, че са изоставени. Чувам техния плач и молби... Урокът, който тя трябва да научи, ще се прояви в майчинството, което тя ще изстрада. Непременно ще търси начин отново да се освободи от кармичните си задължения, но още повече ще затъне, докато се научи на смирение и милосърдие. За да хармонизира връзките си с изоставените братя и сестри от миналия живот, вероятно те ще се превъплътят като нейни депа. Г-жа И.Р. споделя, че е рускиня, омъжена за българин и заобиколена само от роднините на мъжа си. От брака си имала две деца, които, както тя твърди, й създавали много грижи. Тежко ги гледала, били много непослушни. Извод: Кармичните връзки изискват грижа към най-близките — братя и сестри. Ако не изпълним дълга си към тях, в следващия живот трябва да го изпълним при по-тежки обстоятелства. Г-н К.К. Селище. Улица. Виждам го мъж:, в група от трима мъже. Той им е водачът. Дрехите му са сякаш испански. Носи особена шапка с пера (по-скоро барета). Групата е въоръжена. Уреждат сметки с хора за лично отмъщение. Показва ми се сцена, как влизат в една къща с оръжие в ръка. Не виждам дали избиват живущите или вземат само пари като откуп. Показва ми се и друго. Как предварително по светло набелязват обектите, за да могат да ги различат по тъмно. Всъщност действат като разбойници. Вече ми става ясна душевността им, мотивът. Те са убедени, че вършат справедливо преразпределение на богатствата, но това е заблуда... Урокът му в този живот е отказ от агресивност и проявяване на кротост. Може би и ще се стреми към оръжие, но предполагам, че няма да му се предостави такава възможност. Вероятно ще работи по-скромно и няма да добие по-голямо материално богатство. Професията на г-н К.К. е икономист. Както той признава, кандидатствал е във Военното училище, но не бил приет. Работи с хора и пари, но не е богат. Извод: Извършването на насилие с оръжие в ръка е причина за следствие в следващия живот, да не ни се дава възможност да Сканирано от spiralata.net 57

работим с оръжие, за да не го използваме със същата цел. Г-жа К.Д. Циркова арена. Корида. Виждам я мъж — тореадор. Смел и решителен. И сигурно немилостив, с влечение към показност. Пред погледа ми преминава цялата сцена на коридата. Интересна е, но неприятна... Урокът е да овладее стремежа си към агресивност и да се научи на кротост и милосърдие. В този живот няма да й се предостави възможност за показност, въпреки че отново ще се стреми към нея. Вероятно ще има несполучлив брак. Г-жа К.Д. е учителка. Както тя споделя, наистина има неудачен брак и гледа на мъжа си някак отгоре, снизходително. Прощавала му неговите любовни авантюри, без да му се сърди. Тя казва, че много силно й въздействала испанската и бразилската музика. В живота си била борбена и се справяла с всичко сама. Извод: Смяната на пола в следващия живот, ако е от мъж в жена, е начин за омекотяване на характера. Адаптацията обаче може да не се постигне напълно и тогава да се проявят мъжки черти в характера. Обикновено в тези случаи бракът е неудачен. Г-жа Ц.Д. Горска къща. Тя е мъж, напуснал хората. Изолирал се е от обществото като отшелник, но не мистик. Живее самотен. Виждам сцена, в която той си играе с рис и рисчета, които е опитомил. Те го даряват с обичта си и запълват липсата на любов от страна на хората към него и обратно... Урокът й в този живот е по толерантност. Предполагам, че трудно ще задържи брак, трудно ще се адаптира към нормалния семеен и обществен живот. Сигурно ще има влечение към хищни и опасни животни и лесно ще се справя с тях. Трябва да хармонизира отношенията си с хората и да превъзмогне неприязънта си към тях. Г-жа Ц.Д. е по професия психолог, научен сътрудник, разведена. Въпреки изискванията на професията си, тя намира, че трудно контактува с хората. Наистина обичала опасни животни и имала в дома си голямо куче. Извод: Когато прекарваме един живот изолирано от обществото, в следващия ще трябва да изпълняваме отговорна социална работа, но ще ни бъде трудно да работим с хора. Промяната на пола от мъжки в женски често е причина за неудачен брак, ако не можем напълно да се приспособим в новия пол. Г-жа В.П. Голяма градска къща. Тя е господарка в дома. Виждам я заобиколена от слуги. Държи се много високомерно към тях, кара им се, бие ги и ги наказва... Урокът й в този живот е по милосърдие и толерантност, да има повече любов и състрадание към по-долните от нея. Предполагам, че сега вече няма да й се предостави възможност да господарува. Г-жа В.П. признава, че имала влечение към началническите административни служби. Изпълнявала обаче секретарска длъжност. Налагало й се да работи с хора. Извод: Когато в един живот сме поставени в ситуация да бъдем господари и сме се държали високомерно с подчинените си, в следващия няма да ни се повтори възможността да бъдем пак господари, а по-скоро ще служим на някого и ще бъдем подчинени. Г-ца П.Н. Гробище. Виждам малко момиче, разплакано, само, плаче на гроб, навярно на майка. Плаче и желае да умре. Моли се да умре по-скоро. Това е сцена преди смъртта на момичето. Скоро след това то умира... Урокът й е за закаляване на характера, за превъзмогване на страданията и постигане на психическа устойчивост. В този живот сигурно ще бъде много състрадателна и може би ще я обзема чувство за отчаяние, но ще го преодолее. Г-ца П.Н. споделя, че е без семейство. Работи към служба „Социални грижи\". Тази работа се изразявала в оказване помощ на психично болни и отчаяни хора. Извод: Насочването към определена служба не е случайно. То е продиктувано от някакво изживяване на минал живот. В случай, когато в един живот сме страдали много като сираци, в следващия ще търсим служба, при която да помагаме на страдащите. Г-жа Т.Т. Сканирано от spiralata.net 58

Богато обзаведена стая. Красиво облечена жена седи и размишлява. Това е тя. Анализира живота си и поставя граница във времето — преди и след. Взима някакво съдбоносно решение. Виждам я как раздава богатствата си, отказва се от материалните си възможности и тръгва по пътя на духовното просвещение. Тя е в обкръжение на мъже — духовници, може би монаси. Изпитва вътрешна радост, спокойствие и увереност... Урокът, който трябва да научи и в този живот, е да затвърди предпочитанията към духовното богатство пред материалното. Да убеждава и другите в преоценка на ценностите. В този живот тя неминуемо ще се занимава с дейност, силно социална по значимост. Разбираме, че г-жа Т.Т. е по професия учителка, но едновременно с това и журналистка. Извод: Когато в един живот осъзнаем в какво се състои щастието, а именно — не само в материалното богатство, а в духовното и общественото служене, в следващия ще се насочваме към социални професии. Г-жа А.Р. Църква. Тайна венчавка. Тя се омъжва за красив богат мъж, славянски тип. Била е привлечена от красотата му и тайно се женят против съгласието на родителите й. Нова сцена. Виждам я разочарована. Той се окачал деспотичен и тя напълно му е подчинена. Иска да избяга. Съжалява за прибързаното си увлечение и неразумната си постъпка... Урокът й е да преживее липсата на каквато и да е свобода, за да я оцени. В този живот тя трябва да се научи да преценява по друг начин качествата на хората. Не привидната физическа красота, а тази която е израз на духовност е стойностна. Урокът е за преоценка на ценностите в човека. Както разбираме, г-жа А.Р. има два брака. Първият й мъж, както твърди тя, бил много красив, но деспотичен. Този път тя проявила решителност, напуснала го и се развела. Вторият й съпруг, както тя признава, не бил красавец, но е кротък, добър и почтен. Явно тя е усвоила урока от миналото. Извод: Направените грешки в избора на партньор, в един живот, сякаш ни карат да ги повторим в следващия. Но тогава по-лесно преодоляваме колебанието си и коригираме грешния избор. Г-жа Д.М. Виждам я в богато подредена стая с огледала по стените. Тя се кипри пред огледало, гласи се и се възхищава от красотата си. Усещам вътрешното й състояние, че духовно не е удовлет- ворена, че изпитва пустота, но не може да преодолее стремежа си към лукс, суета и тщеславие. Така тя живее само за себе си и иска да си внуши, че в това се състои щастието... Урокът й е за смирение, потискане на влечението към показност, като разбере, че луксът и материалното богатство не » могат да бъдат самоцел. Удовлетворението може да се добие чрез извършване на добро и полезно за хората дело. В сегашния си живот тя непременно ще има влечение към лукс, но в нея ще се проявява и желанието за общественополезна дейност. Разбираме, че г-жа Д.М. е артистка. Тя споделя, че има желание за лукс, но като че ли е овладяла суетността си и се е отдала в служба на изкуството и хората. Извод: Суетността е качество, което съпътства човешкия характер и се проявява през всеки живот. Въпросът е да преодолеем суетността и да намерим щастието в изкуството, а не в лукса. Г-жа Е.Б. Сцена на открито. Тя е млад мъж:, несръчен, който не знае как да борави с оръжие. Разбирам, че е адютант на висш военен, но не обича работата си, няма сила да я напусне, оставя се по течението на живота, всичко му е безразлично... Урокът й е да проявява повече решителност за промяна, борбеност и инициативност, а не да бъде инертна. Да се научи да се стреми към определена цел. Г-жа Е.Б. изповядва своя живот. Лекар педиатър е. Имала примиренчески характер. Не харесвала работата си, не обичала мъжа си, всичко й било безразлично и се била примирила. Трудно й било да промени апатията си към живота. Извод: Прераждането е начин за преодоляване на слабости в характера. Ако в един живот сме апатични към всичко, в следващия трябва да преодолеем тази апатия. Ако обаче пак не успеем, ще трябва отново да научим уроците, докато ги усвоим. Сканирано от spiralata.net 59

Г-жа М.М. Сцена. Тя е танцьорка. Организатор и ръководител на танцова трупа за еротични танци. Печелила е от слабостта на мъжете... Урокът й е за осъзнаване на нравствения начин за печалба и разграничаването му от печалба за сметка на нисши инстинкти. В този живот няма да й се предостави подобна възможност за печалба. Трябва да превъзмогне еротичните си желания и да възпитава светли и извисени пориви. Ще има влечение към музика и танц. Както научаваме от самата нея, г-жа М.М. е била музикантка и искала да се занимава с пеене. Изгубила гласа си и сега работи като библиотекарка. Извод: Ако имаме талант, но го използваме не за облагородяване на духа, а обратно — за развиване на нисши страсти, в следващия живот ще бъдем лишени от талант, макар че ще се стремим именно към проява на дарбата, която сме притежавали в миналия живот. В случая това е музикалността, свързана с танца. Г-жа Ц.С. Домашна обстановка. Стар мъж немощно се разхожда из стаята. Тя е жена, омъжена за много по-възрастен мъж. Показват ми с цифри неговите години — 79. А тя е още млада жена. Има друг мъж, когото обича и с когото иска да се събере. Виждам как заминава някъде с другия. Изоставя стария си съпруг, безотговорно и без да се интересува какво ще стане с него и как ще се справи сам със старостта си... Урокът й е по милосърдие и доброта.Тя ще трябва в този живот отново да се събере с мъжа си от миналото, за да му даде дължимото. Когато казах всичко това, г-жа Ц.С. заговори доста разпалено. Тя твърдеше, че е имала мъж. Той може би да е онзи от миналото й, но той я изоставил в момент, когато тя най-много се нуждаела от него — била е с две малки деца. Така че, според нея, тя не би могла да му изплати дължимото. След това се замисли, както става обикновено след разкриване на такива моменти, и продължи с това, колко съм била права. Съдбата й я е насочила към „Социални грижи\" и от доста години вече гледала изоставени стари хора. Извод: В случая постъпването на работа към „Социални грижи\" е следствие на постъпка в минал живот, при която сме изоставили някого, който е имал нужда от грижи. Семейните трагедии, при които единият партньор изоставя другия, може да ни научат на урок — как да не постъпваме ние. Тук възмездието се е проявило като повторение на събитие от миналото — да изстрада изоставянето от съпруг тогава, когато има най-голяма нужда от него. Изплащането на дълга е в гледането на изоставени стари хора. Г-жа Ю.П. - Представителен дом. Внушителна сграда. Тя е много богата неомъжена девойка, силно религиозна. Усещам, че вътрешно е неспокойна. Не е удовлетворена. Търси смисъла на живота. Вечер. Показва ми се тайна среща на открито с мъж: — духовник, сякаш е монах. Коленичила е пред него, а той й говори за интересни неща, за любовта, за Духовния свят, за истината. Той я насочва към духовния път и иска тя да го последва в неговата мисия. Но тя няма сили да се реши, не смее да наскърби родителите си, да остави удобствата... Урокът й в този живот е да добие мъдрост, решителност и да направи преоценка на материалното и духовното. Това раздвоение сигурно ще я съпътства, докато придобие решителност и яснота, условие за вътрешното й спокойствие. Предполагам, че в този живот едва ли ще бъде толкова богата, но сигурно отново ще й се наложи да избира между духовната любов с риск и напрежение и домашния уют без любов. Г-жа Ю.П. е учителка. Както тя споделя, от доста години е раздвоена между съпруга си, с когото вече била във фиктивни отношения, и друг мъж, с когото се разбирала и имала силна духовна близост. Това раздвоение я притеснявало, безпокояло и тревожило. Още изчаквала да пораснат децата й, за да вземе съдбоносното решение. Извод: Любовта е важен фактор в живота на всеки човек и трябва да се стремим да я опазим, дори с цената на рискове и неблагополучия. Но ако вече сме създали деца, трябва да имаме търпение да изчакаме да пораснат. Не може да се гради щастие върху нещастието на децата. Г-жа П.Г. Селски пейзаж. Чифлик. Тя е жена, вдовица, ръководеща сама селскостопански работници. Сканирано от spiralata.net 60

Разбирам, че е много дейна и справедлива. Не се е грижила обаче достатъчно за собствените си деца, пренебрегвала ги е, заангажирана със своята работа... Урокът й в този живот е по майчинство и грижи за деца. Да се научи на търпение и да омекоти характера си. Както узнаваме, г-жа П.Г. е икономист по образование, разведена е и без деца от брака си. Изненадани сме от нейния жест — след развода си тя осиновила две деца и сама ги отгледала. Извод: Случаят показва как една жена, която в миналия си живот не е проявявала достатъчни грижи като майка, в следващия е била лишена от собствени деца. Но все пак тя е станала майка, осиновила и отгледала две чужди деца. Урокът е бил научен. Г-жа Е.Р. Открита местност. Природа. Тя е жена, авантюристка, оригинална и независима. Заедно с двама мъже странстват в група. Тя прави любов и с двамата... Виждам друга сцена. Следващото й прераждане. Тя пак е жена и пак пътува. Този път е облечена като мъж — монах. Внушава ми се, че е Китай. Насочила се е към мъжки манастир. Не знам какво става по-нататък... Урокът й е да преодолее безпочвената си самонадеяност и авантюристичност. Да се научи да цени истинската любов и семейството. Да успокои характера си чрез смирение и мъдрост. Г-жа Е.Р. споделя, че наистина непрекъснато се люшкала между авантюризма и сериозния начин на живот. Като млада била любовница на женен мъж, от когото родила дете. Осъзнала е какво значи да бъде на второ място. Живее в чужбина и търси духовен път в източните учения. Извод: Проявата на авантюризъм от една жена спрямо мъжете, показана в един живот, ще се стовари в следващия като проява на авантюризъм от мъжа към същата жена, за да разбере тя как трябва да постъпва. Авантюризмът обаче трудно се преодолява и остава като насока за поведение докато се превъзмогне в някой от следващите животи. Г-жа С.Л. Парк. Тя е построила градинска беседка, сякаш от приказките. Там се провежда театрално представление за деца. Като че ли присъствам на представлението, но усещам и чувствата, мислите и настроението й. Тя е недоволна, че славата за художественото произведение, което всъщност е беседката като театрален декор, се поделя между трима души: между нея, още една жена и един мъж. Другата жена е артистка, а мъжът — режисьорът или авторът на постановката. Ненавистта й към съперниците я изяжда, мъчи, задушава... Урокът й в този живот е да възпитава характера си в скромност и толерантност, да овладее желанието си за величие и да приема мъдро подялбата на славата. Да се научи да работи колективно. Предполагам, че трябва да хармонизира връзките си със съперниците си от миналото, които вероятно ще се явят като нейни роднини. Г-жа С.Л. съобщава, че е художничка, на държавна служба в опера. Има две сестри, които сякаш са й конкурентки в живота. Извод: Насочеността към изкуството се запазва през отделните животи, но трябва да се научим и на колективна работа, защото има изкуства, в които участват различни специалисти. В това отношение всеки творец тежи на своето място, а всички заедно могат да сътворят една творба, която оказва своето положително въздействие. Г-ца Т.Л. Неприятна сцена. Семейна кавга. Тя е млада жена с три деца и оставя мъжа си самонадеяно и бих казала безотговорно. Решава, че сама може да ги отгледа и му обръща гръб. А той иска да я вразуми, да я спре. Неразумна е... Урокът й е по смирение, толерантност, разумност, отговорност и търпение. Възможно е да не може да придобие всички тези качества в един живот и отново да проявява нетърпеливост, неразумност и самонадеяност. Когато изрекох всичко това, г-ца Т.Л. демонстративно напусна стаята, в която провеждах сеанса. Попитах участниците, които я познаваха, защо тя реагира по този начин. От тях разбрах, че преди месец била родила трето извънбрачно дете и го оставила в Дома за осиновяване „Майка и дете\". Извод: Изглежда, че някои хора много трудно успяват да променят поведението си, макар че в миналия си живот са осъзнали грешките си и са ги изстрадали. Ако не сме достатъчно еволюирали Сканирано от spiralata.net 61

духове, ние подсъзнателно сякаш се стремим да повторим проявите си от миналото. Такъв е и този случай. Неразумни действия се повтарят и в миналия, и в сегашния живот. Г-ца Е.В. Епохата на Ренесанса. Тя е красива богата жена. Благородница. Позира на художник. Сега ми показват, че нейният портрет е изложен в голяма изложбена зала — музей. Разбирам, че жената е имала много обожатели, но тя е някак безразлична, преситена от това. Възприемам нейната мисъл — тя се колебае между материалното и духовното. Душата и е пуста, животът, който води, не я удовлетворява... Урокът й в този живот е да намери своя верен път, да преодолее колебанието между светския и духовния живот, да осъзнае, че личното удоволствие не може да удовлетвори извисения й дух, да се отдаде на духовното поприще, навярно на просветителска дейност. В пълно потвърждение на казаното се оказа, че г-ца Е.В. е студентка в Духовната академия. Избрала е духовния път и се стреми да стане учителка. Извод: В някакъв момент в колелото на преражданията ние осъзнаваме, че суетата не може да ни задоволи. И щом осъзнаем тази истина, няма повече да се върнем назад, а ще се стремим към пълноценен живот и ще се опитваме да просвещаваме и другите за това. Г-жа Й.П. Виждам дома й. Омъжена е за стар мъж, когото не обича. Направила е компромис с духа си. Съпругът и носи много пари, а тя се увлича по рисуване. Виждам сцена, на която тя рисува върху статив — само за лично удоволствие и за себе си. А би желала да покаже на повече хора картините си и да бъде оценена... Урокът й в този живот е да разбере смисъла на творческата дарба, че тя се дава, за да служи за облагородяване на духа на повече хора. В този живот сигурно ще даде преднина на любовта и няма да бъде много богата. Вероятно ще се занимава с изкуство. За мое удовлетворение узнавам, че г-жа Й.П. е художничка и има хубаво семейство. Извод: Случаят се отнася до творчеството. Дарбата за изкуство е привилегия на малцина. Ако я притежаваме, сме длъжни да служим на изкуството за общата хармония. Когато се осъзнае това, не можем да затворим таланта си вкъщи и да го пренебрегнем. УРОЦИ ПО ЗАПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО В Античния свят девизът „Здрав дух в здраво тяло\" бил водещ. Физическата красота, здравето и силата били издигнати в ценностен показател за достойнството на човека. Законът за възмездието (карма), според който всяко действие е причина за следствие, което може да се прояви в следващия живот, се е знаел отлично. В „Книгата на мъртвите на Древния Египет\" се съдържат заклинания и предписания за думи, които трябва да произнесе покойникът, явявайки се в Отвъдния свят, като даде отчет за всички свои постъпки от нравствено естество. От тях зависи резултатът от претеглянето на сърцето му (като израз на съвестта) на везните на справедливостта. До идването на Иисус Христос на болните, недъгавите и сакатите — носители на тежка карма за минали прегрешения, са гледали с презрение. Иисус Христос (според Новия завет) идва да замени заповедта, предадена от Мойсей „Око за око, зъб за зъб\", която съдържа закона на карма, с нова заповед — „Обичай ближния си!\", свързана с покаянието и прошката. В тази глава излагам случаи на нарушение на здравето, вследствие на неморални, неразумни или необмислени постъпки в минал живот, които се проявяват като премеждие, фобия, заболяване или друго неприятно изживяване. Г-жа Н.П. Виждам я жена, материално добре. Богата е. Религиозна. В католическа страна. Испания. Показва ми се картина, в която тя дарява на църквата златен кръст. Вписват я в регистъра на дарителите. Нова сцена. Виждам процесия, шествие, религиозен празник с носене на кръст. Това е важен момент в живота й. Тя присъства на този празник и води за ръка дете — дъщеря й, на около 5-6 години. Отделните моменти на процесията минават пред погледа ми като на филмова лента. Отначало всичко върви спокойно. В един момент детето се отскубва от ръката на майка си и Сканирано от spiralata.net 62

потокът на процесията го повлича. Става някакво срутване. Хората падат един върху друг. Камара от тела. Детето е най-отдолу — смачкано, обезобразено, мъртво. Ужас за майката. Сърцето ме заболява от тази гледка... Урокът й в този живот е да добие опитност как да различава истинската вяра от показността. В този живот Испания едновременно ще я влече и отблъсква. Ще изпитва постоянен страх да не би внезапно да умре детето й, което е преродената й дъщеря от миналото, загинала по време на шествието. Сигурно ще бъде пак заможна, задето е правила дарения за обществото. Урокът й ще я предпазва от попадане в същата ситуация, оказала се фатална за живота на детето й. Г-жа Н.П. е филолог. Както научаваме, била е в Испания и дъщеря й е омъжена там. Питам я, когато е била в Испания, дали си е припомнила нещо. Тя отговаря, че присъствала на едно кръстно шествие, по време на което изпитала ужас, като от кошмар. В потвърждение на моите думи тя призна, че я съпровождал непрекъснат страх за живота на дъщеря й. На 6-годишна възраст детето паднало от велосипед и цялото му лице било обезобразено, сякаш смачкано. Слава Богу, се възстановило... Извод: Изложеното показва, че един нещастен случай, причинил смърт в определена възраст, може да се повтори донякъде и в следващия живот, без да се стига до смърт, т.е. има някаква повторяемост на събитията, свързани със здравето — понякога са фатални, друг път — омекотени. Г-жа С.П. Виждам самолетна катастрофа. Самолетът експлодира и гори във въздуха. Узнавам, че тя е мъж — конструкторът или пилотът на самолета. Чувства се виновен за катастрофата и за смъртта на пътниците. Не е проявил достатъчна прецизност. Самият той изгаря. Страшно е. Усещам върху себе си горящите пламъци, сякаш изгарям аз... Урокът е за проявяване на повече прецизност и отговорност в работата. Предполагам, че в този живот няма да й се удаде да бъде конструктор на самолети или пилот. Тя ще отбягва пътуване със самолет, за да не се повтори предишното изживяване. Вероятно ще изпитва непреодолим страх от самолетна катастрофа. Г-жа С.И. ни запознава със себе си. Тя била машинен конструктор. Споделя, че изпитвала ужас от пътуване със самолет на гражданската авиация. В същото време имала силен стремеж да лети, на който не можела да противостои. Упражнявала спорт — парашутизъм. Това, което я учудвало винаги, било, че сама създавала конструктивни чертежи на самолети, без да може да си обясни откъде има такива познания. Извод: Случаят показва, че изживеният страх се запазва в подсъзнанието и предпазва от попадане в подобна ситуация. Влечението към определена професия се повтаря. Понякога проявя- ваме знания, които сме научили не в този живот, а в предишния. Г-жа Е.И. Виждам я жена. Тя има сестра. И двете са влюбени в един мъж. Тя търси начин да отстрани сестра си като съперница. Виждам картина как тя отива при една магьосница. Интересно действие. Жената застава пред една водна повърхност, сякаш е езеро, не мога да определя точно. Оглежда се в него. Мислено извиква образа на сестра си. Отначало виждам нейния огледален образ, след това как този на сестра й го заменя. С някакви заклинания магьосницата разбива образа на сестра й. В това се състои психичното въздействие — магията. Казва някакви думи, но аз не ги разбирам. Сега ми се показва, че вследствие на извършената магия, около сестра и се събира тъмно енергийно поле. Появява се мъж, който я харесва, но тя не му обръща внимание, защото е влюбена в другия. Той изпада в бясна ревност и забива нож в главата и. Тя умира... Страшно е... Урокът й е по нравственост. В този живот тя сигурно ще бъде лишена от добро семейство, сигурно ще страда от липса на сестра и ако самата тя не пострада, вероятно ще се занимава с психично болни в семейството си. Докато не осъзнае вината си със страдание, няма да има лично щастие. След тези силни думи, г-жа Е.И. трябваше да сподели своята история, за да разберем доколко се покрива с казаното от мен. Г-жа Е.И. е с висше образование. Имала е краткотраен брак и от 20 години е без мъж. Имала сестра, която, както тя казва, много обича, но тя е заминала в чужбина. Сега тъгува от раздялата с нея. Имала син и дъщеря. Дъщерята — умствено изостанала, не можела да се обслужва сама, нито Сканирано от spiralata.net 63

нещо да върши. Почти не говорела и така живеела в свой свят, а физичебки изглеждала нормално. Допълнително разбрах, че след като ражда сина си, тя е направила два аборта. После идва дъщерята. Какво е станало всъщност? Синът е нейният любим мъж от миналото, нейната необуздана страст. Дъщерята е преродената сестра със забития в главата й нож. Двата духа — на убитата сестра и на нейния убиец, е трябвало да се превъплътят чрез майката като сестра и брат. Първоначално тя, правейки аборти, изхвърля и двата. С това допълнително травматизира енергийно духа на сестра си от миналото. После ражда дъщеря си, в която е превъплътена именно омагьосаната от нея сестра, убита с нож в главата. Убиецът не е успял да се превъплъти и продължава да преследва жертвата си — вече роденото от нея момиче, като черпи неговата биоенергия. Дъщерята изостава умствено по две причини — от аборта на майката в сегашния живот и правенето от нея на магии — в предишния. Извод: Правенето на магическо психично въздействие довежда до разбиване на защитната бариера от светли сили около омагьосания. Това пък, от своя страна, дава възможност за нахлуването на тъмни сили, които да го атакуват и унищожат. Този, който е изискал да се направи магия, за да се облагодетелства, плаща с най-скъпото в следващия живот — детето си. Психично болен означава човек, на когото е нарушена енергийната защита, с което се дава възможност за проникване в биополето му и в него самия на енергийни същества — бесове, болести и други тъмни сили. Трябва да се знае, че правенето на аборти също носи сериозни кармични последствия. Поради аборти не се позволява да се съберат кармично обвързани духове, за да хармонизират отношенията си. Непревъплътеният дух остава в семейството на енергийно ниво, храни се с биоенергията на родените, докато се изпълни времето, предвидено му за живеене на Земята, или докато се превъплъти в същото семейство. Г-жа К.И. (индивидуален сеанс) Виждам я хубава жена. Обичали са я двама души — съперници. Струва ми се, че е била близка последователно с единия, после с другия. Виждам сцена, в която тя от своята карета много демонстративно и надменно скъсва с първия. Жестока е. Безсмислено жестока. Изоставеният изстрадва своята несподелена любов. Връзката й обаче с предпочетения от нея избраник се оказва нетрайна... Урокът й в този живот е по смирение и доброта. В него ще трябва да хармонизира отношенията с изоставения дух, този с несподелената от нея любов. Той ще се превъплъти в семейството й като нейно дете. Мисля, че ще има нерадостно детство. Трябва да се научи на търпение и прецизност в избора на брачен партньор. Г-жа К.И. разказва своята история. Дете на разведени родители, отгледана от баба си, живяла при мащеха, наистина изстрадала детството си. Професия — балерина. Много млада се омъжва за човек, привлякъл я с авторитета, материалните си възможности и, разбира се с чара си. Той обаче я принуждава да абортира първото им дете. След това я напуска и се оженва за нейната сестра. Тогава тя се омъжва втори път. Отново несполучлив брак. При едно пътуване с кола, в която са тя и бившият й мъж, сега съпруг на сестра й, става сякаш предизвикана от „някого\" катастрофа, при която пострадва само тя. Оттогава не е добре и не може да работи своята професия. Аз разбрах, че първият й мъж е бил предпочетеният избраник, този, който я е изоставил в миналия й живот. Нероденото от нея, абортираното дете, е носило духа на изоставения съперник. Той пази обидата към двамата. Бил е привлечен от нея, за да се превъплъти като нейно дете и да хармонизира връзката си с нея и съперника си. Това обаче не се реализира и той, духът, остава да витае около тях. При съвместното им пътуване с кола, духът е този, който е предизвикал катастрофата. Вероятно е искал и тя да умре, за да се събере с нея, или само да я накаже, задето го е отстранила от себе си и не му е позволила да се превъплъти като неин син. Извод: Всяко наше високомерие може да бъде жестоко наказано, защото се свързваме чрез негативна връзка с потърпевшия. Тази връзка се запазва, докато сме в енергийно състояние. За да се хармонизира и изчисти, трябва да се срещнат душите във физическо тяло. „Това, което е свързано на Земята, остава свързано на Небето. Това, което се развърже на Земята, остава развързано и на Небето\", както казва Христос. Един аборт може да доведе до непредвидени последствия, ако веднага не последва нова бременност и раждане. Може би не са случайни катастрофите, при които се Сканирано от spiralata.net 64

засяга трайно здравето на някои хора. Ако сме чисти в мислите и делата си, ще бъдем запазени от подобен род интервенция. Г-н П.П. (индивидуален сеанс) Виждам сцена сякаш от 18-ти век. Той и жена му са директори (управители) на сиропиталище. Виждам десетина деца, бедно облечени, слаби и гладни. Спят на нарове, завити с тънки изпокъсани завивки, и треперят от студ. Бити са, контузени и осакатени. Отчаяни са и сърцата им са сковани в непрекъснат страх... Сега ми се прожектира сцена от следващия живот. Някаква скала, планина, рудник. Заградено и секретно. В рудника работят затворници. Правят се тайни изследвания върху за- творници — доколко ще издържат на тази работа. Той е медицинско лице — лаборант или лекар, млад мъж на около 26-27 години, без семейство, ерген, самотен. Стои в един кабинет. Той не е затворник, но е наблюдаван от един пазач с гумирани дрехи. След завършване на смяната в кабинета идват затворниците един по един и се събличат. Той измерва по кожата им червените петна и отчита доколко са се увеличили. Води дневник, в който описва състоянието на затворниците. Разбирам, че той самият е притеснен и живее в непрекъснат страх. Сега виждам как го вземат с кола, качват го на двуплощен самолет. Отвеждат го някъде. Сграда с масивни врати. Там докладва резултатите. После го застрелват... Урокът му е по милосърдие, доброта и отговорност. Той ще трябва да изстрада това, което е причинил на сираците, за да осъзнае постъпките си. Вероятно ще изпитва страх и ще се грижи за болни и нещастни деца, като пази тяхното здраве. Животът му няма да бъде лек и спокоен. Трябва да отбележа, че през цялото време г-н П.П. ме прекъсваше, за да ме провери. Искаше да му дам повече подробности относно хората, униформата, езика и пр. Г-н П.П. е лекар. Той изплака пред мен, че е отчаян и сломен. Двете му деца имали някакво функционално нарушение на растежа, сякаш неизлечимо — спряно било физическото им развитие. Казва, че като лекар е направил всичко възможно, за да подобри здравето на децата си, но безрезултатно. Извод: Случаят е много показателен. Когато причиняваме някому психическа мъка, стрес и физическа болка, ние създаваме причина за следствие в бъдещия ни живот. За да разберем, че повече никога не трябва да действаме по същия начин, ние трябва самите да изстрадаме това, което сме извършили в миналото. В конкретния случай причинителят на постоянен страх у беззащитните сираци в следващото си превъплъщение изпитва постоянен страх за собствения си живот. Някои болести навярно не биха могли да бъдат излекувани, докато не се осъзнае причината за следствието, т.е. че те са следствие от безнравствена постъпка, извършена от самите нас, в предишния ни живот. Трябва да изстрадаме. Само страданието може да изчисти у нас желанието за насилие. Г-жа В.В. Гробища. Тя е странно момче, безпризорно, скитник, вероятно сирак. Живее заедно с една група момчета като него в гробищата. Правят непозволени неща с умрелите. Сякаш отварят ковчезите и си играят с труповете на новопогребаните. Крият някакъв труп в ковчег. Там на гробището правят бомбички и гърмят, за да плашат хората. Живеят безгрижно и весело. Но в този скитнически живот момчето получава познанието за добро и зло и как точно се разграничават. Урокът й в този живот е по нравственост и доброта, поемане на отговорност и обществено служене. Тя ще има нагласа за неконтролиран волен живот, но няма да й се даде такава възможност. Предполагам, че ще има кармично възмездие за някои свои постъпки, като „играта с труповете\". Г-жа В.В. споделя своята история. Израснала е като полусираче, с втори баща. Като 2- месечно бебе, жестоки лица, за политическо отмъщение, са били приложили върху нея насилие и гавра. Изкълчили са й краката. От това тя става инвалид и трудно подвижна. Както споделя, имала влечение към свободен и волен живот, правене на пакости и хлапашки действия, но поради инвалидността си не би могла да ги осъществи. Учителка е по химия. Естествено знаела как се правят бомбички с гърмящи реакции, но не би искала да предаде тези знания на учениците си. Много е наясно кое е добро и кое — зло, възпитавала учениците само в добро и имала голяма Сканирано от spiralata.net 65

слабост към безпризорните деца и сираците. Дълбоко в себе си допускала, че инвалидността е нака- зание за някакво нейно агресивно действие в минал живот. Извод: Дори когато станем жертва на насилие, може би това е следствие от наша безнравствена постъпка. Увреждането на здравето чрез насилие върху нас може би е свързано с туширане на нашата агресивност. Г-жа М.М. Виждам я богата, графиня, славянски тип. Изглежда като рускиня. Надменна е. До нея — едно момиче на около 10-ина години, нейната дъщеря. Тя моли майка си да бъдат заедно, да й отдели повече внимание. Изглежда, че момичето чувства остра нужда от близост с майка си. Майката обаче е заета със светски занимания, които й носят повече лични удоволствия и показност. Сцената свършва дотук... Урокът й е по майчинство. Да приеме майчинството като карма, като свещен дълг, да проявява повече милосърдие към децата си. Предполагам, че тя пак ще има насоченост към светски изяви. Когато свърших сеанса си, попитах г-жа М.М. какво ще каже за информацията. Тя започна да плаче и да споделя живота си. Мъжът й бил професор, тя също е преподавателка във висше учебно заведение, икономист по професия. Имала две деца, но поради силното си желание за социална изява, се била отдала изцяло на професионалната си кариера. Децата й били отгледани от гувернантки и в детски градини. Едното й дете, момичето, на 12-годишна възраст, оставено само да си играе, паднало в една асансьорна шахта и загинало. Сега майката съжалява, че не му е обръщала достатъчно внимание и не му се е радвала. А колкото до това, че е била навремето графиня, тя се била познала в една картина в Ермитажа. Извод: Майчинството е свещен дълг и на него трябва да гледаме като на божествена даденост. Едно отклонение от задълженията ни като майка може да бъде причина за лишаването ни от деца. Една злополука с дете може и да не е случайна, а в следствие от натрупани у нас негативни мисли за освобождаването ни от майчинските ни задължения. Г-жа А.Р. Виждам я в една къща сякаш от миналия век. Наскоро е преминала война. Убити са мъжът й, деверът й и свекърът. Тя е съвсем млада и наскоро омъжена. Показва ми се сцена на разговор между свекърва й и нея. Сякаш чувам самия разговор. Свекърва й, която е стара и болнава, й казва, че нейно право е да напусне мъжовата си къща и да уреди своя живот, като създаде ново семейство. Моли я обаче да бъде милостива и да отгледа детето на девера си, чиято майка е умряла при раждането. Детето е 3-4-годишно, преболедувало вероятно от детски паралич. Показват ми го и аз виждам, че трудно се движи и сякаш крайниците му са изтъняли. То е инвалид. Свекървата обяснява, че няма кой да се грижи за това дете и то, така без грижи, ще умре. Картината свършва дотук. Не ми става ясно какво е отговорила младата жена. Струва ми се, че тя е поискала да остане свободна от ангажименти с „ чуждото \" дете. Урокът й е по нравственост, милосърдие и доброта. Да осъзнае, че когато по житейския ни път се създаде ситуация, в която животът на някого напълно зависи от нашето действие, трябва много внимателно да вземем решение как да постъпим, за да не станем неволни причинители на чужда смърт. Г-жа А.Р. е студентка. Тя разказа своя живот. Омъжена била от няколко години и имали дете. То било тежко болно от хидроцефалия, сляпо, глухо и не можело да стои дори седнало, а камо ли да ходи. А било на 4 години. Нямали надежда детето да се оправи. (Няколко месеца след сеанса, разбрах, че детето е починало.) Извод: Този случай обяснява наличието на тежко болно дете в семейството и при това пълен инвалид. Изглежда, че дори една привидно неосъдителна постъпка, която обаче може да причини някому смърт, ще създаде предпоставка за следствие, което ще засегне най-близките ни. Г-жа М.Г. Виждам я мъж:. Стар мъж:. Оставя жена си и внучето си сираче и се изолира от обществото. Става отшелник, йога... Урокът й е по нравственост, милосърдие и отговорност. Тя трябва да разбере, че не бива да изоставя хора, които очакват нейната помощ, които са беззащитни и без нея обречени на смърт. В този живот тя непременно ще има тежко семейство, за да прояви отговорност към него. Ще Сканирано от spiralata.net 66

се грижи за хора, може би тежко болни. Г-жа М.Г. е детска учителка. Както разбирам, има тежко семейство — майка психично болна, мъж — алкохолик. Би искала всичко да изостави, да се занимава с по-приятна дейност, имала склонност към журналистика, пишела стихове, но вече отговорността й налагала да понася несгодите и да се откаже от личните желания. Извод: Тежкото семейство и гледането на психично болни в него е може би следствие от наша постъпка в минал живот, когато сме искали да се отървем от семейните си задължения и да получим лична свобода, за сметка на нещастието на най-близките ни хора. Г-жа Р.Б. Виждам я стара жена. Води за ръка две деца, сякаш внучета. Върви по някакъв път. Клисура. Късно вечер е. Те не могат да преодолеят някакво препятствие. Не могат да излязат от клисурата. Тъмно е и те не се ориентират правилно. Опасни пропасти. Загиват... Урокът й е за издържливост, прозорливост и мобилизиране на всички сили в трудните моменти. И отговорност за другите. В този живот няма да допусне повторение на подобна ситуация. Г-жа Р.Б. е пенсионерка. Тя споделя, че досега поне 50 пъти е сънувала един и същи сън — как води за ръка внучето си и се движат в един лабиринт, от който не могат да излязат. Извод: Изживеният силен страх в минал живот ни съпътства и в сегашния като неоснователен. Той ни предпазва от попадане в опасна ситуация, подобна на предишната. Г-жа М.Ч. Виждам я мъж, тъмен — мулат или негър. Правел е магии по особен начин. Стои пред гърне с мляко, върху което прави заклинания. Като на филм виждам същия мъж, по-късно войник убит с копие. Сякаш е пробит гръбнакът му или просто ми се показва, че носи голям кръст, забит в гърба му. В този си живот тя ще трябва да научи урок по доброта. Вероятно ще има лош брак, ще проявява психическа неуравновесеност, може такива да бъдат и децата й. Г-жа М.Ч. е икономист. Споделя, че е разведена и двете й деца били против нея. От нея разбирам, че се чувства психично нестабилна,'неуравновесена, с постоянни болки в главата. Извод: Когато в минал живот чрез магическо въздействие извършваме мисловно насилие, разстройващо психиката на чужди хора и разграждащо енергийната им защита, в следващия живот ще трябва да изживеем психическото разстройство на жертвите, да се чувстваме психически слаби, нестабилни и сякаш безпомощни. Г-ца В.В. (индивидуален сеанс) Дворцова зала. Тя е танцьорка. Танцува вдъхновено. Сякаш е принцесата. О, ужас... В ръката си държи поднос с отрязана човешка глава. Дали не е Саломе? Усещам пиянска атмосфера. Не допускам, че е театрална постановка. По-скоро е действителност... Отново, но в друга епоха, тя е пак танцьорка в двореца. Но този път е пленница, робиня. Тя със всички сили се стреми да спечели благоволението на господарите си. Сякаш от това зависи нейният живот... Виждам само откъслечни сцени от следващите й животи. Измъчена е. Умира млада.. Трудно ми е да проследявам целия цикъл. Най-съществен е изглежда първият момент, а другите са следствия от него. Урокът й е по смирение, овладяване на агресивността и коварството на духа си. Няма да й се удаде възможност за политическа, административна, светска власт, макар че ще бъде около управляващите. Мисля, че животът й ще бъде труден. Ще има стремеж към изкуството, по- специално — танцовото. От г-жа В.В. — литератор, свързан с киното, научавам, че като малка е проявявала определена агресивност с желание за налагане и властване. Самата тя определя своята вина за смъртта на едно дете, загинало при нещастен случай. С мъжете била особено взискателна и ги тероризирала. Разведена е. В млада възраст заболяла, претърпяла тежка операция, която я лишила от възможностите й като жена, и оттогава започнала да търси духовни общества и духовни знания. Много обичала да танцува. Извод: Един агресивен дух изпитва омекотяване по пътя на еволюцията си само чрез страдание. В случая тя е извършила насилие, като използвала светската си власт, след което пък Сканирано от spiralata.net 67

става жертва на такава власт — самата тя е пленница, робиня. През цялото време я съпровожда стремежът й към танц. Заболяването, лишило я от възможностите й като жена съблазнителка, властваща над мъжете, дошло за възспиране на агресивността й, за да няма повече жертви на капризите й. Всичките преживени страдания я насочват към духовния път, но изглежда ще й трябва доста време, за да изчисти и омекоти характера си. А като противовес на него, външността й е приятна. Г-н Д.Д. Къща с двор. Виждам го в миналия му живот като малко момче. Играе с по-малкото си братче. Тормози го и го малтретира. Удря го по главата и го контузва. Причинява му физическа болка и стрес, без да му нанася физическо увреждане... Урокът му е по доброта и кротост. В този си живот навярно ще изпита същите страдания и ще преодолява някакъв стрес, за омекотяване на характера и намаляване на агресивността. Г-н Д.Д. има средно образование. Той признава, че е в лоши отношения с родителите и братята си. Като малък много го биели. Като дете бил преживял стрес — конче го прескочило. Не го наранило, но оттогава чувствително заеква. Казва, че бил много амбициозен, но не за самия себе си, а по отношение на децата си. Извод: Ако в един живот причиним стрес, и то на най-близките ни хора, то в следващия ще бъдем притеснявани от близките си и ще преживеем по някакъв начин също стрес. Заекването, водещо до нарушението на говора, необходим за нормално общуване с хората, е последица от агресивността ни към околните. Г-жа М.И. - Виждам я млада жена, около 22-23-годишна. Омъжена е и наскоро е умряло единственото й дете. Предава ми се нейното настроение. Отчаяна е и прави опит за самоубийство. Сега виждам нова сцена. Усамотява се в гора и разговаря само с птици. Психиката и е лабилна... Урокът в този живот е за каляване на характера и издържане на житейските изпитания. Предполагам, че ще има опасност да проявява на моменти психическа неуравновесеност и да повтори опита си за самоубийство. Г-жа М.И. бе много развълнувана от сеанса. Тя сподели, че е омъжена, с деца и внуци, и много болезнено привързана към семейството си. В млада възраст, на около 20-23 години, е про- явила желание за самоубийство, но успяла да го превъзмогне и да се овладее. Много е чувствителна. Извод: Случаят показва, че ако в минал живот направим опит за самоубийство, т.е. изпаднем в депресия, този момент сякаш остава в подсъзнанието ни, и пак в съответната възраст нещо ни тласка да го повторим. Ако в минал живот опитът за самоубийството е бил фатален, не е задължително и в следващия живот да бъде също фатален, а напротив — трябва да се преодолее негативното желание. Г-жа М.П. Виждам я като малко момиче. Тя е с брат си. Той е около 5-б-годишен, а тя около 4-5. Виждам висока планина. Внушава ми се, че е в Грузия. Планината е заснежена. Двамата се качват нагоре в планината. Студено е. Самата аз в момента усещам острия студ. Сега виждам сцена, в която слизат надолу. Момичето е неподвижно, цялото заледено, замръзнало. Виждам го в треска. Трудно диша. То умира от простуда с възпалени дробове... Урокът е за разумност и предвидливост. В този живот вероятно ще й се прояви някакво заболяване на дробовете, някакво увреждане на дихателната система. Ще изпитва страх от студа и ще избягва да попада в подобна ситуация. Г-жа М.П. е по професия инженер. Тя обяснява, че е обиколила целия бивш Съветски съюз, но изпитва силно привличане към Грузия. Имала заболяване на дихателната система — астма, от неизвестен произход. Страхувала се от планина и я отбягвала. Чувствителна била към студа. Имала брат, с когото, както тя твърди, много се обичали. Извод: Това е един пример за астматично заболяване от неизвестен произход, което всъщност е следствие на тежка простуда, претърпяна в миналия живот. Сякаш в човешката енергийна същност има повтаряща се програма, която, ако се наруши, се проявява като здравословно увреждане и в следващия живот. Сканирано от spiralata.net 68

Г-жа Т.Т. Виждам я богата, харесвана жена. Надменна и властна. Показват ми начина на смъртта й — насилствена, с удар в главата, рани по лицето и удушване. Ужасно е... Била е неразумна и непредпазлива. Разбирам, че сега духът на убиеца и се навърта около краката й и тя често се спъва... Не е могла да го роди и така да се успокоят отношенията с него. Урокът й в този живот е по разумност. Да не попада в опасни ситуации. Вероятно пак ще има материални възможности. Г-жа Т.Т. е счетоводителка. Тя признава, че имала неудачен брак с много побоища. Имала аборти. На въпроса ми дали има увреждане на местата на старите й рани, тя обясни, че като малка е имала удар с камък в главата и срязваме по лицето. Претърпяла е операция на шията. Премахната е част от щитовидната жлеза. Казаното от мен за духа на убиеца много я изненада, защото наистина често се спъвала, сякаш някой друг го предизвиквал и падала много пъти. Извод: Преживеният силен стрес и последвалата насилствена смърт с физическо увреждане се записват в подсъзнанието. Записът дава отражение върху здравето ни през следващия живот. Засегнатите в организма места от миналото сякаш отслабват енергийната му защита при новото съществуване и се проявяват като болестни увреждания. Г-жа М.И. Виждам я като мъж — войник. С шапка като наполеоновите войници и с такова облекло. Дезертирал е и търси своето родно село. Виждам картина, в която той стои пред едно обезлюдено мъртво селище. Това е родното му село. Всички жители са загинали, избити или избягали. Забелязват се само безпризорни кучета и котки. Усещам страх и безнадеждност. Войникът ми го предава. Страхът го сковава. Той стои изплашен, отчаян, озадачен и не може да разбере защо се е получило така. Стои самотен и не знае как да постъпи... Урокът й в този живот е да осъзнае какво зло е войната. Да възпитава хора в миролюбив. Тя ще бъде отговорна за всяка своя постъпка и ще проявява милосърдие. Възможно е да има несполучлив брак, може би натрапчив страх (фобия) от самота и сигурно стремеж към просветителска дейност против войната. Г-жа М.И. е учителка. Разведена. Както самата тя твърди, изпитвала необясним страх от самота и никога не се решавала да пренощува сама в жилището си. Като учителка възпитава своите ученици против войната. Извод: Това е много типичен случай за пренасяне на изживян страх от миналия живот в сегашния. Дълбокото преживяване може да даде нова насока на житейския ни път. В случая — да ни насочи към просветителска дейност и борба за мир. Г-н М. М. (индивидуален сеанс) Виждам Антична школа. Той е млад строен мъж, обучаван в школата на спорт и изкуство. Виждам го как плува и кара колесница. Сега го виждам по-възрастен. Пътува в кораб. Корабът е дървен с платна. Идва буря. Появява ми се картина на корабокрушение. Ужасно е. Тялото му потъва на дъното на морето. Сякаш присъствам на удавянето му... Сега наблюдавам следващия му живот. Пак Антична школа. Той е неин собственик. Създал е училище за обучение в изкуство. Само за момичета. И той ги учи на изкуство в любовта. Печели от тях. Отвратително... Сега ми се прожектират мигновени картини. Те се сменят една след друга и са почти еднакви. Той е жена, която изнасилват. Сменят се само епохите, съответно костюмите на жената — жертва, и на мъжа — насилник... Сега виждам по-спокойна сцена. Школата на Рафаело. Той е пак мъж. Ученик е на Рафаело. Рисува на статив... Оттам нататък животът му се успокоява. Редуват се превъплъщения ту като мъж, ту като жена... Урокът му е по нравственост. Никога повече да не злоупотребява с възможностите си. Вероятно ще се занимава с изкуство. Сканирано от spiralata.net 69

Беше ми някак неудобно от този сеанс и поисках да узная доколко съм права и защо ми се даде да видя всичко това. Г-н М.М. отговори. Той бил завършил литература, но рисувал и се занимавал с изкуство. Когато съм го видяла, че плува, се усъмнил в достоверността на информацията. Но когато съм описала сцената на корабокрушението, разбрал, че съм права. Той изпитвал страх от вода и не плувал. И накрая заяви, че имал проблем с пола си. Извод: Този случай обяснява, че един страх от вода например може да ни съпровожда през голям период на прераждания, ако сме изживели силен страх при удавяне. Той потвърждава и професионалната насоченост към изкуство. Но той показва и нещо много съществено — неустановеност в пола, бисексуалност или проява на липса на влечение към противоположния пол. В случая една злоупотреба с общественото си положение и използване на момичета за печалба, заблудени, че ще изучават изкуство, може да има фатални последици. Негативната енергия, изпращана от жертвите на сексуалното насилие, създава трайни кармични връзки с първопричинителя на насилието. Многократното прераждане като жена, за да изстрада своите действия, е омекотило характера, премахнало е у него всякакво желание за насилие, но това омекотяване е отнело и важна съставна част от мъжествеността му. Най-важният извод, който можем да направим, е че тези, които не са уважили свещеното предназначение на жената като майка и са я превърнали в обект за задоволяване на нисши инстинкти, ще изтърпят възмездието да не изживеят пълноценно любовта между мъжа и жената с половата близост. Г-н Т.А. (индивидуален сеанс) Виждам поляна. Поток. Сякаш присъствам на убиването му. Млад човек свит в молитвена поза. Върху него хвърлят камъни. Озверена тълпа. Периодът е отдавнашен. Ранното хрис- тиянство. Подсказва ми се, че става дума за се. Стефан, първомъченик и архидякон на Християнската община. Смазан е под купчината камъни. Г-н Т.А. е финансист, певец. Силно религиозен. На около 16-18 годишна възраст е блъснат от кола, когато е карал своя велосипед. Бил е в безсъзнание 40 дни. Главата му била счупена. Няколко пъти е избягвал тежки автомобилни злополуки. Месеци след сеанса Т.А. почина на място при автомобилна катастрофа. Бил е просто премазан в колата си. Извод: Преживяната стресова ситуация на насилствена жестока смърт може би още дълго време се повтаря при следващите животи, докато се изчисти напълно подсъзнанието. ЕДИН НЕОБИКНОВЕН СЛУЧАЙ При мен дойде жена, млада и красива, боледуваща от „реактивна склероза\". На два пъти бе ослепяла, трудно се движеше и според лекарските прогнози тя щеше да достигне състояние на пълна инвалидизация. Болната правеше всичко възможно, за да подобри състоянието си. Използваше гладолечението, зонотерапията, иглотерапията и лазеротерапия, понасяше тежки туристически преходи и оптимизмът й не я напускаше. Помолих се да видя картини от миналия й живот, за да си обясня откъде идва това заболяване. Видях обаче нещо съвсем друго — момента, когато Висши същества я изпращаха, за да се превъплъти на Земята. Те й възлагаха задачата да убеди земните хора, че всяка болест, дори и най- коварната, е излечима, ако човек прояви воля за промяна на живота си, упоритост при лечението и постоянство в излъчването само на положителни мисли. Тя бе приела болестта си доброволно, за да изпълни важна мисия, свързана с промяна на мисленето на обществото и вяра в собствените сили. Знаех, че след време жената ще бъде пример в медицината, как трябва да се преодолява всяка болест — обръщане към вътрешните сили на организма. УРОЦИ ПО НАТРУПВАНЕ НА УМЕНИЯ Има един народен обичай, наречен „прощъпалник\". Когато детето започва да ходи и прави първите стъпки, пред него се поставят различни уреди, характерни за определени професии: палитра или цветни моливи (флумастери) — за художник; свирка — за музикант; триъгълник и пергел — за инженер или архитект; спринцовка или слушалка — за лекар; чук — за работник; книга — за учен и т.н. Който предмет хване детето — това означава, че към съответната професия ще се насочи. Сканирано от spiralata.net 70

На какво се разчита? На случайност? Не! Детето подсъзнателно хваща този инструмент, който му е познат от миналия живот при упражняване на неговата професия. В този живот то трябва да натрупа повече умения и да усъвър- шенства познатата професия. Това е обяснението. В случаите, които излагам по-нататък, се забелязва особена закономерност. За да станем лекари, преди това сме намествали кости (чакръкчии), били сме лечители. За да станем артисти — през много животи сме се стремили към това и излизали на сцена. За да напреднем в изобразителното изкуство — сме били скулптори, художници, архитекти. Същото е с музикантите, писателите и пр. Колкото професията е по-сложна, толкова повече опитност, знания и умения са необходими, за да я прилагаме. За да упражняваме с радост професията си, трябва преди това да сме усъвършенствали характера си, да сме постоянствали в нравствеността, необременени с тежки кармични взаимоотношения за разплащане. Иначе ще ни бъде трудно, защото няма да имаме необходимата свобода за изпълнение на любимата професия. И така, да вървим по пътя на все повече натрупване на умения... Г-жа Е.А. Виждам я сираче. Отгледана от една старица, изглежда нейна баба. Живеят в планина. Виждам скали. Живеят усамотено. Показва ми се сцена, в която старицата води сирачето по поляни и ливади и го обучава да различава билките. Сирачето умира младо момиче... Урокът й е за натрупване на опитност в опознаването на лечителските билки, натрупване на умения в лечителството, мъдрост в опознаване на хората, а не да страни от тях. Ще упражнява професия с подчертано социално значение. Ще доразвие познанията си от миналото. Г-жа Е.А. е лекарка. Тя потвърждава, че винаги се е чувствала сираче. Сякаш е чужда на семейството си. Споделя, че била много чувствителна и често се лъже в хората. Казва, че е решила да построи болница с природолечение и да я дари на сираци. Търси духовния път. Извод: За да стане лекар, човек придобива опитност като билкар в предишния си живот. Г-н Н.Д. Виждам го като мъж, работещ над художествено произведение. Стреми се да постигне хармония в мозайка, чрез въздействието на материал и цвят. Търси начин за благотворно въздействие върху хората чрез изкуство. Изчислява някакви закономерности. .. Урокът му е да получи опит и да продължи да работи в областта на изкуството. Да предаде на повече хора въздействието на художествената творба. Разбирам, че Н.Д. е художник по професия и директор на художествена галерия. Неотдавна е работил художествено пано, противопоставяйки изкуството и техниката. Работи и мозайка. Извод: Художникът натрупва опитност през миналите си животи, като пак се занимава с изкуство. То може и да е в различни области на художественото творчество. Г-н В.Х. Този път не ми се показва сцена, в която човекът да е жив. Виждам паметник, изваян от камък — бюст на римски воин, пълководец, стратег или военачалник. Не е загинал много млад. Разбирам, че е бил промушен в корема неочаквано, поради непредпазливост и то не по време на бой... Урокът му в този живот е да развива качества в характера си, които да му позволяват да избегне подобни ситуации. Качествата са наблюдателност, предвидливост, бдителност. Важно е да може да предугажда намеренията на противника, да запазва самообладание и да бъде разумен. В този живот сигурно ще работи в същата насока. Тъй като ми показват твърде отдавнашен живот като начало, предполагам, че вече е овладял някои от посочените качества. Г-н В.Х. е с висше образование, работи в системата на МВР. Както разбираме от него, той бил основател на „Обществена защита\". От разговора с него става ясно, че има силна социална насоченост и ярко изразено чувство за социална отговорност — военна или обществена. Извод: Професията на стратег, военачалник, разузнавач се усъвършенства чрез натрупване на опитност през различни животи. В случая характеристиката на духа позволява насоченост в политическа, военна или обществена работа, свързана с поемане на голяма отговорност. Г-жа Е.Д. ,. Сканирано от spiralata.net 71

Виждам я в тайна (езотерична) група, водена от главен маг (жена). Тя с научила много тайни, овладяла е магически умения и се готви да скочи от една скала. Това е изпит за овладяване на магическите сили. Виждам скока. Светещо енергийно поле, като облак се насочва към нея. Тя трябва да се потопи в него, скачайки от скалата. Но в последния момент се разколебава, изплашва се и съмнението я овладява. Единият й крак е във въздуха, тя не момее да се задържи повече на скалата и пада стремглаво надолу. Загива... Урокът й в този живот е ла добие увереност в силите си, решителност и вяра в овладяване на окултните знания. Предполагам, че отново ще се стреми към духовни школи, ще продължи да търси истината. Вероятно ше я привличат скалите и скалните дадености, но може би ще изпитва страх от височина. Разбирам от г-жа Е.Д. , че е биолог, научен сътрудник, била е пещерняк, обходила е много пещери, но имала същия този страх от пропадане в пропаст. Наистина търсила контакти с духовни общества и езотерична литература. Извод: Насоката към духовни знания е постоянна през отделните прераждания и се запазва и в сегашния живот. Само по-усъвършенстваният дух се стреми към наука, изкуство и търсене на истината в тайнствеността. Това определя житейския му път през различните прераждания. Г-жа Ц.Б. Виждам я в четири минали прераждания. И в четирите е била мъж — монах или неженен, самотен ерген. Била е последователно човек с духовен сан, имащ духовна власт; монах, пишещ, записващ или преписващ книги; лечител, пишещ книга за правилния природосъобразен начин на живот; човек, който пише книга за лечение с кристали. Посочва случаите на болни, които са били излекувани... Урокът й е да продължи развиването на познание за правилния начин на живот. Би трябвало да се насочи към научна работа. Ще има мъжки характер. Трудно ще понася брак. Може и да няма деца, защото в миналите си животи не виждам да е създала сериозни кармични обвързвания като монах и неженен. Ако все пак има деца, вероятно в тях ще бъдат превъплътени духовете на излекувани болни. Г-жа Ц.Б. е но професия лекар — акушер-гинеколог. Както тя ни уведомява, в началото на нейната професионална кариера й била предоставена възможност за научна работа, но тя не е проявила достатъчно настойчивост и последователност в тази насока. Отначало не е могла да има деца и много години се лекувала упорито. Родила две деца. С едното си дете не се разбирала, сякаш са били духовно чужди. Извод: Този случай показва преплитане на духовни, лечителски и просветителски познания и опитности, докато се стигне до професията на лекаря. Г-жа В.Е. Ви.ж-дам .ч е няколко прераждания: Индия. Храм. Там е танцьорка, сякаш е медитативен танц. Танцува в унес някакъв религиозен ритуал... В следващия живот пак е танцьорка. Въздейства вър.\\\\> хората, публиката, зрителите пак чрез танц, но той е по-скоро европейски, както и сцената, на която го изпълнява... Сега я виждам сред много деца. Събират билки. Сякаш е учителка и води ученици в планината. Обяснява им нещо за змийската отрова... Урокът й е да продължи социалната функция в три направления: изкуство, лечение и възпитание. Сигурно ще има духовна насоченост. Г-жа В.Е. е по професия литератор — учителка. От нея разбираме, че преди това е участвала в танцова трупа. Имала доста обширни познания върху билките. Проявява свръхсетивни качества. Извод: В случая тя в минали животи натрупва опитност като танцьорка, билкарка и възпитателка, за да стане в сегашния си живот танцьорка, лечителка и учителка и да развие свръхсетивни качества. Г-жа С.М. Виждам дворцов парк. Издигната е сцена. Играе се куклен театър. Разбирай, че самата тя е кукловодът, но едновременно с това и оформител на постановката. Тя е горда с работата си. Театърът се играе на открито. Зрителите си деца на придворни. Сканирано от spiralata.net 72

Урокът й е за натрупване на опитност и осъзнаване, че изкуството трябва да служи за облагородяване на повече хора, а не само на затворен кръг от малка група привилегировани, за- можни и богати. В този живот тя непременно ще следва пътя на изкуството за обществена полза. Г-жа С.М. казва, че сега е художник-сценограф и работи на държавна служба в опера. Извод: Професията художник-сценограф преминава през различни прояви в минали животи, както историята на изкуството отразява пътя на развитието през различни периоди. Виждам го мъж, пощенски служител, служител по съобщенията, работи с гълъби. Обучава ги и изпраща по тях съобщения. Урокът му е за натрупване на опитност в областта на съобщенията, в комуникацията между страните. Да усъвършенства натрупаните си умения. Г-н И.М. е оператор в Националната телевизия. Извод: Насочеността към съобщителната дейност е проява подсъзнателна. В случая, по пътя на прераждането, той натрупва опитности в областта на съобщителната техника — от пощенските гълъби до телевизията. Насоката е една и съща. Г-жа М.Т. Краят на миналия век. Виждам я жена, раздвоена между личната и обществената работа. Лидер на женско движение за еманципация. Показва ми се сцена на женско събрание. Тя говори много убедително. Дейна е и е добър организатор... Урокът й е да добие опитност в социалната сфера, за да може да й се възлагат все по- отговорни задачи. Г-жа М.Т. е художник, но както разбираме, работи не творческа работа, а в социалната сфера, в областта на културата, в съвет. Извод: Различна е насочеността към организация и към творческа дейност. В случая доминира стремежът към социална организация, което подсъзнателно е насочило художничката към административна служба. Г-жа Й.П. Индия. Виждам я в общество на жени — лечителки. Познавам, че са индийки по дрехите им. Живеят групово, в местност извън градска среда. Те са се специализират да лекуват определено женско заболяване. Показва ми се как т.ч прави масаж на корема на една жена против безплодие, а на друга — за помятане... Урокът й е да продължи обучението си в тази насока и да помага на хората чрез натрупване на повече знания. Г-жа Й.П. споделя, че по професия е икономист, но от известно време се занимава с природолечение, билколечение и мануална терапия. Извод: Появяването на много лечители, изоставящи старите си професии, струва ми се не е случайно. Вероятно то се дължи на някакво отваряне на подсъзнанието и възстановяване на минали знания и умения, което ги отправя към утъпкания път. Г-жа В.В. Природна среда. Гора и река. Тя е мъж — лесничей. Показва ми се картина, в която лесничеят помага на една мечка. Нещо я лекува. Превързва я. Той е смел, безстрашен и решителен и същевременно га.1ъовен с мечката. Той сякаш страни от хората и предпочита гората и нейните обитатели — горските животни... Урокът й в този живот чрез смяна на пола от мъжки в женски е да добие повече мекота. Да използва придобитата опитност. Тя пак те има влечение към гората, към природата. Понеже в миналия си живот е била мъж, вероятно ще има несполучлив брак. Г-жа В.В. е хубава и нежна жена, но професията й е мъжка — водоснабдяване на селищата. Тя признава, че не изпитвала никакъв страх да броди сама по горите дори нощем. Обичала животните и не се страхувала от зверовете. С мъжа си не се разбирала, най-вече затова, че той се занимавал с лов, бил ловец, убивал горските животни. Извод: Придобитата опитност в живота си сред природата, в гората, при реките в случая, насочва г-жа В.В. към професия, свързана с вода и открити местности, сред природата. Натрупаните умения и познания й помагат в нейната работа. Г-жа М.П. Сканирано от spiralata.net 73

Виждам я като малко момиченце със склонност към детски фантастични приказки. Показва ми се как ги измисля, украсява и дава воля на фантазията си пред насъбрани наоколо и деца. Не ми се дава да разбера какво е станало с нея по-късно... Урокът й е за натрупване на опитност. Да даде простор на фантазията си и да се насочи към писане на приказки за деца. Разбирам, че г-жа М.П. е била учителка по литература, сега библиотекарка. Известно време работила в Радиото и правела сценарии за детски предавания. Извод: В случая дарбата й от миналото, като авторка на детски приказки, се проявява и сега. Не случайно тя завършва в този живот литература. И не случайно е била привлечена към детските предавания по радиото. Нейната дарба я насочва към този път. Г-жа Я.Б. Виждам я като мъж — много решителен и настойчив. Не се подчинява никому. Занимава се с някаква социална дейност за защита на птиците. Вижда.» сцена, в която той говори пред хора за защита на птиците. Урокът й е по натрупване на опитност в обществената дейност за опазване на природата. Г-жа Я.Б. е искала да следва биология, но не е успяла и завършила филология. Тя споделя, че има влечение към работа за опазване на природата и за възпитаване на хората в това направление. Извод: В случая натрупаната й опитност в социалната дейност за опазване на птиците, от миналия й живот, я насочва към професията на биолог в сегашния. По стечения на обстоятелства, тя завършва друго. Влечението й обаче остава и сигурно един ден ще се прояви с пълна сила, а професията на филолог ще й бъде само от полза. Г-жа Н.И. Виждам я в тайна школа. Излиза сама по тъмно и посещава занятията. Школата е окултна, езотерична, мистична. Урокът й е по натрупване на знания и намиране начин за обяснение на окултните истини. Да раздава своите знания и да повишава интереса на хората към духовността. Г-жа Н.И. работи в областта на културата. Тя споделя, че рисува под вдъхновение и сякаш с чужда намеса. Смята, че картините й имат лечителска сила и въздействие. Извод: Напоследък се появиха много хора, които твърдят, че контактуват с невидими разумни сили. Според мен, това масово явление е разкриване от подсъзнанието на натрупаните знания. Нагласата ни към окултното, тайното и езотеричното, проявена в миналото, се проявява и в следващия живот и определя насоката на сегашния път на живота, която е същата, както в миналите ни животи. Г-жа В.Д. Азия. Високопланинска местност. Виждам я знахарка. Познавала е билките, описала ги е в книга. Урокът й в този живот е да продължи усъвършенстването в професията на лечител и да предава знанията си. Г-жа В.Д. има медицинско образование и работи като природолечител в лечебница. Както сподели, произхождала от род на знахари. Знаела много неща по вътрешен път. Имала намерение да напише книга за природолечение. Извод: В случая подтикът за написване на книга за природолечение идва от подсъзнанието, когато в минал живот тя е писала подобна книга. Г-жа Ц.Х. Виждам две последователни последни прераждания. Първото — богата млада жена, поддържаща с дарения театрална трупа. Работи по благотворителната дейност за подпомагане на изкуството... Второто — показва ми се като човек с две лица — мъжко и женско. Мъжът в нея е енергичен, преодоляващ трудностите, маг; жената — интуитивна, окултна, тайнствена. Тя води борба със смъртта. Виждам я как съживява човек. Урокът в този живот е да съчетае двете възможности — на материалния и на духовния план. Поради благотворителната си дейност от миналото, в този си живот тя ще бъде материално осигурена, а поради окултната си подготовка — с възможности за проява на свръхестествени способности. Г-жа Ц.Х. се занимава едновременно с бизнес и с лечителска дейност. Тя твърди, че Сканирано от spiralata.net 74

ръкополага в името на Иисус Христос. Потвърждава, че усеща в себе си два духа — мъжки и женски, и това й помага при всяка работа. Извод: В случая насоките са противоречиви — от една страна материално, от друга — духовно влечение. Това е възможно само при положение, че в миналото е била дарителка. Но ако бизнесът не беше свързан с почтена работа, духовният й път щеше да бъде затворен. Г-н А. П. Вижда.и го е съдилище. В комисия от трима души. Има склонност към вземане на справедливи решения... Урокът му е в продължаване да събира опитност и развиване на чувството си за справедливост. Г-н А. П. е завършил военното училище. Кандидатствал е право, но не е успял да влезе в Университета. Завършил е инженерство. Както ни убеждава, той не обичал професията си на инженер и имал предпочитание да участва в арбитражни комисии. Извод: Когато не послушаме интуицията си при избора на професията, не бихме могли дълго време да се задържим на чужда за нашата духовност служба. В случая, макар и инженер, той работи в сферата за раздаване на справедливост. Г-жа П.Х. Виждам я като учителка, възрожденски деец, занимава се и с благотворителна дейност. Изпраща ученици на учение в Германия и действа за отпускане на стипендии за тях. Познава Германия. Урокът й е за продължаване на натрупването на опитност в просветителската дейност и работата с ученици. Не бях изненадана, че г-жа П.Х. се оказа учителка, но не очаквах, че е преподавателка по български и немски език. Както тя казва, помагала на деца да влязат в езиковата гимназия. Имала голямо желание да помага на нещастните деца и сега правила първите стъпки в тази насока. Извод: Случаят е интересен с това, че познаването на Германия и връзката й с тази страна в миналия й живот я насочват към немска филология. Струва ми се, че не случайно ние се ориентираме към определен чужд език, който всъщност познаваме от минал живот. Г-жа В.Г. Вижда.и я малко момиче, сираче. Няма играчки и си играе като сглобява счупени гърнета, стомни и други грънчарски съдове и се мъчи да ги 'залепи. Като девойка живее сред природата и един много по-възрастен от нея мъж я учи как да намества счупени кости. После се оженват, имат краткотраен брак, той умира и тя остава вдовица... Урокът й е да продължи натрупването на умения, свързани с лечение и наместване на кости. Някои моменти от миналото й може да се повторят. Научавам, че г-жа В.Г. е лекарка. От това не се учудих. Но в потвръждение на казаното от мен се разбра, че тя лекува болни — специално със счупени или разместени кости. Съпругът й починал рано и тя отново е вдовица. Извод: Случаят е забележителен с това, как една лекарка-ортопед се е насочила към тази професия. В миналото тя умеела да намества счупени части от съдове, т.е. уменията, натрупани в подсъзнанието, ни насочват към определена специалност... Г-н В.В. Виждам няколко прераждания: Пътува по градове, сякаш извършва социологическо или психологическо изследване за влиянието на околната среда или градската среда върху човека... Той е вдовец. Наскоро са умрели жена му и децата му от инфекциозно заболяване. Болестта е с рани. Той е бил лечител, безпомощен е, че не е могъл да спре хода на болестта... Урокът му е да продължи да натрупва опитност при работа с хора. Казва ми се, че той ще изнамери апарат за увеличаване на имунната защита. Апарат за акумулиране на слънчевата енергия, взета от високопланинските райони, която ще оказва влияние на подобряване на кръвната картина. Г-н В.В. е лекар-хирург, семеен. Както той твърди, имал склонност към медицинската техника. Извод: В случая аз получих и насоката за бъдещата му дейност, която е следствие на натрупването на опит в минали животи и в сегашния. Сканирано от spiralata.net 75

Г-жа Е.П. Виждам я в много далечно минало. Около смъртния одър на се. Богородица. Тя е млада жена, сподвижница на Христовото учение. Още тогава й е дадена задача в бъдещите си животи да спомага за правилното предаване, тълкуване и разпространяване на учението Иисусово... Урокът й е да бъде настойчива, твърда и скромна и да следва задачата си — да предава чрез изкуството, рисунка и слово, смисъла на учението на Христа и да изяснява отминалата епоха. Г-жа Е.П. е по професия изкуствовед. Но тя признава, че се колебаела дали да изостави тази си работа и да започне да се занимава с бизнес. Предполагам, че след този урок тя ще започне по-уверено да прави изкуствоведските си проучвания, особено за периода на Ранното християнство. Извод: Този е много интересен случай, отнасящ се до учението на Иисус Христос. Тя е била свързана с него и оттогава й е поставена задачата да го разпространява чрез изкуствоведско проучване и правилно тълкуване. Мисля, че моментът да й припомня това никак не е случаен. Нашата среща бе осъществена, когато тя се колебаеше дали да се откаже от професията си на изкуствовед и да се ориентира към бизнес. Г-н Д.С. (индивидуален сеанс) Виждам няколко прераждания: Тибет. Там е лечител, монах, в окултна школа. Владее дишането, върху него може да влияе успешно, да го регулира и да го преустановява. Европа. Старец, който изпада в кома и се готвят да го погребат. Тогава той се съживява, като възстановява дишането си. Франция в 19 век. Асистент е на учен — лекар, работи върху апаратура за съживяване на сърцето и белите дробове. Апарат — сърце-бял дроб. После го виждам на научна конференция. Докладва постиженията в тази област. Урокът му е да използва придобитите знания за нужните на обществото. В бъдеще ще работи върху някакъв апарат, изглежда за кожно дишане при пострадали от обгаряния. Г-н Д.С. е оператор на медицинска апаратура. Както той споделя, има склонност към духовна литература и подобна дейност. Извод: В случая пътят му към медицината е трасиран от няколко минали живота, но аз получих и картината на бъдещата му работа. Тази насока е полезна, за да не се колебае, когато му се удаде възможност да работи по посочената тема. Г-н С.М. (индивидуален сеанс) Показват ми няколко картини: Египетски храм. Той рисува стенописи, стъпил върху изградено скеле. Средновековие. Каменна маса. Огнище. Той прави бои, сякаш е алхимик. Стрива на прах цветни кристали. Занимава се и с тайни знания... Урокът му е да натрупа опитност в областта на изкуството и да му придаде социална насоченост. Да раздава на повече хора знанията си. Сигурно в този живот ще проявява склонност към тайни духовни учения. Може да има и свръхестествени качества. Г-н С.М. е но професия скулптор. Работил е като реставратор, после и като учител. Проявява стремеж към организация и разпространяване на духовни знания. Познавам свръхсетивните му способности. Извод: Тук се касае за натрупване на опитност в различните прояви на изобразителното изкуство — живопис, скулптура, приложни изкуства. Влечението му към откривателство, към експе- риментиране се запазва. Новата му насока е разпространяването на знания сред повече хора. Г-ца Ю.Б. Виждам стая с бюро. Тя работи на бюрото. Разкрива тайни досиета на държавата. Шпионка — висока класа. Разузнавач е на 4 държави. Известна е била като окултистка. Познава тайни знаци и символи. Натрупала е опитност в разсекретяването на шифри, знаци, тайна писменост. Била е свързана с един самурай от Япония... Урокът й е по натрупване на опитност. В този живот тя непременно ще има влечение към секретна дейност, към разсекретяване на тайни, към социално служене и справедливост. Г-ца Ю.Б. е юрист по професия. Както признава, имала особено влечение към специалните Сканирано от spiralata.net 76

служби за разкриване на криминални и политически престъпления. Убедена била, че притежава съответните способности за разсекретяване на документи. Споделя, че имала интимна връзка с един боксьор, който се занимавал и с източни бойни изкуства. Дали не е онзи самурай от миналото й, с когото е работила? Извод: Влечението към определен, и то твърде специфичен вид дейност, никак не е случайно. То се основава на придобита опитност в продължение на минали животи. Тази опитност, тази проявена в миналото дарба, интуитивно ни насочва към дейност, която ни е позната и близка и с която някога сме се справяли успешно. Г-н С.Д. (индивидуален сеанс) Вижда.и няколко прераждания: Асировавилония. Той е звездоброец. Облечен е в дрехи с ресни, тъкани със златни нишки. Стои в една ротонда с купол. Отвътре има изградени стени, ориентирани по световните посоки. В средата има каменна маса. На нея плитък съд, като тепсия, пълен с вода. На върха на купола, на к.1ючовия камък, има отвор. Небето се отразява през отвора във водата в съда. Узнавам, че той наблюдава Сириус и Юпитер. Отбелязва си нещо върху обелена кора от дърво. Навън стоят други звездобройци. Искат да му вземат чертежа. Убиват го... Висока планина. Памир? Той върви сам, отделен от хората. Рано е, преди изгрев слънце. Зная, че отива на върха, за да посрещне изгрева. Носи торба и събира в нея интересни минерали, камъни, които намира по пътя си... Между учениците на Христос. Той е между тези, които го следват и слушат беседите му... В по-ново време — конструира подводница, но на малка дълбочина, с тръба за взимане на въздух. Показва ми се моментът, когато са събрани управителите на града, за да изпробват подводницата... Урокът му в този живот е за продължаване на наблюденията и натрупване на знания за обществена полза. Г -н С. Д. е инженер, научен сътрудник. Занимава се с астрология и с духовни науки. Признава, че е работил 10ина години по планински върхове и имал склонност да събира интересни камъни. Извод: Този случай показва как насоките към познание в различните области могат да бъдат обединени в една — търсене на Истината. И тази насока да е водеща през всичките ни прераждания. ЕДИН ПОУЧИТЕЛЕН СЛУЧАЙ Една майка ме помоли да видя кармичната причина за нещастието, сполетяло сина й — военен. Той извършил непредумишлено убийство на своя приятелка, 21-годишна, майка на малко дете. Нещата се развили така. Една ранна утрин жената посетила военния в дома му, като го заварила още в несъвсем будно състояние. В леглото му тя забелязала неговия пистолет и се стъ- писала от това. А той, за да я успокои, че пистолетът не е зареден, в което бил убеден, го насочил към нея и я прострелял в челото. Видях го в миналия му живот — по времето на дуелите. Беше военен. Участваше в дуели с пистолети. В три от тях той уби противника си, но на четвъртия бе прострелян. Сравних нещата от миналото със сегашния случай. Според мен, той е бил още сънен. По някакъв начин, когато е хванал пистолета, се е отключило подсъзнанието му и тогава той мо- ментално е стрелял. Бил е сигурен, че пистолетът не е зареден, защото го е проверявал наскоро. Според моите наблюдения, в конкретния случай, той обезателно трябваше да се съпротивлява на насочването му към военната професия и особено към носенето на пистолет. Натрупаната информация в подсъзнанието би го предпазвала да попадне в подобна ситуация, в която е загинал в миналия си живот. Майката потвърди моето обяснение. Синът не е искал да стане военен и се е съпротивлявал да носи оръжие, опасявайки се да не се случи нещо лошо, но родителите му решително се наложили. Урокът в случая е за всички родители, които налагат професия на децата си, въпреки тяхната подсъзнателна съпротива. УРОЦИ ПО ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА Нека си представим образно, че всички сме оплетени с невидими въжета. В единия край сме Сканирано от spiralata.net 77

ние, а в другия — човекът, с когото сме кармично свързани. Там, където въжетата са силно опънати и ни стягат — това са връзките на зрялата карма, а другите, по-хлабавите, които по-малко ни притесняват — връзките на скритата и зараждащата се карма. Едни от връзките, тези, които са наситени със силно чувство — любов с фатална страст или омраза с грозяща ненавист, са най- опънати, а други, които са в основата на приятелство, сътрудничество и взаимопомощ — най- разхлабени. Ние се стремим да се освободим най-напред от онези „въжета\", с които сме привързани най- здраво. Това са отдавна създадените кармични връзки, чакащи хармонизиране. Те придръпват нашия дух от Отвъдния свят, за да се роди в определена семейна среда, род и народност. Те ни тласкат към определен брачен партньор. Иисус Христос казва: врагове на човека са неговите домашни\", с което иска да изясни именно тази кармична зависимост, като ни научи как да се освободим от нея с новата заповед — „Да обичаме враговете си\". Изразът „привързаност към някого\", който често използваме, за да изтъкнем близостта ни, трябва да бъде заменен със „свобода и доброволно сътрудничество\". Защото всяка привързаност ни лишава от духовна свобода. И така, по принципа на резонанса, теглени от „въжето\" на кармичната връзка, ние се раждаме в определено семейство. Единици са тези, които по пътя на ускорената си еволюция, са добили правото сами да избират родителите си, право, давано само на онези, които изпълняват важна духовна мисия. В обикновените случаи ние не можем да проявим свобода на волята при този съдбоносен за всеки човек избор. Изборът на брачен партньор ни изглежда свободен и сякаш зависим от личното ни желание. Но така ли е всъщност? Кармичната връзка съпруг-съпруга се явява в три разновидности. Положителна — когато между тях е имало любов, но са били разделени от външни фактори. Отрицателна — когато е имало брак, но са се разделили като врагове. Неутрална — когато и двамата са били приятели от един и същи пол. В първия случай главният фактор в брака е любовта. Във втория — необходимостта (сякаш съществува вътрешна съпротива). В третия — чистото приятелство. В първите два случая бракът е кармичен и неизбежен, в третия — може да бъде отклонен. Кармичната връзка в брака като правило се реализира с раждане на дете. Има случаи обаче, когато връзката между мъжа и жената не е кармична, но пак се стига до раждане на дете. По-късно може да се разбере (ако сме наблюдателни), че събирането е било необходимо за хармонизиране на връзката най-вече между родител-дете (майка-дете или баща-дете), или между братя и сестри. Всички ние сме свързани кармично със своите родители, братя и сестри, а понякога и с по- далечни роднини. При събирането в брак всеки поделя тежестта на кармичната връзка с брачния си партньор, което усложнява новата ситуация. Вътрешното спокойствие на всеки един от нас зависи от нас самите, а не от брачния ни партньор. То ще настъпи тогава, когато преодолеем изискванията към другия и се научим да живеем духовно независими. Ако не можем да постигнем вътрешна хармония, излишно е да я търсим в брака. Хармонични връзки или бракове са най-вече тези, които са предопределени за изпълнение на важна духовна мисия. Много често, под напора на сексуалния инстинкт, ние прибързано създаваме взаимоотношения, които довеждат по-късно до недоволство, разочарование и духовна неудовлетвореност. Обратно — в желанието си за самоусъвършенстване, ние се отказваме от сексуален контакт и допускаме само взаимоотношения, създадени на базата на духовната близост. Това често води също до неудовлетвореност, нервност и потиснатост. Къде е щастието в отношенията мъж-жена? При една групова медитация, след задаване на съшия въпрос, пред погледа ми се появи видение на книга. Разбрах, че уводът, който най-напред трябва да се прочете, за да се разбере за какво става дума в книгата, е любовният трепет, любовната искра, лъчът, който е изпратен към сърцето ни, за да Сканирано от spiralata.net 78

обърнем внимание на определения партньор. Това е влюбването — емоционалната близост. Изложението на книгата трябва да отразява пътя на двама души към една и съща цел. Ако тази тема липсва в съдържанието, разочарованието е неминуемо. Съвместният път към една цел е духовната близост. Заключението, което дава развръзката, пълнотата на съдържанието, изводът — това е сексуалната близост. Така че, за да бъде книгата на щастието между двама души пълна, трябва да има увод, изложение и заключение, така както за една пълноценна връзка е необходимо емоционално привличане, обща духовна цел и естествена сексуална близост. Иначе книгата ще бъде непълна, неиздържана и незавършена. Г-н Р.С. и г-жа Л.Б. — приятели Виждам манастир. Той е там млад монах. Тя е омъжена за богат мъж. Дарителка е на манастира. Виждай сцената на даряването. Оставя доста пари. Приема ги монахът. Тя го ха- ресва, той е сдържан. Показват ми се още няколко срещи. Явно тя е тачи, която търси начин да се сближи с монаха... Планинска страна. Виждам две деца — братче и сестриче. Той е братчето. тя — сестричето. Минават по един висящ мост над буйна река. Сестричето пада във водата. Братчето с големи усилия н риск за живота си го спасява... В този живот те се срещат като приятели не в първа младост, а като улегнали хора. Показва ми се, че връзката им е временна, ще имат краткотраен общ път в живота, след което ще се разделят. Г-н Р.С. е философ по професия, неженен. Работи като просветител и насочва хората към духовния път. Г-жа Л.В. е омъжена, с дете. Тя споделя, че била нещастна в брака си, но поради материални съображения не можела да се реши на развод. Извод: В случая връзката между тях започва с взаимна симпатия — и вероятно жената изпитва несподелена любов. В следващия живот те се срешат като брат и сестра и връзката им се изчиства от желания, хармонизира се. В сегашния живот се срещат като приятели, връзката е духовна и на ниво учител (той) и ученик (тя). Той е поел своя духовен път, а тя едва сега се насочва към него. Не е необходимо връзката им да прерасне в интимна. Те нямат повече кармична връзка за разплащане. Г-н С.С. и г-жа Д.С. — съпруг и съпруга Виждам сцена, е която той — сегашният съпруг, търси тайни знания. Спуска се надолу е една пещера, заблуден от една жена, че там ще намери скрити ръкописи и че този е пътят на истината. Той е подвластен на тази жена — сегашната м\\ съпруга, и изпитва към нея преклонение. Сякаш го е омагьосала... Виждам сцена, в която тя — съпругата, е артистка. Има много поклонници. Между тях е и той — съпругът. Той изпитва преклонение към артистката. Имат любовна връзка, но после се разделят. Тя е предпочела богат човек, омъжва се за него и изоставя сцената... Разговаряйки със семейната двойка, разбирам, че г-н С.С. е научен сътрудник, занимава се с йога и продължава да търси тайните знания. Г-жа Д.С. е имала артистични наклонности, играела е на сцена, но след първия си брак се отказала. По-късно се развела и се омъжила за сегашния си съпруг. Извод: В случая и в двата им предишни живота те са се срещнали като любовници, при което той изпитвал преклонение към нея. Връзката им не се реализирала в брак. Това налага в сегашния живот те да се срещнат отново, за да хармонизират връзката си, достигайки и до семейство. Ако в една любовна връзка остане нещо недоизяснено, недоизказано, нереализирано, това налага продължаването й чрез осъществяване на брак. Г-н И.Р. и г-жа М.Р. — съпруг и съпруга Виждам ги двама монаси — приятели. Единият — сегашната съпруга, е по-младият, свикнал да бъде ръководен, насърчаван и подпомаган. Той умира млад и се разделят рано. Другият, по-възрастният — сегашният съпруг, държи ключ от тайни духовни знания... Г-н И.Р. е учил в Духовната академия, но прекъснал обучението си. Г-жа М.Р. е инженер. И двамата не работят по специалността си. Щастливо семейство са. Той е водещият в брака, а тя е някак неопитна. Сканирано от spiralata.net 79

Извод: В случая една мъжка двойка в минал живот, с духовна връзка помежду им, но прекъсната поради смъртта на единия, отново се събира при следващо прераждане, но този път като мъж и жена. Така те създават хубаво семейство на приятелска основа. Г-жа В.М. и г-жа Б.М. — майка и дъщеря Пред погледа ми преминава сцена като на исторически филм. Римски войн — победоносец. Това е сегашната майка. След това виждам войн — кръстоносец. Това е пак тя... Сцена на спортно състезание в Древния Рим. Статуя на Аполон. Спортистка — бегачка, но не първа, припада от умора в ръцете на мъж:, който я свестява и я връща към живот. Така той става неин спасител. Спортистката е сегашната дъщеря, спасителят е майката... От двете узнавам, че г-жа В.М. е наша видна спортистка, дискохвъргачка, шампионка, а по професия — лекар педиатър. Г-жа Б.М. е също спортистка, създател на синхронно плуване — съчетание на спорт и изкуство. Извод: Връзката им започва още от Античността. Тогава е връзка между спасител-спасен. Тъй като спасителят е мъж, а спасената — млада девойка, много е възможно да са преминали през отношения на по-близко приятелство, несподелена любов и страсти. Сега връзката се хармонизира като майка и дъщеря и не е необходимо да се изчиства повече. Г-жа Ю.С. и г-ца И.С. — майка и дъщеря Виденията ми бяха индивидуални, последователно на всяка една, след което анализирахме информацията, за да разберем откъде започва тяхната кармична връзка. Виждам брадат силен мъж. Гонен е за някакви действия, сякаш своеволия, по-скоро саморазправа или грабеж;. Това е тя — сегашната майка. Той търси убежище в планината и по пътя си взема едно дете и един болен стар мъж:, изоставени и безпризорни. Детето е сегашната дъщеря. Това характеризира мъжа (майката), че е бил едновременно смел, решителен и състра- дателен... Детето, след като пораства, го виждам девойка — сякаш осветена свише, проповядва или стои на някакъв подиум, център на внимание... Виждам втора картина в следващо прераждане. Жена — лечителка, билкарка с три деца, които й помагат. При нея идват различни хора и една силно религиозна жена. Билкарката е майката, религиозната жена е дъщерята. Към същия период виждам жена в затвор с кръст с разпятието в ръце. Това е пак дъщерята... Виждам мъж — филипински лечител, който намества стави, гръбнаци и всичко прави само с ръце. Това е майката. В същия период виждам друг мъж: — сякаш китаец, който е хипнотизатор. Около него прииждат хора. Това е дъщерята. Двамата работят съвместно, но вероятно си съперничат... В сегашния живот г-жа Ю.С. била майстор на спорта по стрелба, шампион, после завършва медицина и става хирург. Занимава се с мануална терапия, иглотерапия и китайска медицина. Познава билки. Изключително смела и волева жена. След тежка катастрофа, при която са били засегнати шийните й прешлени, остава парализирана. С масаж, иглотерапия и усилията на волята сега е възстановена напълно. Г-ца И.С. е ученичка. Проявява лечителска и, както твърди майка й, хипнотизаторска дарба. Била много религиозна. Извод: В случая връзката започва между мъж и дете на ниво спасител-спасен, след това лечителка-излекувана, следва лечители-сътрудници може би професионални съперници и сега майка-дъщеря. При тази връзка всякакво съперничество се успокоява. Г-жа Ж.Р. и г-жа Р.В. — майка и дъщеря Виждам две жени — майка и дъщеря. Живеят в гора, в малка къща. Владеят окултни сили. Правят заклинания за влияние върху стихиите, умеят да правят и магии. Разбирам, че силата им се проявява най-вече в предизвикване на дъжд, градушка и студ, дори при съвсем хубаво време. Сякаш са злоупотребявали със своите сили. Това са те — сегашните майка и дъщеря. Когато говорех тези думи, дъщерята започна да си спомня миналите си успехи за въздействие върху стихиите. Пред мен тя се проявяваше като властна и необуздана, с голямо влияние върху майка си. Майката е много по-смирена жена. Сканирано от spiralata.net 80

Попитах ги дали са изживели някаква трагедия, като възмездие за непозволените им действия в миналото. Г-жа Ж.Р. е разведена, същата участ има и дъщеря й, само че при много трагични обстоятелства. Между зетя-съпруга и сина-брата възникнала някаква свада и зетят-съпругът многократно намушкал с нож сина-брата. Не съм убедена, че е просто опит за убийство, мисля, че е имало елемент на самозащита, но така или иначе зетят-съпругът е признат за престъпник и осъден, а синът-братьт успява да се оправи. Но върху внучето-детето пада тъмният облак на тяхното грозно деяние. Извод: В случая връзката им майка-дъщеря е кармична и тежка, сякаш не е изживяна и трябва да продължи. Между тях има кармична обремененост, затова, че са правели магии, помагали са си и са се насърчавали една друга в тази дейност. Г-жа М.М. и г-жа Е.М. — сестри Не знаех предварително, че те са две сестри, затова описвам за всяка една поотделно сцената, която виждам. Сцените са доста сходни, което показва, че в миналото са били близки. Г-жа М.М. Виждам я жена, живееща във вулканична област, страна с действащи вулкани. Показва ми се сцена, в която тя е учителка и евакуира деца. Защо и от какво се налага евакуацията, не мога да разбера. Виждам изплашени хора. Наблюдавам проявата на нейните организаторски способности при изключително тежки ситуации... Г-жа Е.М. Виждам планинска страна с урви, сипеи и скали. Сякаш нелегална дейност, подготовка за въстание или някакво съпротивително движение. Виждам я как преплува река, пазейки някакъв документ. Погром. Обесени. Тя остава мъжествена, смела и решителна... В миналия си живот и двете са пренебрегнали личното щастие в стремежа си към социална дейност. Узнаваме, че г-жа М.М. е учителка и поемала голяма социална отговорност. Грижила се за учениците си, особено за тези с лоши семейства. Както разбирам, била много инициативна. Г-жа Е.М. е зъболекар — също работи с хора. Извод: В миналото са били сътрудници, сестри или съперници в работата си. Имат еднаква характеристика и насока на действие. Смятам, че сега се срещат като сестри, за да изпълнят някаква отговорна социална работа при екстремни обстоятелства, която още не се е появила. Г-жа С.И. — майката, г-ца А.И. — дъщерята, г-жа А.П. — сестрата на майката Виждам картина след картина, като филм. Театър. Сцена. Артистка, отрупана с букети. Публиката ръкопляска и хвърля цветя и шапки. Артистката е певица и обикаля два континента. В краката й лазят мъже. Тя се опиянява от славата си. Изоставила е един мъж:, заради кариерата си. Той умира от сърце, докато тя пътува. Усещам сърцето в гърдите му. Той умира от сърдечен удар... Мъжът е много противоречива личност. В душата му се борят две сили — мъжка показност и женско милосърдие. За него любовта е слабост. Той се ядосва на себе си, че се е поддал на нея... Артистката е сегашната майка. Мъжът е сегашната сестра на майката. Виждам друго действие по същото време. Млада жена, която е водила неразумен живот, между група мъже — пияници и побойници. Тя е също артистка, но в пътуваща трупа. Сякаш присъствам на момента на смъртта й. Сцена на ревност. Мъж й нанася удар в слепоочието. Тя е посещавала тайно театъра и изпитва завист от положението на артистката там. Приела я е като професионална съперница. Артистката от пътуващата трупа е дъщерята. А ето и коментарите на самите тях. Г-жа С.И. е била оперна певица, но не на върха на славата, сега е пенсионерка. Боледувала от сърце. Дълго време не е имала деца. С дъщеря си не се разбирала, и както тя споделя, сякаш са съперници. Дъщеря й проявявала завист за живота, който е водила като артистка, особено за турнетата й в чужбина. Г-ца А.И. е биоложка. Както тя признава, не обичала професията си и се стреми да стане певица. Имала лоша преценка за хората и проявявала наивност. Действително страда от пристъпи на силно главоболие, по посока към слепоочието й. Сканирано от spiralata.net 81

Г-жа А.П. е разведена. Както тя споделя, чувствала в себе си мъжки превес. Търси духовни учения и духовни връзки. Помага на сестра си във всички направления и с голяма обич. Извод: В случая връзката между двете сестри започва като връзка между мъж и жена, при която мъжът е с несподелена любов към жената. Връзката между сегашната майка и дъщеря започва като връзка между две професионални съперници, при което едната все пак се възхищава на другата. Не се показа каква е връзката между лелята и племенницата. Може би просто те са били обединени от общото преклонение към артистката — сега майката. Но и трите (в миналото тримата) са имали насоченост към изкуство и са работели в една област. Г-жа Т.Б. — майката, г-ца В.Б. — дъщерята, г-н И.Б. — синът, г-жа К.К. — сестрата на майката, г-ца Л.Д. — нейната дъщеря (племенница на майката) Циркова арена. Две малки момичета — сестри, помагат на звероукротителя. Хранят животните. Виждам нова сцена, в която звероукротителят се кара на едното момиче, удря го и го скубе за косата. Иска нещо от него. Не разбирам точно какво. Може би да му помага. Двете момичета са сегашната майка и нейната сестра. Звероукротителят е синът на майката. Виждам сцена, в която двете момичета са станали девойки. Работят в цирка. Едната е по- скоро прислужница. Тя има и дете — съвсем малко дете. Нещо й е станало на ръката. Сякаш е изсъхнала и не може добре да си служи с нея. Тя напуска цирка, за да не тежи на останалите, и оставя своето дете на сестра си. Жената с болната ръка е сегашната сестра на майката. Детето, което оставя, е нейната дъщеря... Виждам как пътуват с цирка. Показва ми се поляна, на която е накладен огън. Около него са седнали хора. Малко дете, на около 2-годишна възраст, а може би и по-малко, пада в жарта и си изгаря ръцете. Това дете е същото, което отглежда цирковата артистка — детето на сестра й — племенницата й. Виждам сцена под купола на цирк. Циркова артистка пада от височината на купола и си счупва гръбнака. Тази артистка е майката. Показва ми се и картина на лечението. Стара жена — лечителка се грижи за болната. Радостта от възстановяването на болната. Лечителката става нейна дъщеря в сегашния й живот. А ето и коментарът: Г-жа Т.Б. — майката, е учителка по физкултура (в миналото цирковата артистка). Занимава се и с биолечение и, както твърди, имала резултати. Тя споделя, че с дъщеря си се разбирала много добре, но не и със сина си, който понякога изпадал в ярост. Тогава посягал и на нея и дори я е влачил за косата. Със сестра си са особено свързани, а пък с нейната дъщеря — още повече — сякаш я е отгледала. (Както се видя, действително я е отгледала в миналото). Г-ца В.Б. — дъщерята, по професия лекарка (в миналото лечителка) се занимава още и с биолечение. В някои отношения, както тя споделя, чувствала брат си като чужд, особено когато той се държи агресивно. Г-н И.Б. — синът, е ученик (в миналото звероукротителят). Както разбирам, той бил буен, невъздържан и агресивен. Г-жа К.К. — сестрата (в миналото пак сестра на майката) има някакъв физически недостатък на пръста на ръката. Вдовица е. Г-ца Л.К. — дъщерята на сестрата (племенница на майката — в миналот пак в същата връзка), е учителка. Има също видим физически дефект на пръстите на ръката, сякаш от изгаряне (в миналото наистина изгорени). Извод: В случая всички са свързали кармичната си връзка с цирка, където са работели. Роднинските връзки са били само между двете сестри (г-жа Т.Б. — майката и г-жа К.К. —сестрата, както й с детето на сестрата — г-ца Л.К., което е отгледано от лелята). Тъй като роднинската кармична връзка не е доведена докрай, поради изолирането на г-жа К.К., която изоставила своето дете на сестра си, в този живот се налага отново да се повтори връзката, докато се изчисти докрай. Връзката спасител-спасен или лечител-болен в случая се трансформира в дъщеря-майка, т.е. спасеният дава живот на спасителя си. Връзката между цирковата артистка и звуроукротителя, която вероятно е била на ниво Сканирано от spiralata.net 82

сътрудничество, но и с нюанс на несподелена любов от нейна страна, в случая се трансформира във връзка майка и син. Безпомощното момиче става майка, а насилникът — неин син. И както изглежда, отношенията между тях никак не са хармонични. Агресивността на сина не е преодоляна. Но само при най-тясна връзка би могла да се изчисти натрупаната ненавист или несподелената страст. Г-жа А.В. — майката, г-н Б.В. — синът, г-жа Д.Б. — дъщерята, г-жа Т.В. — снахата, (жена на сина), г-ца А.Б. — внучката (дете на дъщерята). Виждам последователно различни картини, сцени и образи. В сеанса участват последователно всички, един по един. Тук представям обобщението. Виждам страноприемница, кръчма, гостилница. Има доста посетители. Пияни младежи. Господарката на страноприемницата е жена — енергична, властна и амбициозна. Тя е сегашната майка. Виждам едно бедно момиче — сираче. То е прислужница на господарката на страноприемницата. Помага й. Тя се отнася добре с него и го обича почти като своя дъщеря. Прислужницата става дъщеря на господарката си в сегашния живот. Виждам сина на кръчмарката — господарката на страноприемницата. Той е офицер. Младеж с достойнство. Девойките го харесват. Той е претенциозен и не бърза с избора си. Сега е отново син. Виждам сцена, в която офицерът е сред приятели. Между тях има един, сякаш с по-висш военен чин. С него са близки приятели. Тези приятели стават в сегашния живот мъж и жена, т.е. висшият военен става снаха на господарката от мина.1ия живот. Връщам се отново при прислужницата. Когато тя става девойка, се омъжва, има две деца — момче и момиче. Умира млада от туберкулоза и оставя двете си деца сами. Скоро след това и те почти едновременно умират също от туберкулоза. В този живот връзката между майката и дъщерята се повтаря, момчето (синът) не се превъплъщава, т.е. дъщерята на прислужницата става внучка на господарката от миналото. В друг сеанс видях, че в по-предишен живот същата тази внучка е била шаман, владеела е магии, барабаняла е на ударен магически инструмент и така е внушавала и налагала волята си. А сега коментарът. Г-жа А.В. — сегашната майка, е с висше образование, интелигентна жена. Нейният проблем е, че синът й е пристрастен към алкохола. Г-н Б.В. — нейният син, е инженер. Не може да работи пълноценно, поради пристрастяването си към алкохола. Г-жа Д.Б. нейната дъщеря, е научен работник, интелигентна жена, има проблеми с белите дробове, но не е болестно състояние. По-скоро някаква болка. Има дъщеря, след която е направила два аборта. Г-жа Т.В. — нейната снаха, е филолог. Както споделя, тя се чувствала като мъж, който трябва да се грижи за цялото семейство. Много е отговорна, но все отлага да започне развод, поради алкохолизма на мъжа си. Г-ца А.Б. — нейната внучка и дете на дъщеря й, като малка години наред е молила майка си да й роди братче (не сестриче, а братче! — сякаш отново братче от миналия живот, което е умряло с нея от туберкулоза). В това време майката прави два последователни аборта, с което не позволява на „братчето\" да дойде при „сестричето\". По-късно, когато става на 16-17-годишна възраст, дъщерята започва да проявява склонност към посещение на дискоклубове. Оттогава намалял слухът й. Имала болезнени усещания в дробовете. Най-странното е, че започнала с епилептични припадъци през нощта. Според мен те се дължат на присъствието на нероденото „братче\", което се захранва с биоенер-гията на живото „сестриче\". Кармичната им връзка е била те да продължат отношенията си на близост и в сегашния живот, но не им била предоставена тази възможност. Урокът на всички в този живот е да хармонизират взаимоотношенията си, да изплатят за онзи живот, когато всички са били облагодетелствани от продажбата на алкохолни напитки за сметка на чуждото здраве, безхарактерност и безотговорност. Така да изпитат на свой гръб последствията от такъв начин за печалба. Извод: В случая връзката майка и син се повтаря от миналия живот. Това е, защото и двамата са обременени от чуждото страдание. Забогатяването им е основано на рушенето на чуждото здраве Сканирано от spiralata.net 83

и разстройването на чуждите семейства. Връзката майка-дъщеря започва като връзка господарка — прислужница (подчинена). Прерастването й в най-силна близост се е наложило за изчистване на чувството за вина у господарката (майката). Връзката между сегашните брат и сестра в миналото е създадена като мисловна връзка между богат младеж и бедно сираче — помощница на майка му. Между тях е имало несподелена любов от страна на младежа и тази любов е била напълно безперспективна. За да се изчисти страстта, в този живот те се раждат в едно семейство като брат и сестра. Връзката между сина и снахата (връзка между съпруг и съпруга) започва като връзка между двама мъже — военни, близки приятели. И в този живот съпругата се държи като военен и тя поддържа семейството. А връзката между дъщерята и внучката (всъщност тя е връзка майка-дъщеря) се повтаря пак от миналия живот. Тогава майката умира рано и оставя две деца, които също умират малки. Тъй като кармичната връзка не е завършила в определено време, се е наложило отново да се повтори. Тук е налице и случай за предаване на слабост в дробовете — туберкулоза от минал живот, в обикновена болка — в сегашния. Споменатият аборт, извършен от г-жа Д.Б., повлиява на здравето на нейната дъщеря, тъй като не допуска да се роди и синът й. В случая е трябвало да продължи кармичната връзка не само между майката и дъщерята, а и между дъщерята и сина (който остава нероден). Г-жа Х.Ц. и г-жа Е.С. — сътрудници. Виждам военни действия. Полеви лагер. Лазарет. Разбиром, че става дума за Руско- турската освободителна война. Снажен генерал прави оглед наоколо. Влиза в лазарета. Посреща го млада медицинска сестра. Излиза с него и си говорят. Отговаря на въпроси от ясновидски характер. Сякаш двамата сравняват своите предчувствия. Картината се променя. Сражение. Генералът е убит. Умира и медицинската сестра. В този живот генералът е превъплътен в г-жа Ц.Х., а медицинската сестра — в г-жа Е.С. Сега двете работят съвместно в Център по нетрадиционна медицина. И двете имат предчувствия и интерес към свръхестественото. Разбират се отлично. Г-жа Ц.Х. е по-добрият организатор, а г-жа Е.С. — по-добрият изпълнител в работата. Извод: когато в минал живот двама души са били сътрудници и са изградили между тях приятелска връзка при тежки условия, в следващия живот могат пак успешно да работят заедно. Г-н Х.Х. и неговият син. Виждам затвор. Тъмница. Килия с каменни стени. Влажно е. Студено. На пода има вода. Плъхове. Страшно е... Разбирам, че затворникът е бил бунтар, хайдутин, разбойник. Сякаш е по време на турското робство. Не е ясно точно какви са подбудите му. В основата стои лично отмъщение. Влизам в подсъзнанието му. Той е осъден на смърт чрез обесване. Имал е прегрешения, убийства, палежи... Моментът на екзекуцията. Бесят го. Ужасно е... В сегашния си живот г-н Х.Х. не е добре със здравето. Дишането му е затруднено от прекарана туберкулоза. Има изкривяване на гръбнака. Женен е за рускиня, но разделен с нея. Тя остава в чужбина, заедно с децата им. Първородният му син се самообесва и умира. Той е бил един от участниците в залавянето на бунтара, довели до затворническата килия и смъртната присъда. Между сегашният баща и син е съществувала остра нужда от хармонизиране на отношенията, създадени като врагове в миналото. Поради раздялата, невъзможност да се успокои тяхната карма, а и сигурно за да се изпита страданието от обесване, синът се е самоубил по същия начин. Извод: Повторението на начина на смъртта означава, че синът е имал някаква вина за обесването на затворника от миналото, сега — негов баща. Често враговете от минали животи се събират като най-близки роднини. ТРЕТА ЧАСТ ТРАГИЧНАТА КАРМА НА ЕДИН ОБРЕЧЕН ДУХ Преди четири години ясновидка без колебание ми каза, че духът на починалата малка сестра на съпруга ми се е вселил в мен. Стъписах се и започнах да търся доказателства. Осъзнах, че Сканирано от spiralata.net 84

удивително приличам на настоящата сестра на мъжа си. Чувствах особена връзка с рода му и особено с починалото дете, което е било музикално като мен и от моята зодия. Страхувах се да разпитвам повече за него. Но все пак се реших миналата година да отида със семейството на съпруга ми на гроба на умрялото дете, за да почетем годишнината от смъртта му. Съвсем ненадейно се облях в сълзи, когато видях портрета й на гроба. Припаднах — подпря ме ствола на старо дърво. Свестих се след 3-4 минути и започнах да разказвам от нейно име за мъките, в които е умряла, поради отравяне на кръвта. Говорех за силното й желание да свири на цигулка, което не се изпълнило, за любимите й шоколадови бонбони. Каза, че е изкупила със смъртта си грях от младежките години на своя дядо. Напрежението от странния случай отмина. Обясних го с телепатични способности, които са обединили мислите на опечалените майка, баща, брат и сестра. Но случаят ме срещна с Мариана Везнева от център „Лотос\", която с помощта на духовните си водачи разкрива минали инкарнации. Разказа ми много странна история. В един минал живот също съм била жена. Имала съм сестра-близначка. Двете сме били танцьорки и певици в топла южна страна. Омъжила съм се доста рано за човек, прероден сега в настоящия ми съпруг. Но сестра ми се влюбила в него. Прелъстила го. Била болезнено ревнива. Проклела ни да не живеем заедно. За да помогне на клетвата, сипала му отрова в питието и той умрял на 30 години. Кармичната ми близначка частично изкупила вината си, след като се преродила в сестра на настоящия ми мъж и починала на пет години в мъки. Сега духът й отново страда и „трябва да доизплати дълговете си\", като заеме тялото на моя бъдеща внучка. Нина Георгиева (в. „ПСИХО плюс\", бр. 15, 18 април 1994 г.) СП0МЕНИ ОТ ВЕКОВЕТЕ „Една и съща неизменна Истина се дава на човечеството в различни облекла. Всъщност всяко учение се явява в определен срок, прониква и изпълва пространството и дава излъчвания, които проникват по невидими пътища. Как се избират сътрудници? Само по тяхната незаменимост. Трябва да се оцени този човек, чието място не момее да бъде отнето. \" („Агни йога\") ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО Животът е вечен и човек преминава ту във физическо, ту в астрално (духовно) състояние, като запазва своето индивидуално съзнание. Съществуват висши духове, които ръководят изпълне- нието на плана за духовната еволюция — Йерархия от Адепти, Духовни Учители, Синове на Светлината. Техни помощници са Небесното и Земното войнство, както се споменава в Битие от Библията. Пасажът обаче, в който се говори по-подробно за такова войнство, е премахнат впоследствие. (В края на книгата излагам духовния смисъл на Битие.) Под Небесно войнство трябва да се разбират Ангелите и подобните на тях същества от енергиен тип, които не приемат физическо тяло. Към тях трябва да се прибавят и други висши същества като Гении например, които съпътстват твореца при изпълнение на творческата му мисия. Тук трябва да се включат и онези напреднали духове, които осъществяват телепатичен контакт със земните жители, помагат им, насърчават ги и ги въвеждат в космическите тайни. Към тях принадлежат и онези личностни духове, които са показали в земния живот съвършена нравственост и безукорно служене за просветление на хората. Всички те могат да станат Духовни Учители от енергиен тип. Земното войнство има един център, който се намира около най-високата верига на Земята — Хималаите, където се съхраняват висшите знания за миналото, настоящето и бъдещето на Земята. Това място се нарича Шамбала. (За него се споменава в началото на книгата.) Там обитават мъже и жени — Махатми, Адепти — Учители, които владеят управляването на психичната енергия. Те достигат на възраст недостъпна за обикновения земен човек, преживявайки няколко или десетки столетия. Всъщност те ръководят земния план за духовната еволюция и пазят Земята от самоунищожение и преждевременно загиване на живота върху нея. Ученици се наричат тези, които съпровождат Адепта и му помагат, като създават условия за изпълнение на неговата мисия на Земята. Учениците също познават Духовния свят и най-важните Сканирано от spiralata.net 85

закони, които го управляват — закона за духовната еволюция и свързаните с него закон за прераждането и закон за възмездието (карма). Те знаят, че най-важното условие за самоусъвършенст-ване на духа е владеенето на мисълта. (Овладяването на желанията и чувствата е значително по-лесно.) Всички тези светли същества — Синове на Светлината, са свързани помежду си на мисловно ниво във Великото Бяло Братство (Вселенското Бяло Братство или Великата Бяла Ложа), което съществува както в Духовния свят, така и във Физическия. Само че, докато в Духовния свят всички те работят като един лъч (сфера) от светлина и между тях не могат да проникнат тъмни сили, във Физическия не е така. Поради действието на единния закон за забравата, след преминаването във физическо тяло светлите същества търсят да познаят своите братя, като образуват затворени или отворени духовни общества. Там много често обаче проникват и нечисти духове, особено ако обществото е открито. Обикновено истинските ученици могат да се познаят помежду си, благодарение на развитите си духови сетива. Към Синовете на Светлината принадлежат всички, които са оставили своя дял в духовната култура на човечеството. Напредналите същества — Адепти, Гении, Ангели, според Плана на еволюцията, изпращат духовна вълна или лъч към определена територия на Земята. Тогава там разцъфтява голяма духовна култура. Висшите духове спускат на творците идеите за развитие на науката, изкуствата, религията и насочват определените земни същества към тези идеи. Когато въздействието на вълната престане, културата запада. Една от най-ранните култури на Земята е Египетската. Древните египтяни, но само фараоните и жреците, са познавали закона за безсмъртието на духа и прераждането. Затова са обръщали изключително голямо внимание на гробницата на фараона, който бил едновременно и върховен жрец. В нея, освен балсамираното му тяло, са поставяли всички вещи, към които той е бил привъ- рзан, с убеждението, че духът му, сянката — Ка, жизнената безсмъртна сила, ще бъде привлечена точно на същото място, и са се надявали, че той ще се прероди пак фараон и сред свои приближени. По всяко време на човешката история са съществували лица, които изпълняват ролята на посланици на Духовния свят и осъществяват връзката с Божеството или получават информация от Абсолюта, Логоса, Словото. Истината за силата на мисълта, за мисловния океан, в който всички сме потопени, за прераждането, в Древността оставала достъпна само за малък кръг от хора, които били свързани с властта и които държали в подчинение останалите. По време на царуването на Аменхотеп III и сина му Амен-хотеп IV — Ехнатон, през Новото царство, се спуска мощна духовна вълна за достигане до истината чрез установяване на нова религия на единния Бог. Тогава върховният езически бог — Амон Ра, олицетворяващ Физическото Слънце, което дава живот, бива сменен с единния бог Атон, в превод слънчев диск, което означава Духовното Слънце, Истинската Светлина, Висшата Мъдрост, Словото, което дава просветление. Тогава се създават египетските школи за посвещение. Тази идея не е могла да се наложи, но тя подготвя пътя на Мойсей, монотеизма и законите, на които трябва да се подчиняват човеците. В неговия запис на „10-те Божи заповеди \" стои „Око за око, зъб за зъб \". По такъв начин е изложен законът за възмездието (карма). Който причини някому страдание, в следващия си живот ще изпита същото страдание. (Ако някой извади окото на друг, в следващия живот ще бъде сляп.) Мойсей предава много от истините, известни от тайните египетски школи, но и сам получава Откровения, в повечето случаи засекретени. И само човек, който познава символиката и алегорията, който сам получава Откровения, е в състояние да ги разсекрети. След древноегипетската цивилизация разцъфтяват други култури. Нова духовна вълна създава предпоставка за развитие на културата на Античния свят в Гърция и Рим. В търсене на истината там са създадени духовни школи на Орфей9 и Питагор10 — затворени тайни школи, в които 9 Орфей — XIII в.пр.Хр., тракиец от царски произход, син на една от жриците на Аполон (мит. син на Аполон и музата Калиопа). Името му означава \"онзи, който лекува със светлина\". Посветен в египетстките храмове в Мемфис. Прославил се като поет, певец и музикант, надарен с магическата сила на изкуството. Считал за най-велик бог Хелиос (бог на Слънцето — физическото и духовно), с неговото проявление Словото. Обединява култа към Дионис и култа към Аполон, изразени в езотеричните истини, проявени в изкуството — поезия, музика, танц. Създава Мистериите — групови тайнства, които достигат до народа чрез поезията и обятелните празници. Убит от жриците на Лунните богове — вакханките. (По Едуар Шюре — \"Велики Посветени\", София, 1991 г.). Сканирано от spiralata.net 86

участниците са били подлагани на изпитания и на проверка за физическата и психическата им издръжливост. Така бива подготвена обстановката за идването на Иисус Христос. Преди Него са съществували и други школи, подобни на християнската. Христос идва като Спасител, да посочи спасителния път за освобождаване от кармата. Начинът за разкъсване на кармичните негативни мисловни обвързвания е вложен в новия закон — „Обичай ближния си!\" Иисус Христос предава своето учение на две нива — за учениците от външния и на тези от вътрешния кръг, на онези, които нямат, и на тези, които имат уши да слушат и очи да виждат. Учениците от външния кръг са с интерес към Духовния свят, но с неразвити духовни сетива, а тези от вътрешния кръг — притежават още и духовни сетива за връзка с Отвъдните светове. Постепенно християните се разделят на различни групи, според начина на приемането на учението. Според мен най-интересна е групата на гностиците, които всъщност приемат езотеричното християнство, чиято истина постигат по мистичен начин, чрез единение, религиозен екстаз, контакт с Божия дух, със Словото11. С приемане на християнството за официална религия известно време се подбират подходящите Евангелия, а други се отхвърлят, а на III Вселенски събор се премахват текстовете за прераждането — т.е. същността на закона за духовната еволюция12. Нова духовна вълна бива насочена от Висшите духовни светове към територията на българските земи. Вероятно тя е привличала прабългарите за установяване именно на тази тери- тория. Прабългарите са вярвали в един върховен бог — Тангра, и се знае, че притежавали като национална черта свръхсетивност за връзка с Духовния свят. През 681 г. на Балканския полуостров се създава българската държава при обединение на славяни и прабългари. През IX век княз Борис I извършва исторически акт — покръстването на българите. Братята св. св. Кирил и Методий създават старобългарската азбука и култура, а учениците им ги разпространяват и по другите славянски народи. За съжаление обаче гръцките църковни книги, които светите братя превеждат, са били подчинени на канона — в тях вече е била извадена идеята за прераждането. Но въпреки това бива подготвена нова духовна вълна. Тази духовна вълна дава и нова насока на мисленето. Боян Магът и Поп Богомил основават ново религиозно течение, което всъщност е възстановяване на ранното християнство, съдържащо и учението за прераждането. Богомилството се разпространява под различни имена по цяла Европа13. Така истината не могла да бъде скрита. Богомилите са подложени на гонения и изтезания, но стремежът на човешкия дух към знания за Духовния свят и законите, които го управляват, не стихва. Нова вълна довежда Ренесанса и Класицизма в Европа. Интелигентните, образованите, 10 Питагор — роден между 600 и 590 г. пр.н.е. на о. Самос. Сигнал при пътуванията си чак до Индия. Бил в мистичните тайни школи на Египет, Персия и Вавилон. Свързва в учението си всички науки и изкуства по тогавашното време. Пръв се нарича философ. Основава прочутия религиозно-философски съюз на езотеричната философия, известен под името Питагорейска школа. Създава принципите на една научна религия и светско посвещение в тайните знания. Обучавал учениците си на математика, музика и окултизъм. Проповядвал безсмъртието на душата, а за абсолютна истина — числото. Убит от невежи завистници, запалили школата му, където той изгаря заедно с учениците си. (По Едуар Шюре, \"Велики посветени\", София, 1991 г.) 11 Гностицизъм — (от гръцки — познавателен) религиозно-философско течение от първите векове на християнството, което разработва християнската догматика въз основа на неоплатонизма, питагорейството и източни религиозни учения. Привържениците си поставили за цел да доведат до опознаване на Божествените истини — познание, което Иисус Христос дошъл да донесе и открие, но останало в сянка от Неговите приемници апостолите. (Речник на чуждите думи в българския език, София, 1978 г. и Българска енциклопедия, Братя Данчови, 1936 г.) 12 Вселенски събори: I — Никейски (325 г.), II — Цариградски (381 г.), III — Ефески (431 г.), IV — Халкедонски (451 г.), V — Цариградски (533), VI — Цариградски (680 г.), VII — Никейски (787 г.) — („История на религиите\", Ваклуш Толев, 1992.) 13 Богомилството се явява в България между 927-940 г. по време на царуването на цар Петър. В България е траело 5 века (от Х до XIV в.). Възникнало в България, то бързо се разпространява в другите страни на Балканския полуостров - Византия, Сърбия, Босна, Далмация. После преминава и по-далеч - в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и др. Богомилите в различните страни са носили разни имена: катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр. (\"Мисията на бого-милството във връзка с мисията на славянството\", Боян Боев, 1937, 1992 г.) Сканирано от spiralata.net 87

творческите личности, които по вътрешен езотеричен път се докосват до духовните знания, търсят начин да се обединят. Появяват се тайни школи на илюминати14, розенкройцери, масони15. Отначало те задоволяват духовните търсения, но постепенно (или скоро) се израждат и често стават опасни за самите им членове, защото зад духовните занимания стоят тайни интереси — стремежът към овладяване на психичната енергия за световно господство. Жертва на такава организация става гениалният ком- позитор, боговдъхновеният Моцарт (1756-1791 г.). (За Моцарт и франкмасонството излагам моите спомени в следващия разказ.) Нова духовна вълна идва в края на XIX век с видната тео-софка Е. Блаватска, последвана от Е. Рьорих и Е. Бейли. Те търсят истината в източните учения и възстановяват прераждането в християнството. Същата вълна довежда учението на българина Петър Дънов (Беинса Дуно), известен като Учителя. От България то е разпространено в много страни по света. Дъновото учение също възвръща в християнството първичната идея за прераждането и възмездието (карма). Във всички тези организации, без съмнение, голямата част от членовете са хора от най- светлата част на човечеството, интелигентни и нравствени, хора с духовни прозрения, развити духовни качества и възможности за контакт с висшите сили. Дори и не всички да осъзнават принадлежността си към Великото Бяло Братство, те изпълняват мисията за повдигане на светлите сили в човека. Такова братство във Физическия свят се свързва енергийно на принципа на резонанса. То няма нищо общо със свободните организации, които си прикачват името „Бялото братство\", където всеки може да постъпи, без никаква проверка за физическа, психическа и морална издръжливост. Избягвах да си припомням свои минали животи, защото ми се натрапваха моменти най-вече около смъртта, когато съм изпитвала отчаяние, страх или ужас от насилие. Имах откъслечни спомени от живота си на различни места на Земята и в различни епохи и много често се виждах в храм или на открито, осъществяваща връзка с Висшия Дух, участваща в „Мистерии\". Когато ми се удаде чрез Откровение да разбера тайния смисъл на символите в Глаголицата на св. Константин-Кирил Философ, разбрах, че с него съм била близка и всъщност той ми помага да възстановя нещо, което съм знаела отпреди. А когато пак чрез Откровение се докоснах до засекретените алегории в „Апокалипсиса\" на св. Йоан Богослов, вече бях сигурна, че смисълът им ми е бил известен от самия св. Йоан, когато съм го познавала като земен човек, апостол и близък ученик на Учителя Иисус. По времето, през което в дома ми се провеждаше школата по космическа религия и аз чрез колективна медитация получавах Откровения от Учителите Питагор и Орфей, тогава си спомних вече твърде ясно, че съм била в техните школи и самите те са ми твърде близки и познати. Имах вътрешна съпротива към масонските организации, но щом започнах да си припомням епизоди от участието ми заедно с Моцарт във Виенската Франкмасонска ложа, от която сме по- страдали и двамата, разбрах защо изпитвах неприязън към тайни организации. В продължение на почти една година проучвах минали животи на различни лица и самата аз си възстановявах събития от миналото — историческо минало, свързано със зараждане на нова 14 Илюминати — много старо мистично име, давано на училище и групи, които изучават вавилонския мистицизъм. Орденът е основан на 1 май 1776 г. След 1778 г. неговите членове успяват да подчинят масонските ложи, които започват да провеждат стриктно неговата политика. Илюминати се разпространява в Италия, Испания, Швеция и голяма част от света, вкл. САЩ. Това учение използва агностичния спи-ритизъм, за да се добере до природните закони. (\"Световната конспирация\", Н. Николов, 1990 г.) (Агноститен спиритизъм представлява скептично отношение към околния свят, основан на вярата в задгробния живот - бел. автора.) 15 Франкмасонство (свободно зидарство) е тайно международно движение, което цели да обедини най- издигнатите хора, независимо от народност и обществено положение. Някои извеждат началото на движението от древните мистерии на Египет, Гърция и Рим, а други - от средновековните Светимановски сдружения на строители, зидари и каменоделци, които създали готическата архитектура. Тайният език и зна- ците, с които се разпознават помежду си братята, са взети от същите строителни сдружения. Освен т.нар. Всеобщо или мъжко Франкмасонство, има и друго - смесено, където се допускат и жени. При приемане и преминаване в по-горна степен, кандидатът полага обредна клетва и се задължава да не издава тайните на Ордена, да търси ревностно Истината, да се стреми към безусловна справедливост, да обича братята си и да се подчинява на законите. (Българска енциклопедия, Н. Данчов, И. Данчов, 1936 г.) Сканирано от spiralata.net 88

религия, ново учение, нова култура — всички устремени към светлината на истината, а аз участваща на страната на Великото Бяло братство. Характерно за всички мирови религии е, че те са имали три отдела — Външната църковност — за народните маси, Малките мистерии16 — за интелигентните среди и Великите мистерии — за съвършените. Основният дълг на всеки посветен човек от вътрешния кръг, който естествено е бил и от Великото Бяло Братство, е да живее тъй, че скритата Божествена светлина от сърцето му да може да се излъчи през него, да успее да разкрие тази светлина и у своите близки, приятели и съратници, с обединени усилия да проведе изливане на голяма духовна сила върху обкръжаващото пространство (територия, област, държава). Преди да изложа подробно моите три спомена от важни исторически периоди, ще представя една публикация във вестник \"Психо\". Касае се за опит на нехипнотична регресия, направен в Център \"Лотос\", в който експеримент участвах самата аз. Аз се потопих в самохипнотична регресия сякаш по предварителна програма за даване на знания, ръководена от Духовните си Учители. Не слушах водещата, а изживявах събития, които дотогава не съм могла така точно да си припомня. В СВЕТА НА СОБСТВЕНОТО МИНАЛО Тайнствата на душата, загадките на таланта, загубените през вековете знания изглежда са складирани дълбоко в подсъзнанието и умелите действия на познавача могат да ги измъкнат на повърхността. В Индия, в Западна Европа, в САЩ системата за осъзнаване на предишни прераждалия се прилага отдавна с успех. Имах възможност да присъствам на това особено пътуване към себе си, проведено от Мария Ковачева — Марчела. Необичайна беше клиентката — Мариана Везнева, известна авторка на езотерична литература. Тя сама вижда преражданията на хората, тяхното бъдеще, но Духовните й водачи й подсказват, че и тя трябва да изживее някои свои реинкарнации. Сеансът започва. Ще предам думите и изживяванията на Везнева, която в особеното си състояние се върна в свои минали животи. „Виждам селища, юрти... отсам река Дунав. Годината е на създаването на българската държава от хан Исперих. Аз съм стара, много стара. Казват ми „Майка на племето\". Може би, защото прекъсвам пъпната връв на децата и им пожелавам здраве и късмет. Много е важно какво си мисли акушерката, когато се ражда малкият човек. Тя е първата орисница на новороденото. Виждам и странни кристали с необикновена мощ под планината Хемус между Казанлък и Велико Търново. Не знам кой момее да открие кристалите... Стара съм, много стара, скоро ще умра, но знам, че държавата на българите ще пребъде.\" Везнева отново се потапя в явно важен период от миналото си. „Трети или четвърти век пр.н.е. Аз съм съпруга на Пита-гор. Имаме дъщеря. Замествам Питагор в школата му, когато той отсъства. Занимавам се с астрология, правя макети и чер- тежи на петоъгълници. Човекът е един петоъгълник от енергия, обществото, Земята... всичко се командва от силата на петоъ-гълниците. Ядрата им отблъскват, а върховете привличат кос- мическа енергия. Аз съм само помощничка. Питагор е на друго ниво, той умира преди мен, сама трябва да отгледам дъщеря си. Хората ни мразят, не ни вярват, школата на Питагор се разпада... Но аз знам и нещо друго. Космически знания могат да се получат особено ясно на астрономическите дати: 22 март, на 21 юни, 22 септември и 23 декември. Четирима посветени трябва да застанат в посоките на света — изток, запад, север, юг и един в центъра. При изгрев слънце идва Ангелът на Словото на Светлината и дава знания за това, което ще се случи през 16 Мистерии — съвкупността от ученията и свещенодействията, които само посветените лица знаят; тайни церемонии с цел само определени хора да получат достъп до мъдростта и знанието за правилния начин на живот и правилна смърт, да постигнат хармония на духа и морално усъвършенстване. (Българска енциклопедия, 1936, и „Книга на мъртвите на древните египтяни\", 1982). Сканирано от spiralata.net 89

цялата година. Зная го, правила съм го много пъти.\" Ново пътуване на триъгълника на времето и Мариана се пренесе на необичайно място преди милиони години: „Не съм материална. Енергия съм. На облак сме заедно с други безполови същества. Много сме. Поставят ни важни и тежки задачи, които трябва да изпълним на Земята. Трябва да се научим на търпение. Да се превъплъщаваме в земни тела, което е много мъчително и трудно. Ще тласкаме развитието на човечеството напред. Обучават ни нашите Учители от планетата, която е загинала, била е в пределите на Слънчевата система. Съществата на Земята са едри с малки глави. Те са агресивни. Ние не сме агресивни и трябва да им повлияем. Ще бъдем тук до края на Земята. Раждали сме се много и много пъти. Безсмъртни сме. Много е мъчително...\" Това бяха странните изживявания на Мариана Везнева и дали са плод на фантазията й, или тя преброди коридорите на времето, никой не може да потвърди. А защо да не повярваме, че далечното минало на душите ни е мостът, по който трябва да минем, за да изградим бъдещето си и да осъзнаем мисията си на Земята? (Анита, в. „Психо\", бр. 40 от 9 ноември 1994 г.) Още един спомен от историята. Италианското Възраждане. Мъж съм — философ. Приел съм идеята на Коперник за хелиоцентричната система. Явявам се пред Съда на Светата Инквизиция. Казвам името си... Опитвам се да обясня, че в \"Битие\" от Билията има промени от човешка ръка, че текстът за Сътворението на небесните светила е вмъкнат на мястото на сътворението на Небесното и Земното войнство. Тримата Велики инквизитори, пред които давам това обяснение, въобще не ме слушат. Те са нахлупши качулките си, запушили с ръце ушите си и са се обърнали с гръб към мен, за да не ме виждат и да не ме чуват. Ако това което говоря е вярно, Бог щял да го потвърди като се яви или прати някакъв сингал. Разбирам, че е безсмислено да се защитавам... Заставам на кладата. Осъзнавам безпомощността си да дам светлина на хората, когато те не се стремят към нея. Когато те не са готови да я приемат. Когато времето още не е дошло... Спокойна съм. Виждам два Ангела, които отнасят душата ми... Тези няколко лични спомени, илюстриращи исторически събития, ще помогнат на читателите да проследят моите животи в наниза на преражданията, обединени в стремежа на обществено служене. Изложените по-нататьк три мои спомена за Моцарт, Иисус и Ехнатон, са обединени от участието ми във вътрешния кръг на посвещение. Разгледани хронологически, те би трябвало да бъдат представени в обратен ред, но аз ги предавам така, както съм си припомняла събитията — отначало преди 200 години, след това — преди 2000, а накрая — преди 3500. В тези спомени засягам по-подробно живота на три жени — Магдалена Хофдемел — ученичка на Моцарт, Мария Магдалина — ученичка на Иисус и Нефертити — съпруга и съратница на Ехнатон, защото това са известни исторически лица. Между техните съдби има нещо много общо. И трите са жени, които заемат второстепенно място в събитията, но в близък контакт с главното действащо лице. Били са надарени с пророчески качества и изострена свръхсетивност, което им е позволявало да влизат в телепатичен контакт с Висшите духовни светове и да допринасят за осъществяването на важна духовна мисия. След смъртта им и трите са били оклеветени, делото им остава неизяснено и са били взети мерки споменът за тях да потъне в забрава. За периода на Моцарт не скривам самоличността си, но за останалите предпочитам да запазя анонимността си на страничен наблюдател на събитията, познаващ тайните знания. Дали читателите ще търсят да ме открият, оставям на тяхната свободна воля и прозрение. МОЦАРТ В СВЕТЛИНАТА НА СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО МОЦАРТ И МАГДАЛЕНА ХОФДЕМЕЛ Биография на една творческа личност от миналото би могла да бъде съставена по два, независими един от друг, начина. Първият е обикновен, общоприет — чрез проучване на спомени на съвременници или потомци и чрез изследване на документални материали (писма, бележки, публикации, творчество). Вторият е свръхестествен, феноменален — посредством медиуми, влизащи Сканирано от spiralata.net 90

в контакт с духове (от по-нисши или по-висши нива) и от съвременници на твореца, преродени в сегашния период, които могат да си спомнят случки от миналия си живот. Именно свръхестествения, феноменалния метод използвам в случая, за да разкрия неизяснени събития около смъртта на Моцарт, които са предмет на настоящото ясновидско изследване. Но преди да започна, се налага да дам някои автобиографични данни, които са във връзка със събитията. Самата аз до 15-годишна възраст свирех на пиано и естествено се запознах с творчеството на Моцарт. В семейството ми се срещаха доста музиканти. Брат ми — Емил Георгиев, беше професионален музикант, преподавател в Музикалната академия, чичо ми — Георги Спасов, беше композитор. Синът ми Димитър Терзиев също стана професионален музикант — пианист. В рода на първия ми съпруг имаше композитор, диригент и кинорежисьор. Вторият ми съпруг — Иван Везнев, е също професионално свързан с музиката. Най-близкият ми сътрудник при написването на настоящата част от книгата — Стоян Марев, е също музикант. Като че ли подсъзнателно се насочвах към музиканти. Вероятно към тях ме е теглела кармичната обвързаност. Наричат архитектурата „застинала музика\". Но преди да стана архитект, имах по-скоро влечение към математиката и музиката, към формата и цветовете. Числата ми звучаха като тонове в цветове. Любовта към операта запълваше стремежа ми към архитектура, музика, слово. И ето, че един ден се срещнах с оперния диригент С. М. на един негов концерт. Той беше силно впечатлен от книгата ми „Свръхсетивно познание\" и търсеше начин да се запознае с мен. Поканих го у дома да присъства на сбирките по космическа религия, на които водех колективна медитация. (Случаите са описани в първата част на книгата, глава „Кръгът\".) Той проявяваше подчертан интерес към всичко непознато и тайнствено. Аз с охота го посвещавах в това, до което се бях докоснала. Веднъж ме помоли да му кажа нещо повече за прераждането. Попита ме дали мога да видя чужди прераждалия и дали бих могла да получа сведения за събитията около тайнствената и загадъчна смърт на Моцарт — тема, която открай време го вълнувала. Казах, че ще опитам, установих контакт с Духовните Учители, помолих Ги да ми покажат нещо около смъртта на Моцарт, изпаднах в характерното състояние на унес, пред очите ми се появиха сцени и аз започнах да говоря: „Виждам себе си млада жена... жизнена и богата... в бяла рокля с огърлица от перли, с модна прическа — всичко в стил „Рококо\"... Аристократично масонско общество... Всички ми завиждат... Жената на Моцарт ме мрази, сестра и — също... Волфганг Амадеус Моцарт... Уроци по клавесин... Но той е напуснал земния свят, той е над всички, вече прозрачен дух, из-вънтелесен... Това са мои спомени в деня на погребението му... Черна безнадеждност... Мъжът ми се нахвърля върху мен, с бръснач в ръка... Опитва се да пререже гърлото ми... Иска да ме убие... Ужас...\" Сякаш преживях всичко отново, усетих физическа болка, изстенах и излязох от контакта. Бях видимо разстроена. С.М. стоеше вцепенен. Осъзнавах, че това бе изключително преживяване и за двама ни и етап на ново посвещение. Чувствах се ужасно изморена и имах нужда от почивка. С.М., диригентът, беше превъзбуден и заговори за една статия в сп. „Паралели\" отпреди няколко години, която го беше впечатлила. В нея английският писател Франсис Кар, търсейки причината за смъртта на Моцарт, излагал материал за кървавата драма, потресла цяла Виена, станала в дома на видния юрист Франц Хофдемел в деня на погребението на Моцарт. Кар пишел, че когато Магдалена, съпругата на Хофдемел, се прибира вкъщи от църквата „Св. Стефан\", където се е състояла служба в памет на починалия предишния ден Моцарт, съпругът й, приятел и меценат на композитора, се нахвърля с бръснач в ръка с намерение да я убие. След като не успява, той се затваря в другата стая и се самоубива. И двамата бяхме много развълнувани, а аз — смутена. Значи аз съм била в миналия си живот Магдалена Хофдемел — съвременничка на Моцарт, известна като негова любима ученичка и съпричастна на трагедията му. Случилото се показваше, че много от скритите неща около съдбата на великия композитор можеха да се изяснят и истината най-после да се разкрие. Разбирах състоянието на С.М. като професионален музикант. Той настояваше да продължим Сканирано от spiralata.net 91

да изясняваме събитията колкото се може повече. Намираше, че установяването на истината е много важно за цялата културна общественост. Отначало аз отказвах да се връщам назад в живота си като Магдалена Хофдемел. Това ме разстройваше и ми причиняваше страдание и мъка. Но той пристигаше при мен с различни мате- риали, събирани през годините, и настояваше да му изяснявам някои събития. Постепенно темата ме заинтересува. Почувствах се отговорна да се заема с нея. Така започнахме малко по малко да попълваме липсващите звена и картината се оформяше все по-трагична, по-страшна и по-зловеща... Един ден прослушахме операта „Вълшебната флейта\", която той познаваше добре като оперен диригент. Аз описах обстановката на премиерния спектакъл, на който бях присъствала, и на- правих едно ново тълкуване, в пълно противоречие с установеното. Диригентът С.М. бе напълно изненадан и заяви, че такова тълкуване може да даде само човек, който е бил в течение на събитията от онова време. И така, позволявам си да твърдя, че в един мой минал живот съм била съвременница на Моцарт, негова близка и съпричастна на трагедията му. Наричала съм се Магдалена Хофдемел. Като осъзнавам отговорността, която поемам към почитателите му, ще открехна завесата, за да разкрия забулените в тайна обстоятелства около смъртта му и неизвестните, съзнателно прикрити или изопачени факти от неговия живот, като свидетел отпреди 200 години. МАСОНСКАТА ЛОЖА И НЕУДОБНИТЕ Потъвам в спомените си... Отначало от подсъзнанието ми изплуват най-ярките сцени, наситени с тревога, страдание и болка. Постепенно те се натрупват, подреждат и свързват в една цялостна картина на период от живота ми, свързан с последната година от житейския път на великия композитор. А там, където нямам преки спомени, ми помагат Духовните Учители, като ми прожектират на екран сцени от тогавашните събития. Но да разкажа всичко поред... Бях млада, ухажвана, свободомислеща жена, съпруга на Франц Хофдемел — виден виенски юрист, съдия и масон, омъжена от няколко години. За мен Виена излъчваше неописуемото обаяние на център на културата. Мъжът ми бе твърде зает със своите дела. Исках да продължа уроците си по клавесин и имах възможност да избирам учителите си, и то между придворните композитори на императорския театър. Салиери настойчиво предлагаше услугите си, но аз съзирах в това стремеж да се сближи с мен. Моцарт бе връстник и приятел на мъжа ми и излъчваше радост. Освен това съпругът ми бе меценат и ценител на изкуството му. Избирам Моцарт. И така, Волфганг, който е приятел на семейството, става мой учител, дава уроци у дома и често остава на обяд с нас... Волфганг Амадеус Моцарт. Неговият талант, вдъхновяван и изливан от небето така ярко и щедро, играеше роля на пътеводна звезда, осветляваща пътя към истината. Макар и за кратко време, също като светкавица в буреносно небе, той все пак успя да покаже посоката и да даде надежда на тези, които желаят да следват пътя. Явлението Моцарт, погледнато езотерично, трябваше да напомни на хората да не губят връзка с Божествения свят, защото сам Бог се проявяваше в неговия талант. Това бе необходимо в епохата на засилващия се материализъм. С Моцарт ме свързваше не само музиката. Тогава (както и сега) хората, надарени със свръхсетивни качества, се търсеха и сприятеляваха. И двамата имахме пророчески сънища и предчувствия. Той получаваше Откровения чрез божествената музика, която се изливаше върху него, а аз — чрез образи и слово. Неговата мисия бе да даде знания за Духовния свят чрез музиката. Така между нас се изгради силна духовна връзка, а ни обединяваше масонското общество. Масонската ложа. Тя привлича интелигентните, способните, творците — елита на обществото. Защото, освен контактите между интересни личности, в нея се очаква получаване на езотерични знания и развиване на духовни качества — ясновидство, телепатия и внушение от разстояние. А стремежът към мистичното, отвъдното и свръхестественото съпътства открай време човешкия дух. Освен това, и то никак не е без значение, Ложата подпомага своите членове да излязат от материалните си затруднения. Масоните издигат идеала за свобода, братство и равенство, подет по-късно от Великата френска революция, който е желан от всеки прогресивен дух, но на Сканирано от spiralata.net 92

практика остава само утопия. Постъпването в масонските ложи е съпътствано от три изпитания за физическата и психическата издръжливост на кандидата, които са пазени в тайна. А техните ритуали стават мощна притегателна сила за тогавашния виенчанин, в стремежа му към чудеса и мистичност. Масонството, известно тогава като франкмасонство, е подобно на модно увлечение. Важна част от ритуала при приемане в масонската ложа е заклинанието и смъртната заплаха при разгласяване на тайните. По времето, когато бях Магдалена Хофдемел, не знаех нищо за организацията „Илюминати\" и тогава не можех да си обясня как така една организация от привлекателна и интересна става опасна за членовете й. Сега, след запознаването ми с книгата на Никола Николов „Световната конспирация\" (изд. СУ „Св. Кл. Охридски\", 1990) ми стана ясно защо настъпиха съществени изменения в масонските ложи по онова време. Тогава, в съседна Бавария е бил основан орденът „Илюминати\". По своите цели и задачи „Илюминати\" е бил близък до масоните, но зад целта за овладяване на психичната (мисловната) енергия се криела друга цел — постигане на световно господство. В отличие от масоните членовете на „Илюминати\" ползвали вътре в ордена методи, заимствали от йезуитите, от чиито среди е бил и самият основател. Членовете давали клетва за безпрекословно подчинение и отказване от всякакви лични желания. Клетвата ги задължавала да донасят на своя началник всичко, каквото правят, мислят, четат, учат и виждат около себе си. Използвали са медици и аптекари и са си служели с химикали и отрови, неизвестни дотогава на никого. С тях ликвидирали неудобните личности, пречеши им да достигнат крайната цел. След забрана на ордена членовете на „Илюминати\" успяват да проникнат в масонските ложи и след 1778 г. да ги подчинят, като завземат властта и управлението им и ги заставят да провеждат стриктно тяхната политика. Всеки, който не е бил с тях, е бил против тях.17 Моцарт влиза в Масонската ложа в края на 1784 г. И така попада в аристократичното масонско общество и най-интересната среда на поети, писатели, музиканти, артисти — хора на изкуството и... тайните науки. Той е възхитен от идеите за братство, равенство и нов ред на справедливост, без проливане на кръв. Изпълнява музикални поръчки на Масонския орден и привлича нови членове: неговия собствен баща и добрия стар приятел и композитор Йозеф Хайдн. Годината е 1791. Последната година от живота на Моцарт. Две години от началото на Великата френска революция (1789). Обречени са и Крал Луи XVI и Мария Антоанета-Австрийска. Виена следи събитията. Трагедия. Париж е потопен в кръв. Издевателства, жестокости, смърт... Мъжете масони продължават да се събират на тайни заседания. Жените им също са задължени да пазят секретност. Членовете на Ордена се наричат помежду си „братя\", но още не са се отърсили от завистта, подлостта и користолюбието. Композиторът скоро разбира, че в окултното масонско общество не може да научи, нищо ново от езотеричните тайни, съзнателно скривани от ръководителите. А той самият знае повече, озарен е от Светлината и има директен канал към висшите музикални сфери. Музиката звучи в главата му и той трябва само да я запише. Голямо разочарование. Масонската ложа е станала затвор за светлите духове. Те трябва да изпълняват всички нейни решения. Дори да има престъпления, е задължително запазването на мълчание. А масовите убийства в Париж не преставаха. Общото настроение на интелигенцията във Виена бе не за революционни промени, а за конституционна монархия. Моцарт споделяше с нас (съпруга ми и мен) недоволството си от действието на Ложата и излагаше своите планове за създаването на ново общество от подбрани интелигенти, отделени от ръководството на Ложата и обособени в негова собствена. Такава Моцартова ложа щеше да 17 Показателно за намеренията на Илюминати е едно писмо на създателя на ордена Адам Вайшоп, до негов съмишленик: \"Ние трябва да обмислим как да работим под някаква друга форма. Стига да се постигне целта, няма значение под какъв претекст ще се изпълни. Винаги е необходимо едно прикритие. Ние трябва да се прикрием под името на една друга организация. Ложите, които са под франкмасонството, в момента са най-подходящата мантия за нашата възвишена цел, защото светът ги познава вече и не очаква от тях нещо много голямо, което да заслужава внимание. Ние трябва да се обвием в непроницаема тъмнина и да не допуснем никакви шпиони или пратеници от други организации.\" (Никола Николов, \"Световната конспирация\", 1990). Сканирано от spiralata.net 93

възстанови свободата на духа. Показва ми се на екран среща между Моцарт и Гьоте. Радват се на срещата и са доволни, че са заедно. Дружбата им е сърдечна. Намират се в някакъв клуб, в който се събират само мъже и бистрят политиката. Срещат се навън, защото предполагат, че там по-малко са наблюдавани и подслушвани. Домовете им са места, където всяка дума е следена. Като че ли Моцарт буквално казва на Гьоте: „Какво направихме! Защо влязохме? Никакви знания не получихме, само сме оковани и обвързани!\" Продължават нещо да си говорят. Сервитьорът, който ги обслужва, е масон и ги подслушва. Това всъщност е клуб на масоните. Срещата е кратка. Те са приятели от детинство и споделят каква ужасна грешка са допуснали, влизайки в Ложата. Не говорят нищо конкретно. Мо- царт се оплаква, и това е достатъчно, за да бъде оклеветен. Разочарованието им идва от липсата на свобода и от непрекъснатото следене. Не получават повече познания от тези, които имат. Всъщност те знаят повече и фактически биват изолирани, като не им се позволява да общуват с другите, които не са масони. Показва ми се нова сцена. Моцарт се връща от срещата си с Гьоте и разказва на съпругата си Констанца за нея. После виждам как Констанца споделя с любовника си Зюс-майер — ученик на композитора и масон, за разговора, който е водил съпругът й с Гьоте. Разговорът е подслушай и предаден на ръководството на Ложата. Пуска се слух, че Моцарт се оплаква от Ложата. Той разбираше на каква опасност се излага, ако някой го издаде, че критикува порядките в Ложата, изнася нейни тайни и не пази мълчание за действията й. Спомням си следната сцена. Пролет. По време на уроците Волфганг ми разкрива, че всъщност е неразбран, много самотен и има предчувствие, че тази година ще му бъде последна от земния живот и няма да има за него нова Коледа. Опитвам се да го успокоя и да му вдъхна бодрост и увереност, че няма причина за безпокойство, но и на мен ми е тревожно и сърцето ми се свива. Показва ми се на екран просторна стая с кръгла или елипсовидна маса, в която заседават трима души. Това са ръководителите на Ложата. Обсъждат политически събития и организационни въпроси. Тримата считат, че Моцарт се държи доста повърхностно, лекомислено и в края на краищата застрашава сигурността на Ложата, нейната безопасност и съхраняване на тайните 'й. Дразни ги, че той става център на внимание. Умуват как да го премахнат така, че да не събудят подозрение. Преценяват къде ходи, с кого се среща и къде би могъл да бъде убит (отровен). Обсъждат няколко възможности. Накрая избират да бъде отровен в дома на Хофдемел, където идва редовно да преподава уроци на жена му. За отвличане на вниманието и за алиби решават да пуснат слуха за любовна връзка между Моцарт и Магдалена Хофдемел. Показва ми се на екран сцената на отравянето на Моцарт. Края на юли или началото на август. Ранен следобед. Нашият дом — трапезарията. След урока по клавесин обядваме на масата. Към ястието се поднася някакъв плодов сок. Сервира жена — прислужница. Напитката се поднася в кристални чаши с високи столчета. Това е моментът на отравянето. В напитката е сипана бавно действаща отрова18. Имахме общ приятел, възрастен вече, ясновидец, дошъл от Индия. Наричахме го Виконта. При него винаги имаше хора, а в стаята му — вивариум с отровни змии. Виждам нова сцена. Намирам се при Виконта. Той ми казва, че голямо нещастие ме преследва. Моцарт е изпил отрова в нашия дом на обяда, след предишния урок и ще умре до края на годината. Сипана му е отрова по нареждане на ръководството на Ложата. Настоява да го предупредя, за да вземе незабавно мерки. Стоя ужасена и не искам да повярвам. Нима мъжът ми, който бе влия- телен в Ложата, бе извършил престъплението? Или подкупени слуги? В този ден Виконта се сбогува с мен и допълни, че повече няма да се видим, а аз ще изпратя двама мои близки мъже и след това ще ги последвам. На другия ден разбрах, че същата вечер Виконта е намерил смъртта си, нахапан от змиите, изсипани в леглото му от собствения му вивариум. Той бе издал масонска тайна и веднага бе 18 Тази отрова, Аква Тофана, започва да действа няколко месеца след като попадне в организма и се е считала през XVIII в. за неоткриваема. Тя представлява смес от арсен, антимон и олово. (Така я описва Клаус Умбах, позовавайки се на лекарите Д. Кернер и А. Грайтер — последният е и биограф на Моцарт, които през 1956 и 1962 г. дават ново обяснение на версията за отравянето, но все още не я свързват с трагедията на семейство Хофдемел.) Сканирано от spiralata.net 94

премахнат. Спомням си сцената. Срещам се с Моцарт на открито — в парк. Страхувам се от подслушване. Не зная как да започна. Мъката ме задушава. Разказвам му за Виконта и неговата смърт. През сълзи му говоря, а всъщност не аз него, а той мене успокоява. Чувствам се виновна затова, че се е случило в нашия дом. Волфганг ме утешава, че му остават още четири месеца живот... Сцената е трагична. Моцарт ме моли да не разгласявам за случилото се, за да не бъда убита преди него. Двамата съзнаваме, че сме обречени. Обещаваме си да се съберем в Отвъдния свят и винаги, когато се срещаме отново на Земята, при следващи животи, да бъдем заедно. Любовта ни не е основана на страст. Има нещо много по-различно. Аз изпитвам преклонение към него, а той — същото към мен. Казва ми, че няма да може да издържи без мен, ако аз го изпреваря, и веднага ще ме последва. ПОСЛАНИЕТО ВЪВ „ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА\" По това време композиторът започна работа над операта „Вълшебната флейта\". Преди да разкрия нейния истински смисъл, ще се спра на основния метод за придобиване и развиване на нови духовни качества, практикуван в Ложата — медитация (който всъщност се използва и сега в повечето отворени или затворени общества с духовна насоченост). Спомням си такава сцена. Залата за медитация. Плафонът е украсен със звезди на фона на синьо небе. Това символизира Отвъдния, Астралния (Звездния) свят, където душите светят като звезди. В дъното, на подиум със седем стъпала, е издигнат трон. Над трона — Божественото всевиждащо око, вписано в триъгълник. Това е символичен трон на Ложата, като царица, владетелка, господарка на душите, която наричаме секретно — „Царицата на нощта\". Медитацията е обща за мъже и жени, кандидати за висша степен на посвещение. Показват ни портрет на познат на всички ни покойник. По време на медитацията всеки се стреми да се самоизлъчи, да го намери в Отвъдния свят, да разговаря с него и да донесе информация, която да може да бъде проверена. Такъв е изпитът за получаване на висша посвета. Моцарт, с присъщата си ироничност, осмива ритуалите — както за приемане в Ложата, така и този изпит. И двамата нямахме нужда от особена подготовка за самоизлъчване в Астрала, за нас такъв изпит не представляваше трудност. Много от „братята\" му завиждаха за неговите възможности да чува музика от Висшите сфери. А той ги убеждаваше, че освен нисши нива на Астрала, където пребивават душите на обикновените хора, неизчистени от желанията, страстите и егоизма, съществуват и висши нива на светлина, където може да се достигне само чрез любов, радост и възторг. Спомням си друга сцена, по времето, когато Моцарт усилено работеше върху осмисляне на сюжета на операта „Вълшебната флейта\". Срещаме се в парка. Вече се радваме на всеки подарен миг заедно и аз се моля краят да дойде колкото се може по-късно. Волфганг бе обречен... А той пристига радостен и разказва какъв номер ще изиграят с Шиканедер19 на масоните. Как всички мислят, че те питат либрето по приказката „Лулу или вълшебната флейта\" на Виланд, която е възхвала на масонството, а всъщност са променили така сюжета, че да разобличат масонската ложа, за внасянето на заблуди, и да я осмеят за нейните комични ритуали. Смехът му звъни като на дете, заразителен, весел и жизнерадостен. Той го предава и на мен. Обещава ми, че каквото и да се случи, той ще ме намери в Астралния свят. Смърт не съществува. И наистина, промяната на сюжета бе толкова очевидна, че не би могла да остане незабелязана. И вместо превъзнасяне на масонството както в приказката на Виланд, операта щеше да покаже истински окултни тайни, които масоните скриваха, и да осмее техните повърхностни занимания, смешни ритуали, изопачени и непълни представи за Астралния свят. Така главното действащо лице — Царицата на нощта, олицетворява Масонската ложа (известна като „синьо масонство\", поради символа си — звездно небе на син фон). В операта тя носи синьо наметало, украсено със звезди. Зарастро — господарят на Астралният свят (Зарастро означава Астрал), е всъщност владетел 19 Шиканедер — либретист на операта, актьор, интерпретатор. Сканирано от spiralata.net 95

на непознатите за обикновените масони висши нива на Астрала (Менталния и Духовния свят). Висшите посветени масони учеха, че съществува Отвъден свят и който отиде там, изпитва големи страдания, поради което иска бързо да се върне обратно. Те скриваха тайната (а най-вероятно не я знаеха), че за отиване в по-висшите полета човек трябва да изчисти духа си в ново земно превъплъщение. Мавърът Моностатос е олицетворение на тъмната сила на егоизма, нисшите влечения и страстите в човека, които дават път на съблазните и пречи на душата да се извиси до по-високите нива на Астрала, т.е. да влезе в Духовния свят на светлината. Тамино — принцът, е олицетворение на самия Моцарт, който може да достигне до най- висшите духовни сфери, още повече когато, окрилен от любовта, търси своята любима — Памина. Папагено е посредствен човек (слуга на Ложата), ловец на птички (на човешки души), т.е. този, който привлича нови членове, без самият той да има достатъчно окултни познания, възможности и издръжливост. В операта той се явява маскиран като птица. Негова партньорка е Папагена. Двамата са една обикновена двойка, която се интересува само от земни житейски радости. В операта са разсекретени масонският ритуал на медитация с търсене на покойник по портрет, както и изпитанията, на които биват подложени кандидатите за масони. Въпросът на Тамино — „Жива ли е Памина?\", и последвалият положителен отговор са ключовата тайна, че животът продължава след физическата смърт. Окултният смисъл на операта, като езотерична и разкриваща свещените тайни на посветените, е, че смърт не съществува, че душите, познали истинската любов, се събират в Духовния свят на светлината, след като преминат през нисшите нива на Астрала и издържат изпитанията — укротяване на чувствата (представено в операта като страшна буря) и овладяване на мисълта (представено като мълчание). А за достигането до храма на Слънцето (Висшия Духовен свят), трябва да се премине през вода (Нисшия Астрален свят) и огън (Средния Ментален свят), което е 3 етапа и съответно 3 изпитания в опарата. Използването в музиката на две групи от по три и по пет акорда има също окултен смисъл — трите символизират Духовния свят, петте — Земния. (Те прозвучават още в началото на увер- тюрата.) Разобличаването на Масонската ложа се състои в това, че Царицата на нощта — олицетворение на Ложата, владетелка на езотеричните тайни, е представена като криеща истината, внасяща заблуда и изпращаща на смърт когото набележи (в случая Тамино, олицетворение на Моцарт). А осмиването е навсякъде: и в действията, и в ритуалите, дори в звучността на имената на главните действащи лица — Тамино и Памина, Папагено и Папагена — подобни на смешните имена, давани на новопосветените масони. Ето как трябва да се разбира действието в операта: Тамино — Моцарт, който се е отделил (отдалечил) от хората, поради своята гениалност, е самотен. Атакуван от зли сили (психично въздействие), представени като голяма змия, той среща трите Дами на Царицата на нощта (трима служители на Ложата). Те с вълшебните си копия го спасяват. Така той става зависим от Царицата — Ложата. Царицата на нощта показва на принца портрет на дъщеря си Памина и го моли да я върне от Отвъдния свят. (Тук са разкрити заниманията по медитация в Ложата — търсене на покойник по портрет в Астрала.) Новото, което вмъква Моцарт, е любовта, която кара човека да търси в Отвъдния свят своята любима. Затварянето на устата на Папагено с катинар е също едно разсекретяване на използваното наказание за издаване на масонска тайна — отрязване на езика и превръщане в \"слушалка\", за да не му бъде прерязано гърлото. Вълшебните звънчета, които трите Дами дават на Папагено символизират звъна на парите, подкупите и материалните съблазни, които имат своята магическа сила. Вълшебната флейта, подарена на принца, е символ на окултните знания и умения за овладяване на психичните сили, но Моцарт вижда във вълшебния инструмент магията на любовта, като единствена сила, способна да заведе човека в Духовния свят. Трите изпитания, необходими за преминаване във висшите нива на Астрала, осмиват в операта глупостта на ритуалите, използвани при приемане на кандидата в масонската ложа: преми- Сканирано от spiralata.net 96

наването през буря трябвало да показва трудния път на масонст-вото; мълчанието — сексуалното въздържане; пръскането с вода и допирането на горящи клечки до лицето — напомняне за вечния огън, в който масонът ще изгори, ако наруши клетвата и издаде масонска тайна. Операта завършва със събиране на Тамино и Памина в Духовния свят на любовта, а по- посредствените Папагено и Папагена остават в своя свят на земни радости. С това Моцарт иска да каже, че хора, намиращи се на по-ниско стъпало на развитие, задължително се прераждат, за да могат да продължат на Земята своя еволюционен път, докато тези, които достигат до Духовния свят на Светлината и Любовта, могат да се преродят на Земята, но по собствено желание, за да помагат на останалите в тяхното израстване. Операта „Вълшебната флейта\" бе представена за първи път в края на септември. Спомням си ясно картината на премиерата. Зрителната зала в театъра на Шиканедер. Тя не беше много просторна. Наблюдавам спектакъла някак отстрани (странична ложа на партера). Два- мата сме с мъжа ми. Залата е пълна с масони. Стремя се да запечатам в съзнанието си всеки детайл и едва сдържам сълзите си, като гледам сияещия композитор, представящ своята последна, великолепна и божествена творба и с нищо не издаващ страх от предстоящия си край. Надсмивайки се над своите убийци, сякаш им казва: „Всичко е спектакъл, животът е театър, смърт не съществува\", а на мен: „Аз съм Тамино, а ти — Помина, ще се съберем в друг свят и тогава нищо не може да ни раздели \". През цялото време стоя в напрежение, очакваща реакцията на масоните. По мрачните им лица и хладното приемане на операта се вижда, че едва сдържат яростта си. Но операта продължи да се представя и да показва битката между доброто и злото и крайната победа на Любовта. По-късно забулиха истинския й смисъл и заговориха, че е възхвала на ма- сонството. А тя бе ирония към тези, които се самозалъгват, че с ритуали и упражнения ще получат езотерични знания и духовни възможности, а пренебрегват чистотата на чувствата, мислите и делата. Въпреки че спектакълът завършва с положителен финал, такъв завършек има само в приказките. В живота не е така и действителността е сурова. Операта разкрива, че голямата част от хората не са готови за духовно посвещение. Затова и окултният й смисъл остава неразбран. Тя е призив към тях да внимават при влизането си в тайни общества. Посланието, което Моцарт чрез операта „Вълшебната флейта\" отправя до човечеството, може да се представи в текст по следния начин: Аз бях самотен и неразбран, но богат с таланта си (принц Тамино). Попаднах във владенията на тъмна Ложа (царството на Царицата на нощта). Слугите й се представят за приятели, но всъщност са ловци на души (Папагено — птицепродавец, ловец на птички). Нейните служители заплашват всеки, който издаде тайните й, да му затворят устата завинаги. (Трите Дами слагат катинар на устата на Папагено, за да не говори). Ложата ни заблуждава, че истината е в парите (вълшебните звънчета). В овладяната психична енергия (вълшебната флейта) се крие ог- ромната сила и властта. Ложата ме изпраща в Отвъдния свят. Тя се заблуждава, че познава неговите тайни. Нейните смешни ритуали няма да доведат до опознаването му. Съществува Висш Отвъден свят, изпълнен със светлината на Любовта, Мъдростта и Истината (Царството на мъдреца Зарастро с храма на Слънцето). Тъмните сили на егоизма, заблу- дата и страха са пречка за достигане до него (мавърът Монос-татос — пазач на царството на Зарастро). Смърт няма, животът е вечен кръговрат. Хората, търсещи щастието само в създаването на семейство и отглеждането на деца, ще познаят единствено Нисшия Отвъден свят. Те ще бързат да се преродят отново на Земята, обвързани в кармичните семейни взаимоотношения. Аз познах Любовта и с моята музика я раздадох на хората. Скоро ще се съберем с моята любима във Висшия свят на Светлината и там никоя тъмна сила не би могла да ни раздели. Когато сърцето се изпълни със спокойствие, радост и любов, тогава ще бъде победено злото20 20 С „Вълшебната флейта\" Моцарт отправя предупреждение към онези, които търсят тайни окултни общества, че в тях се използват методите на психическо въздействие. . Предупреждение към самите масони, че могат да Сканирано от spiralata.net 97

ПРИКРИВАНЕ СЛЕДИТЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО Продължавах уроците си с Моцарт у дома и срещите на открито, с постоянен страх от подслушване. Често се питахме кой ли е предателят, донесъл на ръководителите на Ложата, и кой е прекият изпълнител на престъплението. Волфганг си даваше вид, че не се тревожи много и по-скоро се безпокоеше за мен — да не се издам, че зная, с което да бъда изложена на опасността от отмъщението на убиеца. Все пак подозренията ми за отравянето на Моцарт падаха най-вече върху мъжа ми, който беше кротък човек, но започна да се държи нервно и изглеждаше неспокоен. Те започнаха да се оправдават, когато Волфганг сподели, че някакъв непознат му е възложил написването на реквием. По описанието му разпознах един клиент на мъжа ми, който му бе задължен. Реквием за Моцарт! Собственият му реквием! Това беше жестоко психическо въздействие. Аз все още пазех мълчание, че знам за отровата, но отношенията с мъжа ми бяха напълно охладнели. А композиторът открито говореше, че работи върху собствения си реквием. Спомням си последната ни среща. Виждам я съвсем ясно. Края на ноември. В дома на Моцарт. Двамата сме сами. Констанца е извън Виена и още не е пристигнала. Волфганг е болен. Съвсем е отслабнал от болестта и кръвопускането, което са му направили. Настоявал е пред домашния си лекар, че е отровен. Онзи извикал за консулт свой колега — специалист по отравянията. И двамата си давали вид, че помагат, но Моцарт е убеден, че всъщност се стремят да ускорят края му. Държа го с ръце. Хванала съм го почти като дете. Разбираме, че единственият начин да му се помогне е да напусне Виена и да опита с други лекари — не масони. Осъзнаваме, че само аз бих могла да сторя това и трябва, дори с риск, да прибегнем до тази последна възможност. Убеден е, че съществува задгробен живот, той приема нещата каквито са и се е примирил със съдбата си, но още е млад и му се живее и ни е страшно да се разделим. Виждам и следващата сцена. Същия ден, надвечер. Бях добила отчаяна решителност и организирах тайно бягство с лодка по Дунава. Виждам как болният Моцарт, загърнат в одеало, се настанява в лодката. Поверявам го на моята дойка, която ме е отгледала, и оставям при нея и малкото си дете (за да не буди подозрение). Плащам на лодкаря. А аз (бях бременна) се качвам на карета, ще пътувам по брега и ще ги посрещна. Касае се за недълго пътуване. Виждам как лодката прави един завой и се връща на брега. Дойката се оказа подкупена... Бягството ни бе разкрито и осуетено. Нямахме повече никаква надежда. Краят наближаваше неизбежен, безмилостен и коварен... Последва между мен и мъжа ми грозна сцена. Виждам я ясно. Притисната от него, аз му признавам целта на организираното ни бягство, убеждението ми в участието му при отравянето на композитора и ненавистта ми към масоните. Мисля, че той ще посегне и ще ме убие, дори го предизвиквам, но той се въздържа, запазва спокойствие и казва само, че нямам доказателства. След това бях поставена под домашен арест, без право да се срещам и да разговарям с когото и да било. И ето спомена ми за злокобния ден. Моцарт бе издъхнал в пълно съзнание, работейки върху своя Реквием21. На другия ден, ранен следобед. Стоя в катедралата за последно сбогуване с Волфганг. Мъжът ми е до мен, десетина души сме всичко. Опелото минава бързо. Лицето на покойника е подпухнало и неузнаваемо22 Съкрушена съм, отчаяна и безутешна. Страшно съм самотна. Мъжът ми не изчаква края на службата. Прибирам се у дома сама. Влизам и Франц се нахвърля върху мен с бръснач в ръка и започва да ми нанася удар след удар... Опитва се да ме убие, като пререже гърлото ми... Ужас... Когато се свестих, разбрах, че съседите ме бяха спасили, привлечени от писъците на станат жертва на тайните планове за психическо владеене на обществото и световно господство. Това 98 предупреждение е актуално и днес. 21 Моцарт умира на 5 декември 1791 г. в 0 ч. и 55 мин., а на 6 декември е погребението му, но на самото полагане в гроба никой познат не е присъствал. 22 Синът на Моцарт в спомените си съобщава, че за да скрият подпухналото лице на покойника, се е наложило да го покрият Сканирано от spiralata.net

едногодишното ми дете, а Франц бе прерязал своето гърло с още окървавения бръснач... Аз заминах при баща си, за да избягам от обществения скандал, от интригите и клюките. Там родих второто си дете. И за да успокоя и помиря душите на Волфганг и Франц, изпълних един езотеричен акт, известен на посветените — кръстих детето си с името Йохан Волфганг Амадеус Франц, т.е. на името и на двамата. Спомените ми след това се губят. Като че ли живеех насън, чакайки да удари и моят час и да се преселя там, където съществува само Светлина, Доброта и Любов... И сега, щом чуя за тайни окултни общества от свръхчовеци, ме побиват ледени тръпки на смъртен ужас. ВЪПРОСИ ОСТАВЕНИ БЕЗ ОТГОВОР За Моцарт е писано много. Проучено е детайлно творчеството му. Изследвани са всичките му писма, бележки, записки. Въпреки това, тайнствените обстоятелства около неговата преждевременна смърт карат изследователите да се връщат към документи и съобщения с надежда да се доберат до истината. Повод за нови търсения е продаденото на търг през декември 1970 г. писмо, написано от ръката на Моцарт на 2 април 1789 г. и адресирано до члена на Масонската ложа юриста Франц Хофдемел. В него се съдържа молба за парична помощ. Молбата била изпълнена. В това направление са интересни изследванията на германския драматург Ролф Хохут, публикувани в сп. „Паралели\" (1988/89 г.). Берлински музикален седмичник, в броя си от 31 декември 1791 г., публикува, че тъй като след смъртта тялото му се подува, предполага се, че е бил отровен..Престъплението е очевидно. Той задава следния въпрос: 1. Защо в твърде изчерпателната биография на Моцарт нищо не се съобщава за самоубийството на юриста Хофдемел, член на Масонската ложа, станало на 6 декември 1791 г., на следващия ден след смъртта на Моцарт? През 1841 г. по инициатива на княз Пюклер-Мускау, кървавата семейна драма намира отражение в новелата на Леополд Шефер „Моцарт и неговата приятелка\". На тази полузабравена новела се опира през 1932 г. писателят Волфганг Гьотц, когато работи върху разказа „Франц Хофдемел\". 2. Най-новото специално изследване на събитията около съпрузите Хофдемел е книгата на английския писател Франсис Кар. Кар разглежда драмата, станала в дома на Хофдемел на ул. „Грюнангергасе\" 10, на 6 декември 1791 г., и стига до извода, че вместо да изпита облекчение от смъртта на любовника на жена си, Хофдемел се опитва да я убие. Защо? Отговорът, който той дава, е, че Хофдемел се бои, че Магдалена може да съобщи, че е отровил Моцарт с бавнодействащата отрова Аква Тофана. 3. Един вестник от 21 декември 1791 г. пише, че лично Нейно Величество императрицата взима под свое покровителство вдовицата на самоубиеца, която отива в Брюн, за да роди второто си дете. Изводът на Кар е, че очевидно Магдалена напуска Виена, за да се спаси от натрапчивите репортери и защото самият император е разгневен от разигралата се трагедия. Монархът е убеден, че са виновни Моцарт и Магдалена, а не Хофдемел, иначе вдовицата никога не би получила разрешение да погребе самоубиеца като „нормален\" човек и да получи отделен гроб. Дали този извод е правилен? От какво друго може да се е страхувала Магдалена? Защо? 4. Кар не може да си представи, като има предвид самостоятелността на Магдалена и нейната творческа натура и красота, че никога не е позирала на някой художник, както е било прието по онова време. И тъй като нито един неин портрет не е бил открит, Кар допуска, че те (или той) са били унищожени по-късно. Защо? 5. Защо датчанинът Нисен, за когото се омъжва вдовицата на Моцарт Констанца и който е биограф на композитора, дори не споменава Хофдемел в своето животоописание на Моцарт? 6. Кар стига до факти, които не бива да се отхвърлят като сплетни и които са най-малкото косвени доказателства. Наистина твърде многозначително и напомнящо предварителен сговор изглежда упоритото мълчание на толкова много хора за факти, които обикновено не могат да се скрият. И той задава въпроса: защо смъртта на Моцарт — един толкова млад човек, най-знаменитият Сканирано от spiralata.net 99

композитор в страната и в цяла Европа, е покрита с тайнственост и позор, вместо да бъде отбелязана тържествено като кончина на велик майстор-музикант и благородник? 7. И още две безспорни достоверни изказвания заслужават внимание: първо, Моцарт на два пъти казва на Констанца, че скоро ще умре, защото са му дали отрова. Констанца до самата си смърт на 6 март 1842 г. не проронва нито дума за смъртта и погребението на мъжа си. Същото правят и двамата знаменити лекари, които го лекуват. Не казва нищо и на втория си мъж, датчанина Нисен — биограф на Моцарт. Сведенията за опасенията на композитора съобщава през 1829 г. на двама англичани — музикален издател и съпругата му, пишещи биография на Моцарт, които й гостуват три дни. Защо? 8. Констанца признава, че съпругът й е изневерявал. Не е изключено тя да е разказала това, за да се оправдае, тъй като самата тя няколко месеца живее в Баден с ученика и приятеля на Моцарт Зюсмайер, който, както се предполага, е баща на втория й син. Зюсмайер, който присъства на Моцартовата кончина също пази пълно мълчание относно причините за смъртта му. Защо? 9. На 31 декември 1791 г. „Берлински музикален седмичник\" пише: „Тъй като след смъртта тялото му се подува, предполага се, че е бил отровен...\" Нима и лекарите, които са бдели над смъртния му одър, са се уговорили да мълчат! Защо? 10. На следващия ден Хофдемел се опитва да убие Магдалена. Не са ли се опитали посветените да предотвратят слуховете, които биха свързали кървавата драма с името на Моцарт? 11. Кар доказва, че за смъртта на Моцарт се съобщава едва след като тялото му е зарито в общия гроб? Защо? И аз ще допълня въпросите: 12. Погребението на Моцарт е извършено според съществуващите разпоредби за санитарни изисквания, в общ гроб, без свидетели. Веднага след това гробарите са били отстранени, без да поставят какъвто и да е било знак за мястото на общия гроб. Когато след седмица близките му отиват на гробищата, те не са могли да намерят гроба и досега той остава неизвестен. Защо? 13. Заключението на лекуващия лекар д-р Клосет е, че смъртта е настъпила вследствие на ревматично заболяване. Подобен е и протоколът на неговия колега д-р Салаба — специалист по отровите, привлечен като консултант. Не се обръща внимание на факта, че за консултант е привлечен не специалист по ревматичните заболявания, а именно по отровите. Защо? 14. Известно е, че Моцарт променя сюжета на операта „Вълшебната флейта\" и положителните лица от приказката на Виланд, която е в основата на сюжета, стават отрицателни и обратно. Също, че премиерният спектакъл се е състоял не в Императорския театър, а в Театъра на Шиканедер в предградията. Операта е посрещната много хладно. Защо? Знаело се е от масоните, че Царицата на нощта символизира Ложата, затова в приказката на Виланд тя е с положителна характеристика. След премиерата е пуснат слух, че операта е възхвала на масонството. Защо? 15. Тъй като обяснението на опита за убийство на съпругата, след смъртта на „любовника\" е звучало неубедително, по-късно се пуска слух за отравянето на Моцарт от Салиери. Знае се, че на времето той се е ползвал с уважение и е бил поставен по-високо от Моцарт. Днес от дистанцията на времето разбираме, че геният на Моцарт значително е превишавал по-посредствения талант на Салиери, който умира през 1825 г. на 75-годишна възраст. Умира самотен, болен и наклеветен за убийството на своя колега. Днес е изяснено, че няма доказателства за извършено от него злодеяние, но версията продължава да се разпространява. Защо? 16. Гениалният руски поет Александър Пушкин написва драмата „Моцарт и Салиери\". Известно е, че Пушкин е бил масон. Знае ли се дали по легендата е написана поемата, или по поръчка на масоните. Защо? Тези въпроси са останали без отговор. Вече не спомените ми от онова време, а логичното мислене насочва към опит за прикриване на престъпление. Чие? Моцарт знаеше своята мисия и краткия си път във физическо тяло. Той осмя несъвършените, но без укор, без упрек, без злоба. Всъщност той прости човешките им слабости с операта „Вълшеб- ната флейта\" убеден, че, когато сърцето е изпълнено с любов, радост и доброта, ще намерим пътя към истинското сияние на мъдростта във Висшите духовни светове. А земният живот е място, където успяват само дребните души, търсещи своите обикновени, егоистични земни радости. Прекрасната музика, която той написа, спусната от най-вис-шите сфери, остана вечна, както е вечен животът. Сканирано от spiralata.net 100