Проучване на действащите и разработване на нови планове за действие при кризи в трансграничния регион Проект \"Мерки за създаване на условия за предотвратяване и бърза за реакция при наводнения в Чипровци и Болевац\", No CB007.1.31.364 по Програма за трансгранично сътрудничество Interreg-IPA CBC Bulgaria – Serbia 2014 - 2020, CCI Number: CCI 2014TC16I5CB007. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
СЪДЪРЖАНИЕ: 2. ОБЗОР И АНАЛИЗ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ В ЕС. .........................................................................................................6 2.1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ.....................................7 2.2. КАРТИ НА РАЙОНИТЕ ПОД ЗАПЛАХА ОТ НАВОДНЕНИЯ И КАРТИ НА РАЙОНИТЕ С РИСК ОТ НАВОДНЕНИЯ.......................................................................................9 2.3. ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ..................................11 2.4. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ В ЕС ..............................................................14 3. ПРЕГЛЕД И АНАЛИЗ НА НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ДЕЙСТВАЩИЯ АВАРИЕН ПЛАН НА ОБЩИНА ЧИПРОВЦИ, РБЪЛГАРИЯ.......................25 3.1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ...................................26 3.2. КАРТИ НА РАЙОНИТЕ ПОД ЗАПЛАХА ОТ НАВОДНЕНИЯ И КАРТИ НА РАЙОНИ С РИСК ОТ НАВОДНЕНИЯ..........................................................................................27 3.3. ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ (ПУРН) ..................55 3.4. ДЕЙСТВАЩ АВАРИЕН ПЛАН НА ОБЩИНА ЧИПРОВЦИ, РБЪЛГАРИЯ.............56 3.5. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ .....................................................................................................61 4. ПРЕГЛЕД И АНАЛИЗ НА НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ДЕЙСТВАЩИЯ АВАРИЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БОЛЕВАЦ, РСЪРБИЯ................................63 4.1. ЗАКОНОВА РАМКА ЗА ИЗРАБОТКА НА ПЛАНА........................................................64 4.2. СЪДЪРЖАНИЕ НА ОПЕРАТИВНИЯ ПЛАН ЗА ЗАЩИТА ОТ НАВОДНЕНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА БОЛЕВАЦ ..................................................................................65 4.3. АНАЛИЗ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПЛАНА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРАКТИКИ.......................................................................................................67 4.4. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ .....................................................................................................69 5. ИЗРАБОТКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА КРИЗИСЕН ПЛАН НА ОБЩИНА ЧИПРОВЦИ ЗА ЗАЩИТА ОТ НАВОДНЕНИЯ С ОТЧИТАНЕ НА ДОБРИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ПРАКТИКИ И НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА РБЪЛГАРИЯ. .......................71 I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ...................................................................................................................72 І.1. Основание за разработване на плана........................................................................................72 І.2. Цел на плана. .................................................................................................................................72 1 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
І.3. Основни задачи. ............................................................................................................................73 І.4. Връзка с други планове. ..............................................................................................................74 І.5. Въвеждане на плана в действие. ................................................................................................74 II. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ ВЪЗНИКВАНЕ НА НАВОДНЕНИЯ......................75 ІІ.1. Защитена категория „човешко здраве” ..................................................................................78 ІІ.2. Защитена категория „стопанска дейност” .............................................................................80 ІІ.3. Защитена категория „околна среда” .......................................................................................81 ІІ.4. Защитена категория „културно наследство”.........................................................................82 ІІ.5. Характеристика на язовирите, изравнителите, водоемите и реките. ...............................83 ІІ.6. Анализ и оценка на възможната обстановка.........................................................................86 III. МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ........................................................................................................................................87 ІІІ.1. Предварителна оценка на риска от наводнения на територията на община Чипровци. .................................................................................................................................................................87 ІІІ.2. Основни мерки за предотвратяване и намаляване на последиците от наводнения. ...87 ІІІ.3. Изграждане и възстановяване на съоръжения. ...................................................................89 ІІІ.4. Експертиза на състоянието на критичните и потенциално опасни обекти и съоръжения...........................................................................................................................................90 ІІІ.5. Системи за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване на органите за управление, силите за реагиране и населението. ..........................................................................90 ІІІ.6. Обучение на органите за управление, силите за реагиране и населението....................91 IV. МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО. ............................................................................92 ІV.1. Временни ограничения и мерки за защита на населението. .............................................92 ІV.2. Контрол за нивото на водите на язовирите ..........................................................................93 ІV.3. Информиране на населението. ................................................................................................93 ІV.4. Временно извеждане на населението. Евакуация и разсредоточаване. ..........................94 ІV.5. Ред за оповестяване на населението при организиране на евакуация. ...........................95 ІV.6. Места за временно настаняване при бедствия.....................................................................96 V. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ОТГОВОРНИТЕ ЛИЦА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕДВИДЕНИТЕ МЕРКИ. .............................................................................96 2 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
V.1. Оценка на нуждите от снабдяване с храна, вода, медицински изделия, лекарствени продукти и други от първа необходимост и последваща.............................................................96 V.2. Организация на комуникациите. .............................................................................................97 V.3. Законност и ред. ...........................................................................................................................97 V.4. Логистика......................................................................................................................................98 V.5. Транспорт......................................................................................................................................99 V.5. Здравеопазване.............................................................................................................................99 V.6. Възстановяване на услугите и инфраструктурата на общината. ....................................100 V.7. Подпомагане (неотложна помощ) на засегнатото население............................................101 V.8. Извършване на НАВР...............................................................................................................102 V.9. Материално техническо осигуряване....................................................................................103 V.10. Обявяване на бедствено положение.....................................................................................103 VI. СРЕДСТВА И РЕСУРСИ ПРЕДВИДЕНИ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ БЕДСТВИЯ.............................................................................................................................................105 VII. НАЧИН НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА И КООРДИНИРАНЕ СТРУКТУРИТЕ ОТ ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА (ЕСС) ПРИ НАВОДНЕНИЕ ............................................................106 VІІ.1. Общи положения. ...................................................................................................................106 VІІ.2. Оповестяване от ЕСС и органите за управление:............................................................107 VІІ.3. Организиране на взаимодействието между оперативните дежурни центрове на структурите от ЕСС. .........................................................................................................................107 VІІ.4. Взаимодействие и разпределение на дейностите на съставните части от ЕСС при наводнение:.........................................................................................................................................110 VIII. РЕД ЗА РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ОРГАНИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ НА СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕСС И НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ОПАСНОСТ ИЛИ ВЪЗНИКВАНЕ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ.................................................113 VІІІ.1. Отговорни длъжностни лица и функциите им; ..............................................................113 VІІІ.2. Прилагане, преглед и актуализация на плана на общината........................................117 IX. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕКИПИТЕ И СРЕДСТВАТА НА СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕСС 118 X. ВРЕМЕ ЗА ГОТОВНОСТ ЗА РЕАГИРАНЕ НА СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕСС ........135 XI. ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПЛАНА ........................................................................135 3 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
XII. ПРИЛОЖЕНИЯ ( и Предоставени на магнитен носител): ...................................................136 4 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
1. ЦЕЛ НА РАЗРАБОТКАТА С това настоящото проектът цели да направи оценка на плановете за управление на риска от наводнения на Националните планове за управление на риска от наводнения (България и Сърбия), регионалните и общински (Болевац и Чипровци) и да направи предложения за подобряване на общинските планове в контекста на хармонизиране, обединяване и по-добра координация въз основа на извлечените поуки и последните европейски и международни регламенти и тенденции в тази област. Преглед на плановете ще бъде извършен и ще бъдат предложени подобрения в сфери като Организационна информация, Подготовка на съоръженията, Власти и референции, Спешни отговорни роли, Комуникационен план и ресурси, Спешна сигнализация, Списък на повикванията на ресурси, Протокол за повикване на персонала, Отговор, Система за проследяване на населението, план за капацитет на пренапрежения, въпроси, свързани със сигурността /безопасността, евакуация, включващи тенденции в сътрудничеството, ниво и точност на оценката на риска и риска и т.н. Въз основа на проучването ще бъдат разработени предложения за нови кризисни планове. Дейността ще допринесе значително за изпълнението на показателя за резултатите от проекта за подобряване на съвместното управление на риска в трансграничния регион, тъй като ще предостави ценна информация за настоящото състояние и ниво на адекватност в съответствие със законодателството на ЕС. За постигане на целите в разработката са решени следните задачи: 1. Обзор и анализ на европейското законодателство и представяне на добрите практики в ЕС. 2. Преглед и анализ на националното законодателство и действащия авариен план на община Чипровци, РБългария 5 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
3. Преглед и анализ на националното законодателство и действащия авариен план на община Болевац, РСърбия. 4. Изработка на предложение за нов авариен план за община Чипровци с отчитане на добрите европейски практики и националното законодателство на РБългария. Планът е разработен в обхват и съдържание съгласно местното законодателство на РБългария като са отчетени и добрите Европейски практики. Преди прилагането му на територията на община Болевац-РСърбия следва да се отчете националната законодателна рамка в РСърбия, както регионалните и местните структури свързани с това. 2. ОБЗОР И АНАЛИЗ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ В ЕС. Основният Европейски документ, чиито условия държавите-членки на ЕС трябва да изпълнят що се отнася до оценка и управление на риска от наводнения, е Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година. Според изискванията на Директива 2000/60/ЕО оценката и управление на риска от наводнения във всяка държава членка се състои от три етапа: • Изготвяне на Предварителна оценка на риска от наводнения; • Съставяне на Карти на карти на районите под заплаха от наводнения и Карти на райони с риск от наводнения; • Разработване на План за управление на риска от наводнения (ПУРН) с включена Програма от мерки (ПоМ) 6 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
2.1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ Член 4 на Директива 2000/60/ЕО дава яснота за изискванията за Предварителна оценка на риска от наводнения: 1. За всеки район на речен басейн или звено за управление или за тази част от район от международен речен басейн, която се намира на тяхна територия, държавите-членки извършват предварителна оценка на риска от наводнения в съответствие с изискванията. 2. Въз основа на налична или лесно достъпна информация, като например данни и проучвания на дългогодишни явления, в частност въздействието на промяната в климата върху появата на наводнения, предварителната оценка на риска от наводнения се извършва, за да се осигури оценка на евентуалните рискове. Оценката включва най-малко следното: а) карти на районите на речните басейни в целесъобразен мащаб, включително границите на речните басейни, подбасейни и, където съществуват, крайбрежни райони, указващи топографията и земеползването; б) описание на възникнали в миналото наводнения със значителни неблагоприятни последици върху човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност и за които вероятността да се повторят в бъдещето все още съществува, включително мащаба на наводненията, пътя им на разпространение и оценка на неблагоприятните последици от тях; в) описание на сериозните наводнения в миналото, когато може да се очакват значителни неблагоприятни последици, произтичащи от подобни бъдещи събития; и, в зависимост от специфичните нужди на държавите-членки, включва: 7 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
г) оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, като се отчитат, доколкото е възможно, аспекти, като топографията, разположението на водните течения и техните общи хидроложки и гео- морфологични характеристики, включително заливните равнини като естествени водозадържащи повърхности, ефективността на създадени от човека инфраструктури за защита от наводнения, разположението на населените места, районите на стопанска дейност и дългосрочното благоустройство, включително влиянието на промяната на климата върху появата на наводнения. 3. Когато става въпрос за международните райони на речни басейни или звената за управление, които са общи с други държави-членки, държавите- членки осигуряват обмен на актуална информация между съответните компетентни органи. Член 5 определя районите със значителен потенциален риск от наводнения: 1. Въз основа на предварителната оценка на риска от наводнения, държавите- членки определят за всеки район на речен басейн или звено за управление или за част от район на международен речен басейн, прилежащ към тяхната територия, тези райони, за които смятат, че съществува значителен потенциален риск от наводнения или би могла да се предвиди вероятност за такъв. 2. Определянето на райони, принадлежащи към район на международен речен басейн или към звено за управление, общи с друга държава-членка, се съгласува между съответните държави-членки. 8 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
2.2. КАРТИ НА РАЙОНИТЕ ПОД ЗАПЛАХА ОТ НАВОДНЕНИЯ И КАРТИ НА РАЙОНИТЕ С РИСК ОТ НАВОДНЕНИЯ Член 6 на Директива 2000/60/ЕО дава препоръки и изисквания за съставянето на Картите на районите под заплаха от наводнения и Картите на районите с риск от наводнения както на национални реки, така и за трансгранични: 1. Държавите-членки съставят, на ниво район на речен басейн или звено за управление, карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения в най-уместния мащаб за районите, определени по член 5, параграф 1. 2. Съставянето на карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения, които са общи с други държави-членки, се извършва след предварителен обмен на информация между съответните държави- членки. 3. Картите на районите под заплаха от наводнения обхващат географските райони, които може да бъдат наводнени, по следните сценарии: а) наводнения с малка вероятност за настъпване или случаи на непредвидими събития; б) наводнения със средна вероятност за настъпване (вероятен период за повторно настъпване ≥ 100 години); в) наводнения с висока вероятност за настъпване, където е целесъобразно. 4. За всеки сценарий по параграф 3 се показват следните елементи: а) мащаба на наводнението; б) дълбочина или ниво на водата, ако е целесъобразно; в) когато е целесъобразно, скорост на течението или съответен воден дебит. 9 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
5. Картите на районите с риск от наводнения показват евентуалните неблагоприятни последици според сценариите за наводнения, посочени съгласно параграф 3 и изразени чрез следните показатели: а) примерен брой на евентуално засегнати жители; б) вид стопанска дейност в евентуално засегнатия район; в) инсталациите съгласно приложение I към Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (1), които могат да предизвикат допълнително замърсяване поради авария в случай на наводнение, и защитени райони, посочени в приложение IV, параграф 1, i), iii) и v) към Директива 2000/60/ЕО, за които съществува възможност от засягане; г) друга информация, която държавата-членка смята за полезна, като посочване на райони, където могат да възникнат наводнения с високо съдържание на пренасяни седименти и отпадъци, както и информация относно други значителни източници на замърсяване. 6. Държавите-членки могат да решат, че за крайбрежните райони, където има високо ниво на защита, съставянето на карти за заплахата от наводнения се ограничава до сценария за наводнения с малка вероятност за настъпване или случаи на непредвидими събития. 7. Държавите-членки могат да решат, че за райони, където наводненията се предизвикват от подпочвени води, съставянето на карти за заплахата от наводнения се ограничава до сценария за наводнения с малка вероятност за настъпване или случаи на непредвидими събития. 10 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
2.3. ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ Член 7 дава насоки за съставяне на Плановете за управление на риска от наводнения: 1. Въз основа на картите, посочени в член 6, държавите-членки съставят планове за управление на риска от наводнения, съгласувани на ниво район на речен басейн или звено за управление, за районите със значителен потенциален риск от наводнения. 2. Държавите-членки си поставят подходящи цели във връзка с управлението на риска от наводнения за районите със значителен потенциален риск от наводнения, които се съсредоточават върху намаляването на потенциалните неблагоприятни последици от наводненията за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност и, ако е уместно, върху неструктурните инициативи и/или намаляването на вероятността от наводнения. 3. Плановете за управление на риск от наводнения включват мерки за постигане на целите, определени в съответствие с параграф 2, и включват компонентите, установени в част А от приложението. Плановете за управление на риска от наводнения вземат предвид съответните аспекти, като разходи и ползи, обхват и път на разпространение на наводненията и районите, които имат потенциал да задържат наводняващи води, като естествените заливни равнини, екологичните цели съгласно член 4 от Директива 2000/60/ЕО, управлението на почвите и водите, териториалното устройство, земеползването, опазването на природата, инфраструктурата, свързана с корабоплаване и пристанища. Плановете за управление на риска от наводнения разглеждат всички аспекти на управлението на риска, като се съсредоточават върху предотвратяването, 11 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
защитата, подготвеността, включително прогнозите за наводнения и системите за ранно предупреждение, и отчитат характеристиките на конкретния речен басейн или подбасейн. Плановете за управление на риска от наводнения могат също така да включват насърчаване на практики на устойчиво земеползване, подобряване на задържането на води, както и контролираното наводняване на определени райони в случай на наводнение. ПРИЛОЖЕНИЕ A. Планове за управление на риска от наводнения дава изисквания за съдържанието на Плановете за управление на риска от наводнения: I. Елементи на първите планове за управление на риска от наводнения: 1. заключенията на предварителната оценка за риска от наводнения съгласно изискванията на глава ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ под формата на обобщена карта на района на речния басейн или звеното за управление, очертаваща районите, определени съгласно член 5, параграф 1, които са предмет на този план за управление на риска от наводнения; 2. картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения, разработени съгласно глава КАРТИ НА РАЙОНИТЕ ПОД ЗАПЛАХА ОТ НАВОДНЕНИЯ И КАРТИ НА РАЙОНИТЕ С РИСК ОТ НАВОДНЕНИЯ и заключенията, които могат да бъдат направени от тези карти; 3. описание на целите на управлението на риска от наводнения, определени в съответствие с член 7, параграф 2; 4. кратко представяне на мерките и техния приоритет, целящи постигане на целите на управлението на риска от наводнения, включително мерките, предприети в съответствие с член 7. и мерките относно наводнения, 12 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
предприети съгласно други актове на Общността, включително Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (1) и Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (2), Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (3) и Директива 2000/60/ЕО; 5. когато е налично, за общи речни басейни и подбасейни, описание на методологията, която са възприели съответните държави-членки за анализ на разходите и ползите, използван за оценка на мерките с транснационално въздействие. II. Описание на изпълнението на плана: 1. описание на приоритетите и начина за наблюдение на напредъка по изпълнението на плана; 2. резюме на обществената информация и предприети мерки/действия за консултация; 3. списък на компетентните органи и, когато е целесъобразно, описание на процеса на съгласуване в който и да е район на международен речен басейн и на процеса на съгласуване с Директива 2000/60/ЕО. ПРИЛОЖЕНИЕ Б. Елементи на последващо актуализиране на плановете за управление на риска от наводнения дава изисквания за актуализирането на Плановете за управление на риска от наводнения: 13 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
1. каквито и да са промени или актуализации от публикуването на предходната версия на плана за управление на риска от наводнения, включително обобщение на преразглежданията; 2. оценка на напредъка по изпълнението на целите съгласно член 7, параграф 2; 3. описание и обяснение за всички мерки, предвидени в по-ранна версия на плана за управление на риска от наводнения, които са били планирани, но не са били предприети; 4. описание на всички допълнителни мерки от публикуването на предходната версия на плана за управление на риска от наводнения. 2.4. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ В ЕС Добрите европейски практики в сферата на оценка и управление на риск от наводнения са обобщени в проекта “STrengthening And Redesigning European FLOOD risk practices: Towards appropriate and resilient flood risk governance arrangements” – STAR-FLOOD, който беше активен в периода 2012-2016 г. Този проект е фокусиран върху анализиране, обяснение, оценка и разработване на политики за по-добро справяне с рисковете от наводнения от реки в градска среда в Европа. Партньори в проекта са организации от Белгия, Англия, Франция, Холандия, Швеция и Полша. Стратегии за управление на риска от наводнения Управлението на риска от наводнения в европейските държави-членки традиционно се съсредоточава върху структурни решения за защита от наводнения и този метод може да се опише като „задържане на водата от далече от хората”. Все 14 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
пак в момента широко се признава, че управлението на риска от наводнения изисква комбинация от варианти, насочени към свеждане до минимум както на вероятността, така и на последствията от наводненията. Например такъв диверсифициран подход се препоръчва в последните нормативни документи като Европейската Директивата за наводненията (2007/60 / ЕО) и Рамката за действие UNIDSR Hyogo. В проекта STAR-FLOOD е направено разграничение между пет стратегии за управление на риска от наводнения, които могат да бъдат комбинирани в диверсифициран подход. Тези стратегии са илюстрирани на Фигура 1. Фигура 1. Стратегии за управление на риска от наводнения (проект STAR- FLOOD) В своя Наръчник участниците в проекта STAR-FLOOD са групирали петте стратегии по отношение на три основни случая: преди наводнение, по време на 15 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
наводнение и след наводнение. Разделянето на „преди”, „по време” и „след” наводнение се основава на цикъла на управление на риска. И все пак, това е доста интуитивно и не винаги ясно. Например системи за предупреждение за наводнения и планове за евакуация, които попадат в стратегията за подготовка и реагиране на наводнения, трябва да бъдат разработени преди наводнението, за да функционират добре. За механизма за възстановяване, например застраховане, важи същото. Освен това, стратегиите могат да бъдат взаимосвързани. Например, високата застрахователна премия в район с висок риск може да доведе до това, че хората няма да строят там (превенция) или ще предприемат мерки за защита от наводнения на къщите им (смекчаване). 1. Преди наводнение: 1. Превенцията на риска от наводнения има за цел да намали последствията от наводненията чрез намаляване на излагането на хора и собственост чрез мерки, които забраняват или обезсърчават развитието в районите, изложени на риск от наводнение (например, планиране на пространството, политика за преразпределение, политика за отчуждаване). Основната цел на тази стратегия е да „държи хората далеч от водата”, като се строи само извън районите, които са предразположени към наводнения. 2. Мерките за защита от наводнения имат за цел да намалят вероятността от наводнение. Това се осъществява чрез използването инфраструктурни съоръжения за защита от наводнения, като диги и язове; чрез увеличаване на капацитета на съществуващите канали; чрез увеличаване на пространството за вода и чрез създаване на 16 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
пространство за ретенция на водата нагоре по течението. С други думи, „да държи водата далеч от хората”. 3. Смекчаване на риска от наводнения се съсредоточава върху намаляването на големината (степента) или последствията от наводненията чрез мерки в уязвимите райони. Степента на наводняване може да бъде намалена чрез задържане или съхраняване на вода в или под районите, предразположени към наводнение (например ретенция на дъждовна вода). Последиците могат да бъдат намалени чрез зониране на наводнения или (регулации за) строителство на сгради, издръжливи на наводнения 2. По време на наводнението: 1. Мерките за подготовка и реакция при наводнения включват разработване на системи за предупреждение за наводнения, изготвяне на планове за управление на бедствия и евакуация и управление на наводнения, когато това се случи. 3. След наводнението: 1. Възстановяването след наводнения включва планове за реконструкция и възстановяване, както и обществени компенсации или частни застрахователни системи. Стратегии за управление в страните участници в проекта STAR-FLOOD Поради нарастващия риск от наводнения и скорошни наводнения управлението на риска от наводнения излиза на преден план в политическия дневен ред в много европейски страни. Освен това въвеждането на Директивата за наводненията през 2007 г. изисква всички държави-членки на ЕС да анализират 17 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
риска от наводнения в своята страна и да разработят интегрирани планове за управление на риска от наводнения. Въпреки това страните имат голяма свобода по отношение на целите, към които се стремят, и стратегиите и мерките, които използват, за да постигнат тези цели. Също така държавите участници в проекта STAR-FLOOD се различават по стратегиите, които приемат. В Таблица 1 е показана относителната важност на всяка от петте стратегии за управление на риска от наводнения в държавите участници в STAR-FLOOD. Тъмносиньото означава относително голяма важност на стратегията в рамките на дадена държава и светлосиньото - сравнително ниска важност на стратегията. Обозначенията са дадени на национално ниво, може да има регионални и местни различия. Обозначаването се основава на анализ на много научни и политически документи и много интервюта със заинтересованите страни за всяка. Таблица 1. Преглед на относителната важност на стратегиите за управление на риска от наводнения в шест държави от ЕС (през 2015 г.) Белгия се състои от три политически района: Фландрия, Валония и Брюксел. Тези региони са разработили собствена политика и планиране независимо през последните 25 години. След наводненията през 1953 и 1976 г. управлението на риска от наводнения в Белгия се съсредоточава основно върху превенцията на риска и защитата от наводнения. През последните години бяха въведени мерки за 18 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
смекчаване. Поради институционалната сложност на страната, във всеки от регионите има широк набор от инструменти. Въпреки че дискусията във Франция се съсредоточава върху стратегията за превенция чрез прилагането на плана за предотвратяване на риска, френската политика всъщност е доминирана главно от две стратегии: защита и възстановяване. През 2002 г. Франция въведе своята Програма за действие за превенция на наводненията (PAPI), която въведе принципа на интегрираното управление на риска от наводнения на местно ниво. В рамките на тази програма за действие защитата от наводнения остава доминираща от финансова гледна точка, но се вземат предвид и други стратегии. Поради исторически събития и драматични преживявания Полша има предпочитание към техническите инфраструктурни решения за управление на риска от наводнения. Полша се фокусира предимно върху защитата от наводнения, подкрепена от подготовката за наводнения и превенция на рисковете. Поради натиска от страна на ЕС във връзка с прилагането на Директивата за наводненията Полша също започна да разглежда планове за смекчаване и възстановяване, въпреки че прилагането на този нов подход едва сега започва. В Холандия защита от наводнения е предпоставка за заселване в ниско разположени райони още от Средновековието. След наводненията през 1953 г. стратегията за защита придоби още повече сила чрез изпълнението на (първата) програма „Делта”. Бреговата линия е била съкратена и височината на дигите и дюните е увеличена. През последните години смекчаването на риска от наводнения и подготовката за наводнения са се изкачили по-високо в дневния ред. Управлението на риска от наводнения също има дълга история в Англия. Освен това отдавна съществува диверсифициран и цялостен подход за управление 19 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
на риска от наводнения, като всичките пет стратегии са установени за около 65 години. В рамките на този подход се прилагат последователно редица мерки и през последните години са добавени нови иновации и мерки. Примерите включват усвояването на мерки на ниво собственост и планове за действие на общността при наводнения, за да се подобрят стратегиите за смекчаване, подготовка и реакция. Сега Англия има сравнително обхватен подход за управление на риска от наводнения, който дава на различни стратегии почти едно и също ниво на важност. Швеция, за разлика от другите страни, няма национална стратегия за адаптация или за управление на риска от наводнения. Швеция адресира управлението на риска от наводнения главно чрез редица политики в областта на околната среда. Тъй като последиците от наводненията се усещат предимно на местно ниво, повечето мерки за управление на риска от наводнения също се предприемат на местно равнище. Например управлението на извънредни ситуации и подготовката за наводнения се организират от общините. Относително малко се организира на национално равнище. Има застраховка срещу наводнения и е включена в застраховката за домакинството или сградата, което предполага, че възстановяването след наводнения е от значение. През последните години защитата от наводнения се изкачи по-висока в дневния ред. Към устойчивост, легитимност и ефективност Има голямо разнообразие от стратегии и съществуват значителни разлики между стратегиите, прилагани от страните. Човек може да се замисли в каква посока може да се подобри сегашният набор от стратегии и мерки в дадена страна. Или с други думи: Какво може да се смята за подобрение? Отговорът на този въпрос се състои от две части. На първо място, не съществуват решения „един размер, подходящ за всички”. Какво се смята за 20 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
подобрение, зависи от обществените и политическите предпочитания и от конкретния физически и обществен контекст: Кои видове наводнения се срещат? Колко е значим рискът? Какви рискове от наводнения са приемливи и за кого? Доколко обществото иска да намали риска от наводнения? На каква (обществена) цена? Какви мерки вече са приложени? И какви са физическите и институционалните гранични условия, определящи какво е възможно в бъдеще? На второ място, на потребителя може да бъде доставени по принцип желани резултати, които показват възможни начини напред, основаващи се на най- съвременната литературата за управлението на бедствия. Този раздел описва три желани резултати от управлението на риска от наводнения и техните основни критерии - устойчивост, легитимност и ефективност. Те могат да помогнат да се определи в каква посока да се подобрява. Критериите могат да се прилагат за подбор на стратегии и мерки, както и за проектиране на подобрени управленски механизми. Резултатите и основните критерии са обяснени по-подробно по-долу. Устойчивост Устойчивостта може да бъде разделена на три компонента: капацитет да се устоява на наводненията, способност за поемане и възстановяване и адаптивен капацитет. Капацитетът да се устоява се определя като способността да се предотврати възникването на опасности от наводнения, обикновено чрез използване на защита от наводнения. Това може да се разглежда като „първата линия на защита”. Следващата „линия на защита” и следващият аспект на устойчивостта е способността за поемане и възстановяване след наводнения. Тази способност е важна, защото наводненията винаги могат да се случат, независимо колко е добра защитата. Това предлага възможност за (сравнително) безопасно поражение, точно 21 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
като въздушната възглавница в колата. Способността може да се подобри чрез мерки, които смекчават последиците в случай на наводнение и позволяват добро възстановяване. Например, икономическите щети в случай на наводнение могат да бъдат намалени с адаптирана към наводнения сграда (преди наводнение); жителите могат да бъдат евакуирани според плановете за евакуация (по време на наводнение); и застрахователните схеми могат да дадат възможност за по-бързо възстановяване след наводнението. Непряко, застрахователните схеми могат също така да насърчават превенцията и смекчаването на индивидуалните рискове, например като предлагат по-евтини застрахователни полици на собствениците на имоти, които предприемат мерки за ограничаване на щетите. Това позволява на общностите да преодолеят наводненията и да се върнат към „обичайното” с възможно най-малко неудобства. Третият аспект на устойчивостта е адаптивният капацитет или способността да се учи, да се внедрява и подобрява управлението на риска от наводнения. Ефективност Ефективността е желан резултат, който подчертава, че управлението на риска от наводнения трябва да използва ефективно ресурсите (икономически, човешки и технологични); максимизиране на желаните резултати и минимизиране на необходимите входни данни. Икономическата ефективност се фокусира върху използването на финансови ресурси. Широкият критерий за ефективно използване на ресурсите се фокусира върху други видове ресурси, като технология, инфраструктурни активи и човешки ресурси (например знания, умения и персонал). 22 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Легитимност Легитимността може да бъде определена като обществено приемане на входните данни, процеса и резултатите от управлението на риска от наводнения и свързаните с това управленски механизми. Това включва много аспекти: отчетност, прозрачност, социална справедливост, участие, достъп до информация, процесуално правосъдие и приемливост. Например, процесът на вземане на решения и съответната информация трябва да бъдат прозрачни, така че всички засегнати заинтересовани страни да могат да видят как се вземат решения. Освен това следва да съществуват възможности за участие на различни заинтересовани страни в съответните точки в процеса на вземане на решения. Всички заинтересовани страни следва да могат да оспорят взетите решения и върховенството на закона да се гарантира. И накрая, разходите и ползите следва да се разпределят по справедлив начин сред заинтересованите страни. Как да се изберат стратегии за управление на риска от наводнения Човек може да се чуди какъв е желаният резултат от устойчивостта, ефективността и легитимността за стратегиите, които трябва да се прилагат. Критериите, които са най-пряко приложими за определяне на оптимален набор от стратегии, са капацитетът да се устоява, способността за поемане и ресурсната ефективност. Първите два капацитета отразяват, че регионите, уязвими от наводнения, ще бъдат по-устойчиви, ако се прилагат едновременно няколко стратегии за управление на риска от наводнения. В няколко европейски държави инженерите и мерките за защита от наводнения доминират в областта на управление на риска от наводнения. Въпреки че това често се оказва ефективна и икономически ефективна стратегия, други 23 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
стратегии могат да обогатят и подобрят управлението на риска от наводнения. Чрез комбиниране на многобройни стратегии за управление на риска от наводнения, загубата на човешки живот и социалните, икономическите, екологичните и културните загуби могат да бъдат намалени и може да се даде възможност на възстановяването или интелигентното адаптиране след наводнението. С други думи: ако една стратегия не успее, друга е все още на място, създавайки резервно възможност. От друга страна, може да не е ефективно да се прилагат едновременно всички стратегии за управление на риска от наводнения. Може например да бъде по-ефективно да се инвестират пари в защита от наводнения, отколкото да се инвестират пари в сгради, издръжливи на наводнения. Това зависи силно от местната физическа ситуация, от предишни инвестиции и от капацитета за управление за прилагане на определени стратегии. Например в страни с преобладаващ фокус върху защита от наводнения (Белгия, Франция, Полша и Холандия) наличието на ефективна инфраструктура за защита от наводнения е необходимост („трябва да има”) и други стратегии могат да се разглеждат като допълнителни стратегии за намаляване на остатъчните рискове („хубаво е да има”). Страната като Англия, която има по-балансиран подход към стратегиите, преживява повече наводнения, но в същото време се справя по-добре от гледна точка на реакцията и възстановяването. И във Франция (и в по-малка степен в Белгия) системата за възстановяване е добре развита. Това допринася за устойчивостта, но и за риска, че гражданите и фирмите обръщат по-малко внимание на превенцията и смекчаването. Това означава, че гражданите и фирмите се доверяват, че загубите им, в случай на наводнение, ще бъдат компенсирани, като се отрича необходимостта от предотвратяване и смекчаване на риска. 24 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Важно откритие на STAR-FLOOD е, че разполагането с множество стратегии на дадено място може да доведе до фрагментация. Следователно участниците, политиките, законите и другите инструменти, които свързват и хармонизират стратегиите, са от съществено значение. Тъй като няма решения „един размер, подходящ за всички”, се препоръчва оценка на плюсовете и минусите на всяка стратегия и комбинация от стратегии за дадена страна или регион. По този начин може да се разработи подход, съобразен с местните физически, социално-икономически и институционални условия. 3. ПРЕГЛЕД И АНАЛИЗ НА НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ДЕЙСТВАЩИЯ АВАРИЕН ПЛАН НА ОБЩИНА ЧИПРОВЦИ, РБЪЛГАРИЯ Изкисванията на Директивата за наводненията 2007/60/ЕС са транспонирани в българското законодателство, по-конкретно в Закона за водите, изготвени са съответните методики, необходими за трите етапа за оценка и управление на риска от наводнения и първият цикъл по извършване на тези етапи е приключен. Трите етапа, изисквани от Директива 2007/60/ЕС, са: • Изготвяне на Предварителна оценка на риска от наводнения за всеки район на басейново управление; • Съставяне на карти на районите под заплаха от наводнения и карти на райони с риск от наводнения; • Разработване на План за управление на риска от наводнения (ПУРН) с включена Програма от мерки (ПоМ). Методиките, които кореспондират със всеки етап, са следните: • Етап Предварителна оценка на риска от наводнения: 25 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
o Предварителна оценка на риска от наводнения в главните речни басейни на Република България – методика за оценка на риска от наводнения, съгласно изискванията на директива 60/2007/ЕС; o Критерии и методи за определяне и класифициране на риска и определяне на Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН); • Етап Карти на районите под заплаха от наводнения и Карти на райони с риск от наводнения: o Методика за оценка на заплахата и риска от наводнения, съгласно изискванията на Директива 2007/60/ЕС • Етап Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН): o Национален каталог от мерки за ПУРН 3.1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ Предварителната оценка на риска от наводнения има за цел на базата на налична и лесно достъпна информация да направи едно първоначално определяне риска от наводнения и на районите със значителен потенциален риск от наводнения, за да още на този начален етап да бъде намален обхватът на необходимата работа за последващо задълбочено изследване. Също така в рамките на етапа на Предварителна оценка на риска от наводнения могат да бъдат изключени райони, за които не се очакват значими потенциални щети. Предварителната оценка на риска от наводнения се прави на базaта на значими минали наводнения и на базата на значителна потенциална заплаха от наводнения (значими потенциални бъдещи наводнения). 26 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) се определят на базата на Унифицирани критерии за класифициране на риска за определяне на РЗПРН. Тези критерии са в 4 категории – „Човешко здраве”, „Стопанска дейност”, „Околна среда” и „Културно наследство”. 3.2. КАРТИ НА РАЙОНИТЕ ПОД ЗАПЛАХА ОТ НАВОДНЕНИЯ И КАРТИ НА РАЙОНИ С РИСК ОТ НАВОДНЕНИЯ • Карти на районите под заплаха от наводнения Методиката за изработване на Картите на районите под заплаха от наводнения е разработена според изискванията на националното и европейско законодателство. Съгласно нея се разглеждат следните сценарии: • наводнения с малка вероятност за настъпване, при които вероятният период за повторно настъпване е по-голям или равен на 1000 години, както и при непредвидими събития; • наводнения със средна вероятност за настъпване, при които вероятният период за повторно настъпване е по-голям или равен на 100 години; • наводнения с висока вероятност за настъпване, при които вероятният период за повторно настъпване е по-голям или равен на 20 години, където е целесъобразно. За всеки от тези сценарии на картите трябва да бъдат представени следните елементи: • обхвата на наводнението; • дълбочините на водата или водното ниво, в зависимост от случая; • скоростта на течението или съответните водни количества, където е целесъобразно. 27 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Процесът на създаване на Картите заплахата от наводнения обхваща следните стъпки: • Хидроложки проучвания за определяне на максимални водни количества с определен период на повторение Q20, Q100 и Q1000. • Хидравлични изчисления, базирани на 1D и 2D моделиране за получаване на водните нива при максимални водни количества с определен период на повторение Q20, Q100 и Q1000. • Създаване на топографски данни и информация с използването на съвременни методи и инструменти. Качеството на резултатите зависи от точността на цифровите модели на терена. • Обработка на резултатите – изразява се в комбиниране на моделираните с хидравличните софтуери резултати и топографските данни. Използване на ГИС методи и технологии за създаване на данни, необходими за производството на картите. По-долу са дадени някои изисквания и препоръки от Методиката относно тези стъпки. Хидроложки проучвания За определяне на характерните водни количества се използват различни статистически методи на базата на определени годишни максимални водни количества при хидрометричните станции. На места, където отсъстват хидрометрични измервания и в такива, в които отсъства речна мрежа, за определяне на максималните водни количества с период на повторение веднъж на 20, 100 и 1000 г. се използват регионални анализи и зависимости. В България са широко разпространени методиките на проф. 28 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Герасимов. В световен мащаб в последните години се разработват различни методики и приложения за регионализация. Хидравлични изчисления При хидравличното моделиране се използват различни хидравлични математически модели, основани на основните уравнения на хидравликата в открити течения, с помощта на които се получава връзката между воден стоеж и водно количество в даден напречен профил по дължината на реката. Хидродинамичните изчисления са базирани на еднодименсионолно (1D) и двудименсионално (2D) моделиране. Обикновено се използва или 1D модел, или 2D модел, но в някои случаи се използва комбинация от тях в един сложен софтуер. В момента 1D моделите са най-често използваните не само от гледна точка на техния брой и цена на комерсиалните програми, но също и от гледна точка на практическата им употреба при управлението на водите. Тук се включват група от математически модели, които опростяват движението на потока в напречния профил в движение в една точка. Изчислителната територия се описва като набор от няколко профила и структури, ако е необходимо. Всеки напречен профил се представя в изчислителната схема като 1 изчислителна точка, с хидравличните характеристики описващи неговата форма и тип и приемайки, че резултатът, получен в изчислителната точка, характеризира медианата за даден профил. По този начин се пренебрегват разликите по хоризонтала и вертикала в даден профил и всички хидравлични характеристики се представят като една стойност за отток, скорост и воден стоеж за всеки профил, която се изменя във времето. Благодарение на това опростяване голяма територия може да бъде описана с 1D модел със сравнително малък брой изчислителни точки. Броят точки, които се въвеждат в 29 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
изчислителната схема, има правопропорционален ефект върху продължителността на изчисленията. 2D математичните модели в момента пробиват на пазара благодарение на бързото развитие на изчислителната техника, което беше основен лимитиращ елемент за тяхното масово използване. Тези математични модели използват двудименсионална хоризонтална схематизация, която може да бъде характеризирана като пространствен поглед на желаната територия, където изчислителната мрежа (обикновено квадрат или триъгълник) покрива исканата от оператора територия. За този метод на описване на действителността е направено следното опростяване: скоростта в различните части на напречното сечение се приема за константа. Както беше посочено интересуващата ни територия се покрива от мрежа от изчислителни точки, която позволява много подробно описание на наблюдаваните хидравлични характеристики, включително и равнинното им разпределение. Това предимство се постига с цената на големи изисквания към компютрите, тъй като е нужно да се решат уравненията на движение на потока в значителен брой точки, а от друга страна стабилността на изчисленията изисква малка времева стъпка, което отново увеличава нуждата от по-добра изчислителна техника и удължава времето на изчисляване. Най-често 2D моделите се използват за малки локални изследвания на потока в места със усложнени хидравлични условия, където е необходимо да имаме детайлно пространствено познаване на скоростта, дълбочините и водното количество. Класически пример за използване на този тип модели са места около мостове, вливания на реки, движение на вода в сложни заливаеми тераси, движение на вода в населени места и др. 30 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Цифров модел на терена Резултатите от хидравличните изчисления (коти на водната повърхност) се използват за създаване на пространствено разпределение на водната повърхност и създаване на грид на водната повърхност при различните сценарии. Този грид e сравнен с грида на терена (ЦМТ). Областите с положителни стойности са наводнени, а тези с отрицателни стойности – са защитени. Резултатът е карта на залетите територии. Тя дава ясна и лесна за разбиране информация за дълбочината и областта на заливане. Цифровият модел на терена е един от най-важните елементи за създаването на карти на районите под заплаха от наводнения. ЦМТ е серия от числа, които представляват пространственото разпределение на теренните височини над референтна равнина. При определяне на зоните за заливане при различни сценарии и техния анализ е необходимо да се разполага с цифров модел на терена с голяма точност. Подходящият избор на хоризонталната и вертикалната точност на ЦМТ има значително отражение върху надеждността и точността на крайния продукт. Точността на ЦМТ зависи от много фактори, включващи степента на детайлизиране, гъстотата и разпределението на изходните данни, интерполиращия алгоритъм и резолюцията на ЦМТ. Най-общо колкото по-точни и с по-голяма гъстота са изходните данни, толкова по-точен е създаденият ЦМТ. Има различни методи и техники за създаване на ЦМТ като използване на топографски карти, стерео аеро снимки, сателитни данни, информация от лазерно сканиране LIDAR. Най-често използваният до сега у нас метод за създаване на ЦМТ е използването на дигитализирани векторни данни за височината, получени от контурни карти в различен мащаб. Резултатите и по-точно ЦМТ, получен при 31 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
използване на дигитализирани карти, може да се подобри като се използват допълнителни геодезични измервания. Тази дейност изисква много полеви дейности, време и оскъпява крайния продукт. Създаване на карти на заплахата от наводнения Първата стъпка при получаване на картите на заплахата от наводнения е създаване на непрекъсната водна повърхност. Тази водна повърхност се получава от интерполирането на водните нива в напречните сечения. Препоръчва се първо да се създаде TIN (triangulated irregular network), където височинните точки са в несиметрична неправилна триъгълна мрежа и след това да се трансформира в грид с големина на клетката еднаква с тази на създадения ЦМТ. Следваща стъпка е да се определят наводнените области като от грида на водната повърхност е изваден гридът на терена. Областите с положителни стойности са наводнени, а тези с отрицателни стойности – са защитени. Дълбочината на заливане трябва да се представи на всички карти на наводненията. Препоръчва се заливането да бъде представено в син цвят. Препоръчва се водните нива да бъдат представени в няколко категории, като граници на тези категории да бъдат: 0, 0.5, 1, 1,5, 2, 2.5, 3 и 4 m. Таблица 2 Дълбочина [m] R G B Цвят 0 ÷ 0.5 189 17 95 0.5 ÷ 1.0 200 30 90 1.0 ÷ 1.5 208 54 94 1.5 ÷ 2.0 210 73 90 2.0 ÷ 2.5 213 85 85 2.5 ÷ 3.0 223 83 78 32 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
3.0 ÷ 4.0 232 85 64 >4 240 97 50 Скоростта на течението е информация, която се получава по-трудно от дълбочината на водата. Адекватна информация може да се получи само от 2D хидравличните модели. Скоростта на течението може да се представи като вектори, като с дължината на вектора се представя колко голяма е скоростта. Препоръчва се скоростите на водата да се представят със стрелки в следните три категории: Таблица 3 Скорост на водата m/s Представяне R G B Цвят 0.2 - 0.5 m/s 151 204 99 зелен 0,5 - 2 m/s 255 232 89 жълт > 2 m/s 255 69 36 червен • класификация по вероятност на настъпване на наводнение Ако картата представя залетите територии при трите сценария, всяка вероятност трябва да бъде представена с различен цвят. Препоръчва се зеленият цвят да се използва за чести наводнения, жълтият цвят за заливания при наводнения със средна вероятност за настъпване и червеният цвят за заливания при наводнения с малка вероятност за настъпване. Препоръчана цветова гама за представяне на заливането според вероятността на настъпване: Таблица 4 вероятност за настъпване на цвят R G B цвят 33 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
наводнение наводнения с голяма вероятност за зелен 151 204 99 настъпване (20 години) наводнения със средна вероятност за жълт 255 232 89 настъпване (100 години) наводнения с малка вероятност червен 255 69 36 (1000 години) • класификация /различна степен на заплаха в зависимост от дълбочина на заливане След обстоен преглед на използваните методи и критерии в света, се препоръчва следната класификация: Таблица 5 Дълбочина Степен на Описание Цвят RGB [m] заплаха Цвят < 0.5 Ниска Повишено внимание зелен 0 214 96 0.5 ÷ 1.5 Средна Опасно за някои хора - жълт 235 255 61 деца, възрастни, хора с увреждания 1.5 ÷ 2.5 Значителна Опасно за повечето оранжев 255 181 20 хора > 2.5 Много Опасно за всички хора, червен 255 31 0 висока сгради и службите за спешна помощ 34 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Представяне на картите на заплаха от наводнения Картографски изисквания за представяне на резултатите. Необходимо е картите да са ясни, разбираеми и да съдържат необходимата информация. На Фигура 2. са представени схематично елементите, който трябва да са представени на картите и тяхното разположение. Основната информация, която трябва да бъде представена на картите, е: Фигура 2. Шаблон за оформяне на картата на заплахата от наводнения - Име на картата - съдържание или цел на картата - Организация създала и публикувала картата, контакти - Дата на изготвяне и публикуване - Легенда (описание на символите) - Цел и употреба - Метод на създаване кратко описание на използваните данни и модели и софтуер - Координатна система и височинна система - Посока - Мащаб- Препоръчва се мащабът да бъде от 1:2 500 до 1: 10 00 - Карта на която да се представи местоположението на района на заплахата от наводнение. В случаите когато РЗПРН, за който се изготвя съответната карта е с по-голям обхват и това не позволява едновременно спазване на от една страна на размера на картния лист, а от друга на мащаба, се препоръчва създаване на няколко карти на заплахата, покриващи целия РЗПРН. Това ще бъде отразено в Поле за Карта на местоположението на района на заплаха от наводнение 35 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Фигура 2. Шаблон за оформяне на картата на заплахата от наводнения За формат А3: Поле за картографско изображение: това е най-важната част от картата. В него могат да се различат две съставни части – общогеографска и тематична. Тематичното съдържание е водещо. То представя съответната картата на заплахата и трябва да доминира над общогеографското съдържание. Последното от своя страна има за цел да подпомогне читателя да придобие ясна представа за местоположението и обхвата на РЗПРН. За целта може да се използва аерофото снимка, спътниково изображение или топографска карта. 36 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Размерите на това поле при А3 формат са: • ширина 31,4 см и височина 25,4 см При друг формат на картите размерите да се променят пропорционално. Поле за Заглавие на карта - разположено е в горния десен ъгъл на картата. В него трябва да се посочи периодът на повторение и съответстващата му вероятност за настъпване на събитието. • размер на шрифта на наименованието на картата - 14 Поле за Легенда и описание на символите - разположено е непосредствено под заглавието на картата. В него са представени условните знаци за всички елементи на отделните карти на заплахата. • ширина 10,0 см и височина 7,4 см Поле за Легенда на общогеографските слоеве и легенда на хидротехнически съоръжения • ширина 10,0 см и височина 12,1 см 37 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Поле за Район на изследване е разположена в долния десен ъгъл на картата. В нея е отбелязано точното наименование на РЗПРН, за който се отнася картата на риска и местоположението му. Последното може да бъде направено по различен начин, но целта е една – бърза и лесна локализация. • ширина 10,0 см и височина 4,7 см • размер на шрифта на наименованието на района - 10 Поле за Карта на местоположението на района на заплаха от наводнение • ширина 7,8 см и височина 3,5 см 38 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
/изображението са само с цел онагледяване на изложението и не е съотносимo към района предмет на изследването/ Поле за Източници на данни/Метод на създаване - съдържа кратко описание на използваните данни, модели и софтуер • ширина 15,8 см и височина 3,8 см • размер на шрифта - 12 Поле за Мащаб, Ориентация, Картографска проекция и Височинна система • ширина 9,4 см и височина 3,8 см • размер на шрифта: o за мащаба- 12 o за Картографска проекция и Височинна система - 10 Поле за Лого на изпълнителя, Лого на възложителя и Дата на издаване • ширина 5,8 см и височина 3,8 см • размер на шрифта - 10 39 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
При използване на формат различен от А3, размерите и шрифтовете се променят пропорционално. • Карти на райони с риск от наводнения Според изискванията на Директивата за наводненията и Закона за водите Картите на районите с риск от наводнения показват неблагоприятните последици от наводнения за всеки от вероятностните периоди, за които са съставени Карти на районите под заплаха от наводнения, изразени чрез следните показатели: „1. приблизителен брой на евентуално засегнати жители; 2. вид стопанска дейност в евентуално засегнатия район; 3. инсталациите по приложение № 4 към чл. 117 от Закона за опазване на околната среда, които могат да предизвикат допълнително замърсяване поради авария в случай на наводнение и защитени зони по чл. 6 от Закона за биологичното разнообразие, за които съществува възможност да бъдат засегнати; 4. други значителни източници на замърсяване, непосочени в т. 3.” Имайки предвид изискванията на Директивата и ЗВ, картите се отнасят само до отделни параметри на обектите в риск - тяхната наличност (или „експозиция”) и локализацията на заплахата. Рискът като цялостен и детайлизиран такъв не е изрично изискван. 40 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Обща схема и работни стъпки на методология за картиране риска от наводнения Таблица 6 Работна Дейност стъпка 1. Определяне на района на картата за риска от наводнения: Определя се районът със значим потенциален риск, идентифициран от ПОРН. Крайният обхват на картата за риска от наводнения се определя от обхвата на заливната територия при зададен период на повторение, напр. 1000 г. резултат от картирането на заплахата. 2. Картиране на приблизителен брой на евентуално засегнати жители: Определя се броят на потенциално засегнатите жители. Основен източник на информация за брой жители е 17-то преброяване на населението в България – Преброяване 2011. Детайлни методи за изчисление на засегнатото население са дадени в Методиката. 3. Картиране на вид стопанска дейност в евентуално засегнатия район: Определя се типа на стопанска дейност в засегнатия район. Основен източник на информация е кадастралната карта и кадастралните регистри. При липса на такива по изключение могат да се ползват Системата за идентификация на земеделските парцели (в краен случай и Картата на възстановена собственост (за земеделски и горски райони)). За райони, за които липсват такива данни по земеползването това може да се определи на база ортофотокарта при определени условия и с приемане на ниския процент достоверност. Детайлни методи за 41 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
изчисление на засегнатата икономическа дейност са дадени в Методиката. 4. Картиране на инсталациите по приложение № 4 към чл. 117 от ЗООС, и защитени зони по чл. 6 от ЗБР, за които съществува възможност да бъдат засегнати: Определят се съответните пространствени координати на замърсителите по Регистъра на МОСВ, напр. по действащата за ПОРН методология, и се отбелязват с подходящ кодиращ символ. 5. Картиране на други значителни източници на замърсяване: Определят се съответните пространствени координати на други източници на замърсяване и се отбелязват с подходящ кодиращ символ. 6. Картиране на други обекти от интерес: Определят се съответните пространствени координати на обектите от интерес и се отбелязват с подходящ кодиращ символ. 7. Оформление на картата за риска от наводнения: Съвместяват се информационните слоеве за различните сценарии на заплахата от наводнения с ГИС слоевете за елементите в експозиция. Оформя се карта на риска според указанията, посочени в Методиката. 8. Изготвяне на финални ГИС файлове за докладване: Използваните и генерирани ГИС файлове при изготвянето на картата на риска се преформатират във съответен формат и географска проекция. Детайлни методи за тези операции са дадени в Методиката. Дизайн и структура на картите за риска от наводнения Компановка на картите на риска от наводнения 42 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Картите на риска от наводнения са вид тематични или специални карти, чието съдържание представя риска от наводнения за конкретна територия. Основното предназначение на тези карти е да обезпечат читателите със систематизирана информация относно потенциално засегнатите елементи на риск при наводнения с определена обезпеченост и да подпомогнат заинтересовани лица при взимане на решения. При съставяне на картите на риска е необходимо да се спазят определени правила, в т.ч.: • Обхвата на картата на риска трябва да съвпада напълно с обхвата на картата на заплахата. • За основа на картата на риска може да се използва актуална информация (налични топографски карти, аерофото снимка или спътниково изображение). С това се цели актуалност на картната основа, върху която ще бъде визуализирано тематичното съдържание. • Мащабът на картите на риска трябва да позволи идентификация на обекти като имотни граници и сгради, които от своя страна са основна единица при определяне на потенциално застрашените елементи на риск. Препоръчително е картите на риска от наводнения да се създават в мащаб 1:10 000. • Всяка карта на риска от наводнения трябва да бъде изготвена в размер на листа А3 с ориентация пейзаж. Ще има случаи, в които РЗПРН, за който се изготвя съответната карта е с по-голям обхват и това не позволява едновременно спазване от една страна на размера на картния лист, а от друга на мащаба. В такива случаи се препоръчва създаване на няколко карти на риска, покриващи целия РЗПРН. 43 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
• Създаването на карта на риска от наводнения трябва да бъде съпроводено с генерализиция на изобразените върху картата данни. При нея трябва да се спазват правила, в т.ч. тематичното съдържание трябва да доминира над общогеографското, не трябва да има припокриване на условни знаци и надписи. • Шрифтът и размерът на буквите да бъде съобразен с мащаба на картата, за да бъде картата четаема. Съставянето на картата на риска от наводнения трябва да следва образец, представен на фигурата по-долу. Фигура 3. Образец за оформяне на карта на риска от наводнени Картата на риска от наводнения включва седем основни елемента, в т.ч.: • Картографско изображение; • Заглавие на карта; 44 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
• Легенда на тематично съдържание; • Карта врезка; • Легенда на общогеографско съдържание; • Математическа основа; • Данни за съставителите и дата на изготвяне. Картографското изображение (елемент 1 от Фигура 3) е най-важната част от всяка карта. В него могат да се различат две съставни части – общогеографска и тематична. Тематичното съдържание е водещо. То представя основната идея на картата на риска, а именно потенциално застрашените елементи на риск и трябва да доминира над общогеографското съдържание. Последното от своя страна има за цел да подпомогне читателя да придобие ясна представа за местоположението и обхвата на РЗПРН. Върху картографското изображение трябва да бъде наложена мрежата от паралели и меридиани. Заглавието на картата (елемент 2 от Фигура 3) е разположено в горния десен ъгъл на картата. В него трябва да се посочи периода на повторение и съответстващата му вероятност за настъпване на събитието. Легендата на тематичното съдържание (елемент 3 от Фигура 3) е разположена непосредствено под заглавието на картата. В нея са представени условните знаци за всички елементи на риск, които могат да се срещнат в картата. Те са разделени в две главни групи: 45 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
• Елементи на риск (елемент 3А от Фигура 3), в която са включени вида стопанска дейност, броя на засегнатите жители, инсталациите замърсители и обектите от националната екологична мрежа; • Други елементи на риск (елемент 3Б от Фигура 3), в която са включени обекти от критичната инфраструктура (3Б1) и културни обекти (3Б2). В легендата на тематичното съдържание са включени всички видове обекти, независимо от това дали в конкретния РЗПРН те са потенциално засегнати. Това, което е под заплаха при съответния прогнозиран сценарии, трябва да се отбележи в разположената вдясно от условните знаци колона „Количествен показател“. В клетката срещу всеки условен знак трябва да се запише потенциалната щета, която може да се измерва в площ или брой. В случай че конкретен елемент на риск не е потенциално засегнат, клетката срещу него се оставя празна и се оцветява в сиво. Начинът за измерване на потенциалните щети за отделните елементи на риск е както следва: • вид стопанска дейност – площ (дка), която се записва срещу всеки вид стопанска дейност. • брой засегнати жители – брой хора, който се записва срещу съответстващия му символ. Останалите клетки се оставят празни. • инсталации замърсители – брой обекти, който се записва срещу всяка от двете категории. • обекти от националната екологична мрежа – брой обекти и площ (дка), които се записват срещу всяка от двете категории. • критична инфраструктура – брой обекти, който се записва срещу всеки вид обекти. 46 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
• културни обекти – брой обекти, който се записва срещу всяка от двете категории. Всички стойности в графа „количествен показател“ в легендата на тематичното съдържание отразяват потенциалните щети за целия РЗПРН. Дори в случаите, в които районът обхваща повече от едно населени места, стойностите срещу всеки показател се отнасят за целия РЗПРН. Картата врезка (елемент 4 от Фигура 3) е разположена в долния десен ъгъл на картата. В нея е отбелязано точното наименование на РЗПРН, за който се отнася картата на риска и местоположението му. Последното може да бъде направено по различен начин, но целта е една - бърза и лесна локализация. /изображението са само с цел онагледяване на изложението и не е съотносимo към района предмет на изследването/ Ще има вероятно не малко случаи, в които площта на РЗПРН не позволява той да се представи в достатъчно едър мащаб, за препоръчване 1:10 000, в рамките само на един картен лист А3. Затова трябва да бъдат направени няколко карти, които да обхванат всички части на района. В тези случаи е препоръчително в картата врезка да бъде отразено, освен местоположението на РЗПРН като цяло, и покритието на всеки картен лист. 47 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Легендата на общогеографското съдържание (елемент 5 от Фигура 3) е разположена в долния край на картата на риска. В нея са включени условни знаци за основни тематични групи, в т.ч. населени места, транспортна мрежа и хидрография. Това е минималното допълнително съдържание, което да спомогне за добра ориентация. Математическата основа на картата (елемент 6 от Фигура 3) е дадена в долния ляв край на картата на риска. Тя включва мащабът на картата (числен, линеен и мащаб за печат), стрелка указваща севера, информация за картографската проекция. Елемент на математическата основа на картата е и мрежата от паралели и меридиани, разположена върху картографското изображение. Данни за съставителите и дата на изготвяне (елемент 7 от Фигура 3) са дадени в долния ляв ъгъл на картата на риска. Съдържанието на този елемент е сравнително свободно. В него може да бъде включена информация за съставителите, организацията, за която е предназначена картата, лога, дата на изготвяне на картата и друг обяснителен текст. За всеки РЗПРН трябва да бъдат изготвени три карти на риска от наводнения – по една за периоди на повторение веднъж на 20 г. 100 г. и 1000 г. Избор на способи и шрифтове за изобразяване на картното съдържание Предвид разнообразието на данни, представящи потенциалния риск от наводнения, за визуализация се използва комбиниран способ. В него са включени способа качествен фон за представяне на площни обекти и способа условни знаци за представяне на еднодименсионални обекти. Следва преглед на предложените условни знаци за визуализация. Анализът ще започне с тези използвани за тематичното съдържание. Към тази част се отнасят условните знаци за: • вид стопанска дейност; 48 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
• брой засегнати жители; • обекти за инсталации замърсители; • обекти от националната екологична мрежа. Към тях са добавени и т.нар. други елементи на риск, с цел по-добра информативност на картното съдържание. Те включват: • критична инфраструктура, в т.ч. лечебни заведения, образователни институции, летища, пристанища, ж.п./авто гари, МВР институции, администрации; • културни обекти, в т.ч. обекти с национално значение и такива от списъка на ЮНЕСКО. За представяне на вида стопанска дейност, която потенциално би била засегната при вълна с определена обезпеченост, е използван способа качествен фон. В таблицата по-долу са посочени видовете стопанска дейност и съответстващите им цветове за визуализация на картата на риска. Таблица 7 Цветова комбинация Цвят № Категории активи по уязвимост (RGB) 1 Жилищни райони 2 Смесени жилищни райони 255 255 0 3 Комунална инфраструктура 4 Транспортна инфраструктура 255 170 0 5 Техническа инфраструктура 6 Индустрия – производство и съхранение 230 76 0 190 190 190 232 190 255 160 32 240 49 Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. Този документ е направен с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на документа е отговорност единствено на Сдружение Чипровци, Алтернатива и развитие - ЧАР и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Search
Read the Text Version
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- 9
- 10
- 11
- 12
- 13
- 14
- 15
- 16
- 17
- 18
- 19
- 20
- 21
- 22
- 23
- 24
- 25
- 26
- 27
- 28
- 29
- 30
- 31
- 32
- 33
- 34
- 35
- 36
- 37
- 38
- 39
- 40
- 41
- 42
- 43
- 44
- 45
- 46
- 47
- 48
- 49
- 50
- 51
- 52
- 53
- 54
- 55
- 56
- 57
- 58
- 59
- 60
- 61
- 62
- 63
- 64
- 65
- 66
- 67
- 68
- 69
- 70
- 71
- 72
- 73
- 74
- 75
- 76
- 77
- 78
- 79
- 80
- 81
- 82
- 83
- 84
- 85
- 86
- 87
- 88
- 89
- 90
- 91
- 92
- 93
- 94
- 95
- 96
- 97
- 98
- 99
- 100
- 101
- 102
- 103
- 104
- 105
- 106
- 107
- 108
- 109
- 110
- 111
- 112
- 113
- 114
- 115
- 116
- 117
- 118
- 119
- 120
- 121
- 122
- 123
- 124
- 125
- 126
- 127
- 128
- 129
- 130
- 131
- 132
- 133
- 134
- 135
- 136
- 137
- 138
