ВИДЯХ_СГРОМОЛЯСВАНЕТО_ИМ_1994г_Волфганг_Бретхолц

ТРИТЕ БРАКА НА ТИТО 199 седемнадесет години. С нея той се завръщ а през 1920 г. обрат- но в Югославия, която е напуснал преди шест години като вой­ ник от австро-унгарската армия. Веднага след пристигането си в родината Тито отново е задържан под стража заедно с жена си, която била в напредна­ ла бременност. По време на пътуването той се сприятелява с други двам а югославски военнопленници, които също се завръ­ щ ат от Русия. Последните се представят за комунисти. Тито д о ­ верчиво изповядва пред тях комунистическите си убеждения. К о ­ гато влакът пристига на югославската погранична станция, два­ м ата му сънародници се нахвърлят върху него и настояват пред граничния патрул да го задърж ат като болшевик. Така Тито се озовава в затвора, от който излиза на свобода няколко дни по- късно. П ървата жена на Тито, Полка, умира през 1938 г. в Ю гос­ лавия. Всички слухове, че се била завъ рнал а в Съветския съю з и там била екзекутирана, са фантазии. Тя ражда четири деца, от които първото, момче, живее само два дни, а второто се радва­ ло на живота си само седем дни. Третото дете, момиче умира на двегодишна възраст. Само един син, Зарко, оцелява. Той е наследил много малко от енергията, сериозността и работоспо­ собността на баща си и дава непрекъснато повод за много клю­ ки и сплетни, особено през първите години след войната. Рабо­ тил е като дребен чиновник в Белград. През 1939 г., малко преди избухването на Втората светов­ на война, Тито сключва брак за втори път с една русолява учи­ телка от Словения на име Берта Хас. По време на войната през 1941 г. се раж д а вторият му син Александър, наречен М иш ко, който е с почти двадесет години по-малък от сина му от първия брак. През 1947 г. Тито се развежда с втората си жена. Тя ж и­ вее в Белград близо до административното седалище на Тито. П рез пролетта на 1952 г. Тито се жени за трети път за ед­ на грамадна тъмнокоса сръбкиня на име Йованка Будиславлие- вич, която е по-млада от него с три десетилетия. Едва седемна- десетгодишна тя се присъединила към партизанското движение. По време на цялата война се сражавала като партизанка без да познава Тито. В края на войната имала чин лейтенант, а по-къс- но я повишили в майор. Нейните родители и повечето членове на семейството й загинали по време на войната. Тя е работила в секретариата на Тито, запознава се с него в началото на 1952

200 П О Ч Т И Е Д Н А Н О ВА В О Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И 1945 Г. г. и се омъжва през юли. Ж енитбата се държеше първоначално в пълна тайна и беше оповестена едва по повод на държавното посещение, което И дън направи през есента на 1952 г. в Ю го с ­ лавия. Поканите, които бяха разпратени за големия прием на британския външен министър, бяха от името на „маршал Йосип Броз Тито и съпругата Йованка Броз“. Веднага след завръщането си от Русия Тито постъпва в К о ­ мунистическата партия на Ю гославия и се посвещава всецяло на политическата дейност. П рез 1927 г. става секретар на проф ­ съюза на металоработниците, а година по-късно секретар на К о­ мунистическата партия на Хърватско, която тогава е забранена от крал Александър въз основа на един закон за защита на дър­ жавата и обявена за нелегална. Тито бил арестуван, но този път се отървал с лишаване от свобода за няколко месеца, тъй като властите решили, че му е за пръв път. Тъй като след излизане­ то си на свобода продължил да работи в същата насока, отно­ во го арестували заедно с петима други обвиняеми. Изправен е пред съда и през ноември 1928 г. го осъдили на пет години зат­ вор. В Лепоглава, където изтърпявал наложеното му наказание, се срещнал и запознал с Моше Пияде, който преди доста годи­ ни бил осъден на четиринадесет години затвор заради печатане­ то на нелегални комунистически издания, и излиза на свобода малко преди избухването на Втората световна война. Пияде ста­ ва по-късно един от най-близките съратници на Тито както по време на войната, така и след освобождението. От 1934 г. до избухването на В тората световна война Т и­ то води типичния живот на всеки изтъкнат и бележит европей­ ски комунистически водач. С подправени паспорти и под безчет фалшиви имена той снове насам-натам между Югославия и Вие­ на (където тогава се намира Централният комитет на неговата партия), Москва, Прага и Париж, организира нелегални партий­ ни конгреси в Белград и Загреб. Но повече не попада в ръцете на полицията. Той вербува югославски доброволци за испан­ ската гражданска война, транспортира ги по тайни пътища до Испания, боричка се с „троцкисти“ и други еретици сред юго­ славските комунисти и полека-лека се изкачва по стълбата на партийната бю рокрация. През 1934 г. го извикват в М осква в Балканския секретариат на Коминтерна. След две години обу­ чение той се завръ щ а обратно в Ю гославия и в края на 1937 г. е назначен от Москва за генерален секретар на Централдия коми­

ЧЕТНИЦИ СРЕЩУ ПАРТИЗАНИ 201 тет на Комунистическата партия на Югославия. Неговият пред­ шественик Милан Горкич, който е живял четиринадесет години в Москва и се е ползвал с пълното доверие на Коминтерна, бил ненадейно свален и арестуван, както това било обичайно през времето на големите „чистки“ в Москва. Не попитах Тито при онази първа беседа за впечатления­ та му от Съветския съюз, но и да бях го попитал, положително щеше да ми отговори само с хвалебствени фрази. Въпреки всич­ ко не съществува никакво съмнение, че още при посещенията си в Съветския съю з през годините между 1934 и 1939 той н ам и ра достойни за укор много неща в „отечеството на социализма“, но като „добъ р ком унист“ е на становищ ето, че не бива да се критикува Съветският съюз. Едва по-късно той признава, че всичко у него се опълчвало срещу „безогледния кариеризъм“ и „отвратителната гонитба за постове и служби“, срещу произвол­ ните арести, терора и липса на свобода, които тогава видял в Москва. Онова, което Тито ми разказа за своята дейност по време на Втората световна война, за сраженията на неговата партизан­ ска армия и за събитията преди, по време и след освобождение­ то, съставляваше само допълнение на представата, която си бях създал още през първите седмици на престоя ми в Югославия за развитието на тази страна по времето на Втората световна война. Това развитие беше съвсем различно от развитието на България и Румъния, тъй като от самото начало Югославия бе­ ше решила да даде отпор и беше военно победена и политиче­ ски разбита от Германия. След германската военна кампания срещу Югославия, коя­ то траеше от 6 до 17 април 1941 г., след безусловната капитула­ ция на югославската армия и бягството на Петър II и правител­ ството на Симович в Лондон, Германия и Италия се споразумя­ ха за подялбата на Югославия, която престана да съществува като самостоятелна държава. Големи територии бяха анексира­ ни от двете страни, други присъдени на Унгария и България. От останалата част бяха скалъпени четири привидно самостоятел­ ни държави — Хърватско, Черна гора, Велика Албания и Сър­ бия, от които първите три се намираха под италианско, а чет­ въртата под германско влияние. В Хърватско управляваше док­ тор Анте Павелич като „поглавник“ или държавен водач, който се осланяше на специални войски, „усташите“. В Сърбия беше

202 П О Ч Т И Е Д Н А Н О В А В О Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И 1945 Г. генерал М илан Недич, който никога не завоюва истински авто­ ритет, Албания беше свързана с Италия с персонална уния, а Черна гора възнамеряваше да стане самостоятелна монархия, до което не се стигна. Веднага след завладяването на Балканите от страна на гер­ манците сръбският полковник Дража Михайлович, бивш юго­ славски военен аташе в София и Прага, образува от разпръсна­ тите и разпилени армейски части първите подразделения на ед­ но националн о съпротивително движение, което започна на 10 м ай 1941 г. с въстанието срещу германската окупационна власт. Неговите партизани се наричаха четници като намек за старин- ната традиция на сръбските борци за свобода срещу турците. Скоро след него възникна второ съпротивително движение под водачеството на Йосип Броз Тито и върволица други ръководе­ щи комунисти като Милован Джилас, Моше Пияде, Алексан­ дър Ранкович и Едуард Кардел. Двете групировки предприема­ ха още от самото начало безброй акции и създадоха трудности на германците чрез дръзки саботажи, рисковани нападения на полицейски участъци и изолирани войскови части, чрез локал­ ни метежи, които избухваха в най-различни краища на Ю госла­ вия. Както Тито, така и М ихайлович разбраха, че една успешна борба с германците би била възможна само ако двете партизан­ ски движения се обединят и се поставят под общо командване. Ето защ о през октомври 1941 г. се срещнаха няколко пъти без обаче да постигнат споразумение. Не се стигна до единство, за­ щото Михайлович беше сърбин и привърженик на династията на Карагеоргиевичите, към която принадлежеше Петър II, а цел­ та на борбата му беше възстановяването на положението, кое­ то съществуваше в Ю гославия преди 1941 г. Тито беше хърва­ тин и за решителен революционен прелом, който трябваше да последва след победата над окупаторите. Бойната тактика на д вам ата беше различна. Михайлович действаше предпазливо, не провокираше германците и беше против излишно проливане на кръв. Тито беше за борба с всички средства и без оглед на жерт­ вите. Последиците от разрива между двамата водачи на съпро­ тивата бяха съдбоносни, а онова, което се разигра в Ю гославия от 1941 до 1944 г. и както ми беше описано от м ного участни­ ци, се вписва в най-ужасните глави на съвременната история. Всичко в края на краищата се свежда до една война на всички

100 000 М А Р К И ЗА Г Л А В А Т А НА Т И Т О # 203 срещу всички. В нея се смесват религиозните противоречия меж­ ду католици, православни и мохамедани с националните проти­ воречия между хървати, сърби, босненци и македонци и омра­ за, фанатизъм, страст и жестокост доведоха до едно несравни­ мо с нищо масово избиване, на което станаха жертва стотици хиляди хора. В първите два месеца от югославската съпротива светът знаеше само за Михайлович и неговите четници. По онова вре­ ме петдесетгодишният офицер, на когото симпатична младежка снимка обикаляше из печата, беше възхваляван и честван на За- V пад. Крал Петър II го повиши до генерал и го назначи за вое­ нен министър. Великобритания изпрати при него още през ок­ томври 1941 г. военна мисия и го подкрепяше с хвърлянето от въздуха на оръжия и муниции.'Съветският съюз го призна като единствения легитимен югославски партизански водач и като це­ нен съюзник. За Тито светът не знаеше нищо. Едва в началото на 1943 г. името му изплува за пръв път в западния печат. Това стана след като германците обявиха за главата му награда от 100 000 златни марки. За ожесточените сражения, които партизаните на Тито водеха през цялата 1942 г. в Босна, Хърватско и Словения срещу германците и италианците, за освобождението на големи области, в които бяха вече създадени антифашистки съвети за национално освобождение на Югославия, наречени АВНОЮ , за кръвопролитните сражения между партизани и четници проник­ ваха само оскъдни сведения. В Москва не се отнасяха сериозно към движението на Тито. Отчаяните апели за материална по­ мощ , което той отправяше към Сталин, оставаха нечути. Едва през м ай 1943 г. англичаните изпратиха д вам а офицери за с връз­ ка при Тито. Те дадоха първите надеждни отчети за положени­ ето в Ю гославия. Още през декември 1943 г. в британската Д ол - на камара на въпроса на един депутат от каква националност бил Тито, Идън отговори: „Струва ми се, че е хърватин, но се надявам, че ням а да ми се разсърдите, ако това сведение е п о ­ грешно.“ Междувременно Михайлович по всяка вероятност против волята си и заради вината на своите подчинени се беше превър­ нал в „съюзник“ на германците и италианците. За да могат да воюват по-действено срещу комунистическите партизани, чет- ническите офицери в различни области сключиха „споразуме-

204 * П О Ч Т И Е Д Н А НОВА В О Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И 1945 Г. ния“ с окупационните власти, според които те бяха подкрепяни с храна и оръжия. Срещу това те бяха задължени да не пред­ приемат нищо срещу окупаторите. На самия Михайлович му из­ глеждаше по-важно с всички средства да отстрани заплашваща­ та комунистическа опасност и да спаси монархията, отколкото да продължи войната срещу окупаторите. Несъмнено той дей­ стваше в съгласие и разбирателство с кралското югославско пра­ вителство в Лондон, в което влизаше като военен министър, а също така и с отделните съюзнически офицери за свръзка, на­ миращи се в неговата Главна квартира. П остепенно настроението на Запад се обърна в полза на Тито. Чърчил изпрати своя син Рандолф като офицер за свръз­ ка при партизаните, а оръжията, които преди това получаваше Михайлович, вече отивали за Тито. Когато англичаните в нача­ лото на декември 1943 г. взеха решение д а лиш ат четниците от всякаква военна помощ и да отзоват военната си мисия, стана ясно, че Тито спечели и политическата борба срещу своя най- опасен и заклет противник и конкурент. На конференцията в Те­ херан тримата съюзници се споразумяха да подкрепят Тито с всички сили,. Скоро след това той беше признат и като „ сам о ­ стоятелен съюзнически ко м а н д в ащ “ . През февруари 1944 г. най- сетне и руснаците се решиха да изпратят военна мисия при Ти­ то. Крал Петър II, под силен британски натиск се отдръпва от , Михайлович — единствения защитник на монархията в Ю го­ славия. В средата на май той назначава правителство, в което генералът повече не фигурираше. - Тъкмо по това време, когато Тито вече можеше да бъде сигурен в победоносния изход на борбата си, се достига до най- опасната ситуация по време на цялата война. От нея той беше се спасил по чудо. Бях чувал по-рано за този драматичен епи­ зод, но сега се постарах да узная повече подробности за него. Самият Тито отмина случая без голословие. „Това беше една опасна ситуация, но завърши щастливо“, каза той. По-късно на­ мерих един полковник от партизанската армия, който се е на­ мирал през критичните дни в главната квартира на Тито. Той ми разказа всичко с подробности. Н а петдесет и втория рожден ден на Тито, на 25 май 1944 г., германците предприемат офанзива срещу неговата Главна квартира под кодовото название „Ход с коня“. Целта е да бъде взет в плен самият Тито, както и най-важните членове на него-

ОПЕРАЦИЯ „ХОД С КОНЯ“ 205 вия щаб. Главната квартира на партизанската армия се намира­ ше тогава в западнобосненските планини, близо до селището Дрвар, в една дървена колиба, издигната пред входа на пещера. Пещерата в същото време е служела и за противовъздушно скри­ валище. Сутринта на 25 май германски бом б ард ировачи атаку­ ват Д рвар и неговите околности. Тито и неговият щаб се спася­ ват в пещерата. Малко по-късно батальон парашутисти от СС се приземява в непосредствена близост до скривалището, за чие­ то разположение германците очевидно били точно осведомени. Едно подразделение се насочило направо към входа. П олож е­ нието на Тито става отчайващо. При какъвто и да е опит да на­ пусне пещерата неминуемо щял да попадне в ръцете на герман­ ците. За защита на входа е имало на разположение твърде м ал­ ко партизани. Само една,ръчна граната е била достатъчна, за да избие част от защитниците и да принуди останалите да се пре­ дадат. На Тито не му оставало нищо друго освен да се оттегли по-дълбоко в пещерата. Но когато стига до края на пресъхна­ лото речно корито, той вижда слънчев лъч, който прониква от­ горе. О казало се, че на това място водата е проби ла дупка, коя­ то се превръща в спасение за него и придружителите му. След мъчително катерене един от офицерите успява да закрепи въже в тесния отвор. По него се изкачват всички. Изходът ги отвеж­ да до едно плато от горната страна на пещерата. То е толкова отдалечено от входа, че германците не забелязват бягството. От хората, които защитават входа, нито един не остава жив. Н я­ колко дни Тито се укрива в горите и си пробива път през оку­ пираната от германските войски област, докато се озове в без­ опасност. Според друг разказ той бил спасен от самолет „Дако- т а “ от руски пилот. Но м оят достоверен осведомител заяви, че това е невъзможно, защ ото в онази местност не можел да кац­ не никакъв самолет. Вместо партизанския водач германците вземат като тро­ фей новата маршалска униформа, която Тито наредил да му ушият в Дрвар. Тя беше изпратена заедно с чифт ботуши за яз­ дене във Виена и изложена като трофей във военния музей. От случилото се в Д рвар Тито извлече поука и скоро след това премести Главната си квартира на по-безопасно място — на острова Вие. След капитулацията на италианците островът се намираше в ръцете на партизаните и притежаваше летище, на

206 П О Ч Т И Е Д Н А НОВА ВО Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И /945 Г. което по-късно пристигнаха Съюзническите военни доставки. От този остров Тито имаше възможност да поддържа връзка не са­ мо с всички части на Югославия, но и с чужбина. П рез август 1944 г. той се срещ на с Ч ърчил в И талия, а през септември излита тайно за Москва. Съвещава се със Ста­ лин за закрепване сътрудничеството на партизанската армия с Червената армия. На 20 октомври 1944 г. Б елград беше освоб о­ ден от двете армии. След една истинска надпревара между една руска танкова бригада и югославски партизански батальон в края на краищата влизат едновременно в столицата. По силата на „магическата формула“ от Ялта Тито следваше да подели властта, която сам беше завоювал, с представители на кралско­ то правителство в изгнание в Лондон. Начело на него от май 1944 г. стоеше д октор Иван Ш убашич..След предварителен раз­ говор на остров Вие през юни Шубашич пристигна в Белград, където на 1 ноември беше постигнато споразумение за образу­ ването на временно „смесено“ правителство до провеждането на свободни избори. В това правителство, което встъпи в длъжност на 6 м арт 1945 г., Тито пое председателството и М инистерство­ то на отбраната и раздели останалите важни ресори между свои­ те партийни бойни другари. Шест от членовете на някогашното кралско югославско правителство в изгнание в Лондон влязоха в кабинета. Сред тях Милан Грол става заместник министър- председател, доктор Юрай Шутай е министър без портфейл, а доктор Иван Шубашич е външен министър. Те бяха фигури без плът и кръв и сгромолясването им беше въпрос на броени дни. Н а Петър II беше забранено завръщането в Ю гославия. Него­ вото място беше заето от Регентски съвет с трима членове. К о га т о разговарях през юни 1945 г. с Тито, коалиционно- то правителство по препоръките от Ялта беше още на власт, а Ю гославия беше все още кралство. Не попитах новия господар на „Белия дворец“ за вътрешнополитическите му планове. За миг не се съмнявах, че той не само имаше намерение, но и при­ тежаваше властта да се отърве по всяко време както от регенти­ те, така и от лондонските министри, да заграби цялата власт и да превърне Югославия в една „народна република“. Единственият политически въпрос, който тогава поставих на м арш ал Тито, се отнасяше до един от най-странните и най- възбуждащи любопитството епизоди, разиграл се в обърканото време непосредствено след края на Втората световна война в Ев­

ВО Й Н АТА ЗА ТРИЕСТ, КОЯТО НЕ ИЗБУХНА 207 ропа. Епизод, който беше изправил света плътно на ръба на ед­ на нова война. Странното в него беше това, което само някол­ ко стотин души знаеха — че месец след капитулацията на Г ер­ мания светът се размина с нова катастрофа. Факт, останал не­ известен досега. „Можете ли да ми кажете, попитах Тито, колко близо бях­ ме през последните дни на миналия месец до една нова война?“ Тито остана вглъбен известно време в себе си. После бав- но, с нисък развълнуван глас каза: „Ние бяхме много близо до една нова война. Ако не се стигна действително до нея, то све­ тът дължи това само на югославския народ, комуто аз самият натрапих най-великата жертва за мира. Навярно след време та­ зи жертва ще бъде оценена по-добре, отколкото днес.“ Жертва­ та, за която говореше Тито, беше опразването на Триест от стра­ на на югославските партизани, за което той беше издал заповед­ та в началото на юни. Н а 30 април 1945 г. югославската партизанска армия, без да срещне някаква съществена съпротива от отстъпващите гер­ мански войски, пресича довоенните граници на Югославия и окупира италианските градове Триест и Горица заедно с окол­ ните области на Венеция — Джулия. Макар Тито да уверяваше, че се касаело за чисто военна акция за унищожението на против­ никовите войски, не подлежи на никакво съмнение, че той въз­ намерява да предяви териториални претенции върху Триест, които беше предявил още по време на войната. Три дни след югославските партизани в Триест пристигнаха първите съюзни­ чески войски — една новозеландска дивизия под командването на генерал сър Бърнърд Фрайбърг, идваща от Северна Италия. Конфликтът между Тито и съюзниците избухна, когато Съ­ юзническата Главна квартира на фелдмаршал Александър об­ народва на 3 май своето „последно комюнике на военната кам­ пания в И т а л и я “. В него се казваше: „В Северна И талия новозе­ ландската дивизия окупира важното пристанище Триест и гра­ да Горица. Генерал Фрайбърг прие капитулацията на герман­ ските окупационни войски.“ М аршал Тито отговори незабавно с остро изявление: „Та­ ка нареченото последно официално комюнике на фелдмаршал Александър съдържа неточности, на които трябва да се възра­ зи енергично. Твърдението, че новозеландски войски са за в л а ­ дели Триест и Горица е погрешно, защото тези войски вече ня­

208 П О Ч Т И Е Д Н А Н О В А В О Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И 1945 Г. м аш е какво д а завладяват. Факт е, че още на 30 април ю гослав­ ската арм ия завзе Триест и Горица. Оттогава насам в тях не се нам ираха никакви германски войски. Истина е сам о, че новозе­ ландски войски влязоха без наше съгласие в Триест и Горица. Ние все още се надяваме, че този достоен за съжаление и неже­ лан инцидент ще бъде бързо уреден.“ П оследното не означаваше нищо друго освен че Тито на­ стоява за изтеглянето на Съюзническите войски от окупираната от неговите партизани област и че гледа на окупацията на Триест и Горица от страна на Югославия като на окончателна. Съюз­ ниците обаче в никакъв случай не бяха склонни да се подчинят на скалъпения от Тито fa it accompli и преди сключването на мирните договори да одобряват някакво териториално регули­ ране, което би осигурило на Югославия значителни придобив­ ки за сметка на Италия. На всичко отгоре в оспорваната област се стигна до толкова объркани и неоправдани с нищо порядки, че съюзниците не желаеха д а поемат отговорността за тях. Ю го ­ славските партизани, подкрепяни от италиански комунистиче­ ски партизани, започнаха да „прочистват“ областта от „фаши­ сти“ и „колаборационисти“. Преминаха към масови разстрели, чиито жертви години по-късно бяха намирани в цепнатините и пещерите на карстовата местност в околностите на Триест. „Че­ тиридесетте дни“, както бе наречено съвместното югославско- италианско партизанско господство над Триест, отрови отноше­ нията между Италия и Югославия за дълги години. Срещу съв­ местните акции на югославските и италианските комунисти се образува съвместен фронт за отпор на италианските национа­ листи и остатъците от югославската четническа армия на гене­ рал Михайлович. Германски дезертьори и доброволци се при­ съединиха към комунистическите или антикомунистическите войски. В края на краищата цареше всеобщ хаос, в който омра­ зата между италианците и славяните и омразата между кому­ нистите и антикомунистите се изля във фанатични ексцеси. Същевременно отношенията между югославските и Съюз­ ническите войски се влошаваха от ден на ден. Стигна се до ин­ циденти, побоища, а накрая и до по-малки бойни действия. Ан­ гличаните изпратиха генерал сър Уилям Моргън като предста­ вител на фелдмаршал Александер в Белград. Тито беше поста- 1Fait accompli Свършен факт

„АЗ Ч А К А Х Н О Щ И Н А Р Е Д Т Е Л Е Ф О Н Н О Т О О Б А Ж Д А Н Е О Т М О С К В А “ 209 вен пред алтернативата или да постави югославските войски в Триест под Съюзническото върховно командване, или да ги из­ тегли до определената демаркационна линия, влязла в история­ та като „линията М оргън“. Тито отклони и двете предложения. Генерал М оргън беше принуден да се завърне с празни ръце от Белград. Чърчил, до крайност обезпокоен от тревожните нови­ ни от Триест, потвърждаващи неговите опасения, се обръщ а към Труман. Последният заявява, че е готов заедно с англичаните да вземе всички необходими мерки, за да наложи оттеглянето на Тито. „М оментът е дош ъл, се казва в отговора на Труман до Чърчил, когато трябва да вземем решение дали да останем вер­ ни на нашите основни принципи или желаем да отстъпим пред насилието, сплашването и изнудването.“ Н а 15 май посланиците на Великобритания и на Съедине­ ните щати връчват ултиматум на Тито, в който отново се на­ стоява за опразването на градовете Триест и Горица и за оттег­ ляне на югославските войски на линията Моргън в определен срок. Три дни по-късно Тито даде отговор. Той беше отрицате­ лен. Ю гославската армия, се казваше в него, има същото право като всички други Съюзнически армии да остане върху терито­ рията, която е завладяла. Ето защо тя няма да се изтегли от Триест и Горица. Благодарение на приятели от британското посолство в Белград узнах за размяната на ноти и ми беше напълно ясно тяхната важност. Съюзниците не можеха да отстъпят, тъй като не ставаше дума само за Триест, а за цялостното им отношение в бъдеще към Съветския съюз и комунистическите страни. Ако Тито не беше променил тона в последния час, то конфликтът бе­ ше неизбежен. Обръщението, което фелдмаршал Александер от­ прави до Съюзническите войски в Средиземноморския регион, звучеше като предварително оправдание за бъдещите военни операции срещу Тито: „Явно намерението на маршал Тито е да осъществи своите искания с въоръжена сила и с военна окупа­ ция. Един подобен начин на действие би напомнил прекалено много за Хитлер, Мусолини и Япония. Тъкмо за да се попречи на такива действия, ние водихме тази война. Ние не можем се­ га да предадем този жизненоважен принцип, за който сме вою­ вали.“ Сравнението на Александер събужда в Тито гняв и възму­ щение. Едно такова обвинение, заявява той, можело да се по- 14.

210 П О Ч Т И Е Д Н А Н О В А В О Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И 1945 Г. вдига само по отношение на някой враг. Той нямало да търпи „Ю гославия да бъде унижавана и да се пренебрегват нейните права“. Н а 22 май бях в Загреб, където Тито държи голям а реч пред населението на столицата на Хърватско. Понеже Загреб ле­ жи на пътя от Белград за Триест бях решил въпреки всички труд­ ности да се добера до Триест, за да бъда там в случай, че се стиг­ не до откритото избухване на конфликта. В Загреб Тито все още не показа ни най-малкото намерение да смекчи тона си. „Ние завладяхме Триест и Горица, каза той, и не можем да премъл­ чим, че само през последните десетина дни от войната загубих­ ме осем хиляди освободителни бойци. Никой не може да иска от нас отново да опразним тези области. Историята никога не би ни простила, ако оставим нашите славянски братя на терора на италианските фашисти.“ Обратът настъпи ненадейно и неочаквано за повечето от наблюдателите. Н а 24 май югославското правителство изпрати н о та до Великобритания и Съединените щ ати, в която заяви, че е готово да изтегли войските си до линията Морган. Няколко дни по-късно в Белград бе постигнато съответното споразуме­ ние, което влезе в сила на 9 юни. „Югославското правителство взе това решение, за да избегне застрашаващия въоръжен кон­ фликт в тази част на Европа“, заявява Белград в своята нота до Лондон и Вашингтон, а Тито в една от следващите си речи го­ вори за „най-болезненото решение през живота си“. Истинската причина за това решение Тито разкри седем години по-късно. През април 1952 г. в една реч пред П ар л ам ен ­ та заявява: „Ние тогава, когато бяхме изправени пред тежката алтернатива дали да останем в Триест или да го опразним, не получихме никаква помощ от Съветския съюз. Аз прекарах це­ ли нощи край телефона с надеждата да получа поне някакъв съ­ вет от Москва. Не получихме нищо, защото руснаците си казва­ ха: „Ю гославяните нека си помогнат, както м огат.“ При тези обстоятелства на нас естествено не ни остана нищо друго освен да опразним Триест.“ Това беше пълната истина за драматичния епизод през пролетта на 1945 г., когато светът без д а го знае се беше изплъз­ нал от прегръдките на нова война. Когато след тоя разговор с маршал Тито в Дедине отпъ­ тувах обратно за Белград, чувството, което не ме напусна по

„АЗ Ч А К А Х Н О Щ И Н А Р Е Д Т Е Л Е Ф О Н Н О Т О О Б А Ж Д А Н Е О Т М О С К В А \" 211 време на целия ми престой в Ю гославия, се беше превърнало в увереност, че в тази страна беше м алко по-различно, отколкото в другите страни, в които „освобождението“ вървеше ръка за ръка с революционното движение за отстраняването на стария довоенен порядък и насилственото налагане на комунистически режим. Естествено, касаеше се само за едно предложение, кое­ то не бих могъл лесно да обоснова. По принцип положението в Ю гославия през първата половина на 1945 г. беше същ о така не- радващо, по-потискащо отколкото в България и Румъния. Тук така, както и там, едно малцинство упражняваше безогледен те­ рор над мнозинството; тук така, както и там бяха отменени най- елементарните права и свободите на гражданите; тук така, как­ то и там, хората живееха в постоянен страх и несигурност за своето имущество и за своя живот. Белград, „Белият град“, който беше прочут преди война­ та с жизнерадостта, с навика да се хапва и пийва порядъчно и най-вече с гостоприемството на своите жители, се беше превър­ нал в сив, нерадостен град. В него още по-ясно от преди се де­ м онстрираш е, че е останал балканското село, от което напраз- но някои се бяха опитали да направят голям град. Изнурени, хо­ рата се влачеха по улиците, спираха пред държавните магазини и дюкяни, в които нямаше нищо освен оскъдните превърнати в дажби хранителни стоки. Жените се редяха на дълги опашки. Във входовете на кооперациите и къщите и под арките на пор­ тите седяха или лежаха окъсани селяни с жените и децата си, които бяха дошли рано сутринта в града и чакаха да се мръкне, за да се върнат обратно в своите села. След залез слънце, както по-рано все още се движеше плътен поток от хора по широката главна улица „Теразия“, все още не оставаше празно място на масите пред кафенетата. Посетителите все още се стичаха в го­ лямата ресторантска градина в покрайнините на града. Но бел- градчанй, които се шляеха напред и назад между седем и девет часа вечерта по „Теразия“, бяха навъсени и обезкуражени. Те сякаш се бяха отучили да се смеят и да надават весели подвиквания, които по-рано оживяваха „корсото“ Турското ка­ фе, което пиеха на терасите, беше направено от печени зърна грах, бирата беше с вкус на горчива вода и човек можеше да се нахрани до насита само в ресторанта на хотел „Мажестик“. Той 1 Главна улица (итал.)

212 П О Ч Т И Е Д Н А Н О В А В О Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И 1945 Г. беше запазен за чужденки и в него не можеше да стъпи кракът на югославяните. Постоянният натиск, на който бяха подложени хората, се изразяваше в една единствена дума, която се изричаше само шеп- нешком: ОЗНА. Това е съкращението за Организация на наци- оналната сигурност и означаваше тайна държавна полиция. ОЗ­ НА контролираше с агенти и доносници личния и обществен жи­ вот на всеки гражданин. Тя притежаваше неограничена власт да коли и беси. Десетки хиляди преминаха през първите две годи­ ни след заграбването на властта от новия режим през затвори­ те. Една част беше пусната отново на свобода, а друга беше пре­ местена в концентрационните и трудовопревъзпитателни лаге­ ри, мнозина изчезнаха безследно и завинаги. Като чужденец в Белград човек беше още повече изолиран, отколкото в София или Букурещ. Ю гославяните не се осмеля­ ваха да разговарят с никакъв чужденец, защ ото знаеха, че на следващия ден ще бъдат отведени от ОЗНА и подложени на строг и суров разпит, който в повечето случаи свършваше с арест или концентрационен лагер. Няколко дни след пристигането ми в Белград срещнах на улицата пред хотела „Мажестик“ стар по­ знат. Преди войната той беше секретар на югославско посол­ ство в друга балканска страна. Пристъпих към него, за да го по­ здравя, но той се престори, че не ме познава. Д аде ми сам о да разбера с предпазлив знак, че трябва да го последвам. Дълго вървях подире му. Едва на затънтена пейка в парка „Калемег- д а н “ , където беше сигурен, че не го н аблю дават и подслуш ват, се осмели да разговаря с мен. Разказа ми, че прекарал войната в Близкия изток. Завърнал се обратно в Белград след освобож­ дението, като се уповавал на споразумението Тито — Шубашич. У знал, че баща му, който бил висш офицер от кралската армия, но не проявявал политическа активност по време на войната, бил арестуван след установяването на комунистическото господ­ ство и безследно изчезнал. От двамата му братя по време на вой­ ната единият воювал на страната на партизаните и загинал, до­ като другият се присъединил към четниците на Михайлович и по всяка вероятност се намирал в чужбина. Той самият веднага след завръщането си бил арестуван като „агент на крал Петър“ и бил освободен от затвора едва преди няколко дни. Пред мен стоеше един сломен човек, загубил всякакъв кураж за борба с ж ивота и горчиво съжаляваше, че се беше завърнал в родината

БЕЗОТРАДЕН БЕЛГРАД 213 си. Уговорихме да се срещнем през един от следващите дни на същата пейка в парка „Калемегдан“. Исках да му помогна с мал­ ко пари. Той не дойде. Благодарение на една случайност узнах, че на следващия ден след нашия пръв разговор се е самоубил. Разбира се, в Белград имаше войници и офицери на Чер­ вената армия. М а ка р че нейният дял в освобож даването на Ю гославия беше незначителен, съставът й не се държеше тук по- добре отколкото в онези страни, които беше завладял. И в Бел­ град се стигаше ежедневно до разбойнически нападения, пре­ стрелки и изнасилвания, и в Белград човек нощем не беше сигу­ рен за ж ивота си, и в Белград се твърдеше, че всички гадости и престъпления са били извършени от „фашистки провокатори“. Дори секретарката на комунистическия окръжен младежки ко­ митет на Войводина се числеше към злощастните жертви на Чер- веноармейците. Дори известен член на Комунистическата пар­ тия на Югославия, който беше поканил на гости няколко руски офицери, след вечерята беше изхвърлен от дома му. Той тича­ ше по улиците и крещеше за помощ, докато жена му беше изна­ силена от седмината руснаци. Антикомунистическата опозиция се бореше в Ю гославия също така за едно безнадеждно дело както в Румъния и Бълга­ рия. Имах разговори с двамата най-важни представители на лондонското правителство в тогавашното коалиционно управ­ ление Милан Грол и Иван Шубашич. Двамата ми изплакаха мъ­ ката си, че в кабинета не решават нищо и ням ат думата, че всич­ ки важни политически решения се вземат от Централния ком и­ тет на Комунистическата партия, без дори да са питали мини­ стрите за тяхното мнение, че хвърляли усилия и време както от­ чаяно, така и безрезултатно за възстановяването на нормални порядки, за слагане край на терора на ОЗНА, за разрешаването на опозиционни вестници и събрания. Още тогава двамата ми казаха, че щели да бъдат принудени да излязат от правител­ ството, ако положението не се променяло из основи. Това м о­ жело да се постигне единствено и само чрез енергична намеса на Западните демокрации. Действително Милан Глор излезе от правителството още в средата на август. Иван Шубашич и Юрай Шутей го напуснаха през октомври 1945 г., с което и в Ю г о с л а ­ вия се провали плачевният опит за смесено кралско-комунисти- ческо правителство по рецептата на Ялта. В първите парламен­ тарни избори след войната, проведени в Югославия още през *

214 П О Ч Т И Е Д Н А НОВА В О Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И 1945 Г. ноември 1945 г., опозицията не взе участие. К ъм съмнителното право да хвърлят топката, с която в Ю гославия се гласува вме­ сто с бюлетина, в запазената за „опозицията“ т. нар. вдовишка урна се възползваха само десет процента от гласоподавателите. Останалите деветдесет процента гласуваха за Националния фронт, който в Югославия, както и в другите „народни демок­ рации“ не беше нищо друго освен псевдоним на Комунистичес­ ката партия. Монархията в Югославия окончателно принадлежеше към миналото. Нямаше начин да бъде възстановена нито отвътре, нито отвън. Действително тогава сред белградската буржоазия и сред селяните в отделните области на Вътрешна Сърбия се сре­ щаха доста монархисти. Те предпазливо и страхливо се осведо­ мяваха за съдбата на Петър П и се питаха кога той действител­ но щеше да се върне и освободи страната от комунистите. В Хърватско, Словения и Македония дори най-заклетите антико­ мунисти бяха всичко друго, но не и привърженици на сръбския кралски дом на Карагеоргиевичите. Ако ги изправеха пред из­ б ора Тито или Петър, те щяха по всяка вероятност да предпо­ четат Тито. Петър II се беше възкачил на кралския трон на единадесет- годишна възраст, след като баща му, крал Александър II, бе убит в М арсилия на 9 октомври 1934 г. заедно с френския вън­ шен министър Луи Барту. той беше непопулярен в собствената си страна. Всъщност до белградския държавен преврат от 27 м ар т 1941 г. вместо м алолетния крал управляваше чичо му, принц-регентът Павел, братовчед на крал Александър II. Той беше очарователен дилетант, който разбираше много повече от картини, отколкото от политика. При всеки удобен случай има­ ше навика д а подчертава, че с крайно нежелание бил поел реген- тството. Когато след белградския държавен преврат крал Петър II беше обявен за пъднолетен, принц Павел се спасява чрез бяг­ ство в Гърция. Там беше държан под стража по време на вой­ ната от англичаните. Днес той живее във Великобритания, на­ пълно изолирано и без съжаление за загубеното си регентско достойнство. Царуването на крал Петър II трая точно три седмици — от 27 м ар т до 17 април 1941 г. После и той се спаси с бягство във Великобритания, оставяйки своята страна и народ на про­ извола на съдбата. По време на войната се жени за гръцката

К А К П Е Т Ъ Р 11 П Р О И Г Р А К О Р О Н А Т А С И 215 принцеса Александра, дъщеря на краля на Гърция Александър, умрял пет месеца преди нейното раждане от ухапването на ед­ на маймуна. В Ю гославия направи лош о впечатление, че кралят празнувал сватба по време на най-ужасните страдания на своя народ. Още повече му навреди неговото предателство спрямо генерал Михайлович и най-вече немощното му държание в пре­ говорите с м арш ал Тито. Фактът, че той не се завърна сам кол­ кото може по-бързо в Югославия и даде съгласието си от чуж­ бина за образуването на регентски съвет, означаваше, че беше проиграл окончателно своята корона. Онова, което се чу още за него през последните години, за­ сягаше само бракоразводните процеси с принцеса Александра, гледани пред френските съдилища, многократните опити за са­ м оубийство на неговата жена, за които той твърдеше, че били измислици, и окончателното помирение между тях в някакъв швейцарски зимен курорт, за което наистина решаващо об­ стоятелство са изиграли по-скоро финансови, отколкото санти­ ментални мотиви. Петър принадлежеше към онези достойни за съжаление бивши крале, които въпреки че нямаха никакви пари, гледаха на гражданското препитание като на нещо несъвмести­ мо с тяхното кралско достойнство. Чърчил се опита д а му се притече на помощ, като увещаваше Тито при държавното му посещение в Англия през м ар т 1953 г. да изплати на П етър к о м ­ пенсация за конфискуваните кралски имоти или да му отпусне някаква рента. Тито не се съгласи. Че в самия Белград в непосредствена близост с „Белия дво­ рец“ на Тито живее член на югославската династия на Караге- оргиевичите и дори „законният“ наследник на кралския трон, знаеха само малцина. Самият аз го научих едва при престоя си в Б елград през пролетта на 1945 г. благодарение на случайност­ та. Става дума за принц Георги, най-големия брат на убития крал Александър и чичо на Петър II. Всъщност е следвало той д а се възкачи на югославския кралски престол през 1921 г. П р и ­ чината да не стане това са лошите отношения между двамата братя още от ранно детство. При един все още неизяснен инци­ дент Георги убил прислужника си с ритник. Брат му наредил да го затворят в лудница. Сам ият Георги наистина твърдял, че хва­ нал на местопрестъплението своя слуга, който вероятно по по­ ръчка на брат му претършувал писалището му и че само го бил, но не го убил. Във всеки случай тъкмо по-малкият брат Алек­

216 П О Ч Т И Е Д Н А НОВА ВО Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И /945 Г. сандър е човекът, който се възкачи на трона и се погрижи за по- големия брат да остане изключен от списъка на престолонаслед­ ниците. Едва по време на войната той излиза на свобода и по­ казва, както по време на германската окупация, така и през кри­ тичните за всеки член на кралския дом дни на освобождението то л к о в а м ного кураж и неустрашимост, че спечелва симпатиите на Тито. К огато го посетих през май 1945 г., той наистина не желаеше по понятни причини да говори за политически или ди­ настически въпроси. С ам о ме увери, че Тито се отнесъл спрямо него по-добре, отколкото неговият брат Александър и неговият братовчед — принц-регентът Павел. Партизаните му върнали дори автомобила, отнет през първите дни след освобождение­ то. Самият Тито му пращал всичко, от което се нуждаел, за да живее. Когато новоизбраният учредителен парламент обяви на 29 ноември 1945 г. династията на Карагеоргиевичите за свалена и преобразува Югославия в народна република, принц Георги не протестира. Протестът на неговия племенник Петър заглъх­ на нечут. През 1945 г. под господството на марш ал Тито и негови­ те партизани Ю гославия с нейния Народен фронт и нейната без­ властна и немощна опозиция, с нейния революционен динами­ зъм във вътрешността и навън, с нейната ОЗНА, нейните затво­ ри и концентрационни лагери, с нейния режим на социалисти­ ческа безрадостност и нейното сиво, съсипано население по ни­ що не се отличаваше от останалите „народни демокрации от Из- точна и Югоизточна Европа. Изглежда щеше дори да ги надми­ не в успешното и вярно подражание на Съветския съюз. Ако ня­ кой тогава ми беше казал, че Ю гославия ще бъде първата стра­ на от Източния блок, която ще се опълчи срещу Съветския съюз и ще „избере свободата“, щях да му се изсмея в лицето. Въпреки всичко в тази страна имаше нещо по-специфично, нещо по-различно. Напускайки Б елград в началото на юли 1945 г., за да продълж а пътуването си към Будапеща, Прага и Вар­ шава, си зададох въпроса върху какво почива всъщност това раз­ личие. Струваше ми се, че намерих отговора в три констатации: Югославия е единствената страна, в която освободителна­ та борба е сътворила едно наистина ново движение, което — както и да се отнасяме към него — беше не само революцион­ но, но и национално и преди всичко югославянско. Онова, кое­ то досега никога не е съществувало в тази страна, го осъществи

ТИТО ИСКА ДА СТАНЕ ГОСПОДАР В СВОЯ ДОМ 217 партизанското движение на Тито. Единният фронт между сло- вени, хървати и сърби, черногорци, македонци и албанци, меж­ ду католици, православни и мохамедани. Ако това движение бе­ ше по-силно от династията, по-силно от старите партии от до­ военното време, то не го дължеше само на насилието и терора като в други страни. То се дължеше преди всичко на обстоятел­ ството, че беше югославско, докато династията беше сръбска, а старите партии или словенски, или хърватски, или сръбски. Кой­ то искаше Югославия, трябваше да иска Тито. Той беше един­ ственият, който съумя да събере и спои устремилите се в разни посоки и доразпокъсани от „новия ред“ на Хитлер части на бив­ шето кралство. Югославия бе единствената страна, в която освободител­ ната борба даде една неоспорима ръководна личност — маршал Тито. Човек може да го ненавижда или обича, може да вижда в него диктатора или освободителя, комуниста или националиста, но той е, който по решителност и воля надмина всички стари и нови политически личности както в страната си, така и в други­ те балкански държави. Това никой не можеше да отрече. Единствена Югославия от цяла Източна и Югоизточна Ев­ ропа въпреки новият комунистически ръководен слой, въпреки всички идеологически и политически иреплитания със Съветския съюз, не загуби чувството за национална независимост и дър- жавна самостоятелност. Самият Тито наблегна на това в една от речите си в Л айбах в края на май 1945 г. М ежду д ругото той каза: „Ние настояваме всеки да бъде господар в своя дом. Ние отказваме да плащаме чужди дългове на други народи. Ние ня­ ма да позволим да ни забъркват по някакъв начин в сферите на интересите. Защо би следвало да е погрешно, ако нашите наро­ ди желаят да бъдат напълно независими, и защо би следвало та­ зи независимост да се ограничава и оспорва? Ние отказваме и по-нататък да бъдем зависими от когото и да било.“ Беше яс­ но, че тази реч е първото опълчване на Тито срещу Сталин. П о ­ сланикът на Съветския съюз в Белград протестира срещу нея по най-остър начин и я охарактеризира като „враждебен акт срещу Съветския съю з“ . Тази реч стана една от причините, които три години по-късно доведоха до разрива между Белград и Москва. Светът узна този факт доста по-късно. 1Днес Любляна

218 П О Ч Т И Е Д Н А НОВА ВО Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И 1945 Г. При това мое първо посещение в Югославия след края на войната положих усилия да узная нещо и за съдбата на генерал Дража Михайлович. Като водач на първото европейско съпро­ тивително движение със своята четническа армия той претърпя поражение в битката срещу комунистическите партизани. По онова време в Белград беше опасно дори да се спомене името на Михайлович. Единственото, което установих, беше, че в по­ следната фаза на войната се опитал от всички антикомунисти­ чески сили на Югославия, от четници и усташи, от сръбски и хърватски полицейски войски и черногорски мохамедани да об­ разува антикомунистически единен фронт, който да се бие сре­ щу партизаните на Тито. Този последен и отчаян опит претър­ пял провал. Михайлович потъна вдън земята. Докато неговите офицери и войници бяха избити, избягаха в чужбина или взети в плен, от него самия липсваше каквато и да е следа. В Белград се разнесяха слухове, че бил заминал към И талия или пък че ан­ гличаните и американците го държали на скрито място, защото възнамерявали да си послужат с него някой ден като оръжие срещу Тито. Разговарях и с хора, които твърдяха, че М и х ай ло ­ вич стоял както и преди начело на армия от 600 000 души, коя­ то държала окупирани големи части от Сърбия и Босна и воде­ ла тежки сражения с войските на Тито. хора, които идваха от тези области, съобщаваха за артилерийска канонада, която меж­ ду другото се чувала чак до по-големите градове. Мълвеше се за области, в които все още били валидни военното право и из­ вънредното положение и за всеобхватни акции за прочистване. От официалните институции отказваха всякакви сведения за съд­ бата на Михайлович. , Една година по-късно, през юни 1946 г. бях отново в Бел­ град, за да предавам репортажи за процеса, който беше завър­ шек на трагедията на Д р а ж а М ихайлович. Едва тогава узнах, че последният действително след разбиването на войските му с ня­ колко хиляди души си пробил път към Босна. Оттам през май 1945 г. предприел настъпление срещу Сърбия. Стигнало се до голямо сражение с партизаните, в което Михайлович загубил повечето от хората си. С няколко стотин души той се спасил с бягство. Оттеглил се дълбоко във вътрешността на Сърбия, в една област, чиито жители в по-голямата си част били м онар­ хически настроени. Те му оказвали помощ. Въпреки това от страх да не бъде издаден той трябвало да се мести от село на

ТРАГЕДИЯТА НА ДРАЖА М ИХАЙЛОВИЧ 219 село, от скривалище в скривалище. Гругшчката на онези, които му останали верни, все повече и повече се топяла. Накрая стиг­ нал до затънтена местност на границата между Босна и Сърбия. Там се скрил в една горичка от горната страна на селото Вишег- рад. Живеел при неописуемо плачевни условия в заслана със сла­ ма дупка в земята без покрив над главата и се хранел с плодо­ ве и охлюви. П о това време сам о четирима от хората му били останали при него. Един от тях станал предател и посочил на преследвачите скривалищ ето. Н а 13 м арт ги обкръж или и М и ­ хайлович бил взет в плен. Той не оказал никаква съпротива. О т­ карали го в Белград, но едва единадесет дни по-късно, на 24 март, вътрешният министър Ранкович оповести в Парламента, че „четнишкият генерал М ихайлович се намира в ареста на ю го­ славските власти и чака своята присъда“. На въпроса защо М и­ хайлович от края на войната чак до своето задържане никога не се е опитал да си пробие път към крайбрежието или към грани­ цата и да избяга в чужбина, не получих никакъв удовлетворите­ лен отговор. Един от офицерите, които провеждаха разпитите в затвора, твърдеше, че М ихайлович до края бил убеден в това, че по-голям ата част от сръбския н арод стои зад него и под не­ говото командване ще се надигне срещу Тито. Процесът се състоя в Топчидер, съвсем близо до Белград, където върху територията на казармата и на клуба на бившата кралска гвардия в голям парк се намира една зала, служела по- рано за тържества и балове. Тя беше превърната в съдебна и в нея от 10 юни до 15 юли 1956 г. се разигра процесът срещу М и ­ хайлович и неговите двадесет и трима съподсъдими. От тях еди­ надесет се намираха в чужбина. М ъжът, който стоеше пред съ­ диите в протрита, износена униформа, в груби войнишки обу­ ща, с дива черна брада около лицето, нямаше нищо общо с еле­ гантния м л а д генералщабен офицер от 1941 г. Петдесет и три годишният човек изглеждаше с десетина години по-възрастен. Един.сломен, съсипан от съдбата, полуослепял мъж, на когото ясно личаха прекараните страдания и лишенията от последните месеци. Той се защитаваше неуверено и неумело и често се за­ плиташ е в противоречия. М акар че знаеше присъдата, която го очакваше, той не се осмели да признае открито, че беше вою вал с партизанската армия на Тито по идеологически причини. Той прехвърли цялата вина отчасти на Съюзническите съветници, които се намираха в неговата Главна квартира, отчасти на свои­

220 П О Ч Т И Е Д Н А Н О В А В О Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И 1945 Г. те подчинени, които били действали на своя гл ава.Т ъ й като ця­ лата му документация и книжа, заповедите, телеграми и писма, подписани от него, се намираха в ръцете на съда, той беше при­ нуден да признае вината си по много точки от обвинението. Н а процеса в пълна яснота излезе наяве, че последната цел на Михайлович е била да създаде на Балканите федерация от свободни държави, която следвало да бъде крепост срещу Съ­ ветския съюз. За да постигне тази цел, той преговарял с бълга­ рина Дамян Велчев, с водача на антикомунистическите гръцки партизани генерал Зервас, с Маниу и Антонеску в Румъния, с ан­ тикомунистически групи в Унгария и Албания. Мъжете, които екзекутираха М ихайлович през 1946 г., няколко години по-къс­ но сами щяха да преследват същата цел, както той по време на войната, макар и при други обстоятелства и условия. Това е на­ вярно най-трагичният момент в съдбата на Дража Михайлович. С безкрайни разпити на подсъдимите, безкрайни показа­ ния на свидетелите, безкрайни пледоарии на обвинителите и за­ щитниците процесът се точеше при непоносима жега, която превръщаше в изтезание процеса за всички участници. Отдавна се беше изпразнила пейката за чуждестранните кореспонденти, тъй като подробностите не бяха вече интересни за световната общественост и най-вече защото съдът беше отхвърлил възло­ женото от правителството на Съединените щати изслушване на американските свидетели, които желаеха да дадат показания в полза на Михайлович. Само пейките за зрителите се пълнеха все­ ки ден с командированите за процеса делегации на работници­ те от всички краища на Югославия. Н акрая чух Д р аж а Михайлович да казва в последната си дум а следните изречения и ми се струва, че с тях е описал соб­ ствената си съдба по-добре; отколкото някой друг би съумял да го стори: „Съдбата, така заяви той, беше сурово към мен и ме хвърли във вихъра на събитията и интригите, заобиколен от всички тайни служби на света. Исках много неща и наченах мно­ го от тях, но бурята на световната история отвя мен и моето де­ ло.“ На 15 юли съдът оповести присъдата. М ихайлович и десет от неговите съобвиняеми, двама от тях задочно, бяха осъдени на смърт. Останалите получиха дългогодишно лишаване от сво­ бода. Михайлович изслуша присъдата мълчаливо, подпрял гла­ вата си с ръце.

„ВИХЪРЪТ НА СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ М Е ОТВЯ\" 221 М о л б а т а му за помилване беше отхвърлена, м ак ар че са­ мият той до момента на екзекуцията беше твърдо убеден, че ще бъде пом илван. В ранното утро на 17 юли заедно с останалите осъдени на смърт беше застрелян в двора на пехотното учили­ ще на Топчидер от екзекуционно подразделение, което се състое­ ше от подбрани войници на един гвардейски полк. Първият залп покоси всички осъдени. На югославския печат не се разреши да обнародва нищо повече освен лаконичното комюнике: „Екзеку­ цията на Михайлович и другите осъдени на смърт подсъдими се състоя днес.“ Така завърши трагедията на Дража Михайлович, на пър­ вия борец от съпротивата през Втората световна война, когото вихърът на световната история безпощадно отнесе.

П О Ч Т И Е Д Н А Н О В А В О Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И 1945 Г. ГИБЕЛ ПОДЕМ НА ЮГОСЛАВИЯ 25 март Министър-председателят Цветкович и 27 март външният министър Цинцар-Маркович 6 април подписват във Виена присъединяването 17 април на Ю гославия към Тристранния пакт. 22 април Държавен преврат в Белград. Генерал 10 май Симович сваля правителството на 22 юпи Цветкович и обявява крал Петър II за пълнолетен. 8 юпи 26 октомври Начало на германската военна кампа­ ния срещу Ю гославия. Капитулация на югославската армия. Крал Петър II и правителството се спа­ сяват с бягство през Атина и Палести­ на в Лондон. Германия и Италия вземат решение за подялбата на Ю гославия, анексират големи територии и разпокъсват оста­ налата част на четири привидно незави­ сими държави: Хърватско, Сърбия, А л­ бания и Черна гора. Сръбският полковник Драж а М ихайло­ вич започва със своите четници въоръже­ ната съпротива срещу окупационната власт. В деня па германското нападение срещу Съветския съюз Йосип Броз Тито в ка­ чеството си на генерален секретар на Комунистическата партия на Ю госла­ вия отправя един апел за въоръжена на­ родна съпротива срещу окупаторите. Германското и италианското прави­ телства обявяват „държавноправовия край на Ю гославия“. След няколкоседмични преговори между

ГИБЕЛ И ПОДЕМ НА Ю ГОСЛАВИЯ 223 водача на четниците М ихайлович и ко­ мунистическия водач на партизаните Тито търпят крах в усилията за съвме­ стен фронт на съпротивителните дви­ жения. ноември Начало на борбите меж ду четниците и партизаните. 1942 г. 13 януари Оставка на правителството в изгнание на Симович. В новото правителство под водачеството на Слободан Йованович, Михайлович е военен министър. февруари Напразни апели за помощ на Тито към Москва за материална помощ. 26 ноември Първо заседание на А В Н О Ю (Ант иф а­ шистки съвет за националното осво­ бождение на Ю гославия) под председа­ телството на Тито в Бихач. Учредява­ не на един Национален фронт. 1943 г. 11 февруари Съветският съюз отхвърля едно ново ходатайство на Тито за материална помощ. „ май Бърза британска военна мисия при Ти­ то. 29 ноември Второ заседание на А В Н О Ю в Яйце. Учредяване на един Комитет на нацио- нално освобождение с правителствени функции. Тито назначен за маршал и министър на отбраната. 3 декември Великобритания лишава генерал М ихай­ лович от всякаква подкрепа и отзовава действалата дотогава при него военна мисия. . 15 декември Тито се признава от Великобритания и Съединените щати като „равноправен съюзнически командващ “.

П О Ч Т И Е Д Н А НОВА В О Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И 1945 Г. 23 февруари Пристигане па съветска военна мисия при Тито. 20 март К рал Петър I I се ж ени в Лондон 5а гръц­ ката принцеса Александра. май Една военна мисия на партизанската армия на Тито под водачеството на ге­ нерал Велебит пристига е Лондон. 17 май Под натиска на Великобритания крал Петър II назначава Иван Шубашич за министър-председател на правител­ ството в изгнание, в което Михайлович вече не е военен министър. 25 май щ Германски парашутисти предприемат една атака срещу главната квартира на Тито край град Дрвар в Западна Босна. Тито избягва с голяма мъка пленниче- ството. юии Преместване на главната квартира на Тито и на Националния комитет на ос­ тров Вие. 16 юии Разговори меж ду Тито-Шубашич на ос­ тров Вие. формално съгласие за съвме­ стна работа. 12 август Разговори на Тито с Чърчил в съюзни­ ческата главна квартира в Казерта ( Италия). 26 август Югославското правителство в изгнание отнема на генерал М ихайлович върхов- ното командване на въоръжените сили. септември Начало на германското изтегляне от Ю гославия. Партизаните окупират по- голямата част от Сърбия. 21 септември Тито се отправя тайно от Вие за М ос­ ква и преговаря със Сталин.

ГИБЕЛ И ПОДЕМ НА Ю ГОСЛАВИЯ 225 20 октомври Белград е завладян от партизанската армия с подкрепа на сьветско-руски танкове. 1 ноември Споразумение Тито — Шубашич създа­ ването на коалиционно правителство и въвеждането на регентски съвет, който да упраж нява кралските пълномощия вместо Петър И. II февруари Ялтенската конференция препоръчва реализирането на споразумението Тито — Шубашич и „демократизирането“ на АНВОЮ . 2 март К рал Петър след дълго отлагане се съ­ гласява с образуването на регентския съвет. 8 март Коалиционно правителство Тито — Шубашич съобразно споразумението от I ноември, в което освен множество ко­ мунисти влизат само шестима пред­ ставители от лондонското правител­ ство. 5 април Тито и Шубашич в Москва. II април Подписване на договор за друж ба и вза­ имопомощ меж ду Ю гославия и Съвет­ ския съюз в Москва. 30 април Партизански единици на Тито окупират преди пристигането на съюзническите войдки Триест, Горица и една част от Ю ж на Каринтия. Начало на конфлик­ та за Триест. 25 май Въз основа на едно улт имат ивно на­ стояване партизаните се от т еглят от Ю ж на Каринтия, остават обаче в Триест. Инциденти между югославски партизани и съюзнически войски.

П О Ч Т И Е Д Н А НОВА ВО Й Н А - Б Е Л Г Р А Д , Ю Н И /945 Г. 9 юни След безрезултатни преговори между Тито и генерал Морган в Белград Тито решава в резулт ат на един съюзнически улт им ат ум да изтегли югославските войски от Триест, тъй като Съвет­ ският съюз го оставя на произвола на съдбата. 20 юни Споразумението от Удине установява демаркационната линия меж ду съюзни­ ческата и югославската окупационна област в Триест. 8 август Крал Петър II скъсва с Белград и отне­ ма на регентите техните пълномощия. 19 август Заместник министър-председателят М илан Грол подава оставка с протест срещу „ограничаване на гражданските права“ от страна на комунистическото правителствено мнозинство. 8 октомври Шубашич и Шутей подават оставка. Опозицията решава да бойкотира избо­ рите. 11 ноември Избори за учредителен парламент: 90 % от гласовете за Тито. 29 ноември Провъзгласяване на Федеративна народ­ на република Ю гославия.

ГИЛОТИН АТА ЗА УНГАРИЯ СЕ ЗАБАВЯ БУ ДАП ЕЩ А, Ю Л И 1945 Г. К огато през лятото на 1945 г., идвайки от Белград, за пръв път след войната посетих Будапеща, не повярвах на очите си. Градът беше разрушен в по-голямата си част. Петте чудесни моста на Дунав, превъзходните луксозни хотели по кея все още лежаха в развалини. Къщите и дворците бяха потънали в прах и пепел. Но градът не беше мъртъв. Всред руините и разрушения­ та, въпреки чуждата окупация на грабещи и плячкосващи вой­ нишки тълпи, той продължаваше да живее. От прахта и пепел­ та се издигаха с непонятна бързина нови къщи. Старите луксоз­ ни ресторанти, нощни локали и магазини бяха изчезнали, но до тях или на близкия ъгъл изникваше мигновено нов ресторант, нов бар, нов магазин. Листът с ястията при „Гундел“ — най- прочутия ресторант на Будапеща, беше толкова богат, както ви­ наги, и предлагаше най-изисканите ястия и напитки. По витри­ ните на магазините за хранителни стоки човек виждаше всеки желан деликатес, а жените на Будапеща, които във вечерните ча- , сове се разхождаха безцелно по улиците или седяха при „Гер- бо“ — една от най-известните сладкарници на Европа, бяха еле­ гантни и привлекателни, както в най-добрите стари времена. В новите нощни локали, които по нищо не отстъпваха на старите по лукс и настроение, гъмжеше от хубави жени. Специални „шеп­ тящи келнери“ се осведомяваха за желанията на гостите, и то не само в кулинарната област. Хората пиеха и ядяха, танцуваха и се смееха до зори и не ги беше грижа за това, дали Унгария бе­ ше все още кралство с един адмирал като имперски наместник, или беше на път да се превърне в съветска република. Чувстваш е се обаче, че зад ф асадата на лукс и безгрижност и в Унгария старият обществен порядък се намираше в процес на разложение и разпадане. Вчерашните богаташи се бяха пре­ върнали в днешни бедняци, а вчерашните бедняци в днешни бо­ гаташи. Висшето общество, благородниците, едрите чифликчии, състоятелните бяха изиграли ролята си като господстваща кла­ са. Сега ги заменяше един нов пласт на „горните десет хиляди“, които също така умееха да живеят добре като предшественици­ те си. Най-хубавите момичета и жени не бяха вече приятелките на граф Палфи или Хорват, а на някой новозабогатял военен

228 Г И Л О Т И Н А Т А ЗА У Н Г А Р И Я СЕ З А Б А В Я - Б У Д А П Е Щ А , Ю Л И 1945 или следвоенен печелбар, дори на някой от многобройните рус­ ки офицери, които бяха забогатели с помощта на тъмни сделки с унгарски партньори. В луксозните вили, които не бяха разру­ шени, обитаваха сега руските офицери или новите политически водачи, министрите, държавните секретари и депутати, които обратът беше изкарал на гребена на вълната. Между тях бяха и изтъкнатите комунисти, завърнали се обратно в родината от Москва. Докато Белград, София и Варшава, та дори Букурещ се бя­ ха превърнали в мъртви градове, в които всичко — хората и къ­ щите, дните и нощите, бяха сиви, без живот и без светлина, то Будапеща беше все още градът на светлината, на жизнерадост­ та и опиянението от живота. На тях дължеше преди войната ре­ путацията си на един от най-запленяващите градове на Европа. И не без право през първите две години след примирието се го­ вореше за „чудото Будапеща“. При това Унгария беше единствената сред сателитните държави на Германия, която изпи до дъно горчивата чаша на войната. Опитът на унгарските държавници да излязат своевре­ менно от войната и да сменят лагера, беше претърпял провал, м ак ар че те го бяха предприели по-рано от Румъния и България. Министър-председателят Миклош фон Калай, един високо­ образован благородник от старинен унгарски род, беше изцяло със западни и демократични разбирания. През цялата 1943 г. се беше постарал да влезе в контакт със Западните сили. При това той действаше в пълно разбирателство с унгарския имперски на­ местник адмирал Хорти, който с колебания и нежелание отстъ­ пи пред натиска на свръхмощния германски съюзник и покро­ вител и разпореди страната му да участва с арм ия от 150 000 ду­ ши във военната кампания на Хитлер срещу Съветския съюз. За германците не останаха в тайна дипломатическите опипвания на почвата на унгарците в Турция, в Швеция и Швейцария, в П ор­ тугалия и Ватикана. След сгромолясването на Мусолини през юли 1943 г. Хитлер забеляза, че повече не може д а се осланя на унгарските си съюзници. Той взема решението за насилствен акт срещу У нгария. Н а 19 м ар т 1944 г. той разпоредил съобразно специално изготвения план под названието „Операция Марга- рете I“ Унгария да бъде окупирана от германски войски. Хорти беше принуден да назначи приятелски настроено към германци­ те правителство под председателството на унгарския посланик в

БУДАПЕЩА Е НЕСЛОМИМА 229 Берлин генерал Дьоме Щояй. Калай избягва арестуването само благодарение на бягството си в турското посолство в Будапе­ ща. С този насилствен акт Хитлер постигна обратното на оно­ ва, което целеше. Хорти вече се чувстваше освободен от всички­ те си задължения към Германия и наистина подготвяше откъс­ ването на Унгария. Той уволни в края на август 1944 г. мини­ стър-председателя Щояй и се опита, следвайки примера на крал Михай в Румъния, да постигне военно примирие със Съюзници­ те. Назначеният от Х орти на 29 август 1944 г. министър-предсе­ дател е генерал Геза Лакатош. Той играеше същата роля както генерал Санатеску в Румъния. В средата на септември Хорти из­ прати унгарска делегация в Москва и втора в Съюзническата Главна квартира в И талия. Н а 15 октомври оповести по р ад и о­ то в послание до унгарската нация, че е помолил Съветския съюз и Западните сили за военно примирие. Същевременно заповяда на унгарските войски да прекратят военните действия срещу Червената армия. Германците благодарение на извършената шест месеца по- рано военна окупация на Унгария успяха да осуетят акцията на Хорти. Войски на СС окупираха след кратка престрелка крал­ ския дворец и взеха в плен Хорти. За да го принудят да абдики­ ра и предаде държавната власт на водача на Партията на огне­ ните стрели Ференц Шалаши, те приложиха уникална в дипло­ матическата история изнудваческа маневра. Синът на Хорти Ни- колаус — една известна личност под прякора Мики в будапе­ щенските нощни локали, беше подмамен в клопка на Гестапо под предлога, че пратеници на Тито искали да разговарят с не­ го. Той свързваше своето лекомислие и прахосничество с голя­ мо политическо честолюбие. Николаус вярваше, че ще може д а играе важна роля, при това с пълното одобрение на баща си, ако влезеше във връзка с бъдещия господар на Югославия. Но уж изпратените в Будапеща от Тито офицери бяха агенти на Гес- тапо. Когато Хорти-младши се яви на тайното рандеву, бива повален на земята, завит в един килим и отвлечен. Имперският наместник Хорти вече беше загубил преди две години по тайнствен начин по-големия си син Щефан. М лад чо­ век, който в противовес на брат си Николаус беше сериозен и трудолюбив. Него Хорти беше определил за свой приемник. Ще­ фан беше не само в Будапеща, а и в Берлин известен като реши­

230 Г И Л О Т И Н А Т А ЗА У Н Г А Р И Я СЕ З А Б А В Я - Б У Д А П Е Щ А , Ю Л И 1945 телен противник на национал-социалистите. Още през лятото на 1942 г. след едно посещение на руския фронт беше заявил висо­ ко и открито, че е убеден в поражението на Германия и че бил на мнение, че У нгария трябвало колкото може по-скоро да се откъсне от силите на Оста. През август 1942 г. Щефан Х орти, който беше и изтъкнат летец-изтребител, падна със своя само­ лет само няколко минути след излитането от едно летище зад фронта. Още тогава се появи подозрението, че агенти на Геста- по са сложили в самолета бомба, за да предизвикат смъртта на един от най-влиятелнитените и най-опасни противници на Гер­ мания в Унгария. От друга страна от германски и унгарски на­ цистки кръгове беше разпространен слуха, че Щефан Х орти за­ губил контрола над самолета си, защото се качил в него непо­ средствено след прекалено обилна закуска с шампанско. До ден- днешен не се потвърди нито едната, нито другата версия. Гибел­ та на сина на унгарския имперски наместник остана една от не­ изяснените мистерии на Втората световна война. Г ерм анците бяха сигурни, че старият Х орти ще направи всичко, за да не загуби втория си син. Ето защо го взеха като заложник. Обещаха на бащата освобождението му, само ако подпишел декларация за собствената му абдикация и назнача­ ването на Шалаши за министър-председател. За да спаси живо­ та на сина си, Х орти подписва. Той не знаеше, че последният веднага след задържането му е натоварен на един самолет за Виена и оттам откаран в концентрационния лагер Маутхаузен. Самият Хорти, едва-що подписал документа е депортиран в Гер­ мания. До края на войната е държан под стража в същия дво­ рец Хиршберг, в който Мусолини живя след спасяването му от Италия. Баща и син Хорти се видяха отново едва след като бя­ ха освободени от американците. С абдикацията на Хорти, Шалаши необезпокояван превър­ на Унгария в маджарска държава по национал-социалистиче- ския модел. Политическите му противници със стотици са осъ­ дени на смърт и екзекутирани. Унгарските евреи, които при ре­ жима на Хорти останаха пощадени, бяха депортирани и унищо­ жени. Когато руснаците окупираха по-голямата част от Унга­ рия, той се оттегли в един замък на австро-унгарската граница, за да пише своята книга изповед. По-късно попадна в ръцете на американците, които го върнаха на унгарците. През м арт 1946 година беше осъден на смърт и обесен.

ХИТЛЕР И ИМПЕРСКИЯ НАМЕСТНИК 231 В края на 1944 година руснаците наближ иха Будапеща. Градът се намираше в ръцете на германските войски от СС и ун­ гарските „огнени стрели“. Тъй като нито едните, нито другите имаха нещо повече за губене, героично, но и безмислено се от­ браняваха. Обсадата започна по Коледните дни на 1944 година и завърш и на 12 февруари 1945 година със завладяването на Кралския дворец в Буда от руснаците. В него остатъците от гер­ манските и унгарски войски се защитаваха до последния кур­ шум. Онова, което настъпи след ужасите на петдесетте дни об­ сада, беше още по-жестока за жителите на Будапеща. Победо­ носната Червена армия се нахвърли върху града, който в този случай действително — не беше „освободила“ , а завладяла. За­ почна жестокото отмъщение за всичко, което бяха извършили Хитлерова Германия и „огнените стрели“. Едва четири месеца по-късно Върховното командуване на Червената армия реши да сложи край на грабежите, избиванията и плячкосванията от страна на войниците. Будапеща и цялата страна гъмжеше от де­ зертьори от всички армии и всички националности. Те се бяха сформирали в истински разбойнически шайки. Трябваше да ми­ нат месеци, докато се сложи край и на техните злодеяния. Още дълго време през 1946 година нападенията и убийствата по ули­ ците на Будапеща бяха обикновено всекидневие. По-точно, бих казал, денонощни — явления, при които не беше лесно да се от­ съди, дали се касаеше за политически атентат, разбойническо на­ падение или личен акт на мъст. На паричната инфлация беше сложен край едва през юли 1946 година с въвеждането на форинта. В Будапещ а не п л а щ а ­ ха с милиони и милиарди, а с билиони. За един долар на чер­ ния пазар даваха тридесет хиляди билиона пенгьо. Далеч беше н а д м и н а та д ори германската инфлация от 1923 година, която приключи с приравняването на един билион стари марки към една нова рентна марка. Въпреки всичко Будапеща продължаваше да живее един неестествен, болезнен, забързан и задъхан живот, за разлика от другите „народно-демократични“ столици, в които цареше гро- бовна тишина. В първите месеци след края на войната политическото раз- 1 П аричката единица на Германия през 1923—1924 година.

232 Г И Л О Т И Н А Т А ЗА У Н Г А Р И Я СЕ З А Б А В Я - Б У Д А П Е Щ А , Ю Л И 1945 витие на Унгария беше объркващо, непонятно и по-различно в сравнение с другите, „освободени“ от руснаците страни от Из- точна и Ю гоизточна Европа. Въпреки че в У нгария се н ам и р а­ ха почти един милион руски войници, Съветите не се бъркаха във вътрешните работи на страната. Човек имаше чувството, че с присъствието си в Унгария те искаха да демонстрират, че в тяхната сфера на власт би могла да съществува и истинска де­ мокрация, в която комунистите не предявяват тоталната претен­ ция за господство и са готови да поделят властта в съотноше­ ние на действителната си сила с другите партии. И в Унгария през последната фаза на войната от четири­ те партии, били в опозиция на режима на Хорти, се образува ,‘,народен ф р о н т“ наречен „Ф ронт на Н ационалната независи­ мост“. В него влизаха Комунистическата, Социал-демократиче- ската и Националната селска партия. Най-силна беше Партия­ та на Дребните селски собственици, която играеше в Унгария сходна роля на Националната селска партия на Маниу в Румъ­ ния, а в България на Земеделския съюз на доктор Димитров и Никола Петков. Тя застъпваше интересите на широките маси на 4 унгарските селяни и тъй като липсваше буржоазно-либерална партия, към нея се присъединиха и широки кръгове от градска­ та буржоазия. Основателят и водачът на буржоазно-либерална- та партия, изтъкнатият Тибор фон Екхард, се беше изселил още в началото на войната в Съединените щати, за своя собствена сигурност и за нещастие тя попадна в ръцете на некадърни во­ дачи. Още през декември 1944 година, когато Будапещ а беше още обсадена, в източната, окупирана от руснаците част на Ун­ гария се образува временно правителство, със седалище Дебре­ цен. Начело застана генерал Бела Далноки-Миклош, върховният г л авн оком ан дув ащ на унгарските войски, който на 15 октомври беше уговорил с руснаците преустановяването на враждебните действия. Това дебреценско правителство беше всичко друго, но не и комунистическо. Точно поради този факт не му натякваха, че е възникнало под въздействието на Червената армия. Нищ о не се пром ени и в началото на април 1945 година когато то се пресели в столицата. Всички важни ресори останаха в ръцете на аполитични генерали или членове на трите некомунистически ко­ алиционни партии. Комунистите владееха само селскостопан­ ското и търговското министерство.

МИСТЕРИОЗНАТА СЪДБА НА СЕМЕЙСТВОТО ХОРТИ 233 Разговарях в Будапеща с редица унгарски приятели от емиграцията, завърнали се от Турция или от Запад. „Руснаците не се месят в нашите вътрешни работи“ , обясняваха те триум­ фиращ о и вярваха, че У нгария м аневрирала по-умело и по-ум- но отколкото Румъния и България. Те живееха с розови илюзии за бъдещ ето на своята страна. Изтъкваха, че в У нгария ням ало никакво „прочистване“ и че както и преди хората от стария го­ рен слой на обществото останали на своите постове в управле­ нието, армията и правосъдието. Дори поземлената реформа, за която новото правителство беше взело решение да проведе, на практика не била толкова радикална, колкото изглеждала на хартия. „Унгария няма да стане никаква втора Румъния или Бъл­ гария“ , така ме убеждаваха те и вярваха в своята правота. П ървите П арл ам ентарни избори през ноември 1945 год и ­ на потвърдиха този оптимизъм. Тъй като те бяха напълно сво­ бодни избори, в които руснаците по никакъв начин не се наме­ сиха и завършиха с победа на некомунистическите партии. К о­ мунистите със 70 депутата се бореха срещу едно компактно м н о ­ зинство от 340 некомунисти. Само Партията на Дребните сел­ ски собственици разполагаше с три пъти повече депутати откол­ кото комунистите. Правителството, което беше съставено после, съответствуваше изцяло на фактическото съотношение на сили­ те на партиите. Партията на Дребните селски собственици обсе­ би половината от ресорите, а комунистите бяха представени с четирима министри. Д ори фактът, че бяха овладели вътреш но­ то министерство, не будеше особени опасения. Най-странното в това първо Парламентарно правителство на Унгария след войната бяха тримата мъже, които държаха ръ­ ководните постове: Золтан Тилди, водачът на Партията на Дреб­ ните селски собственици и министър-председател, Матиаш Ра- коши, шеф на Комунистическата партия и заместник мйнистър- председател и Арпад Шакасиш, ръководител на Социал-демо- кратическата партия, като втори заместник. Заради тези трима мъже по онова време за Унгария се говореше като за „страната на трите джуджета“. Просто случайността беше пожелала всич­ ките трима да бъдат необичайно дребни на ръст и когато човек ги видеше заедно, те действително изглеждаха на три джудже­ та. П рез юли 1945 година разговарях с всеки от тях. Не беше никак трудно да се разпознае, че а грарният деец Тилди и социал ­

234 Г И Л О Т И Н А Т А ЗА У Н Г А Р И Я СЕ З А Б А В Я - Б У Д А П Е Щ А , Ю Л И 1945 демократът Шакасиш, не само физически, но и човешки и поли­ тически бяха джуджета. Просто жалки фигури, които баланси­ раха и избиваха комплекса от ръста си чрез прекомерна суетност и жажда за значимост. Докато третото джудже, комунистът Ра- коши, в действителност беше великанът на алчността и насил- ничеството. В съвсем кратко време той успя да се разправи с другите две джуджета. Първото от трите — Золтан Тилди, след изборите през ноември 1945 година стана министър-председател, а няколко ме­ сеца по-късно и президент при преобразуването на Унгария в република. Той беше толкова кльощав колкото и дребен. Има­ ше смъкнати рамене и стърчеше в костюмите така сякаш не му бяха по мярка. Тилди бил първоначално духовно лице. Никой не можеше да каже как беше стигнал до ръководител на най-го­ лямата унгарска партия. За чудовищната отговорност, която му беше отредила историята, за запазването на унгарската демо­ крация, той в никакъв случай не беше дорасъл. Твърде скоро стана пионка в ръцете на комунистите. На тях той предаде пар­ тията си, най-добрите си приятели и съратници и дори членове­ те на семейството си, само и само за да запази своето положе­ ние и позиции, своето лично благоденствие и своята банкова сметка. Второто джудже Арпад Шакасиш, водач на унгарските со­ циалдемократи, се показа също безхарактерен и безскрупулен мъж. Той предаде партията си по същия начин на комунистите както Тилди. Заради това успя след падането на Тилди няколко месеца да играе ролята на върховен държавен глава, преди и той да изчезне в забвението. Третото джудже, което в началото пусна първите две да танцуват като негови марионетки, а после ги захвърли в ъгъла, беше Матиаш Ракоши. Той беше въплъщение на всичко най-гро- тескно. К о гат о го видях за пръв път, имах чувството, че стоя срещу карикатура. Ракоши беше толкова широк, колкото и ви­ сок. Когато седнеше в нормално кресло, прекалено късите му крака се размахваха над пода. Закръгленото му чело премина­ ваше в голям, изцяло плешив черен, върху който само над уши­ те и по тила стърчаха няколко посивели косъма. Върху топче- стото лице с голям увиснал надолу нос проблясваха две лукави и хитри очички. Пространството между брадичката и яката на синята му риза със синя вратовръзка се изпълваше от върволи­

СТРАНАТА НА ТРИТЕ ДЖ УДЖ ЕТА 235 ца увиснали гънки, резултат от неимоверното му затлъстява­ не. Също както Тито и много други, Ракоши се запознава с комунизма в руско пленничество, в което попаднал още в нача­ лото на Първата световна война като подпоручик от Кайзеро- вата кралска австро-унгарска армия. В краткотрайната и кърва­ ва унгарска република на съветите на Бела Кун през 1919 годи­ на той е народен комисар за социално производство. Когато последната след едно безславно съществуване от сто тридесет и три дни се сгромоляса, той избяга във Виена. По-късно през Бер­ лин заминава за Москва. Няколко години по-късно той се за­ връща тайно в Унгария. След кратко време е задържан. За без- четните си престъпления, които е извършил като народен коми­ сар на унгарската република на съветите, той е осъден на дожи­ вотен затвор. През 1940 година, по времето на съветско-руско- национал-социалистическото сътрудничество, също както него­ вата румънска съратничка Ана Паукер, е разменен срещу ня­ колко знамена, които руската арм ия пленила през 1848 год и ­ на в сраженията срещу унгарските въстаници на Лайош Ко- шут. К огато в началото на 1945 година Ракоши, в свитата на Червената армия се завърна обратно в Унгария, не е сам. Жена му Наташа, монголка от някакво сибирско племе, с тъмно-жъл- теникав цвят на кожата, черни очи и синьо-черни коси, го при­ дружава. Преди Наташа да стане съпруга на унгарския комунисти­ чески водач, работи като прокурор в един от сибирските главни градове, а по-късно и в М осква. Твърди се, че е настоявала и на­ лагала за хиляди политически подсъдими смъртното наказание или доживотния принудителен труд. За ролята, която играеше като м ад ам Ракоши се говореше на ухо много в унгарските ко­ мунистически кръгове. Твърдеше се, че не Ракоши, а Н а т аш а се радва на неограниченото доверие на Сталин и че тя е човекът, който разполага с пряката връзка с Кремъл и получавал нареж­ данията за своя съпруг и партията. Без благословията на Ната­ ша, Ракоши не можел да прави нито една стъпка. Без нейното съгласие и одобрение не вземал нито едно решение. Във всеки случай Матиаш и Наташа бяха една твърде странна и крайно неунгарска двойка. Нямаше нищо чудно в то­ ва, че унгарците, като големи националисти и горди с хилядо­

236 Г И Л О Т И Н А Т А ЗА У Н Г А Р И Я СЕ З А Б А В Я - Б У Д А П Е Щ А , Ю Л И 1945 летната история на своето кралство, не видяха в диктаторската двойка, наложена им от Москва, идеалните приемници на кра­ лете и кралиците, които бяха носили върху главите си короната на Свети Стефан. П рез л ятото на 1945 година, Ракоши предостави спокойно и невъзмутимо ръководството на унгарската политика на дру­ гите две джуджета. Москва нямаше нищо против това в Буда­ пеща още известно време да си играят на демокрация. В дейст­ вителност ставаше дума само за една отсрочка на гилотинира- нето. Съветският съюз я даряваше на Унгария, за да вземе най- напред здраво в ръцете си Румъния, България и Полша. М ал1 цина разгадаха тогава този обходен ход. И най-малко унгарци­ те. Руснаците знаеха, че в тази страна спокойно можеха да оста­ вят нещата да следват своя естествен ход. Те можеха тук да се осланят не както в другите страни върху собствената си сила, а върху слабостта на противниците си.

УНГАРИЯ: ОТ ВАСИЛ НА ХИТЛЕР В СФЕРАТА 237 УНГАРИЯ: ОТ ВАСАЛ НА ХИТЛЕР В СФЕРАТА НА ВЛАСТТА НА СТАЛИН 1940 30 август Чрез Виенското арбитражно решение 20 ноември Унгария получава за сметка на Румъния големи части от Семиградието. 1941 3 април Влизане на Унгария в Тристранния 10 април пакт. 22 юни 27 юни Унгария одобрява преминаването на германските войски за подготовка на * 25 ноември нападението срещу Ю гославия. М ини­ 7 декември стър-председателят граф Телеки вече подписал с Ю гославия пакт за приятел­ ство и ненападение, се самоубива, защо­ то това предателство е несъвместимо с неговата чест. Шеф на правителство­ то става Лаело Бардоши, който се под­ чинява на волята на Германия. Унгария участ вува във военната кампа­ ния срещу Ю гославия и получава за въз­ награждение при разпокъсването й об­ ластите Бараня и Бачка. Унгарският имперски наместник Хор- ти първоначално отхвърля писменото настояване на Хит лер за участ ие във военната кампания срещу Съветския съюз. След засилен германски натиск и прово- кационното бомбардиране на Кашау и М ункаш от германски самолети, Унга­ рия обявява война на Съветския съюз и участвува в източната военна кампа­ ния с една армия от 150 000 души. Унгария влиза в Антикоминтернския пакт. Англия обявява на Унгария война, след

238 Г И Л О Т И Н А Т А ЗА У Н Г А Р И Я СЕ З А Б А В Я - Б У Д А П Е Щ А , Ю Л И 1945 като британския улт имат ум за неза­ бавно преустановяване на враждебните действия срещу Съветския съюз остава без отговор. 14 декември ' Унгария обявява война на Съединените американски щати. 1942 10 март Хорти замества министър-председате­ л я Бардоши със западно ориентирания Миклош фон Калай. 20 август Най-големият син и приемник на Хорти Щефан загива при тайнствена самолет­ на злополука. 1943 януари Тежки поражения на унгарскит е войски 1944 19 март в Русия. Начало на унгарските опити за сключване на мир в неутралните столи­ ци. , ) Окупация на Унгария от германски войски. Калай трябва да подаде остав­ ка и по германското настояване е заме­ стен от генерал Дьоме Щояй. 28 август Хорти освобождава Щояй и подготвя заедно с новия министър-председател генерал Лакатош капитулацията на Унгария. септември Червената Армия нахлува в Унгария. 15 октомври Хорти моли Съветския съюз и Западни­ те сили за военно примирие, арестуван е от германците и е депортиран в Герма­ ния. Водачът на „огнените ст рели“ Фе- ренц Шалаши се утвърждава с германс­ ка помощ като министър-председател и „държавен водач“. Създава една ма- джарска расова държава по национал- социалистически модел. Терор срещу по­ литическите противници и преследвания на евреите.

У Н Г А Р И Я : О Т В А С И Л Н А Х И Т Л Е Р В С Ф Е Р А Т А ... 239 23 декември Образуване на едно временно коптрапра- вителство начело с генерал Бела Дално- ки-Миклош в Дебрецен. 24 декември Начало на обсадата на Будапеща от руснаците. 28 декември Правителството в Дебрецен обявява война на Германия. 5 януари Будапеща обкръжена от всички страни. 20 януари Сключване на унгарското военно прими­ рие в М осква. Унгария се отказва от всички териториални придобивки от . 1939 година. 13 февруари Будапеща капитулира. Членовете на правителството на „огнените стрели“ бягат към Виена. 15 март Правителството в Дебрецен взема ре­ шение за радикална поземлена реформа. 4 април Временното правителство се преселва от Дебрецен в Будапеща. 14 април Унгария освободена от всички герман­ ски войски. 6 ноември Първите следвоенни избори в Унгария завършват с ясна победа на Партията на Дребните селски собственици и с по­ ражение за комунистите. 15 ноември Водачът на Партията на Дребните сел­ ски собственици Золтан Тилди образува новото правителство, в което всички важ ни ресори се намират в ръцете на не- комунистическите партии.

ЕДНА СТРАНА ИСКА ДА БЪДЕ МОСТ П РА ГА , ЕСЕН ТА НА 1945 Г О Д И Н А В нито една от страните, които обиколих преди Втората световна война и в които се завръщах след капитулацията на Германия не отпразнувах толкова много повторни срещи както в Чехословакия. Срещи с приятели от младежките години и съ­ ученици от училище, срещи с някогашни колеги от редакциите, срещи със старите политици, преживели войната вкъщи или то­ ку-що завърнали се в родината от емиграция. Срещи със стари­ те добре познати къщи, улички и площади, срещи с един свят, който цели шест години беше безкрайно далечен и недостижим като блян. Този свят отново беше на лице и беше действи­ телност. В нито една друга страна хората не живееха толкова м ного с илюзията, че всичко е или твърде скоро или отново ще­ ше да бъде така, както преди войната. Наистина Чехословакия не пострада прекалено много как­ то през войната, така и по време на „освобождението“. Големи части от нейната територия и повечето от градовете останаха почти невредими. Там, където Съюзниците бяха бомбардирали германските оръжейни предприятия или нацистите бяха защи­ тавали позиции в отделни градове при напредването на русна­ ците и американците, разрушенията бяха нищожни. Чехите и словаците, които Хитлеровият „Нов ред“ беше разделил наси­ ла, макар и с известно противене от словашка страна бяха обе­ динени и старите граници възстановени. Изключение са напра­ ви само с източната издатина, Карпаторусия, която Съветският съюз анексира. Старите политически водачи, управлявали до 1939 година, отново застанаха начело на държавата. Те бяха га­ рантите не само на политическата, но и за идеологическата пос­ ледователност на бъдещата чехословашка политика. Доктор Ед- вард Бенеш, бивш ия президент на републиката до октомври 1938 година, пое отново държавното кормило през м арт 1945 годи­ на. Тук беше и Ян Масарик, синът на основателя на Чехослова­ кия, дълги години преди войната работил като посланик в Л он­ дон. Сега той пое външното министерство. Канцеларията на президента на републиката е в Храдчани, а в двореца „Чернин“, беше външното министерство. В него, както и в другите мини­ стерства, човек добиваше впечатлението, минавайки от стая на

В ПРАГА Е П О Ч ТИ ТАКА КАКТО ПО-РАНО... 241 стая и виждайки старите познати, че нищ о не се е пром енило. Сякаш служителите и чиновниците през 1945 година отново бя­ ха седнали зад писалищата си, които се е наложило да напуснат през 1939 година при нахлуването на германците. Старите партии отново бяха на лице, с изключение на де­ сните, които се бяха компрометирали служейки на германските окупатори. Народосоциалистите на президента Бенеш, Като- лишката народна партия, социалдемократите и чешките кому­ нисти, заедно с двете словашки партии, на демократите (бивши земеделци) и на комунистите, се бяха сляли и тук в един „Н ацио­ нален ф р о н т “ . Т ака че вън от шестте признати демократични партии не съществуваше никаква опозиция. Старите вестници и списания с изключение на публикуваните на немски излизаха от­ ново. Техните главни редактори в голямата си част бяха същи­ те, както преди катастрофата в Мюнхен. По отношение на по­ литическата свобода не можеше да се желае повече. И кономи­ ческите отношения и снабдяването в Чехословакия бяха по-доб­ ри, отколкото всякъде другаде в Европа, тъй като селскостопан­ ското и индустриалното производство бързо се възстановиха. Дори в присъствието на „освободителите“, страната бързо стъп­ ваше на краката си. В началото на юли 1945 година руснаците започнаха да напускат Прага. Разбира се и тук не се мина без бруталност която накърни симпатиите на населението към Съ­ ветския съюз. Политическите водачи на новосъздадената Чехословакия, с които разговарях и най-вече президентът Бенеш и външният м инистър М асарик, бяха твърдо убедени, че е възмож но сътруд­ ничеството между демократи и комунисти или — както се каз­ ваше в Прага, между „западни“ и „източни“. „Новата Чехосло­ вакия“, така ми каза Бенеш, „иска да бъде мостът между Запа­ да и Изтока, посредникът и свързващото звено между буржоаз- но-капиталистическия и социалистическо-революционния свят. Тя иска да създаде синтезата между демокрация, марксизъм и християнство, под чийто знак ще стои бъдещето на човечество­ ТО. Мъдрият, високообразован и с жизнен опит държавник, който тъкмо беше достигнал своята шестдесетгодишнина, ми из­ ложи дръзките си политически планове, които по своеобразен начин съвпадаха с концепциите, които отново щяха да станат актуални десетина години по-късно при усилията за приключва- 16.

242 Е Д Н А С Т Р А Н А И С К А Д А Б Ъ Д Е М О С Т - П Р А Г А , Е С Е Н Т А Н А 1945 нето на Студената война между Изтока и Запада. От държави­ те на Средна и Източна Европа той искаше да се образуват фе­ дерации: Чехословакия с Полша и евентуално Унгария от една страна, и Югославия с Румъния и България от друга. Федера­ циите трябваш е д а съществуват не като cordon sanitaire , не ка­ то военна зона за настъпление и не като оспорвана сфера на ин­ тересите, а като преходна зона меж ду Съветския съюз на Изток и англо-саксонско-френския свят на Запад. Самият Бенеш, бла­ годарение на голям ат а почит, с която се ползваше на Запад, и на приятелските му чувства към Русия, които не бяха тайна за М осква, виж даше себе си като духовният върховен глава на т а­ зи средноевропейска общност. Според него, единственото разре­ шение за Германия беше неутрализиране. При това той правилно предвиди както опасностите от разцеплението на Германия на западна и източна зони на влияние, така и трудностите при ед­ но евентуално ново обединение. За противоречията меж ду Съеди­ нените щати и Съветския съюз той беше напълно наясно. Тъкмо т ук следваше да се налож и посредническата и свързваща роля на свободно-демократичните, но друж елюбно настроени към Русия малки държави. Упованието на Бенеш почиваше върху собствения му опит, натрупан по време на войната в Лондон. Освен това той имаше не само пълната подкрепа на Великобритания и Съединените щати, но и разбирателството и благосклонността на Москва. О щ е през декември 1943 година, пряко волята на своите д о м а ­ кини, дали му политическо убежище и пряко волята на най-близ­ ките си съратници, той отива при Сталин. Бенеш предприема та­ зи стъпка с убеждението, че възстановяването на една свободна и независима Чехословакия както и завръщането му в Прага за­ виси много повече от Съветския съюз отколкото от Западните сили. Той е уверен, че след П ол ш а, У нгария, Румъния и Б ъ л га ­ рия, Крем ъл няма да иска да се лиши и от Чехословакия. Той знае и за групата от верни комунисти, начело с Готвалд, Нейед- ли, Копецки и някои други, подготвени след войната не само да поемат властта в окупираната от Червената армия Чехослова­ кия, но и да оспорят завръщането на „западните“ в родината. Н а Бенеш се отдаде, след продължителни и трудни преговори, да постигне разбирателство с чехословашките комунисти в из- 1 Cordon sanitaire Санитарен пояс (фр.)

В ПРАГА Е П ОЧТИ ТАКА КАКТО ПО-РАНО... 243 гнание, на което Кремъл даде своята благословия. Същевремен­ но сключи със Съветския съюз договор като държава с държа­ ва. В него СССР се задължаваше да съблю дава суверенитета на Чехословакия и да не се намесва в нейните вътрешни работи. Триумфиращ той се завърна обратно в Лондон. На своите ан­ глийски приятели, които го бяха предупреждавали да не отива в Москва, той казва, че методът на преките преговори не само със Сталин, но и със сталинистите, бил най-правилният. При завръщането си от лондонската емиграция в освобо­ дената родина, Бенеш се отби за няколко дни в Москва, за да преговаря още веднъж с комунистическите емигранти и да по­ стигне съгласие с тях за една обща линия във вътрешната и вън- шна политика. След отсъствие от шест и половина години, той отново стъпи на родна земя в Кашау в източната част на Сло­ вакия, от която унгарците бяха прокудени. Там сформира и пър­ вото чехословашко следвоенно правителство под председател­ ството на водача на лявото крило на Социал-демократическата партия Зденек Фирлингер, който до тогава беше чехословашки посланик в М осква. За него още никой не подозираш е, че ще се изяви като един от най-срамните предатели на свободата, де­ мокрацията и социализма. Шестте обединени в „Националния фронт“ партии бяха представени в това правителство. На неко- мунистическите партии се паднаха преди всичко икономически значимите ресори, докато комунистите овладяха вътрешното министерство, армията и пропагандата. Общо взето равновесие­ то между „западни“ и „източни“ , между завърналите се от Л он­ дон и от Москва емигранти изглеждаше добре запазено. Тъй ка­ то Бенеш като пазител на демократичната конституция стоеше начело на държавата, комунистическия контрол върху полиция­ та и армията не даваше никакъв повод за особени безпокойства. Н а 15 май 1945 година Бенеш отпразнува своето триум- фално влизане в столицата, чието население преди десет дни се беше вдигнало срещу остатъците от германските окупационни власти и след ожесточени улични сражения ги принуди да на­ пуснат града. Знамето на президента на републиката отново се развя над Храдчани, замъка на бохемските крале. Бенеш вярва­ ше, че както по време на своето първо президентство, така и се­ га държи в ръцете си юздите на политическите събития в стра­ ната, на партиите и политиците, на стопанския живот и обще­ ственото мнение.

244 Е Д Н А С Т Р А Н А И С К А Д А Б Ъ Д Е М О С Т - П Р А Г А , Е С Е Н Т А Н А 1945 Ян М асарик се завърна в П рага едва през юли 1945 год и ­ на и както ми се стори — с явно нежелание. Той не беше така оптимистично настроен като Бенеш и по-ясно от него предвиж­ даше предстоящите трудности с Москва и собствените комуни­ сти, на които не се доверяваше. „Англосаксонците са много д а­ леч, изморени, обезкървени и готови за всяка отстъпка в името на мира,“ — сподели той — „а руснаците са близо, войнствени и нагли готови на всичко, за да постигнат целта си. Ако ни оставят да живеем така, както искаме да живеем, всичко ще бъ­ де добре, ако не...“ — и той махна с ръка, което означаваше по- скоро безнадеждност отколкото решителност и упование. Т рябваш е да м инат няколко дни за да проумея, че и в Ч е­ хословакия само фасадата беше останала същата. Зад нея се бя­ ха променили много, твърде много неща. Това узнах точно, ко­ гато в хотела ме посети съпругата на бивш колега. Тя ми съ­ общи, че през дните на обрата съпругът й бил арестуван и хвър­ лен в концентрационен лагер, само защото бил немец или ми­ навал за немец. Тя разказваше ужасни, неописуеми неща за на­ чина, по който били третирани той и другарите му по съдба в лагера, и за транспортите, с които ежедневно няколко стотин или няколко хиляди мъже, жени и деца, натоварени като доби­ тък, се откарвали от Чехословакия за съветската окупационна зона в Германия. Тя не била арестувана, защото била чехкиня, но я изпъдили с децата от жилището. Тя не знаеше от какво и как щеше д а живее занапред. П о м о л и ме д а свидетелствувам, че мъжът й преди войната не е симпатизирал нито на Хитлер, ни­ то на Хенлайн, и да направя всичко възможно за неговото ос­ вобождаване, преди да бъде депортиран и откъснат завинаги от семейството си. Успях да освободя колегата. Когато той дойде при мен, приличаше на пребито куче. Онова, което ми разказа, беше по- лошо от всичко, което бях чул и узнал дотогава. Очевидци ми разказаха, какво се е разигравало в Прага в дните на въстание­ то през май. Били устроени истински хайки срещу всички нем­ ци от Райха и от Прага. Убивани хора на улицата и обесвани по дърветата без разлика между виновни и невинни. Това било истинско въстание, а изстъпленията, до които се беше стигнало, можеха да се припишат на народния гняв или да се дължат на зверствата на сганта. Междувременно беше възстановен автори­ тетът на държавата, съществуваше полиция, съществуваха вла-

... А Л А З А Д Ф А С А Д А Т А СА СЕ П Р О М Е Н И Л И М Н О Г О НЕЩА 245 сти, съществуваха съдилища, а въпреки това преследванията продължаваха. У становяването на това, дали някой е чех или германец, означаваше дали можеше да остане в родината си и да запази своето обществено положение и работа, своето жили­ ще, своето състояние и имот или да бъде обезимотен и депор­ тиран. И зползваха се сходни методи както преди с евреите в Гер­ мания. Ровеха се в неговото и на предците му минало, устано­ вяваха дали въпросният и неговите родители са ходили в нем­ ско или чешко училища, дали при преброяванията на населени­ ето са записвали своята националност като германска, чешка или еврейска, кой е майчиният език и на какъв език навиква и разговаря вкъщи. И всичко това в една страна, в която герман­ ци и чехи благодарение на вековното съжителство се бяха сме­ сили дотолкова, че не можеше да се разделят и различат един от друг. Ако за някого се установеше, че е немец, то тогава му се възлагаш е задачата да докаже, че въпреки всичко е бил л о я ­ лен гражданин на чехословашката република, че не е симпати- зирал на Хитлер и на германските окупатори, че не е сътрудни­ чил на Гестапо. Едва тогава можеше д а н ам али вината си, че се е родил германец. Още по-осезаемо почувствах всичко това по време на крат­ кото посещение в родния град на баща ми Бърно. Там оконча­ телно разбрах колко много се е променила и Чехословакия. Пър- воначално всичко изглеждаше както по времето на моята мла­ дост. Всичко стоеше на старото си място — къщата на моите родители, улиците и площадите, църквите и паметниците, пар­ чето старинна градска стена и хълма, където играехме. Тези ме­ ста ми напомниха за щастливите, безгрижни юношески години. Хората, които потърсих, вече ги нямаше. Не защ ото бяха из­ мрели докато ме нямаше, а защото ги беше отвлякла една от двете вълни на преследване, омраза и безчовечност, преминали като тайфун над този град и над цялата страна. Потърсих ста­ рия главен редактор на бърнския в. „Тагесботе“ , който беше публикувал първите ми статии и под чието ръководство бях на­ правил първите си стъпки в журналистката. О каза се, че по вре­ ме на войната бил депортиран в концентрационния лагер Тере- зиенщадт. Там загива само защото е евреин. Потърсих и нашия стар домаш ен лекар. Не знаех дали е немец или чех. И той като десетките хиляди жители на този в най-истинския смисъл на ду­ мата двуезичен град — просто беше гражданин на Бърно. У з­

246 Е Д Н А С Т Р А Н А И С К А Д А Б Ъ Д Е М О С Т - П Р А Г А , Е С Е Н Т А НА 1945 нах, че заедно със своята съпруга си отнел живота в мазето на къщата, защото след освобождението трябвало да бъде екстра­ диран като немец. Подирих и други приятели. Едни бяха заги­ нали в концентрационните лагери на германците по времето на протектората за чехите и евреите, или пък в концентрационните лагери, които чехите бяха създали след освобождението за гер­ манците. Чух подробности около депортирането на немците от Бърно през първите седмици след окупирането на града от Чер­ вената армия, за пеши походи съпроводени с глад и косяща без­ пощадна смърт. Дори пред гробовете омразата и преследване­ то не спираха. Когато посетих на гробището в Бърно гроба на м оя б а щ а и на сестрите ми, беше ми казано, че надгробният па­ метник можело да остане съхранен само ако неговият немски надпис бъде заменен с чешки. Не бях в състояние да анализирам въпроса за вината, кой­ то се повдигаше след трагичните събития. Никой не може да от­ рече сходността в плановете на Хитлер за „германизирането“ на Бохемия и Моравия и нейното истинско „чехизиране“ следсгро- молясването на Хитлер. Страданията на судетските немци по­ дир капитулацията се изравниха със страданията на чехите по времето на войната. При управлението на обергрупенфюрера от СС и генерала от полицията Райнхард Хайдрих, поставен от Хитлер през септември 1941 година като заместник на прекале­ но мекушавия пръв „райхспротектор“ барон Константин фон Н ойрат, над населението на Бохемия и М оравия се изсипаха всички злини и ужаси. Една голяма част от духовния елит на чешкия н арод беше ликвидирана. През май 1942 година Хайдрих беше убит при бомбен атентат, извършен от пратеници на чехо­ словашкото правителство в изгнание. Негов приемник е генера­ лът от СС Курт Далуеге. Той действуваше още по-жестоко и въ­ веде над целия „протекторат“ извънредно положение. Всеки­ дневно десетки чехи, със и без присъда се екзекутираха, с хиля­ ди се отвеждаха в концентрационни лагери. За да заличи от ли­ цето на земята селото Лидице, в което се беше укрил един от атентаторите Курт Далуеге нарежда да се избие мъжкото насе­ ление, жените да се отведат на принудителна работа, а децата д а се отвлекат. Едва през 1943 година генералът от СС е отзо ­ ван. С назначаването на новия „райхспротектор“, бившият им­ перски вътрешен министър Фрик, терорът затихна.

ПРОБУЖДАНЕТО НА СУДЕТСКИТЕ НЕМЦИ 247 Беше разбираем о, че чешкият н арод живял цели шест го­ дини в страх и ужас, искаше мъст и възмездие. Но дори когато човек се опитва да проумее и извини този акт на отмъщение чрез ужасната участ на судетските немци и го приеме като наказание за престъпленията на Хайдрих и Далуеге, страната, в която се допусна подобно нещо да се случи, не беше вече страната на М а- сарик и на Бенеш, не беше вече страната на хуманността и сво- бодолюбието. Същият човек стоеше начело на нея, същият чо­ век я беше управлявал и по-рано, издигайки лозунга: „Христос, не Цезар“ . П од този знак, под който беше живяла първата ре­ публика, сега беше погазен и потъпкан от омраза и шовинизъм, нетърпимост и зверства. Кой носеше отговорността за изстъпленията и ексцесиите при изгонването на судетските немци от Чехословакия, не беше трудно да се установи. Тази мярка беше съставна част от офи- циалната политика на чехословашкото правителство. Още през септември 1944 година Бенеш от Лондон предложи на съюзни­ ците „преселването“ на немското малцинство от Бохемия и М о­ равия в Германия, защото хвърляше върху судетските немци от­ говорността за всичките злини, които чрез Мюнхен и след М юн­ хен бяха сполетели страната. На конференцията в П отсдам „Г о ­ лемите трим а“ се съгласиха с „регулираното извеждане на гер­ манското население от Чехословакия в Германия“. Но с онова, което се случи в действителност и което не беше нито „пресел­ ване“, нито „регулирано извеждане“, а ужасно масово прокуж- дане, не искаха да имат нищо общо нито Бенеш, нито Масарик, нито който и да е друг западно и демократично мислещ чехо­ словашки държавник. Бенеш, с когото разговарях и по този п роб л ем , ми каза, че осъжда най-остро изстъпленията случили се в началото на акцията, защото тя — както той се изрази — „петни авторитета на Чехословакия, името на Масарик и моето собствено име“ . Той изтъкна, че най-жестоките неща се случили непосредствено след освобождението, когато повече от един ми­ лион судетски немци били изгонени по напълно нерегулиран и неорганизиран начин от „народни комисии“, „революционни гвардии“ , войска и полиция. Тогава още правителството не би­ ло господар на положението. И после прибави своеобразното признание: „Когато в Лондон настоявах за преселването на су­ детските немци, аз не знаех, колко много лоялни и истински де­ мократично настроени поданици има сред чехословашките нем­

248 Е Д Н А С Т Р А Н А И С К А Д А Б Ъ Д Е М О С Т - П Р А Г А , Е С Е Н Т А Н А 1945 ци.“ С присъщите нему силни думи и Ян Масарик даде израз на отвращението си от жестокостите. Демократичните държавници в Чехословакия разбраха какво са сторили, но беше вече твърде късно. Комунистите, кои­ то владееха вътрешното министерство, „Националните коми­ сии“, полицията и армията, бяха взели в свои ръце провеждане­ то на изселническата акция. Те я водеха по такъв яростен начин, който превърне Бенеш и неговите съратници във виновници за прокарването й. Този факт не само разшири бездната между Ч е­ хословакия и Западните демокрации, но и лиши чешкото граж­ данство от един важен съюзник. В предстоящата окончателна битка за запазването на демокрацията, Чехословакия имаше нужда от помощта на демократично настроените немци. Дока­ то Бенеш и Масарик напомняха и приканваха към умереност и се стараеха да сложат край на изстъпленията, комунистите раз­ палваха националистическите страсти и лакомията на чешкия народ. „Чехословашката армия е готова да прочисти гранични­ те области на републиката от всички немци и да предаде в ръ­ цете на чехите богатствата на тези стари славянски области“ , заяви през май 1945 година завърналият се от М осква обратно министър на информацията Вацлав Копецки. Комунистическият министър на просвещението Зденек Нейедли пък се провикна: „Ние не признаваме никакви прогресивни немци, тъй като таки­ ва няма. Ние ще очистим Прага и граничните области от всич­ ки тях. Ние сме в състояние да го сторим, защото разполагаме с могъщата поддръжка на Червената армия.“ След такива изяв­ ления, не може да се нарече случайност нахълтването на стоти­ ците хиляди чехи, които като хуни нахлуват в опразнените от су- детските немци области, заграбват техните селски имоти, къщи, ж илищ а, магазини и фабрики. „Златокопци“, т. е. „златотърса- чи“, ги нарече чешкото народно остроумие. В преобладаващата си част това бяха комунисти или станали комунисти от интерес или благодарност към партията, взела в ръцете си радикалното изгонване на немците. Истинските и пълноправни граждани на републиката, че­ хи и словаци, м ного скоро разбраха, че златните времена бяха отминали завинаги. Страхът, който тази страна не познаваше, се ширеше. Новоорганизираната държавна полиция търсеше „предатели“, „фашисти“ и „колаборационисти“ и започна да причислява към тях всички, които не криеха недоверието и враж-