Самоувереност - Ралф Уолдо Емерсън

вия характер, независимо дали става дума за не- говата храна, неговата къща, неговите религиозни обреди, неговата среда, неговата радост, неговия избор или неговото несъгласие. ›› & ‹‹ ЗАЩО ОМАЛОВАЖАВАМЕ с нашата фалшива скромност, че сме хора и че този начин на същест- вуване ни е отреден? Добрият човек се задоволява с наличното. Бих искал да не позоря душата, фактът, че съм тук, наистина ми показва, че душата е имала нужда от орган в материалното. Дали мога да й откажа? Дали бива да клинча и да хитрувам, да се снишавам с моите ненавременни извинения и без- полезна скромност, да си въобразявам, че моето съществуване тук е неуместно? ›› & ‹‹ НЕКА ЧОВЕК ВЯРВА В БОГА, а не в имена, ме- ста и хора. Нека великата душа, въплътена в някоя жена, бедна, тъжна и самотна, някоя Доли или Джо- ана, постъпи на служба, мете стаи и мие подове; то- гава нейните сияйни слънчеви лъчи не ще могат да бъдат загасени или скрити; да метеш и да миеш незабавно ще се окажат най-висши и прекрасни дейности, върхът и блясъкът на човешкия живот; всички хора ще грабнат метли и парцали, докато, виж ти! – изведнъж великата душа се въплъти в друга форма и се заеме с друга дейност – тогава - 51 -

това ще бъде цветът и върхът на цялата жива при- рода. Ние познаваме дълбоката действеност на ис- тинското вдъхновение чрез всяка от милионите му маски. > Свръхдушата ЧОВЕК Е ПОТОК, чийто извор е скрит. Нашето битие винаги се спуска в нас незнайно откъде. Дори най-точният изчислител не знае отнапред, че още в следващия момент няма да се пръкне нещо неиз- числимо. Във всеки момент съм принуден да при- знавам по-висш източник на събитията от волята, която наричам моя. Което важи за събитията, важи и за мислите. Като гледам течащата река, която за миг излива върху мен потоците си, идващи от места, които не виждам, разбирам, че съм наемател – не причина, а удивен наблюдател на тази етерна вода, че жаду- вам, гледам нагоре и се поставям в нагласата да възприемам, а визиите идват от някаква далечна сила. Върховният Критик на всички минали и на- стоящи грешки, и единственият пророк на онова, което трябва да бъде, е онази велика природа, в която намираме приют, както земята лежи в неж- ните обятия на атмосферата; онова Единство, онази Свръхдуша, в която отделното битие на всеки човек се съдържа и става едно с всички други; онова общо сърце, поклонение на което е всеки искрен - 52 -

разговор, подчинение на което е всяко правилно действие; тази всепревъзмогваща действителност, която отхвърля нашите трикове и таланти, която принуждава всекиго да минава за това, което е, и да говори чрез своето сърце, а не чрез своя език; която винаги се стреми да премине в нашите мисли и ръце; да стане мъдрост, добродетел, сила, кра- сота. Ние живеем в поредност, в разединение, в части, в частици. Но същевременно в човека е душата на цялото; мъдрото мълчание; красотата на вселената, с която всяка част и трошица са еднакво свързани; вечното ЕДНО. Тази дълбока сила, в която съществуваме, и чието блаженство е всичко, достъпно за нас, е не само самодостатъчна и съвършена във всеки мо- мент, но виждането и вижданото, виждащият и зре- лището, субектът и обектът, са едно. Ние виждаме света парче по парче: като слънцето, луната, жи- вотното, дървото; но цялото, от което те са бле- стящи частици, е душата. Само чрез прозиране на тази Мъдрост, може да бъде разчетен хороскопът на вековете, и, връщайки се при нашите по-добри ми- сли, отдавайки се на пророческия дух, вътрешно присъщ за всеки човек, ще разберем какво ни казва той. Аз не дръзвам да говоря за нея. Моите думи не носят нейния величествен смисъл; те са кратки и хладни. Само тя самата може да вдъхнови онези, които пожелае, и – чуйте! – тяхната реч ще бъде лирична, сладостна и всемирна, като полъха на вятъра. Ала все пак аз жадувам да опиша небето на - 53 -

тази божественост, макар със земните слова, поне- же не мога да използвам свещени, и да предам оно- ва, което съм събрал от трансцендентната простота и сила на висшия закон. ›› & ‹‹ ВСИЧКО ПОКАЗВА, че душата в човека не е орган, а оживява и задвижва всички органи; не е умение, като паметта, или като способността да пресмятаме, да сравняваме, тя ги използва като свои оръдия; не е дарба, а светлина; не е интелек- тът или волята, а техният господар; тя е необятната основа на нашето битие, в която те се съдържат – необятност, която не е притежавана и не може да бъде притежавана. Отвътре или изотзад една свет- лина се излива през нас върху нещата и ни кара да осъзнаем, че ние сме нищо, а светлината е всичко. Човекът е фасадата на храм, в който обитават ця- лата мъдрост и цялата доброта. ›› & ‹‹ КОГАТО ВСЕОБЩАТА ДУША диша през инте- лекта на човека, тя е гений; когато диша през него- вата воля, тя е добродетел; когато бликне през не- говата обич, тя е любов. Слепотата на интелекта за- почва пък от неговото желание да бъде самодоста- тъчен. Слабостта на волята започва, когато индиви- дът иска да бъде самодостатъчен. Всяко обновле- ние, особено при някои хора, има за цел да позволи - 54 -

на вселенската душа да премине през нас; иначе казано, да ни накара да й се подчиним. ›› & ‹‹ ЗА ДУШАТА в нейното чисто действие всички добродетели са естествени, не придобити чрез бо- лезнени усилия. Обърни се към сърцето на човека, и той изведнъж става добродетелен. Вътре в същото това чувство е и зародишът на интелектуалното израстване, което следва същия закон. Онези, които са способни на смирение, спра- ведливост, любов, стремеж, вече са върху онази сцена, която господства над науките и изкуствата, словото и поезията, действието и благодатта. За- щото който пребивава в това нравствено блажен- ство, вече предусеща онези особени способности, които хората ценят толкова високо; по същия на- чин, както и любовта цени всички дарби на оби- чания обект. Онова сърце, което се отдава на върховния разум, открива, че е свързано с всички негови дей- ствия, и поема царския път към специалните знания и умения. Издигайки се до това изначално и само- родно чувство, ние мигновено идваме от нашата да- лечна спирка в периферията до центъра на света, където, сякаш в работния кабинет на Бога, виждаме причините и предусещаме вселената, което е само едно бавно осъществяване. Един от видовете Божие учение е въплъща- ването на духа във форма – форми като моята соб- ствена. Аз живея в общество; живея с хора, които - 55 -

отговарят на мислите в моя собствен дух или опре- делено се подчиняват на великите инстинкти, спо- ред които живея аз самият. Аз съзирам неговото [на духа – бел. прев.] присъствие в тях. Аз се убежда- вам, че имаме обща природа; затова другите души, тези отделни личности, ме привличат така, както нищо друго не може да го стори. Те пораждат в мен нови чувства, които наричаме страст; любов, омра- за, страх, възхищение, съжаление; оттук идват раз- говорът, съперничеството, убеждаването, градове- те, войната. ›› & ‹‹ ВЪВ ВСЕКИ РАЗГОВОР между двама души има мълчаливо отпращане към една трета страна, към общата природа. Но тази трета страна, или обща природа, не е обществена; тя е неличностна – Бог. Така и в групи, където се дебатира сериозно, осо- бено по въпроси от висше естество, участниците усещат, че мисълта се издига до едно и също ниво в гърдите на всички, че всички имат духовен дял в това, което бива изречено, също както онзи, който го изрича. Те всички стават по-мъдри, отколкото са били. Това единство на мисълта се извисява над тях подобно храм, в който всяко сърце бие с благо- родното чувство за сила и дълг, мисли и действа с необичайна тържественост. Всички осъзнават, че са достигнали до по-високо ниво на самоналичност. Тя свети за всички. Има определена мъдрост на човечеството, обща за най-великите и най-обикновените хора, която нашето обичайно възпитание често се старае - 56 -

да заглуши и възпрепятства. Разумът е един; най- добрите умове, които обичат истината заради сама- та нея, мислят много по-малко за собствен дял от истината [за притежаване на истината]. Те я прие- мат навсякъде с благодарност и не я етикетират или подпечатват с нечие човешко име, защото тя е тях- на дълго отпреди това. Тя е тяхна отвека. Учените и прилежните в мисълта нямат моно- пол над мъдростта. Тяхната стремителна насоченост до някаква степен ги прави неспособни да мислят истинно. Ние дължим много ценни наблюдения на хора, немного умни или дълбокомислени, изричащи без усилие онова, което сме искали и дълго време напразно сме преследвали. Душата намира израз по-често в онова, което е почувствано и неизка- зано, отколкото в изреченото. Тя се носи над всяка общност и хората несъзнателно я търсят един в друг. Ние знаем повече неща, отколкото правим. Все още не се владеем, но същевременно знаем, че сме нещо много повече. Аз много често усещам в моите всекидневни разговори с околните, че нещо по-висше във всеки от нас отвисоко наблюдава тази странична сцена, и Юпитер кимва на Юпитер зад всеки от нас. ›› & ‹‹ НИЕ СМЕ ПО-МЪДРИ отколкото знаем. Ако не се намесваме с нашата мисъл, а само действаме или разбираме какво е божественото място на дадено нещо, тогава познаваме и отделното нещо, и всяко нещо, и всеки човек. Защото Създателят на всички - 57 -

неща и всички хора стои зад нас и разпръсква чрез нас своето всезнание над нещата. ›› & ‹‹ РАЗЛИЧНИТЕ ЧАСОВЕ от нашия живот имат различна тежест и различно въздействие. Нашата вяра идва на моменти; нашата слабост е постоянна. Въпреки това, в тези кратки моменти има дълбочи- на, която ни принуждава да им приписваме повече действителност от всички други преживявания. ›› & ‹‹ НИЕ ОЗНАЧАВАМЕ изявленията на душата, проявите на нейната собствена природа с понятието Откровение. Те винаги са придружени от чувството за възвишено. Защото това откровение е изпълване на нашия разум с Божествения. То е вливане на индивидуал- ното поточе в прииждащите вълни от морето на живота. Всяко отчетливо долавяне на тази основна побеля изпълва хората с благоговение и възторг. Трепет преминава през всички хора при възприема- нето на нова истина, или при извършването на велико дело, което идва от сърцето на природата. При тези откровения, силата да разбираме не е отделена от волята да действаме, но прозрението произтича от покорството, а покорството произтича от едно радостно усещане. Всеки миг, когато ин- дивидът се чувства пронизан от него, е паметен. - 58 -

Поради необходимостта на нашето устройство, оп- ределен ентусиазъм съпровожда съзнанието на ин- дивида за това божествено присъствие. Характерът и продължителността на този ентусиазъм зависи от състоянието на индивида, от екстаза, опиянението и пророческото вдъхновение – които са негови по- редки изяви – до най-бледия пламък на доброде- телта, в чиято форма той сгрява, подобно огъня в огнището, всички семейства и всички човешки общности, като така прави обществото възможно. ›› & ‹‹ НЕ ПРОИЗВОЛЕН „закон на Бога”, а самата природа на човека поражда булото, което се спуска върху утрешните събития: защото душата не иска ние да разчитаме друг шифър, освен онзи на при- чина и следствие. Чрез това було, което покрива събитията, тя учи синовете човешки да живеят в днешното. Нашият единствен начин да получим от- говор на тези въпроси на сетивата е да се откажем от всяко нисше любопитство и, приемайки вълната на битието, която ни понася към тайната на приро- дата, да работим и живеем, да живеем и работим; тогава, съвсем неочаквано, вървящата напред душа си изгражда и изковава ново състояние, а въпросът и отговорът са едно. Така душата долавя и разкрива истината. Чрез същия съдбоносен, освещаващ, небесен огън, който ще гори, докато разтопи всички неща във вълните и талазите на един океан от светлина, ние се виж- даме и познаваме един друг, както и духа на всеки от нас. - 59 -

Чрез тази съдбоносна природа се надмогва отделната воля и, въпреки [тоест, независимо от] нашите усилия или нашите недостатъци, твоят дух говори от теб, а моят от мен. Онова, каквото сме, научаваме не преднамерено, а неволно. Мислите идват в нашите умове и си отиват от тях по пътища, които никога не отваряме преднамерено. Нашият характер поучава независимо от нас самите. В ин- тонацията на човека се намира безпогрешният по- казател за истинския напредък. Нито неговата въз- раст, нито възпитанието му, нито компанията, кни- гите или постъпките, нито дарбите, нито всичко за- едно, може да му попречи да почита дух, по-висш от неговия собствен. Ако не е намерил своя дом в Бога, неговите обноски, неговите форми на речта, строежът на неговите изречения, бих казал, дори формирането на всичките му възгледи, неволно ще свидетелстват за това, колкото и да не го е грижа. Ако е открил своя център, Бог ще сияе през него, през всичките маски на невежество, недобросър- дечност, неблагоприятни обстоятелства. Един е то- нът на търсенето, друг е онзи на притежава-нето. Голямата разлика между светските хора, смя- тани за изискани бъбривци, и този или онзи за- пален мистик, който пророчества, полубезумен, под безкрая на своята мисъл, е, че едните говорят из- отвътре, или от своя опит, като съучастници и притежатели на факта; другите говорят изотвън, просто като наблюдатели, или може би като запо- знати с факта по свидетелствата на трети лица. Няма полза да ми проповядват изотвън. Аз сам твърде лесно мога да го направя. Иисус винаги го- вори изотвътре, и то в степен, която надхвърля всички други. Именно в това е чудото. - 60 -

›› & ‹‹ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ МЪДРОСТТА НА СВЕТА не е мъдрост и най-просветлените хора несъмнено пре- възхождат литературната слава и не са писатели. Сред множеството учени и писатели не откриваме освещаващо присъствие; впечатляваме се повече от сръчността и умението, отколкото от вдъхновение- то; те притежават светлина, но не знаят откъде идва и я наричат своя собствена; талантът им е преувеличена способност, прекалено разраснал се орган, така щото тяхната сила е болест. При тези случаи, интелектуалните дарби не оставят впечат- ление за добродетел, а почти за порочност; чувст- ваме, че способностите на човека препречват пътя на неговото напредване в истината. Но геният е божествен. Той е по-голямо обиталище на общото сърце. Той не е аномалия и прилича не по-малко, а повече на останалите хора. Всички велики поети притежават мъдростта на човечността, която пре- възхожда всякакви проявени от тях таланти. Защото писателят, ученият, фанатикът, изисканият джен- тълмен не заемат мястото на човека. ›› & ‹‹ ДУШАТА, КОЯТО ВЪЗЛИЗА НАГОРЕ, за да по- чете великия Бог, е непретенциозна и истинска; тя няма ни розов цвят, ни изискани приятели, ни ри- царски качества, ни приключения; тя не търси въз- хищение; обитава времето, което тече сега, прежи- вявайки обикновения ден с цялата му сериозност – поради настоящия момент и своята смиреност, тя е - 61 -

станала пропусклива за мисълта и поглъща морето от светлина. ›› & ‹‹ НЕУЛОВИМО Е ЕДИНЕНИЕТО на човек и Бог във всеки акт на душата. И най-обикновеният чо- век, който в своята цялостност почита Бога, става Бог. ›› & ‹‹ ДАНО КАТО СЪБОРИМ НАШИЯ ИДОЛ на тради- цията и като се отдръпнем от нашето божество на красноречието, Бог да възпламени сърцето ни със своето присъствие. Това е удвояване на самото сър- це, нещо повече, безкрайно разширяване на сърце- то със способност да израсне до нова безкрайност от всяка страна. То вдъхва в човека ненакърнима вяра. Той има не убеждение, а прозрение, че исти- ната е най-доброто, и като мисли така, може лесно да унищожи всички конкретни съмнения и страхове, и да отложи до сигурното откровение във времето разясняването на своите частни загадки. Той е си- гурен, че неговото благо е скъпо за сърцето на би- тието. При наличието на закон за неговия разум, той е преизпълнен с толкова всеобемаща увереност, че тя помита в потока си всички лелеяни надежди и най-солидните планове на тленната му участ. Той вярва, че неговото добро не ще му избяга. Нещата, които действително са за теб, ти ги привличаш. Втурваш се да търсиш свой приятел. - 62 -

Нека краката ти тичат, но не и умът. Ако не го откриеш, няма ли да си кажеш, че най-добре е, дето не си го намерил? Защото има сила, която е както в теб, така също в него, и следователно, ако така ще- ше да бъде най-добре, би могла лесно да ви събере заедно. Вие се готвите с нетърпение да отидете и да направите някакво добро дело, към което вашият талант и вашите склонности, любовта ви към хората и надеждата за слава ви приканват. Не ви ли е хрумвало, че нямате право да тръгвате, освен ако не желаете, също толкова силно, нещо да ви по- пречи да отидете? Вярвай, както че живееш: всеки звук, изречен по широкия свят, който ти трябва да чуеш, ще за- трепти в ухото ти. Всяка притча, всяка книга, всяка пословица, предназначени да ти помогнат или да те утешат, непременно ще стигнат до теб по преки или околни пътища. Всеки приятел, към когото се стре- ми не твоята фантазия, а за когото копнее голямото и нежно сърце в теб, ще те прегърне. Това е така, защото сърцето в теб е сърцето на всички; никъде в природата няма ни клапа, ни стена, нито пресечна точка, но една и съща кръв тече безспир през всич- ки хора: едно безкрайно кръвообращение, както цялата вода по земното кълбо е едно море, и, всъщ- ност, един е нейният прилив и отлив. Нека, тогава, човек изучи откровението на ця- лата природа и всичко, преподадеш) на неговото сърце; именно това, че висшето обитава в него, че началата на природата са в неговия собствен ум, ако у него го има чувството за дълг. Но ако той иска - 63 -

да узнае какво казва великият Бог, трябва да „вле- зе в своята стая и да затвори вратата”, както казва Иисус. Господ не ще се покаже на малодушните. Човек трябва внимателно да се вслуша в себе си, оттегляйки се далеч от всяко богопочитание при другите. ›› & ‹‹ НЯМА ЗНАЧЕНИЕ дали призивът е към мнозина или към едного. Вяра, която се крепи върху автори- тет, не е вяра. Едно опиране върху авторитета от- белязва упадъка на религията, отдръпването на ду- шата. Онова положение, което дълги векове хората са отреждали на Иисус, е положение на авторитет. То характеризира самите тях и не може да промени вечните факти. Душата е велика и проста. Тя не е ласкател, нито следовник, и никога не призовава из самата себе си. Тя вярва в себе си. Всеки преживян опит, цялата минала биография, дори непорочна и свята, избледнява пред огромните възможности на човека. Не можем лесно да възхваляваме никоя форма на живот, която сме видели или за която сме про- чели, пред оня рай, който нашите предчувствия ни изобразяват. Ние не само се уверяваме, че имаме малцина велики личности, а че, откровено казано, изобщо нямаме такива; че нямаме никаква история, никакво свидетелство за някой човек или начин на живот, които напълно ни удовлетворяват. Принуде- ни сме да приемем светците или полу-боговете, които историята почита с известно снизхождение. Макар че в часове на самота черпим нови сили от - 64 -

спомена за тях, все пак, ако се вгледаме внима- телно в техните образи, каквито ги възприемат не- мислещите и обикновените хора, те уморяват и до- саждат. Душата се отдава, самотна, изначална и чиста, на Самотния, Изначалния и Чистия, който, при това условие, радостно я обитава, ръководи я и говори чрез нея. Тогава тя е щастлива, млада и пъргава. Тя не е мъдра, но прозира всички неща. Без да се на- рича набожна, тя е невинна. Тя нарича светлината своя собствена и чувствува, че тревата расте, а ка- мъкът пада по силата на закон, по-нисш спрямо нейната природа и зависещ от нейната природа. Вижте, казва тя, аз съм родена във великия, вселенски ум. Аз, несъвършената, обожавам моя собствен Съвършен. В мен по някакъв начин оби- тава великата душа, и чрез това аз се издигам над [тоест, гледам отвисоко] слънцето и звездите, чув- ствайки, че те са само красиви случайности и вън- шни ефекти, които се променят и изчезват. Все по- вече и повече вълните на вечната природа про- никват в мен, аз ставам открита и благородна в сво- ите възгледи и действия. Така аз заживявам в ми- слите и действам с енергии, които са безсмъртни. Така, почитайки душата, и научавайки, че – както казват древните – „нейната красота е безмер- на”, човек ще започне да разбира, че светът е веч- ното чудо, което душата сътворява, и по-малко ще се удивлява на отделните чудеса; ще научи, че ня- ма профанна история; че цялата история е свеще- на; че вселената се изявява в един атом, в един миг от времето. - 65 -

Той вече няма да води живот, съшит от пар- чета и кръпки, а ще живее с божествено единство. Ще отхвърли онова, което е низко и жалко в не- говия живот, ще бъде удовлетворен от всяко място и всяка помощ, която може да окаже. Ще срещне спокойно утрото с небрежността на онова упование, което носи Бога в себе си и така вече съдържа цялото бъдеще в дъното на сърцето. > Самоувереност ДА ВЯРВАШ на собствената си мисъл, да вяр- ваш, че истинното за теб в твоето сърце е истинно за всички хора – това е геният. Изкажи своите скри- ти идеи, и те ще добият всеобщ смисъл; защото съ- кровеното в нужното време става явно – и нашата първа мисъл се връща при нас чрез тръбните звуци на Страшния съд. Човек трябва да се научи да разкрива и на- блюдава повече тези светлинни лъчи, които про- блясват изотвътре на неговото съзнание, отколкото великолепието на небесната твърд, възпявано от поети и мъдреци. Обаче той дори не забелязва сво- ята мисъл, защото е негова. Във всяко дело на гения разпознаваме нашите собствени отхвърлени мисли: те се завръщат при нас с отчуждено величие. Едва ли великите произ- ведения на изкуството могат да ни дадат по-поучи- телен урок от този. Те ни учат да оставаме при сво- ето спонтанно впечатление с добронамерена непре- - 66 -

клонност, особено тогава, когато всички гласове са на другата страна. Иначе утре някой ще изрече със съвършен усет точно онова, което сме мислели и чувствували през цялото време, и ще бъдем при- нудени да приемем със срам собствените си въз- гледи, изречени от другиго. ›› & ‹‹ ИМА ВРЕМЕ в духовното развитие на всеки човек, когато той стига до убеждението, че завистта е невежество; че подражанието е самоубийство; че трябва да приеме себе си, за добро или зло, като своя участ; че макар широкият свят да е пълен с блага, той не ще получи и едно зрънце пшеница, ако не го спечели с труда си върху онова парче зе- мя, което му е отредено да обработва. Силата, коя- то обитава в него, е нова по природа, и никой освен него самия не знае, какво той може да направи, дори той не го знае преди да е опитал. Не е слу- чайно, че някое лице, някой човек, някой факт му правят голямо впечатление, а други – никакво. Вярвай в себе си: всяко сърце тупти според това желязно правило. Приеми мястото, което бо- жественото провидение ти е отредило, обществото на твоите съвременници, връзката между събитията. Великите хора винаги са действали така и детински са се доверявали на гения на своята епоха. ›› & ‹‹ - 67 -

ЧОВЕКЪТ Е ХВЪРЛЕН в затвор от своето съзна- ние. Веднъж щом е действал или говорил с голям отзвук, той е обвързана личност, наблюдавана със симпатия или омраза от стотици, с чиито чувства трябва отсега насетне да се съобразява. Това не подлежи на забрава. Да можеше само отново да си възвърне своята неутралност! Който успее да от- хвърли всички публични обвързаности и се върне към същата непресторена, непредубедена, непод- купна, безстрашна невинност, винаги е достоен за уважение. Глупавата последователност е кумирът на малки умове, кумир, комуто се кланят дребни поли- тици, философи и богослови. Ако искаш да бъдеш човек, говори днес това, което мислиш днес, с думи, тежки като гюмета, а утре говори това, което мис- лиш утре, отново с тежки думи, дори ако то проти- воречи на всичко, което си казал днес. ›› & ‹‹ ГЛАСОВЕТЕ, КОИТО ЧУВАМЕ в усамотение, притихват, ставайки почти недоловими, влезем ли в света. Обществото навсякъде е в заговор срещу мъ- жеството на всекиго от своите членове. То е акцио- нерно дружество, в което, за да гарантират по-до- бре хляба на всеки, акционерите се съгласяват да пожертват свободата и културата на хлебоеда. Най- търсената добродетел тук е конформизмът. Само- увереността е предмет на антипатия. Обществото обича имената и обичаите, не същностите и твор- ците. - 68 -

Който иска да бъде човек, трябва да бъде сво- бодомислещ. Който иска палмата на безсмъртието, не трябва да се стъписва пред името на доброто, а трябва да провери, дали то е добро. Нищо в крайна сметка не е свещено, освен целостта на собственото ни съзнание. Щом оправдаеш себе си пред себе си, ще получиш одобрението и на света. ›› & ‹‹ ИСТИНАТА Е ПО-ПРИВЛЕКАТЕЛНА от любовно- то пристрастие. Вашата доброта трябва да има и острота – иначе тя не е доброта. ›› & ‹‹ НЕ ИСКАМ ДА ИЗКУПУВАМ ВИНИ, а да живея. Моят живот е заради него самия, а не заради зре- лище. Какво трябва да правя, е онова, което ме за- нимава, а не какво мислят хората. Това правило, еднакво трудно за следване в действителния и в интелектуалния живот, може да послужи като во- дораздел между величие и посредственост. То е толкова по-трудно, понеже навсякъде ще срещате хора, които мислят, че по-добре от вас самите знаят, какви са вашите задължения. Лесно е, когато си сред хората, да живееш според хорските раз- бирания; лесно е също, бидейки в самота, да жи- вееш според своите собствени; великият човек оба- че е онзи, който и посред тълпата запазва съвър- шено сладостна независимостта на самотата. - 69 -

›› & ‹‹ МАГНЕТИЗМЪТ, който излъчва всяко оригинал- но действие, получава обяснение, когато изследва- ме причината за самоувереността. Кой е Попечите- лят? Какво е първичното „Аз”, върху което може да се основе една всеобща увереност? Каква е приро- дата и силата на онази смущаваща науката звезда, без паралакс, без изчислими елементи, която раз- пръсква лъчите на красотата дори сред незначи- телни и безнравствени постъпки, ако те носят дори най-слаб белег на независимост? Изследването ни отвежда при онзи източник, същността едновременно на гения, на добродетелта и същността на живота, който наричаме Спонтан- ност или Инстинкт. Ние обозначаваме тази изначал- на мъдрост като Интуиция, докато всички сетнешни уроци са обучения. В тази дълбока сила, последна- та реалност, отвъд която анализът не може да про- никне, всички неща намират своето общо начало. Тъй като чувството за битието, което изплува в душата незнайно как, в часове на покой, не е раз- лично от предметите, от пространството, от светли- ната, от времето, от човека, а е едно с тях и явно произлиза от същия източник, откъдето произлизат техните живот и битие. Ние отначало споделяме живота, чрез който нещата съществуват, а след това ги виждаме като явления в природата и забравяме, че имаме обща причина. Тук е изворът на действието и на мисълта. Тук са белите дробове на онова вдъхновение, което носи на човека мъдрост, на онова човешко вдъхно- - 70 -

вение, което не може да бъде отречено без небла- гочестие и атеизъм. Ние лежим в скута на необятен интелект, кой- то ни прави получатели на неговата истина и ор- гани на неговата дейност. Когато разпознаваме справедливостта, когато разпознаваме истината, не правим нищо от самите себе си, а само позволяваме на неговите лъчи да преминат. Ако попитаме, от- къде идва това, ако се опитаме да проникнем в ду- шата, която причинява, поставяме цялата филосо- фия на грешни начала. Неговото присъствие или неговото отсъствие е всичко, което можем да ут- върждаваме. ›› & ‹‹ ОТКЪДЕ ТОГАВА ИДВА това поклонение към миналото? Вековете са заговорници срещу трезвост- та и авторитета на душата. Време и пространство са физиологични цветове, породени от окото, но душата е светлина: там, където е тя, там е ден; къ- дето е била, е нощ; историята пък е безочие и кле- вета, ако изобщо е нещо повече от ободрително по- учение или притча за моето битие и ставане. Човекът е плах и примирен. Той вече не е ре- шителен. Не дръзва да каже: „Аз мисля”, „Аз съм”, ами цитира някой светец или мъдрец. Той бива по- срамен от стръковете на тревата или от разцъфва- щата роза. Тези рози под моя прозорец не отпращат към предишни или към по-красиви рози; те са за- ради това, което са; те живеят днес с Бога. За тях - 71 -

няма време. Съществува само розата, тя е съвър- шена във всеки момент от своето съществуване. Човекът обаче отлага или си спомня; той не живее в настоящето, а с поглед, обърнат назад, оп- лаква миналото, или, нехаейки за богатствата, кои- то го заобикалят, се повдига на пръсти да прозре бъдещето. Той не може да бъде щастлив и силен, докато също като природата, не заживее в настоя- щето, над времето. Когато човек живее с Бога, не- говият глас ще бъде сладък като ромона на потока и шумоленето на пшеничните класове. ›› & ‹‹ КОГАТО ДОБРОТО Е БЛИЗО ДО ТЕБ, когато в теб има живот, тук няма нищо познато или оби- чайно; не ще различаваш следите на други; не ще виждаш човешко лице; не ще чуваш ничие име; пътят, мисълта, доброто ще бъдат съвсем непознати и нови. Това положение изключва образец и опит. Под него стоят и страхът, и надеждата. Дори и в на- деждата има нещо низко. В часа на прозрение няма нищо, което може да бъде наречено признателност, нито пък собствено радост. Душата, издигната над страстта, съзира тъждеството и вечната причинност, възприема само-съществуването на Истината и До- брото, и, знаейки, че всичко върви добре, се успо- коява. ›› & ‹‹ - 72 -

САМО ЖИВОТЪТ ИМА СМИСЪЛ, не и изживява- ното. Силата секва в мига на покой; тя обитава в момент на преход от старо към ново състояние, в грохота на водовъртежа, във втурването към целта. Светът мрази истината, че душата израства; защото тази истина завинаги омаловажава миналото, пре- връща цялото богатство в бедност, цялата слава в срам, обърква светеца с измамника, отхвърля ед- накво Иисус и Юда. ›› & ‹‹ НИЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ РА3БИРАМЕ, че добродетелта е висота, и че някой човек или група от хора, гъв- кави и проницаеми за първопричините, по закона на природата трябва да подчинят и управляват всички градове, народи, царе, богаташи, поети, които не са такива. Това е последната истина, до която толкова бързо стигаме по този, както и по всеки друг въпрос: разтварянето на всичко в извеч- но благословеното ЕДНО. Самосъществуването е ат- рибутът на върховната причина, а тя съставлява мярата за добро според степента, до която навлиза във всички по-нисши форми. Всички действителни неща са такива според онова, колко добродетел съ- държат. Така всичко ни напътства: нека не скитаме, а да останем вкъщи с причината. Нека смаем и уди- вим досадната тълпа от хора, книги и институции, просто огласявайки Божествената истина. Да помо- лим натрапниците да си събуят обувките, защото Бог е тук в нас. Нека нашата простота им е присъда, а послушанието ни пред нашия собствен закон да - 73 -

покаже нищетата на природата и богатството пред нашите естествени достойнства. ›› & ‹‹ НИЕ ТРЯБВА ДА ВЪРВИМ САМИ. Уединението трябва да предхожда истинското общество. Но ва- шето уединение не трябва да бъде механично, а ду- ховно, тоест, извисяване. Понякога сякаш целият свят е в заговор, за да ви натрапва упорито нещо незначително. Приятел, клиент, дете, болест, страх, нужда, милосърдие, всички изведнъж почукват на твоята врата и ти казват: „Ела при нас”. Но запази самообладание; не излизай сред тяхната суматоха. Онази способност, която хората имат да ми досаж- дат, аз им я предоставям чрез слабохарактерно лю- бопитство. Никой не може да се доближи до мен, ако аз не му позволя. ›› & ‹‹ АЗ ТРЯБВА ДА БЪДА СЕБЕ СМ САМИЯТ. Не мо- га повече да пречупвам себе си заради вас, или пък вас. Ако можете да ме обичате заради това, което съм, ще бъдем по-щастливи. Ако не можете, аз все пак ще се опитвам да заслужа вашата обич. Няма да крия своите предпочитания или неодобрения. Дотам силно ще вярвам, че дълбокото е свято, щото непреклонно денем и нощем ще правя това, което радва душата ми, и което ми диктува сърцето. Ако сте благородни, ще ви обичам; ако не сте, няма да нараня вас и себе си с лицемерно внимание. Ако - 74 -

вярвате в истина, различна от моята, останете при своите приятели; аз ще потърся мои. Правя това не от самолюбие, а смирено и искрено. Във ваш и мой интерес, в интерес на всички хора е, колкото и дъл- го да сме прекарали в лъжи, да живеем в истина. Днес това звучи сурово? Скоро ще обикнете това, което ви диктува вашата природа, както и моята; ако следваме истината, тя накрая ще ни донесе спа- сение. Но така вие можете да причините болка на приятелите си. Да, но аз не мога да продам моите свобода и сила, за да щадя тяхната чувствителност. Освен това, всички хора имат моменти на прозре- ние, когато гледат към абсолютната истина; тогава те ще ме оправдаят и ще направят същото. ›› & ‹‹ МНОЖЕСТВОТО СМЯТА, че вашето отхвърляне на общоприетите стандарти е отхвърляне на всяка- къв стандарт и антиномизъм1; просто дръзкият сен- суалист2 пък ще използва името на философията, за да придаде блясък на своите престъпления. Но законът на съвестта остава. 1 От антиномия – философска категория, обозначаващ взаим- ното изключване на две положения, които могат да бъдат ед- накво правилни сами по себе си. В случая – желания за оспор- ване и противопоставяне на общоприетото. – Бел.ред. 2 Представител на философското течение сенсуализъм, според което единственият източник на познание са телесните усеща- ния. – Бел. ред. - 75 -

Той наистина изисква нещо богоподобно у онзи, който е отхвърлил общоприетите възгледи на човечеството и е дръзнал да се довери на самия себе си. Нека бъде възвишено неговото сърце, вяр- на да бъде волята му, ясен да бъде неговият по- глед, за да може той в действителност да бъде уче- ние, общество, закон за самия себе си, а една про- ста цел да бъде за него така силна като желязната необходимост за другите! ›› & ‹‹ АКО НАШИТЕ МЛАДЕЖИ се провалят в своите първи начинания, те загубват кураж. Ако младият търговец фалира, хората казват, че той е съсипан. Ако най-изтънченият гений учи в някой от нашите колежи и след година време не е назначен в кан- тора в центъра или предградията на Бостън или Ню Йорк, неговите приятели и сам той смятат, че е прав да бъде обезсърчен и да оплаква живота си за- напред. Един упорит младеж от Ню Хемпшър или Върмонт, който, от своя страна, опитва всички про- фесии поред, който работи в бригада, фермерст- вува, търгува на дребно, отваря училище, пропо- вядва, издава вестник, става конгрес-мен, купува презокеански кораб и т.н, година след година, и винаги, като котка, пада на краката си, струва кол- кото стотина от онези мамини синчета. Той върви в крак със своето време и не изпитва срам, задето не „изучава някоя професия”, понеже не отлага своя живот, а вече живее. Той има не един шанс, а стотици шансове. - 76 -

›› & ‹‹ ДАНО СЕ ПОЯВИ НЯКОЙ СТОИК, който ще раз- крие човешките способности, ще каже на хората, че не са плачещи върби, а че могат и трябва да станат независими; че с упражняването на самоувереност ще се появят нови сили; че човек е словото, ста- нало плът, родено да донесе спасение на народите; че трябва да се срамува от нашето състрадание; и че започне ли да следва самия себе си, изхвър- ляйки закони, книги, кумири и обичаи през прозо- реца, не ще го съжаляваме вече, а ще му благода- рим и ще го почитаме. Този учител ще възвърне живота на човека към великолепие, и ще направи името си скъпо за цялата история. ›› & ‹‹ МОЛИТВА, измолваща отделно благо – каквото да било, по-малко от цялото благо – е порочна. Една молитва е съзерцаване на фактите на живота от най-висшето гледище. Тя е монологът на съзерцаваща и ликуваща душа. Тя е Духът Божий, Който изрича за своите създания: „Това е добро”. Но, като средство за осъ- ществяване на лична цел, молитвата е кражба и подлост. Тя предполага дуализъм, не единство на природа и съзнание. Щом човек стане едно с Бога, няма да проси. ›› & ‹‹ - 77 -

ДРУГ ВИД ЛЪЖОВНИ молитви са нашите жал- би. Недоволството е липса на вяра в самия себе си: то е слабост на волята. Ако по този начин можете да помогнете на страдащия, оплаквайте бедствията; ако не – вършете своята собствена работа и зли- ните ще започнат да се поправят. Нашето съчувст- вие е също така недостойно. Ние отиваме при оне- зи, които глупаво хлипат, сядаме при тях и за- плакваме за компания, вместо да ги заредим с ис- тина и здраве чрез груби електрични шокове, връ- щайки ги отново при техния собствен разум. Тайната на успеха е радост в нашите ръце. Онзи човек, който сам си помага, винаги е драг на боговете и хората. За него всички врати са широко отворени. Всички езици го поздравяват, увенчават го с всички почести, всички погледи го следват с въжделение. Нашата любов се насочва към него и го обгръща, защото той няма нужда от нея. ›› & ‹‹ ДУШАТА НЕ Е ПЪТЕШЕСТВЕНИК; мъдрият чо- век си стои вкъщи и когато неговите нужди или не- говите задължения го призоват извън дома, или към чужди земи, той още си е вкъщи, и кара хората да разберат, като проявява своята твърдост, че отива да проповядва мъдрост и добродетел, че посещава градовете и хората като владетел, а не като натрап- ник или слуга. Пътуването е раят на глупака. Нашите първи пътешествия ни разкриват равнодушието на градо- вете. Вкъщи си представям, че в Неапол или Рим ще - 78 -

мога да бъда опиянен от красотата, и ще забравя своята тъга. Стягам си куфара, вземам си довиж- дане с приятелите, качвам се на кораба и накрая се събуждам в Неапол, а там до мен е суровата дейст- вителност, тъжната личност, от които исках да из- бягам. Но манията за пътуване е симптом на по- дълбоко разстройство, засягащо цялата ни мислов- на дейност. Разумът е скитник, а системата на все- общо образование подхранва безпокойството. Умо- вете ни пътуват, докато телата ни са принудени да остават вкъщи. Ние подражаваме; какво обаче е подражанието, ако не пътуване на мисълта? Душата създаде изкуствата навсякъде, където те процъфтяваха. Именно в собствения си ум ху- дожникът търсеше своите модели. Неговото изкуст- во бе прилагане на собствената му мисъл към оно- ва, което трябваше да прави, и към обстоятелст- вата, които наблюдава. Настоявайте да бъдете това, което сте; никога не подражавайте. Можете да покажете собствените си дарования всеки момент с нарастващата сила на култивираното през целия живот; усвоения чужд талант обаче притежавате само за кратко, отчасти. ›› & ‹‹ ОБЩЕСТВОТО НИКОГА НЕ НАПРЕДВА. Ако про- гресира в едно отношение, то запада в друго. То претърпява непрекъснати промени; бива варварско, цивилизовано, християнизирано, богато, научно разбито; но тази промяна не е усъвършенстване. За - 79 -

всяко нещо, което се дава, нещо друго се отнема. Обществото придобива нови умения и изгубва старите инстинкти. ›› & ‹‹ РАЗЧИТАНЕТО НА СОБСТВЕНОСТТА, включва- що разчитането на правителствата, които я защи- тават, е липса на самоувереност. Хората толкова дълго са гледали встрани от самите себе си – към материалните неща, че са започнали да разглеждат религиозните, учените и гражданските институции като пазители на собствеността и осъждат нападки- те срещу тях, защото ги смятат за нападки срещу собствеността. Те взаимно се оценяват според оно- ва, което имат, не според онова, което са. Но един духовно извисен човек се срамува от своята собст- веност поради ново уважение към своето битие. Той мрази онова, което има, особено ако вижда, че то случайно е дошло при него по наследство, като подарък, или чрез престъпление; после той чувства, че то не му принадлежи, няма корени в него, и е налице просто защото нито някоя революция, нито някой крадец не са му го отнели. ›› & ‹‹ ОНЗИ, КОЙТО ЗНАЕ, че силата е вродена, че е слаб, защото е търсил благото извън себе си, дру- гаде, и разбирайки това, без колебание се оставя на своята мисъл, веднага си възвръща равновесие- то, стои изправен, контролира частите на своето тя- - 80 -

ло, твори чудеса. По същия начин, както човек, който стои на краката си, е по-силен от човека, който стои на главата си. Така че използвайте всичко, наречено форту- на. Повечето хора рискуват с нея и печелят всичко, или губят всичко, щом нейното колело се завърти. Но вие отхвърлете подобни печалби като незаконни и имайте работа с причината и следствието, секре- тарите на Бога. Работете и придобивайте според волята, и тогава ще оковете колелото на Случая, няма повече да се страхувате от неговите върше- ния. Някоя политическа победа, нарастването на доходите, възстановяването ви след болест, или връщането на липсващия ви приятел, или друго съвсем външно събитие повдига вашия дух и вие мислите, че ви чакат добри дни. Не вярвайте на то- ва. Нищо, освен вас самите не може да ви донесе покой. Нищо не може да ви донесе покой, освен триумфът на първоначалата. > Отплатата ОЩЕ ОТ МОМЧЕ ИСКАХ да напиша съчинение за отплатата. Защото още когато бях много млад, ми се струваше, че тук животът е задминал теологията, че хората знаят повече от това, което свещениците проповядват. По-късно това мое желание се затвър- ди, след като чух проповед в църква. Проповедни- кът, човек, уважаван заради своята правоверност, изложи по обичайния начин учението за Страшния - 81 -

съд. Той приемаше, че съдът не се изпълнява на то- зи свят; че тук лошите преуспяват, а добрите са за окайване; след това настоя пред разума и Светото Писание двете страни да получат въздаяние в от- въдния живот. Кое все пак е значимото в това учение? Какво имаше предвид проповедникът, казвайки, че добри- те са окаяни в земния живот? Дали искаше да каже, че къщите и земите, длъжностите, виното, конете, красивите одежди, разкошът са достояние на без- нравстените, докато светците са бедни и презрени; че последните трябва да получат отплата в отвъд- ното, като им се даде един ден съответното възна- граждение – банкови акции и злато, еленско месо и шампанско? Такава ще трябва да е била отплатата, за която настояваше проповедникът; какво друго може да е имал предвид? Дали пък не искаше да каже, че те ще бъдат освободени от това да се мо- лят и възхваляват Бога?; да обичат хората и да им помагат? Защо – това те могат да правят и сега. Онзи основателен извод, който наставляваният би направил, е: „Ние трябва да живеем така добре, както грешниците живеят сега” – или, ако го дове- дем до крайния му смисъл: „Вие грешите сега; ние ще грешим занапред: бихме грешили и сега, ако мо- жехме, но тъй като не сме успели, очакваме нашето възмездие утре.” Тук грешката се състои в огромната заблуда, че лошите жънат успех; че справедливостта не се раздава сега. Слепотата на проповедника се състое- ше в подчиняване на низките мерила на пазара от- носно човешкия успех, вместо да им се противопо- стави и да осъди света от позицията на истината, - 82 -

обявявайки присъствието на душата, всемогъщест- вото на волята, и утвърждавайки чрез това крите- рия за добро и зло, за успех и лъжа. ›› & ‹‹ СРЕЩАМЕ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ, или дейст- вие и противодействие, навсякъде в природата: тъмнина и светлина, топло и студено, в прилива и отлива, мъжко и женско, вдишване и издишване на растения и животни, свиване и разпускане на сър- цето. Както е двояк светът, така двояка е и всяка от неговите части. Цялата система на нещата е пред- ставена във всяка частица. Същият дуализъм основополага природата и участта на човека. Всеки излишък причинява недо- статък, всеки недостатък – излишък. Всяка сладост има своята горчивина, всяко зло – своето добро. На всяка способност да се получава удоволствие отго- варя равностойно наказание при злоупотреба с нея. За своето усмиряване тя трябва да заплати с живота си. За всяко зрънце разум има зрънце глупост. За всяко нещо, което сте пропуснали, сте получили не- що друго; за всяко спечелено нещо загубвате дру- го. Фермерът смята властта и високото положение за привлекателни. Но президентът е платил висока цена за своя Бял дом. Той обикновено му струва це- лия покой и най-добрите човешки качества. За да запази, макар за кратко време, своя величествен вид пред света, той е готов да яде пръст пред ис- тинските господари, изправени зад престола. - 83 -

Този закон управлява градове и народи. На- празно е срещу него да се кроят планове, да се правят заговори или машинации. Нещата се про- тивят срещу продължително лошо управление. Ма- кар че сякаш няма препятствия пред нова зли-на, такива съществуват и ще се появят. Ако управлени- ето е жестоко, животът на управника не е в без- опасност. Ако данъците са прекалено високи, при- ходите ще са малки. Ако направите наказателния кодекс драконовски, съдебните заседатели няма да осъдят никого. Нищо произволно, нищо изкуствено не може да пребъде. Истинският живот и изкупле- нието на човек сякаш успяват да избегнат прекале- ната суровост или блаженство на ситуацията и да пребивават в пълна невъзмутимост, при всевъзмож- ни обстоятелства. Тези явления потвърждават, че вселената е представена във всяка своя частица. Всяко нещо в природата съдържа всички сили на природата. Всяко нещо е направено от едно скрито вещество; по същия начин, естествоизпитателят открива един и същи вид във всяка метаморфоза. Всяка нова форма повтаря не само основните характеристики на вида, но и всички детайли, цели, развития, за- труднения, енергии – цялата система на всяка дру- га. Всяка професия, търговия, изкуство, сделка са компендиум на света и корелат на всички други. Всяка една от тях е цялостна емблема на човешкия живот: на неговото добро и зло, неговите несгоди, неговите врагове, неговото развитие и неговия край. Всяка трябва по някакъв начин да побира це- лия човек и да отразява цялата му съдба. - 84 -

Така вселената е жива. Всички неща са духов- ни. Онази душа, която вътре в нас е чувство, извън нас е закон. Ние усещаме вътре в нас нейното вдъх- новение; извън нас, в историята, можем да видим съдбоносната й сила. Тя е всемогъща. Цялата при- рода усеща нейната хватка. Тя е вечна, но се проявява във времето и пространството. Справедли- востта не закъснява. Едни съвършени везни се гри- жат за нейния баланс във всички области на живо- та. Божиите зарове са винаги предпоставени. Све- тът изглежда като таблица за умножение или мате- матическо уравнение, което, както и да го въртите, винаги стига до правилния отговор. ›› & ‹‹ ВСЯКА ТАЙНА ИЗЛИЗА НАЯВЕ, всяко престъп- ление бива наказано, всяка добродетел бива възна- градена, всяко зло бива поправено, тихо и сигурно. Всяко дело се отплаща. Конкретните възмездим могат да дойдат доста време след нарушението, но те идват, защото го съ- провождат. Престъплението и наказанието израст- ват от един ствол. Наказанието е плод, който непо- дозирано съзрява, скрит в цвета на удоволствието. Причина и следствие, средства и цели, семе и плод не могат да бъдат разделени; защото следствието вече разцъфва в причината, целта пред-съществува в средствата, плодът – в семето. Докато така светът е едно цяло и отказва да бъде разчленен, ние се опитваме да действаме ча- стично, да разделяме, да присвояваме. Например, - 85 -

за да удовлетворим сетивата, ние разделяме тяхно- то удоволствие от нуждите на личността. Находчи- востта на човека винаги е била посветена на реша- ването на един проблем – как да отдели сетивното сладко, сетивното силно, сетивното светло и т. н., от духовната сладост, моралната дълбочина, нрав- ствената почтеност; тоест да постигне едното без другото. Душата казва: „Яж”; тялото иска да пиру- ва. Душата казва: мъжът и жената ще бъдат една плът и една душа; тялото се стреми да съедини ед- инствено плътта. Душата казва: властвай над вси- чки неща за целите на добродетелта; тялото би вла- ствало над нещата за своите собствени цели. Животът се обгражда с неизбежни условия, които глупавият се опитва да избегне, като се хва- ли, че не ги познава; хвали се, че е недосегаем за тях; но хвалбата е на устните му, а условията са в неговата душа. Ако в едно ги заобиколи, те го ата- куват в нещо друго, по-важно. Ако ги е избегнал по форма и изява, той се е противопоставил на своята съдба и е избягал от себе си самия; възмездието за това е смърт. Не можете да причините злина, без да изтър- пите злина. „Нито един човек никога не е преживял момент на гордост, който да не е оскърбителен за него” – казва Бърк. Онзи, който е изключителен в светския живот, не разбира, че се изключва от при- ятните преживявания в опит да ги присвои. Който изключва в религията, не разбира, че като се стре- ми да изключи другите, затръшва вратите на рая за самия себе си. - 86 -

Всички погазвания на любовта и справедли- востта в нашите обществени отношения биват бързо наказвани. Те биват наказани със страх. Докато поддържам добри отношения с човека до мен, аз не изпитвам неприятни чувства когато го срещам. Всички стари злоупотреби в обществото, общи и конкретни, всички несправедливи натрупвания на собственост и власт биват отмъстени по същия на- чин. Страхът е учител с голяма прозорливост и ве- стителят на всички коренни промени. Опитният светски човек много добре знае, че винаги е по-добре да си платиш общинските данъ- ци, щом пристигнат, и че често плащаш скъпо за някоя малка икономия. Нима е спечелил нещо този, който е получил стотици услуги, и не е направил нито една? Той може скоро да разбере, че „най-ви- соката цена, която може да плати за нещо, е да по- моли за него”. Мъдрият човек прилага този урок във всички области на живота, и знае, че винаги е признак на благоразумие да срещнеш лице в лице всеки ищец, и да платиш всяко справедливо искане към твоето време, твоите способности или твоето сърце. ›› & ‹‹ ДОБРИТЕ СЕ СПРИЯТЕЛЯВАТ дори чрез сла- бост и недостатък Както никой не е преживял нико- га момент на гордост, който да не е оскърбителен за него, така никой няма недостатък, който някъде да не му е бил от полза. - 87 -

Става дума за недостатък на темперамента, който го прави неподходящ за живот в обществото? По тази причина той трябва да живее сам и придо- бива навици да се справя без чужда помощ; така, подобно наранената бисерна мида, той превръща болката в перла. Нашата сила израства от нашата слабост. Оно- ва негодувание, което се въоръжава с тайни сили, не се поражда, преди да бъдем убодени, ужилени и яростно нападнати. Един голям човек винаги иска да бъде малък. Докато седи в креслото на изгодите, той задрямва. Когато бива блъскан, измъчван, сра- зяван, той има възможност да научи нещо; неговата съобразителност и неговото мъжество нарастват; той достига до нови истини, разбира своето невеже- ство, излекува се от безумието на самонадеяността, добива умереност и опитност. Мъдрият човек се поставя в позицията на сво- ите неприятели. Той има повече интерес от тях да открие слабото си място. Обвинението е по-здраво- словно от възхвалата. Аз мразя да бъда защитаван във вестник. Щом всичко казано е насочено срещу мен, аз чувствам определена сигурност в успеха. Но щом ми говорят сладникави думи на похвала, се чувствам като някой, който лежи беззащитен пред своите врагове. Като цяло, всяко зло, пред което не отстъпваме, е благодатно. Както островитянинът от Сандуич вярва, че силата и храбростта на врага, ко- гото той убива, преминава в него, така ние спечел- ваме силата на преодоляното от нас изкушение. ›› & ‹‹ - 88 -

ПРИ ДОБРОДЕТЕЛНОТО ДЕЙСТВИЕ аз собстве- но съм; при добродетелното действие, аз прибавям нещо към света, залесявам пустини, завладени от Хаоса и Нищото, и виждам тъмата да се отдалечава към границите на хоризонта. ›› & ‹‹ АЗ НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ да получавам добро, ко- ето не съм придобил – например, да намеря заро- вено гърне със злато – защото знам, че то донася със себе си нова отговорност. Не искам повече вън- шни блага – нито богатства, нито почести, нито власт, нито хора. Защото печалбата е привидна, но данъкът е сигурен. Няма обаче данък върху разби- рането, че отплатата съществува, и че не е жела- телно да намираш съкровище. При това аз се на- слаждавам на безоблачен вечен покой. Аз свивам пределите на възможните злини. Усвоявам мъдрост- та на Св. Бернар3: „Нищо не може да ми причини вреда, освен аз самият; аз нося със себе си злото, което претърпявам, и никога не страдам истински, освен по моя собствена вина”. ›› & ‹‹ ТАКАВА ЗНАЧИ Е ЕСТЕСТВЕНАТА ИСТОРИЯ на нещастието. Онези промени, които накъсват на кратки интервали благоденствието на човека, са 3 Бернар от Клерво (1090-1153) – средновековен мистик и бо- гослов, основал манастира Клерво във Франция (1115 г.), въз- становил ордена на цистерцианците. – Бел. ред. - 89 -

знаците на една природа, чийто закон е растежът. По силата на тази вътрешна необходимост, всяка душа напуска всичко около себе си, приятели, дом, закони, вяра, както ракът изпълзява от своята кра- сива, но каменна ризница, защото тя не му позво- лява да расте повече, и бавно си изгражда нов дом. Според жизнеността на индивида, тези коренни промени са чести, докато в някое по-щастливо съ- знание са непрестанни и всички светски отношения се носят свободно около него, ставайки прозрачна течна мембрана, през която се вижда живият образ, а не, както при повечето хора, втвърдена разно- родна тъкан от различни времена и с неустановено естество, в която човекът е затворен. Тогава може да има растеж, и днешният човек трудно разпоз- нава вчерашния. Такава би трябвало да е външната биография на човека във времето: отхвърляне на мъртвите обстоятелства ден по ден, така както чо- век всекидневно обновява своите одеяния. Но за нас, при нашето греховно състояние на бездейност, вместо движение напред, и на съпротива, вместо съдействие за божествената експанзия, този растеж се осъществява чрез сътресения. Ние не можем да се разделим с нашите прия- тели. Не можем да пуснем нашите ангели да си тръгнат. Не виждаме, че те си отиват, само за да могат архангелите да дойдат. Ние сме идолопок- лонници на старото. Не вярваме в богатствата на душата, в нейните собствени вечност и всеприсъст- вие. Не вярваме, че в днешното има сила, която мо- же да съперничи на онова прекрасно „вчера” или да го пресътвори. Ние стоим сред развалините на ста- рия шатър, където някога сме имали хляб, покрив, помощ, и не вярваме, че духът може да ни нахрани, - 90 -

подслони и окуражи отново. Не можем отново да намерим нещо толкова скъпо, толкова сладостно, толкова изящно. Вместо това, седим и плачем на- празно. Гласът на всемогъщия ни казва: „Станете и тръгнете напред веднага!”. Не можем да останем сред руините, нито можем да се опираме върху но- вото; и така, вървим винаги с поглед, обърнат на- зад, подобно онези чудовища, чиито очи са на гър- ба. Ала все пак, рано или късно, отплатите за бе- дите стават явни и за разсъдъка. Треска, осакатява- не, жестоко разочарование, загуба на богатство или загуба на приятели ни изглеждат в първия момент безвъзвратна и незаличима загуба. Но годините със сигурност разкриват дълбоката целебна сила в ос- новата на всичко преживяно. Смъртта на скъп прия- тел, съпруга, брат, любим, която изглежда единст- вено загуба, по-късно придобива аспекта на напът- ствие или знак от Духа; защото тя обикновено предизвиква коренни промени в нашия начин на живот, завършва очакващата своето приключване епоха на детство или юношество, прекратява рутин- но занимание, домакинство или начин на живот и позволява появата на нови такива, по-благоприятни за израстването на личността. Тя поощрява или затруднява формирането на нови познанства и въз- приемането на нови влияния, които се оказват от първостепенна значимост през следващите години; и човекът, който иначе би си останал парниково цвете с малко почва за корените и прекалено много слънце за чашката, се превръща, поради срутването на стените и нехайството на градинаря, в горска смокиня, даряваща сянка и плодове на много хора около себе си. > - 91 -

История ЗА ВСИЧКИ ОТДЕЛНИ ХОРА има един общ ра- зум. Всеки човек е проток на този разум в неговата цялост. Комуто веднъж е признато право на разум, става пълноправен свободен човек. Той може да мисли онова, което е мислил Платон; може да чув- ства онова, което е чувствал някой светец; може да разбере онова, което е преживял който и да било човек, през която и да било историческа епоха. Който има достъп до този вселенски разум, е част от всичко, което става или може да стане, защото този разум е единственият и пълновластен фактор. За неговите деяния свидетелства историята. Човек е обясним единствено чрез цялата си история. Без да бърза, без да спира, човешкият дух се разгръща от началото, за да въплъти в съответни събития всяка способност, всяка мисъл, всяко чув- ство, които му принадлежат. Но мисълта винаги предхожда събитието; всички исторически факти пред-съществуват в ума като закони. Всеки закон на свой ред доминира по стечение на обстоятелст- вата, като ограниченията на природата дават сила само на един закон в определено време. Човек е цяла енциклопедия от факти. Така, създаването на хиляди гори започва от един жълъд; по същия на- чин, Египет, Гърция, Рим, Галия, Британия, Америка се съдържат още в първия човек. Епоха след епоха, бивакът, царството, империята, републиката, демо- крацията са просто прояви всред многоликия свят на многоликата човешка природа. - 92 -

›› & ‹‹ ТОЗИ ЧОВЕШКИ РАЗУМ е написал историята, той трябва и да я прочете. Ако цялата история се съдържа в един човек, тя трябва цялата да бъде обяснена от индивидуалния опит. Всеки отделен чо- век е още едно въплъщение на вселенския разум. Той съдържа всички негови свойства. Всяко ново събитие в неговия частен живот хвърля светли-на върху онова, което големи човешки общности са на- правили, а кризите в неговия живот отпращат към кризите от национален мащаб. Всяка революция първо е била мисъл в ума на едного; когато същата идея хрумва и другиму, това е ключът към револю- ционната епоха. Всяка реформа някога е била ча- стен възглед; когато отново стане частен възглед, тя ще е решила проблема на епохата. Едно разказано събитие трябва да отговаря на нещо в мен, за да бъде достоверно или разбираемо. Четейки историята, трябва да станем гърци, римля- ни, турци, свещеници и царе, мъченици и екзекуто- ри, трябва да обвържем тези образи с някаква дей- ствителност в нашия таен опит, иначе нищо няма да научим правилно. ›› & ‹‹ ТЪКМО ТАЗИ ВСЕОБЩА ПРИРОДА придава стойност на отделните хора и неща. Понеже тя се съдържа в човешкия живот, той е тайнствен и не- прикосновен, а ние го ограждаме с наказания и закони. Оттук извличат своето последно основание - 93 -

всички закони; те изразяват, повече или по-малко отчетливо, някаква повеля на тази върховна не- ограничима същност. Дори собствеността също съ- държа нещо от нея, обгръща големи духовни исти- ни, и ние отначало инстинктивно я удържаме с ме- чове и закони, а също с големи сложни комбинации. Неясното съзнание за тази истина е светлината на всички наши дни, претенцията на претенциите; призивът към образование, към справедливост, към милосърдие, основата на приятелството и любовта, на героизма и величието, които принадлежат към проявите на самоувереност. ›› & ‹‹ НИЕ СЕ ВЪЗХИЩАВАМЕ на великите моменти в историята, великите открития, на примерите за го- ляма издържливост и големи човешки успехи – за- щото законът бива установяван, морето бива из- следвано, земята бива открита, или войната бива водена заради нас, както самите ние бихме сторили, или което самите ние бихме одобрили, ако да бяхме на онова място и по онова време. Ученият трябва да чете историята активно, а не пасивно; да преценява своя собствен живот като текст, а книгите като коментар. При такъв прочит, музата на историята ще произнася пророчества, каквито никога не са чували хората, които не се са- моуважават. Аз не очаквам да прочете правилно историята някой, който смята, че направеното в да- лечни епохи от хора, чиито имена са отекнали нада- леч, има по-дълбок смисъл от онова, което той пра- ви днес. - 94 -

Светът съществува за възпитаването на всеки човек. Няма в историята епоха, или състояние на обществото, или начин на действие, на които да не съответства нещо от неговия живот. Ние винаги пренасяме значимите исторически събития в личния си опит и ги проверяваме тук. Цялата история става субективна; с други думи, ня- ма собствено история, а само биография [тоест, ав- тобиография]. Всеки ум трябва да знае за себе си целия урок – да изучи подробно целия терен. Оно- ва, което не вижда, онова, което не преживява, той няма и да познава. ›› & ‹‹ ВСЯКО ИЗСЛЕДВАНЕ на древността – всяко любопитство относно пирамидите, откритите при разкопки градове, Стоунхендж, кръговете на Охайо, Мексико, Мемфис – е желание да отстраним дивото, варварското и абсурдно Там или Тогава, като по- ставим на негово място Тук и Сега. То трябва да прогони Не-аз-а и да бъде заменено от Аз-а. То трябва да премахне различието, да възстанови ед- инството! Така, един Белзони копае и измерва гро- бовете с мумиите и пирамидите в Тива, докато не види края на различието между чудовищното творе- ние и самия себе си. Щом се е уверил, по принцип и в детайли, че то е създадено от човек като него, със същото въоръжение и мотивация, с цели, за които сам той при определени обстоятелства също би ра- ботил, проблемът е разрешен; неговата мисъл оби- тава край цялата редица от храмове, сфинксове и катакомби, преминава удовлетворена през всички - 95 -

тях, и те отново оживяват за съзнанието, т.е. съще- ствуват сега. ›› & ‹‹ РАЗЛИЧИЕТО МЕЖДУ ХОРАТА се състои в тех- ния принцип на асоцииране. Някои хора класифи- цират предметите според цвета, размера и други случайни външни признаци; други – според вътре- шното им подобие, или според отношението на при- чина и следствие. Интелектът напредва към по-ясно разбиране на причините, което пренебрегва външ- ните различия. За поета, за философа, за светеца всички неща са благосклонни и свещени, всички съ- бития са полезни, всички дни са свети, всички хора са божествени. Защото окото е насочено към същ- ността на живота и се плъзга покрай обстоятелства- та. Всяко химическо вещество, всяко растение, вся- ко животно в своя растеж разкриват единството на причината и многообразието на явлението. Геният изучава случайната мисъл и, далеч назад в лоното на нещата, съзира лъчите, струящи от едно кълбо, които се разделят, преди да се спуснат по без- крайни диаметри. Геният наблюдава монадата4 през всички нейни маски, докато тя осъществява метем- психозата5 на природата [тоест,геният съзира един- ството на божествената душа зад цялата разноли- кост на природата]. 4 В различни философски системи – структурна единица на битието. – Бел.ред. 5 Метемпсихоза – вярване, че душата след смъртта се преселва в друго тяло или същество. Води началото си от древните кул- тове в Египет и Индия. – Бел. ред. - 96 -

Тъждеството на историята винаги е вътрешно, а разнообразието винаги е самоочевидно. Върху повърхността е безкрайното разнообразие от неща; в центъра е простотата на причината. ›› & ‹‹ ТЪЖДЕСТВЕН Е ДУХЪТ, а не събитието. Имен- но слизайки далеч надолу в дълбините на душата, а не тепърва чрез усърдно придобиване на много технически умения, творецът добива силата да съ- бужда душите на другите за определена дейност. Гражданската и естествената история, исто- рията на изкуството и на литературата – всички те трябва да бъдат обяснени чрез историята на инди- вида, или ще останат само думи. Царство, колеж, дърво, кон или желязна обувка – няма нищо, което да не е свързано с нас, нищо, което да не ни ин- тересува. Всички неща имат своя корен в човека. Истинското стихотворение е душата на поета; ис- тинският кораб е корабостроителят. Ако можехме да проникнем в човека, бихме видели в него доста- тъчното основание за последния цвят и филиз на неговата дейност, както всяка извивка и багра от черупката на мидата пред-съществуват в нейните секретиращи клетки. ›› & ‹‹ ВСЯКО НЕЩО, което индивидът вижда извън самия себе си, отговаря на неговите умствени съ- стояния и става, на свой ред, разбираемо за него, - 97 -

когато неговата насочена напред мисъл го отведе до истината, към която този факт или тази поредица от факти принадлежат. Какво е основанието за интереса, който всич- ки хора изпитват към древногръцките история, ли- тература, изкуство и поезия във всички техни пе- риоди, от героичната, или Омирова епоха, та до домашния живот на атиняните и спартанците чети- ри-пет века по-късно? Каква, ако не тази, че всеки човек преминава през личен гръцки период. Древ- ногръцката държава е епохата на телесната приро- да, съвършенството на сетивата – на духовната природа, разгърната в строго единство с тялото. В нея съществуват онези човешки образи, които пре- доставят на скулптора модели за Херкулес, Аполон и Юпитер; те не са като образите, изобилстващи по улиците на модерните градове, образи при които лицето е объркана смесица от черти, а са изградени от чисти, ясно изразени и симетрични черти, чиито очни вдлъбнатини са така оформени, че за такива очи е невъзможно да хвърлят поглед настрани и тайничко да се оглеждат насам-натам, а трябва да се обърне цялата глава. През тази епоха нравите са прости и груби. Почит се проявява към лични качества – смелост, ловкост, самообладание, справедливост, сила, бър- зина, висок глас, широк гръден кош. Разкошът и елегантността са непознати. Малкото население и постоянният недоимък правят от всеки човек свой собствен слуга, готвач, месар, войник; навикът пък сам да задоволяваш собствените си нужди подготвя тялото за забележителни постижения. - 98 -

Дълбокото очарование на древната трагедия, а всъщност и на цялата древна литература, е в то- ва, че действащите лица говорят просто – говорят като хора, които имат здрав разум, без да го съзна- ват, преди още навикът да се размишлява да е ста- нал преобладаващ умствен навик. Нашето възхище- ние от античността е възхищение не от старото, а от естественото. БЛИЗКА И ПОДХОДЯЩА за нас е онази стара легенда за Сфинкса, за когото казват, че седял до пътя и поставял гатанки на всеки минаващ. Ако човекът не можел да отговори, той го поглъщал жив. Ако успеел да разреши загадката, Сфинксът трябвало да умре. Какво е нашият живот, ако не безкрайно прелитане на крилати случаи или съ- бития? Те идват сред великолепно многообразие, всички задават на човешкия дух въпроси. Онези, които не могат да отговорят с по-висша мъдрост на тези събития или въпроси на времето, стават техни слуги. Така събитията ги затрупват, тиранизират ги и правят хората на усета хора на рутината, при които робското подчиняване на фактите е угасило всяка искра на онази светлина, чрез която човек е наистина човек. Но ако човекът е верен на своите по-добри инстинкти или чувства и отхвърли господ- ството на фактите, ако остане здраво свързан с ду- шата и съзира принципа, тогава фактите идват точ- но и леко по своите места; те познават своя госпо- дар и дори най-незначителните сред тях го славиш. ›› & ‹‹ - 99 -

ЕДИН УМ МОЖЕ да се потопи в размишления за векове и да не постигне толкова самопознание, колкото ще му поднесе за един ден страстта на лю- бовта. Кой познава себе си, преди да е потръпнал от възмущение при някоя обида, преди да е чул ня- коя изразителна реч, преди да е споделил вълне- нията на хиляди при общонародно ликуване или об- щонародна тревога? Никой не може да предхожда своя опит, или да отгатне каква способност или чув- ство ще отключи у него някой нов предмет, не по- вече, отколкото може днес да нарисува лицето на някого, когото утре за пръв път ще срещне. ›› & ‹‹ КАКВО ОБАЧЕ ЗАПИСВА историята от метафи- зичната летопис на човека? Каква светлина хвърля тя върху онези тайнства, които ние скриваме под имената Смърт и Безсмъртие? Все пак, всяка исто- рия трябва да бъде написана с мъдрост, която пред- усеща регистъра на нашите близости и разглежда фактите като символи. Аз се срамувам, като гледам, каква плитка селска приказка е нашата така наре- чена История. Трябва да напишем нашите анали по-разши- рено и по-задълбочено – предвид една нравствена реформация, от притока на винаги новата, винаги целебна съвест – ако искаме по-вярно да изразим нашата централна и многообвързана природа, вме- сто тази стара хронология на себичност и гордост, в която вече от много дълго време сме втренчили на- шия поглед. > - 100 -