Ти - Животът

книга трета Ти - Животът 101 Тежкото изпитание на промяната Всяко нещо, което се проявява в околната среда, е нещо, което е неутрално, но има причина да се прояви точно в тази реалност. Ако запазите положителното си отношение към него и има- те търпение да го изследвате, ще узнаете, че точно от това се нуждаете, за да се придвижите до следващото стъпало на собствения ви избор. Тогава вече ще се отнасяте с него по положителен начин и ще може да извлечете положителен ефект. Задайте си въпроса: Коя е причината да не се отнеса предварително по този начин? Независимо как изглежда или как е възникнало, независи- мо от мненията за това нещо, то все пак е в моята реалност по определена причина. И щом го има, не е ли най-добре да го изследвам? Щом е положително отношението, то и резултатът ще е такъв, независимо какво се случва. Каквото и да е, независимо как изглежда, останете с положителна настройка, за да го изслед- вате с положителен фокус и резултат. Щом се е появило, значи е било нужно. Някои неща може да изглеждат невъзможни, защото не е настъпило времето да ги усетите, защото е необходимо преди това да научите нещо друго. Тогава, когато търсеното нещо се появи, ще е възможно по- добре да го оцените и използвате. Не отричайте и не отхвърляйте, защото щом е при вас, то значи ви е нужно. Не обвинявайте и не псувайте, просто променете отношението и изследвайте, за да разберете защо е във вашата реалност. Упражнение: Всичко, което се случва в реалността ви, е подходящо точно за вас и точно за реалността и те- мата, която сте избрали да изследвате. Няма нищо излишно. За да променяте начина, по който ситуациите се проявяват, е необходимо да изследвате всяка от тях в двете им полярности. Да сте изследвали всяка полярност, при това многократно, за да я познавате добре. Ако припозна- ете като своя (да ви допада и харесва) дадена ситуация, вие няма и не можете да научите това, което е нужно да научите. Необходимо е да изучите и нейната противоположност. Творенето започва с приемането на реалността, която вече сте сътворили. От една страна тази реалност

1 0 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! вече не е възможно да се повтори. От друга, всяко нещо, което се проявява само по себе си, е неутрално, но вие му придавате полярности. И за да не го опознавате половинчато, е добре да изучите и позитивните, и негативните му характеристики. Всяко преживяно събитие, ситуация или емоционално състояние вече го съдържате в себе си и е невъзможно да го творите, защото е невъзможно да го повторите. Единственият начин да се твори от този момент, е като излезе- те извън рамките на вече познатото, изпробваното и преживяното. Разширете диапазона на търсене спрямо всички обстоятелства и всички ситуации в живота си. Вижте разпростираща се вълна от енергия, излизаща от вас и преминаваща през всички ситуации в живота ви – минали, настоящи и бъдещи – така, както светлината преминава през кинолентата и ви прожектира филм. Преминавайки през всички ситуации, вълната (светлината) ги прави неутрални – като прочетен вестник отпреди три месеца. Почувствайте вдъхновението от факта, че вие в този миг правите категоричен Избор да сте положителна личност. Усетете тръпката, че вече имате резултат. Попийте въодушевлението, че го можете. Надъхайте се и се изпълнете с това усеща- не. Представете си как тялото ви сияе с ярка синьо-бяла светлина. Нека тази енергия избухне под формата на разширяваща се вълна, разпростираща се с посока вън от вас до безкрайност. Вълната трансформира всяка една неутрална ситуация – минала, настояща или бъдеща – в по- ложителна. Запомнете, ситуациите не е нужно да изглеждат различни на повърхността си. Сега, без всякакво съмнение, всяка ситуация, в която се озовавате, е изпълнена с положителната ви енергия. А точно сега вие сте в центъра на безкрайния потенциал от положителна енергия. Къ- дето и да отиде тази положителна енергия, тя е само ваша и е налична. Това е един Безкраен Потенциал на Източник, който сте вие. Всеки елемент, всяко събитие от миналото, настоящето или бъдещето, поглъща честотите, които са му необходими, и отразява онзи спектър от честоти, които не са му нужни. Така Творението отразява самите вас – по своя индивидуален и уникален начин, чрез своята специфична честота. Честотите, които не са нужни някъде (защото вече са налични и са достатъчни), се връщат към вас. Това вече не е пълният диапазон, който сте излъ- чили, а само част от него, но това не го прави негативен или отрицателен…

книга трета Ти - Животът 103 Всички състояния, които са подобни на съмнението, гнева, контрола, липсата на отговор- ност, глезенето, плача, безсилието, мъката и тъгата (и още каквото се досетите като често- тен диапазон), могат да се определят като доверие в негативна реалност. Така творите негативна реалност, защото там сте си дали и фокуса, и доверието. Търсите, наблюдавате и вниманието ви е фокусирано върху това да откриете заплашителни за вас или страшни, болезнени ситуации. Мо- зъкът работи интензивно да открива начини за справяне с тази обстановка. Търсят се варианти за обезсилване на негативните състояния и събития. Но за да бъдат обезсилени, е нужно първо да бъдат открити. И така фокусът остава върху тези нежелани от вас резултати, които предпо- читате да бъдат отречени и премахнати, или като краен вариант – поне контролирани. Вие сте негативно настроени, отричащи и недоволни. Тази енергия избухва под формата на разширява- ща се вълна, разпростираща с посока вън от вас до безкрайност. А точно сега вие сте в центъра на този безкраен потенциал от енергия. Където и да отиде тази енергия, тя е само ваша и е на- лична. Това е един Безкраен Потенциал на Източник, който сте самите вие. Всеки елемент, всяко събитие от миналото, настоящето или бъдещето, поглъща излъчените от вас честоти, ако са му необходими, и отразява онзи спектър от честоти, които не са му нужни. Редно е да се отбележи, че всеки елемент ще поглъща онова, което липсва в неговия честотен диапазон. Така вие ще го заредите с негативната енергия, която сте излъчили. Тогава и реалността ви става негативна. Ако изберете да използвате същата сила на доверие и излъчване, и я проектирате в положи- телно състояние, то вие се превръщате в Твореца на тази позитивна реалност. Извод: Източникът няма отношение към излъчването. Той подкрепя и завихря най-силната енергия, която сме избрали да излъчим. Каквото излъчим, това се разпростира до безкрайност и проявените с тази енергия елементи ще са наситени точно с този диапазон. Когато ние из- лъчим отново тези честоти, точно те се отразяват към нас. Елементът е наситен с това и няма нужда от него. Така всяко нещо в околната среда се явява наше отражение – с малки отклоне- ния, леко различно от самите нас, но така или иначе, то отразява самите нас. Затова е нужно да се замислим и изследваме обстойно паралелната си реалност – какво в нея ни допада и какво

1 0 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! не. Онова, което не ни харесва, е необходимо да променим в себе си, и тогава целият сътворен от нас свят се променя като отражение на нашата промяна. Излиза, че самите ние се явяваме отражения на отраженията, които творим. Така онова, което ние отразяваме, също е нещото, което ни идва в повече вътре в нас. Ако излъченото от собст- вените ни отражения съвпада с честоти, които притежаваме, те ни идват в повече (не могат да се повторят, защото са преживени) и имаме желание (създаваме си фокус, постоянен избор) да го отхвърлим, отречем и отделим. Всъщност това, което „ни идва в повече“, е онова, което вече сме преживели. Желанието да отхвърлим е, защото интуитивно осъзнаваме, че преживяното от нас вече не може да се повтори. Но тук идва и навикът да отхвърляме изобщо. Така спираме да осъществяваме и връз- ка с Източника, който сме. Затова, ако ние сме излъчили гняв, то той, променен частично, се връща към нас, ние го променяме и отразява- ме, частично изкривен към останалите, и... така до безкрай. Каквото посееш, това и ще жънеш… В същото време: Брашно назаем, тъп- кано се връща… А целият ни свят е вза- имодействие (в-заем-действие). Така посятото, се усилва и връща към нас. И ние сме тези, които можем да направим категоричен избор да го променим.

книга трета Ти - Животът 105 Процес ТРАНСМУТАЦИЯ Всяка опитност е записана в определени връзки, невронни пътеки в мозъка, или дори в опре- делен ъгъл на вероятностно взаимодействие (сцепление). ДНК е лентова програма-носител на информация, която е събирателна функция на „р+ поле” с определени уникални честотни гра- ници. Сформирано като междупространствено, това поле има индивидуални характеристики (събирателни сами по себе си), но в същото време съдържа и общи параметри (честотни порта- ли, принципи и правила) с други такива полета. Това е поле на индивидуално ограничена ин- формация – за дадена тема, която се изследва - и заложени кодове за разгръщане и разширяване на диапазона. Програмата ДНК дава „инструкции“ така, че заданието да бъде изследвано по-ця- лостно, но и оказва влияние върху „управлението“, „условията“ и „придадените значения“ на са- мите взаимодействия. Споменаването, че ДНК е лентова, следва да уточни, че тук не става дума за линеен процес, а за квантово-енергиен принцип на смесване на вихрови потоци в линейното усещане за време и пространство в сфера от вероятности. Говорим за суперпозиция на честот- но-енергийни водовъртежи, които създават определена зона на ограничение със зададени чес- тотни параметри, определени от темата и смесени с преживяната опитност на индивида, при- даденото значение, както и емоционалните вибрации. Това значи, че ако ограничителната зона (филтрирана част, филтриран диапазон) липсва, енергийните взаимодействия стават еднакво вероятно възможни и безкрайни, но тогава би следвало и да изчезва илюзията за отделеност и определеност. На практика това означава, че по време на сън, медитация, регресия, ченълинг, кома, смърт и т.н., квантовото състояние на това смесване на информация предизвик- ва сложни сюжети от вероятности без ограничение. Казано иначе, в тези състояния умре- ли и живи, възможно и невъзможно, реално и нереално заедно присъстват в едновремие, като преливат едно в друго. Така сънищата, регресиите и всички подобни виртуални възможности са паралелни реалности извън честотната зона на онова, което сме приели за „реално“, с което сме „свикнали“, защото точно там, на изборната граница, сме поставили своите убеждения-филтри.

1 0 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Всичко е информация, но когато говорим за проявление от „материален тип“, това е смесване на два потока - информацията от вероятността за съществуване (Потенциал) и втори поток - от квантово смесената ДНК, която е вече „р+ поле” на пожеланата (сътворена чрез „р+ поле”) околна среда и преживяната реалност (опитност и възприемане) в едновремието на Тук и Сега... Науката приема, че мозъкът е център на съзнанието, но това е изкривено и непълно разби- ране на процеса на смесване. Мозъкът е триизмерен плеър, синхронизиращ квантуваната ДНК (филтри, емоции, опитност и категоризация под формата на придадено значение - условно, това е ЛИО), общите принципи и правила за проявление и движение на енергията (условно, това е ЕЛГО), както и общата база за съществуване от информационното поле – Потенциал (ус- ловно, това е трансмутация). ДНК е приемник на информация за избрано индивидуално огра- ничение, в което да се преобразува информацията като електромагнитни сигнали, които да бъ-

книга трета Ти - Животът 107 дат възприети на „материално“ ниво – ограничен честотен диапазон, приет за изследване на пожеланата тема. Трилиони хроматинови форми (бъкиболи, фулерени) на ДНК работят заедно – да преобразуват и презаписват милиарди пъти в секунда промените, получени вследствие на определени взаимодействия с реалността (ЕЛГО). Затова ДНК „знае“ преди взаимодействието. ДНК е обединен, синхронизиран, избран диапазон - Ум на Източника, притежаващ информация за смесените в обща суперпозиция жизнена енергия (трансмутация), автоматичните правила и закони (дишане, кръвоносна система, гравитация и т.н. - ЕЛГО), честотите от околната реалност и резултатът от начина на приемане на взаимодействията с тази реалност (ЛИО). Това е смесва- не на акта на мислене от Източника (избор) с обърнатата с хастара наопаки негова полярност на „р+ поле” на жизнената енергия. И е въпрос на Избор, на Фокус да се определи характерът на резултантната вероятност от взаимодействието. Самият резултат е преживяването на сътво- ряваната от индивида действителност, което се определя като Път в Живота. Буквата Ж като символ означава, че това са възможните вероятности (във всички посоки), които се наслагват/ събират (буквата и) в и от енергията на Всичко, което Е. Ж – вероятности за избор; И - събрани, насложени и смесени в едно; В – вътре в самия Потенциал; ОТ – от обърнатия с хастара наопаки Потенциал, който е пак същият Потенциал. Така живот (Ж-И-В-ОТ) означава преживяване на вероятности чрез избор на тема, чиито вероятности са в и от самия Потенциал… Забележка с размишление: Системите ЕЛГО, ЛИО и Трансмутация са триединство, което не може да се раздели. То е взаимообвързано в цялостното единение и едновремие на Всичко, кое- то Е. Това е светата троица, която осъществява и проявява съществуването изобщо и никоя от тези три системи не функционира, ако липсва която и да е от тях. Така числата се превръщат във вихрови енергийни потоци. Те вече не са количествено измерение, а вихрови торнада, които се смесват и интерферират едно с друго. Материята става вълново уравнение на Шрьодингер, при което квантовите частици са пакети от квантови амплитуди на вероятността, разпространява- щи се в пространството и времето. На практика уравнението на Шрьодингер показва начина, по който един невидим обект (вероятностна информация) се превръща във видим (материя), и как

1 0 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! по естествен път става невидим отново (материята изчезва и се превръща в информация, част от Потенциала). Така математикът показва как преживяваме „материализираната“ от нас паралел- на реалност, която миг след това изчезва. Уравнението на Шрьодингер е симетрично по отноше- ние на времето, но частта от пространството, в която се локализира частица, се „размива” само след 10-42 сек. Тя (частицата) се трансформира в „облак от вероятности“. С течение на времето се знае все по-малко за местоположението на тази частица, а вероятността да се „появи“, където и да е като място, нараства. Това поведение, като характеристика на „материята“, е аналогично на увеличаването на ентропията (хаоса) на голя- ма система, описана от Втория закон на термо- динамиката. Това означава, че дадена вероят- ност като паралелна реалност само за миг (10- 42 сек) може да се превърне в материя и след това да изчезне отново (за 10-42 сек) в хаоса на размитата информация. По този начин, кадър след кадър, се проявява развитието на цялата паралелна реалност, в която самите ние се явя- ваме и творци, и елементи на Всичко, което Е! Системата ЛИО е същата „размитост“ на облаци вероятни взаимодействия между ви- димо и невидимо, между емоции и паралелна реалност, които са пакети от квантови ампли- туди на вероятността, разпространяващи се в индивидуалното пространство и време на ИЗБОР-а на съществуващата вече „материал- ност“ (холограма), която предопределя, но и е зависима от системите ЕЛГО и Трансмутация.

книга трета Ти - Животът 109 Трите стъпки в развитието предопределят не просто излизането от личната зона на ком- форт, а и излизане от общата (егрегорна) зона на комфорт. Защото излизането от личната може да се окаже егрегорен егоцентризъм. За даден индивид една ситуация може да се явява излиза- не от зоната на комфорт/проблем, но като цяло да е егоцентрична и да обслужва удоволствието на егрегорната (в рамките на егрегора). При целия този процес грешката, която се допуска, е фа- ктът, че вместо да се търси единяване като Източник-Холограма-Глобална отговорност (Тран- смутация-ЛИО-ЕЛГО), вътрешно в рамките на разбирането на индивида, те биват разделяни. А те са ЕДНО ЦЯЛО С ТРИ СЪСТОЯНИЯ, които преливат едно в друго. Понеже състоянието ТРАН- СМУТАЦИЯ е мигновено, говорим за ДВЕ ВИДИМИ СЪСТОЯНИЯ. Третото го пропускаме, защото остава невидимо. Осъзнатото преживяване е концепция - как в Живота да се види преливането и единението на трите състояния, както и взаимната обвързаност на Всичко, което Е! Да се осъзнае, че всеки и всичко е едновременно, че няма отвън и отвътре, че не съществува реално разделение аз и другите. Всеки е и Източникът, и Холограмата, и Отговорността на Избора, който да пре- живее – и Пътят, и Източникът, и Животът... В този план на разсъждение, ето я и практиката: 1. Имам идея какво желая. 2. Правя я достатъчно дълго време, за да опозная идеята си добре, като приемам и двете ѝ полярности. Така мога да я разгледам и изследвам от различни ъгли и аспекти, за да получа резултат, който да е от полза за всички. Нужно е да видя множество нейни отражения-варианти, да ги изследвам, и докато го правя, ще опознавам и преживявам в цялост самата идея. Осъзна- ването правя, за да изследвам, като преживявам, дава смисъла на съществуването. Тук може да има резултати, които не предпочитам, но и те са крачка към успеха. Сам определям дали да про- меня отношението си към получения резултат или да го запазя. Ако нещо не ми допада – правя ново действие и изследвам резултата, като го преживявам. 3. В процеса на правене се разбира и осъзнава, че страшното, неизвестното и непознато са удоволствие, което не съм си позволявал да изпитвам досега. Дори напротив – създавал

1 1 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! съм си убеждения, че е страшно, че е лошо и т.н. Всъщност правенето и глаголенето в непозна- тото е ново щастие, което не бих изпитал, ако липсва действието. Това е правене извън зоната на познатото, извън зоната на комфорт. Правенето за всичко извън теб е щастие, което прежи- вяваме, когато навлизаме в красотата на непознатото. 1. Една ИДЕЯ - две „видими“ състояния (съмнение и вяра; необходим е ИЗБОР). Ако нямаш избор, всичко остава вероятност. Нужна е категоричност в изборите (ИЛИ – ИЛИ, или 0 (не съ- ществува) - или 1 (съществува), или правя - или не, и т.н.). Всички състояния, които са в честотния диапазон на съмнение, гняв, контрол, липса на от- говорност, глезене, плач, безсилие, мъка и тъга (и още каквото се досетите като честотен диа- пазон), могат да се определят като доверие в негативна реалност (състояние 0 – изолиране и спиране на потока от енергия – липса на съществуване). Вълнение, страст, тре- пет, предстартово напре- жение, сценична треска - енергията, която възниква, когато индивидът е в резонанс с Източника. Това е инфор- мационен импулс от енергия, който предизвиква в индиви- да желание за действие в оп- ределена посока. Възбудата, страстта и вълнението са като компас за действие в посоката на Източника. При наличие на последователност и постоян- ство, следването на тази енер-

книга трета Ти - Животът 111 гия осъществява проявление на желанията в синхрон и съответствие с Истинската същност. Ако свободната воля на индивида е обратна като посока на това вълнение, на тази енергия, резултат отново има, но индивидът е нещастен, не е в синхрон с енергията на Източника. Тогава се проявяват и преживяват и т.нар. негативни състояния. Да помислим за минута: Добре е да анализираме с категоричност понятия и дефиниции, които сме приели, за да направим категоричен избор. Разбиране – ментален, вероятен из- бор за действие според индивидуални- те предпочитания от наличните опции на опитност и филтрация на индивида. Разбирането не е действие. За да се ма- териализира и прояви определен резул- тат, е необходимо действие. Действието и разбирането могат да се разминават. Преценка е желание за обезсилване на нежелан резултат. Препоръката е да се действа според желанието за опреде- лен резултат, без да е предизвикан стре- меж към обезсилване на нежеланите ре- зултати. Ако стремежът е към обезсил- ване на нежелани резултати, се предиз- виква състояние на съпротива и отричане, което води до обратни резултати от предпочетените. Съмнение - съмнението е доверие в нежелания резултат или в неподходящата реалност. До- верието не се учи или развива, не се дава или взема. Всеки индивид на 100% е сигурен и се базира на нещо. Доверието е просто фокус върху желан резултат или реалност, а не върху про- тивоположното на нея. Както при преценката, ако стремежът е към обезсилване на нежелани

1 1 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! резултати, се предизвиква състояние на съпротива и отричане, което води до обратни резулта- ти от предпочетените. Неуспех – отказ от постигането на желания резултат или реалност. Това означава, че инди- видът се отказва от желания резултат или реалност, вярвайки в убеждението, че те са невъз- можни. Докато няма отказ от намерението, няма провал и неуспех. Докато има следване на же- ланото, всичко, абсолютно всеки резултат, е стъпало към успеха. Нежеланият резултат се явява опитност, която е добре да не се повтаря. Казано иначе, този който търси и не се спре в своето търсене, той винаги намира… онова, което търси. 2. ПРАВЕНЕ (идва след избора или-или). Тъй като тук говорим за един фотон - две състоя- ния, лесно можем да осъзнаем, че мързелът е правене, творене в посока, обратна на желаната. Аз така или иначе правя, но в едното състояние е в желаната, а в другото състояние - в нежеланата от мен посока. Отлагане, отричане, неприемане, страх, съпротива и т.н. са все ПРАВЕНЕ в неже- ланото - в посока, обратна на желаното. Стремежът за обезсилване на нежеланите резултати води до същото (състояние 0 – изолиране и спиране на потока от енергия, липса на съществу- ване). След разсъждение се стига до извода, че е пъти по-добре да правим непрекъснато, като „сортираме“ резултатите в съответните графи – грешка, която няма да повтарям, и творене, в чиято посока ще продължавам да работя и търся версии. Първо правя – после мисля. Правя, виждам резултат, анализирам и правя следващото стъпало към успеха… Да помислим за минута: Добре е да анализираме с категоричност понятия и дефиниции, които сме приели, за да направим категоричен избор. Опитам, опитвам се – означава липса на действие. Това е илюзията на индивида, че има желание за нещо, без да съществува действие за самото нещо. Така държите като резервен ва- риант винаги една врата отворена за отказ. Думата “опитам” предполага питане, затворено в ограничен кръг от отговори (о) – о-питам. Това е вярата, че НЕ се търси постигане и правене, а само ограничено питане, на което отговорът е дотам ограничен, че действието за него е без-

книга трета Ти - Животът 113 смислено. Така опитвам се е категоричното желание да се бездейства, да липсва творене. Тук има съществен момент – при липса на желание да се твори, съществуването става безсмисле- но. Опитвам се представлява категорична заявка за несъществуване - пълно саморазрушение и самоунищожение. Щом има проявление и съществуване, винаги е наличен и резултат от това съществуване – нови проявления и ново творене. Ако личността отказва да твори, то тя е по- желала да саморазруши това, което всъщност е. Това е „творене“ в областта на разрушаването. Когато съществува нещо или някой, то от него винаги, винаги има смисъл. Така творенето съ- ществува в два аспекта – творене на проявление и творене на унищожение, които преливат едно в друго. Преценката е предвиждане и обезсилване на нежелани резултати. Фокусът на мислене и анализ пада върху нежеланите резултати. Следователно стремежът е към тези резултати. При- чината за това е, че: - от една страна - тялото се настройва за обезсилване, елиминиране, унищожение (агресия и рушене) - от друга страна - изборът е, че нежеланите резултати е нужно да се открият. Както мозъ- кът, така и тялото се фокусират върху това да бъдат открити точно такива резултати. Ако има желани резултати, те се пропускат, защото няма зададен критерий и фокус да бъдат открити. Да се прави и действа според желанието за определен резултат, е вярното решение за пра- вене. Идеята е да видим какво желаем да постигнем и да търсим варианти за тази реализация. Колкото повече варианти откриваме практически, толкова по-ясно разбираме кои са и стъпки- те за правене. Тогава липсва стремеж към обезсилване на нежеланите резултати. 3. ПОСТОЯНСТВО В ПРАВЕНЕТО – изисква отново избор – продължителността в правенето го превръща в удоволствие (навик), когато е пожелано. Продължителността в правенето го пре- връща в АГОНИЯ (като се прави импулсно - всеки път се започва отново, отначало и с насилие върху себе си). Пример за последното са диетите, които никой няма желание да спазва, но така

1 1 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! или иначе прави. • Щом превърна дадено действие или утвърждение в навик, започват да ми идват следва- щите идеи - как да го подобря, разширя и допълня (връщам се към идеята от т. 1). • Ако го превърна в агония, започвам да страдам, да се мъча, да се колебая, да се чувст- вам жертва - това е разширяване на избраната посока (агония). Това разширяване води до нови идеи относно самата агония, т.е. пак отивам към точка 1 и цикълът се затваря. ИЗВОД: Когато се променят изборите, се променя и резултатът – паралелната реалност, коя- то се твори. Тук, в този извод е редно да се отбележи, че филтрите и действията на даден инди- вид си остават същите, променя се само посоката, в която се прилагат и реализират тези усилия. Това води като следствие до промяна на придаденото значение и емоцията: - Ако до момента сте правили нещо, за да имате резултат за себе си и сте се чувствали по- стоянно използвани и жертва, то независимо от резултата, сте се приемали за нещастни. Източ- никът няма отношение към излъчването. Той подкрепя и завихря най-силната енергия, която сме избрали да излъчим. Каквото излъчим, това се разпростира до безкрайност и проявените с тази енергия елементи ще са наситени точно с този диапазон. Когато ние излъчим отново тези честоти, точно те се отразяват към нас. Елементът е наситен с това и няма нужда от него. Така всяко нещо в околната среда се явява наше отражение – с малки отклонения, леко различно от самите нас, но така или иначе, то отразява самите нас. Затова е нужно да се замислим и изслед- ваме обстойно паралелната си реалност – какво в нея ни допада и какво не. Онова, което не ни харесва, е необходимо да променим в себе си. Тогава целият сътворен от нас свят се променя като отражение на нашата промяна. - При смяна на избора (посоката се обръща в правя за другите) правите същото нещо, но за да има резултат за всички отражения. Тогава се усещате постоянно вдъхновени Творци и независимо от резултата, изпитвате щастие. Вълнение, страст, трепет, вдъхновение – това е енергията, която възниква, когато индивидът е в посоката на Източника – вън от себе си. Това е информационен импулс, който предизвиква в индивида желание за действие в тази посока.

книга трета Ти - Животът 115 Възбудата, страстта и вълнението са като индикатор за верността на това действие. При нали- чие на последователност и постоянство, следването на тази енергия осъществява проявление на желанията в синхрон и съответствие с Истинската същност. Да помислим за минута: Защо убежденията (филтрите) се „обръщат“ срещу нас? Източникът няма отношение към излъчването, което разпръскваме около нас, за да проявим среда по наш образ и подобие. Той подкрепя и завихря най-силната енергия, която сме избрали да излъчим. Каквото излъчим, това се разпростира до безкрайност. Проявените с тази енергия елементи (това си е нашето р+ поле) са наситени точно с този диапазон от честоти. Когато отно- во са излъчени тези честоти, елементът, който няма нужда повече от тези вибрации, ги отразява вън от себе си. Така в околната среда се явяват честотите, които вече се съдържат в който и да е елемент – с малки отклонения, леко различно от самите нас, но така или иначе, отразяващи самите нас. Ако не се замислим и не изследваме обстойно паралелната си реалност, или пък из- следваме само едната половинка, ще решим, че това са просто характеристики на средата. Онова, което ние отразяваме като честоти и диапазон, също е нещо, което ни идва в повече вътре в нас. Ако средата съвпада с честоти, които притежаваме, то ние вече сме ги преживели. Преживяното не може да бъде повторено и имаме желание (създаваме си фокус, постоянен избор) да го от- хвърлим, отречем и отделим. Всъщност това, което „ни идва в повече“, е онова, което вече сме преживели. „Инстинктът“ да отхвърлим е интуитивното (от Източника) осъзнаване, че преживяното от нас няма и не е възможно да се повтори. Практикувайки тази схема посто- янно и продължително, я превръщаме в навик – неосъзнато поведение да отричаме, спорим, кон- тролираме и т.н. изобщо. Този изграден модел предаваме и на другите. Моделът става „правило“ за цялата планета. Тогава започваме да говорим, че филтрите са се „обърнали“ срещу нас. Реал- ността става враждебна, а ние самите – все по-агресивни. И това продължава, докато продължи- телното „упорстване“ в тази посока не задейства ефекта на Казимир (слепване на решетките), което води до смяна и на холограмата, и на паралелната реалност, изградена по този модел. Ако сте се научили да виждате и приемате полярностите, промяната на избора става лесно.

1 1 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Тогава цялата реалност се променя. Същите филтри, които са ни „пречили“, започват да „ра- ботят“ за нас и да ни подпомагат в адаптацията и приемането на самата среда. Тази реалност започва да ни харесва и ефектът на Казимир не се задейства. Точно обратното – ние се вдъхно- вяваме от усвоените филтри и търсим възможности да разгърнем още техния диапазон. *** На практика излиза, че самото пространство се явява функция на трептене в три основни състояния – между нищото (състояние 0) и съществувам (състояние 1, което е две състояния на практика). Състояние 1 е едновременно възможност да избера кадър от безкрайно същест- вуващите (виртуално съществуващо състояние „-1“) и избраният от мен кадър, който е вече факт (действително състояние „+1“). Математическият вариант, изобразяващ този модел, се нарича хиперсфера. Тя представлява набор от точки на постоянно разстояние от дадена точ- ка, наречена неин център, но изборът на център и радиус са семейство свързани вероятности (виртуално съществуващо състояние „-1“ и действително състояние „+1“), наречено случайно търсене. Терминът „хиперсфера“ е въведен от Дънкан Сомървил в дискусията му за модели за неевклидовата геометрия*. В посочения случай имаме три центъра (един основен – Нищо - и два допълнителни – „-1“ и „+1“) с по три честотни координати, които определят 9-честотно елиптично ограничение на проявлението. Случайното търсене е възможността за поява или из- чезване на вероятни елементи в обема на „виртуална елиптична хиперсфера с неопределен, но индивидуален размер“. Така всеки акт на мислене, всеки избор, категорично намерение или вдъхновение „рисува“ кадър с фиксирани параметри на горепосочените честотни характерис- тики. Така всеки миг изборът определя „виртуална ограничена област с избран индивидуален размер“. Характерното за елиптичната геометрия е, че всички успоредни линиите се прибли- жават една към друга и накрая се пресичат в един център. Като следствие, всички успоредни равнини и пространства се събират в една точка (Източник). Въз основа на парадокса на близнаците (Айнщайн) се стига до извода, че Нищото съдържа

книга трета Ти - Животът 117 *Неевклидова геометрия е термин, обединяващ хиперболичната и елиптичната геометрия, които се разграничават от ев- клидовата геометрия. Основната разлика между евклидовата и неевклидовата геометрия е естеството на успоредните прави. В евклидовата геометрия, ако са дадени права l и точка A, нележаща на l, то през A може да се прекара само една права, успоредна на l. В хиперболичната геометрия съществуват безброй много прави през A, успоредни на l, а в елиптичната геометрия не съ- ществуват паралелни прави. Друг начин да се опишат разликите между тези геометрии е следният: Нека са дадени две прави в една двумерна повърх- ност, които са перпендикулярни на трета права. В евклидовата и хиперболичната геометрия тези две прави са успоредни. В евклидовата геометрия обаче тези две прави остават на еднакво разстояние една от друга, докато в хиперболичната геометрия те се отдалечават една от друга, увеличавайки разстоянието помежду си с отдалечаването от точката на пресичане с общия перпендикуляр. В елиптичната геометрия линиите се приближават една към друга и накрая се пресичат – следователно в ели- птичната геометрия не съществуват успоредни линии. Докато евклидовата геометрия (наречена така на гръцкия математик Евклид) включва едни от най-старите познати ма- тематически възгледи, неевклидовите геометрии не са били широко признати до XIX век. Дебатът, който накрая довежда до откриването на неевклидовите геометрии, започва с написването на евклидовите „Елементи“. В „Елементите“ Евклид започва с ограничен брой допускания (пет аксиоми и пет постулата) и се стреми да докаже всички останали резултати (теореми) в труда. Най-известният от постулатите често е наричан „пети постулат на Евклид“ или просто „постулат за успоредността“ и в оригиналната си формулировка гласи: „Ако една права линия пада върху две прави линии така, че вътрешните ъгли от едната страна са заедно по-малки от два прави ъгъла, то правите линии, ако се продължат безкрайно, се срещат от страната, от която ъглите са по-малки от два прави ъгъла.“ Други математици са измислили по-прости форми на това свойство (вж. „постулат за успоредността“ за еквивалентни съж- дения). Независимо от формата на постулата обаче, той винаги се оказва по-сложен от останалите постулати на Евклид (като например „Между две точки може да се прекара права линия“). *Книгата на новозеландския професор Дънкан Сомървил „Въведение в геометрията на N измерения“ от 1929 г. е един от най-съществените трудове по многомерна геометрия за първата половина на XX век. Другите два значими труда от този период са „Четиримерна геометрия“ на Хенри Паркър Манинг и „Правилни политопи“ на Харолд Коксетер. Самото понятие „равнина“ в многомерната геометрия се обобщава по следния модел: равнина е такова множество от точ- ки, което заедно с всеки две свои точки, съдържа и правата, минаваща през тях. В този смисъл цялото пространство също е и „равнина“. За да се прецизира дефиницията, се добавя и следното условие: Ако дадена равнина е дефинирана върху множество от m+1 точки, но не и върху някое негово подмножество от m или по-малко точки, то равнината се нарича m-мерна равнина (или за краткост, m-равнина; среща се и терминът хиперравнина). Така точката се разглежда като 0-равнина, правата като 1-равнина, традиционно равнината си е по дефиниция двумерна, а тримерното пространство се разглежда като 3-равнина. По аналогия, дадено пространство се нарича n-мерно, ако то е n-равнина. По този начин за определянето на n-мерно евклидово пространство, n>3, достатъчно е да се добави аксиомата: пространството съдържа n-равнина. Така, сфера с повече от един център, се нарича хиперсфера.

1 1 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! цялата информация. Това е един безкраен потенциал от вероятни възможности, като никоя от тях не е реализирана. В този вакуум времето тече с безкрайна скорост, самата информация е в пълен покой и е в едновремието на вечния миг Тук и Сега. Когато е наличен акт на мислене, се проявява импулс на движение в информационното поле, „губи“ се част от енергията при са- мото движение и като следствие от Закона за запазване на енергията, тази „загубена“ енергия се излъчва като светлина. Това е светлина, която идва, която се проявява от Нищото - светлина- та, дошла сама от себе си (екс- перимент на институт Чалмърс за високочестотни вибрации във вакуум). Появата на самата светлина е в едновремие с ней- ната противоположност (тъм- нината), но веднъж появила се, тя се проявява като двойка фо- тони с противоположно върте- не (спин). Двойката фотони се появява от Нищото и проявява Светлината – енергийно наличен обект от две противоположни състояния - виртуално същест- вуващо състояние „-1“ и дейст- вително избрано състояние „+1“. Състояния, които само илюзор- но са противоположни, защото

книга трета Ти - Животът 119 те си взаимодействат, преливат едно в друго и оформят общ проявен цялостен, единен обект, състоящ се от преливащи в себе си противоположности. За да съществува нещо, което и да е то, е нужно да може да се самоопредели, т.е. да е състоящо се от полярни характеристики, които да могат да са сравними. По този начин всеки обект може да се самоопредели. Извод: Всяко съществуване съдържа в себе си и своята противоположност. Иначе не е въз- можно да съществува, не може да се самоопредели. При наличие на акт на мислене се проявяват и полярностите на този акт. Това означава, че щом има движение, вече има и две противоположности (движение в противоположни посоки). 1. Появява се движение, което честотно е различно от състоянието „покой“. По този начин се предопределя и наличието на нов „обект“ (състояние) - на пространство… Самото движение е обвързано с появата на пространство. Координатите на това пространство са честоти, различни от покоя, т.е. това е „нулево“ трептене на изначалния избор. 2. Наличието на движение предопределя и „промяна“ на безкрайната скорост на времето (мигът Тук и Сега), което води честотни вибрации „време“. Времето и пространството остават взаимообвързани с функцията движение, която пък е следствие от информация, която не е в покой. Това е честотно трептене, „разтеглящо мига Тук и Сега в протяжност, наречена време… 3. Цялата информация на Нищото вече изглежда не-Цяла. Поради загубата на самата ин- формация (това е енергия – 1bit = 3.10-21J), вече е налично ограничено информационно поле с определени честотни координати – двойка фотони с различен поляритет –f и +f, които „разтег- лят“ времето и пространството на Нищото в пространствено-времеви континуум - проявява се „съществуване“ на „обект“, който изцяло се определя от параметрите на собствените му поляр- ности в преливащата му индивидуална единност. Извод: Като индивидуална единност всеки обект се смята за цялостен и съвършен. Щом съ- ществува, то той е изграден от условни полярности, които преливат една в друга. Самото съ- ществуване е взаимообвързано с „разтеглянето“ на пространство-времето, появата на светлина и движение. Всичко това се случва в единение и едновремие на момента Тук и Сега. Актът на

1 2 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! мислене е винаги на енерго-информационното поле. Ограниченото поле само „филтрира“ акта на мислене на Източника, за да преживее определено незнание в определена, изградена от него среда, наречена реалност. Самият акт на мислене създава предпоставките за проявление, среда и преживяване – създават се „статични кадри на реалност“, които се „изследват“, създавайки илюзията за движение и пространство-време. Тези елементи са взаимообвързани и който и да е от тях не може да съществува без останалите… В геометричен план възможният вариант за модела, посочен по-горе, е хиперсферата. Тя представлява набор от точки в постоянно разстояние от дадена точка, наречена неин център (ядро). Изборът на център и радиус са „единеното семейство“ на цялостния обект от свързани вероятности, наречено случайно търсене и избора, който е направен като намерение за „ре- ализиране на следващ кадър“. Така имаме три центъра с по три честотни координати, които оп- ределят 9-честотно ограничение (пространство) на проявлението. Случайното търсене е въз- можността за поява или изчезване на вероятни възможности за избор, свързани с вече напра- вения избор. В обема на „виртуалната сфера с неопределен, но индивидуален размер“ даден индивидуален избор е вече направен. Около тази схема на избора се появяват „допълнителни“ вероятности, които вече са ограничени от полето (ограничението) на вече направения избор. Така всеки избор (акт на мислене) „рисува“ кадър с фиксирани параметри на горепосочените честотни характеристики. Така всеки избор (акт на мислене) определя „виртуална ограничена област с избран индивидуален размер“. Двете състояния (-0 и +0), трептящи с различна честотна фаза, са двете полярни състояния на един и същ акт на мислене. Те създават ограничено поле (зона), в която енергията се задържа. Полярните състояния преливат едно в друго, защото „деленето“ на противоположности е услов- но. От една страна (нека да е енергия вариант 1, която дотук бе разгледана) тези две състояния интерферират помежду си и образуват дифракционна решетка - подобна на геврек „бутилка на Клайн“, която прилича на тороид, но е усукан вътре в себе си и се обръща с хастара наопаки. Това е подробно описано в книгата Ти – Източникът. От друга страна (нека да е енергия вариант 2)

книга трета Ти - Животът 121 двете състояния се явяват трептящ резонатор – между избрана и неизбрана вероятност. Енергия вариант 2 Избраната вероятност („+“ или „-“ на фигурата) се фокусира плътно около центъра си и става плюсов (одобрен от гледна точка на избиращия) фактор. Така избраният център става гравита- ционно по-концентриран и по-плътен. Той се явява ядро, основа, база за последващи избори при изследването. Неизбраната вероятност (отрицателна от гледна точка на избиращия) се явява свързана с избора полярност, която е вероятно възможна, но не и фокусирана и избрана. Тъй като такива неизбрани вероятности има безкрайно много, те остават като облак от „отрицателни“ ве- роятности около избраното ядро. Така се оформя атом: ядро, представляващо избор, който вече е направен, и облак от електрони, съответстващи като възможни вероятности, но неизбрани. При промяна на избора, електронът се превръща в ядро, а бившето ядро се присъединява към облака от вероятности, които са неизбрани – става част от информационното поле на Източни- ка. Превръща се в преживян факт, който никога повече няма да се повтори по същия начин. Причината за това е, че се изследват неизследваните области на незнание. Всяко изследвано се превръща в преживяно знание, в изследвано. То става част от знанието и вече не е незнание (следователно и не може да бъде повторено). Това отговаря и на версията на Амрит Сорли и не- говия екип при изследване на АПР-парадокса и реалността (подробности след стр. 203).

1 2 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е!

книга трета Ти - Животът 123 Процес ЕЛГО Обща схема В процеса Трансмутация се изяснява, че всеки акт на мислене (Цялото е Ум. Светът е мен- тален) е излизане от покоя (Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира). Самият акт на мислене е движение. Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето. Информа- цията „изостава“ при движението акт на мислене. На практика цялата информация е налична и постоянно Е в Потенциала. При движение с голяма скорост „изостаналата“ информация не из- чезва, а се трансформира в енергия – светлина, гравитация и т.н. Този процес е наблюдаван като експеримент най-напред в института Чалмърс: От нищото се отделят двойка фотони с противо- положно въртене (вакуумни флуктуации). Поради голямата гравитация, отделената енергия се „огъва навътре към себе си“, през Източника, от който е излъчена. Там вече е налично гравита- ционно-защитно поле. Енергията дифрактира като при наличие на преграда (защитно поле) и се обръща с „хастара наопаки“. В резултат на движение се появяват полярности, а енергията се „обръща“ . Енергията и информацията е една (Каквото горе, това и долу), а актът на мислене се явява импулс, създаващ ограничено защитно поле, което „изрязва“ честотен диапазон, съдър- жащ избран (свързан с избора) обем информация. Актът на мислене е следствие на избора, но е и самият избор – това е приведена в движение информация (енергия, проявена като гравита- ция и светлина), която дифрактира през избраното от самата нея ограничение. „Дифрактира- лият акт“ се „обръща с хастара наопаки“ и реализира две полярности на едно и също състояние. Актът на мислене е избор, а полярностите са вярвам в избора (1, или става) – съмнявам се в избора (0, или не става). Като цяло „фигурата“ на целия импулс с проявената реализация на полярности е бутилка на Клайн. Между центровете на полярностите се появява сила на отблъс- кване (ефект на Хонг Танг) и те разтеглят пространство-времето на Потенциалното Тук и Сега на Източника. Нищото се разтегля в индивидуално пространство-време, което е „затворено“ в

1 2 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! избран диапазон - ограничение. Въртящите се в различни посоки състояния на фотона оформят самостоятелни отделни „центрове-полярности“, защото самите те вече са изградени от поляр- ности (като ден и нощ, които са резултат от въртенето на Земята около оста ѝ). Едно и също задание от един и същ Източник реализира и проявява полярности, които са индивидуални, но като цяло са две състояния на обща функция. (Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противополож- ностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.) Загубата на информация предопределя „граница за защита“ и лимитиране на информацията в известен диапазон (зона на комфорт/проблем). В тази зона е дефиниран заложеният чрез акта на мислене избор. В допълнение с оформените „самостоятелни отделни полярности“, се образу- ва хиперсфера – разтегленото от този индивидуален избор пространство-време. Ограничаване- то на информацията в тази хиперсфера не спира енергията, а просто я „обръща“ временно, като така проявява холограми и тяхната околна среда (в съответствие с избора). Първоначалният импулс, който е само в една посока - „вън“ от Потенциала на Нищото - се трансформира в „раз- личен“ (противоположен) „дифрактирал поток“ в обратна посока – навътре към себе си и към изходната си точка – Източника. (Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надяс- но е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява.) Трансмутацията обхваща всички вероятни резултати от акта на мислене - самият избор, кой- то е център, в който вярвам (полярност +) и не вярвам (полярност -) едновременно. По този на- чин, в този момент, тези три центъра оформят хиперсфера – всеки център с по три вибрационни координати. Хиперсфера се явява ограничено, защитно поле с 9 вълнови потока енергия, като направление – общо 9 изначални честоти на проявлението. В избраното ограничение (изборът, задачата, която се изследва) сферичното лъчение на двойка фотони обикаля около центъра Нищо, но и извън него. Това са различните по фаза и вър-

книга трета Ти - Животът 125 тене (спин) състояния на фотона - полярности (различни фази - вярвам и се съмнявам в избора си по различен начин). Колкото по-голяма е разликата между фазите, толкова по-голямо е раз- далечаването между центровете на полярностите (ефект на Хонг Танг). Сферите, образувани от фотоните, се раздалечават от центъра (Нищото) и разтеглят честотно пространство-времето. Приемат се като самостоятелни отделни полярности на едно и също задание (акт на мислене - избор) с един и същ Източник. Колкото по-приемащ е актът на мислене (т.е. колкото по-готов съм да приема неизвестното и непознатото за възможно), толкова по-голяма е разликата във фазите на двете състояния (на фотона) и съответно по-голям е диаметърът на хиперсферата. По-големият диаметър (d) определя по-големи възможности на избора и на индивида, но е свързано и с необходимостта от повече работа (по-голям периметър Р за изследване): Р π = ------- d В ограничението - сферата, която е приета за из- следване (мисия на съществуването, но и индивиду- ално разтегленото пространство-време), всеки акт на мислене, както и всяко действие, сформира сто- ящи вълни в рамките на ограничението, което е из- брано. Това определя общи принципи (ЕЛГО) на „по- ведение, проявление и съществуване“, валидни за който и да е елемент от Всичко, което Е! Излъчените (акт на мислене) вълни достигат до ограничението, което е избрано, и се отразяват от него. Ако в този процес въртенето (спинът) на един електрон е било надясно, то в момента на отражение се „обръща“ – превръща се в огледално отражение на първоначалното (виж фигурата). Електронът се завърта наляво, а траекторията на неговото движение става огледална на първоначалната. Така се образуват полярности.

1 2 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Стремежът към… нещо (каквото и да е) се проявява едновременно със своята полярност - както на стремежа, така и на самото нещо (каквото и да е). Електронът е един, но в рамките на ограничението има две едновременни състояния – дясно въртене и синя траектория (опре- делено като вяра, например), и отразеното - ляво въртене и червена траектория (определено като съмнение). Това са две състояния на един и същ електрон (двойка електрон-позитрон), получени в строго определено индивидуално ограничение, с конкретно уникално разтегляне на пространство-времето. И двата електрона са еднакво вероятни „облаци“ и са в едновремие. Затова фокусът, върху която и да е вероятност, определя характера на резултата. Резултат ВИ- НАГИ ИМА в рамките на тази сфера и в полето на това ограничение. Фокусът е гравитационният избор, около който съществува и конкретна насоченост и действие. Сформира се поредица от приемствени избори, които „проявяват“ пожелания резултат. Пожеланият резултат е нова двойка фотони, които оформят ново ограничение с индивидуал- ни характеристики и пространство-време. Този процес е фрактален и безкраен… Доколкото постоянната стояща вълна е „привързана“ към някаква точка от пространството, нейното положение в пространството е възможно само на разстояние, равно на полупериода на вълната. С други думи, положението на постоянните вълни е строго дискретно (скокообразно, на нива). Затова, за да се премести лъчението (дадена стояща вълна) в пространството, е необ- ходимо да се приложи някакво усилие (да се направи избор, комбиниран с действие), тъй като самите вълни могат да „прескачат“ участък в пространството, само ако това разстояние е не по-малко от полупериода на вълната. Затова и Изборът и правенето на ситуация, в която няма опитност, изглежда „труден“. Всъщност е въпрос на усилие да се „достигне“ до съ- ответната точка на „привързаност“. Следователно електрон и π-електрон (позитрон) са от една страна постоянни вълни, а от друга страна - защитена, ограничена в определено пространство зона. Затова те притежават гравитация (от една страна) и свойството да се съпротивляват (ограничават в определен диаметър) на придвижването на енергията (от друга страна). Тези две свойства определят

книга трета Ти - Животът 127 затворената в това поле информация, която е избрана, има „тежест“. Тази тежест или плътност на енергията се определя като маса на защитен (избран) обект, т.е. – материя… С други думи, материята е двойка фотони, получени в резултат от акт на мислене. Тези фото- ни са с „обратни“ полярности и генерират стоящи вълни (кръстосана енергия), перпендикуляр- но на тяхната взаимна връзка. Скаларните вълни, които са резултат от този определен фокус на намерение (акт на мислене), оформят зона (поле на ограничение) на задържане на определено количество информация. В рамките на ограничението имаме определена съпротива и „непро- пускане“ на енергията, както и наличие на привличане (гравитация). Този вид информация, за- държана в поле от относително постоянни „бази“ на скаларни вълни, наричаме материя. Мисъл и покой, енергия и материя, невидимо и видимо са едно и също нещо – енергия на избора. Относително „постоянните бази“ са точките, които като маркери задават определени пра- вила и принципи на съществуване и развитие на всеки вихров поток от скаларни вълни, появил се в рамките на вече избрано ограничение: Числото πаз, свързано с индивидуалния диаметър на ограничение dаз, което е избрано да се преживее като Път (това е периметъра Раз на окръжност с диаметър dаз), неперовото число е, поредицата на Фибоначи, скоростта на светлината и на гравитацията, златно сечение φ и т.н. са принципите на сътворяване на определено поле на ограничението - съответно като фактори на ротацията (π), фактор на хармонията (φ) и на развитието (e). Това са правилата и принципите на ЕЛГО за проявление на дифракционната решетка и решетката на реалността. Когато се инте- грират и маркерите на егрегора (колективната договореност, колективното несъзнавано, или ноосфера) за преживяването на определената реалност като глобална матрица, се оформя и об- щата съвкупност от автоматизирани процеси, които проявената холограма да има заложени в себе си. Причината за това е, че е необходимо преживяването да е свързано с творене и изследва- не на околната среда, а не с мисленето за това колко е гравитацията или с каква скорост е нужно да се движи кръвта в дадено тяло, за да доставя необходимите хранителни вещества и кислород.

1 2 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Самите маркери на егрегора представляват „базите“ на относителна постоянност на скаларните вълни р+ (протонно поле). Може да се запитаме как например да се разглежда поредицата на Фи- боначи – 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34 и т.н.? Нулата е Нищото, което след акт на мислене се „представя“ като ЕПР (електронно-позитронен резонатор или фотонен резонатор) с две полярности с еднаква вероятност – 1, 1. Следва кръстосаното излъчване от този резонатор на скаларни вълни, които са перпендикулярни на трептящия резонатор. Така се получават две енергии, перпендикулярни една на друга, които оформят триизмерно пространство. Това е хиперсферата с три координати с по три честоти. Тази система става „стабилна“, когато се вземе предвид пълният набор вероятности в самата система – вероятностите 00-01-10-11. Този модел е стабилна самопроявяваща се, са- мозареждаща се и саморазвиваща се структура, която притежава един импулс (акт на мислене, избор) като ядро и пълен набор облак от вероятности, които са съответстващи на това ядро. В този пентаграмен модел всяко следващо число от редицата на Фибоначи описва и следва, като надгражда и еволюира себе си, ползвайки вече съществуващото. В този модел на развитие на Всичко, което Е, нищо не се повтаря, а единствено се надгражда, независимо от ци- кличния кръговрат при трептенето на резонатора. Нищото твори, развива се и надгражда, разгръ- ща до безкрайност само Себе си, създавайки елементи от Всичко, което Е. Тези елементи създават отражения (по свой образ и подобие), които да творят сами свои отражения, и така нататък. Проявлението на нещо не се заключава в това, че в твоята реалност някъде нещо се случва. Нищо не се случва никъде. Проявлението е резултат от настройките на индивидуалните вибра- ции (филтри и честотен диапазон) с такава честота, че творящият ги да наблюдава и възприе- ма това, което е било там, но настройките са били такива, че да изглежда невидимо. Всяка мисъл и всеки елемент, който е наблюдаван в индивидуалната реалност, винаги е бил там. Потенци- алът на всичко и всеки присъства в енергията на Всичко, което Е, но ограничението виж- да само това, което е избрало. Виждат се само подобните вибрационни нива. Видимостта е в диапазон максимум от 1 до 1,13 пъти от изборната граница на съзнанието, вън от границата, която в този миг е приета за „таван“.

книга трета Ти - Животът 129 Проявлението представлява процеса на изменение на вибрациите. Това е такова честотно пренастройване, че невидимото, неизвестното, да стане видимо и „готово“ за изследване. Про- явлението е настройката на честотното трептене на избиращия с цел да стане видимо това, което преди корекцията е било невидимо. Всичко е Тук и Сега и вече съществува като По- тенциал. Никой нищо не моделира. Всичко си е там, където е, в едновремието на Тук и Сега. За да видиш нещо, съзнанието ти е нужно да съответства, да е синхронизирано вибрационно с желаното, така че то да е видимо и осезаемо в реалността, която се преживява. Пример: Ако в позиция А има кълбо, което ударим с камертон и измерим много прецизно честотата на неговото трептене, ще получим честотните вибрации на този обект в точно тази позиция А. Ако в позиция В измерим трептенето на това кълбо, след като го ударим със същия камертон, със същата сила, по абсолютно същия начин, след прецизно измерване на честотата на неговото трептене, ще открием, че честотните вибрации на този обект в позиция В са ко- ренно различни. Получава се така, защото на практика това е друг обект, друг кадър от друга паралелна реалност, който е просто с друго трептене и вибрация. Всичко, всеки елемент, всеки кадър, всеки миг е нещо уникално, неповторимо и единствено. Точно това е и принципът на проявление. Ако в позиция А зададем на кълбото честотите от позиция В, кълбото ще изчезне от позиция А и ще се появи в позиция В. То става невидимо в т. А и се „проявява“, става видимо в т. В. Тогава казваме, че се телепортира, а то просто се проявява. Защото самото кълбо в т. А може да съществува единствено със своята вибрация – тази на позиция А. Това е принципът на „теле- портацията“, но е всъщност и принципът на проявление. Което и да е нещо от Всичко, което Е, има своя единствена и уникална вибрация, валидна единствено и само за него – такова, каквото Е, на мястото на което е, в едновремието на Тук и Сега. Егрегор Егрегор (старогр. ἐγρήγοροι - „дух-пазител“) - в окултните религии и теории това е мента- лен енергиен кондензат от мислите, емоциите, убежденията и придадените значения на хора-

1 3 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! та. Егрегор се разглежда като колективна договореност, като общ енергиен отпечатък, който е честотно синхронизиран за определена група. Това е суперпозицията на физически, емоционал- ни, умствени и духовни енергии, генерирани от две или повече същности (състояния, обекти), които вибрират заедно в една и съща посока или с една и съща цел. Един колективен творчески процес за единение при мислене и действие за създаваната реалност. Съществува определен момент на насищане, при който енергийното натрупване се развива като независимо същест- вуване, като индивидуално съществуваща личност, като самостоятелен субект или като умиш- лено създадена същност. Самият егрегор става личност. По този начин егрегорът може да се приеме и за „бог“. Тогава „егрегор“ и „бог“ стават взаимозаменяеми понятия - съществуването на егрегора се поддържа чрез умствената и физическата енергия на неговите създателите (до- като не е самостоятелно съществуващ). Когато се превърне в самостоятелна единица, той се самоподдържа чрез постоянни и интензивни емоционални и умствени настройки на елементи- те в самата среда, от която е създаден. Трансформирането на един егрегор става чрез промяна на посоката на мислене и действие на неговите създатели (участници). По- соките са две – вън от полето на егре- гора и навътре в полето на егрегора… От гледна точка на психологията егрегор е атмосферата и личността, която се развива като обща структура сред групи от хора, независимо от все- ки един от членовете на тези групи. Това е чувство или впечатление, което се получава, когато даден индивид се намира в обстановка, различна от оби- чайната му среда. Теорията за егрего-

книга трета Ти - Животът 131 ра не е официално наука, но и не може да се отрече фактът, че съществува. Френският писател Серж Ютен дава след- ното обяснение за егрегора – структур- ната психология на народа. В официалната наука е прието егрегор да се съотнася с понятието мем. Мемът е идея, поведение или стил, който се раз- пространява от човек на човек в дадена култура. Терминът произлиза от старо- гръцката дума мимема (μίμημα, - „нещо, което се имитира“) и е по аналогия с тер- мина „ген“. Понятието „мем“ е въведено от Ричард Докинс в книгата му „Себични- ят ген“ (1976) при обсъждане на еволю- ционното естество на разпространението на идеи и културни явления. Мемовете се разпрос- траняват, като прескачат от мозък в мозък чрез процес, който в най-широк смисъл може да бъде приет като подражание или имитация. Мемовете се разглеждат като живи структури не само в метафоричен смисъл, но и като физически модел. Когато се „посади“ мем в даден мозък, той буквално го „опаразитява“, превръщайки го в носител на разпространението на мем точно по начина, по който вирусът опаразитява генетичния апарат на клетката-приемник. Погледнато от този ъгъл, моралът, моралните ценности, обществените нагласи за вярно, невярно, правилно и грешно, следва да се разглеждат като вирус, опаразитяващ мозъка. Тогава която и да е фил- трация – как да се храним, как да дишаме и т.н. - може да се приеме по подобен начин. В същото време, погледнато от огледалната страна, това е изключително полезен модел за адаптация в определена среда. Двете полярни гледни точки се отнасят за едно и също нещо – те са негови

1 3 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! състояния. Това е принцип, валиден за който и да е съществуващ елемент. Химикалът е или помощник (средство за писане и предаване на информация), или оръжие (ако го забиете в нечие око, например). За да съществува който и да е елемент, той има две полярности. Важен е фокусът върху едната полярност, който определя характера на резултата. Дали даден елемент ще се нарече вирус или балансьор на една система, зависи от фокуса на наблюдаващия. Исторически понятието „егрегор” се среща за първи път в ранно християнски и среднове- ковни окултни и езотерични текстове. Втори принцип на Хермес гласи, че Всичко трепти, всич- ко вибрира. Когато идентично еднакви мисли, чувства и действия вибрират резонансно, те се сливат в един общ енергиен поток (торнадо, вортекс), който е завихрен около елементите, които го създават. Щом се достигне критично натрупване на енергия, по-голяма от общите енергии на всички елементи този енергиен вихър заживява свой собствен живот. Потокът се превръща в същност, защитаваща интересите на създателите си. Понятието „егрегор” от гледна точка на съвременната психология е идентично с понятия като „колективното несъзнавано” и „колективен разум”, „колективна договореност“ или с по- нятия като информационно поле и ноосфера. Егрегорът е обясним от гледна точка на съвременната наука, особено от позицията на кван- товата физика. Сходните по резонанс вълни се наслагват и от това тяхната сила се увеличава многократно. Протича и процес на интерференция (взаимодействие). Всяка мисъл и чувство, която се ражда в човешкия мозък, се смесва със сетивността на отделните клетки. Получената информация от тях се завихря заедно с утвържденията и убежденията, които един индивид има в момента, като се вземат и честотите на автоматизираните процеси - дишане, движение на кръв- та в кръвоносната система, гравитация, електромагнитни процеси и т.н. Всичко това се смесва в общо протонно поле, което се излъчва от очите, ръцете и краката. Това поле проявява околната среда на същността, която го излъчва. Проявява се индивидуална паралелна реалност. Самата околна среда, оформена като отражение на излъчващия източник на протонно поле, притежава относителна самостоятелност, която влияе на мислите и чувствата на създателя си. Така съз-

книга трета Ти - Животът 133 дател и околна среда са една комплексна взаимоподпомагаща се и взаимодопълваща се система. Тази система притежава и собствен егрегор, образуван от комплексните общи често- ти на полетата на всеки отделен елемент. Като пример може да се вземе времето, което протича по сравнително „идентичен“ начин за всички. Съвкупността от идентични, но сами по себе си индивидуални паралелни реалности, образува заедно с техните създатели общ енергиен поток, който се оформя като общо психично (енергийно-информационно) поле. Ноосферата на Земята е такова поле. Сходните, идентични мисли, чувства и взаимодействия на това поле се излъчват в пространството, като проявяват друго поле, което заживява собствен живот – Слънчева сис- тема с всички елементи в нея. Няколко системи образуват галактики, галактиките – Вселени. В резултат Вселената се явява околната среда на собствените ни мисли, чувства и взаимо- действия. Егрегорът е енерго-информационна същност, съдържаща емоционални, ментални и пространствено-времеви вибрации на енергията, която го създава. Това е една операционна система на единен организъм на планетарна, галактическа или вселенска психосфера. За създа- телите си егрегорът се явява психоенергиен свръхорганизъм - бог, който влияе на създателите си, но сам той е подвластен на тези създатели: отражение на отраженията които твори… Така се вижда фракталната повторяемост на Всичко, което Е. Всеки път, когато съществува обединение около чувство, идея или философия, възниква егрегорно образувание. Продължи- телността на неговия живот зависи от елементите – негови създатели. По правило спонтанно възникналите егрегори нямат дълъг живот, защото скоро спира тяхното подхранване. Егрего- ри могат и да се създават целенасочено. Начинът на образуване е: - идея за единение – израз на общата необходимост; - система от действия, методи и средства за реализиране на идеята; - търпение и организация за осъществяване на идеята до постигане на удоволст- вие от резултата. При създаване на егрегор се ползват различни средства и методи, обекти и организация: • ключови думи, фрази, мантри, молитви – те подхранват менталната част от

1 3 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! егрегора и осъществяват честотния портал за включване към системата на егрегора; • ключови символи – символът е обединяващата енергия, разгърната до по-широк често- тен диапазон (безсъзнателно) от този на отделните елементи; • ритуали – осъществяване на честотен портал и насищане на енергийното пространство; • егрегорни пространства – храмове, площади, сгради и т.н.; • егрегорна йерархия – тайни и пароли, степени и длъжности и т.н.; • егрегорна инициация - принцип на кодиране, приобщаване към съответната честотна зона – например покръстване, обрязване и т.н. За създаването на един организационен (корпоративен, партиен или държавен) егре- гор също са необходими подобни атрибути: • ключови думи, ключови фрази – мисия, девиз, корпоративна философия; • ключов предмет – знак, символ, тър- говска марка и пр.; • корпоративна йерархия – ръководите- ли, топ-мениджъри и сътрудници, парт- ньори; • ритуали – банкети, годишно награжда- ване, рекламиране на водещите и т.н. Типични корпоративни егрегори са т. нар. МЛМ-фирми (мултилевъл маркетинг). Тяхна- та сила е в строгото спазване на егрегорните принципи за функциониране на системата. При социални и организационни егрегори се на- бляга на усложнени идейни и материални елементи.

книга трета Ти - Животът 135 Как може да се включи даден индивид в егрегор? Това става съзнателно и несъзнателно. Спонтанното, емоционално увличане по една идея води до включване в егрегор, който стои зад нея, без индивидът да осъзнава това. Но изборът може да бъде и напълно съзнателен. Това е част от дълъг процес на „пробуждане“, в резултат на който индивидът, след задълбочена проверка на характеристиките на различни егрегори, взема осъзнато решение към какво да се включи. Най-добрата енергия за един егрегор са емоциите. Силата зависи и от броя на членовете, тяхното единство и постоянство, дисциплина и организация. Връзката между елементите и егрегора е права и обратна. По този начин егрегорите са живи, мислещи същности, които имат относително самостоятелен живот, пречат или помагат на елементите, които ги творят и от които са сътворени. Затова и обвързаностите с егрегор могат да бъдат творчески, съзидателни и/или патологични. Когато елемент ползва информацията в даден егрегор, за да развива и раз- гръща възможностите, както на елементите в него, така и на самия егрегор, те се превръщат в една комплексна взаимоподпомагаща се и взаимодопълваща се система. Когато даден елемент няма избор, а следва като „сляп роб“ енергията на един егрегор, се получава патологичен фа- натизъм, който води до ефекта на Казимир (слепване на решетките, затваряне на енергията и самоунищожение). В този случай егрегорът се явява вирус, паразит за индивида, защото той губи себе си. Така се унищожава естествено и самият егрегор. Съществува и вариант, при който даден елемент създава и използва егрегора като средство за манипулация и контрол. Подобен модел се наблюдава при неосъзнатост на елементите в дадена система или общество. Всеки елемент в такава система притежава силата и енергията на цялата система и всеки миг може да я променя, защото самата система е изградена като отражение по негов образ и подобие, а не обратното. Но ако индивидът е пожелал да изследва състоянието на „жертва“, той определя и цялата среда и система по този начин. При съзидателни взаимоотношения всички елементи отделят енергия чрез мисли, чувства и действия, които подкрепят израстването и развитието на творчеството – и на елементите, и

1 3 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! на егрегора. Семейството, колективът, приятелската група или кварталът, градът, държавата - всичко е егрегор. Щом няма мислене, съгласие, вдъхновение и еднопосочност, той се разрушава. Достатъчно е просто да се спре мисленето за дадена общност и тя изчезва. Това от гледната точка на елементите, които създават тази общност и егрегор, изглежда трудно, непосилно и „свръхвъзможностите“. Осъзнаването и приемането, че всички участници създават и творят полето на тази същност, прави егрегора партньор, помощник и съ-творец. Същото важи, кога- то говорим за околната среда или паралелната реалност, както и за семейство, екип, колектив или група. В основата на Творенето е приемането и действието (в-заем-действие). Да помислим за минута: На същия фрактален принцип са и нещата с атомите, молекулите, веществата – има нищо и нещо. Щом Нищото е с акт на мислене, то вече е Нещото, което има две полярности - Нещо+ и Нещо-. Този, който създава импулса, е Нищото. Този, който избира, е Нещо, но това Нещо е фокусирано само върху едната полярност. Другата полярност става веро- ятностен облак (околна среда) от възможности – електрон - π-електрон (позитрон), които определят полето на околната среда (егрегор) на тези два елемента. Същевременно това не са два елемента, а един елемент с две състояния. Всяко добавяне на нова възможност (например електрон) в един атом го превръща в нов резултат – нов елемент. Така фракталният принцип се повтаря на всички нива (... всяко нещо има свой мъжки и женски принцип; Родът се проявява на всички нива). Щом се познават принципите на проявлението, сътворяването на материя, то- гава и работата с нея става лесна и разбираема. Ако тези принципи се приемат, възможностите на всеки и всичко стават безгранични, защото винаги може да се разшири диапазонът от веро- ятни възможности. Останалото е практика и търпение за приемане и изследване на Пътя, кой- то всеки сам си твори с посоката, която е избрал… Всеки се превръща в творец на собствената си реалност. Той е и Пътят, и Източникът, и Животът, както и Силата, която ги допълва и им се противопоставя… Красотата и смисълът да съществуваш са в изследването на това да твориш отражения по свой образ и подобие, като самият ти като творец осъзнаваш, че се явяваш отражение на отраженията, които твориш!

книга трета Ти - Животът 137 Решетката на реалността и дифракционна решетка на Проявлението Решетката на реалността е и индивидуалната дифракционна решетка на виртуалната пара- лелна реалност, която самите ние си творим. Казано иначе –творим собствената си матрица на реалността, живеем в „матрица“, която сами сме определили, чрез избора да преживеем оп- ределени състояния. Като Източници, притежаваме цялото знание, но можем и да преживеем незнанието като такова. Затова си създаваме виртуален свят, чрез който да преживеем избра- ното от нас незнание. С този акт допълваме безкрайния информационен потенциал на Източ- ника, който всеки един от нас Е, т.е. преживяваме виртуално себе си, за да допълним себе си. Това е онова глобално ограничение, което сме създали и приели, за да е възможно да се фоку- сираме единствено и само върху задачата, която сме избрали да преживеем. Това са онези ав- томатични процеси, за които е по-добре да не мислим, докато преживяваме задачата. Валидно е както за дребните неща (движение на кръвта, сила на гравитацията, скорост на мислене, начин на предаване на електро- магнитните импулси в мозъка и тялото, удари на сърцето, свиване на мускулите и т.н.), така и за големите (например как се върти галактиката, каква е скоростта на светлината и гравитационните въл- ни, защо съществува дуалността, защо се въртят планетите и т.н.). Това са автома- тизирани процеси, които сме затворили за себе си, за да се фокусираме основно върху преживяването на избора, който сме направили, и върху паралелната ре-

1 3 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! алност, която променяме в движение – докато я изследваме. Така тези автоматизирани процеси се явяват първоначалният филтър (или по-скоро филтри) върху дифракционната решетка на нашия избор за проявление. Естествено, въз основа на това ще се проявим като холограми в изначално зададен свят, който изглежда като Матрица, като създаден априори. Но тази решетка на реалността сме я създали ние и винаги можем да я променим... Проф. Артьом Юров е специалист по теоретична физика, космология, теория на интегри- руемите системи, теоретичен физик на високите енергии, доктор на физико-математически- те науки от Балтийския федерален университет „И. Кант”. Проф. Юров е един от водещите учени в света относно развиващите се раздели на физиката за далечното бъдеще. През последните години се случи качествен пробив в разбирането на най-фундаменталните физич- ни и дори философски основи относно структурата на Вселената - „тъмна енергия”, „машини на времето”, „антропен принцип”, „паралелни светове и реалности“ и др. Робърт Лорънс Кун – сценарист и водещ на предаването „По-близо до истината“ по „Си Би Ес“ – наскоро изследва теорията за съществуващата матрица на реалността в задълбочен доклад за сайта space.com. Кун отбелязва, че според изтъкнатия  шведски философ Ник Бострьом, Матрицата (или решетката на реалността) може да е съвсем истинска: „Разликата е, че вместо ‚мозъци“ в стъкленици, захранвани с информация от симулатор, самите мозъци са част от си- мулацията“, твърди Бострьом. Тук е добре да се допълни, че това не е просто част от виртуална симулация, а самите мозъци, чрез излъчените протонни полета, създават решетката на реал- ността като симулация и впоследствие участват в нея като холограми и околна среда, за да я променят. Така сами творим света, в който живеем, и го променяме в съответствие с изборите си. Д-р Бострьом разглежда възможността да сме пленници на виртуален затвор (ограничение с определени параметри), изграден от изключително развити същества – били те с човешки или друг произход, които използват напреднали възможности, за да изградят това ограниче- ние. От последните открития в науката – на трима физици от Германия: Силас Бин, Зохре Дауди и Мартин Савидж, се доказва, че тази „напреднала раса“ сме самите ние. Ако живеем във вир-

книга трета Ти - Животът 139 туална симулация, това означава всичко наоколо да е построено от малки парченца - пиксели (фрактали). При това най-малкото парченце следва да се отличава с много висока енергия. Ако се открият такива парченца в реалността, от това ще следва, че светът е ментален и ние живеем във виртуална подредба. Наблюдавайки високоенергийните космически лъчи, тримата физици успяват да открият „изрязване в спектъра на високоенергийните космически лъчи”. Този ефект е известен като изрязване на Грайзен - Зацепин - Кузмин - изрязване на спектъра в областта на пределно високите енергии. Явлението се нарича още предел на Грайзен–Зацепин–Кузмин и е добре изучено. Това е пределът (50 ексаелектронволта = 50.1018 ev), когато космическите лъчи, изминаващи големи разстояния, губят енергията си, заради взаимодействие с космически ми- кровълнов фон (вакуумни флуктуации) и… сякаш умират. „Законите на физиката са „изчислителни процеси“, следващи обща фрактална нишка в позна- тата ни вселена, което допълва версията, че са част от нарочно създаден модел“, твърди Кун. Един от бащите на изкуствения интелект - Марвин Мински, казва, че би било много труд- но да разберем дали сме във виртуална симулация, освен ако не открием някаква нередност в „кода“. Според него единственият начин да разберем дали е така, е като си направим собст- вена симулация на Вселената. Всъщност всеки от нас, всеки миг (5,3.1044 пъти в секунда) пра- ви точно това – създава собствената си паралелна реалност като индивидуална собствена симу- лация. Мински е на мнение, че симулирането на физически закони на най-фундаментално ниво е двигателят на Вселената – всеки акт на мислене е движеща сила на сътворение и създава ре- шетката на реалността като Вселена. Той твърди, че законите на физиката се „наслагват вър- ху триизмерна решетка, движеща се само напред във времето“. Така наречената решетка на квантовите състояния не е пространствено-времеви континуум. По тази причина, ако една елементарна частица премине по диагоналите на квадратчетата на тази решетка, тя изминава повече разстояние, отколкото ако се движи между точките по ръба на клетката (диагоналът се оказва по-дълъг от двете страни, взети заедно). Пример: Подобно състояние изпитваме по вре- ме на сън. Един сън трае 5-7 секунди, т.е. общото време за два съня е 10-15 секунди. Преживява-

1 4 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! нето, което осъществяваме в съня (преживяване на паралелна реалност сън), трае часове, дни, а може и повече. Сънят се явява преживяване на диагонала на нашата клетка. В същото време двете страни на клетката в реалното пространство извън съня само 15 секунди. Това води до извода, че пространството не би трябвало да е изотропно (еднородно във всички посоки), което би наложило космическите лъчи да се държат различно, според посоката си на движение, и в един момент да губят енергия. Наличието на този факт доказва самата теза. Пространството и решетката на реалността, която творим в ЕЛГО, няма как и не е възможно да е изотропно, за- щото всеки сам избира, твори и разтегля индивидуално Нищото в пространство-време. С други думи, пространство-времевият континуум е с индивидуални параметри, зависещи от избора на ограничение – това е собствен свят, собствена паралелна реалност, изградена по избрания образ и подобие на избиращия. Версията за паралелните светове, както и антропният* принцип, а също и сривовете в еже- дневния живот (нещо като дежавю) и други различни „чудеса“ потвърждават тезата, че сами изграждаме виртуалната си реалност, а заедно с нея и решетката на реалността. Още Платон е казвал, че околният свят е нереален, а Хермес дори го записва като първи принцип на същест- вуването. В „Изумрудените скрижали“ девет са мъдреците, които изграждат залите на Аменти (решетката на реалността и едновременно с това дифракционна решетка на проявлението). Девет са честотите, които правят възможно разтеглянето на пространство-времето и самото преживяване на виртуалния индивидуален свят. * Антропен принцип е съображението, че наблюдаемият за хората свят има за свое (очевидно) условие възмож- ността за човешкото присъствие. Казано иначе – ако си човек, мислиш за човеци и забелязваш тях, а не други съще- ства. Словосъчетанието антропен принцип е използвано в специфичния си смисъл за първи път от астрофизика Брандън Картър в 1973 г. Антропния принцип във физиката се свързва с факта, че съвременните теории наложи- телно използват константи, чиито стойности са емпирични (измерени) дадености без математическа обосновка. Примери за такива са гравитационната константа или зарядът на електрона. Пол Дирак изказва идеята, че тези числа се менят с времето и само комбинации в тесни граници са наблюдаеми за човечеството, което е почти и те- зата в теория от когиталността – константите са безкрайни числа, които се променят в зависимост от избора и посоката на мислене, тоест се ползват до определен знак. При това за всеки, този знак, до който се ползва иначе постоянната безкрайна константа, е различен, индивидуален и уникален…

книга трета Ти - Животът 141 Парченце реалност, съшито като кръпка с бели конци Холограмен образ и виртуални модели Виртуалните изображения са едно от новите постижения в оптиката през последните годи- ни. Алесандро Боколини от Университета Хериот-Уот (Единбург, Шотландия) и негови колеги демонстрират, че хората могат да виждат виртуални (призрачни) образи. Ghost (призрак) ви- зуализацията работи чрез прожектиране на случаен модел светлина върху обект и записване на отразената светлина с един пиксел. Повтарянето на този процес с различни случайни модели на светлина произвежда поредица от данни за това как интензитетът на светлината се променя с времето. Тези данни варират на случаен принцип. Но всъщност са свързани, защото светлината се отразява от същия обект. Събирането на данните в правилния модел на подредба може да разкрие тази свързаност – появява се картина - образ на обекта. Цялата тази обработка не е нужно да се извърши от компютър. Може да се използва сигналът от единичния пиксел за модулиране (промяна) на светлинния изход от друг светодиод. След това се прожектира върху същия случаен модел и процесът се повтаря за следващия образец и т.н. Образът на обекта, който е призрачното изображение, може да бъде реконструиран чрез ин- тегриране на отразената светлина от дълга последователност от случайни осветявания като модел. Полученото изображение се формира от светлина, която никога не е взаимодействала с оригиналния обект. Боколини и колеги изследват дали мозъкът може да изпълни този интеграционен процес. Тяхната идея е да прожектират моделите в бърза последователност върху екран, който някой гледа, и след това да види дали визуалната система на човека ще ги комбинира. Подобен ефект ни позволява да възприемаме поредица от неподвижни кадри като непрекъснато движение. Визуалната система интегрира случайните модели, всеки от които е случайно подреждане на черни и бели пиксели, наречени модел на Адамард. Учените ползват четирима доброволци, а резултатите са изумителни. Когато моделите се по-

1 4 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е!

книга трета Ти - Животът 143 явяват сравнително бавно, окото вижда само набор от квадратни пиксели. Но когато скоростта премине определи праг, изображението на обекта изведнъж се появява. Прагът на скоростта е ключово свойство на човешкото зрение. Експерименталната настройка е в състояние да проек- тира модели със скорост 20 килохерца; което позволява 200 модели на Адамард да се появяват на всеки 20 милисекунди. И четиримата участници могат да видят обекта с тази скорост. Така визуалната система интегрира поредица от изображения по определен начин. Изображението се разгражда, когато скоростта падне под 20 килохерца. „Използваме тази техника за визуализация в мозъка, за да оценим времевия отговор на окото и да установим, че времето на запазване на изображението е около 20 ms, последвано от още 20 ms експоненциално затихване“, казват учени- те. Фактът, че окото никога не взаимодейства със светлината, отразена от обекта-призрак, отва- ря нови възможности. При осветяване на обекта с една дължина на вълната (невидимо за окото протонно поле на желанието) и възприемането му в друга дължина на вълната (видим спектър) се създават илюзорни призрачни образи в мозъка, които се възприемат като напълно реални. „Образът на призраците отваря редица напълно нови приложения - разширяване на човешкото зрение в невидими режими на дължини на вълните в реално време”. Това не изисква допълнително оборудване, тъй като системата за човешко зрение извършва почти цялата работа. Обобщение: Ако „екранът“ е самият Потенциал от вакуумни флуктуации с р+ поле (невидими за окото лъчи), образите на желанието ще изграждат (като от пиксел) цялостните реалистични 3D обекти, които се намират единствено и само в мозъка. Желанието (акт на мислене) сформи- ра в процеса трансмутация резонатор, излъчващ точно индивидуалните р+ лъчи. Индивидът, който „изследва“ образите на своите желания, изпраща лъчи за изследване, които са от същата полярност и честота р+. Както полетата на еднополюсните магнити се отблъскват, така и лъчи- те, които са еднополярни и с еднаква честота, също се отблъскват, а обектът се приема за реално съществуващ. Призрачният образ на желанието се „материализира“ в реален обект, в паралелна реалност, валидна единствено и само за изграждащия желания образ. При милиарди пъти треп- тене за секунда, този ефект позволява да се възприемат поредица от неподвижни кадри като

1 4 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! непрекъснато движение. Скоростта, честотата на трептене, се явява ключов фактор при матери- ализацията, а диаметърът, определен от тази скорост – фактор за възможностите. Под опреде- лен праг на скорост, резултат няма да има. Нито материализация, нито възможности. Над тази граница, резултатът ще е наличен, а възможностите – нарастващи. Тази граница можем да определим и като предел на Грайзен - Зацепин - Кузмин („изрязване” или „предел“ на Грайзен - За- цепин - Кузмин беше изрязване на спектъра в областта на пределно високите енергии и честоти). Забележка: Тъй като екранът е изграден от вакуумните флуктуации на индивида, който твори, това са само нереализираните мисли, желания и действия. Така желаното се проектира върху екран от нежеланото (вакуумните флуктуации са всички честоти и вибрации, които не са желани от индивида). И единствено фокусът определя характера на проявения резултат… Така 3D образите се явяват нежеланите, непредпочетени от индивида вибрации (разбирай не- изследвани), които са „облечени“ като „отражения по негов образ и подобие“ – с неговите инди- видуални p+ честоти. Тези образи са вибрации, които не е приел, но е „облякъл“ в желанието да бъдат приети. Затова е необходимо да ги приеме, ако желае да разшири диаметъра на своите възможности и да прояви предпочитаното от самия него. Това е възможно, само ако извърши повече работа при взаимодействието и изследването на тези честоти, тоест при преживяване- то на това взаимодействие с приемане. На практика излиза, че ние създаваме образи, които са помощници при изпъл- нението на желаното от нас в паралелна реалност, „нарисувана“ изцяло от нас. В тази реалност наблюдаваме и виждаме всичко друго, освен себе си. Параметрите на нашето виждане са определени от ли- митираната граница, която сами сме си определили (изборна граница).

книга трета Ти - Животът 145 Процес ЛИО Енергия и Филтрация Да проследим някои исторически данни за сравнение и ориентир: Богомилите в своето учение разкриват пътя на Първичната творческа сила. Тя е определяна от „посветените“ с различни имена: Космическа енергия, Универсална енергия, Астрална светлина, Акаша, Магна Аркана, Великата Тайна, Философски камък, Манустериум, Врил, Виолетов пламък, Луцифер и др. На Изток са я наричали с две имена: в света - Фохат, а в човека - Кундалини. Тази сила, разбрана и събудена в човека, дава на посветения ключ към Силата. Съдържанието на този път към Съвършенството, се нарича Божествена Любов. Тя има девет пътеки на проява. Книгите на богомилите са посветени изключително на тези девет пътеки, разкриващи пътя на Живота. В китайската история категориите Дцзин (дзен) и Шън (сън) се превеждат като есенция, същ- ност, семе, основа, изначалие, първоизточик (Дцзин) и дух, душа (Шън)… Сами по себе си те не разкриват почти нищо за незнаещия, непросветен човек. Те стават значими, когато са в Едине- ние, във взаимообвързаност. Дцзин е изначалната енергия - същност, която е основата на Живота. В древен Египет вярват, че душата се състои от девет отделни части, които са интегрирани в цялостна индивидуалност и имат различни аспекти на проявяване. Душата е енергийна същ- ност, която по природа е вечна. Енергията на тялото и душата са едно и също, но различни в същото време. Те са различни дотолкова, доколкото едната (тази на тялото) е ограничена, поне- же не може да изучава духовните явления, въпреки че естеството им не се различава от гледна точка на същността. Душата е съставна енергия (същество, същност) със собствена индивиду- ална роля. Според египтяните е съставена от девет основни части (честоти): Рен (Ren), Ба (Ba), Ka (Ka), Шуйет (Shuyet), Джба (Jb), Анкх (Ankh), Саху (Sahu), Кат, кан (Khat) и Сечем (Sechem). Забележка: В допълнение към компонентите на човешката душа се взема предвид и човеш- кото тяло, наричано Хa (Haw), което се интерпретира като сбор, съвкупност, смесване (суперпо-

1 4 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! зиция) от неразривно свързани части. Джба - Jb (сърце, но и работа, действие) - важна вторична част от душата, образуваща се от кръвта (р+ поле) на майката и сърцето по време на зачеването. Това са първоначалните филтри и протонни полета на задаване, които определят и начина на преживяване на средата. Джба буквално означава сирене, гърбица, хълм, възвишение, чело. Като основа за произхода става дума за сгъстяване, напрягане, налягане (сгъстено мляко, напрегната, нагъната земна кора – хълм, и затова и чело - напрягане при определени взаимодействия). Така египтяните още преди години са наясно, че вторичната част на душата е свързана с кръвта и сърцето, че резултантната реал- ност на душата преминава и се сгъстява чрез кръвта и сърцето. В началото на елемента „Джба“ има и още един особен момент – Дж (джед, джид - прародител, бог), от което се подразбира, че сърцето, кръвта и вторичната част на душата са в неразривна връзка и с бога. Рен - Ren (името) – то се дава при раждането и египтяните вярват, че живее дотогава, докато се споменава. Всъщност това са честотните вибрации на самото съществуване, на индивидуал- но разтегленото пространство-време, които вибрации са основата на преживяващия по пътя към изследване на реалността. Ба - Bâ (осем, но и принципи на творене на материята) – осемте принципа, които изграж- дат всеки елемент на Всичко, което Е. Това е нещото, което прави всеки елемент уникален. Огра- ничението, което е индивидуално, и в същото време – пряко свързано с индивидуалния избор. Ка - Ka (жизнен импулс, душа) - Ка е енергията, която отличава живия от мъртвия. Може да се каже, че това е енергията, която задейства акта на мислене, импулса-желание за съществува- не и проявление изобщо. Кат, кан - Khat (тяло, материя, аватар, наместник) - физическото тяло, формата, която е връзка между душата и земния живот на човека, т.е. това е „производителят“ на индивидуална паралелна реалност. Анкх - Ankh (безсмъртният Аз, Източникът, Потенциалът) – възможностите отвъд па- раметрите на материята, глобалната свързаност на трансформирания безкраен Потенциал,

книга трета Ти - Животът 147 който предоставя единението на Ba и Ka (материя и душа, свързани в едно). Това е взаимовръз- ката между покой и движение, между появата на полярностите и проявените скаларни вълни, и т.н. Това е свързващият честотен портал на материя и енергия. Саху - Sahu (съдия, знаещ, регулатор, интуиция) е аспект на Ankh, който идва като видение, интуиция или сън. Това е информацията, която подпомага развитието, но и съдейства за „при- помняне“ на маркерите, които дадена същност е избрала. Сечем - Sechem (друг аспект на Ankh – вътрешни възможности) – възможностите, които позволяват на притежателя им да владее определени обстоятелства и характеристики от окол- ната среда. Това е жизнената сила за овладяване и промяна на параметрите на самата среда. Шуйет - Sheut или Shuyet е сянката на човека, представяна от напълно черна човешка фигу- ра. Това е полярната страна, която не е избрана и изследвана – вакуумните флуктуации, които съществуват, но не се изследват, действия и дейности, които не са пожелани като резултат. Няма слънце без сянка и е важно да познаем нощта. (Албер Камю) Много хора, които търсят израстване и развитие, мислят, че всички техни негативни качества ще изчезват, ако се „просветят“. Светът е дуален. Щом нещо е „оценено“ като добро, то се проя- вява едновременно със своята полярност „лошо“. Затова тук ключовата дума е „приемам”, което означава „да станеш цялостен“. Да приемеш означава да признаеш като своя дадена характерис- тика или качество. Да си способен да поемеш отговорност за него, вместо да го отхвърляш или да го отричаш. Обратното на приемането е разделянето – „разделяй и владей“. Тук става дума и за желание за контрол, за манипулация, за измама. Тогава индивидът „се разкъсва“ или „се раз- пада“, защото е пренебрегнал твърде много черти от своята личност, особено чертите на тъмна- та си страна. Човекът, който не приема, няма цялостен поглед и винаги „вижда“ животът откъм удобните за него детайли. Да приемеш тъмната си страна позволява да приемеш полярното си съществуване, да поемеш отговорност за всички черти и свойства, които притежаваш. Щом си ги приел, можеш да ги обследваш, анализираш и трансформираш. Когато ги изследваш с любо- питство и интерес, те престават да те контролират. Приемането на елементите на тъмнината,

1 4 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! те освобождава от страха да „видиш“ непроучените зони от себе си. Всяко убеждение, което сме приели, можем да надградим. При този процес на „ъпгрейд“, можем да го трансформираме тол- кова, че то да се превърне в обратната полярност от първоначалното. Вълната винаги затихва, ако не е активен източникът, който я поддържа. Не можеш просто да отидеш „отвъд омразата”, ако не признаеш, че притежаваш чувството „омраза“. Всичко е енергия и самите ние сме често- тен диапазон. Преживените трептения са познати, а непреживените – непознати. Щом нещо е непознато, това не означава, че непременно е „лошо“. То Е. Когато го преживеем, едва тогава можем да го категоризираме и преценим. Да пътуваш в тъмните води на непознатото е стремежът, желанието да разгърнеш и разши- риш себе си. Да познаеш повече от Себе си. Всеки път, когато осъждаме или критикуваме някого, всъщност осъждаме нерешителността в себе си, липсата на избор. Чертите, които показваме и се стремим да представим на околната среда, са „социално приемливите“. Всички „примитивни“ черти са прикриване, защита и ограничение. Липсата на избор да представим честно себе си пред света превръща личността ни в маскирана за пред другите персона (per sonare), която да „звучи по подходящ начин“. Не сме съдържанието си, а маска, роля, която играем. В същото време всяка творческа, уникална и различна идея се съотнася към тъмната страна, защото е непозната, защо- то е различна от „приетото“. Ако не приемаме, не преживяваме неизвестното, непознатото, нетра- диционното, не е възможно да творим и променяме. Като вълна постепенно ще отслабваме със затихващи функции. Например, ако гневът е 3 Hz, а смехът 30 Hz, това означава ли, че 89 Hz често- та са неприемливи, страшни, необясними и „коварно лоши“? Единственият вариант да разберем това, е да преживеем тези 89 Hz. Затова да приемеш тъмната си страна означава да откриеш в себе си „цялото“, което да разгърнеш до безкрайност, докато го изследваш. Така Животът става изслед- ване и стремеж към разгръщане до всяко непознато нещо – отражения, които не са преживени. Това, на което се съпротивлявате, остава. Това, което отхвърляте в себе си, се проявява като събития в света…. Най-страшното е да се приемеш напълно. Ставате просветени, едва когато осъзнаете тъмната си страна. (Карл Юнг)

книга трета Ти - Животът 149 Осъждането е обезсилването на всичко, което решите. Когато се борите да обезсилите нещо, вие му ставате равни, защото започвате да го изследвате, да го проучвате с интерес, да трептите на неговите честоти. По този начин ставате това, което не желаете. Погледнато от Хер- метическа гледна точка, когато се фокусирате върху каквото и да е, го внасяте в живота си. Ако се фокусирате върху нещо, което не желаете, влизате в резонанс с честотата на тази реалност и я проявявате. Отговорът за този процес лежи в явния парадокс от Херметичния закон за пре- ливане на противоположностите. Всеки има претенцията да види, да усети реалността, която предпочита, за да пожелае да я твори. А тя не може да е съществуваща в момента, защото още не е изградена. Този, който желае да я изгради, сте самите вие. Защото всеки сам гради своята реалност. Затова е и правилото – първо прави, после мисли (за корекциите, които са необходими). Изглежда трудно, но не и невъзможно да се научи и направи. Всяко същество има собствен начин за из- следване на идеята за съществуването. Това не означава, че е нужно да се осъжда начинът, по който някои живеят живота. Ако осъждате това, което другите правят, вие сте тези, кои- то поддържат такава честота на трептене в собствената си реалност. Фокусирате се точ- но върху тези вибрации, учите се и си създа- вате навика да забелязвате именно тях. А за да ги виждате, е нужно да трептите на тяхна- та честота. Всичко, което споделяте с някой

1 5 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! друг, всяко сходно преживяване, се случва, защото сте се съгласили да създадете своя собствена версия на това преживяване в реалността, в която сте. Когато приемете, че там, където сте, е мястото, където желаете да бъдете, и се забавлявате, като преживявате това „бъдеще“ в момен- та, тогава няма да е нужно да се опитвате да сте някъде другаде. Щом се държите по този начин, означава, че вече сте стигнали там – на желаното от вас място. Тогава се създава модел на пре- живяване. Позволяването на всеки да живее живота, който избира, е позволение за равенство и валидност на всичко - на Всичко, Което Е! Като част от Всичко, Което Е, вие автоматично подкре- пяте това, което правите, и позволявате на Всичко, Което Е, да ви подкрепя. А ако вярвате, че се нуждаете от защита, вие желаете нападение, което да провери защитата. Всички ситуации са фундаментално неутрални. Вие придавате значение, „позитивно“ или „негативно“. Когато „припишете значение“, вие каните тази реалност, за да я изследвате. Ни- кой не ви „дава“ нищо. Вие сами създавате своя собствена версия за даденото нещо. Това е още по-вярно, ако наистина, наистина ЗНАЕТЕ, че знаете, че това е така. Тогава (с това знание) никой не може да ви спре, да ви навреди, да ви пречи, манипулира или каквото и да е друго. Ако това се случи, значи вие сте пожелали своя собствена версия на това преживяване и сте го създали. Извод: Честотите, на които трептим, изграждат околната среда и се отразяват от нея. Ние, като елемент, се явяваме околна среда за всяка трептяща система в една реалност. Това следва да означава, че ние сме „произведени, изградени“ от вибрациите на други елементи и техните вибрации се отразяват от нас. В същото време всеки от нас твори себе си и своята собствена околна среда и паралелна реалност. И трите твърдения са верни, когато говорим за един обект и неговите полярни състояния. От това следва, че за нас околната среда се явява полярно със- тояние, както и ние за нея. Но пък това означава, че сме един общ обект... Изводът не е парадо- ксален, ако приемем първия принцип на Хермес - Цялото е Ум. Светът е ментален. За да вникнем в същността на тези процеси, за да е възможно да ги приемем (иначе изглеж- дат като абстрактна небивалица), е необходимо да разгледаме задълбочено концепциите за поява на време-пространствения континуум, неговата обвързаност с наличие на движение и