Ти - Животът

книга трета Ти - Животът 201 появяват високи пикове в кривите на графиката – като „вик на болка“, като отчаян сигнал „SOS“. Последващото повишаване на температурата (когато се топят течните кристали за наследстве- на информация) води до появата на хаос от „звуци”. Звукът е подобен на този от настройващи се инструменти на оркестър преди концерт. Гаряев успява да запише радиовълновото „пеене” на молекулите на ДНК. Така открива, че при наличието на избрано ограничение (наличието на Избор на енергията Е-съм) хаосът на многообразието от инструменти се превръща в „мелодия на съществуването“ (принцип на хаторите*). Ограничението е организатор, композитор и ди- ригент на тези инструменти, които то е Избрало да присъстват в неговата „мелодия на същест- вуването“. Казано иначе, това е неговият избор на паралелна реалност, която то само избира, ор- ганизира, композира и дирижира. Версиите на тези „мелодии на съществуването“ са безкрайно много – някои от тях бавни и протяжни, други бързи и ритмични – всичко е въпрос на Избор на организатора, който е и композитор, и диригент. Тази вълново-енергийна симфония се излъчва акустично като скаларно р+ поле чрез клетки- те и тялото, в комбинация с емоциите и придадените значения, за да се оформи всеки „кадър“ от паралелната реалност за преживяване. При изследванията на учените има потвърждения и за това, че в ДНК е записана речта на Твореца, който всъщност се явява всяка уникална ин- * Информацията за хаторите е от ченълинг на Том Кениън: Хаторите са група междуизмерни, интергалактически същества, които са били свързани с Древен Египет посредством Храмовете на Богинята Хат(х)ор, както и с няколко още праисторически култури. По време на медитация хаторите се „свързаха” с мен и ме въведоха във вибрационната природа на космоса. Показаха ми използването на свещена геометрия като средство за стимулиране функцията на мозъка, както и използването на звука и честотите за активиране на психо-духовни преживявания. Докато информацията ме грабваше, в същото време ме смущаваше произходът, който описваха, че имат. В крайна сметка тогава бях практикуващ психотерапевт и се занимавах с проучвания на мозъка. С две думи, бях рационалист. А тези същества – които и да бяха и от където и да идваха – не се вписваха в моите възгле- ди за реалността по онова време. Основният им начин на общуване е посредством каталитични звукови модели. Тези звуци са „канализирани” чрез човешкия ми гласов апарат. За мен беше много интересно да открия, че гласовият ми диапазон се разширява (както мога да допълня и знанията ми), когато канализирам звук от подобен ченълинг. През годините на съвместна работа с тях, диапазонът ми от по-малко от три октави, сега е над четири. Идваме с любов и съзвучие на една нова мечтана реалност. Ако сте готови да изградите новия свят, ние ви каним да се присъеди- ните към нас в пътуването на сърцето и ума. Ние сме ваши по-големи братя и сестри и произхождаме от друга вселена. Идваме през Сириус, който е портал към вашата Вселена и от него преминахме в етерното царство на Венера, казва тяхното послание

2 0 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! дивидуалност. Изследователите от екипа на Гаряев откриват също, че фотоните се превръщат в радиовълни, а радиовълновите спектри на ДНК и тези на човешката реч имат много общи характеристики. Така фотоните, трансформирани в радиовълни, оформят акустиката на ДНК, която действително прилича на реч (в началото бе словото…). Тя е построена по същите зако- ни. Затова може да се каже, че това е речта на Твореца. „Звукът”, който излъчва ДНК, зависи от нейния произход. ДНК на скакалеца, на дървото или на човека ще излъчват различни „зву- ци“, „думи” и „фрази”. При всеки елемент от Всичко, което Е, в триизмерния свят е записано р+ взаимодействието на индивидуалния Творец, който залага Избора като първична информация за „мелодия на съществуването“. Ограничената изборна граница е „организъм”, преобразувал и конфигурирал тази мелодия под формата на думи, емоции, акт на мислене и преживяващо действие. Излъчен в Потенциала от вероятности, този „организъм” прочита информацията, оформила околната среда, като се развива и променя в съответствие с нея като при генетична програма. Така наборът от всички хромозоми е запис на взаимодействието между „организма” и неговото „отражение“ – околна среда. В процеса на преживяване на тази среда се образуват интерферентни триизмерни „картини-кадри”. Те обезпечават вълновите схеми, матрицата за „строеж” на паралелната реалност и на формата, която е избрала тази реалност. Всеки избор, емоция, преживяване или придадено значение задават ограничения, пълни с информация. Това са плановете за построяване на паралелната реалност - това са нотите, които композиторът Твори, за да бъдат изпълнени от оркестрантите - елементи на индивидуалната реалност. Всяка структура, в която информацията се организира като подредба, разтегля пространство-времето в индивидуално поле на ограничение – мелодия на съществуването, наречена Живот. Колко и какви инструменти ще участват в тази композиция, зависи изцяло от композитора. Той пра- ви Избор на самите инструменти. Аналогично, в неговата паралелна реалност инструменти се явяват всички елементи от избраната от него среда. Не бива да се забравя, че всеки се явява и композитор, и диригент, но и инструмент – както в собствената си мелодия на съществуването, така и в мелодиите на съществуване на Всичко, което Е.

книга трета Ти - Животът 203 Холографската памет осигурява пълнотата на реалността. Дори даден елемент на една холо- грамна реалност да „липсва“ (например крайник), се преживяват същите болки, защото записът за този крайник съществува като фантомно ДНК. Да не говорим за мозъка. От проведен експе- римент на словенския учен Амрит Сорли (подробности на следващите страници) става ясно, че видян фрагмент от местност предизвиква поредица от „връзки“ в мозъка, които „виждат“ цялата картина. Случайна миризма или вибрация проявяват паралелна реалност от минало или бъдеще на аспект от пространствено-времевото ограничение, „обвързан“ честотно с настоящия инди- вид. Това е възстановяване на цялото от един пиксел – най-голямата способност на ДНК – да помни цялото. Всъщност в ДНК са включени всички честоти, но индивидът прави Избор какво да ограничи от тези честоти, какво да изреже и прояви като „кадър“, и какво - не. В допълнение се прибавят и договорените принципи и правила на „приложение“. Това са всички онези автома- тизирани процеси на хармония, за да има мелодия на съществуването - дишане, гравитация, налягане на атмосферата и кръвта, пулс и работа на отделните органи, и т.н. Това са правилата на подредба (ЕЛГО) на нотите, както и последователността на включване на инструментите, защо- то иначе не би се получила симфония и мелодия, а хаос. Вземате яйцеклетка, поставяте я в матка и ето – ражда се човек. Или вземате клонка от растение, посаждате я и от нея израства дърво. Взета клетка от морков не израства като глист. Накрая вземате клетъчното ядро от същия този морков, слагате го в друга клетка, където ядрото е отделено, и се получава същия този зеленчук. Осъзнавате ли хаоса, който би настъпил?! А има налична информация за развитие и изграждане на съответната среда и конкретно избрана „мелодия на съществуването“. Тогава инструментите (клетки) свирят зададената от композитора симфония. В паралелната реалност всяка индивиду- алност се явява и композитор, и инструмент в хармонията на Цялото - на Всичко, което Е! Фантомният листов ефект потвърждава тази теза. Листа на дървета, частично изрязани, се поставят в определено електромагнитно поле. При определен режим на високочестотни и високоволтови магнитни полета, в пространството напълно се очертават изрязаните преди това листа от растения. При листата на стайното растение герани е установено и допълни-

2 0 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! телно свойство – когато лицевата страна на листото е нагоре – фантом има; когато листото е обърнато – фантомът изчезва. Листото „помни” изгубените фрагменти само при определена пространствена ориентация. Това потвърждава начина на запазване на информацията по типа холограма и посоката на нейното излъчване. Възстановяването на фрагментите е в основата на механизма на функциониране на самите хромозоми… Записаната информация се влияе от записващия. Това подсказва, че всеки елемент се явява и композитор, и организатор, и диригент на собствено създадената от себе си „мелодия на съществуването“… Мислите създават физически и химически изменения в структурата на ДНК. По този начин определят и работата на клетката. Актът на мислене не „проявява“ от Нищото каква да е двойка фотони (отделни един от друг), а един фотон в две състояния, проявени в едновремие съгласно с Избора, който е направен. На фрактален принцип, при клетката също няма делене. Това е една

книга трета Ти - Животът 205 клетка в две състояния. По същия начин протонът и електронът в атома не са две отделни „мате- риални частици“, а са една и съща енергийна същност (атом) с две състояния. Едното състояние е вероятна неизбрана енергия (околната среда от неизследвани, непреживяни вакуумни флук- туации – електрони, като облак от вероятности), а другото е фокусирана, избрана, центрирана вероятност - протон. Това е принцип на съществуване! Един фотон - две състояния. Един атом - две състояния (ядро и електрон). Един човек - две състояния (Холограма и Източник) и т.н. Обърнатото с „хастара наопаки“ енергийно поле на Източника се явява енергията на живота, която „ражда“ всяко следващо проявление. Така от една страна Потенциалът без Проявлението не може да „ражда“, а от друга страна – Проявлението няма как да реализира живота, ако не е нали- чен енерго-информационният Потенциал. Като противоположности на едно цяло, Проявление и По- тенциал са в неразривна преливаща връзка. Обърнатото с хастара наопаки защитно-гравитационно поле е ядро, избор и фокус. Пълното с преживените вече избори (протони) поле задава следващите кадри (новите избори), които да са проявени от неизследваните вакуумни флуктуации. Самите из- бори са акт на мислене, който реализира двойка фотони. Образува се дифракционна решетка и чрез енергията на вакуумните флуктуации се проявява образ, съставен от себе си – изследвана част на холограмата, и околна среда – облечената в желанието за изследване неизследвано себе си… Двойната спирала на фотоните е светлинната ДНК, която, преминавайки през сформиралата се дифракционна решетка (за индивидуално холограмно проявление в индивидуалната му окол- на среда, наречена Земя), се обръща с хастара наопаки и образува порции информация - хрома- тинови форми. Тези форми се подреждат спираловидно в последователност, като по този начин смесват честотите (както следва): - на автоматичните процеси и принципи на Всичко, което Е; изграждането на индивидуал- ни кадри (интерферентни картини) от приетите договорености и споразумения в егре- гора (ЕЛГО) - от взаимодействието с околна среда, филтрациите и убежденията на индивида и мислене (желания), придадени значения и емоции, интуиция и памет (ЛИО).

2 0 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Подредените по този начин честоти, затворени в хроматинови форми, образуват хромозома (X и Y), която се съдържа в ядрото на клетка – точно както целият енерго-информационен потенциал се съдържа в Нищото. X и Y хромозомите се явяват модел „по образ и подобие“ на триединната енергия (Y) (от една страна) и на широчината на диапазон на ограничението (X) (от друга). Така имаме всички параметри за проявяването на една безкрайна Вселена, наречена клетка. Тази Вселена от една страна съдържа в цен- търа си целия защитен в ограничението си Потенциал, а от друга страна – като негова противополож- ност, съдържаща се в цялото, е оформена мембрана, явяваща се мозък, рецептор, приемник и предавател за възприемане и адап- тиране към околната среда на самото проявление. В границите между ядрото и мембраната плуват енерго-информационните централи (митохондрии*), които преобразуват и едновре- менно с това смесват в едно цяло всичкия този Потенциал (на проявление и информация, както и на резултантните често- ти от взаимодействието на индивида (познатото себе си) с околната среда (непознатото себе си)). Този процес на тран- сформация на енергията, извършван в митохондриите, се базира на „електролиза” на водата - с разделяне на протона и електрона от атома на водорода. На практика при преми- наване през мембраната на митохондриите (дифракционна решетка на ограничението) водата се разделя на водород и кислород. Кислородът е необходим за съществуването на целия организъм и бива отдаван навън. Водородът, който * В клетъчната биология митохондрията (от гръцки: μίτος, mitos, нишка + χονδρίον, khondrion, гранула) е универсален кле- тъчен органел, срещан в почти всички еукариотни клетки. Митохондриите са описвани като „клетъчните енергийни фабрики“, защото произвеждат АТФ-а (аденозин трифосфат) - източник на енергия за клетката. Броят на митохондриите в една клетка варира в широки граници според вида на организма и типа на тъканта. Една клетка може да има една митохондрия или няколко трилиона броя митохондрии. Въпреки, че повечето от клетъчната ДНК се съдържа в клетъчното ядро, митохондриите също съдържат своя собствена генетична информация – собствена ДНК.

книга трета Ти - Животът 207 остава във вътрешността на митохондрията, преминава през вторична решетка (гугли на мито- хондрията). В това пространство протонът на водорода р+ привлича желязото от кръвта, а са- мият протон р+ се „обогатява“ с ДНК на митохондрията. Тази тяхна собствена генетична инфор- мация – собствената митохондриална ДНК, е информацията за всички автоматизирани процеси от ЕЛГО – сила на гравитацията във Вселената, начин на дишане, кръвно налягане, скорост на движение на кръвта, принцип на предаване на импулсите, процеси при работа на клетките и т.н. Смесеният обогатен протон се изтласква в кръвоносната система и сформира общото протонно поле, което може да Твори в Потенциала от вакуумни флуктуации. Електронът на водорода се „вписва“ като участник в променливата валентност на желязото от кръвта, появило се в митохондрията по същата схема. Колебанията на трептене на желязото определят неговата променлива валентност (0, 2, 3, 6). „Прихванатият“ от желязото електрон на водорода се ускорява от смяната на валентностите на желязото, като едновременно предиз- виква тази смяна. Образува се взаимна индукция – колкото повече се ускорява електронът, тол- кова по-бързо се сменят валентностите на желязото. Така в гъбичестата структура (гугли) на митохондрията се образува „електроцентрала“-ускорител на електрона на водорода. Този „ус- корител“ генерира огромно количество енергия (1 EB (екзабайт), който се равнява на 11 ми- лиона видеофилма с кристална резолюция 4К), която биолозите наричат аденозинтрифосфат (АТФ). Това е енергия, която има силата да разгражда мазнини, белтъци и въглехидрати, и да ги превръща във вода. Тази вода отново участва в процеса, описан по-горе, и така цикълът се затваря – организмът се явява самозареждаща се батерия. Такива „ускорители“ в гуглите на митохондрията има около 600, като всяка гънка на гуглата съдържа по една такава „елек- троцентрала“. Останалият свободен протон (р+) на водорода се изтласква от митохондрията в кръвоносната система като протонно поле. Това поле р+ осигурява ламинарния поток на кръв- та, който позволява кръвта да се движи равномерно както в центъра, така и покрай стените на кръвоносните съдове. Важно е да отбележим, че във всяка клетка са налични между една и ня- колко милиона митохондрии. Характерен момент е, че две трети от общия брой на митохондри-

2 0 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ите в мултивселената, наречена тяло, се съдържат в сърцето. Поради тази причина говорим за сърдечно излъчване - излъчването на мощно протонно поле. То, изтласкано и завихрено от пом- пата на сърцето (то самото е бутилка на Клайн), тръгва по кръвоносната система и се ускорява в правите ѝ участъци. На местата след такива ускорения (където самата кръвоносна система се обръща в обратна посока), то се излъчва вън от ограничението - вън от холограмата тяло. Тези места се явяват крайниците и очите.

книга трета Ти - Животът 209 Примери и доказани случаи Когато променяме честотите, съставът на кръвта се променя Неотдавна бе направено изследване за идентификация на болестите по анализ на кръвта. С помощта на лазерна установка, която дава широк спектър от радио излъчвания, се откри, че в кръвната картина различни участъци от ДНК „разказват” за болести, които „седят” в латентно състояние в пациентите и могат с времето да се проявят. Това означава, че записът „болест“ е наличен и се проявява при определени обстоятелства. „Стартирането“ на тези болести може да се определи чрез снемането на спектъра на електромагнитните излъчвания от човешкия глас на съответния индивид. Обработката и отделянето на определен спектър дава разбирането за честоти, които са характерни за приемане на честота „грип“. Аналогично чрез анализ на гласа може да се открие предразположение за рак или която и да е друга болест. В гласа всичкото това го има – нужно е само диференциране, казва Пьотр Гаряев. Кръвта е проводник на собствените ни избори, които реализират енергията на Потенциала като паралелна реалност. Информацията на което и да е индивидуално протонно поле е различ- на. Според едно руско изследване, са открити нови кръвни групи – „Ленджерис“ и „Джуниор“ - и цитира учени, които прогнозират, че скоро кръвните групи могат да станат 15. Узбекският писател и лечител акад. Мирзакарим Норбеков твърди, че в кръвта има специа- лен феромон (става дума за р+ - протонно поле), който „записва“ всичко, което мислим, казваме и преживяваме. Затова, за да сме здрави, е нужно да изчистим своето съзнание, никога да не пожелаваме зло на ближния и да вярваме в доброто. Много се говори за силата на изречените думи. Но самото действие на честотите върху чо- вешкото тяло започна да се изучава по-активно напоследък. И научните данни изненадват: проведените проучвания в университета в Дърам (Великобритания) и в местната болница са върху 700 пациенти, страдащи от различни сърдечни заболявания. Учените канят монаси и све- щеници от различни вероизповедания да се молят за лечение. В продължение на няколко дни

2 1 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! лекарите пък в болницата следят състоянието на пациентите. Проф. Мичъл Крушоф съобщава резултатите - при 500 пациенти темпът на възстановяване се увеличава с близо 93%. Д-р Михаил Лазорик (Украйна) решава да изследва влиянието на молитва върху човешка кръв - как структурата на кръвта се променя при тези честотни вибрации. Експериментът е проведен сред петнадесет доброволци: адвокати, лекари, хора без образование. Пациентите са болни от атеросклероза, хепатит В, сърдечни патологии и други заболявания. Кръв от участни- ците е взимана преди и след четенето на молитви. Още след първата сесия кръвните показате- ли се променят. Един от изследваните има остеомиелит на костите на краката. При сравнението на кръвната картина преди и след молитвата се оказва, че нивото на един от показателите за фагоцитоза в кръвта му е шест пъти по-нисък, отколкото преди експеримента. Честотите променят структурата, защото се променя и изборът. Смяната на избор придава нови свойства и на носителя. Това променя работата на кръвните клетки, структурата на вода- та, излъчената енергия от човека и като резултат - на цялата околна среда. По време на молитва се унищожават патологични връзки между невроните в мозъка, защото човек спира да мисли за болестта. Понякога това води до пълното възстановяване на болните. Науката знае случаи и на онкологично лечение, но те изискват по-внимателно изследване. проф. Валери Слезен, ръководител на Лабораторията по психофизиология в Санкт Петербург Извод: Всичко е честота и трептене. Затова промяната на дадена честота въздейства и предизвиква промени както в кръвната картина, така и в околната среда. По аналогия влияе и на Всичко, което Е. Когато пожелаете промяна и започнете да правите тази промяна, околната среда се променя в съответствие с новите настройки, които вие задавате. Променената среда оказва влияние върху егрегора, вибрациите на планетата като цяло, Слънчевата система, галак- тиката и т.н. Всичко това променя вас самите - емоционалното състояние, начина на изразяване, придадените значения, взаимодействията и взаимоотношенията в самата среда и т.н. По този начин, когато ти се променяш, се променя и цялата реалност. Внимавай какво си пожелаваш…

книга трета Ти - Животът 211 Явленията телепатия и телекинеза не могат да бъдат поставяни под въпрос. Не само са натрупани огромни количества от съответния фактически материал, но почти всеки човек в дадено семейство не отказва да съобщава за лично изпитани телепатични явления. Почтен е опитът да ги обясним от научна гледна точка. К. Е. Циолковски Всяко преживяване се записва в определени връзки, които притежават индивидуална стег- натост, конкретна сила на молекулярно сцепление. Това означава, че ДНК е или хармонизирана, или „стегната“, т.е. ДНК отразява собствените състояния и филтрации на индивида от преживя- ното до момента. По този начин ДНК, като носител на точно тази информация, формира „поле” около индивида и това поле е междупространствено. Това е полето на индивидуалното съзна- ние (Потенциал). ДНК дава инструкции и оказва влияние върху мозъчната активност по време на сън, регресия и прогресия, медитация, ченълинг, телекинеза или телепатия. Не става дума за линеен процес, а за квантово-енергиен принцип на смесване на вихрови потоци. Говорим за суперпозиция на честотно енергийни водовъртежи. По време на сън квантовото състояние на това смесване предизвиква сложните сюжети на сънищата или регресията. Умрелите и живите, миналото и бъдещето, вероятното и невъзможното заедно присъстват в сънища, прогресии и медитация, като всичко прелива едно в друго. Защото всичко е честота и трептене. Позна- тото, преживяното – това сме самите ние – онова, което вече е изследвано като опитност. Непо- знатото е пожеланото непреживяно – това сме пак ние – в очакване и желание да се преживеем. Сънищата, прогресиите, медитациите и интуицията са паралелни реалности извън тези, които сме приели и свикнали. Това е информация от квантово смесената индивидуална ДНК, която сме пожелали да изследваме, ако си позволим това. Ние сме тези, които избираме… Според учените мозъкът е генератор на съзнанието, но това е непълно отразяване на негови- те функции. Мозъкът е триизмерен плеър, синхронизиращ квантуваната ДНК. Той е приемник на информацията, за да я преобразува като електрически сигнали. Трилиони частици-хромати- нови форми (порции информация) на ДНК работят заедно – те са едно цяло, което преобразува

2 1 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! и презаписва милиарди пъти в секунда всеки кадър от паралелната реалност. Затова ДНК „знае“, има информация за „бъдещето“, преди още да сме я възприели. ДНК е обединен, синхронизиран „Ум“ на избора, на жизнената енергия, на автоматичните правила и закони (дишане, кръвонос- на система, гравитация и т.н.), на честотите от околната реалност и на резултата от начина на приемане на взаимодействията с тази реалност. Това е смесване на акта на мислене от Из- точника с обърнатата с хастара наопаки негова полярност. И е въпрос на Избор, на Фокус да се определи характерът на този резултат. Каквото посееш, това и ще жънеш… Оптимизационните методи в теория на вероятностите са известни и като методи за директ- но търсене, методи от тип „черна кутия“ (котката на Шрьодингер). Това е упражнението „или – или“: или има, или няма; или го правя, или не; или го мисля и отделям енергиен ресурс за това, или не… Или 1 (реализация), или 0 (липса на резултат и проявление) Пример за черна кутия: преди да отворите една кутия с подарък, не е възможно да знаете дали в кутията има подарък или не. Това значи, че е вероятно да има подарък точно тол- кова, колкото и да няма… Може да виждате кутията, панделката, надписа и т.н., но не знаете дали кутията е празна или не. Единствено отварянето ѝ ви дава резултата. Така погледнато единствено действието, правенето, глаголенето може да ви даде резултат при наличието на определен облак от вероятности. Оттам идва и правилото първо правя, после мисля! В съвременната математика числото π е не само съотношението на обиколката към диаме- търа, то е включено в голям брой различни формули, включително формулите на неевклидо- вата геометрия и формулата на Леонард Ойлер, който установява връзка между числото π и числото d както следва: 1 – едно ограничение, уникално и неdп2о. вπтаоз р=и1м, окъвдцеетлоо  стта на общия безкраен Потенциал, извършващо случайното търсене на избор за решение при взаимодействия с ограничения, слу- чайно генерирани от самото ограничение. Казано иначе, това са 4-те възможни пълни веро-

книга трета Ти - Животът 213 ятности (лица на кръга), които могат да бъдат зададени при избор на комбинациите 0 или 1 (няма-има). 1 са възможните пълни вероятности на Избор от безкрайността на 0 (Нищото). π  е  математическа константа, равна на 3,14159 26535 89793 23846 26433 83279 50288 41971 69399 37510 58209 74944 59230 78164 06286 20899 86280 34825 34211 70679 ... аз = честотната вариация, случайното търсене на избор за решение (за дадено ограничение) при пожелан избор за взаимодействие от същото това ограничение. π е безкрайно неповтарящо се десетично число, което означава, че всяка възможна вероят- ностна комбинация на числа съществува някъде в π. Превърнато в двоичен код от 0 и 1, някъде в безкрайната поредица от цифри (като код) е името на всеки човек, който някога сте срещали, всяко събитие или случка, която ви се случва, датата, часът и начинът на смъртта ви и отговори- те на всички големи въпроси на Вселената. Това не означава, животът ви е предопределен. Това означава, че до кой знак ще „спре“ тази константа, в коя поредица от числа ще се „завихрите“, зависи от собствения ви индивидуален Избор, т.е. само от вас. При това комбинациите са без- крайно различни. Днес можем да спрем до първи знак, утре до втори и т.н. Изборът определя характера на резултата. Числото е безкрайно и ние сме тези, които избираме къде да му сложим граница. Тази определена граница е фактор за нашите възможности. π е „константа“, която е безкрайна и несвършваща, трансцедентна, неповтаряща се вероятност от възможности. Това разкрива уникалната връзка на π с реда на Фибоначи… Периметърът може да се окачестви като зона на комфорт, а диаметърът – като разтеглено пространство на двойка полярности (-f и +f). Колкото по-голяма е скоростта (колкото по-високочестотна е вибрацията), толкова по-голям е диаметърът, по разширена е зоната на комфорт и разбира се – има повече възможности и вероятности за реализация. Лицето на тази окръжност е пълната възможност от вероятности, която всеки е избрал като ограничение. При наличие на общо 4 възможни комби- нации, откриваме и доказателството на Ойлер относно формулата за една личност: 4 х (d2. πаз) / 4 = 1 или d2аз. πаз = 1

2 1 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Така се извежда и една магия в математиката – формулата на Ойлер за съществуването. Това е връзката между Източника и Всичко, което Е. Тази формула е невидимата спойка между най-фундаментал- ните константи във Вселената. Това е и най-съвършена- та, нереална, истинска, невъзможна, но работеща форму- ла. Тя кара физици и математици да мечтаят, че светът и Вселената са едно тънко, много фино взаимодействие между отделните елементи и закони, между всички кон- станти и случайности. Това е формулата за самото сът- ворение, предизвикваща единението на всичко като съ- вършена хармония. e iπ +1=0 е - неперов логаритъм π – математическа константа i – имагинерно число, равняващо се на +1 и -1 в едно- времие 0 – черната дупка на Цялото, на Източника, цялото ин- формационно поле, отвъд пределите на време и пространство, пълният покой, където започва Всичко, което Е - където е единената безкрайност, недостижимото Нищо, съдържащо всичко. В този план 0 и ∞ са едно и също, и поради тази причина внасят малко безумие в математиката. 1 – ограничението, уникално и неповторимо, извършващо случайното търсене на избор* за решение при взаимодействия с ограничения, случайно генерирани от самото ограничение. 1 са възможните пълни вероятности на Избор от безкрайността на Нищото (0). Тази и други взаимозависимости обясняват характеристиките на числата – това са спирало- видни вълнови функции на сътворението. Те съдържат в себе си принципите на Проявлението, изразени чрез безкрайни константи на Избора от вероятни възможности (π, e, ℏ и т.н.)

книга трета Ти - Животът 215 Начинът, по който избираме, е принципът на случайно търсене. Случайното търсене е метод за откриване на решения, които да подобрят текущите решения в самото пространство на ограничението, което сме избрали. Самите решения избираме извън избраното от нас огра- ничение (до 13 % извън ЗК – това е самото пространство на търсене). Казано иначе, ако имаме дадена зона на комфорт, търсим решение извън зоната, но в близко до нея пространство, за да ползваме известните ни до момента резултати. Това съвпада и с тезата на Айнщайн, че „Нито един проблем не може да бъде решен със същото ниво на съзнание, с което е бил създаден.“ Нужно е да надскочим проблема, като излезем извън неговите граници, извън зоната на комфорт, коя- то сме достигнали до този момент. Идеята е да търсим винаги нещо ново и непознато, защото анализът показва, че: Всеки проблем, който разреша, става правило, което впослед- ствие ми помага да реша други проблеми. Рене Декарт Така се стига до извода, че единствено посоката вън от познатото може и решава да- дена задача или проблем. Всяка решена задача и проблем са съ- пътствани от емоционално удо- волствие, което определяме като щастие. Излизането от зоната на комфорт (посока навън) е Пътят, по който е нужно да се върви, за да преживее Животът с Щастие…

2 1 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Концепцията за време Концепцията за време е начин да се измерва продължителността на събитията. Определяме скоростта на един обект като преместване в пространството за определен промеждутък от вре- ме. Много изследователи смятат, че измерението време не съществува. В две публикации в сп. Physics Essays Амрит Сорли, Давид Фискалети и Душан Клинар от Научноизследователския център „Бистра” (гр. Птуй, Словения) са описали подробно какво означава това: По принцип смятаме времето за съществуваща абсолютна физична величина, която е независима променлива (например t често се поставя на хоризонталната ос в графики- те, които демонстрират еволюцията на физическата система). В действителност никога не се измерва самото t. Измерват се свойствата на обекта (честота, скорост и т.н.) и реалните раз- личия (промяната) на тези свойства. Тези различия се съпоставят едни с други като кадри и в последователността на тяхното откриване и изследване ние (ментално, виртуално) премест- ваме стрелките на приет от нас равномерен механизъм (часовник). Този процес на отчитане на реални различия, състояния и свойства на който и да е обект, наричаме време. Дори и самият равномерен механизъм е откриване на различия на свойствата на самия механизъм. Когато съ- поставим първото с второто, изследваме промяната на свойствата на единия обект спрямо про- мяната на свойствата на равномерния механизъм. Така времето само по себе си се явява несъ- ществуваща реално математическа величина. Това означава, че „времето“ има вариативна (променяща се) свързаност с пространството, което от друга страна отразява и промяната на свойствата на обекта. В този план абсолютното време (или четвърто измерение) не съществува. Четириизмерното пространство-време се състои от три пространствени координати, които во- дят до (но са и следствие от) промяната на характерните свойства на обекта. Казано иначе, на- личието на промяна в свойствата на обектите води до (но и е следствие от) взаимообвързания с тях пространствено-времеви континуум. Вселената сама по себе си е „безвременна” (timeless), т.е. в едновремие. Гледната точка, според която времето е физична величина, където настъпват материални изменения, е заменена с друга, по-удобна алтернатива, при която времето е редът

книга трета Ти - Животът 217 на промените в материята (кадри). Такава гледна точка по-добре се съгласува с реалния свят и дава повече възможности за описанията на физични явления като гравитация, електростатич- но взаимодействие, предаване на информация в АПР-експериментите (такива, които се случ- ват непосредствено в пространството). Амрит Сорли добавя, че корените на тази идея идват от самия Айнщайн и го цитира: „Времето няма независимо съществуване, освен реда събития, по които ние го измерваме. Времето е последователност на събитията – такъв е моят извод.” Екипът учени планират да докажат, че квантовото пространство има три измерения. Според Сорли „Идеята за времето като четвърто измерение на пространството не е донесла голям ус- пех във физиката и сега се намира в противоречие с формалната система на специалната тео- рия на относителността (СТО). Днес се разработва формална система на триизмерно квантово пространство, основано на работата на Планк. Вселената е триизмерна от макро- до микрони- во, дори до Планковата дължина, която формално също е триизмерна. В това триизмерно прос- транство няма „съкращаване на дължината” или „забавяне на времето”. Реално съществува това, че скоростта на изменението на свойствата на материята е „относителна”. Казано иначе, при промяната на свойствата на който и да е материален обект, се променя и времето, и пространство- то. С други думи - промяната на един обект води до промяна на паралелната реалност и обратно. Изследователите дават и следния пример: да си представим, че фотон се движи между две точки в пространството. Разстоянието между тези две точки е много малки отрязъци дължини на Планк (1,6 х 10 -35м), всеки от които се явява най-малкото разстояние, което може да премине фотонът (време на Планк - времето, за което един фотон пропътува дължина на Планк). Когато фотонът изминава дължина на Планк, той се движи практически само в пространството, а не в абсолютното време. Тогава фотонът може да се представи като движещ се от точка 1 до точка 2 и позицията му в точка 1 е преди позицията в точка 2 само по аналогия с числата (1 стои пред 2 в числов ред). Числовият ред не е еквивалентен на времевия ред, тъй като 1 не съществува пред 2 във времето – те са в едновремие. Това са на практика две състояния на фотона по едно и също време, т.е. в „безвремие“. Последователността е възможна само числено, според приетото прида-

2 1 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! дено значение на числовия ред. Така математически е доказан принципът на Хермес за причина и следствие. От друга страна, един обект (фотон) се оказва с две едновременни състояния – има обект (състояние 1) и няма обект (състояние 0). Обектът ту изчезва, ту се появява, което отго- варя на реалното състояние на нещата – един електрон или протон, кварк или квант ту изчезва, ту се появява. А един електрон се проявява като частица единствено и само тогава, когато го наблюдаваме… т.е. когато има фокус върху него. Затова много учени смятат, че математическият модел на пространство-времето не съответ- ства на физическата реалност. От това следва, че безвременното „пространство на състоянието” е много по-точно определение. В тази концепция за време, където то се явява числова поредица на изменения, ставащи в пространството, самото пространство се явява фундаментална система, в която протича експериментът. Времето се оказва набор от кадри на свойствата на обекта – това са „материални“ промени, подредени според придаденото значение в числов ред. Сорли твърди, че „Въз основа на експериментални данни времето е това, което ние измерваме с часове – с часо- вете измерваме реда „материални“ изменения, тоест движението в пространството”. Изследователите подчертават, че тази гледна точка за времето отхвърля пътешествията в него. След като самото време не съществува, Сорли отбелязва: „От наша гледна точка пъте- шествията във времето – в миналото и в бъдещето, не са възможни. Може да се пътешест- ва само в пространство-времето като изследване на различни кадри, отразяващи промяна на състоянията, което наричаме движение.” Пространство, движение и промяна (избор) на състоянията остават взаимосвързани. Така, за да има изобщо съществуване (обем и пространство), е необходимо да има трептене между състоянията 0 и 1 - има обект (състояние 1) и няма обект (състояние 0). Тази дуална система се определя от пътя върху скоростта на светлината (3 х 105км/сек, което в метри е 0,3 х 10 9 м/сек), която изминава пространството на Планк (1,6 х 10 -35м). Условно „времето“, за което се променят състоянията (трептенето) на една такава система, е: 1,6 х 10 -35м / 0,3 х 10 9 м/сек = 5,33 х 10 -44 пъти за 1 секунда.

книга трета Ти - Животът 219 Промяната на състоянията – между състояние съществува и/или състояние не съществува, е възможността за избор. Така може да се избира всеки „следващ“ кадър с тази скорост, с тази честота на трептене. Например: съществувам (състояние 1) и желая (състояние 0) да направя (състояние 0) крачка (състояние 1), като правя крачка като кадър (състояние 1), в който кракът е вече преместен (състояние 1). Последното вече е налично и аз съм осъществил „движение“, като промяна на състоянието в пространството – кракът е преместен. На практика съм Избрал нов кадър, който се е появил за време 5,3 х 10 -44 сек. Ако не мога да засичам (липсва ми такава каме- ра) подобна скорост на промяна на кадри, аз ги приемам за движение. Както е в киното или при анимацията – при над 24 кадъра в секунда, отчитам промяната на кадри като движение. Да припомним експеримента на Алесандро Боколини: визуалната система на мозъка инте- грира поредицата от изображения по определен начин. Изображението се разгражда, когато скоростта падне под 20.103 Hz. „Използваме тази техника за визуализация в мозъка, за да оценим времевия отговор на окото и да установим, че времето на запазване на изображението е около 20 ms, последвано от още 20 ms експоненциално затихване“, казват учените. Колкото по-голяма е скоростта, толкова „по-стабилна“ е илюзията за движение и време. Според математиката (Шрьодингер) материята се превръща във вълнова функция, при което квантовите частици са пакети от квантови амплитуди на вероятността, разпространяващи се в пространството и времето. На практика уравнението на Шрьодингер показва начина, по който един невидим обект (вероятностна информация) се превръща във видим (материя). По естествен път обектът отново става невидим (материята изчезва и се превръща в информация, част от По- тенциала). Чрез фокус (защитно-гравитационно р+ поле) вълновата функция се „обръща с хаста- ра наопаки“, „облича се“ в протонно поле и по този начин мозъкът преживява „материализирана- та“ от р+ полето паралелна реалност, която миг след това изчезва. Това е „кадър“, който е създаден за време 5,3 х 10-44 сек. Този „кадър“ е паралелна реалност, която се локализира от пространството на вероятности. Самият „кадър“ зависи от избора, но се „размива” само след 10-42 сек. Реалността се трансформира в „облак от вероятности“. С времето се знае все по-малко за местоположението

2 2 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! на тази реалност – тя е минало, а вероятността да се „появи“ където и да е като място, нараства. В съществуването си (състояние 1) индивидът мисли (виртуално състояние 0) да сътвори (вирту- ално състояние 0) променена паралелна реалност (виртуално състояние 0). Тогава той конкретно избира (състояние 1) да преживее (състояние 1), новата реалност (състояние 1), докато самият той е в кадъра, който е вече реалност (състояние 1). Така кодът на състоянието за нова реалност е: 10-00-11-11. Последното е вече налично и индивидът преживява виртуално следващ „кадър“, докато все още се намира в „предишния“. Но и „следващият“ и „предишният“ кадър са в едновре- мието на разстоянието на Планк. Така кадър след кадър реалността е „движение“, което е прежи- вяване на промяна на състоянието в пространството – реалността се „движи“ и „променя“. Извод: Която и да е вероятност се проявява като паралелна реалност само за миг (5,3 х 10-44 сек), преживява се като „материя“ и реалност, след което изчезва отново (за 10-42 сек) в хаоса на размитата информация. По този начин, кадър след кадър, се проявява развитието на цялата пара- лелна реалност, в която всеки сам се явява Творец на По- тенциала (вероятност – състояние 0) и елемент от Всич- ко, което Е (реалност – състояние 1). Отражение, което преживява отражения, докато твори самите отражения. Така съществуването и понятието за прераждане се осъзнават като илюзия. Става дума за едновременни прераждания в паралелни реалности. Всяко понятие за всичко, което свързва един живот с друг, е просто про- дукт на избор: от настоящия кадър вие сте решили да създадете енергийни връзки към други, също настоящи, едновременно съществуващи реалности. Според избора на темата, която даден индивид изследва, другите паралелни реалности съответстват на тази тема и затова има честотна синхронност между тях (портал). Енергийно има връзка с тези други успоредни реалности и информация, която се извлича от тях, може да послужи при изследване

книга трета Ти - Животът 221 на тема в настоящия живот. Тези други животи са енергийно свързани както с настоящия живот, така и с други животи, които извличат информация за изследване на темите, които други индиви- ди са решили да изследват. Но тези други индивиди са твоите проекции, твоите отражения и тво- ят модел за свързаност. Така „бъдещето“ и „кармата“ са модел и избор на връзки с преживявания в други, едновременно протичащи паралелни реалности, които вярвате, че обслужват предизви- кателствата, които сте решили да изследвате в настоящия живот. Настоящето не е резултат от миналото... Когато е осъзнато това – емоционално, експериментално, когато е осъзнато практически, че настоящето не е резултат от миналото, тогава веднъж и завинаги прекъсвате връзката с трииз- мерната плътност на пространството, което сте определили да изследвате като преживяване на холограми сега, в избраната паралелна реалност. *** Упражнение: творене и промяна на реалност – преместване в друга реалност. Отпуснете се и затворете очи. Направите три дълбоки, успокояващи вдишвания и издишва- ния. Продължете да дишате спокойно и си представете, че се намирате на място, което ви носи радост, спокойствие и усамотение. Вижте всичко наоколо в пълен покой. Вие самите се движи- те, но в една неподвижна картина. Птиците и облаците са застинали в небето, падащият лист в парка стои във въздуха, вълните на океана и листата на дърветата са застинали - всичко е неподвижно и в покой. Разглеждате и наблюдавате един триизмерен холограмен кадър. Обика- ляте всичко от всички страни, но нищо не се движи освен вас. Сега пуснете следващия кадър да се появи за миг – всичко да мръдне съвсем за малко – миг движение и пак застой. Сега отново – следващ „миг” и пак покой, следващ „миг” – покой. Като че работите на компютъра с мишка- та. „Клик“ и покой, „клик“ – стоп, „клик“ – стоп. Сега забързайте „клик” - застой, „клик” - стоп, „клик” – стоп и т.н. Променете положението на листо, преместете дори някой човек или стол. Нека движението да се възстанови на „забавен каданс“ – бавно, кадър по кадър… Докато всичко се движи с това бавно темпо, все още виждате смяната на отделните кадри, може да се движите,

2 2 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! дори да се приближите до всеки един обект, като го промените малко, както пожелаете. Ако желаете, променете всяка сцена като отделен сценарий... Сега стоп. Спрете всичко отново. Да въведем промени според желанието ни: Ето пред тази двойка в парка сложете небето на залез, пред детенцето вляво пуснете балони, които да са с хелий, на неговото братче сложете в ръка- та захарен памук. Хора или предмети сменете с други хора и предмети... Нека тези промени да отразяват това, което желаете като идеална, радостна, благодарна реалност, която преподреж- дате всеки миг: „клик” – стоп и правите това, което желаете. Все едно преподреждате макет на града или квартала, като сте на „живо“ вътре в него.. Премествате нещо, друго изхвърляте, включвате и изключвате светофари, едно намалявате, друго увеличавате - „клик” след „клик” редите кадрите на желания от вас свят. Вие самите се придвижвате между тези последователни кадри – реалности, като влизате от една в друга, една след друга. Няма врати за влизане или излизане – просто кликате едно след друго: клик – стоп, клик – стоп. Внимавате да се поддържа усещането за последователност в участниците във ваши- те кадри-реалност, за да не се уплашат, че нещо е изчезнало или друго се е появило по странен, неразбираем начин. Всичко се случва с удобно за вас темпо, с което може да направите всички промени лесно, без усилие, защото реалността чака да направите своя избор и да въведете съ- ответните промени. За да се ускори този процес, свържете тази реалност с мозъка. А за да го забавите до желаното от вас темпо, го свържете с излъчените от очите, ръцете и краката полета. Пожелавате – поглеждате - промяна. Пожелавате - посочвате – промяна. Пожелавате – мърдате - промяна. Вълните на мозъка и тялото са свързани с промяната, синхронизирани са с това кога, как и доколко да се промени. Темпото на промяна зависи от вас. В зависимост от скоростта, с коя- то възприемате околната среда, зависи и промяната, която ще направите. „Клик” - стоп, „клик” - стоп, „клик” – стоп… Редя реалност „топ“ (връх) - „клик” - стоп, „клик” – стоп… Не се мотая като дроб - „клик” - стоп, „клик” – стоп; не се и чувствам като роб - „клик” - стоп, „клик” – стоп… Променяйте до идеалната реалност, в която сте спокойни, щастливи, творчески настроени, приемащи и отдадени към другите. Животът протича без усилие; предизвикателствата пред

книга трета Ти - Животът 223 вас са радостно очакване на променените факти, това място отразява истинската ви честота и вибрация, като Творец и участник в Творенето: „клик” - стоп, „клик” – стоп, „клик” - стоп, „клик” – стоп… безкрайно удоволствие от реализираните избори. Пред вас е предпочитаната действителност, в която всичко е по местата си, готово да се зад- вижи и изчакващо вашия сигнал. Акт на мислене (идея) – преживяване (емоции, придадени значения, принципи, правила и т.н.) – промяна (промяна на паралелната реалност, на вас самите и на идеите като начин на мислене). Сега вижте тази реалност по възможно най-реалистичния начин. Вижте истинската своя реал- ност. След това осъзнайте, че вие сте тези, които правите живота и промените в него, че вие при- вличате/отблъсквате определени честоти–промени в тази реалност, чрез своите мисли, избори и действия. Когато ускорите тези мисли, избори и действия до скорост 5,3 х 1044 пъти за 1 сек., по- лучавате истинската своя действителност. Всеки кадър се твори за 5,3 х 10-44 части от секундата. Забележка: Това упражнение придава магнитни свойства както на вас, така и на елементите около вас. И тъй като вие променяте, всичко, което не е променено, ще се привлича от самите вас. Колкото повече променяте, толкова повече непроменени неща ще бъдат привлечени. За да се справите с тази задача, логиката не е достатъчна. Нужно е да сте в синхрон с информационно- то поле на Източника, който сте, за да сглобите пълната картина по най-добрия начин, по който нещата могат да се проявят по отношение на Всичко, което Е. Проверката на сътвореното от вас става чрез преживяното от самите вас: ЛИО-Трансму- тация-ЕЛГО-ЛИО и т.н. Един безкраен неповторяем кръговрат на енергията на Всичко, което Е! Вашите процеси като Източник (Трансмутация): Идея – акт на мислене – избор Вашите процеси като холограма (ЛИО): Пожелаване – поглеждане - промяна Пожелаване – посочване – промяна Пожелаване – мърдане - промяна

2 2 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Протонните полета на холограмата са онези гравитационно-защитни полета, които оформят магнитните свойства на привличане и отразяване на отделни честоти. Припомнете си, че основ- ните места за излъчване на такива полета са там, където кръвоносната система обръща посока- та си. Такива части от холограмата са очите (поглеждане), ръцете (посочване), краката (мърдане). Вашите процеси като правила, принципи и резултати (ЕЛГО): Категоричен избор – проверка с действие на принципи и правила – промяна на индивидуална реалност Чрез вашите избори и усещания Източникът проявява истинските елементи, които в дейст- вителност ви позволят да преживеете резонанса на собствения си избор в картината, наречена паралелна реалност. Източникът е единствената част от вас, която знае как се случват нещата. Логиката пожелава нещата от Живота; тялото преживява Живота. Нека Източникът да си свър- ши работата, а вие мислете, избирайте, действайте в синхрон с него. Когато посоките съвпадат в тази картина, която представлява вашият абсолютен идеал, бъдете готови да изоставите контро- ла - очакването и настояването, че нещата трябва да се случат по определения от вас начин. Ре- алността е само шаблон, платно, върху което рисувате логически щрихи, а цялостната картина и прекрасното изпълнение на нюанси и преливки с Всичко, което Е, идват от Източника, който сте! Ако настоявате физическият ум, логиката да контролира и определя нещата, функционирате само с едната половина от ума си. Не виждате и не осъзнавате другата половина. Чувствате се непълни, нецялостни и нещастни. Логиката и физическият ум, егото са, за да поддържат фокуса върху преживяването на физическата реалност. Егото излиза извън синхрон с всичко останало, когато му е позволено да повярва, че то контролира нещата и трябва да направи така, че да от- говаря за всичко. Ето защо, когато се търси контрол, всичко се превръща в борба и страдания. Физическият ум е създаден само за фокус. Точно фокусът определя характера на резултата. Затова разгърнете фокуса си по отношение на начина, по който се променяте, в посока на това, което предпочитате да бъдете. Така паралелните реалности се променят по начина, който отразява в най-голяма степен идеята, състоянието на съществуването, което желаете.

книга трета Ти - Животът 225 Как и защо преживяваме себе си? Във физическата реалност мисловността се проявява като ДНК - суперпозиция от енергиите на излъчено и прието. Като съдържание, материята на ДНК е поредица от кълбовидни порции информация (мисловност), наречени хроматинови форми, бъкиболи или фулерени. Това е инфор- мация (избор), ограничена в защитно поле. Всеки акт на мислене е привеждане на определено ко- личество информация от покой в движение. Но самият избор, самият акт на избора и мисленето, е вече ограничаване от безкрайния потенциал. Свързано е и с ограничаване на безкрайната енер- гия. Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето. Информацията на кълбовидно ограничената хроматинова форма се „изолира“, „изрязва“ от общия Потенциал („изрязване” на Грайзен - Зацепин - Кузмин - изрязване на спектъра в областта на пределно високите енергии). На практика информацията за вероятностите си е налична и постоянно Е в Потенциала. Докато се движи, мисълта се „огъва навътре към себе си“, за да „навакса“ пропуснатата информация, като преминава през Източника (от който е излъчена), за да „получи пълен достъп“. Преминавайки

2 2 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! през ограничението на самия избор, потокът енергия „дифрактира“ през себе си - през избраното ограничение-защита, изрязано и ограничено от общата база данни на безкрайната информация на Потенциала. Така актът на мислене като избор се явява ограничено, орязано от определени честоти защитно поле, съдържащо избран и ограничен обем информация, който дифрактира, като се обръща с „хастара наопаки“. Така се оформят и двете „полярности“ – дифракцията е вля- во и вдясно от избрано ограничение, което сме приели за център. Актът на мислене е следствие на избора, но и самият избор. Дифрактиралият акт, „обърнат с хастара наопаки“, реализира две полярности на едно и също нещо (избор). Тези две полярности са една енергия, едно състояние, едно нещо, но раздалечени от центъра на избора. Така преди дифракцията имаме единен избор, но след нея самоопределяме този единен избор с две състояния – съмнение (0) и увереност (1). Съмнявам се, следователно мисля, следователно СЪМ “Dubito, ergo cogito, ergo sum”, Рене Декарт Като графично изображение фигурата на целия импулс при реализация на определен из- бор-акт на мислене (Трансмутация) е бутилка на Клайн. Излъчената от неговата „информационна загуба“ енергия се явяват фотони, притежаващи две състояния с противоположен спин. Ефектът на Хонг Танг усилва раздалечаването между центровете на полярностите („-1“ и „+1“), което води до „разтегляне“ на пространство-времето на Нищото до ограничението, наречено хиперсфера. Оформят се самостоятелни отделни полярности на едно и също задание (акт на мислене - из- бор) с един и същ Източник. „Следващата“ стъпка е отново избор – да се избере едната поляр- ност, без да се елиминира другата. Това е така, защото като Източник същността прави избор винаги Тук и Сега, а като разтеглено ограничение в пространство-времето преживява самото време линейно – последователност от кадри и избори. Ако липсва която и да полярност, същест- вуването на хиперсферата се прекъсва, т.е. нямаме проявление. В същото време липсата на ця- лостната информация, налична в Нищото, предопределя избор на ограничение – „изрязана“ част от безкрайното честотно-информационно поле. Това ограничение се явява защита и лимитира- не в избран диапазон (зона на комфорт). В тази зона е очертан заложеният избор - задачата,

книга трета Ти - Животът 227 която сме си задали за изследване чрез акта на мислене. Самият избор е взаимодействие между вероятности: резултат „проявление избрано“ (1) и резултат „проявление, различно от избраното“ (0, -1). В допълнение с другите компоненти (филтри за автоматизираните процеси на ЕЛГО) при осъществяване на този ограничен избор, образуваната хиперсфера на избора съдържа и прилежащото към него вероятностно пространство, отговарящо на самия избор. Целият процес на Трансмутация (създадената хиперсфера) е разтегленото пространство-време, което има една единствена посока - „вън“ от Потенциала на Нищото. В същото време, понеже самата хиперсфера е ограничение, защита в определен диапазон, тя се явява и спирачка за посоката „навън“. Тук от- ново се проявяват дуалността и Осмият принцип: Стремежът към (акт на мислене, намерение) каквото и да е (проявление)… се проявява ед- новременно със своята полярност и единствено фокусът (изборът), върху която и да е „про- тивоположност“, определя характера на резултата. Фокусът е избор на едната полярност и дори това е ограничение от безкрайния Потенциал. През това време другата не престава да съществува – напротив, тя постоянно си взаимодейства с избраното от самите нас. Ако няма фокус, всичко остава възможно като Потенциал, като информационно поле и зна- ние, но без проявление. Така нищо не се случва и проявява… Фокусът, акцентът, неравнове- сието в полярностите определя наличието на проявление. Самият фокус е вече нарушаване на баланса и излизане от покоя… Самият фокус е и акт на мислене, импулс за нарушаване на покоя - движение. Този акт разтегля пространство-времето до кадър, който е избран. Вече изследван, кадърът става част от Потенциала и не може да бъде повторен. Така излиза, че дори самият По- тенциал е полярен - „съставен“ от преживените изследвания, които не могат да се повторят, и неизследваното, което е предоставено като вероятност за изследване. Пример в тази посока може да се даде с всичко. От една страна по този начин може да се открие и разбере как принципите работят на всички нива, само мащабът или ъгълът на завъртане е раз- личен (така нареченият фрактален принцип). От друга страна може да се проследи как всяко нещо има ядро (идея, избор, внимание, фокус, намерение) и околна среда от вероятности (различни

2 2 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! действия или еднакви такива, но в различни посоки), свързани с това ядро. Да вземем за пример едно оплодено яйце. Като принцип то прилича на атома - има ядро (жълтък) и околна среда (белтък), както и защитно поле (черупка), в което те се ограничават и задържат. При атома са прото- ни (ядро и избор) и електрони (облак от вероятности, които са свързани с ядрото). Какво ще се прояви от яйцето зависи от избора на самото яйце. Заложените в него честоти дават възможностите то да се прояви като пти- ца, земноводно, влечуго, риба, насекомо… В момента, в който има избор на проявление – например „риба“, тя отново се „разделя“ на две полярности – сладководни и соленоводни; после – при избор сладководни – за бързоте- чащи и бавнотечащи води, и т.н. Самото проявление се избира, като се определя околната среда, в която то ще се прояви (ЕЛГО) и чак тогава идва Личната индивидуална отговорност (ЛИО) – огра- ничението, преживяващо самата задача, която е избрало. Много учени стигат до извода, че Земята е живо и разумно същество. Изследователите доказват, че планетата постоянно обменя информация със Слънцето, заобикалящите я космически обекти и даже с центъра на Галактиката. По думите на учените, тази информация тече по специални ка- нали, тръгващи от повърхността към центъра на ядрото. Специалистите предполагат, че Земя- та дори знае за живеещите на повърхността ѝ хора, които се притесняват за нейното вълнение, взривове и това, че се нарушава екологията на биосферата. По тяхно мнение Земята е „пределно енергонаситена, високоорганизирана и развиваща се система, чиято способност за адаптация е пъти по-висока от тази на човечеството.“ Изследователите свързват засилените напоследък земетресения, урагани, пожари, вулкани, наводнения и резки промени в температурите с „отго- вор на Земята за необмислените действия на човечеството“. Още пред 1970 г. британският еко- лог Джеймс Лавлок издига „хипотезата Гая“. В нея става дума, че Земята е суперорганизъм, който благодарение на саморегулация е способен да поддържа основните параметри на средата на едно постоянно ниво. Единият от аргументите на Лавлок е фактът, че при различна сила на идващата

книга трета Ти - Животът 229 от Слънцето енергия, температурата на повърхността на Земята оста- ва на приблизително еднакво стабилно ниво. По мнението на Лавлок животът на Земята се е научил как да поддържа необходимите за себе си условия, „спазвайки“ с планетата форма на взаимноизгодно сътруд- ничество - симбиоза. Терминът биосфера за първи път е представен в трудовете на френ- ския учен Ж. Б. Ламарк (1744 - 1829). А учението за биосферата като качествено различна обвивка на Земята в енергетично и геохимиче- ско отношение е развито от Владимир Вернадски (1926 г.). Биосфера често се нарича тази част от земното кълбо, в която съществува живот. Според Вернадски биосферата представлява „жива ципа” на Земята, сбор от излъчените енергии на населяващите Земята в даден момент - живи и неживи организми. Биосферата е пространство, в което е съсредоточен животът и се осъществява постоянно взаимодействие между организмите („живо вещество“ или жизнена енергия) и неорганичните условия на средата („инертно веще- ство”, прието като памет на жизнената енергия). Това е сложна, многокомпонентна, термодина- мично отворена, саморегулираща се система от жива материя и природни фактори. Казано иначе, биосферата е енергийна обвивка на земята, чийто състав, структура и енергетика са обусловени от миналата и сегашната дейност на всички същества. Тя включва долната част на атмосфера- та (тропосферата), хидросферата и повърхностния слой на литосферата - навсякъде, където се срещат биоорганизми или където са оставили следи. Съгласно концепцията на Вернадски в би- осферата има инертно вещество, което остава неизменно (Потенциал), и живо вещество, което се променя всеки миг, непрекъснато (жизнена енергия, р+ протонно поле). Самото живо веще- ство влияе на развитието на живота, изменяйки, творейки околната си среда. При това е извест- но отдавна, че всичко е взаимосвързано. Нито един организъм не е самостоятелен – всичко е във взаимодействие с всичко. Така между земната обвивка, нейната безжизнена част и живите веще- ства протича непрекъснат енергиен обмен, изразяващ се в движение на атомите, предизвикано

2 3 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! от жизнената енергия (при Вернадски - живото вещество). Този обмен се изменя закономерно в хода на времето и непрекъснато се стреми към устойчиво равновесие (аксиома на Вернадски* за биогенната миграция на атомите). Тази жизнена енергия е в постоянен кръговрат и едното прелива в другото. Вернадски заявява: „Животът на Земята е най-забележителният процес на нейната повърхност, получаващ живи- телната енергия на Слънцето и задвижващ едва ли не всички химически елементи от таблицата на Менделеев”. Органичните и неорганичните вещества постоянно преливат през организмите, ос- вобождавани и отново въвличани в обмена на жизнена енергия. Голяма част от тези вещества се извежда чрез био-геохимичен кръговрат: „Всички минерали от повърхността на земната кора – свободните алуминокалиеви киселини (глини), карбонати (варовици и доломити), Fe и Al хидро- окиси (железни руди, боксити) и стотици други непрекъснато се създават в нея под влиянието на живота” (Вернадски). Този кръговрат се осъществява с участието на всичко съществуващо - част от гигантска взаимодействаща си съвкупност, жива обвивка на Земята. Слънчевата енергия допъл- ва тези процеси чрез два кръговрата - геоложки (например кръговратът на водите или въздуха в циркулацията на атмосферата) и биологичен (кръгова циркулация на вещества между почва, рас- тения, микроорганизми и животни). Двата кръговрата са взаимосвързани и представляват част от единен процес. Въвличайки всичко това в многочислени орбити от вероятни взаимодействия от тази жизнена енергия, заедно с натрупаната временна памет (филтри и егрегор, наречени от *В обобщение аксиомата на Вернадски за биогенната миграция на атомите е съпоставима и аналогична с константата на Болотови. Тази константа показва, че енергията на вълновия процес на позитива, събрана с енергията на вълновия процес на негатива, е винаги условно постоянна. Енергията на позитива (вече преживяното) и енергията на негатива (това, което е пожелано да се преживее, но все още не е преживяно) е винаги константа, която представлява избраната тема за изследване. В случая с аксиомата на Вернадски това е условна константа, която е в динамично равновесие. Например, ако Земята, заедно с хората върху нея, е позитив, който е преживян, то литосфера, хидросфера, ноосфера и т.н. представляват облакът от веро- ятности (негатив), които все още не са преживени. При Виктор Гребенников тази константа се явява комбинацията между съществуващата материя (позитив) и ефекта на кухите структури като проява на Вълните на Материята. По същия начин р+ полетата на Колпаков (негатив) и проявената материя (позитив, който е съществуващ - преживян) са отново константа. В допълнение на всичко това можем да добавим константата на индивида: онова, което е познато и вече преживяно, е негови- ят позитив, а околната среда, която е необходимо да приеме и изследва, е неговият негатив. В този случай константата на индивида се явява темата, която той е избрал да изследва.

книга трета Ти - Животът 231 Вернадски ноосфера), биологичният кръговрат наподобява структурата на атом, клетка или трие- динна енергия (ЛИО-ЕЛГО-Трансмутация). Принципите, по които се осъществяват тези кръговра- ти и взаимодействия също са едни и същи. Всичко е едно Цяло, изградено на фрактален принцип, стремящо се към постоянно равновесие. Точно нарушеният баланс е гаранция за съществуването на Всичко. Вернадски формулира един основен принцип, валиден за кръговрата на Всичко, което Е: Биогенната миграция на атомите на химичните елементи в биосферата винаги се стреми към своята проява. Животът и материята са неразривни, взаимосвързани и по- между им няма времева последователност. Можем да допълним това с мнението на Вернер фон Браун, че „прогресът е пътят от прими- тивното през сложното към простото” или с идеята на Уилям Окам за принцип на достатъч- ното основание: „Безполезно е да влагаш в нещо повече, ако можеш да го направиш с по-малко”. А всичко това е едно и също - вселенски принцип на триединството и трансмутацията. Тези условия, правила или принципи са валидни при всякакви взаимодействия (в-заем-дейст- вия). Когато един неутрален атом предава електрон на друг такъв, те вече са заредени. Този, кой- то е отдал електрон (това е вероятна енергия, която е излъчена в пространството), става положи- телно зареден. Този, който е приел, се превръща в отрицателно зареден. Отдадената енергия (под формата на знание и информация) вън от атома (посока навън) го превръща в положително заре- дена структура. Този, който получава наготово, трупа информация (която е вероятностна) и това го превръща в постоянно отрицателно (негативно) заредена структура. Точно така е и в Живота – този, който дава, винаги е щастлив; а онзи, който желае да получава и търси само това, е недо- волен, нещастен и отрицателно зареден – и към себе си, и към Всичко, което Е като околна среда. Едновременно с това околната среда се явява „храната“, жизнената необходимост за същест- вуването на всеки елемент. Тя е необходимо и достатъчно условие за самото съществуване. Как- то е при яйцето или атома – ако няма белтък (електрони), „животът“ на ядрото е сравнително кратък. Околната среда се явява и ключов фактор при определяне на вида и формата на самото проявление. В зависимост от нея ядрото, изборът, се адаптира към условията на самата среда.

2 3 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! В същото време, като принцип, самото то (като съвкупност от еле- менти) създава тази среда. Така цикълът Трансмутация-ЕЛГО-ЛИО се затваря отново в своя безкраен кръговрат. Такъв е и принципът на стволовите клетки. Като клетки, те се развиват по определен на- чин, благодарение и в зависимост от средата, в която са поставени. Разглеждайки тези процеси и принципи, могат да се използват знанията за едното като възможност за приложение върху друго- то. При атома видяхме, че отдаденият електрон превръща систе- мата в положително заредена структура. Това е прекрасен начин да осъзнаем как всеки индивид може да е щастлив – когато отдава енергията си (знание х 3. 10-21 – превръща се в джаули енергия) към другите. Това е посока вън от самото ограничение, посока към не- познатото и неизвестното, това е желанието за отдаденост. Сега нека допуснем, че всяко ограничение (ядро и облак от вероятни електрони) може осъзнато (по свой избор) да трансмутира вероятностите в избор. Пример за това може да е нещо, което не е пробвано (но е вероятно), да бъде опознато и изследвано. Тогава тази вероятност е в облака от електрони, които се намират в близост до нашия избор. Опознаването на тази вероятност (като непозната, тя досега е била с отрицателен заряд) я превръща в част от избора – положително за- реден протон. Пример: Не зная да плувам. Взаимодействието ми с околната среда е свързано и с „докосването“ до най-различни водоизточници – и големи, и малки. В областта на вероятностите е да се науча да плувам, но не съм го направил. Когато превърна тази вероятност (незнание) в знание и увереност, че вече плувам, съм безкрайно щастлив от два кръговрата – удоволствието да усещам свободата и „галенето“ на водата по цялото си тяло (щастие) и факта, че сам осъзнато съм направил този избор и съм успял (щастие). С други думи, когато сами трансмутираме дадена вероятност (електрон) в реално преживяване (протон), ние печелим два пъти. Електронът, който е бил отрицателно зареден, се е превърнал в протон от ядрото. Един електрон по-малко

книга трета Ти - Животът 233 и един протон повече – два пъти щастие – два пъти по-положително заредена структура. За да се изпълни лесно тази процедура, е нужно да не отразяваме информацията дошла до нас, т.е. да не отричаме ничия версия, идея или послание. Казано иначе – да приемаме. От друга страна е необ- ходимо да пробваме много пъти, докато усвоим приетото, т.е. да експериментираме и пробваме с истински жив интерес и желание. Чак тогава то се превръща в удоволствие. Не е възможно да сме щастливи, ако пробваме и вършим нещата без желание, или само защото „трябва да бъдат напра- вени“. Когато приемаме и тестваме с любопитство и интерес, се превръщаме в деца – за тях няма добро и лошо. Те просто се доверяват и пробват. Така разбираме и онова послание, останало през вековете: Да станем като децата! Какво се случва със структурата, превърнала се в положителна, т.е. с повече опитност и протони в ядрото? Първо – повечето протони дават повече възможности за изграждане на околната среда, т.е. по-активно и по осъзнато взаимодействие, водещо до още позитивни състояния (казано иначе, по-силно протонно поле). Второ, с течение на времето от околната среда (извън ограничението на атома или индивида) се привличат още електрони (непознати състояния, в рамките на напра- вения избор), тъй като системата се стреми към равновесие. Така от околната среда се приемат два електрона, като по този начин се разширява полето на възможностите. Причината за това е, че увеличеният брой протони изисква по-отдалечени орбити електрони, тоест разширена зона на обхват на атома или индивида. Така се увеличава диапазонът от възможности за трансмутация на различни нови непознати вероятности, т.е. увеличава се зоната на комфорт и диапазонът от възможности, които се използват. Увеличава се диаметърът на личността, но и работата на съ- щата тази личност. Точно по този начин и руският учен Борис Болотов обяснява възможността за увеличаване на брой елементи (над 10 000) от таблицата на Менделеев. Така се разбира и това, че отдаването в името на Всичко, което Е, не е саморазрушение или раздаване на това, което мате- риално си придобил. Отдадеността е отговорност на взаимодействието – какво точно да- ваш на средата и какво точно желаеш да приемеш от нея. Отдадеността, посоката навън увеличава възможностите на всеки, разширява мирогледа, вероятните възможности и

2 3 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! диапазона на търсене. Това означава учене, развитие, извисяване. Посоката навън е промяната и стремежът към щастие. Обратната версия е също възможна – човек може да чака, да мързелува, да тъгува или да се гневи, като по този начин получава все повече електрони, но все по-малка площ, защото не се увеличава броят на протоните в ядрото и силите на привличане са едни и същи. При това работата, която се върши, е пъти по-голяма от тази на разгръщането и разширяването. При- чината за това е, че на все по-малка площ е нужно да „задържим и защитим“ все повече придобивки от вероятни електрони. Взаимодействието в техните орбити става все по-плътно и наситено. Ато- мът (индивидът) става все по-негативен, докато се задейства ефектът на Казимир, което е само- унищожение по желание. Така мързелът и посоката навътре са все повече работа, която води до... самоелиминиране и разпад, независимо от самозаблудата, че се върши „работа за промяна“. Кога- то електроните (негативни вероятности) станат твърде много и системата не може да ги задържи, идва моментът на избора - или протоните (изборът, ядрото) да бъдат променени и увеличени, или да бъде унищожена структурата. Често наричаме това положение: „Ножът е опрял до кокала“. Тогава или се взема решение за промяна на избора и опитността (а по този начин се променят и протоните, променя се силата на протонното поле), или се стига до самоелиминиране и самоуни- щожение на самата система (изчезване на видове, болести и смърт). Така се открива и принцип: Не е нужно да се придава значение „негативност, зло и лошо“ на нещо, което е незнание, мързел и/ или глупост. Няма нужда да се обезсилват негативни резултати. Нужно е да се творят резултати, като се изследва сътворената паралелна реалност. Негативът е нещо, което не сме приели, но това в никакъв случай не означава, че е лошо. Докато се изследва, е възможно да се определи какво е за самия индивид. Иначе е само вид придадено значение, което дори не е проверено. Казано иначе: Незнанието, когато не се изследва, е страх, болка и гняв, болест и страдание, а когато се изследва – вдъхновение, удоволствие и щастие… Състоянието извън нас е незнание. Ние можем или да го изследваме (тогава творим), или да се откажем от изследването. Неуспехът е наличен, само когато се откажем от изследването. Затова и се чувстваме гневни, злобни, нещастни. Самият отказ от изследване, което сами сме по-

книга трета Ти - Животът 235 желали и дори сме си създали такава среда, е вече парадокс, който ни прави зле настроени сре- щу... себе си. Докато не се откажем, просто изследваме състоянията, които бихме „повторили“ (успех) и онези, които не предпочитаме да „повтаряме“ (стъпала на успеха, които не желаем). Следователно успехът е непрекъсваем процес - постоянно развитие чрез изследване на непо- знатото, а неуспехът е единствен – когато се откажем да изследваме… Преминаването през процеса на трансформиране на убеждения и придадени значения се усе- ща като преместване в нова реалност. Възможно е да се появят чувства като дезориентираност, тъга или меланхолия. Дори чувство на загуба, защото се освобождава една остаряла идея за себе си. Предишното аз отмира и спира да съществува. Сегашното аз продължава да съществува и да преживява, като изследва. Затова при приемането на този процес настъпва адаптация и миналото избледнява, затихва като вълна. Самото затихване и фантомният двойник на жизнената енергия в Потенциала е 30-40 дни. Адаптирането и приемането на новото и неизвестното (което, обаче е пожелано) е посока вън от себе си (стремежът към…). Колкото повече един Творец си позволява да разгърне хоризонта на диапазона си вън от себе си, толкова по-добра е адаптацията към нова- та реалност. Когато се приема новото, с надградени филтри за адаптация в новата реалност, все по-малко се усещат следите на старите убеждения и придадени значения, които могат да създават дезориентация, меланхолия или тъга. Новата реалност се усеща по най-различни начини, при кое- то се откриват нови инструменти на вдъхновение. Ако се възбудят или проявят остатъчни емоции, винаги се притежава способността и възможността да се направи нов избор, за да се приближи индивидът до истинската същност или до този, който е избрал да бъде. Така, колкото по-широк и разгърнат диаметър на личността (на изборната граница) се приема, толкова по-големи възмож- ности за изследване се пожелават. Самото изследване става предизвикателство за щастие… Да помислим за минута: В много случаи хората смятат дадени неща за невъзможни, най-чес- то без да са ги проверили. В тези ситуации те са готови по-скоро да се откажат, отколкото да проверят. Така се появяват придадени значения, които не са проверени, но водят до състояние „отказвам се и отричам, няма, не мога и не желая да проверя“. Ето този отказ е неуспех!

2 3 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! За да се стигне до това състояние, изборната граница е била тясна, малка или твърде близка до вече преживяната. Така е била заложена – от страх „дали ще се справим“, от версията „какво ще кажат хората“ и т.н. Всъщност изборната граница, която избираме да изследваме, е виртуален, вероятен диапазон за изследване, а не задължително условие, което на „всяка цена“, на „живот и смърт“ да изпълним. Този диапазон винаги може да се промени… Когато мислим за 5 кюлчета злато и за 500 кюлчета злато, като всички кюлчета сами по себе си са еднакви, тогава да си зададем въпроса: Коя от двете купчини е по-тежка – 5 или 500? (Припомнете си, че кюлчетата са абсолютно равни.) Естествено, първият отговор ще е: ……. кюлчета. Да зададем тогава отново въпроса: Когато мислим за… кое е по тежко? Когато мислим... Мисленето за 5 и за 500 е еднакво тежко… Извод: Колкото и голяма, широка или разгърната да е изборната граница, тя е просто ми- слене, виртуалност, вероятност, която мога да изследвам, да проверя и коригирам, ако е нужно, а не да отказвам и отричам, да обявявам за невъзможна, и поради тази причина - да не желая да проверя. По-добре широка, разгърната граница с много възможности, които да изследвам и така винаги да съм щастлив, отколкото отказ (неуспех) и от малкото, с което да се чувствам не- щастен. Но тъй като всеки има право да има право, все пак деовкъапзврао,счнеасеИозтбкоарзваза…те Желанието за развитие и приемането на новата реалност от личността, която сте били преди. Когато преоткривате себе си и сте приели себе си за нов човек, променяте и историята от миналото, тъй като миналото се определя от настоящето, а не обратното. Казано- то иначе, старото аз никога не е съществувало. Това е парадокс, който (не) се приема. Когато се осъзнае тази идея за новото лице в новата паралелна реалност, което наистина е друг индивид, с друга история; което твори и съвсем различни кадри от своето настояще (тъй като неговото р+ поле е съвсем различно), се навлиза в чувството на разгръщане, свобода и екстаз, което е дори непоносимо. Независимо какви емоции се изпитват в този процес, те освобождават тялото, химическите съставки и клетъчните телесни структури от старата идея. Старата идея (вече преживяното) остава в Потенциала като информация, като кадър, който не съществува

книга трета Ти - Животът 237 вече, но и никога няма да бъде повторен. Това е развитие, при което не е възможно да се повтори едно и също състояние. Развитие, което е в-дъх-нов-Е-ние – нов избор за изследване. Такова развитие преобразява и предизвиква всяко творение да чувства промяната непрекъснато. Принципно всеки елемент от Всичко, което Е, се променя непрекъснато, но не всеки си позво- лява и приема да почувства промяната. Когато се премине от другата страна на огледалото, про- мяната се усеща повече – чрез същността, която всеки Е, чрез отраженията, които тази същност създава като околна среда, чрез взаимодействията между същност и отражения – всичко това се преживява като табелки (всеки и всичко, което се среща и случва в реалния живот), знаци (интуицията, която ни подсказва верния път) и символи (сънища и хора от околната среда) на промяната. Синхронността с енергията на същността се увеличава и се усеща по-осезаемо, а това изглежда като чудо. Тогава се разбира, че чудесата са естественото състояние на нещата. Личността осъзнава, че е едновременно и Пътят, който сама избира, и Източникът, който Е, и Животът, който преживява, докато го изследва и твори. Променената осъзната личност вече не притежава определения и филтри за съпротива по от- ношение на естествената си същност, не отрича природата, която тя самата е създала, а преживява всички неща, присъщи на реалността, която предпочита. Непрекъснатото преминаване през успо- редни реалности - милиарди пъти в секунда - е автоматичен процес, вграден в същността на избра- ната от личността околна среда и реалност. Важното е да се обръща внимание на преминаването, на наблюдаването на всеки кадър, за да може всеки да си позволи да го усеща в по-голяма степен осъзнато, за да може по-целенасочено да избира паралелните реалности, които предпочита. Така нежелани събития не се проявяват (избягват се „грешки“). Приемането степента на различие, кое- то се създава между отделните реалности, е това, което позволява да се възприема по-ясно актът на промяната. А когато различието между кадрите е малко, се приема илюзията, че едва-едва се променят и същността, и реалността. В същото време, всеки кадър е коренно различна реалност, всеки миг - 1044 пъти в секундата – създава напълно различна нова, уникална и индивидуална личност. Следователно от всеки индивидуално зависи колко голямо различие ще създаде между

2 3 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! реалностите, какво разгръщане е приел като изборна граница. Колкото по-голямо е различието, толкова по-ясно се забелязват промените. Всеки е Източникът. Всеки САМ, по своя уникален на- чин, индивидуално определя и проектира новата реалност, която е пожелал да преживее, докато изследва. В процеса на самото изследване той отново твори отражения по „свой образ и подобие“, като самият той се явява индивидуално и уникално отражение на отраженията, които твори. Възможно е реалността да не се усеща в степента, в която сте си я представяли. Но когато си я представяте като възможно най-различна и разгърнато-интересна от предишната, това предизвиква все по-голямо ускорение в тази посока (посока навън от познатото) и все по-ин- тензивна физическа промяна. Разкривате и разгръщате все повече възможности, а сетивата об- хващат неща и състояния, честоти и вибрации, които преди това са били невидими. Вдъхновеното действие с отдаденост към Всичко, което Е, е инструмент, който съдържа всичко необходимо. Животът се разгръща автоматично, но в синхрон с Избора, който е направен. Тогава всяко обстоятелство, всяка ситуация, всеки индивид, всяко взаимодействие в околната среда е там по причина, определена от избиращия. Всичко е съгласувано, синхронизирано и съответства на избора, който е направен. Независимо дали се осъзнава или не, околната среда и всички еле- менти в нея са най-добрият помощник относно задачата и темата, които са определени за изслед- ване. Тъй като спира да съществува отрицание и отричане, негативна страна и зло, спокойно се открива положителна причина на всичко, което се случва. А когато се открие такава причина, винаги, винаги се извлича положителен ефект и резултат. Това е дарбата, талантът и причи- ната за съществуването на Източника, който сте, и е ваше право априори. То винаги присъства и е на разположение всеки миг, за всеки кадър и за всяка паралелна реалност или избор. Използ- ването на тази дарба осъзнато разгръща възможностите до безкрайност. Възможностите са били, са и ще бъдат винаги с вас, но не сте си позволили да ги виждате или сте избрали избора да ги изоставите, да не ги виждате, да не ги използвате. За целта дори сте си създавали илюзията, че не ги притежавате. А точно вие сте избрали да ги отхвърлите. Въпреки това, въпреки вас, възмож- ностите никога не ви изоставят, защото са самите вас. Те са същността и съдържанието,

книга трета Ти - Животът 239 което сте си позволили да отречете и обявите за невъзможно. Но след преминаването през Маг- нитара вече сте от другата страна на огледалото. Старият път, старите идеи не съществуват за новата личност, която сте сега. Вие вече сте новото лице на енергията Всичко, което Е. Упражнение и пример: Всяка промяна, която правите в собственото си същество, е промяна в цялото съзнание на планетата и на Всичко, което Е. Основен принцип е при търсене (изследване) на дадена тема да се обръщаме към непознатото и да го изследваме, ако желаем промяна. Това е логично, защото, както вече осъзнахме, познатото е познато, защото вече е изследвано и няма да се повтори. Единствената посока за развитие и промяна е посоката навън от себе си - посоката към неизследваните състояния, събития и пространства… Тема: Желаем да се излекуваме. От това следва, че е необходимо търсенето да бъде в посока на непознатото и неизследвано състояние „болест“. Вземам нещо познато, за да имам на какво да „стъпя“. Така (например) изследването на първите букви от глаголица казва, че бо-ук-ки в пре- вод е: чрез осемте принципа на живота (бо) уча и изследвам едната полярност (ук – уча, развивам се; половинката на Ж (живот) е К) на жизнената енергия (Ки) в самото нейно раз- витие (И се приема като добавяне, развитие и като вълна с продължение). Така буки (бо-ук-ки) следва да се преведе като „изучаване на едната избрана полярност чрез осемте принципа“. Тогава болест (бо-ол-ест или бо-ол-ки), може да се разглеждат като аналогични състояния в противопо- ложност - чрез осемте принципа на живота (бо) задържам, установявам, спирам Цялото (ол) в един кадър на съществуване (ест), без да има развитие и изследване на жизнената енергия (ки), независимо от нейното развитие. С други думи, спирам развитието на… себе си. Тъй като в едновремието на Тук и Сега съм и Цялото, излиза, че задържам и него… Тогава бо-ол- ест е стремежът да задържа Цялото в един кадър, който съм аз, да нямам развитие, но и да не позволявам на Цялото да се развива. Това е някакво състояние на краен егоцентризъм, глупост и липса на осъзнатост. Това е посока, в която желая да управлявам, контролирам и изземам функ- циите на Източника, като приемам единствено и само себе си за такъв – посока навътре. Извод: Всяка болест произлиза от и е създадена чрез съпротива, защита и желание за контрол спря-

2 4 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! мо истинската същност на индивида, която е Цялото. Съпротивлението, задържането на енергията в избрано от нас състояние (кадър) поражда напрежение. Причината е, че желаем да спрем развитието, да задържим енергията - и на себе си, и на Всичко, което Е. Това го правим чрез инструмента, който ни е в наличност - ограничението себе си. Пример - за пожарникарския маркуч и балончето: При безкрайната енергия, която е Цялото (заедно с всеки от нас), е все едно да запушим пожарникарски маркуч под налягане с детско ба- лонче (това сме ние като ограничение). 1. Ако балонът е нанизан на маркуча - водата го изхвърля и той просто променя избора си – мястото и състоянието, в което се намира. 2. Ако се опитаме да задържим балона с инат, упоритост и сила, той се пръска и спира да съществува като балон. 3. Ако го оставим на течението на водата, той попада върху огъня и дори може да засили горенето. Въпрос: Какъв тогава е изходът? Всеки е безсилен, а ситуацията изглежда невъзможна, така ли? Отговор: Да сменим посоката като изпълняваме истинската си същност на балон – за развле- чение на децата, за реклама, за изследване на атмосферата, за летене и т.н., а не да се „правим на интересни“ като запушваме пожарникарски маркучи. Когато не сме истинското си същество с избрано поле и тема за изследване, когато се съпротивляваме на истинското си аз, ние функ- ционираме в много тесен диапазон на ЗК/ЗСП. Държим се тъпо, неадекватно, глупаво или казано иначе - полярни сме, опаки, контриращи същността си на балон, която самите ние сме избрали да бъдем. От това страдаме единствено ние и сътворената от нас паралелна реалност. А пожарникар- ският маркуч може да се е появил в реалността, за да ни подскаже (като табелка), че сме огромен проводник на енергията дори като балон. Когато изпълняваме истинската си същност на балон, носим смях и радост, изследваме атмосферата, за да направим прогноза за времето, или помагаме на някой да се издигне във въздуха, за да погледне по-глобално на ситуациите, в които се намира. Да помислим за минута: Може да има стремеж, но не към непознатото в околната среда, а към различие, елиминиране на избраното. Степента на различие между този, за който се представяте, и този, който сте избрали да бъдете, създава напрежение в енергията. Колкото по-голяма е разликата, толкова по-голямо е напрежението; колкото по-малка разликата - толкова по-малко напрежението. Високото напрежение при голяма разлика в едно ограничение (напр. кабел) или ще даде накъсо, жич-

книга трета Ти - Животът 241 ката ще са стопи и прекъсне, или ще доведе до промяна на състоянието – металът се стопява/изпаря- ва, при което преминава към друга същност с други избори. Болестта е прегряване на жичката; тежка- та болест - прекъсване на жичката, а другото състояние - смяна на формата, която изразява избраното. Така излиза, че излекуването е процес на откриване на баланс на енергията с цел създаване на по-малко напрежение между този, който представяте, че сте, и истинската, балансирана същност, която сте. Следователно всяка болест представлява ограничаване на честотата спрямо истинския диапазон, който предварително е избран, свиване на полето до някакво ограничение, което в мо- мента не съществува и го няма изобщо. Понеже е преживяно, то вече и не е възможно да бъде про- явено. Ограничението, до което се стремим да свием полето, прибира на по-близки разстояния и всички придобити знания (филтри). Намаленото разстояние между филтрите води до появата на ефекта на Казимир и предизвиква допълнителна сила на привличане между тях. Тогава те или слепват (дават накъсо), или индивидът прави нов избор – осъзнато да увеличи разстоянието между тях. Самото увеличаване на разстоянието става по два начина – чрез нов избор (здрав съм и изби- рам да се разгърна по-близо до същността си на Източник (1)) или чрез разширяване честотите на вибрация (отдавам се навън и излъчвам Любов (2)). Така всяко излекуване се явява разгръщане на вибрацията по посока на истинската същност. Истинската същност е силно свързана с идеята за това да се правят онези неща в живота, които вдъхновяват най-много. Това не са нещата, които искаме да притежаваме и контролираме най-много. Точно обратното е - да приемем полярността да правим нещата, към които досега сме имали най-големи съпротиви. Там, където са най-го- лемите съпротиви, са и най-вдъхновяващите възможности. Да преживяваме мечтите си, докато ги изследваме и правим, е балансиращ и оздравяващ процес. Важното е да ги преживяваме и прак- тикуваме като такива, а не просто да мислим за тях. Важното е да ги правим, като приемаме да горим в тях със страст и вдъхновение, а не да вършим нещо друго, „без което е невъзможно да оце- леем“ или защото „няма друг начин – това е моралното ни задължение“. Така, както сме изследвали вероятността дали можем да караме колело или да плуваме, така сега да пробваме онова, което сме смятали за невъзможно или неприятно. Ще открием, че е прекрасно, че много от нещата са били

2 4 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! възможни, но ние сами сме ги стопирали. Със смях ще осъзнаем собствената си глупост да бягаме от щастието. Ето защо смехът и Любовта лекуват – защото разгръщат вибрацията. Всеки път, когато правим това, което ни вдъхновява, сме в настроение да се смеем. Всеки път, когато се смеем и се за- бавляваме, сме склонни да правим това, което наистина желаем. Смехът дава увереност. Увереност- та ни позволява да се смеем по-лесно. А това ни прави приемащи и отдадени към самото състояние. Да припомним: Нужно е да решиш да бъдеш щастлив заради самото щастие. Не можеш да ре- шиш да бъдеш щастлив, защото ще получиш нещо. Това се нарича очакване на краен резултат, а не щастие; контрол, чрез който поставяш условие за щастието си. Ти си щастлив, защото това е състоянието, което желаеш, без да те интересува какво се случва. Защото каквото и да се случи, ако си в състояние щастие, случващото се ти носи щастие. Така че няма значение какво се случ- ва. Истинското доказателство за промяна не е промяната в заобикалящия те свят. Истинското доказателство за промяна е, че ти реагираш по различен начин, дори всичко да е същото. Така си доказваш, че си се променил и когато докажеш това, околната среда отразява твоята промя- на. Но ако се променяш, за да получиш нещо, ти не се променяш, а слагаш временна маска, игра- еш временна роля, за да получиш нещото, което желаеш. Когато си се променил, отраженията в средата се променят. Ако ти не си се променил, то и отраженията също не се променят. Защото всяко отражение твори отражения по свой образ и подобие, като самото то се явява отражение на отраженията, които твори… Ти си избрал състоянието „щастлив“, защото желаеш да из- следваш това състояние при взаимодействието си с околната среда. Ако заместим думата щаст- лив с жертва, но оставим принципа, нещата звучат така: Ти си избрал състоянието „жерт- ва“, защото желаеш да изследваш това състояние при взаимодействието си с околната среда. Също като при огледалото – отражението ти се усмихва, само ако ти си усмихнат. Ако чакаш намръщен то да те развесели, ще чакаш дълго... Ако не ти пука дали отражението се усмихва, то отразява истинските ти реакции. Филтрите, създадени като допълнителни честоти, служат за адаптация и преживяване на околна среда. В същото време те са допълнително ограничение. Физическите форми са диаграми на взаимодействието на полетата, които са ги създали. Те са

книга трета Ти - Животът 243 „отражение“ и „следват“ това взаимодействие. ДНК е смесител на приетите вибрации от всички взаимодействия. Така всяка форма съчетава функционалност и ефективност, показва как да се синхронизират енергия и защита. Всички тези неща са взаимосвързани; ако можете да правите едното, другото ще дойде по-лесно. Ако нямате увереност да правите това, което ви въодушевя- ва най-много, можете да създадете тази увереност, като правите, тренирате и изпробвате точно това, без значение дали имате подобна опитност или не. Чрез тези действия създавате честотна вибрация за положителна реалност, в която ще можете да го правите. С тези крачки утвържда- вате и идеята, че сте уверен във факта, че ще го правите и в бъдеще. Стъпките са три: 1. Имам идея какво желая. 2. Правя я достатъчно дълго време, за да опозная идеята си добре. Така ще мога да я видя и из- следвам от различни ъгли и аспекти. Създавам я (давам я със себе си, с вложеното от мен поле р+ - моят избор), за да е от полза за Всичко, което Е. Тогава, докато го правя, виждам множество нейни отражения-варианти, които също изследвам. По този начин опознавам в цялост самата идея. 3. В процеса на правене се разбира и осъзнава, че страшното, неизвестното и непознато- то е удоволствие, което не съм си позволявал да изпитвам досега. Дори напротив – създавал съм си убеждения, че е страшно, че е лошо и т.н. Всъщност правенето и глаголенето в непознато- то е ново щастие, което мога да изпитам само и единствено, когато съществува действието, т.е. когато го правя. Това е правене извън зоната на познатото, извън зоната на комфорт/проблем. Правенето в неизвестното е щастие, което преживявам, щом навлизам в красотата му, щом из- следвам тази неизвестност. Това е да правиш щастие като правиш, като действаш и глаголиш в името на Всичко, което Е! Разгръщането до по-голям диапазон от честоти е възможно чрез използване на въображението – намиращата се в Източника информация. Така например изцелението е резултат от промяната на вибрация на системата от убеждения на личността, която се лекува. Системата сама лекува себе си - с помощта на отражение. Това става, като (например) се наблюдава как другите нямат успех с лекуването и просто се прави

2 4 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! нещо различно. И се прави, докато се постигне желан резултат. Когато успехът е налице, се показ- ва и на другите как е възможно да се излекуват. Така, ако имате желание да сте лечител, е важно да синхронизирате вибрационния си баланс. Помагате на тези, които идват при вас, защото сте ги създали чрез конкретна високочестотна вибрация – желанието да се отдадете и да помагате. Това не означава непременно, че ще окажете върху тях ефекта, който очаквате, или който те самите очакват. Но създадени от вас и създали вас, те винаги получават нещо от това взаимодействие. Ако се съмнявате в способността си, в началото сте неутрален. Дават ви се идеи, но ги отхвър- ляте - създава се вероятностна „негативна“ вибрация в полето. В атома (индивида) има повече електрони от тези, които той трансформира, и така става отрицателно зареден. Тогава, разбира се, сбъдвате отново желанието си - да не помагате или да сте жертва. Затова, щом действието „ле- кувам“ ви вдъхновява, се доверете, че вибрацията, която представлявате, и трептенето, което вие самите сте, са синхронизирани и това винаги е от полза по някакъв начин. Щом сте здрав, творите здрави отражения в паралелната си реалност. Така давате на всеки най-добрата възможност да излекува себе си, използвайки ви като отражение. Същото важи и за всяка друга дейност. Това не означава, че се изисква да сте трансформирали и приели всеки проблем в и около себе си. Това означава да имате желание да творите с любов, с вдъхновение и отдаденост. Ако чакате да разре- шите всички проблеми във вас самите, да се научите, преди да започнете да лекувате, преподава- те или рисувате..., никога няма да започнете. Важното е да правите и да трептите на вибрацията „избрах творенето“ (каквото и да е то) и тогава хората, които ще проявите, ще извлекат полза от нея, а вие самите ще се творите, докато преживявате и изследвате взаимодействията си с тях. Лекуването като действие е само пример. За всяко едно действие принципът е същият. Раз- ликата между „професионалист“ и „лаик“ е в броя опити, които са направени. Повече опити – по-добър професионалист, с повече изследвания от различни ъгли и аспекти на едно и също действие. Затова е нужно и да се обърне внимание на ускорението. Колкото по-бързо се ра- боти и пробва, толкова повече опитност се придобива и се разширява диаметърът на възможностите. Разширява се и зоната на комфорт. А това ви прави добър професионалист.

книга трета Ти - Животът 245 Щом имате намерението и действате с това намерение и въодушевление, самата опитност от взаимодействието ви дава увереността и способността да трансформирате проблемите както отвън, така вътре в себе си. Това, което сте отвътре, е вече преживяно (състояние позитив), но никога няма да се повтори. А това, което сте отвън е околната среда, която сте пожелали да примете, но все още вървите към нейното изследване и преживяване (състояние неприет по- зитив). Така започвате да спазвате правилото, което е в основата на творенето: „Първо правя, после мисля!“. Ако много мислите, може никога да не го направите. Така че не се спирайте да опитвате и пробвате. Всичко, което е във вас, сте вие; всичко, което е извън вас, пак сте вие. Вие сте Всичко, което Е. И точно това е смисълът да ви има, да съществувате! Споделянето на информация с хората, която те да могат да използват, за да се излекуват, само по себе си е лекуване. Даването на знания, които да са от полза за другите, само по себе си, е акт на лекуване. Лекуването е позволението от вас към вас за промяна на вибрацията в посока на истинската същност. Всеки начин, по който това може да се постигне, е лекуване. Стоенето до планински поток е лечение. Играта и смехът са лечение. Всяка отдаденост, всяко действие с посока навън е лечение. Изцелението е разгръщане на диапазона от опитности и възможности към Всичко, което Е, чрез изследване, действие и преживяване на самото разгръ- щане. Колкото повече, толкова повече – една необятност на безкрайното въображение. Няколко хиляди години сме притежавали стремежа да приемем начина на мислене и фор- мата на това, което не сме – подражание на нещо: „стани такъв… или онакъв... ела тук или иди там... стани член на това... направи това или онова... не бъди себе си... така няма да стане... спри да си въобразяваш ... спри да мечтаеш... това не е правилно… ”. В общия случай сме станали роби на подражанието, без дори да помисляме върху това. „Докато говоря с теб, ти да мълчиш!“. Го- ворим онова, което някой е казал, че е нужно; правим онова, което някой смята за необходимо и по този начин сме станали експерти в това да бъдем нещо различно от... себе си. Когато правим това, вече не притежаваме формата, в която поначало сме били създадени – вече не сме ориги- нално парче от холограмния пъзел на Цялото, а някаква орязана версия, която не се вписва в ця-

2 4 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! лата картина на Всичко, което Е. Тогава забравяме и задачата си – да изследваме парчето, което сме избрали и сами сме направили. Като оригинал, да намерим своето място в цялата картина. Да помислим за минута: Спри да се тревожиш за това, което всички останали мислят. Про- меняй се според избора, който си направил и желаеш. Когато създаваш отражения в реалността, те са по твой образ и подобие. Тогава реалността и отраженията отразяват към теб това, което съответства на избора. Ти винаги си отражение на отраженията, които твориш. Спри да се фокусираш върху това, което някой прави. Фокусирай се върху това, което правиш, и наблюдавай дали отраженията се променят и как твоите действия се отразяват върху тях. Ако не си доволен, отново промени себе си по начин, който си избрал, дръж се по начин, който желаеш, и остави постигнатите от теб резултати като дар за другите. Отдаваш всичко от себе си към Всичко, което Е, като даваш правото на всеки да приеме или не. Всеки прави своите избори и взема собствени решения за това в какви реалности желае да се пренесе. Тези, които мислят като теб, отварят портал към твоето отдаване и се присъединяват към теб. Тези, които не мислят така, правят друг избор и напускат твоята паралелна реалност. Тяхно право е да мислят така. Нека изберат и проявят своята реалност - тя може да няма нищо общо с твоята. Когато ти се променяш, реалността също се променя. Ако индивидите се променят, Земята, галактиката и Вселената отразяват тази промяна. Всяка реалност обслужва конкретна задача и преживяване. Тя е кадър, който не се променя. Всеки, който прави избор, сменя кадъра. Преживяването на кадъра на дадена действителност се променя, в резултат на което този, който прави избор, се пренася в друга реалност, която отразява по-добре преживяването, съответстващо на избора. И така кадър след кадър преживяваме филма, наречен Живот. Безсмислено е да задаваме въпроса дали виждаме промяна в дадена действителност. Избира- щият вижда промяна чрез преживяването на дадена реалност, ако реши да се промени. Ако не избере да се променя, той се отказва и от правото да съществува. Няма две еднакви незнания. Те са едно и също незнание. Няма и два еднакви елемента. Следователно, ако липсва промяната, липсва съществуването. Това е механизмът на чудото, наречено Живот.

книга трета Ти - Животът 247 Доказателствата Невидимите сили на Виктор Гребенников. Ефект на кухите структури В началото на 80-те години на XX век ентомологът Виктор Гребенников изучава живота на дивите пчели. При тези изследвания той открива ефекта на кухите структури – ЕКС. Ученият установява, че клетъчният строеж на восъчните жилища на насекомите създава около гнездата силово поле с неизвестна природа, което не се регистрира с никакви уреди. Химическият ана- лиз на восъка също не дава резултати. В същото време полето се усеща от човешки ръце. По дла- ните, протегнати над пчелните гнезда, се усеща или топлина, или иглички като при изтръпване (възможни варианти са и конвулсивно свиване на мускулите, виене на свят и други). В зоната на действие на тайнственото поле размножаването на микроорганизми се потиска, зърната растат по-зле, ларвите на пчелите започват да светят, а възрастните пчели листорези завършват сезона на опрашване с две седмици по-рано в сравнение с необлъчените си събратя. ЕКС не се екранира от нищо, дори от дебел слой метал – точно като р+ полето на проф. Колпаков или оргоновата енергия на В. Райх. А ако източникът на полето се премахне, фантомната му следа и ефектът на въздействието му върху околната среда се съхраняват още около 30-40 дни. Едно от интересните свойства на това поле е странният ефект върху времето. Когато меха- нични часовници попаднат в зоната му на действие, те започват да показват неточно време. Виктор Гребенников публикува наблюденията си в „Сибирском вестнике сельхознауки“ (№ 8, 1984 г.). Изследването му остава без внимание и ентомологът продължава проучванията сам. В хода на изследванията ученият открива ритмично поле от ЕКС в структурата на хитиновите обвивки на много насекоми. Тя се оказва много ясна, с клетъчен строеж, но абсолютно „безпо- лезна“ за насекомото. Това покритие не е необходимо нито за аеродинамиката, нито за стабил- ността на крилата на пеперудите и бръмбарите, нито пък за украса. Гребенников открива „тайната“, когато случайно поставя две люспи от бръмбар една върху друга: „Детайлът избяга от пинсетата, увисвайки за няколко секунди във въздуха над този, кой-

2 4 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! то беше на поставката на микроскопа, преобърна се и чак тогава бързо и рязко падна на масата.“ Гребенников привързва няколко хитинови люспи и получава търсения ефект, когато ги раз- полага вертикално. Получената конфигурация е многослоен хитинов блок. Върху тази структу- ра не пада дори канцеларски кламер – невидимо поле го изхвърля нагоре, а след това настрани. При принудително прикрепване на кламера отгоре със сила, …за няколко секунди кламерът изчезва от погледа… С времето ученият успява да открие, че при отделни видове насекоми полето създава антигравитационни сили и прави предметите невидими. Така се появява идея- та за гравитоплан – летателно устройство, което ползва полето на кухите структури. Когато устройството е готово, Гребенников се сблъсква с нови, непознати свойства на полето. Лета- телният апарат е почти невидим от земята – дори няма сянка при нисък полет, а хората, наблю- даващи движението на гравитоплана, виждат или кълбо светлина, или диск, или облак с ярки, светещи краища. Филмовите ленти, които ентомологът пробва да прави по време на полет, се оказват осветени. Часовникът му ту избързва, ту изостава, но в края на всеки полет неизменно става 100% точен. При задействане на полето в проявлението се променят не само гравитационните сили, но и времето. Много от насекомите в епруветки по време на въздушните пътешествия… изчезват безследно. Самите експерименти с това поле силно увреждат зрението на Гребенников. Без да привлече внимание към своите изследвания, той напуска този свят през 2001 година. Да помислим за минута: „Стълбът енергия“ („лъчът“) на ЕКС има силно въздействие върху живите организми, когато е насочен в противоположната посока или надолу, към центъра на Земята. Силното поле ЕКС значително „лъже“ часовниците – и механични, и електронни – т.е. в това поле Времето се променя. Самото ЕКС е проява на вълните на материята, вечно подвижно поле, вечно променящо се, вечно съществуващо. За откриването на тези вълни, на това поле, физикът маркиз Луи дьо Бройл получава Нобелова награда още през 20-те години на ХХ век. В електронните микроскопи се използват точно тези вълни.

книга трета Ти - Животът 249 „И още една тайна ми разкриха за тези години приятелите насекоми. - споделя Гребенников в книгата си. - Тайна, свързана с цветята. Оказа се, че освен цвят, мирис, нектар и форма, цветя- та, за да привлекат своите крилати опрашители, имат нещо като вълнови маяк - доста мощен и от нищо нескриван излъчвател на Вълни на Материята. Открих го с „въгленчето за рисуване“ – обгорената клонка, като я поставях на конец срещу големи камбановидни цветя - лалета, ли- лии, амарилиси, слез, тиква - още отдалече се чувстваше спирането на този „детектор“. Скоро намирах цвете в тъмна стая почти безгрешно от разстояние един-два метра – но при условие че то не е местено, тъй като на старото място за известно време оставаше „лъжлива цел“ – вече познатият ни „остатъчен фантом“. Не съм екстрасенс, а тези възможности се получават буквално при всеки - след известна тре- нировка. Вместо въгленче, можете да използвате къс молив, чиято тъпа страна да гледа към цветето. При други просто дланта, езикът или дори цялото лице, могат да усетят идващата от цветето „топлина“, „студ“, „настръхване“, „иглички“. Както показват многобройните опити, по-чувствителни към „цветните“ Вълни на Материята са децата и тийнейджърите.“ Откъс от книгата „Моят Свят“, В. Гребенников Елементите във Вселената и теорията на Борис Болотов Резонаторът на трептене – избрано-неизбрано (ядро-облак от вероятности) – отново се про- явява избор, който вече е от наличните вероятности на съществуващия избор – позитрон-елек- трон. Да се спрем по-подробно на тази част, като се базираме на изследванията и търсаческия дух на онези, имали смелостта да произнесат ИСТИНАТА, даваща на човечеството енергия, а с нея и продължението на живота на човешкия род на Земята и в Космоса. Първи, очевидно, е френският астроном Пру, който казва, че всички атоми, така или иначе, се състоят от водород и всички те могат също да се делят на атоми. Вторият е също французин - К.Л. Кервран. Макар Кервран да не е имал нито едно експериментално доказателство за преобразуването на веществата, у него е узряло пълното убеждение, че такива преобразувания стават непрекъснато в природата.

2 5 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! В днешно време окончателно беше доказано, че управляемото ядрено превръщане (по-пра- вилно е да се каже атомно) не само е възможно, но и технически не е сложно осъществимо. Необходимите експериментални доказателства са експериментите на Дейв Хъдсън. За тях се разказва в книгата „Истината и основите на строежа на веществата“. След това можем да споменем М. Флейшман и С. Понс, но тяхната идея не се отличава от тази на Л. Кервран. По-къс- ните експериментални изследвания се отнасят към 2000–2003 г. Тук е нужно да споменем В. Ф. Балакирев, В. В. Кримски, А. В. Вачаев, Л. И. Уруцкоев, които са един вид съавтори на епохалното откритие на века за управляемото атомно преобразуване. Откритието е направено, но досега не е разглеждано официално. В работата по атомното преобразуване на веществата на Борис Боло- тов се открива стройна теория за строежа на атома. Вижда се възможността експериментално да се докаже разделянето на атома на фрагменти и неговия синтез, т.е. окрупняването му. Борис Болотов създава авторска система на елементите, аналогична на системата на елементите на Менделеев. Но тя се нарича „таблица на изостерите1“ (разпределени в пространството), в която тогавашните менделееви 105 елемента са неголяма част от Болотовататаблица, която набро- ява повече от 10 000 елемента, съставляващи цялата Вселена (Всичко, което Е) и откриваща невероятно широки възможности в научната област на познанието на веществата. Според Болотов цялото протяжно триизмерно безкрайно пространство, обозримо от човека, е абсолютно празно. Затова протяжното пространство не притежава никакви свойства, освен вълнови. Ще го наричаме по старата схема „етер“ (Нищо). Етерът като среда с нулеви свойства е способен да предава колебателни триизмерни движения. На елементарно ниво в етерна среда с нулеви параметри на пространство-времето е невъзможно преместване, тоест не съществуват обикновени линейни вълни. В етера са възможни вибрационни процеси само на стоящи вълни. Триизмерната стояща вълна изглежда като сфера. Причината за това е, че доколкото една сто- яща вълна е привързана към определена точка в пространството, то нейното положение в прос- транството е възможно само на разстояние, равно на полупериода й. Така се проявяват две сфери от светлина, като едната съответства на положителните полувълни на синусоида (+0), а втората