УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998 -1999

ИНСТИТУТ ПО ИСТОРИЯ - ПРИЩИНА ШКОДРАН ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998 - 1999 ПРИЩИНА - СОФИЯ, 2020

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Издател: Институт по история - Прищина Главен редактор: Проф. д-р Сабит СЮЛА Рецензенти: Проф. д-р Фрашър ДЕМАЙ Д-р Луан ТЕТАЙ Езиков редактор: Шчипе ДОДА Дизайн: Хекуран КАДОЛИ Преводачи: Антон ПАНЧЕВ Ива ИВАНОВА Юлия АНГЕЛОВА Дарослава ПЕЧИНОВА Лора ИВАНОВА Румяна ПАТРОНСКА 2

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ИНСТИТУТ ПО ИСТОРИЯ - ПРИЩИНА 3

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 4

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 - посвещение - На всички тези невинни души, които се пожертваха в убийствата в Любенич на 25 май 1998 г. и на 1 и 7 април 1999 г. 5

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 6

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Пея с околията на картата на Република Косово1 1 Кадастрална агенция на Косово. 7

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 8

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Предговор към българското издание Преди малко повече от 20 години, на около 60 километра по въздушна линия от западната граница на България, се водеше ожесточена война. В много от случаите едни срещу други на „фронтовата линия” заставаха не две армии или въоръжени групировки, а военни, полицейски и паравоенни сили срещу невъоръжено и беззащитно население. Тази монография, написана от косовския историк Шкодран Имерай, представя няколко такива епизода, случили се в рамките на една година в едно село, разположено в западния край на Косово. Книгата е създадена почти изцяло върху документални извори и тя самата е автентичен източник за трагичните събития, разиграли се по време на войната в Косово. По време на този конфликт имаше десетки случаи на масови убийства и насилия срещу цивилно население, като убийствата и насилията в село Любенич бяха сред най-тежките. Декларациите на оцелелите, на членовете на семействата на жертвите, медицинските доклади на международните патоанатоми разкриват с голяма точност какво се е случило в село Любенич през онези пролетни дни на 1998 и 1999 г., когато сръбските военни и паравоенни сили нападат няколко пъти албанското население и избиват десетки беззащитни мъже, жени, старци и деца. Какво по-голямо доказателство за тези ужасни събития може да се иска от съдебните присъди на Върховния съд в Белград, където 9

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Отделението за военни престъпления осъжда няколко от извършителите на тези тежки престъпления? Дори сръбските власти, които предпочитат да си затварят очите за престъпленията, извършени от режима на Слободан Милошевич през 90-те години на ХХ век в бивша Югославия, е нямало как да пренебрегнат многобройните доказателства и да не осъдят обвиняемите. Преводът на подобен тип документална литература, изследваща и представяща тези трагични събития, е тежък и за самите преводачи, които съпреживяват трагедията на жертвите. Това прави още по-ценна работата на младите преводачи Ива Иванова, Юлия Ангелова, Дарослава Печинова, Лора Иванова и Румяна Патронска, които се справиха блестящо с всеки един аспект от превода. По този начин, те продължиха традицията на студентите от специалност Балканистика във Факултета по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски”, да превеждат книги от албански език и да запознават българските читатели с важни исторически и литературни събития и процеси от западната част на нашия полуостров. Д-р Антон Панчев 10

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Предговор към албанското издание Борбата на Армията за освобождение на Косово в периода 1998-1999 г. е предпоследната фаза за създаването на държавата Косово. Освободителната борба е една от най- кървавите войни, през които преминава албанското население на Косово. В периода 1998-1999 г., сръбските сили в Косово извършват най-тежкия геноцид на Балканите на прага на XXI век. В много села и градове на Косово сръбските полицейски, паравоенни и военни сили извършват тежки форми на геноцид. Сред най-големите убийства, които се извършват срещу невинното албанско население, са убийствата в Любенич, Пея, където на 25 май 1998 г., както и на 1 и 7 април 1999 г., сръбските сили убиват много невинни албанци, включително от малки деца до много възрастни хора. Монографията „Убийствата в Любенич (1998 – 1999)” е една стойностна творба, която може да послужи не само на настоящите, но и на бъдещите поколения. Масовите убийства в Любенич, които се извършват от сръбските сили, се случват в три дни и на различни дати. Първото се извършва на 25 май 1998 г., когато сръбските сили влизат в село Любенич и екзекутират няколко беззащитни албански мъже, като извършват масово убийство на невинни албанци. Второто се извършва на 1 април 1999 г., когато сръбските паравоенни сили влизат насилствено във вътрешността на село Любенич и след това 11

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 влизат в къща по къща, събирайки мъжете и момчетата в центъра на селото. Третото клане се извършва на 7 април 1999 г., когато след прогонването на жителите на село Любенич, след клането, извършено на 1 април, по-голямата част от населението избягва по посока на планините на Любенич. На 7 април, сръбските военни сили убиват десетки невинни албанци, както местни жители, така и други лица. Масовите убийства в Любенич в периода 1998-1999 г. са сред най-тежките събития, които преживяват албанците през тези години, тъй като сръбските сили убиват 80 души от това село, като изгарят и унищожава почти цялото село. Монографията „Убийствата в Любенич (1998 – 1999)” има следната структура: Посвещение, Преговор, Въведение, Първа глава, Втора глава, Трета глава, Четвърта глава, след това част с разказите на оцелелите от масовите убийства в Любенич на 25 май 1998 г. и 1април 1999 г., Снимки на убитите, Заключение, както и Изворите и Литературата. В Първа глава се дават историческите и географските данни за село Любенич, което се намира в района на Пея, като се описва и организацията на началото на борбата за свобода, освобождение и независимост на Косово в периода 1998-1999 г. Една специална част от тази глава е посветена на приноса на жителите на Любенич в борбата за освобождението на Косово. Също така, в тази глава се описват и убийствата, извършени в това населено 12

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 място, както и оцеляването на някои от ранените в клането в Любенич на 1 април 1999 г. Във Втора глава са представени данните за всички тези, които са убити в Любенич през 1999 г., но от които все още не е намерена никаква следа. В Трета глава се предлагат детайлни информации за всички убити в Любенич на 25 май 1998 г. И в Четвърта глава се представят доста данни за всички убити в кланетата, извършени срещу беззащитното албанско население в Любенич на 1 и 7 април 1999 г. Тук се аргументират с факти убийствата на албанци на 1 април 1999 г., когато сръбските сили извършват масови убийства в центъра на селото срещу беззащитното албанско население. По-нататък в тази глава се дават данни и за убитите албанци, местни жители, които са ликвидирани в планините на селото. Също така, в частта, която включва разказите на оцелелите от масовите убийства в Любенич на 25 май 1998 г. и 1 април 1999 г., се публикуват няколко декларации на свидетелите на убийствата това село, които документи се издават за първи път и които са част от Архива на Съвета за защита на правата и свободите на човека (СЗПСЧ) в Пея. В частта Документи и Снимки се публикува за първи път един документ от Върховния съд в Белград, Отделението за военни престъпления, който е свързан с убийствата на 1 април 1999 г. По-нататък в тази част е 13

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 предсатвен със снимки сръбският геноцид, който се извършва срещу беззащитното население на Любенич. След това, в тази монография се дават архивни и библиографски данни. Чрез тази монография се опитвам да аргуменирам с факти и сидетелства един геноцид, който е извършен от сръбските полицейски, паравоенни и военни сили срещу беззащитното албанско население в село Любенич, Пея. По случай издаването на монографията „Убийствата в Любенич (1998 – 1999)” е интересно да се спомене фактът, че тази творба няма за цел да представи в детайли приноса на жителите на селото и дейността на местния щаб на Армията за освобождение на Косово, а цели представянето в детайли на геноцида, който извърши сръбската машина срещу беззащитното албанско население в Любенич през 1998-1999 г. Също така, е интересен за споменаване и фактът, че в рамките на монографията „Убийствата в Любенич (1998 – 1999)” са детайлизирани биографичните данни на убитите в Любенич на 25 май 1998 г. и на 1 и 7 април 1999 г. Добре е известно, че територията на това село е използвана от населението на различни селища като коридор за преминаване на територията на Албания или Черна гора. В периода 1998-1999 г. има и много другилица, които са убити или изчезнали в Любенич и планините на Любенич, които не са от това село, какъвто е случаят с много убити или изчезнали от селата: Бучан, Рашич, Крюешец, Прейлепи 14

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 другиместа. Затова, моята цел е в монографията да се включат само тези лица, които са от Любенич или които са били гости там и които на 25 май 1998 г. или на 1 и 7 април 1999 г. са били подслонени в това село. Макар че съм работил с отдаденост за реализацията на тази творба, съм убеден че може да ми е убегнал някой важен факт, за което очаквам Вашите забележки и предложения, за които бих бил дълбоко благодарен. В края на тази монография бих искал да благодаря на всички жители на село Любенич, Пея, които ме приеха и ми предоставиха много релевантни данни, които са публикувани в тази монография. Също така, искам да отправя специална благодарност и към Съвета за защита на правата и свободите на човека (СЗПСЧ) в Пея, Кадастралната агенция на Косово в Прищина, Ръководството на Ислямската общност на Косово в Прищина, които ми предосатвиха достъп до техните документи, снимки и данни за попълването на тази монография. Благодаря и на моя приятел Фестим Кероли, който беше до мен по времето, когато бях на терен. Моралната подкрепа и поддръжка от моите приятели беше пълна, като в този случай благодаря на Селим Локай, Харун Шабанай, Насер Толай, Валон Ибрахими и Шчипрон Сарамати. Също така, благодаря на всички мои колеги от Института по история в Прищина по случай издаването на тази монография, без да забравям проф. д-р Сабит Сюла – 15

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 главен редактор, рецензентите: проф. д-р Фрашър Демай, д- р Луан Тетай, езиковия редактор д-р Шчипе Дода и графичния дизайнер Хекуран Кадоли. Специалната благодарност за появата на тази монография се дължи на кмета на община Пея, Газменд Мухаджери, който направи възможно издаването на тази творба. Цялата тази работа се реализира благодарение на подкрепата от страна на моето семейство, на което съм благодарен. Авторът 16

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Въведение Идеята за написването на книгата „Убийствата в Любенич (1998-1999)” се роди от факта, че в Косово има много селища, в които са извършвани действия с геноциден характер, затова, смятайки че в село Любенич в района на Пея, в периода 1998-1999 сръбските сили извършват масови убийства срещу местното албанско население, ми се оформи идеята за създаването на тази монография. Увеличаването на натиска от страна на сръбската власт спрямо албанското население в Косово, води и до интензифицирането на движението за свобода и независимост на Косово. Още в края на 80-те години сръбският държавен апарат предприема всякакви мерки за промяната на юридическия статут вКосово, където в много селища се провеждат десетки митинги, на които се отправят призиви за конституционни изменения. В периода 1988-1989 г. в Косово се провеждат много срещи, събрания и конференции, на които се призовава за изменение на Конституцията на Социалистическа република Сърбия, като посредством конституционните изменения, автономните области губят своите компетенции, гарантирани с Конституцията на Социалистическа федеративна република Югославия, одобрена през 1974 г. 17

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Така, в знак на недоволство от конституционните изменения, на 19 февруари 1989 г. около 1300 миньори от Комбината „Трепча”, започват гладна стачка.2 След много събрания, дебати и конференции, на 23 март 1989 г., парламентът на Социалистическата автономна област Косово дава одобрение за измененията на Конституцията на Социалистическа република Сърбия.3 След одобряването на конституционните изменения, което се подкрепя от парламента на Социалистическата автономна област Косово, на 28 март 1989 г. парламентът на Социалистическа република Сърбия официално премахва автономията на Социалистическата автономна област Косово.4 Премахването на автономията на Косово увеличава усилията на албанците в Косово за промяна на статута на Косово в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия. На 2 юли 1990 г. делегатите в парламента на Косово, на едно извънредно събрание, одобряват Конституционната декларация, с която Косово се обявява за независима и 2 Виж по-подробно: Historia e Popullit Shqiptar IV, Akademia e Shkencave të Shqipërisë, Toena, Tiranë, 2009, с. 371. 3 Виж по-подробно: Arkivi i Kosovës (По-нататък: AK), Фонд: Gazeta “Rilindja”, Prishtinë, 24 март 1989, с. 1. 4 Виж по-подробно: Historia e Popullit Shqiptar IV, Akademia e Shkencave të Shqipërisë, Toena, Tiranë, 2009. 18

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 равноправна единица в рамките на Федерацията – Конфедерацията Югославия. Отговорът на делегатите в парламента на Косово, с одобряването на Конституционната декларация от 2 юли 1990 г., срещу премахването на автономията на Косово през март 1989 г., води и до насилствената реакция на органите на Сърбия срещу Косово, съответно срещу институциите на Косово. На 5 юли 1990 г. се предприемат насилствените мерки в Радиото и Телевизията на Прищина (РТП), във вестника на албански език „Рилиндя” и др. След предприемането на насилствените мерки в много институции в периода 1990-1994 г., парламентът на Сърбия затваря и академичните институции на Косово, като: Академията на науките и изкуствата на Косово, Института по история на Косово в Прищина5 и Албаноложкия институт в Прищина. Парламентът и администрацията на Сърбия, в рамките на насилствените мерки, които предприема в изследователските и научните институции в Косово, отива и по-далеч, започвайки предприемането на насилствени мерки в образователните институции, като Прищинския университет, в средните и началните училища. Сръбската 5 Институтът по история на Косово в Прищина е закрит на 30 юли 1990 г. с решение на парламента на Сърбия. Виж по-подробно: 30 vjet të Institutit të Historisë (1967 - 1997), Instituti i Historisë - Prishtinë, Prishtinë, 1997. 19

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 политика е убедена, че начало на съпротивата на албанския народ в Косово стои елитът на албанската интелигенция.6 След одобряването на Конституционната декларация на 2 юли 1990 г., делегатите в парламента на Косово на 7 септември 1990 г., на едно заседание, проведено в град Качаник, приемат Конституция на Република Косово, най-висшият юридически акт на държавата. Периодът 1992-1997 г. обхваща години, когато в Косово се провеждат много големи процеси. Албанците в Косово са убедени, че сръбското насилие и репресия могат да се спрат само със започването на война, която ще бъде последното усилие на албанците в Косово да постигнат реализацията на техните искания за свобода, освобождение и независимост на Косово. През този период в Косово се организира институционалният живот, като нито за момент не се спира работата в образователните, научните, здравните, културните, спортните, информационните и други институции.7 6 Isa Bicaj, 2 korriku dhe 7 shtatori në plan-programet dhe tekstet unike në Kosovë dhe Shqipëri 1993 - 1999, (Доклад от Научния симпозиум „Конституционната декларация и Конституцията от Качаник”, организиран от Института по история - Прищина, проведен в Прищина на 2 юли 2010), с. 1. 7 Академия на науките и изкуствата на Косово, Kosova - vështrim monografik, Prishtinë, 2011, с. 247. 20

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Адем Яшари сред свои бойни другари Организирането на албанците няма да се прекратят. Така, след една нелегална дейност и извършването на много партизански акции, на 28 ноември 1997 г. в Лауш, Скендерай, публично се появява Армията за освобождение на Косово.8 Армията за освобождение на Косово става основният носител на въоръжената борба в Косово. Освободителната борба става един от основните фактори, който прави чувствителен въпроса за Косово на международната арена.9 8 Пак там; Frashër Demaj, Afrim Xhuraj - Jeta dhe vepra, Instituti i Historisë - Prishtinë, Prishtinë, 2009, с. 123. 9 Академия на науките и изкуствата на Косово, Kosova..., цит. произв., с. 247. 21

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 След публичната поява на Армията за освобождение на Косово сръбската държава увеличава и без това голямото количество полиция и войска на територията на Косово. Една голяма група сръбски полицаи и войници между 5 и 7 март 1998 г. обсажда и атакува къщите на семейството на комендант Адем Яшари в Преказ, Скендерай. Борбата и жертвата на семейство Яшари повлиява за включването в редовете на Армията за освобождение на Косово на много момчета и момичета, които отговарят на призива на народа за борба срещу сръбската власт в Косово. След борбата и пожертването на семейство Яшари, ситуацията по сигурността в Косово става много напрегната, след като сръбската войска и полиция разполага контролни пунктове във всяка част на територията на Косово.От друга страна, Армията за освобождение на Косово създава свои щабове почти по цялата територия на Косово и извършва военни акции срещу сръбските сили. И в Пея и околията ситуацията е доста тежка. Сръбската войска увеличава броя на своите войници в казармите в района на Пея, както и в Загърма и в други райони на Дечан. След като войната в Косово взема големи мащаби, западноевропейските държави и Съединените американски щати предприемат действия, за да намерят решение за Косовския въпрос. Първоначално в Белград се изпращат много европейски и американски емисари, които правят опити да намерят решение на войната в Косово. 22

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Така, през октомври 1998 г., президентът на САЩ Бил Клинтън изпраща в Белград за разговори с президента на Сърбия Слободан Милошевич поланик Ричард Холбрук. Посланик Холбрук, след дълги разговори с президента Милошевич, на 13 октомври 1998 г. постига споразумение за позволяването на влизането в Косово на Контролна мисия на ОССЕ, която трябва да бъде съставена от 2000 души и ще има за цел надзора върху сигурността в Косово, като се предвижда да се ръководи от американския посланик Уилям Уокър.10 Контролната мисия на ООСЕ се разполага веднага в Косово. Тя е във всяко място, където има огнища на война. На 15 януари 1999 г., многобройни сръбски военни и полицейски сили влизат в село Речак в района на Щима. След влизането на сръбските войски в Речак са убити по нечовешки начин над 40 невинни албанци. С получаването на информацията, че в Речак сръбските военни и полицейски сили са убили над 40 албанци, веднага на мястото на случката пристигат и наблюдатели на Контролната мисия на ОССЕ начело с американския посланик Уокър. Виждайки, че сръбската войска и полиция са извършили едно масово убийство, посланик Уокър калсифицира клането в Речак като „престъпление срещу човечеството”. След тази декларация посланик Уокър е 10 Пак там, с. 248-249. 23

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 обявен от Сърбия за нежелана персона и на 19 януари 1999 г. Мисията на ОССЕ се принуждава да се оттегли от Косово.11 След оттеглянето на Контролната мисия на ОССЕ, в Косово се увеличава броят на сръбските полицаи и войници. Също така, заедно със сръбската полиция и армия, към Косово тръгват и много сръбски паравоенни групи, които започват прочистване и прогонване на албанците12 от техните къщи и собственост, като ги принуждават насилствено да се оттеглят в посока на Албания, Черна гора и Македония. След засилването на нападенията на сръбската полиция и войска срещу силите на Армията за освобождение на Косово, тези последните, за да повишат своята военна ефикасност, реорганизират своите редици, създавайки оперативни зони. Така се създават: Оперативна зона Дреница, Дукаджини, Пащрику, Лапи и Шала, Неродима и Карадак.13 След провала на всяко решение за прекратяване на войната в Косово и след отказа на Сърбия да подпише Споразумението от Рамбуйе (1999 г.), Северноатлантическият съюз решава да започне въздушни нападения срещу мишени на сръбската войска и полиция.14 11 Пак там, с. 249. 12 Пак там. 13 Пак там. 14 Пак там. 24

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 На 24 март 1999 г., Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана оправомощава генерал Уесли Кларк, Върховен комендант на Обединените сили на НАТО за Европа, да започне военна операция срещу Сърбия. От 24 март 1999 г. до 10 юни 1999 г., 78 дни подред, самолетите на НАТО извършват нападения срещу сръбската военно-полицейска машина. Влизането на войските на НАТО в Косово през 1999 г. Така, след много усилия, Съветът за сигурност на ООН, на заседание 4011, проведено на 10 юни 1999 г., одобрява Резолюция 1244 (1999) и основава Мисията на 25

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 УНМИК, чрез коато ще се администрира цялата територия на Косово.15 След одобряването на Резолюция 1244, НАТО основава военната мисия КФОР16, която мисия навлиза в Косово на 12 юни 1999 г. След започването на навлизането на войските на КФОР в Косово, на 16 юни 1999 г. в Пея и околията влизат италиански части, който ден се отбелязва и като Деня на освобождението на Пея. Накрая, от голям интерес е да се представи фактът, че след 24 март 1999 г., когато започват атаките на НАТО срещу сръбската полиция и войска, по цялата територия на Косово, и особено в Пея и околията, се извършват най- големите убийства на беззащитното албанско население. Има много доказателства, че след 24 март 1999 г. сръбските редовни полицейски и военни сили, както и сръбските паравоенни формации, извършват геноцид срещу албанците. Те убиват, насилват, изгарят трупове ба хората, изгарят къщи и прогонват много албанци от тяхната собственост. 15 За първи Главен администратор на Косово се назначава Серджу Виерия ди Мело от Бразилия, той служи в Косово като шеф на УНМИК от 11 юни 1999 г.до 14 юли 1999 г. 16 Първият командващ на мироопазващите сили на КФОР е бригаден генерал Майк Джаксън, който служи в Косово е периода 12 юни 1999 г. – 8 октомври 1999 г. 26

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Всичко това е аргументирано и от самите сръбски органи, по-точно от Върховния съд в Белград, Отделението за военни престъпления, което през 2014 г. осъжда една голяма група сръбски войници и паравоенни, които през 1999 г. извършват геноцид срещу невинни албанци в селата Любенич, Чюшк, Захач и Павлан в района на Пея.17 17 Съдебно решение K-Po2 номер 48/10, Върховен съд в Белград, Отделение за военни престъпления. 27

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 28

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ПЪРВА ГЛАВА ЛЮБЕНИЧ, ОТ УБИЙСТВА КЪМ УБИЙСТВА 29

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 30

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 ЛЮБЕНИЧ – КРАТЪК ОБЗОР Географско разположение Община Пея e разположена в западната част на Косово и съответно в северозападната част на Метохийската котловина.18 Град Пея е разположен в долината на р. Печка Бистрица. Той е ограден от Албанските Алпи и заедно с останалата част от Метохийската котловина се разпростира между 45 и 50 градуса северна географска ширина и между 42 и 53 градуса източна географска дължина.19 Печкият окръг и околностите му лежат върху неогенна алувиална тераса на 505 – 520 м надморска височина.20 Град Пея е заобиколен от планини, които представляват неделима част от динамичния масив, обхващащ Западните Балкани. Сред най-високите върхове на територията на Пея са Коправнику (2460 м), Мали Жлеп (2352 м), Хайла (2461 м), Мокра (1932 м), Гури и Куч21 18 Община Пея, Дирекция за защита и спасяване (По-нататък: KP, DMSH), Документ: Оценката на заплахата за община Пея, с. 5. 19 KP, DMSH, Оценката на заплахата за община Пея, с. 5. 20 KP, DMSH, Оценката на заплахата за община Пея, с. 5. 21 Става дума за Руговските планини. 31

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 (2522 м), връх Виелакут (2012 м), Пеклена, връх Хасани и др.22 Исторически данни за с. Любенич Село Любенич23 е част от община Пея и се намира на около 6 км на юг от град Пея. Любенич за пръв път се споменава като селище през 1330 г. в хрисовул от Дечанския манастир. В този документ той се споменава с името Люболики.24 Любенич също се споменава и в османски документи. Според данни от данъчния регистър на Шкодренския санджак от 1485 г. в Любенич има 27 къщи. В този документ са записани и следните данни: бащини 3, ергени 2, вдовици 2, испендже 787, чували пшеница 11 330, чували ръж 12 240, чували ечемик и други 26 416, чували 22 KP, DMSH, Дирекцията за защита и спасяване, Оценката на заплахата за община Пея, с. 6.  Както на територията на Метохийската котловина, така и в Пея, климатът е умереноконтинентален с елементи на средизмноморски. Виж още: KP, DMSH, Оценката на заплахата за община Пея, с. 6. 23 Когато започва войната в Косово, в с. Любенич има около 160 къщи, когато в селото са живели и 12 сръбско-черногорски семейства и 4 ромски семейства. Виж още: Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: Декларация на свидетеля Ибър (Дем) Бушати. 24 Jusuf Osmani, Vendbanimet e Kosovës - Peja dhe Deçani, nr. 11, Prishtinë, 2004, с. 143. 32

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 просо 120, боб 9, чували орехи 1 20, (такса върху) плодовете 10, гроздев сок 90 1800, лозя: количество 80 1600, (такса върху) зеленчуците 16, (такса върху) казани 40, такса върху сеното 135, (такса върху) дървесината 54, (такса върху) пчелите 15, жълъди 20, лен 80, спанак и лук 8, сливи 6, (от свине) 17, ниябет и бад-и хава 30.25 Принос на село Любенич в Освободителната война (1998-1999) Печкото село Любенич е едно от селищата в Косово, допринесли много в борбата на албанския народ за свобода и независимост от сръбските окупатори. С началото на войната на фронта между военните сили на албанската Армия за освобождение на Косово и сръбските полицейски, военни и паравоенни сили през март 1998 г., в много части на Косово, както и в Любенич, множество млади хора започват да се отзовават на военния призив. 25 Виж по-подробно: Defteri i Regjistrimit të Sanxhakut të Shkodër i vitit 1485, Tiranë, 1974, с. 316. Любенич според документа на Дефтера на регистрацията на Шкодренския санджак от 1485 г., вижда се че е в границите на тимара на Евренос, син на Ахмед Бей. Виж по-подробно: Defteri i Regjistrimit të Sanxhakut të Shkodrës i vitit 1485, nr. 68, Tiranë, 1974, с. 316. 33

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Шпътим (Сахит) Боби (1974-1998) Жителите на Любенич допринасят много във войната за освобождение на Косово през 1998 и 1999 г., като служат с чест за освобождението на Косово. На 11 септември 1998 г. борецът за свобода Шпътим Боби26 от Любенич е убит, докато защитава 26 ШПЪТИМ БОБИ, роден на 21 юни 1974 г. в с. Любенич, общ. Пея, от баща Сахит и майка Нуше. Завършил начално училище в с. Раушич, общ. Пея, а средно – в гимназията „Братя Фрашъри“ в Дечани. В началото на май 1998 г. Шпътим се присъединява към Армията за освобождение на Косово. Участва в Битката при Лоджа през юли 1998 г. и в отбраната на с. Лук в общ. Дечани. Бил е забележителен и много способен войник. Задно с войниците Джеват Сейфияй от Глоджани и Дечани загиват геройски на полето на честта на 11 септември 1998 г. в битка срещу сърбите на тройната граница между Косово, Албания и Черна гора, близо до мястото, наречено Богиче. От 11 септември 1998 г. телата на Шпътим Боби и Садри Вишай липсват и не се знае какво се е 34

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 родината си в ожесточена битка срещу сръбските сили в Богиче. Мехмет (Ук) Укшинай (1927-1998) случило с тях, докато останките на Джеват Сейфияй са намерени и погребани в родното му село. Той оставя баща си Сахит, майка си Нуше, братята си Гъзим и Лулзим и сестра си Мирлинда. Виж по-подробно: Данните са взети от писмената декларация на Лулзим (Сахит) Боби, дадена на автора на 20 февруари 2015 г. 35

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Дервиш (Мет) Аличкай (1919-1998) Сръбските военни части убиват в Любенич и Мехмет Укшинай27 на 29 май 1998 г., последван от Дервиш Аличкай28 на 24 юли 1998 г. 27 МЕХМЕТ УКШИНАЙ, роден през 1927 г. в с. Любенич, общ. Пея, от баща Ук и майка Аймона. Начално училище е посещавал в Раушич. Убит е на 29 май 1998 г. близо до къщата си. След като е убит от сърбите, тялото му е изгорено. Умира в родното си село Любенич. Оставя жена си Беджизаре, синовете си Агим, Зенел, Джеват и Енвер, както и дъщерите си Мехрин и Зюрафет. Виж още: Данните са взети от писмената декларация на Ментор Укшинай, дадена на автора на 1 март 2015, с. 1-2. 28 ДЕРВИШ АЛИЧКАЙ, роден на 15 юли 1919 г. в с. Любенич, общ. Пея, от баща Мет и майка Непа. Завършил е четвърти клас на основното училище в Горни Стрелц, общ. Дечани. Убит е на 24 юли 1998 г. в Любенич. Погребан е в Любенич. Оставя съпругата си Шкурта, синовете си Хюсен, Халил и Шпенд и дъщеря си Непа. Виж още: Данните са взети от писмената декларация на Халил (Дервиш) Аличкай, дадена на автора на 1 март 2015, с. 1-2. 36

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Във връзка с този случай е нужно да се спомене също така момичето Ганимете (Риза) Шабанай29, която умира на 10 август 1999 г., като попада на мина в с. Любенич. Ганимете (Риза) Шабанай (1972-1999) 29 ГАНИМЕТЕ ШАБАНАЙ, родена на 19 март 1972 г. в с. Любенич, общ. Пея, от баща Риза и майка Нифа. Начално училище завършва в с. Раушич, общ. Пея, учи две години в средното училище „Братята Фрашъри” в Дечани и още две години в Медижинското Средно Училище в Митровица. През 1990 г., докато е ученичка в средното училище, става жертва на отравяне. Умира трагично на 10 август 1999 г. в с. Любенич, като попада на мина. Погребан е в гробището в Любенич. Оставя баща си Риза, майка си Нифа, братята си Ахмет и Исмет и сестра с Зюрафет. Виж още: Данните са взети от писмената декларация на Нифа Шабанай 1 март 2015, с. 1-2. 37

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Масовото убийство в Любенич на 25 май 1998 г. Краят на месец май 1998 г. бележи фазата, в която множество млади мъже и жени се присъединяват към Армията за освобождение на Косово. Те осъществяват немалко победи срещу сръбските части, а последните отвръщат с нападения срещу беззащитното албанско население в почти всички краища на Косово, включително и в Печката община и околията. Намирайки се на главния път между Дечани и Пея, с. Любенич попада под контрола на сръбското правителство. Една от основните причини за силния интерес от страна на сръбските части да навлязат в селото, е това, че в него живеят и няколко сръбски семейства, заселили се по тези места по време на Аграрната реформа между 1918 и 1941 г. В понеделник, 25 май 1998 г., в 13:15 ч. от сръбския военен лагер в печкото село Загерма започва обстрел с артилерийски огън в посока на с. Сука, Заблачи, което разделя община Пея от община Дечани.30 След обстрела на с. Сука, Заблачи от страна на сръбските части, от гр. Пея към с. Любенич поема голям сръбски полицейски конвой.31 30 Заявено от Незир Яхмуратай пред автора на 9 март 2015 г.; Заявено от Екрем (Муса) Яхмуратай пред автора на 9 март 2015 г. 31 Заявено от Екрем (Муса) Яхмуратай пред автора на 9 март 2015 г. 38

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Първоначално една част от сръбските полицаи спират край пътя към Укшин, откъдето, след като разчистват терена, поемат в посока на дъбовата гора, като минават през полетата и стигат до вътрешността на селото.32 Около 13:30 ч. сръбски полицейски отряди, след многобройни опити навлизат в с. Любенич. След като претърсва почти цялото село, Деян Стойкович33, начело на един от сръбските полицейски отряди, заедно с четирима неизвестни членове, влиза в къшата на Муса Яхмуратай, където живее и семейството на Шабан Яхмуратай. След като влиза в къщата, полицейския отряд нарежда всички мъже да излязат на двора. Те биват претърсени, след което, ескортирани от двама сръбски полицаи, поемат към пътя Пея – Дечани. След известно време сръбските полицаи освобождават албанците, които се връщат в селото и отново срещат Деян Стойкович заедно с още двама-трима други полицаи.34 32 Заявено от Незир Яхмуратай пред автора на 9 март 2015 г.; Заявено от Екрем (Муса) Яхмуратай пред автора на 9 март 2015 г. 33 Деян Стойкович е идентифициран от Екрем (Муса) Яхмуратай. 34 Архива на Съвета за защита на правата и свободите на човека (По- нататък: Архив на СЗПСЧ в Пея), Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: Окръжната прокуратура в Пея, Наказателно дело, Пея, 28 март 2002, с. 1-2. 39

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 По време на прогонването на населението на село Любенич през 1998 г. Деян Стойкович заедно с полицаите са забелязани до къщата на Садик Бериша, която по-късно запалват. След това сръбските части напускат селото.35 Също така на 25 май 1998 г. са запалени къщите на Емруш Аличкай, Джемайл Хускай, Али Зогай, Рам Хускай, Дин Шоши и Адем Бушати.36 35 Пак там. 36 Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: До прокурор от Международния наказателен трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, Пея, 30 юли 2000, с. 5. 40

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Други сръбски полицейски отряди, след като пребиват членовете на семейство Яхмуратай, се отправят към къщата на семейство Хамзай. Там мъжете от семейството са събрани, пребити и принудени да се съблекат.37 Веднага след оттеглянето на сръбските части, хората от селото отиват в къщата на семейство Хамзай. Там те намират екзекутираните цивилни жители Башким Хамзай, Брахим Хамзай, Дервиш Хамзай, Гани Хамзай, Хаджи Гогай38, Хюсен Алимехай (убит на няколко метра от къщата си), Имер Хамзай, Рифат Хамзай и Зеч Хамзай, както и тежко ранените цивилни Незир (Салих) Яхмуратай39, Луан (Имер) Хамзай и Ардешир (Мехмет) Гогай от Дечани, който е бил посетител на Любенич.40 37 Виж още: Архив на Института по история - Прищина (По-нататък: АИИП), Фонд: Убийствата в Любенич, 1998-1999, Досие: Декларации на свидетелите на убийствата в Любенич, 1998 - 1999. 38 Той е от Дечани, но в момента на убийствата е гост на сем. Хускай в с. Любенич. 39 Незир (Салих) Яхмуратай е началник на селото от 1992 г. 40 Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: До Окръжната прокуратура в Пея, Наказателно дело, Пея, 28 март 2002, с. 1-2. 41

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Незир Яхмуратай Ардешир Гогай След като сръбските полицейски части убиват осем мъже, раняват няколко други и напускат селото, Фадил Алимехай от Любенич успява да направи първите снимки на убитите в селото.41 41 Виж още: АИИП, Фонд: Убийствата в Любенич, 1998-1999, Досие: Декларации на свидетелите на убийствата в Любенич, 1998 - 1999. 42

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Рам (Исуф) Харадинай (1914-1998) След убийството на невинните албанци в къщата на семейство Хамзай, една част от жителите на Любенич успяват да избягат от селото. Така, в резултат на липсата на храна, умира старецът Рам Харадинай.42 42 Пак там.  РАМ ХАРАДИНАЙ, роден на 21 юли 1914 г. в с. Любенич, общ. Пея, от баща Исуф и майка Тима. Посещава начално училище в с. Горни Стрелц, общ. Дечани. Умира в края на м. май 1998 г. Погребан е в родното си село на 30 май 1998 г. Виж още: АИИП, Фонд: Убийствата в Любенич, 1998-1999, Досие: Декларации на свидетелите на убийствата в Любенич, 1998 - 1999. 43

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Масовото убийство в Любенич на 1 април 1999 г. При засилването на атаките от страна на Армията за освобождение на Косово и НАТО, сръбските военни отряди и полицейските части започват да търпят значителни загуби както на хора, така и на военна техника, след което започват да изпращат и паравоенни отряди на различни групировки към фронтовете. В паравоенните групи, които представляват незаконни полицейски и военни организации, се включват и млади сърби с криминално минало. Една от паравоенните групи е тази на Небойша Минич, която извършва геноцид в селата Любенич, Чюшк, Павлан и Захач.43 43 Съд. решение K-Po2 numër 48/10, от Върховния съд в Белград, Отдел за военни престъпления 44

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Сръбското паравоенно поделение „Чакалите” В четвъртък, 1 април 1999 г., около 7 часа сутринта, многобройни сръбски полицейски, военни и паравоенни части обсаждат и нападат с. Любенич. По-късно те постепенно навлизат във вътрешността на селото.44 44 Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: До прокурор от Международния наказателен трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, Пея, 30 юли 2000, с. 1. 45

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 След като сръбските части обсаждат почти цялото село, те бавно започват да установяват контрол и върху пътищата.45 Тук е интересно да се отбележи, че сръбските части носят различни униформи и различни оръжия.46 Тогава те започват къща по къща да гонят жителите на селото от домовете им. Докато ги пребиват, ограбват и заплашват с убийство, те ги принуждават да напуснат домовете си и ги събират в центъра на селото, на няколко метра от джамията. Докато извеждат мъжете от с. Любенич от домовете им и ги събират, сръбските части убиват Адем Бушатин и Яшар Хамзай на две различни места.47 Всички жители са принудени да се съберат в центъра на селото. На няколко метра от центъра, в къщата на Мухамет Шоши, една сръбска паравоенна група отделя мъжете от техните семейства и от останалите жители на с. Любенич и насила ги отвежда към пътя за Дечани.48 45 Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: До прокурор от Международния наказателен трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, Пея, 30 юли 2000, с.1. 46 Пак там. 47 Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: Декларация на свидетеля Демуш (Реджа) Укшинай. 48 Съдебен акт K-Po2 номер 48/10, Върховен съд в Белград, Отделението за военни престъпления. 46

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Отделянето на мъжете от техните жени и деца е последвано от жестоко пребиване, а сред останалите жители цари силна тревога. Има случаи, в които сърбите извеждат мъже от къщите им, но след това ги отделят от останалите събрани мъже. Такъв е случаят на Амруш Укшинай, Джемайл Хускай и на Дервиш Сумай.49 След като претърсват почти цялото село и извеждат беззащитните жители от къщите им, някои от сръбските паравоенни, които се намират близо до отделените мъже, започват да провокират албанските цивилни. Той се обърна към тълпата с думите: „Къде са вашите НАТО и АОК да ви защитават, сега ще видите.“50 От тълпата се обажда Адем Харадинай и моли да вземе думата. Когато му позволено да говори, той се обръща към сръбските паравоенни с тези думи: „В това село живеем албанци, сърби и други и не се помни да е имало каквито и да е караници и неразбирателства“51 и веднага след като Адем изрича тези думи, един от паравоенните го пита: „Кой 49 Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: Декларация на свидетеля Амруш (Азлан) Укшинай; Декларация на свидетеля Джемайл (Рустем) Хускай и Декларация на свидетеля Дервиш (Селман) Сумай. 50 Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: Декларация на свидетеля Демуш (Реджа) Укшинай и Декларация на свидетеля Ибър (Дем) Бушати. 51 Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: Декларация на свидетеля Гани (Дем) Бушати. 47

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 изгори къщите в селото?“ Адем му отговаря: „Тези къщи ги изгори сръбската полиция на 25 май 1998 г.“, а след това сръбският паравоенен казва: „Няма сръбска полиция, това е армията на Аркан“ и веднага след това застрелва Адем Харадинай с автомат.52 След екзекуцията на Адем Харадинай Ук Бушати посяга с ръка към паравоенния, за да го избута53, в опит да оправдае думите на Адем, но сръбският паравоенен стреля по него и го убива.54 След убийството на Адем Харадинай и Ук Бушати сръбската паравоенна групировка, водена от Небойша Миничи, започва да стреля по тълпата. В стрелбата сръбските паравоенни убиват редица жители и посетители на с. Любенич. Също така тежко ранени са Бесим Хускай, Демуш Укшинай, Гани Бушати, Исуф Авдулахай, Маджун Алимехай, Садик Бериша, Садик Яхмуратай, Шефчет Боби и Джевдет Аличкай.55 52 Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: Декларация на свидетеля Демуш (Реджа) Укшинай и Декларация на свидетеля Шабан (Садик) Яхмуратай. 53 Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: Декларация на свидетеля Демуш (Реджа) Укшинай. 54 Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: Декларация на свидетеля Бесим (Бечир) Хускай. 55 Съдебен акт K-Po2 номер 48/10, Върховен съд в Белград, Отделението за военни престъпления. 48

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 След стрелбата, която продължава няколко минути, всички мъже се намерели лежащи на земята, някои мъртви, а някои ранени. Има случаи, в които ранените са се опитвали да станат и са молели за помощ, но биват екзекутирани. След 1 април 1999 г., след извеждането на жителите на селото от къщите им сръбските части упражняват огромно насилие върху останалите в селото жени, мъже и деца и в резултат на бруталния побой Риза (Мет) Шабанай остава парализиран. 56 56 Архив на СЗПСЧ в Пея, Досие: Сръбските престъпления в Любенич 1998 - 1999, Документ: До прокурор от Международния наказателен трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, Пея, 30 юли 2000, с. 2. 49

Шкодран ИМЕРАЙ УБИЙСТВАТА В ЛЮБЕНИЧ 1998-1999 Джамията в Любенич понася щети по време на Войната в Косово (1998-1999) Масовото убийство в планините край Любенич, 7 април 1999 г. След масовото убийство в Любенич на 1 април 1999 г. една голяма част от населението бяга към планините край Любенич. Заедно с избягалите жители на Любенич, към планините се отправят и много други албанци, които използват пътеките в планините край селото, за да напуснат Косово. 50