ВИДЯХ_СГРОМОЛЯСВАНЕТО_ИМ_1994г_Волфганг_Бретхолц

ИМПЕРАТОРЪТ. ФАНАТИКЪТ. ХОДЖАТА И ГЕНЕРАЛЪТ 399 и после допринесе за сгромолясването му, и на края — генера­ ла Хазлолах Захеди — „силния човек“ на Персия. Н а него се падна задачата да спаси страната от рухване в пропастта, до ръ­ ба на която я беше довел Мосадек. С шах Мохамед разговарях при всяко от трите си посеще­ ния в Персия. Първия път ме прие в двореца в Техеран, току-що върнал се от един полет през Азербайджан. Той беше прелетял фронта и наблюдавал сраженията между своята армия и въста- ническите войски на съветската република Азербайджан. „Из­ пълних завещанието на бащ а си. Той ми изпрати преди три го­ дини от своето изгнание в Ю жна Африка посланието: „По-доб­ ре да видя изтребено семейството си, отколкото страната си раз­ покъсана.“ Т ова бяха неговите думи, тъй като знаеше, че е оси­ гурена победата на правителствените войски над въстаниците и с това беше спасено единството на Персия. При второто ми посещение в Техеран шахът ме прие в лят- ната си резиденция в Саадабад, която е разположена на дваде­ сет километра северно от Техеран, в полите на планината. Тя представлява един огромен парк с няколко дворци и вили. По това време ожесточената борба между монарха и министър- председателя Мосадек беше достигнала връхната си точка. Ша­ хът знаеше, че тя не беше сам о борб а за бъдещето на страната, но и борба за собствената му корона. „Каквото и да се случи, ще извървя пътя си до края“, лаконично отсече той. После ми разви своята програма за социалните реформи и плана да раз­ даде на безимотните селяни всичките си имоти, наследил от ба­ щ а си. С това искаше да даде добър пример на останалите ед­ ри чифликчии. На третата ни среща в двореца „Рамзар“ на Каспийско мо­ ре беше заедно с императрицата Сорая. До там ме отведе съ­ щият частен самолет на императора, с който той преди някол­ ко седмици беше избягал в изгнание. „В деня, в който се завър­ нах в моята страна, за мен започна една нова ера на моето ца­ руване“ , обясни той. Шах М охамед Реза е синът на оня пастир на овце от про­ винцията Мазандаран, който като майор от персийската казаш­ ка бригада след края на Първата световна война потегли към Техеран, свали с държавен преврат последния шах от династия­ та на Кадярите и сам си сложи на главата персийската импера­ торска корона. По такъв начин основа династията на Пахлеви,

400 БИТКА С ТРОНА НА ПАУНИТЕ - ТЕХЕРАН 1946-1951-1953 Г чийто втори представител е днешният владетел на Иран. В Те­ херан се занимавах подробно с живота и делото на шах Реза, за когото има твърде малко и в повечето случаи тенденциозни све­ дения. Разговарях с много хора, които са работили с него, с мъ­ же, които с години са били негови министри, с офицери, които постоянно са го придружавали, с други, които са го виждали още при неговото изгнание в Южна Африка и са разговаряли с него. Нямаше нито един човек, който действително е познавал шах Реза. Никой не е знаел какво става вътре в душата му и ни­ кой не е прониквал в мотивите на неговите често непонятни по­ стъпки, защото той не се доверявал на никого и живеел в доб- роволна изолация. Все пак успях стъпка по стъпка да добия пред­ става за тази необичайна личност. Шах Реза беше неоспорим съзидателен гений. С неизтощим творчески плам и свръхчовешка работоспособност, но и с безог­ ледна енергия и бруталност той преследваше жизнената цел, коя­ то си беше поставил: да направи от своята страна независима, модерна държава, а от своя народ — свободна и съзнаваща соб­ ствената си цена нация. Голямото си реформаторско дело той започна с изграждането на националната армия, с организира­ нето на полицията и жандармерията и създаването на силна цен­ трална власт, която контролираше от столицата цялата страна. С коварство и сила той сломи съпротивата на племенните вода­ чи, които при неговите предшественици бяха играли ролята на независими провинциални деспотй. Той ги канеше в Техеран. В случай, че откажеха д а дойдат, войските на б ърза ръка се спра­ вяха с тях. Тия, които идваха в Техеран и не се подчиняваха бе­ зусловно, бяха задържани като заложници, хвърляни в затвора или просто изчезваха. Така след няколко години непрекъснати борби непокорните племена, играли важна роля в цялата пер­ сийска история, бяха победени, разоръжени и обезвластени. За да превърне страната си в модерна държава по западен образец, шах Реза създаде индустрия, нареди да вдигнат учили­ ща и болници, откри в Техеран първия персийски университет. Започна изграждане на шосейната мрежа и модернизиране на градовете, особено на Техеран. Най-голямата му гордост и съ­ щевременно грижа беше трансиранската железница, която свър­ зва Персийския залив с Каспийско море. Нейното прокарване лежеше на сърцето му така, както на малко момче неговата же­ лезница играчка.

Л И ЧН ИЯТ ЛЕКА Р НА ВЛАДЕТЕЛ Я КА ТО П АЛАЧ 401 Най-трудната част на реформаторското му дело засягаше разрушаването на вековната, осланяща се на религията тради- ционна обществена структура на страната. Тук шах Реза тряб­ ваше преди всичко да сломи съпротивата на мохамеданското духовенство, в което виждаше и най-голямата заплаха за своя диктаторски режим. Той започна със забраната на танцуващи­ те и просещи дервиши, които с векове представляваха неотмен­ на част от персийския национален живот. После се опълчи сре­ щу всички почиващи на мистицизъм и ритуален символизъм це­ ремонии като процесите на бичуващите се. Те бяха строго за­ бранени при царуването му. Той принуди персите да приемат фамилни имена. Накрая започна да модернизира шапките на мъ­ жете и дрехите на жените и да освобождава персийката от мрач- ната, безпросветна и задушаваща харемна атмосфера и свърза­ ното с нея социално изолиране и морално безправие. Подобно радикално реформаторско дело, което засягаше всички разклонения на обществения и частния живот на персий­ ския народ и се намесваше в най-интимната семейна сфера на всеки гражданин, не можеше да се проведе с мекушавост и тър­ пение, а само с принуда и строгост. Шах Реза знаеше това тол­ кова добре, както неговия турски образец Кемал Ататюрк. И той също не се спираше пред никакво средство, за да постигне целта си. Познаваше народа си и беше на мнение, че можеше да се събуди от летаргията, в която беше застинал от векове, с уда­ ри, с камшик. Само преклонен в страх и ужас пред неограничен и неумолим авторитет, той можеше да бъде заставен да се учи и напредва като останалите народи. Колкото повече остарява­ ше шах Реза, толкова повече го обземаше страхът, че смъртта ще му попречи да довърши жизненото си дело, за което знаеше, че само той можеше да го изведе до щастлив край. Той става­ ше все по-неспокоен, по-раздразнителен и по-тираничен. Режи­ мът му се израждаше все повече и повече в една насилническа, терористическа диктатура. За да се финансират огромните общ е­ ствени начинания, от които особено колосални суми поглъща­ ше строежът на трансиранската железница, трябваше да се уве­ личат данъците и да се въведе държавен монопол за най-важни­ те потребителски стоки. Цените се вдигнаха до небесата. Ж и з­ неният стандарт на народа падаше, колкото повече напредваше модернизирането. Недоволството на масите растеше. Те и без друго не съумяваха да влязат в крак с темпото на реформите, а 26.

402 БИТКА С ТРОНА НА ПАУНИТЕ - ТЕХЕРАН 1946-1951-1953 Г и реакционното духовенство ги подстрекаваше. За да ги държи здраво в юзди, шахът засили натиска върху населението, отме­ ни свободата на словото и печата, учреди тайна полиция, която следеше гражданите. Накрая управляваше само с помощта на армията и полицията. Със сътрудниците си той беше брутално строг. Често се държеше с министрите си като с провинили се ученици и удря­ ше висши офицери с камшици за езда. Навсякъде подозираше пасивна съпротива, корупция, предателство и заговор. Хора, с които беше работил много години рамо до рамо, изпадаха от днес за утре в немилост. Тъй като нямаше високо мнение за съ­ дебните процеси, а себе си считаше както върховен съдия в стра­ ната, така и за господар на живота на своите поданици, той пред­ почиташе да раздава присъдите въз основа на собственото си пълновластие и дори нареждаше те да се изпълняват. Заповяд­ ваше да хвърлят в затвора истинските или мнимите му против­ ници или ги изпращ аш е на заточение. Всеки знаеше, че послед­ ното в повечето случаи беше равнозначно със смъртна присъда. Неговият личен лекар беше същевременно неговият палач. С ед­ на инжекция той слагаше край на живота на осъдения. Като при­ чина за настъпването на смъртта се посочваше сърдечен удар. В крайна сметка шах Реза вече се беше лишил и от най-вер- ните и най-преданите си сътрудници. Той ставаше все по-само- тен и по-затворен. М акар че мразеше раболепието и ласкател­ ството, той беше заобиколен от сервилни придворни, които ед­ новременно трепереха от него и го предаваха. Към най-стран- ните му качества спадаше една почти болезнена страст: да за- грабва за себе си колкото се може повече земя. В ламтежа си не подбираше средствата. Цели провинции бяха станали негова лична собственост. Макар целта му да беше въвеждането в тези области на модерни селскостопански методи и по-късно да бъ­ дат раздадени на селяните, с начина, по който го правеше, той си създаваше само нови врагове. Свалянето на шах Реза и неговият край се открояват с по­ къртителната си трагичност. К огато през септември 1941 г. И ран беше окупиран едновременно от руски и британски войски, той трябваше да се откаже от трона в полза на сина си. До тогава ревниво го беше държал далеч от всички държавни дела, уверен, че той не може да довърш и жизненото му дело. Като претекст за свалянето му послужи твърдението, че облагодетелствал гер­

КРАЛ ФАРУК ОПЛЯЧКОСВА ЕДИН КОВЧЕГ 403 манците. В действителност той искаше да брани независимост­ та на страната си особено срещу руснаците. С един военен ко­ раб англичаните го откараха най-напред на остров Мавриций и после в Йоханесбург в Ю жна Африка, където с парите, които неговият син му изпращаше от Техеран, той водеше скромен жи­ вот в един хотел. Този невероятен мъж беше осъден на мъчител­ но безделие след години непрестанна дейност. М ладият шах знаеше колко тежко страда баща му в зато­ чение. Той му изпрати през юли 1942 г. по най-близкия си при ­ ближен, швейцареца Ернст Перон, едно скъпоценно сандъче, пълно с персийска земя, върху която лежаха няколко житни кла­ сове. Лично Перон ми описа сцената, разиграла се при предава­ нето на сандъчето на обезвластения монарх. Шах Реза го приел в малкото си хотелско жилище в Йоханесбург. Присъствал са­ мо принц Али Реза, по-малкият брат на шах Мохамед, който загина при една самолетна катастрофа през ноември 1954 г. П е­ рон бавно закрачил към стоящия изправен шах, носещ с двете си ръце сандъчето пред себе си, което било увито в едно персий­ ско знаме. „Какво е това?“ , запитал шахът, който в началото за­ белязал само знамето. Перон му предал сандъчето. Шахът сло­ жил настрана знамето, вдигнал капака и съзрял житните класо­ ве и пръстта. Няколко секунди той останал като вкаменен, пос­ ле завил като смъртоносно улучен звяр, закрил лицето си със знамето и заридал в него, отново и отново стенещ от болка. Пе­ рон и принц Али напуснали стаята, но чак до съседното поме­ щение чували отчаяното хълцане и хлипане на стария мъж. Ед­ ва когато малко се успокоил, те се върнали обратно. Перон се хвърлил пред него на колене, но шахът го вдигнал и го прегър­ нал. „Ти си чужденец, му казал той, и правиш толкова много за моята страна. На мен обаче, на мен, шах Реза Пахлеви, ми пре­ чат да служа на моя народ и да довърша жизненото си дело.“ Когато няколко седмици по-късно Перон отпътувал обрат­ но за Техеран, шах Реза му дава две устни послания за своя син и приемник. Едното гласеше: „Бих предпочел да изтребят цяло­ то ми семейство, отколкото да разпокъсат страната ми.“ Второ­ то послание съдържаше следното: „Бях дълбоко трогнат от род- ната земя, която си ми пратил. Но тя е прекалено малко, за да ме заровят в нея.“ Н а 27 юли 1944 г., още преди края на войната, шах Реза Пахлеви умира в изгнания в Йоханесбург. В деня на смъртта си

404 БИТКА С ТРОНА НА ПАУНИТЕ - ТЕХЕРАН 1946-1951-1953 Г официално той беше на шестдесет и пет години. В действител­ ност е бил поне на седемдесет и две години. Пренесоха балса­ мирания му труп в Кайро, където крал Фарук му издигна вре­ менно гробница в една Джамия. Не забравящ бащинското жела­ ние д а бъде погребан в родната земя, през 1950 г. шах М охам ед нареди да пренесат ковчега с тленните останки на баща му в Те­ херан, за да го поставят във великолепния мавзолей, издигнат за него плътно пред вратите на града. К о гато отвориха ковчега в Техеран, с ужас установиха, че той е оплячкосан. Липсваше скъпият, покрит с диаманти меч, който някога шах Надир донесъл със себе си заедно с „трона с пауните“ от военен поход в Индия. Липсвали ордените и де­ корациите, които украсявали гърдите на мъртвия. Тъй като в пе­ риода между смъртта на шах Реза и неговото пренасяне в Техе­ ран ковчегът беше отварян само в Кайро, нямаше никакво съм­ нение, че ценностите са били задигнати от крал Фарук. Д и ­ скретни разследвания потвърдиха верността на това подозрение. Въпреки всичко шах М охамед се отказа да иска от крал Фарук връщането на меча и на декорациите. Едва когато последният беше свален през юли 1952 г., той се обърна към генерал Нагиб с молбата да върне откраднатите от Фарук държавни и фамил­ ни ценности. Последният веднага ги връща. Днес мечът на шах Надир и декорациите на шах Реза се намират отново в Техе­ ран. Когато за пръв път се изправих срещу шах Мохамед, след всичко, което бях чул за бащ а му, ми се стори почти непонятно, че той беше синът на шах Реза. Нито по външност, нито по същ ­ ност и характер той имаше нещо общо с основателя на дина­ стията Пахлеви, чийто втори представител беше той. Ако ста­ рият шах беше представителен, кипящ от сила и енергия мъж, с широки рамене, силен, набит врат и огромен череп, от чийто пронизващ поглед трепереха министри и генерали, придворни и поданици, то синът беше строен и нежен, с малко приведени ра­ мене и продълговато, бледо лице, чието високо чело, фини чер­ ти и тънки устни бяха всичко друго, но не и войнствени. Ако ба­ щата беше реалист и човек на делото, който не вярваше в нищо друго освен в себе си, в собствената си власт и авторитет, то си­ нът е романтик и мечтател, изпълнен от една дълбока, почти мистична вяра в божествената власт и свръхземните сили, кои­ то направляват живота му. .

КРАЛ ФАРУК ОПЛЯЧКОСВА ЕДИН КОВЧЕГ 405 Н аследството, което през 1941 г., двайсет и една годиш ния шах Мохамед, пое от своя баща, беше неимоверно тежко. През първите години на неговото управление Иран понесе големи ли­ шения при окупационния режим. След края на войната, когато руснаците не пожелаха да опразнят окупираните от тях северни провинции, той трябваше с военна сила да възстановява един­ ството на своята империя. В личния си живот м ладият шах не беше щастлив. Неговият първи брак, сключен през м арт 1939 г., със сестрата на тогавашния египетски крал Фарук, принцеса Фавзия, се провали не на последно място и заради интригите на Фарук. П рез лятото на 1946 г. императрицата напусна своя съп­ руг и дъщ еря си Шахназ, която тогава още не беше навърш ила шест години. Едва при втория си брак с красивата Сорая, дъще­ рята на персиец от племето бахтиари и германка, шах Мохамед намери щастието на истински съвместен живот. Няколко дни след като шах Мохамед се беше завърнал в Техеран с младата си съпруга от „Рамзар“ на брега на Каспий­ ско море, където прекараха медения си месец, на 7 м арт 1951 г. тогавашният персийски министър-председател, генерал Али Размара, беше прострелян с няколко револверни изстрела от един религиозно-националистически фанатик. Този атентат от­ вори пътя към властта на един човек, който навярно е най-свое- нравната, най-загадъчната и най-демоничната фигура, която съм срещал по пътя си през двете последни десетилетия на светов­ ната история — доктор Мохамед Мосадек. За пръв път го видях в неговото жилище в Техеран. То е на няколко крачки от двореца на шаха. От своята спалня „фа­ натикът в пижама“, както го наричаха, управлява цели две го­ дини и половина Персия. Няколко седмици се мъчих по всички възможни официални пътища да взема интервю от Мосадек. Както е обичайно за Ориента, ден след ден ме отпращаха и уте­ шаваха. П ървия път казаха, че министър-председателят бил пре­ калено зает. След това министър-председателят се бил разбо­ лял, и последното, че министър-председателят се стяга д а за м и ­ нава в чужбина. Изгубил търпение, отидох придружен от фото­ графа в дом а на Мосадек. Пратих му визитната си картичка по един от униформените портиери, които стояха на пост пред вхо­ да. Няколко минути по-късно се отзовах пред онова, вече про­ чуто желязно легло в спалнята на министър-председателя. В не­ го той лежеше, облечен в тъмнокафява пижама. Трудно е да се

406 БИТКА С ТРОНА НА ПАУНИТЕ - ТЕХЕРАН 1946-1951-1953 Г опише лицето на този мъж. Преди всичко впечатляваха необи­ чайно дълбоките му очи, големият увиснал нос, тясната, болез­ нено изкривена уста и многото бръчки. Истинско интервю М о­ садек не пожела да даде, но ме попита с треперещ от вълнение глас дали вярвам, че общественото мнение в м оята страна ще разбере и подкрепи „борбата на персийския народ за неговите свещени права“ . Преди да успея да му отговоря, той се отпусца изтощен обратно върху възглавниците си. Изпитвах страх, че ще изпадне в безсъзнание или ще избухне в сълзи. От едната стра­ на скочи синът му, който същевременно беше неговият лекар, от другата се спусна дъщеря му, която беше неговата милосърдна сестра, за да го подкрепят. Всичките действия приличаха на ед­ на блестящ о заучена театрална сцена. Разбрах, че действително ставаше дума за театрална сцена, когато попитах Мосадек дали моят фотограф може да му направи снимка. Моментално стра­ дащият се събуди от изтощението си, седна в леглото в предиз­ викателна поза, оправи горнището на пижамата си и се оста­ ви да го фотографират от всички страни в позата на мъченика, в която обичаше да се показва пред света. По-късно виждах Мосадек още много пъти. Присъствах на неговото знаменито обръщение към техеранския народ на площада пред Парламента. Той изпадна в безсъзнание и се на­ ложи да го отнесат в къщи. На демонстрацията пред къщата му той се показа естествено отново в пижама и поздрави аклами- ращата го тълпа. На летището в Техеран, при отпътуването му за Америка за заседанието на ООН, по пътя от колата до само­ лета при всяка трета крачка истински „припадаше“. Двамата мъ­ же, които го държаха под мишниците, трябваше отново и отно­ во да го вдигат и подкрепят до самолета. Всеки път имах впе­ чатлението, че през мен стои един превъзходен комедиант, кой­ то напълно се е вживял в ролята на смъртноболния старец, по­ жертвал се за благото на народа си. Той я играеше по ненадми­ нат начин. Доктор М охамед Мосадек беше вече над седемдесетте го­ дини, м ак ар че никога не го е признавал. Той е син на един от най-богатите и най-могъщи чифликчии на Персия, който дълги години е бил финансов министър при последните монарси от династията на Кадярите. По майчина линия той самият е в близ­ ко роднинство с тази стара династия, чийто последен предста­ вител шах Реза свали от персийския императорски трон. Като

Д О К Т О Р М О С А Д ЕК , ФА НА Т И К И К О М Е Д И А Н Т 407 младеж Мосадек заминава в чужбина, първо за Париж и после за Швейцария. Там изучава правни науки в университета в Ню- шател и получава докторска титла. Тогава той дори имал наме­ рението да остане да живее в Швейцария и подал молба за швей­ царско поданство. Но когато молбата му за даване на подан­ ство била отхвърлена, той предпочел да се завърне в родината си. От самото начало той играе ролята на вечния опозиционер, на политика, който е винаги срещу всичко и никога за нещо, на демагога, който знае всичко по-добре и би направил всичко по- добре и който не го е грижа за нищо друго освен за това, с най- примитивните трикове и най-евтините фокуси да получи апло­ дисментите на тълпата. Каква представляваше в действителност този човек, който цели две години и половина държа в напрежение света, прозрях още при първата си среща с него: една фантастична смесица меж­ ду старозаветен пророк и ориенталски продавач на килими. Между ловък адвокат — аферист и народен трибун и същевре­ менно един от най-великите актьори, които някога са излизали на световната политическа сцена. Той съумяваше както никой друг да увлича и въодушевява своята публика със своите изклю­ чителни актьорски изяви, сълзливи изблици и пристъпи на не- свяст, със своите заклинащи и отчаяни жестове, със своите па­ тетични и сантиментални речи. Уличната сган на Техеран беше онази сила, с чиято пом ощ той се докопа до властта и изтръг­ на победата си над англичаните. Същата улична сган беше и си­ лата, която в края на краищата го свали и прокле, когато се по­ чувства разочарована и измамена от него. Този разяждан от честолюбие, изпълнен от страстна ом­ раза и цинично презрение към хората старец си беше поставил две цели с избирането му за министър-председател шест седми­ ци след убийството на Разм ара, на 28 април 1951 г. П ъ рвата бе­ ше да изгони англичаните от Персия, но не за д а използва пет­ ролните залежи за благото на собствения си народ. Той искаше да изтръгне победа като поборник на персийския и целия ориен­ талски национализъм над британската световна сила. Втората му цел беше да свали шах Мохамед Реза от трона и да стане първият президент на Персийската република. Така той искаше да си отмъсти на сина на човека, който някога го беше аресту­ вал за противодържавни интриги и го беше заточил в едно за­ тънтено село в централноазиатската пустиня. Фактът, че тога­

408 БИТКА С ТРОНА НА ПА УНИТЕ - ТЕХЕРАН 1946-1951 -1953 Г вашният престолонаследник и сегашен шах на Иран беше чове­ кът, който се застъпи за Мосадек пред баща си и му беше спа­ сил живота, правеше омразата му срещу монарха още по-голя­ ма и по-фанатична. Мосадек постигна първата си цел — изгонването на ан­ гличаните от Персия, тъй като намери могъщи съюзници сред комунистите от партията „Тудей“ и сред религиозните и враж­ дебни към чужденците фанатици на исляма. На 4 октомври 1951 г. бях в Абадан. На този ден изтичаше ултиматумът, който бе­ ше поставил на последните британски техници за напускане на южноперсийската петролна област. Още тогава огромните ин­ сталации на най-голямата петролна рафинерия на света не ра­ ботеха. Никакъв дим не се вдигаше от високите комини. Г а з о ­ вите пламъци, които по-рано озаряваха нощем пустинята, бяха угасени. Абадан със своите кокетни работнически къщи, болни­ ци и училища, със своите градини и спортни площадки прили­ чаше на един мъртъв град. Депутатите на персийския Парламент бяха притиснати до стената от заплахите за убийства на рели­ гиозните терористически съюзи и от ежедневните антибритан- ски демонстрации на Техеранската паплач. По нареждане на М о­ садек в парламента те гласуваха закона за национализиране на нефтените находища. Добиването, преработката и товаренето на танкери на петрола беше спряло. Сега гледах как последните ан­ гличани отпътуваха с малки моторници до британския крайцер „Мавриций“, хвърлил котва далеч от брега в Персийския залив. Н яколко минути преди 11 часа, в който изтичаше ултим атум ът на Мосадек, стиснах ръката на последния англичанин. В Техеран д октор Мосадек триум фално оповести, че от персийска земя били заличени последните следи на „британския нефтен империализъм“ . По този начин той лиши страната си от единствения постоянен източник на постъпления. За него това не беше грижа. Не го интересуваше и засягаше съдбата на поч­ ти седемдесет хиляди персийски работници и служители от ан- гло-иранската фирма „Ойл Къмпани“, останали без препитание заради спирането. „Ние сами ще добиваме нашия петрол, сами ще го рафинираме и продаваме“, извика той на въодушевените м аси, въпреки че м ного добре знаеше, че със собствени сили П ер­ сия никога нямаше да е в състояние да го направи. Така и стана. Повече от три години не потече капка нефт от персийските петролни находища. Дотогава те бяха най-бога­

ТРИУМФ И ПАДЕНИЕ НА МОСАДЕК 409 тите в Стария свят. Рафинерията в Абадан — най-голямата в света със своя капацитет от двадесет милиона тона, не произве­ де капка бензин. Една година след сгромолясването на Мосадек през август 1954 г. беше загладен англо-иранският петролен кон­ фликт. Британската компания беше обезщетена и отново бе въз­ становено добиването и преработването на персийския петрол от една международна компания. Втората си цел в живота — да свали императора от ом- разната династия Пахлеви и самият той да стане персийски дър­ жавен глава, М осадек не постигна. Две и половина години трая ожесточената борба между министър-председателя и монарха. В средата на август 1953 г., след като Мосадек беше разтурил парламента и се канеше да управлява като диктатор, всичко из­ глеждаше така, както след победата му над англичаните. Шахът напусна страната панически. Мосадек беше сигурен и в триум­ фа си над монарха. Но този път, той беше изоставен на произ­ вола на съдбата от най-важните си съюзници: ходжите, ислям­ ските духовници. В техните думи персийските народни маси се вслушваха повече, отколкото в словоизлиянията на който и да е политик. В най-бедните мизерни квартали на Техеран избухна въстание срещу Мосадек. За няколко часа то се разпространи из целия град. Къщата на Мосадек беше обсадена от тълпата и превзета след продължили с часове сражения, при които заги­ наха над триста души. Самият Мосадек щеше да бъде разкъсан от тълпата, ако не беше успял, естествено и този път по пиж а­ ма, да избяга в една съседна вила. Шах М охамед се върна шест дни след бягството си обратно в Техеран. Въодушевено го по­ срещна един народ, който в решаващия миг се беше произнесъл за императора и срещу диктатора. За последен път видях Мосадек през ноември 1953 г., ко­ гато беше изправен пред Техеранския военен съд. Беше обвинен в опит за насилствено изменение на държавната форма, непод­ чинение спрямо държавния глава и няколко други престъпле­ ния. Процесът, който трая четиридесет и три дни, даде на вели­ кия комедиант за последен път възможността да покаже всич­ ките страни на актьорското си майсторство. Той изглеждаше на съда по-млад, по-силен и по-здрав отколкото преди. Очите му бяха още по-живи и пламенни, умът му още по-остър и наход­ чив, гласът му още по-патетичен и изразителен, жестовете му още по-диви и грабващи. Независимо дали играеше ролята на

410 БИТКА С ТРОНА НА ПАУНИТЕ - ТЕХЕРАН 1946-1951-1953 Г клетия, несправедливо преследван старец или на самоуверения, обзет от свещената си мисия борец за свобода, независимо да­ ли ридаеше или крещеше, удряше с юмруци по масата или ос­ танал без сили се облягаше на рамото на адвоката си, независи­ мо дали заплашваше съдиите или се надсмиваше над тях, неза­ висимо дали поправяше граматическите грешки на своя обвини­ тел или се кълнеше в Аллаха, че ще се самоубие, безспорно той беше гениалният комедиант и ненадминатият демагог. Веднъж п рокурорът заяви, че не се знаело точно дали М о- садек е наистина доктор на правните науки. Тогава подсъдимият скочи на крака и извика: „Не съм доктор на правните, а доктор на ветеринарните науки и по всяко време съм готов да те леку­ вам.“ Когато прокурорът заговори за онези триста души, кои­ то бяха загинали при щурма на къщата на Мосадек и сега го сграбчвали за гушата, за да признае престъпленията си, фанати­ кът избухна в див, почти безумен смях. Той взе да се души сам с двете си ръце, докато лицето му се наля с тъмна червенина и извика: „П омощ , помощ, те наистина ме душат! Горко ми, за­ душавам се!“ За шах Мохамед той каза по време на процеса: „И мператорът е един славей. Не познавам по-добър човек от не­ го. Веднъж той ми спаси живота и аз му желая всичко най-ху­ б аво .“ Никой не би могъл да каже дали думите му бяха сериоз­ ни или иронични. През една от почивките на съдиите от скамей­ ката на подсъдимите той подхвърли на фотографите: „Хайде, момчета, направете хубави снимки на вашия стар приятел М о­ садек! И не забравяйте да ми пратите копия! М ного искам да знам как изглеждам сега.“ Когато прокурорът поиска смъртно наказание за подсъди­ мия, Мосадек се надигна и изрече патетичните слова: „М ъже и жени на Персия! Продължете вашата национална борба! Побе­ дата е близо. Тъй като тази борба е свещена. Аллах ще ви по­ могне!“ Процесът завърши с най-големия театрален обрат, който някога съм преживявал в една съдебна зала. Преди Военният съд да се оттегли на съвещание за размера на присъдата, която можеше да гласи само смърт, председателят прочете едно пис­ мо, което шах Мохамед беше написал до съда. В него той зая­ вяваше, че п рощ ава на Мосадек всички престъпления, които е извършил срещу него и страната; той молеше съда да вземе по- мека присъда, като се съобразява с напредналата възраст на под­

КАША НИ - „ДУМАТА БОЖ ИЯ\" 411 съдимия. Когато Мосадек чу буквалния текст на писмото, в на­ чалото той се вцепени от учудване, но после зави като смърто- носно улучен хищник: „Аз не съм извършил никакви престъпле­ ния. Н ям а какво да ми се прощава!“ Присъдата гласеше три години затвор. Явно изглеждаше така, че шахът, като пом илваш е най-ожесточения си противник, му нанесе по-ужасно отмъщение, отколкото ако беше оставил да го осъдят на смърт. С такова наказание, което иначе се дава на дребни крадци, той отне на великия трагик драматичното слизане от сцената. Ако този гениален глупак беше приключил живота си със самоубийство в съдебната зала или на бесилката, щеше да намери своя достоен завършек. С акта на император­ ското помилване животът на стария мъж да угасне в затвор­ ническата килия Мосадек получи най-баналния завършек. Третата фигура, която срещнах в персийската драма, беше Аятолах Кашани. Аятолах е религиозна почетна титла, която означава приблизително „думата Божия“. Това е най-могъщият и най-влиятелният сред онези религиозни фанатици на исляма, които са играли както важна, така и съдбоносна роля не само в ерата на Мосадек, но и в цялото развитие на Персия. Разгово­ рът, който имах с този странен светец, сигурно е най-необичай- ното, правено в течение на цялата ми журналистическа дейност интервю. Съвсем не беше лесно да се издири Кашани в Техеран. Пър- воначално ми се струваше, че той е навсякъде и никъде. Търсих го в различни къщи на стария град, чиито адреси ми бяха даде­ ни. В тях гъмжеше от брадати ходжи и екстравагантно изглеж­ дащи млади хора. Той самият беше или „току-що излязъл“ или „още не пристигнал“ . Накрая един персийски журналист ми из­ даде, че К аш ани притежава частна вила в едно предградие на Техеран, в която може да се намери всяка вечер преди часа за молитвата. Отпътувах с кола извън града и похлопах на огром- на желязна порта във висока каменна стена. Веднага ме пусна­ ха да вляза в цъфтяща градина, в която от огромен басейн се стичаше великолепен водоскок. До него беше разположена пре­ лестна белоснежна вила. На терасата седеше Кашани в удобно кресло с облегало, заобиколен от няколко свои приближени. За­ ведоха ме при него, но той се извини, че наближ авал часът за молитвата и нямало време да разговаря с мен. Насрочи ми сре­ ща за следващата сутрин в друга къща в противоположния край

412 БИТКА С ТРОНА НА ПАУНИТЕ - ТЕХЕРАН 1946-1951-1953 Г на Техеран. Там по стълбищата, в коридорите и в стаите се тъл­ пяха безброй хора. Този път Кашани наистина присъстваше и ме прие в дълго, неугледно помещение. В него, около голяма маса, отново се бяха струпали негови съратници. Кашани носеше на главата си черен тюрбан. Облечен бе­ ше в дълга, изтъкана от фина овча вълна одежда с наметнато върху нея кафяво прозрачно наметало. Това е облеклото на мо- хамеданския духовник. Той е дребен миловиден старец с побе­ лели коси и побеляла пророческа брада с умни и хитри очи и набраздено от бръчки чело. К азаха ми, че бил над осемдесетго- дишен, родом от околностите на Исфахан, и че воювал срещу англичаните още през Първата световна война като офицер от турската армия. По-късно се посветил на религиозни науки. Во- даческата си роля дължи изключително на своята личност, ин­ телигентност и красноречие. Духовната йерархия е непозната за исляма. Как е натрупал огромното си състояние, никой не м о ­ жа д а ми каже. Противниците му твърдят, че получавал о гр о м ­ ни парични суми от Съветите за борбата срещу англичаните. Чисто технически беседата ни беше доста усложнена. К а­ шани настоя секретарят му, който говореше добре английски, да записва всяка казана от него дума, носле — преведена на ан­ глийски — да ми я диктува. Аз самият трябваше да чета на глас на преводача всяко изречение, което бях записал. Той отново го записваше и после обратно го превеждаше на персийски. Щом като възникнеше и най-малката разлика между първоначалните и преведените обратно думи, Кашани настояваше върху повто­ рение на цялата процедура. Онова, което той ми каза, беше страстна обвинителна реч срещу „западните империалисти“ ка­ то цяло и срещу англичаните в частност. Те били виновни за ця­ лото нещастие, за цялата беднотия, за цялата изостаналост не само на Персия, но и на всички мохамедански държави. „Ако англичаните не напуснат завинаги нашата страна, заяви той, ка­ то съпровождаше всяка дума с театрален жест и проблясване на изразителните си очи, ние ще обявим „свещената война“ на всич­ ки мохамедани срещу тях. Ако не можем да спечелим тази вой­ на, ще подпалим нашите петролни кладенци и ще вдигнем във въздуха с динамит всички съоръжения и машини на рафинерия­ та в Абадан. Тогава най-сетне народът на Иран ще бъде осво­ боден завинаги от лапите на британската политика на експлоа­ тация.“ Изпълнен с омраза и гняв, той допълни: „За Персия и

413 за персийския народ щеше да е по-добре, ако нашият петрол ни­ кога не беше откриван и чужденците никога не бяха идвали в на­ шата страна!“ Попитах Кашани за връзките му със сектата религиозни фанатици „Ф едаян-и-Ислям“ — това ще рече „Мъчениците на исляма“ . На тях се приписваше убийството на министър-пред­ седателя Размара и много други терористични актове в най-но­ вата история на Иран. Бяха казали, че К аш ани е тайният водач на тази секта, която несъмнено поддържала тесни нелегални връзки към Мюсюлманските братя в Египет. В началото Каша­ ни ловко избягна въпроса ми с думите, че всеки мохамеданин в Иран бил един „мъченик на исляма“ и се подчинявал на запо­ ведите му. Че не само мохамеданите на Иран, но и мохамеда­ ните в целия свят били нод водачеството му и го признавали ка­ то свой духовен върховен глава. Накрая, след известно насто­ яване и подпитване, аз все пак получих отговора, който бях очак­ вал: „Мъжът, който е убил Размара, ми каза Думата божия, е направил една голяма услуга на своята страна и на своя на­ ро>*.д_. << Най-необикновен беше краят на разговора, траял дълго за­ ради усложнената процедура. Когато понечих да подам ръка на Кашани, за да се сбогувам с него, той не я взе, а само леко и много бързо удари с двата пръста на десницата си по протегна­ тата ми длан. Бях смаян, но едва вън, на улицата, осъзнах как­ во означаваше този странен жест за сбогуване. Кашани, орто­ доксалният мохамеданин, трябваше да избягва всякакъв допир с един християнин, с един „неверник“. Целите, които този религиозен фанатик преследваше за­ едно с много други ходжи и една голяма сган от сляпо предани ученици, се покриваха само отчасти с целите на Мосадек. За К а ­ шани борбата срещу англичаните беше само част от много по- голямата и всеобхватна борба, поведена срещу всички западня­ ци, чужденци и неверници. Всички те трябваше да бъдат изгоне­ ни от Персия, за да може страната отново да се превърне в ор- тодоксално-мохамеданска религиозна държава, в която по за­ коните на К орана да се управлява целия обществен и социален живот. Кашани беше човекът, който през двадесет и осемте ме­ сеца, през които Мосадек управлява, насади в Персия онази ат­ мосфера на религиозния фанатизъм и ксенофобия, която мини­ стър-председателят умело използва за своите цели.

414 БИТКА С ТРОНА НА ПАУНИТЕ - ТЕХЕРАН 1946-1951-1953 Г Тази потискаща атмосфера на мохамеданското среднове­ ковие почувствах особено през дните, когато персийците отбе­ лязват своите религиозни траурни тържества в памет на смърт­ та на д в а м а т а братя Хюсеин и Хасан през 680 г. след Х риста в сражението при Кербела. Защото в противоположност на пре­ димно сунитските мохамедани от съседните страни, персийците принадлежат в преобладаващата си част към шиитското. То е ортодоксалното вероучение на исляма и те почитат най-големи­ те си светии в лицето на Хюсеин и Хасан, внуците на пророка Мохамед, които били победени и обезглавени от „фалшивите халифи“ в сражението при Кербела. Сцените, които се разигра­ ват при тези траурни тържества в градовете и селата на Персия, спадат към най-непонятните демонстрации на религиозна тра­ диция и религиозен фанатизъм, които човек може да си пред­ стави изобщо в нашето изпълнено с контрасти и противоречия време. Те са особено непонятни, когато се разиграват по улици­ те на един град като Техеран, който със своите модерни жилищ­ ни и представителни сгради, с широките булеварди и с луксоз­ ните американски автомобили има честолюбието да се предста­ вя за модерен голям град със западноевропейска фасада. В навечерието на първия ден от траурните тържества къ­ щите и джамиите се окичват с черни знамена. Входовете към дворовете се покриват с черни кърпи. В тях се събират вярващи в големи, тъмни шатри. По време на двата траурни дни от ран- но утро до късна вечер, най-вече след падането на здрача, траур­ ните процесии шестват по улиците, по тесните и лъкатушещи улички на Стария град и на Пазарния квартал, както и по буле­ вардите на Новия град. Смисълът на тези процесии, които на­ пом нят средновековното самобичуване, се състои в това, че вяр­ ващите искат да изпитат на собствения си гръб страданията на Хюсеин и Хасан. Мъжете, които участват в процесиите, са мла­ дежи, възрастни и старци. Всички са или забулени в черни раса с приличащи на прозорци изрези по раменете, или са голи до кръста. Те размахват мечове, ножове, ками или железни вериги над главите си, с които се налагат в равномерен такт по гърбо­ вете, други се бият с ръце по гърдите, главата и гърба. При то­ ва викат във вечно повторение според такта, който определя во­ дачът на шествието: „Иа Али, Иа Хасан, Иа Хюсеин“. Това за европейското ухо звучи като ритмично виене или крещене и за­ едно с глухото отекване на стъпките, с дрънченето на веригите и

ГЕНЕРАЛ ЗАХЕДИ ВЪВЕЖДА РЕД 415 ударите на голите тела се получава музика, от която кръвта се смразява. Че при самобичуванията не става дума до голи жестове, може да се установи на другия ден след двата траурни дни пред болниците на Техеран. Пред техните врати се тълпят множество мъже с окървавени разбити глави и рани до кръста, докато дру­ ги излизат с големи превръзки и бинтове. На европейци се препоръчва през траурните дни да оста­ нат вкъщи или да заобикалят шествията отдалеч. Много пъти се е случвало тълпата да се нахвърля върху тях, предполагайки, че я н а б лю д ав ат или дори ф отографират. М ного са м ал трети ­ раните по този ужасен начин. Не се оставих да ме придумат с тези предупреждения и осъществих намерението си да ходя из Техеран по време на траурните дни, понякога нлътно до проце­ сиите, за да дам възможност на фотографа ми да направи поре­ дица от снимки на тези импозантни и страхотни сцени. Гледах по най-бързия начин да се отдалеча, когато тълпата ни забеле­ жеше и дочувах първите заплашителни викове. След сгромолясването на Мосадек, Кашани изчезна от по­ литическата сцена. Но духът на религиозния фанатизъм, на без­ компромисната враждебност срещу реформи и напредък, срещу всичко светско и западно, които въплъщаваше този човек, про­ дължава да живее в Персия, както във всички други мохамедан- ски държави. Той ще продължава да живее, докато не се сломи властта на брадатите и носещите тюрбани ходжи, така както я сломи Кемал Ататюрк в Турция. Когато пристигнах за трети и последен път в Техеран, М о­ садек беше вече свален и арестуван. Атмосферата на истерията и прекомерната раздразнителност, които царяха през времето на неговото управление, бяха преодолени и Персия се беше вър­ нала към прозаичната монотонна действителност. Начело на правителството стоеше генерал Фазлолах Захеди. Шахът го бе­ ше назначил за министър-председател през критичните авгу­ стовски дни на 1953 г., когато трябваше д а се спасява с бягство 1 в чужбина. Генерал Захеди виждаше главната си задача в това да възстанови реда и спокойствието в страната и да компенси­ ра щетите, които Мосадек беше нанесъл във вътрешната и вън- шната политика, в стопанството и във финансите. Той беше чет­ въртата главна фигура на персийската драма. С него разговарях в Офицерския клуб на Техеран. Там той беше разположил глав-

416 БИТКА С ТРОНА НА ПАУНИТЕ - ТЕХЕРАН 1946-/951 -1953 Г ната си квартира, тъй като беше едновременно министър-пред­ седател, военен министър и вътрешен министър и не знаеше в кое министерство би било най-добре да отседне. Генерал Захе- ди беше едър, откровен мъж с ясен, открит поглед, кипящ от си­ ла и най-вече,любезен, енергичен и интелигентен. Човек трудно може да си представи по-голяма противоположност, като срав­ ни изправения, честен войник с прегърбения и лукав политик, какъвто беше предшественикът му. Генерал Захеди потвърди онова, което вече други ми бяха казали преди него. При управлението на Мосадек комунисти­ ческата партия „Тудей“ — това ще рече „масова“ партия, завою ­ вала опасна власт. Тя била подготвила всичко, за да свали М о­ садек, след като с нейна помощ станал диктатор на Персия. Та­ ка „Тудей“ е искала да заграби властта за себе си. Мосадек, кой­ то си беше въобразил, че ще използва комунистите като инстру­ мент, в действителност сам е бил техен инструмент. Тъй като последните разполагаха не само с по-голям брой привържени­ ци, но и с по-добра организация, то за тях щеше да бъде играч­ ка да отстранят Мосадек и да заменят неговата национална ре­ публика със своята комунистическа народна република. Най- важният водач на партията „Тудей“, доктор Радманеш, чакаше сигнала в Москва, за да отпътува за Техеран. Дори новите по­ щенски марки и банкноти на „народната република“ Иран бяха подготвени. Техните образци след падането на Мосадек бяха на­ мерени в нелегалната партийна централа на „Тудей“ в Техеран. Какъв застрашителен размах беше взел този комунисти­ чески заговор при режима на Мосадек, се видя едва една годи­ на по-късно, през есента на 1954 г., когато в Персия бяха аре­ стувани няколкостотин висши офицери и чиновници, успели да изградят в армията и в държавния апарат съвършена комуни­ стическа система от низови организации, които водеха шпионаж и подготвяха преврата. Захеди се показа тогава действително ка­ то „силният човек“ на Персия. Той радикално прочисти армия­ та и управлението и отстрани опасността от комунистически преврат. Н яколко месеца по-късно, през април 1954 г., той по­ даде оставка, след като беше изпълнил задачата си да ликвиди­ ра пагубното наследство на Мосадек. Малко преди да напусна Иран имах едно вълнуващо пре­ живяване. От непосредствена близост наблюдавах една хайка за комунисти в среднощния Техеран.

ХА ЙКА В СРЕДНОЩНИЯ ТЕХЕРА Н 417 Бях прекарал вечерта в централата на полицията, в каби­ нета на генерал Датсетан. Той беше и генералният губернатор на Иран. В негови ръце след свалянето на Мосадек беше преда­ дено ръководството на борбата срещу превратаджийската дей­ ност на комунистическата партия „Тудей“. Генералът беше ов­ ластен с извънредни пълномощия за времето докато траеше из­ вънредното положение. „Ние обезвредихме вече доста комуни­ стически ядки, ми обясни той, но ни чака още много работа. Още не сме издирили всички тайни оръжейни складове и з^аем, че още цяла върволица от най-опасните терористи се крие в са­ мия Техеран. Нелегалната печатница, в която се подготвя и пе­ чата нелегалният ежедневник на комунистите „М ардом“ и коя­ то всеки ден мени местонахождението си, още не сме открили. Тази нощ трябва да се проведе една всеобхватна хайка, от коя­ то очакваме важни резултати.“ Помолих генерала да ми разре­ ши да наблюдавам тази хайка. След известно колебание той да­ де съгласието си. Малко след полунощ отпътувахме с няколко джипа, един полковник от щаба на генералния губернатор, двама тайни по­ лицаи в цивилни дрехи и една дузина въоръжени войници. По време на извънредното положение армията беше натоварена с поддържането на реда. Единият от двамата тайни полицаи но­ сеше със себе си дълъг списък с адреси на комунистически вода­ чи, терористи и агенти, които бяха издадени от арестувани съ­ мишленици. По улиците на Техеран нямаше жива душа, тъй като от по­ лунощ до четири часа сутринта цареше строга забрана да се из­ лиза навън. Полицаи в синя и войници в хаки униформа бяха единствените човешки същества, които срещахме. Впрочем сред­ нощните улици са царството на кучетата, които сноват по еди­ нично или на глутници и търсят отпадъци. Какво означава подобна хайка в един град като Техеран, човек може да си представи само, ако сам участва в нея. Столи­ цата на Персия е огром н а и н аб роява 1,2 може и 1,5 или д ва м и ­ лиона жители. Като се оставят настрана модерните северни квартали, нито улиците, нито къщите са в европейския смисъл на думата. Все още не е направен дори опит да се нахвърли по­ не донякъде точен градски план на Техеран. Главните улици се разклоняват в стеснени улички, които са прекалено тесни, за да мине автомобил през тях, и които отново се вливат в неразпли- 27.

418 БИТКА С ТРОНА НА ПАУНИТЕ - ТЕХЕРАН 1946-1951-1953 Г таем лабиринт от други улици и улички. От двете страни на те­ зи дефилета не се издигат никакви къщи, а голи кирпични сте­ ни, които само на големи разстояния са прекъснати от ниски врати. Зад тези зидове съответно е разположен един цял ком­ плекс от къщи и къщички, които са построени една до друга, вкопани една в друга и свързани помежду си с мрачни и непри­ ветливи сводести врати или стръмни стълбища. Най-ужасен е лабиринтът в Пазарния квартал и в бедняшките райони в юж- ната част на Техеран. Там сиромашките, слепени от кирпич жи­ лища, образуват неописуемо стълпотворение от постройки, на­ трупани една до друга, една през друга и една над друга. От са­ м о себе си се разбира, че улиците нямат имена и къщите ном е­ ра. Как двамата тайни полицаи, които наистина минаваха за най-добрите познавачи на всички вертепи, опиумни свърталища и престъпнически гнезда, успяваха по списъка да издирват един по един адресите, за мен остана завинаги загадка. Джиповете спряха на главната улица. Ние свърнахме в ед­ на от страничните улички, завихме зад няколко ъгъла, тръгнах­ ме в гъша колона плътно покрай някаква дълга стена и най-сет­ не спряхме пред залостена врата. Единият от тайните полицаи похлопа на портата. Отвътре един мъжки глас попита: „Кой е?“ Отговорът не гласеше например: „Полиция“, а само странни и по-скоро изричани шепнешком думи: „Имате ли болен в къща­ та?“ След известно време също шепнешком тоя зад вратата ка­ за: „Ние изпратихме нашите обуща в полицията!“ В този миг полковникът изскочи напред, удари високо по портата и викна: „Полиция! Отворете!“ Той държеше револвера в ръка, а войни­ ците насочиха пушките си със сложени щикове готови за стрел­ ба. По-късно помолих полковника да ми обясни странната иг­ ра на въпроси и отговори. Един арестуван комунистически во­ дач миналата нощ бил предал паролата, която партията подгот­ вила за следващата нощ. По нея се разпознавали другарите, кои­ то търсят убежище или искат да влязат във връзка помежду си. Там, където се дава правилният отговор на въпроса „Имате ли болен в къщ ата?“ , е на лице доказателството, че адресът е п р а­ вилен и че претърсването обещ ава успех. В първата къща след дълго търсене се натъкнаха на затън­ тено помещение зад скрита от килими врата. Вътре на пода спе­ ше старец със сина си. Единият от двамата тайни агенти ведна­ га разбра, че синът беше мъжът, когото търсеха. Но заподозре­

ФАТАЛИСТИЧЕН ОРИЕНТ 419 ния отричаше. Започна претърсването на стаята и скоро от ед­ но скривалище зад камината бяха извадени последният брой на комунистическия ежедневник, връзка компрометиращи бележки и указания и накрая един револвер, това стигаше, за да аресту­ ват мъжа и да го отведат. Във втората къща, която посетихме, имаше само жени и деца. Мъжете отсъствали от доста дни, твърдяха те, и ни уверя­ ваха, че не знаят къде са. П ретърсването на помещ енията не из­ вади наяве нищо, подкрепящо вината. „Тук сме дошли твърде късно“ , каза полковникът, но беше убеден, че все пак ще пипне бегълците. Третата къща явно принадлежеше на състоятелни хора. През портата се влиза в по-голям двор с басейн, дървета и цве­ тя. Към жилищните помещения водят множество врати и стъл­ бища. Претърсването отне много време. В края на краищ ата се разпростря и върху плоските покриви, които при повечето техе­ рански къщи до известна степен представляват най-горния етаж, който жителите използват за спане през горещите летни нощи. В някакво ниско дървено помещение на един от тези покриви войниците откриха зад струпани вехтории и килими малък ар­ сенал, лъснати пушки и револвери, взривни материали, ръчни гранати и муниции. Не се удивихме, че фабричните марки на по­ вечето оръжия показваха техния чехословашки произход. Соб­ ственикът на жилището беше арестуван и отведен. Както по-къс- но научих, ставаше дума за важен и отдавна търсена водач на партията „Тудей“, който беше извършил множество терористич­ ни актове и атентати. Така продължи през цялата нощ — от къща на къща, от адрес на адрес. Последната цел беше едно опиумно свърталище в ползващия се с най-лоша слава квартал на Техеран. В него трябваше да се е укрил един известен и опасен терорист. Нахъл­ тахме в мрачния, изпълнен от сладникавия мирис локал, в кой­ то шест или седем души лежаха в дълбок сън върху застлания с килими под. Беше трудно да ги събудим и да ги върнем от тех­ ните опиумни сънища в действителността. Търсеният не беше сред тях. Изневиделица от едно съседно помещение се разнесо­ ха пронизителни диви викове. Офицерът отвори със замах дър­ вената врата и нахълта, последван от войниците. Гледката, коя­ то се откри пред очите н», беШе ужасяваща: на пода лежеше един мъж, който се мяташе и крещеше от болка. Л явата страна на го­

420 БИТКА С ТРОНА НА ПАУНИТЕ - ТЕХЕРАН 1946-1951 -1953 Г лата му гръд беше обхваната от пламъци. Офицерът свали уни­ формената си куртка, хвърли я върху мъжа и угаси пламъка. Ко­ гато вдигна куртката си, ние видяхме върху изгорената кожа на м ъ ж а остатъците от татуирания лик на Сталин. К огато чул, че полицията нахълтва в съседното помещение, той си залял гър­ дите с бензин и подпалил течността. Искал да отстрани белега на татуировката, която го разобличава като един от най-опас­ ните комунистически терористи на Техеран. Тежко раненият мъж беше откаран в една болница. Върнахме се в централата на полицията, когато вече зазо- ряваше. Шест арестувани и един джип, пълен с оръжия, муни­ ции и нелегален пропаганден материал, бяха резултатът от сред­ нощната хайка. Тази нощ ми даде възможността дълбоко да проникна в манталитета на Ориента. При нито едно от претърсванията на къщите, при нито едно от арестуванията не се обели дума на ви­ сок глас. В нито една от къщите, в които нахълтахме в среднощ­ ния час, не се чу жена да се развика или дете за заплаче. По вре­ ме на претърсванията на къщите жените стояха загърнати в свои­ те забрадки и фереджета, неми като статуи в ъглите, а мъжете следяха спокойно и невъзмутимо действията на полицаите и вой­ ниците. Ако се намереше изобличаващ материал, те се облича­ ха спокойно, потапяха лицето си във водата на басейна или в някой леген и тръгваха с войниците, които ги отвеждаха. Не ви­ дях нито един от тях да се сбогува с близките си, нямаше пре­ гръдки, вайкания и сълзи. Бащата, на когото отнеха сина, жени­ те и децата, които гледаха как заминава техния мъж и бащ а, се подчиняваха с една непозната за нас безропотност към съдбата, която Аллах беше предопределил.

ИРАН - СТРАНАТА НА КРИЗИТЕ 421 ИРАН - СТРАНА НА КРИЗИТЕ 1941 г. 25 август Британски и съветско-руски войски след 16 септември кратка съпротива на иранската армия окупират Иран. 1942 г 29 януари Шах Реза Пахлеви, управлява от 1925 септември г., е принуден да се откаж е от трона в 1943 г. 26 ноември — полза на сина си М охам ед. 3 декември В договор с Иран Великобритания и Съветският съю з. меж дувременно са 1945 г. 19 ноември окупирали цялата страна. Те я разде­ лят на две окупационни зони, като се декември задължават да не посягат на целостта 1946 г. 19 януари и независимостта на Иран и да изтег­ лят войските си веднага след края на военните действия. Германската офанзива в Ю жна Русия се препъва зад хребетите на Кавказ. Та­ ка Хит лер не мож е да осъществи своя план да окупира Иран. Конференцията Рузвелт — Чърчил — Сталин в Техеран. Тримата големи га­ рантират независимостта, суверени­ тета и териториалната цялост на Иран. Въстание в Тебрис, където под съветско- руска закрила се образува автономно ко­ мунистическо правителство, което се стреми да отцепи Азербайдж ан от Иран. Разм яна на 1юти за изт егляне на съвет- ско-руските окупационни войски. Оплакване на Иран заради съветско-рус- ката намеса във вътрешните работи пред Съвета за сигурност.

422 БИ ТКА ЗА ТРОНА С П А У Н И ТЕ - ТЕХ ЕР АН /9 4 6 -1 9 5 1 -1 9 5 3 Г 2 март Всички британски войски са напуснали Иран. 5 март Остър британски и американски про­ тест в М осква за неизт еглянет о на съ- ветско-руските войски от Иран. 19 март Нов апел към Съвета за сигурност. 14 април След сключване на споразумение със Съ­ ветския съюз за изтегляне на окупа­ ционните войски, Иран оттегля оплак­ ването си от Съвета за сигурност. 6 май Азербайджан е очистен от съветско- руските войски. май Тежки боеве меж ду правителствени войски и комунистически въстаници в Азербайджан. ноември Настъпление на ирански правител­ ствени войски в Азербайджан. декември Ц елият Азербайдж ан със столицата Тебрис е отвоюван от правителствени­ те войски. Наказателен съд срещу чле­ новете на комунистическото въ- станическо движение. 1947 г. 23 октомври Парламентът отхвърля даването на петролни концесии на Съветския съюз и поставя абсолютна забрана за в бъдеще даването на подобни концесии на чужда държава, както и основаването на неф­ тени компании с чуждо участие. 20 декември Протест на Съветския съюз срещу ре­ шението на парламента. 1948 г. 22 март Иранското правителство протестира в Москва срещу заплаха за независимост­ та иа Иран от страна на Съветския съюз.

ИРАН - СТРАНАТА НА КРИЗИТЕ 423 24 март Съветското правителство протестира в Техеран срещу „империалистическите машинации“ на американците в Иран. 18 ноември Разтрогва се брака на шах М охам ед с 1949 r. 4 февруари Ф авзия, сестра на краля на Египет Фа- рук■ Неуспешен атентат срещу шаха. Кому­ нистическата партия „Тудей“ е разту­ рена. , 1950 r. 23 май Въз основа на споразумения, които ша­ хът постига при посещение в С АЩ с пре­ зидента Труман, Иран успява да склю­ чи договор със Съединените щати за до­ ставка на американски военни материа­ ли. 11 октомври Годежът на ш ах М охам ед със Сорая 1951 r. 12 февруари Есфандиари, дъщеря на ирански племе­ нен княз и майка-германка, се обявява официално. Брак на ш ах М охам ед със Сорая. Убит е министър-председателят Али Разма- ра. 11 март Придворният министър Хюсеин Ала става министър-председател. 15 март Под натиска на предвожданото от док­ тор Мохамед Мосадек движение „На­ ционален фронт“ парламентът взема решение да национализира петролната индустрия както и англо-иранската „Ойл къмпани“. След оставката на Хю- сеин Ала, Мосадек е избран за министър- председател от парламента. 29 април Парламентът приема единодушно зако­ на за национализиране на нефтените на­ ходища. Протест на англо-иранската „Ойл къмпани“.

424 БИ ТКА ЗА ТРОНА С П А У Н И ТЕ - ТЕХ ЕР АН 1 9 4 6 -1 9 5 1 -1 9 5 3 Г 6 септември Британското правителство оповестява прекъсване на преговорите с правител­ ство па Мосадек за мирно уреж дане на петролния конфликт. 27 септември Иранска войска окупира рафинерията на Абадан и отказва на бритап-ския персо­ нал достъпа до съоръженията. 28 септември Британското правителство излага пе­ тролния конфликт пред Съвета за си­ гурност на ООН. , 4 ноември Въз основа улт им ат ум на Мосадек по­ следните британски техници напускат южноперсийската петролна област. 15-19 октомври Британско-иранският петролен кон­ фликт се разглеж да от Съвета за си­ гурност. Разглеждането остава без ре­ зулт ат но и се отлага. 13 ноември Вашингтон признава провала на амери­ канските посреднически усилия в пет­ ролния конфликт. 20 ноември Доктор Мосадек в Кайро. 1952 г. 21 януари В Иран се затварят всички британски консулства. 16 юли Доктор Мосадек подава оставка като. министър-председател, след отказа на шаха да му предостави и М инистер­ ството на отбраната. 17 юли Гавам ес Салтанех става министър- председател. Тежки размирици в Техе­ ран. 22 юли Доктор Мосадек отново министър- председател с извънредни пълномощия. 7 август Парламентът избира Аят олах Кашани за свой президент.

ИРАН - СТРАНАТА НА КРИЗИТЕ 425 22 октомври Скъсване на дипломатическите отноше­ ния с Великобритания. 1953 г. 28 февруари Шахът обявява, че ще замине за неопре­ делено време за чужбина. А ят олах Ка­ шани, който меж дувременно се е скарал с Мосадек, организира демонстрации на народа, за да застави шаха да остане. Щ урм на къщата на Мосадек, който се спасява с бягство в парламента. Шахът оповестява, че се отказва от своето пъ­ туване в чужбина. 2 март Нови тежки размирици в Техеран. Ка­ шани се обявява открито срещу М оса­ дек. 20 март Мосадек отхвърля новите британски предложения за уреж дане на нефто- конфликта. 27 април Убит е шефът на полицията М охамед Афшартус. Много арести на противни­ ци на Мосадек. 27 април Императрица Сорая напуска Иран. 3 — 10 август Доктор Мосадек организира „народно- то допитване“ за разпускане на Парла­ мента. 16 август Шахът обявява Мосадек за свален. На­ значава генерал Фазлолах Захеди за ми­ нистър-председател и отлита за чуж ­ бина. Мосадек игнорира декрета за сва­ лянет о си от длъжност и нарежда да се арестуват множество политически противници и довереници на шаха. 18 август Генерал Захеди смята себе си за меро­ давен министър-председател на Иран. Въстание на населението на Техеран срещу Мосадек. Кървави улични боеве. Домът на Мосадек е превзет с пристъп.

Б И Т К А ЗА Т Р О Н А С П А У Н И Т Е - Т Е Х Е Р А Н 1946-1951-1953 Г 20 август Доктор Мосадек е арестуван. 22 август Шахът се завръща в Техеран. 23 август Генерал Захеди образува правител­ ството и възстановява реда и спокой­ ствието. 1 октомври Начало на процеса срещу Мосадек. 5 декември Възстановяване на дипломатическите отношения с Великобритания. 21 декември Доктор Мосадек е осъден на три годи- ни'затвор. . 5 август Уреждане на петролния конфликт с Ве­ ликобритания. Обезщетяване на англо- иранската „Ойл къмпаии“. Въз­ обновяване на нефтеното производство от международен консорциум. 2 ноември Братът на шаха и престолонаследник принц А ли Реза загива при самолетна злополука. 10 ноември Хюсеин Фатеми, външен министър при реж има на М осадек, на 10 октомври е осъден на смърт и екзекутиран. 11 ноември Разкриване на широко комунистическо съзаклятие в армията и управлението. Няколкостотин души са арестувани. . 5 април Генерал Захеди подава оставка. Досе­ гашният придворен министър Хюсеин Ала образува новото правителство.

РЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧИСТИТЕ К А Й РО , 1953 Г. Пустинното шосе Desert Road, право като конец, е дълго над двеста километра. То води от Александрия за К айро и се наклонява към долината на Нил. Появяват се първите зелени дървета, първите обитавани колиби, първите поляни и ливади след тричасово пътуване през монотонното, жълтеникаво-кафя­ во пясъчно море. В далечината, като бяла ивица на хоризонта, се мержелеят къщите на К айро. М иражни и призрачни се открояват на червеникавото ве­ черно небе силуетите на Хеопсовата и на Шефреновата пирами­ да. М огъщите колоси не въздействат смазващо, а съвършено по­ разяват с величието си. Тук, при пирамидите на Гиза, Desert Road се влива в шосето, което води от най-прочутата забележител­ ност на Кайро към центъра на двумилионния град. Още някол­ ко километра и се гмурнах в шумния, кипящ живот на най-го­ лемия град на Африканския континент, който изглежда още по- витален след потискащата тишина и самота на пустинята. Един континент лежи пред мен, огромен и тайнствен. Пъ­ туването от Александрия до Кайро, от вливането на Нил до не­ говата делта, е само една първа и колеблива стъпка по един дъ­ лъг и труден ггьт през неизвестното. Това осъзнах едва когато в Кайро се опитах да науча повече подробности за шосетата и раз­ стоянията. Срещнах доста хора били във вътрешността на Аф­ рика, в Судан, в Еритрея, в Абисиния. Всички те бяха ползвали самолет. Клатеха недоверчиво глави, когато им казвах, че искам да направя пътуването с кола. Патриархът Ауба Юзаб беше вър­ ховен глава на двадесет и петте милиона коптски християни на Африка, чъм които принадлежат и египтяните. Той избухна в неудържим смях, от който се разтърси хубавата му бяла брада, когато му казах, че искам да пътувам с кола за Етиопия, която той беше посещавал само със самолет. Редакциите на м оите вестници този ггьт ме изпратиха в А ф ­ рика. „Черният континент“ беше в центъра на световния инте­ рес през последните години поради нови събития, борби за власт и конфликти. Планът беше да пътувам от Средиземно море през Египет до Судан и после нагоре през планините на Еритрея и Етиопия.

428 Р Е В О Л Ю Ц И Я Т А НА Ч И С Т И Т Е - КАЙ РО, 1953 Г. Почти пет години бяха минали от последното ми преби­ ваване в Египет, след войната на арабите срещу новосъздадена­ та държава Израел. Спомените ми за този престой, при който видях да безчинстват разюзданите маси на арабската сган сре­ щу малцинствата, не бяха от най-приятните. Оттогава насам в тази страна са се променили много неща. След 1948 г. Египет преживя още няколко бурни години. Кралят и управляващите продължиха да правят всичко, за да отклонят гнева на народ­ ните маси от себе си и от своя корумпиран, некадърен режим, като го стоварваха върху чужденците и преди всичко върху ан­ гличаните. На тях те прехвърляха вината за цялото нещастие и нищета, защ ото не желаели не само да изтеглят войските си от Суецкия. канал, но и не бяха съгласни с обединението на Судан с Египет под властта на крал Фарук. Бъркотията достигна връх­ ната си точка през онази „черна с ъ б о та “ на 26 януари 1952 г., когато в Кайро се разиграха размирици, които представляваха повторение и разрастване на онова, което бях преживял през юли 1948 г. Н а този ден разбеснялата се паплач подпали м н о ­ жество сгради в центъра на Кайро, международни хотели, евро­ пейски магазини и търговски къщи, чуждестранни клубове, ре­ сторанти и увеселителни заведения и уби много чужденци. П ро­ чутият хотел „Ш епхърд“ , който остана пощаден през юли 1948 г., беше превзет с пристъп и подпален от тълпата, през януари 1952 г. През цепнатина в огром ната дъсчена ограда, вдигната около останките, можеше да се види грамадата от развалини и железни опори, останали от хотела. Както ми разказа високопоставен египетски офицер от по­ лицията, крал Фарук носел главната вина за изстъпленията. Де­ сет дни преди тях съпругата му Нариман беше родила син — престолонаследника Ахмед Фуад. За отпразнуване на това съ­ битие кралят беше поканил на 26 януари в двореца всички ше­ фове на полицията и армията. Пиршеството започва в два часа следобед. Малко по-късно избухва въстанието. Фарук беше уве­ домен за събитията, но задържа своите гости до късно следо­ бед. Така в целия Кайро нямаше нито един, който можеше да даде заповед на полицията или на армията да се намеси. Едва късно вечерта, когато голяма част от центъра беше в пламъци, а тълпите се канеха да тръгнат срещу правителствена­ та сграда и кралския дворец, беше дадена заповедта за възста­ новяване на спокойствието.

ГЕНЕРАЛ НАГИБ, ВЕЗДЕСЪЩИЯТ 429 Пожарът в Кайро беше последното престъпление на Фа- рук. Няколко месеца той се опитваше да се задържи на власт чрез интриги. Н а 26 юли 1952 г. той беше свален от трон а чрез държавен преврат от малка група офицери и пратен в изгнание. Това става под водачеството тъкмо на оня генерал Мохамед На- гиб, чието име ми бяха споменали още през 1948 г. След воен­ ната кампания в Палестина той беше неоспоримият водач на опозиционните елементи в армията. При идването ми в Кайро не беше изминала и година от държавния преврат. Популярността на генерал Нагиб беше в зе­ нита си. Той беше навсякъде, той беше всичко. Нагиб посеща­ ваше училища, болници и фабрики; Нагиб засаждаше собстве­ норъчно първите дървета на една нова гора, която щеше да въз­ никне пред вратите на Кайро Нагиб работеше, като редуваше канцеларията си в президиума на Министерския съвет, стаята си във военното министерство и в главната квартира на Египет­ ското освободително движение. Нагиб държеше речи и привет­ ствия. Нагиб приемаше дипломати, журналисти и дори обикно­ вени туристи, дошли в Египет, за да се възхищават на пирами­ дите и сфинкса. Не можеше да се разгърне нито един египетски вестник, без да се види ликът на Нагиб, без да се прочете какво е направил или казал Нагиб. Беше в пълен ход една уникална, за европейския ум непонятна и досадна, но за емоционалния чо­ век на О риента действена пропаганда. С това се даваше на еги­ петския народ нов идол, след като му бяха отнели оня на м о­ нархията. Няколко дни след пристигането ми в Кайро разговарях с генерал Нагиб, който от всички държавни глави навярно беше най-лесно достъпният за журналисти. Той ме прие в работния си кабинет във военното министерство и разговаря с мен почти час за всички проблеми на световната политика и на Египет: за конфликта с Великобритания заради Суецкия канал, чието раз­ решаване тогава предстоеше; за отношенията между арабските държави и Израел, които — както констатирах — не бяха се про­ менили от 1948 г. насам, за Близкоизточния пакт, който Запад­ ните сили искаха да сключат с арабските страни, за програмата на политическите, стопанските и социалните реформи, която той и неговият Революционен комитет искаха да проведат. Когато Нагиб беше отговорил на всичките ми въпроси ту умело и находчиво, ту откровено и недипломатично, той напра­

430 Р Е В О Л Ю Ц И Я Т А Н А Ч И С Т И Т Е - К А Й Р О , 1953 Г. ви знак на адютанта, който по време на целия разговор беше стоял зад него. Последният отиде при писалището на своя шеф, отвори някакво чекмедже, извади снимка с размер на пощенска картичка и я сложи пред генерала. Тя беше добре позната, по­ казваща набраздено от бръчки, но дружелюбно усмихнатото ли­ це на генерал Нагиб над полуотворената яка на простата уни­ форма. „Може би искате да притежавате снимка с моя авто­ граф“? — попита генералът на своя коректен, но малко завален английски, който беше усвоил през дългите нощи в пустинята като командир на един египетски полк. Естествено, казах „да“, защото щеше да е нелюбезно да я отхвърля. Нагиб извади пи­ салка, наклони малко главата си и написа върху пощенската кар­ тичка посвещение. Отдолу сложи подписа си. После се сбогува с ръкостискане и особено дружелюбна усмивка. Така ли изглежда един диктатор? Това се питах, когато на­ пусках кабинета на генерал Нагиб. Имах усещането, че се по­ твърди впечатлението ми от по-рано. Тук с извънредни пропа­ гандни усилия се превъзнасяше един човек за водач, който беше прекалено мек и прекалено човечен, прекалено благ и прекале­ но любезен, за да играе действително и дълго ролята на пред­ водител на един революционен комитет. От това следваше вто­ рият въпрос — кои всъщност бяха хората, или кой беше чове­ кът, който стои зад генерал Нагиб и го избутва в светлината на рампата на популярността? Не беше лесно да се получи отговор на този въпрос, защ ото винаги се казваше, че дванадесетте офи­ цери, които бяха подготвили и провели държавния преврат сре­ щу Фарук, съставлявали заедно Комитета на Чистите. Те били единен колектив, който вземал заедно всички решения и заедно носел цялата отговорност. О тговора получих на един прием, състоял се през онези дни в Офицерския клуб в Кайро, това беше и мястото, от което започнал метежът. На приема се явиха повечето членове на Ре­ волюционния комитет. Всички бяха млади офицери в пъстри униформи. Те носеха на гърдите си освен ордените една черве- но-бяло-черна лента. Тези три цвята се развяваха като знамена навсякъде из Кайро и бяха символът на революцията. Обясни­ ха ми, че червеното означаваше пролятата в борбата за свобо­ да кръв, бялото — чистотата на новия режим, и черното — пре­ одоляната корупция. Сред членовете на комитета генерал Нагиб беше подчертано най-възрастният, м акар че тогава нямаш е по­

Д Н Е С КАТО ПО ВРЕМЕТО НА ФАРАОНИТЕ 431 вече от петдесет и две години. Той вече влизаше в ролята на по­ читания бащ а на нацията, от която по-късно се „остави“ да го деградират. От останалите офицери никой не ми изглеждаше над четиридесет години. Един от тях ми направи впечатление със своите пронизителни очи, със своето високо чело и широка, своенравна брадичка. На въпроса ми кой е той египетският ко­ лега отговори: „Това е подполковник Гамал Абдел Насър, дей­ ствителният шеф на Революционния комитет.“ Тогава успях да разменя с него само няколко думи. За раз­ лика от Нагиб или дори на майор Салах Салем, министърът на „националното ръководство“ Насър беше мълчалив и затворен и даваше на въпросите ми само едносрични отговори. Не беше трудно д а се разпознае, че този енергичен м ъж с фигура на ат- лет притежаваше всички заложби на водач и диктатор, които липсваха на Нагиб. Разказаха ми, че е роден през 1918 г. в Алек­ сандрия. По време на Втората световна война се числял към оне­ зи египетски офицери, които само от неприязън към англичани­ те симпатизирали на Ромел и поддържали връзка с него. Още тогава, през 1942 г., учредил нелегалния комитет на С вободни­ те офицери, с който десет години по-късно подготвя и провеж­ да държавния преврат срещу Фарук. Генерал Нагиб бил посве­ тен много по-късно в съзаклятието. Направили го негов водач, защото спрямо армията и народа им трябвал авторитетът на един по-възрастен и по-опитен офицер. Само който е виждал Нагиб и Насър един до друг, разби­ раше, че става дума за не лош дует. Нагиб беше по-възрастният, опитният, умереният, а Насър — младият, необузданият, ради­ калният. Нагиб говореше, представляваше и правеше популярен режима, а Насър действаше и държеше властта в ръцете си. Н я­ колко месеца по-късно, когато отново бях в Кайро на път за Ев­ ропа, отношенията между генерала и полковника се бяха вло­ шили. Забелязваш е се ясно, че Насър и неговите връстници, тлас­ кани от динамиката на революцията, напираха напред и вижда­ ха пречка в „ с тари я“ . В края на февруари 1954 г. се стигна до първата криза. Тя протече повече смехотворно, отколкото тра- гично. В началото Нагиб беше свален и поставен под домашен арест. Отново беше върнат на власт с ненавистни изблици на гняв и трогателни сцени на сдобряване, каквито са възможни са­ мо в Ориента. П рез октомври 1954 г. генерал Нагиб беше окон­ чателно отстранен и лишен от всички длъжности. Оттогава пол­

432 Р Е В О Л Ю Ц И Я Т А Н А Ч И С Т И Т Е - К А Й Р О , 19S3 Г. ковник Насър управлява като неограничен господар на Египет. Непостоянният народ на Нилската долина някога акламираше крал Фарук, а по-късно го прокле. Самият този народ продъл­ жително време виждаше своя популярен водач в Нахас паша, водача на партията „Вафд“, и също толкова бързо го забрави. По-късно избухваше във въодушевление при всяка изява на ге­ нерал Нагиб и също не остана верен. Изглежда, днес този на­ род беше намерил своя нов идол в младия полковник. За него­ вото популяризиране египетската пропагандна машина работе­ ше без задръжки, както по-рано за предшествениците му. Продължих пътуването си от Кайро през прелестната д о ­ лина на Нил. Тя не е нищо друго освен един огромен оазис меж­ ду голата пустиня отдясно и голата пустиня отляво, в която стърчаха занемарени пирамиди и мъртви градове. Чак тук ми стана ясно от какво всъщност зависи бъдещето на египетската революция, трайността или гибелта на „режима на Чистите“. Тук, върху стъписващо тесни ивици зелена обработваема земя от двете страни на даряващата благост река, петнадесетте ми­ лиона фелахи до ден днешен живеят не но-различно отколкото са живели техните предци преди три, четири и пет хилядолетия при фараоните. Тяхната обществена организация, семеен живот, връзка с природата, с годишните времена, с животните — всич­ ко това се е променило толкова малко, колкото земята, която обработват, колкото водата на Нил, която прави плодородна тази земя, и колкото слънцето, от което житото узрява по ниви­ те. Инструментите, с които фелахите обработват своите поля, колелата и механизмите, с които изпомпват водата от каналите до нивите, къщите от глина и кирпич, дрехите, които носят, до ден днешен са същите, както в древен Египет. От времето на фараоните не е променено и отношението на фелахите към богатите и силните. Днес, както преди хилядо­ летия, земята и имотите не принадлежат на селяните, които ги обработват, а на чифликчиите, на феодалните господари, на па­ шите и бейовете. Те са притежатели на огромните имения и ги дават на фелахите да ги обработват. , Така е било преди хилядолетия. Така е продължило и при Фарук. М ладите офицери, сплотили се в Комитета на Чистите, направиха своята революция не само от гняв поради изгубена­ та Палестинска война, не само заради освобождаването на стра­ ната от безсъвестния крал и корумпираните правителства. На

ДН ЕС КАТО ПО ВРЕМЕТО НА ФАРАОНИТЕ 433 тях бяха пределно ясни по-дълбоките причини за плачевното състояние на Египет и бяха осъзнали необходимостта, че най- сетне трябва да се постави поне началото. Не само генерал Н а­ гиб и полковник Насър, но и другите членове на Революцион­ ния комитет и назначените от него експертни комисии, с които разговарях в К ай р о , отново и отново подчертаваха, че поземле­ ната реформа и обработката на земята са тяхната най-голяма грижа и най-важна задача. Те правеха тази стъпка със загриже­ ност и предпазливост, защото всъщност тя беше в разрез с тра­ дицията от м лад о стта им. Знаеха, че на социалните потребно­ сти се противопоставяха икономически необходимости. П рои з­ водството трябваше да не спира, нивите трябваше да дават жи­ то и памук. Съществуващите организации на чифликчийството не бива да се разбиват преди да са възникнали новите, които да ги заменят. Тъкмо с това и започнаха. Национализираха част от чифликчийските имоти и ги раздадоха на фелахите. Взетите от­ делни мерки бяха преподготовката за една всеобща аграрна ре­ форма. По този начин те отприщиха гнева на богатите паши и корумпираните политици, които насъскваха народа за борба срещу „комунистическия закон за земята“ . От поетия път не м о­ жа да ги отклони и съпротивата на фанатичните Мюсюлмански братя. За тях режимът беше прекалено светски, прекалено запа­ ден и прекалено модерен. Срещу тази нелегална терористична организация полковник Насър беше взел енергични мерки. В долината на Нил, зад Есна, където една от големите ди­ ги прегражда реката, разговарях с фелаха Хасан. Босоног, за­ гърнат в дрипи, омотал около главата си жълта кърпа като тюр- бан, той крачеше с бавни, равномерни крачки зад камилата. Тя въртеше „сакийех“, водното колело. Петдесет крачки в кръг и отново петдесет крачки в.кръг, и отново — непрекъснато все пет­ десет крачки в кръг. Със скърцане се въртеше голямото дърве­ но колело, в което беше впрегната камилата. Глухо подрънква­ ха глинените съдове, закрепени към второто колело, поставено вертикално на първото. Те изваждаха водата от тесния канал и я изливаха, обръщайки се в една определена точка, в разполо­ жената по-високо вада, която я отвеждаше до близката нива. Седях в сянката на висока палма и съзерцавах фелахът, който обикаля в кръг зад камилата. По обяд прекъсна работа­ та си. Последвах го в глинената му колиба. Египетският хидро- строителен инженер, когото бях взел със себе си в колата по пъ- 28.

434 Р Е В О Л Ю Ц И Я Т А НА Ч И СТИ ТЕ - КАЙ РО, 1953 Г. тя, говореше добре английски. Той ми служеше за преводач. Фе- лахът Хасан има три жени и седем деца и няма нищо, което да му принадлежи — нито парчето земя, което обработва, нито ре­ колтата, която прибира, нито камилата, която върти „сакийех“, нито дори глинената колиба, в която спи на голия под, в която няма нито маса, нито столове. Всичко принадлежи на пашата, за когото той, жените и децата му, едва проходили, работят. П о м о л и х инженера да попита фелаха дали знае, че в К а й ­ ро вече няма крал и че страната му се управлява от нови хора, които са обещали да подобрят неговата участ и участта на всич­ ки други безимотни фелахи. Хасан знаеше всичко това. Той по­ знаваше дори генерал Нагиб. Веднъж бил на най-близката же­ лезопътна гара, когато последният минал на път за Горен Еги­ пет и махал от прозореца на влака на хората, които го привет­ ствали. Х асан знаеше също, че всеки фелах трябва да получи пет федана земя — това са два и половина хектара, които щяха да му принадлежат и които щеше да обработва. Докато говореше за тези пет федана земя, той описа бавно с двете си ръце един широк кръг сякаш искаше да обхване цялата земя. На въпроса дали вярва, че скоро ще получи своите пет федана земя, той от­ говори: „Ако е рекъл Аллах!“ Фелахът Хасан ще трябва да чака още много години, м о­ же би десетилетия за собственото си парче земя. Може би едва неговите деца или децата на децата му ще заживеят като сво­ бодни селяни. Единият милион федани, които според планове­ те на режима на Насър ще бъдат национализирани и раздадени в течение на пет години, ще стигнат само за двеста хиляди фе­ лахи. Десет пъти повече хора на първо време ще останат с праз­ ни ръце. За да бъдат задоволени и те, ще трябва най-напред част от пустинята да се превърне в обработваема земя чрез м ащ аб­ ни напоителни съоръжения, чрез строителството на нови бенто­ ве и канали. За тази цел наистина са разработени плановете, лип­ сват обаче огромните финансови средства, които са необходи­ ми за тяхното реализиране. Фелахът Хасан чака вече няколко хиляди години да дойде йякой, който да промени нещо в неговата участ. И ще продъл­ жи още да чака. Само ако новите хора в Кайро успеят да изпъл­ нят дадените обещания, да сломят властта на имотните и да по­ добрят участта на безимотните, „Революцията на Чистите“ ще означава началото на една нова епоха в историята на Египет.

ЕГИПЕТ: ОТ КРАЛ ФАРУК Д О П О Л К О В Н И К НАСЪР 435 ЕГИПЕТ: ОТ КРАЛ ФАРУК ДО ПОЛКОВНИК НАСЪР 1936 г. 28 април Фарук 1 става крал на Египет па ше­ 26 август стнадесет години след смъртта на ба­ ща си Фуад. 1937 г. 26 май 1939 г. 4 септември Под натиска иа египетското национал- lj)42 г. 4 февруари но движ ение,което се оглавява от пар­ 1945 г. 26 февруари тията „Вафд“под водачеството на ми­ 1946 г. 9 май нистър-председателя Нахас паша, Ве­ 1947 г. 28 февруари ликобритания сключва съюзни- чески и военен договор с Египет. Англичаните изт еглят окупационните си войски с из­ ключение иа един гарнизон от 10 000 ду­ ши в зоната на Суецкия канал. Египет става член на Обществото на народите. ■ Скъсване на отношенията с Германия. Англичаните принуждават крал Фарук чрез насилнически акт да назначи за ми­ нистър-председател водача иа партия­ та „Вафд“ Нахас паша. Египет обявява войната на Германия и Япония. Министър-председателят А х ­ мед М ахер паша е убит от един фана­ тичен привърженик иа Оста. В Лондон се водят преки преговори между британското и египетското правителство за ревизия на съюзниче­ ския договор от 1946 г } Преговорите с Великобритания се пре­ късват безрезултатно. Египетското правителство от нася спора пред Съ­ вета за сигурност иа ООН. 1Т ака е в текста, но очевидно се има предвид съюзническият договор от 1936

436 Р Е В О Л Ю Ц И Я Т А Н А Ч И С Т И Т Е - К А Й Р О , 1953 Г. 1948 г. 15 май След провъзгласяване па независимата еврейска държава Израел в Тел Авив на 14 май в полунощ, на 15 май въоръжени­ те сили на Египет, както и на остана­ лите арабски държави нахлуват в Па­ лестина. След кратко напредване те са спрени от въоръжените сили на Израел и принудени да отстъпят. 7 юни Чрез намесата па Съвета за сигурност, който е назначил граф Бернадот за пос­ редник в арабско-израелския конфликт, се стига до първото военно примирие, което египетското правителство прие­ ма. 9 юли След изтичане на първото военно прими­ рие бойните действия се възобновяват, по донасят пови пораж ения на египетс­ ката армия. 18 ю ли Египет, Арабските държави и Израел приемат решението на Съвета за сигур­ ност за второ военно примирие. Военни­ те действия се преустановяват. 18—25 юли Кървави размирици и изстъпления срещу чужденци и евреи в Кайро. 17 ноември Крал Фарук се развеж да с кралица Фа- рида. 9 декември Министър-председателят Нокраши па-., ша разтуря религиозпо-фанатичната организация на М юсюлманските братс­ тва. 1949 г. 24 февруари Сключване на договор за военно прими­ рие между Египет и Израел на остров Родос. 1950 г. 12 януари След победа на партията „Вафд“ при парламентарните избори нейният водач Нахас паша образува ново правител-

ЕГИПЕТ: ОТ КРАЛ ФАРУК ДО ПОЛКОВНИК НАСЪР 437 ство. Последното настоява за опразва­ нето на Суецкия канал от британските войски и присъединяването на Судан към Египет. 1951 г. 6 май Крал Фарук се жени за 17-годишната щерка на един високопоставен египетски чиновник — Нариман Задек. 8 октомври Египетският министър-председател Нахас паша оповестява едностранна отмяна на англо-египетския договор от 1936 г., въз основа на който са стацио- нирани британски войски в зоната на Су­ ецкия канал, както и края на англо-еги­ петския кондомипиум в Судан. Крал Фа­ р ук се провъзгласява за „крал на Египет и Судан\". 13 октомври Правителствата на Франция, Велико­ британия, САЩ и Турция настояват пред Египет да участва в една отбрани­ телна организация за Средния изток, чрез което щ ял да се анулира англо-еги- петският договор от 1936 г. 15 октомври Египетското правителство отхвърля предложението на четирите сили. 17 октомври Египетското правителство оповестява извънредно положение в страната. 18 октомври Великобритания изпраща нови войски в зоната на Суецкия канал. 18 ноември Тежки сблъсъци меж ду египетската полиция и британските войски в Ис- маилия, множество убити и ранени. Египет: от крал Фарук до полковник Насър 3 декември Нови теж ки сблъсъци в околностите на град Суец.

438 Р Е В О Л Ю Ц И Я Т А НА Ч И С Т И Т Е - КАЙ РО, 1953 Г. 12 декември Отзоваване на египетския посланик в Лондон. 1952 г. 12 януари Първа по-голяма терористическа акция на националистически въоръжени групи в зоната на Суецкия канал срещу англича­ ните. 16 януари Ражда се престолонаследникът А хм ед Фауд. 26 януари „Черната събота“ в Кайро. Тежки из­ стъпления на тълпите срещу чуж де­ странни сгради и фирми, множество подпалвания в центъра на Кайро, убити са много чужденци. Въвеждане на извън­ редно военно положение. 27 януари Кралят освобождава правителството на Нахас паша, на което приписва вина­ та за изстъпленията. Али М ахер паша образува кабинет на Независимите. 7 февруари Най-остър британски протест срещу изстъпленията от 26 януари. 23 юли Генерал М охамед Нагиб нарежда на ар­ мият а да окупира Кайро и поема върхов- ното командване на въоръжените си­ ли. 24 юли Али М ахер паша образува правителство на национално спасение. 26 юли Генерал Нагиб принуждава крал Фарук да се откаж е от трона в полза на своя седеммесечен син и да напусне страна­ та. Фуад II е обявен за крал на Египет и Судан. 3 август Назначаване на временен регентски съ­ вет за крал Фуад II. 6 — 7 септември Арестуват се множество водещи поли- ■ тически личности, най-вече от партия-

ЕГИПЕТ: ОТ КРАЛ ФАРУК ДО ПОЛКОВНИК НАСЪР 439 та „Вафд“. Н ахас паша е поставен под домашен арест. 7 септември Министър-председателят Али М ахер подава оставка поради различие на мне­ нията с генерал Нагиб. Последният об­ разува сам преходен кабинет от специа­ листи. 9 декември Генерал Нагиб оповестява отмяна на конституцията. Властта се поема от Революционен съвет. 1953 г. 17 януари Разтуряне на всички политически пар­ тии. Нови арести. 24 януари Образуване на Национално освободител­ но движение под водачеството на гене­ рал Нагиб. 12 февруари Дългогодишният британско-египетски конфликт се заглаж да чрез спогодба меж ду Лондон и Судан, въз основа на която след тригодишен преходен период на самоуправление суданският народ трябва да вземе решение дали предпо­ чита съюза с Египет или независи­ мост. 18 юни Генерал Нагиб прокламира република­ та, самият той поема президентство­ то и остава министър-председател. За­ местник министър-председател става полковник Гамал Абдел Насър. Остана­ лите министерски постове поемат чле­ новете на офицерската хунта. 2 —25 ноември Въз основа на британско-египетската спогодба от февруари в Судан се про­ веждат първите избори. Те завършват с победа на Националната съюзна партия, която се застъпва за съюза с Египет. Нейният водач Исмаил ел Азхари ста-

440 Р Е В О Л Ю Ц И Я Т А НА Ч И СТИ ТЕ - КАЙ РО, 1953 Г. ва министър-председател на първото су­ данско правителство. 1954 г. 13 януари Правителството на генерал Нагиб раз­ туря Мюсюлманското братство и арестува няколкостотин негови чле­ нове, набедени в мним опит за пре­ врат. 2 февруари Ж ивеещият в изгнание в Италия бивш крал Фарук се развеж да с Нариман. 25 февруари Революционният съвет оповестява ос­ тавката па генерал Нагиб като държа­ вен глава и министър-председател. Три­ десет и шест годишният полковник На­ сър поема цялат а власт, става мини­ стър-председател и оповестява извън­ редното положение в целия Египет. 27 февруари След демонстрации и размирици в Кай­ ро генерал Нагиб е отново назначен за държавен президент. Полковник Насър остава министър-председател. Офи­ циално одобряване Нагиб — Насър. I март По повод па едно посещение на генерал Нагиб в Харт ум се стига до сблъсъци меж ду привърженици на суданската не­ зависимост и поддръжниците па съюза с Египет. Множество убити и ранени. 8 март Генерал Нагиб е възстановен и в предиш­ ните си длъжности като министър- председател и председател на Революци­ онния съвет. Насър става заместник министър-председател. 25 март Революционният съвет обявява по- вторио допускане на политическите партии, връщането към парламентар­ ния реж им и скорошното провеждане на нови избори. Пускат се па свобода

ЕГИПЕТ: ОТ КРАЛ ФАРУК ДО ПОЛКОВНИК НАСЪР 441 шестстотин арестувани, сред т ях и во­ дачът па М юсюлманските братя. 29 март Всички решения от 25 март се изтег­ лят обратно и се оповестява продължа­ ването на революционния реж им. 17 април Генерал Нагиб отново подава оставка като министър-председател, но остава президент. Полковник Насър е отново министър-председател. Преобразуване на правителството. ' 4 май Насър обявява, че генерал Нагиб бил подстрекателят на различни метежни- чески движения срещу правителството и бил само „символичен държавен шеф\". 23 юни Главната квартира на британските въ­ оръжени сили в Средния изток се пре­ мества от зоната на Суецкия канал на остров Кипър. 27 юли Подписване на една британско-египет- ска спогодба, с която се уреж да продъл­ ж илият с десетилетия спор за зоната на Суецкия канал. Великобритания обя­ вява, че е готова да оттегли войските си в рамкит е на двадесет месеца. Еги­ пет е съгласен с ново окупиране на воен­ ната база в случай на въоръжено напа­ дение върху самия него или някоя друга арабска държава или Турция. Полковник Насър говори за началото на една нова ера във взаимоотношенията с Велико­ британия. 27 октомври Опит за атентат срещу полковник На­ сър в Александрия. Атентаторит е при­ надлежат към Мюсюлманското брат­ ство, което бива разтурено наново и арестувано цялото му ръководство.

442 РЕВОЛЮ ЦИЯТА НА ЧИСТИТЕ - КАЙРО, 1953Г. 14 ноември Срещу генерал Нагиб са отправени теж ки обвинения в показанията на арестувани членове на М юсюлманското братство. Той е свален от поста си пре­ зидент и лишен от всичките си длъж­ ности. Допълнително към него е прило­ жена мярката за неотклонение. М ини­ стерският съвет поема пълномощията на президента на републиката. 28 ноември Суданска правителствена делегация из­ действа в Кайро освобождаването на ге­ нерал Нагиб, който напълно изчезва от обществения живот. Полковник Насър става неограничения властник в Еги­ пет. 29 ноември Множество ръководни членове на М ю ­ сюлманското братство са осъдени на смърт или на доживотен принудителен труд. декември След свалянето на Нагиб настроението в Судан срещу присъединяването към Египет се засилва. Министър-председа­ телят Иемайл ел Азхари и мнозин­ ството на Съюзната партия се обявя­ ват за пълната независимост на Судан.

СЕДМА ГЛАВА ОТ КОНФЕРЕНЦИЯ НА КОНФЕРЕНЦИЯ U олитиката на военното укрепване и на политическо­ то обединение на Запад, която беше започнала през 1947 година с доктрината Труман и плана М аршал, достигна връхната си точ­ ка през април 1949 година с подписването на Атлантическия пакт. С него освободените народи от Стария и Новия свят се сплоти­ ха за защитата на онова, което разглеж даха като целокупното наследство на Запада: човешки права и демокрация, индивидуална свобода и зачитане на правото и законите. Те дадоха увереност­ та, че нападението срещу една от страните членки на пакта ав­ т омат ически щеше да доведе до война с всички други страни от Ат лант ическат а общност. Заедно със Съединените щати, на т я х се удаде да обезпечат мира поне в тази част на света. Колко необходимо беше предотвратяването на всяка опас­ ност от нови комунистически агресии чрез изграждането на спо­ собни да се съпротивляват отбранителни общности, се видя на­ скоро след сключването на Ат лант ическия пакт. В Д алечния из­ ток през септември 1949 година китайската Гражданска война завърши с победата на комунистическата народна армия над вой­ ските на националното правителство на Чан Кай ши. През декем­ ври той трябваше да избяга на остров Формоза . На континен­ та Мао Дзе Д ун прокламира Китайската народна република, коя­ то през февруари 1950 година сключи договор за дружба и взаи­ мопомощ със Съветския съюз. Четири месеца по-късно избухна войната в Корея. Подобна на Германия т я беше излязла от Вто- 1 Разпространеното на Запад название на остров Тайван

444 ОТ КОНФЕРЕНЦИЯ НА КОНФЕРЕНЦИЯ рата световна война като една разделена на две половини страна. След капит улацият а на Япония Северна Корея беше окупирана от съветско-руски, а южната от американски войски. Тридесет и осмият паралел образуваше демаркационната линия. На 25 юни многобройни северно-корейски войски изненадва­ що прекосиха тридесет и осмия паралел и се насочиха в бърз марш към юж но-корейската столица Сеул. Знаеше се, че това ново ко­ мунистическо нападение не би могло да се извърши без благосло­ вият а на червения Китай и Съветския съюз. То подейства в це­ лия Западен свят като сигнал за тревога. Президентът Труман веднага даде заповед на разполож ените в Далечния изток амери­ кански морски и военновъздушни сили да осигурят закрилата и подкрепата па южно-корейските войски. Същевременно Съветът за сигурност на О О Н, чието настояване за спиране на огъня ос­ тана без внимание от страна на агресора, взе решение да покани всички членове на Обединените нации да окажат военна помощ па Ю жпа Корея. Повечето западно-ориентирани страни — членки на О О Н , начело със страните от Ат лант ическат а общност, от ­ кликнаха на тази покана. Те участ ваха с по-малки или по-големи военни контингенти или с друга помощ във войната в Корея, коя­ то по този начин се превърна в първата „гореща“ война меж ду Запада и Изтока. В своя променлив развой т я често заплашваше да прерастне в нова световна война, особено когато китайски съ­ единения се намесиха открито в сраж енията па севернокорейска- та страна. Месеци наред над света витаеше опасността от ед­ но американско нападение срещу Китай с атомни бомби. В край­ на сметка победи страхът от необозримите последици на една подобна акция. Едва през юли 1951 година започнаха преговори за военно примирие, които се влачиха две години. На края на 27 юли 1953 година беше подписано военното примирие в Панмун- дж ом. По време на Корейската война във всички други части на све­ та цареше напрежение и неспокойствие. Това състояние на неси­ гурност беше причината, която тласна Запада да продължи и у с ­ кори усилият а за изграждането и разширяването на своята от­ бранителна организация. От самото начало Западна Германия трябваше не само да се приеме в общността на свободните наро­ ди на Запада, но и да се привлече към т яхнат а обща защита. За постигането па тази цел първо трябваше от трите западни оку­ пационни зони да се направи отново една суверенна държава. Н я­

ПЛАНЪТ ШУМАН И ПЛАНЪТ ПЛЕВАН 445 маше никакъв смисъл да се изчаква сключването на мирния дого­ вор с Германия. Западните сили бяха разбрали това през време­ то на m i югочислените безрезултатни конференции на четирите външни министри и техните заместници. Те не бяха напреднали с една крачка нито в подготовката на мирния договор с Герма­ ния, нито с мирния договор за Авст рия. За последен път предста­ вителите на четирите велики сили се б яха събрали през март 1951 година в Париж , за да се съвещават за новото обединение на Гер­ мания и за сключването на мирните договори с Германия и А в­ стрия. След седемдесет и три безплодни заседания обсъждания­ та б яха прекъснати, тъй като не се стигна до никакво единство за дневния ред. Трите западни сили съобщиха на Съветския съюз, че едно продължаване на обсъжданията практически вече ням а никакъв смисъл. М акар че те виж даха крайната цел на своят а по­ литика в новото обединяване на Германия, реш иха да пристъпят най-напред към вграждането в общността на европейските сво­ бодни народи на Федералната република Германия. М еж дувре­ менно т я беше възникнала от трите западни окупационни зони, освободени от още съществуващите контроли и с възстановена суверенност. За тази цел те обявиха през юли 1951 година за при­ ключило състоянието на война с Германия и замениха през май 1952 година окупационния статут от септември 1949 година с „Договора с Г ерм ания“. Той превръщаше федералната република в равноправен партньор в рамките на общността на свободните нации. Три години по-късно на 5 май 1955 година, няколко дни пре­ ди десетата годишнина от военното и политическото сгромоляс- ване на национал-социализма, беше отменен и „Договорът с Гер­ м а н и я “. С това окупационният реж им беше приключен и беше прокламиран пълния суверенитет на Федералната република. Това развитие на отношенията меж ду западните съюзни­ ци и Федералната република се намираше в тясна зависимост от участието на Германия в съвместната отбрана на Западна Ев­ ропа. През годините от 1950 до 1954 това беше най-спорният проблем и същевременно пробният камък за западната солидар­ ност. От френска страна през 1950 година последваха две важни инициативи. Те представляваха нови етапи по пътя към сплот я­ ването на народите от Западна Европа и налагаха постепенното редуциране на част от националния суверенитет в полза на над- националните институции. На 9 май външният министър Роберт Ш уман излож и плана за образуването на един западно-европейски

446 ОТ КОНФЕРЕНЦИЯ НА КОНФЕРЕНЦИЯ „ М о н т а н -У н и о н п о ч и ва щ върху споразумение за разпределение на печалбата на германското и френското въгле- и стоманодо- бивно производство. Той характеризира своя план като „първия етап по пътя към европейската федерация\". Н яколко месеца по- късно на 26 октомври 1950 година министър-председателят Рене Плеван оповести пред френското Национално събрание втори още по-значим план: създаването на европейска отбранителна общ­ ност с образуването на наднационална европейска армия, в която да бъде включен и германски контингент. Тази армия следваше да е подчинена на един европейски министър на отбраната, който от своя страна да отговаря пред едно европейско събрание. Френско­ то Национално събрание одобри както плана Шуман, така и пла­ на Плеван. След дълги преговори първият беше подписан на 18 ап­ рил 1951 година, а вторият на 9 май 1952 година от представи­ т елит е на шестте държави, които се бяха обединили както за „М онтан-Униои\" така и за Европейската отбранителна общ­ ност. С това беше създадено ядрото на бъдещата европейска фе­ дерация: Западна Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Ратифицирането на плана Шуман от шестте парламента не се натъкна на никакви затруднения и когато беше осъществе­ но, договорът за общността „М онт ан\" влезе в сила на 25 юли 1952 година с едно изявление на шестте външни министри. По то­ зи начин стана действена първата наднационална европейска ор­ ганизация. Тази стъпка беше само началото на учредителното събрание на съвета на министрите на „М онт ануниои“, проведено през септември 1952 година под председателството на доктор Аденауер в Люксембург, се взе решение да се изработи договор за създаването на една Европейска Политическа общност. Тя беше замислена като общата върховна организация за всички наднацио- нални европейски институции. По-трудно се осъществи ратифицирането на плана Плеван на Европейската отбранителна общност от парламентите на шестте участващи държави. Както в самата Германия, така и във Франция избухна страстна дискусия по проблема за герман­ ското превъоръжаване. Това доведе до разцепление на обществе­ ното мнение в двете страни. В края на краищата френското пра- 1 Европейска .общ ност за въглищ а и стом ана; на 1 януари 1973 година към нея се присъединяват Великобритания, Дания и Ирландия.

ПЛА ПЪТ ШУМА Н И ПЛАНЪТ ПЛЕВА Н 447 вителство, чието председателство през юни 1954 година беше поел Пиер Мендес-Франс, предложи едно радикално изменение на договора за Европейската отбранителна общност. По този на­ чин щ яха да се изменят из основи неговия смисъл и характер. Шестте външни министри се събраха през август 1954 година в Брюксел на съвещание по френските предлож ения за изменение, но не постигнаха съгласие. Националното събрание, което преди пет години беше одобрило с голямо мнозинство плана Плеван, на 30 август 1954 година отхвърли ратифицирането на договора за Европейската отбранителна общност с 319 срещу 164 гласа. Сградата на общата отбрана на Запада и на постепенното обе­ диняване на европейските нации заплашваше да се сгромоляса. А т ­ лантическата общност изглеж даше известно време също заст­ рашена, тъй като Съединените щати настояваха за включване­ то на Федералната република в европейската отбрана. Предвид на създалото се положение на 28 септември в Лон­ дон се свика конференция на деветте: Белгия, Канада, Франция, Германия, Италия, Люксембург, Холандия, Великобритания и САЩ. Пропадналата идея за Европейска отбранителна общност беше заменена с нова конструкция: Брюкселският договор от 17 март 1948 година, който беше създал Западният съюз меж ду Франция, Белгия и страните от Бенелюкс. Той беше разширен чрез приемането на Федералната република и И т алия. Взето бе­ ше и решението за германския принос в отбраната в първоначал- но предвидения за Европейската отбранителна общност обхват в рамките на новия Западен съюз. С това практически беше постиг­ нат същия резулт ат , както го предвиждаше планът Плеван, са­ мо че на новосъздадената военна организация на Западния съюз липсваше наднационалният характер и с това най-важният фак­ тор на Европейската отбранителна общност. Поредица от конференции в Париж през времето от 19 до 23 октомври доведе до пълния завършек на започнатите в Лондон начинания. След като участвалите държави ратифицираха раз­ личните договори, на 5 май 1955 година едновременно с възстано­ вяването на суверенитета на Федералната република, влезе в си­ ла и Западноевропейският съюз. Н яколко дни по-късно на 11 май 1955 година Германия беше приета в Атлантическия пакт. С т о­ ва на първо време беше приключило трудното дело на европейско­ то обединение. М акар и то да стана само под натиска на военна­ та заплаха и да имаше преди всичко отбранителни задачи, все пак

448 О Т К О Н Ф Е Р Е Н Ц И Я Н А К О Н Ф Е Р Е Н Ц И Я в него се залож иха кълновете на едно бъдещо развитие към вели­ ката идея за Европейски съединени щати. Време, в което Западът извървя пътя от сключването на А т лант ическият пакт до неговото разш иряване чрез приемане­ то на суверенната Федерална република Германия, от другата страна на Ж елязпат а завеса се б яха разиграли събития със све- товнополитическо значение. Първите години след изключването на Ю гославия от Източния блок през лят от о на 1948 година, ст ояха напълно под знака на ожесточената битка на Съветския съюз срещу „предате леката клика на югославските ком унист и“. Ю гославскат а теза за равноправие на социалистическите държа­ ви и за възмож ността да се стигне по различни пътища до социа­ лизма, беше разтърсила сериозно претенцията за абсолютното господство на Съветския съюз в рамките на Източния блок и на руските комунисти в рамките на световния комунизъм. В поре­ дица от показни процеси, от които най-важните бяха процесът срещу Райк в Будапеща през септември 1949 година, процесът сре­ щу Костов в София през декември същата година и процесът сре­ щу К лемент ис и Слански в Прага през 1952 година, М осква про­ чисти комунистическите партии на сателитните държави от всички личности и групи, които следваха примера па Тито и биха се опитали да измъкнат своите страни от тоталната зависи­ мост па Съветския съюз. Много други необичайни или неудобни комунистически водачи бяха отстранени или ликвидирани по друг начин като полякът Владислав Гомулка, българинът Георги Д и­ митров, румънците Василе Лука, Теохари Георгеску и Ана Пау- кер. В края на краищата във всички сателитни страни държавна- та и партийната власт беше концентрирана в ръцете на една, безусловно предана на Москва особа: Вълко Червенков в София, Георги Георгиу Деж в Букурещ, Матиаш Ракоши в Будапеща, Ант он Запотоцки в Прага и Станислав Биерут във Варшава. През това време Съветският съюз стоеше изправен пред ре­ шението сам или чрез своите сателити да предприеме въоръжено нападение срещу Ю гославия, за да отстрани комунистическия еретик. Тито беше усет ил накъде вървят нещата и скоро след раз­ рива с М осква беше започнал да подобрява усилено отношенията си със Западните сили. Последните спасиха Ю гославия с голем и­ те пратки храни и значителната финансова помощ от отчаяна­ та икономическа ситуация, в която беше изпаднала заради бой­ кота на Източния блок. По-късно те активно подкрепиха Тито