Ти - Животът

книга трета Ти - Животът 151 акта на мислене в енерго-информационните процеси. Тези процеси са т.нар. Трансмутация. Взаимовръзките на триединството Трансмутация-ЕЛГО-ЛИО, както и единението, което те представляват, затварят кръговрата на енергията и очертават Пътя между Източника и Живо- та, проявен като Всичко, което Е! Честоти на сътворението Първи и най-величествен седи Властелинът на властелините, Скритото присъствие, без- пределният Девет, господстващ над другите от всеки космически цикъл; той оценява и наблю- дава прогреса на хората. (Източник – бел на автора) Под него седи Властелинът на циклите; Три, Четири, Пет, Шест, Седем, Осем, всеки със своята мисия, всеки със своята сила. Те ръководят и насочват съдбата човешка. Там седят те величествени и силни, свободни от пространство и време. Не от този свят са те и все пак срод- ни са му – Старшите братя на човешките деца. Съдят и оценяват те с тяхната мъдрост и на- блюдават придвижването на Светлината сред хората. Три, Четири, Пет и Шест, Седем, Осем и Девет са имената на Учителите човешки. (кръговратът на енергията, която е и разделянето на полярностите – бутилка на Клайн - бел. авт.) От далечното бъдеще, безформени във форма (става дума за същности без тела, като Башар, например – бел. авт.) дойдоха те като учители на децата човешки. Живеят те вечно, макар не с човешки живот, необвързани с живота са те и от смъртта са свободни. Управляват вечно с безкрайната мъдрост, свързани, но непривързани към тъмните Зали на смъртта. Живот те в тях имат, макар живот, който живот не е, свободни от всичко са Господарите на Цялото. С тях дойде и Логос (знание, наука), инструментът на властта им над всичко. Широко е лице- то им, макар в незначителност скрито, във форма оформено, познато, но непознато. Три държи ключа на цялата скрита магия, създател е той на Залите на смъртта; сила из- лъчва, в мрак е обвит, връзва душите на децата човешки; мрак праща, връзва душевната сила; той властва над негативното в децата човешки. (ограничението, което е избрано - бел. авт.)

1 5 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Четири е този, който силата взима. Властелин е той на живота на децата човешки. Свет- лина е тялото му, пламък е образът му; освободител е той на душите на децата човешки. (действието, комбинирано с мисъл, логика и емоция) Пет е учителят, Властелинът на цялата магия – Ключ към Света, който славят човеците. (изборът и желанието за развитие и промяна) Шест е Властелинът на Светлината, скритият път, част от душите на децата човешки. (енергията на движението, проявяваща светлината) Седем е Властелинът на простора, господар на пространството и ключ към Времената. (разтегляне на пространство-времето) Осем направлява напредъка; измерва и уравновесява пътуването човешко. (извисяване, посо- ка извън ограниченията, намерение, желание и вдъхновение) Девет отецът е, огромен е образът му, формира и променя той от отвъд безформието. (По- тенциалът и Всичко, което Е) Изумрудените скрижали Личността (или човешкото същество) според египтяните има осем аспекта: Ren - името, което съществува - това са честотните вибрации на самото съществуване, на ин- дивидуално разтегленото пространство-време. Тези вибрации са основата на преживяващия по пътя към изследване на реалността. Рен е самото проявяване като избор, задача и мисия, като задание, което е наложително да се изследва, докато се преживява. Sejem е енергията, силата, светлината на починалия – полето р+, което е индивидуалното поле на живялата личност. Aj е обединението на Ka и Ba по отношение на завръщане към съществуване. Това е филтрира- ният, проявен, ограничен обект или индивид. Адж – Ай – Аз. Така става ясна и неразривната връз- ка с източника джед, джид (прародител, бог) – Ай (аз) = джедай (бог съм аз). Това са хора, които са обединили в себе си триединството бог-душа(избор)-личност (осемте принципа на съществуване)

книга трета Ти - Животът 153 Ba - индивидуалната същност, но и осемте принципа. Това е полученият резултат от творене в Потенциала, затова тази част се отнася и за неодушевени неща. Това са индивидуалните еле- менти на Всичко, което Е, проявени чрез общовалидните осем принципа на съществуване. Ka - невидимата енергия, която поддържа живота, душа (енергия, която е направила избор да се прояви, но все още е без полярности и филтрация) Sheut или Shuyet е сянката на човека, представяна от напълно черна човешка фигура. Това е полярната страна, която не е избрана и изследвана – вакуумните флуктуации, които съществу- ват, но не се изследват. Seju са физическите останки на човека. Jat е материалната, плътската част. Не правете тази грешка да предполагате, че малкият свят, който виждате около вас, е сама- та Вселена. Земята е просто прашинка от Всичко. Има милиони такива светове, и много по-го- леми. Има милиони милиарди такива Вселени, съществуващи в Безкрайното. Хермес Трисмегист За да се прояви дадено нещо, е нужно този, който желае неговото проявление, да затрепти на определена честотна вибрация. Всеки има своята уникална честота, която излъчва непрестан- но и навсякъде. И всички неща, холограми, факти и събития, притежаващи и изразяващи тази вибрация, търсят синхронизация, честотен портал, поглъщат и отразяват тази индивидуална честота, за да се „впишат“ във „видимия“ диапазон на проявяването. И ако те не се проявят, не станат „видими“, то това не е защото ги няма, а защото този, който излъчва уникалната честота, не е приел честотите на тяхното излъчване, отразяване и приемане. В същото време хора, факти и събития, съвместими с неговата уникална вибрация, стават видими и се проявяват в неговата пожелана реалност. Пример: Ако нещо, което не желаеш, е в твоята реалност, то това е, защото ти самият не поз- воляваш на това нещо да се „откъсне“ от честотния диапазон, който сам си избрал. С други думи,

1 5 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ти си пожелал то да е там. Пример за това е, ако се страхуваш да не си загубиш документите: Мислиш постоянно за това колко е страшно да ти се загубят документите. Постоянно прове- ряваш дали са на мястото си, защото какво ще правиш, ако се загубят? Гледаш и наблюдаваш колко премеждия имат хората, които са си загубили документите. Срещаш познати със същия проблем. По този начин ти си оформяш реалност с фокус „загубени документи“. В тази реалност всеки има проблем с това. Тъй като и ти си в нея, един ден и ти имаш този проблем. Тогава си казваш: Ето, знаех си аз, че ще си загубя документите… Това означава, че проявлението е разрешение, позволение от теб към теб, относно това определена честота да стане „видима“ в твоя индивидуален и уникален честотен диапазон. Ти разширяваш границите на приемане (да виждаш ситуация „загубени документи“), за да „виждаш“ тази ситуация, събитие или нещо. Докато дадена честота не е приета от теб (не си позволил и разрешил тази честота за себе си), тя няма как да стане видима. Веднъж приета, тя може да бъде изследвана и тогава се превръща в честота, която е позната. Може да бъде „из- викана и потърсена“ по всяко време, за бъде изследван още един подобен неин аспект – близка честота, която няма да е същата, но е потърсена (вече като удоволствие) да бъде изследвана от- ново. Така една честота се обследва от всички аспекти, за които е пожелана. И става видима като такива аспекти. В посочената по-горе ситуация аспекти се явяват всички елементи със „загубе- ни документи“. Разглежданите примери водят до осъзнаването, че е въпрос на избор и позволе- ние да се прояви което и да е нещо. За целта е необходимо да се приемат и допуснат определени честоти. Всичко се проявява по желание на индивида, като отражение на позволение, което той е приел като трептене. Самият той излъчва и се отдава, за да бъде „приет“ като честота. По този начин се явява отражение на отраженията, които твори. Затова Всичко, което Е, всъщност е честотно трептене на двойка полярни състояния – фотон с едновременно въртене надясно и наляво, двойката електрон-позитрон (π-електрон), позитив- но-негативно и т.н. Тези двойки състояния на един и същ елемент са наречени от руския учен Бо- рис Болотов електронно-позитронен резонатор (ЕПР). Тази честотна вибрация в затворена

книга трета Ти - Животът 155 система се описва и от уравнението на Шрьодингер. До определен момент учените смятат, че квантовите час- тици са невизуализируеми (не се подчиняват на описване) и се появяват, само когато бъдат наблюдавани и измерени. Поставяйки под съмнение този възглед, през 1926 г. Ервин Шрьодингер стига до вълново уравнение, което описва квантовите частици като пакети от квантови амплитуди (вълни) на вероятността, разпространяващи се в простран- ството и времето. Така Шрьодингер проявява невидимото и вдигна завесата, като описва развитието и разгръщането на затворени квантови физически системи във времето и пространството. Вълновото уравнение на Шрьодинер е симетрично по отношението на времето, но частта от пространството, в която се локализира електронът, се „размива” само след 10-42 сек. Системата води до хаос - с течение на времето се знае все по-малко за местоположението на електрона. Ве- роятността той да се „появи“ на което и да е място, нараства. Така електронът се превръща в об- лак от вероятности, които се проявяват, само когато бъдат наблюдавани и измерени. Скоростта на това трептене - размиване и проявяване (тоест 0 и 1 – двойка полярности) - е 10-42 части от секундата. Това поведение на състоянието на отделната частица е аналогично на увеличаване на ентропията (хаоса) на голяма система, описана от Втория закон на термодинамиката. „… уравнението на Шрьодингер е обратимо. От математическа гледна точка това означава, че ако го подложим на определена трансформация (комплексно спрежение), полученото урав- нение ще опише как „размитият” електрон се локализира обратно за същото време, което му е нужно, за да се „размие” в безкрайна вероятност.“ Валери Винокур, Националната лаборатория Аргон (Чикаго, САЩ)

1 5 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! На разбираем език това означава, че всеки електрон може и да го има, и да го няма. Когато има наблюдение (протонно поле - фокус), той е видим. Няма ли такова, само след 10-42 сек., той се размива в об- лак от вероятни положения и състояния. Същата ситуация е валидна за протона. Размитите енергии на протон и електрон са вероятности от един и същ източник и от едно и също естество. Следователно протонът може (при определен избор и фо- кус) да се превръща в електрон и обратно. Щом като протонът е в център на вероят- ностна енергийна система, той се явява един вид силен, основен, привличащ и силно гравитационен фокус (от вероятности), а свързаните с него вероятности са като облак електрони. Протонът е избор за проявление, а електроните - възможност за развитие и разгръ- щане на тази вероятностно-енергийна система. Като фрактално следствие, всеки избран (фоку- сиран, наблюдаван) електрон се проявява със своята противоположност - позитрон (π-електрон), и заедно с него проявяват следващата двойка и т.н. Процесът е фрактален, цикличен и безкраен. Това явление се наблюдава в природата при размери, съизмерими с константата на Планк (6,62. 10-34), т.е. на квантово ниво. „Наблюдава се в природата“, защото е видно, че цялата при- рода е изградена на фрактален принцип. Квантовата система е „копие“, „образ и подобие“, на която и да е „видима“ система. Всичко, абсолютно Всичко, което Е, е просто фокусиран избор (р+ - протон) в случайните флуктуации (нереализираните вероятности на невизуализируемия Потенциал) на общото информационно поле, съдържащо се в покоя на Нищото.

книга трета Ти - Животът 157 Казано накратко: Стремежът (акт на мислене, намерение) към, каквото и да е…, се проявя- ва едновременно със своята противоположност и единствено фокусът (изборът) определя ха- рактера на резултата. Фокусът е избор върху едната полярност, а избраното ограничение от безкрайния Потенциал създава в самия Него (в Потенциала) отражения по свой образ и подобие, като самото ограничение се явява отражение на отраженията, които твори. Ако няма фокус, всичко остава възможно, тоест нищо не се случва и проявява… Осми принцип на Хермес Втората част в това представяне на Осми принцип на Хермес (Законът, който не е познат), е взета директно като превод от Богхорската библия - всичко е ментален „запис“ - кадър върху потенциал от нереализирани вероятности. За самото тълкуване се ползват символите от глаго- лицата, които са графичен запис на историята за създаване на света и Всичко, което Е. С акта на мислене се указва избраният диапазон, който е пожелан за изследване. Това е „изря- зано“ ограничение от безкрайния диапазон на Потенциала. Този диапазон притежава информа- ция за първичния импулс (акт на мислене), за избора (върху коя от полярностите е фокусът), за смесените в обща енергия автоматични принципи и закони (дифракционна решетка, ре- шетка на реалността и егрегор - ЕЛГО), за честотите от проявената реалност, както и за резултата от взаимодействията с тази реалност (елементите на ЛИО – холограма, паралелна реалност и взаимо-действие). Това е смесване на полярности - актът на мислене в Източника (плюс избор) с обърнатата с хастара наопаки енергия на „р+ полето” (жизнената енергия на взаимодействието). Тогава е въпрос на Избор, на Фокус, на практическо действие да се опре- дели характерът на резултантната вероятност от взаимодействието. Самият резултат е прежи- вяването на избрана от индивида полярност, която да бъде изследвана. При това всичко е „по образ и подобие“, на фрактален принцип, като отражение на творящия. Всички вероятности в процеса на Трансмутация оформят хиперсфера - сфера с три едновре- менни центъра с по три координати на всеки център. Самата хиперсфера се явява с 9 направления

1 5 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! - 9 честоти на ограничението акт на мислене, с което сме определили задачата за изследване, но и сме разтеглили Нищото в индивидуално пространство-време. Ограничението, което изследваме, задава една глобална хиперсфера, чиято повърхност се явява изборната грани- ца. Актът на мислене е импулс за ляво и дясно въртене в едновремието на Тук и Сега. Резулта- тът е сферично лъчение на двойка фотони, кои- то обикалят около центъра Нищо (Източник), но извън него, поради разтегленото простран- ство-време. Това са фотони, различни по фаза и спин (посока на въртене). Колкото по-голяма е разликата между фазите на фотоните, толкова по-голямо е раздалечаването между центрове- те на двете фотонни сфери (полярностите). Този ефект е открит от проф. Хонг Танг (Йейлски университет). Сферите, образувани от фотоните, се раздалечават от центъра (Нищото) и разтег- лят честотно пространство-времето според избор и действие. Двойката фотони се оформят като самостоятелни отделни полярности на едно и също задание (акт на мислене - избор) с един и същ Източник. Колкото по-приемащ е актът на мислене (разбирай, че допуска по-големи отклонения от изборната граница, която е изначално приета), толкова по-голяма е разликата във фазите на двете състояния (двойката фотони) и съответно по-голям е диаметърът на хиперсферата. По-големият диаметър определя и по-големи възможности, но е необходима и повече работа… Чрез тази интерферентна хиперсфера от вероятности, която става бутилка на Клайн след избора, започва изследването на задачата, която е избрана. Върху нея се наслагват автоматич- ните принципи, изградени чрез влиянието на закони, определени от гравитационни, електро-

книга трета Ти - Животът 159 магнитни, егрегорни, планетарни, галактически и Вселенски взаимодействия. Това наслагване променя интерферентния кадър до определен образ – мястото, на което сме определили да из- вършим пожеланото изследване. Филтрите са избори, направени в индивидуалното ограничение на проявяване и предста- вляват интерферентни картини, които вече са „приели и включили“ в себе си принципите на решетката на реалността. Те са индивидуални комбинации от 9-те основни честоти. Тези ком- бинации дават възможност на проявената холограма да може по-лесно или по-трудно да „пре- живее“ определени състояния като опитност. Това означава в избраната честотна зона, която се изследва, според желанията на холограмата да се осъществява предпочитаното от нея вза- имодействие. Всички холограмни елементи си взаимодействат върху реалността, образувана от техните решения и действия. Без взаимодействие няма изследване. Затова действията са свързани с мисленето (намерението). Актът на мислене предизвиква трептене в Нищото, по- ява на резонатор от двойка фотони или електрон-позитрон, което води до реализиране на интерферентна картина с едновременна поява на скаларни вълни. Дифракционната решетка (резонаторът) едновременно засмуква вакуумни флуктуации, но и излъчва скаларни решетки. Това движение на срещуположни потоци създава илюзията за наличие на пространство-време, както и „форми“, които си взаимодействат. Всяко индивидуално изкривяване на потоците дава ново решение, нова реалност, нова вероятност на „преживяване“. Създадените допълнителни честоти (освен основните 9) като ограничение служат за адап- тация и преживяване на околна среда . Те са „следствие и причина в едновремието на хиперсфе- рата“ за проявление на решетката на реалността. Образуваните „форми“ са „отделни“ галакти- ки, системи и планети, които имат заложени в тях защитно-пропусквателни мрежи на енергия, определящи принципите на техните взаимодействия и отделеност. Така се създава илюзия за отделеност на индивидуалната холограма от реалността и от Източника. Тези допълнителни честоти, които вследствие на самите принципи се привнасят към деветте честоти, като по този начин променят както интерферентната картина (дифракционната решетка), така и първона-

1 6 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! чално зададената „форма“, се наричат ФИЛТРИ. Практически деветте честоти оформят целия диапазон на изборната граница в една относително стабилна зона – зона на комфорт (ЗК), но и зона на създаване на проблема (ЗСП). Допълнително привнесените честоти след това се явяват ограничаване, но и индивидуално регулиране и адаптиране на избраната ЗК/ЗСП при взаимодействия с други индивидуалности. По този начин всички допълнителни честоти – за решетка на реалността и за холограмата – се явяват ограничения, които променят всеки миг ин- терферентната картина на дифракционната решетка (първоначалният резонатор). Така, чрез желания и избори (акт на мислене), чрез действия и преживявания (правене и взаимодействие), холограмата променя дифракционната решетка, което автоматично води и до смяна на цялата решетката на реалността и паралелната реалност на самата холограма. Така се оформя нова действителност с новите избори на индивида (холограмата). Холограмата отново преживява тази нова паралелна реалност, чрез което се променя дифракционната решетка, и т.н. – цикълът е затворен, постоянен и безкраен. Това е „стандартният“ процес на неосъзнато преживяване. Процесът на осъзнато преживяване е свързан с направленията решение (избор) и действие. Съществен момент се оказва посоката – дали е вън от ограничението (посока навън от ЗК/ЗСП, към неизвестно, неизследвано и непознато), или е към опознаване и изследване на самото огра- ничение (посока навътре – притежание, контрол, егоцентризъм, защита). Това са посоки на творене (навън) в енергията и посоки на задържане (навътре) на енергията… Посока навътре е за изследване на индивидуалната зона на комфорт - самото ограничение - в детайли. Това е изолиране, ограничаване и създаване на повече филтри в името на нещо, което вече е познато и преживяно, но индивидът желае повече детайли и подробности при това преживяване. При този модел холограмата затвърждава и задръства собствения си диапазон на комфорт/проблем. Все едно слагате много багаж в малко пространство. Все има какво да се доба- ви. При този модел на изследване малките проблеми се решават лесно. Ако съществува какъвто и да е по-глобален проблем обаче, решаването му изглежда невъзможно. Причина за това е, че решението на една задача, проблем, не може да се извърши на нивото на проявяване на този

книга трета Ти - Животът 161 проблем. За да се реши проблемът, е редно да се излезе извън ограничението, извън ЗК/ЗСП. Основна причина за това е зациклянето в кръговрата на ЗК/ЗСП и въздействието на вакуумни- те флуктуации върху това ограничение чрез ефекта на Казимир. Казано иначе, докато търсим решение в ЗК/ЗСП, задръстваме с ограничения и филтри самата зона… При намаляване разстоя- нието между „пластините“ се проявяват ефектът и силата на Казимир – допълнително ограни- чаване, слепване и задръстване на ЗК/ЗСП, и като цяло - задържане на енергията на Източника. Посоката навън е използването на същите тези честотни ограничения - филтрите, които холограмата притежава като опитност, в името на това да се „излезе“ извън зоната на познато- то, извън ЗК/ЗСП. Причината е проста - за да могат да се решат проблемите. Всъщност самото „излизане“ е избор и проявление на „кадър“ от Потенциала, който решава проблема. Това не е в зоната на познатото, защото иначе индивидът сам би стигнал до това решение още в зоната на комфорт. Това решение е извън параметрите на известното. Логиката подсказва, че ако нещо се намира в ЗК/ЗСП, то не е проблем, а удоволствие. А ако е проблем, то той е винаги извън ЗК/ЗСП. „Нито един проблем не може да бъде решен със същото ниво на съзнание, с което е бил създа- ден.“ - А. Айнщайн Нужно е да надскочим текущото решение, да излезем извън неговите граници, извън зоната на комфорт/проблем, която сме достигнали. Нужно е решението да се потърси в нещо ново и непознато. Анализът при решаването на който и да е проблем, показва, че: „Всеки проблем, който разреша, става правило, което впоследствие ми помага да реша други проблеми.“ Рене Декарт Така единствено посоката вън от познатото може и решава дадена проблематика. Всяка ре- шена задача е съпътствана от емоционално удовлетворение, което се определя като щастие. Излизането от зоната на комфорт (посока навън) е Пътят, който решава дестинацията - да пре- живеем Животът с Щастие… Стремежът посока навън се реализира като проекция, идея, тема и задача изключително бързо, тъй като единственият начин за излизане от зоната на комфорт е откриването на фо-

1 6 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! кус извън зоната на комфорт. Насоченото мислене с фокус извън зоната на комфорт в едно с насочените към същия фокус решение и действие е осъзнат процес на промяна на реалността. Логично е да се тренира насочено мислене, решение и действие продължително време, за да го превърнем в навик (постоянен филтър, определящ поведение и действие). Тогава навикът за- почва да работи като неосъзнат процес. Започваме постоянно да търсим новото и непознатото и по този начин го превръщаме в автоматичен процес като дишането, гравитацията и всички останали „физични процеси“. Така по навик спираме да имаме проблеми. Смисълът на Живота е в това да създаваме реалността, да я наблюдаваме, като я преживяваме и внасяме промени в тази реалност чрез Избори (акт на мислене + действие). По този начин се превръщаме в осъзнати Творци с необятни възможности. Необходимо е да се помни, че всички преживявания на реалността произлизат като следствие от мислите и действията. В допълнение към това е посоката, която е необходимо да бъде избрана – посока навън или посока навътре. Всичко се свежда до честоти, които пропускат или спи- рат енергията от Източника (ефект на Казимир). Всич- ки филтри са резонатори на скаларни вълни (р+), кои- то могат да спират и дори напълно да отразяват самата енергия. Характерен момент при този процес се явява количеството информация, което преминава през из- браното ограничение. Когато се планира реалност, се проектира определе- на вероятностна картина, която всеки е визуализирал по определен начин - по този, който е пожелал. Актът на това мислене генерира импулс от индивидуална енергия р+ към Източника. Този импулс предизвиква появата на двойка елементи, явяващи се резонатор (f+ & f-; електрон-позитрон), който генерира (в По-

книга трета Ти - Животът 163 тенциала от нереализирани вероятности) скаларни вълни, съдържащи р+ честоти. Оформя се защитно поле и интерферентна картина, задържана в това поле. Картината съдържа пожелано- то, но крайният резултат е винаги различен, макар и с малко, защото следвайки принципа на отдаденост, резултатът излиза извън зоната на комфорт на пожелаващия. Важно е Творението (като резултат), към което творящият се е устремил, а не илюзорната картина, която е изградил в ума си (тя вече е съществуваща в ЗК/ЗСП). Така се оформя принципът на отдаденост: Решаването на която и да е задача става, се случва чрез използване на различен начин на мислене от този на създаване на задачата. Това означава да се открият варианти, извън вече познатите, които са изследвани и по тази причина – невъзможни. Когато се „тръгва“ да се изследва незнанието (като „първи“ импулс от Източника), всяко пре- живяване на незнание се превръща във вече преживяно знание и не съществува вариант да се „завърнеш“ обратно в същото. То е вече познато, вече е знаене, а не незнание. Изследва- нето, което се прави от „съществуващата“, проявена холограма, може да е само за неизследвани състояния. Изследването на опознати вече състояния е невъзможно, защото това не решава никаква задача. Тогава възможно ли е „пътуването“ във времето? Да – възможно е, но не точно в същите кадри, а в много близки до тях, които са останали неизследвани. Пример за това са пред- сказанията в Интернет на Джон Титор (пътешественик във времето, „дошъл“ от 2036 г), според който през 2015 г. е започнала трета световна война (в неговата реалност). Няма повтарящи се незнания и проявления. Тази характеристика на знанието дава винаги решение на нова задача, а не циклене в нещо старо. Така принципът на отдаденост е винаги да съществува изследване на неизследваното – решаване на задача. Тъй като вероятностите са безкрайни, то и изследването им ще е такова. Затова, когато се пожелават нови реалности, може да се пожелават факти – започваме да се държим така, както би се държал човекът, кой- то желаем да бъдем, в средата, която желаем да изградим. Използваме същите филтри за адаптация, които сме изградили досега, като търсим нови начини за тяхното прилагане. Из- пробваме дадено нещо и следим как се отразява тази промяна в нас върху околната среда. Изис-

1 6 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ква се и мислене, за да не се прави една и съща грешка. (По принцип е невъзможно да направим една и съща грешка, но ако държим на нея, то ще я изследваме в нейните безкрайни варианти.) Проявлението е светлина (определено количество информация) в ограничението на ска- ларно (протонно) поле. То е видимо като изображение (холограма), която твори „отражения“ чрез индивидуалното поле р+, което самата тя излъчва. Тези отражения са безброй холограми, съдържащи индивидуалното р+. Тези „отражения“ също творят „отражения“, съдържащи р+. Така се разбира, че Всичко, което Е, съдържа р+. Тоест ние самите сме Всичко, което Е – от раз- лични ъгли и перспективи на избраното р+. Така се усеща механизмът на самото Творение - от различни аспекти, безкрайно и вечно, чрез уникални форми, които, когато са приети, заявяват нови промени, за да се преживеят индивидуални вероятности от нови състояния. Използва се всичко, защото има смисъл да е преживяно и променено. Дори мечти или въображение (неосъ- ществени вакуумни флуктуации), се преживяват като нова перспектива, различна от предишно възприятие и разбиране. Новото прераждане, новата задача, новото знание – това е уникално и индивидуално по своята същност преживяване на един аспект от Всичко, което Е Идеята за този кръговрат навежда на мисълта за повторения. Но това не са завръщания на едно и също място, а е следване на вълновото движение по спирала – спиралата на Фибоначи (поне за тази Вселена). Макар да се изминава пълната окръжност на кръговрата, вълната всеки път е мал- ко по-различна и съдържа натрупването на всички предишни трептения и преживявания, които биват използвани в новия цикъл, който започва в различно състояние, малко изместено. Тези цикли нагоре по спиралата продължават, без да съществува връщане на едно и също място. Про- меня се dаз, променя се и периметърът на тази окръжност, която се изследва. С това се променя и πаз, защото сме изследвали поредната цифра след запетаята от безкрайното πаз (което винаги е кваатноенпарчеаклъосн3а,1т4а…п)р. оТмочянноа,трааззигсрлъещдавнаще,ао,бннеоивзяввеаснтне,аузчаеннаесидроатзовзиитмиоем. Теанкта,,цкиафтроахнолаоπгарз,аомсии,гкуартяо- светлинни същности, прогресираме по пътя на незнанието, който сме избрали да преживеем, в темите, които сме избрали да изследваме, приемайки принципа на отдадеността, увеличавайки

книга трета Ти - Животът 165 осъзнатостта на холограмата да изследва и променя вибрациите на всяко следващо завъртане по най-адаптивния за самата нея начин. Да увеличиш осъзнатостта означава да приемеш отговор- ността, да изследваш, като преживяваш. А човек, така или иначе, го прави. Да е осъзнато дадено състояние е въпрос на желание и избор (акт на мислене с промяна на поведението). Интересният момент е, че ако всяко действие се прави осъзнато (тоест има и промяна на поведението), човек е щастлив, защото открива по своя воля нови аспекти, които да изследва. Става като децата, които постоянно изследват и се адаптират, търсят и откриват. Ако действието се прави неосъзнато, по навик, индивидът е нещастен. Причината за това е, че голяма част от резултата е известен. Само определен детайл (или детайли) се явява нов, интересен и непознат. Така и приносът към общото информационно поле е малък или нищожен и индивидът, който го изследва, усеща, че възмож- ностите му са много над това „ниво“. Поради тази причина се чувства непълноценен и нещастен. В същото време е ясно, че полярностите са взаимосвързани състояния на едно и също нещо, и едното прелива в другото. Щастието и нещастието са едно и също – това е емоционално със- тояние, получено след определено изследване и преживяване. А дали това изследване ще е в зоната на комфорт/проблем или извън нея, е право на избор. 1. Избираш да си осъзнат-действащ - тогава си и щастлив. Полярностите на това щастие се определят от двете посоки относно ЗК/ЗСП: - Ако си избрал това изследване да е в ЗК/ЗСП, щастието е кратко. Това е изследване с по- сока навътре. - Ако си избрал посоката навън, ставаш търсач на новото, неизвестното и непознатото. Тогава стават безкрайни щастието и тръпката, вдъхновението и желанието за откривателство. 2. Избираш да си неосъзнат-бездействащ (чакащ и мързелив) – тогава си нещастен. Всеки има право да има право… От това се разбира, че филтрите са протонни полета (скаларни вълни), които да задържат дадена информация при изследването на реалността, която се твори от всичко проявено. Сами- ят протон е вече фокус, избор, който сме направили. Това вече е и конкретна посока и задача,

1 6 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! която сме тръгнали да изследваме и решаваме. За да има решение, е добре да се използва различен начин на мислене от този на създаване на задачата. Това означава да се откри- ят варианти, извън вече познатите, извън зоната на комфорт, която е позната и изследвана. Всяко излъч- ване на тези полета и вълни от нас, променя и създава (в потенциала от нереализирани вероятности) свят, който съдържа направения избор – концентрираният в малък прос- транствен обем протон. Около него остават вероятностите, които не са избрани, но са свързани със същата тема и задача на нашето проявява- не. Филтрите влияят и на интерфе- рентни картини, които вече са „приели и включили“ в себе си принципите на решетката на реал- ността. Това смесване на честотите (суперпозиция) дава възможност на проявената холограма да може по определен начин (по-лесно или по-трудно) да „преживее“ избрани от нея състояния като опитност. Това означава, че в избраната честотна зона, която се изследва, според желания- та на холограмата се осъществява предпочитаното от нея взаимодействие. Всички холограмни елементи си взаимодействат върху реалността, образувана от техните решения и действия. Без взаимодействие, няма изследване, затова действията са свързани с мисленето (намерението).

книга трета Ти - Животът 167 Актът на мислене предизвиква трептене в Нищото, поява на резонатор от двойка фотони или електрон-позитрон, което води до реализиране на интерферентна картина с едновременна по- ява на скаларни вълни. Дифракционната решетка (резонаторът) едновременно засмуква ва- куумни флуктуации (нереализирани актове на мислене или действия, които не са свързани с конкретното изследване), но и излъчва скаларни решетки. Това движение на срещуположни потоци създава илюзията за наличие на пространство-време, както и „форми“, които си взаи- модействат. Всяко индивидуално изкривяване на потоците дава индивидуално ново решение, уникално нова паралелна реалност и съвсем нова и неизвестна вероятност на „преживяване“. По този начин всяка холограма по всяко време твори ново знание за ограничението, което е избрала: Дори да изберем да не избираме, пак избираме… Дори да приемем да не приемаме, пак приемаме… Дори да вярваме, че не вярваме, пак вярваме… Дори да сме щастливи от това, че сме нещастни, пак сме щастливи… Дори да творим илюзията, че не творим, пак творим… Винаги правим нещо, т.е. неправенето не съществува, не се проявява. Дори когато си мислим, че не правим нищо, най-вероятно нещо се прави. Какво точно е това нещо, може да се разбере по резултата. Но принципно е трудно да се отделят кадрите като причина и следствие. Нашето „уж бездействие“ се размива някъде между общите други кадри и става непроследимо. Когато повечето действия са осъзнати, съществува доста по-голяма вероятност да се проследи резул- татът от евентуално „уж бездействие“. Остава въпросът - какво изпитваме, докато преживяваме всичко това? Отговорът на този въпрос се намира в посоката… Ако вярваш, нещата се променят. Не защото имаш нужда от това да се променят. Нужно е да решиш да бъдеш щастлив, заради самото щастие. Не можеш да решиш да бъдеш щастлив, защото ще получиш нещо. Това се нарича очакване на краен резултат, а не щастие. Това означава контрол, чрез който поставяш условие за щастието си. Ти си щастлив, защото това е състояние-

1 6 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! то, което желаеш, без да те интересува какво се случва. Защото каквото и да се случи, ако си в състояние щастие, случващото се ти носи щастие. На практика няма значение какво се случва. Истинското доказателство за промяна не е промяната в заобикалящия те свят. Истинското до- казателство за промяна е, че ти реагираш по различен начин, дори всичко да е същото. Така си доказваш, че си се променил и когато докажеш това, околната среда отразява твоята промяна. Но ако се променяш, за да получиш нещо, ти не се променяш, а слагаш временна маска, играеш временна роля, за да получиш нещото, което желаеш. Когато си се променил, отраженията в средата се променят. Ако ти не си се променил, то и отраженията също не се променят. Защото всяко отражение твори отражения по свой образ и подобие, като самото то се явява отражение на отраженията, които твори… Ако няма никаква друга причина да бъдеш щастлив, освен факта, че това е състоянието, кое- то си избрал, не създаваш (изискваш) никакви други условия. И когато липсват други условия, тогава всичко, което твоето щастие излъчва, ще се отрази в живота. Ти си избрал състоянието „щастлив“, защото желаеш да изследваш това състояние при взаимодействието си с околната среда. В този план, ако заместим думата щастие с жертва, но оставим принципа, нещата мо- гат да звучат така: Ти си избрал състоянието „жертва“, защото желаеш да изследваш това състояние при взаимодействието си с околната среда. Също като при огледалото – отраже- нието ти се усмихва, само ако ти си усмихнат. Ако чакаш намръщен то да те развесели, ще чакаш дълго. Ако не ти пука дали отражението се усмихва, то отразява истинските ти реакции... Сензориката и моториката са есенцията на нервната система. Те са разграничими системи, но функционират при такава взаимообвързаност и взаимозависимост, че се обединяват в единно функциониращ апарат. На практика не е възможно да се усети това, на което не може да се от- говори с действие. Не е в рамките на възможностите и да се извърши действие, ако не същест- вува сензорика, с която да се усети то. Централната нервна система (ЦНС) се състои от мозък и гръбначен мозък и има интегративна функция. Тя анализира, съхранява и съотнася различна сензорна информация, за да се вземат решения за съответен отговор и реакция (действие). Тази

книга трета Ти - Животът 169 информация постъпва от периферната нервна система (ПНС) посредством рецептори. След като премине през ЦНС се връща в ПНС, за да се задействат моторните функции. Този затворен кръг на обратна връзка преминава през филтрите и придадените значения на собствените опитности. Така сензорно-моторният апарат функционира след пречупване, изкривяване и ограничаване на информацията. Добре е да се уточни, че „психосоматичен“ има смисъл на филтрирано-телесен и се отнася до сензорните неврони в главата, телесната стена, крайниците, рецепторите за зрение, слух, вкус и обоняние, както и за моторните неврони на скелетните мускули. Наличието на при- дадено значение или филтър, изграден въз основа на определена опитност, кара индивида да трансформира получената информация до познатото придадено значение или филтър. Това води до нестабилни и „изкривени“ телесни състояния. В индивида врят и кипят емоции – отражение на придаденото значение или филтър - които са ограничение на общата енергия на Източника. Изпробваната, направена опитност, е вече известна и позната. Към нея се отнасяме с разбиране и уважение. Неизвестността, която предстои да се изследва и преживее, е нежелана, непонятна и затова има съпротива да се приеме – тя носи състояния за защита - страх, тревога, стегна- тост, чувство за вина и гняв. Тези емоции не отразяват реал- ността, а ограниче- ното разбиране и неприемане на тази реалност, пречупе- но и изкривено през филтъра на изслед- ващия. Енергията бива стопирана, за- държана и ограни-

1 7 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е!

книга трета Ти - Животът 171 чено изрязана като честоти от тези филтри и придадени значения. Това не се прави, за да се вре- ди, а за да се адаптира енергията към съответната среда. Самата материализация е орязване и ограничение на безкрайния диапазон на Потенциала до определен спектър (цвят, температура, излъчване и т.н.) в определено защитно поле (форма, твърдост, структура и т.н.). С други думи, за да има материя, са необходими тези условия, които да „определят и отделят“ енергията от безкрайния ѝ диапазон. Така, в диапазона на изследване, се твори само онова, което може да се „усети, докосне и приеме“ от творящия. Иначе ситуацията би приличала на приказката „Новите дрехи на царя“. Още един пример за това са честотите на приемане на звука при човека и при ку- чето. Звукът от свирка за кучета не съществува за човека, но е наличен за самото куче. С мириз- мите е същото – това, което се възприема от кучето, може да е необозримо за човека. Затова не е възможно да се извърши действие, ако не съществува сензорика, с която то да се усети. Анало- гично, не може да се усети нещо, което не е обвързано с действието, чрез което да бъде усетено. Енергията е безкрайна. Не е възможно тя да се усети, ако не е ограничена в рамките на диапа- зона на приемане. Не е възможно и да съществува стремеж за създаване на нещо извън диапазона на неговото приемане. В същото време енергията не изчезва - тя си остава безкрайно движеща се. Това е причината ние само да пречупваме (филтрираме) самата енергия до ограничената сензо- рика, с която можем да я възприемем. Извън това пречупване и ограничение, тя си е безкрайна и циклична отново. Усилията да я спрем, задържим или притежаваме са направо смехотворни. Това е като да се запуши, ограничи или задържа водната струя на пожарникарски маркуч посредством балонче. Тялото е балончето. В него се появяват напрежения - сърцебиене, учестено дишане, спаз- ми на мускули и т.н. Това е „изкривяване“ (увреждане) на нормалната работа на цялото материално тяло. И тъй като енергията не може да се спре, балончето или се пука, къса, или просто се пробива. Ако ограничаващата система се използва правилно, се проявяват различни „красоти“. Водата пак тече, но може да е като кръгла струя, плоска, разделена на три или пет по-малки, разпръскваща се като чадър, като водна пара и т.н. С други думи, когато реалността се приема без съпротива, без стремеж за запушване и блокиране, без налагане на силно ограничаващи филтри и придаде-

1 7 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ни значения, налягането спада, кризата отминава и енергията протича нормално. Проведени из- следвания показват, че реагира- лите на подобно „изкривяване“ органи, на практика са напълно здрави. Причината да не се „дър- жат нормално“ са съответните придадени значения и филтри. За да „затвърдят“ тези фил- три и значения, индивидите постепенно (стъпка по стъпка) добавят и други. Така превръща- ме утвърждения в убеждения. „Проблематиката“ се задълбоча- ва и разширява – въвличат се допълнително и органи - поотделно или заедно. Всеки индивид има индивидуален и уникален набор от филтри. По тази причина само той е и единственият, който може да „освободи напрежението“. Ако той не промени начина си на мислене и възпри- емане, ако не потърси другата функция на филтрите и придадените значения, то органите му наистина полудяват и усещането за болка и болест става абсолютно реално. Тялото (сома) ре- агира, реализира проявление на филтрите в материален план, а причината е в приемането на самите филтри като враг, а не като помощник. Тялото е здраво, но изкривената от филтрите ин- формация сериозно променя работата на органите. Те започват да работят с понижен енергиен капацитет, което се определя като болка или болест. Извод: Приемането на филтрите като средство за адаптация в изградената реалност ги пра- ви помощник. Това е, защото природата на Съществуването е такава, че не е възможно да се

книга трета Ти - Животът 173 усети това, на което не може да се отговори с действие. Не е в рамките на възможнос- тите и да се извърши действие, ако не съществува сензорика, с която то да се усети. Това води до извода, че няма как да си навредим с действие или усещане за това действие. Уврежда- не може да има единствено, когато съществува неприемане или съпротива към адаптацията и приемането. Това е въпрос на филтри или придадени значения. Желанието да притежаваме, да стопираме да защитим и ограничим, е това, което уврежда и изкривява, разболява и убива. Тази посока на задържане е посока навътре. Желанието да се отдадем, да приемем, да се разгърнем и помагаме, да преживеем и открием новото, да търсим и предизвикваме неизвестното, за да го познаем, е функция на адаптиране в сътворената от индивида околна среда и реалност. Тогава се открива красотата при творене на енергията – фонтани в най-разнообразни форми и въз- можности. Посока навън от всякакви ограничения и условия… Филтрите, създадени като допълнителни честоти, служат за адаптация и преживяване на околна среда. В същото време те са и допълнително ограничение. Физическите форми са диагра- ми на взаимодействието на полетата, които са ги създали. Те са „отражение“ и „следват“ това вза- имодействие. ДНК е смесител на приетите вибрации от всички взаимодействия. Така всяка фор- ма съчетава функционалност и ефективност, показва как да се синхронизират енергия и защита. Физическите форми са резултат от диаграмите на взаимодействие на полетата, които са ги създали (дифракционна решетка). Тези полета са резултат от преобразуването на покоя на информационното поле (Потенциал) в движение – въртене наляво и надясно. Движението, действието води до поява на енергии – „събуждат“ се енергиите на творенето. От безкрайна информация в покоя, „събуденият покой“ се превръща в неограничена енергия на движението. Така всяка форма е съчетание, суперпозиция от всички видове енергия (ограничена или фил- трирана, трансмутирана или преобразена), които си е самопредизвикала чрез акт на мислене. Тази самосъздала се форма избира (самият избор е отново акт на мислене, който предизвик- ва движение) ограничено поле на изследване (хиперсфера), като по този начин разтегля прос- транство-времето и образува полярности (резонатори).

1 7 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е!

книга трета Ти - Животът 175 Да повторим: Полярните енергии разтеглят Нищото (ефект на Хонг Танг) в пространство-вре- мевото ограничение (хиперсфера) и се превръщат в относително стабилна трептяща система, наречена резонатор (ядро при атома, например). Самата трептяща система излъчва (резонира) в това пространствено-времево ограничение стоящи вълни. Тези вълни са предопределени от ди- аметъра на хиперсферата, образувана вследствие на първоначалния акт на мислене (изборът, който е направен). От това следва, че относително стабилните скаларни вълни ще имат опре- делена честота и дължина на вълната, които са предварително „рамкирани“ от ограничението на избора (изборната граница). Истинските елементи, проявяващи материята, са резонаторите, които излъчват скаларни вълни - електрон - π-електрон (позитрон), или f+ & f- (двойката състояния на фотона). Резонаторите излъчват в Потенциала постоянни скаларни вълни - сфе- рични форми (плуващи, променящи се с честота 1044 пъти/сек бъкиболи, фулерени, „атомни частици“, хроматинови форми, кванти и т.н.), които съдържат определена информация, сила на гравитационното поле и честотна характеристика, които са зададена първоначално от избора. В този процес се проявяват холограми, които са илюзорни образи на желаното, проектирани върху нежеланите вакуумни флуктуации. Тези образи на незнанието „управляват изкривяване- то“ на общата посока на излъчената от Нищото енергия на избора. Възможните посоки са две - или „управляват изкривяването“ навътре към ограничението (притежание и задържане), или са насочени вън от него (приемане и отдаване). Всичко, което се случва след това (в разтегленото пространство-време), са фрактални повторения на тези процеси. В този план и всеки егрегор се явява фрактално повторение на процеса за сумиране (смесване, суперпозиция) на всичко, което се съдържа в дадено ограничение на определено пространство-време. Затова, когато се знаят Осемте основни принципа на това проявление, на това сътворяване на истинските елементи на материята, и начинът, по който работят, възможностите на всеки и всичко стават безгранични. Останалото е практика и търпение за достигане до изборната граница, която е пожелана… - Самите осгфреарниипчрениилеичзаатинзаслкуехдивамнеех)уричсеетас,мкаолиятвоатседуовнелулиачапвоатсидноуоспоиреддаеллееннпиррианзцмиепр.иК(аdтаоз избрано

1 7 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! цяло, те отговарят вибрационно на зададената изначална честота на избора. С други думи, резонаторът електрон-позитрон (ЕПР) е неутрален, има вълново изражение и може да е съвместим както към позитив, така и към негатив. Ако позитрон на един ЕПР се съвмести с електрон на друг ЕПР, то при п/4 градуса (в случая – 900), когато техните амплитуди са равни, се получава взаимно изчезване със смущение (импулс на енергия) за околната среда (самоунищо- жение). Дори чисто математически това е доказуемо и се нарича анихилация. Анихилацията на електрон и позитрон може да се наблюдава, само докато те са в чист вид. При честотно обога- тени полета (частици, протони, неутрони, мезони и т.н) това се наблюдава по-трудно. Реално се наблюдава частична анихилация, но като цяло в общия случай се задейства енергиен поток, во- дещ до трансформация с отделяне на енергия. Така може да се приеме, че когато имаме чист вид на енергиите, се стига до са- моунищожение. В общия случай съществуват основ- но честотно обогатени по- лета и тогава се задейства енергиен поток, водещ до трансформация с отделя- не на огромно количество енергия. Това означава, че в общия случай е добре да търсим съвместяване на полярностите, защото по този начин може да се из- ползва този огромен енер- гиен потенциал в посоката, която е избрана.

книга трета Ти - Животът 177 АПР парадокс на реалността В основата на този парадокс стои въпросът Съществува ли обективна реалност, независимо от нас самите? В аргументацията на Айнщайн, Подолски и Розен (АПР) стоят две идеи от съ- ществено значение: (а) елемент на физическа реалност и (б) пълнота на физическата теория. Авторите (АПР) не поставят открито въпроса за философското значение на „елемент на фи- зическа реалност”. Те правят предположението, че ако стойността на дадена физична величи- на съществува обективно, независимо от всякакви измервания или други смущения, то тогава тази величина отговаря на елемент на физическа реалност. Обратното не е вярно, защото може да има и други начини елементи на физическа реалност да съществуват, но това няма да повли- яе на разсъжденията. След това АПР (Айнщайн, Подолски, Розен) дефинират дадена физична теория като „пълна”, ако включва в себе си всички елементи на физическа реалност. Целта на статията на АПР е да се покаже, че използвайки тези дефиниции, квантовата механика не може да бъде наречена „пълна” теория. Принципът на локалността утвърждава, че физическите процеси, протичащи на едно място, не могат да имат незабавен ефект върху елементи на реалността с друга локализация. На пръв поглед това предположение изглежда основателно, доколкото то е следствие от Специалната теория на относителността, съгласно която информацията не може да бъде пренасяна със ско- рост, по-голяма от скоростта на светлината, без нарушаване на причинността. Общоприето е мнението, че всяка теория, която нарушава причинността, ще бъде наред с това вътрешно про- тиворечива и следователно – дълбоко незадоволителна. Оказва се, че обичайните правила за съчетаване на квантово-механическото и класическото описание нарушават принципа на ло- калността, без да нарушават причинно-следствената връзка. В мащаби, сравними с размерите на дължината на Планк (10-35 м), вакуумните флуктуации са толкова огромни, че пространството „кипи“ и се превръща в „квантова пяна“ (quantum foam), известна още като „квантова супа“. В този сценарий пространството изглежда напълно гладко

1 7 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! за мащаби от 10-14 м , а грапавостта започва да се появява в мащаби от 10-32 м . Това по същество е израз на принципа на неопределеността в квантовата механика. Експеримент на австрийски учени (Джулия Рубино и екип, 2016) с цел да се проучи ролята на причинно-следствените връзки в квантовата механика наскоро разкрива, че редът на събития не може да бъде дефиниран в квантовата теория, тоест е валиден принципът на неопреленост. Членът на екипа Матеуш Араужо заявява, че „самото време може да бъде неопределено в тези ситуации. Цялото объркване с квантовата механика е непознаване – нещо, което просто не съ- ответства на нашия макроскопичен класически опит.“ Мати Хобан от университета в Оксфорд коментира експеримента по следния начин: „Изтла- скахме наистина квантовите мистерии и бъркотии до абсолютния предел. И нямаме добра пред- става за това какво представляват всъщност. Този експеримент не е просто чист квантов фокус. Вече знаем, че объркването на причинно-следствените връзки теоретично би могло да помогне при някои видове квантови комуникации и изчисления за намаляване на количеството на необхо- димите ресурси, за да се изпращат съобщения или да се решават някои проблеми. В бъдеще екипът иска да реализира това в експеримент. Дали това ще се окаже полезно остава да се види. Изчисли- телните проблеми са почти езотерични въпроси и не са задачи, пряко свързани с реалния свят.“ По този начин става ясно, че „обективна реалност“ не може да съществува, защото е неопределе- на. В тази книга разглеждането на отклоненията на двойка фотони от центъра на Нищото е в зави- фсиомтооснтио(тефИезкбторнаа(Хπоанз)г, което е свързано в същото време и с разликата във фазите (φ) на двойката Танг). Те се отдалечават един от друг, като остават в рамките на избраното ограничение, избраната област на изследване, тоест – избран диаметър, който е индивидуален. В хиперсферата, определена от този диаметър, се образуват стоящи вълни. Едното от излъчванията (фотон със спин наляво, например) съответства на положителните полувълни на синусоида, а вто- рото излъчване (фотон със спин надясно) - на отрицателните полувълни на синусоида. Първата стояща вълна, задържана в определено поле (т.е. първото сферично лъчение), учените наричат „електрон“, а второто – „позитрон“. Така електронът и позитронът (или π-електрон) по своята

книга трета Ти - Животът 179 същност се явяват полувълни на една и съща синусоида, само че триизмерна (спираловидно дви- жение на вълната). Макар и да са взаимно противоположни, те не се анихилират (самоунищожа- ват) взаимно, защото са две състояния на едно и също поле, които имат обща посока. В зависимост от избора се реализира или ляво, или дясно въртене, тоест, докато няма избор, няма материя и реалност. Казано иначе, нещата и обективната реалност са неопределени. Сле- дователно самата материя (който и да е елемент, където и да е) е неопределена. Резултатът от един избор е диаметърът (отклонението) на хиперсфера, който е определен от самия избор. Така обективната реалност е следствие на желанието и фокуса на избиращия я наблюдател. Да припомним: Екранът (Потенциалът), върху който творим, е изграден от вакуумните флу- ктуации на собствените ни нереализирани мисли, желания и действия. Това, което желаем се проектира върху екрана е нежеланото (вакуумните флуктуации са всички честоти и вибрации, които не са изследвани, тоест не са пожелани до този момент). И единствено фокусът опре- деля характера на проявения резултат… Така 3D образите се явяват нежеланите, непредпочетени от нас вибрации. Това са неизследваните аспе- кти, които са свързани с конкретното желание за изследване в хиперсферата, която вече сме зада- ли. Нежеланите, непредпочетени от нас вибра- ции, са „облечени“ като „отражения по наш об- раз и подобие“ с индивидуалните импулси p+ на собственото ни желание и избор. Тези образи са вибрации, които не сме приели, но сме „облекли“ в желанието, в избора да бъдат приети. Затова, ако желаем да разширим диаметъра на своите възможности и да проявим предпочитаното от

1 8 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! самите нас, е нужно да търсим варианти за това да ги приемем. Когато „се напънем“ да прежи- веем (с желание) тези честоти, вършим повече работа при това взаимодействие и приемане. Са- мият акт на приемане разгръща диапазона ни от честоти и разширява диаметъра на хиперсфе- рата – увеличават се възможностите за ново приемане и изследване. На практика излиза, че „обективна реалност“ няма, освен тази в собствените ни глави. АПР пара- доксът се състои в това, че ние създаваме образи, които са помощници при изпълнението на поже- ланото от нас в паралелната реалност, „нарисувана“ изцяло от нас. В тази реалност наблюдаваме и виждаме всичко друго, освен вече приетото. Виждаме онова, което сме пожелали да приемем. Така се оказва, че „обективната реалност“ е избраното от нас за из- следване нещо, което не сме открили как да приемем и затова не сме приели. Параметрите на нашето виж- дане са определени от лимитираната граница, която сами сме си определили (изборна граница). За да над- скочим този предел на високочестотни енергии (пре- дел на Грайзен–Зацепин–Кузмин), е необходимо да приемем това, което не сме приели – околната среда, която сме нарекли „обективна реалност“. Гравитационни вълни Гравитационните вълни се приемат за „доказа- ни“ от теорията на относителността на Айнщайн. Винаги е съществувал „много лесен“ начин за полу- чаването на абсолютните стойности, както на ско- сцрроиесодтнтснтаавновамъслПвнеиаттл–аигgноaарbsто. авТая–тхсанabотs,тетооарикезамчиаи.снлаЗяатв.напнарреа.всготръаавгвъаилптеоан--

книга трета Ти - Животът 181 триъгълник с катети а и b, хипотенузата с се определя в простото съотношение: c² = a² + b², Ако разгледаме Питагоровата теорема във вида: π² = φ² + e², където π, φ и е са константи, чрез които се описват основните процеси във време-простран- ството, ще открием, че теоремата на Питагор в един по-широк философски смисъл определя π като фактор за ротацията, φ е фактор на хармонията, и e – фактор на развитието. Ако бъдат представени като дроби, във вида: (1/φ + 1/π) или (1/φ - 1/π) двете функции представят два вида енергийни потоци, получени от сбора или разликата на дробите – като две полярности на един и същи импулс (акт на мислене, избор). Завихрени около общ център (Нищото), факторите на ротация, хармония и развитие биха определили диаметъра на хиперсферата за всеки индивидуален импулс (акт на мислене). Кратността на тези дроби спрямо Ойлеровото число е (неперово число), дава закономернос- ти от фундаментален характер, които в случая най-общо можем да представим като енергийни потоци от два вида: 1. Електромагнитен поток от енергия, притежаващ абсолютна скорост ( 1/φ - 1/π), кой- то е светлина: Чcaеbсsт=о(т1н/аφта- 1/π )*1000 = 299724,1025661043 км/cek (светлина); полярност, преграда за са- зависимост (свързана с този поток), която се явява мия поток, е поле, което задържа, не пропуска и отразява определен диапазон от общата чес- тотна съдържателност на самата светлина . Това е поле, което спира светлината до определена граница, в определен диапазон, а останалата част пропуска, Получава се ограничително поле (гравитационно), с индивидуален диаметър (избор, който е акт на мислене), което задържа в себе си светлината (резултат от излизане от покоя). Това е модел материална структура, защото индуцира в себе си енергия за своя сметка (един вид самоиндуциращо се, самозахранващо се

1 8 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! перпетуум мобиле). При това този модел има индивидуално разтеглено пространство-време, определено от три константи (π като фактор за ротацията, φ е фактор на хармонията и e – фак- тор на развитието). Гравитационно – ограничителното поле се определя с втората функция: 2. Гравитационно-времеви енергиен поток с абсолютна скорост ( 1/φ + 1/π), който е гра- витационна вълна: Пgоabдsо=б(н1о/нφа+п1р/егπр)а*д1а0т0а0з=а 936343,8749336857 км/cek (гравитационна вълна); същото пра- светлинна вълна, при гравитационната ще е валидно вило: Наличието на определена, ограничена честотна взаимовръзка, или честотна зависимост, може да се явява преграда за тази вълна. Тоест, в определена честотна зона, гравитационната вълна може да задържи в полето си енергийна структура от светлина (интерферентна картина - холограма), като чрез вълнова конвергенция* (при ефект на Казимир, например) полето „от- блъсква“ за своя сметка честоти, които вече притежава и/или „приема“ такива, които му липс- ват. В този модел говорим за ограничение (зона, диапазон от честоти), което може да „работи и управлява“ дадени честотни взаимодействия в зоната, която е „избрана“ за ограничение – както за светлинни, така и за тяхната „полярност“ – гравитационните вълни. Този модел на „управле- ние“ на индивидуално честотно ограничение наричаме материя. Както вече отбелязахме, моделът на материалната структура индуцира в себе си енергия за своя сметка - самозахранващо се перпетуум мобиле, ограничено в индивидуално гравитационно поле, определящо индивидуално пространство-време. Това като глобален принцип са два „по- лярни“ енергийни потока, които преливат един в друг и имат общ център (Нищото) с безкрайна енергия (бутилка на Клайн). Двата потока и общият им изначален център оформят хиперсфера с три центъра. Всеки от центровете „твори“ координатна система, определена от константите на ротацията, на хармонията и на развитието. Това е самоиндуциращ се, самозахранващ се и саморазвиващ се механизъм, който е безкраен, но нелинеен – в постоянен кръговрат. И тогава * Конвергенция означава приближение към определена стойност (или към определена точка, общ възглед, зона на комфорт, мнение), която се явява фиксирано или равновесно състояние.

книга трета Ти - Животът 183 този пасаж от библията става доста разбираем и ясен: … 50.) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете: Ние идваме от Светлината, където Светлината дойде от Себе Си. Тя почива, появявайки се в техния образ. (холограма, задържана в поле, проявявайки определен образ – бел. авт.) Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете: Ние сме Негови Синове, и Избраното от Живия Отец. (продукт сме на Източника (Цялото), ефира, етера, но от Избора на вече проявеното (Живия Отец) се реализират всички следващи отражения (проявления) – Негови синове сме – на Живия, проявен свят – бел. авт.) Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете: Движение и покой. … 83.) Образите се виждат от човек, и светлината, която е вътре, е скрита в образа на Бащината Светлина. Той ще разкрие Себе Си, и Своят образ, скрит от светлина. Формулата на Ойлер за Бога в този момент се превръща в прост физичен закон: e iπ +1=0 (математическата връзка за и от Всичко, което Е) Както вече видяхме, гравитационните вълни са три пъти по-бързи от светлинните. Излъчени по време на акт на ми- слене, съдържащи цялата информация от даден избор на честотен диапазон, тези р+ вълни се явяват преграда, ре- шетка в движението на общия информационен потенциал. В резултат на тази „преграда“ (дифракционна решетка) се проявява „околна среда“ на даден индивидуален „излъч- вател“ на тези вълни. Излъчените гравитационни вълни преобръщат информационното поле с „хастара наопаки“ и реализират холограмни проявления-свят, съдържащи в себе си „защитата“ р+. Излъчващият за- почва да възприема получените холограмни обекти като отблъскване (р+ полетата взаимно се

1 8 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! отблъскват – като два еднакви магнита), т.е. приема ги за „материя“. „Виждането“ и „засичането“ на тези обекти като налични става чрез излъчване на електромагнитен импулс светлина, съдър- жащ и честотите на р+. Така светлинната вълна (достигнала три пъти по-бавно до обекта, който вече е проявен) се отразява от самите обекти и „дава“ информация на „излъчващия“ за прояве- ното. В един приблизително еднакъв честотен диапазон всички обекти ще имат „усещане“ за приблизително еднаква реалност, в която всъщност всяка действителност ще е индивидуална и уникална, макар и с малки разлики. Скаларни вълни Скаларните вълни са стоящи вълни от импулсен тип, които влияят и са повлияни както от хода на времето, така и на/от енергийните полета (включително и гравитационното поле). Те също така са в пряка зависимост от телесната инерция, мозъка и мислите. Откритието на скаларните вълни (1857) принадлежи на шотландския математик Джеймс Максуел (James Maxwell). Никола Тесла ги преоткрива отново през 1903 г., докато експериментира с много силен прав ток. Скалар- ни вълни, наречени така от Тесла, са електромагнитно-гравитационни вълни, чиито пиков интер- вал е между 4 и 14 Hz. Те не са напречни (херцови) вълни, тъй като поведението им е различно. Скаларните вълни са надлъжни вълни. Напречните вълни може да си представите като вълните, образувани от хвърлен във вода камък. Надльжните (скаларни) вълни се разпространяват в прос- транството надлъжно - така, както океанските вълни се разбиват на една дълга плажна ивица. Скаларните вълни нямат маса и не се придържат към формулата на Айнщайн E=mc2. Могат да се фокусират в лъч. Те са по-фини от гама и рентгеновите лъчи и са широки около 10-10м. Движат се в множество посоки под прав ъгъл и нямат материална бариера, която да може да ги спре. Светлината, звукът и електрическите аномалии (например по време на земетресения) са от скаларен характер. В този аспект скаларните вълни се създават и проявяват навсякъ- де, където има т.нар. кухи структури - затворен кръговрат от полярности. Съществуването е следствие на двойка преливащи една в друга полярности и самото съществуване се явява ге-

книга трета Ти - Животът 185 нератор на скаларни вълни (резонатор). Протонните вълни и полета; полето, получено като резултат от кухи структури (ефект на кухите структури, Виктор Гребенников); скаларните и гравитационните вълни (Никола Тесла, Константин Мейл, резонатор на Болотов); вълните на Колпаков (р+), полетата на оргоновия акумулатор на Вилхелм Райх (оргонова енергия) и т.н. са едно и също, определено още в древността като жизнена енергия - чи, ци, прана, мана и други. Примери и приложения: Скаларните вълни предизвикат промени в хода на времето, защото то е функция на проявените „кадри“ реалност. Колкото по-бързо се проявяват кадрите, толкова по-бавно за нас тече времето. Това (може би) обяснява арабска- та поговорка за пирамидите: Всичко на този свят се *Архитектурата на пирамидите и използваният за бои от времето, но времето се бои от пирамидите.* изграждането им материал са такива, че те са  пулса- Чрез използването на скаларни вълни е възмож- тори на скаларни вълни.  Как точно функционират, ще се опитаме да изясним в следващата част. За да не но да се пренася електричество (експериментите на бъдем голословни и за да събудим наистина заспали- Тесла), да се предава информация, да се преместват те, ви предлагаме Кирлианов образ на енергията на кадри и ситуации в различни паралелни реалности, пирамида. независимо от времето (случаят на Сергей Понома- ренко), да се лети без усилие и страх (гравитоплана на Гребенников), да се осъществява връзка с други същества (ченълинг), да се изследват нови светове (телепортация) и т.н. Да вземем предвид, че всичко (за която и да е ин- дивидуална хиперсфера да се отнася), абсолютно всичко е Тук и Сега - без минало, без бъдеще. Тога- ва ползването на информация от която и да е пара- лелна реалност във „времето“, е отново Тук и Сега.

1 8 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Ченълинг или регресия, пътуване във вре- мето или телепортация, всичко, абсолютно всичко е Тук и Сега. Информацията е една и съща, налична и безкрайна. Начинът, по който се обяснява в илюзорното „линей- но време“ е различен, но смисълът е един и същ. Принципите са едни и същи. Затова идеята е да няма отричане и отхвърляне, а приемане с отдаденост и разбиране, с пре- живяване на избраното. Единявай и давай… Сами сме избрали да преживеем този наш свят. Сами избираме да го променим или запазим. Промяната означава развитие, разгръщане на възможностите и щастие. Задържането, желанието да се защити и за- пази даден кадър, води до смяна на самия кадър, води до смяна и на самата холограма. Парадоксът в този случай е, че задържането отново се явява промяната, която е нужна, за да се изпълни заданието, което самата холограма си е избрала… Така, независимо по какъв начин, заложеното от всяка инди- видуална холограма като задача, ще бъде изпълнено. Неуспехът не съществува в Тук и Сега. Налично е единството, разгръщане- то и стъпалата на успеха…

книга трета Ти - Животът 187 Всичко е мисловност. Приемане. Жизнената енергия - р+ вълни - ключ към възможностите Ци или чи според китайската философия е ес- тествената енергия, която изпълва, пронизва Вселената и присъства непрекъснато във всички живи организми и неживи обекти - основна сила на всяко движение във Вселената, било то физи- ческо или умствено. Всяко движение на матери- алните и нематериалните обекти е следствие на движението на чи. Това обхваща абсолютно всич- ки възможни аспекти на движението: от небесни- те тела (планети, звезди, комети, прах и т.н.) до атомите, молекулите и елементарните частици. Така чи присъства и в макрокосмоса, и в микрокосмоса. Всяко едно взаимодействие е свързано с обмяната на чи, с взаимодействие между отделните индивидуални чи. Чи-енергия притежават всички организми и в този смисъл всяко живо същество има собствена, индивидуална чи, раз- лична за всеки поотделно. Самата чи не може да бъде определена количествено или качествено, а чрез начина, по който тя протича в съответната материя (посока). Хармонията на чи е в осно- вата на здравето, правилното развитие и т.н. Всеки конфликт или проблем, бил той душевен или физически, възниква именно поради дисхармонията на циркулирането на чи в рамките на микрокосмоса и макрокосмоса, които влияят един на друг в еднаква степен. Честотите на вибрация на жизнената енергия се излъчват и разпространяват в простран- ството от всички тела, без значение колко далечно е разстоянието между тях. Дали ста- ва дума за семеен конфликт, отричане, болка или щастие, отрязано дърво или убито живот- но, детски смях или тъга... - тези честоти са навсякъде. Трептенето се усеща едновременно от всички. Това взаимодействие между елементите е изследвано още през 50-те години на XX век от член-кореспондента на Академията на медицинските науки Л. Л. Василиев. Той не

1 8 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! само експериментира, но и събира огромен фактически материал. Най-интересното в из- следванията на Василиев е, че успява да открие, че растенията усещат същите вибрации, ко- гато хората мислят за тях. Това означава, че и растенията усещат тази енергия. В къща, къ- дето обстановката е напрегната и тягостна, цветята не растат или растат слабо. Цветето се развива добре в среда, в която се излъчват честоти на хармония и любов. При честоти на из- олация, гняв и потискане растението линее, а при любов и отдаденост цъфти и се развива. Растенията могат не само да усетят феромоните на паразитните червеи, но и да ги мо- дифицират така, че вредителите да се махнат. Малките кръгли червеи-нематоди, живеещи в почвата, са едни от най-неприятните селскостопански вредители – когато са по корените, тези паразити причиняват различни заболявания на растенията. Ново проучване установява, че рас- тенията манипулират феромоните на самите червеи, за да отблъснат паразитите. Учени от Института „Бойс Томпсън“, ръководени от Франк Шрьодер (Frank Schroeder), изслед- ват група химични вещества, наречени аскарозиди, които червеите произвеждат и отделят, за да общуват помежду си. В статия, публикувана в Nature Communications през 2020 г., изследовате- лите показват, че растенията също „разговарят“ с нематодите, като преобразуват свои ензими в аскарозиди и ги отделят обратно в почвата. „Растението не само може да „усети“ или „помирише“ нематода. Сякаш растението научава чужд език и след това предава послание на този език, разпространявайки информацията, че „това е лошо място“. Растенията се намесват в комуникационната система на нематодите, за да ги прогонят“. - Ф. Шрьодер Растенията усещат феромоните на нематодите и реагират на аскарозида, отделян от тях, като го трансформират и връщат обратно. По този начин растенията си изграждат имунна за- щита срещу вредителите. В същото време самият аскарозид постепенно изчезва, сякаш расте- нието го абсорбира. То получава имунитет в момента, в който е приело. Растенията „живеят“ на същия принцип – приемат неизвестното, приживяват го по свой индивидуален начин и то „изчезва“ от тяхната паралелна реалност. Приемайки феромоните от червеите, растенията са

книга трета Ти - Животът 189 способни да модифицират тези химически веществата, за да разгърнат своето съществуване. Тези наблюдения довеждат екипа до предположението, че „растенията и нематодите взаи- модействат чрез сигнализиране на малки молекули и променят съобщенията си едни на други“, обяснява Шрьодер. При това растенията не само подслушват химическите сигнали на вредите- лите, но и им отговарят на техния език. Установено е дори с помощта на кои биохимични реак- ции растенията модифицират феромоните на нематодите. Много видове имат такива реакции, така че вероятно способността да заблуждават паразитните кръгли червеи е много често сре- щана сред растенията. Съвременните учени са стигнали до заключението, че на емоциите не реагират само хора, а като цяло всичко живо. В тази посока докторът на техническите науки професор Николай Kол- паков споделя за свои „мистериозни“ изследвания: Аз говоря с цветята. (Въпреки че всеки градинар ухажва цветята, гали ги и някак им говори.) Точно така растенията чувстват всичко. Но аз обменям с цветята конкретна информация. В лабораторията съм свързал две цветя към общо устройство с дисплей. Когато мислено се об- ръщам към едно от тях, стрелката се отклонява на устройството, свързано с него. Променям мисълта си към другото цвете - реагира второто устройство. Има и обратна връзка от цветя- та, но какво точно съобщават те, надявам се да науча малко по-късно. Засега проучванията не са приключили и не искам да давам преждевременни подробности.“ Както отбелязахме, лесно е да се проследи, че в къща, където обстановката е напрегната и тягостна, цветята не растат или растат слабо. Цветето е живот, който се ражда и развива в реал- ност, където има хармония и любов. Всяко растение реагира към паралелната си реалност чрез собствените си живот и смърт. При честоти на изолация, гняв и затваряне – растението линее, а при любов и отдаденост - цъфти и се развива с прекрасни аромат и цветове. Проф. Колпаков обяснява този механизъм на взаимодействие със съществуването на поля- ризирани р+ вълни, които той открива при експерименти с лазери в института, в който работи (1978). Същите вълни са открити и в свободното вакуумно пространство през 1996 г.

1 9 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! В контраст с електромагнитните вълни, имащи честоти от порядъка на милиони херца в секунда, при поляризационните вълни р+ количеството трептения в секунда се изразява чрез единица с четиридесет нули (10 40)! И скоростта на разпространение е стотици хиляди квадри- лиона пъти по-бързо от скоростта на светлината. Освен това за тези вълни не съществува разстояние - те не затихват и не се разпадат. Ако светлината от далечните звезди идва за милиони години, информацията с помощта на р+ вълните е мигновена. проф. Koлпаков С тези вълни проф. Koлпаков обяснява и явленията, открити от съветския астроном Нико- лай Козирев. Наблюдавайки звездите през телескоп, Козирев е знаел, че улавя светлина, която идва от небесното тяло, което я е излъчило години преди това. В момента, в който се получава информацията, тази звезда вече следва да има друго местоположение. Въз основа на получени- те данни се прави разчет къде е това място. След това обектът се търси в предвидената зона. При тези изследвания към обектива се използва алуминиев филтър (резистор). С него обекти- вът странно реагира към невидима звезда, която се намира на старото ѝ място - като фантомен призрак от миналото. Козирев се опитва да обясни ефекта с парадокси на времето. В същото време проф. Koлпаков допуска, че резисторът на обектива реагира на р+ вълни, долитащи от „невидимата точка“ на звездата - оттам, където тя е била в момента на излъчване. Излиза, че във вакуума се „пазят“ честотите на обект, който отдавна не е на съответното място. Според Пьотр Гаряев това е „фантомна сянка“, фантомно ДНК. Koлпаков доказва, че всяка форма на съществуване на материята генерира тези р+ вълни и съ- ответно реагира на тях. Така чрез честотни „портали“ съществуващите обекти взаимодействат помежду си. При хората „предавателят“ или „генераторът“ на р+ вълни се намира в дълбоките структури на мозъка, някъде след епифизата. Те стават доловими, когато човек се вслуша в пос- ланията от „фантомната сянка“ (или както казва Юнг, от „тъмната страна на личността“ се „чуват мислите“ на всяко съществуващо). Подобна информация се предава посредством тези р+ вълни. Сънищата, телепатията, информацията при регресия и прогресия, интуицията – всичко

книга трета Ти - Животът 191 това са р+ вълните, които се съдържат в несъзнаваното. Затова при сън, транс, медитация или друго изменено състояние на възприятие (когато логиката, филтрацията е „изключена“), мозъ- кът разполага с информация за решение. Това е знание от всепроникващите р+ вълни (Потен- циал), носещи информация (отпечатък, „фантомен образ“) за проявеното и съществуващото. Всичко, което се излъчва в ефира като р+ вълни, съдържа информация. Нашите желания, из- лъчени по същия начин, реализират в Потенциала на Нищото (вакуума) този резултат. Излъчва- щият, съдържащ информацията за желания резултат, „разпръсква“ защитното си индивидуално поле в Потенциала. Като защитна преграда, р+ вълните са препятствие за движещата се енергия на вакуумните флуктуации. Когато тази енергия достига до излъчената преграда, тя дифракти- ра и се „обръща“ с хастара наопаки. Реализира се проявен холограмен образ, „облечен“ в защи- тата на... излъченото желание! Каквото се излъчи – това се получава. Каквото посееш, това ще пожънеш… Обектите си „взаимодействат“ чрез защитните полета р+. При липса на честотен портал, няма обмен на информация – обектите или се отблъскват, или са невидими. При нали- чие на портал, обектите се самообучават един друг, като „разменят“ информация при своето взаимодействие чрез вълните р+. Така приемници на р+ вълни се явяват обекти и елементи от паралелната реалност, които се „нуждаят“ от тази информация. Индивиди, които желаят да контролират, да бъдат обслужвани, да мързелуват и т.н, се настройват да излъчват р+ вълни с тази информация. Това е така, защото честотният портал е затворен. И дори да не осъзнават това (тренирали са действието много пъти и им е станало навик), те го правят. Така при човек, излъчващ такива р+ вълни, всичко като че ли върви „наопаки“. Например, ако така настроена жена се омъжи, съпругът ѝ умира, разболява се или пие твърде много. И дори да се омъжи ня- колко пъти, нещата се повтарят в подобен план. Причината е, че хората с посока „навътре“ са генераторът, предавателят на р+ вълни с информация „разделяй и владей“, „всичко е ограничено, затворено и лошо“, „всеки и всичко ми пречи“ и т.н. Това се излъчва – това се получава… При желание за промяна, пак с помощта на р+ вълните човек става генератор на резултата от желаната промяна. Потенциалът като „трансмутиращ приемник“ на р+ вълни проявява и съ-

1 9 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ответната паралелна реалност. Когато ученикът е готов, се появява учителят. Със същата сила е валидно, че ако желаеш да си Учител, се появяват и учениците… Ако човек е избрал да бъде щастлив и това е състоянието, което е пожелал, той не създава ни- какви други условия. А когато липсват други условия, тогава всичко, което неговото състояние е излъчило, се проявява в живота (Потенциала). Щом е избрано състоянието „щастлив“, значи то не е приемано и преживявано до този момент. Това състояние е пожелано, защото е непознато. То- гава това състояние е необходимо да се изследва, като се взаимодейства с околната среда, която се явява точно това непознато. Замяната на състоянието щастлив със състоянието жертва, при същия принцип, води до резултат изследване на състоянието жертва при взаимодействието с околната среда. Огледалното отражение, което се твори пред огледалото на Потенциала, е това, което се „вижда“ (всъщност то е пожелано и проявено) като околна среда и паралелна реалност. В паралелната реалност физическите холограми (елементи от същата тази реалност) се по- ляризират като фрактали на изначалната пораждаща вълна р+. Изборът на съответната поляр- ност реализира и резултата. Така пожеланата промяна за едни ще е достигане до желан (търсен) резултат, за който те са благодарни и щастливи; а за други ще е „заплаха“ и „пробив“ в личното пространство и те ще са нещастни. Всичко в паралелната реалност е следствие и фрактален еле- мент от изначалната индивидуална р+, която се залага и проявява като излъчване. Развитието е реализиране на промяна, което от своя страна носи ново разбиране и нови знания. Ако изборът е щастие, реализираш такова. Ако изборът е притежание, защита и контрол, то вместо по-голя- ма свобода, се проявява все по-голямо ограничение. И тогава „Знанието носи тъга“(Еклесиаст) Какъв е процесът на активиране на жизнената енергия (р+, протонно поле)? За да съществуваме в избраната тема, с определената идея, изграждаме и съответните фил- три за адаптация към околната среда. Самите филтри са два основни вида – автоматични (прин- ципите на ЕЛГО) и адаптационни (онова, което сами приемаме в ЛИО). Тези филтри са в постоянно движение, като единият се върти наляво, другият надясно – в ед-

книга трета Ти - Животът 193 новремието на Тук и Сега на Източника. Тези филтри задават и двата „баркода“ на проявление – когато се движат един спрямо друг (смесения вариант), имаме разминаване на двата баркода в противоположни посоки, при което се проявява движеща се холограма: Завъртените наляво и надясно решетки са енергийни потоци, които образуват водовъртеж (вортекс), който „засмуква“ Потенциала от вакуумни флуктуации (нереализирани и неизполз- вани мисли и действия) и „проявява“ триизмерен, движещ се холограмен образ, който е отраже- ние на зададения импулс, „облечен“ в „защитно“ поле р+ на „материята“. Фракталният модел на проявление на Всичко, което Е, е валиден на „всички нива“ – Трансмутация, ЕЛГО, ЛИО (Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива). Принципите на Сътворение са едни и същи за всеки и всичко. Когато тези принципи се

1 9 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! „спазват“ (това е посока на отдаденост към Всичко, което Е – посока навън), светът се превръ- ща в щастливо предизвикателство, защото енергията протича без съпротивление. Когато се „нарушават“ принципите (посока притежание и затвореност, отричане и защита от Всичко, кое- то Е – посока навътре), светът се превръща в комфортна агония, защото енергията протича под налягане и задържане; защото индивидът се затваря, отрича и защитава от възможността да изследва избора, който сам е пожелал и направил. Енергията, затворена в избраното ограничение на акта на мислене, създава поредица от интер- ферентни картини, които определят информацията в самата ДНК нишка. Така се излъчва полето р+, което проявява ДНК-съществото, определено и описано от тази последователна информация. Идеята (ограничителното поле на тялото) изследва дадена Тема (задача, избор, поставен като фо- кус от акта на мислене). Формата се явява следствие на комбинираната енергия р+. Какво означава комбинирана енергия? Това е съвкупността от акта на мислене и нериализираните вакуумни флу- ктуации (Трансмутация), физичните закони, както и принципите и договореностите на всички глобални звена (системи, галактики и т.н), които се приемат като автоматични процеси (ЕЛГО) и индивидуалното творене в паралелната реалност, която всеки индивид сам изгражда (ЛИО). Това е ДНК запис на информация относно работата на формата (тялото) и как тя да се справи с конкретното задание. Тази форма е физическото същество (холограма), проявено чрез илюзията за материя - тяло. Записаното взаимодействие на р+ полето с околната среда (включващо и мисли, придадени значения и емоции) се проявява във физическата реалност като последователни пор- ции информация (хроматинови форми), които изграждат нишката ДНК. Не е коректно да се каже, че тялото има ДНК, а по-скоро, че ти, като ДНК-същество, изразяваш тази физичност като формата ТЯЛО. Като физични същества никой не е човек, не е мъж или жена: И бог създаде човека – мъж и жена ги създаде… Човекът следва да е сливането на тези две енергии. Преплитането и приемане- то на този енергиен вортекс от полярности (мъж и жена) проявява и изгражда съществото човек. Всеки и всичко е порции информация, затворени в защитната обвивка на определен поже- лан избор. Сферите се подреждат според избраната Тема като ДНК нишки, което се преживява

книга трета Ти - Животът 195 от формата като обективна реалност. Глобалната идея на това преживяване е да се изследва непознатото, което е всичко онова, което не сме приели, проверили, изпробвали и преживели. Околната среда е нашето развитие и промяна, които ние е нужно да приемем. Пример: За първи път учени закодираха и след това възпроизведоха цяло видео в клетки на жива бактерия – ешерихия коли (Escherichia coli). Екипът твърди, че резултатът е много повече от повратна точка в киноисторията. Изследователите заявяват, че техниката може да се използ- ва за превръщане на живи клетки в „молекулярен рекордер“, който заснема невиждани досега биологични развития вътре в тялото - нещо като органичен видео касетофон. „Искаме да пре- върнем клетките в историци“, казва Сет Шипман, невролог от Харвард. Той допълва (пред Лос Анджелис Таймс): „Представяме си биологична запаметяваща система, която е много по-малка и разнообразна от съществуващите днес технологии, която ненатрапчиво ще проследява много събития в течение на времето. Има места, до които не можем да стигнем, но клетката може.“ Като невролог интересът на Шипман е в изследването на това как се променят мозъчните клетки с течение на времето. Естествено, такива микроскопични развития, които настъпват почти незабележимо вътре в живата тъкан, са изключително трудни за проследяване. Един от възможните начини това да стане обаче е, ако самите клетки бъдат накарани сами да записват промените. Мозъкът е заключен вътре в черепа, а промените понякога настъпват бързо и едно- временно. За да провери идеята, екипът учени взема няколко кадъра от една анимация - ездач на кон, който галопира. Учените конвертират всеки пиксел от анимацията в ДНК код – означен чрез специфичната конфигурация на ДНК нуклеотиди: аденин, гуанин, тимин и цитозин. След това, чрез технологията за генно модифициране CRISPR, този ДНК код се „вкарва“ в генома на бактерията ешери- хия коли, като се добавя нов кадър анима-

1 9 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ция всеки ден. Седмица след последния кадър, бактерията в лабораторията е оставена да се раз- вива и размножава. Така се изследва как се предава този записан код (филм) на следващите поко- ления – какъв е биологичният процес за обмен на файлове и информация. По-късно, след напасва- не в подходящата последователност на екстракт от ДНК участъци, са взети проби от бактерията. Учените успяват да възпроизведат генетичния код (филм) на 90% от въведената предварително информация. Успехът на теста предполага възможността живи клетки да записват и съхраняват информация в точна последователност, която след това може да се извлече и да се разгледа. Проучването показва, че биологичният твърд диск ДНК може да бъде накаран да събира мно- го повече информация (да се увеличи ЗК/ЗСП) – при това в желана последователност. Следо- вателно клетките са ефективни рекордер-модулатори вътре в тялото. Те не просто записват информацията, а имат и възможността да я променят съобразно околната среда. При така наречените прераждания също се записват честотни вибрации „опитност“ в ДНК по- следователността, които по-късно се разпознават като наследствени черти. Спектърът на често- тите определя сложността на ДНК. Когато даден индивид има по-малко опитност, на физическо ниво той гради и повече защити. Тогава, ако приемем, че всички хроматинови форми са с еднакъв размер (но и всичко е индивидуално и уникално), ДНК на такъв индивид е с повече филтри, с по плътна защита, по-малко информация. Количеството информация, което достига до него, е като при всички – клони към безкрайност, но той приема по-малко, заради повечето защити. Така дос- тигащата до клетките информация (и съответно енергия) също е по-малко. Системата (тялото) като цяло компенсира тази загуба (въз основа на автоматичните процеси в ЕЛГО), но се увели- чават моментите, при които се проявява ефектът на Казимир – силата на привличане на „решет- ките“ (филтрите) се увеличава. В резултат хроматиновите форми, които изграждат, се „свиват“. Това води до още намаляване на енергията и така цикълът се затваря в един безкраен процес. Открития в областта на генетиката позволяват да се смята, че генетичните кодове на органи- зма се намират в светлината около нас. Екип учени (Гаряев) поставя образец ДНК в малък квар- цов контейнер и го облъчва с мек лазер. Открива се, че ДНК работи като гъба, попиваща светли-

книга трета Ти - Животът 197 ната. Молекулата на ДНК поглъща всич- ки фотони светлина и ги съхранява като хроматинови форми във вид на спира- ли. Молекулата създава вихър, който привлича светлината, но в много по-ма- лък мащаб. Чрез „неизвестен процес“ молекулата на ДНК „засмуква“ фотоните от пространството. (Не е прието да се мисли, че светлината може да се съхра- нява.) Всъщност се оказва, че процесът е известен. Полето р+ задържа светли- ната на „материята“ в обсега на своето действие. Смята се, че ако успеем да я за- държим на едно място, с времето тя ще загуби своята енергия. Но на практика не е така. Например при фотосинтеза се смята, че растението може да съхранява светлината по единствен начин – като я превръща в зелен хлорофил. По този начин е наблюдавано как светлината се използва като храна, съхранявана в ДНК като неприкосновен запас. Интересното в тези изследвания е, че когато се премахне молекулата на ДНК от кварцовия контейнер, на мяс- тото, където тя е била, светлината про-

1 9 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! дължава да се върти в спирала, въпреки че физическа ДНК не е налична на това място. Точно като при изследванията на Николай Козирев и „липсващата“ планета. Някаква „невидима сила“, енергийно поле, което е единно с молекулата на ДНК, задържа светлината. Сякаш последната има енергиен „фантомен двойник“. Двойникът има същата форма, каквато е и при физическата молекула. Ако премахнем ДНК обаче, двойникът остава там, където е била молекулата. Този фантом на ДНК продължава да съхранява видимата светлина. Фотоните се задържат на място от поле. В тялото има трилиони ДНК молекули. От това следва, че цялото наше тяло има енер- гиен двойник, изграден от това поле. Според проф. Колпаков това поле са поляризационните вълни р+. Това изцяло се съгласува и с теориите и наблюденията на Дрейч, Гурвич, Бар и Бекер за наличието на информационно поле, диктуващо на нашите клетки какво да правят. Така излиза, че поляризационните вълни р+ изграждат енергийно поле (двойник), което за- държа светлината и я проявява като хроматинови форми във вид на спирали. Така функцията на молекулата на ДНК е да съхранява светлината като енергия и информация във физическото тяло. Когато заливат „фантомното“ поле с течен азот (-196 0С), спиралата светлина изчезва, но отново се връща след около 5–8 минути. Видимият околен свят се „задържа“ в поляризационен вълнов модел на р+ полето (изборът, който сме направили) и остава „видим“, но със затихващи функции още 40 дни. Информацията се „пази“ в разтегленото индивидуално пространство-вре- ме, като затихва експоненциално. Това затихване определено не е някакъв вид памет, а прежи- вяното се трансмутира като информация в информационното поле (затихва до Нищото). Биохимикът Глен Рейн (Лондонски университет) изследва как ДНК реагира на въздействи- ето на съзнанието. В ядрото (избора) на клетката спиралата на ДНК се репликира при нейното „делене“. Всъщност клетката никога не се дели (както и ДНК не се разединява). Количеството енергия, задържано в полето р+, става повече от избраното за изследване и формата се променя. Тя се преобразува в един или два нейни аспекта (отражения), които допълнително увеличават броя вероятности, които се изследват. За да се осъществи този процес, е необходимо енергията, преминаваща като информация в ДНК, също да се увеличи. Тогава ДНК се „репликира“ – създава

книга трета Ти - Животът 199 „подобие по свой образ“, което да увеличи броя на изследваните вероятности, както и възмож- ностите на формата. Когато клетката работи над ремонт или се изцелява, ДНК се съединява, „свива“ и „защитава“. Мащабът на съединение или разединение се разбира по това колко добре тя поглъща светлина- та. Рейн взема жива ДНК от плацента, поставя я във вода и я съхранява. Различни хора се опитват в експеримент да съединят или разединят ДНК чрез мисълта. Контролните образци (за срав- нение), които са „изолирани“ от въздействието, се променят до 1,1%, а обработените ментал- но – до 13%. Мислите усилват няколко пъти процесите на ДНК. Участниците с най-хармонично вълново излъчване притежават най-силна способност да променят структурата на ДНК. Това са хора, които са приемащи, готови да учат и изследват, готови да се отдадат към нещата, които пра- вят - хора, избрали посока навън. Егоцентричните, гневни или стресирани индивиди (с много нехармоничен модел на мозъчни вълни, с посока навътре) създават ненормално изместване на ДНК в ултравиолетовия диапазон, поглъщан от ДНК. Изменението протича в диапазон, близък до дължина на вълната 310 нанометра (ултравиолетов спектър, който предизвиква рак). Не- хармоничният индивид структурира ДНК така, че тя да се слепва по-плътно при съединяване. ДНК става по-непропусклива и с по-здрава защита, ориентираща себе си в приемане на невидим, неприемлив за избраното изследване диапазон. Според Глен Рейн по този начин „протича изме- нение във физическата и химическата структура на една или повече бази на молекулата на ДНК“. При хора с хармонични модели на мозъчните вълни, които не се опитват да преструктурират ДНК, в образеца не се наблюдават изменения. Всичко се случва, когато е налично желание, кон- центрация, фокус. Участниците Лю Чилдър и Валерий Садирин съединяват или разединяват ДНК, намирайки се на 800 метра от нея. Валерий Садирин за 30 минути съединява ДНК (нами- раща се в лабораторията на Рейн в Калифорния), докато самият той се намира в дома си в Москва. Ученият открива, че енергията, създаваща хармонични вълни в мозъка, се излъчва от сърцето: Макар техниките, прилагани от различните лечители, да са различни, всички те изискват фокусиране върху сърдечното излъчване. (Глен Рейн)

2 0 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Мелодия на съществуването След поредица експерименти над ДНК учени-биохимици установяват, че след насилствена смърт гените не се разрушават напълно, а оставят в пространството фантомна следа, която съдържа и някаква информация. Този фантом се засича със затихващи функции около 40 дни, след което спира да се засича. Информацията обаче никога не изчезва безследно… Както вече бе посочено, при изследванията на П. Гаряев става ясно, че лазер открива в „празно- тата” информационната следа на премахната от пространството ДНК (фантомна ДНК). Точно та- кава фантомна следа на звезда е засечената и от Козирев в тъмното пространство. При допълни- телни търсения се установява, че по време на топенето на ядрата на клетъчната ДНК се открива „запис“ на информация в Нищото. Най-вероятно фотоните, разсеяни от молекулите на ДНК, се ло- кализират (задържат) и образуват фантом на ДНК, в който е фиксирана определена информация. Речта и звуците се явяват акустична вълна, записана в ДНК на молекулярно ниво. Акустика- та на ДНК действително прилича на реч. Тя е построена по същите закони. Затова казваме, че това е речта на Твореца. „Звукът”, който излъчва ДНК, зависи от нейния произход. П. Гаряев След определени промеждутъци от време фрагментите от тази акустика се повтарят, макар и в леко видоизменен вид. От записаните честотни графики се разбира, че акустичните коле- бания на ДНК притежават честота до 100 Hz, което е сравнимо с вибрациите на човешкия глас. Тези звукови вълни притежават много малко затихване. Процесът е потвърждаван експеримен- тално в много лаборатории. Информацията в ДНК задава вектора на развитие на клетките, ор- ганите и цялото тяло, като при това постоянно осигурява възможност на тялото да се „връща“ в определени периоди и да „презаписва“ текста на програмата отново. „Гласът” на ДНК-молеку- лите зависи от „самочувствието” на молекулите на РНК. Акустичните колебания на ДНК рязко се променят при нагряване. Ако сигналът на ДНК в нормално състояние прилича на музика, то при температури, близки до 430С (ДНК се разрушава при тази температура), на осцилографа се