УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998 -1999

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Зиза (Хима) Камерай – Цацай (1924-1999) Зиза Камерай - Цацай, е родена на 10 април 1924 г. в село Лебуша в Дечан, от баща Хима и майка Заде. Тя е била гост, когато е била убита на 1 април 1999 г. в село Любенич. Безжизненото й тяло липсва за известно време, но останките й са намерени в масов гроб в Батайница, близо до Белград, Сърбия, след края на войната в Косово през 1999 г. Останките й са погребани в Дечан. Тя оставя след себе си синовете си: Ислям, Авдулах и Али142. 142 Данните са взети от писмената декларация на Ислям (Хаджи) Цацай, дадена на автора на 1 март 2015 г., стр. 1-2. 151

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 152

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 РАЗКАЗИТЕ НА ОЦЕЛЕЛИТЕ ОТ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ НА 25 МАЙ 1998 Г. И 1 АПРИЛ 1999 Г. 153

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 154

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Снимките на оцелелите от убийствата в Любенич на 1 април 1999 Бесим Хускай Демуш Укшианй Гани Бушати Исуф Авдулахай 155

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Маджун Алимехай Садик Бериша Садик Яхмуратай Шабан Яхмуратай 156

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Шефчет Боби Джевдет Аличкай 157

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 158

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Свидетелства на оцелелите в масовото убийство на 1 април 1999 г. По-долу прилагаме някои показания на свидетелите, които са преживели масовото убийство в Любенич на 1 април 1999 г. Показанията на свидетелите са взети от архива на Съвета за защита на човешките права и свободи в Пея, не са редактирани и са автентични. БЕСИМ (БЕЧИР) ХУСКАЙ143 В ранните часове на 1 април 1999 г. селото беше обсадено от сръбски военни и паравоенни групи и операцията започна с извеждането на семействата от къщите и нареждането да се съберат в края на селото. По време на тези действия беше приложен жесток метод за всяване на страх сред хората и от всички страни на селото се стреляше, за да разберем, че сме обградени и няма как да се опитаме да избягаме, тъй като стреляха пред краката ни. 143 БЕСИМ ХУСКАЙ, роден на 2 май 1956 г. в с. Любенич, общ. Пея. Оцелява след масовото убийство на 1 април 1999 г. в Любенич. Виж още: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Бесим (Бечир) Хускай, дадена на 30 юли 1999, в Любенич. 159

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 След като приключи етапът на събиране на жителите на определено място, започна разделянето на жените и децата от мъжете и докато жените и децата поемат по главния път на селото, нас, мъжете, ни държаха под прицел. Един от униформените, който носеше автомат и патрондаши, непрестанно ни заплашваше и ни казваше, че АОК е убила брат му. В един момент Адем Харадинай помоли да говори и след това отбеляза, че в това село живеем смесени албанци, сърби и други, и че не се знае да е имало междуетнически конфликти между нас, и че миналогодишното нападение на селото е било без причина. След това го изведоха от тълпата и го екзекутираха с една градушка от куршуми. След това говори и Ук Бушати, който се опита да обясни и да потвърди думите на Адем, но и него го отделиха от другите и с градушка от куршуми го екзекутираха пред тълпата, както направиха и с Адем. След кратка пауза дойде заповед да ни убият всички и веднага започна продължителна стрелба срещу събраните хора, като всички лежаха на земята. Повечето от тях бяха убити, а някои ранени. Всеки ранен, който със звук или с движение беше дал знак, че е жив, беше застрелян отново, докато умре. Ние, ранените, започнахме да се оттегляме към гората и да се подслоняваме в канали и опожарени или недовършени къщи, като си помагахме един на друг. 30 минути по-късно умря раненият Тафил Хусай. След като бяхме седели 160

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 няколко часа без помощ, когато започна да се стъмва, се разделихме на малки групи и тръгнахме кой накъдето хване, без посока. Всеки от нас, включително и аз, преживя тежко момента, в който тръгнахме, кой към Албания, кой – към Черна гора, отделени от семействата си за дълго време, без да знаем къде са те. 161

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ДЕМУШ (РЕДЖА) УКШИНАЙ144 Три дни преди масовото убийство в Любенич, в къщата ми беше дошъл синът на Емруш Укшинай с молба да придружавам баща му до вкъщи, да не ходи сам, защото къщата им беше в планината, мислеха, че така ще по- безопасно, понеже ситуацията беше много напрегната. Много хора бяха приютени в тяхната къща – около 100 души, както и моят син. През цялата тази нощ сръбски части обстрелваха Стрелц. В критичния ден, 1 април 1999 г., ок. 7:00 ч. в къщата, където бяхме приютени, дойде вече покойният Риза (Авдюл) Укшинай, каза ни, че сърбите са обсадили селото и са наредили жителите на селото до пет минути да го напуснат и да тръгнат в колона в посока на Дечани, към Албания. Всички напуснахме къщата неподготвени и объркани. Другите също излизаха от къщите си, формирахме колони и тръгнахме към асфалтирания път. До извора, близо до училището бяхме видели двама униформени сърби, с шарени униформи в бледи цветове, не бяха маскирани, но не разпознах нито един от тях. Тези двамата изведоха Адем (Юсуф) Бушати от колоната, ние 144 ДЕМУШ УКШИНАЙ, роден на 28 септември 1935 г. в с. Любенич, общ. Пея. Оцелява след масовото убийство на 1 април 1999 г. в с. Любенич. Виж още: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Демуш (Реджа) Укшинай, дадена на 5 юли 1999, в Любенич. 162

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 продължихме по пътя, а край него имаше други въоръжени сърби. Чух изстрели от автомат, а долу видях убития Яшар (Мисин) Хамзай, лежеше по гръб на земята, прострелян в гърдите. Продължихме по пътя и когато стигнахме до къщата на Мухамет Шоши, видяхме тълпа от мъже, задържани от въоръжените сърби. Там видях един униформен сърбин, който в ръката си държеше автомат, бях продължил по пътя сам, защото бях последен в колоната, което ще рече, че колоната е спряла до къщата на Мухамет, там бяха отделили мъжете от селото от колоната, аз по-рано си помислих да си тръгна, защото видях какво се случи с Яшар Хамзай, тихомълком продължих по пътя, без да ме забележат и след като бях изминал 50 метра, повдигнах глава и видях, че съм останал сам, докато мъжете бяха спрели, така че ме досрамя да се върна при моите съселяни, които бяха спрели. Пред нас сега стоеше един униформен сърбин, в ръката си държеше автомат и крещеше силно на албанците: „АОК свалиха брат ми от влака и го застреляха, къде са вашите НАТО и АОК сега да ви пазят, сега ще видите“, след това попита кой е изгорил тези къщи, отговори му Адем Харадинай, който каза: „Тези къщи ги изгори сръбската полиция на 25 май 1998 г.“, след което униформеният сърбин каза, че няма вече сръбска полиция, че това сега е армията на Аркан и започна да стреля по Адем. В този момент Ук (Хайдар) Бушати посегна към автомата, за да го бутне, но и него го застреляха. 163

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 След това дойде един друг униформен и каза на онзи с картечницата, че това е чакал, тогава изстреля всички куршуми от картечницата, всички албанци от тълпата паднаха на земята, дори не знам самият аз как съм избягал, не издавах никакъв звук, преструвах се, че съм мъртъв. След този ужас се чуваха виковете на хората, които лежаха ранени на земята и аз бях ранен в левия крак. Въпреки че лежах на десния си крак, нямах възможност да видя престъпниците, но чух изстрелите от оръжията им, докато стреляха по телата на мъжете, които крещяха от болка, на два метра от мен убиха ранения Джавит (Яшар) Хамзай, който беше ранен в крака. Лежах там около час, като видях, че сърбите са си тръгнали, станах на крака, след мен станаха и други ранени. След като се изправихме, тръгнахме: аз, Гани (Дем) Бушати, Садри Кадри) Яхмуратай, Садик (Зек) Бериша, Бесим (Бечир) Хускай, Джевдет (Селим) Аличкай от с. Ирзнич, който беше приютен в нашето село, Исуф (Али) Авдулахай, Али (Байрам) Шоши, Тафил (Дин) Хускай, и всички заедно тръгнахме и пренощувахме в една планина близо до нашето село. Докато бяхме в планината, чух гласа на Чедомир Обрад) Стойкович – около 55-годишен от нашето село, работеше в Метеорологичния Институт в Пея, живееше в Пея, в блок срещу Окръжния Съд, викаше силно към Мило (Милан) Стойкович – около 35-годишен, от нашето село, казваше му да побърза и след малко заложиха една минохвъргачка и през цялото време гърмяха на различни 164

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 посоки. По-рано, само 3-4 дена преди нашата трагедия, видях Милан и Чедомир и с тях бяха прословутите полицаи Ранко (Благое) Стойкович и Райко (Тодор) Стойкович, които заедно патрулираха селото. В деня преди клането в двора на къщата на Чедомир разтовариха един камион с оръжия, защото неговата къща беше базата на сърбите в с. Любенич. В планината, където нощувахме, бяхме останали до 21:00 ч., докато в селото се стъмни напълно, тогава Садик Яхмуратай, Гани Бушати и Садик Бериша тръгнаха в една посока, а останалите тръгнахме в друга. Така, ранени, в ранните часове на деня стигнахме поляните, известни като „Сархош“, там останахме три дни и четири нощи, времето беше лошо, валеше, температурата беше много ниска и нямахме храна със себе си. Тогава от нас се отдели Али (Байрам) Шоши. Три дни по-късно там, където се бяхме подслонили, дойдоха двама младежи от Долни Стрелц, отиваха към с. Раушич, казахме им, че не можем да тръгнем към Раушич, защото там са позиционирани сръбски полицаи, казахме им да се върнат в Стрелц и да кажат на някого да дойде да ни вземе, тогава при нас дойдоха Али Хюсени и брат му Исуф, които ни донесоха храна, същите дойдоха с една каруца, взеха ни със себе си и ни подслониха в своята къща, осигуриха ми храна, излекуваха ме и ми спасиха живота. 165

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ГАНИ (ДЕМ) БУШАТИ145 На 1 април 1999 г., около 7:00 ч. сръбски военни и паравоенни групи влязоха в с. Любенич, за да извършат своята варварска акция. Първоначално групите влязоха в дворовете на къщите от селото и ни наредиха по най-бързия начин да напуснем къщите и да тръгнем за Албания. След като излязохме ни разделиха нас, Гани Бушати, Адем Бушати, Ибер Бушати и Адем Харадинай, всички жени и деца тръгнаха към главната улица, а къщите ни ги ограбиха. Аз имах само 10 марки, които не ми ги взеха, но знам, че на други им взеха това, което имаха, но не знам сумите. След това аз и Адем Харадинай бяхме разделени и поведени по пътя към селото, докато Ибер Бушати и Адем Бушати си задържаха там. Когато излязохме на улицата на Хамзаите, се чуха изстрели и аз казах на Адем, че с тези изстрели са убити Ибер Бушати и Адем Бушати. Когато отидохме в края на селото, видяхме събрани почти всички мъже от селото от 15 до 90-годишни, около 85 души, държани под прицел с автомати и леки картечници. В тълпата ни вкараха и нас с Адем Харадинай. Виждайки големия риск, Адем Харадинай помоли да му позволят да 145 ГАНИ БУШАТИ, роден на 20 ноември 1942 г. в с. Любенич, общ. Пея. Оцелява след масовото убийство на 1 април 1999 г. в с. Любенич. Виж още: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Гани (Дем) Бушати, дадена на 30 юли 1999, в Любенич. 166

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 каже няколко думи от името на всички, което му беше позволено, но при условие, че говори кратко. В това село, каза Адем, живеем албанци, сърби и други и не се знае да е имало никакви караници и неразбирателства. Веднага след като каза това, един от униформените го попита кой е подпалил къщите в селото и Адем отговори, че предната година ги е подпалила полицията. Ук Бушати също потвърди думите на Адем, но след това беше наредено на Адем и Ук да излязат пред тълпата и ги разстреляха пред събраните хора. След това се чу нареждане всички да бъдем убити и тогава започна продължителна стрелба срещу тълпата. Всички паднахме на земята. По-голямата част от тълпата беше убита и няколко бяха ранени, но се преструвахме на умрели. Тези, които мърдаха или правеха знак на убийците, че са живи, бяха обстрелвани, докато не умрат. Аз лично мисля, че около 80 души бяха убити. Аз бях уцелен с 36 куршума и имам 36 рани, за които имам лекарско свидетелство с номер 53, издадено на 30.04.1990 г. Като се убедиха, че са убили всички, престъпниците се оттеглиха, докато ранените започнахме да мърдаме напред-назад и се подслонихме в гори, канали и опожарени или изоставени къщи, в зависимост от това колко можем да се движим след раните, които бяхме получили, и си помагахме един на друг. Стояхме на тези места с часове без никаква помощ. Мога да кажа, че след няколко седмици ми се отдаде възможност да получа 167

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 лекарска помощ. Перипетиите около заминаването за Албания и възстановяването ми бяха не само дълги, но и изпълнени с тревоги. За моето семейство също бяха тежки времена, докато стигне до Албания. 168

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 МАДЖУН (ИСУФ) АЛИМЕХАЙ146 На 1 април 1999 сутринта, докато бях с брат си Шабан Алимехай и братовчед си Хаджи Алимехай, беше дошъл Илир Локай и ни съобщи, че селото е обградено от всички страни от сръбски сили. Когато излязохме, забелязахме че къщата ни гореше. В този момент започнаха престрелки от всички страни и изглеждаше, че все повече семейства напускаха къщите си и от сръбските сили им нареждаха да се насочат към една определена част на селото. След като пристигнахме на определеното място, отделиха нас, мъжете, от жените и децата, докато тях ги отпратиха към Албания. Първоначално, поискаха да говорят Адем Харадинай и Ук Бушати, пред които подчертаха, че в това село няма спомен да е имало междуетнически конфликти, но все пак след тези думи те бяха изкарани от събралата се маса хора и един по един бяха екзекутирани с градушка от куршуми пред събралите се хора. Жените и децата ги изпратиха на пътя Пея - Дечани с цел да проникнат в Албания. След разстрела на Адем и Ук получиха нареждания да убият всички и изведнъж се откри огън срещу нас, когато всички като един паднахме на 146 МАДЖУН АЛИМЕХАЙ е роден на 28 януари 1942 г. в село Любенич, Пея. Оцелява по време на убийствата на 1 април 1999 г. в Любенич. Виж по-подробно: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Маджун (Исуф) Алимехай, дадена на 30 юли 1999 г. в Любенич. 169

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 земята, по-голямата част мъртви и няколко ранени. Тези, които изстенаха заради раните, бяха прострелвани отново до смърт. След оттеглянето на убийците, ние, ранените, кои по-рано, кои по-късно, след като разбрахме, че те се бяха оттеглили, започнахме да се разотиваме и да се настаняваме в няколко изгорели къщи или наоколо, около канали и скришни места, където часове наред останахме без никаква помощ. Вечерта си тръгнахме оттам и се озовахме, кой както можеше и както знаеше, кой в Албания, кой в Черна Гора, но перипетиите и мъките бяха дълги и тежки. Аз бях ранен два пъти в левия крак. Важно е да се подчертае, че изгонването от къщите се случи набързо и със заплахи и че всяко забавяне можеше да се заплати с живот. 170

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 САДИК (КАДРИ) ЯХМУРАТАЙ147 На 1 април 1999 около 7 часа, сръбските сили бяха обградили селото Любенич и започнаха акция по прогонване на живущите от къщите им и принудителното събиране на едно определено място. Това опразване на къщите стана с въоръжени заплахи от всички страни на селото и около улицата и дворовете на къщите. След като ни бяха събрали на едно определено място, отделиха от мъжете жените и децата, които отпратиха към Албания, докато нас мъжете ни държаха там под дулото на оръжията. В този момент Адем Харадинай поиска да говори от името на събралата се маса хора и след като му беше разрешено, каза, че селото е обитавано от албанци, сърби и други, не си спомня да е имало етнически конфликти. След тези думи го извадиха от тълпата и го отведоха два-три метра, след което го екзекутираха с градушка от куршуми. След убийството на Адем, думата взе Ук Бушати, който започна да потвърждава думите на Адем, но и той преживя същото нещо като Адем, тоест беше разстрелян с градушка от куршуми. Един от униформените, който държеше картечница и дълъг патрондаш пълен с патрони, постоянно 147 САДИК ЯХМУРАТАЙ е роден на 7 февруари 1952 г. в село Любенич, Пея. Оцелява по време на убийството на 1 април 1999 г. в Любенич. Виж по-подробно: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Садик (Кадри) Яхмуратай, дадена на 30 юли 1999 г. в Любенич. 171

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ни заплашваше, като ни казваше, че АОК била убила брат му. След това един от войниците се отдалечи на няколко метра и по всяка вероятност получи заповед да убие всички ни, затова изведнъж започнаха изстрели от всички оръжия върху масата от събрали се хора, от които всички паднахме на земята, където преобладаващата част беше убита и няколко бяхме ранени. Аз бях ранен в двата крака и през цялото време се преструвах на мъртъв. Ранените, които се издаваха с глас или движение, че бяха още живи, бяха застрелвани отново с оръжията до смърт. Когато убийците се убедиха, че бяха убили всички ни, се отдалечиха оттам, а ранените започнахме да се отдалечаваме и като си помагахме едни на други, се настанявахме в скришни места, където останахме за няколко часа подред, безпомощни и отчаяни. След 30 минути умря раненият Тафил Хусай. Вечерта отидохме кой където стигна, но трудностите ни при отиването ни в Албания или Черна Гора и събирането с другите членове на семейството и възстановяването ни бяха дълги и тежки. 172

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 САДИК (ЗЕК) БЕРИША148 На 1 април 1999 сутринта, докато бях на чело на селото, беше дошъл Хайдар Ука и ни беше съобщил, че в селото бяха влезли сръбски сили и бяха наредили колкото се може по-скоро да напуснем селото. Изведнъж излязохме на улицата и срещнахме сина ми Рамиз Бериша, на когото съобщих това, което ни каза Хайдар, докато му нареждах да внимава, защото аз отивах да видя каква беше истината. Когато отидох няколко метра по-далеч, се натъкнах на няколко сръбски униформени, позиционирани от двете страни на улицата с оръжия, които държаха към хората, които бяха принудени да се съберат на определено място на селото. Сръбските сили стреляха с оръжия и нареждаха да се изпразнят бързо къщите. Когато стигнахме на определеното място, разделиха мъжете от жените и децата и докато те отиваха към Албания, нас, мъжете, ни държаха под дулата на оръжията. В този момент говореше Адем Харадинай, подчертавайки, че в това село живеят различни етноси и не си спомня да е имало етнически конфликти, нещо, което потвърди и Ук Бушати. След като казаха тези 148 САДИК БЕРИША е роден на 16 юни 1935 г. в село Любенич, Пея. Оцелява по време на убийството на 1 април 1999 г. в Любенич. Виж по- подробно: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Садик (Зек) Бериша, дадена на 30 юли 1999 г. в Любенич. 173

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 неща и двамата един след друг, бяха изкарани от събралата се маса и бяха екзекутирани с градушка от изстрели от оръжията. Един, който държеше картечницата и патрондажа, пълен с куршуми, постоянно ни заплашваше, че АОК била убила брат му. Не мина много и дойде заповед да ни застрелят всичките и изведнъж се откри огън от дълги изстрели над събралата се маса от хора, от които всички бяхме паднали застреляни на земята. По-голямата част бяха паднали убити, а другите бяхме ранени. Тези, които стенеха или се движеха и по този начин се издаваха пред убийците, че все още бяха живи, бяха разстрелвани отново до смърт. Мен ме бяха уцелили две гилзи близо до гръбначния стълб. След малко ми се стори, че някой каза да се изправим и след като си надигнах главата, видях няколко ранени опитващи се да се оттеглят и така направих и аз. Опитах се да помогна на тежко ранения Тафил Хусай, но след 30 минути умря. Синът ми Рамиз, на когото бях казал да внимава и който беше дошъл по-късно в тълпата от масата събрали се хора, остана убит. Всички ранени, след няколко часа стоене на скришни места се намерихме и който както можеше си отидохме оттам. Аз след много обрати успях да отида в Албания. 174

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ШАБАН (САДИК) ЯХМУРАТАЙ149 На 1.04.1999, около 7 часа сутринта в нашето село Любенич бяха дошли големи полицейски сръбски сили и ни принудиха всички да излезем на улицата. Всички жители на селото, старци, мъже, жени и деца, ни събраха в средата на селото. Така събрани не знаехме какво щеше да се случи с нас. От тълпата от жителите на селото, ни бяха отделили на една страна нас всичките мъже, независимо от възрастта, докато жените и децата принудиха да продължат по пътя. Така, както бяхме събрани, сръбските полицаи ни попитаха кой изгори къщите в селото ни на 25.05.1998, обади се Адем Харадинай и им отговори, че къщите в селото бяха изгорен от войниците на Аркан, тогава паравоенните стреляха с оръжия и го убиха на място, а след него убиха и Ук Бушати. След малко започнаха да стрелят с оръжия по тълпата от събралите се хора. Всичките паднаха на земята, няколко мъртви и няколко ранени. Въоръжените сърби помислиха, че всички бяхме умрели и тръгнаха в неизвестна за нас посока. Ранените бяхме останали десет – самият аз, Шабан (Садик) Яхмуратай, Садик (Кадри) Яхмуратай, Садик 149 ШАБАН ЯХМУРАТАЙ е роден на 10 юли 1916 г. в село Любенич, Пея. Оцелява по време на убийството на 1 април 1999 г. в Любенич. Виж по-подробно: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Шабан (Садик) Яхмуратай, дадена на 5 юли 2000 г. в Любенич. 175

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Бериша, Гани Бушати, Юсуф Авдулаху, Маджун Алимехай, Демуш Укшинай, Бесим Хуксай, Шефчет Боби и Джевдет Аличкай от село Ирзнич, подслонени в нашето село. След като си отидоха въоръжените сръбски сили, се изправих бавно на крака след като бях ранен в левия крак, събрах последни сили и отидох в къщата си, където останах два дена и две нощи. След два дена след като си бях починал малко през нощта, тръгнах и отидох в Долен Стрелц, където бях подслонен два месеца и половина, докато не пристигнаха в Косово войските на КФОР. 176

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Разказите на други очевидци на убийствата на 25 май 1998 и 1 април 1999 По-надолу излагаме изявленията на очевидците, които са били част от тълпата мъже, задържани за екзекуция при клането в Любенич, случило се на април 1999. Изявленията на очевидците са извадени от Архива на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея и не са редактирани или коригирани, а са автентични. АМРУШ (АЗЛАН) УКШИНАЙ150 На 1.04.1999, заедно с членове на семейството бях в дома си в Любенич. От началото на атаките на НАТО срещу военно-полицейските сръбски формации на 24.03.1999, тъй като къщата ми е разположена на планината, в дома ми дойдоха много семейства от селото, защото ситуацията беше напрегната и ние бяхме беззащитни. На критичния ден, на 1.04.1999, около 7 часа сутринта в къщата ми дойде Сали (Бечир) Рустемай, (вече 150 АМРУШ УКШИНАЙ е роден на 1 януари 1960 г. в село Любенич, Пея. Жител на село Любенич. Виж по-подробно: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Амруш (Азлан) Укшинай, дадена на 18 юли 2000 г. в Любенич. 177

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 починал), информира ме, че сръбските сили били обградили селото и че един сръбски униформен говори с Сефер Шоши и Рамиз Хамзай, че побягнал към моята къща и му наредили да спре, но той не спрял, нито пък те стреляли с оръжията си по него. Салих каза, че въоръжените сърби са дали ултиматум всички да напуснем селото за пет минути и да тръгнем към Албания, разговарях и с други, но след като нямахме друг изход, всички в колона: стари, мъже, жени и деца, тръгнахме към центъра на селото. Когато пристигнах близо до джамията на селото, забелязах двама въоръжени сърби с разноцветни униформи, там бяха задържани Адем (Исуф) Бушати, Скъндер (Дем) Бушати, Гани Бушати, когато ги видях, им направих знак с глава, исках да ги попитам какво става, Скъндер вдигна ръце и не ми каза нищо. Продължихме по пътя и когато стигнахме до къщата на Мухамет Шоши, забелязах, че въоръжените сърби бяха отделили на една страна всички албански мъже, а от другата жените и децата. Аз до себе си имах възрастната си 80- годишна майка, тя едва ходеше. Близо до отделените мъже забелязах двама въоръжени униформени сърби, продължих по пътя с майка си под ръка, въоръженият сърбин, на когото му беше вързано въже на лявата ръка, ми нареди да се върна и да се присъединя към отделените мъже, майка ми от страх седна на улицата, аз бях принуден да се върна там, където ми нареди въоръженият сърбин по-рано. Добре огледах този човек, беше мургав, с грубо лице, рядка къса брада, счупен зъб, имаше шапка на главата, изминаха седем години. За 178

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 момент останах между съселяните си и двамата въоръжени сърби. Огледах и другия въоръжен сърбин, когото познавах от преди, и той ме познаваше мен, той беше Зоран Обрадович (близо 34-годишен) живееше в Пея, в квартал „7 септември”, работеше като автомонтьор, познавах го, защото аз по професия съм автомеханик и точно Зоран ми е боядисвал два автомобила. Когато се обърнах към Зоран с думите какво става, той ми каза да не се страхувам, тези думи ми ги каза с гръб обърнат на колегата си, след това синът ми ме попита какво казва Зоран, аз му казах и той след малко някак си тръгна от тълпата. В тълпата забелязах невръстно момче именно Бесник (Джемайл) Хускай, видях, че се страхуваше много, лицето му беше пребледняло и трепереше, с една дума беше объркан, без да мисля изобщо казах високо: Бесник, какво искат там, ти си млад, излез надолу „показах с ръка посоката на жените и децата”. Бесник моментално се присъедини към жените и децата. В този момент, в тази посока поеха и другите съселяни, изгонени от домовете си. Зоран се отдели от мъжете и видях, когато мъжете от селото пуснаха ръцете на децата. Наредиха им да дадат децата на жените и отделените мъже да се съберат. Докато гледах как се разделяха, използвах възможността и направих няколко стъпки към майка си, която беше на около 5-6м от мен, седнала на улицата. Вдигнах я на крака и тихо продължих по пътя с майка си под ръка, заедно с жените и децата на селото, които бяха принудени да продължат по пътя. Въоръженият сърбин, 179

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 когото не познавах, ми извика да се върна, не си обърнах главата изобщо, продължих по пътя. След това Зоран Обрадович, който нареди на жените и децата да продължат по пътя, държеше в ръка един калашников, един друг въоръжен сърбин, който идваше след нас, заповядана Ук Бушати да ме върне обратно, а Ук побърза да ме грабне за ръката и ми каза да се върна. Казах му, че ще заведа майка си донякъде и ще се върна. Ук се обърна, за да продължи по пътя. Когато стигнахме да къщата на Шабан Хускай, забелязах, че Зоран се върна в тълпата от отделени мъже, а аз продължих по пътя. Когато излязохме на главната улица, която води до Дечани, близо до гробището, се натъкнахме на една група сръбски войници, които бяха във военен автомобил, където имаше една противовъздушна картечница, сред тях имаше и други автомобили като Мерцедес – 190, жълт на цвят, който беше на Зоран. Бяхме виждали Зоран с него няколко пъти, докато се возеше с униформените от полицията. След като излязохме на асфалтираната улица войниците стреляха с противовъздушната картечница в посока към гората над селото. Сред нас се създаде паника. Жените и децата паднаха на земята, а аз им казах да станат и да продължим по пътя. Уплаших се да не ни убият всичките. След 500м вървене чухме продължителни изстрели от оръжия, усъмних, че стана нещо лошо в селото, жените и децата след тези гърмежи започнаха да викат и плачат, няколко жени оставиха децата си и тръгнаха към селото да 180

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 видят какво се беше случило с техните близки. Спрях ги и ги убедих да продължим по пътя, опитах да ги успокоя и им казах, че със сигурност сърбите стреляха с оръжията, за да уплашат мъжете и че със сигурност щяха да ги пуснат да си отидат вкъщи бързо и щяха да ни настигнат бързо. Продължихме по пътя с много мъки, стигнахме до село Пискот, един полицай ме изкара от колоната, малтретира ме, защото помисли че бях ранен и ме принуди да се съблека. Казах му, че не съм ранен, но съм болен и изморен от разговори, че съм автомеханик по професия. След тези думи един друг нисък млад полицай и каза на колегата си, че наистина съм автомеханик, освободиха ме, а аз се присъединих към колоната и всички продължихме 24 часа и след много трудности стигнахме до албанската граница. Там ни взеха всички документи, качиха ни на трактори, които по-рано бяха взели от изгонените албанци и после ни изпратиха близо до границата. В Албания останах дотогава, когато силите на КФОР влязоха в Косово. За клането в Любенич бях информиран от информационни източници и от моите съселяни свидетели, които оцеляха от клането и също така от ранените, които успяха да дойдат до Албания. За убитите, съответно и за ранените, които се спасиха от клането е по-информиран Гани Бушати, който беше тежко ранен в момента, когато бяха екзекутирани моите съселяни. Докато бях в Албания, говорих със съселянина си Ибър (Демъ) Бушати, по-известен с името Скъндер Бушати, 181

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 който ми каза, че в критичния ден, когато се случи клането, е разпознал въоръжения униформен сърбин, каза ми, че е видял точно него, който ни провокира преди една година, докато погребвахме съселянина си Хаджи Хайдари. Ние познавахме този човек, той работеше като регулировчик в Дечани, живееше в село Раушич, притежаваше кола Опел Аскона – червена на цвят (след тези думи екипът на Съвета по правата на човека отиде в село Раушич, информира се за човека, когото ставаше дума, след това осигури снимка с неговите генерали и я показа на свидетеля, който каза, че това е той, който ни провокира година по-рано на погребението. Става дума за Бачо (Радомир) Никаевич, роден на 26.11.1969 в село Раушич, където и е живял. След като се върнах в Косово, първоначално отидох в къщата на Зоран, с определена цел, с надеждата, че там щях да намеря някакъв документ свързан с клането в Любенич. Там не намерих нищо, освен разгънат филм за фотоапарат и един родилен сертификат на Зоран (фотокопие). Филма и сертификата ги занесох на международните следователите в Трибунала в Хага – в офиса в Тирана. 182

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ДЕРВИШ (СЕЛМАН) СУМАЙ151 На 1.04.1999 сутринта около 7 час си бях у дома със семейството си, дойде един наш съсед Абдюл Боби (вече починал) и ни каза, че трябва да излезем бързо от вкъщи, че сръбската полиция е влязла в селото. Излязохме от вкъщи и се събрахме в двора на къщата на Байрам Боби, там бяхме много семейства и можехме да се разберем накъде да продължим. Накрая решихме всички да излезем на центъра на селото. Когато стигнахме там, въоръжените сърби ни накараха да отидем надолу. Когато стигнахме до края на селото, ни разделиха от всички. След това започнах да отделям от събралите се хора всички мъже, докато жените и децата ги принудиха да продължат по пътя към Дечани, към Албания. Видях с очите си, когато въоръженият сърбин с пушка в ръка екзекутира Адем Харадинай. След това един от въоръжените сърби, когото изобщо не познавах, ме извади от събралата се тълпа, освободи ме и ми каза да продължа по пътя в тази посока, в която отидоха възрастните, жените и децата. 151 ДЕРВИШ СУМАЙ е роден на 25 декември 1934 г. в село Любенич, Пея. Той е жител на село Любенич. Виж по-подробно: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Дервиш (Селман) Сумай, дадена на 10 юли 2000 г. в Любенич. 183

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Продължих по пътя и след малко чух гърмеж от автомат и по-късно чух продължителни изстрели от картечница. Не знаех какво се беше случило, бях се присъединил към колоната, пеша отидох до Дечани, Албания. Заедно със семейството ми останахме в Албания, докато в Косово не влязоха войските на КФОР. За клането на 1.04.1999, което извършиха сръбските престъпници срещу невинните селяни на селото ни, чухме в Албания. 184

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ЕКРЕМ (МУСА) ЯХМУРАТАЙ152 На 25.05.1998 около 13:30 в село Любенич влязоха големите полицейски сръбски сили, които бяха обградили селото от всички страни с огнестрелни оръжия от всякакъв вид. Нашето 9-членно семейство и семейството на чичо Шабан Яхмуратай бяхме заедно в двора си, който беше заобиколен от стени. След като изстрелите започнаха да се приближават, решихме всички да влезем в мазето на къщата, където всички имахме възможността да наблюдаваме през прозореца какво ставаше навън. След малко сръбските полицаи пристигнаха пред вратите на двора, които бяха затворени. Почукаха на вратата, но ние не им отворихме вратата, след което те я изритаха, отвориха я насила и влязоха в двора. В двора влязоха петима сръбски униформени въоръжени полицаи. Сред тях беше и нашият сръбски съселянин Деян (Лазар) Стойкович, който също беше въоръжен и облечен с полицейска сръбска униформа. Сръбските полицаи влязоха вътре в къщата и започнаха да претърсват. След като не ни откриха там, те слязоха в мазето и след това огледаха всички ни, наредиха на всички мъже да излязат на двора и ние така направихме. Задържаха ни на 152 ЕКРЕМ ЯХМУРАТАЙ е роден на 12 април 1974 г. в село Любенич, Пея. Той е жител на село Любенич. Виж по-подробно: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Екрем (Муса) Яхмуратай, дадена на 18 февруари 2002 г. в Пея. 185

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 стената и ни претърсиха за лични документи. От баща ми Муса Яхмуратай поискаха да предаде оръжията и поискаха пари. Баща ми им каза, че нямаме оръжия и че ако не вярват могат да претърсят къщата. Докато водачът на тази група провокираше баща ми, другите претърсваха къщата и я разрушаваха. По време на разговора с баща ми, сръбският полицай го попита дали имаше желание да убие момчетата или да го намушка с нож, след това автоматично го вдигна, за да получи знак, но отново го пусна. Полицаите, които бяха нахлули в къщата, излязоха навън. Когато се събраха, обсъждахме какво ще правят с нас. Някой казваше, че трябва да ни съберат с другите, докато друг попита колко е далеч асфалтираната улица. Аз им отговорих, че не е много далеч, след това ни наредиха да тръгнем с тях. От петима сръбски полицаи, с нас към асфалтираната улица тръгнаха само двама от тях. По време на дългия път ни провокираха по различни начини. Когато стигнахме до улицата между Любенич и Стрелци, там бяха поставени много други сръбски полицаи с танкове и други полицейски и цивилни автомобили. Когато спряхме там, те ни обградиха, един от тях, от полицаите, който ни придружи и ни взе документите, започна да ни провокира питайки дали знаехме нещо за убийството, което беше станало тази сутрин на улицата близо до селото. Аз му отговорих, че не знаехме нищо за това убийство. След това ни малтретираха по различни начини, върнаха ни личните документи и ни нареди да се върнем вкъщи. По пътя към вкъщи отново 186

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 срещнахме двамата полицаи, които ни придружиха по-рано, но този път те бяха с кола, марка Аксона - сив цвят с регистрация КМ. Преди да стигнем вкъщи, забелязахме колата, която беше спряла пред дома на Садик Бериш. Там отново срещнахме Деян, който ни попита къде отиваме, а аз му отговорих, че сръбският командир на улицата ни каза да се върнем. Не бяха минали и пет минути откакто влязохме в двора на къщата, когато видяхме как къщата на съседа ни Садик започна да гори. За щастие в къщата нямаше никого. След като се оттеглиха сръбските формации от селото, видяхме, че те бяха убили и заколили осем члена на семейство Хамзай и един гост от Дечани, когото бяха застреляли в тяхната къща. Убитите са: Зеч Хамза (1930), Брахим Хамза (1934), Дервиш Хамза (1947), Юмер Хамза (1945), Гани Хамза (1973), Рифат Хамза (1947), Башким Хамза (1975), Хюсен Алимехай (1958) и Хаджи М. Гога (1976). На другата сутрин повечето жители на село Любенич бяха напуснали селото и бяха отишли в различни посоки. 187

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ЕМРУШ (МАДЖУН) АЛИЧКАЙ153 Преди клането на 1.04.1999 в село Любенич беше забелязано движение на местни сърби, които дойдоха униформени и въоръжени. Аз лично видях и разпознах тези личности: Милета (Милия) Милевич, жител на село Любенич близо 20 години, работеше като полицай в Дечани, Драгиша (Раде) Милович, жител на село Любенич близо 40 години, работеше като пазач в затвора в Дубрава в Истог, син на Видомир Стойкович, близо 20 години жител на село Любенич, през последните години беше активен като полицай, стоеше на пост на в Любенич, Янко (Войн) Вукотич, близо 48-годишен, бивш работник в O.P “Pylltaria” в Пея, споменатият преди клането в Любенич на 1.04.1999 дойде от гробището на селото, влезе в селото и притесни жителите на селото стреляйки с автоматично оръжие. Също така, докато стреляше, влезе в много къщи, Гойко (Радойко) Стойкович, близо 30 години работеше в SPB-Пея и него го видях, докато вървеше из селото с оръжие и цивилни дрехи. Всички те наблюдаваха селото и почти цял ден стреляха с огнестрелни оръжия и бяха позиционирани в селото в подножието на планината. 153 ЕМРУШ АЛИЧКАЙ е роден на 28 март 1957 г. в село Любенич, Пея. Той е жител на село Любенич. Виж по-подробно: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Емруш (Маджун) Аличкай, дадена на 11 юли 2000 г. в Любенич. 188

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ИБЪР (ДЕМ) БУШАТИ154 Казвам се Ибър Бушати, но още от детството ми ме наричат Скендер и всички ме познават с това име. Живея в село Любенич, село, което наброяваше близо 166 къщи, в това село живееха и 12 семейства, сръбско-черногорски и 4 ромски. Отношенията ни бяха добри, макар че сърбо- черногорците си промениха отношението, особено след 1989 година. Станаха по-агресивни, повечето млади бяха мобилизирани в полицейските формации на сръбските резерви. Откакто започнаха бомбардировките на НАТО върху военно-полицейските сръбски формации, аз със семейството си и други съселяни останаха в селото. През това време забелязах, че се движеха въоръжени в селото: Райко (Тодор) Стойкович, близо 42-годишен беше работник във фабриката за авточасти в Пея и Анджелко (Дзико) Стойкович, близо 60годишен, те наблюдаваха селото. Три дена преди клането, няколко от съселяните ми и между тях Адем Харадинай, Мус Яхмуратай и Бек Боби говориха с Ранко Стойкович и го помолиха да ни позволи да напуснем селото, защото ситуацията в селото беше напрегната и ние бяхме беззащитни и във всички околни 154 ИБЪР БУШАТИ е роден на 10 юни 1950 г. в село Любенич, Пея. Той е жител на село Любенич. Виж по-подробно: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Емруш (Маджун) Аличкай, дадена на 31 юли 1999 г. в Пея. 189

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 села и в град Пея въоръжените сърби бяха прогонили албанското население. След разговора Ранко им отговори кратко: „Поискахте НАТО, сега то ще ви защитава”. На критичния ден 01.04.1999, аз и семейството ми бяхме подслонени в къщата на брат ми Гани, когато около 7 часа сутринта там дойде Емруш Аличкай. Каза ни, че сръбските сили били обградили селото и че бяха наредили на всички да напуснат селото. Ние всички, неподготвени, също напуснахме къщата и излязохме на улицата. След като излязохме на улицата, видях трима въоръжени и униформени сърби, двама от тях бяха въоръжени с картечници, докато третия с автомат Калашников. Там задържаха мен, брат ми Гани и сина на чичо Адем Бушати и съседа ни Адем Харадинай. От нас поискаха пари и ние им дадохме всичко, което имахме в себе си. След като колоната от съселяни мина надолу, въоръжените сърби освободиха брат ми Гани и Адем Харадинай, докато мен и сина на чичо Адем ни задържаха там. След малко въоръженият сърбин с картечницата стреля към мен и Адем (вече починал), паднахме на земята, аз без да знам какво се беше случило, се изправих на крака, огледах, не видях никого, избягах бързо оттам и без да знам къде отивам, влязох в един кравешки обор. Там от страх, че щяха да ме намерят бесните сърби, се покрих с тор, останах така покрит, докато не се стъмни. След като се уверих, че нямаше никого отвън и гърмежите на оръжията не се чуваха вече, тръгнах към мястото, където по-рано ни бяха 190

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 задържали въоръжените сърби и там намерих Адем Бушати убит. Нямах възможността да го погреба. Продължих по пътя и така ужасен тръгнах по пътя към планината, в планината над Любенич стигнах около 4 часа сутринта. Там се срещнах с няколко млади момчета, а след 2 минути там дойдоха Маджун Алимехай и Шефчет Боби. И двамата бяха ранени. Те ми разказаха за клането, което се беше случило един ден по-рано в нашето село. Разказаха ми, че въоръжените сърби са убили всички отделени мъже. В планината останахме три дена всички заедно с много мъки отидохме до планината в Албания. След нова се срещнах с брат си Гани в Албания след десет дена. 191

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ИСА (ШАБАН) ЯХМУРАТАЙ155 На 25.05.1998, около 13:00 часа полицейските сръбски сили обградиха нашето село и започнаха да го бомбардират. След това влязоха и се разпръснаха из селото. В нашата къща дойдоха много полицаи, сред които беше Деян Стойкович, полицай от село Любенич. Разделиха ни от членовете на семейството, мен, чичо ми и двамата му синове. Взеха ни със себе си до село Стрелц, като ни малтретираха по време на целия път. Там ни задържаха съвсем малко и ни пуснаха. На този ден на същата експедиция убиха девет члена на семейство Хамзай, един на семейство Алимехай и един гост от Дечани. От постоянната репресия на полицейските сръбски сили, по едно време всички жители бяхме принудени да си тръгнем от селото, въпреки това след подписването на фалшивото съгласие почти всички се върнахме, мислейки, че нещата ще се подобрят. На 1.04.1999, големите паравоенни сръбски сили дойдоха в селото и наредиха всички жители да напуснат къщите и да се съберат в средата на селото. Когато се събрахме всички стари, мъже, жени и деца, въоръжените сърби разделиха всички мъже от семействата им. Аз бях с 155 ИСА ЯХМУРАТАЙ е роден на 9 юли 1968 г. в село Любенич, Пея. Той е жител на село Любенич. Виж по-подробно: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Иса (Шабан) Яхмуратай, дадена на 5 юли 2000 г. в Любенич. 192

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 дъщеря си под ръка и за щастие по чудо мен не ме разделиха от семейството ми. Продължих по пътя заедно със семейството си и другите, въпреки че баща ми беше отделен. Принудиха ни да продължим пеша по пътя до Дечани, а оттам отидохме до Албания, където останахме, докато не дойдоха в Косово войските на КФОР. След като си върнахме в селото си, научихме, че баща ми е жив. 193

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 РИЗА (МЕТ) ШАБАНАЙ156 На 1 април 1999 рано сутринта, много войници, полицаи и паравоенни, обградиха и атакуваха село Любенич. Многото изстрелите на оръжията от всички страни на селото и на улицата до къщата, създадоха страх и безпокойство у жителите на селото. Мен ме изведоха на двора няколко униформени и ме принудиха да вървя пред тях до басейна, от който селото се снабдяваше с питейна вода. Когато пристигнахме там, им казах, че това е басейнът на селото, но не предприеха нищо. После се върнаха към къщата и след като пристигнаха в къщата на ромското семейство Веселай, влязоха в двора им и изстреляха градушка от куршуми над главата ми. Там ме биха брутално, както и няколко мъже и жени от ромското семейство Веселай. Едно момиче, около 17-годишно, от това семейство я взе един от униформените и я вкара в една стая, но не вярвам, че се възползва от нея, защото много бързо един друг униформен го извика да излезе навън и той го направи. Не искам да казвам името на това момиче. След това интервюираха няколко члена на семейство Веселай и те могат да кажат повече за тези обстоятелства. Никога не съм чувал да се казва, че с това момиче са злоупотребили. 156 РИЗА ШАБАНАЙ е роден на 20 декември 1934 г. в село Любенич, Пея. Той е жител на село Любенич. Виж по-подробно: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Риза Шабанай, дадена на 20 март 2000 г. в Любенич. 194

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 По време на бруталния побой, който извършиха върху мен, останах легнал и в безсъзнание за малко. От този момент останах парализиран. 195

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ДЖЕМАЙЛ (РУСТЕМ) ХУСКАЙ157 След като обстановката в Любенич беше напрегната, аз и семейството ми бяхме принудени да напуснем дома си и да отидем в къщата на Емруш Укшинай, там бяха подслонени 30 други семейства. Един ден преди трагедията, клането на първи април, което се случи в Любенич, забелязахме на улицата сърбина Жика (Мила) Стойкович от село Любенич, който беше дошъл да наблюдава ситуацията в селото. Върнах се в къщата, където бяхме подслонени. Казах им, че нещо не беше наред и можеше да ни се случи нещо лошо. На другия ден, на 01.04.1999, някой ни съобщи, че селото е обградено от въоръжените сръбски сили и че са наредили да напуснем домовете си и да се съберем в средата на селото и че ще ни отпратят към Албания. Излязохме бързо от вкъщи и в колона тръгнахме към изхода на селото. Бях почти последен в колоната, когато пристигна вкъщи Мухамет Шоши. Забелязах трима въоръжени униформени сърби, които отделиха от събралата се тълпа мъжете от децата. Докато бях още там, чух някой от въоръжените сърби да пита тълпата на висок глас провокативно кой е запалил къщите в селото на 25.05.1998. Обърнаха се към 157 ДЖЕМАЙЛ ХУСКАЙ е роден на 28 януари 1937 г. в село Любенич, Пея. Той е жител на село Любенич. Виж по-подробно: Архив на Съвета за защита на правата и свободите на човека в Пея, Декларация на Джемайл (Рустем) Хускай, дадена на 10 юли 2000 г. в Любенич. 196

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Адем Харадинай и той им отговори с тези думи: “Къщите в селото ги изгори сръбската полиция”. След като чу тези думи, въоръженият сърбин бързо отговори, че няма вече сръбска полиция, това сега е армията на Аркан. След тези думи без да се колебае, застреля Адем Харадинай с градушка от куршуми от картечницата. След това изкара от тълпата стареца Дервиш Сумай и му заповяда да продължи по пътя с другите. След него изкара мен и ми каза да отида след колоната. Продължих по пътя. Докато вървях, чух няколко думи на Ук Бушати (вече починал) който казваше, че сме невинни и че тук нямаме АОК. Въпреки това въоръженият сърбин не взе под внимание тези думи и него също го застреля на земята. След като застреля Ук, чух въоръженият сърбин с картечницата да казва на колегата си: „Зоки, ела тук” Продължих по пътя, през дългия път видях много въоръжени сърби, но не познавах нито един от тях. Събрах се със семейството си в село Стрелц. В Дечани видях униформения и въоръжен Милета (Милия) Мийович от нашето село, който се смееше с ирония на нещастието ни. Всички пеша стигнахме до границата с Албания. След като пристигнахме в Албания, чухме за клането, което се случи в Любенич. В Албания останахме до края на войната, докато не влязоха в Косово войските на КФОР. 197

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 198

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ДОКУМЕНТИ И СНИМКИ 199

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 200