„140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”

Ученически конкурс„140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” „Посрещане на руските войници в Средногорието“ Автор: Тодор Иванов, 10 б II място, категория „Рисунка“ 2018 ГЕОТЕХМИН ООД и ЕЛАЦИТЕ-МЕД АД



140 ГОДИНИ СВОБОДАУважаеми читатели,Щастливи сме, че през 2018 г. за четвърта поредна година предоставихме възможност за творческа изява на младежи от Софий-ска област в организирания от нас конкурс за рисунки и писмени творби „140 години Свобода. Героите и събитията от моя роденкрай“. Учениците от 12 училища проявиха жив интерес към темата, посветена на Освобождението от Османско владичествои събитията, свързани с националноосвободителните борби в годините на Българското възраждане. Вдъхновени от героите итехните идеали, участниците в конкурса претвориха в оригинални художествени произведения и презентации истински съдбии дела на исторически личности, будители и неизвестни хора, допринесли за пробуждането на народа и свободата на България.В следващите страници на тази книжка ще се насладите на наградените 96 творби, спечелили първо, второ и трето място. Втях оживяват невероятни истории за родолюбие, безкористност, саможертва и вяра.Благодарим на участниците и училищата-партньори в конкурса: ОУ „Георги Бенковски“, с. Мирково, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“,с. Челопеч, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Чавдар, СУ „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Златица, Аграрно-техническа професио-нална гимназия, гр. Златица, Професионална гимназия по механоелектротехника, гр. Пирдоп, ПГТХТ „Никола Димов“, гр. Пирдоп,СУ „Саво Савов“, гр. Пирдоп, СУ „Любен Каравелов“, гр. Копривщица, СУ „Христо Ясенов“, ОУ „Христо Ботев“ и Професионалнагимназия „Тодор Пеев“ от гр. Етрополе.Изказваме огромна благодарност и на журито, както и на партньорите от Регионален клон „Традиция“ - гр. Етрополе и гр. Коп-ривщица, които с увлекателните си беседи събудиха интереса на учениците към миналото и каузата на Свободата.Пожелаваме и на вас да усетите творческия порив и патриотичния дух на младите таланти в конкурса, който се провежда врамките на програмата ни за корпоративна социална отговорност „Култура и национална идентичност“.„Елаците-Мед“ АД и „Геотехмин“ ООД 3

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”С. МирковоОУ “„Георги Бенковски” „Райна Княгиня“ „Поп Недельо“Автор: Василена Георгиева, 6 кл. Автор: Неделина Минкова, 6 кл. II място, категория „Рисунка“ I място, категория „Рисунка“ 4

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” С. Мирково ОУ “„Георги Бенковски” Тодор Маринов, 6 клас – I място Категория „Писмена творба“ Стоян Маринов – по стъпките на БенковскиНа 2 май 1876 г. след обяд четата на Георги Бенковски потеглила от Движел се с бяла кобила, с чорбаджийски дрехи. Имал воденица,връх Лисен към Стара планина, като минала през опожареното село известна с името Маринската воденица. В края на живота сиПетрич. Четниците получили храна. Един петричанин Петър Шентов предоставя безплатно на Общината два декара в местносттасе наел да преведе четата през Стара планина. Бенковски наредил Врачове. Погребан е с опълченската си униформа, ботуши и шапка сда му се даде кон от Смолско. Жителите на Смолско се пръснали лъвче. Той е опълченец през 1877 – 1878 г. За участието си в Руско-по горите. Намерил се още един водач – Стоян Маринов. Двамата турската война не е подал документи за подборническа пенсия. Наповели четата през балкана. гроба му вместо кръст е поставен масивен камък. Стоян Маринов е имал двама синове – Иван и Марин Стоян Маринови. За материалнотоПътят на Бенковски: от Мурта, за да бъде по-далеч от Калеево му състояние може да се съди по преданието, щом синът му МаринКамарци, промъкнали се през храсталаците между Четал могила и довел Рада от Петрич за жена, пръска с дребни златни монети, таМихаил, от могилата Чуйпетел е ударил вляво и през Шавар кория, слезли децата се търкаляли по земята да ги събират за почерпка.в долината на Буновската река. Пресекли шосето под параклисчетои поели Буново – Мирковското бърдо по посока на връх Сенокос. В смъртния акт е записан Стоян Маринов, син на Марин Нешев и Рада. Целият живот на този достоен мой прадядо е пример за подражаниеВодачът на четата Стоян Маринов от Смолско е осиновен от и ние младото поколение, отдаваме почит на такива българи – далимахалата Бедрене към село Поибрене. Баща му осиновител Марин от мило и драго на Родината и свободата.Смолско му е оставил известно състояние, което той е доразвил.Имал е доста имот, обработван от чужди работници. Търгувал с Поклон пред вас достойни хора!балкански стоки и добитък. 5

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”С. МирковоОУ “„Георги Бенковски”Гергана Стойнова, 6 клас – II мястоКатегория „Писмена работа“Героите и събитията от моя роден крайСтефан Богданов – Караджа, опълченец, е роден в с. Мирково, Неговата професия е била занаятчия и бил прочут като голям майстор.Софийско. Данни за неговите родители няма. За разлика от своите Продуктите, които изпробвал имали гаранция за високо качество.връстници Стефан Богданов е бил буден младеж. Имал е представа Професията си практикува и преди и след Освобождението. Следза обществото, националната свобода и независимостта. Знаел като се оженил за втори път се премества да живее в гр. София. Зае, че има опълченци-възрожденци, като: Ботев, Левски, Караджа и героичното патриотично проявление, след свършването на войнатадруги, които са помогнали за освобождението на България от вековно той се завръща в с. Мирково с 5 медала за храброст. После е стражарвладичество. Той мразел турците. С такъв прогресивен мироглед и в Пирдоп и Мирково. От тази служба се пенсионира. След като себуен темперамент за времето си, неопределено кога Стефан Богданов пенсионира се занимава със селско стопанство. След смъртта муотишъл в Румъния. Той отишъл там с определена цел, за да се включи останали 5 медала и една снимка. Според внучката Дина са взетивъв формиращите се български дружини доброволци. Успешно се от Георги или Надежда Цоневи в училището. Според наследницитевключва в опълченците в гр. Кишинев. Участва в Освободителната има негови лични предмети – една военна пушка с един патрон ивойна (1877-1878) рамо до рамо с българските опълченци, Стефан един голям турски нож с украсена дръжка, обаче още не са издирени.Богданов героично участва в битка с турските опълченци. На19.07.1877 г. при Стара Загора и при Шейново на 27-28.08.1877 г. Запроявената храброст той е награден с няколко ордена за храбростс 30 декара ниви в землището на с. Бенковски, Софийско и 3 декараливади в с. Бояна, Софийско. 6

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” С. Мирково ОУ “„Георги Бенковски” Цветелина Дешова, 6 клас – III място Категория „Писмена творба“ Иван Цветков Цвърчов (Горгоров) – учител в с. МирковоПенсионното дело на Иван Цветков Цвърчов. В исторически отдел 1877 г. Иван Цветков Цвърчов бил участвал в битката срещув София, има досие относно уреждането на пенсионни въпроси. В Шейновското укрепление на 28.XII.1877 г. Иван Цветков Цвърчовпенсионното дело на Иван Цветков Цвърчов, тогава станал поборник участвал в битката с башибозуци на 20. XII.1877 г. при селата Тича,от 3-ти батальон при българските доброволни батальони. Той взел Садово и други. В неговото свидетелство е изтъкнато, че той имаактивно участие в Сръбско-турската война 1876 г. През 1877 г. се право да носи определени медали за неговата храброст и други военниобразуват български опълченски дружини, заедно с други поборници- заслуги. Иван Цветков Цвърчов като опълченец е получил пенсия.българи, той напуснал Сърбия и отишъл в Румъния. Иван Цветков След смъртта на Иван Цветков Цвърчов неговата пенсия я взимаЦвърчов се включва в опълчението 1877 г. неговата жена Стана. Иван Цветков Цвърчов починал на 21.V.1909 г. в с. Мирково. За Иван Цветков Цвърчов има II-ва п.д. – 1590. В негоСвидетелството на Иван Цветков Цвърчов. Неговото опълченско се намира и неговото свидетелство, в което имало същите данни засвидетелство показва и гласи, че е постъпил на 1.V.1877 г., 4-та дейността му, като поборник в Сърбия и опълченец във война 1877опълченска дружина. Иван Цветков Цвърчов участвал във военните – 78 г. Иван Цветков Цвърчов има свидетелство от 8 мирковскипоходи и в сраженията срещу турците в Освободителната война опълченци, които потвърждават неговото участие.1877 – 78 г. В отбраната на Шипченския проход на 09.10.11 август 7

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”С. ЧавдарОУ “„Св. Св. Кирил и Методий” „О! Шипка“ Автор: Ибрахим Алиев, 7 клас, II място, категория „Рисунка“ „Свобода или смърт“ „Шипка“ „Българските деца вАвтор: Генади Доров, 5 клас Автор: Калоян Евтимов, 5 клас, миналото и настоящето“I място, категория „Рисунка“ III място, категория „Рисунка“ Автор: Стоянка Нанова, 5 клас, III място, категория „Рисунка“ 8

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” С. Чавдар ОУ “„Св. Св. Кирил и Методий” Кристиян Даулов, 5 клас – I място Категория „Писмена творба“ 140 години свобода. Героите и събитията от моя роден край.Моето родно село представлява най-малката община в Република от село Петрич, отправила се да овладее село Коланларе (старотоБългария. То е разположено покрай десния бряг на река Тополница и в име на с. Чавдар) през нощта на 25 април. Укрива се в Средна гора иподножието на същинска Средна гора. Селището има многовековна избягва затвор и заточение. Имуществото му е изцяло заграбеноистория. Повече факти, обаче са известни за периода около от башибозуците. След Освобождението се занимава със земеделие,Освобождението от османско иго. От това време е останало името търговия и мелничарство. По-късно поборникът е привърженикна Никола Кацаров– участник в Априлското въстание. на Либералната партия. Той е сред учредителите на местната организация на радославистите, създадена в края на месец април 1895И днес, когато се разхождам в моето родно място откривам колко година. Умира на 93-годишна възраст, оставил спомена за достойное красиво, особено през пролетта. Тогава всичко е зелено и цъфти. изживян житейски път.Приятно е да поседиш в парка – сред детски смях и птичи песни, средухание на цветя. Продължавам разходката си до местността „Света След Освобождението населението на нашето село се увеличава отПетка“. Наблюдавам неолитното селище и се опитвам да разбера 350 на 1000 човека. Постепенно жителите се замогват. По-къснокакви хора са живели тук. Сигурно е, че е имало живот от древни намират поминък и в новопостроените предприятия – Медодобивенвремена, за което ни говорят намерените разкопки. От епохата на комбинат, рудник „Челопеч“, Елаците“ – Мирково.Освобождението се помни името на Никола Кацаров. Той е член натайната революционна полиция към главния щаб на съзаклятието. Моето родно село Чавдар има история и ние трябва да знаем, даСформира чета от шест души и е изпратен в помощ на въстаниците помним откъде идват нашите родове. Така ще съхраним паметтаот село Петрич. Взема участие в боевете на 25, 27 и 28 април в за славните отминали поколения и днес трябва да следваме нашияместността „Боището“, като се сражава срещу черкезка и редовна пример – да допринасяме за благото на родния край.турска войска. Той е един от водачите на въстаническата група 9

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”С. ЧавдарОУ “„Св. Св. Кирил и Методий”Божидара Соколова, 5 клас – II мястоКатегория „Писмена творба“Героите и събитията от моя роден крайМоето красиво село Чавдар се намира в северозападната част на кмет, член е на училищното настоятелство, на Общинския съвет.Средна гора. Оттук протича и река Тополница, което е предпоставка По-късно той е един от учредителите на кооперация „Възкресение“за продължителния живот на това място. Родният Чавдар има в селото. В свободното си време се занимава и с дърводелство.хилядолетна история. В околностите му са открити артефакти от Въпреки това семейството му живее бедно. Гордея се, че този човекБронзовата и Желязната епохи, от античността и Средновековието. е родом от моето родно място. Той е записал името си в близкатаВ тази част от Златишко-Пирдопското поле са живели траки, ни история. Освен това взема дейно участие в обществения животкелти, римляни, славяни. По време на Османския период има масово на селото след Освобождението. Съжалявам само, че приживе незаселване на т.нар. юруци - номадско население. Тяхно основно са му отдадени необходимите заслуги и семейството му е в нужда.занимание е отглеждането на коне, което дава и старото име на Други имена, свързани с нашето Освобождение, са тези на Николаселището - Коланларе. Кацаров, Филип Никифоров и др.Иска ми се да разкажа, обаче, за един герой от времето на нашето Обичам родното си село Чавдар заради живописното му разположение,Освобождение от османско робство. Това е Панчо Стоилов, който е красивата му природа и дългогодишната му история. С гордостучаствал в Българското опълчение през Руско-турската освободителна мога да кажа, че и аз съм потомък на героите и личностите, живеливойна. Той взема участие в боевете при Шипка от 9-ти до 21 -ви някога тук.август 1877 година, в трудния преход през Балкана, в сраженията запревземането на укрепения лагер на Вейсел паша на 27-ми декември и И днес продължава облагородяването на селото. Има общественици,при сблъсъка с башибозуците при с. Тича, Котленско на 16-ти януари които и сега се грижат за хубавия му вид, а ние трябва да продължим1878 година. След края на войната той е полски стражар, по-късно - тяхното дело. 10

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” С. Чавдар ОУ “„Св. Св. Кирил и Методий” Станислава Радева, 5 клас – III място Категория „Писмена работа“ Никола Илиев Кацаров от село РадославовоНикола Илиев Кацаров е роден на 6 октомври 1848 г. в с. Коланларе, в участник в Априлското въстание всичкото му движимо имущество–семейството на Илия Георгиев Кацаров и Стана Илчова Механджийска. покъщнина, животни и стопански инвентар е разграбен от черкезитеКакто се вижда, някои от неговите предшественици – дядо или и башибозуците. Крие се из Средна гора, подпомаган от познати ипрадядо, се е занимавал с кацарство, откъдето е възникнала и верни приятели. Според някои устни сведения влиза в с. Коланларефамилията. По думите на негови другари – поборници, Никола Илиев при освобождението на селото заедно с руските войски, от коетоКацаров е посветен много рано в подготовката на Априлското се формират убеждението у неговите съселяни, че е бил опълченец.въстание от 1876 г. и се включва активно в организацията му в градПанагюрище. Той е сред най-дейните пропагандатори на съзаклятието Семейство създава с Петра Панчова Механджийска, вероятно предии с основание може да се изрази предположението, че на него се дължи 1874 г., тъй като от пенсионното му дело е известно, че към 1926идеята българите коланланчари да напуснат родното си село и да се г., когато е бил на 78 години, е вдовец, а със съпругата си е бил вустановят във въстаническия лагер на връх Харамлиец. съвместен живот 52 години. От брака си има син – Димитър, роден през 1885 г.Никола Кацаров е член на Тайната революционна полиция към главниящаб на съзаклятието. При избухването на въстанието се формира Никола Илиев Кацаров е един от заможните и състоятелни жителичета от шестима души и на 21 април пристига с нея в столицата на с. Коланларе (Радославово). След Освобождението се занимавана Четвърти революционен окръг. По решение на Временното със земеделие, търговия и мелничарство. Притежава къща с дваправителство е изпратен с четата си в помощ на въстаниците от с. дюкяна и стопански сгради, ниви и ливади и воденица, оценени презПетрич. Взима участие в боевете на 25, 27 и 28 април в местността 1926 г. на крупната сума от 750 000 лв. Годишно получава доход от„Боището“, сражавайки се срещу черкезите, башибозуците и заниманията си в размер на 6000 лв.редовната турска войска. Както вече бе отбелязано, той е единот водачите на въстаническата група от с. Петрич, тръгнала да Никола Илиев Кацаров умира на 93-годишна възраст в своя дом в с.овладее с. Коланларе през нощта на 25 април. Радославово на 11 часа на 14 май 1941 г., оставайки у своите близки, приятели и познати спомена за един достойно извървян житейски път,След разгрома на въстанието и изгарянето на село Петрич заедно с изпълнен с премеждия, революционни дела и грижа за възражданеточленовете на четата се укрива в Средна гора и така се спасява от и стопанското въздигане на родното му село.затвор и заточение, сполетели голяма част от бунтовниците. Като 11

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”С. ЧелопечОУ “„Св. Св. Кирил и Методий” „Легенда за „Хайдути“ „Васил Левски и Спасово кладенче“ Автор: Иван Крайчев, 5 кл. безкрайността наАвтор: Анелия Харалампиева, II място, категория „Рисунка“ неговото 6 кл.I място, 12 съществуване“ категория „Рисунка“ Автор: Джина Илиева, 5 кл. III място, категория „Рисунка“

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” С. Челопеч ОУ “„Св. Св. Кирил и Методий”ИСТОРИЯ НА ГРАД ПИРДОП Пирдоп се споменава в османски документ от 1430 година под иметоВ района на Пирдоп са открити Пуротобабинче. Другиследи от обитаване през неолита итракийската епоха, както и останки наименования, използвани през следващите столетия са Пирдебоп иот значително късноантично и Протопопинци. В края на XVII век вранносредновековно селище. На 5km североизточно от днешния град града има килийно училище, негови жители участват в Чипровскотосе е намирал манастирът „Свети въстание, а местният даскал ГеоргиИлия“, част от който са запазенитеи днес развалини на Еленската съставя през 1698 годинабазилика. Манастирът е Протопопинския и Тихомировиязначителен книжовен център и дамаскин.функционира до края на XVII век. Внего вероятно е съставенПирдопският апостол, един отважните паметници насреднобългарската литература,датиран към XII век.През XVII-XVIII век Пирдоп се През 1869 година в града е създаденпревръща в голям център на комитет на Вътрешната революционнаживотновъдството и обработката организация. Жители на Пирдоп участват вна вълна със стотици Сръбско-турската война, Ботевата чета игайтанджийски, абаджийски и Българското опълчение. Градът е освободенкилимарски работилници. През на 21 декември 1877 година от Двадесет и1841 година жителите на града са първи донски полк.освободени от ангария. През Скоро след Освобождението градът запада –1840 година е открито взаимно лишени от пазарите на Османската империяучилище, което от 1853 година е и подложени на конкуренцията на по-класно, а през 1863 година – и ефективното промишлено производстводевическо училище. През 1869 местните занаяти замират. Следгодина е основано читалище. Деветоюнския преврат от 1923 година някои от селата около Пирдоп се включват в т.нар. Юнско въстание. „140 години свобода“ Автор: Галина Иванова, 6 кл. I място, категория „Писмена творба“ 13

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”С. ЧелопечОУ “„Св. Св. Кирил и Методий”Йоанна Захариева, 6 клас, II мястоКатегория „Писмена работа“Падане и освобождаване на България от османско владичествоВторото българско царство паднало през 1396 година, защото в страната.държавата била разделена на две царства – Търновско и Видинско.Когато османците нападнали царствата българите не били сплoтени През 1867 година избухнало Априлското въстание, което било разделенои не си помагали, затова и на османците им било по-лесно да ги на четири революционни окръга, всеки с определена задача, само чезавладеят. някои нямали достатъчната подготовка. Сливенския и Варненския революционен окръг били много слаби и отстъпили. Търновския иСпоред мен българите не могли да търпят да бъдат ограничавани Пловдивския окръзи били най-добре подготвените, но не могли даи да нямат човeшки права. Османците взимали данъци, кръвни освободят нищо. И Априлското въстание било неуспешно.данъци и помохамедствали християни на сила. Затова много хораот самото падане на държавата мислили как да се освободят, тези Османците не могли да покрият кръвопролитията от въстанието. Вхора се наричат ,,Хайдути’’. Най-често хайдути били младите хора, държавата пристигнали вестоносци. Като Русия разбрала за всичко,защото още не били обвързани и нямали жена и деца, за които да решила да помогне. Така на 12.04.1877 година започнала Руско-турскатасе тревожат. Ясен пример за такива хора са: Васил Левски, Христо освободителна война. България била освободена през1878 година.Ботев, Панайот Волов и други. На 03.03.1878 година бил подписан Санстефанския мирен договор, сГеорги Раковски организирал първата българска легия в Букурещ. който България става независима и се слага край на Руско-турскатаТам той обучавал стари и млади на бой за свободата на родината. освободителна война.Организирали се първите български чети, като тази на ПанайотХитов и Филип Тотю. Чрез Български революционен комитет Левски идругите организирали въстания. Най-важния революционен комитетбил централния, защото там било седалището на всички комитети 14

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” С. Челопеч ОУ “„Св. Св. Кирил и Методий” „Моето родно селище, Мирково“ Автор: Неда Гуглева, 5 кл. III място, категория „Писмена творба“ 15

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”Гр. ЗлатицаСУ „Св. паисий Хилендарски” „Райна княгиня“ „Свободата“ „Шипка “Автор: Михаела Щъркова, 6 кл. Автор: Галя Иванова, 5 кл. Автор: Мартин Хайнов, 5 кл.I място, категория „Рисунка“ II място, категория „Рисунка“ III място, категория „Рисунка“ „Златица е свободна“ „Златица посреща освободителите“Автор: Елица Владимирова, 9 кл. Автор: Цвятко Цвятков, 9 кл. III място, категория „Рисунка“ I място, категория „Рисунка“ 16

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” Гр. Златица СУ „Св. паисий Хилендарски” Константина Медарова, 5 клас, I място Категория „Писмена творба“ Синовете на България Българийо, защо си тъй разплакана? За синовете си ли тъй скърбиш? От ятагана, от куршума и въжето ти, майко, не можа да ги спасиш. След повече от век пред нас възкръсват и Левски, и Бенковски с ореол, а Христо Ботев гледа от „Радецки“ в Балкана смело поглед е забил. Достойни ли сме днес, Родино моя, за подвига на твоите деца, които гледат от портретите народа с най-чистите, най-ангелски сърца. 17

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”Гр. ЗлатицаСУ „Св. паисий Хилендарски”Мартин Хайнов, 5 клас, I мястокатегория „Писмена творба“Подарена ли е свободата на България?България е освободена от петвековното робство с подписването Всяка година в деня на гибелта на Апостола заставаме пред тазина Санстефанския мирен договор от 3-ти март 1878 година. Руско- толкова значима сграда и всеки от нас си представя онези времена,турската освободителна война е главният двигател на победата над когато са се поставяли жалоните за свободата на България, заслуга,Османската империя. Означава ли това, че свободата на България за което има и Златица.й е подарена, че родината ни няма заслуги за отхвърлянето напотисничеството? Този въпрос често ми го задава дядо и чака да Но дядовите разходки не спират до тук. Ето ни пред паметникаразбере какво съм научил в часовете по история за героите на България. на освободителите, на който са изписани имената на златишкитеА също така дядо много обича да ме покани да се разходим и уж опълченци. Тази дума ”опълченци” съм я прочел в стихотворението наслучайно ме завежда на историческо място и започва да ми разказва. Иван Вазов „Опълченците на Шипка”. Дядо каза, че това са български доброволци, които са се включили в полковете на руските войни и смелоАз не съм толкова голям, но с интерес слушам дядовите разкази и са се били за българската свобода. Двадесет и двама златичани сапродължавам да се ровя в интернет и да посещавам библиотеката, записали имената си с героичното си участие в боевете по време наза да допълвам знанията си за историята на родния край. войната. По повод на 120-та годишнина от освобождението на Златица на 3-ти януари 1998 година тържествено е открит паметникът. АЗлатица е малък град, но има богата история. По време на робството скоро след това голямото предприятие „Елаците Мед”, което винагиградът е бил каазà. Свидетелство за управлението на каймакамина се е отличавало с родолюбивите си идеи, поставя знаменателен руские турският конак, чийто останки се намират почти в центъра на кръст до паметника, за да напомня за жертвите, дадени по времеграда. И в това населено място, където е било невъзможно да се на войната.извършват действия против султана, будни златичани са приемалиАпостола на българската свобода. Чрез писмата, които той получава Подарена ли е победата на България, ме пита дядо. А аз гордо отговарям,от Димитър Общи и етрополския учител Тодор Пеев, през месец юли че щом нашият малък градец е записал революционните си дела в1872 година документално се доказва, че тук е кипяла подривна дейност страниците на историята, щом обикновените хора са дръзнали да сепротив султана. Същата година, вероятно в църковния метох, осмина противопоставят на султана, то България е достойна да защитавародолюбиви златичани полагат пред Левски клетва за вярност в подвизите си в борбата за освобождение.борбата за освобождение, като основават революционен комитет вграда. След смъртта на титана на българската национална революция,златишките патриоти са активни участници в подготовката наАприлското въстание. 18

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” Гр. Златица СУ „Св. паисий Хилендарски” Нелина Качкова, 6 клас, II място Категория „Писмена творба“ 140 години свободаВремето е в нас и ние сме във времетоЛевскиСутринта родителите ми обсъждаха газовите атаки и умните ракети. разбирал чудесно, както и Ботев, и всички знайни и незнайни герои, борилиСамо за това говорят по всички новини през последните дни. Какво „умно“ се за нашата свобода. Те са ни показали безсмислието на войната, но „сърцеможе да има в една ракета и как въобще човешкият ум се занимава с това младо юнашко не трае“ да се беснее над бащиното огнище. Ботевитеда подобрява и усъвършенства оръжия? думи дошли от сърцето показват причината да се надигнат на борба.Ние сме свободни засега, никой не изстрелва срещу нас ракети и не Ако поне за миг забравим злобата си и желанието да притежаваме повечеорганизира атаки. Поне засега... и повече ще видим, че в света има място за всички ни, че можем да сме щастливи и доволни от това, което имаме без да посягаме на чуждото.Приели сме свободата си за даденост, че понякога дори я бъркаме съссвободия. Забравяме често с колко кръв е напоена земята ни и с колко жертви Нашите герои от Освобождението са искали само бащиното огнище ие платена цената да мога да кажа: Аз съм българка! Приели сме всичко за свобода... или смърт. Няма друг избор. Или си свободен, или мъртъв.даденост като едновременно с това рушим паметници и пренаписвамеисторическите събития, съобразено с нечии интереси. Защо? Така ще И днес, когато имаме нашите корени, защо се оковаваме в други вериги?се превърнем в народ без минало. Дърво без корен... То обаче не живее. То Защо искаме да загубим духовната си свобода като не ценим живота насъществува, за да бъде вградено в някоя сграда или използвано за огрев. другите? Защо човечеството насочва усилия да прави оръжия, вместо да мислим как да защитим живота - да се спре унищожаването на природата,Ние не искаме да пускаме корени. Искаме да пътуваме, мечтаем да успеем да се създадат лекарства за нелечими болести. Нашите задачи са това,в чужбина, да прекосяваме чужди държави и да сме свободни. Ако го това е нашата борба. Това е нашето време. И ние сме в него! Какво щеразбираме правилно, това е чудесно. Всеки свободен човек може да прави направим, какво ще оставим като наследство на тези след нас? Всичковсичко, което поиска, но... Има едно „но“ и това, което следва след него, не зависи от мен, от теб, от всички нас.разбираме или не приемаме. След това „но“ има отговорност, приеманена другия и толерантност към различията. Свободата за повечето хора Аз съм българка! Аз съм свободна! Благодаря на Левски, Ботев и всичкие свободия - „Силен съм, значи ще смачкам по-слабите“, „Моят Бог е истински хора, живели преди 140 години. Те са ми подарили този дар даединственият“. Това ни пречи, това ни превръща в насилници, злодеи и изрека тези думи. Сега имам свободата да направя моята България иубийци. Свободата идва тогава, когато знаеш кой си и в същото време не света прекрасно място, за да могат след още толкова години потомцитенараняваш другите. Левски - нашият Левски... Един достоен българин го е ми да са благодарни, че съм живяла. 19

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”Гр. ЗлатицаСУ „Св. паисий Хилендарски”Автор: Мануил Серафимов, 5 кл.III място, категория „Писмена творба“Легенда за подвига Спасовото кладенче Връх Голеш Чешмата на Спасовото кладенчеВ един прохладен летен ден, когато слънцето прегаряше в пурпурния били толкова силно изразени, че той помитал с лекота враговетеси залез и отражението му осветяваше балкана над родния ми град, пред себе си. И може би защото липсата на вода станала причинамама предложи да се разходим до местността Спасово кладенче. Татко за поражението на златишките мъже, то там, където паднал Спас,каза, че това е добра идея, защото отдавна се кани да ми разкаже избликнал буен извор. От благодарност за героизма на Спас войводаисторията на този символ на родната Златица. Аз вече бях ученик и народът нарекъл изворът на негово име - Спасово кладенче.бях ходил няколко пъти до буйно течащата вода, но не знаех откъдеидва името на чешмата. Дълго гледах скалите под връх Голеш и си представях битката. Краят на XIV век е далече във времето, но когато става въпрос за подвиг, тоМинахме по пътя към Черешака и ето ни пред параклиса и кладенчето. както е казал Вазов, славата се пренася „от век на век”.Както винаги водата изтичаше в коритото и бързаше надолу къмреката. Седнахме на пейката, непосредствено до извора, и татко Увлечен в мислите си, погледнах на запад към Старата бачия, балкансказапочна да ми разказва легендата. Нашият град трудно бил превзет местност, в която се е водила също славна битка. На 20 юли 1867от поробителите. Местните хора храбро защитавали Златишкото година там са се срещнали четите на Панайот Хитов, знаменосецградище, укрепени под връх Голеш, зад крепостните зидове на на която чета е бил Васил Левски, и останалите живи хайдути отЗлатишкото кале. След като видели, че със сила няма да превземат разбитата при Върбовка чета на Филип Тотю. На 21 юли момчетатакотловината и града, османлиите приложили хитрост, за която били от дружината водят две сражения с турски потери, в които саподучени от една баба. По неин съвет те хранели три дни един кон, победители. Това вече не е легенда, а историческа истина, коятобез да му дават вода, и след това го пуснали на север от крепостта. също ми е разказвал тате.Жадното добиче, водено от инстинкта си, тичало нагоре-надолу,ровело с копитата си земята и там, където се спряло за по-дълго, Заслушах се в ромона на водата. Като че хайдушка песен се извивашепрокопали мястото. Бликнала силна вода. Турците разбрали откъде в звуците на съприкосновението й с циментовото корито. Горатаводи началото си водата на Златица и я спрели. Защитниците не могли зашумя, а аз мислено пътувах към онова време, когато навярно от тазидълго време да издържат без вода и градът паднал. чешма са възстановявали силите си едни от най-храбрите бранители на българската свобода. Затова е жива легендата, затова сме гордиЕдин от най-смелите защитници бил Спас войвода. За него дори казват, с историята на родната Златица.че бил страшилище за поробителите. Ловкостта и смелостта му 20

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” Гр. Златица СУ „Св. паисий Хилендарски” Владимира Пушкарова, 10 клас, I място Категория „Писмена творба“ За чиста и свята република! „За чиста и свята република!“ На кого ли са тези слова? Как на кого? – На Дякона Левски, икона една. Иконата на българската свобода днес грее със светлите, мощни, велики слова. С геройски постъпки и много дела напомня за тежката робска съдба. Днес Левски живее във всеки от нас, в Европа звучи легендарния глас на българин смел, преди много лета дръзнал да свали империя зла. Заловен, осъден, обесен! И какво от това! Родината помни своите смели чеда: и този безсмъртен наш български лъв, Дяконът Левски – в историята пръв! 21

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”Гр. ЗлатицаСУ „Св. паисий Хилендарски”Пламена Питекова, 10 клас, II място,категория „Писмена творба“Опълченецът Иван ЦонковЖивея на малка тиха уличка в град Златица. Моят град не носи продължи образованието си. Дали учението е била главната подбуда,въстаническата слава на Копривщица, Панагюрище, Клисура, но това дали е отишъл на гурбет, или пък е поел пътя на мнозината „немили-не означава, че Златният град на Средногорието не е запазил спомени недраги“, за да се включи в националното революционно движение, неза достойни хора, храбреци и герои от епичните дни на борбата за може да се каже със сигурност. Друго обаче е вярно: в Румъния тойосвобождение. И днес, 140 години след края на епопеята, ако имаш учи 3-ти клас и през 1876 г. се записва в четата на Христо Ботев,желание, ще откриеш героични подробности, които да те накарат но кръстникът на младия бунтовник осуетява заминаването му зада се гордееш, че си златичанин. България. Останал в Румъния, той вече е заподозрян в революционна дейност. Заловен е от румънската полиция, след това предаден наТочно срещу нашата къща се намира домът на българския опълченец турските власти в Русчук, откъдето е поведен към Търново. Поот Руско-турската освободителна война - Иван Цонков Тончев. Той пътя Иван Цонков моли „спътника“ си, турско заптие, да спрат,е един от 22-та златичани, включили се достойно във войната като за да отпочинат. Двамата полягват на сянка и когато турчинътопълченци. Много пъти съм чувала откъслечни разкази за дядо Иван заспива, Иван Цонков успява да развърже ръцете си, обезоръжаваи много съм се вълнувала. Познавам внуците на неговия правнук, с турчина, връзва го за едно дърво и избягва. Успява да се върне отновокоито неведнъж сме тичали и играли из голямата стара къща, без в Румъния. Идеята му е била да се включи на всяка цена в борбата зада подозирам, че тя е истински музей, разказващ за необятната освобождение на родината.храброст на един българин, истински родолюбец. Слушайки разказа на дядо Гошо, аз си давам сметка какъв патриотизъмСеднали сме с Георги Цонков, правнукът на Иван Цонков в градината, е носел в сърцето си неговия прадядо, за да не може да бъде спрянразглеждаме избелелите снимки в албума и той започва да ми в намерението си да се включи в борбата за свобода. През 1877 г.разказва за своя дядо. Човекът в момента е на 73 години и само като 24-годишният младеж се записва като опълченец в Българскотоспоменава името на дядо си, очите му се насълзяват. Казва, че е бил опълчениеиезачисленкъмЧетвъртадружина,скомандирмайорРедкин.едва на 5 годинки, когато дядо му е починал, но това, което помни Героични са дните, в които българските опълченци бранят роднатаот него е, че е бил човек с много благ характер. Всички го познавали земя. Дружината взема участие в боевете на Шипка. Опълченецъти много го уважавали. Иван Цонков се сражава в местност, намираща се между селата Шипка и Шейново. Безмерната му храброст го държи напред в боя,Иван Цонков Тончев е роден през 1853 г. в село Буново. Още невръстен от което тежко е ранен. След превземането на Шейновския укрепеностава сирак, без баща, и помага на майка си да изкарват прехрана турски лагер на бойците от Четвърта дружините е възложеназа четиричленното семейство - майката, две сестри и той. Тежък задача на конвоират до Търново пленената армия на Вейсел паша.бил животът, но житейските несгоди не попречили той да е много Макар и неизлекувал още раните си от боя, Иван Цонков участва вученолюбив. На 22 години заминава за Румъния с намерението да конвоирането. 22

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” Гр. Златица СУ „Св. паисий Хилендарски”Иван ЦонковНа 27 януари 1878 г. е овладян град Котел. Само ден по късно дружините и очите му мигновено се напълнили със сълзи. Офицерът бил внук напопадат под пушечния огън на башибозуците при с. Читак. Наред близък приятел на Иван Цонков, участник в Руско-турската война ис боевете за овладяване на селищата в този район, българското дошъл тук, за да донесе поздрави от своя дядо. След дълъг разговоропълчение води борба за предотвратяването на безчинствата с внука на руския опълченец, Иван Цонков разплакан добавил, че следна турските башибозушки и черкезки отряди, които кръстосвали като е доживял да чуе отново руска реч в родната България, е готовселищата и избивали българското население. Навсякъде със своята да умре спокоен.дружина е и Иван Цонков. След приключването на бойните действияопълченецът е награден с ордени за храброст: 4 кръста за храброст Този интересен разказ слушах от правнука, който пък го знаел от свояи 4 медала. Най-скъпият от тях бил този, на който пишело: „Не нам, баща - внук на Иван Цонков. Чувството да се докосна до една толковане нам, а на имени твоему!“, връчен му лично от генерал Столетов. стара история ме накара да настръхна. Как да не бъда горда? Как да не се вълнувам от това, че по калдъръма на нашата тиха уличкаУспява да доживее Освобождението. Заселва се в Златица, където е минавал всеки ден един истински герой. Човек, достоен с делатадълги години е избиран за окръжен съветник, бил е и кмет на града, си, посветени на родината!работил е и като адвокат. Умира на 97 години, като доживява да чуеоще веднъж руска реч през 1944 г. по време на Втората световна Раждат ли се днес такива хора? Надявам се!война. През септември 1944 г. в дома му в Златица, пристигналмайор от Съветската армия. Старият опълченец посрещнал госта 23

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”Гр. ЗлатицаСУ „Св. паисий Хилендарски” „Подвигът на руската армия“ Автор: Георги Герджиков II място, категория „Писмена творба“ 24

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” Гр. Златица СУ „Св. паисий Хилендарски” Автор: Михаела Богданова, 8 кл. III място, категория „Писмена творба“ „Клисура – град на герои“Според преданието средногорският град Клисура е основан след падането в Копривщица и редактор на в-к „Нова България”, Рашко Блъсков и синана България под турско робство в една малка котловина между Стара му Илия Блъсков, редактор на сп. „Училище” (1870-1875 г.) - първотопланина, Средна гора и Козница (Кознешкия проход). Когато през 1870 г. българско периодично издание, специализирано по учебно-педагогическипредприемчивият абаджия от Клисура Дончо Шойлеков, връщайки се от и просветно- културни въпроси;топлите беломорски брегове, стъпил на първия клисурски праг, загледан всвоята земя, упоен от нейния топъл дъх, въздъхнал облекчено и възкликнал: „У народността и учението стоят главните начала, с които човещината напредва към своето от Бога назначение...без учение ни търговия, ни”Тази наша чудна земя най-приляга на Анадолския бодлив трън... Давам промишленост, ни земеделие не могат да бъдат удовлетворителни и даси дума, че на моите люде бял и червен трендафил ще донеса - нивята напредват... ний имаме голяма нужда от учение и учение здраво, народнода краси и кемери да пълни”. и наистина просветително. ”*кемер - кожен колан за пари Освен това Блъсков съставя и отпечатва и други книги, чрез които се стреми да всади високи нравствени добродетели и силни родолюбивиИ тази подбалканска котловина се превърнала в истински райски кът чувства у сънародниците си и особено у младите. Към тях той се обръщаза маслодайната роза. Но въпреки възходящото развитие на поминъка, с думите: „Деца! Обичайте отечеството си и винаги мислете за него...клисурци осъзнават, че трябва бързо да поемат факела на просвещението Хубава земя е, Боже мой, наша България! Да ти е мило и драго да ходиши възпитанието. по нея, да живееш в нея и да се наричаш българин. ”Непрестанния стремеж към прогрес оформил духовния лик на клисурското В един недостъпен старопланински букак, северозападно от Клисура,поколение от втората половина на XIX-то столетие. дето се мият водите на буен поток, било главното хайдушко сборище. Тук те давали вярна клетва за мъст срещу тираните. И сега това мястоЕдин постоянен поток учители и просветители започнал да се влива в се нарича Хайдушки дол. Другото хайдушко сборище било в най-гъстатаклисурската земя и уроците по родолюбие попивали дълбоко в сърцата на Средногорска гора, под връх Богдан, т.нар. местност „Хайдуталан”. Ихората. Големия родолюбец и просветител Христо Данов от Клисура към така Средногорският район започнал да се превръща в свърталище накилийните училища отворил ново класно училище през 1857 г. и основал непокорните.читалище „Съгласие”. Широка обществена и книжовна дейност развиваи друг клисурец - Марко Балабанов. Високо образован той редактира През есента на 1868 г. придружен от Тодор Данчев (Зографина) и отецсписание ”Читалище” и политическите вестници ”Век” и ”ХIХ-век”. От МатейПреображенски,апостолътпосетилКлисураиосновалреволюционенКлисура излетели безброй нови „факлоносци”: Стоян Д. Вежинов - учител комитет. През зимата пак доходил, придружен от Ангел Кънчев. След 25

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”Гр. ЗлатицаСУ „Св. паисий Хилендарски”посещението на Васил Левски, в Клисура съзряват нови идеи, мисли и Започнала подготовка за въстание. С една дума Клисура пламнала. Всекивълнения. Младите интелигенти започнали да се обединяват и да кроят се въоръжавал. Защуркали се по мазета и тавани, едни купували старитепланове за освобождението на България. пушки, други вземали по роднински, залагали мило и драго - крава, вол, топ плат, дюлово масло и ред други неща.В една късна мразовита вечер през 1876 г. по калдъръмената улица наполузаспалия вече град пристигнали от към Пирдоп двама пътници. Един от първите съзаклятници на новоизбраният от Волов и БенковсиБили облечени с турски дрехи, спрели и потропали в Павурджийския хан. революционен комитет в Пловдив е Никола Караджов. Той е най-прочутиятПосрещнал ги младия син на ханджията, Петър, и ги въвел в кафенето. и уважаван от всички просветени хора в Клисура.След кратка почивка те настоятелно помолили Петър Павурджиевда се яви при тях на разговор. Непознатите се интересували колко е Необикновеното писмо, което получава Никола Караджов от „Братяголямо селото, с какво се занимават хората, какви училища има, кои са Самоилови”, зазвучал като тръбен зов за борба, и в същия час той презрялучителите. Петър подробно, с увлечение, им разказал всичко за Клисура. имане и богатство и се отзовал в Клисура, за да поведе разбунтувалияСтранните пътници преминали на по-сериозни въпроси - за управлението се народ. След като взел живо участие в тричленната комисия пона общината, турските чиновници, броя на младежите, колко от тях са определяне тактиката и изготвяне програмата на бъдещите военниобразовани и т.н. След като отговорил, Павурджиев съобразил, че това действия, на път за Клисура, рано сутринта на съдбовния 20-ти април,не са обикновени пътници, а някакви народни дейци. Още същата нощ осъмнал в Копривщица и сам подкрепил налагащото се преждевременнотой решил да сподели това свое странно преживяване с Христо Филип провъзгласяване на бунта. Съдържанието на кървавото писмо, КараджовПопов и с 95-годишния клисурски свещеник поп Филип. Водени от някакво с едно мълниеносно прехвърляне на Средногорското възвишение Чумина,необяснимо чувство на вълнение младите Попов и Павурджиев отново само след час и половина, било известено в Клисура. Когато пристигналсе отзовали при непознатите мъже. Разговорът се развил в делова и в дома си още на вратата извикал:приятелска атмосфера, но съмнението все още ги смущавало. Усетилитова, двамата пътници им разкриват: „Не се безпокойте братя! Аз съм „Майко, жено, елате да ви прегърна, денят е един от най- големите дниПанайот Волов, някогашния шуменски учител, а другарят ми е Георги на българския народ. ”Бенковски. ” Караджов вече не бил обикновен човек, а буря, мълния, зареден в гърдитеРадостни тръпки обхванали сърцата на двамата млади патриоти. Волов с жив огън. Той се обръща към своите съграждани с думите:обяснява, че те са апостоли на свобода, пътуват като търговци с чуждипаспорти. Преди раздялата Попов и Павурджиев положили клетва. Първите „Е, братя! Многожеланият и многоочакван ден настана. Колебаниятасъзаклятници не затворили очи тази нощ. Всичко, което преживели през нямат място. Сърцата ни трябва да станат твърди и нечувствителни.тези часове, било така неочаквано силно, щото след като се разделили Трябва да изчезне от тях всякаква нежност. Нужни са коравина ис апостолите, не могли да познаят себе си. Наистина те не са вече жестокосърдечие. Няма съчувствие към сълзите на горките ни съпруги,Павурджиев и Попов, а „Братя Самоилови”, заклетите врагове и тайни нито съжаление към нещастните деца. Нека не ни трогват майчинитебойци срещу турския държавен ред. горчиви въздишки, нито тяхното отчаяние да отнеме мъжеството ни. Не съществува нещо, което да обичаме повече от Отечеството. ”Комитетът „Братя Самоилови” бил образуван без никаква клетва отХристо Труфчев, Христо Драганов, Стефан Почаков, Павурджиев и Попов. Всички, които носели фесове, ги смачкали с нозете си. Караджов искал 26

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” Гр. Златица СУ „Св. паисий Хилендарски”от тази многобройна тълпа, народ да направи, един човек и една воля се изсипало на склона. Разочарованието било скръбно и болезнено.- и успял. Той побързал да овладее конака, за да свалят действително Веднага започнали преработката на всички топове, подсилили ги сомразната власт и да се снабдят с още оръжие. Придружен от десетина дебели чембери, обвили ги отвътре с тенекия и отново ги изпробвали.най-лични въоръжени мъже - Цано Бояджийски, Нягол Бояджийски, Нешо На 26-ти април 1876 г., точно по пладне към Клисура се отправяли надБерберов, Христо Павурджиев и др., Караджов влязъл в конака и без 2000 башибозуци, въоръжени от глава до пети, разпръснати на верига,затруднение го превзел. От този момент Клисура била вече свободна, настъпили към злидолските бранители. Заглъхнала злидолската рекабез турско присъствие. от дивия вик на побеснялата тълпа. Объркан и смутен от силната въстаническа стрелба, врагът се огънал и започнал да се прегрупира.И божият храм откликнал синовно на дълга към отечеството. В килията Шепата въстаници мъжествено бранили укрепленията и били готовина метоха леели куршуми и правели фишеци. Църквата била превърната на саможертва. Но редиците им започнали да оредяват, топчетатав главен оръжеен склад на въстанала Клисура. да се пукат, пушките да намаляват и силите да не достигат. Пламъци обхванали цялата долина. Писък и плач разкъсвали простора. Клисура билаНяколко дни клисурци стояли из окопите в очакване на решителната потопена в кръв и за два часа дала 300 жертви. Тя станала вече една отсхватка с вековния неприятел, но тя все още не идвала. Това им давало костниците на България. През героичните Априлски дни, тя показалавъзможност за усилване на подготовката. пример за достойнство и чест.Кацарът, майстор Делчо изложил идеята си, че може да направи На 10 януари 1878 г. от Златица към Лъджене /днес с. Антон/ се движеладървено оръжие от черешово дуло. Военния съвет с възхищение приел колоната на генерал Комаровски. Той предприел решителна атака напредложението и му възложил да изработи за всички укрепления по силното Кознишко управление. Уплашените турци без да е гръмната иняколко дървени оръдия. една пушка, напускат позициите си и хукват през Копривщица за Пловдив. Ген.Комаровски с една колона победоносно влиза в Клисура и слага крайНа 25-ти април рано сутринта пред кацарницата стоели наредени всички на робството.топове. Нетърпението за неговото изпробване растяло. За такъвизбрали селския козар Иван Танков, който сам се появил и пожелал да се Българският народ цели петстотин години нито за миг не изменил наизяви, без да подозира, че влиза завинаги в българската история. Млад, своята вяра, език и обичаи. Българите никога не се отказали от борбатаоколо 30 годишен, симпатичен, як и набит клисурец се прочул, че ходи за освобождение. Бунтове, въстания и многобройни хайдушки дружинида лови живи мечета в Хайдушкия дол. От тогава му били измислили разтърсвали Османската империя. Въпреки, че годините минавали ипрякора „Боримечката”. Революционния комитет го имал за доверен поколенията се сменяли, приказките за царе и юнаци поддържали у народачовек. Поверявали му най-рисковите задачи. усещането за някакво минало, по-различно от робското му положение.„Хей, хора, брей!... Да знаете, че ще пукне топчето. На Зли дол ще го Водени от родолюбиви чувства и днес потомците на храбрите клисурци иопитваме... да не се плашат жените и дечурлигата... Няма читаци, няма! целия Средногорски регион с възстановки на събитията около извисяващияРахат си бъдете. Само ше го опитаме.” се над града паметник на Боримечката (дело на скулптора Методи Измирлиев) пазят паметта и саможертвата им жива за поколенията.Съобщението се повторило, чули го всички. При изпробването вместо Неговият подвиг е запечатан в редица български творби и картини, средоглушетелен трясък, се чул слаб дрезгав пукот. Топът цъфнал и джепането които и романът на Иван Вазов „Под Игото“. 27

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”Гр. ЗлатицаАграрно-техническа професионална гимназия, „Поп Недельо“ Автор: Теодора Георгиева, 9 а II място, категория „Рисунка“ 28

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” Гр. Златица Аграрно-техническа професионална гимназия, 140 години свобода „Златица помни“ Автор: Анна Георгиева, 12 кл. I място, категория „Писмена творба“ 29

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”Гр. ЗлатицаАграрно-техническа професионална гимназия, Свобода е способността на съзнанието да мисли и действа в Васил Иванов Кунчев, известен като Васил съответствие с волята на самия човек, но във връзка с по-висши Левски (на стар правопис: Василъ Лѣвскій), е български национален герой. закони и порядък. Това е способността човек да действа безпрепятствено и без ограничения според своите желания. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, Във философията идеята за свобода включва свободната основател на Вътрешната революционна воля, която контрастира с детерминизма. организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, зарадиВ политиката свобода е свободата от правителствена принуда. организирането и разработването на В теологията свобода е свободата от робството на греха. революционна мрежа за освобождаване В известен смисъл думата свобода се явява синоним на на България от османско владичество. „право“. Така например свободата на изразяване или Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да свободата на словото е една от най-важните граждански подготвят обща революция. Неговатасвободи. В Декларацията за правата на човека и гражданина мечта е чиста и свята република, в коятосвободата се определя като възможност човек да прави това, всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание. което не нанася вреда или щета на друг човек. • Георги Бенковски • Райна Попгеоргиева (рождено име: Гаврил Футекова-Дипчева, Груев Хлътев) е известна като Райна български Княгиня, е българска революционер, основна фигура в учителка, ушила главното организацията и въстаническо знаме на ръководител на Панагюрски Априлското въстание революционен окръг за в 1876 г. в IV-ти Априлското въстание. Революционен окръг. • В деня на обявяването на въстанието, тя го развява редом с Бенковски. 140 години свободаАвтор: Йоана Трифонова, Анелия Петрова 11 кл. III място, категория „Писмена творба“ 30

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” Гр. Златица Аграрно-техническа професионална гимназия,• Филип Тотю - български • Панайот Иванов хайдутин и Хитов (11 ноември революционер, виден 1830 - 22 февруари деец на българското 1918) - български национално - хайдутин, освободително национален движение през 19 век. революционер и четнически войвода.• През Възраждането Златица претърпява икономически • През 1872 г. в Златишкия метох Васил Левски основава разцвет. Основният поминък на населението било таен революционен комитет на Вътрешната скотовъдството и свързаните с това занаяти. Градът бил революционна организация. основен снабдител на Турската империя с овче месо и голям производител и износител на вълна. • През 1880 г. по силата на новоприетото административно деление Софийската губерния става• Този подем се отразил и на духовния, и културния Софийско окръжие, а Златишкото окръжие – Златишка живот в града. През 1777 г. била построена околия. Бурен митинг срещу Стамболовия режим през часовниковата кула, която е сред символите на Златица. 1888 г. става причина околийското управление и всички околийски служби да бъдат преместени в съседния • В началото на 19-ти век започва да функционира град Пирдоп. килийно училище. След Освобождението градът се развива като животновъден и растениевъден център. • При избирането на София за столица на България Златица е бил сред 4-те града, предложени за това. 140 години свободаАвтор: Йоана Трифонова, Анелия Петрова 11 кл. III място, категория „Писмена творба“ 31

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. пирдоппГТХТ „Никола димов”“, „Героите и събитията от моя роден край“ Автор: Мариела Рашкова, 10 а III място, категория „Рисунка“ 32

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. пирдоп пГТХТ „Никола димов” Даниела Луканова, 12 клас, I място категория „Писмена творба“ Никола ПушкаровХората правят историята. А пирдопчани има с какво да се гордеят, защото ум, той е получавал сериозни предложения за високи постове. Желаниятаимат интересна история. За съществуването на град Пирдоп има сведения му обаче са били свързани с Пирдоп. Там възобновява читалището, къдетооще от епохата на неолита. Открити са останки от късноантично и организира редовни сказки с научен характер. Организира трудови инициативиранносредновековно селище. Едно от известните древни имена на моя роден за разширяване сградата на читалището и залесяване на голите склоновеград е Протопопинци. За това пише в книгата си „Пирдоп в миналото и сега“ на околните хълмове. През 1911 г. по предложение на Пушкаров се създаваМетоди Стоянов. Едно от древните културни средища в близост до града Почвен отдел към Министерството на земеделието и той става началнике Еленската базилика. Манастирът е значителен книжовен център, който на секцията. До 1914 г. той провежда редица проучвания и пише обстойнифункционира до края на 17 в. Предполага се, че там е съставен Пирдопският научни трудове. Същата година е изпратен в Германия със задачата даапостол, един от важните паметници на среднобългарската литература. В специализира почвознание. През 1919 г., вече завърнал се в България, е назначенграда има два музея - „Лукановата къща“ и родната къща на Никола Пушкаров. за директор на Земеделската опитна станция, която по-късно по негово предложение бива прекръстена на институт, а секциите - отдели. НамираЗнам къде се намира малката къща, в която е роден Никола Пушкаров. земя, върху която да построи Института. Но новата власт го уволнява.Скромна, тиха и спокойна, с малки прозорчета и с кокетно малко дворче За щастие през 1926 г. е върнат на работа в Земеделския изпитателенотпред. Различна от днешните огромни сгради с всички удобства. И в този институт. Продължава да се труди с неуморен ентусиазъм и си поставядом се е родил основателят на почвоведството у нас, човекът, чието име за цел да проведе цялостно изучаване на почвите в страната. Години наредднес носи Института по почвознание в гр. София. той кръстосва сам и със собствени средства равнините и планините на родината, изучавайки свойствата и закономерностите на почвите. Плод наНикола Пушкаров се ражда през 1874 г. Завършва основното си образование в този труд е създадената от него през 1931 г. първа подробна почвена картасвоя роден град и гимназия в София. Преподава като учител в с. Мирково. Той на страната, която представлява крупно научно постижение. Той изпечатвапреподава в Скопската българска гимназия и там става член на Вътрешно картата със собствени средства, придобити чрез заем от Ючбунарскатамакедоно-одринската революционна организация. Пушкаров е редактор на популярна банка, който изплаща до края на живота си.организационния бюлетин „Свобода или смърт“. Участва в Илинденско-преображенското въстание. След поражението на въстанието той се Приет и отритнат, животът му е между „Осанна“ и „Разпни го“. Но такивазавръща в София, където дълго време е укривал Яне Сандански в дома си. са били времената. Дали само тогава? Животът на Пушкаров може само да ме накара да променя себе си. Не откривам страх, не откривам нежелание,Пушкаров е не само учител. Той е бунтар от малък. Историографите сякаш този човек е носел и създавал духа на своето време. Силно е вярвалпишат, че прилича на дядо си. В един определен момент от живота си той в своята мисия.защитава правата на учителите като организира протест. Оценяван като 33

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. пирдоппГТХТ „Никола димов”Денислава Лалова, 11 клас, II мястокатегория „Писмена творба“Да тачим и пазим свободата ниКогато се замисля за свободата в съзнанието ми изникват думите на Мигел де Бело Янчев Вутов е роден през 1853 г. Едва на 24 години се записва на службаСервантес в произведението му ‚‘Дон Кихот“: „Свободата, Санчо, е на върха в българското опълчение, в което служи от 20 юни 1877 г. до 18 юли 1878 г.на копието!“. Живот и свобода добива само воюващия всеки ден за нея. Той ще Опълченец е в 3 опълченска дружина, с която взима участие във военнитепроживее живота си с противници в непрекъснат бой. Част от тези идеали походи, участва в битката за Шипченския проход от юли до септември 1877се откриват в мисленето на нашите предци, борейки се за свободна България. г., при завземане на укрепения лагер до с. Шейново на 28 декември 1877 г. и доТози път е бил вдъхновението и по време на Сръбско-българската война от с. Тъжа на 16 януари 1878 г. Гордо се е бил под Самарското знаме, докато е1885 г., Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. С тези думи на уста бил контузен. На 4 декември 1880 г. е награден с бронзов медал за заслугитебългарите са влизали в боевете по време на двете Балкански войни и двете си в българското опълчение. Като част от 3 опълченска дружина той получаваСветовни войни. Идеалът за свобода и днес може би не е изгубил своя смисъл и медал „За храброст“, т. нар. Гьоргевски кръст. Бил е честен човек, койтои значение. Борбата не се води в планините или в окопите, но в самите нас. никога не е бил опорочаван. Дори след Освобождението когато като голямаБлагодарение на вярата, надеждата и подкрепата на българските възрожденци, част от опълченците попадат в нищета, той устоява идеала си за честност.патриоти, герои и национални легенди в днешно време може свободно да водим Занимава се с превоз на стоки и обработки на земи.тази битка за свободата. Ако Гьотевият Фауст бе българин, то той щеше дае горд да види бленуваната от него „Земя свободна на свободни хора „. Делата му оставят завет към нас, по-младите - да тачим и пазим свободата ни, да обичаме Отечеството ни, да градим с разум и сърце, отговорноЗащото сега имаме именно това - Свобода. Свободата да се борим и свободни и вдъхновено своя нов, по-добър и красив свят, за да бъде в сигурни ръцеда се примирим. Свободни да отстояваме своите лични права и свободни да бъдещето на България! Хора като героят Бело живеят в покорена България,позволим на някой друг да ги „отстоява“. Свободни да бъдем такива, каквито но непокорния им дух неустоимо копнее за свобода, братство, равенство. Засме и свободни да жертваме идентичността си, да се само жертваме в името великата кауза отдава най-скъпото - живота си, защото повече обича земятана Родината си. Най- общо казано с една дума - свободата е избор. си. За него има ценност само онова, което изразява героизъм, освободителни стремежи - национални и общочовешки. Той е бил уверен и е продължавалРовейки се в миналото на града ми открих много примери за хора, които са напред. Може би жаждата за свобода го е карала да вярва, че ще се пребори.възприемали тези идеали и са се борили да донесат свободата на българския И сега макар и рядко да има хора като него - да сливат думите с делата, данарод по време на Османското владичество, като Ботевият четник Димитър жертват личното си спокойствие за другите, за България - аз вярвам, че щеНочев и първият почвознател в България Никола Пушкаров. От градът ни достигнем истинските човешки ценности и ще бъдем добри едни към други.са тръгнали и много опълченци, борещи се срещу многохилядната армия на Това е надежда за един по-добър живот в родината.Сюлейман паша. В търсенето си да дам пример за човек, който устояванапълно идеала, че свободата на България ще дойде с оръжие в ръка, се срещнах Девизът на родния ми град Пирдоп „Горди с миналото, уверени в бъдещетос потомците на опълченеца Бело Янчев Вутов. Неговата история е пример, „ се опира изцяло и на примера за героя Бело. На неговата светла вяра, чече цената на свободата ни е висока и свята и сме длъжни да бъдем отговорни винаги ще има българи, които да продължат заветите му и да следватпред българските идеали и национални интереси! примера в борбата на свободна България. 34

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. пирдоп пГТХТ „Никола димов” Богослава Минкова, 10 клас, II място категория „Писмена творба“ Героите и събитията от моя роден край: Да съумeeм да запазим свободата сиКогато се замисля за свободата, вярвам, че тя и днес не е загубила своя свобода, и смятам, че имам основание да гледам с увереност насмисъл и значение. Благодарение на вярата, надеждата и подкрепата това, да бъде свободна и да се възроди моята страна.на българските възрожденци, патриоти, герои и национални легендисега сме тук и можем да говорим за свобода на словото и за свободна Преди години имах щастието да се запозная лично с ветеран отБългария. Свободата е избор, а човекът е свободен. Златица, избрал да се бори и саможертва в името на свободата и на отечеството ни. Срещата се проведе през 2003 година в градСвободен да се бори и свободен да се примири. Свободен да отстоява Златица, целта на която беше ветеранът да разкаже личните сисвоите лични права и свободен да позволи на някой друг да ги спомени от времето на войната. Сгуших се до него и с интерес и„отстоява“. Свободен да бъде такъв, какъвто е, както и свободен любопитство се заслушах в разказа му. Спомените от миналотода жертва собствената си принадлежност и индивидуалност, за да му преминаваха през него като забързана река. Чувстваше тъга,се саможертва в името на Родината си. носталгия, но и гордост, защото е жертвал живота си за една благородна кауза - да победят хитлерофашизма.Когато си спомням за времената на Левски, Ботев, Каравелов, загероите от моя роден край, за времена на робство, в които макар Венелин Григоров Червенков - участник във Втората световна война.народа да е окован във веригите на робството, мисълта за свобода Роден в град Златица на 10 октомври 1920. Разузнавач в челния отряд,се запазва жива в съзнанието на поробените. Ако го нямаше този 42-ри пехотен полк във Втората фаза от войната. Охранителнаустрем, тази надежда, тази вяра как би могъл да оцелее този народ? войска, участвал в много сражения, най- голямото било в Страцин.Тъй като никой няма власт над мислите им, те запазват идеята за Награждаван с медали и орден „За храброст“. За съжаление той вечеспасение и превръщат свободата в нещо реално. Благодарение на не е сред живите, но аз ще запазя скъп спомен за него и за неговатавярата, надеждата и подкрепата на българските възрожденци и саможертва в името на свободата и на отечеството ни.герои, сега сме тук и можем да говорим за свобода на словото и засвободна България. „Чудно нещо са спомените. Те са нещо като забързана река, като ненаписана книга, която по всяко време четем или като филмоваКато съвременен, млад, образован и проспериращ човек, притежавам лента, в която са заснети моментите от живота на всеки един отосъзнат граждански дълг и за мен самата има само една безусловна нас, режисирани от собствената ни съдба. Някои от споменитесвобода - тази на осъзнатата човешка воля. Тя ни дава възможността пазим в тайна, с други общуваме, за да разкажем за изминалитеда изберем от кое да сме свободни и кога да се обвържем, за да се дни от нашия живот. Когато се замислих за фронта почувствахпосветим на нещо което намираме за по-важно дори от самата тъга и болка по погубените младини. Когато честваме победата на 35

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. пирдоппГТХТ „Никола димов”хитлерофашизма във Втората световна война, ние участниците, непокорния им дух неустоимо копнее за свобода, братство, равенство.смятаме, че нашата изява допринесе за спасяването на страната ни За великата кауза отдава най-скъпото - живота си, защото повечеи тя остана в тези си граници до днес. Затова победата е нашият обича земята си кърмилница. За него има ценност само онова,най-достоен празник и пожелавам на всички българи и най-вече на вас, което изразява героизъм, освободителни стремежи - национални имладите, да обичате родината си, да се радвате на крепко здраве, общочовешки. Заклеймява тиранията, родоотстъпничеството, лъжеустойчивост на духа, да имате сили и търпение в дните, които ви патриотизма, овчедушието. Днес обществото ни пак е разделено -предстоят, за по-достойно оцеляване. Висока и свята е цената на на два полюса: политиците и народът, жаден за нормален живот. Акосвободата ни и сме длъжни да бъдем отговорни пред българските хора като обикновения човек дядо Венко бяха тук, в ежедневието ни,идеали и национални интереси! А моят призив към вас, младите, е нямаше да са доволни. Ние не даваме всичко от себе си за по-добрада успеете да съхраните и предадете на поколенията си идеите на България. Няма го стремежа за равноправие и справедливост.нас, по възрастните. Да тачите и пазите свободата ни, да обичатеОтечеството ни, да градите с разум и сърце, отговорно и вдъхновено Въпреки, че животът не е спестил горчилките и мъките, коитосвоя нов, по-добър и красив свят, за да бъде в сигурни ръце бъдещето е поднесъл на ветерана от Златица, оптимизмът му по време нана България!” - тихо нареждаше героят от Златица. войната може би е идвал от пламъка и жаждата за свобода, която е носил в себе си. Той вярваше, че именно тя му е дала сили и не биВисока и свята е цената на свободата ни и сме длъжни да бъдем могла да изчезне никога. През всичките тези години тя му е давалаотговорни пред българските идеали и национални интереси! Неговият увереност да продължава напред. Аз също вярвам в този пламък изавет към нас, по-младите бе да тачим и пазим свободата ни, да в това неугасващото желание да се преборим с тиранията на мояобичаме Отечеството ни, да градим с разум и сърце, отговорно и народ във времената на жаждата за свобода, доброта и постиганевдъхновено своя нов, по-добър и красив свят, за да бъде в сигурни на истинските човешки ценности. И вярвам, че и сега макар и рядко,ръце бъдещето на България! Животът му би бил добър пример за нас! има хора като него - да сливат думите с делата, да жертват личното си спокойствие за другите, за България. А това е надежда за единХора като дядо Венко от Златица живеят в покорена България, но по-добър живот в родината. 36

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. пирдоп пГТХТ „Никола димов”Стефан Паприков и Стефан Паприков е роден на 12 Паприков е народен формирането на април (24 април нов стил) 1858 г. представител в XVII Пирдоп. Участник в Старозагорското Обикновено Народнобългарската армия въстание 1875 г., Априлското събрание (1914 – 1919). В въстание 1876 г и Сръбско периода 1915 – 1918 година е ‘’Мълвата за геройски подвизи Българската война председател на Комисията за на българи юнаци бавно, но 1885 г. По време на подпомагане на войнишките вярно е прониквала и до най- Балканската война (1912 – 1913) е семейства. затънтените краища на представител на България при Генерал-лейтенант Стефан България, идеята за борба с Главната квартира на сръбската Паприков умира на 30 май турците, макар и твърде армия. Той участва и в българската 1920 година в София. смътна, е почнала да си про- делегация за сключването на бива път’’. Лондонския договор през 1913 г.Малко известен но изключително важен ‘’Така формираното Българскомомент от биографията на Паприков е че опълчение бързо се обучавалотой е автор на едно от първите на военнотоизключително подробни научниизследвания на българското опълчение изкуство. Ревността напрерастнало в българска армия след опълченците в обучението иОсвобождението.Макар недовършено усвояванието на войнскатаизследването дава изключително ценнаинформация. дисциплина са били изумителни. НовацитеНастоящата презентация предлага няколко опълченци след едномесечноцитата от този найстина капитален обучениетруд.Прави впечетление изключителноемоционалния, на моменти, изказ. са били готови войници’’.„Героите и събитията от моя роден край“ Автор: Нико Масленков, 9б III място, категория „Писмена творба“ 37

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. пирдоппрофесионална гимназия по механоелектротехникаХристомир Раев, 8 клас, I мястокатегория „Писмена творба“Героите и събитията от моя роден крайВ родното ми градче Пирдоп няма калдъръмени улички, но и днес се Господ разпределял Земята, нашите праотци били заети да воюват заусеща присъствието на ветераните, включили се активно в боевете своите предели, да бранят с чест и слава братята, сестрите, децата,по време на Руско-турската война. За това свидетелстват хилядите майките, бащите, бабите, дядовците, внуците си... Оказало се, че непожълтели страници, изписани със самоотвержеността на пирдопчани, останало нищо за тях, но Бог им отредил късче от рая и днес многокоито отказват да склонят глава пред вековния гнет. Образите на от чужденците, посетили България, твърдят, че прилича на земен рай.„гордия планински орел” княз Момчил Пирдопски, хрониките на даскалТодор Пирдопски, описващи турските зверства и насилията, на които Такъв е и моят роден град Пирдоп, в който съм отраснал, в който достойное подложено населението всекидневно, разкриват мъката и болката на живея и вярвам, че е най-уникалното и красиво място за живеене.българите, които безславно гинат от произволията на поробителите. Втози безпросветен мрак искрата на любородието пламва с великолепния Зареял поглед някъде в безкрая, отново си задавам един и същ въпрос:препис на „История славянобългарска”, направен от Даскала. „Едва ли по света има място по-прекрасно от това?!”ДориднесдочувамеехотооткопитатанаАспаруховитеконе,отразенов Чувство на гордост и възхищение изпълва сърцето ми, душата микънтящия му вик: „Тук ще бъде България!” Минаваме с трепет по тайните прелива от възторг... какво повече може да иска човек. Само в моятахайдушкипътечки,заслушанившепотанавековнатагора,ипродължаваме България, станала част от Европа, мога да получа това удовлетворениепо невидимите следи на Левски, който през 1870 г. учредява в Пирдоп и гордост, които ме пренасят във времето на велики герои, епохалниреволюционен комитет, за да продължим със спомените на Ботевия битки и сюблимни моменти, белязани от ненадминатия героизъм начетник (Димитър Тодоров Ночев), който след гибелта на Ботев влиза в „шепа опълченци”.Пирдоп, заедно с още трима четници, за да засвидетелства верносттаси към народ и родина. От спомените му са съхранени няколко страници, Сред дебрите на природните усои, прикрили следите от стъпките нано това ми стига да мечтая след време да отглеждам децата си в моя знайниинезнайнивойни,отдалиживотасизасвободатанаОтечеството,град, да разказвам историята на Пирдоп на внуците си под асмата на осъзнавамзащомалцинасепрестрашаватданапуснатзавинагиБългария,родната си къща. Това е вечната и непреходна истина, съпътстваща други отказват да приемат, че могат да живеят в чужбина, защотовсеки българин до края на дните му. нашата татковина е с вековна история и човек винаги се връща към корените си. Препоръчвам ви да посетите Пирдоп, за да преоткриетеНебихмогълдасипредставяпо-прекрасномястоотмоятародина,защото малка частица от нашата България, която остава завинаги в сърцата ни.в моите вени тече българска кръв, моето минало пулсира в душата ми,искам да посветя живота си на България, за да се събуждам всяка сутрин Ниесмеистинскибългари,достойнинаследницинаСтараВеликаБългария.с неописуемото усещане, че съм истински жив и съм свободен да обичам Колкото повече знаем за миналото си, толкова повече спомени свещенивсичко българско и родно. Детството ми е обвързано с преданията и ще възкресим от забвението, което заличава много от нещата, коитолегендите на Балкана, затова днес ще ви споделя една тайна. Когато и до днес са гордост и светиня. 38

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. пирдоп професионална гимназия по механоелектротехника Сейрийе Байрямова, 8 клас, II място категория „Писмена творба“ Героите и събитията от моя роден крайВъзможно ли е човек да е напълно независим? на пролетния вятър, отнесена в безкрая с кънтящите във въздуха бунтовни песни, опазили надеждата, че един народ ще възкръсне катоСвободата - липса на ограничения или привидно робуване на феникс от пепелта на отломките, съхранили вярата, че българитепредразсъдъци? ще докажат на света, че са достойни синове на Велика България.Истинската свобода е необходимост както за отделния индивид, С гордост и достойнство сакралният камбанен звън възвестяватака и за народа. И личността, и хората, ако се наложи, трябва да през вековете великата победа, поставила едно ново начало.отстояват свободата си. В това отношение българският народ всвоето вековно съществуване е демонстрирал свободолюбивия си дух Закърмени със заветите на смели и достойни мъже, отгледани отпо неопровержим начин чрез непрестанните бунтове, постоянните майки юнашки, израснали с гордост и чест като бранители на свещенавъстания, безбройните хайдушки чети, безсмъртния устрем към земя, извоювали сами жадуваната, непостижимата свобода...независимост във всяко едно отношение. Неслучайно девизът набългарските революционери е: „Свобода или смърт!”, защото изразява Сигурно и вие като мен продължавате да си задавате същия въпрос:непоколебимостта за саможертва в името на Отечеството, но и Свободни ли сме днес?символизира изконната непримиримост на народа ни към произволиятана потисниците. Надявам се, че идните поколения, скланяйки глава в знак на почит и признателност, ще се гордеят с факта, че са българи и ще завещаятСвободата за българина е памет, свещен завет и хилядолетна посланието на предците: светът не се нуждае от красиви думи, атрадиция, разпространена по четирите краища на родината с полъха от самоотвержени дела! 39

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. пирдоппрофесионална гимназия по механоелектротехникаТодор Ненчев Душанцалията Животът на Тодор в Копривщица Тодор Ненчов Душанцалията (споменаван и като Тодор  Клетата вдовица постоянно Душанов) е български била ругана, че е родила национален революционер, бунтовник. виден деец на Априлското въстание, делегат от  Преместила се за да избегне Копривщеца в събранието на турската мъст. Оборище и член на Копривщенският комитет.  Майката на Тодор продала  Тодор се приютил в къщата на Павел Стойчев Копривщица щом застудяло Роден е на 27 юни 1844 г. Рибаров от Пирдоп и и заживял отново с майка си. Обесен е от турците в напуснала селото. Пловдив след разгрома на  Започнал да учи за шивач и въстанието през 1876 г. абаджия.  Родолюбиви копривщенци го отвеждат в Одрин защото мюдюрина на града и буйният Тодор спорели и се мразели. По пътя на баща си в Родолюбието надделява чужбина  Тодор се интересувал от  Тодор има състояние в От Одрин Тодор международна политика и Кайро. заминава за Цариград, непрекъснато следял събитията където абаджийството на Балканите.  Макар и много далеч от му не провървяло та родния край е бил близък започнал търговия.  По това време в Египет сновели на революционния кипеж в много българи , а най-вече Средногорието. След това посетил копривщенци и затова Тодор Египет – Кайро и бил известен за това, що става  Предполага се, че може би Александрия. из България и най-вече в тук се е запознал с Гаврил Средногорието. Хлътев /наречен по-късно Срещнал приятели на Георги Бенковски/. баща си и с тях заработил добре.  От Египет закупил голямо количество сяра, която успешно пренесъл до Душанци за производство на барут. „Тодор Душанцалията“ Автор: Алекс Томов, 11аII място, категория „Писмена творба“ 40

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. пирдоп професионална гимназия по механоелектротехника Николета Миндилова, 8 клас, III място категория „Писмена творба“ Героите и събитията от моя роден крайРодното ни място е всичко онова, от което се нуждаем и за което хилядите знайни и незнайни войни герои, обезсмъртили българския дух:се борим цял живот. Домът, родът, родовата памет са неизменна „необятни кръгозори оставят окото да се рее свободно, до насита.част от историята на родния ми град Пирдоп. Сред изникналите Тишина. Покой. Свобода”, „Педя свободна земя, в която мъждукав съзнанието ми спомени изплува родната ми къща, от която се искрата, за да избухне като пламък в уречения час”.открива панорамен изглед, който изпълва сърцето ми с вяра, че товасвято за мен място е единственото на света, съхранило съкровения Автентичността на преживяното, съчетана със сантименталнатаспомен за дедите ми. атмосфера на изключителни състояния на духа доказва, че никога не ще забравим посланието на една свещена дата в календара наЗа мен тук е началото и краят на Пътя през годините, побрал в българската национална история. Победата на пирдопчани, воденисебе си цял един свят. Миналото на Пирдоп поражда у мен онова от княз Момчил Пирдопски, в която е посочен предводителят наособено чувство за родова принадлежност, без което не бих могла да турците Орхан, свидетелства за несломимия дух на българите ипродължа напред. Носталгично и с известна боязън се преоткривам извечната им мечта за свобода.в завещаното от предците ни. Пишейки тези редове, усещам непознато копнение в духа, мислите миНедавното визира паметта и паметното чрез идиличния живот в се реят сред спомените за Ботев, който пише след Освобождениетотихото подбалканско градче, възкръснало сред руините на забвението, неговият четник Димитър Тодоров Ночев, макар че са запазени няколкоза да съгради мост между минало и настояще. Историческа значимост страници, четейки между редовете, преоткривам свещените заветии патриархални повели обграждат с тайнственост това закътано на историята, за да пребъдем в следващите столетия.местенце, закърмено със свободолюбивите идеи на Апостола насвободата. Преоткриваме корените си в незначителната шепа пръст, Може би тогава и вие ще си отговорите на съществения въпрос:изтичаща между пръстите ни, но пропита с кръвта на поборниците какъв е смисълът от свободата днес?за свобода, в душата ни се съживяват непонятни вълнения, в сърцетони се настаняват спомени свещени за велики битки. Едва тогава настоящите редове ще придобият истински смисъл!Градчето ни радушно посреща гостите си с предания и легенди отнезапомнени времена, за да документира онези емоционални, идейнии социални установености, регламентирани от себеотрицанието на 41

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. пирдопСУ „саво савов”„Начало на априлското въстание“ „Корабът Радецки“ „Райна Княгиня“ Автор: Радина Георгиева, 7б Автор: Зоя Димитрова, 6а Автор: Ивана Петрова, I място, категория „Рисунка“ II място, 7а, III място, категория „Рисунка“ категория „Рисунка“ 42

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. пирдоп СУ „саво савов”„Прекосяването на Балкана от руските войски“ „Хвърковатата чета“ Автор: Василена Петканска, 12б Автор: Добри Димитров, 10б I място, категория „Рисунка“ I място, категория „Рисунка“„Посрещане на руските войници в Средногорието“ „Моите идоли на свободата“ Автор: Тодор Иванов, 10б Автор: Симеон Георгиев, 9б II място, категория „Рисунка“ III място, категория „Рисунка“ 43

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. пирдопСУ „савО савов”Йоана Василева, 6 клас, I мястокатегория „Писмена творба“Опълченецът от село КоланлареВ един зимен ден се връщах от училище. На път за вкъщи минавах през освободителна война. Сражавал се на връх Шипка и в битката прицентъра на с. Чавдар. Покачих се на дървеното мостче и в далечината Плевен. За проявения героизъм при боевете той получил ордени ивидях един прегърбен дядо, който се подпираше на своя бастун с медали. Единият от медалите се наричал “Георгевски кръст“. Следедната ръка, а с другата носеше препълнена чанта с покупки. Когато Руско-турската освободителна война се завърнал в родното си село.се приближих, видях че това е дядо Георги, прадядото на двама мои Бил в село Джурилово, когато получил награда за участие в боеветеприятели Ивон и Христо. Той също ме позна. Предложих му да нося двадесет акра гора, двеста акра земя и две дворни места. Едноточантата с покупки. Тръгнахме по заснежената пътека. Приближихме дворно място го подарил за построяване на църква. Получил земягрупа деца, които се радваха на пухкавия сняг и правеха снежен човек. в София „Булини ливади“. Той се отказал от нея, за да се върне в с. Коланларе. Панчо Угринов бил кмет на селото и един от основателитеНеусетно стигнахме къщата на дядо Георги. На прага ни посрещна на кооперация “Възкресение“.баба Тинка, неговата съпруга. Тя се зарадва, че съм помогнала насъпруга й. Предложи ми да ме почерпи чаша чай и аз приех. В къщата Опълченецът създал семейство на двадесет и шест години. Отбеше топло и уютно. Докато чакахме чая, с дядо Гошо си говорехме. първата си жена ТотаИзведнъж забелязах на стената портрет на мъж с дълга брада. имал шест деца. СледПопитах кой е човекът на снимката. И той започна своя разказ. като тя починала, имал две деца от втората сиГеорги Илиев Комитов е роден на 9 май 1935 год. Има две деца - Илия жена Христина. Бащатаи Иван Комитови. Той е единственият жив внук на Панчо Стоилов на дядо Георги - ИлияУгринов. Дядо Гошо разказа по спомени за своя дядо, каквото са му Стоилов е от първатаразказвали неговите близки, защото той е роден една година след жена на Панчо Угринов.смъртта на дядо си (1934 г). Илия Стоилов кръстил първия си син на своя баща.До края на Османското владичество преобладаващото население в село Опълченецът много обичалКоланларе (днес с. Чавдар) било мюсюлманско. Малко били българските внука си Панчо и често госемейства. Не е имало много участници в Освободителната война. държал на коляното си. Бащата на дядо Георги еЕдинственият опълченец от селото бил Панчо Стоилов Угринов единственият от децата(Комитата). Роден през 1854 г. Когато станал на седемнадесет години, на Панчо Угринов, койтонеговият баща го завел чирак в Турция. Там чиракувал две години и кръстил децата си така, чеслед това заминал за Русия. Записал се да участва в Руско-турската те приемат като фамилия 44

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. пирдоп СУ „савО савов”прякора, на своя дядо (Комита). Най-малкият син на Илия се казва те са се превърнали в пламъци. При боевете през ОсвободителнатаГеорги Илиев Комитов. Неговите деца и внуци също са Комитови. война са буйни огньове, които стопили веригите на петвековнотоПризнателните жители на с. Чавдар са кръстили улица на името на робство. Ние сме длъжни да пренесем през времето на нашатаединствения опълченец от селото (Панчо Стоилов Угринов). история мечтите на героите за по-добър живот.Унесена от увлекателния разказ на дядо Георги, не усетих как бързо е Свободата за мен е да виждам птиците, които летят безгрижноминало времето в топлата, уютна стая. Изпращайки ме до външната в небесата над родния ни край, да звънят звънците на стадатаврата, той ми благодари за постъпката, която съм направила за него. из зелените поля, да слушам безгрижния смях на децата. МечтаяКаза ми, че се надява да има повече млади хора като мен, които да хората да бъдат по-усмихнати, любезни и състрадателни един къммилеят за своя род и роден край. друг. Възрастните хора да живеят спокойно без тревога и заплахи от неприятелите. Родителите да изпращат спокойно децата си наТръгнах по утъпканата бяла снежна пътека. Замислих се колко знайни училище и в детските градини.и незнайни герои са се борели за свободата на милото ни Отечество.Тази борба е започнала от малките искрици, запалени от Васил Левскив сърцата на поробения ни народ. По време на Априлското въстаниеАз съм щастлива, защото съм свободна. Бъдещето е в нашите ръце и трябва даго променим към по-добро.Аз с дядо Георги 45

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. пирдопСУ „саво савов”Румяна Павлова, 7 клас, II мястокатегория „Писмена творба“Свободата преди и днесСвобода - чувство, което всеки иска да изпита. Да може да мисли, За мен свободата освен начин на живот, е и неувяхваща мечта.живее и работи по свой начин. Да прави това, което обича и желае. Мечта е била и за живеещите под робство, които показали своятаДнес ние, българите, имаме такова право. Но дали оценяваме това, борбеност, своя дух и сила, всеотдайност и героизъм, за да се избавяткоето имаме и заслужено ли е то? от него. Тя също е и спасение. Спасение за тези, които преди били измъчвани и изнасилвани, гладували и били избивани без съд и присъдаБлагодарение на богатата родна история разбираме колко могъща от поробителите. Тя е щастие. Щастие за поробените, които живеелии колко силна е била българската държава. Армията ни се е борила далеч от своите семейства и роден дом, далеч от своите споменидокрай, никога не е позволила друг народ да плени нашето знаме. и своето детство. За тях свободата е била красивият живот,Националните ни герои смятали смъртта, свързана с борбата за който никога не изживели, но знаели, че би бил щастлив. Но най-вечеосвобождение, за най-красива. Те били готови да пожертват живота свободата е богатство, което трябва да оценим и да съхраним.си, за да извоюват свободата на родината. Това бил техният идеал,причината, заради която живеят и се борят. Освобождението е великото нещо, което предците ни са извоювали с толкова болка, мъка и труд. Нещото, което е давало надежда и силаДнес е различно. Смятам, че хората приемат свободата за даденост. на наранените и тъгуващите, на отрудените и волевите българи.Въпреки че всички са запознати с делата на Левски, Ботев, Раковски Нещото, което ние днес притежаваме, но трябва още по-високо даи другите наши възрожденски герои, те не намират постигнатата с ценим. Това е свободата! Извоювана с кръвта на дедите ни, тя ни давакръв и жертви свобода за нещо, което е безценно скъпо, за извоювана смисъл за живота, цел и посока, тя е верният компас, който винагис безсмъртие мечта, а я приемат за неделима част от всекидневието. да следваме, който трябва да опазим и да предадем на бъдещитеТвърдя това, защото не проявяваме достатъчно признателност поколения, защото тя е причината да сме тук сега - щастливи ии благодарност към всички загинали и борили се за свободата ни. независими. 46

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. пирдоп СУ „саво савов” Николета Додова, 5 клас, III място категория „Писмена творба“ Имало едно времеИмало едно време... така започва всяка една приказка. Аз няма да ви от турци сме се освободили. Има едно стихотворение, което е достаразкажа приказка, ще ви разкажа една истинска история, която е дълго, но винаги когато го чета или слушам как някой го чете, нямаболна тема за българите. Искате ли да разберете защо? Преди 140 как да не се разплача и да не се гордея че съм българка.години на 3 март 1878 година сме се освободили от робството, коетое било цели 5 века. Болна тема е за българите, защото през тези 5 Стихотворението започва така: О, Шипка...! Това стихотворениевека или цели 500 години робство са били измъчвани по различен и е написано от Иван Вазов. Има още едно стихотворение, което азнай-жесток начин. Предпочитали са да се самоубиват, отколкото много уважавам:да попаднат в ръцете на аскерите или още по-лошо в ръцете набашибозуците. Какво означава башибозук ли? Башибозук означава О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш?човек, който на младини е бил войник, той взима своя внук и го учи Гарване, и ти, птицо проклета,как да убива, коли и измъчва беззащитните поробени българи. Да, на чий гроб там тъй грозно грачеш?...минаха 140 години от Освобождението на България от турска власт, Стихотворението е написано от Христо Ботев.но какво от това. Васил Левски, Георги Бенковски, Христо Ботев, За мен най-великото място и най-великата забележителност наИван Вазов и много други български революционери и писатели дали България сеживота си за родината, която най-много уважават. Седя и си мисля: намира на връх Шипка. Намира се там, защото там, на този ден сеВ днешно време има премиери, президенти, министри, управляващи е водилаБългария. Чудя се, защо не може хора като Левски, Ботев, Раковскида ни управляват? Защо? Ще отговоря и на този въпрос! Не може, Руско-турската освободителна война. За мен 3 март не е някаквазащото, ако ни управляват такива хора, ние няма да знаем какво е важна дата в календара, за мен тази дата е символ, символ на това,алчност, измама, кражба, няма да знаем какво е лъжата и какво са че България я е имало, има я и сега, и ще продължава да я има ощеубийствата. Колкото и да звучи странно всеки човек е изграден от много, много дълги години!тези частици, които изграждат неговия характер. И независимо далиси добър или лош, ти си човек. Има една поговорка, която казва така:„Ако го нямаше злото, нямаше да виждаме доброто и обратното“.Да си българин в днешно време е голяма чест. Чест е, защото в онези500 години, в които ние българите сме били измъчвани и тормозени 47

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. пирдопСУ „саво савов”Йоана Дуракова, 9 клас, I мястокатегория „Писмена творба“Улицата на моето училищеТя е винаги шумна и весела, изпълнена със смях и глъчка. По нея можеш От град Пирдоп е имало 37 опълченци, което доставя гордост и ува-да видиш забързани малки ученици с пъстроцветни чанти, влюбени жение на града, защото през тези години не е бил град, а съвсем малкотийнейджъри, усмихнати учители. Това е улицата на моето училище, селище, но с големи и велики хора, жадуващи за свободата. Но... Каквона моите съученици и приятели. всъщност е свободата? Да, за едни свободата е човешко право, други смятат, че тя е отговорност, трети се борят за нея, защото я при-Всеки ден аз минавам по тази улица, но едва наскоро се замислих, че емат за необходимост. За мен свободата е възможност - да уча, даимето й носи смисъл и послание. Смисълът на един подвиг и посланието мечтая, да бъда себе си. А когато имаш всичките тези неща осъзнавашна един човек - Димитър Савов. Той е роден през 1839 г. в град Пирдоп в колко важно е да я пазиш.семейство на терзия (шивач). На 14 години, Савов остава сирак заеднос 2-годишното си братче - Атанас (1851 г.), което Димитър отглеж- От днешна гледна точка ние по друг начин мерим свободата. От самотода. През 1876 г. и двамата братя заминават за Сърбия и се записват си раждане сме свободни. Свободни сме да учим, да се забавляваме с при-като доброволци в Сръбско-турската война. След това се записват в ятели, да пътуваме, да реализираме мечтите си. Понякога се оплакваме,българското опълчение като доброволци в руската войска за Руско-тур- че сме зависими от родителите си, а те - от своите задължения. Носката война. Димитър Савов е зачислен във втора дружина, а брат точно тази „зависимост“ ни прави отговорни. Колкото и свободни даму - Атанас Савов - в четвърта. Димитър освен че се притеснява за сме, ние сме длъжни да се съобразяваме с всичко, което ни заобикаля.войната, се притеснява и за брат си, защото са разделени и го е страхда не му се случи нещо. Понякога мерим свободата с везните на материалните интереси, а забравяме, че тя е състояние на духа. Няма по-красиво изживяванеБратската му обич не стихва дори във време на войни, на жестокост от това, когато излезеш на улицата и се разминеш с хора, да можеши безсилие. За проявен героизъм в боевете при Шипка и Шейново Ди- да ги поздравиш, да разговаряш с тях и да се усмихваш. Затова съммитър Савов е награден със Знака за отличие на военния орден „Св. благодарна на героите от моя роден край. На тяхната саможертва сеГеорги“. Доживява Освобождението и след него го избират за кмет на гради българската свобода и нашето бъдеще.град Пирдоп (1879-1883). Става депутат в Учредителното и ПървотоВелико народно събрание и участва в изготвянето на Търновската Затова и улицата на моето училище е изпълнена с живот - млади хораконституция и избора на първия български княз. Умира през 1926 г. На като мен, които са избрали училище със стогодишна история, с тра-него кръщават внучката му Димитрина Савова, която е родена в град диции и новаторски дух. Горда съм, че тази улица на младостта носиПирдоп през същата година. Дълги години тя е актриса, обявена за името на опълченеца и строителя на нова България - Димитър Савов,почетен гражданин на град Пирдоп. защото свободата е избор - най-достойният избор, който човек може да направи. 48

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край” гр. пирдоп Свобода СУ „саво савов” Димитър Велков, 12 клас, II място категория „Писмена творба“ Стига ли таз едничка свобода, да кажа кой съм, какво мога Те са имали своя живот, своята мечта, своята борба.и защо съм на света. Свободата да избирам своя собствен А сега е наш ред да тръгнем по стъпките на нашта свобода, път, свободата да се радвам на духовний ми кът. към нашите мечти, към нашето извисение на духа. Тази свобода никой не може да даде, не може да отнеме, „Времената са различни, свободни сме сега!“, но наистина не може и да спре. ли вярвате на таз лъжа. За тази свобода човек сам трябва да се отдаде, да си я Може физически да е така, но още ни контролират, още позволи и да се оставя да го поведе. определят нашата душа. Да го поведе към подвига велик, към това място във Сега е борбата за най-важната свобода - Свободата на съзнанието на личността. Свободно да изразявам това в душата, където той ще е щастлив. мене, да живея в мир, любов и вдъхновение, да знам кой Малцина се осмеляват да съм и защо съм на света. поемат отговорността и на Да, това е свобода! себе си да се уповават, на себе си да дадат крила за свободния полет на духа. Но ето, че ги има в нашата история необозрима - хора достойни, със смели сърца, дават своя пример мълчаливо и ни насочват към освобождението от поредното ни иго. Това са велики личности, не само революционери,книжовници и бунтовници, но и обикновени хора, своята сила съзнаващи - силата на избора да бъдат вдъхновяващи, отстояващи и утвърждаващи себе си, своите идеи и свободата си дори.Това са свободните хора, дали свободата първо на себе си, а после на народа.49

Ученически конкурс „140 ГОДИНИ СВОБОДА. Героите и събитията от моя роден край”гр. пирдопСУ „саво савов”Цветелина Кръстева, 10 клас, III мястокатегория „Писмена творба“И Челопеч е допринесъл за свободата на БългарияСвободата е способността да избираме по кой път да поемем, кое Освен храбрите освободители, редом до мъжете са и много смелирешение да вземем и какво наистина искаме. По време на Османското жени, които без да се замислят, им помагат с каквото могат. Такававладичество тя е осъзната от нашия народ необходимост. След е Куна Грамова от Челопеч. По онова време тя живее в местносттажестокото потушаване на Априлското въстание надеждата не „Равна“ над Етрополе. През скования от студ Балкан, през дълбокитеугасва. Пламъчето й бързо се разпространява из всички части на преспи, независимо от виелиците, с детето си в ръце, тя многократнопоробена България. Разпалва се и в моя роден край. преминава разстоянието между родното си село и Етрополе. В пелените на дъщеря си челопеченката носи записки с разузнавателниОще преди началото на Освободителната война из Стара планина сведения за турците, които предава на командването на рускитеброди четата на Ильо войвода. Един от тези, които се включват в войски в района на Златишкия проход.нея е челопеченинът - Кара Иван. Той избира пътя и местностите,през които преминават четниците, а по-късно помага на руските Благодарение на подвига на такива герои днес гордо крачим из улицитевойни, като ги насочва къде да разположат оръдията си. С четата на Отечеството, радвайки се на най-ценното - Свободата. Всекиучаства в боевете срещу поробителя. един българин трябва да знае и помни историята си, защото тя е нещото, което ни обединява, държи ни единни и силни като нация.Той не е единственият герой. По южните склонове на връх Мургана, Дава ни надежда за настоящето и осмисля бъдещето.между селата Челопеч и Църквище по време на Руско-турскатавойна се водят ожесточени битки с турските редовни части. В тяхпадат много убити, а над 1000 руски войници премръзват, зарадитежките зимни условия. Тези боеве започват на 17-ти ноемврии завършват на 21-ви декември 1877 година. В отряда на генералНиколай Курнаков заедно с руските войни се бият геройски многосмели мъже от близките села. 50