Ти - Животът

енциклопедия Когиталност -ivomir Всичко, което Е Ти-Животъ☥всяка пешка е цар Този, който прочете тази книга 9 пъти, ще разбере смисъла на Живота. Този, който осмисли написаното, ще е винаги щастлив. Този, който приложи осмисленото, няма да вкуси смърт. книга трета издание на Академия Когиталност Sofia, Bulgaria 2020

2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Хиперсферата представлява набор от точки в постоянно разстояние от точка, наречена център. Изборът на цен- тър и радиус са семейство свързани вероятности, наречено случайно търсене. Терминът „хиперсфера“ е въведен от Дънкан Сомървил в дискусията му за модели за неевклидовата геометрия. В дуалния свят имаме три центъра с по три честотни координати, които определят 9-честотно ограничение на проявлението. Случайното търсене е възмож- ността за поява или изчезване на вероятни елементи в обема на „виртуална сфера с неопределен, но индивидуален размер“. Всеки акт на мислене „рисува“ чрез тази индивидуална сфера „кадър с фиксирани параметри“ на посочените честотни характеристики. Така всеки миг чрез акта на мислене се определя „холограма с индивидуални характеристи- ки“ на пространство-времето и възможностите за избор на самата холограма - тяло и материя.

книга трета Ти - Животът 3 Всяка прашинка в космоса - от размера на най-малката субатомна частица до размера на слънце или на Магеланов облак от множество галактики – е създадена от Нищото на мисълта. из интервю на същността Е-съм, наричаща себе си Айрл Ти – Животът Странни са тези времена, в които живеем, когато и млади, и стари преподават неистини в училище. И всеки един, който има смелостта да говори истината, се обявява за ненормален или глупак. Платон Въведение. Болестта не е присъда, а покана за промяна Болестта е сериозен знак за промяна. За промяна в начина на мислене. Защото ние обикно- вено бързаме, тичаме, летим, без да започнем да мислим... Как е детето в училище? Какво да сложим на трапезата? Как да спечелим пари? В тези злободневни ежедневия животът изминава за миг. А кой съм аз, защо съм тук? Страхове за пари, вълнения от политика, гняв и стрес запълват мислите в главата. Мисленето за тези „битки“ ни обливат в студена пот. А всъщност това са предизвикателства от нас за са- мите нас – необходимо е да разберем, да осъзнаем и променим нещо. И най-вероятно това нещо хиляди пъти ни е „подсказвано“. Щом когато другите начини за „привличането на внимание“ са изчерпани, в ход е „тежката артилерия“ - болестта. Катарзисът води до осмисляне. Животът ни предизвиква с драстични мерки да се променим. Защото промяната е… развитие. Който е готов за това и не се страхува от промяната - получава изцеление; който продължава да упорства – задълбочава болестта. Осъзнаването на менталните причини за болестта вър- ши чудеса. Осъзнали причините, грешките в мисленето, вече сме на 50% излекувани. Но много предпочитат да им се даде отвън – от медиците и медицината, вместо това да са в хармония със

4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! собствения си организъм, органи и клетки. За някои това може да е пълна глупост. Но е пре- красно да познавате себе си и да вниквате и приемате посланията за промяна. Тогава болестите просто изчезват. Мислите са в основата на проявлението ни и затова могат да лекуват. Фактите го доказват. Тялото се явява холографска проекция на съзнанието и всеки директно въздейства върху тази холограма. Така всеки сам твори реалността си. Парадоксът е, че мисълта, определена от реалността, определя действителността В началото на XX век квантови физици доказват, че една „частица“ преминава едновременно през два процепа. Определящият фактор за поведението на енергията („частиците“) на кванто- во ниво е мисълта на наблюдателя. При едни и същи условия електроните се държат един път като частици, а друг път като вълни (облак от вероятности - безформена енергия). Това, което наблюдателят категорично избира (вярва), че ще се случи, е онова, което квантовото поле съ- творява като резултат. Квантово-енергийният свят чака решение - ментален категоричен избор, за да знае какво да прояви като холограма. Полето само по себе си не може да сътвори нищо. Затова квантовата физика изглежда „трудна“. А принципът е прост: Всеки, буквално всеки, е Майстор на Творението, тъй като сам прави Избор какво да се прояви като форма от полето на всички възможности - Потенциала. Квантовото поле на реалността е неделим аспект на творението и съдържа в себе си две състоя- ния – проявление (холограма, която наричаме материя) и вакуумни флуктуации, които опреде- ляме като енергиен свят (това е енергията, която не е реализирана или проявена като хологра- ма). Полето е навсякъде (етер, ефир и т.н.) и в този план представлява триединна свързаност на самото себе си - единно поле от вероятности (флуктуации), проявления (холограми - материя) и взаимодействието между тях. Самото взаимодействие е основано на принципа движение или по- кой. Движението (акт на мислене) реализира поява на ограничително поле с енергия, задържана в това поле, което да изследва. Това поле се определя като реалност, материя и съществуване. Протонното поле р+ е обърната с хастара наопаки вакуумна флуктуация, тоест това е енергийно

книга трета Ти - Животът 5 поле, което през цялото време взаимодейства със себе си и въздейства на себе си, като обръща с хастара наопаки себе си, чрез изборите си, които се явяват акт на мислене (движение). Избра- ните придадени значения на мисленето са енергиите на убеждения и вярвания. Те обръщат с хастара наопаки енергийното поле на нереализираните действия и мисли, за да ги изследват. Тогава следва, че e съвсем логично да се изследват неизследваните състояния. Когато дадена проявена холограма реши да си остане в „зоната на комфорт“, за да е сигурна, че ще „оцелее“, тя преобразува енергията на ограничителното си поле в защита. Като следствие, вместо да си вза- имодейства с околните полета, се „защитава“ от тях. Така си правим реалност за изследване, но вместо да я изследваме, се пазим от нея. При самото изследване проявените холограми излъчват или приемат енергия. Когато енергията се „отблъсква“, наричаме взаимодействието негативно, тоест придаваме такова значение. Когато енергията се „приема“, наричаме взаимодействието по- зитивно, тоест придаваме такова значение. Инструментите, с които приемаме или отблъскваме, са честотни вибрации (наричаме филтри), които определят следващите ни избори като мисле- не. Тези честотни трептения, предизвикани от придадените от нас значения, наричаме емоции. По този начин съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания, намерения и избори, нари- чаме жизнена енергия (протонни полета р+). Тя постоянно информира квантовата реалност в нас и около нас - всеки миг от съществуването ни. Защо протонните полета (ядрото съдържа протони) са жизнената енергия? Това е изборът – силно фокусирана върху определено нещо мисъл. Така всяко „ядро“ или „протони“ е избор за реализация на нещо, което до този момент не е било реализирано. По този начин съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания, намерения и избори се явяват протоните на реализирана- та от нас „материя“ или реалност. Тъй като през флуктуациите от енергия постоянно преминават актовете ни на мислене, по- добно на проблясване - от кадър на съществуващо ограничение към кадър на несъществуващо (но пожелано за изследване) ограничение – се реализира филм от кадри, наречен Живот. Вре- мето за създаване на тези кадри е определено от времето на Планк – скоростта, с която един

6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! фотон изминава разстояние, наречено дължина на Планк. Разстоянието между двете крайни точки е много малки отрязъци дължини на Планк (1,6х10-35м), всеки от които се явява най-мал- кото разстояние, което може да премине фотонът. Когато фотонът изминава дължина на Планк, той се движи практически само в пространството, а не в абсолютното време. ℏ - константа на Планк, равна на 6,62.10-34 . Тази константа е логична и свързва с енергията и чес- тотата: Е ℏ = -------- = 6,62.10-34 ν Е - енергията, отделена при трептенето на светлината ν – честота на трептене на фотон (брой колебания за единица време - 1044 пъти в секунда) За да не се шашкаме от формули – ето разяснението: Р π = ------- = 3,14159 26535 89793 23846 26433 83279 50288 41971 69399… d π (пи) - математическа константа, която представлява отношението между дължината на една окръжност и нейния диаметър. Разяснение: Щом има диаметър, значи има и обиколка, и тяхното съотношение е винаги едно и също число. Аналогично, щом има трептене (честотата ν е повторение на едно и също движение за определен период от време), то има и енергия, и тяхното съотношение е винаги едно и също число. Извод: няма енергия без честота и няма честота без енергия. Няма диаметър без оби- колка и обиколка без наличие на диаметър. Възниква въпросът: Може ли да има трептене, ако няма отклонение от равновесното състояние? С други думи, може ли да има трептене, ако няма диаметър? Отговаряйки си на този въпрос, стигаме до елементарния извод, че щом има диаметър на отклонение от центъра, има и енергия, която се отделя.

книга трета Ти - Животът 7

8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! лидπназа  - итозваа е същата константа, която е ва- дадено ограничение (кръг). До кой знак ще „спре“ тази константа зависи от индивидуалния Избор на самото ограни- чение. Днес можем да спрем до първи знак, утре до втори и т.н. Числото е безкрайно и ние му слагаме граница. Това автоматично го свързва с числото e  - неперов логаритъм (e =2,718281828459045), който се следва при всеки процес на растеж или намаляване, на разпадане или образуване на геометрична форма. Може да се каже, че за да има форма, е нужно и e. Това е валидно както за големи (e+3,14), така и за малки (e -3,14) обекти и струк- тури. Самото e може да бъде дефинирано по два равносилни начина: като граница на числова редица: или като сума на безкраен числов ред: И в двата случая неперовото число е граница на индивидуален Избор, От една страна се явява

книга трета Ти - Животът 9 изборна граница (таванът, пределът, който всяка индивидуалност си поставя за избраната задача), а от друга – граница от безкраен брой вероятности на избора (всички аспекти, които сме пожелали да изследваме при тази задача). Повече за числото π От Архимед до наши дни се търси дали цифрите на безкрайното число π са наистина случайни. Преди години учени разпространяват един мем (егрегорна памет) за π, според който някъде в тази безкрайна поредица могат да се открият кодовете на всички събития, случки, избори и действия, които индивидуалността твори. Така числото π става особено важно. Тук трябва да изясним какво означава понятието „случайни“ . Терминът „случайно търсене“ се приписва на Л. А. Растригин,  който в статия от 1974 г. прави най-ранното представяне на алгоритъм за откриване на решения, които да подобрят текущите решения в  самото пространство на търсене. Самите решения са избрани в съседство на текущото решение с аналитична  обосновка. Тук се намесва Хаосът (ентропия). Колко случайни могат да бъдат случайни числа, ако Нищо не е случайно? Материята се описва с уравнението на Шрьодингер, известно още като „котката на Шрьодингер“. Самото уравнение показва, че по отношението на пространство-времето една частица се локализира и прояввяа в това пространство, но и се „размива” само след 10-42 сек. Тя (частицата) се трансформира в „облак от вероятности“. С течение на времето се знае все по-малко за местоположението на тази частица, а вероятността да се „появи“ където и да е като място, нараства. Това поведение като характеристика на „материята“, е аналогично на увеличаването на ентропията (хаоса) на голяма система, описана от Втория закон на термодинамиката. Тук изниква магията на числото π. Карл Хаген, съавтор на научната статия „Квантово механично извеждане на формулата на Уолис за π“ (Journal of Mathematical Physics), открива закономерност между числото π и квантово-механичните енергийни нива на водородния атом. Степента на отклонение на първо ниво, където има един единствен електрон на водорода, е

1 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е!

книга трета Ти - Животът 11 15%, за второто - 10%, и така нататък. На нискоенергийна орбита позицията на електрона е размита и замъглена, но в по-възбудено състояние орбитите стават все по-ясно определени и грешката в прогнозите на положението на електрона и радиуса на орбитата намалява. Това означава, че колкото по-голям е диаметърът на орбитата, толкова по-стабилна откъм прогнози и проявяване е системата. Тези отклонения между реални и изчислени стойности на енергийните нива на електрона се дават много точно от формулата на Уолис* за числото π: Излиза, че енергийните нива на електрона на водорода, който е в основата на таблицата на Менделеев, както и първият елемент, гарантиращ изграждането на всички останали, е константа, която е безкрайна, неповторяема и зависи от един-единствен параметър (k), който е изборен. Така, погледната малко по-глобално, диаметърът и нивата на електроните на водородния атом са все по-точни, все по-фиксирани, все по-предсказуеми с увеличаване на броя изследвани k (изборни вероятности). Да помислим за минута: Какво значение има това, бихте попитали. Голяма работа, че π изразява нивата на движение и отклонение на електрона на водорода. Водородът участва в състава на водата, а нашият организъм е 78% вода. Не само това – нашият мозък е 96% вода. Сега вече има ли значение как, колко бързо и с каква вероятност може да проявяваме чрез определен избор (ядро р+), което има за вероятност електрон. Единствено при наличието на синхронност (портал) между избора (р+) и вероятността (е-), която е решение и изпълнение на този избор, имаме резултат. Става важно чрез определяне на изборния параметър (k) да *През 1655 г. английският математик Джон Уолис публикува трактата „Аритметиката на безкрайността“ , в който има една формула за числото π, съставена от безкрайна редица от дроби, които постепенно се приближават до него.

1 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! „разгадаем“ коя последователност от кодови цифри на π ще се прояви. Тук на помощ ни идва откритието от 1996 г. на тримата математици Дейвид Бейли, Питър Борвайн и Саймън Плуф за точната формула на числото π: Формулата дава възможност за лесно изчисление на всяка изолирана шестнадесетична или двоична цифра на π, без да е необходимо да се изчисли всяка от предходните цифри. Постигнато е това, което по-рано се смяташе за невъзможно. Формулата… добавя още доказателства, че цифрите на π са случайни. „Ако може да се получат лесно цифрите по този начин, то тогава това е силно доказателство, че цифрите са независими“, заявява Борвайн. Това означава, че при който и да е изборен параметър k, „извадката“ на цифрите на числото винаги ще бъде уникална, индивидуална и неповторима. Така не могат да съществуват две еднакви неща във Вселената, следователно не може по същата логика едно и също нещо да се повтори два пъти. Също така, който и да е елемент и от която и да е система в триизмерното пространство, ще има свой уникален и индивидуален код, изразен чрез π. От това следва, че числото π „изразява“ и дава възможност за проявление на Всичко, което Е! В самото π се съдържа както всяка индивидуалност, така и всеки останал елемент от Всичко, което Е! Ставаме взаимообвързани в цялостно единение, като π ни дава възможност да бъдем привидно „отделени“ в уникални индивидуалности. Извод: π е безкрайно неповтарящо се десетично число, което означава, че всяка възможна вероятностна комбинация на числа съществува някъде в π. Превърнато в двоичен код от 0 и 1, някъде в тази безкрайна поредица от цифри е името на всеки човек, който някога сте обичали, датата, часа и начина на смъртта ви и отговорите на всички големи въпроси на Вселената. Това означава, че кой знак ще „избере“ тази константа зависи от собствения индивидуален Избор. Този избор е свързан и определя диаметъра на орбитата на електрона на водорода (индивидуалните

книга трета Ти - Животът 13 възможности), но моделите на тези вероятности са предопределени от индивидуалните избори (протонното поле на ядрото р+). Този атом на водорода е част от водата, съдържаща се във всеки индивид. Така всеки е индивидуален, уникален и неповторим, но в постоянна синхронна връзка (едно цяло) с Всичко, което Е! всеки се явява себе си и Всичко останало, което пак той Е! Единственото нещо, което ни отделя един от друг, е изборната граница, която е директно свързана с числото π. π е безкрайно неповтарящо се десетично число, което означава, че всяка възможна веро- ят-ностна комбинация на числа съществува някъде в π. Превърнато в ASCII текст* (двоичен код от 0 и 1), някъде в тази безкрайна поредица от цифри е името на всеки човек, който някога сте обичали, датата, часа и начина на смъртта ви и отговорите на всички големи въпроси на Вселената. Това означава, че до кой знак ще „спре“ тази константа зависи от собствения ви ин- дивидуален Избор. Днес можем да спрем до първи знак, утре до втори и т.н. Изборът определя ха- рактера на резултата. Числото е безкрайно и ние сме тези, които избираме къде да му сложим граница. Тази определена граница е фактор за нашите възможности. Това всъщност е проявлението на материята - постоянен преход от съществуване към не-съ- ществуване и обратно – стотици тридецилиони (1044) пъти в секунда – в рамките на дадено ограничение (диаметър d). В полето на непознатите, неизследвани състояния, мисълта ни трепти в непрекъснати преходи от съществуване към несъществуване. Така тя има възмож- ността да „зададе“ на самото поле (да информира, да осведоми полето) по какъв точно начин то да се пре-прояви, когато отново се обърне с хастара наопаки, за да създаде „форма“ (материя), зависеща от границата на числовата редица e, определяща достигането до зададен диаметър. Тогава Формулата на Източника и Всичко, което Е, ще изглежда по следния начин: e iπ +1=0 e - неперов логаритъм. Всеки процес на растеж или намаляване, на разпадане или образуване на геометрична форма в природата е свързан с това число. По-голямата част от математиката и почти цялата физика използва този логаритъм непрекъснато. С неперовия логаритъм могат да

1 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! се опишат и проследят спиралата на охлюва, водовъртежа на торнадото, подредбата на семките в слънчогледовата пита, формите на зелето броколи, спираловидни галактики, радиоактивния разпад, растежа на фондовата борса, ускорението на автомобила или самолета, увеличаването на популацията на насекоми или животни... Този логаритъм е навсякъде. Швейцарският мате- матик Якоб Бернули (1692) го назовава „чудна спирала“ („spira mirabilis“). При това свойствата на логаритмичната спирала толкова го поразяват, че той пожелава да бъде изсечена на над- гробната му плоча, заедно с надписа „Eadem mutata resurgo“* (Промяната се променя, като на- раства). Валиден както за големи (e+3,14), така и за малки (e -3,14) обекти и структури (как- вото горе – това и долу), промяната се променя, като нараства, е принцип за фракталната структура на Всичко, което Е. i – имагинерната единица е огледалното отражение, антиматерията, нереалното, което ни- къде не можем да измерим или видим, но е докосване и на реалния свят, в който живеем. Тя е „+“ (плюс) и „–“ (мунис) в едновремие – своеобразен лист на Мьобиус, в който преливат добро- то и лошото, холограмата и околната среда, приемането и отричането. Повдигната на квадрат, имагинерната единица дава винаги + : нереалното става реално - става част от съществуващото. Затова тя е връзката между мечти и действителност, между намерение и резултат, между Нищо и Нещо, между мисъл и материя... Това означава, че ако много време мечтаем и си утвърждаваме нещо, то може да стане реалност. Утвържденията, превърнати в убеждения, са реалност. Друг пример за повдигане на имагинерната единица на квадрат са филтрите – когато въздействаме с един филтър върху самия него, винаги имаме положителен резултат и развитие. Като едновре- менно значение на 1, но в същото време на -1, тази имагинерна единица дава и директна връзка с Източника и проявяването на двете полярности. 0 – черната дупка на Цялото, на Източника, цялото информационно поле отвъд пределите на време и пространство, пълният покой, където започва Всичко, което Е; където е единената без- *Латинска фраза, която в буквален превод означава „Дори променен, се проявявам същият“ или „Извисявам се отново, променен, но същият”

книга трета Ти - Животът 15 крайност; недостижимото Нищо, съдържащо всичко. В този план 0 и ∞ са едно и също и поради тази причина внасят малко безумие в математиката. 1 – ограничението, уникално и неповторимо, извършващо случайното търсене на избор за решение при взаимодействия с ограничения, случайно генерирани от самото ограничение. 1 са възможните пълни вероятности на Избор от безкрайността на Нищото (0) Тези и други взаимозависимости обясняват характеристиките на числата – това са спирало- видни вълнови функции на Сътворението, които съдържат в себе си принципите на Проявле- нието, както и основните безкрайни константи на Избора от вероятни възможности (π, e, ℏ и т.н.). Следователно, всяка форма е в постоянен преход – от форма към безформеност и обратно. Затова, когато се премине в безформеност, всеки има пълен достъп и отговорност по отноше- ние на това какво да избере, за да се прояви в следващия миг някъде в полето. Възможностите и способностите да правим това зависят изцяло от филтрите, които сме изградили, и от емоци- ите, които изпитваме. Пример: с гняв се отнасяме към гнева си – резултатът е или потушаване на гнева, защото просто самият гняв става безсмислен (насочен срещу самите нас), или самоунищожение. По- следното не е възможно да се случи, ако сме тръгнали да търсим начини да се променим и опра- вим. Тогава остава версията трансформиране на гнева – например в работа. Но това е нов Избор – да изразходваме енергията гняв, за да свършим нещо. Този нов избор е и промяна… Оттам са и поговорките „Клин, клин избива“ и „С твоите камъни - по твоята глава“. Защо емоциите са важни? В зависимост от придаденото значение (избор, който сами сме направили), енергията, коя- то сме ние, или си взаимодейства с околните полета (реалност, околна среда, материя), или се „защитава“ от тях. Така, когато енергията се „отблъсква“, наричаме взаимодействието негатив- но и гледаме да го избягваме – придаваме такова значение – страх, лошо, грубо и т.н. Когато енергията се „приема“, наричаме взаимодействието позитивно (придаваме такова значение) и в

1 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е!

книга трета Ти - Животът 17 изследването си търсим все такива или подобни взаимодействия. Инструментите, с които при- емаме или отблъскваме, са филтри (елементи на придадено значение), в зависимост от които се определят и следващите ни избори като мислене. По този начин се определя и следващото ни „задание“ към полето – какво да се пре-прояви. Пример за това е случаят на Виторио Мичели. През 1962 той е приет в болница в град Веро- на – Италия, с огромен тумор в лявото бедро. Лекарите приемат случая за безнадежден и без да прилагат лечение, изпращат пациента. За десет месеца костта на лявото бедро се разпада напълно. Той обаче вярва, че може да се излекува, и отива до минерален извор в гр. Лурд – Фран- ция. Това място се смята за свещено от християните, защото там се случват чудеса. Виторио започва да се чувства по-добре, възвръща апетита си и се къпе в извора няколко пъти, преди да си тръгне. След няколкомесечен престой в дома си той започва да изпитва силно чувство на благодарност, на спокойствие и на хармония. Последвалият преглед установява, че туморът се е смалил. За няколко месеца туморът изчезва, костта на бедрото се регенерира и след още два месеца Виторио вече можел да ходи. След няколко години костта е напълно възстановена. В своя официален доклад Ватиканската Медицинска комисия казва: Осъществило се е чудотворно възстановяване на слабинната кост и кухина. Направените през 1964, 1965, 1968 и 1969 г. рентгенови снимки категорично и несъмнено доказват, че е настъ- пило непредвидено и поразително възстановяване на костта, за каквото не откриваме никакви предишни свидетелства в аналите на медицината. Майкъл Толбот, Холографската вселена Съществуването на енергия, с която човек да се изцели, при това тази енергия да „знае“ точно каква форма да приеме при повторното си проявяване/възстановяване, е като Чудо. А щом фор- мата следва мисълта, то самата мисъл е „запозната“ с шаблона, който един път вече е формиран. Новите изследвания на ДНК предоставят доказателства за съществуването на такава енергий- на схема (шаблон на жизнената енергия). Върху този шаблон градим, избираме филтрите, чрез които отблъскваме или приемаме енергия от полето. Затова те пък влияят впоследствие върху

1 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! следващото пре-проявление. Ние сме енергията на трептене (акт на мислене), която задава промяната на формата. Зато- ва, когато се докосваме до онзи свой аспект, представляващ нефилтрирана енергия (наричаме го Източник), можем всичко, абсолютно всичко! Това се постига чрез медитация - състояние на пълно отсъствие на филтри. Тогава се разгръщаме до целия си безкраен потенциал. Ние сме него и то е нас. От една страна – ако няма филтри, няма форма, а от друга – докато има форма, в която да вярваме, да се идентифицираме с нея – нямаме достъп до възможностите и способностите си. Необходимо е да се осъзнае, че реалността непрекъснато трепти - преминава от форма към безформени флуктуации. Това е важно за разбирането на способността ни да променяме форма- та си, да изграждаме органи, да лекуваме. Моделът, който направлява реорганизирането на ма- терията и реалността, е мисловност. Цялото е Ум, Светът е ментален. Телата ни и материята са холограмни образи на завихрения енергиен поток от филтри, мисли, емоции и прида-дени значения – всичко това, пречупено от самите нас. Променим ли някой от тези елементи относ- но самите себе си, променяме модела на паралелната си реалност. Тази промяна на енер-гията става с трептене около 1044 пъти в секунда. Когато приятел на Дийпак Чопра навяхва крака си, той търси услугите на един китайски ле- чител – съвсем обикновен на вид човек, който „изобщо не прави впечатление на мистик, духовен човек или на човек с голяма целителска дарба“. С няколко движения зад гърба, лечителят пре- махва болката. На въпроса как го е направил, той отговаря: „Тялото представлява образ, проектиран от ума, и когато се намираме в състояние на здра- ве, умът поддържа този образ ненакърнен и балансиран. Нараняването и болката, обаче, могат да ни накарат да отместим фокуса на вниманието си. В този случай образът, който се изражда е повреден, нездрав и дефектен. Ментално лечителят възстановява модела, след което пациен- тът поема отговорност за поддържането на състоянието на ума по този начин.“ Дийпак Чопра, Как да познаем Бога

книга трета Ти - Животът 19 Всички, които са в материалния свят, всъщност са светещи енергийни полета, „задържали“ себе си в образи-холограми. Тези трептящи индивидуално-ограничителни полета творят чрез уникалната си честота р+ собствена паралелна реалност и преживяват взаимодействията с отраженията в тази реалност посредством себе си. Нашият ум е нелокален и независим от мозъка, което означава, че мозъкът е само трансмитер, диполна антена, приемаща и излъчваща плюс-минус прехода от съществуване към несъществуване. 50.) Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете: Ние сме Негови Синове, и Избраното от Живия Отец. Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете: Движение и покой. … 83. ) Образите се виждат от човек, и светлината, която е вътре, е скрита в образа на Бащи- ната Светлина. Той ще разкрие Себе Си, и Своят образ, скрит от светлина. Евангелие на Тома Първата стъпка е да допуснем възможността, че навсякъде около нас съществува безкрайна енергия, която все сме ние. Настройката за свързаност на безкрайната творческа енергия със собствената ин- дивидуална безформена енергия се нарича медитация. Така се усещат и преживяват тези енер- гии в тялото, което разгръща собствените възможности и способности. Втората стъпка е да приемем, че всичко трепти и се проявява всеки миг (това е автоматичен процес с често- та 1044 пъти в секунда). И нито една от тези вибрации не повтаря, не съвпада с предишната. Всеки е проекция, образ на онова, което вярвате, че Е. Ако се осъзнае, че всеки от нас просто филтрира една безкрайна енергия, ще се стигне и до разбирането на тази енергия, до осмисля- не на прилагането ѝ. Всеки проявява реалността и я твори съвместно, с което и да е друго отра-

2 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! жение-образ. Всеки елемент от реалността се явява аспект на този, който я проектира. Самият проектиращ се явява аспект на всички останали. По този начин, която и да е болест, заболяване или старите травми, които уж сте получили, в действителност са честотен филтър в Ума. Те са функция на придадено значение. Докато при трептенето се преминава от форма към вероятни възможности (енергия, която е неосъществе- на), от кадър на съществуване (минало) към кадър на несъществуване (бъдеще), правим избори как полето да се пре-прояви. Ако резултатът е болест – значи това сме си заложили и задали като задание. Щом си повтаряме, че имаме проблем с някой орган, то имаме заложено задание за проблем с този орган. Това, което мислим, е онова, което се случва. Имаме способността да регу- лираме дори темпото, с което стареем. След малко практика и тренировки, изборът да се изце- лим е директно свързан с абсолютната убеденост, знаене за факта, че вече сме изцелени. Това се постига чрез разгръщане на приемането ни посредством всепроникваща медитация. Промяната и преструктурирането на реалността се диктува единствено от нашите филтри, навици, убежде- ния. От нас зависи какво избираме да проявим от полето. Човекът е една незавършена картина, в която може да не харесвате нещо – например как е нарисувана гората или реката. Може и да харесвате нещо. Но винаги е нужно да я възприемате като едно цяло. Вярата е способността да приемете нещо, което все още не виждате. И като награда за вярата - виждате това, в което сте вярвали. Чудото не е противоречие със законите на природата, а е противоречие с нашата представа за законите на природата. Св. Августин

книга трета Ти - Животът 21 Увод-продължение Промяната – вечният двигател на… Промяната Уводът е продължение от финала на книгата Ти- Проявлението През 2013 г. учени, работещи с атома на водорода (един електрон и протон, първият елемент от таблицата на Менделеев), засичат пулсация – периодично свиване и връщане на елемента до обичайния му размер. Първоначално това е отчетено като грешка, но впоследствие учените били принудени да приемат нова стойност за протона. Частицата на протона се е смалила с 4%. Това води до други корекции – промяна на скоростта, посоката на въртене, диаметъра и така нататък. На пръв поглед нищо – протонът се е променил – голяма работа! Но… след себе си той „повлича“ цялата органична материя, защото тя се основава на водорода. Променя се и плътността на „ма- терията“, нейната честота и другите й характеристики. След протона на водорода (като база), се променят и всички останали частици, цялата позната таблица и това, което се смята за неизмен- на ядрена физика, придобива съвсем друг, непознат вид. Като да сме попаднали на друга планета. Законите и правилата, валидни до 2013 г., изведнъж престават да работят, защото плътността на материята е различна. Тази промяна заставя учените от цял свят да се сплотят – десет института по ядрена физика препроверяват откритието, но винаги стигат до новата величина на атома на водорода. По законите на триизмерния свят тази промяна не е възможна. Променливостта на време-пространството се потвърждава и от изследванията на много астрофизици. Енергийните нива се променят, което намалява и размерите. Започва да се говори дори, че Вселената се свива. Материята се изменя и всички правила започват да работят по друг начин… Известните до мо- мента закони се забулват в едно невъзвръщаемо минало. Времето от януари до март 2013 г. е богато на радикални научни открития в астрономията и астрофизиката. На орбита около Земята немският телескоп Шпицер (по-точен от Хъбъл на няколко порядъка) засича ултрачервени Галактики, които са шейсет пъти по-ярки от обикно-

2 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! вените (досега бяха известни инфрачервени, а сега изведнъж се появяват ултрачервени). През декември 2012 г. тези Галактики не са се наблюдавани, а през януари 2013 г. се появяват за един ден. Но нещата не се случват по този начин! Или ги има, или ги няма… Според официалните вер- сии не е възможно нещо да накара света за един ден да се промени! Изведнъж познатата електромагнитна скала, представена в учебниците по физика и в спра- вочниците, се увеличава с няколко октави (с по три в двете посоки около видимия диапазон) в инфрачервената и в ултравиолетовата зона. Пред света се открива материя („несъществуваща“ до 2013 г.), която физичните прибори засичат. Сякаш диапазонът на възприемане се е разширил… Не на последно място – за учените бе известно, че Слънчевата система се движи към Черна дупка. В Новосибирск доказваха, че сме се насочили към област със съвършено непознати до този момент енергии. Последствията от взаимодействието с тези енергии са неизвестни. По-ин- тересното обаче е, че изведнъж, на прага на „сблъсъка“ с Черната дупка, тя… изчезна! Изплаше- ни от това странно и необяснимо явление, учените засекретяват откритието. Съобщенията за това в Интернет изчезват два месеца, след като са публикувани (от сайта membrana, на който учените публикуват открития). Какво се случва? Черната дупка е портал, през който всичко вече е преминало. Счита се, че този портал се е затворил зад нас. Но не е! На мястото на Черната дупка се появява друг обект – Магнитар (ново откритие от 2014 г.). Той представлява пулсираща звезда, но не е познатият до този момент Пулсар. Магнитарът е като слънце, което разпръсква „течно магнитно поле“ – субстанция ни- гра (substantia nigra), която прилича на плазма, но не е такава. При това тази субстанция е разумна, мислеща и се състои от „материални гранули“ – обърнати с „хастара наопаки“ порции информация. Наблюдавани са както малки (колкото елементарни частици), така и големи (с размерите на Земята) гранули. Магнитарът е засечен като честота през март 2014 г. в радио диапазона и започват да го „чуват“, а през май същата година той вече е и видим. По косми- чески мерки това време е изключително кратко за проява на подобен обект. Така се стига до извода, че не той е бил невидим, а по-скоро ние не сме го възприемали (с диапазона, който сме

книга трета Ти - Животът 23 притежавали тогава). Навлизането в Черната дупка и появата на Магнитара води до извода, че преминаваме през това пространство като през портал към „друг свят” – енергийния. Честотите се променят, което води и до промяна на формите и на органичната материя. Всички тела за- почват трансформация. В един момент Магнитарът започва да свети в син цвят (до май 2014 г. излъчва и разпръсква субстанция, но не свети). Съзнателните мисли и соматичните (телесни) нерви се управляват от мозъка и свободната ни воля (изборите, които правим). В същността си този процес е реакция, резултат от супер- позицията (взаимодействие, натрупване и наслагване) на енергийни вълни. На първо място това е поява на енергия (от покой в движение – акт на мислене, процес трансмутация), следва трансформиране на енергията в защита (кръговрат на бутилката на Клайн, където енергията се обръща с „хастара наопаки“, процес ЕЛГО) и накрая - взаимодействие между защитата и ог- ледалните ѝ отражения, проявени като образ и подобие на самото ограничение (проявяване на индивидуална околна среда и реалност, процес ЛИО). При последното взаимодействие се акти- вира нова енергия, която води до трансформация на покоя в движение, поява на нова енергия и т.н. Процесът е цикличен, неповторяем, но фрактален и безкраен. Така съзнателните мисли изглеждат като „родени“ от Нищото. Всъщност това е буквално… Да се върнем на взаимодействието между защитното поле на енергията и безкрайните ѝ отражения, проявени от самата защита. Смесването на енергийните импулси на това взаимо- действие става в определена част на хипоталамуса. Това е жлеза в мозъка, която отговаря и за емоционалното състояние (част от това взаимодействие). Според American Heritage Dictionary хипоталамусът (hypothalamus) е част от мозъка, която е разположена под таламуса, образува- ща главната част от предния слой на диенцефалона (задната част на предния мозък). Функци- ята ѝ е да регулира телесната температура, някои метаболични процеси и други автономни функции на организма. Таламусът (thalamus) е голямо яйцевидно образувание от сиво веще- ство, разположено в задната част на предния мозък, което препредава сетивни импулси към кората на главния мозък. А в мозъчната кора се съхраняват всички убеждения (филтри), които

2 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! изграждаме при адаптация и преживявания на планетата Земя (точно това е взаимодействи- ето между защитното информационно поле (ограничение, Аз, личност, его) и огледалните му отражения, проявени като образ и подобие на самото защитно поле). Тази част на хипоталамуса се нарича свръххиазматично ядро, което задейства и управлява цикъла на заспиване и събуж- дане. Синхронизирането на тази жлеза с околната природа се задейства от епифизната жлеза, която си взаимодейства с няколко други жлези при управлението на големия брой различни синхронизиращи функции на нашия организъм. Например мостът от нервни влакна (Pons) и продълговатият мозък си взаимодействат с хипоталамуса и епифизната жлеза, за да регулират дихателния ритъм (един от автоматичните процеси в ЕЛГО). Частта от средния мозък, наречена черно вещество (Substantia nigra), която произвежда хормона на Любовта (в медицината известен като допамин, а иначе – част от честотния енер- гиен диапазон на Източника), си взаимодейства с хипоталамуса и главния мозък при регулира- нето на способността да виждаме „без да гледаме” - пласт от нервни клетки в средния мозък, произвеждащ допамин. Това взаимодействие определя интуитивните способности. През лятото на 2014 г. черното вещество в мозъка започва да свети у всички хора в синхрон с Магнитара. Синьото сияние на този източник на разумна субстанция предизвиква „светене“ в син цвят и около главата на всеки индивид. Сиянието е слабо, но може да бъде засечено. Ако присви- ем очи, е възможно да видим син цвят, който свети като ореол над главата – точно както рисуват ореола на светците, но в синия диапазон. „Смесителят“ хипоталамус променя работата на мозъка съобразно околната среда, но в съответствие с честотите на Магнитара и самия индивид (негови- те убеждения, придадени значения, емоции и избори). Променените честоти променят и работа- та на мозъка и формата (тялото). Промененият протон ( намален с 4%) и неговото поле (защита и гравитация) усилват фокуса и концентрацията на изборите, както и физическото тяло, което * Слепотата е недостатък. Тялото може да компенсира тази липса с друго сетиво. Ехолокацията е процес на осъзнаване на пейзажа около теб чрез звуците, които се чуват или отразяват от околната среда. По начина, по който се отразяват и движат в пространството, е възможно да се определи размерът, формата, че дори и плътността на обекта. Даниел Киш развива тези способности и е толкова добър, че става професионален планински велосипедист, въпреки слепотата си.

книга трета Ти - Животът 25 трепти в съзвучие и хармония с новата решетка на реалността - Магнитара. Мозъкът и Магнита- рът се оказват свързани в единната система на святото трио (Трансмутация-ЕЛГО-ЛИО) и имат общ пулсиращо-синхроничен ритъм. Музикално-честотната геометрия на пространство-време- то, тялото и Магнитарът са свързани! Към това се добавя и базовият ритъм от оркестровата сим- фония на Вселената. Цялата оркестрова организация – на черното вещество в мозъка, сиянието и пулсацията на Магнитара, както и ритъмът на Вселената, работят в синхроничния диапазон на три нови разширени октави – от инфрачервения до ултравиолетовия спектър. Така енергийният спектър на новия водород е изцяло различен от този на стария. В новата гама присъстват и ултрачервеният цвят, както и по-дълбоките нива от инфрачервените зони. Този диапазон става водещ. Вече възприемаме съвършено нови енергийни спектри. И всичко това се синхронизира и съотнася към начина на мислене, начина на приемане и действие, про- меня се индивидът и цялата проявена от него реалност. Настъпва време за категоричен и ясен избор, защото се преживява енергийният свят, а там всичко е мисловност в движение – „каквото пожелаеш, това се случва…”. Когиталността е отговорността всеки да осъзнае самия себе си през призмата на взаимодействието си с околната среда. Възможностите се увеличават. Проявяват се различни феномени. Магнитното поле около Земята досега беше „твърдо“ (защитно), като ограничаваше информационната структура извън нас и планетата (резонанс на Шуман – 7,8 Hz). Сега това поле е много по-меко и нежно, като в същото време - много по-еластично и здраво (честотите се повишиха до и над 72 Hz). Стана важно да умеем да мислим. Да мислим, за да от- дадем осъзнато творенето на и към Всичко, което Е. Изборите Тук и Сега определят диапазона на възможностите на всеки. Разтегляме индивидуалните параметри на пространство-времето и паралелните си реалности, за да познаем незнанието в един по-широк аспект на вероятни възможности. Досега бяхме забравили кои сме и за какво сме проявени. Сега глобално е напра- вен изборът да можем, да знаем, като отговаряме на въпроса не просто как, а и защо… Стремежът към (акт на мислене, намерение) каквото и да е… се проявява едновре- менно със своята противоположност и единствено фокусът (изборът) определя харак-

2 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! тера на резултата. Фокусът е избор върху едната му полярност, а ограничението от безкрай- ния Потенциал създава в самия Него (в Потенциала) отражения по свой образ и подобие, като самите ограничения се явяват отражение на отраженията, които твори фокусът. Ако няма фокус, всичко остава възможно. Това значи, че всичко остава възможна ве- роятност - нищо не се случва и проявява… Неврофизиология В окото има място, наречено „сляпо петно” - зри- телният нерв е „залепен“ за окото с тъкан от белтък, като с тапа. Това „петно” закрива три четвърти от сферичното зрение. Мозъкът балансира това несъо- тветствие, като създава илюзия, че виждаме всичко. Това „петно” се явява ограничение, за да се „вижда“ енергията като твърдост (материя) в триизмерното пространство. Преживяването на материалността, на плътното, здраво „ограничение“ в зоната на ком- форт (и егоцентризмът) приключва. Начинът на кон- трол на имунитета и здравето е променен. Тимусът, като трансмутатор на протонни полета за тялото, също е променен. Сам по себе си, той предста- влява ендокринна жлеза, съставена от два дяла, разположени симетрично, от двете страни на трахеята, зад гръдната кост и пред сърцето. Тази жлеза запазва енергийния баланс в организма. В нея Т-лимфоцитите се специализират да разпознават нормално функциониращите клетки на организма и да унищожават непотребните и патологично изменените такива (ракови клетки, клетки, увредени от отровни вещества, вируси, радиация и др.). Т-лимфоцитите са видоизменени предварително обособени лимфоцити (т. нар. тимоцити). Промяната на тези лимфоцити се из- вършва в тимуса (оттам и понятието Т-лимфоцити). Самата промяна е следствие от натрупаните

книга трета Ти - Животът 27 или приети от някого (някъде) филтрации. Тимусът се развива и започва активно да функциони- ра още преди раждането. Тогава се приемат филтрациите основно от майката. Достига максимал- ни размери през пубертета, а след това започва да инволюира, да се променя (в съответствие с промяната на филтрациите). След 40-годишна възраст 90% от функционалната му тъкан се заме- ня с мастна – превръщаме се в „мързеливи непроменяеми идиоти“, освен ако не направим крачки за промяна. В този план, ако самите ние сме приели нещо за вредно, то Т-лимфоцитите го „разпоз- нават“ като непотребно, патологично изменение и стремежът е да бъде унищожено. Имунната защита също се променя. Ако преди функциите „контрол и защита“ са били за про- текция на личността, на холограмата, на индивидуалното, то сега въздействието на Магнитара чрез субстанция нигра насочва мисленето към отдаденост, към посока навън, към изследване на паралелната реалност и Всичко, което Е. Вследствие на това се променя и амигдалата (amygdala) - част от мозъка (Corpus amygdaloideum), изпълняваща функцията на контролен център за ос- новните импулси на страха. Протеинът статмин, присъстващ в тази и съседните области от мозъка, дестабилизира връзките между невроните. Създа- ват се нови връзки, които позволяват да се обра- ботват осъзнато реакциите на страха. Без статмин не се получава нервна реакция. В същото време протеинът не влияе върху другите действия. По този начин амигдалата се превключва на ос- ъзнато възприятие. До прехода през портала „чер- на дупка“, тя беше „дом на страха” и се управля- ваше от лимбичната нервна система. Лимбична- та система  (от латински:  limbus  - граница, край) е функционална система, изградена от няколко структури на главния мозък. Участва в регулаци-

2 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ята на функциите на вътрешните органи, обонянието, поведението, емоциите, паметта, съня и други. Като събира информация от външната околна среда и вътрешната среда на организма, лимбичната система активира реакциите на вегетативната и соматичната нервна система, обез- печавайки адекватното приспособяване на организма към промените в околната среда. Това е практическото привеждане на филтрацията в активно действие за адаптация. Формирането на мотивации, емоции и поведенчески реакции, регулирането на функцията на вътрешните органи (чрез хипоталамуса), са следствие от работата на лимбичната система в процеса на обучение на холограмата за адаптация в съответната паралелна реалност. При промените от прехода за функциите на амигдалата се обръща посоката. Страхът отстъп- ва мястото си на осъзнатото любопитство - осъзнато изследване и възприемане на текущия мо- мент. Предишният процес да стоиш и да се страхуваш, се превръща в мисловен процес „търсене“: „Какво да правя? Мога да действам по този и този начин“. Новата настройка и посока търси и открива възможни вероятности за решение и избор. Посоката е към разгръщане на Потенциала вън от вече постигнатото, проявено и преживяно защитно поле на ограничението. Достатъчно е да спрем да се държим за старите си разбирания, филтри и убеждения. Да приемем новото и неизвестното, да го изследваме и преживеем. Тогава даваме път на промяната – приемаме реал- ността като люботворена от самите нас, като част от нас, като отражение на самите нас. Страх - емоционална реакция, която е следствие от вяра в реалност, която е силно нежелана или крайно непозната. Тази реакция обикновено е следствие на нежеланието да се провери, прегледа и изследва определено взаимодействие – между индивида и околната среда. Неиз- вестното се приема за плашещо, а не за интересно. Затова всяка неизвестност кара индивида да сложи придадено значение „отказ“ за изследване - отказ от постигането на желания резултат или реалност. Индивидът прави избор да не изследва сътворения резултат или реалност, вяр- вайки в убеждението, че те са невъзможни. Това е все едно да се откаже да съществува, защото точно за това е тук – да изследва взаимодействието си с околната среда, докато я преживява. Докато няма отказ от намерение за изследване, няма провал и неуспех или страх. Казано иначе,

книга трета Ти - Животът 29 мързелът, нежеланието да се изследва дадено взаимодействие, води до убеждения, предопреде- лящи емоционална реакция от вяра в реалност, която е силно нежелана… Състоянието „страх“ е полезно, когато индивидът признава, че го притежава и може да раз- съждава върху това състояние. Тогава той става търсач на причината – филтъра или придаде- ното значение, водещи до това състояние. Така, щом открие причината, която го предизвиква, докато изследва тази причина, той променя състоянието и „страхът“ се разсейва – превръща се в нещо познато и изследвано. Действията по изследване на дадено състояние и взаимодействие водят до опознаване на съответното проявление или реалност. Тогава самото търсене на непо- знатото се превръща във вдъхновение и възможност за изследване. А фактът, че това изследва- не е необятно и неизчерпаемо, предизвиква вълнение и трепет, тоест щастие. След като веднъж разбереш, че е в реда на нещата да се страхуваш, е нужно да изследваш не- говата същност и структура, да го опознаеш, да знаеш какво представлява страхът. Така стигаш да извода, че той е вестител, който чука на твоята врата и ти казва: - Хей, имам желание да привлека вниманието ти и да те накарам да разбереш, че имаш убеждения, които са обратни на посоката на енергията на истинската ти същност! Да помислим за минута: Всъщност, това е същността на страха – енергия, обърната срещу истинската ти посока на съществуване, филтрирана през различни убеждения и придадени значения. Когато филтрираш енергията си през убеждения, които да са в синхрон с околната среда, си отдаден навън от себе си, изпитваш радост, търсейки филтри за адаптиране. В същото време, когато филтрираш същата енергия през убеждения, които не са в синхрон с паралелната ти реалност, ти я усещаш като страх. Страхът е индикатор за направени усилия и избори, които ще доведат до резултати, обратни на желаните. Затова можем да приемем страха като съвет от Източника, който сме – какво да променим в начина си на действие. Например, да го направим обратно на начина, по който сме го решили. Друг вариант е да благодарим за съвета, т.е. да сме благодарни, че ни напътстват какво точно да изследваме – страха, непознатото, което ще ни е нужно за по-нататъшно решаване на задачата: „Благодаря ти, че насочваш вниманието ми върху

3 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! това, което е нужно да изследвам.“ Тогава Страхът спира да витае около теб, след като си е свършил работата – насочил е вни- манието ти към нещо, което е необходимо да изследваш, за да имаш желан резултат. Опознава- нето на страха го обезсилва. Опознатият враг вече не е враг. Ти познаваш всичките му слабости, недъзи и най-вече – начин на мислене. Това означава, че е възможно да го използваш. Щом не е срещу теб, значи е с теб… Ако досега ти е бил враг, изведнъж става приятел, който те подсеща на кои неща да обърнеш внимание… *** Звъни се на вратата: - Да, кой е? ... - Известие от страха, което е необходимо да подпишете. Отваряте вратата. - Здравейте, от куриерска фирма „Страх“ ви носим послание за убеждението, което ще ви докара обратни резултати от желаните. Бихте ли прочели, моля, посланието, и да се подпишете, че ви е предадено. - О, да, разбира се. Прочетох го. Къде да подпиша... ? - Ето тук… Благодаря ви! - И аз благодаря! Заповядайте всеки път, когато имате подобна информация... ще съм на линия. - Нашата компания е на вашите услуги денонощно. Хубав ден! По този начин страхът става приятел и го използваш според предназначението му - да при- влече вниманието ти. Ако ти нехаеш и не чуваш посланията, а доставките пристигат, в един момент сметката и съобщенията ще набъбнат. Тогава страхът ще привлече вниманието ти по един доста по-сериозен начин - като торнадо, което отнася къщата ти, а понякога и теб самия. Нужно е просто да избереш – да се правиш на глух за посланията и да не ги приемаш, или да ги приемаш с усмивка и им отделяш нужното време за изследване.

книга трета Ти - Животът 31 *** Всеки символ, звук, емоция или действие се осъзнава като задействана вибрация на вдъхно- вението, наречено Творене. Неслучайно и първите строфи от Богхорската библия ни призова- ват да осъзнаем и осмислим това. Богхорски език – езикът на произхождащите от вечността индивиди, които се явяват богове-хора. Ето как е изписан този първи стих в Богхорската библия: ен тархи ие Пicaxi пе оvоs Пicaxi иаqхн фⰀ оvоs ие оvNovⰀ пе Пicaxi Приблизително точният (за да е разбираем) превод на символите от първата строфа на Бог- харската библия гласи: Отдадеността на мисловността (от покой в движение чрез акта на мислене) създава двупо- люсна (коронката на ), ограничена, задържана енергия, произхождаща от вечност, съизме- рима с времето, която не Пише (не рисува, не създава, не твори) Цялото проявено (начертано, на-Писано). Чрез фокус върху едната от своите полярности, ограничението предизвиква прояв- ление (х – кръстосване, взаимодействие, интерференция) на енергията в равновесния Потен- циал, за да се проявява и развива като нееднакво огледално отражение на себе си, което то Е (става дума за ограничението), като част от Писаното. Накратко и по-ясно: Активираната мисловност създава двуполюсно (дуално) ограничение, което не твори Всичко (твори само чрез едната полярност), а чрез фокус върху едната си по- лярност ограничението създава в Потенциала отражения по свой образ и подобие, като самото ограничение се явява отражение на отраженията, които твори.

3 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Творим отражения по свой образ и подобие, като самите ние се явяваме отражение на от- раженията, които творим. И правим това с цялата отговорност на новото мислене с посока на отдаденост навън – към непознатото, към действи-тел-ност (действие за цялото (all, el) с пълна отговорност). Как става това? Просто сменяме посоката. Досега сме търсили защита на себе си, на индивидуалното си Аз и форма и сме се стремили към притежание в името на и за формата. Обслужвали сме себе си. Сега е време да се отдаваме на съдържание (а не на форма), на търсене, на питане с любов (любо-питам). Досега сме искали контрол и защита, сега е нужно да проме- няме с любов и отдаденост. Правим първо за другите, после за себе си. Защото осъзнаваме, че другите са отраженията, които не сме си позволили да приемем. Тази осъзнатост, че ние сме другите и че те са нас, е пътят на смисъла и красотата на Живота. Път на щастие и В-Дъх-Нов- Е-Ние. Досега сме осъществявали принципа разделяй и владей, сега се разгръщаме в единявай и давай. Досега сме отговаряли за постъпките си, като в центъра винаги е бил индивидуалистът. Сега отговаряме за Всичко, което Е - дори в мислите си… Фокусът на действие е с посока към люботворената от всеки от нас реалност на Всичко, което Е! БОЛЪГХАР състояние, в което няма да се вкуси смърт Коптската азбука се използвала най-вече в Египет. Днес все още се използва от членовете на Коптската православна църква, за да записват техните религиозни текстове. Всички гностични ръкописи, открити в Наг Хамади (град в Горен Египет, в който са открити колекция от раннох- ристиянски гностически текстове на коптски език) са написани с тази азбука. Тя не се появява изведнъж. Има дълъг исторически период, в който се транскрибират шумерските символи, и много опити да се запише правилното произношение на демотиката. През този период на раз- витие се появяват цели серии магически текстове, написани на език, който наричат старокопт- ски – египетско-шумерски текстове, написани като глаголица. Буквите произлизат от демоти- ката и много от тях се използват в коптското писмо. С разпространяването на християнството,

книга трета Ти - Животът 33 познанието за йероглифната писменост се загубва. Това спомага за развитие на писменост, по-близка до христи- янската църква. Която и да е писменост, символи, знаци или азбука, в своята основа има за цел да отрази инфор- мацията, знанието за взаимодействията в Живота. Да се отрази чудото, че съществуваме, че преживяваме определени състояния. Независимо за какви отноше- ния става дума, винаги потискаме нещо в себе си или го изразяваме по начин, който поражда отхвърляне и кон- фликти. Често единствената пречка за това, да се чувст- ваме добре, е неспособността ни да намерим подходящи изразни средства, за да покажем вътрешните си истин- ски реакции, чувства и нужди. Така в дуалността на взаимодействието отричаме нещо, което е неизвестно, а друго също толкова необяснимо и непознато, приемаме за Чудо. Изводът от това е, че чудото или отричането са само значение, което някой придава на едно и също непонятно… Чудото е само промяна на придаденото значение… А промяната, която търсим, е вътре в нас – дали ще пожелаем да изследваме непознатото или ще го определим за… страшно. Събитията винаги са следствие - те са част от житейския опит. Можем да променим само начина, по който ги приемаме. Тази промяна в убежденията ни за света приемаме за чудо. Ако вместо болка и страх, негодувание и недоволство, изпитваме и признателност към себе си, че можем да понесем тези „несправедливи шамари“, това ни кара да усещаме себе си силни и истински. Това е Чудо! Чудото се случва, защото решаваме да погледнем на нещата различно – с друго придадено зна- чение. Промяната става, когато променим начина, по който гледаме на света и го видим през очите на самата информация. Това е възможно, когато желаем да приемем свободата и отговор-

3 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ността да правим Избор. Тогава можем да избираме различна реакция при едно и също събитие. Всъщност точно тази Отговорност и Свобода на Избор, които Приемаме сами, дават възможност за Промяна – със- тоянието, което осъществява Чудото, наречено Живот. Жив-От. Това е цикъл - кръг, ограничение, затворено в определена рамка времепространство, в чийто център е буквата Ж. Символът Ⰶ, който няма аналог нито в латинската, нито в гръцката азбука, е датиран много преди произхода на писмеността и означава, че триединната енергия на Източника Ⰰ твори доброто Ⰴ, като се разделя от проявеното на две полярности (сами по себе си в цялостен, общ кръговрат). Като следствие от това, перпендикуляр- но на себе си (кръстосано – символ х), задвижва общия Потенциал на Цялото (акт на мислене), обръщайки го отвътре навън. Така полето на знанието (информацията, Умът) се трансмутира в съществуване. Обърнатата енергия е ограничена като знание (О-затворен кръг с продължител- ност една еРа), но безкрайна в своето развитие – точно като Източника, от който произлиза… Всяко ограничение създава в Потенциала на Цялото отражения по свой образ и подобие, като самото ограничение се явява отражение на отраженията, които твори. Излиза, че всичко, което творим, е създадено по индивидуалния ни образ – едно подобие, едно отражение на нас самите, като самите ние, които го творим, се явяваме отражение на отражения- та, които творим. Това уникално послание на библията на хората-богове (Богхорска библия) дава отговори на много въпроси и ни предизвиква да преосмислим действията си, правенето, Творене- то на света, в който Живеем. Този свят се явява наше отражение, но самите ние сме негово… В същото време самото личностно осъзнаване на всеки става с действия, с правене, а не с ми- слене. Не можем да се научим да караме колело, ако само мислим за него. Осмислянето, логика- та, се явява самозалъгване и спирачка за самото действие. За да се случват нещата, за да творим,

книга трета Ти - Животът 35 е редно да приемем парадоксалната на пръв поглед версия „Първо правя, после мисля“. Когато с любопитство и желание търсим, какво ли ще се случи, ако все пак направим дадено действие, се превръщаме в търсачи и изследователи на огледалния свят, който самите ние творим, но на който самите ние се явяваме подвластно отражение… За размисъл: Дори да бягаме от отговорност, носим отговорността, че бягаме от отговорност. Ако не правим нещо, всъщност правим обратното на онова, което желаем. Ако изберем да не из- бираме, отново сме направили избор – на обратното на онова, което бихме избрали иначе. Ако приемем да не приемаме, се съгласяваме (приемаме), че не желаем да се развиваме (да приема- ме нещо различно от нас). Не е необходимо да променяме мнението на когото и да било относно каквото и да било. Ако изпитваме нужда да наложим определено убеждение някому, ние не вярваме сами в собственото си убеждение! Извод: Не правя нищо лошо в никакъв случай не означава, че правя добро. Осъзнаването какво правя всъщност е излизане от зоната на комфорт - зона, ограничена в рамките на „Не знам“, „Не мога“, „Не разбирам“, „Не се сещам“, „Нямам опит“ и т.н. Идеята е осъзнато да търсим какво не знаем, за да го опознаем, какво не можем, за да го пробваме, какво не се сещаме, за да питаме, и т.н. Тогава винаги приемаме, че познатото, постигнатото удоволствие и знанието са зона на ком- форт, която е редно да надградим, като излезем от нея. И така сме винаги щастливи, търсейки новото. Така ползваме едновременно познатото, което надграждаме, като навлизаме в непозна- тото, което градим. Стъпките са три: 1. Имам идея какво желая. 2. Правя я достатъчно дълго време, за да опозная идеята си добре. За да мога да я разгледам от различни ъгли и аспекти, за да я създам добре (да я дам заедно със себе си, с вложеното от мен, на света, който творя) и за да е от полза за всички, е нужно да видя множество нейни отра- жения-варианти, да ги изследвам, и докато го правя - да опознавам в цялост самата идея. 3. В процеса на правене се разбира и осъзнава, че страшното, неизвестното и непозна- то е удоволствие, което не съм си позволявал да изпитвам досега. Дори напротив – създа-

3 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! вал съм си убеждения, че е страшно, че е лошо и така нататък. Всъщност правенето и глаголене- то в непознатото е ново щастие, което не бих изпитал, ако липсва действието. Това е правене извън зоната на познатото, извън зоната на комфорт. Правенето за всичко извън теб е щастие, което преживяваме, когато навлизаме в красотата на непознатото. Затова нека да правим щас- тие, като правим, като действаме, като глаголим… в името на Всичко, което Е! Упражнение за осъзнаването на полярностите – принцип на огледалото: Изберете да преживявате всяко събитие, случка или взаимодействие сега, като с помощта на въпроси и отговори към себе си изследвате стари идеи или навици, които правите на обратно. Това значи да практикувате тяхното отпадане – действате така, като че навика ви го няма или липсва. Продължете това изследване чрез собствени въпроси, изявления и определения цяла седмица. Щом можете да изграждате един навик, то можете и да го премахнете… Пример: Не се извинявам. Не обичам да се извинявам. Цяла седмица практикувам и из- следвам как се чувствам, като се извинявам. Не твърдя, че съм прав, дори когато съм убеден, че съм. Не оспорвам, не обвинявам. Кажат ли ми нещо – извинявам се, че съм сбъркал. Хвана ли се сам – отново се извинявам. Настъпят ме – извинявам се; сритат ме или ме бутат – извинявам се. И така цяла седмица… Забележка: Идеята е това упражнение да се прави искрено, а не защото трябва. Защото же- лая тази промяна, а не защото смятам, че съм дефектен или хората не ме харесват. Може да го приемете и като игра – колко пъти ще се извиня днес? Мога ли да казвам извинявай, дори когато са ме настъпили. Например: Извинете, стъпил съм под крака ви… (забавно е, пробвайте) Продължете така още седмица с всички навици, които желаете да промените. *** Нашата азбука – глаголицата е в основата на това упражнение. Самото ѝ наименование озна- чава действие, правене. Така буквалният превод е действеница. Това означава, че с действията си творим действителността. Самото действие е творене… Сътворената, направена вече действи-

книга трета Ти - Животът 37 телност, пък наричаме реалност – завърнала се към Потенциала информация, в която има и наше участие. Аз, буки, веди, глаголи, добро, эсть, жичье, дзело, Земля... Ето и тълковен превод: ѮѢ Творя, Воден от Движение, действие, Доброто Съществу- ва с Дела на Земята. И Малкото, Което Мислите, Потъва и се Про- явява в Покоя. В Ръцете Словото е Твърдо! Да Лети Може Всеки. Творческата Жизнената енергия, зациклена самоцелно в себе си, ни връща в потенциала на Източника. Човече, Деца, Хора! Стреме- жът към единното Знание, с Вяра и Посока, ни води Към Безкрай- ността на проявяванията, където ѮѢ Творя, Воден... (показва как се зацикля кръговрата на сътворяването на Всичко, което Е…) Извод и осмисляне: В основата си съществуването е действие, правенето за другите, с посока вън от нас - неегоцентрично, в името на признаването и приемането на сътвореното от нас като съществуващо. В допълнение на тази теза се включват първите строфи от Богхорската библия – библията на хората и бога, който те са. Но преди да разгледаме тези строфи, да видим честно как сами сме се ограничили да не следваме себе си като Творци… Най-фрапиращото, раздиращо цялата планета несъответ- ствие и заблуда, са преводът на библията, видоизменените текстове, изкривените като смисъл символи и подвеждането, в което да повярват всички. Още на първи стих, първа глава: В начало- то бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог. (Св. Евангелие според Йоан 1:1) Следвана в продължение на 27000–29 000 години, тази лъжа води човечеството към пара- лелна реалност, отразяваща пълната изолация от цялата Вселенска общност, от Всичко, което Е. Земята влиза под карантина за този период, за да не „зарази“ всички останали. Защото бог и Творецът не са слово, не са просто мисловност, а Действие. Докато правим, изследваме това, което сме направили. А самото изследване извършваме, за да е възможно да се направи нова промяна, ново Творене. Така процесът е цикличен и безкраен:

3 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! 1. Идея за промяна. 2. Практически крачки (глаголене, действие), тренировки, докато тези действия се превърнат в навик… Тогава идва и удоволствието от този навик. 3. Удоволствие от Промяната, която е резултат от продължителни крачки, облече- ни в търпение и категоричност. Благодарение на това се променя средата, паралелната реалност и Всичко, което Е. Настъпва Чудото на Промяната – придадено значение, което „разглежда“ една и съща ситуация, един и същ Избор под различен ъгъл. Удоволствието от промяната се явява фактор, чрез който отново ще се търси нова идея (точка първа) за същата тази промяна. *** Честотната среда се променя. Взаимодействията се променят. Това се отразява на вида и съ- държанието (честотата на трептене) на материя и форма. Но всичко това отразява единствено нашата собствена гледна точка. От страната на Източника нещата, които се случват, са винаги Тук и Сега. Глаголицата е честотната вибрация на момента Сега. Творим отраженията си по об- раз и подобие Сега. Миналото е Сега.... Мозъкът вибрира и работи на нови, променени честоти. В него се размиват връзките на невроните за старите пакети филтри. Всички онези навици, които са се слели с тялото и клетките до нивото на автопилот, избледняват. Механичната неосъзнатост на реакциите - онова, което е наслоено от детството и/или обществото, се превръща в осъзна- та отговорност и действие на момента Сега. Филтрите, предизвикващи действия „по инерция“, се трансформират в осъзнат и овладян избор с посока към Всичко, което Е. Двете половини на мозъка започват да се срастват. Гънките се променят, преминават и се пренасят от едната върху другата и обратно. Формира се нов обект за ползване на „филтрацията“, който има различен, по-широк диапазон, който приема и предава по различен начин. Мозъкът става дивергентен, т.е. неопределен - действа по непроправени, непознати пътища, като извежда индивида от задъне- ната улица на познатата Зона на Комфорт (ЗК).

книга трета Ти - Животът 39 Тази зона вече не би трябвало да се нарича по този начин. Според Рене Декарт всеки проблем, който разреша, става правило, което впоследствие ми помага да реша други проблеми. Това не означава, че разрешеният проблем разрешава автоматично всички останали. Защото, според Айнщайн, единственият начин да се реши един проблем е като го решаваме извън нивото (зо- ната) на неговото причиняване. За самите нас решението се оказва околната среда – отраже- нията, които създаваме по свой образ и подобие. Тази среда подпомага вече нашите действия и решения относно собствената ни индивидуална тема и задача, която сме избрали. Това е посо- ката вън от зоната на комфорт. Тогава, за да е коректна системата, е необходимо да пренастро- им собствените си нагласи. Зоната на комфорт не решава проблемите, а само подпомага това. Единственият начин да решим, който и да е проблем или която и да е задача, е да излезем от тази зона. Тогава зоната на комфорт би следвало да се нарича Зона на Създаване на Проблема (ЗСП). Всяко действие, което използва като стъпало ЗСП, но е извън нея, е част от решаване на задачата и се явява ново стъпало към успеха. Изводът е, че това, което сме като личности, е оно- ва, което създава проблемите. Тогава единствено неизвестното, нестандартното, непознатото и действията в него са функция на развитието и промяната. Така, стъпало след стъпало, вървим по стълбата на разгръщането. Какво ще правим, когато стъпалата свършат? : Ритаме стълбата и продължаваме право на- пред и нагоре... към Всичко, което Е! Това е тотална смяна на посоката – от фокус върху личността към приемане и отдаване към, на и за околната среда. Това е мозък на изследователя-Творец. Озарението, извисяването и изслед- ването извън ЗК (ЗСП) се използва навсякъде. Започва да се вижда целият процес на съ-Творение и съ-щ-ест-ву-ван-е, а не само едната полярност - негативната страна, както бе досега. Изследва- нето на негативното възприемане показа, че от него има смисъл, но е ограничено разбирането, докато не се приемат и двете полярности. Чак когато се приемат полярностите, се осъзнават и истинските, нефилтрирани причини, довели до различни ситуации – това е новото приемане и разбиране - едно състояние на осъзнатост, отговорност и знание, придружено с действие за ре-

4 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! ализация на про- мяна… Живото, вдъ- хновено търсене в неизвестното води до промя- ната на паметта, като функция на мозъка. Чрез осъзнатото при- емане се акти- вира желание за самата промяна. Достатъчно е да приемете промя- ната на посоката. Този избор трае секунди и… отново се връщате към редовния си живот. Но с обърнати в обратна посока стари филтри, настройки и знания – посока навън от познатите характеристики на ЗК/ ЗСП. Не е нужно да се борите срещу… Не е нужно да чистите, премахвате или триете. Не е нужно да заличавате или освобождавате – просто приемате промяната. В момента на истинско при- емане тя вече Е (съществуваща). Започвате да виждате ситуациите не от личен, егоцентричен план, а от гледната точка на глобалността, от страна на желанието на околната среда, с възмож- ностите и знанието на Източника, който сте. И тези взаимодействия ги виждате не с цел да ги осъждате, оценявате или критикувате. Осъзнавате, че това е просто информация, която е във ваш интерес да приемете. Защото тя е преход към нов начин на мислене и подредба на реалнос- тта. Не е лош или опасен, а различен, любопитен, интересен и непознат…

книга трета Ти - Животът 41 Водородът и протонът в основата си са едно и също нещо - движеща се енергия. Всяко огра- ничение е избор за определен диапазон на изследване на същото това ограничение. Ако разши- рим този диапазон или го свием, то се превръща в друго ограничение (друг избор) и като след- ствие - в друг елемент. Нефтът е въглеводород. Ако налеем в бурканче малко нефт и го оставим на слънце, след известно време нефтът се превръща в чиста вода. Но различна вода, пренастро- пенраи,тпержеасвтаруекдтиунреилреакнтароотнвпиобвреачцеи. Пиотесънща ниоявниаячивондвотряолдо. Ктоа,ткооргеазтуолмтиатс,лфиотремсуалсаптоакѝойенНи2,Ов,ондоаттяа има една формула. Когато логиката е включена и филтрите работят, водата има други свойства – формулата е променена. Промените стават за миг, като се променя и цялата биохимия на тяло- то, метаболизмът на клетките и т.н. Цикълът на Кребс* отива в съвсем друга посока. Той пред- ставлява енергийна мелница – там, където е необходимо, се отделя водород, а където трябва, се поглъща. А ако водородът е друг, значи и биохимията е друга. Лекарите и биолозите знаят това, както и че голяма част от лекарствата вече не помагат. Доколкото протонът е друг, се променя и геометрията в атомното ядро. А това означава, че имаме друго молекулярно вещество… Промяната на атома на водорода води до промени в икономиката. Щом първият елемент е променен, се променят и всички останали елементи. Уранът (като гориво за атомните центра- ли) вече има други изотопи и се дели по друг начин, което съкращава неговия живот. Ако преди периода му на разпад беше 235 години, то сега той се разпада за две години. Това означава, че или е нужно да се зареждат по-често атомните централи, или да се премине на друг вид гориво. *Цикълът на Кребс представлява метаболична верига от взаимодействия, при която става пълно разграждане на пирог- роздената киселина до СО2 и Н2О. Този процес предизвиква отделяне на енергия за нуждите на клетката. Главната функция на Цикъла е да служи като общ краен път за окислението на въглехидрати, липиди и белтъци. Има значителна роля за процесите на синтез на глюкоза, мастни киселини и аминокиселини. Цикълът на Кребс протича в матрикса (вещества, заобикалящи клет- ките в даден тип тъкан) на митохондриите. Той е строго аеробен и се осъществява само в присъствието на кислород. Затова съществува само в аеробните клетки. Клетки като еритроцитите не притежават митохондрии и затова там не се осъщест- вява цикъл на Кребс.

4 2 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Възможности и Избор До прехода работеше интуицията и се предлагаха методи как да се развива. Сега интуицията дава цял спектър от решения с множество вероятни възможности – медитация, ченълинг, про- гресия и регресия, сънища... Това са нови взаимоотношения с полето на Източника и с Всичко, което Е. Заявяваме намерението си и се създават събития и паралелни реалности, които са изпълне- ние на желаното. Повишената енергийна плътност на протона (по-силна гравитация, но и по-голяма защита) пре- написва ДНК и биологията на организма. Ако сър- цето прескача, временно нямаме пулс, дишането е повърхностно - това значи, че мозъкът преминава към многомерна работа, което в езотериката се нарича „огнена прана” - жизнената енергия твори околната среда по нов, по-бърз, по-огнен начин. Смаленият водород трансмутира тялото - от „обър- ната с хастара наопаки“ защитена твърда мате- рия то се превръща в концентрирано-еластичен кристално-течен пластичен воал. Същността е теч- но-аморфна като при ДНК и може да се преструк- турира всеки миг. Така материята се доближава до структурата на светлината - енергия, управлявана и задвижена от мисълта. Въпреки че това е отдавна известно, сега е желателно да вършим това осъзна- то. Енергията и проявлението на светлината раз-

книга трета Ти - Животът 43 криват материята и ДНК по идентичен начин – като запис на информация от Вселената (Тран- смутация), собствената индивидуална мисловност (ЛИО) и взаимодействието с околната среда (ЕЛГО). Клетки и тяло стават енергийно еластично гъвкави и приемащо възприемчиви. Тогава ивицата на „защитената памет“, на „изборната граница“ (границата на ограничението, което сме избрали) изтънява, става еластична и пластична – засилва се паметта за прераждания от други паралелни реалности, развиват се възможности като телекинеза, телепатия, а левитация и те- лепортация стават детска игра. Достъпът до информацията е наличен и отваря възможности за всички. Откритията на неврофизиологията и квантовата генетика показват, че светът е трииз- мерна илюзия на Избора - наша триизмерна договореност за преживяване на определени „съ- новни“, ментални състояния. Това е илюзорен 3D свят, при който отраже- ния и индивидуалност са „отделени“ едни от други точно с тази „изборна граница“. Променя се изборът, проме- ня се и границата. Променят се време- то и пространството, които също са индивидуални, променя се енергията, променят се възприятията. Изобрете- нията стават чрез връзка с информа- ционното поле или с по-развити същ- ности. Всеки сам може да си направи лекарство, като вземе, например, бу- тилка с вода от чешмата и я преструк- турира с мисълта „Това е индивидуал- ното ми лекарство против депресия и аз се възстановявам веднага!”. Всичко

4 4 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! е една ментална игра на Избора: Цялото е Ум. Светът е ментален. При експерименти за изслед- ване структурата на водата тя наистина се оказва различна. Всичко зависи от вярата и посоката за дълбочинна връзка с информационното поле. Животът става забавление – колкото по-лесно приема всеки, толкова по-добре и по-бързо се получават нещата като проявление и резултат. Смехът се осъзнава като съзидателна честота - притежава вибрации, които резонират с Магни- тара в центъра на Галактиката и проявяват желаното. Да се посмеем означава да влезем в резо- нанс с Източника. Смехът пред огледалото прави отраженията приятели. Отделената енергия в мозъка при това действие изработва хормона окситоцин - хормон на привързаност, майчина любов, нравственост. Усмивката задейства цели биохимически каскади - белтъкът изведнъж се активира и се открива навсякъде в организма: в епителната тъкан, в косите, в корема… Той се „свързва“ с уникален информационен набор от кодове за самовъзстановяване. Тогава гене- тичната структура ДНК активира местата, които имат нужда да се възстановят. Осъществява се проект подмладяване и изграждане на нови, здрави органи. Заработва и мисловността на сър- цето. Засечена като активност през 2012 г., при нейното изследване се оказа, че сърцето има три мозъка. Открит е и мозък в корема, който управлява вътрешните процеси. Учените разкриват кодове на мозъка, които свързват мозъка на сърцето с мозъка на корема. Всичко е мислещо... Осъзнаването на този процес сам по себе си предизвиква резонанс с вибрацията на Източника и разгръщане на възможностите. Обособява се информационно-честотен портал на вдъхнове- ние, който наричаме „творчество”. Тези промени изискват и изменено състояние на мисленето, самопредизвикване на търсенето в посоката на неизвестното и непознатото. Приемането на промяната и различното се превръща в задължителен елемент от развитието. В женската ло- гика се пробужда осъществяването на синтез за изравняване на виртуалния и реалния свят, а хаотичността се трансформира в осъзнато Творене. Колкото по-бързо се осъществи тази тран- сформация, толкова по-малка е „агонията“ да я приемем. Съкращаването на този процес става, като се излиза от познатата зона на комфорт непрекъснато, всеки миг. Така всяко действие реа- лизира синхронизиран резонансен портал към информацията в Източника.

книга трета Ти - Животът 45 Клетъчните механизми се променят, а водата в клетката изпълнява функцията на невронна мрежа. Важното е да съществува Избор и желание за преживяване на промяна. Не просто да ми- слим преди да кажем нещо, а да мислим преди да помислим, защото мигновено тръгва процес на проявление и материализация. Тези, които остават с мислите и старите филтри, които държат и защитават своите ЗСП, си отиват. За тях те са всичко, което имат и притежават, но тази посока е пътека към разрухата и нещастието… Тези, които желаят развитие и промяна, трептят с нови честоти - без придадени значения на обиди и гняв, без маски и желание за контрол, без всякакъв дискомфорт. Паралел- ните реалности се разделят и тръгват като влакове – всеки в своята посока. Реалността на промяната е активно действие в посока отдаденост към, на и за Всичко, което Е… Важното е всеки да има вдъхновение, да чувства и преживява това, което казва, да се научи да се доверява на отраженията, сътворени по негов образ и подобие, защото той самият се явява отражение на отраженията, които твори. Тогава смисълът на живота се проявява като едно със- тояние на безкрайно търсене, чрез което да пребъде през времето и пространството - мъдрост, съизмерима с времето... За да е себе си – Източник на Всичко, което Е, Творец на собствената си реалност и преживяващият Избора си Източник, който сам очертава Пътя си и начина си на Живот. Всеки се явява и Пътят, и Източникът, и Животът… Честност За да избираш вярно, е необходимо да си честен. За да си истински честен, по-важно е как го правиш, а не какво. В случая, когато поднасяш дадена информация на някого, е редно редом с това да му разясниш, че в него е възможността (силата) да предотврати (промени) тази ситу- ация, и че винаги съществуват множество други версии на проявление пред всеки, по всяко време. Категоричният избор и съответно безхаберието (т.е. пак изборът, но да не търсиш), на- кланят везните към съответния резултат. Ако човекът насреща ти отговори „Глупости“, „Все ми е тая“ или „Писано ми е“, като е убеден в това, той просто е направил съответният избор и отива

4 6 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! към друг резултат на Творенето, защото в тази паралелна реалност на срещата ви, в тази форма и с този начин на мислене, той категорично заявява, че не е необходим повече и че самият той е направил други избори. Какъвто и да е изборът, той е направен от него. Направеният Избор може да бъде преживян като осъзнат или неосъзнат, но в действителност той винаги е осъзнат някъде по веригата, затова и води до своите възможни резултати. Възможността (силата) да се предотврати или реализира една ситуация винаги съществува в множество други версии на проявление пред всеки и по всяко време. Възможните резултати винаги подкрепят идеята и темата, която е направена в този избор. Те може да се различават от някакви очаквания и желания, но са реализация на избора. Когато се поднася информация от По- тенциала, тя всеки следващ миг, винаги, може да бъде променена, за да е максимално близо до из- браното. По този начин всеки сам сформира и изгражда паралелната си реалност всеки миг – мак- симално близо до избора, който самият той е направил. Това, което е успял да изследва, е неговата опитност, неговите филтри и убеждения. Всичко останало (тоест всичко, освен самия него - като форма и мисли, емоции и придадени значения, действия и убеждения) са възможности, които му предстои да изследва, но той избира коя от тези вероятности ще определи за свое преживяване. Тези нови възможности се явяват околната среда. Разгръща се в и към потенциала от безкрайни вероятности и едновременно с това е в рамките на пожеланото от самия него ограничение за преживяване. Пожеланото ограничение е неговата „изборна граница“. Щом се приеме идеята, че всички проявления протичат едновременно, това моментално елиминира възможността да има причина, която да произлиза от друг момент, освен от този Тук и Сега. Това означава, че това, което си преживял до момента, си самият ти, който обаче никога не можеш и няма да повториш. С други думи, това вече е несъществуващото теб. Ти си, но не можеш да се повториш, т.е. няма те. Ако тръгнеш да се търсиш назад, няма да откриеш нищо, защото теб те няма – това е опитност, която не е възможно да се повтори или преживее отново. Остава да се вгледаш в това, което не си преживял, не си познал и не си ти. Това е всичко останало освен теб. Така се стига до сентенцията: Познай, изследвай другите, за да преживееш Себе си!

книга трета Ти - Животът 47 1. За да не се отчаеш от тази необятност от възможности, която ти предстои, си поставяш ограничение „изборна граница“. Така сам си правиш Избора докъде смяташ да стигнеш при това изследване. Преживените неща стават „минало“, а предстоящите – „бъдеще“. В същото вре- ме съществува само изборът Тук и Сега. Всички причини, идващи от „миналото”, са самонало- жени и сътворени от избора в настоящето. Това са филтри, опитности и придадени значения, които ти Сега си сметнал, че е добре да притежаваш. „Причините от миналото“ си ги определил в настоящия момент. Това е установяване на честотен канал с твоите отражения от други ед- новременно съществуващи успоредни прераждания. От пространствено-времева перспектива мисловните връзки с подобни паралелни реалности се определят като спомени. Но това са чес- тотни портали, създадени от изборите в настоящето, които принципно отразяват подобна ви- брация на сегашния избор. Настоящето създава миналото, а не обратното. 2. За да си изпълниш изследването, което си пожелал и програмирал да преживееш, са ти необходими подсещащи елементи в околната среда, които да ти помагат да откриваш какво още ти остава да преживееш. Така другите и околната среда се проявяват и съществуват, за да ти подсказват какво още можеш да преживееш като вероятност, което е синхронизирано и съг- ласувано с избора ти Тук и Сега. Бъдещето се създава в настоящето и е променяемо всеки миг. Всяка промяна на избора ти тук и сега променя бъдещето. Околната среда и всички елементи в нея се явяват помощните стъпала, за да постигнеш по-лесно този избор. В този план околната среда не пречи, а е средство за лесно осъществяване на твоя избор. Нужно е само да се „настро- иш“ да я чуваш. Всяка идея, всяко послание от тази околна среда, е всъщност информация от Из- точника, който ти посочва прекия път към успеха. Щом не чуваш и не приемаш околната среда, щом я отричаш, това означава, че си избрал не прекия път, а сложния и труден път на отричане и съпротива, на неверие и отчаяние. Източникът е готов да удовлетвори и това твое желание, защото за него твоят избор е закон… Какво точно означава това? За да се подкрепи и подпомогне изследването на дадена тема, от информационното поле се дават примери от друга подобна изследвана тема и нейния резултат.

4 8 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! Анализът на тази друга тема, начинът, по който са се развили събитията, как е приключило са- мото изследване, подпомага осмислянето на избора в собствената тема в този момент. Така, ако знаете къде е сгрешил някой, докато е вървял по своя житейски път, и вървите по подобна за изследване пътека, едва ли ще допуснете същата грешка. Отново околната среда се оказва по- мощник. Когато знаеш къде грешат другите, ти самият гледаш да не стъпваш на това стъпало… Така стигаме и до тълкуването на думата честност (Чи-Эст-Ност) – жизнената енергия, която съществува в този миг в глобален план – това е информацията, която глобално ни подсказва, какво действие до какъв резултат води. Честността изисква приемане, тотално приемане на околната среда и неизвестните за нас отговори, при това и в областите на двете полярности – както в това, което ни допада, така и в това, което не предпочитаме. Казано по този начин, чест- ността е статистика на фактите в цялост. Обикновено ние изкривяваме (филтрираме) тези дан- ни така, както ни е удобно, а не ги възприемаме такива, каквито са. Например думата надежда за нас е нещо полезно и обнадеждаващо, нещо, което стимулира… Всъщност е точно обратното: Надежда – състояние на предполагаемо съмнение, комбинирано с пълната липса на действие. Това е поддържане на убеждението, че съществува значителна възможност и вероят- ност (повече от 62 %) да не се постигне желаният резултат. Докато съмнението (съм-не-ние – не сме себе си) е вяра в нежелания резултат или неподходящата реалност, то надеждата е предпо- лагащо съмнение, т.е. съмнение в съмнението. Липса на доверие дори в съмнението. Друг такъв пример е, че приемаме разбирането като вече преживяна опитност, която не е нужно да преживяваме и вършим като практическо действие: Разбиране – ментален, вероятен анализ за избор на действие според индивидуалните пред- почитания от наличните опции на опитност и филтрации на индивида. Разбирането е пре- чупване на определена информация през индивидуалните филтри и убеждения. Разбирането не е действие. За да се материализира и прояви определен резултат, е необходимо действие. Действието и разбирането могат да се разминават. Преценката е предвиждане и обезсилване на нежелани резултати. Фокусът на мислене и

книга трета Ти - Животът 49 анализ пада върху нежеланите резултати. Следователно стремежът е към тези резултати. При- чината за това е, че: - от една страна - тялото се настройва за обезсилване, елиминиране, унищожение (агресия и рушене) - от друга страна - изборът е, че нежеланите резултати е нужно да се открият. И мозъкът и тялото се фокусират върху това да бъдат открити точно такива резултати. Ако има желани резултати, те се пропускат, защото няма зададен критерий и фокус да бъдат открити. Препоръката е да се действа според желанието за определен резултат, без предизвикване на стремеж към обезсилване на нежеланите резултати. Ако стремежът е към обезсилване на не- желани резултати, се предизвиква състояние на съпротива и отричане, което води до обратни резултати от предпочетените. Неуспех – отказ от постигането на желания резултат или реалност. Това означава, че индиви- дът се отказва от желания резултат или реалност, вярвайки в убеждението, че те са невъзмож- ни. Докато няма отказ от намерението, няма провал и неуспех. Докато има следване на желано- то, всичко, абсолютно всеки резултат, е стъпало към успеха. Извод: Честността е глобален поглед върху всички възможни преживени вероятности, една статистика на преживяването, на пътя на изследване, а не индивидуалната гледна точка. Тя не е размито, откъснато индивидуално мнение или опитност, а съвкупна, глобална статистика на всички опитности, които могат да се открият като база данни в определен момент. Взаимоотношенията и взаимодействията от настоящето са честотен портал с други хологра- ми, необходими за избраната от всеки тема за изследване. В-Заем-Отношения и В-Заем-Действия – тези думи видимо определят значението си – нужно е да се даде или е-моция (отношение, енер- гия в движение), или действие. Да се даде вън от себе си, т.е. към околната среда и съществува- щото. При това предварително, назаем. Отдават се като Избор (протонно поле) в потенциала на Нищото (всички възможни вероятности), като по този начин твориш собствената си паралелна реалност. Творенето на тази реалност означава да очертаеш „изборната граница“, в която е на-

5 0 енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е! правен изборът да се работи. Изследването на сътвореното е възможно най-добро, когато изби- ращият се потопи в тази реалност. Така той сам преживява сътвореното от самия себе си. Дейвид Хокинс, доктор по философия и дипломиран психиатър, създава карта за нивата на човешкото съзнание (известна също като скала на съзнанието), за да документира духовната реалност, използвайки техника, наречена приложна кинезиология, базирана на мускулно тести- ране. Изследването е научно доказано и публикувано в докторската дисертация на Хокинс със заглавие „Качествен и количествен анализ и калибриране (измерване) на нивото на човешкото съзнание“(1995 г.). Не бива да забравяме, че това е само една холограмна гледна точка, предва- рително „предопределена“ егрегорно. Според изследването, всяко ниво на съз- нание съответства на определено човешко поведение и разбиране на живота и енер- гията. Всяко ниво отразява съответства- щото му поле от енергия, която съществува извън нашия триизмерен свят. Числата на скалата представят логаритмичното из- мерване на нивото на човешкото съзнание и отговарящото на него ниво от реалността. Всички нива могат да бъдат проверени чрез мускулно тестуване по логаритмич- ната скала от 1 до 1000. Всеки човек, всяко понятие, мисъл или обект, които са калибрирани на 200 или повече, се приемат за позитивни (сила), а всички под 200 единици - за негативни (слабост). Концепцията и теориите зад тези опити се основават на над 20-годишен период на използва- не на разнообразни кинезиологични тестове и изследвания. Кинезиологията има почти 100% точност при всяко отчитане. Тя винаги дава отговорите да, не, лъжа, истина. Мускулите отслаб-