Самоувереност - Ралф Уолдо Емерсън

Приятелство ИМАМЕ В СЕБЕ СИ много повече доброта, отколкото обикновено се казва. Въпреки [тоест, не- зависимо от] цялата себичност, която, подобно из- точен вятър, изстудява света, целият човешки род е обгърнат от енергиите на любовта като от чист ефир. Колко много хора срещаме, с които едва ли разменяме и по някоя дума, но които все пак почи- таме и които също ни почитат! На колко много хора, които виждаме по улиците или срещаме в църквата, горещо се радваме, макар и мълчаливо! Разчетете езика на тези лъчи, които струят от погледите. Сър- цето го знае. Резултатът от тази човешка близост е сър- дечна бодрост. ›› & ‹‹ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ СА ДОШЛИ ПРИ МЕН, без да ги търся. Великият Бог ми ги изпраща. По най-древ- ния закон, чрез божественото привличане на до- бродетелта към самата себе си, аз ги намирам, или по-скоро не аз, а Бог в мен и в тях осмива и раз- рушава дебелите стени на индивидуалния характер, роднинство, възраст, пол, обстоятелства, които обикновено мълчаливо одобрява, и прави многото едно. Дължа ви сърдечна благодарност, обични мои, които разкрихте пред мен нови благородни глъбини на света и разширихте значението на вси- чки мои мисли. - 101 -

Така, свиването и разпускането на сърцето не са без своята аналогия в отливите и приливите на любовта. Като безсмъртието на душата, приятелст- вото е прекалено хубаво, за да се вярва в него. Дори в златните часове на приятелството ни изне- надват сенките на подозрение и неверие. Ние се съмняваме [тоест подозираме], че вменяваме на на- шия герой добродетелите, с които той блести, и след това почитаме образа, комуто сме приписали божествения ореол. Не мога да отрека, приятелю, че огромната сянка на феноменното включва също теб в своята пъстроцветна и картинна необятност – също теб, в сравнение с когото всичко останало е сянка. Ти не си Битие, както Истината, както Справедливостта; ти не си моята душа, а неин портрет и нейна статуя. Ти едва си дошъл при мен, а вече посягаш за шап- ката и палтото си. Не означава ли това, че прия- телствата се разлистват в душата подобно листата по дървото, които опадват с появата на новите пъп- ки? Вечната промяна е законът на природата. Вся- ко електрично състояние предизвиква противопо- ложното състояние. Душата се обгражда с приятели, за да може да стигне до по-задълбочено самопозна- ние или уединение; за известно време тя остава са- ма, за да облагороди своето общуване или своето общество. Този метод разкрива [тоест проявява] се- бе си в цялата история на нашите лични взаимоот- ношения. Инстинктът на привличане съживява на- деждата за единение със сродните нам, а завръща- щото се чувство за уединяване ни отзовава от тър- сенето. - 102 -

›› & ‹‹ НАШИТЕ ПРИЯТЕЛСТВА приключват бързо и жалко, защото ги изграждаме от вино и мечти, вме- сто от здравата тъкан на човешкото сърце. Законите на приятелството са сурови и вечни, както законите на природата и на моралността. Но ние целим бърза и дребна облага, искаме да вдъхнем неочаквано благоухание. Ние посягаме към най-бавно зреещия плод от цялата градина на Бога, плода, който тряб- ва да зрее много лета и зими. Търсим своя приятел не с благоговение, а с прелюбодейската страст да го присвоим. Напразно. Добрият дух на нашия жи- вот не стига до рая, което е цената [тоест, награ- дата] за необмисленото ни поведение. [За щастие] свенливостта и равнодушието са здрава обвивка, в която нежният организъм [тоест, едно ново приятелство] е предпазен от преждевре- менно съзряване. ›› & ‹‹ ЛЮБОВТА, която е същността на Бога, е на- сочена не към лекомислието, а към пълната ценност на човека. ›› & ‹‹ НЕ ИСКАМ да третирам приятелствата изиска- но, а с най-груба решителност. Когато са истински, те не са стъклен конец или фигури от скреж, а най- - 103 -

здравото нещо, което познаваме. Защото днес, след толкова векове на опит, какво знаем за природата, или за нас самите? Човек не е направил и една кра- чка към решаването на проблема за своята участ. Всички хора са единодушни в осъждане на безраз- съдството. Но свежата искреност на радостта и покоя, които извличам от този съюз с душата на моя брат, е самата онази ядка, за която цялата природа и цялата мисъл са само обвивка и черупка. ›› & ‹‹ ИМА ДВА ЕЛЕМЕНТА, които влизат в състава на приятелството, и всеки е толкова самостоен, че не мога да открия превъзходство в нито един, ни- каква причина единият да бъде посочен преди дру- гия. Единият е Истината. Приятел е човек, с когото мога да бъда откровен. Пред него мога да мисля на глас. Най-накрая се радвам на присъствието на чо- век, така истински и равен с мен, че мога да за- хвърля дори най-интимните одеяния на притворст- во, вежливост и внимателно обмисляне, които хо- рата никога не изоставят, мога да се отнасям към него с простотата и цялостността, с които един хи- мически атом среща друг. Искреността е лукс, кой- то, подобно короните и властта, е достъпен само за висшия сан, онзи, комуто е позволено да говори ис- тината, понеже няма над него никой, с когото да любезничи или с когото да се съобразява. Всеки човек насаме със себе си е искрен. Щом се появи друг, започва лицемерието. Ние парираме и се защитаваме от човека срещу нас чрез компли- - 104 -

менти, клюки, шеги, истории. Крием мисълта си от него под стотици труфила. Аз познавах едного, който, в пристъп на бо- жествено безумие, захвърли тези драперии, и, ос- тавяйки настрана всякакви комплименти и банал- ности, говореше откровено на всеки срещнат, при това с голямо вдъхновение и красота. Първом му се противопоставиха, и всички го обявиха за безумец. Но продължавайки да действа по този начин, тъй като наистина не можеше да постъпи другояче, той постигна привилегията да има истински отношения с всеки около себе си. Никой не би си и помислил да говори лицемерно с него, нито да го залъгва с клюки от пазара или светски разговори. Всеки би- ваше принуден, от толкова много искреност, да се държи по същия откровен начин и така показваше цялата си любов към природата, своята поетичност и преклонението си пред истината. На повечето от нас обществото показва не своите лице и око, а своите хълбок и гръб. Да под- държаш искрени отношения с хората в лъжовна епоха е равностойно на безумие, нали? Ние рядко можем да вървим изправени. Почти всеки, когото срещаме, изисква известна вежливост, държи да се съобразяваме с него; той има някаква слава, ня- какъв талант, някаква религиозност или някаква филантропия в главата си, които не бива да бъдат поставяни под въпрос и които развалят всеки разго- вор с него. Но приятел е здравомислещ човек, който се интересува не от моята находчивост, а от мен. Моят приятел ме приема, без да ми поставя усло- вия. Приятел, значи, е един вид природен парадокс. Аз, който единствен съм, аз, който не съзирам в - 105 -

природата нищо, чието съществуване мога да твър- дя със същата очевидност като моето собствено, от- кривам подобието на моето същество, в цялата му извисеност, многообразност и уникалност, препо- вторени в чуждо тяло; по такъв начин, приятелят може да бъде смятан за шедьовър на природата. Другият елемент на приятелството е нежност- та. Ние сме свързани с хората чрез всевъзможни връзки: на кръвта, на гордостта, на страха, на на- деждата, на печалбата, на насладата, на омразата, на възхищението, на всякакви обстоятелства, при- знаци и дреболии, но едва ли можем да повярваме, че у някого може да има толкова сила, та да ни привлече чрез любов. Може ли друг да бъде тол- кова блажен, а ние толкова чисти, че да можем да му предложим нежност? Когато някой ми стане скъп, съм докоснал смисъла на живота. ›› & ‹‹ ЦЕЛТА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО е най-близкото и непретенциозно общуване, което можем да си пред- ставим; по-близко от всяко, което познаваме. То ни помага и ни утешава във всички отношения и сблъ- съци с живота и смъртта. То подхожда за ведри дни, изящни дарове и разходки из полето, но също за неравни пътища и трудни ситуации, корабокруше- ние, бедност и преследване. То обича изблиците на остроумие и религиозния екстаз. Трябва да облаго- родим един за друг всекидневните потребности и задължения в живота на човека и да го украсим със смелост, мъдрост и единство. То не бива никога да се принизява до нещо обичайно и установено, а на- - 106 -

против, трябва да бъде бдително и изобретателно, да придаде на къртовския труд поетичност и сми- сленост. ›› & ‹‹ ПРИЯТЕЛСТВОТО ИЗИСКВА онова рядко рав- новесие между подобие и неподобие, което стиму- лира всекиго с наличието на сила ц съгласие у от- срещната страна. По-добре бъдете трън в очите на своя приятел, отколкото негово ехо. Условието, което висшето приятелство поставя, е способността да минете и без него. Трябва да има двамина преди да може да има истинско единение. Нека това бъде съюз на две големи внушителни натури, които вза- имно се гледат и изпитват страхопочит една пред друга, преди още да разпознаят дълбокото тъждест- во, което ги свързва под външните различия. ›› & ‹‹ КОЛКОТО ПО-ВИСОКИ изисквания имаме към приятелството, толкова по-трудно е, естествено, да установим истинско, от кръв и плът, приятелство. Ние вървим сами в света. Приятелите, които жела- ем, ги има само в сънищата и приказките. Но възви- шена надежда, че някъде другаде във вселената живеят други действени, търпеливи и дръзновени души, които могат да ни обикнат, и които ние също можем да обикнем, винаги ободрява вярващото сър- це. Ние можем да се поздравим, че прекарваме в самота времето на непълнолетие, щуротии, грешки - 107 -

и срам; когато станем завършени личности, ще сре- щнем на равно героична нога подобните нам. Но нека онова, което вече виждате, ви предпазва да завързвате приятелства с дребни души, при които не може да има истинско приятелство. Нашето не- търпение ни тласка към прибързани и глуповати връзки, в които Бог не присъства. Следваш ли своя път обаче, дори да се откажеш от малкото, ще спе- челиш голямото. Ставаш решителен. Ти проявяваш себе си, като се поставяш извън обсега на лъжов- ните отношения и привличаш към себе си пър- вородните на света – онези редки пилигрими, от които само един или двама бродят едновременно по земята, и пред които низките величия изглеждат само като привидения и сенки. ›› & ‹‹ ЗА РАЗЛИКА ОТ ОНОВА, което преди знаех, напоследък ми се струва възможно да има голямо приятелство от едната страна без да получава дъл- жимото съответствие от другата. Защо да се обреме- нявам със съжаления, че получаващият не е до- стоен? Нали Слънцето никога не се дразни, че ня- кои от лъчите му струят безцелно надалеч в небла- годарното пространство, а само малка част попадат върху отразяващата ги планета. Нека вашата възви- шеност облагороди грубия и студен ваш спътник. Ако не е на нужната висота, той скоро ще си отиде; вие обаче ще се обогатите от вашата собствена светлина. > - 108 -

Благоразумие КАКВО ПРАВО ИМАМ АЗ да пиша за благора- зумието, от което имам малко, при това от отрица- телен порядък? Все пак, аз обичам истината, мразя непостоянството и хората без усет. Значи, имам съ- щото право да пиша за благоразумието, както за поезията или светостта. Ние пишем не само бъз основа на своя опит, но също предвид онова, към което се стремим или онова, срещу което въстава- ме. Ние изобразяваме онези качества, които не при- тежаваме. Поетът се възхищава от човека с енергия и тактика; търговецът подготвя своя син за свеще- ник или адвокат: и когато човек не е суетен и его- ист, ще разберете, какво му липсва, по онова, което цени. ›› & ‹‹ БЛАГОРАЗУМИЕТО Е добродетелта на сетивата. То е наука за явленията. То е най-външното дей- ствие на вътрешния живот. То е Бог, загрижен за бика6. То движи материята според законите на ма- терията. То се задоволява да търси телесно здраве, като се съобразява с физическото състояние, и ду- шевно здраве, изхождайки от законите на инте- лекта. Светът на сетивата е свят на прояви; той не съществува сам по себе си, а има символен харак- 6 Тук се разиграва известната латинска поговорка: „Онуй, що подобава на Юпитер, не подобава на бика”. – Бел. ред. - 109 -

тер; обаче истинското благоразумие или законът за проявите признава съприсъствието на други закони и знае, че неговата собствена роля е второстепен- на, че действа върху повърхността, а не в сърцеви- ната. Едно благоразумие е фалшиво, когато е само- стоятелно. То е законно, когато е естествената ис- тория на въплътената душа; когато разгръща красо- тата на законите вътре в тесния обсег на сетивата. Има множество степени на съвършенство в по- знанието за света. За нашата цел тук е достатъчно да посочим три. Една част от хората стигат до ни- вото „полезност” на символа, смятайки здравето и богатството за висше благо. Други отиват отвъд това равнище – към красотата на символа; така правят поетът и художникът, естествоизпитателят и човекът на науката. Трети пък живеят над красота- та на символа, заради красотата на онова, което се символизира: това са мъдреците. Първите имат здрав разсъдък, вторите – вкус, а третите – духовно възприятие. ›› & ‹‹ БЛАГОРАЗУМИЕТО не върви след природата и не пита: откъде се е взела тя? То приема законите на света, от които е обусловено човешкото битие, такива, каквито са, и ги спазва, та да се радва на собственото им благо. То зачита мястото и времето, климата, нуждата, съня, закона на противоположно- стите, растежа и смъртта. ›› & ‹‹ - 110 -

НИЕ СЕ УЧИМ от незначителни преживявания, които обсебват нашите часове и години. Човекът от Севера е по необходимост и стопанин. Той трябва да вари бира, да пече, да осолява и консервира храната си, да се запасява с дърва и въглища. Нито една работа не може да бъде свършена без някакво ново опознаване на природата, а природата е неиз- черпаемо значима. Тези неща са от такава важност, че човек, вещ в други неща, никога не може да научи много за тях. Той трябва да има точни възприятия. Ако има сръчни ръце, нека се занимава е неща, които из- искват сръчност; ако има добро зрение – да измер- ва и сравнява; нека изучава и запомня всеки факт от химията, естествената история, икономиката; колкото повече има, толкова по-алчен ще става. Времето винаги предоставя възможности, които раз- криват стойността на тези познания. Във всяко ес- тествено и невинно действие се крие някаква мъд- рост. Домошарят, който не обича никоя музика тол- кова, колкото мелодията на своя кухненски часов- ник и пращенето на цепениците в огнището, има развлечения, за които другите не са дори сънували. Едно използване на подходящите за целта средства осигурява победата и победните песни в една фер- ма или магазин не по-малко, отколкото при партий- ните борби или по време на война. Добрият сто- панин намира начин да подреди дървата за огрев под навеса или да складира плодовете в избата съ- що така ефикасно, сякаш става дума за военните акции на Пиренеите или за архивите на Държавния департамент. В дъждовен ден той измайсторява - 111 -

работна маса или отнася своя комплект инструменти в ъгъла на плевника и изважда от него гвоздеи, бургийки, клещи, отвертка, длето. Тук той вкусва една стара радост от младостта и детството – ко- тешката любов към тавански стаи, шкафове и хам- бари, към удобствата на грижливото стопанисване. Неговата градина, или неговият птичи двор – твър- де незначителни места, навярно, – му разказват множество приятни анекдоти. Човек може да наме- ри повод за оптимизъм в изобилния поток на този сладникав елемент на удоволствие във всяко пред- градие и всеки край на доброто общество. Нека чо- век спазва закона – всеки закон – и пътят му ще бъде осеян със задоволство. Нашите удоволствия се различават повече качествено, отколкото количест- вено. От друга страна, природата наказва всяко пренебрегване на благоразумието. Ако смятате се- тивата за крайна инстанция, подчинявайте се на техния закон. Ако вярвате в душата, не посягайте към сетивна наслада, преди тя да е узряла върху бавнорастящото дърво на причината и следствието. Да се занимаваш с хора, които имат неточно и не- съвършено възприятие, е оцет за очите. Казват, че д-р Джонсън съветва: „Ако детето казва, че е по- гледнало от този прозорец, когато е погледнало през онзи – набийте го”. Нашият американски ха- рактер изпитва нещо повече от обичайно удовол- ствие от точното възприятие, както показва често- тата на израза: „Без грешка”. Но неудоволствието от неточността, от объркването на мисълта за фак- тите, от невниманието към нуждите на утрешния ден не е белег само на една нация. Веднъж обър- кани от нашето неумение, прекрасните закони на - 112 -

времето и пространството стават нелогични и раз- покъсани. Ако кошерът бъде разтревожен от неуме- ли и глупави ръце, вместо с мед ще ни нагости с ужилвания на пчели. За да бъдат добри, нашите думи и дела трябва да бъдат навременни. ›› & ‹‹ НЕКА ПРОЯВЯВАМЕ и по-дребните добродете- ли. Каква голяма част от човешкия живот се губи в чакане! Нека не караме нашите събратя да чакат. Колко думи и обещания са само на приказка! Нека бъдем сериозни, когато обещаваме. Както едно сгъ- нато и подпечатано парче хартия пропътува целия свят в чамов кораб и пристига невредимо сред тъл- пи от хора до онзи, за когото е адресирано, нека и ние помним съвета да интегрираме нашето битие сред всички тези объркващи сили и да спазваме крехката човешка дума сред бурите, разстоянията и произшествията, които ни тласкат насам-натам, и, с постоянство, да накараме незначителната сила на един човек да се прояви отново, та да изпълни своя обет, след месеци и години, в най-отдалечени стра- ни. ›› & ‹‹ НО КОЙ ЩЕ ДРЪЗНЕ да обвини другиго в не- благоразумие? Кой е благоразумен? Хората, които наричаме най-велики, са най-малко на брой в това царство. В нашето отношение към природата има определено фатално объркване, разстройващо вси- - 113 -

чките ни форми на живот и правещо от всеки закон наш враг, което сякаш накрая е накарало целия ра- зум и цялата добродетелност на света да обмислят въпроса за Реформа. Ние трябва да призовем за съвет висшето благоразумие и да попитаме защо здравето, красотата и гениалността сега са изклю- чение, вместо правило за човешката природа? Пое- зия и благоразумие трябва да съвпадат. Ние нарушавахме закон след закон, докато се озовахме сред руини; сега пък се изненадваме, ко- гато случайно открием съвпадение между разума и явленията. ›› & ‹‹ ОТ ЛЮБЕЗНОСТ, наричаме гении дребните по- лу-светлини; талант, който се превръща в пари, талант, който блести днес, за да може да вечеря и спи добре утре; обществото пък е управлявано от способни хора, както правилно ги наричат, не от богоподобни. Те използват своите дарования, за да усъвършенстват лукса, а не да го премахнат. Геният е винаги аскетичен, благочестив и любящ. Въжде- лението изглежда на по-изтънчените души като бо- лест, и те откриват красота в онези ритуали и ограничения, които му се противопоставят. Ние сме намерили деликатни имена, с които да прикриваме своята чувственост, но никакви да- рования не могат да оправдаят липсата на въздър- жание. Даровитият човек предпочита да нарича своите престъпвания на законите на сетивата три- виални и да ги смята за нищо в сравнение с него- - 114 -

вата отдаденост на изкуството. Но неговото изкуст- во го порицава. То никога не го учи на похотливост, нито на любов към виното, нито на желание да жъ- не там, където не е сял. Още по-малко неговото из- куство се обявява за каквото и да било накърня- ване на собствената му святост или за каквото и да било отсъствие на здрав разум. Онзи, който, както казва, презира света, получава отмъщението на презрения свят. ›› & ‹‹ ВСЯКО ИЗОПАЧАВАНЕ на истината е не само един вид самоубийство от страна на лъжеца, но също удар срещу здравето на човешкото общество. Ходът на събитията облага със съсипващ данък дори и най-доходната лъжа; докато откровеността събужда откровеност, поставя партньорите на равна нога и прави от техния бизнес приятелство. ›› & ‹‹ ТАКА, ОТНОСНО НЕПРИЯТНИТЕ и страшните неща, благоразумието не се състои в заобикаляне или бягство, а в смелост. Онзи, който иска да на- влезе бедро в най-спокойните части от своя живот, трябва да събере цялата си непоколебимост. Нека се изправи срещу предмета на най-лошите си пред- чувствия: неговата решителност ще направи страха му общо взето безпочвен. Една латинска поговорка гласи: „При битката първият победен е окото”. Но пълното самообладание може да направи една бит- - 115 -

ка съвсем малко по-опасна за живота от фехтовката или футболния мач. ›› & ‹‹ КОГАТО НЕПРИЯТНОСТИ сполетят съседите, страхът лесно завладява сърцето и уголемява опас- ността; но той е лош съветник. Всеки човек е всъщ- ност слаб, но и привидно силен. Той изглежда слаб на самия себе си и страшен за другите. ›› & ‹‹ ПОГОВОРКА ИМА, че любезността не струва нищо; но изчисленията могат да покажат, че любов- та е нейна заслуга. За любовта се смята, че е сля- па; но добротата е необходима на възприятието; любовта не е перде, а промивка за очите. Ако срещ- нете сектант или враждебен фанатик, никога не признавайте разграничителните линии; приемете онази обща основа, която ви остава – макар и само това, че слънцето свети и дъждът вали и за двама- та; тогава областта ще се разшири много бързо и кой знае, може би планините, които ви разделят и към които сте отправили поглед, ще се стопят във въздуха. Макар че вашите възгледи са напълно проти- воположни на техните, приемете едно тъждество на чувствата, приемете, че казвате точно онова, което всички мислят, и в потока от разум и любов раз- вийте вашите парадокси в солидна колона, без сян- ка от колебание. Така поне ще се избавите от тях - 116 -

по подобаващ начин. Тъй като естествените движе- ния на душата са по-добри от преднамерените, ни- кога няма да се проявите добре при диспут. Затова приемете съгласието и то скоро ще бъде налице, защото всъщност всички хора имат едно сърце и една душа под маската на всички свои външни раз- личия. Никога мъдростта не ще ни остави да бъдем недоброжелателни към даден човек или към хората по принцип. Ние отказваме симпатия и близост с хората, сякаш очакваме по-голяма симпатия и бли- зост. Но кога и откъде? Утре ще бъде като днес. Жи- вотът изтича, докато ние се приготвяме да живеем. Всеки носи някаква представа за своите при- ятели; животът би бил чудесен с такива другари. Но ако не можете да ги имате на добри взаимни на- чала, не ще можете да ги имате. Ако нашата амби- ция, а не Бог, извайва и оформя новите отношения, те загубват своите достойнства, както ягодите из- губват своя вкус в парниците. Така истина, откровеност, смелост, любов, скромност, изобщо всички добродетели, застават на страната на благоразумието, или на изкуството да осигурим добро настояще. > Героизъм ЖИВОТЪТ Е ПРАЗНИК само за мъдрите. Слез обаче от кулата на благоразумието, той има грапава - 117 -

и опасна фасада. Ние също понасяме наказания за престъпването на законите на природата от нашите предходници и съвременници. Защото страданието и уродливостта около нас засвидетелстват наруша- ването на природните, интелектуалните, моралните закони, като често се стига до нарушение след на- рушение, за да се пръкне такава многообразна ни- щета. Тетанус, който извива главата на човека на- зад към петите; хидрофобия която го кара да лае срещу жена си и децата си; лудост, която го кара да яде трева; война, чума, холера, глад – всички те говорят за жестокост в природата, която, понеже е дошла на света чрез човешки престъпления, трябва да си отиде чрез човешки страдания. За нещастие, почти няма човек, който сам не е станал, до някак- ва степен, участник в греха; затова всеки е изло- жен на участие и в изкуплението. Нашата култура следователно не трябва да пропуска въоръжаването на човека. Нека той чуе навреме, че е роден в състояние на война и че както общественото, така също неговото лично бла- госъстояние изискват той да не танцува, облечен в траур по мира; нека той – подготвен, съсредоточен, без да отхвърля, нито да се страхува от мълнията – поеме в свои ръце живота и доброто си име, като със съвършена изтънченост излезе срещу бесилото и тълпата чрез абсолютната истина на своята реч и правилността на своето поведение. По отношение на цялото това външно зло чо- век заема в душата си войнствена позиция и показ- ва своята способност да се бори с голи ръце срещу безчислената вражеска армия. Тази войнствена на- гласа на душата наричаме героизъм. Негова най- - 118 -

груба форма е презрението към сигурността и леко- тата, което прави войната привлекателна. Той е вя- ра в самия себе си, която пренебрегва ограничения- та на благоразумието, вяра в пълнотата на своята енергия и сила да поправи злините, от които може да пострада. Героят е толкова уравновесен дух, че никакви тревоги не могат да пречупят неговата воля; той с удоволствие и почти радостен се придвижва към своята собствена цел, както при ужасно напреже- ние, така и във веселието на всеобщата разпусна- тост. В героизма има нещо нефилософско, както и нещо несвято; героят сякаш не знае, че другите ду- ши са от същото тесто като него; той е горд, той е пределът на индивидуалната природа. Въпреки то- ва, трябва дълбоко да го почитаме. Героизмът чувствува, никога не разсъждава и следователно винаги е прав; макар че различно възпитание, различна религия и по-голяма интелек- туална активност биха променили или дори пре- обърнали конкретното действие, за героя онова, което той прави, е най-висшата постъпка и не под- лежи на порицание от страна на философи или све- щеници. Героизмът е признанието на спонтанния човек, че е открил в себе си качество, което прене- брегва разходи, здраве, живот, опасност, омраза, упреци, и че знае, че неговата воля е по-висша и по-прекрасна от всички действителни и възможни противници. Героизмът действува в противоречие с гласа на човечеството, а понякога – в противоречие с гласа на великото и добродетелното. Героизмът е - 119 -

подчиняване на таен подтик, идващ от характера на индивида. За никого другиго неговата мъдрост не може да се яви такава, каквато се явява на него, защото за всеки човек трябва да предположим, че вижда малко по-надалеч по своя собствен път от всеки друг. Затова справедливи и мъдри мъже се обиждат от неговите прояви, докато не мине извест- но време; после откриват, че са в съзвучие с тех- ните действия. Всички благоразумни хора виждат, че героизмът е пълна противоположност на матери- алното преуспяване; защото всеки героичен акт се измерва според своето презрение към някакво външно благо. Но накрая той постига успех и тогава благоразумните също го възвеличават. Вярата в самия себе си е същността на геро- изма. Той е състояние на душата при война; негови- те последни цели са пълното поражение на лъжата и злото, а също да се понесе всичко, причинено от зли сили. Героизмът казва истината и е справедлив. Той е щедър, гостоприемен, умерен, презира дреб- ните сметки и ненавижда да бъде подигравай. Той постоянства; притежава непоколебима смелост и несъкрушима твърдост. Присмива се на дребнавост- та във всекидневието. Онова фалшиво благоразу- мие, което е лудо на тема здраве и богатство, за героизма е спънка, мишена, повод за насмешки. ›› & ‹‹ ВЕЛИКОДУШНИТЕ ЗНАЯТ много добре, че оне- зи, които отделят време, дават пари и осигуряват подслон на странника – доколкото това се прави от любов, а не заради показност – постъпват така, ся- - 120 -

каш това им е възложено от Бога, толкова съвър- шена е отплатата във вселената. По някакъв начин времето, което те изглежда да са загубили, им е овъзмездено, а главоболията, които са си създали, се възнаграждават. Тези хора разпалват огъня на човешката любов и издигат равнището на граждан- ската добродетел в човечеството. Но гостоприем- ството трябва да бъде заради милосърдието, а не заради показността, иначе то принизява домакина. ›› & ‹‹ СЪЩНОСТТА НА ВЕЛИЧИЕТО е осъзнаването, че добродетелта е самодостатъчна. Бедността е ней- но украшение. Тя не се нуждае от много и спокойно понася своите загуби. ›› & ‹‹ ЗА ГЕРОИЗМА е характерно упорството. Всич- ки хора имат блуждаещи пориви, настроения и мо- менти на щедрост. Но когато сте избрали своята ро- ля, останете при нея и не се опитвайте непрекъс- нато да се помирявате със света. Героичното не мо- же да бъде обичайно, нито обичайното – героично. Ние обаче имаме слабостта да очакваме съчувст- вието на хората при онези действия, чието достойн- ство е в това, че стоят над съчувствието и призо- вават към идваща със закъснение справедливост. Ако помагате на ближния си, защото смятате това за добро, не се разколебавайте, когато открие- те, че благоразумните хора не ви възхваляват. По- - 121 -

стоянствайте в своите действия и се поздравете, ако сте сторили нещо необичайно и екстравагантно, та сте разчупили монотонността на благоприличие- то. За висш смятам съвета, който веднъж чух да по- лучава един младеж: „винаги прави онова, което се страхуваш да направиш”. ›› & ‹‹ НЯМА СЛАБОСТ или разобличение, за които не можем да намерим утеха в мисълта: това е част от моята същност, част от моите взаимоотношения и задължения към моите събратя. Нима природата ми е завещала, че никога не ще изпадам в неизгодно положение, че никога не ще ставам за смях? Нека бъдем щедри, когато става въпрос за нашето до- стойнство, както и когато нещата опират до нашите пари. ›› & ‹‹ ДА КАЗВАТ ИСТИНАТА, дори с известна неумо- лимост, да живеят в строга въздържаност или в из- вънредна щедрост, изглежда е аскетизъм, който обикновената доброта налага на спокойните и богатите, в знак на тяхното чувство за братство с голямото множество страдащи хора. Ние не само трябва да живеем и да облагородяваме душата си, приемайки неудобствата на въздържанието, дълга, самотата, непопулярността, но на мъдрия подобава да посреща, без да му мигне окото, онези редки опасности, които връхлитат понякога хората, и да - 122 -

опознае отвратителните форми на болестта, зву- ченето на омразата и гледката на насилствената смърт. ›› & ‹‹ НЕ ВИЖДАМ НИКАКЪВ ДРУГ ПЪТ на съвършен покой, който човек може да извърви, освен да се вслушва в сърцето си. Нека той остави прекаленото общуване; нека повече си стои в къщи и да следва онези посоки, които одобрява. Непрестанното съ- хранение на прости и възвишени чувства при мало- важни задължения закалява характера дотам, че, ако се наложи, човек би могъл да се държи достой- но при метеж или върху ешафода. ›› & ‹‹ В МРАКА НА НАШЕТО НЕВЕЖЕСТВО относно това, какво ще стане в часа, когато оглушеем за повишите гласове, кой не завижда на онези, които са добели до успешен край своите мъжествени уси- лия? Кой от онези, които виждат низостта на наша- та политика, дълбоко в сърцето си не поздравява Вашингтон, задето отдавна е увит в саван и завина- ги спасен; че бе положен благоуханен в своя гроб, преди още надеждата на човечеството да е угасна- ла в него? Кой не завижда понякога на добрите и храбрите, които не трябва повече да страдат от безредията на природния свят, кой не очаква със странно задоволство скорошния край на собствено- то си общуване с крайната природа? Но все пак - 123 -

любовта, която по-скоро ще бъде унищожена, от- колкото да извърши предателство, вече е напра- вила смъртта невъзможна и се е утвърдила не като тленна, а като обитаваща дълбините на абсолютно и неизтребимо битие. > Кръгове ОКОТО Е ПЪРВИЯТ КРЪГ; хоризонтът, който то създава, е вторият; тази основна фигура се повтаря в цялата природа до безкрай. Тя е висшата емблема в шифъра на света. Свети Августин описва естест- вото на Бога като кръг, чийто център е навсякъде, а окръжността – никъде. Ние през целия си живот разчитаме многообразието от значения на тази първа сред формите. Вече открихме едно от значе- нията, разглеждайки кръгообразния или компенса- торен характер на всяко човешко действие. Сега ще проследим друга аналогия – че всяко действие мо- же да бъде надминато. Нашият живот е усвояване на истината, че около всеки кръг може да бъде очертан друг; че в природата няма край, а всеки край е начало; че след всяка нощ зората изгрява отново, а под всяка дълбина се крие още по-дълбо- ка дълбина. Няма неизменни неща в природата. Вселената е променлива и динамична. „Постоянство” е само дума, бележеща нещо относително. В очите на Бога, нашето земно кълбо е прозирен закон, а не камара от факти. Законът разтваря факта и го прави про- - 124 -

менлив. Нашата култура е преобладаването на една идея, която влече след себе си целия този керван от градове и институции. Ако се издигнем до друга идея, те ще изчезнат. Вие се възхищавате на тази кула от гранит, надживяла ударите на толкова векове. Но все пак, малка сръчна ръка е построила тази яка стена, а онова, което строи, е по-добро от онова, което е построено. Онази ръка, която е построила, може за още по-кратко време да събори. Още по-висша и по-пъргава от ръката е невидимата мисъл, която е действала чрез нея; така, зад грубото следствие ви- наги стои изтънчената причина, която, погледната отблизо, сама е следствие от още по-изтънчена при- чина. Всяко нещо изглежда неизменно, докато не е разкрита неговата тайна. ›› & ‹‹ КЛЮЧ КЪМ ВСЕКИ ЧОВЕК е неговата мисъл. Макар да изглежда силен и независим, той има водач, комуто се подчинява – идеята, според която са подредени всички негови преживявания. Той може да бъде променен, само ако му се покаже нова идея, която овладява неговата собствена. Животът на човека е саморазгръщащ се кръг, който, от не- доловимо малък пръстен, се втурва на всички стра- ни към нови, по-големи кръгове, и така до безкрай. Онзи обхват, до който ще се разпростре това по- раждане на кръгове, зависи от силата или истината на индивидуалната душа. Защото всяка мисъл, след като се е оформила сред кръгообразна вълна от об- стоятелства – като например, империя, принципи на - 125 -

изкуство, местен обичай, религиозен ритуал, – има инертната тенденция да се установи върху този хребет, да се втвърди и да се вкорени в живота. Но ако душата е бърза и силна, тя прелива над тази граница от всички страни и се простира върху нова орбита, на по-голяма дълбочина, която отново се издига във висока вълна, отново стремяща се да спре на едно място и да се втвърди. Но сърцето от- казва да бъде затворено: още от първите си тихи удари, то вече се стреми навън с огромна сила, към необятни и безбройни пространства. Всяка последна истина е само начало на нова поредица. Всеки общ закон е само частен случай на някой по-общ закон, предстоящ да се разкрие. За нас няма отвън, заграждаща стена, ограничаваща окръжност. Не се страхувай от новите обобщения. Нима действителността изглежда груба и обикновена за- плашвайки да принизи твоята теория за духа? Не й се противи; тя ще облагороди и възвиси също твоя- та теория за материята. ›› & ‹‹ НАШИТЕ НАСТРОЕНИЯ непрекъснато се проме- нят. Днес съм пълен с мисли и мога да напиша оно- ва, което искам. Не виждам защо утре да нямам съ- щите мисли, същата изразна сила. Докато пиша онова, което пиша, то изглежда най-естественото нещо на света; вчера обаче виждах само тъмна пу- стота в тази посока, в която сега съзирам толкова много неща; след месец пък, не се съмнявам, ще се - 126 -

чудя, кой ли е бил онзи, който е написал толкоз много страници наведнъж. Жалко за тази колеблива вяра, за тази непостоянна воля, за този огромен отлив след огромен прилив! Аз съм Бог по природа; аз съм плевел край стената. ›› & ‹‹ ВСЯКА НОВА СТЪПКА, която мислено предпри- емаме, примирява двадесетина привидно противо- речиви факта, като прояви на един закон. Така Ари- стотел и Платон минават за основоположници на две школи. Но мъдрият човек ще види, че Аристотел платонизира. Ако направим стъпка назад в мисълта, противоречивите възгледи се оказват помирени, би- дейки видени като крайности на един и същи прин- цип, и никога не можем да отидем толкова назад, че да изключим още по-висша мисъл. Пазете се, когато великият Бог прати някой мислител на земята. Тогава всички неща са под съмнение. Все едно, че в някой огромен град е из- бухнал голям пожар, а никой не знае, кое място е сигурно, или къде свършват пламъците. Няма наука, чиито начала не могат да бъдат още утре пре- обърнати; няма литературна репутация, нито така наречените вечни имена, които не могат да бъдат преразгледани и отхвърлени. Скритите надежди на човека, мислите на неговото сърце, религията на народите, обичаите и нравите на човечеството – всички те могат да бъдат подложени на ново обоб- щение. Едно обобщение винаги е нов приток на бо- жествеността в духа. Оттук идва и вълнението, кое- то го съпровожда. - 127 -

Доблестта се състои в способността за само- възстановяване, така че човек не се оставя да бъде обкръжен от всички страни, не може да бъде удавен в обобщения, ами, където и да го поставиш, устоява на всички изпитания. Това може да стане само чрез неговото предпочитане на истината пред своето предишно разбиране за истина, и чрез постоянната му готовност да я приеме, откъдето и да идва тя. Има степени на идеализма. Ние отначало се научаваме да играем с него теоретично, както маг- нитът някога е бил само играчка. След това, в раз- цвета на младостта и поетичното настроение, откри- ваме, че той може да бъде истинен, че е истинен в проблясъци и откъслеци. После неговият образ из- раства строг и велик и ние разбираме, че той тряб- ва да бъде истинен. Сега той се показва като ети- чески и практически. Ние научаваме, че Бог Е; че Той е в мен; че всички неща са Негови сенки. Идеа- лизмът на Бъркли е само грубо изложение на идеа- лизма на Иисус, който пък е грубо изложение на ис- тината, че цялата природа е бърз поток на доброто, което се осъществява и проявява. При това, исто- рията и състоянието на света очевидно по всяко време са пряко зависими от интелектуалната под- редба, съществуваща в даден момент в умовете на хората. Нещата, ценни за хората в този час, са та- кива предвид идеите, изплували на техния мисло- вен хоризонт и създали настоящия порядък на не- щата, както дървото поражда своите плодове. Едно ново ниво на културата веднага коренно ще проме- ни цялата система от човешки стремежи. ›› & ‹‹ - 128 -

КОЛКОТО И ДОБЪР ДА Е разговорът, мълча- нието е по-добро и го посрамва. Дължината на раз- говора бележи мисловното разстояние между го- ворещия и слушателя. Ако те съвършено се разби- рат по някой въпрос, няма да са нужни думи за не- говото обсъждане. Ако са единодушни по всички въпроси, няма да търпят никакви думи. ›› & ‹‹ ЛИТЕРАТУРАТА Е точка извън нашия днешен [тоест, всекидневен] кръг, точка, чрез която можем да опишем нов кръг. Ползата от литературата е тази, че ни осигурява трибуна, от която имаме пог- лед върху нашия настоящ живот, средство за въз- действие, чрез което можем да го облагородим. Ние упорито изучаваме античността, настаняваме се колкото можем по-удобно в гръцки, пунически, рим- ски домове, само за да разберем по-добре френ- ските, английски и американски домове или начини на живот. По същия начин разбираме литературата най-добре, когато сме всред дивата природа, или в разгара на някоя дейност, или откъм високата рели- гия. Полето не може да бъде видяно добре отвътре на полето. Така и астрономът трябва да има диаме- търа на земната орбита като основа, за да изчисли паралакса на която и да било звезда. Ето затова ценим поета. Всички доказателства и цялата мъдрост не са в енциклопедиите, или в трактати по метафизика, или в църквата, ами в сонета или драмата. В моята всекидневна работа аз съм склонен да повтарям своите стари стъпки и не вярвам в способността за изцеляване, в силата на - 129 -

промяната и реформата. Но някой Петрарка или Ариосто, изпълнен с новото вино на своето въобра- жение, ми написва ода или романс, пълни с дръз- новена мисъл и действие. Той ме поваля или възди- га с резките си интонации, разрушава всички мои навици и ми отваря очите за собствените ми способ- ности. Той плясва с криле към цялата вехтория на света и аз отново съм способен да избера правил- ния път в теорията и в практиката. Ние изпитваме същата нужда от свой възглед за религията в света. Не можем никога да видим християнството от катехизиса, но навярно ще мо- жем да го видим от пасищата, от лодка в езерото, от песните на птиците в гората. Пречистени от изна- чалната светлина и вятъра, потопени в морето от красиви форми, които природата ни предлага, ние можем да успеем да хвърлим проницателен поглед назад към живота на Иисус. Колкото и велики и ак- туални да са претенциите и добродетелите на лич- ностите, инстинктът на човека ревностно го подтик- ва напред към безличностното и безграничното. ›› & ‹‹ МОЖЕМ ДА МИСЛИМ природния свят като сис- тема от концентрични кръгове; от време на време откриваме в природата леки промени, които ни показват, че повърхността, върху която сега стоим, не е устойчива, а хлъзгава. Тези разнообразни не- податливи качества, тази химия и растителност, те- зи метали и животни, които като че ли съществуват заради самите себе си, са само средства и методи – думи на Бога, също толкова мимолетни, колкото - 130 -

другите думи. Нима е усвоил своя занаят естество- изпитателят или химикът, който изследва привлича- нето на атомите и сродствата по избор, който още не е осъзнал по-дълбокия закон, на когото този е само частична и приблизителна формулировка, именно, че подобното се стреми към подобно; че благата, които ви принадлежат, тежнеят към вас и няма нужда да бъдат преследвани с усилия и жерт- ви? Ала дори това твърдение е също приблизител- но, а не окончателно. Всеприсъствието е по-висша действителност. Няма защо приятели и обстоятел- ства да бъдат довеждани до своите съответствия по изкусни подземни пътища; правилно разбрани, тези неща произтичат от вечното пораждане на душата. Причина и следствие са две страни на едно и също явление. Същият закон за вечно развитие управлява всичко онова, което наричаме добродетели и за- тъмнява всяка от тях в светлината на по-висшата. Великият човек не ще да е благоразумен в обикно- вения смисъл на думата; защото цялото му благора- зумие е производно от неговото величие. Но редно е всеки да види, когато принася в жертва своето благоразумие, на кой бог го посвещава; ако това е богът на леснината и насладата, по-добре ще бъде да остане благоразумен; ако е богът на по-висока вяра, спокойно може да си спести мулето и кошо- вете, защото има вместо тях крилата колесница. Джефри си нахлузва ботушите, когато тръгва към гората, за да бъдат краката му защитени от змийско ухапване; Аарон никога не мисли за такава опас- ност. Нито пък за толкова години е бил сполетян от такава беда. На мен обаче ми изглежда, че с всяка предпазна мярка, която вземаш срещу злините, се - 131 -

поставяш в тяхна власт. Мисля, че най-голямото благоразумие е най-слабото благоразумие. ›› & ‹‹ НАЙ-ВИСШАТА СИЛА на Божията благодат е, че унищожава и нашите колебания. Ден след ден се обвинявам в мързел и безполезност; но когато тези вълни на Божията благодат нахлуят в мен, вече не смятам времето за изгубено. Вече не изчислявам напрегнато възможните си постижения през остава- щата част от месеца или годината; защото тези мо- менти донасят един вид всеприсъствие и всемогъ- щество, което няма нищо общо с времето, показва, че енергията на ума се измерва с работата, която трябва да бъде свършена, не с времетраенето. ›› & ‹‹ В ПРИРОДАТА ВСЕКИ МОМЕНТ Е НОВ; мина- лото винаги е погълнато и забравено; само бъдното е свещено. Нищо не е сигурно, освен животът, пре- ходът, духът, който вдъхновява. Никоя любов не може да бъде обвързана с клетва или договор, които я подсигуряват срещу по-висша любов. Никоя истина не е дотам възвишена, та да не може да стане утре банална в светлината на нови мисли. Хората се стремят към спокоен живот; само в без- покойството обаче за тях все още има надежда. Животът е поредица от изненади. Не ще раз- гадаем днес, своето битие, изграждайки настроени- ята, удоволствията, възможностите на утрешния - 132 -

ден. Можем да кажем нещо за по-нисши състояния – изяви на рутина или здрав разум; но шедьоврите на Бога, цялостното развитие и универсалните дви- жения на душата остават скрити; те са неизчисли- ми. Мога да знам, че истината е божествена и по- лезна; как ще ми помогне обаче, не мога да гадая, защото така да бъде е единственият подход към така да се знае. Новата позиция на напредващия човек има всички сили на старата, но наново. Тя носи в своята утроба всички енергии на миналото, но сама е дихание на утрото. В този нов миг из- хвърлям цялото си някога натрупано знание като ненужно и суетно. В този момент сякаш за пръв път нещо наистина знам. Ние не знаем какво означават най-простите думи – освен когато обичаме и сме вдъхновени. Разликата между таланти и характер е уме- нието да се придържаш към стария, утъпкан път, от една страна, силата и куража да проправяш нови пътища към нови, по-големи цели – от друга страна. Характерът съгражда всемогъщо настояще; ободря- ващ решителен час, който окуражава цялата общ- ност, като кара всеки да разбере, че много неща, за които не е дори помислял, са възможни и превъз- ходни. Характерът притъпява впечатлението от от- делните събития. Видим ли завоевателя, ние не ми- слим много за конкретните битки или успехи. Раз- бираме, че сме преувеличавали опасността. За него е било лесно. Великият човек не се потриса или из- мъчва; събитията го отминават, без особено да го впечатляват. Хората казват понякога: „вижте какво преодолях; вижте колко съм бодър; вижте как на- пълно възтържествувах над тези черни събития”. Нещата обаче не стоят така, щом все още ни напом- - 133 -

нят за черното събитие. Защото истинската победа означава да накараш бедата да избледнее и из- чезне, подобно някой ранен облак, без особени последствия за голямата и напредваща история. Това, към което се стремим с неутолимо же- лание, е да забравим самите себе си, да напуснем старата си кожа, да изгубим вездесъщата си памет и да направим нещо, без да знаем как или защо; накратко, да очертаем нов кръг. Никога нищо вели- ко не е постигнато без ентусиазъм. Пътят на живота е прекрасен; той е движен от спонтанността. > Интелект ЗА ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК интелект и разсъж- даване означават размишляване над абстрактни ис- тини. Размислите за времето и пространството, за вас и мен, за ползата и вредата упражнява тиранич- на власт над умовете на повечето хора. Интелектът отделя действителността, над която се размишлява, от теб, от всичките й връзки с места и хора и я разглежда така, сякаш тя съществува сама за себе си. Потопеният в онова, което е свързано с хора или места, не може да види проблема за съществу- ването. Тъкмо над този въпрос интелектът винаги размишлява. Природата показва всички неща като завършени и свързани. Но интелектът пронизва формата, прескача стените, открива вътрешна при- - 134 -

лика между отдалечени неща и свежда всичко до няколко принципа. Превръщането на дадена действителност в предмет на мисълта я извисява. Всички онези ду- ховни и морални явления, които не правим предме- ти на съзнателна мисъл, попадат във властта на съдбата; те съставляват обстоятелствата от всеки- дневието; те са предмет на промяна, на страх, на надежда. Всеки човек наблюдава участта си човеш- ка с известна меланхолия. Както вълните блъскат заседналия в плитчините кораб, така и човекът, за- творен в тленния живот, остава изложен на милост- та на идващите събития. Но една истина, която ин- телектът изтръгва, престава да бъде подвластна на съдбата. Ние я разглеждаме като божество, извисе- но над всяка грижа и всеки страх. Така и всичко в нашия живот, всичко в нашето въображение или нашите размисли, освободено от мрежата на нашето безсъзнателно, става всеобщо и безсмъртно. Онова, което ни е дадено за съзерцаване, не ни заплашва, а ни прави разумни същества. ›› & ‹‹ ОНОВА, КОЕТО ЕДИН УМ върши или казва, следва определен закон. Няма случайни дела или думи. Какво е направила моята воля, за да стана онова, което съм? Нищо. Аз съм доведен до тази ми- съл, този час, тази връзка от събития, чрез потайни течения на могъщество и разум, като моята наход- чивост и упоритост нито са попречили, нито са спо- могнали в значима степен за това. - 135 -

Нашето спонтанно действие винаги е най-до- брото. Не можеш, дори с най-детайлно обмисляне и предпазливост, да проникнеш толкова дълбоко в някой проблем, колкото ще те отведе спонтанното ти прозрение, когато ставаш от леглото или се раз- хождаш навън сутринта, след като си обмислял въ- проса преди да заспиш предната вечер. Нашето ми- слене е благочестиво възприемане. Следователно, истинността на нашата мисъл е опорочена както от прекалено буйния тласък, който й дава нашата воля, така също от прекалено голя- мото пренебрежение. Ние не определяме какво ще мислим. Само отваряме сетивата си, разчистваме, доколкото можем, препятствията към предмета и оставяме интелекта да види. Почти нямаме власт над своите мисли. Ние сме затворници на идеите. Те ни издигат за кратко до своето небе и така цялостно ни завладяват, че из- общо не мислим за утре, втренчваме се като деца, без да се опитваме да ги присвоим. Отново и отново изпадаме от екстаза, припомняме си къде сме били, какво сме видели, и преповтаряме, колкото можем по-правдиво, преживяното. Доколкото можем да си припомним тези екстази, запечатваме в незаличи- мата памет резултата, а всички хора и епохи го по- твърждават. Той се нарича Истина. Но в мига, ко- гато спрем да разказваме и се опитаме да попра- вяме, съчиняваме, той вече не е истина. ›› & ‹‹ - 136 -

КОЯ Е НАЙ-ТРУДНАТА ЗАДАЧА на света? Да се мисли. Аз искам да погледна в очите някоя аб- страктна истина, а не мога. Сепвам се и започвам да се мятам насам-натам. Сякаш разбирам какво е имал предвид оня, който казва: „Никой не може да види Бога лице в лице и да оживее”. Например, човек изследва основата на гражданското управле- ние. Нека си напряга ума в една посока без почив- ка, без умора. Дори най-големите усилия обаче не му донасят нищо. [Тоест, дори и най-големите му усилия дълго време изглеждат безплодни.] Ала ми- слите прелитат пред него. Ние всички само смътно предчувстваме истината. Ние казваме: „Ще изляза навън и истината ще добие за мен форма и яснота”. Излизаме, но не я намираме. Струва ни се, че имаме нужда само от тишината и спокойствието на би- блиотеката, за да уловим мисълта. Но идваме там, и сме също толкова далеч от нея, колкото и преди. После, след миг, и без да ни предупреди, истината се явява. Появява се блуж- даеща светлина – отличителният белег, принципът, който сме търсили. Но оракулът идва, защото преди това сме поставили храма под обсада. Като че ли законът на интелекта наподобява закона на природата, по който първо вдишваме, а после издишваме; по който сърцето се свива и из- тласква кръвта – закона на трептенето. Така вед- нъж трябва да си размърдате мозъка, а сетне трябва да се въздържате от активност и да видите какво разкрива великата Душа. ›› & ‹‹ - 137 -

ВСЯКА ИСТИНА, която един писател придо- бива, е фенер, осветяващ фактите и мислите, вече налице в неговото съзнание, и ето всички вехтории, задръствали неговия таван, стават скъпоценни. Всеки тривиален факт от частната му биография става илюстрация на този нов принцип, преосмисля деня, радва всички хора със своята пикантност и своето ново очарование. Хората казват: „Отде ли е взел всичко това?” и си мислят, че има нещо бо- жествено в неговия живот. Но не; около тях също има безброй факти, не по-малко интересни, стига само да се сдобият с лампа, за да претърсят своя таван. ›› & ‹‹ ВСЕКИ УМ има свой собствен метод. Един за- дълбочен човек никога не се задоволява с науче- ното в колежа. Онова, което си натрупал по естест- вен път, изненадва и радва хората, когато е изва- дено на показ. Това е така, понеже не можем да проникнем в тайните един на друг. Оттук, различия- та между хората по вродени дарования са незначи- телни в сравнение с общото им благо. Нали не смя- тате, че портиерът и готвачът нямат анекдоти, пре- живявания, с които да ви разсмеят или да ви учу- дят? Всеки знае толкова, колкото и ученият. Сте- ните на грубите умове са изпонаписани с факти и мисли. Един ден те ще вземат фенер и ще прочетат надписите. Всеки човек, според своите разум и култура, изпитва парещо любопитство към начините на живот и мислене на други хора, особено на оне- - 138 -

зи прослойки, чийто умове не са били подчинени от училищно обучение. ›› & ‹‹ НИЕ ВСИЧКИ СМЕ МЪДРИ. Различието между хората не е в мъдростта, а в умението. Може би, ако срещнем Шекспир, не ще усетим непоносимо чувст- во на малоценност; напротив – единствено чувство на равенство, само дето той притежава особено умение, каквото ние нямаме, да използва и под- режда своите преживявания. Защото, въпреки пъл- ната ни неспособност да създадем нещо като „Хам- лет” и „Отело”, обърнете внимание върху нашата съвършена възприемчивост към този ум, огромно познание за живота и леещо се красноречие. ›› & ‹‹ ПРИ ТВОРЯЩИЯ ИНТЕЛЕКТ, който обикновено обозначаваме с думата Гений, откриваме същото равновесие на два елемента, както и при възприе- мащия. Творческият ум създава мисли, изречения, стихотворения, планове, замисли, системи. Той е раждането на съзнанието, бракът между мисълта и природата. Геният винаги трябва да се съпътства от две дарби: мисълта и разгласата. Първата дарба е откровение, винаги чудо, ко- ето нито честото преживяване, нито непрестанното изучаване могат някога да направят по-разбираемо, което винаги оставя изследователя замаян от учуд- ване. Тя е идването на истината в света; мисловна - 139 -

форма, която сега за пръв път се разпръсква във вселената; дете на старата вечна душа; частица от истинско и неизмеримо величие. Тя сякаш, за някое време, наследява всичко вече съществувало, и за- повядва на още нероденото. Тя повлиява всяка ми- съл на човека и формира всяка институция. Но за да стане достъпна, тя се нуждае от сред- ство или начин, по който бива предадена на хората. За да бъде съобщима, тя трябва да стане образ или сетивен предмет. Трябва да научим езика на явле- нията. Дори и най-прекрасните вдъхновения умират със своя субект, ако той не умее да ги представи на сетивата. Лъчът светлина пресича невидим простра- нството и едва след като падне върху някой пред- мет, може да бъде видян. Щом духовната енергия е насочена към нещо външно, тя е мисъл. Именно отношението между нея и вас тепърва прави за мен очевидни вас и вашата значимост. Богатият изобретателен гений на художника бива задушен и погубен поради липса на дарба за рисуване; и в нашите щастливи часове можем да бъдем неизчерпаеми поети, ако успеем да стигнем до съответна рима през тишината. Всички хора имат някакъв достъп до изначалната истина, както всич- ки носят в съзнанието си някакво умение или дарба да общуват; но само ръката на твореца може да я пресъздаде. По отношение на тази способност, меж- ду различните хора и различните моменти от жи- вота на един и същ човек има неравенство, чиито закони все още не познаваме. В обикновени часове имаме пред нас същите явления, както при изклю- чителни или изпълнени с вдъхновение мигове; тези явления обаче не застават като модели за изобра- - 140 -

зяване. Те не се отделят, а остават в една плете- ница. ›› & ‹‹ ВЯРНО Е, че различаващият интелект на света винаги е много по-напред от творческия, така че винаги има много компетентни ценители на най-до- брата книга, но малцина писатели на най-добри книги. ›› & ‹‹ ИНТЕЛЕКТЪТ Е ЕДНО ЦЯЛО и изисква пълнота във всяко действие. Срещу това се противи както човешката отдаденост на една-единствена мисъл, така също желанието на човека да съчетае прекале- но много мисли. Истината е елементът на нашия живот; но ако човек съсредоточи вниманието си върху един-ед- инствен аспект от истината и дълго време се при- държа само към него, истината се изопачава, става лъжовност. По това тя наподобява въздуха, който е нашата природна среда и диханието на нашите ноз- дри; но ако силна струя въздух бъде насочена към тялото за известно време, тя причинява настинка, треска и дори смърт. ›› & ‹‹ - 141 -

ЦЕЛОСТТА НА ИНТЕЛЕКТА не може да се пре- даде на неговите творения нито чрез дистанциране, нито чрез натрупване, а чрез бдителност, която из- вежда интелекта до неговото величие и пълна го- товност за действие във всеки момент. Той трябва да има същата цялостност, която има природата. Макар че никое усърдие, дори чрез най-прилежно събиране или групиране на елементите, не може да пресъздаде модела на вселената, все пак светът се проявява в миниатюра във всяко събитие, така щото всички природни закони могат да бъдат разчетени дори в най-малкото явление. Подобно съвършенство интелектът трябва да притежава както в своята способност за разбиране, така и в своите творения. По тази причина, показател или барометър за инте- лектуална вещина е възприемането на тъждество. Ние общуваме със завършени личности, които из- глеждат странници в природата. Облакът, дървото, тревата, птицата не са техни, нямат с тях нищо общо; светът е само тяхно жилище и трапеза. Но поетът, чиито стихове са хармонични и съвършени, е онзи, когото Природата не може да заблуди, как- вато и чужда маска да сложи. Той усеща пълно кръвно родство и открива във всичките й превъп- лъщения повече подобие, отколкото различие. Ние сме измъчвани от желанието за нова идея; но ко- гато я получим, това е само старата идея с ново ли- це; макар да я превръщаме в наша собствена, вед- нага започваме да мечтаем за нова; не сме същин- ски обогатени. Защото истината е била в нас, преди да бъде отразена към нас от природни същности; затова дълбокият гений пренася подобието на всич- ки създания във всичко, което неговият ум пораж- да. - 142 -

Независимо обаче, че творческите способно- сти са редки и само на малцина е дадено да бъдат поети, всеки човек е получател на този слизащ на земята Свети Дух и може да изучи законите на не- говото въздействие. Точно успоредно на правилото на моралния дълг е правилото на интелектуалния дълг. От учения се изисква себеотрицание, което по своята суровост не отстъпва на онова при светеца. Той трябва да се кланя на истината и да се откаже от всичко заради нея, да избере поражението и страданието, ако те добавят нещо към съкровището на неговата мисъл. ›› & ‹‹ ЕДНА ДРЕВНА МЪДРОСТ ГЛАСИ: „Нека бъдем безмълвни, защото боговете са такива”. Тишината е разтворител, който унищожава личността, дава ни възможност да бъдем велики и универсални. Всеки човек напредва чрез редица учители, всеки от които в определено време сякаш упражнява върху него най-силно влияние, но то в крайна сметка от- стъпва място на ново влияние. Той, откровено каза- но, трябва да възприеме всичко. Иисус казва: „Ос- тавете баща, майка, къща и земя, и ме последвай- те”. Който остави всичко, получава още повече. То- ва е вярно както в интелектуално, така и в нрав- ствено отношение. Всяко ново съзнание, до което се приближаваме, сякаш изисква отказ от всичките ни минали и настоящи притежания. Едно ново учение изглежда, изпървом, преобръщане на всички наши възгледи и вкусове, на целия ни начин на живот. Вземете с благодарност от все сърце всичко, което - 143 -

те могат да дадат. Изчерпайте ги, преборете се с тях, не ги оставяйте да си отидат, преди да спече- лите тяхната благословия. Не след дълго тревогата ще отмине, прекаленото влияние ще секне и те няма да бъдат повече обезпокоителен метеор, а още една ярка звезда, която блести спокойно във ваши- те небеса и прелива светлината си във вашия ден. Но докато се отдава така безрезервно на оно- ва, което го привлича, защото е негово собствено, човек трябва да страни от онова, което не го при- влича, каквито и слава и власт да го съпровождат, защото то не е негово собствено. Есхил все още не е изпълнил задачата си, след като хилядолетия е възпитавал европейските умове; той трябва да се до-каже и пред мен като майстор на драмата. Ако не може да го направи, за мен цялата му слава е безполезна. ›› & ‹‹ БОГ ПРЕДОСТАВЯ на всяко съзнание избора между истина и покой. Вземете това, което ви ха- ресва – никога не можете да имате и двете. Човек винаги се люшка между тях, като махало. Онзи, при когото любовта към покоя взема връх, приема пър- вата вяра, първата философия, първата политиче- ска партия, които среща – най-вероятно тези на своя баща. Той постига покой, благосъстояние и до- бро име; но затваря вратата на истината. Онзи, при когото преобладава любовта към истината, стои да- леч от всякакви кейове и се носи по моретата. Той се пази от догматизма, признава всичките противо- стоящи си отрицания, между които, като между сте- - 144 -

ни, протича неговото битие. Той понася неудобство- то на безпокойството и на несъвършеното мнение; но той се домогва до истината, за разлика от дру- гия, и почита най-висшия закон на своето битие. > Опит КЪДЕ СЕ НАМИРАМЕ? В поредица, на която не познаваме краищата и вярваме, че такива няма. Ко- гато се събуждаме, откриваме, че лежим върху стълба; под нас има стъпала, които явно сме изка- чили; стъпала над нас има доста, които се издигат нагоре и се скриват от погледа. Духът обаче, който, според старото вярване, стои на вратата, през която влизаме и ни дава да отпием от водата на забра- вата, за да не можем да разкажем на никого, е на- правил прекалено силна сместа и ние не можем да се отърсим от летаргията дори по пладне. Сънят продължава през целия ни живот, както нощта кръ- жи през целия ден в клоните на елата. Всички неща плуват и блестят. Нашият живот не е толкова за- страшен, колкото нашето възприятие. Като призра- ци, ние се носим сред природата и не можем отново да познаем своето място. Нима нашето раждане се е случило в някакъв момент на бедност и пестене в природата, когато тя е толкова пестелива откъм огън и толкова щедра откъм пръст, та ни се струва, че ни липсва утвър- дителният принцип, че макар да имаме здраве и разум, нямаме достатъчно дух за ново творчество? - 145 -

Имаме достатъчно, за да преживеем и да изкараме годината, но нямаме дори една унция, която да по- дарим или да вложим. Ех, да бе нашият Гений малко повече от гений! Ние сме като мелничари в най- долното течение на потока, когато фабриките над тях са отнели енергията на водата. Ние също ми- слим, че висшестоящите би трябвало да са издиг- нали своите язовирни стени. ›› & ‹‹ ПОНЯКОГА ОТКРИВАМЕ впоследствие, че във времето, когато сме се смятали за лениви, в нас са се осъществили много неща и много нови са започ- нали. Всичките ни дни са толкова безполезни, ко- гато минават, че е прекрасно, където или когато из- общо се докоснем до нещо от онова, което нарича- ме мъдрост, поезия, добродетел. Никога не го по- лучаваме в някой определен ден от календара. Ня- кои райски дни трябва да са били вмъкнати някъде, като тези, които Хермес спечелва от Луната на игра със зарове, та да може Озирис да бъде роден. Толкова много от нашето време е подготовка, толкова много е рутина, и толкова много е обърнато към миналото, че силата на гения на всеки човек се съкращава до много кратки отрязъци от времето. ›› & ‹‹ ХОРАТА СКЪРБЯТ и оплакват самите себе си, но сполетялото ги не е дори наполовина толкова лошо, колкото казват. Има настроения, в които - 146 -

ухажваме страданието, с надеждата, че поне тук ще открием действителността, острите върхове и ръбо- ве на истината. ›› & ‹‹ АЗ ПРИЕМАМ мимолетността и несигурността на всички предмети, която ги кара да се изплъзват между пръстите ни точно тогава, когато най-силно сме ги сграбчили, за най-неприятния момент от на- шата участ. ›› & ‹‹ СЪНЯТ НИ пренася в сън и няма край илюзия- та. Животът е поредица от настроения, като мъни- стата на огърлица и, когато преминаваме през тях, те се оказват многоцветни лещи, обагрящи света в своя цвят, като всяка показва само онова, което по- пада в нейния фокус. ›› & ‹‹ ВИЖДАТЕ ЛИ ОНОВА КОТЕ, което толкова за- бавно преследва собствената си опашка? Ако мо- жехте да погледнете през неговите очи, бихте го видели обградено от стотици фигури, изпълняващи сложни драми с трагично и комично съдържание, дълги диалози, много действащи лица, множество обрати на съдбата – като междувременно става ду- ма само за едно коте и неговата опашка. - 147 -

›› & ‹‹ КАКВА ПОЛЗА ОТ БОГАТСТВО или талант при безучастна и уродлива природа? Каква полза от гения, ако органът е прекалено изпъкнал или пре- калено вдлъбнат, и не може да намери фокусно раз- стояние вътре в действителния хоризонт на човеш- кия живот? ›› & ‹‹ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ДУХОВНОТО би трябвало да бъде: онова, което е свое собствено доказател- ство. ›› & ‹‹ ВСЛУШАЙ СЕ В СВОЯТА МЕЧТА: не се отдавай на презрение и скептицизъм – такива вече има до- статъчно. Стой си в стаята и работи, докато остана- лите се споразумеят, какво да правят. Твоята бо- лест, казват те, и твоето хилаво телосложение, из- искват да правиш това или да избягваш онова, но знай, че твоят живот е бързолетно състояние, па- латка за през нощта, а ти, болен или здрав, трябва да си свършиш работата. Така, макар че си болен, болестта ти няма да се влоши, а вселената, на която си скъп, ще стане по-хубава. ›› & ‹‹ - 148 -

ВСЕКИ ЧОВЕК Е НЕВЪЗМОЖНОСТ, докато не бъде роден; всичко е невъзможно, докато не видим успеха. Ревността на благочестието най-накрая се съгласява с най-студения скептицизъм – че нищо не е наше или наше създание – че всичко е от Бога. Природата няма да задели за нас и най-малкото лаврово листо. Всичко написано идва чрез Божията милост, както и всичко, което правим и което при- тежаваме. Бих бил с радост морален, бих спазвал необходимите ограничения и предписания, които са ми скъпи, бих допуснал възможно най-голяма сво- бода за волята на човека, но съм решил тук да бъда честен, и ще кажа, че в крайна сметка не откривам нищо – нито в успеха, нито в краха – освен, повече или по-малко, жизнената сила, идваща от вечното. Резултатите от живота са неизчислени и неизчисли- ми. На много неща годините ни научават, които неща дните никога не знаят. Хората от нашия кръг общуват, идват и си отиват, замислят и осъществя- ват много неща, като от всичко това нещо излиза, но то е неочакван резултат. Индивидът винаги гре- ши. Той замисля много неща, привлича други хора за сътрудници, скарва се с някои или с всички, мно- го блуждае и накрая все нещо се осъществява; всички малко са напреднали, но индивидът винаги греши. Излиза нещо ново и много различно от оно- ва, което сам си е обещал. ›› & ‹‹ АЗ СЪМ БЛАГОДАРЕН на малкия късмет. Като се сравних с един от моите приятели, който очаква всичко най-прекрасно на света, и бива разочаро- - 149 -

ван, когато нещо е по-малко от най-доброто, от- крих, че аз тръгвам от другия полюс: не очаквам нищо и винаги съм изпълнен с благодарност за мал- ките блага. Аз приемам неразборията и шумотеви- цата на противоположните тенденции. Ценя както глупците, така и досадниците. Те придават реалност на околната картина, която чезнещите метеорни явления могат и да не пощадят. Сутрин се събуж- дам, и откривам стария свят, жена си, децата, май- ка си, Конкорд и Бостън, скъпия стар духовен свят, та дори скъпия стар дявол наблизо. Ако приемаме доброто, което откриваме, без да задаваме въпроси, ще имаме много от него. Големите дарове не идват с анализиране. Всяко благо лежи на пътя. Средната област на нашето битие е зоната на умереността. Можем да се изкачим до тънкото и студено царство на чистата геометрия и безжизнената наука, или да потънем в онова на чувствата. Между тези край- ности е екваторът на живота, на мисълта, на духа, на поезията – една тясна ивица. Нещо повече, в обикновения живот всички блага лежат на пътя. ›› & ‹‹ ДА СПРЕШ МИГА, да откриваш края на пъте- шествието във всяка стъпка по пътя, да изживееш най-много добри часове – това е мъдрост. ›› & ‹‹ НЕКА ДНЕС БЪДЕМ УРАВНОВЕСЕНИ, мъдри и самите себе си. Нека се отнасяме с мъжете и жените - 150 -