ABG_DoChicago

АНТИ БАЙ ГАНЬО НАУКИТЕ ЗА КОСМОСА Акад. Цветан Цветков има 37 патента и част от тях се от- насят към производството на храна за космонавти, където Бъл- гария беше трета след Съветския съюз и САЩ. Доц. Таня Иванова е конструктор на първата космическа оранжерия в света. Акад. Димитър Мишев създава самостоятелно и в съавтор- ство 66 изобретения, свързани с овладяването на Космоса. Проф. Цветан Дачев има конструирани 19 космически уре- да, които летят и до днес на борда на различни апарати на други държави. БЪЛГАРИ, ДА СИ ПОМАГАМЕ! В отстояване на каузата АНТИ БАЙ ГАНЬО до нас са и: АНАТОЛИЙ НАЙДЕНОВ НАЙДЕНОВ ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ВЕЛЕВ АНДРИАН ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ ВАСИЛ СТЕФАНОВ СИМОВ ВЕНЕЛИН ДИМИТРОВ УЗУНОВ АКСИНИЯ ЯСЕНОВА ВЛАЙКОВА ВЕСЕЛИН АНТОНОВ ВАСИЛЕВ АННА БОРИСОВА ДИНКОВА ГАЛИНА ИВАНОВА ДОБРЕВА ГЕНЧО ВЕЛЕВ ИВАНОВ АРБЕН МУСТАФОВ МИМЕНОВ ГЕОРГИ ВЕЛЕВ ИВАНОВ БОГДАН ХРИСТЕВ БОГДАНОВ GREGORY DAVID HUGH LOWDEN ВАНЯ ФЕРДИНАНДОВА КАСТРЕВА ДИМИТЪР ПЕТРОВ ПЕТРОВ ВАЛЕНТИН ДЕЛЕВ МАРИНОВ ДИМИТЪР САВОВ ДЖЕНДОВ ВАЛЕРИ КОСТАДИНОВ АНДРЕЕВ ДИМИТЪР СТОЯНОВ ДИМИТРОВ ВАЛЕРИ АНДРЕЕВ АНДРЕЕВ ВАЛЕРИ МАНУИЛОВ ЗАМФИРОВ 224

БЪЛГАРИ, ДА СИ ПОМАГАМЕ! ДОЙЧО ДЕЛЧЕВ ТОДОРОВ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ БРАТАНОВ ЕМИЛ ИВАНОВ НИКОЛОВ НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ ЕЛЕНА НИКОЛОВА РОГАЧЕВА НИКОЛАЙ ИВАНОВ АЛЕКСАНДРОВ ЕВГЕНИ ВАСИЛЕВ УЗУНОВ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ ГОСПОДИНОВ ИВАЙЛО АЛЕКСАНДРОВ ЗЛАТАНОВ ОЛЕГ КОНСТАНТИНОВ МИЛОВ ОЛЕГ СОТИРОВ СТОИЛОВ ИВАН ДЕЛЧЕВ ДЕЛЧЕВ ПЕТЯ АНГЕЛОВА ГЕОРГИЕВА – ДОНОВА ИВАН ИЛИЕВ ЗЛАТИНОВ ПЕТЯ СТОЯНОВА КОЛЕВА ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ДЕЛЧЕВ ИВАН ГЕНОВ ИВАНОВ РАДИАННА ИВАНОВА КАРАНЛЪКОВА ИВАН Л. ФРАТЕВ РУМЕН РУМЕНОВ ТЮФЕКЧИЕВ РУМЕН ХРИСТОВ БРЪШКОВ ИВАН ПАВЛОВ ПАВЛОВ РУМЯНА ВЕСЕЛИНОВА ЛИЧЕВА-ДОНЧЕВА ИВАН ХРИСТОВ ПАВЛОВ САВА ДИМИТРОВ ДЖЕНДОВ ИЛИЯН СТРАХИЛОВ ПОПОВ СВЕТЛАНА ЦВЕТАНОВА НАЙДЕНОВА ЙОАНА КОЛЕВА ТОМОВА СТАНИСЛАВ ЧАВДАРОВ ПЕТКОВ ЙОРДАН ВЪЛЧЕВ ВЪЛЧЕВ СТЕФАН ДАВИДКОВ ИВАНОВ КОНСТАНТИН ИВАНОВ ДАРАДАНОВ СУЗАНА ЯСЕНОВА ВЛАЙКОВА ЛИЛЯНА ТОДОРОВА НАЙДЕНОВА ТЕОДОР ОСИКОВСКИ ЛИЛЯНА ЙОРДАНОВА МИРЧЕВА ТОДОР АНГЕЛОВ ТОДОРОВ ФЕИМ АХМЕД МУСА ЛУКА ИВАНОВ ГАРЧЕВ ХРИСТИНКА ЕМАНУИЛОВА ЧАКЪРОВА ЛЮБОМИР ИЛИЕВ АТАНАСОВ ХРИСТО АТАНАСОВ РОГАЧЕВ ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ХРИСТОВ МАНОЛ ЯНКОВ ИЛИЕВ ЦВЕТАН ТОНЧЕВ ЦОНЧОВСКИ МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА ШАЛАМАНОВА ЮРИ НИСИМ ЛАЗАРОВ ЯНКА КРУМОВА ТАКЕВА МИЛЕНА ЛОЗКОВА МИЛЕВА И МН.ДР. МИРОСЛАВ СПАСЕНОВ ИЛИЕВ МИХАИЛ МОНЕВ ТОДОРОВ МИХАИЛ ПЕТКОВ ДИМИТРОВ МУСТАФА МУСТАФОВ АВДИКОВ НАЙДЕН АНАТОЛИЕВ НАЙДЕНОВ НАДЕЛИНА АНАТОЛИЕВА НАЙДЕНОВА НИКОЛА ДРАГОШИНОВ КОЛЕВ 225

АНТИ БАЙ ГАНЬО ДО ЧИКАГО И НАЗАД Необходимо е да отделим внимание и на това произведение на Алеко Константинов, най-малкото поради факта, че в него за пръв път се споменава някой си Ганьо Сомов. Попадам на ста- тия от Петко Иванов във вестник Култура [Брой 11 (2715), 23 март 2007] озаглавена: „Как Алеко се потурчи или лъжите на пътеписа“ Авторът припомня как в своя „документален разказ“ Але- ко твърди, че при стъпване на американския континент гранич- ният служител е записал нашите трима пътешественици като турци, въпреки драматичните им усилия да обяснят, че са бъл- гари. Но, оказва се, че в запазения архив на Елис Айлънд Алеко Константинов и д-р Стоян Радославов са записани пра- вилно като българи, а придружаващият ги Филарет Голованов като руснак. Това е съществено разминаване с истината и един „самоориентализиращ жест на самия Алеко“. Защо е била нужна тази лъжа? Причината е партийната партизанщина. Ето, внушава Алеко, светът даже не знае, че съществува България. Така той елементарно опонира на омразния му Стамболов и правителството, които твърдят, че България придобива все по- вече присъствие в международния живот. Ще се изкуша да цитирам по-нататък части от великолеп- ния анализа на Петко Иванов: „Сред „премълчаните“ от пътеписа събития, доста- тъчно гласни, за да са били известни и на Алеко, е дипломати- ческият скандал около дебюта на България като самостоя- телен изложител. Приемайки да участва за първи път на световно изложение с отделна изложба, а не като подсекция на Отоманския павилион, българското правителство неглас- 226

ДО ЧИКАГО И НАЗАД но пренебрегва своя васален статус и предизвиква не само турското, но и руското недоволство (последното се дължи на проавстрийската политика на Стамболов и „немеца“ Фердинанд). Двете империи временно изоставят враждата си в съвместен протест до Вашингтон с основателното опа- сение, че самостоятелната изложба е опит за манипулиране на международната общност да признае страната за неза- висима чрез демонстриране на „индивидуалността на ней- ния народ“, което би го направило „видим“ (вкл. в буквалния смисъл) сред и за останалите нации.... Скандалът завършва с успех за българската страна, не без усилията на официалния делегат и уредник на изложбата Вълко Шопов, който в ин- тервю за в. \"Chicago Tribune\" заявява: „Вашата покана да участвуваме в изложението е пър- вата, която получаваме като самостоятелен народ.“ В символичната география на Чикагското изложение България без съмнение е маргинализирана, включително чрез компромисното разполагане на официалния Ӱ павилион непо- средствено до турския. Съседството на двата павилиона прави неочаквана услуга на българския. В официалната „Книга на изложението“ четем: „В контраст една спрямо друга са изложбите на Тур- ция и България. Докато турската се състои единствено от показ на ориенталски черги, България представя добре под- брани експонати от нейната индустрия, земеделие и на- ционални костюми – тези на селячеството в ежедневните им носии, и тези на офицерите и държавните служители.“ [Hubert Bancroft. ‛The Book of the Fair“. Vol. 1. New York: Bounty, 1894, pp. 218-9] Алеко вижда (и дори описва) експонатите, но „не чува“ тяхното послание. Взискателният му поглед „мери“ България 227

АНТИ БАЙ ГАНЬО не със собствените Ӱ мерки, не със скромните й успехи и още по-малко претенции, а с недостатъците Ӱ в сравнение с „цивили- зования свят“ и най-вече спрямо „Европата“. Алековата перс- пектива към родината е заявено европоцентрична. Той гледа на България не от тепетата на Пловдив, а от Айфеловата кула: „Пред величието на туй, което е пред очите ми, – пише той от Чикаго в пощенска картичка до Димитър Тончев – вий с вашите борби и даже целия Въсточен въпрос ми се виждате като инфузории.“ От тази позиция не изненадва, че Алековият „поглед“ със срам се спира върху мизерията на българското „дюкянче“ на грандиозния фон на изложението, но „забравя“ да забележи (и да отдаде дължимото на организаторите му) самото присъствие на България като заявка за нейния суверенитет, независимо как- во и как е сложила на показ. Справедливо или не, пътеписът представя българите (сред тях и бъдещия Бай Ганьо) повече като ориенталски експонати, самите те „любопитности“ за аме- риканска консумация, отколкото като европейски изложители. България, поне през погледа на Алеко, не излага а „се излага“. Ще цитирам още няколко ярки Алекови съждения, които той представя на вниманието на Българите, чакащи информация за своето присъствие на това световно чудо – Колумбовото из- ложение: „По-нататък горната обвивка (на мумията – б.а.) е снета и тялото остава обвито с едни прогнили, но оцелели още парцали …като гледах разкритите мумии, взрях се в платовете, с които те са обвити, разгледах внимателно и други окачени около мумиите платове как са тъкани, с какви шарки са шити и как са разпределени цветовете. За крайно съжаление се убедих, че в тъкачното изкуство ние, българите, едва сме достигнали туй, което са имали егип- тяните преди три хиляди години.“ 228

ДО ЧИКАГО И НАЗАД И още малко на тема текстил, към която авторът има осо- бена слабост: „Белият дом е една обикновена бяла къща, с няколко колони отпред... Салоните са най-обикновени светски са- лони; един от тези салони беше постлан (страх ме е да не ме лъже паметта) с рогозка. Като казвам рогозка, не тряб- ва да се разбира нашенска рогозка, която е най-грубото от този род изделия на земното кълбо. Аз имам право да кажа, че видях почти всичките племена на света и техните из- делия, но право ви казвам, че най-дивите островитяни пле- тат много по-деликатни рогозки от нашите...“ Ето още едно закачливо сравнение: „В парка има малко езеро (като казвам „малко“, не трябва да се разбира, че е по-малко от софийското, при Орловия мост), по което младите янки се надпреварват с лодки, по-елегантни и по-пригодни за целта, отколкото са смешните корита на софийското езеро.“ Алековото перо не е пощадило и Луната: „ ...се спряхме сред басейна да гледаме електрически- те фонтани и окръжающия блясък и величие, неволно по- гледнах към южния канал и тамам над върха на обелиска видях, че се показа пълната месечина… Нещастната! Кол- ко бедна, колко бледна изгледаше тя! И ме досмеша, и ми стана жал за горката луна, която по нашите места е из- точник на толкова вдъхновения и ням свидетел на толкова любовни излияния!“ Но ето и обяснението за тази отчайваща липса на чувстви- телност у 30-годишния Алеко Константинов: „Не съм любил и не зная какво сеща човек, като му предстои след дълго отсъствие да се срещне с предмета на 229

АНТИ БАЙ ГАНЬО своята любов, какво чувствува той при първото произно- шение на взаимност; не съм се женил и не зная какво сеща момъкът, като отива под венчилото или като пристъпва прага на новия живот…“ Ще спестя на читателя известните алекови описания на българския павилион – той е тъмен, пълен с бутилки с някакви темности, наблъскан с разни кутии... а същвременно „пред очите ни се изреждат един от други по-краси- вите павильони на Австрия, Германия, Англия, Франция, Белгия, Русия.“ На тънък присмех е подложен и г-н Вълко Шопов, който в старанието си да привлече вниманието на посетителите „за по-голям ефект“ е прекръстил Розовата долина на „на тъй наречения земен рай“, и пр. Тези и много други спестени цитати от пътеписа ДО ЧИ- КАГО И НАЗАД имат значение за книгата АНТИ БАЙ ГА- НЬО, доколкото показват,че негативното отношение на Алеко Константинов към България и българското е постоянно и същ- ностно, че за личността му. И заканва се поредно той: „Иде ми на ум нашата прокопсана аристокрация… Нека да тръгнем веднъж ний с бай Ганя по Европа, па запя щем една песенчица и за аристократите… Създателю всеблагий! Има ли нещо по-печално и по-смешно от българ- ска гражданска и военна аристокрация?…).“ 230

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С БЪЛГАРИЯ Рубен Маркъм, САЩ , мисионер, учител, журналист ( 1887 – 1949) Рубен Маркъм е живял в България от 1912 до 1933 г. *** „България има чисто небе и ярко слънце. В нея господ- стват сурови, заплашителни планини, има дълбоки, тъмни гори, в които можеш да бродиш, бурно море. Българите са икономични. Пестеливостта им е пословична. Да живееш с малко е ос- новна добродетел. Да пилееш е едновременно глупаво и грешно. Скромността е национален идеал. В други страни по-видните представители на интелигенци- ята биха се чувствали неудобно да пътуват в трета класа, но 231

АНТИ БАЙ ГАНЬО следвайки психологията на своя народ, тук дори ако си народен представител или университетски професор, ще се чувстваш не- удобно да показваш високомерие. Тук има по-малко лукс. Хората си лягат рано и стават рано. Има много малко луксозни автомобили. Няма титли, няма висше общество. Има богати хора, но богатството не се демонстрира. Лишават се от излишното. Но не и от важните неща. Те са солиден народ и инвестират парите си. Държат да поделят ползите. Националната банка е в ус- луга на обикновените хора. Земеделската банка е за селяните. Кооперативната банка обслужва притежателите на малки ма- газини и занаятчиите. Така държавата служи на всички. България е като едно голямо семейство, в което всеки член знае, че има правото на равен дял от всичко и не се колебае да го изисква. Но за този дял той желае да работи. Българите са страстно привързани към земята си. Дори ко- гато един селянин напусне селото и отиде в града, той продъл- жава да обработва градината си. И вероятно любовта на бълга- рина към земята го кара да я обработва толкова добре. Той е превърнал страната си в градина, направил е равни- ните и долините си най-красивите и плодородните в тази част на света, покрил е страната си с добри пътища. Той отива на работа много рано сутрин, връща се късно вечерта и се труди с енергия и умение. Българите ходят на църква, почиват по празниците и спаз- ват постите. Изпращат децата си на училище задължително. Въпреки че българинът последен се е освободил от тур- ското владичество, той е надминал всички свои съседи в много отношения и е горд с това. Той е прословут с усърдието си и в чужбина ще чуете из- раза „да работиш като българин“. 232

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С БЪЛГАРИЯ Какви солидни, масивни характери! Какви решителни лица, каква отдаденост на традицията, каква готовност да страдаш за идеалите си, колко много чест- ност и справедливост и упоритост. Майки, които напълно се из- разходват, за да изучат сина си, момичета, които понасят неимо- верни трудности, за да изпратят брат си на училище, деца, които стават, когато бащите влизат в стаята, жени, които си позволя- ват публично като израз на интимност само да целунат ръката на мъжа си. Това са хора, които не дължат никому нищо, които строят къщи, трупат земя, отварят училища, вдигат църкви, правят об- ществени чешми. Това са някои от нещата, които характеризират България, които съставляват българския дух. Това, което ще откриете, не е мелодичността на Италия, красноречието на Франция. България е градини с рози, дома- тени лехи, млади жетварки, осеяни с труженици полета, гайди, тъжни песни, които всеки пее, омагьосващи кавали, пламтящи макове, предпазливо похарчени трудно спечелени пари, спазе- ни обещания, изпълнени задължения, опазена чест, искреност, страст към образованието, мрачно, мистично чувство на дълг да изпълниш ролята си в драмата на настъпващата епоха.“ [откъси от книгата \"Meet Bulgaria\" на американеца Ру- бен Маркъм, издадена през 1931 година. Маркъм е е живял в България от 1912 г. до 1933 г.] 233

АНТИ БАЙ ГАНЬО ПОСЛЕСЛОВ Поколения Българи се родиха и живяха под сянката на ли- тературния образ „бай Ганьо“. Той придоби плътността на вез- десъща зловредност и заживя сред нас. Литературният експеримент на Алеко Конс­тантинов, оба- че, не е причина бай Ганьо „да се качи на главите ни“. Клишета от рода на „прости, но амбициозни Българи“, на „новоизлюпе- ни парвенюта“ или на „зараждащата се българска буржоазия“ са натрапчиво налагани от учени, публицисти и т.н. културтрегери. Самоохулването прераства в социално поведение и за- почваме да се самовъзпроизвеждаме като байганьовци. Дори се намират автори, които се опитват да ни внушават, че сме генетично обременени със завист едни към други. Някои от тях дори предлагат да приемем с гордост, „че сме силни, поради което сме в състояние да се присмиваме на себе си“. Измамно е това са- мочувствие, защото в масовата психоза на ганьовизиране, която продължава вече десетилетия, трудно се удържа границата меж- ду присмеха и самоконтрола, от една страна, и самоочернянето и самоотричането, от друга. Премине ли се тази граница – а някои я преминават всеки ден! – самоохулването прераства в социал- но поведение и всъщност започваме да се самовъзпроизвеждаме като байганьовци. Да обобщим – ние имаме сътворения отрицателен образ на бай Ганьо, но същевременно нямаме типаж на колоси като Христо и Евлоги Георгиеви, на Добри Желязков  – Фабрикаджията, на Джон Атанасов, както и на техните внуци, които все още съста- 234

ПОСЛЕСЛОВ вляваме мнозинство в българското общество. Никой от силните народи не превръща „своя бай Ганьо“ в национална идентификация. Българският народ, който в хиля- долетната си история е спасил от гибел народи и цивилизации, който е имал моралните сили и благородството да пощади свои- Днес вървим към национално самоунищожение зара- ди вътрешното си заболяване от малоценност! те вековни потисници, който присъства по неподражаем начин в световната култура, днес върви към национално самоунищо- жение заради вътрешното си заболяване от малоценност. Без външен противник да заплашва нацията, тя заприличва на кит, който се блъска в скалите на брега, за да се самоубие. Българската историческа наука, литературната ни история, социологията, психологията, етнологията и изкуствознанието обясняват, понякога много убедително, причините за „блъска- нето в скалата“, които през следосвобожденския период за по- вече от сто години проявиха разрушителната си сила. Десетки поколения Българи живяха в тежките времена на турското вла- дичество. По думите на италианския професор Грачоти истори- ческата заслуга на България се състои в това, че създава пре- града пред Турците в Европа. Тя заплаща кръвен данък за това, заплаща с вярата си, със свободата си и с упадъка на блестя- щата си култура по това време. Унищожен бе елитът, сринат Защитим ли се сами, ще бъдем защитени и от други! беше икономическият потенциал, за дълги векове бяхме лишени от държавни институции, от нормално функционираща Църква. Не се разви своевременно национална наука. Принудени бяхме да копираме чужди модели на развитие, защото постепенно поч- ти изгубихме идентичността си. В онези тежки векове ни забра- 235