струни, които вибрират. Вър- хът на езика също вибрира леко. Долните и горните резци се приближават едни към други. Мекото небце е издиг- нато нагоре и затваря плътно прехода към носа. В средата на езика се образува тесен улей. Издишната струя се удря в горните резци, вследствие на което възниква силен турбу- лентен шум. По място на учле- нение звукът З е лабиодента- лен, а по начин на учленение е проходен. Методически насоки за работа с учебника Темата в учебника е разра- ботена в съответствие с анали- тико-синтетичния метод. Зву- ковете се извеждат от изрече- нието През зимата вали сняг. Представени са профилите на двата звука, като рехабилита- торът следва да насочи внима- нието на детето към основните различия в тяхното произно- шение – озвучаването на въздушната струя при звука З, която е значително по-сла ба от тази при звука С. За да придобие детето по-ясна представа за издишната струя при тези звукове, е добре рехабилитаторът да постави ръката му пред устата си, докато произнася звуковете, а след това може да се използва и издухване на пла- мъка на свещ, при което на детето се обяснява, че при звука С се получава по-малко отклонение. Желателно е да се отбележи характерният белег на звуковете: устните са леко отворени като при усмивка и малко дръпнати назад, като образуват тесен проход. Долните и горните резци се приближават едни към други, а езикът се придвижва напред и малко нагоре, като по средата му се образува тясно улейче. Работата върху диференциацията на звуковете З и С започва с изолирано про- изнасяне – силно/дълго, след което се преминава към употребата на звуковете в срички, като се правят различни комбинации от дълги/къси срички, например: АЗ А АС, силни срички, които се произнасят с една издишна струя, например: АЗА- АЗААСААСА и др. След това се преминава към диференцирано произнасяне на звуковете З и С в думи. От детето се изисква правилно да прочете думи, в които се съпоставят срич- ките ЗА – СА, ЗЕ – СЕ, ЗИ – СИ, ЗЪ – СЪ, например: коза – коса, каза – каса. Много важно е ученикът да овладее умения за диференциране на двата звука, но и да знае значението на думите. За тази цел упражнението може да се модифицира, като се използва техниката на етикетирането. Рехабилитаторът предварително подготвя картончета с изображения на изучаваните думи (или визуализира думите 50
на компютър), като изисква от детето под всяка картинка да постави правилния етикет и отново вярно да произнесе. Упражнението се усложнява, като вече отработените думи се включват в изре- чения. Детето трябва да избере вярната дума и да прочете изреченията. Например: На двора има коза/коса. Следващото упражнение отново е свързано с диференциране на звуковете З и С в думи и изречения, като тук се включват и предлозите с/със и без. Първо ученикът чете изреченията, като рехабилитаторът насочва вниманието му към предложените картини. Детето трябва да разбере разликата в значенията на тези предлози, като за целта е добре рехабилитаторът да му задава въпроси, например: Зина има ли шапка?, и съответно отговорът е: Да. Зина е с шапка.; Симо има ли шапка?, съответно: Не. Симо е без шапка. Освен това на детето трябва да му се обясни, че в края на думата (в случая – на предлога без) звукът З се произнася като С (пишем без шапка, но говорим бес шапка). Друго важно правило, което ученикът трябва да овладее, е правилната употреба на предлога с/със. Предлозите са категория, която представлява голяма трудност за децата с увреден слух, затова те изискват специално внимание. От семантична гледна точка с/със е по-лесен от предлога без, затова е добре да се отработват паралелно, за да могат децата по- лесно да схванат смисъла им. Следващото упражнение е насочено към откриване на думи със звуковете З и С. Детето трябва да разгледа внимателно картините, изобразяващи познати пред- мети, и да диференцира тези, които включват звука З, от тези, които включват звука С, като правилно ги назове. За да се мотивира детето при изпълнение на упражнението, рехабилитаторът може да използва игровия подход, като зададе следния въпрос: Помогни на рибарите да хванат думи със звук З и със звук С! Кой от тях ще хване повече думи?. Препоръчително е, след като детето изговори вярно думите, да ги запише в тетрадката си. Последното упражнение е насочено към формиране на умения за обеззвучава- не на звука З в края на думата. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Учебната тетрадка включва упражнения за затвърждаване на произношението и на навика за диференциране на звуковете З и С в срички, в думи и в изречения. Първото упражнение е свързано с диференциране на двата звука в думи, като от детето се изисква да попълни пропуснатите букви в думите. След това е препо- ръчително да ги прочете и да ги диференцира, като ги напише в двете къщички в зависимост от това дали съдържат звука З, или С. Това упражнение затвърдява не само уменията за диференциране на изучаваните думи, но и уменията за писане. Следващите две упражнения са свързани с допълване на пропуснати думи със звуковете З и С в изречения. В първото от тях помощникът Мечо подсказва на детето кои са пропуснатите думи, като от него се изисква вярно да ги включи в изреченията. Второто упражнение е по-сложно, тъй като пропуснатите думи не са написани, а ученикът трябва да се ориентира по картинките над всяко изрече- ние. Желателно е, след като детето вярно напише пропуснатите думи, да прочете изреченията. Последното упражнение е насочено към диференциране на звуковете З и С в изречения и затвърждаване на предлога със. От детето се изисква да състави изре- чения по схема, в които допълнението е представено чрез изображение. След като детето изговори вярно изреченията, трябва да ги напише на празните редове. 51
17. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЗВУКОВЕ С – Ш Звуковете С и Ш са беззвуч- ни съгласни. Те са от групата на проходните (фрикативните) съгласни. Характерно за арти- кулацията на звука С е, че се учленява с тесен и къс проход, който се образува от предната част на езика и страните на алвеолите. В сравнение с него артикулацията на звука Ш се характеризира с по-широк и кръгъл проход, образуван от предната част на езика, като върхът му не опира долните резци, както е при С, а е изтег- лен нагоре и е леко отпуснат. По слухово впечатление С е висок звук, а Ш – нисък звук. Цел на занятията Предвидените часове имат за цел формирането на умения за ясно разграничаване на зву- ковете С и Ш в потока на речта, както и на умения за преминаване от единия звук към другия в думи и изрази. В занятията трябва да се акцентира върху разликата при артикулиране на двата звука – при звука С издишната струя преминава през образувалия се силно стеснен проход, в резултат на което се получава голямо триене, докато при звука Ш проходът е по-широк и триенето е по-слабо. Затова С се нарича още съскав звук, а Ш – шушкав. Издишната струя при звука С е студена, докато при звука Ш е топла. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • правилна диференциация на звуковете С и Ш в срички, думи, фрази и изре- чения; • п ри четене да се формират умения за безпроблемно преминаване от единия звук към другия; • формиране на умения за правилен правопис на думите, съдържащи С и Ш; • диференцирано произношение на звуковете С и Ш в цифри. Общи характеристики на звуковете С и Ш Звук С При този звук устните заемат поза „усмивка“, а челюстният ъгъл е много малък. Върхът на езика е до долните резци, гърбът му е повдигнат и извит в предната си част. Издишната струя, която се усеща върху ръката, е студена и непрекъсна- 52
та. Без вибрации на гласните връзки. В акустично отноше- ние С е висок звук. Звук Ш При звука Ш устните са издадени напред и закръглени. Езикът има формата на чашка, тъй като страничните му краи- ща са повдигнати и се съеди- няват със зъбите, а предната му част също е повдигната, но към небцето. Издишната струя, която се усеща върху ръката, е топла. Без вибрации на гласни- те връзки. Методически насоки за работа с учебника Темата започва с подго- товката на ученика за ясно диференцирано произноше- ние на звуковете С и Ш, като се изхожда от изречението Симо има шал., от което да се извлекат звуковете. Препо- ръчително е рехабилитаторът да направи кратка фонетична зарядка със срички и думи, както и да отдели време за речево дишане по подобие на предходните теми. Много важно е вниманието на детето да бъде насочено към профилите на двата звука. Първоначално се започва с упражнения за диференцирано силно изговаряне на звуковете С и Ш в затворени срички от типа: АС АШ, ОС ОШ и т.н, след което се преминава към отворени срички от типа: СА ША, СО ШО, и накрая – между две гласни от типа: АСА АША, АСО АШО. Следващото упражнение е за диференциация на звуковете С и Ш в изречения. От детето се изисква да ги прочете с ясно произношение, като в някои от тях то самò трябва да допълни липсващата дума, а другите са изцяло написани, тъй като включват непознати думи. Например: Това е .; Това е шаран. Над всяко от изреченията има изображение, за да може ученикът да разбере смисъла на изречението. Колко са? Кажи. е упражнение с по-голяма сложност, тъй като изисква от учениците правилно да преброят и изговорят имената на животните, изобразени на картините. Сложността идва от това, че децата трябва правилно да използват бройната форма на съществителните имена, като рехабилитаторът следва да обърне внимание на спецификата на образуване на бройната форма при същест- вителни имена от мъжки род, например: 10 сома, 7 шарана. Тази задача може да се модифицира в упражнение за отчитане под формата на игра, например детето 53
посочва картината, съответстваща на това, което рехабилитаторът е произнесъл. Друг вариант е той умишлено да сбърка броя на изобразените на картината живот- ни, а детето да го поправя. Следващото упражнение е за диференциация на звуковете С и Ш в словосъче- тания. За целта детето трябва да свърже прилагателните имена от първата колона със съществителните имена от втората колона. Така се затвърждават и уменията за съгласуване на прилагателно със съществително име. Последното упражнение е за диференциация на звуковете С и Ш в свързан текст, който детето трябва да прочете с максимално ясно произношение и да замени картините в последните две изречения с техните названия. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Тук диференциацията на звуковете С и Ш се затвърждава в различни типо- ве упражнения за срички от типа: САШАСАШАСАША, последвани от думи (ШАРАН САЛАМ) и изречение (Симо лови шаран.), които се произнасят с една издишна струя. По желание на рехабилитатора може да се включат и други упраж- нения от този тип. Следва упражнение за съставяне на думи от срички, като от детето се изисква да свърже сричките и след това да напише образуваните думи. Упр. 2 е насоче- но към затвърждаване на уменията за диференцирано произношение на С и Ш в цифри. Последното упражнение е най-сложно, тъй като изисква от ученика да допълни изречението с липсващото сказуемо, съотнесено към изображението над всяко изречение. Децата с увреден слух срещат значителни трудности при използването на думи действия в речта си и често не разбират тяхното значение. Затова е добре да се включват упражнения от този тип. Освен това упражнението развива и уме- ния за съгласуване на подлога и сказуемото в изречението. 54
18. ПОСТАНОВКА, КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУК Ж Звукът Ж е от групата на звучните съгласни. Той се поставя в първи клас. Характе- ризира се с наличието на шум и основен тон и се смята за един от най-звучните фрикативни съгласни. В артикулационно отношение има сходни харак- теристики със звука Ш, но се отличава от него с озвучаване- то на издишната струя. По слу- хово впечатление е нисък звук. Цел на занятията Предвидените часове за овладяване на звука Ж имат за цел формирането на умения за правилен произносителен навик, както и да доведат до ясното му разграничаване в потока на речта. Детето тряб- ва да осъзнае наличието на вибрации на гърлото. След като звукът е поставен, се цели неговата автоматизация в срички, думи, фрази и изречения. Важно е да се формират умения не само за изолирано произнасяне на звука, но и в прости изречения и кратък свързан текст. Друга не по-малко важна цел е овладяване на семантиката и правописа на думите стимули, съдържащи звука Ж. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • правилно и ясно изолирано произнасяне на звука Ж в началото и в средата на думата; • назоваване на предмети и обекти, включващи в звуковия си състав звука Ж; •• правилната му употреба в изречения и в потока на речта; ••• ф ормиране на умения за допълване на изречения с думи, съдържащи звука Ж; о бразуване на множествено число на съществителни имена, съдържащи звука Ж; формиране на умения за съгласуване на подлог и сказуемо; формиране на умения за съставяне на изречения, в които се включват думи със звука Ж. Обща характеристика на звук Ж Звук Ж При звука Ж устните са издадени напред и закръглени. Езикът има формата на чашка и от предната му част се образува проход, а средната и задната му част се 55
издигат нагоре и страничните им краища се опират плътно до страните на цялото небце. При артикулирането му се полу- чава силен шум. Издишната струя, която се усеща върху ръката, е топла и озвучена. Методически насоки за работа с учебника Към постановка на звука Ж се пристъпва само след поста- новка и автоматизация на звука Ш. Постановката и автомати- зацията преминават през изо- лирано произношение в раз- лични вариации, последвано от упражнения за произнасяне на звука в отворени срички и в срички от типа „включване на звука между две гласни“. Този етап е последван от думи и изречения. И тук подборът на думите в темата е осъществен на базата на комуникативния и фонетичния принцип, като са включени и значителен брой думи действия. Звукът Ж се извежда от изречението Жана има жълта пижама. Вниманието на детето се насочва към профила на звука: демонстрират се правилното произношение пред огледалото, комбинирано с ръчния модел на звука, и топлата, но вече озвучена издишна струя. За целта се включва и тактилно-вибрационната чувствителност, като се даде възможност на ученика да усети разликата между Ш и Ж, характера на издишната струя и наличието на вибрации на гласните струни. Изолираното произношение на Ж се постига чрез звукоподражание – на жуженето на пчела, оса и др. Началната автоматизация започва с отработване на звука в срички от типа „между две гласни“ например: АЖА АЖО АЖУ АЖЕ АЖИ, след което се преминава към отворени срички, например: ЖА ЖО ЖУ ЖЕ ЖИ. Следва отработване на правилното произнасяне на звука Ж в думи. Над всяка от думите е включено изображение с цел детето бързо и лесно да усвои наред с правилния изговор и значението на лексикалните единици. Работи се с думи като: жаба, бижу, въже, жилетка, пижама, жираф, жерав и др., като по желание на рехабилитатора може да се включат и други. Следващото упражнение включва използване на думите в подходящ контекст за по-пълно овладяване на тяхното произношение и разкриване на значението им. Наред с това то е насочено към овладяване на формите за множествено число на вече отработените думи. По този начин децата се улесняват при възприемане на връзката между произношение, семантика на думата и нейните морфологични характеристики – род и число. От детето се изисква да допълни изречението, 56
като изговори думата, съответстваща на картината. И тук е използвана схема- та, затвърждаваща уменията за съставяне на просто изречение от типа: Това са ., например: Това са пижами. Наред със замяната на илюстрацията с дума детето трябва да следи за формата на съществителното име – дали е в един- ствено, или в множествено число. Следва упражнение за отработване на звука Ж в думи действия. Както и в предходното, детето трябва правилно да изговори думите действия, като отново те са подкрепени с илюстративен материал. Следва да отбележим, че децата с увре- ден слух по-трудно овладяват значението на глаголите, и затова рехабилитаторът може да подпомогне процеса, като използва компютъра за помощно средство в индивидуалните занятия. За целта е добре предварително да потърси в интернет подходящи анимации, които визуализират думите действия. Целесъобразно е след овладяването на правилното произношение и значението на думите действия от предходното упражнение да се премине към тяхното включ- ване в изречения. Децата трябва устно да отговорят на въпроса Какво прави? в съответствие с изображенията на картинките. Например: Жоро пържи риба. Следващото упражнение представя отработваните звукове в изречения и свър- зан текст, които след прочит трябва устно да се свържат с картините, за които се отнасят. На децата с по-големи възможности рехабилитаторът може да предложи да направят кратък разказ по картината, изобразяваща рожден ден. Вярно ли е? Помисли. Кажи. е упражнение с по-голяма сложност, тъй като изисква от децата да прочетат изреченията, да разберат смисъла им и да посочат дали твърденията са верни, или не. Желателно е с помощта на рехабилитатора устно да поправят допуснатите смислови грешки. Сложността на упражнението идва и от това, че изреченията не са визуализирани. Детето трябва да разчита единствено на знанията си и асоциативното си мислене. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Учебната тетрадка включва упражнения за автоматизиране на звука Ж в срич- ки с различна сила на произнасяне, за допълване на пропуснатия звук Ж в думи и пропуснати думи, за самостоятелно изписване на вече познатите от учебника думи, съдържащи звука Ж. И тук се отработва структурата на изречението от типа: Това е ________., като детето трябва да замени картинното изображение с писмената форма на думата. Следва упражнение за синтактичен анализ, като от детето се изисква да раздели думите в предложените изречения и да ги прочете вярно. Например: Мама|има|жълта|жилетка. Следващото упражнение затвърждава уменията за правилна употреба на вече познати думи със звука Ж в изречения. От детето се изисква да допълни изрече- нията с липсващите думи, които помощникът Мечо му предлага, след което да прочете вярно изреченията. Последното упражнение Познай! включва две гатанки, които детето трябва внимателно да прочете, и да напише верните отговори в клетките. За улеснение верният отговор е даден с изображение, а броят на клетките отговаря на този на буквите в думите. 57
19. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЗВУКОВЕ Ж – Ш Звуковете Ж и Ш са от гру- пата на проходните (фрикатив- ните) съгласни. Те се наричат още шушкави съгласни. Учле- няват по един и същ начин – в същото положение са устните, зъбите и езикът, но звукът Ж се отличава от звука Ш по озвучаването на издишната струя. По слухово впечатление са ниски звукове. Цел на занятията Предвидените часове имат за цел формирането на умения за разграничаване на звуко- вете Ж и Ш в отворени срич- ки, между гласни, както и в срички, думи, фрази и изрече- ния. Важно е децата да овла- деят умения за обеззвучаване на звука Ж в краесловието. Изграждането на навик за иден тифицирането на Ж и Ш ще доведе до ясното им разграничаване в потока на речта. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • правилна диференциация на звуковете Ж и Ш и постигане на ясно и разбира- емо произношение в срички, думи, фрази и изречения; • п ри четене да се наблюдава безпроблемно преминаване от единия звук към другия; • ф ормиране на умения за обеззвучаване на звука Ж в краесловието на думите; • о бразуване на форми за множествено число на съществителни имена, окон- чаващи на звука Ж; • умения за правилно съгласуване на подлога и определението; • умения за съгласуване на подлога и сказуемото в изречението. Обща характеристика на звуковете Ж и Ш Както беше посочено по-горе, звуковете Ж и Ш се учленяват по един и същ начин: устните са издадени напред и закръглени. Езикът има формата на чашка, върхът му опира долните резци, а средната и задната му част се издигат нагоре и страничните им краища се опират плътно до страните на цялото небце. Образува се тесен проход. При артикулирането им се получава силен шум, който е най- силен от всички фрикативни съгласни. Ж е звучен съгласен звук, тъй като при артикулацията му участват и гласните струни, а Ш е беззвучен съгласен звук. 58
Методически насоки за работа с учебника Темата за диференциацията на звуковете Ж и Ш извежда звуковете по аналитико-синте- тичния метод от изречението Жана има шал. Представени са профилите на двата звука, като се очаква рехабилитато- рът да насочи вниманието на детето към основната разлика между тях – озвучаването на гласната струя при звука Ж. То се регистрира лесно чрез так- тилно-вибрационен контрол, като детето постави ръката си върху гърлото, за да усети трептенията. Препоръчително е, преди да се пристъпи към диференциацията, пред огледа- лото да се правят упражнения за говорните органи (например „хоботче“, „чашка“ и т.н.). Следват упражнения за сил- но/дълго произнасяне на звуко- вете с една издишна струя: Ж__________, Ш__________. След това те се включват в срички, в подходяща позиция за съответния звук, като е препоръчително да се редуват упражнения в различни вариации – силно произношение в отворени срички: ЖАЖАЖАЖА ШАШАШАША, редуване на силно с тихо произношение на срички с двата звука от типа: ЖАшаЖАшаЖАша и т.н. Предложени са и думи за четене, които имат за цел формиране у детето на артикулационни умения за бързо и лесно превключване от звука Ж към звука Ш, например: РЕЖА – РЕША. По желание на рехабилитатора може да се включат и други примери. Какво е това? е упражнение за диференциране на звуковете Ж и Ш в думи, като от детето се изисква да назове предложените картини. След като ученикът ги назове, следва да ги запише в тетрадката си. При децата с по-големи индивидуални възможности може да се включат и допълнителни упражнения от типа „допълване на липсваща дума в изречение“ (като липсващата дума е от думите стимули) и др. Следващото упражнение е насочено отново към диференциация на звуковете Ж и Ш, но то се отличава с по-голяма сложност, тъй като ученикът трябва да отговори на въпроса Какво прави?, като допълни устно изреченията с липсващото сказуемо, съотнесено към изображенията на картините. Сложността идва от това, че освен че трябва да се досети за липсващото сказуемо, е необходимо и да съгла- сува подлога и сказуемото. Кое е жълто? е упражнение, в което ученикът трябва да състави изречения по схемата е. 59
Тук отново на помощ идва Мечо, който показва вярно формите на прилага- телното име жълт в мъжки, в женски и в среден род. От детето се изисква да разгледа картините и да състави изречения, съответстващи на тях, като вярно съгласува по род. В последното упражнение се очаква от детето да допълни изреченията в съот- ветствие с картините, като Мечо посочва липсващите думи. Първото изречение въвежда формата за множествено число на съществителното име таралеж – таралежи. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Диференциацията на звуковете Ж и Ш се затвърждава в различни типове упражнения за срички, последвани от думи (ЛОШ КОШ КОЖА ЛОЖА) и изрече- ние (Живко купи шоколад.), които се произнасят с една издишна струя. Следва упражнение за диференциация на двата звука в думи, като от ученика се изисква да попълни буквата Ж или Ш. Препоръчително е, след като детето попъл- ни липсващата буква, рехабилитаторът да коригира грешките, ако има такива, и след това ученикът да прочете вярно думите. Следва упражнение за съставяне на думи от срички и след това – написването им. Упр. 3 е много полезно при овладяването на умения за диференциация на буквите Ж и Ш в думи. От детето се изисква да подреди правилно думите по зада- дения образец: под думата кош – всички едносрични думи, включващи Ш, а под думата довиждане – всички многосрични думи, включващи Ж. Препоръчително е, след като ги напише вярно, да ги прочете. Последното упражнение е насочено към затвърждаване на диференцираното произношение на Ж и Ш в изречения, като детето трябва вярно да подреди думите, за да образува изречения, и след това да ги прочете. 60
20. ПРАВИЛНО ПРОИЗНАСЯНЕ НА ДУМИ СЪС СТРУПАНИ СЪГЛАСНИ (БЛ, БР, ДН, ДВ, ГЛ, ГН, ГР) Съчетанията от съгласен звук и съгласен звук се класи- фицират като струпани съглас- ни. В българския език струпа- ни съгласни се наблюдават при различни позиции в думата. В учебника по произношение за първи клас разглежданата позиция е в началото на думи- те. Съчетаването на съгласен със съгласен се дава и с цел автоматизиране на произ- носителните умения за вече поставени звукове, като Б, Д, Г. Съчетаването става обик- новено със звуковете Л, Р, Н, В, които придават по-голяма звучност на изказа. Особено често за такива съчетания се използват плавните съгласни Р и Л поради факта, че се срещат с голяма честота в потока на речта и имат ясно изразена формантна картина, близка до тази на гласните звукове. Това качество на вокалност прави съчетанията от съгласни по-благозвучни. Постигането на тази благозвучност в речта на децата с увреден слух, а още повече и на добра разбираемост предполага овладяване на правоговорни норми и техника на изказа, т.е. на добри артикулационни умения. Не без значение са и моделите за подражание, поради което правилното произнасяне на думи със стру- пани съгласни зависи от различни фактори. Цел на занятията Целта на занятията е да се изгради умение за правилно произнасяне на стру- паните съгласни в думи и да се постигне благозвучна реч чрез използването им в комуникативни ситуации, както и да се развият словотворчески способности. И не на последно място – да се автоматизират уменията за произнасяне на определени съгласни звукове в по-трудни комбинации, а именно с други съгласни. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: ••• умения за правилно произношение на думите със струпани съгласни; умения за образуване на думи със струпани съгласни; реч за постигане употреба на думите със струпани съгласни в експресивната на по-голяма благозвучност. 61
Методически насоки за работа с учебника Постигането на горните цели и резултати не би било осъществимо, ако преди произ- насянето на говорния материал не подготвим артикулацион- ния апарат на детето. Затова часовете, предвидени за тази тема, е добре да започват с артикулационна гимнастика. Подходящи са упражнения за раздвижване на устните, езика и мекото небце – „пръхтене“, „усмивка – муцунка“, „конче“, „мотор“, прозявка със затворе- на уста (за да се постигне пов- дигане на мекото небце) и др. Темата започва с прави срички за четене с основни- те съгласни, в съчетанията БА, ДА, ГА. Следват съчета- ния на струпаните съгласни между гласни звукове и в края на думи. След тази поредица струпаните съгласни са отра- ботени на ниво срички с глас- ни звукове. Упражненията със срички имат по-скоро значение за технически правилното преминаване от един звук към друг при комбинациите. Дадени са няколко думи със струпани съгласни за четене в изречения от типа: Това е... . След това, като се спазва схемата на простото изречение, се търсят отго- вори на въпросите: Какво е това? и Какво прави?. Думите със струпани съгласни са представени с изображения, а в едното упражнение е включен и помощник с опорни думи за избор на числителните един, една, едно, две, още повече че и част от тях съдържат струпани съгласни. Работата над изречения продължава с упражнението за избор на предлог в или на, като за отговора отново се следва конструкцията на простото изречение. Това упражнение е последвано от други две за допълване на изречения по картина. Тук се работи и върху развитие на мисленето и вниманието. В последното упражнение е използван помощник с опорни думи, който подпомага децата. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Упражненията в тетрадката започват с произнасяне на думи със струпани съгласни с една издишна струя. След това са дадени изображения на картини, на които детето трябва да напише наименованията: гривна, двор, агне, ограда. След- ващото упражнение е с по-занимателен характер. Децата може да образуват думи от дадени съчетания на струпани съгласни и продължения на думи. 62
Упр. 3 има помощник с опорни думи, които ще послужат на децата за допъл- ване на дадените изречения. Следващото упражнение е подобно, но има за опора и картинен материал. Първите две изречения изискват да се попълни една и съща дума, носеща обаче различно значение в конкретната ситуация: Мама носи табла. и Благо играе табла. Малко по-специфичен е изборът на прилагателно име, защо- то изисква да се направи съгласуване на думите: Добри не е гладен. и Блага не е гладна. Последното упражнение отработва фразата Днес е , предшествана от въпроса към нея Кой ден е днес?. Упражненията за думите и изреченията в темата може да се дадат като матери- ал за слухова работа или отчитане, като се спазва строго индивидуалният подход към децата. 63
21. ПОСТАНОВКА, КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА Щ Звукосъчетанието Щ се със- тои от звуковете Ш и Т. Учле- нението му е комбинация от учленяването на тези два звука. Цел на занятията Тъй като Щ се състои от два беззвучни съгласни звука – Ш и Т, целта на занятията би трябвало да е постигането на тяхното слято произношение, докато се получи характерният звук за Щ без образуване на призвук между Ш и Т. Важно е да се достигне до ясно изоли- рано произнасяне и разпозна- ване на Щ, за да се осъществят качествена корекция и автома- тизация в срички, думи, фрази и изречения. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • п равилно и ясно изолирано произнасяне на Щ в различни позиции на думата (в началото, в средата и в края); •• правилната му употреба в изречения и в потока на речта; съдържащи Щ; формиране на умения за допълване на изречения с думи, • ф ормиране на умения за съставяне на изречения, в които се включват думи с Щ; • ф ормиране на умения за образуване на форми за множествено число на съществителни имена, съдържащи Щ. Обща характеристика на звукосъчетанието Щ При Щ устните са издадени напред и закръглени. Езикът има формата на чашка, зъбите се доближават до 1 мм, върхът на езика се доближава до алвеолите, тъй като страничните краища са повдигнати и се съединяват със зъбите, а сред- ната част също е повдигната, но към твърдото небце. Издишната струя, която се усеща върху ръката, е топла и тласъкообразна. Мускулите на езика са напрегнати. Гласните гънки не вибрират. Методически насоки за работа с учебника Постановката на Щ е възможна при правилно овладяване на произноше- нието на звуковете Ш и Т. Темата в учебника е разработена в съответствие с аналитико-синтетичния метод. Щ се извежда от изречението Мама готви леща. 64
Рехабилитаторът демонстри- ра правилното произношение пред огледалото, след което детето повтаря по подража- ние. Желателно е да се вклю- чи и тактилно-вибрационната чувствителност, за да усети ученикът характера на издиш- ната струя и липсата на вибра- ции на гласните струни. Формирането на умения за правилно произношение включва упражнения за произ- насяне на Щ в срички и думи, като първоначално се препо- ръчва включването му в отво- рени срички, които многократ- но се повтарят, последвани от думи, съдържащи конкретна- та сричка, например: ЩА ЩА ЩА ЩА щайга; ЩО ЩО ЩО ЩО щора и др. След това Щ се поставя между два гласни звука, отново последвано от дума, например: ОЩА ОЩА ОЩА поща, и едва след това – в краесловието: ОЩ ОЩ ОЩ нощ. Препоръчително е детето да изпише в тетрадката си срички и думи с Щ в различни позиции, което ще му помогне да затвърди и графичния образ на Щ. Следващото упражнение запознава с новите думи с Щ, които са включени в структурата на простото изречение от типа: Това е…, например: Това е летище., Това е щука и т.н. От детето се изисква да прочете изреченията, като думите сти- мули са представени над тях с картинни изображения за по-лесно овладяване на значенията им. Упражнението може да се представи и в други вариации. Напри- мер рехабилитаторът задава въпрос на детето: Къде има летище?, като от него се изисква да посочи съответната картина и вярно да прочете или изговори изре- чението. Следва да отбележим, че е много важно при овладяване на нови думи, още в първи клас, да се работи върху многозначност на думите, като у детето се формират умения за разграничаване на думи с повече от едно значение. В случая думата щипки е представена с двете си значения: щипки за пране и щипки на рак. Следват упражнения за включване на новите думи в изречения. Отново се работи с прости изречения, като липсващата дума играе ролята на пряко допълне- ние в изреченията. Те са от типа: Това е . В пощата има . За да може детето лесно и бързо да се ориентира в структурата на изреченията, са зададени подпомагащи въпроси: Какво е това?, Какво има там?. На децата, 65
които бързо се справят с тази задача, рехабилитаторът може да предложи и други изречения от същия тип. Със следващото упражнение се цели детето да овладее значението на думата горещо в различен контекст: Навън е горещо.; Супата е гореща. Чрез упражнението Кажи! се отработват вече назованите думи, но те са включени в изречение, което подпомага овладяването на структурата на простото изречение. От ученика се изисква да замести картинните изображения на думите и да образува изречения: Татко носи клещи.; Татко носи щука. и т.н. Какво прави? е тип упражнение за овладяване на думи действия, които поради абстрактния си характер много трудно се осмислят от децата със слухови наруше- ния. Тук детето трябва да допълни предложените изречения със съответните думи действия. Например: Щъркелът гущер., като липсващата дума е хваща. Отново на помощ идва Мечо, който посочва кои са липсващите думи действия. Учебникът завършва с интересно упражнение за затвърдяване на част от изу- чените думи с Щ. Представени са картинните им изображения във вид на пъзел, като детето първо трябва да разграничи отделните картини и след това вярно да ги назове. По желание на рехабилитатора задачата може да се усложни, като детето напише думите в тетрадката си и състави с тях кратки прости изречения. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Учебната тетрадка включва упражнения за автоматизиране на Щ в срички и думи, за допълване на пропуснати думи в изречения, за замяна на картинните изображения на вече отработените думи с тяхната писмена форма. Започва се с фонетична зарядка с многократно дълго произнасяне на звука ш____ ш____ ш____ ш____, последвано от многократно силно произнасяне на сричката ТАТА- ТАТА, след което се преминава към включване на Щ в срички от различен тип. Второто упражнение отработва схемата на простото изречение и затвърждава произносителните навици за Щ в думи и изречения, като от ученика се изисква да замени картинните изображения в изречението Това е… с писмената форма на съответните думи, например: Това е щипка. Освен това втората част на упраж- нението затвърдява уменията за образуване на формите за множествено число на изучените думи, например: Това са щипки. Следващото упражнение е за допълване на липсващи думи в изречението, което освен за автоматизиране на произносителни навици за Щ помага и за зат- върждаване на семантиката на думите и техния правопис. Последното упражнение включва попълване на буквата Щ в края и в началото на изучените думи. Много е важно детето да осъзнае, че Щ е една буква, но се състои от два звука – Ш и Т. След като ученикът попълни липсващата буква Щ, по желание на рехабилитатора може да се включат и упражнения за отчитане, както и за съставяне на изречения с думите. 66
22. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА Ш – Щ Звукът Ш е беззвучен съг ласен от групата на проход- ните (фрикативните) съгласни, докато Щ е звукосъчетание, съставено от два съгласни без- звучни звука – Ш и Т. Те са трудни в артикулационно отношение звукове. Артикула- цията на звука Ш се характери- зира с широк и кръгъл проход, образуван от предната част на езика, като върхът му не опира долните резци, а е изтеглен нагоре и е леко отпуснат. При звукосъчетанието Щ артикула- цията се осъществява на база- та на прохода и преодоляване- то на създадената преграда. Цел на занятията Предвидените часове имат за цел формирането на уме- ния за ясно разграничаване на звука Ш от звукосъчетанието Щ в потока на речта, както и умения за преминаване от звука към звукосъчета- нието в срички, думи и фрази. В занятията трябва да се акцентира върху разликата при артикулирането им. Изграждането на навик за тяхното идентифициране ще доведе до ясното им разграничаване в потока на речта. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • правилна диференциация на звука Ш от звукосъчетанието Щ в срички, думи, фрази и изречения; • при четене да се формират умения за безпроблемно преминаване от звука Ш към звукосъчетанието Щ; • формиране на умения за правилен правопис на думите, съдържащи Ш и Щ; • умения за образуване на форми за множествено число на съществителни имена, включващи Ш и Щ. Общи характеристики на звука Ш и звукосъчетанието Щ Звук Ш При звука Ш устните са издадени напред и закръглени. Езикът има формата на чашка, тъй като страничните му краища са повдигнати и се съединяват със зъбите, а предната му част също е повдигната, но към небцето. Издишната струя, която се усеща върху ръката, е топла. Липсват вибрации на гласните връзки. 67
Звукосъчетание Щ Както казахме по-горе, Щ е звукосъчетание, съставено от два съгласни беззвучни звука – Ш и Т. Тук продукцията се осъществява на базата на про- хода и преодоляването на съз- дадената преграда от предния край на езика, алвеолите и неб- цето. Издишната струя накрая се усеща като тласъкообразна. Гласните гънки не вибрират. Характеризира се с шум. Методически насоки за работа с учебника Темата за диференциацията на звука Ш от звукосъчетание- то Щ ги извежда чрез използ- ването на аналитико-синте- тичния метод от изречението Сашо носи щайга. Упражне- нията включват диференцира- но произношение на Ш и Щ в отворени и в затворени срички от типа: ША – ЩА, ШЕ – ЩЕ; ОШ – ОЩ и т.н. Предложени са и думи за четене, които имат за цел формиране на артикулационни умения у детето за бързо и лесно превключ- ване от звука Ш към звукосъчетанието Щ, например: ШИПКА – ЩИПКА. Тук е много важно детето да овладее умения за слято произнасяне на звуковете Ш и Т, влизащи в състава на звукосъчетанието Щ, тъй като често при децата с увреден слух се наблюдава бавно преминаване от Ш към Т, в резултат на което се получа- ва призвук. По желание на рехабилитатора може да се включат и други примери. Следва упражнение за диференцирано произношение на Ш и Щ в изречения. Детето трябва да прочете изреченията, като допълни липсващата дума, съответ- стваща на картинното изображение над изречението. За улеснение са посочени първата буква на всяка от думите стимули и броят на буквите във всяка от тях. Например: Това е щuuuu. Упражнението Какво е това?, Какво са това? е насочено към формиране на умения за диференцирано произношение на звука Ш и звукосъчетанието Щ в думи, като заедно с това формира и умения за образуване на форми за множест- вено число на съществителни имена, съдържащи Ш и Щ. Ученикът трябва да състави изречения по схемите: Това е..., Това са..., като замени изображенията с техните названия. Упражнението Какво намери Шаро? отново е насочено към диференцирано произношение на Ш и Щ в изречения, но то е с по-голяма сложност от предход- ното подобно упражнение, тъй като на ученика не са дадени опорни точки, а той трябва сам да назове предметите, изобразени на картините. По този начин се 68
формират умения както за диференцирано произношение, така и за овладяване на значението на думите стимули. Работи се по схемата: Шаро намери . Подобно на това е и последното упражнение Какво прави? Кажи., като отново се изисква от детето да образува и прочете вярно изреченията по схемата: Подлог Сказуемо Допълнение И тук то трябва да съотнесе липсващите думи към съответните картини над изреченията. Препоръчително е рехабилитаторът първо да акцентира върху изолираното произношение на думата стимул и след това тя да бъде включена в съответното изречение. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Тук диференциацията на звука Ш от звукосъчетанието Щ се затвърждава в различни типове упражнения за срички от типа: ША – ША – ША – ША, ЩА – ЩА – ЩА – ЩА, които се повтарят многократно, последвани от думи (ШИПКА ЩИПКА ШАПКА) и изречение (Сашо хваща щука.), които се произнасят с една издишна струя. По желание на рехабилитатора може да се включат и други упраж- нения от този тип. Следва упражнение за диференциация на Ш и Щ в думи, като от ученика се изисква да попълни липсващата буква Ш или Щ, след което вярно да прочете думите. Упражнението Какво нарисува Гошо? Напиши. затвърждава умения за правилен правопис на думите, съдържащи Ш и Щ. Желателно е първо детето да произнесе вярно думите: мишка, гущер, шаран, щъркел, след което да ги запише в тетрадката. Препоръчително е след това да ги включи в изречения от типа: Гошо нарисува . Последното упражнение е свързано с допълване на липсващи думи в изрече- ние, съответстващи на картинното изображение. По желание на рехабилитатора в щайгата може да се включат и други плодове освен пъпеш и круши, като е пре- поръчително да се обърне внимание на образуването на форми за множествено число на думи, съдържащи Ш и Щ. 69
23. ПОСТАНОВКА, КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУК Ц Звукът Ц е от групата на без- звучните съгласни и е африкат. Той се поставя в първи клас. В артикулационно отношение се характеризира с последо- вателно образуване на прегра- да (както при артикулация на съгласните Т и С) и проход на гласовия канал. При преодоля- ването на преградата се обра- зува особен характерен шум. По слухово впечатление Ц е висок звук. Цел на занятията Тъй като това звукът Ц е преградно-проходна съгласна, целта на занятията би трябва- ло да е формирането на уме- ния за замяна на образуваната преграда с тесен проход. Ц е един от най-трудните в артикулационно отношение звукове, което изисква целе- насочени упражнения за формиране на правилен произносителен навик. Важно е учениците да го разграничават в потока на речта. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • п равилно и ясно изолирано произнасяне на звука Ц в различни позиции на думата (в началото, в средата и в края); • правилната му употреба в изречения и в потока на речта; • ф ормиране на умения за образуване на умалителни имена, завършващи на -нца; • образуване на форми за множествено число на думи, съдържащи звука Ц; • ф ормиране на умения за съставяне на изречения, в които се включват думи със звука Ц. Обща характеристика на звук Ц Звук Ц Устните са леко изтеглени встрани, но променят позата си спрямо следващия звук. Звукът се определя като алвеодентален. Езикът се придвижва напред и наго- ре, като с краищата си допира до стените на цялото небце и прегражда пътя на издишната струя, а гърбът му опира до алвеолите. Издишната струя разрушава преградата върху алвеолите и горните резци. Езикът образува тесен проход, подо- 70
бен на този при звука С, при което от триенето на издиш- ната струя в стените на тесния проход между зъбите и езика се получава характерен за звука Ц шум. Методически насоки за работа с учебника Постановката на звука Ц е възможна при правилно овла- дяване на произношението на звуковете Т и С. Постановката може да започне с артикула- ционни упражнения. Напри- мер от детето се изисква да постави езика си в позата за произнасяне на звука Т, като вместо него казва звука С. Получава се звук, който се доближава до Ц. След това се изчиства от страничния шум. Темата в учебника е разрабо- тена в съответствие с аналити- ко-синтетичния метод. Звукът Ц се извежда от изречението Това е лисица. Автоматизацията на звука Ц първоначално се извършва в отворени срички, затворени срички, интервокална позиция и думи. Препоръчително е да се започне със затворени срички: АЦ ОЦ УЦ ЕЦ ИЦ, след което да се премине към позици- ята му между два гласни звука: АЦА АЦО АЦУ АЦЕ АЦИ, и накрая – в начална позиция: ЦА ЦО ЦУ ЦЕ ЦИ. Следващото упражнение е насочено към формиране на навици за правилно произношение на звука в думи. Понятията са визуализирани с подходящ картинен материал, за да може детето наред с правилното произношение на звук Ц в раз- лични позиции на думата да овладее и нейното значение. Следва упражнение, чрез което детето се запознава с различни словообразу- вателни модели, например за образуване на форми за множествено число при съществителни имена, завършващи на -ца. Въпросите: Какво мие Цанко?, Какво реже Цвети?, са упражнение за допъл- ване на изречения, като от детето се изисква да замени картините с техните наз- вания. Например: Цвети реже краставица. Цвети реже баница. Цвети реже пица. Това упражнение затвърждава употребата на звука Ц в потока на речта. Желателно е, след като детето вярно е произнесло изреченията, да ги напише в тетрадката си, за да затвърди и правописа на думите. Следващото упражнение е насочено към овладяване на уменията за правилно произношение и словообразуване на умалителни имена, завършващи на -нце в единствено число и на -нца – в множествено число. За улеснение при разгранича- 71
ване на формите за единствено и за множествено число се използват подпомагащи фрази: Това е малко..., Това са малки..., за да може детето лесно да се ориентира. От него се изисква да разгледа картините и да формулира вярно изречения, напри- мер: Това е малко пиленце. Това са малки пиленца. Следва упражнение за затвърждаване на звука Ц в потока на речта. На въпроса Какво има на небето? детето трябва да замени картините в изреченията с техните названия, както и самостоятелно да постави предлога на в изречението Вазата е на прозореца. Последното упражнение се характеризира с най-голяма сложност. Детето трябва да попълни липсващите думи в кратки текстове в съответствие с дадените картини. Работи се с думи и думи действия. За улеснение са включени подпомага- щи въпроси: Какво има?, Какво прави?. Децата трябва да прочетат изреченията, за да разберат смисъла им. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Учебната тетрадка включва упражнения за автоматизиране на звука Ц в срич- ки, в думи и в изречения. Започва се с упражнения за ясно произнасяне, четене и анализ на срички. Може да се предложат на детето различни комбинации, след което се преминава към четене на думи с една издишна струя, например: цар царица царевица В следващото упражнение, в гъсеничката, детето трябва да попълни липсваща- та буква Ц, след което да разграничи образуваните думи и вярно да ги изговори и прочете. Следващото упражнение отработва уменията за назоваване на думи, съдър- жащи звука Ц, и за тяхното правилно изговаряне в потока на речта. От детето се изисква да попълни липсващите думи в изреченията, като ги съотнася с картината над всяко от тях. Упр. 3 е насочено към затвърждаване на уменията за образуване и правилен изговор на умалителни имена, завършващи на -нце. На въпроса Какво има на двора? детето трябва да допише изречението На двора има… в съответствие с нарисуваните на картината животни (котенце, патенце, магаренце). Упр. 4 е с по-голяма сложност, тъй като изисква самостоятелно съставяне на изречения по картина. Последното упражнение затвърждава уменията за правилно произнасяне на звука Ц в свързан текст. От детето се изисква да прочете правилно изреченията, да разгледа картините и да свърже всяко изречение със съответстващата картина. Следващата стъпка е да ги прочете в хронологичен ред. 72
24. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЗВУКОВЕ С – Ц Звуковете С и Ц са беззвуч- ни съгласни. Те се характе- ризират с наличието на шум, като по място на учленение С е лабиодентална, а Ц – алвеоден- тална. По начин на учленение С е проходна, а Ц е преградно- проходна съгласна. По слухово впечатление и двата звука са високи. Цел на занятията Основната цел на занятия- та е да се осмисли разликата между звуковете С и Ц, като се отчитат различията в арти- кулационно отношение между преградни и преградно-про- ходни съгласни. Звуковете са трудни в артикулационно отно- шение и е важно учениците да овладеят умения да ги разгра- ничават в потока на речта и да преминават безпроблемно от единия звук към другия в думи и изрази. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • п равилна диференциация на С и Ц, ясно и разбираемо произношение в срич- ки, думи и изречения; • разпознаване на звуковете С и Ц в потока на речта; • безпроблемно преминаване от единия към другия звук при четене и произ- насяне; • у мения за назоваване на предмети, включващи в звуковия си състав звуко- вете С и Ц; • у мения за съставяне самостоятелно на изречения с думи, съдържащи звуко- вете С и Ц. Общи характеристики на звукове С и Ц Звук С При този звук устните заемат поза „усмивка“, а челюстният ъгъл е много малък. Върхът на езика е до долните резци, гърбът му е повдигнат и извит в пред- ната си част. Издишната струя, която се усеща върху ръката, е студена и непре- късната. Без вибрации на гласните връзки. В акустично отношение С е висок звук. 73
Звук Ц Устните са леко изтеглени встрани, но променят положе- нието си в зависимост от след- ващия звук. Звукът се опреде- ля като алвеодентален. Езикът се придвижва напред и наго- ре, като с краищата си допира до стените на цялото небце и прегражда пътя на издишната струя, а гърбът му опира до алвеолите. Издишната струя разрушава преградата върху алвеолите и горните резци. Езикът образува тесен про- ход, подобен на този при звука С, при което от триенето на издишната струя в стените на тесния проход между зъбите и езика се получава характерен за звука Ц шум. Методически насоки за работа с учебника Темата за диференциацията на звуковете С и Ц извежда звуковете по аналитико-синте- тичния метод от изречението Навън грее слънце. Представени са профилите на двата звука, като рехабилитато- рът следва да насочи вниманието на детето към приликите и разликата между тях. Препоръчително е да се започне с артикулационна гимнастика (например упраж- нения „усмивка“ , „коте“ – върхът на езика опира до долните резци, а гърбът – до алвеолите, с инструкция „да погалим котето“: горните резци започват да се движат напред-назад по гърба на езика). След това се преминава към изолирано, удължено произнасяне на звука С__________, като той се повтаря многократно, последвано от включването му в отворена сричка СО__________. Следва диференциацията на звуковете С и Ц чрез упражнения, първоначално – за разграничаването им в срич- ки и думи. Препоръчително е отначало звукът С да се произнася в крайна позиция, а звукът Ц – интервокално, в срички от типа: АС АЦА; ОС ОЦО, след което да се премине към тяхното диференцирано произношение в начална позиция, в срички и думи от типа: СА СА СА СА МАСА; ЦИ ЦИ ЦИ ЦИ ЦИРК и др. Упражнението Какво е това? Кажи. е свързано с диференцирано произнася- не на звуковете С и Ц в изречения. То се характеризира с по-голяма сложност, тъй като ученикът трябва самостоятелно да състави изречения, съответстващи на илюстрациите. Новата дума е написана – патица. Чрез това упражнение се фор- мират умения както за диференцирано произношение на С и Ц, така и за съставяне на прости изречения. За улеснение на ученика е дадена схемата, по която трябва да бъдат съставени изреченията. Много е важно рехабилитаторът да помогне на децата, които срещат затруднения, за да не се демотивират. 74
Следващото упражнение е насочено към диференцирано произнасяне на звуко- вете С и Ц в кратък текст, като задачата на ученика е значително усложнена, тъй като той трябва да допълни устно текста. За улеснение от дясната страна са дадени картинни изображения на думите стимули. Следва упражнение за определяне на местоположението на вече познати за децата животни, като тук се работи с предлозите в и на. Упражнението подпомага както изграждането на навик за диференцирано произношение на С и Ц в изре- чения (всички названия на животни съдържат един от двата звука), така и умения за определяне на пространствени отношения, което е много трудно при децата с увреден слух. Например: Патицата е реката. Последното упражнение отново е свързано с допълване на липсващи думи в изречения, съответстващи на изображенията, като целта е диференцирано произ- насяне на звуковете С и Ц. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Работата с тетрадката допълва възможността за затвърждаване на диференци- ацията на двата звука. Това е представено чрез упражненията за четене на срички с редуващи се звукове, за думи за произношение с една издишна струя, за избор на правилна буква в думи и за допълване на изречения с липсваща дума. Първото упражнение изисква от детето да попълни липсващата буква С или Ц, като след това е желателно да прочете вярно думите. Следващото упражнение е за затвърждаване на уменията за анализ, като от детето се изисква внимателно да прочете думите, след което да свърже всяка конкретна дума със сричката, която тя съдържа, например: ЦИ ______ ОБЛАЦИ. Последното упражнение е с по-забавен характер. То затвърждава диферен- цираното произнасяне на звуковете С и Ц в изречения. Първо детето трябва да оцвети облачето в лявата колона в съответствие с изображението в дясната колона и след това да допълни изреченията. Тук е много важно да се формират умения за съгласуване по род и число на подлога и определението. Например: Слънцето е жълто. За улеснение на ученика в лявата колона са дадени трите форми на при- лагателното име: жълт – жълта – жълто. Упражнението може да се направи и в друг вариант, за отчитане, като рехабилитаторът произнася изреченията, а ученикът посочва вярната картина с инструкцията Чуй! Посочи! и възпроизвежда на свой ред изречението. 75
25. ПОСТАНОВКА, КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУК Ч Звукът Ч е от групата на беззвучните съгласни. Той се поставя в първи клас. В артикулационно отношение се характеризира с известна сложност поради последова- телното образуване на прегра- да и проход, които са взаимно обусловени и съставят единен учленителен акт. По слухово впечатление е нисък звук. Цел на занятията Предвидените часове за овладяване на звука Ч имат за цел формирането на умения за правилен произносителен навик, както и да доведат до ясното му разграничаване в потока на речта. Овладяване- то на тези умения и навици е предпоставка за формиране на ясна и разбираема реч. След като звукът е поста- вен, се цели неговата автоматизация в срички, в думи и във фрази. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • правилно и ясно изолирано произнасяне на звука Ч в различни позиции на думата (в началото, в средата и в края); •• правилната му употреба в изречения и в потока на речта; звука Ч; ф ормиране на умения за допълване на изречения с думи, съдържащи • формиране на умения за съставяне на изречения, в които се включват думи със звука Ч. Обща характеристика на звук Ч Звук Ч В артикулационно отношение звукът Ч по място на учленение е преднонебна, а по начин на учленение – преградно-проходна съгласна. Устните и долната челюст заемат позиция, близка до тази при учленение на звука Ш. Устните се издават слабо напред и са леко закръглени, а челюстният ъгъл не е голям. Мекото небце е издигнато нагоре и се допира плътно до задната стена на гърлената кухина. Долната челюст се издава напред и подпомага движението на долната устна. При триенето на въздуха в стените на прохода между алвеолите и езика се образува характерен нисък шум, състоящ се от слаба експлозия. 76
Методически насоки за работа с учебника Постановката на звука Ч е възможна при правилно овла- дяване на произношението на звуковете Т и Ш. Тема- та в учебника е разработена в съответствие с аналитико- синтетичния метод. Звукът Ч се извежда от изречението Стефчо има часовник. Вни- манието на детето се насочва към профила на звука, демон- стрира се правилното произ- ношение пред огледалото, ком- бинирано с ръчния модел на звука. Желателно е да се вклю- чи и тактилно-вибрационната чувствителност, за да усети ученикът характера на издиш- ната струя и липсата на вибра- ции на гласните струни. За да може детето лесно и бързо да овладее правилното произношение, е препоръчи- телно да се включи фонетич- на зарядка, като се започне с упражнения с вече овладените звукове Т и Ш. Може от него да се изиска да повтори многократно сричката ТА с една издишна струя, последвано от много- кратно повторение на сричката ША, отново с една издишна струя. Следва пореди- ца от упражнения, насочени към формиране на умения за правилно произнасяне на звука Ч в срички. Препоръчително е първоначално звукът да се произнася в крайна позиция: АЧ, ОЧ, УЧ, ЕЧ, ИЧ, след това – между два гласни звука: АЧА, АЧО, и едва след това – в начална позиция: ЧА, ЧО, ЧУ, ЧЕ, ЧИ. Заедно с това е желателно детето да напише в тетрадката си срички с Ч в различни позиции, което ще му помогне да затвърди и графичния образ на звука. За учениците, които срещат сериозни затруднения при произнасяне на звука Ч, е желателно да се приложат упражнения за езика, например той се изважда извън устата, като краищата допират до ъглите на устата. Усложняването на упражне- нието се изразява в изваждане на езика извън устата, като от заострен преминава в широк, издига се към горната устна, а след това се спуска към долната. После същото движение се изпълнява зад зъбите. Езикът докосва алвеолите. След овла- дяване на посочените по-горе движения се пристъпва към образуване на улей по средната линия на езика. Ако гърбът на езика не се отпуска, се правят упражнения за духане в чашка. Упражнението се усложнява и приближава артикулационните органи до позиция за артикулация на Ш. Краищата на езика се притискат до зъбите. Само върхът на езика остава свободен. При това положение зъбите се откриват. Върхът се насочва последователно към горните и към долните алвеоли. После 77
чашкообразният език е извън устата. Бавно се прибира в устната празнина, като краищата му допират до зъбите. Езикът се фиксира в това положение и само се издишва. Получава се Ш-подобен шум. Следват упражнения, в които детето трябва да прочете думи, включващи звука Ч в начална и в крайна позиция. Използвани са следните две схеми, които подпо- магат словообразуването: тири шив готв ач че ло паз сън рен Думите са подбрани на основата на комуникативния принцип. Тъй като думите от втората схема, означаващи често срещани професии, са по-трудни за разбиране от децата с увреден слух, са илюстрирани с цел овладяване на значението им. На базата на посочените схеми може да се предложат и други думи от разговорно- битов характер по желание на рехабилитатора и според индивидуалните възмож- ности на всяко дете. Следващото упражнение е насочено към съставяне на изречения. Детето трябва да свърже първата колона, която съдържа подлог и сказуемо, с подходяща дума (допълнение) от втората колона. С това упражнение се цели не само ученикът да овладее правилното произношение на звука Ч в различни позиции в думата, но и практическо усвояване на структурата на простото изречение, изградено по схемата: Подлог Сказуемо Допълнение За децата, които имат затруднения и не разбират значението на някои от думи- те от втората колона, рехабилитаторът може предварително да подготви картинен материал за тяхното по-лесно възприемане. Следва упражнение, в което също се отработват думи действия: облича и съблича – самостоятелно и в изречения. На детето се задава въпросът Какво прави?, като от него се изисква да разгледа картините и да състави самостоятелно изречения. Например: Стефчо облича тениска.; Стефчо съблича тениска. След това трябва да допълни думите действия облича и съблича в изречения, съотнесе- ни с картините в учебника. Последното упражнение в учебника е насочено към правилно произнасяне на звука Ч в кратък свързан текст. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Учебната тетрадка включва упражнения за автоматизиране на звука Ч в срич- ки, в думи и в изречения. Упр. 1 изисква детето да отговори на въпроса Кой учи?, като разгледа карти- ните и изключи неадекватните отговори (като мечка и куче). Желателно е, преди детето да отговори, рехабилитаторът да го помоли да назове картините. След това попълва вярно липсващите думи. Съществуват два варианта: Момичето учи. Момчето учи. Другият вариант е ученикът да измисли имена на децата, като те трябва да съдържат звука Ч, например: Чочо, Данчо. Второто упражнение затвърждава употребата на съществителни имена и глаго- ли, включващи звука Ч (чадър, часовник, ученик, чанта, учебници, училище, учат, 78
четат). Отработва се схемата на простото изречение и се затвърждават произ- носителните навици на изучавания звук в думи и изречения. Към упражнението е включен и илюстративен материал. То се характеризира с по-голяма сложност и изисква по-висока концентрация. При необходимост рехабилитаторът следва да зададе подсещащи въпроси, за да подпомогне и мотивира детето. Много е важно да насочи вниманието му към правилно съгласуване на подлога и сказуемото по род и число, например: Децата четат. Последното упражнение е насочено към правилен подбор на облекло според времето, като детето попълва липсващи думи в изреченията. 79
26. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЗВУКОВЕ Ш – Ч Звуковете Ш и Ч са от гру- пата на беззвучните съгласни. Характеризират се с наличие- то на шум, по място на учле- нение са преднонебни, но по начин на учленение Ш е про- ходна, а Ч е преградно-про- ходна съгласна. Те се наричат още шушкави съгласни. По слухово впечатление са ниски. Цел на занятията Основната цел на занятия- та е да се осмисли разликата между звуковете Ш и Ч, като се отчитат различията в арти- кулационно отношение между преградни и преградно-про- ходни съгласни. Ш и Ч са от втория концентричен кръг и е важно да се достигне до ясно изолирано произнасяне и раз- познаване на всеки от тях. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • п равилна диференциация на Ш и Ч, ясно и разбираемо произношение в срич- ки, думи и изречения; • при произношение детето да отчита особеностите на артикулацията и да може да разпознава звуковете в потока на речта; • безпроблемно преминаване от единия звук към другия при четене. По този начин се установява доколко са овладени артикулационните им особености. Обща характеристика на звукове Ш и Ч Звук Ш При звука Ш устните са издадени напред и закръглени. Езикът има формата на чашка, тъй като страничните му краища са повдигнати и се съединяват със зъбите, а предната му част също е повдигната, но към небцето. Издишната струя, която се усеща върху ръката, е топла. Без вибрации на гласните връзки. Звук Ч При звука Ч устните и долната челюст заемат позиция, близка до тази при учлене- ние на Ш. Устните се издават слабо напред и са леко закръглени, а челюстният ъгъл не е голям. Мекото небце е издигнато нагоре и се допира плътно до задната стена на гърлената кухина. При триенето на въздуха в стените на прохода между алвеолите и езика се образува характерен нисък шум, състоящ се от слаба експлозия. 80
Методически насоки за работа с учебника Препоръчително е темата да започне с фонетична заряд- ка, която има за цел да затвър- ди произносителните умения на децата за звуковете Ш и Ч. За да се подготви ученикът за диференцирано произношение на двата звука, се изхожда от изречението Сашо бере чере- ши. Първоначално се започва с упражнения за продължи- телно и силно изговаряне на звука Ш_______, по желание на рехабилитатора може да се продължи и с продължително и тихо изговаряне на звука ш_______. Използва се много- кратно произнасяне на звуко- вете в отворени срички с една издишна струя: ЧАЧАЧАЧА и ШАШАШАША. След това се преминава към диференцирано произнасяне в затворени срич- ки и между гласни, например: АШ АЧ АША АЧА и др. Тъй като звуковете са трудни за артикулиране, е желателно преди същинската работа да се включат упражнения за речево дишане. Освен това езикът взема активно участие в учленението и е добре за раздвижването му да се отдели доста- тъчно време и да се провеждат разнообразни упражнения. Необходимо е говор- ните органи да се упражняват пред огледало: рехабилитаторът обяснява положе- нието на устните, езика и зъбите и насочва вниманието на детето към профилите на двата звука. Следващото упражнение е насочено към формиране на умения за диференцира- не на звуковете Ш и Ч в думи. От детето се изисква да изговори правилно думите, като включи липсващия звук. Думите са подбрани на основата на комуникативния принцип, като диференциацията се извършва в различни позиции – в началото, в средата и в края. Над всяка от думите е включено изображение, което подпомага затвърдяване на значението ѝ. Препоръчително е, след като детето произнесе правилно всяка от думите, да ги запише в тетрадката си. По този начин ще се съз- даде трайна връзка между произношението, семантиката и писмената форма. Това упражнение може да се модифицира по желание на рехабилитатора. Например на децата, които по-лесно се справят, може да даде задача първо да изговорят думите, които съдържат звука Ш, а след това – думите, съдържащи звука Ч, и накрая да ги попита: Коя дума има звук Ш и звук Ч? (череши). Следва упражнение за затвърждаване на диференцираното произношение на звуковете Ш и Ч чрез включване на вече отработените думи в изречения. От уче- 81
ника се изисква да попълни липсващите думи в изреченията, съотнесени с картин- ните изображения. Желателно е първо детето да произнесе думата и след това да я включи в изречението. За да се повиши активността на детето в рехабилитационния процес, следва- щият въпрос Какво обичаш? насочва към неговите лични предпочитания спрямо изобразените на картините храни (круши, череши, чесън, шоколад, сандвич, чушки). Тук отново се затвърждава структурата на простото изречение от типа: Подлог Сказуемо Допълнение. Ученикът трябва да включи липсващите думи допълнения и да изговори вярно изреченията, образувани по схемите: Аз обичам . Аз не обичам . За да се повиши още повече мотивацията, може да се използва смяна на ролите – детето да влезе в ролята на рехабилитатор и да задава въпроси: Какво обичаш?, Какво не обичаш?, а рехабилитаторът да отговаря, като изисква от детето да посочва съответната картина. Упражнението се усложнява, като се променя граматическата конструкция: вместо 1 л. ед. ч. се включва 3 л. ед. ч. на глагола. От детето се изисква да изгово- ри вярно изречението, като замени картината с нейното название: Чичо Гошо не обича шипки., Чичо Гошо обича круши. Препоръчително е още в първи клас да започне овладяване на глаголните форми в сегашно време. Отново следва упражнение за затвърдяване на звуковете Ш и Ч в потока на речта. Детето трябва да изговори названията на предметите, изобразени на карти- ните, като ги включи в изречението В кухнята има... (печка, чаша, шише). Последното упражнение в учебника е свързано със съставяне на думи, като в черешите е изписана първата сричка, а от детето се изисква да се досети за липс- ващата втора сричка и да изговори вярно думите. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Темата в учебната тетрадка затвърждава диференциацията на звуковете Ш и Ч, като подобно на учебника се започва с диференцираното им произношение в срички, в думи и в изречение за слято произношение. Упр. 1 отработва както диференцирането на двата звука в изречения, така и формирането на умения за правилна употреба на предлозите на и в. Следващото упражнение се отличава с по-голяма сложност, тъй като затвърж- дава уменията за допълване на изречения с думи и думи действия. За да се уле- сни ученикът, са зададени подпомагащи въпроси: Какво прави?, Какъв е?. Тук се работи с думите от предходната тема, назоваващи професии: готвач, пазач, шивач. Последното упражнение паралелно със затвърждаването на уменията за дифе- ренцирано произношение на Ш и Ч в потока на речта подпомага и развитието на мисловните процеси. От детето се изисква да прочете внимателно изреченията и да ги подреди в хронологичен ред, като ги номерира от 1 до 4. По желание на рехабилитатора отработените думи и изречения може да се дадат като материал за отчитане. 82
27. ПОСТАНОВКА, КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА Я Буквата Я най-често се използва за отбелязване на звукосъчетанието ЙА. Цел на занятията Предвидените часове за овладяване на Я имат за цел формирането на умения за пра- вилен произносителен навик в различни позиции на думата и ясно разграничаване в потока на речта. Това е предпостав- ка за формиране на ясна и разбираема реч. Отклоненията от книжовните правоговорни норми е редно да се коригират и съответно да се автомати- зира произношението на Я в срички, в думи и в изречения. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • правилно и ясно изолирано произнасяне на звукосъчетанието в различни позиции на думата; •• правилната му употреба в изречения и в потока на речта; съдържащи Я; формиране на умения за допълване на изречения с думи, • формиране на умения за съставяне на изречения, в които се включват думи с Я; • правилен правопис на думи, съдържащи буквата Я. Методически насоки за работа с учебника Постановката на Я следва аналитико-синтетичния метод, като се извежда от изречението Тони носи ябълки. Препоръчително е да се започне с упражнения за речево дишане. Работата върху Я започва с изолирано многократно произнасяне на звука И и звука А, след което се преминава към многократно произнасяне на звукосъчетанието ЙА и накрая – на Я. Тъй като децата с увреден слух имат склонност да удължават двата звука (т.е. получава се И_А_), е важно рехабилитаторът да акцентира върху краткото про- изнасяне на Й и А. Следват упражнения за автоматизация на Я в срички, като е препоръчително да се започне с многократно произнасяне на звукосъчетанието в начална пози- ция в срички от типа: ЯН ЯН ЯН, ЯМ ЯМ ЯМ и т.н., след което се преминава към произнасяне в позиция след съгласен звук в срички от типа: ПЯ ПЯ ПЯ, 83
ВЯ ВЯ ВЯ и т.н. Тази после- дователност не е случайна: в отворената сричка по-лесно се отработва краткото произно- шение на дифтонга Я, докато при затворената сричка тази задача е по-трудна. Включено е и упражнение за произнасяне на думи, съдържащи Я в нача- лото на думата и след съглас- на, като подборът на думите и тук е осъществен на базата на комуникативния и фонетичния принцип. Много е важно дете- то да разбере разликата в про- изношението на Я в различни позиции на думата. Следва упражнение за авто- матизиране на Я в думи, по- голямата част от които са нови за децата. Затова те са прид ружени с илюстрации, за да могат учениците да свържат произношението с писмената форма и значението на думите. Упражнението Какво правя аз? е насочено към автома- тизиране на Я в глаголни окончания за 1 л. ед. ч. сегашно време. От детето се изисква да разгледа внимателно картините и да състави изречения от типа: Аз ям., Аз пия., Аз спя. Следващото упражнение се характеризира с по-висока сложност, тъй като изисква от детето устно да допълни липсващите думи в изреченията и да подреди изреченията в хронологичен ред, така че да се получи кратка история. Чрез него се цели както автоматизация на Я в свързан текст, така и овладяване на структурата на простото изречение. Освен това са включени често използвани в речта думи, като: моля, заповядай и благодаря, които всяко дете в първи клас трябва да знае и да изговаря правилно. Упражнението Има или няма? подпомага автоматизацията на Я в изречения, като от детето се изисква да допълни всяко от изреченията с думите има или няма, съотнесено с картинните изображения. Следващото упражнение отново е свързано с автоматизацията на Я в изрече- ния, но е много по-сложно, тъй като ученикът трябва самостоятелно да избере от предложените картини в дясната колона в зависимост от сказуемото и да състави вярно изречения, като назове предметите. Например: Яна облича яке., Яна яде диня. и т.н. Това упражнение е много полезно за децата с увреден слух, тъй като развива и мисленето им. Последното упражнение автоматизира произношението на Я в свързан текст, като за целта е използван диалог. Детето трябва да допълни устно липсващите 84
думи. Тук се цели то да запомни правилния изговор на думи, които се използват често – моля, заповядай, благодаря. Наред с това се развива и диалогичната реч. Упражнението може да се направи и по роли, като детето влиза в ролята на про- давач, а рехабилитаторът – в ролята на клиент, след което ролите се разменят. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Учебната тетрадка включва упражнения за автоматизиране на Я в срички, в думи и в изречения. Упр. 1 е свързано със затвърждаване на уменията за правилно и ясно произно- шение на Я в думи и овладяване на техния правопис. Под всяко от изображенията ученикът трябва да напише названието на предметите и понятията. За улеснение е маркиран с чертички броят на буквите във всяка дума. Препоръчително е думите да се отработват за отчитане и слухова работа. Упр. 2 има за цел детето да формира умения за словоообразуване. От него се изисква да свърже сричките от отворен тип и съответно – да запише думите на празните редове. Думите, които би могло да се съставят, са: диня, дядо, ряпа, лято и др. След това получените думи трябва да се оречевят, като рехабилита- торът коригира евентуални отклонения от правилното произношение. По негова преценка при ученици с по-големи възможности може да се изиска да съставят и изречения с новите думи. Следващото упражнение е за автоматизация на Я в изречения, като заедно с това детето формира умения за образуване на форми за множествено число на думите стимули. То трябва да състави изречения от типа: Това е ябълка., Това са ябълки., и да ги напише. За улеснение са зададени въпросите: Какво е това?, Какво са това?. Последното упражнение отново е насочено към автоматизацията на Я в изре- чения, като тук се отработва структурата на простото изречение от типа: Подлог Сказуемо Допълнение Детето трябва да състави изречения, съответстващи на картинните изображе- ния. Препоръчително е след това да ги прочете. 85
28. ПОСТАНОВКА, КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА Ю Буквата Ю най-често се използва за отбелязване на звукосъчетанието ЙУ в нача- лото на думите или на гласната У след мека съгласна. Поставя се в първи клас и в артикула- ционно отношение се харак- теризира с известна сложност. При постановката се изхожда от звукосъчетанието ЙА. Цел на занятията Предвидените часове за овладяване на Ю имат за цел постигането на правилна постановка и ясно разпозна- ване при изговор и правопис. Това предполага вече добри произносителни навици на глайда Й и гласната У. При артикулирането може да се получат някои грешки, които подлежат на корекция. Следва автоматизация на Ю в срички, в думи и в изречения. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • правилно и ясно изолирано произнасяне на звукосъчетанието Ю в различни позиции на думата (в началото и след гласна, след съгласна); •• правилната му употреба в изречения и в потока на речта; съдържащи Ю; формиране на умения за допълване на изречения с думи, • формиране на умения за съставяне на изречения, в които се включват думи с Ю; • правилен правопис на думи, съдържащи буква Ю. Методически насоки за работа с учебника Постановката на Ю е възможна при правилно овладяване на произношение- то на глайда Й и гласната У. Темата в учебника е разработена в съответствие с аналитико-синтетичния метод, като звукосъчетанието Ю се извежда от изрече- нието Мама купува ютия. Препоръчително е да се изхожда от постановката на звукосъчетанието Я, като първоначално се прилагат упражнения за изолирано силно произношение на звука И и звука А с една издишна струя, което се повтаря многократно, след което се преминава към многократно повторение на звукосъче- танието ЙА, последвано от Я. След това рехабилитаторът насочва вниманието на 86
детето към звукосъчетанието Ю, което се състои от Й и У. Следват упражнения за автоматизиране на Ю в срички и в думи. Препоръчително е да се започне с многократно про- изнасяне на звукосъчетанието в начална позиция, в срички от типа: ЮТ ЮТ ЮТ, ЮН ЮН ЮН и т.н., след което да се премине към произнасянето му в позиция след съгласен звук, в срички от типа: ЛЮ ЛЮ ЛЮ, БЮ БЮ БЮ и т.н. Включени са и думи, съдър- жащи Ю в началото на дума- та и след съгласен звук, като: ютия, юли, дюля, кюфте, които са подбрани на базата на комуникативния и фонетичния принцип. Следва упражнение за автоматизиране на Ю в думи, които са нови за децата (бюро, люлка, зюмбюл и т.н). Затова над всяка от тях е включено изображение, което подпомага овладяването на значението на думата. След като детето прочете вярно думите, упражнението може да се предложи и във вариант за отчитане, с инструкция Чуй! Посочи!. Следващото упражнение е свързано с автоматизиране на Ю в изречения. От детето се изисква да допълни устно изреченията, съответстващи на изображения- та. Тук се отработва структурата на простото изречение от типа: Подлог Сказуемо Непряко допълнение Работи се с предлога на. Над всяка от картините е включен въпрос, който има за цел да подпомогне ученика при съставяне на изреченията. Например: Къде е Люба?, а детето трябва да напише съответно изречението Люба е на люлката. Последното упражнение Какво прави Юри? отново е свързано с автоматиза- цията на Ю в изречения, като ученикът трябва правилно да допълни липсващите думи. За целта първо трябва да избере изображенията, които се свързват с думите действия бере и яде, и след това устно да състави изречения по предложената схема, като назове предметите. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Учебната тетрадка включва упражнения за автоматизиране на Ю в срички, в думи и в изречения. Тя започва с изолирано многократно произнасяне на звуко- съчетанието Ю, след което то се включва в началото на срички от типа: ЮТ ЮТ ЮТ, и след съгласен звук, в срички от типа: ЛЮ ЛЮ ЛЮ. Следват упражнения за 87
автоматизиране на Ю в думи и в изречения, които се произнасят с една издишна струя, от типа: юни юли Юри; Юри яде лютеница. По желание на рехабилитатора може да се включат и други упражнения от този тип. Следва упражнение за попълване на буквата Ю в думи. Чрез него се цели детето да овладее графемата и правописа на думи, включващи в състава си буква- та Ю. Желателно е, след като детето попълни думите с липсващата буквата Ю и ги прочете правилно, те да се овладеят контекстуално, като се включат в изречения. Темата завършва с упражнение за допълване на изречения, което усъвършен- ства уменията за правопис на изучените думи, съдържащи Ю, и правилното им произношение в потока на речта. Желателно е текстът да бъде прочетен след завършване на упражнението. 88
29. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА Я – Ю Приликите между буквите Я и Ю се изразяват в това, че и двете се използват за отбе- лязване на звукосъчетание в началото на думите или след гласна: Я означава звукосъче- танието ЙА, а Ю – звукосъче- танието ЙУ. Цел на занятията Часовете, предвидени за тези звукосъчетания, имат за цел да постигнат диференци- ация и добри произносителни навици. Изисква се ясното раз- граничаване на Я и Ю в потока на речта, както и умения за преминаване от Я към Ю в думи и изрази. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • успешна диференциация на Я и Ю, изразяваща се в умения за преминаване от едното към другото звукосъчетание; • правилно и ясно произнасяне на звукосъчетанията в срички, в думи и в изре- чения; •• изграждане на умения за звуко-буквен анализ; правилен правопис на думи, съдържащи тези звукосъчетания. Методически насоки за работа с учебника Темата за диференциацията на Я и Ю извежда звукосъчетанията по аналитико- синтетичния метод от изречението Юлия бере люляк. и се прави характеристика на артикулационните им особености. Препоръчително е темата да започне с ясно изолирано и диференцирано произнасяне на Я и Ю, последвано от диференцирано произношение на звукосъчетанията в срички, първо – в начална позиция, от типа: ЯС ЯС ЯС, ЮС ЮС ЮС и т.н., а след това – и след съгласен звук, в срички от типа: БЯ БЯ БЯ, БЮ БЮ БЮ и т.н. По желание на рехабилитатора може да се включат и други срички. Следващото упражнение е насочено към диференцирано произнасяне на Я и Ю в думи, като част от тях вече са познати на децата, например: яке, диня, бюро, и те само са написани в учебника, докато непознатите думи, като дюшек, юрган, юфка, са придружени с илюстрации за по-лесно и бързо усвояване на значението им. Следва упражнение, което е значително по-сложно. То е за диференциация на Я и Ю в изречения. Изисква се отговор на въпроса Вярно ли е?. За да отго- вори правилно, детето трябва да разгледа внимателно картините, съответстващи 89
на всяко изречение, и устно да поправи допуснатите греш- ки. За целта е необходимо да знае значението на думи- те и структурата на простото изречение. Това упражнение развива мисленето и наблюда- телността и въпреки че някои деца изпитват големи труднос- ти при подобен тип упраж- нения, е препоръчително те да се включват в практиката. Желателно е, след като детето прочете вярно изреченията, да ги запише в тетрадката си. На учениците, които се затрудня- ват, рехабилитаторът може да зададе допълнителни въпроси, например: Какво бере Соня?. Последното упражнение в учебника Какво правиш ти? е свързано с допълване на изречения с думи, съдържащи Я или Ю, и е насочено към диференцирано произношение на звукосъчетанията. И тук, подобно на предходните две теми, се отработва структурата на простото изречение от типа: Подлог Сказуемо Допълнение Детето трябва да състави изречения, като замени картинните изображения с названията на предметите и избере такива, които съответстват на сказуемото. Например: Аз бера ягоди., Аз ям дюля. Препоръчително е след това да ги прочете и да ги запише в тетрадката. Методически насоки за работа с учебната тетрадка В учебната тетрадка диференциацията на Я и Ю се затвърждава първоначално в упражнения с многократно повтарящи се срички и думи от типа: ЛЯ ЛЯ ЛЯ, ЛЮ ЛЮ ЛЮ, последвани от картини, които детето трябва да назове, в случая: лято и люляк, и изречение (Яна се люлее.), което се произнася с една издишна струя. Следващото упражнение отработва уменията за диференцирано произнасяне на Я и Ю в думи. От детето се изисква да допълни пропуснатите букви в думите. Така се затвърждава не само правилното им произношение, но и правописът. За изграждане на произносителни умения за бързо превключване от единия към дру- гия дифтонг е желателно думите с Я и Ю да се съпоставят при произнасяне. По желание на рехабилитатора отработените думи може да се дадат като материал за отчитане или за включване в изречения. Последното упражнение е за синтактичен анализ, като от детето се изисква да раздели с черти думите в предложените изречения и да ги напише вярно. Напри- мер: Юри|яде|ягоди. 90
30. ОБЕЗЗВУЧАВАНЕ НА ЗВУЧНИ СЪГЛАСНИ В КРАЯ НА ДУМИТЕ Според правоговорните пра- вила в българския език звучни- те съгласни в краесловие се трансформират в беззвучните си аналози (процесът се нарича уподобяване или асимилация). Тези двойки звукове са съот- ветно: Б–П В–Ф Г–К Д–Т Ж–Ш З–С За да може децата с увре- ден слух не само да усвоят тези правила, но и да изградят добра база на езиково развитие, е важно това да се заложи в учебния материал и да се извършва целенасочена работа за овладяването му. Тази необходимост се налага и от факта, че правоговорът е съставна част на езиковата култура и пред- полага съзнателно отношение. Така книжовните норми ще се усвоят по-лесно от децата и ще се постигне разбираема за околните устна реч. Тя от своя страна е важно средство за качествено обучение по всички учебни предмети. Цел на занятията Целта на занятията е да се усвоят правоговорните правила за звучните съглас- ни в края на думите и пред беззвучна съгласна. Да се спомогне за формиране на членоразделна устна реч и за преодоляване на комуникативни отклонения не само на произносително ниво, но и в писмената реч. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: ••• правилна асимилация на звучните съгласни в края на думите; на думата; правилно уподобяване на звучни съгласни пред беззвучни в средата правилна употреба на правоговорните норми в потока на речта; • правилна ориентация за правописа на думите, които в края се изговарят с беззвучни съгласни. 91
Методически насоки за работа с учебника Темата е разработена в по-голямата си част в табличен вид. Направени са шест таблици – за всички звучни съгласни от гореспоменатите двойки за асимилация. Всяка таблица съдържа три основни акцента: Начинът, по ЗАПОМНИ! Звучният съгласен, който се пише Б който в края на думата думата след се уподобява, и схема, асимилацията. в краесловието показваща мястото на уподобяване. ПИШЕМ: ГОВОРИМ: Начинът, по който се изговаря думата след асимилацията. П БОБ БОБ В колона под обозначенията Пишем и Говорим са дадени като примери по няколко думи, които след това са включени в изречения, например: пп Мама купи хляб и боб. За да са сигурни децата, че не са направили грешка при правописа на подобни думи, са представени таблици за проверка, които дават формата на търсената дума за единствено число и след това – за множествено число. Така освен за правого- ворните правила се работи и за правописа на думите. Например: ЕДИН МНОГО зъб зъби Методически насоки за работа с учебната тетрадка В тетрадката таблиците са само в схематичен вид. За всеки звучен съгласен са представени изречения с пропусната буква в края на думата. Така се автоматизира наученото от учебника и се усъвършенства правописът на думите. Изреченията задължително се дават за оречевяване, за да се затвърди и правилото за правого- вор на звучни съгласни в края на думата. Упр. 8, 9 и 10 са от отворен тип и предлагат по-самостоятелна работа: • Назоваване и правопис на думи, представени с картини. • Римуван текст с пропуснати думи, завършващи на звучен съгласен. Детето трябва да избере подходяща дума от дадени опорни и съответно – да напише. • Избор само на думите, които завършват на В, Б, Д. Упражнението работи за развитие на мисленето, вниманието, правописа и правоговора. 92
31. УПРАЖНЕНИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ПРАВИЛНО РЕЧЕВО ДИШАНЕ В основата на човешката реч стои естественият ритъм, който характеризира дейност- та на човешкия организъм и в частност дишането. Доколко- то процесът на дишане е отно- сително ритмичен, дотолкова ритмична в известна степен е и човешката реч. Разлика- та между физиологичното и речевото дишане всъщност диктува необходимостта да се извършва целенасочена рабо- та за овладяването му. Рече- вото дишане се характеризира с по-дълга фаза на издишване, за да може издишната струя да стигне за произнасянето на около 10 – 12 срички. Необ- ходимостта от периодични вдишвания и издишвания пре- дизвиква съответни паузи, които разбиват речта на единици, като мястото за ново вдишване е между смислово завършени такива. Така разбираемостта на устната реч е по-добра и няма накъсаност на изказа. За да могат децата с увреден слух да усвоят тези норми, това е заложено в учебната програма по фонетична ритмика и по произношение, като междупредметната връзка в този смисъл е много силна. Цел на занятията Целта на занятията е да се формира представа за речево дишане и съответно – да се изградят умения за правилно осъществяване на фазите „вдишване“ и „издиш ване“ на базата на редица упражнения. Важно е да се постигне необходимият минимум, предвиден в програмата по произношение за първи клас, а именно умение за произнасяне с една издишна струя на думи и изречения, състоящи се от 6 – 8 срички. Не на последно място по важност е формирането на умения за самостоятелно регулиране на дишането в речта със съответните паузи. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • правилно изпълнение на упражнения за речево дишане на празен ход; • п равилно речево дишане при произнасянето на изолирани звукове, срички, думи и изречения; • регулиране на дишането, като се спазват местата на паузите; 93
• постигане на минимума от учебната програма – 6 – 8 срички с една издишна струя. Методически насоки за работа с учебника Темата е разработена така, че да не предизвика отегчение у детето, и по забавен път предлага за изпълнение раз- лични упражнения. Първите, т.нар. статични упражнения, или упражнения на празен ход, имат за цел да изградят прак- тическа представа за фазите „вдишване“ и „издишване“. Може да се повторят по някол- ко пъти, като рехабилитаторът задължително показва всяка от фазите. ВДИШВАНЕ – може да се имитира помирисване на цвете, парфюм, храна. ИЗДИШВАНЕ – подхо- дящо е например да се издуха перце, цветно листче, памук, въздушна целувка, морска пяна и др. Вдишай! Издишай! – упражнение, в което трябва да се отчете моментът на паузата, т.е. детето трябва да спре между двете фази. Рехабили- таторът трябва да контролира това в началото, докато се постигне самокон- трол. За да не доскучае на детето от неколкократните повторения, може да се използва елемент на игра, като за отбелязване на паузата рехабилитаторът вдига някакъв предмет – играчка „стоп-палка“, флагче, червен картон и др. Вдишай бързо! Издишай бавно! – упражнение, което съчетава и работата над темпа. Усвояват се понятия (бързо/бавно) и е подготовка за използването на речеви единици при издишната фаза. Бавното издишване цели детето да може да контролира въздуха, който изпуска, като по този начин се подготвя и за произнасяне на по-голям речев материал. В дишай! Издишай и брой до 10! – тук се оречевява издишната струя с познат и в същото време лесен говорен материал. Целта е не на всяка цена да се стигне до 10, а според възможностите на детето и капацитета на въздух и начин на дишане да се произнесе възможното количество речеви единици. И грай и дишай правилно! – представя упражнения за вдишване и издишване под формата на рими, които може да се произнасят едновременно и от реха- билитатора, и от детето, но същественото е, че при фазата на издишване то трябва да произнася само указаното в стихотворението. Някои от стихотво- ренията изискват и работа с ръцете, например: „...тоооолкова голям!“ – при 94
издишването ръцете на детето описват формата на балона. Стихотворението за змията предполага събиране на всички пръсти в едно, т.е. подобно на дак- тила за звука Ж, и с въртеливи движения се имитира съскането на змията. Следват упражнения, в които с една издишна струя (символ – човешка глава с две стрелки, показващи вдишване и издишване) трябва да се произнесат едносрични, двусрични и трисрични думи. Накрая са изписани цифрите от 0 до 10 и на същия принцип – с една издишна струя, трябва да се изговорят. Цифрите може да се кажат и в обратен ред, да се заменят с цветове, с имена от семейството на детето или от класа или с други думи по преценка на рехабилитатора. Рехабилитаторът следва да определи степента на сложност за всяко дете, например на един ученик може да се постави задачата да брои от 1 до 5, на друг – от 1 до 7, на трети – от 1 до 10. Следващите няколко упражнения са на подобен принцип, като броят на про- изнесените срички се увеличава постепенно. Включени са за произнасяне имената на сезоните, дните от седмицата, поздрави. Този говорен материал е избран в съответствие с целите, задачите и съдържанието на учебната програма и е подчинен на основните положения на фонетичния и комуни- кативния принцип. Всеки рехабилитатор обаче може да прецени, спазвайки индивидуалния подход към детето, какво точно да даде или да замени като говорен материал. Последното упражнение в учебника е част от стихотворение, като всеки ред е предвиден за изказ с една издишна струя. Темата е доста обширна и предполага използването на много варианти на упражнения и лингвистичен материал. Тук творческата инициативност на реха- билитатора може да улесни изпълнението на целите и да представи на децата наистина забавни занимания. Методически насоки за работа с учебната тетрадка По подобие на учебника и тук са представени упражнения за затвърждаване на уменията и навиците за правилно речево дишане. Първо има упражнение на пра- зен ход, т.е. само вдишване и издишване. Упражнението може да се разнообрази, като се направи комбинация с пауза (задържане на въздуха за няколко секунди): вдишване – пауза – издишване – вдишване – пауза – издишване След това в другите упражнения, при фазата на издишване, се използва гово- рен материал, например: цифрите до 4, звукоподражания, срички, цифрите от 0 до 10 и обратно, цветове. Малко по-специфично или с по-голяма трудност е упражнението, при което издишната фаза се увеличава с по-голям обем от думи: круша жълта круша голяма жълта круша сладка голяма жълта круша Това упражнение може да се изпълни с различни думи предмети, на които дете- то всъщност прави описание или изрежда признаците, подходящи за тях: мечка – кафява мечка – голяма кафява мечка – гладна голяма кафява мечка и др. Темата за речевото дишане завършва в тетрадката с четиристишия, които изис- кват произношение с една издишна струя за всеки ред и слято четене на предло- зите със следващите ги думи. 95
32. СЛОВЕСНО УДАРЕНИЕ Най-силната страна на речта е живото устно слово и това е целта при обучението на децата с увреден слух – постигане на ясна, разбираема за околните реч. Речта намира образ в изразителното говоре- не, в забързаността, плавност- та или накъсаността, следва- ща неравния ход на мислите. Умението да се говори, зави- си от разнообразни фактори, включително от познаването на правилата и нормите, които управляват речта. Подаване- то на верни модели за подра- жание и демонстрирането им осигуряват добра перспектива за комуникативното развитие при децата с увреден слух. Доколкото речта винаги се дели на думи, дотолкова и тези повторяеми речеви елементи може да бъдат дефинирани като повторение на еднородни словосъчетания, под- брани по сходство на едни или други словесно-звукови особености (последова- телност на ударени и неударени срички, разположение на паузи, звукови повто- рения и т.н.). Думите от своя страна се делят на срички. В българския език те не се произнасят с еднаква сила в рамките на думата. Обикновено една от тях се произнася с по-голям интензитет. Тази сричка се определя като ударена и форми- ра словесното ударение. В българския език има както думи без ударение – съюзи, предлози, кратки местоименни форми, спомагателния глагол „съм“, така и думи с две ударения – някои сложни думи. Думите без ударение се произнасят слято – като една дума с преходната или със следващата ги дума. Други особености при усвояването на правоговорните норми, които трябва да разберат децата с увре- ден слух, са, че ударението в българския език е подвижно и има смислоразличи- телни функции. Работата над словесното ударение представлява голямо предиз- викателство за слухово-речевите рехабилитатори, тъй като паралингвистичните характеристики (темп, интонация, словесно ударение) се възприемат основно чрез слуховия анализатор. Те нямат ясни визуални признаци и за учениците с дълбок слухов дефицит представляват изключителна трудност. Опитали сме се да представим по възможно най-лесния начин усвояването на тези правоговорни правила, като овладяването им на практика от децата би подобрило прозодичната страна на речта им. 96
Цел на занятията Целта на занятията е да се изгради умение за изменение на силата на гласа във връзка със словесното ударение. Да се формира представа за сло- весното ударение и неговите смислоразличителни функции и да се изградят умения за пра- вилно поставяне в думите. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • умения за изменение на силата на гласа – силен/ слаб; • умения за възприемане и възпроизвеждане на рит- мово организирани срич- ки; • умения за правилно пос- тавяне на ударението в думата, т.е. за определя- не на силната (ударената) сричка; • правилно произнасяне на думите според ударение- то им; • свързано произнасяне на предлозите с думите, т.е. свързване на неударената дума със следващата ударена (на масата, в шкафа и т.н). Методически насоки за работа с учебника В сравнение с другите теми тази е доста обширна и следва единен алгоритъм за по-лесно овладяване на правилата за определяне на словесното ударение в думи с различна сричкова структура. В началото са представени всички гласни звукове, които определят ударението в думите. Съчетаването им със съгласни оформя сричковата структура на думата и положението на ударени и неударени срички. Затова са представени няколко варианта за тихо и силно четене на срички с цел изграждане на умения за после- дователно изменение на силата на гласа. Разгледани са най-разпространените варианти на ударения: – първа ударена сричка в двусрична дума – ТАта; – втора ударена сричка в двусрична дума – таТА; – първа ударена сричка в трисрична дума – ТАтата; – втора ударена сричка в трисрична дума – таТАта; – трета ударена сричка в трисрична дума – татаТА. За всеки вариант на ударение има римувана строфа, която представя модела на ударената сричка. Например за варианта ТАта моделът за имитиране изглежда така: 97
С ръцете си плесни, можеш ли, ми покажи! Първо – СИЛНО, после – СЛАБО. А сега го повтори! Децата трябва да го изпълнят практически с пляскане на ръце, като вярната в случая имитация е едно силно и едно слабо пляскане, което после се повтаря. Под моделите с практическа насоченост са представени образци на ударението със срички, думи и изречения. Тук се изисква само четене. Използвани са основ- но думи и изречения от предходните теми върху звуковете, т.е. познат говорен материал. В таблици под изреченията са дадени думи с картинки, които децата трябва да произнесат правилно. След това – да изключат тези думи, които не са с нужното ударение. Например при модел на думите таТА от всички думи – кафе, балон, вода, река, яйце, пола, рокля, лале – трябва да се махне само рокля, защото ударението е на първата сричка. Накрая на всеки представен вариант на словесно ударение има по едно малко по-сложно упражнение. Дадени са двойки думи, на които трябва да се определи ударението. От ударените срички на двете думи децата трябва да съставят нова дума, на която също да определят ударението и да я произнесат вярно: БОЛЕН БОЗА ЗАЛЕЗ След вариантите с двусрични думи са представени няколко примера на думи, които се пишат по един и същ начин, но според мястото на ударение носят раз- лично значение. Това е важно да се представи на децата с увреден слух, защото именно ударението носи словоразличителната функция на думите и позволява те да се диференцират смислово. Целта е да се покаже подвижността на българското ударение и да се изтъкне смислоразличителната му функция. Накрая, след всички представени варианти на ударения, е дадено упражнение за многосрични думи. Упражнението, от една страна, затвърждава уменията за определяне на силната сричка в думата, т.е. ударението, а от друга страна, запоз- нава с възможните варианти на словесно ударение в многосрични думи: КАТЕРИЦА папапаПА УЧЕБНИЦИ паПАпапа ЗЕЛЕНЧУЦИ папаПАпа ОГЛЕДАЛО ПАпапапа УЧИТЕЛКА СЛАДКАРНИЦА ЗАПОВЯДАЙ 1. Прочитане на думите. БЛАГОДАРЯ 2. Определяне на мястото на ударението. ДОВИЖДАНЕ 3. Посочване на верния модел на ударение. 98
Методически насоки за работа с учебната тетрадка Упражненията в тетрадката имат по-практическа насоченост. След всеки срич- ков модел, показващ мястото на ударената сричка в двусрични и трисрични думи, са дадени картини. Задачата е да се напишат думите и да се постави ударението на правилното място. Задължително след написване думите трябва да се произнесат и ако рехабилитаторът прецени, може да включи всяка от тях в изречения. За децата с по-добри слухови възможности и такива с КИ упражнението може да се проведе на чисто слухова основа, още повече че кохлеарните импланти тех- нически позволяват да се долавят тези разлики в интензитета на думите. 99
Search
Read the Text Version
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- 9
- 10
- 11
- 12
- 13
- 14
- 15
- 16
- 17
- 18
- 19
- 20
- 21
- 22
- 23
- 24
- 25
- 26
- 27
- 28
- 29
- 30
- 31
- 32
- 33
- 34
- 35
- 36
- 37
- 38
- 39
- 40
- 41
- 42
- 43
- 44
- 45
- 46
- 47
- 48
- 49
- 50
- 51
- 52
- 53
- 54
- 55
- 56
- 57
- 58
- 59
- 60
- 61
- 62
- 63
- 64
- 65
- 66
- 67
- 68
- 69
- 70
- 71
- 72
- 73
- 74
- 75
- 76
- 77
- 78
- 79
- 80
- 81
- 82
- 83
- 84
- 85
- 86
- 87
- 88
- 89
- 90
- 91
- 92
- 93
- 94
- 95
- 96
- 97
- 98
- 99
- 100
- 101
- 102
- 103
- 104
- 105
- 106
- 107
- 108
- 109
- 110
- 111
- 112
