книга за учителя по произношение 1кл

КНИГА ЗАпо произношение УЧИТЕЛЯ 1. КЛАС Н. Балканска Г. Георгиева- Дървеничарска Б. Йовкова ПРОСВЕТА

Неда Балканска Галя Георгиева-Дървеничарска Благовесна Йовкова КНИГА ЗАпо произношение УЧИТЕЛЯ 1. КЛАС ЗА УЧЕНИЦИ С УВРЕДЕН СЛУХ ПРОСВЕТА СОФИЯ

© Н еда Златинова Балканска, Галя Стоянова Георгиева-Дървеничарска, Благовесна Стоянова Йовкова, 2014 г. © „Просвета – София“ АД, всички права запазени. ISBN 978–954–01–3041–5

СЪДЪРЖАНИЕ Увод / 4 19. Диференциация на звукове Ж – Ш / 58 І. Методически указания към темите от учебника / 8 20. Правилно произнасяне на думи със струпани съгласни (БЛ, БР, 1. Корекция и автоматизация ДН, ДВ, ГЛ, ГН, ГР) / 61 на звукове А, О, У / 8 21. Постановка, корекция 2. Корекция и автоматизация и автоматизация на Щ / 64 на звукове А, Е, И / 11 22. Диференциация на Ш – Щ / 67 3. Корекция и автоматизация на звукове П, Т, К / 14 23. П остановка, корекция и автоматизация на звук Ц / 70 4. Корекция и автоматизация на звукове Ф, С, Ш, Х; В / 17 24. Диференциация на звукове С – Ц / 73 5. Корекция и автоматизация на звукове М, Н, Л, Р / 21 25. Постановка, корекция и автоматизация на звук Ч / 76 6. Постановка, корекция и автоматизация на звук Ъ / 24 26. Диференциация на звукове Ш – Ч / 80 7. Диференциация на гласни звукове А – Ъ / 27 27. Постановка, корекция и автоматизация на Я / 83 8. Постановка, корекция и автоматизация на звук Б / 30 28. П остановка, корекция и автоматизация на Ю / 86 9. Диференциация на съгласни звукове П – Б / 32 29. Диференциация на Я – Ю / 89 10. Диференциация на съгласни 30. Обеззвучаване на звучни съгласни звукове Б – М / 35 в края на думите / 91 11. Постановка, корекция 31. У пражнения за формиране и автоматизация на звук Д / 37 на правилно речево дишане / 93 12. Диференциация на съгласни 32. Словесно ударение / 96 звукове Д – Т / 39 33. Диференциация на съгласни 13. Постановка, корекция звукове Б – Д – Г / 100 и автоматизация на звук Г / 41 34. Диференциация на съгласни 14. Диференциация на съгласни звукове З – Ж / 103 звукове К – Г – Х / 43 35. Диференциация 15. Постановка, корекция на Ц – Ч – Щ / 105 и автоматизация на звук З / 46 ІІ. Примерно годишно 16. Диференциация на звукове разпределение З – С / 49 на учебното съдържание по произношение 17. Диференциация на звукове за 1. клас / 108 С – Ш / 52 18. Постановка, корекция и автоматизация на звук Ж / 55 3

Увод Предназначението на занятията по формиране и развитие на устната реч е да създадат условия за най-пълно прилагане на индивидуалния подход в проце- са на овладяване на произношението при децата и учениците с нарушен слух. Основните раздели в съдържанието на индивидуалната работа са: изграждане на навици за правилно произношение; развитие на слуховите възприятия и умения­ та за отчитане; формиране на речево дишане и естествена фонация. Занятията се провеждат всекидневно с всяко дете, от предучилищните звена до 8. клас на специалните училища за деца с увреден слух. Времетраенето им е 30 минути. След 8. клас индивидуалните занятия се разпределят в три часа седмично на паралелка. Учебната програма по произношение е насочена към формиране и развитие на правилна устна реч, която притежава изключителна по важност комуникативна функция. Речта не само осигурява на децата и учениците с увреден слух възмож- ности за контакт с другите хора, но е и солидна база за цялостното им личностово и езиково развитие. Наред с това тя представлява важно средство за обучение, на базата на което се възприема и възпроизвежда учебното съдържание по всички дисциплини. Устната реч не само може да бъде пълноценно овладяна от децата със слухов дефицит, но и може да се превърне в средство за социализация и интеграция в обществото на чуващите. Важна особеност на програмата по произношение е, че тя е примерна и предоставя известна творческа свобода на специалиста по отношение на опре- делянето на методите, на начините, на броя и на времетраенето на занятията за овладяването на различни произносителни знания, умения и навици. Така чрез възможно по-пълно съобразяване с индивидуалните възможности на отделните деца се овладява съдържание, подходящо за съответния клас. По отношение на фонетичния материал програмата е построена на базата на концентричния метод и следва закономерностите на Съкратената система на фонемите. Във връзка с това последователността на въвеждане на речевите звуко- ве в корекционната работа се определя от тяхната достъпност за произношението, като по-лесните за артикулация фонеми стават основа за овладяване на по-трудни- те. В това отношение може да се обособят два основни периода: подготвителен – до средата на 2. клас, и след първата половина на 2. клас. По време на първия период се осъществяват първоначалната постановка и корекция на звуковете, рече- вото дишане и фонацията, а през втория период се извършват корекцията, дифе- ренциацията, автоматизацията на речевите звукове в потока на речта. В съдържа- нието на програмите по произношение, без да се обособяват в отделен раздел, се застъпват и много изисквания, свързани с обучение по зрително възприемане на речта (отчитане). Овладеният в произносително отношение материал трябва да се възприема и зрително от децата с по-дълбок слухов дефицит (глухи, практически глухи). Така се осъществява единство на процесите произнасяне и отчитане и като цяло правилно се формират експресивната и импресивната страна на речта и се овладява езикът. Целта на обучението по индивидуално формиране и развитие на устната реч е изграждане на членоразделна устна реч, разбираема за хората, общуващи с детето с увреден слух, преодоляване на комуникативните отклонения на произносително 4

ниво, настъпили вследствие нарушението на слуха и развитие на детската лич­ ност. Основните цели на учебната програма по индивидуално формиране и разви- тие на устната реч са: • формиране на потребност от говорно общуване и изява; • постигане на ясна и разбираема устна реч; • изграждане на умения за използване на остатъчния слух и за развитие на слуховото внимание и слуховото възприятие; •• формиране на умения за полисензорно възприемане на чужда реч; фонд; създаване на потребност от непрекъснато обогатяване на речниковия • изграждане на умения за добра комуникация в среда на чуващи; • социализация на глухото дете в съвременното общество; • развитие на психичните процеси. За постигане на целите на обучението по произношение е необходимо осъ- ществяването на конкретни задачи, пряко свързани с формирането на произно- сителни умения: • изграждане на правилно звукопроизношение; • формиране на правилно речево дишане. Изграждат се умения за самостоятел- но регулиране на дишането в речта със съответните паузи; • р абота върху темпа на речта: упражнения за ускоряване на темпа на произна- сяне на най-употребяваните думи и фрази от разговорно-битовата реч; • модулиране на гласа – упражнения за глас с нормална сила, височина и тем- бър: умение за промяна на силата на гласа във връзка с логическото ударе- •• ние; работа върху ударението (словесно и логическо); усвояване на правоговорните правила; • изграждане на навици на правилен темп на речта; • у съвършенстване на прилагането на граматическите правила при създаване- то на фрази и изречения и свързването им в текст; ••• работа за синхронизиране на всички компоненти на езика; – слухов работа за изграждане на адекватни слухови представи; р азвитие на остатъчния слух с различни звукоусилващи средства апарат, КИС, звукоусилваща апаратура за индивидуално ползване; • формиране на навици за отчитане от различни позиции. Чрез решаването на тези задачи по косвен път се подпомага формирането на произношението и на устната реч като цяло – развитие на зрителното и на слухо- вото възприятие, на вниманието, на паметта, на мисленето и т.н. Необходимият минимум от знания и умения в края на 1. клас включва: 1. Умение за произнасяне с една издишна струя на думи и изречения, състоящи се от 6 – 8 срички 2. Умение за изменение на силата на гласа във връзка със словесното ударение 3. Свързано произнасяне на предлозите с думите (в двора, на масата и т.н.) 4. Умение с изучените глаголи към всеки звук да се съставят структурни модели 5. Правилно произнасяне на думи и изречения с поставените звукове 6. Правилно формулиране, произнасяне и отговор на въпроси: Какво е това?, Какво са това?, Какво прави?, Какво правиш?, Къде е? и т.н. 7. Ясно и точно произнасяне на: Добро утро, Добър ден, Добър вечер, Довиж- дане, Заповядай(те), Благодаря 5

Учебникът по произношение за 1. клас е разработен в съответствие с цели- те, задачите и съдържанието на учебната програма. Подчинен е на основните положения на концентричния и аналитико-синтетичния метод, фонетичния прин- цип и индивидуалния подход. Комплектът се състои от учебник, учебна тетрадка и книга за учителя. В рамките на учебното съдържание на учебника влиза постановката на зву- ковете от втория концентричен кръг (според Съкратената система на фонемите) – това са гласният звук Ъ, звучните съгласни звукове, африкатите (Ц, Ч), звукосъ- четанията Щ, Я и Ю, корекция, диференциация и автоматизация на поставените в подготвителния клас звукове, коректно произношение на комбинации от струпани съгласни, формиране на правилно речево дишане, работа над словесното ударе- ние, над правоговорните правила (обеззвучаване на звучните съгласни звукове). Конкретните теми, цели, задачи и структура на всяко индивидуално занятие се определят в съответствие с програмните изисквания за съответния клас и при максимално съобразяване с възможностите на децата – слухови, интелектуални, обучителни, със състоянието на произносителните умения на всяко дете и с особеностите на психичните процеси, породени от нарушаването на слуха. Методите на работа може да бъдат различни. Най-често се използва аналитико-синтетичният, но също така, при нужда, може да се застъпват и анали- тичният, и синтетичният. Рехабилитационният процес трябва да се осъществява на полисензорна основа. Лингвистичният материал за занятията се подбира в съответствие с програмните изисквания. Принципите на подбор са комуникатив- ният и фонетичният. Използват се различни видове речева дейност и множество съответстващи им упражнения. Структурата, която следват по-голямата част от темите, е следната: 1. Фонетична зарядка – това са фонетични упражнения, чиято цел е да подгот- вят артикулационния апарат на детето за произношение. Те може да бъдат пряко свързани с темата или да са насочени към отработване на речево дишане, моду- лация на гласа. 2. Поставяне на темата на базата на аналитико-синтетичния метод – по логика- та изречение – дума – сричка – звук (в хода на занятията кръгът се затваря, като звукът се включва в срички, думи и изречения). 3. Работа с профила/профилите на звука/звуковете. Тази работа следва да се съчетае с използване на ръчния модел и тактилно-вибрационната чувствителност (за определяне на характера и силата на издишната струя, както и наличието/ липсата на вибрации на гласните струни). Наличието/липсата на озвучаване е допълнително онагледено чрез специални символи: гласен звук звучен съгласен звук беззвучен съгласен звук По този начин не само се формират произносителни представи, но и се осъ- ществява пряка връзка с родноезиковото обучение и по-конкретно – със звуко- буквения анализ. Постановката на всеки звук се осъществява в съответствие с 6

адекватните методически похвати, като отправна точка в тази работа са подра- жанието и механичният похват (ако не е възможно поставянето на звука да се извърши единствено на базата на подражанието), с помощта на сонди и шпатула. Изключително значение при постановката на звуковете имат артикулационните упражнения, чрез които се отработват отделни елементи от артикулацията на отделните звукове (например упражнението „усмивка“ допринася за правилното положение на устните при произнасянето на звукове С – З, Ц и И). 4. След отработването на изолираното произношение на звук/звукове, се пре- минава към съчетанието му в срички, думи и изречения. При диференциацията на два или повече звука се предлагат и упражнения за съпоставено произнасяне в думи пароними (близки по дължина и звукова структура думи, като том – дом). Тяхната цел не е да се разяснява и усвоява значението на думите, а да се отработ- ва бързо превключване от артикулацията на единия отработван звук към тази на другия. Стремили сме се да предложим разнообразие по отношение на упражненията с думи и изречения. Наред с основната им цел, която е свързана с произноси- телните навици, тези упражнения са насочени към формиране на комуникативни способности и затвърждаване на отделни граматически категории (единствено – множествено число на съществителните имена, съгласуване на прилагателни със съществителни имена, правилна употреба на основни предлози за място, съставяне на изречения и т.н.). Рехабилитаторът може да приложи творчество, като на базата на предложените в учебника упражнения разработи алтернативни варианти. В хода на всяко занятие следва да се прилага индивидуалният подход, като в зависимост от особеностите на детето (степен на слуховото нарушение и развитие на речта, вид слухопротезиране, индивидуални особености) учебните дейности се предлагат по най-адекватния за конкретното дете начин – на полизсензорна, бисензорна (слухово-зрителна) или моносензорна (само зрителна или само слу- хова) основа, като рехабилитаторът определя кой/кои анализатори да са водещи. Във всяко занятие следва да се предвиди време за работа за развитие на слухо- вото възприятие и уменията за отчитане. Учебната тетрадка предоставя възможност за затвърждаване на учебното съдържание, включено в учебника. В нея основно се използва писмената форма на речта като помощно средство за уточняване и усъвършенстване на произно- сителните умения. Тези упражнения може да се прилагат паралелно с учебното съдържание в учебника или да се предлагат за домашна работа. Учебното съдържание на учебника и учебната тетрадка по произношение е раз- работено във връзка с други основни предмети, като развитие на речта, български език, математика, фонетична ритмика, изобразително изкуство. Силно изразената междупредметна връзка е предпоставка за общото повишаване на академичните постижения на слухово увредените ученици. Книгата за учителя представлява методическо ръководство, в което са отра- зени основни насоки и идеи относно отделните тематични единици. Описани са варианти на отделни упражнения и подходящият контекст за представянето им. За допълнително улеснение на специалистите сме предложили информация относно основните характеристики на отработваните звукове. Комплектът е предназначен за деца с увреден слух, обучавани в специалните учебни заведения, но би бил полезен и за интегрирани слухово увредени ученици във връзка с подобряване на техните произносителни умения. 7

І. Методически указания към темите от учебника 1. КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУКОВЕ А, О, У Звуковете А, О, У са от гру- пата на гласните звукове. Те са включени в началния пре- говор като звукове, които вече са поставени и подлежат на корекция или автоматизация в зависимост от индивидуалните особености на всяко дете. И при трите гласни звука издиш- ната струя минава свободно през устната кухина, а гласни- те струни вибрират. Звуковете А, О, У имат голяма сила на звучене и определят словесно- то ударение в думите. Цел на занятията Предвидените за тези зву- кове часове имат за цел мак- симално да изчистят произ- носителните способности на децата, както и да доведат до ясното разграничаване на посочените звукове в потока на речта. Овладяването на тези умения и навици е предпоставка за формиране на ясна и разбираема реч. При наблюдавани евентуални замени се извършват корекция и съответно – автомати- зация, в срички, думи и фрази. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • д иференциация и автоматизация на звуковете А, О, У, които се изразяват в правилно и ясно изолирано произнасяне на звуковете и в произношение на трите звука в различни позиции на думата; • правилната им употреба в изречения и в потока на речта. Обща характеристика на звукове А, О, У Звук А Челюстният ъгъл е най-голям в сравнение с този при останалите звукове. Спо- ред мястото на образуване в устната кухина А е среден звук. Устните са пасивни и широко отворени. Езикът е спокоен, равен и лежи ниско в устата. Гласните гънки вибрират. Акустично е звук със средна тоналност. 8

Звук О Челюстният ъгъл е по-малък от този при звука А. Според мястото на образуване в устна- та кухина О е заден звук. Уст- ните са повдигнати и закръг- лени. Върхът на езика е леко назад и не допира долните резци, а гърбът му е леко пов- дигнат в задната част. Акустич- но е звук с ниска тоналност. Звук У Челюстният ъгъл е най- малък в сравнение с другите два звука. Според мястото си на образуване У също е заден звук. Устните са по-изтеглени напред и по-закръглени в срав- нение с О. Езикът е изтеглен назад и повдигнат в задната си част повече, отколкото при О. Акустично се определя като гласният звук с най-ниска тоналност. Методически насоки за работа с учебника Следвайки аналитико-синтетичния метод на работа, търсеният звук А, О или У се извежда през схемата: изречение дума сричка звук. Отработването на звуковете – корекция и автоматизация – ще премине през обратния процес, в който е включено изолирано произношение в различни вариации: дълго, късо, силно, тихо и комбинации от тях. Този етап е последван от срички, думи и изре- чения. Подборът на думите в темата е осъществен на базата на комуникативния и фонетичния принцип. Използваната схема на представяне на упражненията под- готвя учениците за практическо усвояване на структурата на простото изречение, показва правилния модел на отговор на въпрос и онагледява речевия материал. Темата започва с прости изречения, които служат за изходен речев материал. В съответствие с аналитико-синтетичния метод изреченията се предлагат на дете- то за четене, след което във всяко от тях се извежда думата, в която е включен един от отработваните гласни звукове; от думата се отделя сричката, от която се изолира съответният гласен звук – А, О или У. Представят се профилите на съот- ветните звукове. Обясняват се положението на артикулационните органи за всеки звук и мястото на издишната струя, топлината, която се усеща на дланта, както и вибрациите на гърлото. Добре е да се използват упражнения за речево дишане, като първо се прилагат на празен ход. 9

Например: •• вдишване през носа – издишване през устата; издишната струя – издишване в дишване през носа, задържане за кратко на през устата; • д ълбоко вдишване през носа, като заедно с това ръцете се повдигат едновре- менно с торса, а при фазата на издишване се спускат надолу. След такъв тип упражнения се изисква оречевяване на издишната струя с всеки от вокалите в темата. Желателно е след произнасянето на всеки от вокалите срич- ковите упражнения и думите да се предлагат за съпоставено произнасяне на трите гласни звука. Например: ша ко ку шал коса кукла Следват упражнения, в които детето трябва да назове картинните изображения, като в първия вариант: Какво има Сашо?, трябва да се изключат неадекватните отговори (като пола). Последното упражнение представя отработваните звукове в изречения, които след прочит трябва устно да се свържат с картините, за които се отнасят. Правилната преценка за всяко от децата, с които се работи, е ключов фактор за овладяването на говорния материал и формирането на добри произносителни умения. В зависимост от това дали е дете с конвенционални слухови апарати, или с кохлеарен имплант, дали загубата на слуха е частична, или пълна, трябва да се провокират неговият слухов потенциал, тактилна чувствителност, наблюдател- ност. Работата може да премине и на полисензорна основа. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Учебната тетрадка допълва и разширява упражненията, представени в учеб- ника. Основното ѝ предназначение е да автоматизира придобитите умения за правилно произношение на звуковете А, О, У, като ги включи в по-разнообразни упражнения. Следва да се постави акцент върху самоконтрола на произношение- то. Въображението на рехабилитатора ще способства и за това на детето да не му доскучае. Упражненията са свързани с редуване на силно и тихо, на кратко и дълго произнасяне на трите звука и на комбинации от дълго и многократно късо произ- насяне на звуковете. Следващите упражнения насочват вниманието към откриване на графемата на съответния звук и съответно – на думите, които принадлежат към нея. Изборът на правилна буква от детето и съответно – на правилно произнасяне, ще способства и за овладяване на основни правила за правопис и правоговор в българския език. Използването на забавната форма на играта е удачен избор, за да се затвърдят произносителните умения на децата за звуковете А, О и У. Може да се предложи вариант за изписване на съответните думи в къщичките на буквите. Например: В къщичката на буква О да се изпише нос, в къщичката на буква А да се изпише шапка. Ако възможностите на детето позволяват, това може да се провокира и с думата пола – т.е. детето трябва да я напише и в двете къщички. Друг вариант на упражнението е да се огради или оцвети буквата на звука, който ще чуят или отчетат от лицето на говорещия. А защо не и да измислят и напишат нови думи, ако равнището им на развитие на речта е на такова ниво. Начинът за въвличане на детето в света на звуковете може да е ключов фактор за неговата мотивация и желание за правилна речева изява. И не на последно място, трябва да се изисква оречевяването на всяка представена дума. 10

2. КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУКОВЕ А, Е, И Звуковете А, Е, И също са от групата на гласните звукове. Поставени са в подготвителния период на обучение и в първи клас подлежат на корекция или автоматизация в зависи- мост от особеностите на всяко дете. При тях издишната струя минава свободно през устна- та кухина, а вибрациите се усещат съответно на гърдите, ларинкса и гърдите, ларинкса и темето. Звукът А, както вече споменахме в предходната тема, има голяма сила на зву- чене, а звуковете Е и И имат значително по-слаба мощност. И трите звука определят сло- весното ударение в думите. Цел на занятията Часовете, предвидени за тези звукове, имат за цел постигане на ясно произношение и разграничаване в потока на речта. Това от своя страна ще доведе до формиране на ясна и разбира- ема реч. Евентуалните замени на звуковете е редно да се коригират и съответно автоматизират в срички, думи и изречения. Очаквани резултати Очакваниията са насочени към: • д иференциация и автоматизация на трите звука, ясно изолирано произнасяне, както и произношение в срички, думи и изречения; • зрително (чрез отчитане от устните на говорещия) и/или слухово разпознава- не на отработваните звукове. Обща характеристика на звукове А, Е, И Звук А Челюстният ъгъл е най-голям в сравнение с този на останалите звукове. Спо- ред мястото на образуване в устната кухина А е среден звук. Устните са пасивни и широко отворени. Езикът е спокоен, равен и лежи ниско в устата. Гласните гънки вибрират. Акустично е звук със средна тоналност. Звук Е Челюстният ъгъл е по-малък, отколкото при А, и по-голям, отколкото при И. Устните са леко изтеглени в поза „усмивка“, а върхът на езика опира в долните резци. Гърбът на езика има умерено повдигане към небцето. В акустично отно- 11

шение звукът Е се приема за висока гласна. Звук И Устните са силно изтег- лени в поза „усмивка“, което определя и стеснения челюстен ъгъл. Положението на езика е назад и нагоре в устната кухи- на. Това е най-високата в акус- тично отношение гласна, не само в сравнение с А и Е, но и с останалите вокали. Гласните Е и И са предни гласни по място на артикула- ция. Методически насоки за работа с учебника Звуковете се извеждат и отработват за корекция и авто- матизация в унисон с аналити- ко-синтетичния метод. Както споменахме и в предишната тема, добре е преди това да се използват упражнения за рече- во дишане (виж Тема 1). Работата върху звуковете започва с изолирано произнасяне – силно/дълго, тихо/дълго, комбинирано между трите звука силно/дълго, комбинирано тихо/дълго и отново силно/дълго. Преми- нава се към употребата на звуковете в срички, като после се правят и комбинации от силни и слаби срички, например ПАпа или пипиПИ и др. Този вид употреба на сричките е предшестваща крачка към усвояването на умения и навици за разли- чаване или поставяне на словесно ударение. Включено е и упражнение за произ- насяне на думи с една издишна струя. Подборът на думите и тук е осъществен на базата на комуникативния и фонетичния принцип. По преценка на рехабилитатора може да се дадат още примери за изговор с една издишна струя. Представени са три вида упражнения с въпроси: Какво е това?, Колко пате- та има? и Какво прави?, които практически насочват децата към овладяване на структурата на простото изречение. В схемата Това е като опора са използвани картинки и звукоподражания. В Колко патета има? детето трябва не само да преброи и назове пет или седем, но и да произнесе цялото изречение. В упражнението Какво прави? действията се изброяват самостоятелно, после – в изречение, и се съотнасят към картина. Следва упражнение, в което също се отработват думи действия – самостоятел- но и в изречение, като основната идея е детето да подреди последователността от действия – начална стъпка към работа с текст. 12

В темата са включени и упражнения за избор на правилна буква в думи като самостойни единици и като част от цялото изречение. В едното се работи със звуковете А, Е и И, а в другото – и с петте вокала. След избора на правилен звук е желателно да се съотнесат с картините към тях. Методически насоки за работа с учебната тетрадка В учебната тетрадка темата е разработена с три вида упражнения. Първото включва варианти на дълго произнасяне на звуковете – силно и тихо. Рехабили- таторът има възможност да представи и други комбинации от трите звука, да ги отработи и на слухова, и на зрителна основа. Например: Чуй! Покажи! Кажи! . .. . А______E И ______ И Е А_____ Е_____ А И_____ Второто упражнение е от типа на упр. 1 от стр. 4 и също има варианти за раз- нообразяване на рехабилитационния процес. Последното упражнение има за цел детето да образува думи от срички от отворен тип, и да ги изпише на празните редове. Думите, които би могло да се съставят, са: тате, пиле, Мима, Мила, лале, теле, лепи. Упражнението може да бъде изпълнено и чрез оцветяване, като сричките от една дума се оцветяват в един нюанс. И в двата варианта получените думи трябва да се оречевят, а ако рехаби- литаторът прецени, че ученикът разполага с по-големи възможности, може да се съставят и изречения с новите думи. 13

3. КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУКОВЕ П, Т, К Това са съгласни звукове от групата на беззвучните. Общ признак за тях е наличието на шум, който се получава при преодоляването на прегради- те или стесненията в устна- та кухина. И при трите звука гласните гънки не вибрират, но може да се усети взривна струя върху ръката по време на произнасянето им. Цел на занятията Тъй като това са експлозив- ни съгласни, цел на занятията би трябвало да е постигането на експлозия при произнасяне- то на звука. Важно е да се дос- тигне до ясното произнасяне и разграничаване на звуковете П, Т, К, като се целят корекция и автоматизация на наблюда- ваните нарушения. Например: автоматизация с гласни в срички от затворен тип, за да се избегне озвучаването на съгласните. След това се използват отворени срички и накрая – между гласни. Изолирано произнасяне не се препоръчва поради получаването на така наречения призвук. Очаквани резултати Резултатите трябва да са насочени към: • п равилна диференциация и автоматизация на трите звука. При четенето на срички умело да се осъществява превключването от един звук към друг; • разпознаване на визуалните разлики при артикулация на звуковете; • а ко степента на слуховото нарушение на детето позволява, идентифициране на наличието на звука в отработваните думи и по слухов път. Обща характеристика на звукове П, Т, К Звук П Устните са приближени една до друга и образуват преграда при произнасянето на звука. Поради положението на устните звукът се определя като билабиален. Езикът заема хоризонтално положение в устата и не взема участие при артику- лирането на звука в крайна позиция. В другите позиции той заема положението, характерно за следващия звук. Гласните гънки не вибрират. Приема се за нисък звук в акустично отношение. 14

Звук Т Устните заемат положение спрямо следващия звук. При произношение в крайна пози- ция те са пасивни. Страничните краища на езика се допират до страничните краища на горни- те резци. Гласните връзки не вибрират, а мекото небце е пов- дигнато, което го определя като устнен беззвучен съгласен. Звук К Положението на устните зависи от следващия звук. Ези­ кът има характерно положе- ние, при което върхът му е из- теглен назад, а гърбът му е сил- но изд­ игнат. Гласните гънки не вибрират и мекото небце е пов­ дигнато. Звукът К се характе­ ризира като беззвучен, веларен и нисък по тоналност. Характерно и за трите звука (П, Т, К) е наличието на ударна или взривна издишна струя с намаляваща прогресия. Силата на тласъкообразната издишна струя се усеща най-добре при поднасяне на ръката пред устата на говорещия. Методически насоки за работа с учебника Темата в учебника е разработена в съответствие с метода за анализ и синтез. Звуковете се извеждат от изречението Тони пие сок. За всеки звук е представен профил, който трябва да се обясни на детето. Желателно е да се отбележи харак- терният белег на всеки от звуковете П, Т, К, съответно: приближени устни; стра- нични краища на езика, допрени до страничните краища на горните резци; език, изтеглен назад и със силно издигнат гръб. В същото време не трябва да се пропус­ ка и общият им белег – взривна издишна струя. За да придобие детето по-ясна представа за издишната струя при тези звукове, е добре занятията да започват с дихателни упражнения, отначало – със спокойна издишна фаза, а след това – и с рязко издухване, например на пламъка на свещ. Освен дихателните упражнения може да се включи и фонетична зарядка с упражнения за вече овладените вокали. Този вид упражнения може да се използ- ват неколкократно, без да се сменя говорният материал, тъй като затвърждават произносителните навици на децата. Например: – А ______ О______ У______ Е______ И______ – АО АУ АЕ АИ ОЕ ОУ ОИ – АОУ АЕИ АОИ АОЕ – пие шие мие – Мама мие малини. 15

Упражнението може да се изпълни като съпровождаща и като самостоятелна реч. Ако се допуснат грешки в хода на произношението, задължително трябва да се коригират, за да не се разпадне неустойчивият произносителен навик. Първите срички за работа над трите звука, които са от затворен тип, е добре да се произнасят отново пред пламък на свещ или дълга хартиена лента, за да се визуализира наличието на взривна и тласъкообразна издишна струя. Следва поре- дица от срички с трите звука, с различна сила на произнасяне. Важно е детето да може да превключва бързо смяната на положението на артикулационните органи за всеки от звуковете. Следва упражнение за съставяне на права сричка и произнасянето ѝ. Заедно с това е желателно детето да запише образуваните срички в тетрадката си, за да затвърди и графичния образ на звуковете. Кой прави...? е упражнение за съотнасяне на звукоподражания към картина и за затвърждаване на произносителен навик за звуковете. Този момент продължава и в следващото упражнение, където се изисква свързано прочитане на срички и думи: ПА-ПА-ПАТЕ, КА-КА-КАКА и др. В упражнението Какво е това? и Какво са това? първо се изисква назоваване на посочените предмети, а после – и произнасяне на цялото изречение. Упраж- нението дава познания за практическото усвояване на граматически категории, като единствено и множествено число, а също и за овладяване на структурата на простото изречение. Какво прави Ема? е упражнение за овладяване на думи действия, които се отбелязват като сериозен дефицит в речта на децата с увреден слух. Натрупването на такъв речников запас е предпоставка за формиране на граматически правилна реч. Думите действия се отработват и в изречения, като се изисква съотнасяне на всяко изречение със съответната картина. Модификация и градация в сложността представлява и последното упражне- ние. Децата трябва да прочетат изреченията, да разберат смисъла им и да поправят допуснатите грешки според картинните изображения. При по-голяма времева въз- можност рехабилитаторът може да допълни и с други подобни изречения. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Учебната тетрадка включва упражнения за автоматизиране на звуковете в срички с различна сила на произнасяне, за допълване на пропуснати звукове в думи и на пропуснати думи в изречения. За тях от детето се изисква да може да сменя силата на гласа, да преминава от един звук към друг, да произнася и раз- познава посочените думи. Третото упражнение отработва схемата за просто изречение и затвърждава произносителните навици за звуковете в думи и изречения. Последното упражнение е за образуване на думи от дадени прави срички и съответно – за изписването им. То дава познания за сричката като съставна част на думата, влияе позитивно на мисловната дейност, усъвършенства писмената реч на детето с увреден слух и не на последно място – автоматизира произносителни навици. Упражнението може да се даде и за отчитане на вече получените думи и/ или за разпознаване на слухова основа. 16

4. КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУКОВЕ Ф, С, Ш, Х; В Първите четири звука – Ф, С, Ш, Х, са от групата на без- звучните съгласни, а послед- ният – В, е от тази на звучните съгласни. Всички те се харак- теризират с наличието на шум и са проходни съгласни. При беззвучните гласните гънки не вибрират, а върху ръката издишната струя може да се усети с различна степен на топлина. При звука В гласните гънки вибрират, поради което е подходящо да се използва тактилната чувствителност на децата като елемент от разпоз- наването на звука. Звукът В е единственият звучен съгла- сен звук от двойките съгласни звукове (Ф – В, С – З, П – Б, Т – Д, К – Г, Ш – Ж), който влиза в първия концентричен кръг и се поставя в рамките на подготвителния клас. Предпоставките за това са свързани с достъпността на неговата артикулация и честотността на употребата му, което разширява възможностите за включване на по-голям обем речев материал. Цел на занятията Основната цел на занятията при тези звукове е да се овладеят моментът на издишане, мястото на артикулация на всеки от тях и отсъствието или наличието на глас. Тъй като това са фрикативни съгласни, важно е да се достигне до ясно изоли- рано произнасяне и разпознаване на всеки от тях, за да се осъществят качествена корекция и автоматизация. При беззвучните съгласни това може да се проведе основно чрез изолирано произнасяне и в крайна позиция, а след това да се включат и другите позиции. При звука В е по-подходящо да се работи със срички от типа ГСГ (гласна – съгласна – гласна, или т.нар. интервокална позиция). Очаквани резултати Логично е резултатите да са насочени към: • п равилна диференциация на звуковете, да е постигнато ясно и разбираемо произношение, т.е. да се спазва моментът на свободно преминаване на издишната струя и правилно положение на артикулационните органи; • очаква се детето да отчита при произношение признаците за отсъствие и 17

наличие на вибрации и да може да разпознава зву- ковете в потока на речта; • при четене трябва да се наблюдава безпроблемно преминаване от един звук към друг. По този начин се установява доколко са овладени артикулацион- ните им особености. Обща характеристика на звукове Ф, С, Ш, Х, В Звук Ф Ф е лабиодентална съгласна и при артикулирането ѝ вземат участие и устните, и резците. Горната устна е леко повдигна- та, а горните резци се виждат и стъпват, също леко, върху долната устна. Езикът лежи на дъното на устата, хоризонтал- но при изолирано произнася- не. При останалите случаи на артикулационните органи се оказва влияние от съседните звукове. Без вибрации на глас- ните връзки. Нисък звук в акустично отношение. Звук С При този звук устните заемат поза „усмивка“, а челюстният ъгъл е много малък. Върхът на езика е до долните резци, гърбът му е повдигнат и извит в пред- ната си част. Издишната струя, която се усеща върху ръката, е студена и непре- късната. Без вибрации на гласните връзки. В акустично отношение е висок звук. Звук Ш При звука Ш устните са издадени напред и закръглени. Езикът има формата на чашка, тъй като страничните му краища са повдигнати и се съединяват със зъбите, а предната му част също е повдигната, но към небцето. Издишната струя, която се усеща върху ръката, е топла. Без вибрации на гласните връзки. Звук Х Положението на устните е пасивно. Върхът на езика стои далеч от долните резци, а гърбът му оставя малък проход, повдигнат към небцето. Издишната струя е непрекъсната, силна и може да се усети като топла, но по-малко, откол- кото при Ш. Без вибрации на гласните връзки. В акустично отношение е ниска съгласна. Звук В Звукът В има почти същите характеристики като Ф с изключение на гласните връзки, които вибрират. В се отработва след Ф, което улеснява неговото произно- шение – необходимо е само да се озвучи. 18

Методически насоки за работа с учебника Темата започва с фонетична зарядка, която има за цел да затвърди произноси- телните умения на децата за вече взетите звукове и да подготви артикулационния апарат за новите. Използвани са срички с различна сила и многократно произна- сяне. Представени са две изречения: Сашо лови сом. и Фифи хапе шал., от които да се извлекат звуковете. За всеки звук е представен профил, чиито характерни белези трябва да се обяс- нят на детето. Звуковете са групирани като беззвучни съгласни и звучен съгласен. Тъй като всички те са проходни, желателно е преди същинската работа да се наблегне на упражненията за речево дишане без и с оречевяване на издишната струя. Може да се прилагат на празен ход упражненията от Тема 1, а за оречевя- ването да се използват вокали. Звуковете се отработват изолирано, като се правят и аналогии с някои предме- ти, животни, природни явления – гума, змия, котка, самолет, вятър. Упражнението може да се разиграе и на слухова основа, а детето да познава кой прави така, и да имитира. След това беззвучните съгласни се автоматизират в обратни и прави срички, а звучният В – в срички между гласни. Дадени са думи за четене, без да се изисква тяхната идентификация. Те спомагат само за овладяване на момента с превключ- ването от един звук към друг: КОС КОШ  САЛ ШАЛ   ФАР ВАР и др. Какво е това? е следващото упражнение, което запознава първо с новите думи, после – със структурата на простото изречение, и налага употребата на всеки от звуковете в темата. Упражнението може да се представи от рехабилита- тора и като игра, например Познай думата!. Рехабилитатор: Започва с В, има 5 букви, яде се. Това е... Дете: Вафла. Рехабилитатор: Започва с К, има 4 букви, пие се. Това е... Дете: Кафе. Упражнението Кажи. е направено като лабиринт. В него се отработват вече назованите думи. Зад всяко парче пъзел с буква стои поредица от думи, които трябва да се назоват самостоятелно от учениците. Следващите три упражнения имат еднакъв замисъл от гледна точка на овладяване на структурата на простото изречение. Представени са лица с действия и предмети. Картините на момичето и момчето съответно се заместват със собствени имена, а предметите – с техните наименова- ния. Изреченията биха изглеждали така: Софи има шапка, шал, коса. Симо носи кофа, шипки, халва. Може да се съставят и изречения с всеки от нарисуваните предмети. Софи има шапка. Симо носи кофа. Софи има шал. Симо носи шипки. Софи има коса. Симо носи халва. Отработва се единствено и множествено число на съществителни имена, чиято множествена форма завършва на -и. На този етап съществителните имена, които 19

се характеризират с по-трудни форми за множествено число (като -ове, -та), оста- ват на заден план. Работата върху тази тема завършва със съставяне на думи от срички по подо- бие на упражненията в учебната тетрадка от стр. 5 и 6. Образуват се шест думи, като щипка и шапка има възможност да се съставят и в множествено число. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Темата в учебната тетрадка следва почти същата схема на работа – срички, думи за слято произношение, свързване на съгласните в срички от затворен и от отворен тип и между гласни. Думите от учебника се отработват в изречения и отново има срички за образуване на думи. Работата в тетрадката изисква повече самостоятелност от страна на ученика и възможност за развитие на писмената реч паралелно с устната. Произносителните умения се затвърждават, като се усвояват и правоговорни правила – например обеззвучаването на звук В пред беззвучни съгласни. Упражненията се представят според възможностите на учениците – на слухова или на зрителна основа. Отработените думи и изречения може да се дадат като материал за отчитане за всички деца без изключение. 20

5. КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУКОВЕ М, Н, Л, Р Тeзи звукове се причисля- ват към групата на сонорите – звучни съгласни от гледна точка на това, че при произ- ношението им гласните гънки вибрират. Ако разгледаме зву- ковете М, Н, Л и Р според начина им на артикулиране, те се обособяват като: назал- ни – М, Н; латерален, или страничен – Л; вибрантен – Р. Мястото им на артикулация ги разпределя съответно като лабиални и алвеолни. Цел на занятията Цел на занятията, предви- дени за тези звукове, е не само да се регистрира наличието на звучност, но и да се кон- кретизира характерното място на вибрации за всеки от тях, както и това откъде излиза издишната струя – от носа или от устата. Трябва да се достигне до ясно изолирано произнасяне, както и в комбинации с гласни звукове. Разпознаването и правилното възпроизвеждане на звуковете в думи и фрази при корекцията и автоматизацията ще способстват за членоразделна и разбираема реч, каквато е всъщност основната цел на обучението по устна реч. Всичко това не е самоцелно, а положителна крачка към социализацията на детето с увреден слух. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • и зграждане на правилно звукопроизношение и правилна диференциация на звуковете; • умения за регулиране на пътя на издишната струя при произнасяне; • формиране на добри произносителни умения за тази група звукове, което ще доведе до звучна и разбираема за околните реч. Обща характеристика на звукове М, Н, Л, Р Звук М Устните са приближени и плътно прилепнали в началото, като по този начин създават преграда, а в края на произносителния момент се разделят. Акумулира- ният въздух се насочва към носа, заради преградата, и изтича оттам, като предиз- виква вибрации. Такива има и на гърлото, и на бузите, като последните се смятат за най-характерен белег от гледна точка на тактилната чувствителност. Позата на 21

езика зависи от характера на следващия звук, а като акус- тични впечатления М се прие- ма за нисък съгласен. Звук Н Предната част на езика обра- зува преграда с горните резци. Страничните краища на езика също правят преграда с горни- те странични резци и затварят пътя на въздуха към устата. По този начин той излиза от носа, което обяснява и наименова- нието му – назален звук. Полу- чава се вибрация, като това е и характерното място за раз- познаване чрез тактилно-виб- рационна сетивност. Устните не участват в произношението и така положението им зависи изцяло от характера на след- ващия звук. Н се приема за висока съгласна. Звук Л Предният край на езика е зад горните зъби. Той затваря прохода към носната кухина и въздухът се насочва към устата. Езикът има форма на седло поради повдигнатата си коренова част. Положението на устните зависи от следващия звук. Вибрациите се локализират на гърдите и гърлото. Мекият вариант на Л изисква преместване на върха на езика по-назад и допир на краищата до твърдото небце. Звук Р Предният край на езика опира до алвеолите, а страничните му краища са пов- дигнати и със страничните зъби образуват преграда към носа. Езикът е вдлъбнат и редува допир до алвеолите със слизане надолу. Положението на устните зависи от следващия звук. Гласните връзки вибрират. Р се приема за висока съгласна, а също така и за един от най-трудните звукове в артикулационно отношение. При- съствието му в първия концентричен кръг обаче е наложено заради звучността му, честотата, с която се среща в потока на речта, и доброто му съчетаване с други съгласни звукове. Това ще се види и на практика в темата за струпани съгласни. Методически насоки за работа с учебника Темата е построена така, че да спазва структурата на индивидуалното занятие, и започва с фонетична зарядка. Включени са думи със звуковете от предшестващи- те теми, като целта е артикулационният апарат да се подготви за речева дейност. Предвид естеството на звуковете, включени в темата, е добре рехабилитаторът да предложи на детето дихателни упражнения и артикулационна гимнастика. Дихателните упражнения трябва да включват издишване през носа, а след това – и 22

издишване през устата – на празен ход и вокализирано. Артикулационната гим- настика може да включи упражнения, като: „лопатка“ с езика – движение нагоре и надолу, „конче“, цъкане с език, мляскане и др. Звуковете се извеждат от изречението Ани има пуловер. Всеки е представен с профила си и предполага кратки пояснения от страна на рехабилитатора за поло- жението на артикулационните органи, за пътя на издишната струя и за тактилно- вибрационната сетивност. Съгласните М и Н са отработени изолирано, в крайна позиция, между гласни и накрая – в прави срички. Работата по съгласните Л и Р също започва с изолирано произношение, но продължава между гласни, в прави срички и в крайна позиция. Това е направено с оглед на най-благоприятно положение на артикулационните органи за правилно произношение. За всеки звук се предлага поредица от срички, завършващи с дума за автоматизиране на произносителните умения и за отработ- ване на умение за превключване от един звук към друг. Отработва се въпросът Какво е това? с думи от една, две и много срички. Изисква се цялостно формулирано изречение: Това е рак. Това е пуловер. и т.н. Част от думите се отработват и в множествено число в упражнение по-надолу, като тук се упражнява фразата Това са... . Темата предлага упражнения за:  и зброяване на предмети в изречение – Мими има нос, рамо, коса.;  с ъставяне на отделни изречения – Мими има нос. Мими има рамо. Мими има коса.;  идентификация на думи в изречение (за децата с КИ) – Мими има... – след инструкцията Чуй! Кажи! детето избира подадената дума и оречевява цяло- то изречение. Упражнението Какво прави? насочва вниманието на детето към думите дейст- вия, като заедно с това се изисква и да допълни дадените изречения. Последното упражнение, представено в темата, има за цел всяко изречение да се съотнесе със съответстващата му картинка. Рехабилитаторът може да прово- кира мисленето на детето, като го подтикне към подредба на изреченията по реда на случващите се действия. По този начин се работи и за съставяне на текст по опорни изречения. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Тук учебното съдържание се затвърждава в упражнения за срички – за про- изношение с една издишна струя, за свързване на прави или обратни срички и за четене. Следва упражнение за правилен избор на буква в писмената форма на задачата или за избор на звук при слухово подаване на думите. Написаните вече думи може да се предложат за идентификация при децата с КИ, още повече че са и с различна дължина на звучене и предполагат лесно разпознаване. Упр. 3 изисква да се разделят думите в изреченията. Това предполага, че детето трябва да е усвоило думите и да може да борави с тях, т.е. осъществява се частич- на връзка със звуко-буквения анализ на думите. Упр. 4 има за цел да се автоматизират произносителните умения за отработва- ните звукове, да се фокусира вниманието към наименованията на предметите и да се подобри писмената реч. Последното упражнение е за съставяне на изречение от дадени думи. Показана е схемата на простото изречение и се работи за едно важно правописно правило, а именно – главна буква в началото на изречението. 23

6. ПОСТАНОВКА, КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУК Ъ Звукът Ъ е последният от групата на гласните звукове. Той е включен за постанов- ка във втория концентричен кръг поради по-високото си ниво на произносителна труд- ност в сравнение с останалите вокали, както и по-ниската си честотност на употреба в пото- ка на речта. В началния етап на постановката се използва под- ражанието. Може да се съпос- тави със звука А, за да се види отчетливата разлика при челюстния ъгъл. В произноси- телно отношение е най-труден за овладяване сред вокалите. Издишната струя минава сво- бодно през устната кухина, а гласните струни вибрират. Ако детето се затрудни да въз- произведе правилно артикулацията на звука по подражение, се преминава към механичния способ на поставяне с помощта на шпатула. Звукът Ъ също участва в определянето на словесното ударение като другите гласни. Цел на занятията Предвидените за този звук часове трябва да доведат до правилна постановка и ясно разпознаване на звука в думите и на графемата му – в писмената реч. Ако се наблюдават грешки в артикулирането, се извършва корекция и накрая – авто- матизация. Очаквани резултати Очакваните резултати са насочени към: •• правилно произношение на звук Ъ в изолирана позиция и в срички; значе- употребата му в думи с различна сричкова структура, като по-голямо ние може да се отдаде на едносричните, които са и по-трудни за идентифика- ция в слухово отношение; • правилна употреба в изречения и в потока на речта. Обща характеристика на звук Ъ Звук Ъ Това е звукът с най-малък челюстен ъгъл сред гласните. Устните са пасивни и разстоянието между тях е малко. Върхът на езика е леко назад и повдигнат спря- 24

′ мо долните резци. Гърбът на ′ езика също е повдигнат в сред- ната си част. Вибрират и глас- ните гънки, и мекото небце. Въздухът излиза от устата. Приема се за среден звук по акустичност. Методически насоки за работа с учебника Темата започва с фонетич- на зарядка. Включва се дълго и силно произнасяне на вока- лите А, О, У, И, модулация на гласа с вокалите А и О. Целта им е артикулационният апарат да се подготви за постановката на звука и заедно с това да се контролира гласът с редува- но изменение от високо към ниско произношение. Може да се дадат за модулации и други- те гласни звукове. Звукът Ъ се извежда по аналитико-синтетичния метод от изречението Съни сънува. Представя се профилът му и се обясняват характерните му особености. Отработва се в затворени срички със зву- ковете М, С, Ш, П, Т, Л. Редуват се силно и дълго произношение с тихо и кратко и други варианти. Правите срички с този звук се избягват поради повишаване на риска от появата на призвук. За етапа на автоматизация са предложени затворени срички, последвани от по няколко думи. Интересно е да се представи на детето пример за думи с еднакъв буквен състав, но с различно значение. Така на практика се осъзнава значението на правилното произнасяне и запознаването със смисъла на словесното ударение: ВЪЛНА ВЪЛНА Отработва се въпросът Какво е това? с думи, в които звукът Ъ е в благопри- ятна позиция за произнасяне и повечето от тях са близки от всекидневието на детето, т.е. подборът е изършен според фонетичния и комуникативния принцип. Застъпени са две упражнения за работа с думи действия, които се дават в изречения за допълване. Може да се предложат после и като отговор на въпро- са Какво прави?, като по този начин се затвърждават уменията за съставяне на просто изречение. Следват упражнения с поредица от въпроси: Какъв е Иво?, Какъв не е Петър?, Каква е Ани? и Каква не е Ема?. Изреченията отговори на първия въпрос са даде- ни за четене, а следващите – за допълване. Въвеждат се нови думи от категорията 25

прилагателно име. Използван е помощник, който служи като опора при избора на правилната дума. Освен това се отработва и отрицателната форма Не е..., която представлява по-голяма трудност от Той/тя е... . Упражнението Допълни устно! е дадено за работа със свързан текст. Показано е обеззвучаването на някои звукове и се изисква детето да се ориентира в текста и да предложи подходящата дума. По аналогия на предходното упражнение са дадени за устно допълване четири самостоятелни изречения. Освен за правилна артикулация на търсените думи се работи и за пространствена ориентация. Думите, дадени с помощник, са вътре и навън. В темата са включени още няколко упражнения за отговор на въпроси: Какво има...?, Какво прави?, Какво е/са това?, Кой е това?. Отработват се формите за единствено и за множествено число на думите пръст и пръстен. По усмотрение на рехабилитатора може да се дадат и други думи от стр. 19, които да се отработят в множествено число. Последното упражнение прави междупредметна връзка с развитие на речта и предлага набор от думи по темата „Превозни средства“. Изискват се отстраняване на излишния предмет и правилно произношение на получените изречения. Упраж- нението е подходящо за идентификация на дума в изречение, идентификация на изречения и отчитане на думи или цели изречения. Методически насоки за работа с учебната тетрадка В материала в учебната тетрадка е застъпено изолирано произношение на всички вокали, на затворени срички със звука Ъ и на едносрични думи към тях. Дадени са за попълване думи, в които е пропуснат отработваният звук. Може да се направи вариант на упражнението, при който да се изисква идентификация на дума – за децата с КИ, и отчитане – за децата с конвенционални апарати и практическа загуба на слуха. Може да се предложи на детето да избере дума/думи и да състави просто изречение с нея/тях. Упр. 4 има за цел да се усъвършенства правописът на някои думи, включени в темата. Буквите им са дадени в разбъркан ред. Може да се добавят и други думи. Упр. 5 е съставено с цел работа с текст. Дадени са опорни думи. Изисква се прочит. Шестото упражнение Кой? Какво прави? Прочети и свържи! е за съотнасяне на картина към изречение или обратно. Желателно е да се изисква прочит. 26

7. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ГЛАСНИ ЗВУКОВЕ А–Ъ А и Ъ са гласни звукове. Приликите им са, че издиш- ната струя минава свободно през устната кухина, гласните струни вибрират и определят словесното ударение в думите. И двата звука са средни по честотност. Разликите им са, че А има голям челюстен ъгъл при произнасяне, а Ъ – много малък. Езикът при единия е равен и спокоен, а при другия е повдигнат при върха и сред- ната си част. Цел на занятията Предвидените за тези звуко- ве часове имат за цел да постиг- нат диференциация и макси- мално чисти произносителни умения, ясното разграничаване на звуковете в потока на речта и умения за преминаване от единия звук към другия в думи и изрази. Очаквани резултати Очакваните резултати са насочени към: • успешна диференциация на А и Ъ; • правилно и ясно произнасяне на звуковете изолирано, в думи и в изречения; • ф ормиране на пространствени представи и практическо овладяване на мор- фологични категории (употреба на предлозите в/във и на); • правилен правопис на думите. Обща характеристика на звукове А, Ъ Звук А Челюстният ъгъл е най-голям в сравнение с този на останалите звукове. Спо- ред мястото на образуване в устната кухина е среден звук, устните са пасивни и широко отворени. Езикът е спокоен, равен и лежи ниско в устата. Гласните гънки вибрират. Акустично е звук със средна тоналност. Звук Ъ Това е звукът с най-малък челюстен ъгъл сред гласните. Устните са пасивни и разстоянието между тях е малко. Върхът на езика е леко назад и повдигнат спрямо долните резци. Гърбът на езика също е повдигнат в средната си част. Вибрират и гласните гънки, и мекото небце. Въздухът излиза от устата. Приема се за среден звук по акустичност. 27

Методически насоки за работа с учебника Към диференциацията на двата звука се започва с изре­ чението Ана къпе Съни. А и Ъ се извеждат и се обяс- няват характеристиките им. Рехабилитаторът може да се опре на представените профи- ли в учебника. Желателно е, преди да започнат същинските упражнения, да се проведат кратки упражнения за рече- во дишане. И двата звука са отработени в затворени срич- ки и между гласни, както и в близки по звучене думи, за да се автоматизират уменията за превключване на артику- лационните органи от единия към другия звук. Началните упражнения автоматизират говорен мате- риал от предходните теми за звуковете А и Ъ, като пъпеш, кърпа, лъв, вълк, лапа, вана, лапи. В изречения за допълва- не с опорна картина са отработени думите вълк, лъв, ръка, лапи. Изисква се детето да направи правилен избор на дума за край на изречението. В тази тема за първи път е представено упражнение за предлози. Използвани са предлозите в/във и на. Идеята е да се избере правилният предлог в съответното изречение. За нагледна опора служат картини. Отработват се схемите Това е/са..., като с това се прави и препратка към учеб- ния материал по български език. Изисква се употребата на форми за единствено и за множествено число на вече познати думи. Последното упражнение е за съотнасяне на изречение към картина. Нужни са познания по четене и разбиране на значението на думите, за да се постигне жела- ният резултат. Може да се представят и други изречения от рехабилитатора, ако разполага с нагледен материал към тях. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Освен застъпеното изолирано произношение на двата вокала и на затворени срички с тях са използвани и думи и изрази за произношение с една издишна струя. Дадени са отново думи за попълване, в които са пропуснати отработваните звукове. Може да се предложи на детето да избере дума и да състави изречение с нея. Упр. 2 е за самостоятелно писане. Думите кърпа, къпе и ръка трябва да се напи- шат на редовете под картините. 28

В упр. 3 дадените думи трябва да се подредят в граматически правилно изре- чение. Четвъртото упражнение е с по-голяма трудност. Рехабилитаторът може да прецени дали да го даде на всички деца, с които работи, в зависимост от възмож- ностите им. Изисква се да се измислят думи с двата звука и да се разпределят в съответните колони на звуковете. Следващото упражнение е насочено към правопис и правоговор. Детето трябва да задраска грешната буква, да поправи и да осъществи правилно произношение на вече поправената дума. Последното упражнение дава известна творческа свобода. Детето трябва да избере дума от горното упражнение и да състави изречение, а след това – да го напише. Предложен е примерен вариант. 29

8. ПОСТАНОВКА, КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУК Б Звукът Б е експлозивна звучна съгласна. По място на артикулация е билабиален звук, а по начин на артикулиране е експлозивен звук. Като звучен съгласен звукът се отличава с наличие на шум и тон. Цел на занятията Предвидените часове за този звук трябва да доведат до правилна постановка и ясно разпознаване на звука в думите и на графемата му – в писме- ната реч. Евентуални грешки в артикулирането, които подле- жат на корекция и автоматиза- ция, биха били обеззвучаване на звука, носово произноше- ние или поява на призвук. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • п равилно произношение на звука след постановката, корекцията и автомати- зацията; •• ясно разпознаване в слухово и тактилно-вибрационно отношение; правилна употреба в изречения и в потока на речта; • правилен правопис на думите, особено когато звукът е в края на думата (краесловие). Обща характеристика на звук Б Звук Б Образува се преграда и устните са доближени. В следващия момент преградата се разрушава с рязко изхвърляне на издишната струя. Езикът е в хоризонтално, спокойно положение в устата. Гласните гънки вибрират. Усещанията са за вибра- ции на гърлото, гърдите и бузите. Методически насоки за работа с учебника Поредица от срички и думи със звука П за произношение с една издишна струя определят фонетичната зарядка. Този момент от структурата на урока може да се обогати с още примери. Звукът се извежда за постановка от изречението Баба плете. и по аналитико-синтетичен начин се връща в кръга през срички, думи, изречения. Подходящите срички за работа със звука са между гласни и прави- те срички. Поредицата от срички е последвана от думи, които автоматизират 30

звука. Следват думи, които за едни деца биха били нови, а за други – познати, което се опре- деля от фактора постъпване в училище и предучилищно обу- чение. Работата над изречения е представена с упражнения от типа на: Какво прави? Допъл- ни устно! – допълване на липсваща дума с дадена карти- на за зрителна опора. Отработ- ват се конструкциите за прос- то изречение чрез съставяне на отговор на въпросите: Какво е това?, Какво са това?. Отра- ботват се и формите за мно- жествено число на дадените думи. Формите за единствено и за множествено число може да се дадат за идентификация при децата с КИ. Следващите три упражне- ния са от типа „дадено начало – липсващ край“. Темата завършва с допъл- ване на изреченията с опорни думи. Дадени са три изречения за четене, свързани в текст, като край на урочния цикъл. Те запознават с нови понятия и автоматизират звука в потока на речта. Методически насоки за работа с учебната тетрадка По подобие на учебника и тук са дадени упражнения за произношение в прави срички, думи и изречение за произношение с една издишна струя. За по-интересна и достъпна крачка към автоматизация са дадени имитиращи звукоподражания и съотнасяне към картините им. В упр. 2 са дадени за свързване начални срички с думите им, а в упр. 3 трябва да се свържат съществителните собствени Борислав и Борислава с комплектовани изрази от вида: обува обувки, бута кола и др. Представено е и упражнение за допълване на изречение с два липсващи еле- мента. Последното упражнение изисква да се прочетат изреченията и да се подре- дят по логиката на случване на действията. 31

9. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ П – Б П и Б са съгласни звукове. Единият принадлежи към гру- пата на беззвучните съгласни, а другият – към звучните. Прили- ките им са, че издишната струя излиза взривно през устата заради образуваната преграда. Двата звука са билабиални и положението на езика е хори- зонтално, спокойно. И двата звука в акустично отношение се характеризират с шум. Цел на занятията Предвидените за тези зву- кове часове имат за цел да постигнат диференциация и максимално чисти произноси- телни навици, ясното разгра- ничаване на звуковете в пото- ка на речта и умения за пре- минаване от единия звук към другия в думи и изрази. Основна цел на занятията е и постигането на взривната струя при издишването. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • у спешна диференциация на П и Б, т.е. умения за преминаване от произноше- ние без вибрации – за П, към такова с вибрации на гласните връзки – за Б; •• правилно и ясно произнасяне на звуковете в срички, думи и изречения; Б. правилна употреба при правописа на думите, особено при звучния съгласен Обща характеристика на звукове П, Б Звук П Устните са приближени една до друга и образуват преграда при произнасянето на звука. Поради положението на устните звукът се определя като билабиален. Езикът заема хоризонтално положение в устата и не взема участие при артику- лирането на звука в крайна позиция. В другите позиции той заема положението, характерно за следващия звук. Гласните гънки не вибрират. Приема се за нисък звук в акустично отношение. Звук Б Образува се преграда и устните са доближени. В следващия момент преградата се разрушава с рязко изхвърляне на издишната струя. Езикът е в хоризонтално, спокойно положение в устата. Гласните гънки вибрират. Усещанията са за вибра- ции на гърлото, гърдите и бузите. 32

Методически насоки за работа с учебника Към диференциацията на двата звука се подхожда от изречението Бонка полива лале. П и Б се извеждат и се обясняват характеристиките им. Основният акцент трябва да е насочен към липсата на вибрации при П и наличието на такива при Б. В същото време не трябва да се пропуска и общият им белег – взривна издишна струя. За да придобие детето по-ясна представа за издишната струя при тези зву- кове, е добре да се проведат подходящи дихателни упраж- нения: отначало – за спокойна издишна фаза, а след това – за рязка издишна струя. Сричко- вите упражнения във фонетич- ната зарядка са разработени в комбинацията СГ. Дадени са думи и изречения за произ- насяне с една издишна струя. По-надолу е дадена диферен- циацията на звуковете на етап думи: първо – за четене, като се изисква превключ- ване от единия звук към другия, а след това – и за избор на правилната буква и съответно – правилното произношение. Диференциацията на ниво изречения е представена с моделите: Какво прави? и Какво има Борислава?, Какво има Борислав?. Следва се схемата за просто изречение: подлог – сказуемо – пряко допълнение, като структурата се усвоява чрез практическия опит на децата. Например: Боби пие сок. Борислав има панталон. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Освен застъпеното произношение на двата звука в прави срички с различна сила на гласа са използвани и фрази за произношение с една издишна струя: Боби бие барабан – бам – бам – бам. Пипи тупа тъпан – пам – пам – пам. Броят на сричките в двата израза е 9 – 10, което покрива част от необходимия минимум от знания и умения в края на първи клас за произнасяне с една издишна струя на думи и изречения, състоящи се от 6 – 8 срички. Диференциацията на двата звука продължава с упражнения за подбор на 33

думи към съответния звук и правописа им. Може да се предложи усложняване на упражнението, като се избере дума и се състави изречение с нея. Подходящо е думите да се отработят по слух – за слабо чуващите деца и децата с КИ, и чрез отчитане – за децата с практическа глухота. Последното упражнение е за разделяне на думите според дължината им – на къси и дълги. Предложен е пример за по-лесно изпълнение от децата. Тук също може да се избере дума и да се състави изречение. Упражнението е подходящо за деца с КИ, тъй като се работи за дискриминация на думи с различна дължина. 34

10. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ Б – М Б и М са съгласни звукове. И двата звука са билабиални. При Б издишната струя изли- за взривно през устата заради образуваната преграда, а при М излиза от носа. Тези звуко- ве се причисляват към звуч- ните съгласни от гледна точка на това, че при произнасянето им гласните гънки вибрират. И при Б, и при М вибрациите се усещат най-силно на бузите, затова акцентът при диферен- цирането трябва да пада върху пътя на издишната струя (през устата или през носа) и нейния характер – тласъкообразен или спокоен. Цел на занятията Цел на занятията, предви- дени за тези звукове, е да се регистрира наличието на звучност, да се конкретизира характерното място на издишната струя и да се постигне диференциация с чисти произносителни навици. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • и зграждане на правилно звукопроизношение и правилна диференциация на звуковете; •• умения за регулиране на пътя на издишната струя при произнасяне; формиране на добри произносителни умения за постигане на членоразделна и разбираема реч. Обща характеристика на звукове Б, М Звук Б Образува се преграда и устните са доближени. В следващия момент преградата се разрушава с рязко изхвърляне на издишната струя. Езикът е в хоризонтално, спокойно положение в устата. Гласните гънки вибрират. Усещанията са за вибра- ции на гърлото, гърдите и бузите. Звук М Устните са приближени и плътно прилепнали в началото, като по този начин създават преграда, а в края на произносителния момент се разделят. Акумулира- ният въздух се насочва към носа, заради преградата, и изтича оттам, като предиз- виква вибрации. Такива има и на гърлото, и на бузите, като последните се смя- 35

тат за най-характерен белег от гледна точка на тактилната чувствителност. Положението на езика зависи от характе- ра на следващия звук, а като акустични впечатления М се приема за нисък съгласен. Методически насоки за работа с учебника Темата е разработена в съответствие със структурата на индивидуалното занятие и в този смисъл започва с крат- ка фонетична зарядка за под- готовка на артикулационните органи. Може да се добавят и упражнения за речево дишане на празен ход, като издишва- нията се редуват – уста, нос. Към диференциацията на двата звука се подхожда от изрече- нието Мими бие барабан. Б и М се извеждат и се обяснява основната разлика за мястото на издишната струя и за харак- тера ѝ. Работата над срички е съсредоточена върху отворени звукосъчетания. Дифе- ренциацията преминава към четене на думи и се осъществява чрез тренировъчен механизъм за бързо превключване от единия към другия звук. Следва избор на правилната буква и съответно – правилно произношение на думите след попълва- не на липсващата буква. Работата над изречения е организирана чрез три упражнения, които включват отговор на въпросите: Какво прави?, Какво има Мони?, и избор на предлог за място, като се изисква правилната употреба на предлозите в и на. Затвърждават се формите за множествено число на някои съществителните имена и се изисква съставяне на просто изречение с едно или няколко преки допълнения на база практическия опит на децата. Методически насоки за работа с учебната тетрадка В учебната тетрадка темата е разработена на същия принцип – срички за чете- не, думи за четене и за допълване на пропусната буква и два типа изречения: • за допълване на пряко допълнение; • за допълване на сказуемо. За последното е предвиден помощник, тъй като глаголите са трудни за овладя- ване от децата с увреден слух в първи клас. 36

11. ПОСТАНОВКА, КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУК Д Звукът Д е експлозивна звучна съгласна. По място на артикулация е алвеодентален звук, а по начин на артикули- ране е експлозивен звук. Като звучен съгласен, Д се отличава с наличие на шум и тон. Цел на занятията Предвидените за този звук часове трябва да доведат до правилна постановка, ясно разпознаване на звука в думи- те и на графемата му – в писме- ната реч. Евентуални грешки в артикулирането, които подле- жат на корекция и автоматиза- ция, биха били обеззвучаване на звука, носово произноше- ние или поява на призвук. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • правилно произнасяне на звука след постановката, корекцията и автомати- зацията; •• ясно разпознаване в слухово и тактилно-вибрационно отношение; правилна употреба в изречения и в потока на речта; • правилен правопис на думите, особено в края на думата (краесловие). Обща характеристика на звук Д Звук Д Предният край на езика опира до горните резци и образува преграда. Странич- ните краища на езика също създават преграда със страничните зъби. В следващия момент на артикулация преградата се разрушава и въздухът излиза на тласъко- образна струя. Гласните гънки вибрират. Устните заемат положение в зависимост от следващия звук, а мекото небце е повдигнато и затваря прохода към носната кухина. Методически насоки за работа с учебника Звукът Д се въвежда с изречението Мони дава букет. Звукът се извежда по аналитико-синтетичен път. Постановката му се съчетава с демонстрация на про- фила и се прави характеристика на особеностите му. Важно е вниманието на дете- то да се насочи към наличието на вибрации и тласъкообразната издишна струя. Преди същинската част на работата по звука е добре да се направи фонетич- 37

на зарядка с подходящ звук, например Б, който може да бъде отправна точка за поста- новка на звука Д, ако той не се получи по подражание. Работата над срички е съсре- доточена върху отворени зву- косъчетания. След тях са даде- ни думи за четене. Този момент от занятието може да се изпъл- ни изцяло на слухова основа за децата с КИ, като сричките и думите се дадат за дискримина- ция или идентификация в зави- симост от „слуховата възраст“ и етапа на говорно развитие. Част от думите са включени в упражнения за усвояване на формите им за единствено число и за множествено число. Важно е след това внимание- то на децата да се насочи и към правилното съгласуване на числителни имена със същест- вителни. Упражнението е раз- работено в множествено число, но ако рехабилитаторът преце- ни за уместно, може да го даде за изпълнение и в единствено число. Работата с изречения е съсредоточена върху изпълнението на упражнения за съотнасяне на изречение към картина, за допълване на обекта на действието в простото изречение и за допълване на липсващо сказуемо. Изреченията се дават за четене и за дискриминация, идентификация или имитиране при децата с кохле- арна имплантна система. Работата за правилна употреба на предлозите в и на продължава, като се изпълняват упражнения и в единствено число, и в множествено число. Изисква се избор на правилния предлог и допълнение в изречението. Например: Детето е на дивана. Доматите са в шкафа. Методически насоки за работа с учебната тетрадка В учебната тетрадка се затвърждават създадените умения за правилно про- изношение на звука Д в срички, думи и изречения. Освен на използването на устната реч се набляга и върху писмената реч. Думите от учебника тук са дадени за изписване. Упражнението за съгласуване е модифицирано, като представя фор- мите един, една, едно, много и изисква правилен избор на предмет. По-надолу се изписват изцяло комбинациите от числително име и съществително. Две упражнения за изречения завършват цикъла за постановка, корекция и автоматизация на звука Д. Разчитайки на зрителната опора (картинен материал), децата трябва да попълнят липсващите думи – подлог, сказуемо или допълнение. 38

12. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ Д – Т Д и Т са съгласни звуко- ве. Единият принадлежи към групата на звучните съгласни (Д), а другият – към беззвуч- ните (Т). Приликите им са, че издишната струя излиза тла- съкообразно през устата зара- ди образуваната преграда. И двата звука са алвеодентал- ни. В слухово отношение се характеризират с шум. Цел на занятията Часовете, предвидени в индивидуалните разпределения за тези звукове, имат за цел да постигнат диференциация и добри произносителни нави- ци, ясното разграничаване на звуковете в потока на речта и умения за преминаване от единия звук към другия в думи и изрази. Основна цел на занятията са постигането на тласъкообразната струя при издишването и при изговор и отчитането дали има вибрации, или не – като елемент на самоконтрола. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • успешна диференциация на Д и Т, т.е. умения за преминаване от произноше- ние с вибрации – за Д, към такова без вибрации – за Т; • правилно и ясно произнасяне на звуковете в срички, думи и изречения; • п равилна употреба при правописа на думите, особено при звучния съгла­ сен Д. Обща характеристика на звукове Д, Т Звук Д Предният край на езика опира до горните резци и образува преграда. Странич- ните краища на езика също създават преграда със страничните зъби. В следващия момент на артикулация преградата се разрушава и въздухът излиза на тласъко- образна струя. Гласните гънки вибрират. Устните заемат положение в зависимост от следващия звук, а мекото небце е повдигнато. Звук Т Устните заемат положение в зависимост от следващия звук. При произноше- ние в крайна позиция те са пасивни. Страничните краища на езика се допират до страничните краища на горните резци. Гласните връзки не вибрират, а меко- 39

то небце е повдигнато, което определя Т като устнен без- звучен съгласен. Методически насоки за работа с учебника Темите за диференциация на два звука по принцип се обособяват като по-кратки, тъй като звуковете вече са отра- ботвани веднъж. Те се извеж- дат като всички други звукове дотук – по аналитико-синтетич- ния метод. Изречението Татко дава домати. е добър избор за извеждане на звуковете Д и Т. Рехабилитаторът трябва да изясни основните им характе- ристики и да ги даде за дифе- ренциация, като затвори кръга на аналитико-синтетичния ме- тод чрез работа със срички, думи и изречения. Упражненията са насочени към четене и избор на пропус- ната буква. Дадени са изрече- ния за допълване на пропусна- та дума, като целта е усвояване на структурата на простото изречение и автомати- зиране на произносителните умения за двата звука. Включено е и упражнение за съгласуване на числително име със съществително, като са представени формите за единствено и за множествено число. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Работата с тетрадката допълва възможността за постигане на по-добра дифе- ренциация на двата звука. Това е представено чрез упражненията за четене на срички с редуващи се звукове, за произношение на думи с една издишна струя и за избор на правилна буква в думи, включени в изречение. Последното упражнение е с по-забавен характер. Върху сюжетна картина са оставени клетки за изписване на различни наименования от частите на къщата. Думите, които се търсят, са с наличен звук Д или Т. Упражнението може да се изпълни след това и с инструкцията Чуй! Посочи! Кажи!, като това предполага по-добри слухови възможности или използването на КИС. 40

13. ПОСТАНОВКА, КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУК Г Звукът Г е звучна съглас- на. По място на артикулация е веларен звук, а по начин на артикулиране е експлози- вен или преграден звук. Като звучен съгласен се отличава с наличие на шум и тон. Г е от втория концентричен кръг и за постановката му се разчита на вече овладени звукове (К и Д). Цел на занятията Целта на занятията е пости- гането на правилна постановка на звука и ясното му разпоз- наване при изговор и право- пис. При артикулирането може да се получат някои грешки, които подлежат на корекция и автоматизация. Това основ- но са обеззвучаване на звука, носово произношение, поява на призвук и замяна на Г с Х. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • правилно произнасяне на звука след постановката, корекцията и автомати- зацията; ••• ясно разпознаване в слухово и тактилно-вибрационно отношение; правилна употреба в изречения и в потока на речта; в края на думата (кра- правилна употреба при правописа на думите, особено есловие). Обща характеристика на звук Г Звук Г Върхът на езика е долу, но отдръпнат от резците. Гърбът е издигнат и обра- зува преграда с твърдото небце. В следващия момент на артикулация преградата се разрушава и въздухът излиза на тласъкообразна струя. Силата ѝ се усеща най-добре при поднасяне на ръката пред устата на говорещия. Гласните гънки вибрират. Устните заемат положение спрямо следващия звук. Звукът Г се харак- теризира като звучен, веларен и нисък по тоналност. Методически насоки за работа с учебника Темата започва с фонетична зарядка и три думи за слято произношение. По подобие на другите теми, разглеждащи взривните съгласни, е добре да се включат и кратки упражнения за речево дишане, за да се усвои на празен ход механизмът на тласъкообразната издишна струя. 41

За постановката на звука се тръгва от изречението Гинка гали бебе. Извежда се по ана- литико-синтетичен път и се прави характеристика на осо- беностите му. За по-голяма нагледност на вниманието на детето се представя и профилът на звука. Важно е да се отбе- лежи наличието на вибрации и на тласъкообразна издишна струя. Сричките и звукосъче- танията, с които се работи, са от отворен тип. Представена е поредица от думи, които слу- жат за затвърдяване на про- изношението, обогатяване на пасивния и активния речник и развитие на слуховата пер- цепция при децата с КИ. Може да се приложи дискриминация или идентификация на думи- те в зависимост от „слуховата възраст“ на детето. Следват две разширени упражнения, които включват звука в изречения и затварят кръга на аналитико-синтетич- ния подход. Има изречения за допълване на сказуемо или допълнение. Наред с това се предлагат изречения изцяло за четене, като целта е да се упражнява структурата на простото изречение. В някои изречения е употребен предлогът на. Освен овладяване на граматическата категория рехабилитаторът следва да изисква слято произношение на предлога със следващата го дума. Всички типове изречения са придружени с картини за по-голяма зрителна опора. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Упражненията в тетрадката започват с отворени срички: ДА ДА ГА АГА ... га ... и т.н. с цел постигане на по-добра автоматизация на звука. Думите, които са пред- ставени в учебника, тук присъстват само като картинни изображения. Така се спомага за тяхното по-добро усвояване и за развитие на писмената реч на децата. Упр. 2 затвърждава уменията за класификация на предмети според числото им. Овладяват се на практика граматическите категории род и число – в случая се работи върху думи от ж. р. ед. ч. – теменуга, гъба, гума, и ж. р. мн. ч. – теменуги, гъби, гуми. Темата завършва с работа над кратък текст, в който детето трябва да допълни пропуснатите думи. Дадени са опорни думи. Желателно е текстът да бъде про- четен след завършване на упражнението. За децата с КИ може да се предложи и идентификация на думи в изречение или идентификация на изречения в текст. 42

14. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ К – Г – Х Тези звукове имат повече разлики, отколкото прилики, което в известен смисъл прави диференциацията им по-лесна, но от друга страна, мястото им на артикулация е много близко и предизвиква чести грешки в произношението на децата с увреден слух. Според начина на артикулиране звуковете се обособяват, както следва: К и Г – експлозивни, Х – фрика- тивна. Според мястото на арти- кулация всички се определят като веларни. Според това дали гласните гънки вибрират, или не, К и Х са беззвучни, а Г – звучна съгласна. Цел на занятията Целта на занятията, пред- видени за тези звукове, е да се постигне учленение в задната част на устната кухина, което обхваща както части от мекото небце, така и части от твърдото. При съчетанието с различни гласни звукове трябва да се следи за точното място на учленение. Например с Е и И учленението е напред в гласовия канал, с О и У е към меката част на небцето, а с А и Ъ учленението обхваща и мекото, и твърдото небце. Трябва да се постигнат ясно произнасяне на звуковете в комбинации с гласни звукове и отчетливо изолирано произношение за звука Х. Разпознаването и правилното възпроизвеждане на звуковете в думи и фрази при диференциацията ще способства за членоразделна и разбираема реч, каквато е всъщност основната цел на обучението по устна реч. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • и зграждане на правилно звукопроизношение – изолирано или в съчетание с гласни, в зависимост от характера на звука, и правилна диференциация; • умения за регулиране на мястото на учленение в устната кухина в зависимост от съчетаването с гласен звук; • формиране на добри произносителни умения за звуковете К, Г и Х в потока на речта; • умения за правилна употреба на звуковете в думите при правоговор и право- пис, което ще доведе до звучна и разбираема за околните реч. 43

Обща характеристика на звукове К, Г, Х Звук К Положението на устните зависи от следващия звук. Ези- кът има характерно положе- ние, при което върхът е изтег- лен назад, а гърбът е силно издигнат. Гласните гънки не вибрират и мекото небце е повдигнато. Звукът К се харак- теризира като беззвучен, вела- рен и нисък по тоналност. Звук Г Върхът на езика е долу, но отдръпнат от резците. Гърбът е издигнат и образува преграда с небцето. Впоследствие прег­ радата се разрушава и възду- хът излиза на тласъкообраз- на струя. Силата ѝ се усеща най-добре при поднасяне на ръката пред устата на говоре- щия. Гласните гънки вибрират. Устните заемат положение в зависимост от следващия звук. Звук Х Положението на устните е пасивно. Върхът на езика стои далеч от долните резци, а гърбът на езика оставя малък проход, повдигнат към небцето. Издишна- та струя е непрекъсната, силна и може да се усети като топла. Без вибрации на гласните връзки. В акустично отношение Х е ниска съгласна. Характеризира се само с шум. Методически насоки за работа с учебника Темата извежда звуковете по аналитико-синтетичния метод, от изречението Хелена гони влака. Следват прави срички с трите звука и срички в подходяща позиция за съответния звук. Предложени са три реда с думи за четене, при които акцентът трябва да падне върху артикулационните умения на детето да превключ- ва от един към друг звук. Тук не се изискват познания за значението на думите, а чисто техническо осъществяване на артикулационния процес. Следващото упражнение предлага думи, в които липсва буква, като целта е да се избере правилната от трите и да се произнесе вярно. Упражнението е подходя- що да се изпълни и като слухова работа, и като зрителна – за отчитане по устните на говорещия. При децата с КИ може да се изпълнят етапите дискриминация, идентификация и/или имитиране в зависимост от това на кой етап от развитието си е конкретното дете. За етапа дискриминация рехабилитаторът може да комби- нира думи с различна дължина или думи с еднаква дължина. 44

Например: картофи – кола гара – кана картофи – гума гора – кола картофи – халва коте – топка и др. Кажи правилно! е упражнение, в което трябва да се допълнят думи в изречение. На мястото на думите са поставени картини за замяна. След замяната на картината с дума детето трябва да произнесе цялото изречение. И в това упражнение гото- вите изречения може да се предложат за отчитане или за дискриминация и иденти- фикация при децата с КИ, или за идентификация на дума в изречение, като отново се спазва индивидуалният подход към децата. За допълнително стимулиране на слуховото възприятие при деца с повече остатъчен слух (слабо чуващи или с КИ) може да се предложи друг вариант на това упражнение – работа с ключова дума, т.е. ученикът да реагира (по предварително установен начин) на точно определена дума (например гора) в потока на речта. Реакцията може да бъде някакво действие (поставяне на стикер върху картина, която отговоря на ключовата дума, или оцве- тяване на картина и т.н., а като по-висока степен на трудност – детето произнася правилно думата само когато я чуе, и я диференцира сред други подобни думи). Методически насоки за работа с учебната тетрадка Тук учебното съдържание се затвърждава в упражнения за срички, преминава- щи в думи (КА – КА – КАНА и др.) и за срички, преминаващи в изречение, като е търсена рима за по-голяма звучност на речта: КА – КА – КАКА ИМА КОТЕ. ГА – ГА – ГАЛИ КОТЕТО С РЪКА. ХО – ХО – ПУХКАВО Е ТО. Упражнението изисква произношение с една издишна струя за всяко изрече- ние. Следва упражнение за съставяне на думи от срички и след това – написването им. Това упражнение позволява първо да се направи идентификация на сричките, а след това – и на получените думи. Така то се преобразува и от гледна точка на правилния подход за работа при деца с КИ. Упр. 3 е по подобие на това в учебника, като тук има известна доза трудност от гледна точка на това, че думите не са придружени от картини. Затвърждават се уменията за правилен избор на буква, правопис и правоговор. Последното упражнение е за съставяне на изречения от дадени думи, които са в разбъркан ред. Думите в четирите предложения за изречения са подходя- щи за подреждане по слухов път за децата с имплантация и по-голяма „слухова възраст“. Това предполага детето да е усвоило думите в речника си и да може да борави с тях. Упражнението работи за подобряване на писмената реч и за автоматизиране на схемата на простото изречение. Овладява се основно правописно правило, а именно – главна буква в началото на изречението. Това е важно, защото малка- та буква в началото на изречението е честа грешка в писмената реч на децата с увреден слух. 45

15. ПОСТАНОВКА, КОРЕКЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ЗВУК З Звукът З е от групата на звучните съгласни звукове. Той се поставя в първи клас. В артикулационно отношение З се характеризира със силен интензитет и шум, който съз- дава слухово впечатление за съскане. Затова често се нари- ча съскав звук. По слухово впечатление е висок звук. Цел на занятията Предвидените часове за овладяване на звука З имат за цел формирането на умения за правилен произносителен навик съгласно нормите на езика, както и ясното му раз- граничаване в потока на речта. След като звукът е поставен, се преминава към автоматизи- рането му в срички, думи, фрази, изречения, отговори на въпроси. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • п равилно и ясно изолирано произнасяне на звука в начална позиция и в сре- дата на думата; • правилната му употреба в изречения и в потока на речта; •• формиране на умения за допълване на изречения с думи, съдържащи звука З; ф ормиране на умения за съставяне на изречения, в които се включват думи със звука З; • ф ормиране на умения за образуване на формите за множествено число на съществителни имена, съдържащи звука З; • формиране на умения за правилна употреба на предлога зад. Обща характеристика на звук З Звук З Учленението на звука З се характеризира с тесен проход, който се образува от предната част на езика и страните на алвеолите. При него вземат участие и гласните струни, които вибрират. Върхът на езика също вибрира леко. Устните са леко отво- рени като при усмивка. Долните и горните резци се приближават едни към други. Мекото небце е издигнато нагоре и затваря плътно прехода към носа. В средата на езика се образува тесен улей. Издишната струя се удря в горните резци, вслед- ствие на което възниква силен турбулентен шум. По място на учленение звукът 46

З е лабиодентален, а по начин на учленение е проходен. Методически насоки за работа с учебника Звукът З се поставя след звука С. Вниманието на детето се насочва към студената, но вече озвучена издишна струя. Темата в учебника е разрабо- тена в съответствие с аналити- ко-синтетичния метод. Звукът З се извежда от изречението Зорка бере рози. Вниманието на детето се насочва към про- фила на звука, демонстрира се правилното произношение пред огледалото, комбинирано с ръч- ния модел на звука. За да може детето практически да осмисли произношението на звука З, е препоръчително да включи и тактилно-вибрационната чувст- вителност, за да усети озву- чаването на въздушната струя, което най-лесно се получава чрез допир с ръка на гърлото. Първо се произнася звукът С, а след това се прибавя и глас. Преминава се към упражнения, насочени към формира- не на умения за правилно произнасяне на звука З в срички, думи, фрази и изречения. Препоръчително е да се започне с произнасяне на звука в интервокална позиция и едва след това – в права сричка, например: АЗА ЗА, АЗО ЗО, АЗУ ЗУ и т.н. Желателно е да се включат и комбинации от силни и слаби срички, например: ЗИЗИЗИзизизи и др. Включено е и упражнение за произнасяне на думи и изрече- ние с една издишна струя: зима зеле захар; Зина купи захар. По преценка на рехабилитатора може да се дадат още примери за изговор с една издишна струя. Дават се думи със сричките ЗА, ЗО, ЗЕ, ЗИ, ЗУ за ясно произнасяне и четене. Подборът на думите и тук е осъществен на базата на комуникативния и фонетичния принцип (заек, захар, зеле, зима, замък, минзухар и др.). Думите са визуализирани с цел тяхното по-лесно възприемане, осмисляне и прилагане на практика. След като детето прочете правилно думите, е желателно рехабилитаторът да ги произнесе в разбъркан вид и на базата на бисензорно (слухово-зрително) или моносензорно (слухово – за децата с повече остатъчен слух или КИ) възприятие, а то да посочи съответстващата картина. Свързването на това упражнение със стратегии за пови- шаване на положителните емоции е изключително важно условие за стимулиране на активността на ученика да произнесе думата след нейното правилно отчитане. Следващото упражнение е насочено към включване на думи, съдържащи изу- чавания звук, в прости изречения. От детето се изисква да отговори на въпросите: 47

Какво е това?, Какво са това?, които практически насочват учениците към овла- дяване на структурата на простото изречение и правилната употреба на формите за единствено и за множествено число при съществителни имена от мъжки и жен- ски род. Първо се изисква назоваване на посочените предмети, а после – и про- изнасяне на цялото изречение. По този начин децата се улесняват по отношение на овладяване на връзката между произношение, семантика на думата и нейните морфологични характеристики – род и число. Следва упражнение с по-голяма сложност – детето трябва да свърже изучава- ните предмети с определен цвят. След като разгледа внимателно предложените картини, съставя изречения по схемата е. Например: Зелето е зелено. Следващото упражнение е насочено към отработване на изучените думи. От ученика се изисква да ги включи в изречения. Тук на помощ идва Мечо, който посочва кои са думите, които трябва да бъдат използвани. Желателно е детето първо вярно да произнесе и прочете думите, след което да ги включи в изречения и отново правилно да прочете изреченията. Къде е котето? е упражнение, в което се работи с предлога зад и се изисква детето да състави и произнесе изречения, след като разгледа картините (Котето е зад шкафа. Котето е зад вратата. Котето е зад дивана.). Тъй като пространстве- ните отношения се овладяват много трудно от децата с увреден слух, по желание на рехабилитатора може да се включат и други думи за затвърждаване на предлога зад. Последното упражнение в учебника е насочено към формиране на умения за съставяне на изречения по картина. Отново е предложена схемата, по която уче- никът следва да работи: . Например: Зоя готви зеле. Зина . Зина яде зеле. Много е важно вниманието на детето да се насочи към граматически правилото съгласуване на подлога и сказу- емото в изреченията. Методически насоки за работа с учебната тетрадка Учебната тетрадка включва упражнения за автоматизиране на звука З в срич- ки, в думи и в изречения. Първото включва варианти на произнасяне на звука в срички, думи и изречение с една издишна струя. Следващото упражнение насочва вниманието към откриване на графемата на звука З в думи и съответно – правилното ѝ поставяне в къщичката, съдържаща същата сричка. Работи се с вече познати думи, като целта е думата да се постави под вярната сричка, например думата роза се поставя в къщичката, съдържаща сричката за. Упражнението Какво е това? Напиши! затвърждава правилното произношение и правопис на изучените думи, съдържащи звука З. От детето се изисква да назове картините и да напише названията на предметите, които са изобразени на тях. Следващото упражнение формира умения за разпознаване на думи със звука З. Детето трябва да раздели думите с чертички, например: зима|зъби|зеле|рози. Желателно е след това да ги изговори правилно. На децата, които имат по-големи индивидуални възможности, рехабилитаторът може да зададе въпроси с част от думите, например: Какво е времето през зимата?, Какво готви Зара? и др. Последното упражнение Къде е? Напиши! затвърждава уменията за правилна употреба на предлозите в изречения. От ученика се изисква да разгледа внима- телно картините и по всяка от тях да състави изречение, като използва правилния предлог. 48

16. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЗВУКОВЕ З – С Звуковете З и С са от група- та на проходните (фрикативни- те) съгласни. Те се характеризи- рат с наличието на шум, който създава слухово впечатление за съскане, и поради това се нари- чат още и съскави за разлика от звуковете Ш и Ж, които се нари- чат шушкави. По участие на гласните струни С е беззвучна, а З – звучна съгласна. При учле- няването им върхът на езика е притиснат до долните зъби, а долната челюст е приближена до горната така, че да се образу- ва тесен проход между предната част на езика и алвеолите. Цел на занятията Целта на предвидените заня- тия е да се достигне до ясното произнасяне и разграничаване на звуковете З и С, като се целят корекция и автоматиза- ция на наблюдаваните нарушения. Детето следва да възприема, обработва и раз- личава правилното от неправилното произношение на двата звука, да ги различава един от друг в думи и фрази, да определя мястото им в думата. Очаквани резултати Очакванията са насочени към: • правилна диференциация на звуковете З и С и постигане на ясно и разбира- емо произношение в срички, думи, фрази и изречения; • при четене трябва да се наблюдава безпроблемно преминаване от единия звук към другия; •• формиране на умения за правилна употреба на предлозите с/със и без. ф ормиране на умения за обеззвучаване на звука З в краесловието на думите. Общи характеристики на звуковете З и С Звук С При този звук устните заемат поза „усмивка“, а челюстният ъгъл е много малък. Върхът на езика е до долните резци, гърбът е повдигнат и извит в предната си част. Издишната струя, която се усеща върху ръката, е студена и непрекъсната. Без вибрации на гласните връзки. В акустично отношение С е висок звук. Звук З И при звука З устните заемат поза „усмивка“, а челюстният ъгъл е много малък. Учленението се характеризира с тесен проход, който се образува от пред- ната част на езика и страните на алвеолите. При него вземат участие и гласните 49