Ти - Животът

книга трета Ти - Животът 251 сфера - на отрицателните полувълни на синусоида (-0). Първата постоянна вълна, т.е. първото сферично лъчение, Болотов нарича „електрон“, а второто – „позитрон“. Електронът и позитронът (или π–електрон), макар и да са взаимно противоположни, не могат да се анихилират взаимно, тъй като по своята същност се явяват полувълни на една и съща триизмерна стояща вълна. Това са всъщност двойката фотони на един и същ акт на мислене в хиперсферата на Трансмутацията. Сферичното кълбо от светлина в етера се държи като материя, вещество. Причината за това е, че доколкото една стояща вълна е привързана към определена точка от пространството, то нейното положение в пространството е възможно само на разстояние, равно на полупериода на избраната вълна. С други думи, положението на постоянните вълни е строго дискретно, но е обосновано на избора, който е направен. Затова, за да се премести избор-кълбото в простран- ството, е нужно да се приложи усилие, тъй като самият скок може да стане в участък от прос- транството единствено не по-малък от полупериода на самата вълна. Следователно електроните и π–електроните са от една страна постоянни, стоящи вълни, а от друга страна са елементарно вещество (облак от вероятност в ограничение, в избрано прос- транство), притежаващо свойството да се съпротивлява на придвижването, т.е. тази субстанция от енергия притежава свойството маса. С други думи, веществата се получават на основата на избора електрон и π–електрон. Материята се формира като кристално образувание чрез мисле- не-избор (на основата на идеалистични форми, като самите форми не са идеалистични, а веро- ятностни). Вещества от този вид се явяват продукти на етерната среда, образувана във вид на постоянни вълни (лъчения в определено избрано ограничено пространство). Така етер и веще- ство са едно и също нещо. Тогава разпадът на веществата се свежда до превръщане на вещества- та в етерна среда. По този начин веществото, както и ефирът, не се състои от нищо, но може да се допусне, че ефирът се състои от пространство, запълнено с идеални ломоносови* (успоредни, пресичащи се в безкрайността) ултра-ефирни завихряния в ограничено поле (пространство), а двойката електрон и π–електрон се явява електронно-позитронен резонатор (ЕПР). * През XVIII век Михаил Ломоносов формулира закона за запазване на веществото при химичните реакции и закона за запазва- не на енергията, като развива оригинални схващания за молекулния строеж и природата на топлината.

2 5 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Въртенето наляво и надясно на електрон и π–електрон е всъщност самата стояща вълна, която се е отразила в предварително зададеното ограничение. Възможността за първа, втора, трета и т.н. хармонични е в зависимост от избора на самото ограничение – каква допълнител- на честотна характеристика (филтрация, фокус и посока) ще се добави, за да се образува и съ- ответната хармонична. Това значи, че филтрацията е необходима адаптивна честота, за да се постигне определена дифракционна решетка в избрано ограничение, в определено фиксирано поле на ограничение. Тогава излиза, че от общото етерно поле е „изрязана“ виртуална сфера с неопределен, но индивидуален размер - определен избран диапазон от безкрайните честоти на Потенциала. В тази виртуална сфера се твори дифракционна решетка от интерферентни- те картини на двете състояния. Тези две състояния са една и съща стояща вълна (излъчена и отразена), а тяхното взаимодействие в това кълбо на ограничението се явява „кадърът“, който предопределя проявление на индивидуално избран холограмен обект. Когато говорим за атоми, Болотов доказва, че в основата на всеки елемент стои водородът, и че всеки следващ елемент може да се изгради чрез него. Така той теоретично и експериментално изгражда таблица на еолбеимкненотвиентеотсопсотвъекчлеоонте1п0р о0б0и0веалемемоеинтнае.чУусппляивваод, апрноаипзрваевжидлаиетлиеемвеантв,опдоад(оLбi2еOн),нкаоаялтуомпирнаивйи, който е по-лек от водата, но 40 пъти по-здрав от стомана, получава трансмутация и „алхимич- но“ превръщане на един елемент в друг и т.н. Според Болотов най-простата кристална обемна структура е съединението на два ЕПР /рис. 1, а, б/: д) а) б) в) г) Рис. 1

книга трета Ти - Животът 253 Най-леките частици на атома са: а, б – неутрални, състоящи се от две ЕПР; в, г, д – заредени, от които г – най-лекият мезон, д – най-лекият протон. При образуване на конструкциите ЕПР той е неутрална система, тъй като винаги се състои от електрон и π-електрон с взаимно противоположни заряди. Електронът и π-електронът взаимно компенсират заряда си, но пространствените колебания реализират зарядност с една единица разлика – или положителна, или отрицателна (това е като избор на определена зарядност, или казано иначе - посока). Така в най-леката частица (рис.1 а) два ЕПР образуват неутрална атомна частица, а в конструкцията (рис.1 в) атомната частица е вече заредена, т.к. в нея има един елек- трон повече. Такова явление възниква, защото електроните и π-електроните възникват после- дователно (изборът на вероятност е винаги и само един). Затова на един електрон могат да съ- ответстват веднага два π-електрона или обратно - на един π-електрон да съответстват два елек- трона (рис. 1 в). В тази конструкция се наблюдава съседно съединение както на две разнородно заредени частици (електрон – позитрон), така и на едноименни заряда. Това съединение (рис.1 в) благоприятства привличането на още една заредена частица - или отрицателна (рис.1 д), или положителна (рис.1 г). В първия случай образуваната структура има отрицателен заряд (елек- троните са повече на брой, отколкото позитроните), а във втория случай тя има положителен заряд. Очевидно в първия случай имаме работа с най-лекия мезон (с приблизителна маса – 2,75. 10-3 а.е.м), а във втория случай – с най-лекия протон (със същата маса). Мезонът по отношение на протона се явява атомен йон, склонен към образуването на ковалентни връзки. Затова деутери- ят (Dt) е най-простата атомна молекула (рис 2). Най-лекият деутерий (Dt) е образуван чрез съе- динението на най-леките протон и мезон. Деутерият е стабилен изотоп на водорода, който е ес- тествен изотоп и се съдържа в океаните на Земята с приблизително съотношение 1:6500 - един деутериев атом на 6500 атома нормален водород. Ядрото на деутерия съдържа един протон и

2 5 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! един неутрон, за разлика от това на обикновения водород, което се състои само от един протон. а) б) поглед отгоре в) деутерий Рис. 2 В общия вид електроните и позитроните се съединяват във формата на кристали с огледална симетрия и с огледално-антиподна симетрия. Такава симетрия ще наречем хирална*. Четният брой на заредените частици показва, че дадените кристални структури са неутрални. Ако чис- лото е нечетно, такава частица ще има или положителен, или отрицателен заряд. По отношение на магнитните свойства тя ще бъде или парамагнитна, или диамагнитна. Всичко зависи от това, което е в повече: електроните или позитроните. В процеса на растежа на атомните комбинации-ограничения електроните и позитроните ста- ват по-плътни (по-нагъсто като вероятности) и тогава се наблюдава излъчване на фотони. Осъ- ществява се фотоелектронен обратим процес. Ако системата поглъща електрони, то тя излъчва *Свойството хиралност: Луи Пастьор през XIX в. първи обръща внимание на това, че в неживата природа молекулите или са ногаллеядваолниодсяисмнеот-рриачбноита(Hта2Oе, им стереоизомери. Животът е разделяне CвOт2о),виал, чиеедмннаокгвооочрегсатноисченсирсеъщеадтиниеднеисяниста семиемс и левите н. оптически изомери – вещества, имащи от два т. съвършено еднакви химически свойства, но по различен начин отклоняват лъч поляризирана светлина, минаваща през техни кристали или разтвори и съответно ги делят на дясно (D) – или ляво (L) – ориентирани. Ако при наблюдение срещу посоката на разпространение на светлината завъртането на равнината на поляризация става по часовата стрелка, са дясноориентирани и обратно. Молекулите, от които са построени живите организми са огледално асиметрични. Това свойство е наречено хиралност Коренът на думата е от гръцки произход и звучи и в хиромантията, и хирургията. Хира на гръцки означава ръка. Неживите хи- рални молекули се срещат в природата както в „ляв“ , така и в „десен“ вариант, т.е. те са хирално нечисти. „Живите“ молекули, т.е. молекули на органичните вещества, които изграждат живите организми са различни от „неживите“ . „Живите“ молекули могат да бъдат само в ориентация - „лява“ или „дясна“ , т.е. те са хирално чисти. Например, спиралата на една ДНК молекула е винаги дясна. Глюкозата, образувана в организма е с дясна форма, а фруктозата - лява.

книга трета Ти - Животът 255 фотони за сметка на самоуплътнение в ограничението (частиците). И обратно, ако ограничение- то (частиците) емисира електрони, то е налично поглъщане на фотони. В атома няма нито ядро, нито въртящи се около него електрони. Има само енергийно ограничение с прилежащите към него вероятности (избори), които оформят полярности. Те самите са преливащите състояния на един и същ избор като акт на мислене. Истинските елементи на материята, тоест електрони и π-електрони (позитрони), образуват в ефира (Нищото) фигури от стоящи вълни и кълбовидни светещи сфери. Те наподобяват празни сапунени мехури, които се увеличават до определен раз- мер и намаляват до нула по синусоидален закон. С други думи, електронът и позитронът се съот- насят така, както и вълновите им изражения към позитива и към негатива. Ако позитрон от един резонатор (ЕПР) се „смеси“ с електрон на друг ЕПР, то при π/4 градуса, техните амплитуди ще са равни и ще протече взаимно „гасене“ (затихване) на двете кълбовидни светещи сфери с реакция в околната среда. Реално се наблюдава частична анихилация (взрив на енергията, сблъсък, с от- деляне на енергия) между веществата, съставящи негативните и позитивните компоненти. Това е своебразен генератор на енергия, разработен от семейство Болотови, базиран на частичната анихилация между негативната и позитивната компоненти на веществата. При това е изведен и закон (закон на Болотов), който гласи: „Енергията на вълновия процес на позитива и енер- гията на вълновия процес на негатива са равни на една условна, постоянна константа“ Ее- + Е πе+ = KБ носЕKЕтеБπт-е-а+еу-носеетлнргоеогвривнгаяаирн(яяианнннаадепиргоаватззиимидтвеуиаравлааннаа, лична) константа на Болотов. Това в случая с Теория от Когитал- избраното индивидуално ограничение за изследване. Докато не е променено това ограничение, докато не е поставено друго условие и/или нов избор, сумата от енергиите на позитива (вече преживяното) и негатива (това, което е пожелано да се преживее, но все още не е преживяно) е винаги константа - размерът на избраното индивидуално ограни- чение за изследване.

2 5 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Законът практически изразява следното – позитивът и негативът на един и същи пред- мет са допълващите се части на едно цяло. Ако върху прозрачна плака се вземе фотогра- фията на негатив и се насложи върху прозрачната плака на съответстващия позитив (за един и същ предмет) и се разгледат на светлина, то изображенията на снимките напълно ще изчезнат. Всички полета на негатива и на позитива ще образуват равно- мерна еднородна тъмнина, т.е. определена условна константа. Комбинацията от изобра- жения на положителен и отрицателен филм създава условен режим на анихилация (унищожава- не) на тези образи, но това не води до значителни енергийни трансформации. Пример: Ако барий (Ba* - елемент 56 от таблицата на Д. И. Менделеев) се счита за положите- лен, то отрицателен за него ще е елементът криптон. При плътно смесване на барий и криптон в определен обем, става сливане на техните нуклони и се образува нов елемент - елементът уран. По същия начин за елемента бор (+) отрицателен се явява азотът. Борът частично анихилира с азота и формира производни елементи - съединения на бор и азот, които образуват минерала борПарзионпо(мB2нNе2т)е, всик,очйетофсиезиотчкесркиивтает нишки на хром. форми са следствие от диаграмите на взаимодействието на полетата, които са ги създали. Формата се явява съчетание на функционалност и ефективност на две състояния (полярности). В нея се синхронизират икономия на енергия (самосъздаване и самозареждане) и оптимално представяне (саморазвитие чрез приемане и защита). Проявява- нето на материята става чрез резонаторите, които излъчват сумарните честотно обогатени полета. Те образуват „прегради“, през които дифрактира енергията на вакуумните флуктуации и заедно всичко се преобразува в относително стабилни сферични форми (бъкиболи, фуле- рени, „атомни частици“, хроматинови форми), които изграждат всичко около нас. Така всяка форма създава своя индивидуална и уникална околна среда, съвместима и синхронизи- рана с всичко останало. Самата форма се явява околна среда за всеки друг елемент. Така резултатът е самосъздаваща се, самозареждаща се и саморазвиваща се Вселена. *Барият (Ba) е химичен елемент, сребрист мек метал от групата на алкалоземните метали (група 2), период 6, с атомен но- мер 56, относителна атомна маса 137,33 и степени на окисление: 1, 2, като 2 е най-характерна. Висшият оксид е силно основен.

книга трета Ти - Животът 257 Взаимодействие на полярности. Кри- воразбраната „анихилация“. Ефектът на Сахно-Курашов. Ефектът Сахно-Курашов (официално обя- вен в пресконференция на 25 януари 2018) потвърждава също тази теза - за смесване на частица и античастица. При съединява- не на полярности се отделя неограничено количество енергия, което дава условия за нови възможности. Отваря се възможност за трансмутация на който и да е елемент и получаване на всякакви химически еле- менти - един елемент се превръща в друг. В основата на тази приемна трансформация се получават още колосална енергия, при това концентрирана в малък обем, с въз- можност за предаването ѝ на големи раз- стояния. Открива се и антигравитационен ефект - намаляване на теглото на обектите. В този процес става възможно забавяне и ускоряване на линейното време, ускоряване или забавяне на събитията. В допълнение е възмож- но управление на метеорологичните състояния - пренос на потоци влага, вода, влияние върху миграцията на подземните води, обновяване на водата в реки и езера, очистване на водоемите от

2 5 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! радиация (вече е направено в някои региони) и т.н. В областта на личността се получава ефект на подмладяване на човека (а също и на групи хора – влияние на излъчването на свръхтежките еле- менти, отсъстващи в земната природа, и на антиматерията* върху клетки и организми), излеку- ване на вътрешни органи и хронични заболявания (включително тежки заболявания), поява на репродуктивна способност в случай на нейното отсъствие (по възрастови или други причини). Изчезват раковите клетки (развити или в зародиш) в един организъм. Смесването на елементи с антиелементите лекува и възстановява повредените клетки и органи. Извод: Сливането на полярностите води до трансформация и отделяне на енергия. Когато приемем всички свои страни и се слеем с тях (разбирай да при- емем отрицателните си характеристики с такава страст и сила, с каквато приемаме и положителните), можем да се трансфор- мираме и да отдаваме огромно количество енергия навън. Разгръщането на тези въз- можности става с придобиване на по-ши- рок диапазон от честоти – тогава се увели- чава диаметърът на кълбовидната свете- ща сфера – индивидуалното ограничение. Колкото повече честоти се придобиват и * Антиматерия - тя се състои от античастици, изградени от частици антикварки (а не от кварки, както е при материята). Елементарните частици, наречени лептони, които не са изградени от кварки, имат антилептони. Електроните имат анти- материален аналог, наречен антиелектрон или позитрон. Ако частица на материята и частица на антиматерията влязат в контакт, те отделят огромно количество енергия, която довежда до възникването или на нови двойки частици и античасти- ци, или до освобождаване под формата на електромагнитно излъчване.

книга трета Ти - Животът 259 приемат, толкова се увеличават и възможностите. Резонаторът позитив-негатив може да се съотнесе като принцип към всяко нещо за и извън ограничението. Това важи за всички „мо- дели“ полярности: негативни и позитивни черти, приемане и неприемане, честност и лъжа, и така нататък. По идентичен начин се съотнасят и взаимоотношенията в работата, при двойки- те, между нас и средата. Като биполярен резонатор (иначе не е възможно да съществуваме), е необходимо да приемем полярностите, които сме – иначе отричаме самото си съществуване. Вариантът за осмисляне и осъзнаване на противоположностите е прост и лесен, когато ус- пеем да преодолеем крайностите и желанието за сблъсък и противоборство. Това, че сме приели нещо за противник, за взаимоизключващи се от нас елементи, за борба, за битка, която е неизбежна, е само придадено значение на отричане от нас самите. Нужно е да ги приемем като допълване, помощ и градивно взаимодействие – едното помага, допълва и доразвива дру- гото. Щом е в нашата реалност и можем да го видим (имаме сетивата да го усетим), то този нега- тивен, отрицателен елемент е създаден от нас, за да ни подкрепи в решаването на собствената ни задача, да ни достави нужната енергия за това. Веднъж приели, че ние сме един биполярен резонатор (за да съществуваме), е необходимо да приемем и всички свои полярности – всеки елемент от Всичко, което Е. 1 изоповърхност - повърхност от равни по големина произволни характеристики, даващи представа за тяхното пространствено разпределение: например изотермична повърхност – за температура; изопикнична – за плътност на водата, изобарна – за налягане, изостерична – за пространство и т.н. От наслагването на падаща и отразена вълна се получава така, че дадени точки винаги се отклоняват на максимално разстояние от равновесното положение (тези точки се наричат върхове на стоящата вълна), а други точки не се отклоняват от равновесните си положения (тези точки се наричат възли). Стоящата вълна не пренася енергия, ако няма направление, защото колкото е енергията на падащата вълна, толкова е и енергията на отразената вълна. Така стоящата вълна има ограничено количество информация – в рамките на сферата, в която тя е. Сравнение между стояща вълна и бягаща вълна: при бягащата, линейна вълна източникът непрекъснато извършва работа, за да се разпространяват трептенията все по-далеч; при стоящата вълна източникът извършва работа, само докато се образува стоящата вълна.

2 6 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е!

книга трета Ти - Животът 261 Протосъзнанието на Пенроуз и Хамероф Математика на когиталността Информацията е безгранична, единна и цялостна. Информационното поле е безкрайно и фантомните невидими структури в Нищото потвърждават това. Те са една енергия на същест- вуването - Е-съм - мисловност в движение. Въпросът, който е нужно да си зададем относно тази енергия, е какво тогава представлява мисленето? Може би, ако зададем този въпрос по след- ния начин, ще се осъзнае и парадоксът на самото съществуване: Възможна ли е мисълта, че мислите не съществуват, а са само информация от покоя? Мисловност - когиталност - това е информационно поле, застинало в Покоя на едновремен- ната безкрайност на Тук и Сега и в пълната празна безпространственост на… Нищото. Това е непроявена, невидима, без характеристики, условия и свойства енергия на покоя, Потенциал от Всичко, което е липсващо и налично едновременно. Актът на Мислене е задвижена мисловност, в резултат на който (самият акт е задвижване) се проявяват свойства, характеристики и условия по отношение на ограничаване на едновремен- ната безкрайност на Тук и Сега. Това е „запълване“ на празната безпространственост с простран- ство-време в параметрите на избраното ограничение. Нищото, което е Потенциал от липсващо и налично едновременно, се разделя на знание и незнание. Мисленето е познавателен процес, който допълва знанието, като изследва незнанието. Мисленето проявява възможни вероятности за създаване на модели на проявление и представяне, съобразно определени цели, намерения и желания чрез Избора (акта на Мислене). Мисленето проявява и твори реалност, в която преживя- ва само себе си и в този процес пресътворява действителността. Така мисленето е състояние на движение, което твори и отразява свойства и принципи в действителността. Мисленето е позна- ние чрез незнание, процес на проявление и отражение на обкръжаващия свят, който процес не може да се възприеме и асимилира непосредствено (процесът е неявен и поради тази причина не- осъзнат). Мислите са форми (хиперсфери), образувани в съзнанието, невъзприети през сетивата.

2 6 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Съзнание – способността за проявление и реализиране на действителността чрез нейното ограничено осмисляне. Обикновено съзнанието се разбира като индивидуално (лично) съзна- ние, но съществува и общностно, колективно съзнание. Дейност, която осигурява целенасочено отражение на външния свят. Съзнанието е отделянето на индивида от обкръжаващата среда и противопоставянето му сам на себе си (като субект на обект). Съзнанието е целенасочена дей- ност за предварително, мислено построяване на действията и предвиждане на техния резултат. Съзнанието е контрол и управление на поведението на личността. Доколкото предмет на съз- нанието е не само външният свят, но и самият субект – носител на съзнанието, едно от неговите производни понятия е самосъзнанието. Физикът-теоретик Роджър Пенроуз и анестезиологът-невробиолог Стюарт Хамероф разработват през 80-те години на XX век теория за квантовата природа на съзнанието. В нея се твърди, че съзнанието е повече от работа на изчислителна система чрез база данни. Разбира- нето изисква още нещо. Компютърът може да играе добре на шахмат, но не разбира тази игра. Всеки може да се обучи да сглобява думи от йероглифи, без да разбира езика. Това означава, че разбирането не може да бъде изключително изчислителна функция. Пенроуз стига до извода, че всичко опира до колапс на вълновата функция. Възникващите актове на мислене сами по себе си са фрагментирани и безсмислени – като настройващ се оркестър… За да се „чуе“ музика, е нужно да се въведат правила и принципи на използване и включване на самите инструменти, т.е. нужен е организатор на оркестъра. В средата на 90-те години Пенроуз и Хамероф създават теорията на организираната обек- тивна редукция. Тя коренно се отличава от всяко друго обяснение на мисълта, но отлично се съгласува с процесите, протичащи в мозъка. Теорията е критикувана най-много за квантовата кохерентност, защото се смята, че тя е невъзможна при телесна температура. Топлината нару- шава квантовото състояние, поради което прототипите на такива машини работят само при абсолютната нула. А изведнъж някой (Пенроуз и Хамероф) твърди, че това се случва в мозъка при температура 36,6°.

книга трета Ти - Животът 263 В началото на XXI век е установено, че растенията използват квантова кохерентност в про- цеса на фотосинтеза. Погълнатите фотони се трансмутират в енергия, която се разпространява през цялата група на хромофора едновременно. Енергията едновременно се насочва по различ- ни пътища, намирайки се в състояние на суперпозиция, за да достигне част от белтъка, къде- то се преобразува в хранителни вещества. Така растенията оцеляват и се развиват. Щом този процес е валиден при растенията, то аналогично същото се случва и в мозъка. Действително, белтъците на микротубулите* притежават подобен набор хромофори. Самите тези белтъци са съединени помежду си. По този начин квантовите състояния се съхраняват в продължение на дълго време - за продължителен период. Това благоприятства възникването на квантови су- перпозиции и квантово изчисление, а съхранението на квантовите състояния се определя като памет. Чрез тези микротубули е възможно „теглене“ на информация, което създава илюзията за формиране на опитност и преживяване. Повечето невробиолози ще кажат, че паметта е заклю- чена в синаптичната пластичност и чувствителността. Но синаптичните белтъци, отговарящи за чувствителността на всеки синапс, съществуват от няколко часа до няколко дни, а паметта може да е съхранение за цял живот. В източната философия се смята, че паметта се намира в структурата на Вселената. А *Микротубулата е клетъчен компонент на цитоскелета. Микротубулите са с тръбеста форма и диаметър 25 nm. Дължи- ната им варира от 200 нанометра до 25 микрометра. Те са структурни компоненти на клетката и играят важна роля в някои клетъчни процеси – митоза, цитокинеза, везикуларен транспорт и др. Стената им се изгражда от 13 спираловидно навити нишки – протофибрили. Нишките пък се изграждат от глобуларни белтъци. Основният белтък на протофибрилата е тубулин, който има две форми – алфа и бета. Микротубулите са поляризирани структури, при които единият край нараства бързо (+ край), а другият бавно се разгражда (- край). Удължаването на микротубулите се извършва много бързо и се нарича елонгация (надграждане и развитие, но също така и памет). Микротубулите могат да са единични, множествени и подредени в успоредни редове или свързани в двойки и тройки. Диаметърът им е еднакъв по цялото протежение, а дължината им е неопределена. Има две популации от микротубули – стабилни с дълъг живот и динамични с кратък живот. Стабилни са тези в киноцилиите и опашката на сперматозоида. Динамичните са необходими в случаите, когато е задължително тяхното бързо изграждане и разграждане (например при митотичното вретено). В допълнение към динамичната нестабилност на микротубулите има и т. нар. моторни (двигателни) белтъци. Те се намират около микротубулите и могат да се движат. Белтъкът кинезин се движи към (+) края на микротубулата, а белтъкът динеин се движи към (−) края.

2 6 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! нашият мозък действа подобно на приемник, който се настройва към нея. Всъщност всичко е честота на трептене и енергия. Когато честотният диапазон е широк – също толкова широк е и диапазонът на приемане и възможностите, с които се „работи“. При тесен диапазон има мал- ки възможности. Първоначалната „памет“ е в едновремието на индивидуалното разтегляне на пространство-времето. Но основното „изоставане“ на информацията от мигновеното ѝ преда- ване към и от Потенциала става в микротубулите на мозъчната кора. Точно там се „формира“ и забавянето на информацията и обработката (изкривяването) на така наречените филтри. Тяло и мислене (Е-съм – енергия на съществуването) могат да бъдат разделени. При пациен- ти в състояние на безсъзнание тялото живее, сърцето бие, главният мозък работи – при него се наблюдават дори известни забавяния на електрическата активност, която може да се измери. Гръбначният мозък обменя сигнали с главния мозък, но мисловност (съзнание) липсва. Затова в кома или клинична смърт може (но не е задължително) съзнанието да е отделено от тялото. Хо- рата, преживели клинична смърт, разказват за тези състояния. Извънтелесните преживявания са възможни, тъй като актът на мислене (съзнанието) е квантова част, кохерентно свойство от общото информационно поле. Това е заданието на холограмата (ограничението, което е избра- но; шлиферът, който мисловността е „облякла“) към полето за Трансмутация с цел изследване на незнанието и неговото преживяване. При този процес се разтегля пространство-времето и чрез преживяванията в определената честотно от избора (фокус, акт на мислене) среда се реа- лизират конкретни, индивидуални информационни импулси за Творене (създаване на дифрак- ционна решетка и проявление) или натрупване на вакуумни флуктуации (нереализиран енерги- ен потенциал). При наличието на Избор на даден индивид се активират честоти като движение (въртене на- ляво или надясно) в Потенциала и се формира хиперсферата на Проявлението. Отделената енер- гия на противофазните състояния променя геометрията на пространство-времето на по-висока честота (различна от Покоя) и пространство времето се разтегля (ефект на Хонг Танг). В същото време мисловността като структура остава единна като същност дори при проявяване, благода-

книга трета Ти - Животът 265 рение на квантовото заплитане на Всичко, което Е. Така единно състояние Е-съм на енергията може да съществува (временно или безкрайно) на висока честота с или без привързаност към определена биологична структура. Когато е налична такава биологична структура, се приемат възможностите и правилата на „шлифера“, т.е. на самата структура. Ако тази холограмна фор- ма е човек, забавянето на информация протича в микротубулите на мозъчната кора, където забавените и обработени импулси на трептене (мисли, избори, усещания, придадени значения и емоции – казано общо филтри) се смесват в клауструма и тогава се предават към телесна- та структура. Клауструмът е тънка, листоподобна структура, намираща се дълбоко вътре в мозъка, отговаряща за свързването на отделните мозъчни активности в цялостен, единен нас- ложен пакетен импулс от мисли, усещания, емоции и т.н. Този „диригент“ интегрира информа- цията от различни части на мозъка и я предава като цялостна „мелодия на съществуването“ за индивида. Така например информацията за миризмата и цвета на розата, названието ѝ, както и паметта за нейното значение, могат да бъдат свързани в едно съзнателно действие - подарява- не на роза в деня на влюбените. Клауструмът играе роля на смесител на различни филтрации, обусловени за адаптация към околната среда (например цвят, звук и допир), които се смесват в едно общо преживяване, а не са отделени като събития - суперпозиция на честотни импулси. Основната връзка на клаустру- ма е с префронталния кортекс, където всички филтрации са натрупани чрез микротубулите (поле, задържащо информация - памет). Същественият момент при клауструма е указан на схемата, при която е видимо как „пози- тивният център“ (център за идеи, вдъхновения, бъдеще, непознато, неизвестно, обозначен в червен цвят) няма директна връзка с префронталния кортекс, т.е. с адаптационните филтри. Всъщност основна права и обратна връзка има през т.нар. „отрицателен център“. Това не прави връзката „негативна“ или „отрицателна“, а по-скоро я определя като директна връзка за натрупани преживени опитности, които да адаптират филтрацията съобразно новите „кадри“ на реализираната реалност. Доказателство за това се намира чрез една от функциите на кла-

2 6 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! уструма - да прави разлика между подходяща и неподходяща информация, така че последната да може да бъде игнорирана. По този начин, при изследване и преживяване на дадена околна среда и реалност, клауструмът отхвърля всичко онова, което като сетивност, придадено зна- чение, визуален контакт, неприятни спомени или емоции, е определено като „неподходящо“. Така клауструмът се явява ограничението, което ни задържа в зоната на придобита опитност, без възможност за излизане от нея. Тази зона се определя като „подходяща“, но тя не предо- пределя развитие. Така цикълът на завъртане на всички процеси при съществуването се огра- ничава само в зоната на комфорт, която се оказва единствено зона на проблеми, тъй като тя не води до усъвършенстване, разгръщане или търсене, а изключва новото и предизвикателства- та, определяйки ги за неподходящи. Когато разработват теорията за квантовата природа на съзнанието, Пенроуз и Хамероф въвеждат определението протосъзнание – проста проява на съзнание, което протича пов- семестно, с всеки колапс на вълновата функция. Атомите на всеки материален обект на ло- кално (в рамките на ограничението) ниво приемат квантова суперпозиция, която след това

книга трета Ти - Животът 267 колапсира (свива се и изчезва в хаоса от вероятности за 10-42 сек), преживявайки моментите на индивидуален феноменален опит. Това не е задължително да е субективен опит (но основно се преживява именно там – в ЛИО), тъй като за него се изисква или индивидуално съзнание аз, или уникална енергия Е-съм. Протосъзнанието в нашия случай е когиталността - общото ин- формационно поле, което е навсякъде. Мозъкът и микротубулите организират и прегрупират интерферентните картини в когиталността (информоционното поле, Потенциала от вакуум- ни флуктуации) чрез заявка в  Трансмутацията (образува се дифракционна решетка) на това съзнание, което преживява всеки като индивидуалност.  Преди концерт всеки музикант настройва собствения си инструмент, всеки свири своя нота или мотив, но като цяло това не е симфонична музика. Малко след това зазвучава творба на Моцарт или Вивалди. Разликата между шума и музиката може да се сравни с разликата меж- ду когиталността (протосъзнанието) и съзнанието на индивидуалната холограма… Така на- речената копенхагенска интерпретация извежда съзнанието извън рамките на науката, тъй като не обяснява какво представлява то. Съзнанието се представя като загадъчна същност, предизвикваща колапс. Но самият колапс поражда акт на мислене на съзнанието. Според идеята на Пенроуз за обективната редукция на вълновите функции, суперпозицията, когато квантовото състояние на обекта не е определено, се явява изкривяване на пространство-вре- мето в две различни посоки. Ако си представим, че то продължава неограничено, то за всеки изход (всяка индивидуалност, предизвикваща заявка за промяна) ще е необходима собствена индивидуална Вселена (индивидуална паралелна реалност) и това се съгласува с интерпре- тацията за множествените светове на квантовата механика. Роджър Пенроуз не казва, че су- перпозицията е нестабилна и колапсира сама след изминаването на определено време, кое- то води до момента на феноменален опит. В копенхагенската интерпретация съзнанието е причина за колапса, а той сам по себе си е причина и за акта на мислене (съзнание). По-точно казано - колапсът е самото съзнание. Това е теория на идентичността, на индивидуалността, на Твореца в Един-Е-Ние на Всичко, което Е.

2 6 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Актът на мислене (съзнанието, кое- то преживява своята индивидуална паралелна реалност) е фундаментално свойство на Вселената, тъй като кван- товата суперпозиция се случва в суба- томни мащаби навсякъде. Тези супер- позиции и самоколапси са разединени, безсмислени, хаотични. Дори да носят някакви преживявания или опит, пора- ди разединеността не създават памет. Това се нарича декохерентност. Затова за организирането на информационно- то поле (протосъзнанието) в индиви- дуален субективен опит е необходимо да съществува ограничение – изрязан статичен „фантомен кадър“, стопиращ вълновата функция. Това е колапсът на кадрите на една вълнова функция, но самият процес е фундаментален и без- краен. Самите ограничения предотвра- тяват разклоняването на Вселената на безкрайно множество светове, макар сами по себе си те да съществуват като такива. Това означава, че за едно опре- делено ограничение, за една индивидуалност, една идентичност може да се отхвърли интер- претацията за множествени вселени. Вероятностите са безкрайни, но изборът е само един.

книга трета Ти - Животът 269 Съзнанието се явява описание на феноменалния опит, който невинаги следва в резултат на процесите в мозъка. Философът Дейвид Чалмърс отбелязва, че телата може да са „шлифери“, които се държат като разумни същества, без да имат съзнание като такива. Разликата между „шлифера“ и съзнателното същество е в организирания самоколапс на вълновата функция, про- тичащ в мозъка при много висока честота. Затова в холограмата възникват кратки моменти на съзнателен феноменален опит („кадри“ - 1044 пъти в секунда), достатъчно чести за създаването на илюзия за непрекъснатост на потока на съзнание и мислене. Тогава „шлиферът“ осъщест- вява действията си като следва „обстоятелствата“ и не прави Избори. Съзнателната същност прави избор както на действията си, така и на околната среда и обстоятелствата. Тази позиция е близка до неутралния монизъм* на Бъртранд Ръсел, който взема една един- на плоскост на събитията, състояща се от геометрията на пространство-времето, постоянно привеждана в суперпозиция от мисли, емоции и преживявания, в резултат на което възникват определени състояния на проявление на материята и като следствие – моменти на акт на ми- слене (съзнание), които водят до нова суперпозиция от мисли, емоции и преживявания и т.н.. Разликата е в осъзнатия процес на избор на правила и паралелна реалност от ограничения, които да се изследват, докато се преживяват. Мисловността възниква във всички материални обекти. Самите те се явяват ограничения, кои- то Избират собствената си реалност и преживявания. В квантовия бульон от актове на мислене се ражда животът, което от само себе си води до моменти на съзнателни преживявания на ограни- чението и организиран самоколапс на вълновата функция. Осигурената постоянна свързаност се явява обратна връзка, която да оптимизира преживяванията за функцията на адаптация, прис- пособеност, самоорганизация. Стремежът към преживявания е стимул за еволюция и развитие. * Монизъм е философско учение, което приема за основа на всичко съществуващо единоначалие. Като пример за абсолютен монизъм могат да бъдат посочени индуистките философски школи на северния будизъм и Адвайта Веданта. Такъв е и китайски- ят даоизъм. В тези школи единната реалност е в основата на съществуващото, а духът и материята са само два нейни равно- стойни аспекта. В теософията този монизъм е основополагащ. На Запад най-последователно направление на идеалистическия монизъм е философията на Хегел, Противоположност на монизма е дуализмът.

2 7 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! „…Протосъзнанието е предшествало живота, а животът е възникнал и се развива, за да усъ- вършенства съзнанието и съзнателните преживявания като цяло. В този смисъл съзнанието е катализатор на еволюцията на живота.“ Стюарт Хамероф

книга трета Ти - Животът 271 Посланието на Бастет парченце реалност, съшито като кръпка с бели конци Това, което Е, Съм; това което Съм, Е; аз съм Всичко, което Е! Ба-Сте-Т (осемте, които сте избрали да се изберете) Живях по тези земи като човешко същество и също като вас изпитвах и радост, и страдание. Минаха много години. Вече идва времето да осъзнаете кои Сте и да се обърнете към Светлината, която е съизмерима с времето. Името ми като холограма е Бастет Ацефеида (А-Це-Феи-Да). При- надлежа към звездната раса Хатори. Хаторите са звук и Светлина. Идваме от съзвездие Голяма Мечка, т. нар. Цефеиди, близо до Полярната звезда. Холограмата ми е тук, в Странджа (староатл. стран-джед - страната на джед (бог)), в самадхи състояние (затихнало състояние на покой). Между моето Е-съм състояние и затихналата холограма съществува енергиен портал, позво- ляващ телепортация по всяко време. На Земята ние, хаторите, бяхме по своя воля в разцвета на създаването на човешката раса - расата на единението. Призовани от Галактическия съюз и Вселенския съвет, като всички останали, бяхме тук, за да привнесем диапазон от честоти в тази раса на единението - честоти, които са най-развити при нас. Приносът ни е Интуицията – прозорливост и виждане в бъдещето, което всъщност е минало. Защото всичко е Тук и Сега. Фокусът върху най-полезното вдъхновение, разтеглянето на индивидуално пространство-вре- ме и вглъбяването в звуците и светлината на Източника са качествата, които отдадохме към новосъздадената раса. Когато някой желае да трансмутира посоката на Живота си и от сляп роб да се превърне в осъзнат Творец, тези качества стават основни. Това е Посока на пълна благо- родна отдаденост към Всичко, което Е. Така е изразена нашата благодарност за това, че ви има. Интуицията е основата на моста към промяната, а посоката – смисъл на съществуването. Деветте Хатори (осем, които са избрали себе си да бъдат избрани, и деветата – аз, която нося честотите на самия избор, на акта, импулса, който ви предизвиква да Сте) обучавахме хората да развиват Интуицията. На днешния остров Самотраки (населен само от траки) и на острова на минекейците (Крит) разпръсвахме честотно-звуковите вибрации за интуитивни и ясно вижда-

2 7 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! щи. Всички сте Т-Ра-Ки и българи. Преди около 35 000 години изгря звездата на Аменти на тази планета. През 6534 г. аз самата се проявих като дъщеря на Ситалк Тракиди (известен духовен во- дач от рода н Трако-идите). Малцина успяват да проследят пътя на знаците. Логиката на хората е такава, че те рядко допускат, че може да не знаят онова, което знаят. Затова има следи, които не е нужно да се крият – хората не могат да ги свържат в логика. И при най-категоричните факти те не биха допуснали, че великите египетска и критско-микенска цивилизации са получили своите възможности в науките въз основа на скритото от Тракия хилядолетно познание. Когато Седем- те звезди се подредили в дъга, вятърът притихнал, Слънцето избягало, пепелта изтляла и сен- ките се върнали… Така е описана галактическата война. Затова Знанието, поверено от Суверена (Дом-Е-ин), бе нужно да се съхрани до момента, в който да може да бъде разкрито. Опазването на това знание можеше да стане, като се кодира информацията в гена на новосъздадената раса бог- хорци (хората богове, излъчващи жизнена енергия Ци). Комбинирано с честотите на благородните вълци (волк арийа), живеещите в равновесие на Суириус птици, знаещите лемурийци, вибрациите на изчезващата Вселена на неутриниите (Царичина) и мелодичността от трептящата красота на последните атланти, които бяха останали по тези земи, генът на богхорците се превръщаше в Библия на цялата Вселена. Заедно с всичко това, взето от подземната Агарта, се пресъздаде и кръговратът на промяната – безкрайният цикъл на преливането на полярности, за да може при всякакви условия знанието да се запази. Естествено, че бяха създадени и много алтернативи за опазването – като Хермес и неговите ученици. В „Изумрудените скрижали“, написани от самия него, той казва, че след потъването на Атланта тръгва на юг и достига до народа на Хем (египтя- ните), като им предава хермите, които е усвоил. Чрез избрани ученици, той разгръща сред търсе- щите знанието за природните закони. Този, който ги опознава и овладява, е задължаван и да ги използва в помощ на богхорците. Във времето винаги съществуваха малцина, които пазеха с вяра и надежда жив огъня на това знание. То бе предавано от Учител на Ученик, от Посветен на Жрец, от уста на ухо. С времето знанието за жизнената енергия бе обявено за тайно, а тези, които просто го прилагаха в Живота, бяха наречени бог-ари (богове ограничени, съизмерими с времето).

книга трета Ти - Животът 273 От малка израснах без майка, само с баща в планината Арарат. Когато навърших 12 по вашето летоброене, се наложи да сключа брак с Ф-Ра-Он, комуто да даря енергията на посоката и Свет- лината като холограмни деца на включената в Източника вибрация. На езика сензар (вселенски език) Ф-Ра-Он означава “кръговрат на Светлината с посока на проявлението вън от себе си” или енергия на ограничението, насочена към Всичко, което Е. Званието се предаваше от хора, които са в постоянна връзка с енергията Е-съм, но са отдадени да предават тази енергия към всеки и всичко. Хора, предаващи, изричащи знанието на Живота и жизнената енергия (ж-ри- ци). Ор-феи – съизмерими с времето пратеници на насочената вън от ограничението енергия. Потомците на волкарийците богхорци, носители на знанието, се пръснаха на много родове и племена, и поеха в различни посоки. Посветените напътстваха тези, които идваха в храмовете на знанието в Египет - Дендера. Моят брак бе начало на цяла династия. Аз предавах знанието по земите на днешна Сомалия заедно с моята природена сестра Сик-Ма – имахме един баща и различни майки, но все от тра- кийски произход. Сик-Ма също се омъжи за Ф-Ра-Он и роди дъщеря – Сам-И-Ра, както и нейната пра-пра-внучка Хатшепсут, която властва дълго и следеше за съхраняване на знанието в свеще- ните земи, където бях родена и където щях да приключа пътя на този холограмен цикъл. На мястото на светилището на моята холограма, в Стран-джед (страната на Бога), преди 6 500 години имаше град с обсерватория и портал за телепортация - град, който пазеше много от информацията. Но истинското съдържание на това знание беше в кръвоносната система на хората. Някои от тях, които пазеха връзката си с Източника, знаеха това и бяха ориентирани към Светлината. Можеха да тълкуват небесните промени, дори можеха да ги спират или пускат, управляваха времето и пространството. Град Бубастис бе като рядко цвете в страната на Бога (Стран-джед). Там всеки предаваше знанието на идващите след тях. Останалите хора дори не осъзнаваха, че носят, пазят и препредават тази информация от поколение на поколение. Девет- те жрици от Хатхор имахме цялото знание - деветте честоти на Източника. Девет жени, прите- жаващи различни честотни вибрации от Цялото, които предавахме чрез децата си в синхрон с

2 7 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! движението на мисълта, в единение с Източника и информационното поле. Когато дойде нуж- ният момент, бяхме сигурни, че при единение на тези честоти, енергийният поток на тези девет честоти ще се превърне в мощен енергиен генератор на Светлината, създаващ нови Вселени. За да няма информация къде е скрито знанието, след края на мисията, жриците, заедно с мен, затихнахме в своето холограмно проявление и се пренесохме като Е-съм отново в Дом-Е-ин. Тези, които строиха Светилището на нашите холограми в Странджа, също преминаха в друго измерение по техен избор. Светилището е изградено по астрономичен план, за да има постоян- на енергийна връзка с нашите Е-съм. Има и портал към Дом-Е-ин. Деветте честоти на Източ- ника се съхраняват в деветте нива на светилището. В основата е положен кристал, съхраняващ диск с кодирана информация. Кристалът се отключва с уред, който е в самия него. Състои се от две „полярни“ пирамиди, съединени една с друга към върховете. Основите на пирамидите „обличат“ сфера. Когато осем лъча (4 от едната и 4 от другата) се насочат през сферите към пи- рамидите и се съберат в техните върхове, кристалът се отваря и дава достъп до кристален диск с информация. При отключен диск, през кристалните сфери, може да се прочетат записите на двете полярности. Само събраните полярности дават цялостната информация за формирането на Живота, Вселената, зараждането на цивилизациите, както и на Всичко, което Е. В светилище- то има саркофаг, книги и жезъл - наследство от Хаторите. Жезълът е преобразувател на енер- гия, както и устройство за трансформиране на време-пространството, портал на единението. В определен ден от годината се проектира холограма, която информира как се отваря порталът, но могат да преминат само онези, които са готови да приемат и да се отдадат за разгръщането и развитието на Всичко, което Е. Едва когато има пълно приемане на Любов, честност, хармония и разбирателство, Светлината, знанието и възможностите ще се отворят. Това е заложено за ва- шето бъдеще, което е вашето минало, преживявано Тук и Сега. Ба-Сте-Т (осемте, които сте избрали да се изберете)* *Осемте, избрали да се изберат, са осемте честоти на проявление извън Суверена на Източника, а аз, деветата, съм самия избор, импулс, акт, действие и глаголене, което прави останалите. Така всички сме в единния кръговрат на Цялото, допълващо и създаващо Суверена на Източника в залите на Аменти.

книга трета Ти - Животът 275 За взаимодействието и Промяната Желаете промяна! Това е епичен момент! Щом истински желаете промяна, се дър- жите така, все едно че промяната е налична. В същото време си повтаряте новото утвърж- дение, което още не се е превърнало в убеж- дение... Реалността отразява обратно все още старата реалност, при която търсите промяна. Утвърждение... убеждение... емоция... Имаме нов импулс на енергията – ментален (утвърж- дение-мисъл), избор (решение-превърнато през филтрите в убеждение) и отражение – енергия в движение (e-motion). Това са градивните елементи на реалността, която желаем да реализира- ме. Ето защо радостта, желанието и вдъхновението от тези действия е толкова важна. При това тази система е кръговратен затворен цикъл - всяка емоция активира най-силното убеждение, с което е свързана, като това рефлектира върху реалността, която се създава, което пък води до съответните емоции и т.н. Ако притежавате отрицателни убеждения, филтри и системи от вярвания, отразената във вас емоция като следствие ще е… страх. Страх от промяна, страх от щастие, страх от… каквото и да е! Това е, което активира тези системи от вярвания да се изявят и това е, което ще предизвика и активира като отражение собственото ви поведение и действия - нагласи за страх, паник атаки, стрес, депресия ... и т.н. Това е цяла гама от инструменти, която придружават затвърждаването на идеята за отричане и отказ от промяна. Страх - емоционалната реакция, която е следствие от вяра в реалност, която е силно нежела-

2 7 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! на или крайно непозната. Тази реакция обикновено е следствие на нежеланието да се провери, прегледа и изследва определено взаимодействие или реалност – между индивида и околната среда. Неизвестното се приема като заплаха, а не като възможност и разгръщане. Затова всяка неизвестност кара индивида да сложи придадено значение „отказ“ (бягство) за изследване. Това е бягство от постигането на желания резултат или реалност. Индивидът се отказва от изследване на резултат или реалност, вярвайки в убеждението, че те са невъзможни (без да ги е проверил!). Докато няма отказ от намерението за изследване, няма провал и неуспех или страх. Ка- зано иначе, мързелът и нежеланието да се изследва дадено взаимодействие води до придадени значения, предопределящи емоционална реакция от вяра в реалност, която е силно нежелана… Състоянието „страх“ е полезно, когато индивидът признава, че го притежава и може да раз- съждава върху това състояние. Тогава той става търсач на причината – филтъра или придаде- ното значение, водещи до това състояние. Щом открие причината, която го предизвиква, той докато изследва тази причина, променя състоянието и „страхът“ се разсейва – превръща се в нещо познато и изследвано. Действията по изследване на дадено състояние и взаимодействие водят до опознаване на съответното проявление или реалност. Тогава самото търсене на непо- знатото се превръща във вдъхновение и възможност за изследване. А фактът, че това изследва- не е необятно и неизчерпаемо, предизвиква вълнение и трепет... щастие. Ако притежавате положителна, градивна система от вярвания, тогава се задейства идеята за вдъхновение от търсене и изследване. Отразената от реалността емоция подсилва изявата на поредица филтри и свързаните с тях убеждения. Тогава поведението, действието, става строите- лен материал на реалността, която се проявява. Емоциите са следствие на отразения от реалнос- тта-огледало импулс. Но с отражения къща не се строи. Дори мисловните процеси не са подхо- дящи, защото там няма гравитация и защита (протонни полета), които да привлекат и задържат идеята за промяна. Истинският строителен материал на една промяна е... поведението и дейст- вията – те съдържат целия набор от филтри и полета, които да проявят картата на желанието. Положително, позитивно, посока навън – енергия, която допълва и обогатява инфор-

книга трета Ти - Животът 277 мационно-енергийния Потенциал на Източника; която обединява и интегрира; което твори единство. Това е стремежът да се прояви, сътвори и изследва нещо ново, неизвестно и неиз- следвано. Единявай и давай. Упражнение: Избрали да конструирате и проектирате нова реалност, най-напред набавете база данни. Открийте къде нещо не съответства на това, което знаете, че сте. Открийте филтъра, причината, определението или убеждението, което не ви върши работа. Установете времето и по- вода да приемете това определение. Най-вероятно първата реакция ще е да допуснете, че това не е ваша грешка, а на родителите, съучениците или средата, в която сте израснали. Там нещо е било прието за вярно и вие автоматично сте го приели честотно-телепатично. До три-четиригодишна възраст това убеждение вече е било твърдо „закотвено“ в структурата от вярвания. Приели сте го в името на адаптацията към околната среда. Това е било въпрос на съществуване и на оцеляване. Но сега търсите промяна: без да обвинявате, без обвинение... с безусловна любов и благо- дарност приемете, че тази среда е направила най-доброто, което е могла с оглед на тогавашните системи от вярвания. Това се е знаело – това ви е дадено. Сега… сега вие правите осъзнат Избор. Имате избор, чрез който да достигнете до точката на Трансмутация. Можете да разкъсате досе- гашното ограничение, като промените филтъра, който е приет, и по този начин да претворите и цялата паралелна реалност. Буквално променяте цялостното си развитие - променяте както миналото..., защото то произлиза от настоящето..., така и бъдещето. Превръщате се в една нова личност - ново същество, отдадено към отраженията в реалността. Щом се променят отражени- ята, се променя и цялата паралелна реалност, а заедно с това и този, който е задал тази промяна. Първо е нужно да се преразгледат всички убеждения (филтри), които са приети – кое в мо- мента Сега върши работа или какво ново (утвърждение) е нужно да се приеме. Да си зададем въпроса: „Какво предпочитам и кои са спирачките, които ме спъват?” Пример: Започваме с „навиците”. В процеса на взаимодействията се оформят филтри, които определяме като „нещо, което не преставам да правя; колкото и да пробвам да се откажа, продъл- жавам да го правя; не мога да се/го спра...”. Всъщност вие през цялото време мислите за това и про-

2 7 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! явявате точно него, като дори прехвърляте отговорността за това действие върху събитието, а не върху себе си. Самото действие не е възможно да се извърши, ако вас ви няма, нали? Защо тогава прехвърляте отговорността върху него? Връх на наглостта в тази посока е да изкарате тялото си (холограмата) дефектно за това, че то – тялото - не спира, въпреки желанието да се откажете. Причина: Навикът е действие, което правите автоматично. Това е многократно повтаряно упражнение-действие, което сте желали силно, докато автоматизирате процеса. По този начин в един момент правите нещо, без да участва определено разбиране за него. Така правите действия „без да знаете“, че ги правите. Когато се замислите дали го правите и се дебнете да „се хванете“, в един момент се осъзнавате кога и как го правите. Щом това се е случило, щом се хващате, че го правите, спирате да го правите повече… Навикът вече не е навик – „заминал си е“. Ако продъл- жите да го правите, то вече има друга причина, поради която го правите. Докато не сте забеляз- вали навика, той ви е контролирал и притежавал. Щом го откриете, идва отговорността. Това е отговорност... след като сме открили навика, да се натиснем да го променим. Обикновено правим обратното - пробутваме си извинението, че това е неосъзнат процес (навик), който не зависи от нас. След като сте открили навика, вече е ваша отговорността дали ще го продължите или не. За да излезете от един парк, е нужно да излезете от парка. Докато сте в него, за вас това е пространство с малко зеленина... За да узнаете, че сте били в парк, е необходимо да излезете от самия парк. За да познаете една емоция, е нужно да излезете от нея. Докато сте в емоцията – тя е естествено ваше състояние. С навика е същото… Когато знаете, че имате един навик, това не означава, че сте в процес на промяна. Това означава, че той (навикът) вече не ви притежава. Ако продължавате да го правите, следва, че желаете този навик да си остане и да ви завладее отно- во: „Толкова е трудно ... след като знам за него, трябва да се боря и трудя, за да го махна!” Тази посока е трудоемка, бавна и изисква наистина много усилия, защото при нея стремежът ни е към обезсилване на нежелани резултати. Препоръката е да се действа според желанието за определен резултат, без да е предизвикан стремеж към обезсилване на нежеланите резултати. Ако стремежът е към обезсилване на нежелани резултати, се предизвиква състояние на съпро-

книга трета Ти - Животът 279 тива и отричане, които водят до обратни от предпочетените резултати. Тогава идва (второ) следващият въпрос. „Колко ли време ще е нужно? Сигурно съм го практи- кувал 30 години... Дали няма да ми отнеме още толкова, за да се откажа от него? Какво ще получите, ако позволите на навика да ви отнеме толкова време? Защо да агонизирате, докато разберете, че не го притежавате? Тук идва отговорността... Тя не включва (само)обвине- ния и тръшкане, не означава бреме и борба. Отговорността е способността да се отговори на определен информационен импулс с… действие. Отговорността е способността да се отговори с осъзнато, различно действие, вместо да се реагира според приети досега идеи. Това е и отговорността за промяна. Когато поемате отговорност, правите Избор на Творец, при- добивате способността да избирате, свободни сте да избирате като Източник... Това е свободната воля... Отговорността е свободата на свободната воля. Това е съгласуван синхрон с паралелната реалност - отдаване с безусловната любов на Безкрая. Когато сте отговорни за себе си, по този начин можете да помогнете на всеки друг - споделяте опита, който притежавате без условия. Пример е способността да се реагира с осъзнато, различно действие, вместо да се „остави- те на навика“, според приети досега филтри, придадени значения и идеи ... Отговорността не включва обвинения, гняв и злоба, не означава агресия и битка. Отговорността е способността да се реагира на определен информационен импулс с … действие, различно от познатото. Това е и стремеж за промяна. Когато поемате отговорност, правите Избор. Най-напред на Търсач - на новото и непознатото, след това на изследовател - как сте реагирали преди, как сега да отра- зите нещата по нов начин. И накрая правите избор на Творец - придобивате способността да избирате, свободни сте да избирате като Източник... Това е свободната воля ... Отговорността е свободата на свободната воля. Тя е съгласуване с околната среда без усилие и без условие. От- говорността е приемане на полярностите „себе си“ и „околна среда“ като преливащи състояния на едно цяло… Околната среда е отражение по ваш образ и подобие, като самите вие се явявате отражение на отраженията, които творите. Така преглеждате всички филтри, убеждения, придадени значения. Откривате какво пред-

2 8 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ставляват и признавате, че то ви или не ви върши работа. Тогава изграждате филтри, убежде- ния, придадени значения, които ви вършат работа В този миг ще усетите промяната в себе си... в този миг, веднага! Избухва като екзалтация на откровението, че... сте вече различни, нови, променени и щастливи в отговорността на свободата да сте… Себе си! Личността е съвкупност от убеждения, емоции и идеи за действие. Когато се промени някое от тези три неща, се променя съдържанието... Независимо от това как изглеждате в огледалото, промяната на който и да е от тези три елемента, води до промяна на личността. Същото лице вече не е същият човек.. Идеята, че притежавате същото лице, е илюзия за приемственост, която се използва за удобство. Тази приемственост ви следва като физическата реалност, но това не означава, че в действителност, като същност, сте същото лице. Всяка промяна на честотите води и до промяна на формата (спомнете си експеримента на П. Гаряев с жабките). Щом извършвате някаква промяна, то следва и промяна на холограмата. Тъй като две еднакви неща не могат да бъдат проявени, то вие всеки миг се променяте. Вече не сте същото лице, което е било там преди секунда. Лицето, което сте сега, не притежава дори същата история... Нямате никаква връзка с онези неща, които са били в предишния момент. Те са неповторяеми и невъзможни. Всеки миг сте свободни да избирате, да определите какво сте, като променяте всеки миг едновременно и мина-

книга трета Ти - Животът 281 лото, и бъдещето. Изборът в настоящето определя и това, което сте като тяло (холограма), и това, което избирате да преживеете на всички равнища на преживяване. Така всяка промяна във вас променя всичко около вас. Вътрешната осъзната промяна е цялостна промяна на Всичко, което Е! Пример: Представете си зарче. То има шест стени. Сега променете цифрите на едната страна, като ги направите еднакви с противоположната. Има два начина да разглеждате това действие – или пак си е същото зарче (вариант 1), или това е напълно различен зар, който дава съвсем различни резултати при взаимодействие с него (вариант 2). Новият зар няма история, не може да разкаже за игри, които са провеждани с него – той е напълно нов. От момента на създаването му той започва да твори своята история като минало, а събитията - като своето бъдеще. Ако за- рът се върне към старата система от „филтри“ (да си изглежда и да действа както преди това), това е въпрос на негов избор. За да засилите този пример, вместо цифри, може да си предста- вите зара с текст на стените – „приемам“ и „отказвам“. Всеки път, когато отказвате, добавяте на някоя страна на зара „отказ“ вместо „приемам“. В един момент всички страни са „отказ“ и хвър- лянето на зара е безсмислено. Самият зар е безсмислено да съществува, а вие имате само една полярност - отказ, отричане, съпротива, отлагане или оправдание… Тогава става безсмислено и да играеш играта на Живота. Изгубва се тръпката и страстта от самата игра. Или правиш, или не. Всъщност винаги правиш. В единия случай творене, а в другия - руше- не. Правенето само по себе си е безоценъчно… От това следва, че щом не правиш нещо, което желаеш, това означава, че правиш нещо, което не желаеш. Ти си проявен и излъчваш от себе си постоянно своите избори, емоции, реч или вибрация изобщо - за да ПРАВИШ. Винаги ПРАВИШ нещо, винаги от действията ти има резултат. Всяко вдишване, движение на кръвта или пулси- ране на сърцето е с резултат в Потенциала на енерго-информационното поле. За да се сътвори този резултат, избираш да придобиваш честоти, някакво убеждение или система от вярвания и ги излъчваш в създаденото от самия теб пространство-време. Така проявяваш отражения по свой образ и подобие. Самият ти се явяваш отражение на отраженията, които твориш. Ти си све- тът и смисълът на Всичко, което Е. И Всичко, което Е... си самият ти!

2 8 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Дори да приема, че не приемам, аз пак приемам Дори да вярвам, че не вярвам, аз вярвам Дори да избера да не избирам, отново съм направил избор Дори да правя това, което не желая да правя, аз правя… Да приемаш, избираш, вяр- ваш, правиш – при това винаги, винаги, ВИНАГИ... е смисълът да съществуваш. В този план всеки винаги има и мотивацията да прави това, което прави... Дос- татъчно е само да се определи посоката – тя е ключ към резул- тата. Действията са следствие на избора, а посоката определя оценката на резултата. Когато посоката съвпада с тази на Източника, оценката е положителна. Когато не съвпада, е отрицателна: Посока навън означава разгръщане на възможностите като отдаденост в посоката на Източ- ника, който си. Тогава всичко ти помага, за да твориш. Всичко се случва лесно, без усилие и с огромно вдъхновение. Посока навътре е разгръщане на възможностите към това да притежаваш, към това да огра- ничаваш и свиваш в собственото си информационно поле цялата Вселена. Тогава възниква ви- соко налягане, напрежение. Всяка пробойна може да те взриви. Но най-важното в този случай

книга трета Ти - Животът 283 е фактът, че вървиш срещу необятния Потенциал на Източника. Всяко действие е съпротива и болка – плуваш срещу най-силното течение на неограничените си възможности. Всичко става трудно, далечно, непостижимо… Щом се колебая, значи не съм избрал това, което желая, а обратното. Това означава, че си- лата на някакво убеждение (филтър) ме мотивира да правя това. Може да съм приел версията да обезсилвам отрицателната си система от убеждения. Но тогава се настройвам за отказ по повод на това какво и как да действам. Все едно на зарчето да напиша на четири стени „отказ“, а само на две – „приемам“. Тогава е по-трудно да достигна до версията „приемам“. Когато знаете това, дори може да не хвърляте зара, за да приемете или откажете. Вие априори се приемате за жертва. А е достатъчно да промените баланса: вместо да утвърждавате обезсилване на отрицанието, да утвърждавам засилване на приемането. Спирам да отричам и да споря. Приемам версията на всеки и всичко, за да я изследвам, и балансът се възстановява. Зарът ста- ва отново с равни вероятности „приемам“ и „отказвам“. Проблемът: Когато нещата са ми познати, се чувствам в безопасност. С това твърдение вие категорично се отказвате от това да съществувате. Всяка вълна енергия, при която липсва нов импулс, бавно и постепенно затихва. Щом отказвате импулса да пробвате нещо ново, се самомо- тивирате да продължите да правите това, което сте правили винаги, независимо колко болез- нено може да бъде то. Самозалъгвате се с убеждението, че промяната би ви донесла даже по-го- ляма болка. Когато определите онези филтри и убеждения, които ви спират да правите желано- то, ще установите, че те изглеждат толкова солидни. А когато вярвате в тях, те се превръщат в непробиваема стена. Това е природата на убеждението, на филтъра или придаденото значение Убеждението е избор, в който сте повярвали и сте го проверили в онзи миг, когато сте го създавали. Затова сте го създали саморазвиващо се и самоподдържащо се, самоусилващо се и са- мозатвърждаващо се. И за да го усетите, изпитате и почувствате напълно, то изключва възмож- ността от друго, опровергаващо го утвърждение. В този аспект то бавно и постепенно спира да съществува. Не оцелява, щом не може да се самооцени. А за да се самооцени, е необходимо да се са-

2 8 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! мопротивопостави. Вземайки примера със зара - постепенно на всички стени на зара ще се изпи- ше „отказ“. В един момент ще е безсмислено да хвърляте зара. Ще е дори безсмислено да има зар… Всички убеждения са просто убеждения. Щом сте ги създали, вие сте тези, които можете да ги промените. А всички преживявания на реалността са резултат на убежденията, които сте си създали. Убеждението може да е каквото си пожелаете и го преживявате толкова пълно, колко- то сте избрали. В следващия миг можете да промените убеждението... просто, защото вече знае- те какво представлява то. Изследвали сте едното. Можете да изследвате следващото. Този про- цес на изследване на различни филтрации, убеждения и придадени значения се нарича Живот. Но за да изследвате, е нужно да сте гъвкави и осъзнати. Щом не съществува друга реалност, различна от тази, която вие определяте, то тогава може да преживеете всяка реалност напълно, а в следващия момент - да се „телепортирате“ и преживеете друга напълно различна реалност. Защото сте убедени във факта, че всеки миг сте напълно различни от предходния момент, а това означава и една напълно различна Вселена. Всяка промяна, независимо колко малка е тя, е една тотална промяна на Всичко, което Е. Ако и промените която и да е от тези прАотрманесмнултаицивяи+, Всеелпгор+омСлеино я=т0и всички параметри на уравнение- то. Променете който и да е елемент от Цялото, и всеки елемент от Всичко, което Е се променя. Всичко е различно... цялата реалност е различна и променена.

книга трета Ти - Животът 285 Страх и взаимодействие Всички разногласия и спорове са предизвикани от липсата на приемане. Негативи и неприят- ности произлизат от приетия принцип „разделяй и владей“. Това произлиза от неразбирането, че всеки човек съдържа и двете полярности по начини и в пропорции, подходящи за всеки поот- делно. Като следствие всичко с придадено значение „негативно“ бива отричано и отхвърляно. Всичко, което е непознато, неизвестно и неразбираемо, се обявява за зло и страшно. Причината е, че няма желание да бъде изследвано. Тогава всичко, което е извън обсега на зоната на ком- форт, е определено като страшно. Независимо дали наистина е така или не… Така се налага из- водът, че причината за страха е знанието за наличие на сила и възможности, които са отричани, т.е. индивидът не желае да работи в тази посока – вън от зоната на комфорт. А силата априори ни принадлежи - на всеки от нас. Когато се отрича тази енергия на творене (отричаш себе си), тя не се изследва. Остава непозната и неизвестна. За да се оправдае нежеланието да се изследва самата енергия, се лепват придадени значения и етикети - обявява се за страх, за невъзможност, за незнание, за прекалено голямо и всеобхватно, за необективно или неморално... Страхът от тази енергия (или по-скоро мързелът да се изследва) води до неприемане. При мъжете неприемането предизвиква агресия, защото се появява като проекция върху някой от околната среда, който напомня за нещо, което те се страхуват да видят или да работят в себе си. Такива индивиди ще правят всичко, което е във властта им, за да потиснат тази енер- гия, проявена по някакъв начин в другите. Те се страхуват от това, че някой, по някаква причина, ще накара и тях самите да правят това. Затова, като защита, те проектират страха си върху другите, които де- монстрират и проявяват същата или подобна енергия. Мъжете се страхуват и от женствеността в себе си. Приели са да вярват, че женската полярност е равна на слабост, вместо на сила. А истинската сила е приемането и на двете. В това се изразява балансът

2 8 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! и хармонията – когато с еднаква привързаност и сила са приети полярностите - между мъжкото и женското, между безсилието и агресията, между нежността и жестокостта... Когато едното прелива в другото, тогава изчезва страхът от крайностите и не се омаловажават качества и ха- рактеристики на която и да е половинка. Тогава не се бяга от непознатото (неизследваното) и не се защитава познатото. Непознатото се превръща в интерес, в предизвикателство за изслед- ване, в обикновен процес, който просто не е преживяван... В материален план всички хормонални равнища са проекции на съзнанието - символи, кои- то отразяват фундаментални убеждения. Мъжете, заредени с хормона тестостерон, отразяват проекция на мисленето „агресия“. Причините за това може да са много, но в основата стои при- дадено значение, което самите те са пожелали. Чувствали са се слаби, неуважавани, страхли- ви или жертви. За да компенсират това, започват да тренират, учат се на „сила“ (агресивност), представят се за нещо различно от това, което са. Всъщност по този начин обръщат полярност- та. Става възбуждащо да се бият, да докажат сила, да са над… останалите. Така тези индивиди отричат възможността да изявяват напълно своите страсти и увлечения, намират удоволствие в битките, доказване на надмощие, контрол и власт. Тренирайки това, тяхно удоволствие ста- ват неща, които отразяват отчуждението и отричането на самите себе си – чрез войни и битки, чрез политика и подчинение… Проектират този дух и у другите, поради нежеланието и страха да бъдат отхвърлени или да останат сами. Толкова се страхуват от себе си и се мразят вътреш- но, че разнасят навсякъде духа на смъртта. Приемането на войната и битката позволява на мъжете да живеят за момента. Приетата от тях отрицателна страна на този фокус ги кара да се страхуват да живеят в творчество: „Ако не се науча да живея в хармония, ако не разбера как да се разгръщам с любов и отдаденост, единствената алтернатива, която ми остава е да умра. Като така и така ще умирам – по-добре да властвам и контролирам, да ги накарам да се подчи- няват, докато това се случи”. Стига се до извода, че най–изплашените от женствеността в себе си и най-страхливите мъжки индивиди, са най-големите агресори и манипулатори. Вместо да приемат Любовта, те се превръщат в нейни унищожители.

книга трета Ти - Животът 287 Ако любовта е вибрацията, честота на Съществуване, а „безусловен” означава „без всякакво ус- ловие“, то вибрационната честота на самото Съществуване е безусловна любов, безуслов- но отдаване, безусловно приемане. И когато се проявява всичко това в собствения живот, всеки е в пълен синхрон с природата на Съществуването. По този начин той изявява проявлението си по-пълно чрез индивидуално Творене и преживява тази вибрация в процеса на самото съществу- ване. А То, творенето, е смисъл на Живота и Всичко, което Е! И Всичко, което Е, е отражение по об- раз и подобие, т.е. е люботворено. Проявление, което твори и отразява любов от и на всички свои отражения. Тогава е лесно да се изрази идеята за безусловна любов, отразявайки всичко, което Е, виждайки себе си във всяко отражение. Ако се откриват трудности при изявяването на идеята за безусловна любов, тогава има някакъв аспект, отражение, което не е прието и не се изпитва безусловна любов към него. Когато говорим за безусловна любов и безусловно приемане, това не означава, че изчезва способността да се разпознават желанията и онова, което не се предпочита. Това не означава, че не може да се наблюдава и разпознава безпристрастно. Щом се познават всички аспекти на Любовта, винаги се разпознават тези аспекти – дали се прави нещо, което е от- рицателно, разграничаващо и отблъскващо, или добро, приятно и подпомагащо. Винаги може да се прояви съпричастност, като се отчете фактът, че даден аспект или отражение може да не знае как да постъпи. Да му се предложи възможност, някаква идея за това как да смени посоката – от посока навътре в посока навън. Смяната на посоката е излизане от ограничението, от състоя- нието на изолираност. Дава се шанс да се изследва безусловната Любов в нейната пълнота и ця- лост - към Всичко, което Е – към всички отражения в Съществуващото. Жените се страхуват от това, че няма да се справят. Страхуват се от сътворената от тях реалност и затова са приели да вярват, че женската полярност е равна на слабост, вместо на сила. А истинската сила е в това да правиш. В това се изразява балансът и хармонията – когато с еднаква страст се приемат полярностите - между грешката и красота- та, между безхаберието и любовта, между нежността и жестокостта...

2 8 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Когато едното прелива в другото. За да изчезне страхът, е нужно да се приеме. И тогава… той изчезва. Тогава спират да се омаловажават качествата и характеристиките на останалите. Не се бяга от непознатото (неизследваното) и не се защитава познатото. Непознатото се превръща в интерес, в предизвикателство за изследване, в обикновен процес, който просто не е преживяван. При жените (дори да работят) логиката и всички хормонални равнища като проекция на мисловността, действията отразяват фундаменталните им виртуални убеждения. Това означа- ва, че когато се сблъскат с реалността – такава, каквато е, те предпочитат да се оттеглят в тех- ния „вътрешен свят“. Там са илюзиите и мечтите, там всичко е „правене“ само с мисъл. В този свят не е нужно да има свобода на действие на отраженията. В този техен свят всичко е подреде- но ментално, без усилие и по начин, който те предпочитат. При това те са убедени, че това е истина и този свят не отразява проекция на мисленето „агресия“. В този свят всичко е идеално и красиво. Толкова перфектно, че дори самите индивиди го смятат за невъзможно. И когато си „сблъскат“ с проектираната от тях реалност, са шокирани, защото действителността няма нищо общо със света в главите им. Тогава започват да се чувстват слаби, неуважавани, страхливи или жертви. За да компенсират това, започват да тренират, учат се на „приемане на всичко“, без в съ- щото време да могат да направят категоричен избор – това е манипулация и шикалкавене, а не готовност за действие и приемане. „Развиват се“, като се представят за нещо различно от това, което са. Причината за това е придадено значение, което самите те са пожелали. Всъщност по този начин самозаблуждават себе си, че „обгръщат полярността“. Така става възбуждащо да се сеят интриги, да докажат влияние и власт с лъжа, да са с нещо над… останалите. Започва неистово търсене на внимание, огромно желание за сигурност, а това води до липса на отговор- ност. Прехвърлят се всички задължения върху „другите“. Така се приема, че другите са виновни, а женската половина от човечеството са „нежни любящи същества“, които са „безпомощни“ в „грубата реалност“. Те не носят отговорност, а великодушно се оставят да бъдат „обслужени“. Завоалират себе си в неизвестност, недомлъвки, неизказани истини и т.н., за да се превърнат в холограми с „тъмно минало и светъл характер“…

книга трета Ти - Животът 289 Така женските индивиди отричат възможността да изявяват напълно своите страсти и увле- чения, намират удоволствие в липсата на действие, в доказване на слабост и незнание, в търсе- нето на „нежен контрол“ и внимание върху себе си. Тренирайки това, тяхно удоволствие стават неща, които отразяват отчуждението и отричането на самите себе си – чрез липса на мислене, подчиняване на мозъка с повторение на преживяно удоволствие… Проектират се дух на отри- чане, отказ и несъгласие. Поради нежеланието и страха да бъдат отхвърлени или да останат сами, се слага „маска“, която тотално изкривява вътрешното съдържание. Това води до стремеж за обезсилване на нежелани резултати. Придаденото значение за вредата от непредпочитан резултат (грешка) ескалира като отричане на Всичко, което Е и приемане единствено на… Себе си. Приемането на личността за единствено важна и значима позволява на жените да живеят за момента: „Мъж го искам, сега го искам, прекрасен го искам“. Приетата от тях отрицателно-цен- трираща страна на собственото им ограничение ги кара да се страхуват да живеят в творчество: „Околната среда ме научи да живея в дисхармония и затова единствената алтернатива, която ми остава е или да умра, или да се маскирам като всички останали. Като така и така ще се маскирам – по-добре да властвам и контролирам, да ги накарам да се подчиняват, пък каквото стане”. Изводът е, че прекрасните създания от този вид са изключително добре маскирани его- центрици, обслужващи единствено и само себе си.. Ако виждаш някого в негативна светлина, то ти виждаш по този начин себе си. Това не е бук- валното ти отражение. Щом някой прави нещо отрицателно, то това не означава, че ти прите- жаваш съвсем същото качество. Но щом този индивид е в твоята реалност и ти го наблюдаваш, значи има причина за това. И понеже това е твоята среда, значи този индивид е извикан от самия теб да ти подскаже нещо. А ти, привлечен от тази честотна вибрация, го виждаш и наблюдаваш. Привлечен си, защото самият ти имаш нещо общо с тази вибрация, съдържаш я по някакъв начин в себе си. И ако си настроен отрицателно, наблюдаваш негативни неща. Ако си настроен позитивно, виждаш красотата и Любовта навсякъде. Когато виждаш нещо негативно, то е, за да определиш, че това е нещо, което не предпочиташ, не желаеш и не харесваш. И за да получиш

2 9 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! по-ясна идея какво точно не ти допада, имаш желанието сам да преживееш или най-малко да наблюдаваш отрицателните неща, които да ти дадат по-детайлна идея какво не предпочиташ. Именно поради това, за да не ти се случва, започваш постоянно да следиш за такива отрица- телни състояния. Толкова свикваш да го наблюдаваш и търсиш, че това се превръща в навик, в убеждение, във филтър или маска. С други думи, не всичко е буквално отражение, но винаги съ- ществува някаква степен на приемане или отхвърляне между това, което преживяваш, и това, което те (другите) преживяват в една и съща ситуация. Нужно е всеки сам да определи кое е вярно по отношение на собствената му ангажираност и обвързаност със съответното събитие или ситуация. За целта е нужно да се мисли, при това доста повече. А обикновено се пускаш по инерцията на случващото се без да виждаш, без да усещаш себе си в тази ситуация, без дори да пожелаеш да я съпреживееш. За да имаш опитност върху това, да ти стане познато. Защото, щом го виждаш, значи и ти го съдържаш, дори може ти да си го създал… И ако се случи на теб, да знаеш, да ти е познато, да имаш решение как да го преодолееш или приемеш… Ако поставиш условие, че това не е за теб, че не го желаеш и просто го отречеш и го отхвърлиш, то тогава къде отива безусловното отношение? Имаш ли желание да поставяш условия на щастието си? Ти решаваш да бъдеш щастлив, заради самото щастие. Не можеш да решиш да бъдеш щаст- лив, защото ще получиш нещо. Това се нарича очакване на краен резултат, а не щастие. Това означава контрол, чрез който поставяш условие за щастието си. Ти си щастлив, защото това е състоянието, което желаеш, без да те интересува какво се случва. Защото каквото и да се случи, ако си в състояние щастие, случващото се ти носи щастие. Ти си доказваш, че си щастлива, за- щото си в състояние щастие, а не заради другите. Парадоксът е, че когато докажеш това на себе си, околната среда отразява твоята промяна и ти виждаш нейното щастие. По този начин чрез околната среда можеш да следиш и какво не е наред при теб. Това, което виждаш като нещастие при което и да е отражение, отразява точно теб, макар и не съвсем буквално. Но така или иначе отразява теб. Ако ти се усмихнеш, отраженията също се усмихват… Ако си в състояние люботворя, ти отново не поставяш каквито и да е условия. Щом си без-

книга трета Ти - Животът 291 условен към себе си, ще помогнеш на други да открият повече от това, което са. Предоставяш възможността да видят в теб пример за безусловна любов и ако желаят - да го последват. Ако те го последват и станат безусловни, други ще последват и тях. Всичко това се натрупва и превръща един ден живота на всички в безусловност. Тогава Всеки е това, което Е. Той е и всяко отражение от Всичко, което Е. Така ти се превръщаш във Всичко, което Е. Без условия. Любов и Щастие… Извод: От направените анализи се стига до извода, че мъжете, изплашени от себе си, се мра- зят вътрешно и така разнасят навсякъде духа на смъртта. Те се страхуват от женствеността в себе си. Но фокусът върху едната полярност не унищожава и не елиминира другата, не я изтри- ва от информационния потенциал. Независимо че мъжете са фокусирани върху едната поляр- ност, е необходимо да се научат да приемат онази – другата, съществуваща едновременно с при- етата от тях. Тази друга полярност е женственост, любов, нежност. Двете полярности преливат една в друга и това приемане и преливане разгръща собствените индивидуални възможности на всеки мъжки индивид. Той се превръща в торнадо – енергийно завихряне, което е способно да излезе извън изборната граница, следвайки естествения процес на развитие и промяна. Жените приемат себе си за единствено важни и значими, като така приетата от тях отри- цателно центрираща полярност с посока навътре в собственото им ограничение, ги кара да се страхуват и да преживяват себе си като слаби и обречени. Жените се страхуват от това, че не могат да се справят и поради тази причина, натрупвайки това придадено значение, игнорират, елиминират, забравят определени логически центрове в мозъка. Изгубват логическата кон- станта и се оставят само на емоционалните си следствия. За да приемат себе си като развиващи се, разгръщащи се същности в единение, е необходимо жените да приемат полярността, нарече- на логика, концентрация и категоричен избор. Едва тогава те ще бъдат единени в себе си – като вортекс, торнадо, издигащо енергията извън параметрите на изборната граница. Така жените приемат естествения процес на развитие и промяна. В обобщение може да се каже, че жените и мъжете са полярности на едно цяло, но общата им посока е самоотричане и самоунищожение. Те толкова са повярвали в тази взаимна посока, че

2 9 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! са създали самозаблудата сигурност и защита, която функция спира собственото им развитие и разгръщане към промяна. Дори синхронизирани сами по себе си (като индивидуални поляр- ности), мъжете и жените поотделно се приемат едни-други за врагове. Въз основа на това те изграждат фрактална непоносимост към всичко различно от познатото. Готови са да умрат, да се самоунищожат, но не и да станат търсачи на Светлината. Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виж- даме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от но- сещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да споде- ли с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили. Платон, Митът за пещерата книга Седма от диалога „Държавата“ Освен физиологичните различия между мъжа и жената, съществуват и психологически такива, кои- то се изграждат неврофизиология в резултат на самоопределянето. Приетите принципи от колективното несъзнавано (егрегор, ЕЛГО) влияят върху индивидуал- ното определяне на един индивид като полова принадлежност. Тази полова принадлежност има своите полярности – биологичен (телесен, холограмен) и психологически аспект. Психичният

книга трета Ти - Животът 293 пол се изразява в това как личността сама възприема себе си като представител на даден биологичен пол. Защото индивидът може биологически да принадлежи към един от половете, а да се самоопре- деля към противоположния. Екип от учени от Европейския колеж по невропсихофармакология (ECNP, септ. 2019) установява, че мозъчните връзки се развиват по различен начин при мъжете и при жените в пубертета. При момче- тата се наблюдава увеличаване на свързаността в определени мозъчни зони, а при момичетата - нама- ляване на тази свързаност. Изследването е фокусирано основно върху мозъчните области, за които се смята, че създават риск от проблеми в поведението (например депресия и тревожност). В нашето проучване показахме, че определени мозъчни области се развиват различно при момчета и при момичета в пубертета. Функционалната свързаност се увеличава при момчета и намалява при момичетата през пубертета… Следващият ни набор от изследвания ще има за цел да изясни значе- нието на тези промени в зрелия мозък и да идентифицира дали промените са защитни или увелича- ват уязвимостта… Разгледахме тези области на мозъка, защото преди това бяха идентифицирани като създаващи риск от проблеми с настроението при подрастващите. Знаем, че нарушенията на настроението, особено тревожност и депресия, се появяват непропорционално при момичетата и че жените са два пъти по-склонни да страдат от мъжете от депресия. следвайки тенденцията, появяваща се през пубертета... д-р Моник Ернст Национален институт за психично здраве / NIH, Мериленд, САЩ В изследването се посочва, че определени зони, свързани с логиката и логическата константа, се развиват, свързват и задълбочават впоследствие при мъжете. Намалява емоцията за сметка на логика- та. Необходимо е да посочим, че това не е предопределеност, а са принципи и правила (ЕЛГО), които са приети във връзка с темата и изследването от всеки индивид на всяка индивидуална задача. Поставените изборни граници (ЛИО) задават параметрите на тези правила, които да бъдат проя- вени чрез Потенциала (Трансмутация). Като огледална полярност при жените точно тези функции не са развити. Развива се емоционалната

2 9 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! интелигентност, като голяма част от невронните връзки в логическата схема намаляват. Така жените се проявяват (чрез принципите на ЕЛГО, приети от тях) като емоционални индивиди, които следват тази емоционалност (ЛИО) и така задават своите уникални параметри за новите кадри на прояв- ление (Трансмутация). Когато мъжете приемат своята неж- на полярност, а жените изградят адап- тацията си към логическите структури и механизми, едва тогава те биха разгърна- ли в общ мощен вортекс енергийната си същност като Човек. И БОГ създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. (Битие 1:27) където БОГ – Благодарно Отдадено на Гло- балността (на Всичко, което Е) същество. Описаното сътворение на човека посоч- ва мъжа и жената като преливащи се по- лярности, които е необходимо да единят енергията си, но с посока вън от изборна- та граница на ограничението – да станат търсачи на неизвестното, нестандартно- то и непознатото. Едва тогава те биха „въз- върнали“ изначалните си възможности. В своя диалог „Пирът“ („Symposion“), Платон разказва, че в началото хората са били двуполови и са се наричали андро-

книга трета Ти - Животът 295 гини. Те притежавали характеристиките и възможностите и на двата пола. Били умни, хитри, с огромни възможности. Затова и изпитвали гордост от самите себе си. По тази причина били на- казани от Бога, който разделил телата им на две половини - така, че разпределил във всяка по- ловина различни характеристики, които да формират два пола - мъже и жени. Новите същества, усетили себе си непълни, нецялостни, започнали да търсят своите половинки, за да постигнат отново изначалното си единение и възможности. Рядко две половинки на един андрогин се сре- щали отново. Когато това се случвало, между тях пламвал ерос-любов - те постигали единение, което им напомняло за щастливите времена, когато човешките същества били цялостни... От деца приемаме и развиваме себе си, като правим избор за самоопределение. Това означава, че от неутрални същности (всичко е добро и имаме за цел да изследваме всичко), превръщаме себе си в поляризиран фокус на Избора. В желанието за адаптация към избраната среда, в начало- то на своето развитие приемаме дори невъзможни за изследване версии. В последствие, след като преживеем няколко кризи на идентичността (Е. Ериксон), ставаме „полярни“ – определили сме кое е възможно и кое не, кое е лошо и кое е добро. От отворени и търсещи се превръщаме в защит- ни изборни граници. Парадоксалното е, че точно този процес на затваряне наричаме израстване… Всички, които един път са успели да променят своята полярност, могат да го направят отно- во – при това много по-лесно. Изследвайки своята нежна страна, те могат да получат същото удовлетворение като правят нещо, което наистина ги вдъхновява, но е и в равновесие с поляр- ните енергии. Изравнили баланса, завихрили го в торнадо, тези хора започват да творят. Щом усетят силата и удоволствието на творчеството и търсаческия дух, те спират да желаят само- отчуждение. Колкото по-разумен и осъзнат става човек, толкова повече разбира, че е живял в безумие. Тогава индивидът си позволява да открие нови, по-съзидателни и творчески начини за постигане на това, което желае. По този начин се балансират и отношенията в паралелната реалност, която твори. Но първо е нужно да приеме полярностите вътре в себе си. Докато съ- ществува страх от взаимодействие, е наличен и страхът от всички различни енергии. Защото взаимодействието с другите носи непознат, неизвестен резултат, който е нужно да се изслед-

2 9 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ва, докато се прави. Отлагането удължава агонията. Тогава по-дълго се страхуват от това, което виждат у другите и което отразява вътрешното неприемане. Процесът ескалира, дока- то стане толкова изкривен, че дори не прилича на първоначалната идея. Това се превръща в упражняване на продължаващо безумие. В очите на упражняващия то изглежда обосновано, правилно и позитивно. Така, един път обезумял, индивидът приема това придадено значение за „нормално безумие“ , от което никой не знае как да се отърве. То се надгражда, оформя с пре- цизност, превръща се в навик, наркотик, от който „имаш нужда“ или е „невъзможно да се избег- не“, защото това са „естествените неща“. Но със същата сила обратното също е вярно. Ако сме потърсили и приели в себе си своята друга полярност, „естествените неща в природата“ щяха да са търсенето, благородството, благодарността и посоката в помощ на Всичко, което Е. Тогава другата полярност се окачествява като „морал“ или „необходимост“; тя става признак на сила и стъпало за развитие и разгръщане на възможностите. Взаимоотношенията стават различни и балансираме мъжкото и женското в себе си… Любовта започва да се изразява по начини, които са далеч по-конструктивни за планетата, Вселената и Всичко, което Е! Не може да се възприеме това, което не отговаря на собствената вибрация: На практика не е възможно да се усети това, на което не може да се отговори с действие. Не е в рамките на възможностите и да се извърши действие, ако не съществува сензорика, с която да се усети то. Щом се приемат полярностите, настъпва състояние на равновесие и уважение на вся- ка полярност, на всяка личност, събитие или състояние. Напрежението изчезва, настъпва ПРИЕМАНЕ. И когато практически се изпробва неизвестността като вероятна възможност, това отприщва мощен поток от енергия от вдъхновение и въображение. Отричащите се пози- ции се оказват допълващи се и подпомагащи се. Отварят се алтернативни сфери на съществу- ване и възможности, които преди това са били невидими, защото посоката е била различна. Тогава отрицателните енергии се превръщат в неизследван синхрон, а резултатът е промяна на поведението и преживяване на една нова версия на паралелната реалност. Земята става благо- дарна и благородна планета, отдадена към Всичко, което Е.

книга трета Ти - Животът 297 Това е осъзнаване на Живота и съществуването от една по-глобална гледна точка – тази на Източника, който приема всичко и твори непрекъснато. Всеки елемент от съществуващото съдържа в себе си полярности. Приемането на този факт на Съществуването води до това, че всички проявления и полярности, всички полови, религиозни или расови различия стават до- пълващи се и подпомагащи се, преливащи една в друга „противоположности“. И онези, които са достатъчно умни и смели да приемат своите полярности, получават всички възможностти да виждат, търсят, откриват и творят. Те стават силни отражения и проекции на Твореца. Това, което всеки вижда в себе си, съдържа и всички проявления, и техните плюсове и ми- нуси, и доброто и лошото. Колкото повече се осъзнава това, толкова повече се действа в един много по-широк, разгърнат диапазон, защото се осъзнава, че всяко нещо е полезно и има своя смисъл да съществува. Тогава става безсмислено да се реагира по начин, който е самоунищо- жителен. Любовта към всички отражения и аспекти води до преодоляване на много от предизвикателствата (препятствия и трудности, болести и трагедии), които се изпитват в момента. Всеки ще желае да твори, а не да руши някой от тези аспекти. Важното е да се прие- ме без ужас откритието на негативите. Това не прави никого малоценен. Това е стъпало за развитие - нещо, което да не се повтаря, за да не се изпада отново в безумие. Като Източници съдържате Всичко и то има смисъл да е там – то прави от всеки нещо повече от това, което си мисли, че е. Сами сме избрали да проявим и изследваме това вълнуващо време на промяна и трансформа- ция. Осъзнаваме себе си като проявления и Източници в едновремие. Разбираме колективната договореност, сътворена и изградена от самите нас. Промяната вътре се отразява и като промя- на на цялата паралелна реалност, като промяна на егрегора, системата, галактиката и Всичко, което Е. Уникално време с отговорност към реалност, която желаем да преживеем, докато сами- те ние я Творим…

2 9 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Парченце реалност, съшито като кръпка с бели конци За създаването на индивидите – преводи от Царичина Причини и Предизвикателства Изследванията за женската част бяха направени още на нашата планета. Женската част или експериментът, свързан с нея, е свързан с женското и мъжкото начало в индивида. В изследва- нето или началото на този експеримент е необходимо да се знае, че женската част в решетката на индивида вибрира по-различно от неговата мъжка част. Обединяването на двете в индивида дава неговата цялостност. Женската част или експериментът започва от там да бъдат обедине- ни по-ниските вибрации или вибрациите, които са по-съществени за женските индивиди. Това са интуитивните части на индивида или емоциите, които женските индивиди изпитват повече. Такива емоции са вибрациите на грижовност или тези на нежността. 21 е числото, което описва кръг при завъртането на решетките за завършека на женската холограмна структура. Упражнение: необходимо е да се направят физически 21 завъртания около вторичната ре- шетка на кристалната решетка. Това отключва кода, който премахва вторичната защита и по- мага повече светлина от Цялото да навлезе. Или след завъртането на решетките при жената, ос- тава един неотключен щит, който да синхронизира ядрото на Земята с решетката при женската холограмна структура. Завъртането на тази допълнителна защитна решетка допуска и отключ- ва освобождаването на решетката при жената, а числото 21 е специфично и създава специална връзка, портал между решетката на егото и решетката на реалността. Това число помага за по- вишаване на вибрационната стойност на жената, като заключва един вид защитната решетка. Или ако си представите, че чрез въртене на различните 7 сфери, които при упражнението за холограмната структура жената прави, за да може синхронизацията да остане, е необходимо да се заключи именно това състояние при жените чрез 21 завъртания на допълнителната оста- тъчна решетка, която остава дори и след завъртането на сферите. Точно тази решетка заключва

книга трета Ти - Животът 299 честотно пропускливата стойност между двете решетки на егото, или както вие го наричате и на аз-а. Тези 21 завъртания служат за запаметяване на ключа в женската структура. Или когато женската холограмна структура прави упражненията, тя синхронизира решетките. За да може да запази това свое състояние, е необходимо да се завърти около собствената си ос 21 пъти. Под завъртане на собствената си ос имаме предвид, че това може да стане дори ментално, като завъртането е необходимо да бъде по посока на въртене на земята. Така заключването на често- тите при синхронизирано състояние имат и ще имат много по-голям ефект при холограмната и кристална решетка на женската структура. Причината това да става е, че Земята се върти винаги около оста си, и по този начин тя синхронизира своите собствени честоти. Тъй като жен- ската холограмна структура е част от планетата, тя е необходимо да синхронизира последната решетка „себе си” с честотната решетка на планетата. Така излъчването на честотите и протони- те от Земята дори при женския менструален цикъл ще бъде много по-голяма и ключът вече ще бъде възможен. Причината за това е самата синхронизация със Земята и по-точно - с нейното ядро. При всяко честотно променяне на холограмата винаги тази синхронизация е необходимо да бъде налична, защото вие е необходимо да функционирате с честотната функция на земно- то ядро. Много експерименти могат да бъдат направени в тази посока, като честотният цикъл на завъртане винаги е необходимо да е 21 пъти. Тогава синхронизацията с всеки вид честота, излъчена от ядрото, ще бъде възможна. От друга страна това може да ви доведе до следната мисъл: Вие сте част от вашата собствена планета и както тя е зависима от вас, така и вие сте за- висими от нея. Всяка синхронизация за промяна на ДНК е необходимо да бъде синхронизирана с планетарното ядро или неговите излъчвания. Така можете да изпробвате и да синхронизирате винаги своите собствени кристални решетки с тези на планетата Земя и земното ядро. Когато се спуска енергията, е необходимо първо да се синхронизират индивидуалните решетки, а след това да синхронизира получения резултат с решетките на Земята. Тогава се усеща и постига синхрон, който позволява да се получат енергийните кодове от Източника. Така и структура- та на ДНК става много по-адаптационна към Всичко, което Е. Всяка синхронизация със зем-

3 0 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ната структура води до по-високо ниво на осъзнаване. Щом индивидът започне да се усеща в близост и свързан със Земята, тогава се осъзнава, че тя е жив организъм. Честотната промяна на холограмата (ЛИО) зависи изцяло от холограмната решетка на планетата (ЕЛГО) и нейното въздействие върху вашата собствена холограма. Ключът 21, както го наричаме ние, е начин за постигане на начална фаза за осъзнаване и промяна. Когато се измерят честотите на женските и мъжките индивиди, се установява, че женската и мъжката честота на кундалини се допълват и образуват един цялостен диапазон. Когато половете са разделени, едната от тях преобладава в организма или решетката на индивида. При сливането на енергията на мъжа и на жената, при еднопосочност и комбинираност, се постига синхрони- зация или изравняване на фазите на двата основни вида честота - мъжката и женската. Така се допълва съвкупността от всички подчестоти и те се обвързват в една обща, разгърната до без- крайност. Базите на ДНК се разделят на 7 части, а всяка база, обединена с другата, слива поляр- ностите. Например базите, които са около сърцето, са отговорни за сливането на женската част, докато страничните бази са отговорни за мъжката съвкупност от честоти. Завъртането 21 пъти увлича в общ вортекс и женската, и мъжката част на човека. Мегатронната честота е вибрация от женското начало, а електромагнитните честоти, излъчващи се от мозъка, са вибрации с мъжко начало. Обединяването на двете - женската с мъжката част, когато са с общо направление, в обща посока, дава синхронизация в една безкрайност. Бялата нишка, която свързва едната и другата част, е енергията на кундалини или спиралата на ДНК, преплетена с нейните бази. Бялата нишка или честотата на женската крайност може да бъде изследвана като свойство на ДНК базите. Когато дойдохме на вашата планета, честотата и вибрацията ѝ беше много ниска. За да може да бъдат комбинирани мъжкото и женското начало или честотата на мъжкия спектър с често- тата на женския спектър, е необходима по-голяма вибрационна среда, която преди 150 000 го- дини вашата планета нямаше. Неутриния беше с много по-висока честота. Поради тази причина слети мъжката и женската честота бяха невъзможни и затова беше необходимо да предизвика- ме мутацията на ДНК и разделянето на двете спирали в още две спирали така, че те поотдел-