Ти - Животът

книга трета Ти - Животът 51 ват при лъжа и увеличават силата си при истина. Например, опит с ябълка, торена с естествен тор, и с ябълка, третирана с пестициди, дава сила, а опит с изкуствен подсладител (на езика, държан в ръка, скрит в плик) всеки път показва мускулна слабост. Всичко, което е „лъжа“, дава слабост в мускулите. Чрез кинезиологичен тест хората могат да определят дали конкретен чо- век е честен, дали да имат интимна връзка, дали да ядат определена храна, да отидат на из- браната почивка и т.н. Сила означава здраве, а слабост – болест. Всяка мисъл, дума, емоция и действие отговарят на едната от двете полярности. Всеки момент има движение - или към здра- ве, или към болест. Всичко се измерва чрез ниво от слабо до силно, включително книги, храна, вода, дрехи, хора, животни, сгради, коли, филми, спорт, музика и т.н. Например, голяма част от съвременната музика се калибрира под 200, което води до поведение, асоциирано с по-ниските „нива“ на съзнание. Повечето от филмите също свалят нивото под 200. Колективно съзнание: опитите доказват, че има и колективна договореност (егрегор), коя- то свързва всички и всичко. Това означава, че истината не може да се скрие, дори ако разумът не осъзнава тази истина. Чрез тези тестове хората разбират истината дори за неща, за които не подозират, че съществуват. Въпреки това общото ниво на човечеството е било дълги години под 200 (около 190 единици). В средата на 80-те години на 20 век нараства до 207. Ако нивото остане под 200 за дълъг период, това води до самоунищожение на човечеството. 1. Срам (1-20 единици) – разновидност на страха, с избор на безотговорност. Това е честотна вибрация, при която се появява мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от знанието за извършено действие. Това е желанието да се избяга от отговорност за постъпката (вместо да се пробва отново, като се промени настройката), комбинирано с вярата в нежелан резултат (вместо да се потърси следваща стъпка с друго решение). 2. Вина (30 единици) – честотна вибрация, която отрича собственото съществуване. Вината е, когато правиш нещо, което не желаеш. Ако правиш нещо, което желаеш и обичаш, ти си в честотите на удоволствие, любов и вдъхновение. Вината е приет филтър, убеждение за опреде- лено отношение към дадена ситуация. Това е Изборът да вярваш в идеята, че правенето на това,

5 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! което желаеш, е нещо нередно. Тогава ти отричаш себе си като творец, отричаш собственото си съществуване. Да правиш нещо, което обичаш, е удоволствие, любов и вдъхновение. 3. Апатия (50 единици) – желание за пълна липса на избор, комбинирано с липса на действие - самоунищожение. Липсва творене и като следствие Животът се възприема като безсмислен. 4. Тъга, скръб (75 единици) – желанието на индивида да се върне в минало, което не може да се повтори, се нарича тъга. Комбинирано с вина, това състояние се определя като скръб. Колкото повече гледате напред (извън ЗСП), толкова повече ще се свържете с тази реалност, с тази своя същност, и все по-малко ще усещате следите на тези убеждения, които може да създават тази дезориентация, меланхолия или тъга. Вие ще усещате тези неща по най-различни начини, но в това няма нищо лошо. Преживейте ги, но бъдете наясно какво чувствате, за да може да приложи- те своя инструмент на радостна възбуда. Дори когато сте под влиянието на тези остатъчни емо- ции, винаги чувствайте и знайте, че притежавате способността да направите избор, да приложите едно определение, което отговаря в по-голяма степен на истинската ви същност и на този, който предпочитате да бъдете. 5. Страх (100 единици) – честотна вибрация, която е следствие от вяра в реалност, която е силно нежелана или крайно непозната. Тази реакция обикновено е следствие на нежеланието да се провери, прегледа и изследва определено взаимодействие – между индивида и околната среда. Неизвестното се приема за плашещо, а не за интересно. Затова всяка неизвестност кара индивида да сложи придадено значение „отказ“ за изследване. Това е отказ от постигането на желания резултат или реалност. Индивидът избира да не изследва средата си, вярвайки в убеж- дението, че това е невъзможно. Този избор се нарича страх. Докато съществува намерение за изследване, е налично и желание за съществуване. Мързелът, отричането и нежеланието да се изследва взаимодействието с околната среда води до убеждения, до вяра в реалност, която е силно нежелана… Отречено, отрицание, отказ, или казано общо - посока навътре – е информа- ционна енергия, която вече не може да бъде творена, проявена и повторена. В света не могат да съществуват две еднакви проявления. Това, което вече е преживяно и проявено, е невъзможно

книга трета Ти - Животът 53 да се повтори по същия начин. Желанието да се ползва този невъзможен потенциал, е отричане, отказ, отрицание. Това е желанието да се изследва и постигне нещо, което вече е преживяно и в този план - невъзможно и недостижимо. Желанието да се повтори определено състояние, еле- мент или реалност, е намерението да се спре и върне обратно енергията на Източника, с което да се унищожи самият Източник, от който произхожда Всичко, което Е. Това е идея за отделяне и разкъсване на връзката между Източник и Творение. 6. Притежание (125 единици) - придадено значение за важност и значимост. Когато даден индивид притежава, това означава, че той приема себе си за по-благороден и по-извисен от дру- гите. Притежанието не е „действие”, а акт на снизхождение и пренебрежение. От друга страна може да се приеме, че притежанието е прекратяване или спиране на желанието за промяна и развитие – това е постигната цел или реалност, без изборът да се търсят нови възможности. Самото притежание изисква енергия и ангажираност от страна на индивида и за защита, което се явява пречка и спирачка при изследването на преживяването, наречено Живот. Така, вместо да се твори и живее, усилията са насочени към защита и затваряне. Ограничава се резултатът, който самият индивид е постигнал. Измества се фокусът към защита и свиване на възможност- ите, което е пътека към бавно самоунищожение и разруха. 7. Гняв (150) – интензивна реакция на отказ от дадено взаимодействие. Честотна вибрация, която е отказ от съществуващото в този момент. Гневът може да се изразява като негодувание, разочарование, отмъщение, сприхавост, избухливост. Личността се отказва от взаимодействие с другите, приема средата за недружелюбна и враждебна. Отричане, отказ, отрицание е жела- нието да се изследва и постигне нещо, което вече е преживяно, и в този план - невъзможно и недостижимо. От друга страна, силното желание да се постигне контрол (крайна защита) при взаимодействието е намерението да се спре и задържи енергията на Източника. Тази идея е свързана с неизвестността от изхода на взаимодействието (страх) - честотна вибрация, която е следствие от вяра в реалност, която е силно нежелана или крайно непозната. Гневът като емоция затихва в рамките на 10 - 15 секунди. Ако трае повече от това, се явява

5 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! убеждение за отхвърляне на взаимодействието - това е критикуване, наказване, претенция или очаквания. Истинският гняв представлява изясняване, синхронизиране. Той те синхронизира така, че да осъзнаеш, че това, което виждаш, не отразява реалността, която желаеш. Когато из- бирате желаното, уважавайте избора на другите, без да реагирате по някакъв начин на това, което имате нужда да постигнете. По-скоро потърсете отговори в себе си: Какво е нещото, кое- то отхвърлям? Какво е нещото, от което се страхувам, че да реагирам по този начин? Каква е енергията, която задържам в себе си и не желая да освободя? Дали е реакция от убеждение? Дали не се гневя, защото другият ми напомня за нещо вътре в мен, което не желая да виждам и призная? Ако се зададат тези въпроси, гневът става приятел за изясняване и синхрон. 8. Гордост (175) - презрение към другите, комбинирано с лична значимост. Егрегорно гор- достта се смята за позитивна – например да си част от група, институция, компания, нация, ре- лигия, раса. Това е гледна точка, която действа на принципа „разделяй и владей“. Губи се обектив- ният поглед върху нещата. Животът се възприема като умора. Маскиран, филтриран, фалшив позитивизъм: „От всички, аз съм толкова специален, че ако другите си изкарват хляба с труд, аз не мога. Следователно мързелът ме прави различен от тях и ставам специален”. Този модел на мислене е горделивост и арогантност, защото отрича правото, нуждата и необходимостта от съществуване на всеки елемент. А както видяхме, всяко ограничение (елемент) създава в По- тенциала на Цялото отражения по свой образ и подобие, като самото ограничение (елемент) се явява отражение на отраженията, които твори. Това е принцип на еднаквата значимост и важност, както и право на съществуване на всеки елемент от Всичко, което Е. Щом нещо съ- ществува, то винаги, винаги има нужда от него. 9. Смелост (200) - тук ключова емоция е увереността. Това е разделителната линия меж- ду Силата и Насилието, където човек започва промяна чрез използване конструктивността на Силата вместо деструктивността на Насилието. Това е първата точка на събуждане от спящото състояние. На по-ниските от това нива светът изглежда безнадежден, трагичен, плашещ, изис- кващ. Хората под 200 възприемат себе си като жертви, оставени на снизхождението на живота,

книга трета Ти - Животът 55 и обекти на насилие от външния свят. На нивото на решителност, възприемаме света като вълнуващ и пълен с възможности. Тук човек преживява самостоятелността и започва активният му стремеж към израстване – къде- то съществуват пропуски, ще бъдат поправени. Например това може да стане чрез усвояване на нови професионални умения, ново образование, отдаване на лично усъвършенстване... Тук човек е способен да впрегне Силата, за да се справи с обстоятелствата в живота си. Хората на по-високите нива (над 200) осъзнават, че щастието и животът им се намират в самите тях. 10. Неутралност (250) - Емоциите на това ниво са увереност и сигурност. Тук хората не ос- ъждат, обективни са и виждат нещата такива, каквито са. Не са привързани към притежания, обстоятелства, резултати и могат да се справят лесно с трудностите. И да не успеят да получат нещо, са доволни, щом се сдобият с друго вместо него. Това състояние не е апатия – силата на неутралността идва от едно позитивно виждане, кога- то човек осъзнава своите сили и способности, и няма нужда да доказва нищо на никого. Апатията се корени в чувството за изоставеност от себе си и от света, а като резултат от това идват равно- душието и отегчението от всичко наоколо. При неутралността човек се освобождава от всичко и светът бива възприет като задоволителен. Покрай такива хора се живее лесно, обаче е трудно да бъдат ангажирани с определени идеи и каузи, защото са напълно независими от каквото и да е. 11. Готовност (310) - положително, позитивно, или казано общо - посока навън – енергия, която допълва и обогатява информационно-енергийния Потенциал на Източника, което обе- динява и интегрира, което твори единство. Това е стремежът да се прави, да се прояви, да се сътвори и изследва нещо ново, неизвестно и неизследвано. Като противоположност стои често използваната реплика опитам, опитвам се, която озна- чава липса на действие. Това е илюзията на индивида, че има желание за нещо, без да същест- вува действие за самото нещо. Това означава, че държите като резервен вариант винаги една врата отворена за отказ. Думата “опитам” предполага питане, затворено в ограничен кръг от отговори (о) – о-питам. Това е вярата, че НЕ се търси постигане и правене, а само ограничено

5 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! питане, чийто отговор е дотам ограничен, че действието за него е безсмислено. Така опитвам се е категоричното желание да се бездейства, да липсва творене. Тук има съществен момент – при липса на желание да се твори, съществуването става безсмислено. Тогава опитвам се е катего- рична заявка за несъществуване - пълно саморазрушение и самоунищожение. Щом има прояв- ление и съществуване, винаги е наличен и резултат от това съществуване – нови проявления и ново творене. Ако личността отказва да твори, то тя е пожелала да саморазруши това, което всъщност е. Това е „творене“ в областта на разрушаването. Щом съществува нещо или някой, то от него винаги, винаги има смисъл. Така творенето съществува в два аспекта – творене на про- явление и творене на унищожение. 12. Приемане (350) – състояние на осъзнаване, че всеки е създател на реалността и живота си. Това е отговорността и стремежът към разгръщане и опознаване, изследване и преживяване на все повече честоти и взаимодействия. В това състояние липсват оценки, притежания, гордост и т.н. Състоянието е издигане над това, което вече е преживяно. Светът се възприема като хармони- чен, а индивидът става търсач на непознатото и неизвестното - готов да приеме, за да преживее. 13. Любов (500) - енергия на проявлението, приемаща и даваща възможност и вероятност за съществуване на всеки елемент от Всичко, което Е, точно такова, каквото е. Просветление (700-1000) - енергия на проявлението, приемаща и даваща възможност и ве- роятност за съществуване на всеки елемент от Всичко, което Е, точно такова, каквото е, която възприема тялото като средство, инструмент за изследване. Съществуването обхваща всичко и надхвърля времето и пространството, това е осъзнаване, че светът просто Е. Просветен учител (800) – индивид, който приема себе си за постоянен ученик на всяко отражение от Всичко, което Е. Личност, приемаща и даваща възможност и вероятност за съществуване на всеки и всичко, която възприема себе си и тялото като средство, като инстру- мент за изследване на преживяването, наречено Живот. Погледнато от този ъгъл, всеки един от нас е и просветен учител, и ученик на всеки елемент, който среща по пътя си.

книга трета Ти - Животът 57 За индивидуалното пространство-време и индивидуалните реалности Илюзията на „обективната реалност“ Преживяванията, които са ограничени като енергия, не приемат и не усвояват общата енер- гия на Потенциала и излъчват вън от себе си, като едновременно с това пречупват тази енергия през индивидуалната филтрация от придадени значения, емоции и убеждения. Така осигуряват както енергия, така и елементи (околна среда от отражения) за изследване на темата, която е Избрана. която самият индивид е избрал. Всеки миг се прави Избор и промяна на избраното. В мига Тук-Сега се избира статичен кадър (Избор), около който се „подреждат“ виртуални вероят- ни състояния. Тези, които са непознати и неизследвани, наричаме бъдеще, а онези, които са вече изследвани, наричаме минало… Но и двете зависят от Избора на кадър Тук и Сега. Бъдещето оп- ределя настоящето, когато самото бъдеще стане настояще. Но когато това настояще е настояще в мига Тук-Сега, то задава бъдещето – така има какво да се изследва, има тема и параметри на намерението. Защото, ако се гледа на нещата като разположени по скалата на линейното време, то това може да стане единствено от гледната точка на настоящето. Щом пристигнеш в „бъде- щето” (в мига Тук-Сега в покоя на Нищото (Потенциала), времето е винаги настояще и като ско- рост клони към безкрайност), ти, чрез Избор, позволяваш на кадъра „бъдеще“ да стане настоящ Избор, като приемаш, че самият кадър съществува вече в момента на приемане. Приет, той се явява (ти го твориш) настояща реалност и се преживява като истинска съществуваща действи- телност. Това, което се случва, е, че действия, звуци, емоции и т.н. – всякакви честотни вибра- ции (свързани с ограничението, което си, с Избора, който си направил, и т.н.- всички в сферата на ЛИО) оформят дифракционната решетка, която създава холограмна проекция „виртуално бъдеще“ в твоя диапазон на вибрация (на практика това е индивидуалният ти избор от настоя- щето). Същото нещо се случва и с кадъра „виртуално минало“, който също е следствие от избора в настоящето, Тогава чрез избора в настоящето се променя както миналото, така и бъдещето. Актът на мислене в настоящето в едновремие с преживяване на сътворената реалност е импул-

5 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! сът на „разтегляне“ на Нищото в индивидуално пространство-време. Разбирането, че мисълта преминава и изследва избрани и изградени от самата нея милиарди успоредни кадри (реално- сти) всеки миг, е разгръщане до безкрайност на изследваните вероятности в Потенциала. Това се случва милиарди пъти всеки миг (ако е нужно да сме по-точни – 1044 пъти в секунда). Чрез акта на мислене се изразяват и проявяват в Потенциала милиарди пъти, всеки миг различни версии на избраното от Източника чрез холограмата, което буквално означава, че всеки момент е избрана и проявена различна реалност от самата холограма. Така, ако всеки миг се проявява различна вероятност на тази холограма, то всеки миг новата проекция (кадър) ще има и раз- лична вероятностна история – различни виртуални кадри „минало“ и различни неизследвани и непроявени, имагинерни кадри „бъдеще“. Така развитието е… изследване на нови, неизвестни и непознати състояния, материи, свойства. Стремежът да се придържаме близо до една и съща история (разбирането ни за сигурност, комфорт, познато и уютно, притежание и т.н.), води до свиване и концентрация около състояние, което е вече познато, или с други думи - до липса на развитие. Така действията задържане, притежание, отричане, отлагане, мързел и т.н. са функ- ции на желание за липса на развитие. Развитието е изследване на непознатото, събития и въз- можни действия извън ЗК (ЗСП), посока навън от вече преживяното, вън от формата и съдър- жанието на личността. Тази посока зависи от индивидуалния Избор. Дали ще се насочите вън от вече изследваното, или ще предпочетете да се задържите в зоната но познатата и проверена „комфортна сигурност“, зависи от Избора. Източникът винаги реализира онова, което му е зада- дено от холограмата. Ако тя желае да изследва навън от преживяното ограничение, се разгръ- щат нови и нови вероятности от кадри „бъдеще“. Ако холограмата търси да се свие в познатото, уютно ограничение, се реализират вероятности от кадри „минало“, но винаги различни от из- питаните до момента. Начинът, по който определяте себе си Тук-Сега, определя възможностите за разгръщане на личността. Направеният избор за изследване (разгръщане към непознатото или свиване в познатото) пък определя кадрите на вероятните „минало и бъдеще“, с които тази индивидуалност резонира. Отдаването е вихър, желание за търсене, спирала отвътре навън

книга трета Ти - Животът 59 (цифрата 9). Прибирането – спираловидно движение отвън навътре (цифрата 6). Приемането и на двете полярности е проявената, обърната с „хастара наопаки“ енергия – вихровата „вирту- ална материалност на илюзорната реалност“ (изразена чрез цифрата 3). Изборът е това, което определя характера на резултата. Холограмата действа и функционира винаги в тази „изборна граница“, която си е определила сама. И точно това е смисълът на съществуването. Времето не е линейно и се влияе непрекъснато от изборите, които се правят, както и от пор- талите, които съществуват с други паралелни реалности. Времето е всъщност взаимодействие на много реалности, емоции и ефекти, които променят идеята за това какво представлява на- стоящето. Всички се събират заедно, за да се промени кадър от настоящето, което на свой ред променя идеята за „минало“ или „бъдеще“. Осмислянето става в линеен план, за да се преживява играта на физическата реалност в плана, който сме избрали. Тази холограмна природа на ми-

6 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! налото е съставена от множество различни застъпващи се вероятни реалности и непрекъснато динамично се променя всеки път, когато се извършва, каквато и да е промяна. При това всичко се променя както в личен план, така и в глобален – за планетата, Слънчевата система, Вселена- та и т.н. Това е промяната - всеки миг, когато предефинирате себе си, създавате ново ядро (р+), което сте вие. Проявяват се като облак от вероятности и новите истории за миналото и новите вероятности на бъдещето, които вървят в едно със своя облак от вероятности. Вашият Избор е ядрото, около което плува облак от вероятни електрони, които ту се появяват, ту изчезват, в зависимост от фокуса, който задавате като следващ кадър. Дори да изглежда, че простран- ство-времето е останало същото, както преди, това е, защото е изчезнал старият Избор и в па- метта не съществува старата история. Новата история на „миналото“ е единствената, която е съществувала „някога за този избор“, за да има смисъл за личността, която е дефинирана чрез индивидуалната „изборна граница“ в настоящето. В този процес всеки избира да пресъздаде сходни събития, отново и отново, когато пре-оп- ределя себе си и по този начин създава своя сходна приемственост за минало. Това се случва често, защото съществува егрегорно споразумение да не се отива прекалено далече при раз- биване приемствеността на собствената реалност. Определено по този начин от масовия кон-

книга трета Ти - Животът 61 сенсус, „миналото” на всички е сходно, но базирано на начина, по който всеки индивидуално определя и избира себе си в настоящето. Въпреки тази егрегорна договореност, във всеки един момент, всеки има възможност да разбива приемствеността на собствената реалност в параме- трите на приетите от всички граници. Прави се нов избор, който променя изцяло и напълно ста- рия. Колкото по-пълно се проумее това, толкова повече се осъзнава как всичко е структурирано и функционира на фрактално-холограмен принцип. Човек има повече възможности, ако трупа опитност, като нарушава и излиза от познатата вече приемственост. Така възможностите се уве- личават, когато се изследват непознати и неизвестни зони – не само за индивида, а и за цялата решетка на реалността. И колкото повече… толкова повече – казал Мечо Пух. Нарушаването на приемствеността (на вече познатото) създава нови модели, по които се преживява простран- ство-времето. Достига се до осъзнаване, че всички неща съществуват едновременно и са взаи- мосвързани. Тогава животът се преживява в двупосочността на вектора време – едновременно към бъдеще и към минало. Знаете какво ще се случи, понеже сте избрали, че се е случило пре- ди. Като се разширяват честотите на приемане, се виждат едновременното движение на двете стрели на времето, което разгръща възможностите на избиращия до безкрайност. Увеличава се броят на други, неизвестни досега, видове преживявания и същността става по-осъзната в съня на физическата реалност. Тя начертава и осъзнава изборите, които прави, и начините, по които дефинира себе си в тези изборни граници. Така се твори осъзната реалност и се разбира начинът, чрез който се променя идеята за пространство и време, осъзнава се механизмът, който се използва, за да има промяна. Самата промяна става осъзнато люботворена, а не априори или кармично зададена. Това, което се случва, е Избор на определен път, тема, която сами определя- ме да се изследва, но можем да променяме, когато пожелаем. Тогава можем да създаваме мина- ло, много по-осъзнато, по-съзидателно, което да съответства на начина, по който определяме себе си в настоящия момент. Бъдещето на миналото става много отворено, много гъвкаво и се осъзнава, че миналото е точно толкова неопределено и вероятно, колкото и бъдещето. И всич- ко, абсолютно всичко се определя от изборите Тук и Сега. Вероятното бъдеще е вероятност на

6 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! онова, което може да стане минало. Ние сме вашето бъдеще, което беше вашето минало (Бас- тет). Това са проекции на Избора в настоящия момент. Този процес е съществуване, този миг, съизмерим с времето на Избора, наричаме Живот. Това е единственото, което съществува. Избор само Тук и избор само Сега. Акт на мислене, който задейства цяла индивидуална Вселена, като се фокусира, обръщайки и приемайки сам себе си като ядро, а отражението си - като облак от електрони, които ту се появяват, ту изчезват. Така всичко, което се случва, и всичко, което ще се случи, всичко, което се е случило, е проекция на Избора в Настоящето. Щом промените Избора в Настоящето, всичко останало се променя – и бъдеще- то, и миналото, защото те са отражения на Тук и Сега. Тези отражения не прите- жават реална субстанция, а са вакуумни флуктуации на една илюзия, облак от виртуални електрони. За да преживеете себе си като Творецът на реалността, е необходимо да правите Избори. Физи- ческата реалност е сън, който е резул- тат на Избор. В енергиен план никога не напускате реалността, защото самата реалност е енергия. Не е възможно да я напуснете, защото сте самият сънуващ Източник, съдържащ цялата тази енер- гия. Но като ограничена холограма има- те възможността да изберете Сън, при който напускате изборната граница на

книга трета Ти - Животът 63 реалността и се озовавате в енергийния свят. Всеки и всичко, което трепти с честотите на този сън, се явява съществуващо, реалност. Всеки и всичко преопределя себе си милиарди пъти в секунда, сътворявайки милиарди паралелни реалности всяка секунда. Така всеки миг се явява- ме и Източници, и Избор на определени холограми и околна среда, която не сме изследвали. И всеки миг предефинираме себе си съобразно Темата, която сме избрали да изследваме. Никой не се намира в задънена улица. Всичко се свежда до разбирането, че сме проявени от акт на мислене, избор и разтегляне на Нищото в пространство-време. Актът на мислене, Изборът и Действието са инструментите, които позволяват да се разтегли пространство-времето от една нова гледна точка, от която можем да осъзнаем, че сме безкрайни като вариант за разгръщане към Източника. Ние сме избрали да преживеем ограничение, за да се самоосъзнаем като без- крайност. Защото, ако не забравим кои сме, можем ли да си спом- ним кои сме? Промя- ната е откриване на нова идея за себе си, нова версия на себе си, с ново отношение към Всичко, което Е, с материализация на себе си като безкрай- ни вероятни аспекти на Всичко, което Е. Всеки избор в на- стоящето определя всеки миг на разгръ-

6 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! щане, съществуване и хронология в разтегленото от самите нас пространство-време (кадри „ми- нало“ и „бъдеще“). Идеята е не да се пристрастим към ограничението себе си. В същото време, на- правеният избор в настоящето не е отказване от пристрастеността към досегашното, а знание, че никога не е съществувало пристрастяване. В новата холограма на приета промяна, обкръжена от новата паралелна реалност, отсъства натрапчивото желание за защита и задържане, липсва пристрастяване. Индивидуалността, която сте в този нов избор, знае, че никога не е притежавала други мисли, не са съществували и не съществуват в ума, както и няма откъде да се появят, защо- то са неизвестни подобни пристрастия. Липсата на пристрастие към преживяното дава шанс за развитие. Защото вече преживяното няма да се повтори. Тогава остава само възможността да се избере ново… Това е и принциъта за промяна на паралелната реалност и холограмата. Упражнение: За да осъз- наем себе си, е необходимо да допуснем, че не представля- ваме просто ограничението, а представляваме Всичко, което Е! Онова, което сме в зоната на ограничението, са два аспек- та – вече преживяното (ядро, за което имаме опитност) и непреживяното, но свързано с нашите избори (вероятно- стите, които можем да прежи- веем, и които имат директен „портал“за изпълнение на задачата, която сами сме из- брали). Така се оформя зона –

книга трета Ти - Животът 65 ядро, което е вече преживяно (и следователно никога повече няма да бъде повторено), и облак от вероятности, които ще се проявят единствено и само, ако се фокусираме върху тях. Това е схемата на атома – ядро със силна гравитация, което вече е преживяно, и облак от електрони, които са вероятности, проявяващи се единствено и само, когато са наблюдавани. В този план на разсъждение, преживяната опитност не може да бъде повторена, но е възмож- но да бъде изследвана, като се преживяват много близки до вече използваните честоти. По този начин ние винаги преживяваме на 90% нещо познато и на 10% нещо ново, което досега не сме изпитвали и изследвали. Колкото повече преживяваме преживените вече опитности, толкова по-скучно и уморено изследваме реалността (онова, което вече сме сътворили). В един момент насищането на това ядро от вече изследвани честоти е толкова голямо, че то става почти плът- но. Тогава всяко желание да изследваме в тази зона нещо допълнително става все по-трудно, изисква все повече усилия и търсене. Естествено, това предизвиква реакции на нервност, стрес и „паник атаката“, която е следствие на въпроса: Когато се опозная изцяло, какво ще правя? Толкова дълго сме опознавали тези вече преживени състояния, толкова дълго сме искали да си повторим радостите от детството, смеха и безгрижието, че състоянието да търсим в тази зона се е пре- върнало в навик. И докато в началото плътността на търсене е била малка, с годините става все по-голяма и все по-трудно „пробиваме“ себе си, за да открием нещо ново. Този процес ни прави нещастни. Но заради навика, сме „забравили“, че вероятностите за изследване и изпълнение на нашата задача се намират извън тази преживяна опитност, наречена ядро. Тогава стигаме до извода, че имаме само една алтернатива – да изследваме непознатото, т.е. всичко онова, което е извън преживяното. Получава се конфликт – докато сме изследвали яд- рото, сме се чувствали „защитени“ и „предпазени“ от съществуващата ни вътрешна изборна граница. А и докато сме били малки, цялата външна среда се е „грижила“ за нас и ни е „обслуж- вала“… Но когато един ден се наложи да тръгнем по истинския си път – с посока навън, за да изследваме непознатото – ние започваме да изпитваме кризи на идентичността, тъй като се ровим в непознатата част на тази идентичност (Е. Ериксон, кризи на идентичността).

6 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! В същото време е важно да осъзнаем, че както ядрото, така и облакът от вероятности, сме все ние – познатата, изследвана от нас част, и неизследваното, което обаче решава избраната от нас задача. С други думи, и в съдържанието на вътрешната ни изборна граница (ядрото), и във външната ни изборна граница (облакът от вероятности) сме все ние и все изследваме своята тема, своята задача, която сме избрали. Това означава, че всичко, което е в нас, сме самите ние, а всичко, което е извън нас, е облакът от вероятности, чрез който да решим собствената си за- дача. Този облак от вероятности създаваме отново самите ние и го наричаме околна среда или паралелна реалност. Така излиза, че самите ние и всички елементи в околната среда сме все ние. Околната среда са отражения, „облечени“ в нашата идея, тема и задача, чрез която същест- вуването ни да придобие смисъл. Въз основа на този избор „програмираме“ цялата си околна среда по такъв начин, че който и елемент да изберем от тази околна среда, той да се явява наше отражение, което ни помага да решим собствената си задача. Ако нещо не можем да го видим, усетим или възприемем, то не съществува за нас. Следователно всичко, което виждаме, усещаме, докосваме или преживяваме, е в зоната на облака от вероятности за решаване единствено на собствената ни индивидуална задача. Казано иначе, там врагове няма. Всичко, което се проявява в нашата паралелна реалност (всички елементи), е само за нас. Това са елементи-помощници в нашата индивидуална и уникална задача. Тогава онова, което вече е преживяно, се съдържа в нас, но не може да бъде повторено. Всеки опит да повторим преживяното или да го пре-пре- живеем, води до проблем. Така излиза, че желанието да работим само в зоната на познатото ни действие, е желание да работим в зоната на проблема – зоната на създаване на проблема. Така посоката навътре, посоката на задържане на енергия, посоката на желанието да погледнем в ми- налото на собствената си идентичност, е посока за създаване на проблем. Редно е тогава да пре- напишем психологията – там, където ни е най-уютно (в зоната на комфорт) излиза, че се намират най-големите проблеми. Желанието да седим в тази зона е желанието да имаме проблем. А както е прозрял Айнщайн, „нито един проблем не може да бъде решен със същото ниво на съзнание, с което е бил създаден“. За самите нас като идентичности, това решение (излизане) се оказва окол-

книга трета Ти - Животът 67 ната среда, паралелната ни реалност, която е създадена от самите нас, за да подпомага и решава собствената ни индивидуална задача. А това винаги е посока вън от нас. Извод: Не е възможно да решим какъвто и да е проблем, ако пробваме да го решим в зоната на комфорт (на вече преживяното), тъй като тази зона по презумпция е невъзможна за повторение – няма два еднакви „проявени“ (преживени) елемента. Единственият ни път за решение, за пости- гане смисъла на живота, за достигане до избраната от нас изборна граница, е посоката навън. Всеки проблем, който разреша, става правило (ядро – бел. авт.), което впоследствие ми пома- га да реша други проблеми (но не решава самите проблеми; за да бъдат решени, е необходимо да се напусне ядрото – бел. авт.).Рене Декарт Така се стига и до основната дефиниция за неуспех: Неуспехът е отказ от постигането на же- лания резултат или реалност. Това означава, че индивидът се отказва от желания резултат или реалност, вярвайки в убеждението, че те са невъзможни. Докато няма отказ от намерението, няма провал и неуспех. Докато има следване на желаното, всичко, абсолютно всеки резултат, е стъпало към успеха. Нежеланият резултат се явява опитност, която е добре да не се повтаря. Честността се превръща във важен елемент, за да откриваме (идентифицираме) нежеланите резултати. Честността е глобален поглед върху всички възможни преживе- ни вероятности, една статистика на преживяването, на пътя на изслед- ване, а не индивидуалната гледна точка. Тя не е размито, откъснато индивидуално мнение или опит- ност, а съвкупна, глобална статисти- ка на всички опитности, които могат да се открият като база данни в оп- ределен момент.

6 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Парченцe реалност, съшито като кръпка с бели конци За измеренията (ченълинг Башар чрез Дарил Анка) Участник: Наскоро прочетох тази книга, наречена „Плоска земя” (Flatland), в която става дума за различни измерения. Башар: Да, ние разбираме за какво става дума. Участник: Бих искала да те попитам как възприемате по-високите измерения, като пето, шесто, седмо. Какво представляват тези измерения, как ги възприемате? Башар: Начините за възприемане на измерения, които са по-висши от вашите, са трудни за оп- исание на вашия език, защото нямате действителна връзка с тях. Една приблизителна аналогия за петото измерение или за реалността на петото равнище на плътност е това, че в действител- ност ще може да виждате през нещата. Може да наречете това рентгеново зрение. Разбираш ли? Участник: Да. Башар: С други думи, както е описано във вашата книга „Плосък свят”, за двуизмерните пло- ски същества изглежда магическо това, че едно триизмерно същество може да надникне над една ограда и да види кой е от другата страна, без да премине оттатък. По подобен начин, ваша- та така наречена привидно солидна триизмерна реалност за нас в много отношения е прозрач- на. Идеята е, че ние я виждаме като илюзия, и по този начин виждаме неща, които са невидими за вас. Намираш ли смисъл в това? Ние разбираме, че това е опростено обяснение, но наистина няма начин за описание на това как изглеждат по-висшите измерения от гледна точка на съще- ствата, които ги обитават. Участник: Има ли в тях нещо физическо или са предимно умствени? Башар: Не става дума за това, което наричате умствени, но идеята е, че четвъртото измере- ние е последното физическо равнище. По-нагоре следват различни видове реалности, които са полу-физически или напълно нефизически. Участник: Как разбираме, че преминаваме в другото измерение? Башар: Като умрете, защото може да съществувате като физическо същество до четвъртото

книга трета Ти - Животът 69 равнище на плътност. Участник: Тоест, на равнището на петото измерение, няма да бъдем в своите тела? Башар: Ето защо ние казваме, че при преминаването от четвърто в пето равнище на плът- ност, нашето общество става нефизическо. Вие преминавате в една по-висша форма на четвър- то физическо измерение, през което ние сме преминали. Ние преминаваме в една нефизическа реалност, но все още сме полу-физически – в това, което бихте нарекли разделителната линия между четвъртото и петото измерения. Участник: Кои са тези пазачи, които стоят на подстъпите на отделните измерения? Башар: Има много същества, подобни на Съвета на деветимата (споменати и в книгата Изумрудените скрижали - бел. автора), които съществуват в и изследват измеренията по начи- ни, подобни на тези, по които вие бихте изследвали един пейзаж. При това техните вибрации влизат в контакт с даден портал към съответната сфера, защото в много случаи те се сливат със същността на тази сфера на по-високо равнище. Ето защо говорим за трудностите при описа- нието на тези неща. Защото помнете, както вече сме казали, че целият процес на еволюцията и разгръщането на съзнанието е свързан с осъзнаването, че вие всъщност сте равнището на реалност, в което преди това сте мислели, че съществувате. И така, когато съществата осъзнаят, че в действителност са пето равнище на плътност и шесто равнище на плътност, те започват да функционират като самата плътност, вместо да функционират в тази плътност. Следовател- но за вас идеята за преминаване в четвъртото измерение е свързана с осъзнаването, че вие в действителност представлявате самото трето измерение, че в действителност сте физическа реалност… че тя не е около вас, а вие в действителност създавате преживяването, наречено „фи- зическа реалност” в съзнанието си. Осъзнаването, че вие сте самото трето измерение, ви поз- волява да се превърнете в четвърто измерение, и да придобиете перспективата на четвъртото измерение. И така, осъзнаването, че сме четвърто измерение – нещо, което ние сме осъзнали за себе си – ни позволява да достигнем перспективата на петото измерение. Участник: Тогава как възприемате четвъртото измерение?

7 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Башар: Всъщност вие притежавате четвърто измерение. Съществува различие в терминоло- гията между понятията плътност и измерение. Може да възприемете идеята за това, че измере- нията притежават различни равнища на плътност. Измерението е подобно на дадена държава, а плътността може да бъде оприличена на гъстотата на градовете в тази страна. Така че вие вече притежавате една четириизмерна реалност, защото имате три измерения на пространството и едно на времето. Идеята обаче е, че може да имате трето равнище на плътност в четвъртото измерение и четвърто равнище на плътност в четвъртото измерение. Съществува обаче една граница при преминаването на пето равнище на плътност, при което в действителност преми- навате в петото измерение. Затова нека поясним тази идея. Как обаче схващаме едновременно идеята за четвъртото равнище на плътност и за четвъртото измерение? Отново: ние сме чет- върто измерение. Ние схващаме себе си едновременно в повече аспекти в целия спектър на преживявания. Докато много хора на вашата планета все още разбират идеята за прераждането по определен начин, ние в действителност виждаме и преживяваме своите едновременни мно- жество прераждания по едно и също време. Защото те всички съществуват едновременно. Участник: Това не ви ли обърква? Башар: Не, ни най малко. Защото ние възприемаме само това, което трябва да възприемем и което има смисъл за случващото се с нас като процес в дадения момент. Безсмислено е да се претоварваме с повече от необходимата ни информация. Участник: Това означава да си еволюирало същество – да знаеш точно каква информация ти е действително необходима… Башар: Това означава просто да позволиш на това, от което се нуждаеш, да ти се предостави. Не е необходимо, по какъвто и да е начин, да направиш нещо да се случи. Ти просто знаеш, че то ще се случи. И ти водиш живота си по този начин със знанието, че това, което ти трябва, ще бъде там точно тогава, когато трябва да бъде – нито секунда по-късно, нито секунда по-рано. Всичко се свежда до синхронност, до намиране на точния момент, до резонанс. Участник: Прекрасно!

книга трета Ти - Животът 71 *** Дядо и внуче седели на земята близо до входа на един далечен град. Край тях пасели овцете. По пътя се задал млад мъж с раница на гърба и се обърнал към стареца: - Добър ден. Не съм бил тук преди. Какви са хората, които живеят в този град? Вместо отговор, дядото го попитал: - А какви бяха хората в града, от който идваш? - Лоши, злобни, егоисти. Затова си тръгнах. - Е, синко, и тук хората не са по-различни - отвърнал старецът. Не след дълго по пътя се задал друг пътник. Той приближил към дядото и внучето, и попитал: - Здравейте! Дядо, идвам отдалеко. Кажи ми, какви са хората, които живеят в този град? - А какви бяха хората в града, от който идваш? - пак отговорил на въпроса с въпрос възраст- ният мъж. - О, прекрасни бяха! Честни, благи и добри. Мъчно се разделих с тях. Много приятелства съз- дадох... - И тук хората не са по-различни - отвърнал старецът. Когато пътникът се отдалечил, внучето обърнало към дядото пълните си с невинност и по- чуда детски очи: - Дядо, защо им отговори така? Кого от двамата излъга? - Никого не съм излъгал – отвърнал старецът. – Очите виждат със сърцето. Ако сърцето е из- пълнено с горчивина и обида, това ще видят и очите, и това ще срещаш по пътя си. Ако сърцето е изпълнено с разбиране, приемане и благодарност, това ще видиш и срещаш по пътя си. „Светът е отражение на всеки“. Внимавай с какво пълниш сърцето си, когато гледаш в огледалото на жи- вота. Светът е твое отражение, но ти самият си негово. И каквото излъчваш и даваш, дете мое, това и получаваш...

7 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е!

книга трета Ти - Животът 73 Логика, убеждения и филтри Логиката е определена комбинация от интерферентни картини, които са приети, за да се създаде илюзията, че вече има завършено и пълноценно ограничение - личност. Тези картини се затвърждават, като се улеснява пътят към тях. Процесът на това улеснение е следният: Според науката в момента, логичният, интелигентен мозък е изграден върху връзката на не- вроните един с друг в така наречената невронна мрежа. Тази мрежа се гарантира от дендрити- те. Всяка нервна клетка има един дълъг израстък – аксон - и множество по-малки израстъчета – дендрити. Точно те правят връзката с другите неврони. Броят на дендритите не е постоянен, той се увеличава с умствена дейност и натрупани опитности. Нашата работа е да стимулираме дендритогенезата, а това става чрез усилената работа на невроните. Тогава невронът отделя вещества, които стимулират „разцъфването“ на дендритите. Един от основните начини да се синтезират тези вещества е чрез усилена умствена дейност и практична опитност. Паметта е механизмът за кодиране на пътя, по който преминава импулсът между невроните. Там, където има затвърдени убеждения, невроните са „заварени“, и преходът е по-добър. Затова и резулта- тите при тях изглеждат „по-лесни“. Всеки индивид подрежда собственото си познание, когато общува, експериментира, работи или предава знанията си към околната среда. Първоначално процесът не тече така гладко, както е пожелан, защото връзките между невроните не са под- редени, а хаотични. Подредбата на информацията се оказва важна за развитието на интелекта и логиката. Тази подредба се подобрява с броя опити, които индивидът извършва. Връзките стават по-бързи с правене. Колкото повече е правенето – толкова по-добри са връзките. В един момент невроните се „заваряват“, за да ускорят самата връзка. И тогава говорим за убеждение или филтър. Причината е, че ставаме зависими от тази връзка, приемаме я като фиксирана, зададена и непроменяема. За да допуснем с логиката си друга възможна вероятност, е нужно: 1. Да скъсаме старата връзка, като оставим неврона „плуващ“ между два контакта (има-няма, нула-единица, лошо-добро) - двете полярности на съществуващия дуален свят; 2. Да се „научим“ (да изградим нов механизъм на връзка) да ползваме и новия контакт по

7 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! същия начин, както сме изградили първия; 3. Да се натрупа опитност и при ползване на втория контакт (полярност), с такава интен- зивност, скорост и вероятност, че да може да се избира мигновено кой от двата контакта да се ползва в зависимост от изискванията и промените в околната среда. Логиката се самообучава да разпознава определен модел от символи, които създават илюзи- ята за реалност и преживяване. Когато този модел е утвърждаван достатъчно дълго време, се приема за даденост и самото утвърждение става убеждение, филтър. Логиката използва тези програмирани от самата нея елементи, за да си „доказва“ (пак на себе си), че нещо е реално, а друго – не. В действителност, това е ограничено виждане – в рамките на модела, който е приет. Щом липсва безкрайната информация, логиката няма и пълния набор от символи и филтри за точно представяне или доказателство. Затова индивидът-логик използва най-близките анало- гии, качества, усещания и тонове, които да имплицира за действително преживяване (не - отри- цание „—“, и - конюнкция „∧“ - събиране, или - дизюнкция „∨“ – може и едното, може и другото, ако—то - импликация „→“). Така например един сън, в който виждаш 3D рисуван филм, може да отразява няколко различни неща. Или Физическият ти ум не счита преживяването за реално и го „оцветява” под формата на комикс... Или го приема за реално и го… оцветява като реалност. Но така или иначе самото преживяване си остава 3D рисуван филм. Логиката като наука е самостоятелна  дисциплина, създадена  от  Аристотел  в съчинението му Първа аналитика (от гръцки Аναλυτικα προτερα) – под формата на т.нар. силогистика. При- чината за нейното създаване е търсенето на основни принципи на мисленето. Това съчинение се превръща в учение за умозаключението (силогизъм – учение за изводите). Триадата „поня- тие-съждение-умозаключение“ (лат. „conceptus-iudicium-ratiocinatio“) е основа на традиционна- та философия за трите основни действия на мисленето. Към логиката се включват два разде- ла – логика на понятието и логика на съждението. В търсенето на схващания или предста- вяне (на предмети чрез понятия), на отсъждане и оценка (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно положение на

книга трета Ти - Животът 75 нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане), логиката започва да се определя като „учение за правилното мислене“. Всъщност тя се явява натрупване на факти върху вероятност, която за дадения момент на нейното откриване изглежда постоян- на. С оглед на систематизирането на логическите „частици“ (т.нар. „логически константи“), на чието значение да се основава логическият извод, логиката е наука за филтрация на филтри- те. Вземаме даден филтър за константа (фиксирано, постоянно и непроменяемо) и въз основа на това изграждаме допълнителни филтри, начини на мислене и умозаключения въз основа на първоначалната константа. Така се създава илюзията, че логическият ум е правилен, верен, творчески ум. Всъщност още в самата си основа той стъпва на допускане (придадено значение). С други думи, логиката няма как и не е възможно да излезе от рамката на тази първоначална вероятност. Като краен извод излиза, че логиката няма развитие, ако не се промени първоначалното допускане, прието за логическа константа. Базирана на опитности от вече създаденото (което не може да се повто- ри), ако логиката не промени логическата константа, става наука за нещо, което вече го няма и няма как да го има, но е прието за априори дадено. Точно както всичко съществуващо около нас. Именно поради тази причина логиката я наричаме още физически ум. Физическият ум (логиката) не счита нещо за реално, ако не го е приел като допускане, макар то да е реално. Щом един филм отразява допускането, което логиката е приела, това се смята за реалност, т.е. придава се значение реалност. Когато не отразява приетото допускане, се придава значение на сън, илюзия, мечта или въображение, но не и на реалност. В същото време, ако мо- зъкът беше гъвкав при приемането на всички вероятности в 3D рисуван филм (където протича преживяването), е възможно поне да допусне приемането на съня за реалност, а на реалността за сън – една възможна полярна версия. Веднъж сънувах, че съм пеперуда. И оттогава се чудя дали съм пеперуда, която сънува, че е човек, или съм човек, който сънува, че е пеперуда. Конфуций

7 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Реалността може да отразява най-различни неща – съществата в 3D рисувания филм може да представляват реални същества, без въобще да изглеждат като такива. Но е възможно и да се представят пред зрителя по най-реалистичния начин, който логическият ум може да прие- ме, без преживяването да е реално. Изборът на логиката да се приемат определени допускания като дефиниция за реалност, предопределя начина, по който мозъкът категоризира 3D рису- вания филм или Живота. Има филм. Логиката отваря комплекта с инструменти, които да под- сказват по какъв начин да се приеме животът – като реалност или като игра на въображението. Ако чрез комплект „очила“ (филтри и придадени значения) се променя преживяното по такъв начин, че кадрите във филма да изглеждат като логически „константи“, филмът се приема за ре- алност. И обратното – всички неприети от логиката допускания правят филма игра на въобра- жението, тоест несъществуващ за логиката, илюзорен и имагинерен. А фактът, че просто логи- ката е приела за допускане други филтри на „очилата“, удобно се „забравя“. Но в един момент се осъзнава, че точно логиката, физическият ум е приел това допускане. Тогава е редно да приеме и полярната версия. Тогава филмът остава същият, но „очилата“, с които се гледа, са различни. Ако допускането за един филм е, че дадена холограма е „жертва“, то тя, приела това допускане, започва да търси доказателства около себе си да е подчинена, да няма силата да взема решения, да ѝ е трудно, да не може, да е зависима, ограничена, тъжна и т.н. А „този, който търси и не се спре в своето търсене, винаги намира онова, което търси“. С други думи, допускането, че даден индивид е „жертва“, го стимулира да търси доказателства за това. И обратното – ако е прието допускането, че индивидът е творец, физическият ум стимулира търсенето на доказателства за творене, за възможности, за отдаденост, благородство, благодарност, любов, честност, приема- не, учене, развитие, разгръщане, откривателство и т.н. Обучението на логиката предизвиква създаването на филтри за реалност. Самите филтри пред- ставляват „запаметяване“ на интерферентни картини от преживени опитности. В зависимост от броя на „повторенията“ на приблизително еднакви опитности се натрупва общо егрегорно (ме- мово) поле, което задържа тази интерферентна картина за дълго време. Това е една организирана

книга трета Ти - Животът 77 „обективна“ редукция - квантова ко- херентност, която се превръща в ми- кротубули (вж. стр. 263). Полето на микротубулите е задържащото егре- горно поле, което благоприятства възникването на квантови суперпо- зиции и съхранението на квантовите интерферентни картини за по-дълго време. Следователно тези кванто- ви състояния могат да се определят като памет, а самите интерферентни картини - като „постоянни“ филтри. Егрегорното поле на микротубулите е вид защитно поле, забавящо промя- ната (невидим щит, който екранира промяната). Това е и основната при- чина филтрите да се променят „труд- но“. Когато за един филтър липсва желание да бъде променен, развит, допълнен или съгласуван с нови взаимодействия от околната среда, той се приема за непроменяем („Такъв съм си“) и се възприема като логическа константа, която е твърдо и окончателно фиксирана. За да има промяна, е необходимо осъзнато да се прояви фокус с желание за трансформация и по-добро адаптиране. Едва тогава егрегорното поле става пропускливо. Това допуска развитие и промяна на самите интерферентни картини, като самата интерферентна картина след промяната може да е точно обратната полярност на първоначалната. Като модели, филтрите основно са за болка, за вкус, за аромат, дори за представата, че си ма- териален и че съществуваш. Това става организиращ принцип, който позволява на всеки да пре-

7 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! живява себе си като реален и истински. Този модел се явява Правило за адаптация. Така ин- дивидът започва да „съществува“ по пътя на най-малкото съпротивление - да „чувства и усеща“ (филтър, който е избран за логическа константа), че преживява реалност-живот. Тогава се очер- тава и пътят, по който да се развива. И този Път е свързан с приетото допускане за константа и се приема за Избор. Този Път го свързва и с всички останали отражения (проявления), които са проявени като околна среда, за да се осъществи Изборът за реалност. Околната среда, която се твори за този Избор, става огледалото, което разкрива всичко, към което дадена личност може да се придържа в мозъка си като логическа константа, за да го идентифицира съзнателно като реалност и да го приведе в съответствие с Избора. Естествено, тогава логиката подава и „фил- три“, които да определят спрямо кои приети допускания, даден филм ще е (не)реален. Това е комплект с инструменти за адаптация в произволно избрани условия: Всяка ситуация и обстоя- телство, които възникват, предоставят възможността да се приеме определено допускане: „Аз ще дам на това положителен смисъл!“. В този случай се търсят доказателства за това, че всичко е положително. Ако се приеме допускането: „Ще му дам отрицателен смисъл”, се откриват дока- зателства за отрицанието. Този Избор (какво ще се приеме като допускане), определя характера на резултата - какъв ефект ще се извлече от ситуацията или обстоятелството, възникнали точно поради това, че е приет съответен филтър, допускане или действие. Когато се действа и приеме допускане, което предизвиква да се открие красотата на едно „съществуване“ като логическа константа, се търсят доказателства за това как индивидът да изрази пълноценно себе си. То- гава се твори с придадено значение „красота“ (приетото допускане като логическа константа) - действа се с логическата константа красота като договорно правило, като пример за другите, за да могат те също да изберат този път (красота) за себе си по начин, който е адекватен за тях. Всъщност можеш да станеш по-пълноценен, ако в себе си съдържаш полярностите. Ако те са изследвани, то дендритите в мозъка могат да избират както едната, така и другата полярност. Това означава да „изтриеш“ себе си (нищо от това, което си преживял, няма да се повтори) и да се обърнеш към всеки друг, към всичко останало извън теб. Посоката на търсене да е към това

книга трета Ти - Животът 79 да отдадеш себе си на другите и Всичко, което Е! Приемаш, че те са това, което е необходимо да изследваш, като го пречупваш през собствената си индивидуалност и уникалност. Само то- гава си пълноценен – чрез себе си изследваш другите, чрез познатото търсиш и преживяваш непознатото. Приемаш, преживяваш, отдаваш. Не отричаш, не се гневиш, не роптаеш, не се затваряш. Защото, без да си пълноценен за себе си, като си отдаден на околната среда, ти не можеш да им предложиш опция как това може да проработи и при тях. Това е твоята мисия – да бъдеш възможно най-пълноценно себе си, като се отдадеш на Всичко, което Е. Това става, като влагаш максимума от способностите си, за да твориш красота. Това е твоят стремеж и търсене за краен резултат. В това търсене и действие, предлагаш варианти как това може да проработи и при всички останали, които са твои отражения. Така използваш творческото си въображение и онова, което трепти в синхрон с придадено значение „красота“. Тази синхронност (честотен портал с твоите отражения) те предизвиква да правиш всичко по начин, подходящ за теб, който изразява теб, който е адекватен за теб, но заради всичко, съществуващо около теб. Твориш кра- сота около себе си, като влагаш максимума от възможностите си, търсиш всички вероятности, водещи до красота. И тогава ти самият си красота, защото съществуваш в тази околна среда и не е възможно да си нещо различно. Изборът (намерението) и фокусът в холограмния свят са вследствие на преживяване на илю- зията за разтегленото пространство-време. Изборът и фокусът в „материалната реалност“ се проявяват в наличието на процес – линейна функция на последователност от събития и кадри. В енергийния свят намерението и фокусът преживяват проявлението на реалността мигновено. Самият процес (Про-Ци-Ест – За (про) съществуването (ест) на жизнената енергия (ци) - „превод“ на автора) е преоткриване на една форма от различни гледни точки милиарди пъти в секунда. В Нищото времето тече безкрайно бързо и там не е възможно да се преживее незнание, а следователно и промяна. Преживяването на промяна е възможно, само ако съществува илюзи- ята на пространство-времето. Незнанието кой си води до стремежа да откриеш или да си спом- ниш кой си. Ако не забравиш, няма да има смисъл да помниш… Стремежът от различни перс-

8 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! пективи и гледни точки да познаеш незнанието и да запълниш празните полета в себе си, те дефинира като Източник. В този свят на ограничението, „вярата“ е знание за това, което е вярно за теб в даден момент. Вярата в Източника е Преживяване на безкрайността на едновремието в единност и сливане на Цялото Всичко, което Е в Едно. Но тази цялост на знанието е безкрайна. Затова, пренасянето на това познание в реалността става на порции чрез преживяване на огра- ничението с посока на Отдаденост към Всичко, което Е. Така, дори да се пренесе като версия на Източника в материалната си реалност, холограмата остава ограничена по отношение на приемането на информация, защото не работи извън допускането, извън логическата константа, която е направена като Избор. В същото време тази константа се явява функция на Избора. При промяна на самия Избор се променя и константата. Например – кол- кото повече работа, толкова повече възможности - и обра- тното. Грешна е постановката, че големите възможности водят до по-малко работа… Това е принцип за цялата съществуваща реалност. Мате- матически този принцип може да изглежда така чрез ци- фрите на числото π (3,14159265...), което е избрана „ логи- ческа константа“, Р π = ------- d където Р е периметърът, обиколката на окръжността, а d – нейният диаметър. Периметърът Р се явява работата, която сме свършили, а диаметърът d – възможностите на индивида. π е винаги константа. За да е такава – ако увеличим работата, се уве-

книга трета Ти - Животът 81 личават и възможностите; ако има повече възможности, това се отразява на работата, която се извършва. Колкото по-дълъг е пътят, който вървим, толкова повече информация (възможнос- ти) получаваме. Интересното е, че π е безкрайно неповтарящо се десетично число, което означава, че всяка възможна вероят- ностна комбинация на числа съществува някъде в π. Превърнато в ASCII текст* (двоичен код от 0 и 1), някъде в тази безкрайна поредица от цифри е името на всеки човек, който някога сте обичали, датата, часът и начинът на смъртта ви, и отговорите на всички големи въпроси на Вселената. Това означава, че до кой знак ще „спре“ тази константа, зависи от собствения ви ин- дивидуален Избор. Днес можем да спрем до първи знак, утре до втори и т.н. Изборът определя характера на резултата. Числото е безкрайно и ние сме тези, които избираме къде да му сложим граница. Тази определена граница е фактор за нашите възможности: π – РА – Н – π – безкрайното число на вариации от вероятности, които реализират кръг на дифракцион- на решетка (π по радиус), Ра – радиус, работа и едновременно с това - светлина, Н – проявление от две противоположни вероятности (полярности), проявили се в едновре- мие, които образуват свързаност в едно цяло, осигурявайки съществуването на всеки и всичко. Полярностите преливат една в друга и в зависимост от фокуса и избора на индивида, се опреде- ля реализирането на избраната вероятност – триединната енергия на кръговрат на всеки жизнен цикъл (начало и край в безкрайност. Това начало и край са периодични нееднакви циклични повторения – спирала енергия). * акроним от английски: American Standard Code for Information Interchange – „Американски стандартен код за обмен на ин- формация“) е символна кодова таблица на основата на латинската азбука. ASCII кодът служи за представяне на текст в ком- пютрите и други комуникационни и управляващи устройства. Всички съвременни устройства, използващи писмени знаци, под- държат ASCII, както и множество допълнителни символи. До 2007 ASCII е най-използваната символна таблица в World Wide Web (WWW)

8 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Енергията и проявлението на светлината разкриват материята като концентриран запис на информация от Вселената (трансмутация), собствената индивидуална мисловност (ЛИО) и взаимодействието с околната среда (ЕЛГО). Смаленият протон на водорода трансмутира мате- рията - от „обърнатото с хастара наопаки“ защитно поле – стабилно, непоклатимо и „твърдо“, то се превръща в еластичен воал. Протонът е с по-силна гравитация, смален и концентриран. Така изборите (р+ поле) стават категорични, като за сметка на това възможните облаци веро- ятности стават повече. Така материята се доближава до структурата на плазмата – пластична енергия, задвижена от категорично концентрирана мисъл. Клетки и тяло стават енергийно еластично гъвкави и приемащо-възприемчиви. Тогава ивицата на „защитената непропуска- ща новото памет“, на „изборната граница“ изтънява за сметка на еластичния облак от вероят- ности. Това засилва връзката, резонансния портал с Източника, и се увеличава информацията за прераждания от други паралелни реалности, развиват се възможности за свиване и разгръ- щане на този честотен резонанс. Някои от тези възможности са определени състояния, при които се проявява разгръщане- то на облака от вероятности за приемане (медитация, регресия, прогресия, ченълинг, сънища и т.н.). Получава се повече от информацията, налична в енергийния свят. Всеки индивид знае повече, ако не е направил друг избор. Но дори и тогава знае повече как да не знае. Защото дори при избор да не се избира, се прави избор как да не се избира. Тъй като енергия и информация са взаимосвързани (1bit = 3.10-21J), по-голямото количество информация означава и по-голям диа- метър на кръга от възможни вероятности за действие. Числото π е безкрайна константа и един- ственият вариант да се реализират тези възможности на практика е като се извърши увели- чено количество работа. Ако се допусне вероятността да си винаги в това състояние... този акт на мислене става логическа константа, която те предизвиква да се разгръщаш… до безкрайност. Постоянното разширяване на кръга вероятности и тяхното изследване става навик, започва да носи удоволствие, вдъхновение и желание за още разгръщане и развитие. Състоянието може да съдържа колебания по отношение на това как се преживява, но колебанията не означават,

книга трета Ти - Животът 83 че състоянието се е променило. Това са само различни стъпала в начина на приема и емоцио- налното състоянието на холограмата и нейната филтрация. Стъпала към успеха. А резонансна- та връзка с Източника е винаги, винаги налична. Състоянието на холограмата е променливо и избирателно-търсещо, но портала към Източника, който всеки Е винаги, винаги съществува. Защото, ако тази връзка се прекъсне, изчезва и холограмата, а тогава няма какво да се търси и преживява. Така се разбира, че всичко е вибрационен резонанс на едно и също нещо (акт на ми- слене), и различните перспективи, пораждани от този резонанс, в Единството на едновремието. Тези аспекти са вълни, които се пресичат и си взаимодействат, взаимно се нулират или усилват, интерферират, като създават минимуми и максимуми, приливи и отливи, но никога не изчезват. Веднъж появили се, тези вълни са безкраен генератор на индивидуални неповтарящи се перс- пективи, явяващи се отражения по „образ и подобие“ на първоначалния образ на избиращия. Самият избиращ се явява отражение на отраженията, които твори… Придадено значение Всички ситуации в живота ни са фундаментално неутрални, нямат „вграден смисъл“, както казваш ти, и ефектът, който получаваме, зависи от значението, което им придаваме. „Всичко се случва с причина“, т.е. няма „неуместни творения“ във Вселената и всичко е сътворено и е синхронично проявление на същото Едно нещо - всичко идва от едно и също съзнание или пър- вична енергия. Как тези две идеи могат да се съвместят? Всичко се случва поради ваша причина – онова, което сте избрали. Вашите причини са при- чинители на ситуациите, които проявявате в живота си. „Причините“ се определят като „значе- нията, които автоматично придавате в живота си“. Това са честоти и вибрации на очакване, на страх, или убеждения, които притежавате и излъчвате. Ситуациите, които се случват в живота, независимо, че фундаментално са неутрални, се про- явяват с „вече добавено“ значение, защото вие сте придали значение и смисъл. Излъчили сте

8 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! вибрация (причината), която сте убедени, че е необходима в живота ви. Когато преживявате нещо, вие получавате отражението на значенията, които вече са излъчени. Тогава те отразяват вече „придадено значение“, което сте задали в реалността. Така смисълът на нещо или някой не произлиза от другаде, а от самите вас. Той не е кодиран автоматично от Вселената. Той е „част от ситуацията“, която вие сте създали. Да се разглеждат ситуациите като неутрални, дава възможност да се открие какво значение автоматично вие сте излъчили. Разглеждането на едно събитие като неутрално дава възможност да се преоцени първоначалният смисъл, който сте използвали, за да създадете, да проявите самата ситуация. Също така, разглеждайки я като неутрална, можете да решите дали предпочитате първоначал- ното значение, което сте излъчили, да остане, или желаете да ѝ придадете ново значение, дори след като вече сте я създали. Грешката е само стъпало към успеха, така че грешки няма. Има съ- битие, което може да се запази или да се промени. Въпрос на избор, който е само ваш. Не е нужно да се придържате към първоначалното значение, което е създало ситуацията. Нещата се прием- ат със смисъла, който идва с тях, защото този смисъл е вашият избор да придадете този смисъл. Ситуацията не се случва априори или извън вас и тогава да се налага да ѝ придавате значе- ние. Излъченото от вас създава ситуацията, която има придадено от вас значение, което можете всеки миг да промените. По този начин или ще усилите, или ще преоцените значението, което вече сте придали. Значението е причина, около която се формира ситуацията. Вие имате опре- делено убеждение и създавате ситуацията според това убеждение. Ситуацията няма да ви изяде или набие, тя няма да настоява и контролира – тя е неутрална. Значението, което сте ѝ придали, следва да бъде това, което тя „винаги“ ще съдържа. Как ще реагирате вие е въпрос на избор. Мо- жете да анулирате първоначалното значение, което е създало ситуацията, и да прикачите нов смисъл, който променя детайлите. Тези детайли гравитират около ситуацията, в съответствие с новото значение, което сте придали, и по този начин се пренарежда резултатът „ситуация“.

книга трета Ти - Животът 85 Парченце от пъзел, съшито като кръпка с бели конци Легенда за Хермес Ма́ йя току-що била родила Безименен в прохладна пещера в Аркадия. Била щастлива и до- волна, защото знаела, че дава живот, който хиляди години ще е основа за съществуването на всички. Този живот идвал от самата нея, от името ѝ, което всички знаели, че означава самият МЕН (Ма́ йя - санскр. माया, буквално е илюзия, но и видимост; от друга страна е маята, основа- та, от която е сътворен всеки) или АЗ. Майя знаела, че няма как да кръсти детето си, защото мислела единствено и само за себе си. Това пак идвало от името ѝ, но така или иначе това било решението на боговете, които я били кръстили по този начин, защото самите те в продължение на милиони години мислели за себе си и собственото си съвършенство. Затова решила да го остави Безименен. Решила да даде на детето си самата себе си, като го остави то само да открие името си. Когато Безименен пораснал, си помислил: Наученото от МЕН (има предвид и майка си, и са- мия себе си) няма да ми даде име! Тогава казал на майка си, че иска да тръгне по широкия свят, за да открие името си. - Добре – отвърнала Майя, - нека само ти кажа, че най-лесно би направил това, като полз- ваш и всичко, което са научили другите. А него можеш да откриеш под камъните, които пъте- шествениците оставят по пътя. Тези камъни се наричат херми, което значи мъдрост. - Как така камъните притежават знание? – попитал Безименен. - Пътешествениците са хора, които са обикаляли и знаят много. А традициите повеля- ват, когато всеки пътешественик пътува, да остави знанието си като камък край пътя. Та в тези камъни, в тези херми, е знанието. Оттам можеш да получиш много повече информация, защото аз съм ти дала само МЕН, което, както знаеш, определя и моето мислене само за мен си. - Благодаря ти, Майя. Тръгвам! - казал Безименен и поел по пътя. Много пътища извървял той, като се спирал и изучавал всеки камък, оставен по пътя, за да

8 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! търси името си. Така разбрал за мерките, числата и азбуката, усвоил красноречието, научил същевременно манипулирането и измамата. За него дори тръгнали слухове, че е крадец, измам- ник и лъжец, а той просто бил въплътил в себе си духа на кръстосването, на размяната, пренася- нето, престъпването, духа на един преход, преминаване или завой, като всяка от тези дейности представлявала някаква форма за развитие и израстване в известен смисъл. За да си спести време, започнал да пита всеки срещнат по пътя си, какво знание носи със себе си, а не да го чака да остави камъка, който той после да усвои като знание. Самият той оставил множество херми, които другите да ползват. Все по-често онези, които срещал през време на пътешествията си, започнали да го олицетворяват със самите херми, и да го наричат носител на мъдростта. Защото знаели, че където и да минат, ще видят оставената от Безименен херма, която ще им е много полезна. Дори започнали да търсят тези херми, защото те притежавали изключително много концентрирана информация. Един ден Безименен решил да събере всичко, което знаел, и да го напише на носител, който е по-лесно преносим, за да може знанието да не е пръснато по целия свят. Цялото знание се събра- ло в една торба с папируси, която той самият нарекъл Кибалтон. Ки – така се наричала жизнена- та енергия, която го вдъхновявала да събира все повече и повече херми. Ба (или бо), което бук- вално означавало осем, защото толкова били принципите, на които се подчинява светът. Л-тон – това била комбинацията от логос, което значело всеобща закономерност, разумната основа на света, Ум, изначалието на съществуването, и тон – звук, вълна, разпространение на тази енергия като аспекти на Всичко, което Е. Казано иначе, Кибалтон била мъдростта, събрана от и за живо- та. Това били всеобщо закономерните Осем принципа, чрез които жизнената енергия (резултат на движението на мисълта, Ума) като звук или тон творят всичко около нас и самите нас. Безименен не знаел, че развивайки езика си в аркадокритски диалект от областта, от която произлизал, буквата т-сан се използвала само в Аркадия и била със звучене на кирилското и. Така името Кибалтон се превърнало в Кибалион. За Безименен това нямало значение. Важното било да дари на хората събраното от всички херми знание - всичката мъдрост на едно място,

книга трета Ти - Животът 87 за могат те лесно да го ползват. Но хората започнали да говорят за Кибалион на Хермес като за сборник на мъдростта. Тогава Безименен разбрал, че има име и то е Писарят на хермите или Хермес, което значело мъдрец. Знанието – пишел той – е затворено в къща със седем стаи, заключени със седем ключа. Те са разпръснати из стаите и трябва да ги откриеш, за да стигнеш до всичко. Докато си вътре в тях, ти получаваш знанието, но си оставаш винаги затворен. За да се освободиш и усетиш свобода- та, трябва да откриеш осмия ключ - ключът към пълната свобода и щастие... Минали години. Езотерично-научното практическо познание достигнало до нас като седем основни принципа. Тяхното дълбоко разбиране и прилагане във всички сфери на живота е една библиотека на мъдростта, което води всеки до особено състояние - болъгхар. Това е Състояние на отдаденост към другите - към Всичко, което Е - с желанието всеки елемент от Творението, наречено действителност, да е конкретен твой аспект на Творец. Тогава се превръщаш в Източ- ник на себе си и на средата, в която се проявяваш и самият ти твориш. Сам се явяваш отражение на отраженията, които си сътворил. Това е Избор, който правиш, за да пребъдеш във времето и пространството… Седемте принципа на Хермес гласят: Принцип на менталността - ЦЯЛОТО е УМ; Светът е ментален. Принцип на съответствието - Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе. Принцип на вибрацията - Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира. Принцип на полярността - Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; вся- ко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противополож- ностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се при- вличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят. Принцип на ритъма - Всичко е на приливи и отливи. Всичко се издига и спада. Колебанието на махалото е във всички неща. Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат. Принцип на причината и следствието - Всяка причина има свое следствие и всяко след-

8 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ствие има своя причина. Случайността не е нищо друго, освен името на Закона, който не е по- знат. Съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона. Принцип на рода - Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски прин- цип; Родът се проявява на всички нива. Осми принцип, известен още като Закона, който не е познат, гласял: Стремежът (акт на мислене) към… каквото и да е, се проявява едновременно със своята полярност (на същото това… каквото и да е и на същия този стремеж) и единствено фокусът (Изборът), върху която и да е полярност, определя характера на резултата. Ако няма фокус, всичко остава възможно… И досега Хермес се свързва с глобалната мъдрост и връзката между човека и менталния Свят. Поради неразбирането на истинския смисъл на тази връзка, а именно, че са необходими инди- видуални усилия, избор и посока за откриване на собствените възможности, още в древността приели, че това знание е заключено, и го обявили за тайно. Тайни няма, защото смисълът на понятието „херма” е познание, информация и мъдрост. В сборника се дават още и Съвети за хармонизация на ментален и материален свят: За да премахнете нежеланата честота на менталната вибрация, задействайте Принципа на противоположностите и се концентрирайте върху противоположния полюс на този, който искате да потиснете. Убийте нежеланото чрез промяна в неговата противоположност. Кибалион За да промените своето настроение или ментално състояние, променете вибрацията си. Чо- век може да промени менталните си вибрации с усилие на Волята в посоката на целенасочено

книга трета Ти - Животът 89 фиксиране на Вниманието върху някакво по-желано състояние. Волята насочва Вниманието, а Вниманието променя вибрацията. Кибалион Мъдрият се подчинява на закона и разбира неговото действие, той го използва, вместо  да бъде негов сляп роб. Точно както добрият плувец се обръща насам и натам, променяйки посоката по свое желание, вместо да се носи като дънер по течението, така прави и мъдрият в сравнение с обикновения човек – и все пак той е едновременно и дънерът, и плувецът. Този, който разбира това, е на Пътя на Майсторството. Кибалион Тайната, която сега открива науката, е позната от древността. Библиотеката от Наг Хама- ди (град в Горен Египет) е колекция от раннохристиянски гностически текстове на коптски език. Открити са в близост до града през 1945 г. Същата година от местен жител на име Мохамед Али Самман са открити 12 папируса, обвити в кожа, които обхващат 52 трактата. Известни текстове от ръкописите са Евангелие от Тома и Евангелие от Филип. Евангелие от Тома: 3.) … Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете... 18.) … Където е началото, там ще е и краят. Блажен е този, който стои в началото, защото той разбира края, без да е вкусил смърт. (втори, четвърти и пети принцип от Кибалион) 22.) … и което е вътре, да е като това, което е вън, и което е вън, да е като това което е въ- тре. И което е горе, да е като това, което е долу… (принцип на съответствието) 50. ) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете: Ние идваме от Светлината, където Светлината дойде от Себе Си. Тя почива, появявайки се в тех- ния образ. (холограма, задържана в поле, проявявайки определен образ – бел. на автора) Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете:

9 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Ние сме Негови Синове, и Избраното от Живия Отец. (продукт сме на Източника (Цялото), ефира, етера, Но от Избора на вече проявеното (Живия Отец) се реализират всички след- ващи отражения (проявления) – Негови синове сме – на Живия, проявен свят – бел. автора) Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете: Движение и покой. 83. ) Образите се виждат от човек, и светлината, която е вътре, е скрита в образа на Бащи- ната Светлина. Той ще разкрие Себе Си, и Своят образ, скрит от светлина. Евангелие на Тома В Когиталността няма пространство и време. Времето клони към безкрайност и всичко е Тук и Сега. Пространството съществува само като индивидуално разтегляне на Нищото в илюзорна паралелна реалност. Следователно информацията се предава веднага и навсякъде, мигновено... Така всичко е свързано и в единение: Когато откъснеш тревичка, цялата Вселена потръпва; когато цвете разцъфне, цялата Вселена ликува... (вселенска поезия)

книга трета Ти - Животът 91 Едновремието Тук и Сега Дори да си позволите чрез повече информация да преосмислите списъка си от дефиниции, които са определили „логическите константи“ на вашия живот, вие се оказвате в позицията на наблюдатели, които могат да видят и осмислят себе си. В светлината на този модел и структу- ра, за да може да отворите пространство за нови значения, за нови приложения като възмож- ности, е нужно да се освободите от остарелите филтри, убеждения и придадени значения, кои- то не вършат вече работа и не прилягат на избрания нов информационен модел. Медитация, регресия, прогресия, ченълинг и т.н. са инструменти за откриване на предишните препятствия, обърквания, съмнения и колебания. Когато виждате ясно осветен своя път, осъзнавате и връз- ката си с тази структура на Съществуването. Откривате своето място в нея и мястото на всич- ко останало – развитие, перспективи, сложни взаимодействия, които са безпогрешни, красиви, перфектни, балансирани и великолепни като Цялост. Така откривате и своята страст, своята любов, своето творчество и вдъхновение в тази музика на Живота. Ставате част от Цялото Едно и всичко, което Е в едновремието на Тук и Сега. Щом предизвиквате себе си с всякакви въпроси, допускания, определения и понятия – не само енергийни, но и ежедневни, спектърът на приемане винаги расте. Става по-голям от това, което сте имали до този момент, и вече сте в състояние да възприемате по-голяма част от него, без това да означава, че отивате отвъд естествените си сетива и природа. Може би ще има аспе- кти, които е нужно да разширите отвъд представите си за този спектър (абстрактен модел), но това едва ли означава, че това е нещо свръхестествено. Разгръщането на диапазона на приемане поражда у всеки допускането, че тези неща са естествени. И ако досега е имало колебание да се развивате в тези посоки, за да не се окажете луди или ненормални в очите на другите, сега всич- ко се оказва естествено и нормално - една присъща част от личния Избор за физическо прежи- вяване. Дори в енергийния свят вашите преживявания остават специфично ваши. Затова прие- мете и разгърнете естествените си възможности. Приемете пълния спектър от честоти, които

9 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е!

книга трета Ти - Животът 93 всъщност вече се съдържат във вас, защото сте самият Източник. От книгите Ти-Източникът и Ти-Проявлението става ясно, че всичко е Тук и Сега, че не съществува друго време и друго пространство, че „други“ измерения или същности са просто различни перспективи на онова, което сте – Тук и Сега, в едновремие на Единното Всичко, което Е. „Другото“ сте вие, които сте се погледнали под друг ъгъл. Но това е същото от различна перспектива. Така, че няма друго… Творението не познава никакво „друго”, за него няма нищо „външно” - освен Единството. Хи- микалката и отвън, и отвътре е все химикалка. Всичко, което се преживява, е все преживяване. Отвън или отвътре, то е такова, каквото Е. Независимо колко „друго” ви изглежда „отвън“, или колко „дълбоко“ е „отвътре“, то е едно и също! Има само различна перспектива, различен израз, различна изява на едно единствено същест- вуващо нещо. По този начин се открива, че всяко проявление е уникална и единствена изява на Единното - Източника. Всичко се свежда до перспективата (като различна гледна точка), до отношението (като придадено значение) и всичко това е резонанс, честота на вибрациите на самия Източник. И това е всичко. Актът на мислене създава резонанс чрез двойка фотони, кои- то си взаимодействат и при тази интерференция се появяват малки и големи вълни, течения и водовъртежи, които разтеглят пространство-времето и позволяват да се преживявате и изра- зявате свободно като Всичко, което Е. Удивително е, че всичко това може да бъде преживявано по този начин и че преживяването е реалистично, с размер, обем, минало, настояще, бъдеще, че дори и емоция, вследствие на придадено значение. Удивително е, че Един Източник може да прояви себе си и да преживее себе си по този начин. Това показва богатството и прелестта, твор- чеството, необятността, както и великолепието и безкрайността на Всичко, което Е, отразено от Единството на своето разнообразие. Всички сме Творци на отражения по собствен образ и подобие, но самите ние се явяваме отражение на отраженията, които творим… Ако всеки изследва убежденията, които използва в настоящия момент, вероятно ще може да види достатъчно ясно дали те са изградени въз основа на остарели формулировки, дали са

9 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! адаптивни към съответните условия в дадения момент или не. В модела на Единението, на Из- точника, е възможно да се разгърне информацията към безкрайните вероятности на въображе- нието, да се променят тези определения и да се създадат нови, които се доближават повече до по-конструктивен начин за взаимодействие с околната среда. 1. Изследването на всички тези идеи означава, че всичко, което се създава в собствената паралелна реалност, се твори, за да е в услуга на самия Творец. Нищо не се създава, за да вреди или пречи. Всичко е в услуга на темата, която е избрана за преживяване. Всяка личност, събитие, случка или взаимодействие, появила се в дадена паралелна реалност, е трептене, което носи своята информация и предава тази информация по вибрационен път. Така цикълът на енергия- та е винаги затворен. Всяко проявено нещо идва, за да допринесе за изследването и опознаване на непознатото, неизвестното, неизследваното. 2. Кръговратът на енергията като цяло гарантира, че няма и нищо излишно. Всяко нещо, елемент от Всичко, което Е, представлява фрактално повторение на самия Източник – пълен кръговрат. Понякога се появява съмнението, че това не е точно така. Всъщност, когато погле- днем картинката в един по-глобален мащаб, осъзнаваме и разбираме същността на този процес. Онова, което е отпадък за нас, се явява храна и живот за растенията – наторяване и въглероден диоксид за тях са жизнено необходими. Техният отпадък (плодове, зеленчуци и т.н.) са храна за нас. Бактериите в устната кухина предпазват сърцето от инфаркт. Но точно сърцето, даващо им- пулса на кръвоносната система, храни и поддържа - и тялото, и тези бактерии. Водата разграж- да всичко, но е и основна съставка в тялото и мозъка. Като елементи, съдържащи тази вода, тя бива преструктурирана с мисли, емоции и други честотни вибрации, което я прави жива и осно- ва за живот. Миналото е вероятност на избора Тук и Сега. Така миналите животи всъщност не са минали, а аспект на избор от настоящето; бъдещите животи всъщност не са бъдещи, а облак от вероятности за конкретен избор в настоящето. И минало, и бъдеще са един безкраен кръговрат на честотно-информационно допълване като вероятности на конкретен избор от настоящето; телепатията всъщност е телемпатия – преживяване на всеки аспект от Цялото. Ако изборът

книга трета Ти - Животът 95 е концентрирана гравитационна енергия и около него са вероятно- стите от минало и бъдеще, то след- ва да го считаме за ядро р+. Обла- кът от вероятности, който отгова- ря на този избор, са е – (електрони, които ту се появяват, ту изчезват). Следва да се осъзнае, че атомът е конкретен избор с облак от веро- ятности за този избор. Цялата ре- алност, с всички нейни елементи, е отражение (вероятни възможнос- ти) на Твореца (на неговия Избор), но Творецът е отражение (вероят- ност) на отраженията (на техния Избор), които твори… Електрони и протони са взаимосменяеми и допълващи се полярности… 3. Всичко съществува Тук и Сега, и следователно, е винаги на разположение. Въплъщението (в плътта с щение – в плътта по желание, избор) всъщност не е въплъщение и даже да се пре- живява идеята за въплъщение, всъщност никой не „населява” и не „напуска“ свое или което и да е тяло. В избора на темата за изследване тялото е защитно поле в ограниченото съзнание на преживяващия. То е един аспект, едно проявление, една идея от безкрайните вероятности, кои- то съществуват, които са част от енергийното знание. Всичко, което се случва, е, че се позволява на мисълта да преживее себе си като определена тема, аспект, от една по-широка гледна точка. Все едно, че имате гардероб и всяко ново преживяване е като да облечеш нова дреха. Вие сте си

9 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! същите – просто шлиферът, който сте облекли, е различен. Самите вие се разпростирате отвъд пределите, отвъд фокуса на идеята за физическа реалност, тяло, или за точно определен шлифер. Вие изследвате как ще стои, как ще се „държи“ този шлифер, при избрани от вас характеристики на планетата, времето и прогнозата. По този начин изглежда, от линейната перспектива на прос- транство-времето, като че ли „духът напуска тялото по време на смърт”, докато фактът е, че прос- то мисълта променя параметрите на физическата реалност (променя се хиперсферата) и затова е нужно и да смени шлифера. Това е всичко, което се случва от механична гледна точка, защото всичко е Тук и Сега в единение и единство. И тялото (шлиферът), създадено за определена тема (преживяване), не може да съществува без самата тема или без мисълта и идеята (потенциалът от вероятности, в който е направен определен ограничен избор) за даденото изследване. Може да се каже, че те са неразривно свързани, те са изражение на една идея (акт на мислене) по всич- ки възможни начини. Това е една от безбройните възможни версии, в един контекст; и изборът на една от тези версии е духът, идеята, която създава и задвижва тяло, елемент от Всичко, което Е. Това Е-съм е енергията за дадена тема в определен контекст, в определено ограничение или шлифер. Всички проявления, свързани с тази тема за преживяване, са един аспект, който се случ- ва едновременно в различни отражения, в различни перспективи, и те са привидно взаимосвър- зани, взаимозависими, взаимообвързани, но не са отделни или отделени едно от друго, а са едно цяло, за една тема и за едно изследване. Това са отражения по една и съща задача, която да бъде обследвана от всички възможни гледни точки, от всички възможни ъгли. Затова всички тези отражения в една паралелна реалност се явяват „еднакво съдържащи р+ полето“ по един образ и подобие. И всяко отражение се явява отражение на отраженията (т.е. всички съдържат р+), които твори… Затова единявай и давай - това опростява нещата, защото се създават честотни портали смаеижздбурианлдиитвоиздиудаиланпоатзоорн+),0к(отевтооетеозсаолбосжтевнеоновиозсбтрананалоиптоелие)сие рп+оnл(уnчсаававсяисчнкоитао,торчаежвеиндиняа,икопиртио- ложима за всеки и всичко в структурата на Всичко, което Е! Да помислим за минута: Приемането на този модел на Съществуване дава възможност да се

книга трета Ти - Животът 97 преформулират дефинициите по един уникален, индивидуален и много ускорен начин - всички приемат всичко и знаят, че го съдържат (друг е въпросът дали ще го изберат). Увеличават се възможностите и енергията, която се обработва и изследва, нараства. Прозрявате, че сте осъз- ната личност, която има познанието, че всички други версии на индивидуалността, която сте, са все още тук и винаги са били тук. Като отражения по образ и подобие (съдържащи вашето р+), може да ги използвате като стъпала за развитие, да се опрете на тях, за да променяте себе си. Те са ваши отражения, фон, околна среда на това, което сте в момента. Без да ги подценявате, без да ги игнорирате, без да ги критикувате или ругаете. Те са ваши отражения, които ви помагат да подобрите себе си. В този план са ви винаги от помощ. Това е начинът да използвате контекста (характеристиките им) на всички ваши отражения в положителен смисъл – използвате техните „негативи“, за да ги промените в себе си, или вземате техните позитиви, за да ги добавите в себе си. Ако сте пълноценно и напълно идеалната си версия, не бихте имали отражения като друга своя версия. Също така не може да преминете в никоя друга своя версия, докато не използвате напълно и пълноценно версията, в която сте точно тук и точно сега, и ако не признавате и не приемате тази своя настояща версия. Не влизате в университета, ако не сте достигнали нивото знания и опитност за това. Вие сте направили този избор да сте тук и сега, и няма къде другаде да бъдете. Вие сте тези, които правите избор и промяната на този избор. Когато променяте из- бора, се променят и отраженията, които се проявяват край вас, защото те са отражения на избо- ра. Така новите отражения ви помагат да преживеете този нов избор. Това води до нова промяна във вас, след това в отраженията и… така до безкрай. Когато правите избор за липса на промяна или за задържане на промяната, то това е пак промяна. При желание и посока за тотално спиране и установяване на едно непроменяемо ста- тукво, движението изчезва и се превръща в покой. Колкото по-бързо се движим, толкова по-бав- но тече времето. При покой времето тече безкрайно бързо, което означава, че сте в безкрайния миг на Тук и Сега. Цялата вечност в покоя трае само миг, което ви връща веднага в „кръговрата“ на ново изследване с нов „шлифер“ (холограма) за нова промяна. И тъй като в покоя имате ин-

9 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! формация за всичко, което Е, тоест имате знанието за недовършеното изследване, се връщате отново в това изследване, като ползвате друг шлифер, с други отражения, и това е просто друг аспект, друг ъгъл на същото това изследване. Целта е изследването да се завърши. Колкото повече вероятности се обследват при дадено проявление, толкова повече възможности ще имате при всяко следващо изследване. Така Всичко е Тук и Всичко е Сега. Всичко е Едно и вие сте в едновремието на това Едно. Зато- ва е и Един-Е-Ние. Всеки приятел, всеки член на семейството, всеки непознат, както и което и да е друго отражение, представляват различна ваша перспектива, както и уникална перспектива на Единението, което сте. Такива са те и такъв сте и вие за тях. Всеки твори отражения по свой образ и подобие, като самият той се явява отражение на отраженията, които твори. Всички са Едно, Всичко е Тук, Всичко е Сега. Позволете си да поемете това като същностна характеристика и го направете свое апри- орно приложение. Върху тази основа насложете всички истини като истинни в себе си, поз- волете им да бъдат истинни, защото те всички са истински и истинни. Всичко извън вас се съдържа във вас. Всяко преживяване е различен ъгъл на изследване, а не различно същест- вуване - това е друг аспект, а не нова механична реалност. Всичко е преживяване - различното е същото това едно преживяване, но погледнато от друг ъгъл. Това е красиво, творческо пре- минаване по Пътя на Живота, което не е модел, а само изследване върху модела. Моделът и принципите никога не се променят и в този смисъл са самото Съществуване. Всяка личност, всяка перспектива, всяка холограма е само различен поглед, различен ъгъл на изследване на този модел, който е един и същ за всички, защото всички са Едно и Единството е всичко. Този модел се явява Източник на Всичко, което Е, като това Всичко, което Е, сте вие и отраженията, които творите, а те отразяват вас, както вие отразявате тях. За-Едно се допълвате и усилвате, разгръщате и отразявате честотния диапазон на безкрайните възможности. Всеки ъгъл и по- глед е добавка и помощ за все по-цялостно изследване на Източника, който всички сме. Това е движение нагоре по спиралата – с преживяване на интеграция, свързаност, любов, страстно

книга трета Ти - Животът 99 увлечение, радостна възбуда, творчество - всичко зависи от Избора! Избирате преживяване- то, което желаете да имате Сега, избирате преживяването Тук, защото всеки е Източник, все- ки е всичко и всеки избира Себе си - това, което е пожелал… Разбира се, има винаги аспекти, които при изследването си ограничават и свиват себе си, намаляват, отслабват и избледняват интензивността на преживяването си. Но не може да се унищожи Източника, от който се проявява Всичко, което Е, защото той е Нищото, което съдър- жа Всичко. Той е винаги Тук и Сега. Може да си мислите, че сте отделени и откъснати, че пре- живявате липса на свързаност, може да имате негативно и прогресиращо надолу по спирала преживяване, стига да го желаете. Но това пак е един нов „шлифер“ в същото тук и сега. Стари- ят „шлифер“ продължава да съществува в своето „тук и сега”, всичко протича в едновремието на Тук и Сега. Изборът кой ъгъл, кой поглед и коя перспектива предпочитате в това „сега”, ви мести непрекъснато в ново сега, и после в друго сега, което е пак сега. Щом има различни без- крайни перспективи, е възможно непрекъснато преместване през тези успоредни реалности Сега, които имат преживяване за изследване на процеса на Творене. Всяко преминаване през Източника е последвано от ново изследване и творене, докато изследваме, и отново творене чрез изследване, и така нататък. Това е вълшебството, магията да Съществуваш, да преживя- ваш Живот, докато преминаваш всеки свой Избор, чрез който преживяваш илюзията, че съ- ществуваш, чрез изборите за преживяване и т.н. Всеки се явява Творец на собственото си Съ- ществуване и Преживява собствените си Избори по Пътя, наречен Жив-От…

1 0 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е!