Тодорка Николова \ Тома Блюм «Исповедальное… \ Изповед…»

Нима аз не съм патриотка? Аз се отучих да деля хората на свои и на близки, за мен вече нищо не значи роднинството и ми е все едно на колко години са моите приятели – на 10 или на 90, кои са те по национал- ност и езикова принадлежност, по вяра, по убеждение и съотнасям като гражданин на света. И все пак, по мое мнение, раждаики се на земята, човек не може да избира сам мястото където да живее. Макар че такава намираме в този или в друг момент, ние бихме се намирали рано или късно все едно по какъв път бихме пристигнали – пряк или обиколен. Всички ние деистваме по определена про- грама, която е заложена в нас – все едно дали искаме това или не. Няма да кажа, че от «от» и «до» тя е в ръцете на някои друг (наречете го Бог, Висш разум и т.н.), няма – тази наша програ- ма условията и средата, която обитаваме, програмата може де се промени. В противен случаи ние бихме били не хора, а роботи. Вашият човешки механизъм е много по-сложен – вие сме ра- зумни същества и наистина много раними… Как аз се оказах в германия?.. Честно?.. Прилетях със настоящата книга не е за това. 5511

У нас у всех есть хотя бы одна история, которую мы никому, никогда не расскажем. Да-да!!! И, несмотря на то, что мы пуб- личны, и на то, что мы пишущие, и хочется делиться мыслями, и рассуждать о высоком. Где-то в глубине души есть то, что дорого и свято, и оно принадлежит лишь тебе лично. 5522

Всички ние имаме по една история, която никога, на никого няма да разкажем. Да-да!!! И, независимо от това, че сме пуб- лични хора, и от това, че сме пишещи, винаги ни се иска да спо- делим мислите си с някого и да разсъждаваме за велики неща. А накъде дълбоко в душата има нещо, което е много скъпо и свято и то принадлежи единственото на самата тебе. 5533

После разочарования наступает пустота… Не очаровываися, чтобы не разочароваться… казалось бы, с однои стороны – как все просто. А с другои – сложно. Человек всегда живет надеждои... надежда его питает, очерчивает го- ризонты, стимулирует к мысли и деиствию… Как же жить без надежды?.. И как больно, когда ожидания не сбываются… то- гда ты кажешься себе мелким, ничтожным и беспомощным… Умом постигаешь – не жди большего, не обольщаися, а сердце противоречит, и где-то глубоко внутри продолжает тлеть сла- быи фитилек надежды. А может, все-таки?.. – Нет, не может, и не все-таки… прими как факт!.. – Но как же это жестоко… и что же тогда остается? …… Вычеркни иллюзии, не вырисовываи вензеля в воображении, поими – надежда убивает, и самыи верныи шаг – от нее отказаться… 5544

След разочарованията настъпва пустота… Не се очароваи, за да не се разочароваш… от една страна ми се – сложно. Човекът винаги живее с надежда… надеждата го храни, очертава хоризонтите пред него, стимулира го към мис- ли и деиствия. Как може да се живее без надежда? И колко бо- ли когато очакванията не се сбъдват… тогава ти се струва, че си толкова слаб, нищожен и безпомощен… С ума си разбираш: не чакаи нищо повече, не се ласкаи, а сърцето противоречи и на надеждата. А може, все пак?.. – Не, не може, и не все пак… приеми го като факт!.. – Но това е много жестоко… и какво остава в краина сметка? …… Зачеркни илюзиите, не рисуваи монограм във въображението си, разбери – надеждата убива, и наи-вярната крачка и да се откажеш от нея… 5555

…Есть вещи, ради которых стоит жить, а есть люди, быстрее вспомнишь – ради чего живёшь. ...Только переключив мысли, оставив в покое мятущуюся ду- шу, перебирающую по крупицам прошедшее и не случившее- ся, можно поимать то, что называется ТВОИМ… Оно придет непременно, потому что пространство вовне и внутри так или иначе должно быть заполнено. Не бывает, что человек пуст абсолютно. Но на смену тоске, боли и разочарованию придут вдохновение и желание изменении, грандиозных свершении, а это – НОВАЯ ЖИЗНЬ. Может быть, она и не будет заметна чужому глазу, и о своем измененном состоянии будешь знать только ты сам… а и надо ли кому-то что-то рассказывать... Боль – это порог в новое, главное вовремя осознать и не испугаться перешагнуть через него… 5566

…Има неща заради които си струва да се живее, а има хора, които следва да бъдат забравени. И колкото по-рано сториш това, толкова по-бързо ще проумееш – заради какво си струва да живееш. …Само превключваики мислите си, оставяики в покои мята- щата се душа, спомняики си миналото и не случилото се, или иначе трябва да бъде запълнено. Няма случаи в които чо- векът да се чувства абсолютно опустошен. Но за да се - вение и желание за промяна, грандиозни постижения, а това всъщност е – НОВИЯТ ЖИВОТ. Може би тои няма да бъде забе- лязан от чужди очи и за своето променено състояние ще зна- еш единствено ти, само ти… а и едва ли е нужно да разказваш някому за всичко това… Болката – това е праг към новото, важното е навреме да го осъзнаеш и без да се страхуваш да прекрачиш през този праг… 5577

Письмо в прошлое Привет! Хочу сказать, что пора перестать себя сравнивать с гадким утенком и пережевывать обиды и несправедливость. Прими того, кем являешься по сути. Когда-то вне рамок зем- ного бытия ты сама выбрала свои путь – это твоя программа, и нет в неи ничего случаиного: все так, как оно и должно быть. : «таких» – на своем пути встретишь еще немало. Просто всему свое время. Твое детство закончилось слишком рано? Но зато быстрее других ты познала – что такое настоящая жизнь. И это тоже важно. Две путеводные нити: «Плох тот солдат, которыи не мечтает стать генералом» и «Глаза боятся, а руки делают» до- ведут тебя до цели. Пусть не сразу, и через тернии… И запомни – улыбаися, несмотря ни на что – через боль и слезы, когда тяжело и страшно. Не тои резиновои улыбкои, которую натягивают на лица сотни и тысячи людеи, а что мягким светом теплится в глубине твоего сердца. И тогда ты заметишь, как меняется вокруг мир, и он становится добрее… 5588

Писмо от миналото Привет! Искам да кажа, че е краино време да престанеш извън рамките на земното битие ти сама си избрала своя точно така, както би трябвало да бъде. Ти не си такава! в своето време! Твоето детство свърши много рано. Но затова пък много бързо прозря важното – какво е истинския живот. Това също е много важно. Две от пътеводните нишки: Лош е този воиник, ,а ръцете го правят! и ще те доведат до желаната цел. Нека не веднага и не през тръни… И помни – усмихваи се, дори и през болка и сълзи, когато ти е особено тежко и страшно. Не с тази гумена усмивка, която слагат на лицата си стотици и хиляди хора, а с онази мека светлина, която топли дълбините на сърцето ти. И ти ще забележиш как около тебе се променя светът и тои става все по-добър… 5599

Меланхолия Вчера и сегодня вижу этот пронзительныи взгляд. Что про- исходит? Попала в западню?.. Своих или чужих чувств? Ощу- щение – будто под колпаком. Но зачем, почему?.. Любовь – это не только жажда обладания… Это НЕ ограниче- ние свободы и НЕ желание держать на привязи… И не имеет значения в реальности или ирреальности. Веришь или нет, но реальность – не более чем фантазии, а ирреальныи мир на са- мом деле более чем реальныи. Сложно?.. Вероятно… Любить и отказаться – наверное, может не каждыи… Отка- заться от собственного счастья? «Бред», – скажешь ты. А воз- можно ли обрести счастье, подрезав другому крылья? Я знаю – у НАС нет будущего, но оно есть у каждого в отдельности. Больно, и хочется пожалеть себя… рухнули надежды... Отказаться от надежд и начать жить. Жить – с большои буквы. Вопреки всему… 6600

Меланхолия Вчера и днес виждам този пронизителен поглед. Какво се случва? Попаднала съм в капан? Със свои или чужди чувства? Усещането е – като че ли съм под капак. Но за какво, и защо?.. Любовта – тя не е само желание да обладаеш някого… Тя е НЕ е ограничение на свободата и НЕ-желанието да го държиш на връвчица… И няма значение дали това се случва в реално- стта или в иреалността. Вярваш или не, но реалността и не много повече от фантазията, а иреалният свят в деиствител- ност е повече от реален. Сложно!.. Но вероятно… може. Да се откажеш от собственото си щастие? «Глупости» – ще кажеш ти. А дали е възможно да откриеш щастието, бъдеще, но за всички други има – по отделно. Болно ми е, и така ми се иска да пожаля себе си… рухнаха надеждите… Да се откажеш от надеждите си и да започнеш да живееш наново. ДА ЖИВЕЕШ – с главни букви. Въпреки всичко. 6611

Сердце остыло… Открыла утром глаза и поняла – пусто, пустота во всем: в го- лове, в душе, в сердце. Давеча перед сном сложила ладони лодочкои, поместив в них белокрылого голубя. Ты – душа моя, чувства мои, мысли мои, любовь моя – лети, расправив крылья. Не могу смотреть, как томишься в неволе. Твои путь – это твои путь. Мои путь – это мои путь. Прости, что любила, прости, что мечтала... Твои наставления – мои уроки. Твои образ – мои образ. Твои ошибки, упреки, недовольство, бег – мои ошибки… , вернемся… и, словно слепые котята, будем сызнова тыкаться в окружающие предметы, набивать шишки и оскомину от не- удовлетворенности, понимая, что все не то, и все не те. Опять жить не там, не с теми и любить не тех… пока в очереднои раз где-то на краю Вселеннои случаино… а может, и нет, однажды не соидемся лоб в лоб, чтобы продолжить выяснять отноше- ния. Так устроен мир… Мы в очереднои раз не сделали главного – не нашли выход из ситуации, в которую себя когда-то загнали. Как давно это случилось?.. В прошлои жизни или еще раньше?.. На этои пла- нете или в другом мире?.. Почему мы не храним память, зачем каждыи раз по новои?.. ..........................Вероятно, чтобы не все было так просто… 6622

Сърцето изстина… Отворих сутринта очите си и разбрах – пусто, пустота във всичко: в главата, в душата, в сърцето. Точно преди да заспя, правя ръцете си на лодка и слагам в тях белокрил гълъб. Ти – душа моя, чувства мои, мисли мои, се измъчваш в неволя. Твоят път – си е твоят път. Моят път – си е моят път. Прости ми, че любих, прости ми, че мечтах... Твоите наставления – са моите уроци. Твоят образ – е моят образ. Твоите грешки, упреци и недоволства – са моите греш- ки… Жалко, че не сме се доизказали, не сме го почувствали, не до… значи ще се върнем… и също като слепи котета, блъскаи- ки се в предметите около нас, дъвчеики шишарки с възпалена уста от неудовлетвореност, разбирам, че всичко това не е мое, и не е това, което ми е нужно. Пак живея там където трябва, хора… докато, за пореден път, някъде в края Вселената слу- чаино… а може и не случаино, ще се сблъскаме веднъж чело в чело, продължаваики да си изясняваме отношенията. Така е устроен светът… Ние, за пореден път не сме свършили наи-важното – не сме намерили изход от ситуацията, в която преди време сами сме се забъркали. Преди колко време се случи това? В предишния живот или още по – рано? На тази планета или в друг свят? Защо не пазим паметта, защо всеки път започваме отново? ……………………Вероятно за това, защото не е толкова просто… 6633

Пессимистичное... Можно ли сломаться за пару днеи, несколько часов?.. Да что там… можно сломаться за пару мгновении. Только что был весел и беззаботен, но одно не так сказанное или сонм противоречивых чувств. Ты видел, как рушится мир?.. Нет? Повезло. Замечу, мир пре- вращается в ничто не снаружи, а внутри тебя. И вместе с тем ду- мать, что это естественное курсирование души – от плюса к минусу, с юга на север, сверху вниз: от взлета до падения всего лишь миг… , на- до- влеющее над тобои: ОТМЫТЬСЯ… И ты трешь грубои мочал- кои… с неистовои силои, оставляя рубцы на нежнои коже. Но что они в сравнении с теми, которые спрятаны от посторон- них глаз… о которых знаешь только ты… 6644

Песимистично… Възможно ли е да се сринеш за два дни, за няколко часа? Какво ти… можеш да се сринеш за две минути! Току-що си бил весел и безгрижен, но една казана не така или недоизка- зана дума, намек, тон… полутон – и над теб вече са надвиснали много противоречиви чувства. Ще отбележа, че светът се превръща в нищо, не навън, а вътре в . състояние на душата – от плюса към минуса, от юга към севе- ра, от високото към ниското, от летенето до падането, е само един, единствен миг. .. , же- лание в този миг е да се изчистиш от натрупаното в тебе. И търкаш, търкаш с грубата изтривалка… с неистова сила, оста- вяики ръбове по нежната си кожа. Но какво са те в сравнение с за които знаеш единствено ти. 6655

Жизнь, как она есть... Приходят день и час, когда ты наконец понимаешь, что все имеет своиство кончаться. Плохо ли, хорошо ли, со сделанны- ми выводами, с выученными уроками, со знаком качества или с клеимом «брак!». Дни, месяцы, а может быть, годы ты проживал в непонима- нии, в неприятии ситуации, старался, выворачивался наизнан- ку – думал: оценят, заметят, полюбят, но… но! Трижды «но!» – ты же видел, чувствовал… ты все читал по глазам… надо было сделать всего лишь шаг навстречу… вместе, душа с душои в унисон, когда на однои волне, когда сливаются реки и наперекор ветрам устремляются в море… Мы могли бы стать частью моря, а может быть, океана, или даже частичкои Вселеннои… Но… тот самыи не сделанныи шаг... и мы – две лодки у проти- воположных причалов… 6666

Животът е такъв, какъвто е… Идват денят, и часът, когато ти наи-после разбираш, че всич- ко има своиството да свършва. Лошо или добро, с направените изводи , с научените уроци, със знака качество или с клеимото «брак!». Дни, месеци, а може би и години ти си живял неразбран, жи- вял си в неприятни ситуации, старал си се, обръщал си всичко с главата надолу – мислеики ще оценят, ще забележат, ще се влюбят, но… но! Три пъти «но!» – ти си виждал всичко, чув- ствал си го, трябвало е само да направиш една крачка към… Колко малко ценим тези минути когато сме заедно, душа в душа, когато сме на една вълна, когато се сливаме като две реки и въпреки силният вятър се впускаме по морските въл- ни… Ние бихме могли да станем част от това море, а може би и част от…океана, или даже частичка от Вселената… Но… същата тази, ненаправена крачка и ни сме… две лодки в различни пристанища… 6677

Разговор с ангелом – Как уходит любовь?.. – Очень просто – незвучными шагами, неровнои поступью и с тихои грустью… – Забыть! Забыть! Забыть! – единственное желание, затмева- ющее собои все. Но как это реально, когда в груди саднит, на сердце щемит?.. – ЗАМЕЩЕНИЕ… Ты – слишком эмоциональна, но это твои плюс! Твои чувства зиждутся на: воспоминаниях, ощущениях, прикасаниях, запахах и звуках – исключи все. Не видишь – не бредишь. – И получится?.. – Есть еще кое-что: отпусти с легкостью, прими урок с благо- дарностью, пожелаи счастливого пути и ТОЧКА. Спрячь сомне- ния, , этот этап проиден. Такова жизнь!.. 6688

Разговор с ангела – Как си отива любовта?.. тъга… – Забрави! Забрави! Забрави! – единственото желание, което отнася всичко със себе си… Но как да стане това когато в гър- дите боли, сърцето все още тръпне… – ЗБЕЛЕЖКА – Ти си твърде емоционална, но това е твоят плюс! Твоите чувства ще се крепят: на спомените, на усещани- ята, на докосванията, на ароматите и звуците – изключи всич- ко това! Не бълнуваш… – И ще се получи ли? – Има още нещо: отпусни се, приеми урока с благодарност, , дори не прави опит за крачка назад и приеми новото! А то ве- че жи- вотът!.. 6699

Нелепость Ты сидишь перед монитором и смотришь в уже потемнев- шии экран. Сколько времени прошло в этом нелепом ожида- нии?.. Ожидании чего?.. Если бы можно было определить точ- но – чего именно и чего же ты хочешь. Может быть, увидеть, почувствовать, понять… хотя что тут понимать… Ты пишешь строчки и тут же их стираешь. А ведь была такая яркая мысль… даже не так – у тебя возникла идея, или нет – палец стукнул по клавишам: представляешь, а вчера… опять не то… наверняка это не интересно. Где я и где ты?.. Кто ты и кто я?.. Ты так хотел рассказать, спросить совета, выслушать ответ, но… все это уже было, а теперь… а теперь разве это возмож- но?.. Непонятно даже с чего начать, и не получится ли очеред- ная глупость, или вопрос без ответа, или?.. Или… С сожалением кинув последнии взгляд на тех, кто онлаин, ты жмешь на кнопку: темно, тишина… а ведь ты так хотел… но… может быть, потом… или все проидет. В какои-то степени ты , нарушившим тишину… Опустив голову на краи подушки и закрывая глаза, в послед- нии миг перед тем, как унестись в ночную даль, ты спрашива- ешь себя – трус ли я? Возможно… Твои страх – это страх надоесть тому, кто тебе очень дорог. 7700

Нелепост . Очакване на какво? Ако можеше да се определи точно – какво именно, и какво, всъщност, искаш ти. Може би да видя, да по- чувствам, да разбера, макар че какво ли има тук да се разбира. Пишеш някакви строфи и веднага след това ги изтриваш. А мисълта в тях е била толкова силна, но дори и да не е така, все пак в главата ти е имало идея. Или не – просто с палец удряш по клавиша – представяш ли си! А вчера… пак не е това и навярно не е интересно. Къде съм аз и къде си ти? Кои си ти, и коя съм аз? Ти така искаше да ми разказваш, да ми поискаш съвет, да чу- еш и отговора ми, но… краи – всичко това вече беше… а сега? Нима вече е възможно? Не знам вече с какво да започна и няма ли да се получи поредната глупост? Или въпрос без отговор… или кои знае какво? Или… За съжаление, хвърляики последен поглед на тези от екрана ти натискаш копчето – тъмно, тишина… а, всъщност, ти иска- ше това… но може би по-късно… или просто всички ще отми- не. В някаква степен ти се гордееш със себе си – запазил си ли- цето си и не си първият, нарушил тази тишина. Отпускаики главата си на края на възглавницата и закриваи- ки очи в последния миг преди да потънеш в нощната далечи- на, ти се питаш – нима съм страхливец? Възможно е… А твоят страх – е непоносим за този, които ти е много скъп. 7711

Веришь ли ты в приметы?.. Я знаю – веришь... Другим ты кажешься сильным, гордым, порои надменным… и только немногие сумели понять, какои ты на самом деле… и надуманными фобиями. Ты веришь в чудо, хотя порои сомне- ваешься, что «чудо» применимо по отношению к тебе. Ты пы- таешься смотреть на мир многогранно, понимая, что жизнь полосата. Горести и напасти уравновешиваются удачеи и уми- ротворением – в природе неизменно присутствует баланс. Так отчего же жизнь чаще всего поворачивается к тебе не тои сто- ронои?.. Где справедливость?.. Справедливость – спрашиваешь ты?.. Остановись хотя бы на чуть глубже… наиди, прежде всего, справедливость в своем сердце. Как часто ты обижал, не ценил, оставался глух и слеп к чужим стенаниям?.. Бег – не всегда решение проблемы. Да и вообще не решение… это правда… это проверено. И все проис- ходящее – лишь отголоски боли, причиненнои (может быть, и не со злым умыслом) тем, кто не только в тебя верил, а дове- рял… Веришь ли ты в знаки?.. Я знаю – веришь. Веришь ли ты в Бога?.. Я знаю – веришь. Так почему: не видишь, не читаешь, не вслушиваешься?.. Ах, как все просто!.. Тебе НЕКОГДА быть собои, тем, кем предначертано… 7722

Вярваш ли в предсказания?... Аз знам – вярваш… За другите ти си силен, горд и много надменен… и много малко са съумели да проумеят какво си ти всъщност. Раним – със своите преживявания, страхове, обиди и измислени те разкъсват. Но какво, всъщност, е чудо ако трябва да го срав- ним с тебе? Ти се опитваш да гледаш на света от всичките му страни, разбираики, че животът е шарен. Скърбите и радости- те стават равни с успехите и примирението – природата ви- наги налага баланс. Така, че животът все по-често се обръща към тебе, но не от правилната страна. Къде е справедливост- та? Справедливостта – питаш ти? Спри се, макар и за миг, забра- ви за бясната скорост, СПОМНИ си, че съществуваш, надникни по-дълбоко в себе си и намери, наи-вече справедливост в соб- ственото си сърце. Колко често си обиждал, не си ценил, оста- вал си сляп и глух към чуждите стенания. Бягството – не … истината е такава, проверената истина. И всичко това е ехо от болката, причинена, може би не със зла умисъл, от този, които не само е вярвал в тебе, тои ти се е доверявал… Ти вярваш ли в знаците на съдбата?.. Аз знам – вярваш… Ти вярваш ли в Бога?.. Аз знам – ти вярваш. Тогава защо: не виждаш, не четеш, не се вслушваш?.. Ах, колко просто е всичко това!.. Ти НИКОГА няма да бъдеш това, което ти е предначертано… 7733

УЙТИ ПРЕЖДЕ, чем кто-то другой перед тобой хлопнет две- рью... Что это? Негативныи опыт? Страх перед возможностью по- добного? Болезнь, параноия?.. И ты уходишь – от чувств, от людеи, из отношении. Ты : сохра- нить… сберечь статус-кво. Сколько раз ты бесследно исчезал, бросал, разрывал, сталки- вал в пучину непонимания, в душе насмехаясь – над… или над собои?.. В отместку, просто так, из недомыслия, из-за… пере- числи сам… А в этот раз?.. Таиное влечение готово было перерасти в явное. Ты давил, душил, топил в себе чувства, но можно ли утопить душу и то, что рвется из ее глубин на поверхность?.. Между вами ничего не было… или было?.. Вопрос ставит в тупик. Было или нет?.. Можно ли на это дать вразумительныи ответ?.. Отстраненность – лучшая защита. А то, что в мыслях, мечтах и сновидениях – разве этому можно доверять?.. Нужно. страсти, помноженнои на изучение, исследование, познание тои, что зовется родственнои душои. Ты нашел ее… и так без- думно потерял… Снова один… 7744

ИДИ СИ, преди някой друг преди тебе да хлопне вратата... се случи? Болест, параноя? И ти си тръгваш – от чувствата, от хората, от отношенията. Ти се стремиш единствено към себе си с мечтата си да съхра- ниш, да предпазиш това, което е останало. Колко пъти ти си изчезвал безследно, захвърлял си всичко, се надсмивал – над… или над себе си? В заключение – просто та- ка, от недомислие или за… пресметни сам. А този път? Таиното влечение вече може да стане ясно. Ти си мачкал, ду- шил, крил чувствата в себе си, но можеш ли да потопиш душа- та си, да извадиш на повърхността онова, което дълго време е било в неините дълбини? Между вас никога нищо не е било… или е било? Въпросът опира в тупик. Било ли е всичко това, или – не?! Може ли на този въпрос да се даде разумен отговор? Загърбаването – е наи-добрата защита. А онова, което е в ми- слите, в делата и в сънищата ти – нима можеш да му се дове- риш? Нужно е! Ти си изпитвал и бягал от внезапно връхлетелите те страсти, подложени на изучаване, изследване, опознаване на този, ко- гото наричаш сродна душа. Ти си намерил такава душа… и та- ка безумно си я загубил… И отново си сам… 7755

Почему? Почему? Почему? Сотни и тысячи почему?.. Почему в тот миг, когда кажется – нашла то, что необходимо, что дарит радость и безмятежность, к чему стремится душа и верит – вот оно мое счастье… близко – из прошлого неожидан- но является фантом и безапелляционно заявляет: СТОП! Что это: подспудные страхи, сомнения, предупреждение, по- пытка повернуть вспять – зачем?.. Возможно, когда-то мы были больше, чем могли быть. А мо- жет быть, не дает покоя память... что в неи, знаем только мы. Наш отсчет – не пара промелькнувших днеи, лет… а десятиле- тия, столетия и... Мы мудры не по годам. Только жаль, что поздно вспоминаем об этом. Я знаю – была всякои: отважнои и трусливои, безрассуднои и рассудительнои, любящеи и отвергающеи, вернои и изменчи- вои… но всегда – честнои. А ныне… мы выбрали разные пути, мы никогда не были еди- ны, если не считать… да разве можно брать в расчет то, чего не было наяву. Я помню последнии день – хотя… вероятно, лучше его за- быть. Впрочем, вспоминаю без горести и злобы, понимая, но, не осуждая. Я вывела свою формулу любви, но стал ли ты доб- рым?.. Хотя… жизнь кончается не завтра… 7766

Защо? Защо? Защо? Стотици и хиляди защо?.. Защо в мига, в които ти се струва, че си намерила това, което ти е необходимо, което те дарява с радост и щастие, към което … толкова близко, изведнъж се оказва фантом. И безапелацион- но заявява – СТОП! , опит да се обърне всичко наопъки?Защо? Навярно се случило когато сме много повече от това, което сме били всъщност… А може би и паметта не ни дава покои?! Това, което се съхранява в нея го знаем само ние… А равнос- метката е не зда два или три дни, а за години… десетилетия, столетия и… Мъдри сме не за годините си. Но е много жалко, че толкова късно сме се спомнили за това… Аз знам – била съм всякаква: уверена и изплашена, безраз- съдна и разсъждаваща, любеща и мразеща, вярна и изменни- ца… во винаги съм го вършила честно. А днес – сме избрали различни пътища, ние никога не сме били единни, ако не смятаме… да, нима можем да сложим в сметката, това, което не е било истинско. Аз помня последния ден – макар че… вероятно е наи-добре да го забравя. Впрочем – помня го, без съжаление и злоба, раз- бираики, но, без да съдя. Аз въведох своя формула за любовта, но направи ли те това по-добър. Макар че… животът не свършва утре… 7777

Что есть жизнь? Кубики... Странное сравнение, почему кубики?.. Вся наша жизнь формируется из кубиков – вот кубик: дет- ство, а это кубик: отрочество, затем чередои кубики: юность, первая любовь, ребенок… Сижу на полу, а вокруг – кубики… смогу ли собрать? И как споро? Когда ты мал и неопытен, тебя не поглотили страхи и прин- ципы, – сложить в целостную картинку получается быстро, ты всего лишь деиствуешь по наитию. А сеичас?.. Подтолкнула кубики… один, второи, третии… – покатились… Что это? То ли коридор, то ли дорога… и как далеко?.. Закрыла глаза, намедни пришлось проити через своеобраз- ныи «тоннель любви»… вспомнила добрые пожелания: сча- стья, любви, а вот это тронуло – ВЕРЫ В СЕБЯ... ...И кто-то тихо прошептал: дочку тебе в новом году… 7788

Какво, всъщност, е животът?.. Странно сравнение, защо точно кубчета?! Целият наш живот раждането, след това поредните кубчета: младост, първа лю- бов, раждане на децата. Седнала съм долу на пода, а около мен кубчета. Дали ще мога да ги подредя? И колко скоро? Когато си още много млад и неопитен, и не си погълнат от страхове и принципи – много лесно можеш да подредиш кар- тинката защото деистваш по интоиция. А сега? се очертават или коридор, или път, за които не знаеш до къде ще те доведат. Закриваики очи, се налага да преминеш чрез един своеобразен «Тунел на любовта», спомняики си добрите СЕБЕ СИ... А някои тихо прошепва – дъще, честита Нова година… 7799

Я храню твою фотографию… зачем?.. Уже стерла все письма, и даже память «упаковала в архив»… А ведь я так любила смотреть в эти глаза. Да-да, именно так: глаза в глаза – и в какои-то миг реальность изменяла очерта- ния. И вот уже в пальцах не кусочек картона, а живои чело- век… Ах, этот взгляд (я запомнила его таким – полным надеж- ды). Он проникал вглубь, изымая и оголяя душу. Он перевора- чивал сознание и требовал ответа: любишь?.. – …все очень сложно… – Любишь? – …понимаешь… не все так просто… – Любишь? – …любовь – такое дело… – Ты прагматик!.. Зачем раскладывать на составные то, что невозможно разложить?.. – Я хочу понять, чтобы без обмана… – Понять что? – настоя- щая... Почему люди встречаются и расстаются, почему страда- ние и ломка, ведь любовь – это счастье или?.. – Любовь – это ты и я. – …но ты причинял мне боль… – Любовь – в тебе и во мне. – …но я пролила столько слез… – Любовь – это солнце и небо. – …как часто на горизонте тучи… Легкое дуновение взъерошило волосы. – И снова сомнения?.. – прошелестел ветер. – Настоящая лю- бовь – это прощение и принятие окружающих такими, как они есть. Без условии и требовании. Любить их, несмотря на отно- шение к тебе. Это не значит – терпеть унижения. Ты любишь, но из уважения к себе уходишь. Любовь – это независимость и свобода!.. 8800

Аз пазя твоята снимка… защо?.. Вече изчистих всички писма, и дори паметта си «опаковах в архив». А така обичах се вглеждам в очите ти. Да-да, именно очертанията. И ето между пръстите ми вече не малко късче картон, а жив човек… Ах, този поглед! (запомних го такъв – пълен с надежда)! Тои проникваше дълбоко в мен, оголваики душата ми. Тои преобръщаше съзнанието ми и търсеше отго- вора: обичаш ли ме? – …всичко е толкова сложно… – Обичаш ли ме? – …любовта е нещо сложно… – Обичаш ли ме? – …любовта е сложно… – Ти си прагматик!.. Защо да разделяме на съставните му ча- сти това, което не може да бъде разделено? – Аз искам да разбера, че без лъжа… – Да разбереш, какво?.. – Какво е любовта?.. Че тя съществува, че тя е истинска… Защо хората се събират и разделят? Защо страданието и бол- ката понякога са любов – това щастие ли е или?.. – Любовта – тава сме аз и ти. – …но ти ми причиняваше болка!.. – Любовта – в теб и във мене… – …но аз пролях толкова сълзи… – Любовта – това са слънцето и небето. – …колко често на хоризонта има бури… Лекият вятър разроши косата ми… – И пак съмнения? – прошумя вятърът. – Истинската любов значи прошка и приемането на близките такива, каквито са. Без всякакви условия и изисквания. Да ги обичаш, без значе- ние как те се отнасят с тебе. Но това не значи – да търпиш унижения. Ти обичаш, но от уважение към себе си, си тръгваш. Любовта е независимост и свобода!.. 8811

вечер/ночь… Казалось все таким романтичным, преисполненным того, о чем мечталось. Я благодарила судьбу за подаренные мгнове- ния маленького женского счастья. Любовь не всегда приходит сразу. Порои ее надо выпесто- вать будто маленького ребенка. От зачатия до родов – время. Терпение и нежность – и уже вырисовываются первые очер- тания. Любовь прорастает ТАМ – где есть притяжение. ТАМ – где каждыи вкладывается теплом, добротои и пониманием. ГДЕ ПОСЕЯНО ЗЕРНО, НЕИЗМЕННО ВЗОИДЕТ КОЛОС. НО… быт, дела, проблемы, расстояния – хаос круговерти, а по ночам… слезы в подушку. Отстранение – ошибка. Не полеи цветок… и он зачахнет. Женщина зиждется на эмоциях, нежных словах, да просто на внимании. Забудь про нее – и она покинет. И не потому, что легкомысленна, а потому что больше не верит… 8822

Час след час, секунда след секунда, преминаваше нашият ден, (вечер), нощ… Струваше ми се все така романтичен, преизпълнен с това за което бях мечтала. Аз благодарях на съдбата за подарените ми мигове и за малкото женско щастие. Любовта не винаги идва изведнъж. Понякога трябва да я от- глеждат така, сякаш е малко детенце. От зачатието – до ражда- нето. Търпение и нежност – и вече е обрисувано първото и очерта- ние. , където всеки може да вложи топлина, доброта и разбиране. КЪДЕТО Е ПОСЕЯНО ЗЪРНО, ТАМ НЕПРЕМЕННО ЩЕ ИЗРАСТЕ КЛАС. Но… бит, работа, проблеми, разстояния – хаос, а по нощите – сълзи на възглавницата. Отдръпването – грешка! Ако не полееш цветето… то ще увехне. . Забрави за нея и тя ще си отиде. И не защото е лекомислена, а защото повече не вярва… 8833

Как нередко мы заблуждаемся, уверовав в то, что нашли себя и готовы жить праведной жизнью... Поверить – еще не значит, что ты близок к самоотдаче и сле- дованию выбранному пути. Жизнь, судьба – назови, как хо- чешь, не посылает легких дорог. И в тот момент, когда ты го- воришь: «Да – постиг, понял, следую, иду», – она преподносит новые испытания. Испытания не только на веру, но и на проч- ность. Как часто мы наблюдаем лишь пенки на поверхности, но если уголках души… И вот оно – ИСКУШЕНИЕ: то, что ты таино хо- чешь, желаешь, о чем думаешь, но не выдаешь секрета. Не от- того ли, что совестно признаться самому себе?.. Внезапно «ОНО» появляется, предлагая то, о чем мечтаешь. одним глазком, быть может… всего лишь шажок в сторону… я только надкушу, но однозначно – весь не съем тот самыи плод искушения. И ты уже близок к роковому… О, как я пони- маю Еву – выстоять под напором обольстительных речеи и нашептывании может не каждыи. Так есть ли смысл ее ви- нить?.. И ты стоишь на перепутье, заплутавши в сомнениях и жела- ниях: куда дальше? Не решаешься ни туда, ни сюда. Но пере- кресток – не путь. Помоги мне, Боже!.. И ты валишься с ног, отягощенныи внезапнои болью. Не можешь справиться с душевными терзаниями, получи те- лесные. – За что? Ведь я еще… – Пока еще… но подумаи, настал момент. Не предаваи себя. Не пре-да-ваи!.. – разносится эхом. – Не предавать себя… – повторяю я и решительно отправляю в бан… 8844

намерили себе си и сме готови да живеем праведен живот... Да повярваш – още не значи,че си готов за себеотдаване и за следване на избрания път. Животът или съдбата – наречи ги както искаш, не изпращат леки пътища. И в момента, в които раз- бираш, че съдбата ти поднася нови Изпитания, не само на издръжливост, но и на здравина. Колко често наблюдаваме пяната на повърхността, но ако надникнем в дълбочина… О, колко скрити таини ще намерим, скрити в таините ъгълчета та душата. И ето го… ИЗКУШЕНИЕ- ТО: това, което таино искаш, за което мислиш, но не издаваш секретите му. Не и ли заради това, че ти е съвестно да го при- знаеш пред самата себе си? мечтаеш. Но някъде дълбоко в себе си започваш да се съмня- ваш, а може би… съвсем мъничко, само с едното око, само с ед- на малка крачка встрани, само ще опитам… но знам, че това не е същия този плод на изкушението. Ати си вече съвсем близ- ко до фаталното… О, как разбирам Ева – и силата и да устои на натиска на влюбените думи и нашепвания, не всеки може. Та- ка, че няма смисъл да виним в нещо Ева... И ти стоиш на кръстопът, обхванат от съмнения и желания: да избягаш колкото се може по-далече. Но не се решавате – нито тук, нито там!.. Помогни ми, Боже! И ти се сриваш, поразен от внезапна болка. Не можеш да се справиш с душевните терзания, получаваики телесни… – Защо? Та аз още… – Засега още… но помисли, ако е настъпил моментът. Не се предаваи! – Не пре-да-ваи! – повтаря ехото… – Да не се предавам… – повтарям и решително тръгвам към бан… 8855

Как всё просто – ты не «пуп земли», и мир не крутится вокруг тебя… В большинстве своем мы обособленные эгоисты. Важно толь- ко то, что с тобои. Существенно то, что затрагивает : друг познается в беде – актуально! Мы научились коммуницировать на расстоянии, общаться, не глядя в глаза, расточать комплименты и флиртовать, прячась за никами, где-то в глубине души надеясь на взаимность, а мо- жет быть, даже и на любовь, а если не любовь, то хотя бы на секс, а если не реальныи, то, по краинеи мере, виртуальныи... Мы теперь умеем писать высокопарные слова – сколько муд- рости разбросано по сети, не ленись, собираи. Мы порываемся вступать в полемику, отстаивая свою уникальную точку зре- ния. Ведь недаром говорят: мозг – эрогенная зона, авось срабо- тает. Мы скрываем свои теневые стороны, но параллельно прири- совываем рыцарские доспехи, в фотошопе отбеливаем улыбку, подтягиваем морщины и приподнимаем отвисшии зад. Мы со- здаем себе новыи образ – пусть не настоящии, но ведь так хо- чется... глупое слово «ПОНРАВИТЬСЯ»… Кому? Всем и каждому. И вот мы уже кажемся себе красивыми, строиными, умными, смелыми, бравыми и просто хорошими – ведь суть никто не видит… а виртуальныи имидж создать несложно… Мы – гении, супергерои, тургеневские барышни – снаружи… а внутри… О, сколько комплексов таится за «фасадом»… … ведь ты поверил: мир – твои друг, не жди пощады. Ты интере- сен, пока ты нужен, а потом… потом снова наедине с собои. И твои проблемы – это твои проблемы. Виртуальныи мир – не настоящии… 8866

Колко просто е всичко – ти не си «пъпът на земята», и светът не се върти в кръг около тебе… Повечето от нас са обособени егоисти. Важно е това, което се случва със самия тебе. Съществено – това, което интересува само тебе. Останалото – колкото – толкова! Казват: приятелят се познава в беда – актуално! флиртуваме, криеики се зад чужди имена. И някъде дълбоко в душите си се надяваме на взаимност, а може би даже и на лю- бов, и ако не на любов, то макар и на секс. И ако не реален, в краен случаи – виртуален… Сега ние умеем да пишем високопарни думи – колко мъдро- сти има разпръснати в мрежата. Не мързелуваите, събираите ги! Ние умираме да се включим в някаква полемика, отсто- яваики своята точка зрение. Не напразно казват, че мозъкът е ерогенната зона, може и да сработи.. Ние крием своите тъмни стени, но паралелно с това рисува- ме си задник. Ние си създаваме нов образ – нека не е истинският ни, но така ни се иска…глупавата дума «ДА СЕ ХАРЕСАМ»… На кого? На всички и на всеки… И ето, ние самите си мислим, че сме красиви, строини, умни, смели и просто добри – нали ни- кои не вижда каква е истината. А да си създадете виртуален имидж никак не е сложно! Ние сме: гении, супер герои, турге- невски дами – отвън… А отвътре? О, колко комплекси се крият зад «фасадата»... Ако ти си се решил да преоткриеш забравеното и да оголиш душата си – значи си повярвал, че светът е твои приятел, но не чакаи пощада! Ти си интересен, засега си нужен, а след това… след това отново насаме със себе си. И твоите проблеми – си остават твои проблеми… Виртуалният свят – не е истински… 8877

Хотелось бы верить, что с годами становишься мудрее… Однако… как научиться разбираться в людях не тогда, когда поздно, а в начале пути?.. Как не страдать от разочаровании, умом постигая истину: не тешить себя иллюзиями, не приду- мывать, не додумывать, всего лишь наблюдать и анализиро- вать. Но Душа?!.. Душа рвется навстречу неизведанному, в поисках понимания, отклика, доброты, нужности и… любви. А Ум?.. Ум, подобно строгому, но заботливому отцу, пытается огра- дить неразумное дитя: там, «за стенами», – боль, отчаяние, от- торжение, нет спасения… Он прочит новые страдания. Как же поступить? Где наити компромисс между тем и этим?.. замочную скважину, пытаешься разглядеть, что же там – по ту сторону «стен»… А там – заманчиво и пугающе, светло и туманно, лик незна- комца и пленительная улыбка, а за неи… адская машина, со скрежетом проворачивающая шестерни механизма, расставля- ющего «силки для пуганои лани». Да, ты стала старше… но мудрее?.. 8888

Иска ти се да вярваш, че с годините ставаш все по-мъдър… Обаче… как да се научиш да вярваш на хората, но не когато е вече от разочарованията, умът да разпознава истината: да не се те- шиш с илюзии, да не си измисляш, а само да наблюдаваш и анализираш. Но, Душата!.. Душата се разкъсва от неизвестното в търсене на разбиране, отклика, добротата, нуждата и… любовта. А Умът!.. Умът, подобно на строг, но грижовен баща, се опит- ва да предпази неразумното си «дете». А там «зад стените» – болка, отчаяние, разкъсване и няма спасение… В очакване на нови страдания. Как да постъпиш? Как да намериш компромис между едното и другото? Ти поглеждаш от собствената си черупка и се опит- ваш, сякаш през гъста паяжина, да видиш какво има там, «на стената». А там примамливо и плашещо, светло и тъмно, лице с непозната, пленителна усмивка, а зад нея – адска машина със стържещ и въртящ се механизъм, поставящ «капан за изпла- шени елени». Да ти си по възрастна… но и по-мъдра?.. 8899

Ласковое, нежное слово… шёпотом, чтобы не разбудить… ...на телефоне, в сети, потому что тебя там ждут, пишут и, как ни на приветливое утро, удачныи день, романтичныи вечер… И тогда задумываешься: за что, почему мне?.. А лучше не ду- мать… а лучше просто насладиться этим ласковым и нежным. И в тебе проснется ответное. Ты передашь обратно, и дальше чередои – сыну, другу, брату, любимому… ТАК РОЖДАЕТСЯ НЕЖНОСТЬ. …А может ли она зародиться именно в твоеи душе? Можешь ли ты стать точкои отсчета в передаче добра по це- почке?.. Не просто?.. Но попробовать стоит. Важно, что ты об этом уже подумал. Благодарю мир, всех и каждого, в ком горит эта искра, зажигающая и вдохновляющая иные сердца… 9900

Ласкава, нежна дума, шепнешком, да не разбудиш... …на телефона, в мрежата, защото там те чакат, пишат и кол- кото и странно да е, мислят за тебе. Словото е способно да те настрои на приветливо утро, на успешен ден, на романтична вечер… И тогава се замисляш: за какво, защо само мен? А по-добре да не мислиш… а наи-добре просто да се насладиш на всичко лас- каво и нежно. И у теб ще пробуди същото. И ти ще го преда- деш обратно по-нататък по ред: на сина, на приятеля, на брат ми, на любимия… ТАКА СЕ РАЖДА НЕЖНОСТТА. …А може ли тя да се зароди именно в твоята душа? Можеш ли ти да станеш пресечната точка по мрежата? Не просто? Но си струва да пробваш. Важното е, че ти вече си по- мислил за това. Благодарна съм на света, на всички и на всеки, в когото гори искра, запалена и вдъхновяваща различните сърца… 9911

Сыну... Полшага до любви… Как же долго собиралась я… Годы, опыт, , необдуманные поступки, не раз крахом завершающие- ся. Крахом скорои любви… хотя, нет – увлеченности. А точнее – не раздумывая. Как верна пословица: раз обжегшись, на воду дуешь-дуешь – выдуваешь ажурные вязи, гонишь пенистые волны, да вдаль «от берега»… Оскудела душа, отвернулась от истины – не познав… в грусти и отчаянии. Вместо сердца – лед, стала «снежная»… Лишь душа малая, богом посланная, согревала в минуты мрачные… вдвоем – ведь не страшно нам… Я любовь свою всю тебе отдам, да не только за себя, а… двукратно приумноженную. …И взлетел ясныи сокол – да под облака. Протянул крыло матери. И познала она мир да людеи вокруг. И оттаяла душа, засветилася. ...А любовь?.. Что любовь? Да… не просто с неи… Все, что было, в раз не вычеркнешь. Поняла одно… ...полюбив да простив себя, повстречается однажды душа родственная… 9922

Синът ми… Половин крачка до любовта… Колко дълго се готвех… Годи- ни, опит, разочарования – оправдание? Отшумя времето, веднъж са завършвали с крах. Крахът на бързата любов, не, по-скоро увлечение. А още по-точно – даже желание, стремеж към тази любов, но която можеш да се отдадеш, без да ми- слиш. Колко вярна е пословицата: веднъж да се опариш и започваш да духаш и водата. Духаш, духаш ажурните дантели на пене- стите вълни далече «от бреговете»… Оскотя душата ми, отвърна се от истината – не познаваща… тъгата и отчаянието. Вместо сърце – лед, но станах «нежна- та»… Само, че душата ми, от Бога изпратена, макар и издреб- няла ме сгряваше в мрачните минути. Чуваши ли, мили мои, ненагледно слънчице, мое, нека бъдем двамата – няма да ни е толкова страшно. Аз ще ти дам всичко- то си любов и не само заради себе си… и то двукратно умноже- на. И излетял ясен сокол – чак под облака. Протегнал крилото си маичино. И познала тя светът и хората в него. И отчаяна душата се огряла. А любовта? Какво любовта? Да… не е просто да си с нея… Това, което е било, от раз не можеш да го зачеркнеш. Разбрах едно… …влюбих се и простих на себе си, веднъж се среща сродна душа... 9933

Если мы находили родственную душу в прошлом, значит, сможем найти и в этой жизни... Родственность душ – взаимосвязь двух, а иногда и более че- ловек, которая длится в течение множества реинкарнации. Ду- ши этих людеи помогают друг другу решать задачи, постав- ленные в данном воплощении. взаимные чувства любви и нежности. С такими близкими по духу людьми мы и сеичас зачастую ощущаем радость при об- щении, доверие и симпатию. Но это совсем не значит, что судь- ба (или заданная нам программа) рассчитана на то, чтобы све- сти вновь в любовном экстазе. Можно встретиться и разбежаться, снова встретиться и снова разоитись. Но где-то в глубине души даже в самые горестные минуты расставании мы будем вспоминать человека с род- ственнои душои, и, четко осознавая все его плюсы и минусы, тем не менее, будем принимать его не только с сильными, но и Да – вместе мы, возможно, смогли бы гораздо больше… Но тогда почему судьба разводит нас по разные стороны бар- рикад?.. ...Вероятно, кто-то притормозил и запаздывает с выходом на единыи вибрационныи уровень... Или же наоборот слишком стремительно вырвался вперед... Каждыи может протянуть другому руку помощи, и будет от- лично, если ее примут, но это при том, что социум еще не окон- чательно «растлил» со-партнера… ...Да, «если мы находили родственную душу в прошлом, зна- чит, сможем наити и в этои жизни». Но, даже обретя, это не значит, что отныне соидутся пути – в данном воплощении мо- гут быть разные цели, и это надо не только осознавать, глав- ное – это необходимо принимать… 9944

Ако ние сме намерили родна душа в миналото значи, можем да намерим и в този си живот… Родствени души – свързване на двама, а понякога и на пове- че човека, която продължава в течение на много реинкарна- ции. Душите на тези хора си помагат един на друг, решават задачи, поставени в дадено въплъщаване. Безспорно, родствените души в миналото са изпитвали ние и сега често имаме усещане на радост от общуването, до- верие и симпатия. Но това съвсем не значи, че съдбата (или зададената ни отгоре програма) е разчетена така, че да ни до- веде до нов любовен екстаз. Можем да се срещнем и да се разбягаме, отново да се срещ- нем и пак да се разделим. Но някъде дълбоко в душата, дори и в наи-тежките минути на раздяла ние винаги ще помним чо- века с родствена душа, ясно осъзнаваики неговите плюсове и минуси Още повече, че ще го приемем не само със силните му страни, а и със слабите, разбираики, че тои е такъв, и именно за… Да – заедно, ние навярно бихме могли много повече… Но тогава защо съдбата ни поставя от двете страни на бари- кадата? …Вероятно някои забавя и закъснява с излизането на една- кво вибрационно ниво… Или пък обратното – твърде стремително се е измъкнал на- пред… Всеки може да протегне другиму ръка за помощ и ще бъде прекрасно ако се приемат един друг, но при условие, че обще- ството няма да послее вода на съдружника. …Да, «ако ние сме намерили родствена душа в миналото, зна- чи можем да намерим и в този живот». Но дори да я имаме, това не значи, че от днес ще съвпаднат съдбите ни – в опреде- лените превъплъщения могат да имат различни цели и това не трябва да се осъзнава, това просто е необходимо да се прие- ме… 9955

Снизошла грусть на сердце… Душа переполнилась смятением. – Милый ангел… ты ли это? Да тебе жить и радоваться!.. …Не родись красивои, а родись счастливои, – сколько истины в том… Красота не спасет мир, она пагубна. Хороша и великодушна – тобои пользуются. Надменна и своенравна – гордячка в одиночестве. Компромисс ли есть? – Красота – но не для каждого, великодушие – но не раболепие. Бытовой хомут, суета-сует, сплетни, склоки – тянут вниз, надо ли? Крылья за спиной, горизонт открыт. Справишься? Кто же я, как понять? Где ответ искать?.. С давних пор слышу вслед: «Вот везучая». Но про то, что хлебнулось горюшко, разве ведомо? ...Что такое жизнь – может, скажет кто?.. Не могу принять: живи и радуися. Не амеба ведь одноклеточная… – Созидай добро и сердце откроется. Узнавай мир вокруг и людей встречающихся. Не топчись, а расти, и прозреешь ты. Не ропщи о доле, а меняй её. Всё улучшится. Заплутали мозги. Дыбом волосы. В голове все совсем не по полочкам. Не мужик, не девка – что-то андрогинное. Сила есть… а – непознанная… 9966

Отива си тъгата от сърцето… Душата ми прелива от объркване. – Мили мои ангеле… ти ли си? Да, ти живеи и се радваи!.. Не се раждаи красива, а се роди щастлива, – колко истина има в това… Но красотата няма да спаси света, тя е пагубна. Добра и великодушна – но те използва, Надменна и своенравна – горда в самотата си Компромис ли?.. – Красота, но не за всеки, великодушие – но не и раболепие. Битов хомот, суета на суетите, Клюки и спорове – дърпат надолу, нужно ли е? Криле на плещите, хоризонтът е открит. Ще се справиш ли? Коя съм аз, как да разбера? Къде да търся отговора? Отдавна слушам зад себе си: «Ето я, късметлиика». Но за това, че съм тъжна, как да узнаят? …Какво е животът – може ли да каже някои? Не мога да приема: живеи и се радваи. Не съм едноклетъчна амеба… – Прави добро и сърцето ти ще се отвори. Опознавай света около себе си и хората, които срещаш. Не стой на едно място, а върви нагоре, и ще проумееш. Не роптай против съдбата, а я променяй. И всичко ще бъде добре. Объркан мозък. Разрошена коса. В главата не всичко е по местата си. Нито мъж, нито момиче – нещо като андроген. Силата я има – а е непозната… Отдръпнахме се по ъглите, разделихме се… 9977

Разошлись по углам, разбежались… Возраст бьет по щекам… Память пишет романы, обнажая глубокие раны. Я – не я. Прогоняю плохое, будто сон, наваждение. Я готова простить и принять: боль как исцеление, размышления за одухотворение, одиночество к самопознанию… Понимаю одно – ждать чего-то бессмысленно. Сотвори себя сам и наидешь неизведанное. ...Окунаюсь в любовь и плыву по излучинам счастья. Я творю этот мир, пусть пока он в масштабах неброских. Становлюсь маяком для блуждающих рядом… Протяну «руку мира», даже если меня огорчил ты… Но я знаю одно – наша встреча была не случаинои. Мы искали друг друга, чтоб постигнуть суть жизни на этои планете. Мы не в первыи раз тут и, скореи, не в последнии… Как назло, совершили вновь массу ошибок… Помнишь ленту, что подарил мне когда-то? Берегла и хранила. Но… однажды… Тогда… после ссоры, – оборвaлась она наряду с надеждои. И упал амулет, что вручен был тобою. 9988

Да… конец… что ж – признaю, не скрою… Знаки сошлись – как печально… Да и мы разошлись по углам, разбежались по странам, согреваясь в объятиях – не родных, не любимых, а так просто… Я б хотела забыть, но вряд ли… И лучше б не думать – ведь слезы… мучат душу, обрушившись тяжко. Отгоняя их докучливую мрачность, вопреки им шепчу: «Будь счастлив!» Я за свет и за радость, чтобы мир и гармония рядом… Ты вдруг стал мои учитель, а я – ученица, что ж… я ею останусь. Понимаю, звучит очень странно, но реальная жизнь – не та, что наощупь… Наши судьбы писались не нами. Придя в мир, получили мы их в виде фаилов. Но прочесть до конца не смогли… А быть может, не надо?.. Вероятно, открытый финал – куда лучше… 9999

Възрастта се отразява по лицето… Паметта пише романи, откриваики дълбоки рани. А аз – не! Прогонвам лошите мисли, сякаш са сън, натрапчивост. Аз съм готова да простя и да приема: болката като изцеление, размисли за одухотворение, самотата като самопознание… Разбирам едно – напълно безсмислено е да чакам нещо до се случи. Сам сътвори себе си и ще откриеш неизвестното. Ще се окъпеш в любов и ще плаваш по лъчите на щастието. Аз сътворявам този свят и нека засега да е само в мащабите на няколко щриха. Ще стана маяк за заблудените… Ще протегна «ръката на мира», въпреки, че ти си ме огорчил. Но аз зная едно – нашата среща не е била случаина. Ни сме се търсили един друг за да уредим живота си на тази планета. Не за първи път си тук, и не за последен… Сякаш нарочно, направихме отново маса грешки… Помниш ли лентата, която ми подари някога? Пазех я като очите си. Но… веднъж… Тогава… след поредното скарване – лентата се скъса, заедно с моята надежда. И от нея падна амулетът, които ти ми беше връчил. 110000