BIT_winners_Web

2017

КОРИЦА 1: „Златишка килимарка·, автор Димана Арнаудова, III клас, I място КОРИЦА 2: „Пеене на пръстените·, автор Цветомира Петкова, III клас, II място „Златишка килимарка·, автор Димана Арнаудова, III клас, I място „Българско съкровище - Кукери·, автор Цветелина Минова, III клас, I място „Селска идилия·, автор Александра Кънева, IV клас, II място В изданието са публикувани автентичните творби на младите автори. Изображенията в него са предоставени от участниците в конкурса и от интервюираните от тях лица.2

Скъпи читатели, ска история·. Тези срещи се превърнаха в истински уроци поВече шест години Програмата за корпоративна социална родолюбие, които провокираха интереса на децата към род-отговорност „Култура и национална идентичност· на „Ела- ното извън обхвата на това, което традиционно се препо-ците-Мед· АД и „Геотехмин· ООД инвестира в инициативи дава в училище. Уроците бяха ценни заради споделения опит иза патриотично възпитание на младите хора. Дарителски- илюстрирани с кратки филми. По-големите ученици получихате кампании за книги и ученическите конкурси „Родният напътствия как да подготвят своите проекти.край в моите очи· (2015 г.) и „Мечта за свобода· (2016 г.)насърчиха стотици ученици от училищата в Eтрополе, Зла- Конкурсът се проведе през април и май 2017 г. Учениците сетица, Мирково, Челопеч, Чавдар и Копривщица да покажат състезаваха в две възрастови групи – от 1 до 4 клас и отсвоята съпричастност, родолюбие и художествен талант. 5 до 7 клас, разделени в три конкурсни категории – рисунка, статия и интервю. В навечерието на Деня на славянскатаПриродните забележителности, историческото наследство, писменост и култура 24 май наградихме 84 творби.героите и бележитите личности на родния край вдъхновя-ваха участниците в досегашните ни конкурси за съчинение, Щастливи сме, че получихме вълнуващи журналистическистихотворение и рисунка. творби с фотографии и рисунки, които ще споделим с Вас на страниците на тази книга, посветена на съкровищата отПрез 2017 г. решихме да ги предизвикаме да бъдат открива- миналото. Вярваме, че така животът и трудът на хората оттели. Да „възкресят· миналото, като разкажат истории от миналото ще оживее и в настоящето.всекидневието, бита и труда на хората от своя роден край.Задачата на учениците в конкурса „Съкровища от минало- Благодарим отново на екипите на 7 – те училища партньорито – животът и трудът на хората от моя роден край· на Програмата - СУ „Христо Ясенов· и ОУ „Христо Ботев·беше да влязат в ролята на любители-етнографи, художници в град Етрополе, СУ „Св. Паисий Хилендарски· в град Зла-или журналисти, за да ни разкрият интересни и достовер- тица, СУ „Любен Каравелов· в град Копривщица, ОУ „Георгини факти за личности, събития или места, за занаятите, Бенковски· в село Мирково, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий· вритуалите и песните, за любимите рецепти или просто за село Чавдар и ОУ „Св. Св. Кирил и Методий· в село Челопеч,предметите, характерни за живота в миналото. на партньорите от „Българска история·, на журито в конкур- са и най-вече на участниците и техните семейства, коитоПо наша покана по време на конкурса учениците от 7-те учи- изпълниха тази идея с живот!лища се срещнаха с представители на сдружение „Българ- На всички, които държат в ръцете си тази книга, пожелаваме приятно пътуване в света на съкровищата от миналото, открити от младите приятели на Програмата ни „Култура и национална идентичност·. „Елаците-Мед· АД и „Геотехмин· ООД 3

4

ОУ „Георги Бенковски·, с. Мирково Как е протичал моминският виСтефка Вълева, 3 клас, II място, живот, къде стекатегория „Интервю· излизали, къде саМИРКОВО - БИТ, ОБИЧАИ И ТРАДИЦИИ В МИНА- били срещитеЛОТО между момите и ергените?Интервю със Стоимена Дешова - За себе си не мога даСтоимена Александрова Дешова е родена на 23.09.1935 г. Жи- кажа, защото се омъ-тел е на село Мирково, община Мирково, Софийска област. Тя жих много млада. Мо-е моята прабаба, която много интересно и увлекателно раз- мите и ергените изли-казва за бита, обичаите и традициите от миналото. заха по улицата, която Стефка и баба СтоименаА сега, чрез моето интервю ще се опитам да ви пренеса в е от площад „Разкола”миналото на нашите предци... до площад „Хармана” в село Мирково - наричаше се „Движение”. Също така, момите и ергените се срещаха по традиционни-Добър ден, бабо! Днес съм дошла при теб, за да те празници. Момите ходеха на седенки да плетат и шият.ми разкажеш за бита и традициите в село Мир- Есенно време, след като реколтата се прибереше от полето,ково. Нека да започнем от семейството и дет- се правеха тлаки, на които се сплиташе лук, белеше се и сеството. Колко деца сте били? На какви игри сте ронеше царевица и т.н. Девойките пееха песни, а ергенче-играли? Как и с какви дрехи сте се обличали? тата се закачаха с тях. Двойките, които са се харесали, се сгодяваха и впоследствие сключваха брак.Добър ден, Стефче, добре си ми дошла! Ще ти разкажа, раз-бира се! Родена съм в село Мирково. Аз съм най-малкото от Къде са се раждали децата и имало ли еобщо четири деца - все момичета. Едно време почти във вся- някакъв обичай след раждането?ко семейство имаше по 4-5 деца, а в някои дори повече. Об-леклата ни бяха ръчно шити и изплетени, износваха се от Освен бабите-акушерки имаше акушерка, завършила медицин-по-малките деца в семейството. Детството ни премина в ско училище. Първоначално децата се израждаха по домовете,игри на улицата. Играехме на народна топка, гоненица, ашици след това имаше родилен дом в селото, в който аз лично съм(ашиците се правеха от краката на агнетата), на стражари родила трите си деца. След изписването на бебето се месе-и апаши (когато стражар хванеше апаш се казват следните ше погача от някое дете като теб, с двама живидуми: „Стражарска марка бум - печат’’), на дама и др. родители, а когато раждането е било у дома - питката се ме- сеше в деня на раждането. Канеха се само жени, които носехаКъде и до кой клас сте учили? сладки или сладкиш.Кои предмети сте изучавали? Бабо, като заговори за обичаи и традиции, раз-В наше село винаги е имало училище с прогимназиални класове кажи кои празници и как точно са се празнували?- от 1 до 7 клас, в последствие и 8 клас. Аз и моите сестрисме завършили 7 клас. След това, по желание се учеше в гим- На Бъдни вечер се подготвяше трапеза с постни ястия, сва-назията в гр. Пирдоп, а семействата с финансови възможнос- ряваше се обезателно фасул, пълнени чушки, тиквеник, ошав ити изпращаха децата си в технически училища в гр. София. се месеше питка „Бъдник”. Нова година се празнуваше. Варе-Предметите които изучавахме бяха около 10 на брой - българ- ше се пача и се правеше баница с късмети. Празнуваше се наски език, математика, география, история... мегдана с духова музика и народни хора. Всички бяха облечени в носии. На този ден се почита обичая „Наричане на пръстена” 5

- в средата на мегдана се слага отрязано и накичено дреново и берекет. дърво (дрян), а до него се слага менче пълно с вода, в което момите си оставят пръстен или друга вещ. След това по-въз- Доколко са се променили традициите и растна жена от селото нарича всяка една вещ от менчето, обичаите през твоя поглед? като предсказание каква ще е годината на момата. Васи- льовден сега се празнува на 1 януари, а тогава го празнувахме - Според мен са се променили много. Ето, например все на 4 януари. В местността с параклиса „Св. Петка· в тези го- по-малко хора спазват постите. Годишният събор на Мирково дини се провеждаше събора на селото. Празнуваше се първия вече не се провежда на Светли петък и не е в местността петък след Възкресение Христово, наричащ се Светли петък. с параклис „Св. Петка·. Семействата вече са с по 1-2 деца. Всички отиваха до там с волове и каруци. Рогата на воловете Повечето млади хора отиват да учат, работят и живеят в боядисвахме с червена боя за яйца. На поляната под параклиса големите градове, а селата се обезлюдяват. Въпреки това в беше народното веселие, свиреше духовата музика, пееха се нашата община се стараем да поддържаме местните обичаи песни и се играеха хора. Традиционният курбан се готвеше до и традиции, за да ги предаваме на следващите поколения. параклиса, освещаваше се и се раздаваше на хората за здраве ОУ „Георги Бенковски·, с. Мирково Гергана Стойнова, 5 клас, III място, Тодор Маринов, 5 клас, III място, категория „Статия· категория „Статия· ЛЕГЕНДА ЗА ОБРОЧИЩЕТО „СВЕТИ ГЕОРГИ· ИСТОРИЯТА НА СМОЛСКО Един любопитен поглед на малко известни неща от историята на село Смолско Оброчището „Свети Георги· се намира на два и половина ки- лометра от Мирково в местността „Грашина·. На мястото Историята на селото започва от българския владетел Са- в древността е имало църква, а в по-късен етап е построен муил. По онова време Смолско е било на границата. Владе- параклисът „Свети Георги·. телят Самуил смятал смоляните за свои най-силни и верни другари. Те живели под крилото на манастира. В периода 997- Съществува предание, според което оброчището е открито 1014 г. е изградено първото село Опор. На смоляните им вика- по съновидение на жена, която вижда в съня си как гори огън ли смочко. По времето на Османското владичество също се на живота в местността ·Грашина·. При обработка на нива- среща това название. Смолско взема важно участие в Осво- та е открит каменен кръст с надпис. Храмът е възстано- бождението на България. На 20 април 1876 г. Филип Свинаров вен 1933-1934 година. Свети Георги е закрилник на войната и от Петрич обявява, че въстанието е започнато. В селото са скотовъдците, затова е най-уважаваният светец. изработени няколко черешови топчета. Под ръководството на Георги Бенковски населението тръгва към Петрич, къде- На Гергьовден на оброчището се събира многобройно насе- то е разположена най-голямата артилерия от черешови топ- ление. Прави се курбан за здраве и благоденствие. Прави се чета. При потушаването на Априлското въстание, селото е молебен за благополучие. Полага се обилна трапеза. Населе- опожарено два пъти. Смята се, че първият път е опожарено нието се весели - играят се хора, пеят се песни. под ръководството на Захари Стоянов, а вторият път от Поверието повелява, че от мястото на оброчището първа турците. Смолско извървява до край своя победен път - село- трябва да си тръгне жена, която кърми. то е освободено точно на Нова година – 1878.6

ОУ „Георги Бенковски·, с. МирковоЙорданка Младенова, 7 клас, III място,категория „Статия·ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ И ФАКТИ ОТЖИВОТА НА ХОРАТА В СЕЛО МИРКОВОСело Мирково е разположено в западната част на Златишко– Пирдопската котловина. На изток е оградено от ниски хъ-лмове, покрити с буйна тревиста растителност. Оросяваноот бистри, пенливи рекички то е населявано от тракитеблизо хиляда години пр. н. е. В землището на Мирково са на-мерени следи от дълбока древност. В местността „Могила·са открити следи от неолитно селище.В местностите „Денина плоча·, „Ялмово тепе· и „Хрискова-та плоча· са намерени останки от тракийски селища.В местността „Араму дере· е открита гробница от римсковреме. Стари поверия гласят, че името на селото идва отпървия му жител - българина Мирко.Преди Освобождението селото е било населявано от бълга- Царевицата също се е брала на ръка, след което хората сари и турци, които са съставяли две махали - в горната живе- се събирали на седенки, за да я белят. На тези седенки, освенели турците, а в долната българите. По време на турското че се е работело, са се пели и много песни. Всички присъст-робство много мирковчани се препитавали от гурбетчий- ващи на седянката са били гощавани с домашно приготвениство. Те са се отличавали като много добри майстори, за- ястия. Гозбите са били много вкусни, защото са приготвянинаятчии, зидари, дърводелци, железари, млекари и търговци. със свинска мас или с домашно избито масло. Преди годиниВ историята на Мирково важни събития са отварянето на децата не са яли шоколад или други лакомства, а са се рад-първата пивоварна на Балканите и сформирането на Първа- вали на домашно приготвени бонбони, рачел, курабии и пес-та Българска кооперация, известна като спестовно земе- тил, който са поднасяли обикновено по празниците.делско дружество „Орало·. По-късно като приемник на „Ора-ло· е създадена кредитната кооперация „Пчела·.Преди 100 години не е имало магазини. Хората сами са про-извеждали всичко, което им е било нужно, за да могат дапреживеят. Земеделска техника не е имало и всичко се е из-вършвало на ръка. Орането е ставало, като са били впряганиволове и крави. Жътвата се е извършвала със сърпове. 7

ОУ „Георги Бенковски·, с. Мирково лис. Света Петка е почитана като покровителка на селото, Даниел Богданов, 7 клас, III място, децата и болните. Денят се чества в петък след Великден. категория „Интервю· На самия празник има молебен и курбан за здраве и Благоден- ствие. Когато завърши празнуването, всички на керван тръг- ЖИВОТЪТ И ТРУДЪТ НА ХОРАТА ОТ МОЯ КРАЙ ват към селото, като гледат първа да е жена, която кърми момиче. Вярва се, че ако на деня вали, годината ще е плодо- Цонка Александрова Маринкова е родена на 6 април 1936 г. родна. Дългогодишен ръководител на фолклорен състав за обред- ни песни и обичаи към НЧ „Христо Ботев 1884”. Лауреат на Оброчището „Св. Сисой· се намира над селото в полите на престижни награди от съборите за народно творчество в Стара планина. Светецът се счита се изцелител на болни и гр. Копривщица празникът в негова чест е 6 юли. Оброчището „Св. Спас· се намира в местността „Бърдо·. Про- Известно ми е, че сте радетел за съхраняване на меня се в зависимост от Великден и се празнува 40 дни след народните традиции и културните ценности в него. Вярва се, че светецът помага реколтата да се запази с. Мирково. Разкажете ни нещо за построяване- от суша. В местността има построен параклис. то на църквата „св. Вмч.Димитрий” и кои оброч- ни места почитат мирковчани. Разкажете ни какви по-забележителни народни обичаи има в селото. Църквата е построена през 1834 г. от майсторите Минко и Дело и с огромната помощ и доброволен труд на мирковчани. Един ден преди Коледа се празнува Бъдни вечер. В ранни зори Материално строежът е бил подпомогнат от мирковския ва- стопанката замесва пита, а стопанинът приготвя бъдника, къф в Цариград. Иконите са дело на Давид Зограф, Иван Не- за който се слага в огнището вечер. На вечеря се слагат делков и Иванчо Зографа (от 1850-1860 г.) Днес църквата е 7,9,11 ястия, съд с жито, орехи, и паница със свещ, която се една от малкото в България с позлатено кубе. В района на запалва. Преди да започне вечерята трапезата се прекадява селището има няколко оброчища, които се тачат като свети с жар и тамян, като стопанка изрича благословии за здра- места. Оброчището „свети Георги· се намира в местност- ве и плодородие. Всеки си взима от разчупената пита, за да та „Грашина·. То е открито след съновидение на жена, чиято бъде благословен хлябът, който ни храни. Сутрин на Коледа, нива е била в този район. Светецът се смята за закрилник на коледарската дружина е очаквана във всеки дом. Коледарите войската и на скотовъдците. На празника Гергьовден на обро- пеят обредни песни и стопанката ги дарува с краваи, орехи, и чището се събира многобройно население и се прави молебен сушени плодове. Стопанинът ги черпи с бъклица, в която има за здраве и благополучие. Раздава се курбан. червено вино. Оброчището „Св. Св. Константин и Елена· се намира в мест- Друг обичай е пеенето на пръстените. На 31 декември през ността „Таушан тепе·. Честването се извършва на 21 май. деня се отсича и се кичи дряново дърво, което се поставя в Смята се, че светците се почитали, за да бъде предпазена котел с прясна изворна вода и жито. Котелът е завързан с реколтата от бури и гръмотевици. На близкото изворче се червен конец и китка със здравец и бръшлян. Пръстенът се връзват червени конци за здраве и благополучие. изнася вечерта на мегдана, свири духовата музика и момите Оброчището света Петка се намира около два километра от и момците пускат в котела своите нишани. На другия ден по селото в едноименна местност, има скромен издигнат парак- обяд дряновото дърво се изнася на площада, пеят се обредни песни:8

Викна Здравко от камика, Впрягали каруца с волове, товарели дървено рало и шинник,здрава, здрава годинчица, зърно и отивали на нивата. По време на заораването и зася-Сеферинке, гиздава девойко. ването се спазвали много обреди. Преди заораването стопа- нинът, който държал предварително приготвената китка еНаричат се нишаните от котела – най-често за момците се наричал:пророкува, че ще станат даскали, а момите на следващатагодина, че ще се омъжат. Мирковчани ще раздрусат дряна, Да са роди там дето рало одище му кажат здрава, здрава годинчице до година по-здрава, и там дето не одище откъснат от него клонче и ще го занесат вкъщи с вяра- и там да са роди та са наоди.та за благополучие. АМИНЙордановден или Богоявление се празнува на 6 януари. Вярва След засяването се е наричалосе, че на Богоявление водата се кръщава и придобива голяма за плодородие и берекет:сила против всяко зло и болести. Рано сутринта в местна-та църква се отслужва тържествена литургия, след което Най-малкото жито,започва шествие с хоругви до реката. Там свещеникът хвър- да даде висок клас като мене!ля кръста в реката и се вярва, че който първи хване кръста От едно зърно иляда да станат.ще получи божията сила. Да дава господ берекет. Да има жито много,Друг е обичаят Сирни заговезни. Празникът е свързан с ку- кукуруз много, деца да се народят повече.керските игри на т.нар. Сурати. Счита се, че те прогонват Много здраве и дълъг живот за всички.студената зима и злото от хората. На Сирни заговезни ве-черта по-младите взимат прошка от по-старите, а младо-женците от кумовете. Най-често отговорът за прошка е:Да ти е простено от мен,бога и вси небеса.Въртят се оратници от четвъртито дърво и слама, защо-то се смята, че огънят има силата на светлината, коятопрогоня мрака. На вечеря се прави т.нар. амкане. На червенили бял конец се слага халва и се закачва на тавана, така чевсеки да може да си отхапе.Разкажете ни нещо за поминъка на мирковчани.Много важно за хората е било заораването и засяването иочакването на плодородна година. На заораването и засява-нето са присъствали всички членове на семейството. Раносутринта стопанката приготвяла питка и поставяла в ме-ден съд китка с босилек и здравец завързана с червен конец. 9

ОУ „Георги Бенковски·, с. Мирково„Жътварки·, автор - Стоилка Стефанова, III клас, „Село Мирково·, автор - Александра Стойчева, I клас,I място, категория „Рисунка· I място, категория „Рисунка· „По жътва·, автор - Димитър Мирчев, III клас, „Мома за вода·, автор - Радостин Божков, III клас, II място, категория „Рисунка· III място, категория „Рисунка·10

ОУ „Св. Св. Кирил и Методий·, с. ЧавдарМирена Василева, 1 клас, II място, Само пеехте ли на седенките?категория „Интервю·КАК ДА СЪХРАНИМ И ПРОДЪЛЖИМ А не! Събирахме се през дългите зимни нощи моми и ергени.ТРАДИЦИЯТА ПРЕЗ МОЯ ДЕТСКИ ПОГЛЕД Ние бродирахме, плетохме, пошивахме карета, предохме вълна с хурка, а ергените ронеха царевица и ни помагаха да навивамеЗдравейте! Аз съм Мирена. В къщата съм на Стаменка Ивано- преждата. Така ставаха задявките между момите и ергените.ва Стоянова от с. Чавдар. На прага ме посреща една засмянажена на около седемдесет години. Въпреки възрастта си се А какво си правела през другото време?занимава със своята правнучка. Когато пораснах, започнах да работя на страна от вкъщи.Бабо Стаменке, ти си дългогодишна самодейка в Работех в килимарски цех в гр. Златица. Правехме персийскибитовия хор към читалището в с. Чавдар. Можеш килими. Те се работят на прави станове с вълнени конци, отли да ми разкажеш как започна да пееш? които се правят фигурите на килима. А вкъщи помагах на мама да тъчем черги. Те се тъкат на домашен стан, на който сеНай напред от баба си съм се научила да пея. Ходех заедно с нея седи. Под краката се слагат летви, които движат нищелките.по сборове и по седенки и още продължавам да пея. Нищелките работят, преждата минава между нишките и се тъче.Какви награди сте получавали? А получавала ли си награда като си работила?Една от най-ценните награди на нашия хор е, когато участва-хме на фестивал през 1972 г. в гр. Хасково. Спечелихме Лауре- Да , когато работих в килимарския цех, получавахме и паричниат. Наш ръководител беше маестро Владимир Владимиров, кой- и материални награди. Като имаше празник имаше и първенец.то по него време беше директор на националното училище за Спомням си, че веднъж ми подариха една ваза.фолклорни изкуства „Филип Кутев· в град Котел. Друга същотака ценна награда е на международния фестивал в гр. Правец Времето лети с увлекателния разказ на баба Стаменка. Труднопрез 1984 г. Тогава спечелихме 1-ва награда. Сега в преддверие- ми е да се разделя с тази мила жена, но тя трябва да обърнето на читалището са изложени много наши грамоти и плакети внимание на своята правнучка.за участие. Където сме ходили, все сме донасяли награди.Ще ми изпееш ли една много, Бабо Стаменке, знам че и внучката ти пее много хубаво на-много някогашна песен? родни песни, синът ти също е самодеец, който пее. Знаеш, че и аз обичам народните песни. С удоволствие участвамЩе ти изпея една която пеехме на седянка. във всички концерти. Когато съм на сцената, сякаш све- тът се преобразява. Чувствам се невероятно щастлива.Седя що, седя, седянка айде та Ноне да те заведа Скоро участвах в обичая „ Лазаруване·. Ходихме по къщитеНоне ми, Ноне байчова, у вази да си отидеш. в селото да поздравим за здраве. Пяхме лазарски песни, иг-захвана да се разтуря, рахме хора, а хората ни се радваха от сърце и ни дарявахаНоне ми, Ноне байчова. Поведе Иван, Нона яйчица. Искам от сърце да ти благодаря и да ти пожелая даЗахвана да се разтуря, Заведи я до високи порти, си жива и здрава! Нека и твоята правнучка да заобича на-всеки си дома отива, Потропа Нона на порти родната песен като тебе, като мене, защото „който пее,кой с брата кой с братовчеда, излез ми майчо отвори. зло не мисли.· 11

ОУ „Св. Св. Кирил и Методий·, с. Чавдар Йоана Калудова, 7 клас, II място, категория „Интервю· МИНАЛОТО ОЩЕ СТОИ И НИ НАПОМНЯ ДА МУ БЪДЕМ ВЕРНИ Хубаво е, човек да запази българското у себе си и да знае какви са съкровищата от миналото му, ето защо аз направих това интервю, за да може българинът да не забравя корени- те си, да се гордее с тях и да изважда поука от миналото ! Интервю с Мария Добрева Пенелова, 81 г., пенсионер от с. Чавдар Моля, представете се с няколко думи! Аз съм Мария Добрева Пенелова от село Чавдар, където съм и родена. Постоянният ми адрес е ул. „Иван Филипов· 1 и имам две дъщери, двама внуци и четирима правнуци. Всеки знае, че жътвата по ваше време е била на житото, аз и родителите ми отивахме на нивата и го съвсем различна. Бихте ли ни разказали повече прибирахме в къщата ни, където го обработвахме. за нея? Как обработвахте житото? Когато бях млада, аз много помагах на родителите си. Бях ученичка в седми клас, ала тъй като нямахме финансови След като сме го прибрали в къщата ни, го изсипвахме на възможности, аз приключих училище и отидох на нивата да двора, като го пръскахме и след това впрягахме кравите, работя. Да, определено животът на българина коренно се които с помощта на дикани, го вършееха. По време на вър- промени. Едно време жъненето беше съвсем различно от се- шеенето, падаше слама, която я събирахме и прибирахме гашното. Преди си спомням, че първо житото трябваше да в отлаканата, защото я използвахме. Останалото жито се засее и това го правеше моят баща с помощта на волове се обработва с веячки и от там го прибирахме в хамбари. или крави и с черек. Черекът представляваше дървени леге- Спомням си, че пеехме песни по време на обработката, а и ни, от които житото се взимаше и се сееше из цялото поле, по време на жъненето и така се забавлявахме. като човекът хвърля и обикаля. След това воловете или кра- вите се впрягат в брана и така житото се засява. През про- Спомняте ли си песен, която пеехте по време на летта житото пониква, а през есента започва да се жъне жъненето или обработването му и ако е така, с помощта на сърп или жътварка, като с паламарка, която бихте ли я изпели? представляваше ръкавица, житото се хваща и със сърпа се отрязва и така до край. Когато вече житото е отрязано, се правят снопове, а от тях правехме кръстец, който е висок и го оставяхме две седмици, за да засъхне. След засъхването12

Да, разбира се! Аз никога няма да забравя как се веселихме с джетата за зашиване трябваше да са по-големи, защотоприятели и как винаги накрая на песента се качвахме една дюшеците са по-големи. Направените от слама дюшеци повърху друга, като се провиквахме, а ехото ни се разнасяше наше време се наричаха сламеници.от ливада на ливада, а ние се смеехме! Това е невероятно! Повечето хора днес казват,Жънала мома ниви, ниви златокласни че днешният хляб не е това, което е било еднона големе ниве на широка поста. време. Ще ни разкажете ли какъв е бил стариятЙоздол иде змейо, моме му се моле: хляб?-Пусни мене, змейо, дома да си ойда,дома да си ойда, майка да си вида, Да, донякъде хората са прави, защото вкусът, който бешедевет годин стана, дома не съм била, на нашия хляб е много по-различен. Затова аз много обичам,мойта стара майка черна кърпа носе, когато на Коледа се съберем и аз правя домашна пита, зачерна кърпа носе, мен ме жива жали! да може цялото ми семейство да усети вкуса на истинскияКопала е мома на голема нива, хляб. Преди брашното минаваше през сито. За да стане са-на голема нива, на широка поста мото тесто за хляб, трябваше да се сложат необходимитеЙоздол иде змейо, мома му се моли продукти, които бяха брашно, сол и мая. След като направим- Пусни мене, змейо, дома да си хода тестото, го оставяхме да втаса, след което го режехмедома да си хода, либе да си вида, и го правехме под формата на хляб. Тези форми на хляб гидевет годин стана либе не съм вишла! слагахме върху дъска, с която отивахме до селските пекар- ни, където ги печахме. Много рядко се срещаха в нашетоБраво, чудесна песен! Споменахте, че сте приби- село такива пекарни, но за сметка на това хората, коиторали житото, защото сте го ползвали. За какво ги държаха, изкарваха доста добри пари, тъй като ние сиго ползвахте? плащахме.Да, така е! По наше време житото се използваше най-вече Чудесно, била сте много работлива, аплодисмен-за храна на животните. Също така с помощта на слама ние ти! Предполагам, че преди не сте се обличалиизработвахме сами своите дюшеци и възглавници. така. Ще ни разкажете ли повече за миналото ви облекло?Как изработвахте сами своите дюшеци ивъзглавници ? Да, правилно! По мое време нямаше точно определено об- лекло. Всеки носеше това, което му приляга и това, коетоМоята майка шиеше по мярка черджета, които бяха два чиф- имаше. Обаче мъжете единствено носеха чешири, които сета. Тези два чифта се зашиваха един за друг и се получава- състоят от риза и домашни панталони, а жените носехаше възглавница, която от едната страна трябва да остане различно облекло, като ризи, престилки с гайтани и литаци,незашита, защото оттам трябва да се вкара слама и да а всяка една женска дреха имаше своята различна шарка.се напълни възглавницата. Аз много обичах, когато моятамайка слагаше във възглавницата ми също и билки, тъй катоте миришат добре, а на мен ми беше приятно. Дюшецитесе правеха по същия начин като възглавниците, само че чер- 13

ОУ „Св. Св. Кирил и Методий·, с. Чавдар начин се предава от поколение на поколение. Вайдудула се Станислава Радева, 4 клас, III място, правеше. 1965 г. беше първият национален събор и там чи- категория „Интервю· талището спечели бронзов медал. Тинка Панкова и Цеца Кю- ПЛАМЪЧЕТА НА НАШЕТО МИНАЛО чукова се явиха самостоятелно и те бяха спечелили също медали. И сега има художествена самодейност, но мисля, че Ненка Караджова е съпруга на Нено Караджов, дългогоди- е по-така... Когато аз напуснах читалището в хора за на- шен учител и директор на Основно училище - село Чавдар. родни песни бяха 35 човека. Много бяха. Ходили сме. Златни Библиотекар в читалище „Надежда - 1900·, дружинен ръ- медали много сме печелили. Много известни изпълнители са ководител. идвали и тука. В Правец спечелихме златен медал. Ходихме и в Съюза. Добър ден, госпожо Караджова! Бих искала да ми Другите самодейци ме имаха като роднина. Така и аз съм разкажете някои интересни неща от миналото го чувствала. Много близки бяхме. Всички се обръщаха към на нашето родно село. Какъв е бил поминъкът на мен с „Лельо Ненке”. Синът ми Тошко ми казваше: „Ти си вече хората от времето, когато сте била дете? бабо Ненке”. Книги много се четяха. Сега днешните деца не четат книги. Добър ден! Първоначално всеки имаше собствен имот. Най Театрален колектив имаше към читалището. Вечеринки се - заможни бяха тези с най-много имоти. За обработване на организираха. Каквото се събере като пари от тях, отива- земята са използвали впряг на волове. По-късно са си служели ше за библиотеката. За книги. Аз когато започнах, бяха 2 с магарета и коне. Частна собственост - всеки си обработ- хиляди книги. Като напуснах, бяха 30 хиляди. Но 30 години съм ва своя имот. Тази година сеят жито, другата година - царе- била библиотекар. 37 даже.  вица. Каквото произведат. Гледаха много стока (животни), Театрални колективи идваха от Челопеч, от Пирдоп, от дру- за да се прехранват. След това се създават ТКЗС-та. На- ги места. Ние пък ходехме по други, за да изкараме пари, за ционализираха я все едно земята и стана ТКЗС. Най-напред да се издържа читалището. Сега големи субсидии дават. То- не им харесваше на хората. Трудно влизаха в ТКЗС. После гава нямаше. И всичко с домашни дрехи. Кой каквото има. им хареса, па им беше тъжно, като се развали. Защото е Правехме и такива, когато сме искали да се представим по- било колективно. Ходеха си на работа, после отиват на по- добре пред публика. Но пък хората бяха по-отзивчиви. лето. Като започнеше жътвата, от един край на полето като запеят жътварките, от другия край на полето отпя- Сега и ние и нашите родители също се включваме. ват. По-задружни бяха хората. Сега сме станали егоисти. И някога сме ходили на работа, но излезеш отвън на пейката. Сега има финансиране. Има средства. А тогава е било е Бяха седнали възрастните от двете страни, па децата по така. По желание. Сега и кметът е много отзивчив. цялата улица. Сега не е така. Не знам защо е така?! Като цяло хората се затвориха. Някоя интересна рецепта за ястие, която си за- помнила от дете! Как са се запазили през годините обичаите и традициите? Ами то едно време какво се готвеше?! Пръжки, пържено с лук и домати. Нашето семейство беше осемчленно. Баба нещо Според мен заслуга за това има читалището. Там се пра- сготви. Например качамак като вари. Пръжките като ги сло- веше възстановка на обичаите, които са в селото и по тоя жи отгоре! Тя ги бута към татко, той ги бута към нас, че нали сме деца. Тя казваше: „Той ходи на работа, трябва да се нахрани добре”. Вземем по една пръжка 8 човека, и толкова.14

Ма така па ни е било всичко вкусно! И много се събирахме Сега също имаме извънкласни дейности.децата. Зад нашата бащина къща имаше едни големи камъ-ни и от цялата махала децата носехме от вкъщи, готвим, Това е много хубаво, защото така се „отраква”, дето се каз-масло, шарена сол, готвим по детски. И то не масло, а мас, ва човек. Имаше мегдански хора. Целият мегдан пълен с хора,свинска мас. едно хоро като се завие... И на кой не играе да му се доиграе. Духовата музика беше към читалището. Инструменти бяхаВаша си манджа. По детски. закупени. Сега няма вече кой да свири на тях. Танцов състав също имаше.Да. Сега даже се уважаваме и търсим. На Захари Бахчевановдето сега е къщата, беше един гьол. При стария овчарник. На разкопките децата, учениците много помагаха там. Мно-Там зимата като замръзнеше гьола ставаше пързалка. Там го интересни старинни съдове бяха открити. Това е към Гьор-ходехме да се пързаляме. И като се счупи леда.... Намокрим гьовата воденица му казват.се...Някога по-студени зими имаше. И много сняг валеше то-гава. То сме били и малки, та много ни се е струвало, но ня- Коларовата воденица пък. Най-напред е имало Филиповатакъде до метър имаше сняг. Родителите ни ни правеха пъте- воденица. Пътя покрай бикарника като вървиш надолу. Малкака, за да отидем на училище. Сега минават машините. Ама сграда една. Гьоргьовата е след нея, тя е при селската река,докато мине. Сега не са така отзивчиви хората. Това сгра- дето се отбива.дите на кооперацията, на общината - всичко е построено След това Коларов е бил брат на Кирко Воденичара. На Тоткас доброволен труд. Ресторанта също. Фурната се построи Станоева на баща й. Тя е била частна. Тепавица имаше. Балотака. Когато бях дружинна ръководителка и бях сред учени- като го отъчат, носят го там, та го тепат, да стане по- на-ците, когато месеха там хляб, тичаха децата да вземат гъсто. Нямаше ориз така да се продава От житото носешетопъл хляб. И докато дойдат до училището, те вече са го се при Пенка Кунина дето е сега. Един камък имаше, та наизяли. То тогава нямаше кифли. Мирише на печен топъл хляб. булгур да стане.Много се е променил вече животът. Всичко се тъчеше. От стари парцали, нарязани на парчета. И на стана. Тъчеха се постелки, черги. Нямаше от къде. НямашеКак са се отбелязвали официалните празници? обувки. С цървули сме ходили на училище. Свински цървули. А в гимназията с галоши. Чак да му се доплаче на човек. В 9 илиЗа 3-март, 24 май имаше манифестации. С фанфарната му- 10 клас мама бе оплела една жилетка. В читалището ставахазика. То е било по времето на дядо ти. Кръстьо Василев много големи забави. И отивам аз на забава. Като се връщам,беше начален учител и ръководеше фанфарната музика. Мно- такъв бой ми сложи. Че съм се била замомяла. Столовете отго тържествено се отбелязваха големите празници. И тога- читалището се местеха, за да стане широко. Редеха ги пова училищният двор беше пълен. А сега са колкото на онова края за представлението. От Газибара идваха войници, музи-време два класа. Бяха по 40 деца в клас. С униформи се ходе- ка. Свиреха. Големи забави. Имаше зад сградата на стараташе. Бели ризи. Черни плисирани поли за момичетата и черен община като дансинг. Плочки наредени в кръг. Младежите съ-панталон за момчетата. Носеха се червени и сини връзки. ботен ден се събираха, свиреха на китари, акордеон. Това ниКойто я забрави, го връщаха. Имаше много добри учители в е било развлечение.Чавдар - г-жа Кузманова, г-жа Спасова. Имаше вечерен час.Проверяваха. В салона на читалището ако нещо се провежда, Беше не лек живота тогава, но някак по-щастливи бяха хора-учителите са там, за да следят за спазването на вечерния та тогава. И немотия е било. Но сме били задружни.час. Държеше се изключително много на дисциплината. Следобяд имаше допълнителни занимания. 15

ОУ „Св. Св. Кирил и Методий·, с. Чавдар„Лазарки·, автор - Павел Павлов, III клас, „Лазарки·, автор - Надя Нягулова, IV клас,I място, категория Рисунка II място, категория Рисунка „Селска одая·, автор - Владислава Стефанова, II клас, „Мома с плодове·, автор - Теодора Анева, III клас, I място, категория Рисунка II място, категория Рисунка16

„Оран в полето·, автор - Теодора Радева, I клас, „Съкровища от миналото·, автор - Божидара Соколова,III място, категория Рисунка IV клас, I място, категория Рисунка„История Славянобългарска·, автор - Цветозар Събев, IV клас,III място, категория Рисунка 17

ОУ „Св. Св. Кирил и Методий·, с. Чавдар служба по времето на празника? Наталия Гуглева, 7 клас, I място, От училище ни задължаваха да пеем в църквата. Имахме си категория „Интервю· група, водеше я Панчо Комитата, той почина много отдавна. Учеше ни да пеем след попа черковно. Носехме върби на Лаза- ЗА ПРАЗНИКА ЦВЕТНИЦА ПРЕДИ И ЗА ровден в църквата и като идем на Цветница си ги вземаме, БЪЛГАРСКАТА ДЪРВОРЕЗБА правим ги на венец и ги слагаме на икона. Когато влизахме в черкувата, пеехме по-високо и цялата църква ехтеше. В моите две интервюта ще гово- рим за празника Цветница в минало- За дърворезбата ще разпитам Цветан Димитров Гуглев. то и как се е правела дърворезба. За Той е роден на 29 май 1972 г. Има три деца, празника Цветница разпитвам Ненка работи в ДПМ Челопеч. Стоименова Ненова. Баба Ненка е родена на 28 януари 923 г. Тя има две Как се прави дърворезба? деца, четирима внуци и шест правну- ци. Работила е в ТКЗС. Първо се избира подходящ вид дърво. Има няколко вида - единият е мек, а другият, който се изра- Какво си спомняте за обичая ботва много трудно, е по-твърд. Първоначално Цветница? едната дъска, приготвена от избраното дърво, директно се отрязва на определени размери и От деца ходехме на Лазаровден, на оттам минава през рендосване. Рендосването празника беше много хубаво и с нетър- може да е ръчно или машинно, с абрихт. От там пение очаквахме да дойде Цветница. шаблонът се нанася върху подготвения матери- Посещавахме близки, приятели, съседи, ал, който е предвиден за иконата с помощта на кръстници и пеехме. индиго. За да бъде релефна иконата, се използва голяма фреза, после започва ръчна обработка до оформяне с длето за дърворезба. Какво представляваха За колко време се изработва една икона? носиите на жените? Ако започнем процеса отначало, отнема най-малко един ме- Те бяха сукмани, имаше и ризи с шарени ръкави. Някога, когато сец, а другите дърворезби, които са модели на църкви, отне- са се женили младите, даваха ръкави, изрязани от платно. По мат една година. тях имаше шевици и дантели, обличахме ги и ходехме да пеем. Какви гозби се приготвяха? Тогава се постеше и моята баба ни готвеше чорбица, леща, ориз и други. Като наближеше празника, цялата махала се съ- бирахме и го посрещахме заедно. Какво представлява религиозната18

ОУ „Св.Св. Кирил и Методий·, с. Челопеч Какви традиции сте чествали и как сте празнували?Дарина Велчева, 4 клас, I място,категория „Интервю· РАЗКАЗЪТ НА ДЯДО МИ Всички традиции, свързани с бита на хората, живели в оне- зи далечни години, се спазваха и в нашето семейство. ВЧовекът, когото интервюирах се казва Тодор Биков, 67-годи- миналото коледуването е празник, в който малки и големишен пенсионер. Той е мой дядо. Роден е в с. Мирково и след тру- коледари обикалят къщите и пеят коледарски песни. Сто-довата си дейност живее в с. Мирково. Обичам да съм с него. паните ги посрещали с бъклица вино и кравайчета, коитоТой ми разказва за живота в миналото, когато е бил дете. От редели на приготвени за това прътове. Кръглата им форманего съм научила за дядо му, чието име носи и той. За това символизира възраждането на младото слънце. Водачът накакъв е бил животът тогава и какви са били коледарската дружина се наричал „станеник·. Той трябвалотрадициите и обичаите на хората от да- да е запознат с ритуалите, песните и коледарската бла-лечното минало, когато не е имало телеви-зия, радио, компютри, смартфони, таблети гословия, наричана „блаженка· като: „Кой зарадваи интернет. коледарци, него Господ да зарадва! Речете дружина, амин!...Колко звездици на небето, толкоз здраве иКога е живял дядо ти Tодор Биков? на таз къща!· Празнично облечени коледарите оби- каляли домовете само нощем, защото слънцето неРоден е през далечната 1879 г. в с. Мирко- трябвало да ги завари по пътищата.во в будно и трудолюбиво семейство, коетоактивно е участвало в тогавашния живот. В миналото бъднивечерската трапеза се нарежда-Брат му - Георги Биков е бил трудов офи- ла върху слама на пода, за да напомня за ражданетоцер, ръководил строежа на пътя от гората на Исус в обора. Трябвало да има девет от следнитедо гр. Копривщица. Този факт е запечатан ястия: пита (боговица), сварено жито, варен фасул,на една от паметните плочи, изградена на сарми, туршия, лук, мед, орехи и други ядки, зелник,чешмите покрай пътя. Умира през 1969 г. тиквеник, кравайчета, баница, ошав, ябълки, круши.Какъв човек е бил той? Най-важна е питата, замесвана в „мълчана· вода. Най-малката мома носела вода от селската чеш-По това време в с. Мирково и района са живеели будни бълга- ма, без да продума по пътя. Най-възрастният в се-ри. Заедно с други мирковчани дядо ми заминава за Германия и мейството я разчупвал. Първото парче е за Св. Богородица,започва работа при цар Фердинанд като доставчик на посуда второто за полазника, а след това и за останалите. В пи-и охрана на царя. В онези бурни времена, когато царят абди- тата се слага паричка. На който се падне ще има късмет.кира, кани дядо ми да тръгне в него. Той не приема поканата Парчето се слага и под възглавницата, за да видят насън зас обяснението, че е оставил пет деца, за които трябва да се кого ще се омъжат. Ако някой кихне на масата, стопанинътпогрижи. Разделят се като дядо ми получава 100 дка земя и ин- му обещавал агънце.дивидуална пожизнена пенсия. Връща се в с. Мирково и се зани-мава със земеделие. Бил е много упорит и трудолюбив човек. Стар фолклорен обичай е и „Пеенето на пръстени·. Моми вТези ценни качества е предал и на поколенията. Като природно носии пеят песни, характерни за обичая около празнично ук-интелигентен, прозорлив и начетен човек е оставил ярка диря. расено дряново дърво. Деца и момичета пускат в котле, пъл- но с вода и зърна от пшеница, пръстени и други предмети. Девойката изважда един по един предметите, а възрастен 19

мъж или жена наричан с пожелания или гадаене за бъдещето на собственика. Сирница е следващия обичай, спазван от бълга- рите. Вярвали в пречистващата сила на огъня, го прескачат за здраве. В този ден се вярвало, че опрощаването на греховете от близките помагало на душата да се пречисти. На червен ко- нец се завързва халва или сварено яйце. Който го улови с уста, ще има здраве и успехи. Червеният конец се слага пред икона или се заравя в градината. Обичаят се нарича „хамкана·. Лазаруването е християнски празник. В този ден млади моми, лазарки обикалят къщите, пеят песни и благославят за здра- ве, щастие и берекет. Стопанинът ги дарява с яйца и дребни подаръци. Момците искали ръката на своята избраница в този ден. Девойки пускали в реката, изплетени от тях венци, с на- деждата на бъдат уловени от момъка, който харесват. Според народната традиция Великден отбелязва възкръсване- „Прабългарин с неговия кон·, автор Джина Илиева, IV клас, то на природата за нов живот. Яйцата се боядисват на Вели- I място, категория „Рисунка· ки четвъртък или Велика събота. Първото винаги е червено, боядисано от най-възрастната жена, която прави символично прекръстване на челата на децата. Оставя се под иконата и се пази до следващия Великден. За бои са използвали билки, из- писвали се с восък. Обредните хлябове, месени на Велики чет- въртък с кръгла форма и плитка отгоре, символизират Христо- вото тяло. На Разпети петък се опрощават греховете. Минава се под ма- сата в църквата за здраве, късмет и опрощение на греховете. Вечерта на Велика събота след тържествена литература и трикратно обикаляне на църквата миряните занасят запале- ната свещ в домовете си. Вярва се, че колкото пъти угасне свещта, толкова грехове има човек. На трапезата се поднася печено агне, зелена салата с яйца, козунак. Пие се червено вино – символизира кръвта на божия син. Чука се с яйца. Посещават се родители и кумове. Трапезата не се вдига и през трите дни. Именните дни са чествани също според установените тра- „Съкровища от миналото·, автор Мирела Кривиралчева, IV клас, диции. Такива са: Васильовден, Ивановден, Богоявление, Тодо- II място, категория „Рисунка· ровден, Гергьовден и др. Тези традиции са предавани на поколенията и до днес. Така се е съхранила българщината през вековете. Те са помогнали за запазване на вярата в победата на доброто над злото.20

„Българско съкровище - Кукери·, автор Цветелина Минова, III клас, „Четник - освободител на кон·, автор Йоанна Стоянова, III клас,I място, категория „Рисунка· II място, категория „Рисунка·„Жътва·, автор - Георги Томев, III клас, „Петър Берон·, автор Симона Сърбинова, IV клас,III място, категория „Рисунка· III място, категория „Рисунка· 21

ОУ „Св.св. Кирил и Методий·, с. Челопеч ката на желязо, за което говорят някои останки – железни палешници, копия и сечива. Горите били използвани за до- Неда Гуглева, 4 клас, III място, биване на дървени въглища. По течението на горите били категория „Интервю“ построени воденици и тепавици, които се използвали от СЪКРОВИЩА ОТ МИНАЛОТО – ЖИВОТЪТ местното и околното население. Заради малкото плодород- И ТРУДЪТ НА ХОРАТА ОТ МОЯ КРАЙ на земя, много голяма част от населението било принуде- но да чиракува и робува на чорбаджии от други населени „Там където планината целува равнината, между поли- места. По време на робството много бедни мирковчани те на Стара планина и Средна гора, в Златишко-пир- прибягвали до гурбетчийството, работели като слуги, аба- допската котловина, орисана от вечната магия на джии, млекари, водоносци, подковачи и други. живописната природа е разположена община Мирково, с нейните 5 китни села – Мирково, Бенковски, Буново, В Мирково е създадена Първата българска кредитна коопе- Каменица и Смолско.· рация, наречена Мирковско взаимодавно дружество „Ора- ло·. През вековете местните жители не жалят средства Мирково е разположено в западната част на Златишко- за изграждане на църкви, параклиси и манастири, всеки от то поле – на север са величествените върхове и полите които е свързан с определена история от миналото. Сред на Стара планина, а на юг се простира Средна гора. На най-открояващите се религиозни храмове в общината е изток е оградено от хълмове, покрити с богата расти- църквата „Свети Великомъченик Димитър· в село Мирково, телност, храсти и билки, които служат за пасбище, а на изградена през 1834 година от майсторите Минко и Дело, с запад са склоновете на връх Гълъбец. Южните части на финансовата помощ на местното население и родолюбиви Стара планина били някога покрити с непроходими гори и българи – гурбетчии в Цариград. Това е и една от малкото били източник на лов. Благоприятната природа и климат църкви с позлатено кубе в България, а иконите са дело на са привлекли древни тракийски племена, намерили сред Давид Зограф, Иван Неделков и Иван Зографски. бистрите балкански води и гъстите гори, подходящо място за животи препитание. Следи от съществува- Читалище „Христо Ботев· в Мирково е средище на раз- нето им са открити при разкопките при местностите пространение на знание, наука и култура и рожба на твор- „Денината плоча·, „Уста· и „Отрова·, както и съществу- ческия труд на прогресивното население в Общината. Ня- ването на старо тракийско селище над Яламово тепе. кои от характерните за региона обичаи могат да се видят Останки от пребиваването си по тези места оставят само тук. Един от тях е прочутия пролетен карнавал на и славяните, населявали района през шести – седми век. маските – Сирни заговезни, като по традиция мъжете в се- Живот в пределите на днешната община е съществувал лото се преобличат в кожи, украсени с чанове, а в нощта на и по времето на римската епоха, открит при римските празника се палят огньове. Жителите на селото прескачат разкопки на гробница в местността Арамудере. Предме- огньовете и вървят над главите си оратници за здраве и ти, показващи живот по тези земи през Средновековие- за да прогонят злите духове. Мирковския клуб „Поп Недельо· то, са намерени в църквата „Свети Георги· в село Смол- към Национално дружество „Традиция· е основан от група ско. Малкото земя, с която са разполагали, мирковчани мирковчани с цел да издирват и запазват автентични ста- обработвали, като посявали жито и засаждали зеленчу- ри оръжия и вещи от бита на българина, които са го съпът- ци. В миналото е развивано рудничарството и обработ-22

ствали през вековете по време на война или в неговата крито и разработено през 1952-1956г. Рудникът е един отизнурителна всекидневна дейност. Сред тях има тради- най-големите на Балканския полуостров. Производствена-ционните средногорски носии, хайдушки ризи без бродерии, та дейност е необходима за икономиката на района и накрасиво извезани ризи, огромно цветово разнообразие на страната и осигурява поминък на много семейства от две-антерии, ямурлуци и други връхни дрехи. Оръжейната колек- те страни на Балкана.ция, която членовете на клуба поддържат в изправно със-тояние, е впечатляваща, като могат да се видят образци Разположена между южните склонове на Стара планина ина хладно и огнестрелно оръжие най-вече от времето на северните на Средна гора, община Мирково се слави с раз-Възраждането и Кримската война. Когато човек разглежда нообразен релеф и невероятни масиви с разнообразна игло-тази великолепна сбирка, той добива реална представа за листна и широколистна растителност, хълмисти форми,оръжията, с които са се борели срещу неправдите и поро- красиви и пъстри равнини, бистри потоци и пенливи реки,бителите на българските хайдути, опълченци и войници. съчетанието на които прави региона атрактивен за пълно- ценен отдих, почивка и релакс. Ние сме тези, които трябваМалко известен факт е, че в Мирково през съдбовната 1878 да запазим и съхраним традициите, културата и обичаитег. е построена Първата бирена фабрика в България, която от миналото и да се гордеем с тях. Сега и завинаги!по-късно е преместена в София. Местни жители, запозна-ти с историята на селото разказват, че единственият не-достатък бил, че бирата е прекарвана с каруци до София,което я правело по-скъпа. След известно време обучениработници от Мирково отиват в София при чеха Прошек(създал вече втората бирена фабрика), който произвеждапървата бира там, след като убеждава Маслев да спре про-изводството си. Така се слага край на пивоварната про-мишленост в Мирково.За доказателство, че изобщо я е имало, още се пазят някоиот най-важните стари фабрични съоръжения. Ревностнипазители на българската идентичност, хората от общи-ната и до ден днешен не жалят средства за съхраняване ивъзстановяване на всичко създадено от ръцете на технитепредци. Създадените във времето традиции, продължавати днес, всяка от които се е превърнала в празник, кактоза хората от общината, така и за техните гости. Днесхарактерна дейност за жителите на община Мирково е ипроизводството на розово масло. Мирково е известно и смедното си находище и медодобивен рудник Елаците-Мед.Медното находище „Елаците· в Етрополския балкан е от- 23

ОУ „Св. Св. Кирил и Методий·, с. Челопеч Александра Главанджиева, 88 г., с. Челопеч Калоян Ефремов, 6 клас, II място, Какво е бригадирско движение? категория „Интервю· Работа за държавата, без плащане. ЖИВОТЪТ В 20-ТИ ВЕК Строене на пътища, мостове, ЖП линии. Целта на интервютата е да науча повече за живота по Участвали ли сте? времето на комунизма в България. Исках да видя дали има разлика в преживяванията на различните поколения по Аз не съм, но брат ми работи онова време и затова има разлика в годините на интер- два месеца в София. вюираните. Въпросите ми са вдъхновени и измислени от различните истории, които съм чувал от родителите ми, Какво е било детството ви? баба и други възрастни хора. Беше ми интересно и забавно, докато слушах разказите на хората и докато ми показваха Детството ми беше много хубаво. Отраснах в семейство, различни снимки от тяхното детство. което не беше бедно или богато и постоянно си играех с децата. След като интервюирах тези хора разбрах, че времето на комунизма е време на забрани, правила, ограничения, лише- Ученическите години? ния и задължения на народа. За да направиш каквото и да е било е трябвало разрешение. Децата още от 1 клас задъл- Те също бяха много хубави. Първо учих тук, после се прех- жително ги водели на бригади по прибиране на селскосто- върлих във Велико Търново. пански реколти. Какви са били правилата в училище? Много строги. Учителите имаха всичките права. В учили- ще не ходехме с обувки, а се събирахме на вратата и обу- вахме терлици. Аз не мога да си представя, че обикновени неща като ба- Какви са били забавленията? нани ще има само на Коледа. Не съм голям, но сега ми ха- ресва повече. Може да си купиш каквото пожелаеш и то Игри на улицата, събрахме се много деца и играехме до по- само като отидеш до магазина. Сега можеш да отидеш на лунощ. После започнахме и пиеси да правим в читалището, екскурзия, където си искаш и има толкова много програми а родителите ни чакаха, да не се прибираме сами. по телевизията. Пътували ли сте в чужбина? Пътувах на екскурзия през 1979 г. в Русия. Почти цяла Ру- сия обиколих тогава. Ограничения при социализма? Вечерен час, задължително трябваше да имаме червена книжка, за да излезеш зад граница и то само в социалис- тическите страни. Нямаше свобода на словото и печата.24

Какви са били стоките в магазините? Ани Белова, 55 г., с. ЧелопечПо време на купонната система – пълна мизерия.Редили ли сте се на опашки за нещо? Участвали ли сте в училищни, студентски бригади?Да, всяка събота в София за цитрусови плодове и зеленчуци. Участвала съм и в двете. Ходехме в ТКЗС да берем картофи, моркови,Закупували ли сте автомобил? А телевизор? домати, ябълки.Да, сменили сме 4 автомобила. Чакахме по 6/7 години Били сте пионерчеза всеки един, да получим разрешение. или чавдарче?Какво е Коре-Ком? Била съм и двете. От 1 до 4 клас – чавдарче и от 5 до 8 клас – пионерче.Магазин за пазаруване само с долари. Такива имаше в голе-мите градове. От там пазарувахме плодове и месо, защо- Какво е било детството ви?то първоначално нямаше в Челопеч. Безгрижно, само си играех и нищо друго.„Под щанда· – ползване на тази услуга? Ученическите години?Не знам за такава услуга, може да я е имало, но аз никога несъм я използвала. Щастливи, хубави. Учех и се забавлявах, така ми преминаваха.Любими телевизионни програми? Какви са били правилата в училище?Аз съм любител на телевизията и гледам всичко. А пък и поонова време нямаше много канали, само един. Строги и всички ги спазвахме. Имахме задължителни униформи с емблема на училището.Вестници и списания? Какви са били забавленията?Най-много обичах да чета в. „Здраве·. Имаше и други катов. „Отечествен фронт·. Играехме на улицата.За политиката, политически вицове, критики? Пътували ли сте в чужбина?Имало е вицове и критики. Даже знам за случай, когато Пътувала съм по екскурзии в Русия, Австрия, Сърбия,един партиец казвал виц за Тодор Живков и го бяха пребили, Македония, Гърция и Турция.едва оцеля човека. Ограничения при социализма?Къде сте били на 10.11.1989 г. и каква Ви е билареакцията? Ами бяхме много ограничени. Нямахме я тази свобода като сега. Нямаше свобода на словото, имаше вечерен час.Бях си вкъщи и останах изненадана. Какви са били стоките в магазините?Какви са били очакванията Ви за България след 1989 г? Определено асортиментът беше по-беден от сега. НоОчаквах да сме по-добре. всичко беше много вкусно и истинско. Сега като взимаш нещо, не знаеш какво съдържа.Сбъднаха ли се или се сринаха?Стана по-зле. 25

Редили ли сте се на опашки за нещо? Златан Караджов, 45 г., с. Челопеч Да, най-редовно се редях и пазех място за майка ми пред магазина за месо. Закупували ли сте автомобил? А телевизор? Участие в училищни, студентски бригади? И двете съм купувала. За автомобил се чакаше много вре- Да, участвал съм и в двете. Докато бяхме в основното ме, докато получим одобрение. училище беряхме картофи. В техникума полагахме плочите за строежа на хотела „Борова гора·, също и при строежа Какво е Коре-Ком? на хижа „Опор·. Това е магазин за вносни стоки. Там се пазаруваше само с Били сте пионерче или чавдарче? долари. Бил съм и двете. От 1 до 4 клас – чавдарче и „Под щанда· – ползване на тази услуга? от 5 до 8 клас – пионерче. Не, не съм я ползвала. Какво е било детството ви? Любими телевизионни програми? Изпълнено беше с игри и пакости. Много обичах да гледам „Сънчо· като малка, също и „Слад- Ученическите години? карница Захарно петле· и всички развлекателни програми. Даваха и много филми, но те бяха само български и руски. От 1 до 4 клас всичко премина в игри, от 5 до 8 - пак игри и от 8 до 12 стана вече по-сериозно. Вестници и списания? Какви са били правилата в училище? Сещам се за няколко като в. „Родна реч·, в. „Септемврийче·, в. „Славейче·. Имахме задължителни униформи. До 4 клас бяхме с прес- тилки, от 5 до 8 - черен панталон и бяла риза. А в технику- За политиката, политически вицове, критики? ма бяхме с униформите. Аз никога не съм се интересувала от политика, но съм чу- Какви са били забавленията? вала вицове за Тодор Живков. За критики нямам спомени. Игра на улицата, каране на колело, карти. Къде сте били на 10.11.1989 г. и каква Ви е била реакцията? Пътували ли сте в чужбина? Бях на работа, но реакцията ми беше неутрална. В 6 клас със сестра ми бяхме на екскурзия за 15 дни в Полша. Какви са били очакванията Ви за България след Ограничения при социализма? 1989 г.? Вечерен час – 22:00 ч. вкъщи, без алкохол и цигари на об- Очаквах да сме по-добре във всяко отношение. ществени места. Сбъднаха ли се или се сринаха? Какви са били стоките в магазините? Не мога да кажа, че се сринаха или сбъднаха, до известна Нямаше разнообразие както сега, степен и от двете. И преди имахме недостатъци, и сега само продукти от първа необходимост. ги имаме.26

Редили ли сте се на опашки за нещо?Да, особено на празниците.Закупували ли сте автомобил?А телевизор?Автомобил – да, телевизор – да.Електрон 714d, руски.Какво е Коре-Ком?Магазин за пазаруване с долари.„Под щанда· –ползване на тази услуга?Ползвал съм тази услуга няколко пъти.Любими телевизионни програми?Обичах много Новогодишните програми,„Криворазбраната цивилизация·,„Дядо Мразиада·, „Под игото·.Вестници и списания?В. „Работническо дело·, в. „Септемврийче·.Къде сте били на 10.11.1989 г.и каква Ви е била реакцията?Бях в казармата. Реакцията ми бешенормална.Какви са били очакванията Виза България след 1989 г.?Повече свобода, по-висок социаленстатус, по-висок стандарт.Сбъднаха ли се или се сринаха?Ами все още имам надежда да се сбъднат. 27

ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Челопеч Йоан Кесяков, 5 клас, I място, категория „Статия· „ДЖЕЛУБЕК· – ЛИЧНО, ЧЕЛНО, ПЪРВО мърсяване с арсен. Тогавашните политици решават, че е по- добре да затворят една от мините, което е по-лесно, незави- или историята за борбата, спасението симо че на улицата остават много хора. Или както баща ми и бъдещето Ще Ви разкажа една история, която знам от моите родители, казва, защото в челопешкия концентрат, който преработва за едно недалечно минало на родния ми край, свързано с препи- голямото предприятие, е най-високото съдържание на арсен. танието на много хора и до ден днешен. История, с която аз Тогава рудник „Челопеч· е бил затворен и правителството за- лично много се гордея. бранява МДК да преработва челопешкия концентрат. Рудник „Челопеч· спира и неговите миньори, ръководители и служи- Името на Челопеч е възникнало заради голя- тели остават без работа. По това време заместник-дирек- торът става директор, защото някой трябва мото златно находище. Наричали са го Дже- лубек – място, което е лично, челно и първо, да поеме управлението, понеже всички „загри- защото Челопеч е средище на рудодобива в жени· бягат и остават хора, които истински околността. Поколения са работили в злат- се борят за оцеляването и спасяването на ната мина, което е един нелек поминък, пре- жертвания рудник. върнат в професия за мнозина – миньори, за- Директорът обявява рудника за закриване и бойчици, сондьори, геолози и други. от държавата взима пари, за да се извършат В самото начало рудникът е бил само за до- работи по затварянето му, но той рискува и бив на медна руда и е свързан заедно с рудник не ги използва за това. Остават една малка „Елаците·. По това време един обикновен ра- част работници, които да поддържат рудника ботник, заедно с негови колеги се запалили да и запазят част от производството му. търсят и промиват злато в околните реки. Тогава се заражда идеята за протести на Работейки през годините, той става марк- миньорите в защита на рудника. Започват с шайдер и след това поради стекли се обстоя- гладни стачки в предприятието, като са сто- телства става заместник-директор на цяло- ели доста време под земята. След това изкар- то предприятие. Благодарение на хобито на Иван Кесяков ват машини на главния път София – Бургас и този човек се доказва, че в челопешката руда се съдържа злато. Следват опити, проучвания и изчисления и накрая протестите се преместват в София, това наистина се доказва. Оттогава рудник „Челопеч· става където миньорите излизат на жълтите павета. Това е и пър- медно-златен. вата официална стачка за онова време. Така или иначе нищо не се случва, държавата не помага и директорът е принуден да търси решение извън границите на България. Първата му През далечната за мен 1989 година, стават промени в поли- среща е с Марк Рич – световноизвестен предприемач. Рич тиката на страната ни. Появяват се партии, загрижени за закупува вагони с концентрат и започва да ги препродава по околната среда, които искат да затворят другото голямо света. Успява да го продаде с добра печалба и от продаж- предприятие в нашия район МДК „Георги Дамянов· заради за- бата на тези вагони, директорът успява да „закрепи поло-28

жението·, като продължава да търси други възможности. Саматапродажба на концентрата събудила световен интерес, поради ви-сокото съдържание на мед, злато и други ценни метали. Рудник „Че-лопеч· станал известен и интересът на различни минни компаниинараснал. Първите, които правят добро предложение на фирмата,са фирма „Наван Рисърсиз· – ирландска фирма без никакъв опит впроизводството, създадена от няколко специалисти и геолози. Ме-сец по-късно друга фирма, с по-добра оферта проявява интерес,но директорът избира да работи с първите, воден от лоялност ичестност. Предложената инвестиция е голяма, и с много преговории срещи с министри и управленци, държавата разрешава влизане-то на външна фирма с капитали в Челопеч. Това е голям успех зарудника и работещите в него. Връщат се на работа почти всичкинапуснали и взимат за онова време огромни заплати.Разказвам Ви тази история, защото това е историята за борба-та, спасението и бъдещето на този рудник. И до ден днешен тойе част от препитанието на много семейства от целия район истраната, а село Челопеч продължава да е жизнено благодарениена съществуването му.Разказвам Ви тази история, защото няма човек от региона, койтода не е чувал за борбата на директора Иван Кесяков за спасяване-то на рудник „Челопеч·. Защото той е човекът, който тогава несе е отказал, не се е предал и не е избрал лесния път. Запретнале ръкави и е направил така, че да го има и днес предприятието наЧелопеч. Благодарение на Иван Кесяков, в Челопеч е създадена и съ-ществува гимназията ЧПГЧО и в нея се обучават и до ден днешендеца от много райони на България.Разказвам Ви тази история и с много трепет, защото аз съм ЙоанКесяков и съм негов наследник. Иван Кесяков е моят дядо и аз съмизключително горд, от това че той е успял да запази едно предпри-ятие, когато всички други са загубили надежда, предприятие, благо-дарение на което нашият район продължава да се развива успешно.Горд съм, че съм научил от него какъв трябва да бъде човек, ако искахората да го помнят с добро дори и след смъртта му. 29

ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. ЧелопечГергана Стоянова, 5 клас, II място, категория „Статия· Тя се посвещава изцяло на хората с един живот на педали, без ограничение на скоростта и без спирка, без да жалиКОЕ Е НАЙ-ЦЕННОТО В ЧЕЛОПЕЧ? сили и най-вече, себе си. Самата Пенка Минева изповядва:Когато задаваме въпроса по този начин, ние асоциираме „Светът с душата си закрилях,отговора със златото, което се добива в рудника до село С лъчи от радостта живях.Челопеч. Всъщност отговорът е съвсем друг. Най-скъпото Пред трудни мигове не спирахтам са хората и искам да визирам определено един досто- и в чисти пътища вървях.·ен и прекрасен човек. Нейното име е Пенка Минева. На въпроса ми: „Какво Ви мотивира да пишете?· нейни-Тя е родена през 1934 г. в с. Лопян, Софийска област. За- ят отговор беше: „Простите и обикновени неща, коитовършва педагогическо училище в гр. Ботевград. От 1954 г., са движещата сила в живота на хората.· Заинтригува мев продължение на 36 години до пенсионирането си, работи виждането й за заобикалящия ни свят и затова искам дакато начален учител в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий· – акцентирам върху това как да живеем, като възприемамеЧелопеч. действителността чрез чувствата на сетивата ни.През целия си професионален път, години наред Пенка Ми- Неслучайно едно от сбирките й е озаглавена „Светлинитенева отдава всичко от себе си, учейки децата не само на на сърцето·. Ще се опитам да пресъздам живота на хора-грамотност, но и на родолюбие, възпитавайки ги да бъдат та през нейните очи като започна с „поема за живота·.честни и отговорни. В трите мандата от 1995 г. до 2007 г. „Замислял ли си се, човече, какво всъщност е живота. Ми-е общински съветник, като през два от тях е председател раж, мечта, копнеж, безкраен слънчев ден, безоблачно небена Общинския съвет. и сън или пък нежна пролет, безбрежна синева, може би на- Пенка Минева е издала три низ от дела, сред радост, болка, теглила, сред разпри теж- стихосбирки. „Искра жи- ки и борба·. вот· (1994), „Моят храм· Богатство – „Богата съм, но не с пари и злато, а с (1998) и „Светлините на грижите на хората край мен.· сърцето· (2014) и книгата „Челопеч – история, поезия Обич – „Шепа обич – тя ни е потребна като глътка и още нещо· (2007) или как- то самата тя я определя – въздух, като хляб.· Болка – „Адски болката във мен беснее, че не съм „моята скромна история на вълшебница добра и на всеки смачкан стрък да влея, второто ми родно място·. С сили за живот и за борба.· една дума казано, животът Разруха – „Действителност плачевно-страшна и само на Пенка Минева може да се силна болка диша там. Народът със съдба нещастна опише като център на мно- търпимост губи, става ням.· гобройни обществени и со- циални изяви в Челопеч.30 Пенка Минева

Сълзи – „Най-светъл лъч в сърцето, сияние на доброта.“ ОУ „Св. Св. Кирил и Методий·, с. ЧелопечЖажда – „Нека вместо зло, да сеем цвете, но не със Николина Георгиева, 6 клас, III място,поетичен зов, а със дела!“ категория „Статия·Любов – „Грее с блясък несравним в очите най-желана- БЪДНИ ВЕЧЕР Е, БОГ СЕ РОДИ!та жажда и мечта.“ За баба Христина Сиракова от село Мирково, най-силните спомени от детството и моминските й години са от Ко-Пролет – „Пак е пролет, въздухът ухае сред милувките ледните празницина слънчев зов, всеки цвят със сърцето си мечтае, да За поредна година ръководствата на „Геотехмин· ООД ицъфти за обич и любов.“ „Елаците-Мед· АД обявиха конкурс под мотото „Съкрови- щата от миналото – животът и трудът на хората от мояЛято – „В покоите на лятна вечер под мека лунна свет- роден край·, който е във връзка с реализирането на про- грамата за корпоративна социална отговорност „Културалина разбрах, че съм човек обречен на святата любов и национална идентичност·. Реших да участвам и затоваедна.“ помолих моята майка Цветанка да ми помогне, защото тя е голям почитател на българското фолклорно наследствоЕсен – „Моя щедра и богата есен, сипала в косите ми и познава много хора, свързани от любовта към народната песен.сребро, в златолистия покой чудесен приласкай ме смисли за добро.“ И така се озовахме в село Мирково при баба Христина Си- ракова, която е дългогодишен читалищен деятел и член наИзповед – „Доброто е като безкрая – красив и сладък фолклорната група, където е участвала в представянето на множество обичаи и народни песни пред широката пуб-нежен плод.“ лика. Реших да разговарям с нея за Рождество Христово и в това как през нейното детство той се е отбелязвал.Кръстопът – „ Пред него сме с пътеките безброй, с Седнали сме с баба Христина край печката и аз любопит-желания, мечти, стремеж.“ но я питам как се е празнувало и какви приготовления са правили за някогашния Бъдни вечер. На мен ми беше многоМолба – „За душата си се моля: нека бъде лъч от слън- интересно, защото по някакъв начин обичам да се „ровя· из миналото. И така с трепет, че за кратко ще се върнеце! Моля се добро да сторя, даже чрез посято зрънце.“ в своето детство, баба Тина ми разказа за Бъдни вечер в нейното семейство.Водопад – „Нежност, ромон, сила и бучене с гледката Изборът ми да разкаже за Бъдни вечер не е случаен, тъйнаоколо през май. Смесват се с величието в мене, наша- като е интересното за нас - младите, защото можем дата България е рай!· направим разлика между някогашната и днешната тради-Доверие – „Доверието в пътя е следа.·Неизчерпаем извор на чувства, сетивни усещания, жела-ния и душевни копнежи и терзания и всичко това за хо-рата. Радвам се, че познавам Пенка Минева лично и тя еедна от нашата общност. На въпроса ми: „Писали ли стеза себе си?· тя ми отговори с топла усмивка: „Аз пишаза хората.·Да живееш чрез възприятията за света на хората околотеб, да виждаш копнежа за доброто във всеки от нас,това е уникално усещане, това е движещото колело наустрема ни за нещо прекрасно. 31

ция. Както сами се уверихме тя е голяма. Баба Христина Бъдни вечер е празникът, на който всички членове на се- е жена, която през целия си живот е спазвала традиции, мейството се опитват да се съберат на едно място, за участвала е в различни фолклорни изяви със същата цел. да отпразнуват най-светлия и радостен празник. След при- Баба Христина Сиракова от село Мирково се занимава с ключване с вечерята, масата не се вдига, защото се вяр- пренасяне на народните поверия от своите прадеди към ва, че след това Света Богородица слиза на земята, за да нас, откакто се помни. Любовта към това изкуство тя на- хапне от храните, приготвени в нейна чест. следява от своята майка, която също е била добра хрис- тиянка. Ето и няколко рецепти: Денят, когато реших да се срещна с баба Христина, беше Пълнени чушки с боб снежен, приличащ на тези, за които тя ми разказа от свое- то детство и моминство. Най-скъпите й спомени са свър- Продукти: 2 1/2 чаени чаши зани с коледните и новогодишни празници. И така между фасул; 1/2 чаеша чаша олио; глътките с бяло вино и домашен вишнев сок, с които ни 3-4 глави лук; 1/2 супена лъ- почерпи още при пристигането, интересът ни се засили жица червен пипер; 1/2 чаена още повече, връщайки ни с години назад. Разказът й започ- чаша ориз; малко черен пипер; на така: джоджен, чубрица и сол на вкус; броя на чушките зависи - С нескрита радост и трепет очаквахме Бъдни вечер – ве- от обема на сместа за пъл- черта срещу Коледа. нене. Тогава на масата се пренасяше всичко, което не сме яли Приготвяне: Фасулът се слага в медник да заври и да омек- през годината. Майка ми и баба ми приготвяха непременно не. След това се прецежда. Изсушените червени чушки сарми или както си ги знаем по старому „да вием пилци· и предварително се накисват в топла вода, за да могат да печена тиква. Към тях добавяха ошаф от сушени плодо- омекнат. Прави се запръжка на олиото, нарязания лук и чер- ве, събрани през цялата есен и грижливо приготвени, за- вения и черен пипер. След това се изсипва вече набъбналия пичаха бобец, слагахме, каквото имаше вкъщи – чеснов и фасул. Сместа се разбърква добре, а след това се наронва кромид лук, орехи, мед, варена царевица и жито, а храните и предварително нагретите изсушени джоджен и чубрица. трябваше да бъдат с нечетен брой. Задължително всичко Добавя се и солта. Нареждат се в тепсия и се заливат с изброено беше постно. Имахме готово месо, но ние спазва- топла вода, която е налята в съда от сместа. Пече се в хме религиозните догми. Баба ми не даваше парченце да се умерена фурна. хапне отпреди да настъпи Коледа – Рождество Христово. За гозбите, които се приготвяха на Бъдни вечер и Коледа, Зелеви сарми сега ще ви разкажа. Празнуването на Бъдни вечер премина- ва в очакване на Рождество Христово. Това е последният Продукти: 1 зелка от киселото ден от родилните мъки на Божията майка. Това е и послед- зеле; 4-5 глави лук; 2 чаени чаши ният ден от Коледните пости, които са в продължение на ориз; чубрица, магданоз; сол; че- 40 дни. Затова в ястията, които се приготвят за празнич- рен пипер; малко олио. ната вечеря са храни, които нямат в състава си продукти от животински произход. Обикновено трябва да са нече- Приготвяне: Вече запържената тен брой. смес се разбърква добре, след което се започва да се завива в предварително разлистена зелка. След това готовите сар-32

ми се нареждат в медника. При това обаче на дъното се по- късметът и парите през цялата година. Това древно тайн-ставят поне 2-3 зелеви листа и върху тях вече наредените ство правеше баба ми, като най-възрастна в семействотосарми се заливат с вода. Къкрят на умерен огън, докато не ми. Преди обаче да седнем на софрата, всички се изправяхме,сме сигурни, че са готови за консумация. тя казваше молитвата, прекаждаше в посоката, в която се играе хорото – за здраве и дълъг живот, прекръстваше се иОшав чак тогава можеше да седнем и вечеряме. Отчупваше парче от питата и я оставяше за Св. Богородица. Храната беше вЗа приготвянето на ошава са нуж- общи съдинки. Най-интересното беше свързаното с обичаяни различни изсушени плодове, като на орехите. Всеки имаше право да си избере по един, да гокруши, ябълки, джанки или сини сли- разчупи и да разгадае съдбата си през идната година. Следви. Те се изсипват в медник със сту- като се навечеряхме, масата оставяше така, чак до сутрин-дена вода. Ако имате захарно цвек- та. Но защо точно, не знам. Тук ритуалът е толкова стар, чело може да сложите вместо захар. не се знае причината за спазването му.Вкусът е много по-хубав. След товачакаме водата да поври поне няколко Вечерта трябваше да започне рано, за да узреят житата,минути. Слагаме го да изстине, след което ошавът вече е никой не бива да става от масата, за да не стават и кокош-готов за консумация на празничната трапеза. ките от полозите, ако това се наложи, людете ходят приве- дени, за да се приведат и натежат житата. По наше времеКоледната питка трапезата задължително се подреждаше около огнището, така че всички да са с лица към него, защото се вярва, чеПродукти: 1 чаена лъжичка сода за хляб; 1 щипка сол; вода, огнището е свято място в дома. Интересно за нас деца-колкото поеме; брашно колкото поеме сместа. та беше, че на тази вечер се извършват и ред гадания за времето и берекета през следващата година. Всички бяхаПриготвяне: Започвате да месите в трепетно очакване на добрите гости коледари, Божиитесместа, докато по тестото не за- пратеници.почнат да се появяват мехурчета.Този знак означава, че то е готово Коледуването е много важен елемент от Коледния празник.за поставяне в предварително на- То започваше след полунощ, коледарите си избират свой во-мазана с олио тава. Слага се моне- дач (станеник) още на Игнажден. Коледарските дружини сета поне от 0.50 лв., за да не може състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благо-да личи къде е сложена. се разпо- словии. Те носеха дрянова пръчка „колешка· и шарена торбалага около нея, след което се надупчва с вилица. Пече се през рамо. В групата си имаха трохобер (събирач на кра-половин-един час, като е важно в началото огънят да бъде вите), магаре (носач на месото и сланината). Всяка коле-много силен, за да може да се постигне, така наречения дарска песен започваше с думите: Стани, Нине, господинеефект „подкарване на тестото·, след което вече се пече на / Тебе пеем, домакине! / Добри сме ти гости дошли! / Добриумерена температура. гости коледари… Коледарските песни са богати на благопо- желания: Добро утро, болярине, / Добър сме ти глас донели, /Разказът на баба Христина продължава така: Овци ти се изягнили, / Все агънца ваклошатни, / Кобилки ти се издрежбили, / Все кончета златогриви…Най-напред месехме питката, а в нея поставяхме и по една След като мама дареше коледарите със сухи плодове, дреб-стара пара, за късмет. Поверието гласи, че при разчупва- ни пари, станеникът вдигаше кравая и произнасяше дългането на питката, у който се падне парата – у него ще са 33

благословия за здраве, щастие и имотност – „Да се роди, СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. Златица дето рало ходи, дето рало ходи и не ходи!· На следващия ден попът отслужваше тържествена литур- Мария Петрова, 3 клас, I място, гия в църквата „Св. Димитър·. Към обяд и мало и голямо се категория „Интервю· събираше на мегдана за хорото. Момите и ергените бяха КЛЮЧ КЪМ МИНАЛОТО пременени в най-новите си и хубави дрехи. Смееха се, задя- ваха се, празничното настроение озаряваше лицето на все- В навечерието на един от най-светлите християнски праз- ки един. Музиката свиреше, а кръшното хоро се виеше от ници Великден мой гост беше г-н Петър Белишки. обяд по здрачаване. Един от ергените минаваше през всич- ки и събираше парса (пари). Всеки даваше, колкото обича. Г-н Белишки е роден в гр. Златица през 1952 година. Завър- Най-много обаче оставяше момъкът, който водеше хорото. шил е ОУ „Отец Паисий Хилендарски· в гр. Златица и Техни- Въпреки това битката за първенец беше голяма. За моми- кум по механизация за селскостопанство също в Златица. те беше същото. Коя е най-отпред, тя е най-красива и арна От 1976 г. до навършване на пенсионна възраст работи в сред останалите. Случвало се е цялото село да се включи Рудник „Челопеч·, като минен спасител в самото начало на в общата работа за разчистването на площад „Разкола·, кариерата си, стигайки до заместник-началник в служба- защото вечерта на Бъдни вечер снегът имаше най-много та. Г-н Белишки е бил самодеец в Златишкото читалище преспи! Бяхме задружни! над 40 г. като през това време е бил музикант и танцьор в танцовия състав на града. В продължение на 12 г. е бил Точно обичаите, свързани с Коледа, не мога да забравя. Си- председател на НЧ „Христо Смирненски·, а през 2007 г. е гурно това ни правеше по-сплотени. Хората, нагиздени, избран за общински съветник в гр. Златица. се веселяха и най-важното - бяха щастливи. Това е, което ме натъжава днес. Сякаш традициите, които спазваме, ги Г-н Белишки, ще ми изброите ли поне три праз- спазваме изкуствено. Без да влагаме в тях нещо по-различ- ника, които се празнуват в нашия роден край? но, свързано с много надежди и вяра в бъдещето. Често с мъжа ми Кольо си говорехме за тогавашните дни и с чув- В нашия роден край се празнуват много празници, но има ство на меланхолия се връщахме с 60 години назад. някои много характерни. Ако започнем от началото на годи- ната, то първият е Бабин ден. Някога не е имало доктори, Три дни и стари и млади се веселяха и празнуваха от сърце медицински сестри и акушерки и когато е трябвало да се Светата Коледа, на Нова година това се повтаряше отно- изражда някоя жена, традицията била по-възрастна баба, во и отново. На Коледа изпълвахме сърцата си с радост, която имала опит да помага за израждането на детето. с хубави моменти и мечти. Защото вярата крепи човека. Това са наричали Бабуване. За това и до ден днешен този Това съм разбрала аз през моя 80-годишен живот. Хубаво е празник се нарича Бабинден. В чест на бабата (акушерка- да се почитат тези празници, защото те внасят някакъв та), която помогнала на жените по време на раждането. елемент на уют и сплотеност между хората, в тези труд- Януари месец се събират всички жени, които са родили. Те ни за всички времена на безпаричие и човешко бездушие. поливали бабата с вода, пръскали я за здраве, подарявали й цветя и й целували ръката. По този начин изразявали ува- жение и благодарност към нея. Следващият празник праз- нуван още от миналото е Тодоровден. Това е празникът на конете. Още хан Аспарух ги е довел по нашите земи. И през всички тези векове конят бил помощник на българите. Закичвали ги със здравец и цветя, сресвали гривите им, закичвали ги с червени пискюли и на този ден се провеж-34

дали конни състезания, както се прави и в днешно време. по-възрастните карала моми-И последният празник е Спасов ден, празника на града ни. те да сложат пръстените сиЛегендата гласи, че този ден е избран да бъде Спасов ден. в котел с бистра вода. ИмалоВзел името си от Спас Войвода, един от защитниците на украсено дряново дърво. Вся-Златишката котловина в борбата против турските на- ка мома с песен минавала ишественици. 14 в., 1396 г. пада град Търново. Легендата пускала пръстена в котелагласи, че Златица се е държала още няколко години преди с водата. След като всичкида падне под турска власт. На връх Голеш имало една кре- моми пуснели пръстените,пост, в която се укривал Спас Войвода. С неговата дру- започвали да играят хоро ижина държали прохода. За да завладеят Златица, турците да пеят. След това започвалотрябвало първо да унищожат тази крепост. Няколко години ваденето на пръстените. То-Спас Войвода и дружина са удържали турците. Та легенда- гава започвали истинска ве-та ни учи, че турците дали много пари на една баба срещу селба. Бабата взимала едининформация как да превземат крепостта. В нея имало мно- пръстен, без да знае на когого запаси от храна, но най-важното е, че на върха нямало е и започвала да нарича:вода и тя идвала от подземен водопровод. Тогава бабатаказала на турците, че трябва да спрат водата, но не знае - Тази, на която е този пръстен, ще се омъжи за земеделец,къде точно минавали тръбите. Турците обаче проявили хи- ще има 5 деца… и т.н. И така със смях и лъжи бабите на-трост и оставили един кон само на храна без вода. Той бил ричали, момите си взимали пръстените и продължавали смного жаден и тръгнал да търси вода. Накрая конят наме- веселието.рил откъде извира водата и започнал да рови с копитото,докато не стигнал до тръбите. И така след две седмици Интересно ще ми е да науча какъв е бил основ-крепостта, в която се укривали Спас Войвода и дружина ният поминък на хората тук?паднала под турско владение. Затова местността, къдетотурците спрели водата, днес носи името АДБУНАР. Общо взето основният поминък в района ни е бил земедели- ето, добива на дърва, животновъдството. Не е имало другКакви са народните обичаи в родния ни край? поминък, но след време започнало изграждането на жп га- рата, фабрики, цехове за добив и преработка на благородниНа Сирница се гонят злите духове. Палели са огньове и са метали… Основно това е поминъкът в района и днес.ги прескачали. Казвали са на Сирница Сирни Заговезни, за-щото се постело. Казвали са му така и защото имало един Значи и професиите в миналото можем да све-обичай, на който на тавана се връзвало парче бяла халва дем до земеделци, животновъди?и момците трябвало да захапят парче от халвата, без дая докосват с ръце. Всъщност това е празник, който се е - Да, основно това са били професиите, земеделци, живот-съхранил и до днес. Всяка година се събират групи хора и новъди, ковачи, сърачи, дървари, имало и занаятчии. Занаят-спазват традицията с паленето на огньове и прочие. чиите са правели разни съдове.Има ли празници, които са се чествали в минало- Как се е добивало златото, среброто и медта вто, но в днешно време не ги празнуваме? Златица и района в миналото?Да, имало е традиция да се извършва обичая Пеене на пръс- Доказано е още от римско време, че в района ни има златнитени на Васильовден. Тогава се събирали всички моми на залежи. Казват, че на мястото, на което се намира днесцентъра, баби, дядовци, с една дума - цялото село. Музика- град Златица се е наричало от римляните Упиа Ауреа (Зла-та свирела, всички били облечени празнично. Една баба от тен град). Тук се е добивало злато. Като дете съм чувала легенди, според които по течението на р. Тополница е имало 35

отлагания, в които е имало златен прах, който хората съ- Благодаря Ви, г-н Белишки за изчерпателните отго-бирали и преработвали по някакъв начин. Но за съжаление не вори и също, че споделихте с мен, а и с всички чита-съм запознат точно по какъв начин. тели на това интервю, знанията си за миналото, за празниците, традициите и целият начин на животКакво ще ми кажете за образованието в минало- на нашите деди.то? За мен този разговор беше като телепортиране вКласните стаи били малки. Обучавали са децата по различен едно не толкова далечно време, но толкова различноначин в сравнение със съвременните техники на възпитание от днешното. Време, което разкри пред мен може бии преподаване. Тъй като не е имало много учители, децата не всичките си, но поне малка част от съкровищатаучели на малки групи. Най-малките деца пишели на пясък, си, с което събуди у мен желание за още знания.по-големите деца са пишели с мастило върху хартия. Голе-мите ученици, които били по-напред с материала, помагалина учителите да обучават по-малките деца.Конкретно с какво сте допринесли Вие за запаз-ването на традициите като председател на НЧ„Христо Смирненски· и общински съветник нагр. Златица?Читалищата са уникална институция. Има легенда, кояторазказва за създаването на нашето читалище. Основно чи-талища са се строили с пари давани от богатите хора вградовете.Така имало един много богат копривщенец. Група хора отЗлатица отишли при него и го помолили да даде пари, за даизградят читалище, в което да се развиват като самодей-ци. Той им дал нужните пари. Когато читалището било го-тово, хората не забравили за добротата, която им сторили в знак на благодарност те кръстили читалището на него– Хаджи Ненчо Палавеев.Но идват комунистите и казват, че не може едно народночиталище да носи името на един чорбаджия, забравяйки на-пълно за това, което всъщност той е направил за хората,давайки средства за строежа на сградата. Тогава все пакчиталището е прекръстено и до ден днешен носи името НЧ„Христо Смирненски·. Аз, като самодеец съм се борил читалището да бъде мяс- „Васил Левски·, автор Фаеза Димитрова, тото, в което да съхраним нашата българска идентичност, I клас, I място, категория Рисунка българското изкуство. Стремял съм се да запазя български- те ценности.36

СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. Златица„Вечерна седянка·, автор Дарина Владова, III клас, „Златишка килимарка·, автор Димана Арнаудова, III клас,I място, категория „Рисунка· I място, категория „Рисунка·„Селска идилия·, автор Александра Кънева, IV клас, „Лазарки·, автор Антония Николова, I клас,II място, категория „Рисунка· II място, категория „Рисунка· 37

СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. Златица„Стари занаяти·, автор Дарина Иванова, IV клас, „Съкровища от миналото·, автор Мила Чобанова, III клас,III място, категория Рисунка III място, категория Рисунка „Косач·, автор Станислав Димитров, I клас, „На гости при баба·, автор Теодора Тодорова, III клас, II място, категория Рисунка III място, категория Рисунка38

СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. ЗлатицаДимитър Щърков, 4 клас, II място,категория „Интервю·МИРКОВО ВЪВ ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ И Госпожо Илиева, интересно ми е да ми разка-ОСВОБОДИТЕЛНИ БОРБИ жете за мирковчани участници в Априлското въстание, за опълченци и Ботеви четници.Интервю с Добринка Ченкова Илиева – председател наНародно читалище „Христо Ботев – 1884·, с. Мирково, Мирково е участвало в Априлското въстание – 1876 годинажител на Мирково и служител на читалището 38 години. с шест борци. В четата на Панайот Хитов с двама борци, а в легендарната чета на Христо Ботев с трима четници.Госпожо Илиева, имам сведения, че в библиоте- В българските опълченски дружини и в самата Руско-осво-ката на нашето читалище са съхранени мате- бодителна война 1877 – 1878 г. с 39 опълченци или в целияриали от историята на Мирково. Искам да ми Средногорски район (без Копривщица) село Мирково е далоразкажете за нашето село и участието му във най-много опълченци. Вие трябва да знаете миналото навъзрожденските и освободителни борби. родното си село. Това е дълг на всеки българин, да знае своите корени, своята история.Както всички населени места в цялата ни страна, вклю-чително и Мирково е участвало във възрожденските, ре- Най-напред за априлци. Когато на 09.02.1876 година Георгиволюционните и военно-освободителните борби и битки Бенковски образувал революционен комитет в с. Поибре-за освобождението на България от петвековното турско не, един от първите, който бил поканен да участва в ре-робство. Село Мирково може да се гордее с това, че пър- волюционния комитет е бил поп Недельо Иванов от селовият от неговите многобройни борци за нашето освобож- Мирково, в този момент свещеник в с. Поибрене. Тук искамдение е Ерей Петър от с. Мирково, същевременно и един да ти обясня, че поп Недельо от Мирково е внук на поп Не-от първите национални борци, защото още през втората дельо от гр. Пирдоп. Още същата вечер при съзаклятиетополовина на XVII век, в 1688 г. или 74 години преди Паисий Бенковски заявил на поп Недельо, че когато въстане наро-Хилендарски, поп Петър от Мирково е издигнал глас на про- дът, Недельо с кръст в ръка и оръжие в другата ще води втест срещу султанската тирания. Във своя летопис, пръв една битка една част от неговата чета. Поп Недельо билЕрей Петър се обявява против султан Мехмед със своята доверено лице на Бенковски и заедно с войводата е обхож-саркастична клевета, в която между другото той казва за дал всички селища из Панагюрския край за подготовка насултан Мехмед – „…да го убие Бог и да го порази, че той въстанието. И когато избухнало Априлското въстание, попразсипа християнке вере и велики църкви и велики градове·. Недельо с големия сребърен кръст от църквата активно еСлед Ерей Петър по-късно във възрожденския и революцион- участвал в битката при с. Петрич. След разгрома на въс-ния подем към борба за нашето национално освобождение танието и като кръстоносец на Хвърковатата чета попот руска робия, Мирково е вземало не малко участие. Недельо е осъден на смърт чрез обесване. В деня на обес- ването е помилван на доживотен затвор, окован в тежки вериги, е изпратен на заточение в „Акия – Сен Жана Дарк· в Мала Азия. Историческият сребърен кръст е намерен в чантата на Бенковски и е изпратен в Цариград. Оттам в 39

Москва, а след Освобождението амнистиран на 25.03.1878 Искам да науча и за опълченците, които е дало г. поп Недельо се завръща в родното Мирково. В Народната Мирково за освобождението на България. Ин- библиотека „Св. св. Кирил и Методий· в София е образуван тересна е историята на Мирково, но има ли архивен фонд на негово име. Той е светъл образ и гордост хора, които се интересуват от нея? Аз искам за Мирково. да стана историк. Други двама априлци от Мирково са Захари Груев Шопов и Хубаво намерение. За мене историците са едни от най-ис- Нено Къркеланов. Те са участвали в подготовката на въс- тинските българи, тъй като познавайки миналото, те танието и в битките при с. Поибрене и гр. Панагюрище. правдиво виждат както настоящето, така и бъдещето. Митко, стани историк и напиши историята на Мирково. В подготовката на Априлското въстание е участвал и Иван Някога, преди години уважаван от мен мирковчанин, който Стоянов Зографски (Папазов), художник от село Мирково. остави много материали за историята на Мирково, мечта- Зографски е изрисувал лъва за голямото знаме, ушито от еше в Мирково да се роди историк, за да може да напише Райна Попгеоргиева. Той е рисувал и други шест въстани- правдивата и истинска история на селото ни. Дано си ти. чески знамена и светини. От тези знамена има останали И да продължим с опълченците. и съхранени във Военноисторическия музей. Същият худож- ник е изрисувал от натура образите на 12 члена от Първо- Голямо е участието на Мирково в самата освободителна то привременно правителство от Оборище. За участието Руско-турска война. Мирково дава 39 опълченци. Мирков- си в Априлското въстание Иван Зографски и жена му Цвета ските опълченци са били зачислени в първа, втора, трета, са осъдени на смърт. Цвета, амнистирана, а Иван - четвърта, пета, шеста и осма опълченски дружини. Взели заточен в Диарбекир. са участие в битките при Стара Загора, Шейново, Шипка рамо до рамо с руските войни. Когато Самарското знаме Други двама борци от Мирково са братя Пондеви, които са в ръцете на полковник Павел Калитин, командир на трета осъдени на смърт от турците, главите им отрязани и забу- опълченска дружина е било застрашено, почти овладяно от чени върху дървеният мост на с. Баня, Панагюрско. турците, тогава в тази историческа битка около команди- ра, коня и знамето, между храбрите защитници на Самар- Госпожо Илиева, развълнуван съм от този Ваш ското знаме е бил и мирковският опълченец Иван Черняев. разказ, гордея се, че Мирково е отгледало и Той спасява знамето, но получава дълбока рана в лявата дало на България най-скъпото си – своите сино- ръка. Ще ти изброя опълченците на Мирково, но някои от ве. Разкажете ми и за Ботевите четници. имената не знам, и накрая ще ти издам една тайна. В легендарната чета на Христо Ботев от село Мирково Изненадата, която ще ти поднеса, ще те накара да се са участвали трима четници. Това са: Димитър Николов чувстваш горд, че си мирковчанин. Ти не знаеш, но твоят Коленцов, Пенчо Стаменов Горгоров и Черньо Делов Синиге- пра-пра-пра-дядо е Никола Панчев Маджаров – опълченец, ров. Димитър Николов Коленцов и Черньо Делов Синигеров участник в руско-турската освободителна война. участвали и загинали геройски в сражения във Врачанския балкан около връх Вола. Пенчо Стаменов Горгоров, трети- Благодаря за интервюто, госпожо Илиева. Ще идвам в ят четник от Ботевата чета участвал в сраженията, бил читалището да ми разказвате интересни случки из ис- пленен. След разгрома на четата, осъден в Русчук на дожи- торията на едно будно село като Мирково. Още веднъж вотен тъмничен затвор в тежки окови. Откаран е на зато- благодаря! чение в крепостта „Сен Жана Дарк·, където на 13.01.1878 г. умира мъченически.40

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА МИРКОВО Спас ИвановВасил Щапльов Иван Цвърчов Никола Мутафов Стамен МерджовДимитър Атанасов Иван Мечкаров Никола Тончев Стамен ЮруковДимитър Гинин Илия ГенчевНеделчо Балиов Стамен ЩърковДимитър Юруков Никола Сирака Пантелей Петров Стефан БогдановДончо Николов Никола Щапльов Панчо Стоилов Тодор БалиовИван Юруков Никола Пантов Сава Николов Иван ЩърковИван Манджуков Тотю ЩърковСава СавовИван Михалски 41

СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. Златица Васил Славчев, 2 клас, III място, категория „Интервю· РОДИ СЕ ВАСИЛ ДАРАДАНА И АЗ ЩЕ МУ ПРЕДАМ ЗАНАЯТ! Васил Славчев Василев е роден на 11.08.1948 г. Дълги години е бил преподавател в ТМСС „Ернст Телман· – гр. Златица (сега АТПГ – гр. Златица). Славел се е като много добър заварчик и е предал своите умения на десетки ученици. Професионални- ят си път е завършил в „Аурубис България· АД. Това е моят дядо. А фамилията на неговия род е Дараданов. Аз съм Васил Трети в рода, а поводът за моето интервю е да разбера повече за Васил Първи – дядото на моя дядо. Дядо, аз съм кръстен на теб. тесла в ръцете ми и е казал: „Роди се Васил Дарадана и аз ще А ти на кого си кръстен? му предам занаят!· За съжаление не е имал тази възможност. Моят дядо също се е казвал Васил – Васил Дарадана са му С какво точно се е занимавал дядо Васил? викали. Роден е в с. Челопеч през 1888 г. Неговата майка се е Дядо Васил е правил каруци. Той и още трима майстори са се наричала Минка, а баща му Славчо. обединили и са направили кооперация в края на село Челопеч, Имената Славчо и Васил се преда- на мястото, където сега се намират сградите на МТС-то. ват в рода. Дядо Васил е имал още Дядо ми е бил доставчик, пътувал е до София, закупувал е двама братя и една сестра. Дядо материали. По-малко е работил с майсторите. През 1919 г. Васил и брат му Иван са били ко- построява тази къща, а през 1921 – 1922 г. решава да си на- ларо-железари и са правели каруци. прави самостоятелна работилница и да се отдели. Една ве- Третият им брат Петър отишъл в чер в кръчмата е казал на останалите майстори: „Знаете ли София и там е имал магазинче. То- какво, дайте ми еди-колко си пари за моя дял и аз се отделям гава се наричало дюкян. от вас.· Майсторите събрали де каквито пари имало. Платил Пра-пра дядо ти Васил е учил зана- е някаква сума на един полицай да го съпроводи до вкъщи и се ят, оженил се е за Йона. Имал е две прибрал. Така започнал да работи самостоятелно. Постепен- деца – син – това е моят баща Слав- но работата му се разраснала, имал чираци, които му помага- чо и дъщеря – Минка. Дядо Васил е ли. Хора от района, от Макоцево, от Чеканчево идвали, за да починал през 1949 г. на 61 години. им прави каруци. Тогава аз съм бил на годинка и малко Дядо Васил купил първия струг в района, за да пристъргва преди да почине, майка ми и баща ми осите и бил първия майстор тук, който правил железни оси на са ми разказвали, че е сложил една каруците. Тогава хората не са се движили с коли, а с каруци.42

А как са се правили каруците? СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. Златица Денис Йорданов, 7 клас, I място,-Каруците се състоят от две части – предница и задница, категория „Интервю·които са свързани с разтока. След това се поставят стрел-ките (там, където се впряга животното) и те се свързват ТРАКИЙСКА МОНЕТА НА 2100 ГОДИНИс предницата. Тогава се правят колелетата. Всяко колелоима няколко части. Първо се изработва главината – това в През 2012 г. Борис Гечев е удостоен с почетен знак на общи-средата, в нея се слага пурията, която се лагерува с оста. на Златица за заслугите му в популяризиране историята наВърху главината се набиват спици, а върху тях наплати и родния край, изграждане на чешми и места за отдих. Срещнахнай-накрая се слага шината, която се закрепва с болтове. се с него, за да ми разкаже за най-старата сребърна монета,Със стягата се монтират шините върху наплатите. Ши- открита в района на Златица.ната се огъва, заварява и след това се качва на колелото.Като много е важно да се премери диаметърът, та като се Как е открита тази монета?монтира колелото да върви правилно, да не обикаля камъче-тата. Монетата е намерена в местността „Тикиналча· под Калето западно от връх „Голеш· при геоложки проучвания. През мина-Осите като отливка (или сега се нарича заготовка) във вид лия век по време на строежа на път до х. Свищи Плаз, бул-на прътове са купувани от София и тук са обработвани за дозер проряза земния масив. Работниците Георги Кузманов иразлични видове каруци – волска, конска и т.н. Оста се пра- Киро Янакиев се скрили под вековна бука от бурята. Докатови в двата си края под формата на конус, за да е по-здрава. стояли, поройният дъжд отмил пръстта и те забелязали двеСлед това дядо Васил е изпратил сина си, моя баща Славчо, антични сребърни монети. След края на работния ден отишлида учи този занаят в София като в началото е бил чирак. в Златица и ги показали на нумизмати. Когато се разчу за ценната находка, пристигнаха трима археолози от София, заА какво е чирак? да проучат мястото. Те бяха с апарат и откриха още два- десет и осем монети. Казаха, че са тетрадрахми, сечени наКогато искаш да учиш някакъв занаят, отиваш при майстор. остров Тасос през първи век преди новата ера. ПредполагаРаботиш при него без пари, за да научиш занаят. Когато се, че това е войнишка заплата, в кожена кесия, която презмайсторът прецени, че си овладял определени умения, то се вековете е изгнила.явяваш на изпит при местните майстори. Ако го издържишуспешно, то ставаш калфа. Калфата е работник, получава Какво е изобразено на монетата?някаква минимална заплата. След като 5 г. продължава даучи занаята и да работи, то може да се яви на изпит за май- От лицевата част е изобразена главата на Дионис (бог настор. За да се яви, неговият майстор и още двама майстори виното и любовта) с бръшлянов венец. Отпред и на челотоот същия занаят трябва да му подпишат, че има вече съот- между листата има две цветчета. От обратната странаветните умения. След успешно издържан изпит получаваш е изобразен Херакъл (Херкулес), гол прав и обърнат наляво. Вмайсторско свидетелство и ставаш майстор. Като такъв, дясната си ръка държи боздуган, а лявата му ръка е сложенаможеш да работиш сам, да имаш чираци, да продаваш това, на кръста с преметната лъвска кожа. В полето в ляво имакоето си произвел. монограм на монетен магистрат – М.Именно така са се запазвали занаятите в България. 43

Намерени ли са още други подобни монети? Тази монета, както и още много други са намерени от мен и моите приятели, които са ми помагали за изграждането на Спасовото кладенче в сегашния му вид. Монетите са от- крити при изкопните работи за каптажа на стария извор. Открил съм сребърни, медни и бронзови монети от различ- ни епохи: тракийската, римската, византийската, средно- вековната българска държава, османския период, както и след Освобождението. Това показва, че местността Спа- сово кладенче е култово средище още от древността, за- пазило се през вековете до ден днешен. Имате ли доказателства, че по нашите земи са живели траки? Доказателство, че землището ни е обитавано от траки- те, са артефактите, които се намират в музея на град Златица: тракийски сърп за жътва – намерен при оран на нива в местността „Секитерла·, тракийска бойна брадва, намерена в скалите източно от калето „Голеш·, тракийски върхове от копия и стрели. Аз съм направил консултация с професор Георги Китов, който категорично каза, че това са автентични артефакти. В землището на Златица срещу Момина скала в скалния масив са издълбани ритуални кръгове, които обозначават женското и мъжкото начало. Преди години са били повече от 150 на брой. Сега са останали около двадесет диска. Те са израз на почитта на траките към слънцето и практика- та им да отдават почит на своите божества и владете- ли, чрез поклонения на свещени за тях места. Д-р Даниела Агре, която е археолог от АИМ, потвърди, че става дума за светилище, което е било свързано с духовно-религиозния живот на населението. Държах в ръцете си тетрадрахма на 2100 години, дошла от гръцкия остров Тасос. Тя е доказателство за развита култура и търговия по нашите земи от дълбока древност. Не съм сигурен дали ще стана нумизмат, но със сигурност ще запомня това безценно съкровище от миналото.44

СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. ЗлатицаМихаела Богданова, 7 клас, II място,категория „Интервю·РАЗКАЗ ЗА ЕДНА ОБИКНОВЕНА ЖЕНАВ навечерието на Коледа бяхме седнали пред камината с дядоИван, който подремваше пред телевизора, а аз се ровех изFacebook, когато на вратата се почука и влезе сестрата надядо - баба Злата. Срещите с нея винаги са приятни, защототя винаги има какво да разкаже – от срещите й с приятелки, дотова колко цветя са цъфнали в градината й. Родени са в семей-ство на родители, родени през далечната 1904 г. В семейство с9 деца, 5 братя и 4 сестри родени от 1929 г. до 1945 г., четири-ма от които в добро здраве и до днес.Заслушах се в разговора им и ми стана интересно защо баба лишения за изграждане на своето настояще и бъдеще.Злата обича да казва: „Нищо не е като едно време – нито делни- „Ето така тръгвахме сутрин на работа в полето· – ми каза бабаците, нито празниците·. С любопитство започнах да разпитвам Злата и ми показа стара снимка от младостта си.за традициите и обичаите от едно време, какъв е бил животът „А това е полевъдна бригада със знамето на първенец с жънене-им преди повече от 80 години, какво са разказвали техните ро- то със сърп· – и ми показа още една снимка.дители и какво от празниците се е запазило и до днес. В семей- Със задоволство ми разказа как селото е благоустроено, ка-ството на дядо и баба Злата от поколение на поколение се е нализирано и озеленено през годините, как броят на жителитепредавал занаятът дърводелство – и петимата братя са имали растял с всяка изминала година, как всички улици от кални излатни ръце. В трудните години на недоимък всички братя са прашни коларски пътища се превърнали в чисти и асфалтира-си подавали ръка и взаимно са градили домове за всеки един от ни улички. Детската глъчка растяла, а с това и нуждата оттях, от основите, направата на дървена дограма и покрив, до детска градина и училище. И макар обучението до 1830 г. давътрешното обзавеждане – всичко изработено от дърво. Къщи- се е водило в две класни стаи и една малка стая за канцелария,те наглед са скромни, но направени с много труд и любов. необходимостта от ново училище растяла. Родители й разказ-Другарството и взаимопомощта бяха на почит.Попитах баба Злата с какво се е занимавала като млада и каквае била професията й, а тя ми каза, че животът и трудът на хо-рата от това поколение е преминал на полето и в животновъд-ните ферми. Не са имали достатъчно средства за препитание,но нито едно от 9-те деца в семейството не останало необра-зовано. Трудът им не бил механизиран, почти всички селскосто-пански работи са се извършвали на ръка. Но въпреки трудности-те младите хора са работели с ентусиазъм, неуморен труд и 45

вали, че основите на училището са поставени през 1928 г. Ма- сивната училищна сграда с два корпуса, големи класни стаи и уютни коридори е осветена през октомври 1931 г. и е именувана „Кирил и Методий·. Баба Злата е родена 4 години по-късно, но и до днес си спомня с умиление за първите крачки през прага на училището, за трепета и вълнението, за първите научени уроци. Построени били просторни магазини и ресторант, а читалище- то и до днес приютява всички млади и по-възрастни самодейци от всички сфери на изкуството, театрални групи от изявени театри в страната и утвърдени музиканти. Църквата в село- то е построена през 1893 г. от Никола Германов от с. Смолско, запазена и до днес. Питам я дали обича да се весели, как минава денят й и какво оби- Баба Злата – първият ред, третата отляво надясно ча да прави. От млада обича да се труди, да плете, шие и готви, известна е с многообразието на плодове и уханни зеленчуци в та с квас в съд наречен „нощви· (заоблено корито, издълба- градината си. Повечето от уменията е научила на седенките но от цяло дърво и предавано от поколения в семействата) и от по-възрастните от нея жени. Сами са приготвяли чеизите било толкова, колкото да покрие нуждите на семейството за си за женитба – тъкани шарени черги и одеяла, везани носии, 1 седмица. Тестото се завивало с месал (ръчно везана кърпа ризи и престилки. Макар да съжалявам, че днес облича носията с шевица), за да втаса. Месенето на хляба било превърнато в си само на тържества и конкурси за стари градски песни, къде- свещенодействие. Изпичал се на двора, в специално пригодена то участва в група с други жени от селото, баба Злата твърди, за това пещ. А най-приятни били вечерите край огнището. След че и до днес е запазила духа от младостта си, жаждата за жи- тежкия и уморителен ден семейството се събира на софрата, вот и красотата, която създава около себе си. малка кръгла маса, с къси крака, почти на земята, наричана още „паралия·. След дълги разговори за изминалия ден, и планиране и Докато слушах в захлас разказа й, от кухнята на баба (майка- разпределяне на работата за следващия, семейството се от- та на моята майка), която приготвяше коледната трапеза, се тегляло за сън и почивка. разнесе аромат на дъхава питка и ошаф. И аз веднага полюбо- питствах дали сами са си приготвяли хляба и как са празнували Попитах баба Злата дали този начин на живот не й е тежал, а Бъдни вечер. Баба Злата ми разказа, че всяко семейство само си тя с усмивка ми каза, че ако трябва да изживее живота си отно- е произвеждало зърното за хляб, посявало семената през есен- во, пак би го изживяла така. та, а на следващата година когато пшеницата узрее, се жъне със сърп на ръка, овършава се и се мели на воденица и браш- В труд, песни и сговор – цялото семейството. но. В селото е имало само една воденица, колелото на която се И макар животът да е оставил отпечатък върху лицето на тази задвижвало от силна струя вода, и между два камъка зърната жизнена и енергична жена, ведрият й дух и воля за живот ми се смилат на брашно. Оттук произлязла поговорката, че: „Два служат за пример, когато не успявам в дадено начинание. Да се остри камъка брашно не мелят.· Замислих се колко мъдрост е стремя да направя живота си по-добър, пълноценен и изпълнен събрана в тази поговорка. със смисъл. Да вярвам, че няма невъзможни мечти и щастието се постига с труд, воля и упоритост. Брашното се съхранявало в складово помещение, наречено „одая· или „соба·. Тестото за хляб се замесвало един път в седмица-46

СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. Златица и бомбардировките за известно време отсъстваше от жи-Дарина Петрова, 7 клас, III място, вота на златичани. По-късно беше възстановен, като дъл-категория „Интервю· ги години с организирането му се заемаше господин ЛюбенОБИЧАЯТ „ПЕЕНЕ НА ПРЪСТЕНИТЕ· Стоичков и негови съседи. Разкажете как в Златица протичаше подготов- ката за „пеенето на пръстените·?Миналото на родния край ни вълнува не само с исторически- Дни преди последния ден на старата година и първия ден отте събития, но и с ярките багри на фолклора. Традициите и новата започваше подготовката. В няколко махали се събира-обичаите са достигнали до наши дни, защото са предава- ха жени, които пееха добре и си припомняха обредните песни,ни от поколение на поколение, защото съхраняват в себе си а присъстващите за първи път ги разучаваха. Определяше себългарщината и я предават като скъпоценност от стари кои ергени и млади мъже ще отидат в гората да отсекатна млади. пръчката. За да има равнопоставеност, групата на секачи- те се сменяше през годините. Пръчката беше голям дряновЗа да науча повече за обичая „Пеене на пръстените· (наиме- клон, отсечен на празника Света Ана и натопен в някоя къщанованието е прието в Средногорието, а в българския фол- на топло, за да се разпукнат пъпките. По обяд на 31 декем-клорен календар обичаят се нарича „Ладуване·) посетих гос- ври започваше нейното украсяване. Желаещите да украсяватпожа Павлина Узунова, бивш преподавател по български език бяха много, но все жени и девойки. Всяка носеше сушени пло-и литература. От дълги години госпожа Узунова поддържа дове, нанизани на връвчица, сухи цветя, пуканки, също и наниз.жив духа на празничната обредност, като събира групи деца Задължителна част от украсата бяха китките от чемшир,от СУ „Паисий Хилендарски· и ги учи как да възпроизвеждат които се завързваха върху дряновите клонки. Най-отгоре серитуалите, свързани с фолклорните празници. Известна с завързваше червена ябълка. Когато „пръчката· е нагиздена,пословичната си всеотдайност и с изключителния си усет се потапя в бял котел със студена вода. Във водата се сип-към местния фолклор, госпожа Узунова прие с радост да от- ват една-две шепи ечемик. Както казах, ритуалът се изпъл-говори на моите въпроси. няваше по махали: на Зимската чешма, където най-активна беше Пека Луканова с дъщерите си – Мария и Христина, ноГоспожо Узунова, в живота на златичани е при- „Орището·, край Пейчови (махалата до църквата), както и всъствал хубавият васильовденски обичай „Пеене Горната махала, където организацията се поемаше от какана пръстените·. Той е бил подготвян старател- Цветана Гулекова. За този ден от сандъците и раклите сено, а отзвук от него се е носел дълго време след изваждаха носиите. Те включваха - скромен златишки сукман,празника. Разкажете ни за вълненията и спомена, кенарена риза, обточена с огърлие, а ръкавите й – нежни зла-които сте запазили. тишки кенета. Престилките, пъстри или черни, се захващаха в талията с чопразе, прихванати с колан, украсен с мъниста.Наистина този обичай, свързан с Нова година и Васильовден, Най-скъпата празнична премяна на жените беше плисираниятбеше очакван с много вълнение. За него ми е разказвала мо- бръчник, който се обличаше над дрешка (блуза), а на главатаята майка, а по-късно аз самата участвах в него. В нашия задължително се връзваше назад кенарена кърпа.град той заемаше достойно място, подготвяше се с многостарание и когато се изпълняваше, емоцията беше неопи-суема. За съжаление по време на Втората световна война 47

Госпожо Узунова, Вие събудихте в мен изключи- да ги вади за наричането. Хората, доволни от веселбата, се телен интерес към фолклорната празничност на разотиват. града ни. Разкажете ми за самия ритуал на „пее- нето·? На следващия ден, Нова Година, Васильовден, първо се оти- ва на църква. След като църковният празник приключи, по Привечер на 31 декември, преди да е залязло слънцето, „пръч- махали се изнасят „пръчките·. Отвсякъде прииждат хора и ката· се изнася с котела от някой близък двор и се поставя всеки се хваща и подрусва дряновия клон, като изрича думи- на широко място. Група свирачи изпълняват хороводни ме- те: „Здрава, здрава годинчица и догодина по-здрави·. На стол лодии, а пък невести и моми се хващат на хорото. След ня- под „пръчката· е поставен котелът с пръстените. Момиче- колко обиколки около „пръчката· момите започват да пускат то, което вади, трябва да се ползва с авторитет и да има пръстените си в котела, като за всеки пръстен е завързан живи майка и баща. То изважда пръстен, вдига го високо, за нишан от здравец или друго цвете, а жените пеят обредни да се види, а певците започват с мелодия да представят песни: наричанията, които са във вид на припевки. В съдържание- то на всяка припявка е залегнало пожелание за женитба и Сбирайте се малки моми, малки и големи, наричане за какъв момък девойката ще се омъжи. Много и да пееме пръстенете, разнообразни са златишките наричания, като аз ще ти кажа на момите пръстенете, на невести – вити гривни, тези, които си спомням и най-често се включваха в обреда: на ергене кюстенцете. „шита риза, недошита· (много млада ще се ожени момата); Колко лед е по реката, толкоз здраве на момите. „през дол бяга, цървул стяга· (хайдутин ще вземе); пълен ко- Колко сняг е по горите, толкоз момци по портите. зяк с мравуняк (ще има много деца); шарени чехли на спукани пети (обущар ще вземе); „пушка пукна във горица· (за ло- Друга хороводна песен, която се изпълняваше беше вджия ще се омъжи); „самар скърца през планина· (търговец една чернобяла снимка е и е на късмет); „на стол седи, кожа държи· (кръчмар ще е Провикна се Здравко от камика, мъжът й); „земя копае, пари вади· (градинар ще бъде съпру- Здравко, Янко, червена ябълко. гът й); „златна калъчка по калдаръм тропа· (за офицер ще Аз съм цвете, цвете от гората, се омъжи); „златни менгуше на келяви уши· (златар ще води) Здравко, Янко, червена ябълко. и други наричания. Между наричанията пускат закачки към Зиме лежа под дебела пряспа, момите и ергените, а след всяко наричане се поставя като Здравко, Янко, червена ябълко. припев изразът „няго мое·. Лете лежа под дебела сянка, Здравко, Янко, червена ябълко. След като не е останал нито един пръстен във водата и Кога през мене мине сиво стадо, настроението е създадено, започват хората. Кавалът, гай- Здравко, Янко, червена ябълко, дата и тъпанът са най-често присъстващите музикални гората се цяла цяла размирише, инструменти. Хороводната мелодия се допълва с песните: Здравко, Янко, червена ябълко. „Стояне ле, засвиреле ми са кавале·, „Провикна се Здравко Янко· и други. Всички погледи са вперени в „пръчката·. Извед- Друга златишка хороводна песен, изпълнявана на този ден е нъж ергените се спускат към обредното дърво и започват „Стояне ле, засвиреле ми са кавале·. След като пръстените да го кършат, но стремежът им е към върха и червената са пуснати във водата и са се извъртели няколко хора, „пръч- ябълка. Най-ербап момъкът скача и откъсва ябълката. Това ката· се внася у момата, която е определена на другия ден е знак за късмет и здраве.48

СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. ЗлатицаСлед още няколко хора, всички си тръгват с настроение къмдома.Благодаря Ви, госпожо Узунова и Ви моля да мипомогнете на следващия Васильовден да изпълнимобичая, така както бяхте съпричастни и нинаучихте да лазаруваме. „Дъщерята на воденичаря·, автор Константина Медарова, IV клас, II място, категория „Рисунка· 49

СУ „Св. Паисий Хилендарски·, гр. Златица Кои според Вас са най-интересните събития и най-ин- тересните места, които дълги години са били част Маргарита Тодорова, 5 клас, III място, от ежедневието на Чавдар в миналото? категория „Интервю· Едно от най-интересните места в Чавдар, което аз си спом- ням от дете, е местността Света Петка, където след Ве- ЗА БИТА, ПОМИНЪКА, ОБИЧАИТЕ И ликден, в петък, се празнуваше Света Петка. Някога там има- МИНАЛОТО НА ОБЩИНА ЧАВДАР ше само един кръст, ние ходехме там с родителите и бабите си, носехме цветя, палехме свещи и се молехме за здраве и за Гана Пеева Радунчева е родена на 5 януари 1950 г. в с. Чавдар късмет, попът четеше молитва. Такава местност е и Свети Детството й преминава в селото. След като завършва Георги, и там имаше само един кръст, нямаше сграда. Там средното си образование с отличие, продължава с предучи- също съм ходила с моята майка на Гергьовден, носехме цве- лищна педагогика в ИДНУ „Надежда Крупская· в гр. София. тя и свещи и се молехме за здраве и благоденствие. А сега, По-късно специализира и начална предучилищна педагогика същите тези места са много променени, облагородени, на в СУ „Св. Климент Охридски·. Понастоящем пенсионер, це- Света Петка се направи параклис, музей и неолитно селище, лият си трудов път тя е извървяла в детската градина в с. сцена, на която се провеждат много фестивали и различни Чавдар, ЦДГ „Щастливо детство· – учител от 1971 до 1975 и събития, увеселителен парк и ресторант. Също и на Свети директор на учебното заведение в продължение на 36 години Георги е направен параклис и навес. Но тези места, въпреки от 1975 г. до 2011 г. промените и осъвременяването им, а може би и благодаре- ние на тях, се пазят традициите. Гергьовден и Света Петка През целия си съзнателен живот Гана Радунчева е активен традиционно се отбелязват с курбан и молитва. Хората пак гражданин и участник в обществения живот на община отиват, носят цветя, палят свещи и се молят за спокоен и Чавдар, както и изявен професионалист и културен деец. В добър живот. Тези две местности и тези два празника аз ги качеството си на дългогодишен член на самодейния състав помня от дете. към читалище „Надежда·, член на читалищното настоятел- ство и на женски певчески хор „Китка·, тя с нестихващ ен- Познавате ли добре бита и поминъка на местното тусиазъм отдава свободното си време и талантите си на население? Доколко те са се съхранили и допринесли духовния и културен живот на общността, като заедно с за развитието на района? други свои съмишленици проучва, възпроизвежда и съхранява Битът и поминъкът на местното население са свързани със за поколенията народни обичаи, традиции и ритуали, харак- земеделието. В миналото хората обработваха сами нивите терни за живота на хората в общината в миналото. и ливадите си и отглеждаха животни. И до днес в Чавдар се е съхранило земеделието, защото и сега нашето поле се об- Г-жо Радунчева, ако трябва да „възкресите· минало- работва цялото, въпреки че вече се прави по модерен начин то на община Чавдар, откъде бихте започнали? – чрез земеделски кооперации и модерна техника. Така по сво- Миналото на община Чавдар бих го възкресила чрез всички еобразен начин ние сме съхранили традиционния за региона празници и обичаи, които се почитат и празнуват в селото поминък. и са неповторими. Традициите и традиционните чествания са важни събития и са онази важна част от нашето ежедне- Разкажете интересна случка от вашето детство. вие, която пази спомена за миналото и поддържа народния ни Аз, като бях дете, например, си спомням, когато моите ро- дух. Те се предават от поколение на поколение и ни помагат дители ожънеха, се вършееше у дома на двора с диканя. Там да помним, пазим и почитаме миналото. се впрягаха воловете, за да я дърпат и аз с удоволствие се50