ВИДЯХ_СГРОМОЛЯСВАНЕТО_ИМ_1994г_Волфганг_Бретхолц

ПУКНАТИНИ В ИЗТОЧНИЯ БЛОК 449 с доставка на военни материали в борбата му за запазване неза­ висимостта на Ю гославия. Тито от своя страна формално от­ хвърли да влезе в Западния блок, но сключи съюз с Гърция и Тур­ ция, който непряко го асоциираше с Атлантическата общност. Когато вече нямаш е никакво съмнение, че едно нападение върху Ю гославия щеше да отприщи всеобщ конфликт, Съветският съюз се отказа от агресивните си намерения срещу Тито и се ог­ раничи с продължаването на една още no-дива пропагандна война и война на нерви. Разделението на света на Западен и Източен блок, които стояха изправени един срещу друг в бойна готовност и въоръже­ ни до зъби, в началото на 1953 година изглеж даш е неот меняемо. Хората се б яха приготвили за една непредсказуема продълж ител­ ност на „Студената война\". Сутринта на 4 март 1953 година светът беше изненадан от съобщението, че през нощта на 1 срещу 2 март Сталин получил апоплектичен удар. Според първото комюнике на Централния ко­ митет на Комунистическата партия и па М инистерския съвет на Съветския съюз, състоянието му беше безнадеждно. Два дни по-късно, па 6 март, последва съобщението, че ..сърцето на друга­ р я и пламенния изпълнител па Дениновата воля, на мъдрия ръко­ водител и учит ел на Комунистическата партия и на съветския народ, Йосиф Висарионович Сталин, престана да тупти вечерта на 5 март\", С голямо напрежение светът чакаше следващите новини от М осква, тъй като знаеше, че от отговора на въпроса, кой щеше да стане негов приемник, зависеше дали ще има мир или война. Първоначално събитията се развиха така, както ги бяха пред­ сказали. Властта в държавното и партийното ръководство на Съветския съюз премина в ръцете на един триумвират. В него вли­ заха Георгий Маленков, Лаврептий Берия и Вячеслав Молотов. Тези т рима мъж е образуваха президиума на М инистерския съ­ вет, с други думи най-висшата правителствена инстанция. Освен т ях в нея влизаха още Булганип и Каганович, както и целия пре­ зидиум на партията, който обхващаше още седем други членове. Маленков, когото Сталин многократно характеризираше през последните години от живота си като свой приемник, беше освен това и генерален секретар на Комунистическата партия. Така в неговите ръце, както преди в ръцете на Сталин, бяха обединени върховната държавна и партийна власт. 29. .

450 О Т КОНФЕРЕНЦИЯ НА КОНФЕРЕНЦИЯ Твърде скоро се видя, че с това в никакъв случай не беше окон­ чателно поделена властт а в Съветския съюз. Още на 17 март М аленков по свое ж елание отстъпи поста секретар на К ом уни­ стическата партия на Никита Хруш чов, но запази длъж ности­ те си председател на Министерския съвет и на президиума на пар­ т ият а. В началото на юли от М осква пристигна една още по-из- ненадваща новина. Берия, който спадаше към най-близките сърат­ ници на Сталин и като вътрешен министър стоеше начело на це­ лия съветско-руски полицейски апарат, беше освободен от всички постове и арестуван. Главните обвинения, които повдигнаха сре­ щу него, бяха „буржоазен национализъм“ и „лично честолюбие, с което се опитвал да се постави над парт ият а“. На 23 декември 1953 година той беше осъден на смърт и екзекутиран. Какво оз­ начаваше ликвидирането на Берия, беше ясно като бял ден. Сред приемниците на Сталин той беше единственият, който застра­ шаваше принципа на колективното ръководство. Осланящ се на полицейския апарат Берия мож еше да извърви пътя до една нова диктатура. За това трябваше да бъде отстранен. Една година след Берия и В. С. Абакумов, който беше министър за държавна- та сигурност от 1946 до 1952 година, заради престъпления, кои­ то е извършил по поръчение на Берия, беше също осъден на смърт и екзекутиран. Министерството за държавната сигурност меж ­ дувременно беше отново подчинено на вътрешното министерство. През февруари 1955 година последва още една промяна в но­ вото преразпределение на ръководните постове в Съветския съюз. В едно унизително признание за своята некомпетентност М ален­ ков обяви самия себе си за неспособен да упраж нява (функциите на председател на М инистерския съвет и помоли да бъде освобо­ ден от този пост. Маршал Булганин стана негов приемник. Този път в разрез с досегашните методи М аленков запази другите си партийни постове и не беше арестуван. С това наследството на Сталин беше разпределено: Б улга­ нин начело на държавата, Хрушчов начело на партията. Двам а­ та бяха заобиколени от цяла редица почти равноправни съратни­ ци. Като характерни белези на промените след смъртта на Ста­ лин явно изпъкнаха: подмяната на личната диктатура с колек­ тивно ръководство, разделението на властите чрез отделянето на функциите на министър-председателя от тези на партийния секретар, ограничаването на властта на държавната полиция с аферата Берия и нарасналия престиж на армията. Много скоро

СМЪРТТА НА СТАЛИН 451 след смъртта на Сталин престанаха да се разнасят екзалтира­ ните хвалебствени хим ии за „водача на всички народи“, които се бяха превърнали в правило докато беше жив. Сталин много бър­ зо изпадна в забрава. Все пак трябва да се добави, че досега не е създаден нов мит на водач около никого от иовите съветски ръко­ водители, нито около Маленков, нито около Булгаиии или Хруш­ чов. След кратко време се забеляза промяна и във външната по­ литика на Съветския съюз и в неговото отношение към Запада. Сталин беше истински виртуоз на „Студената война“ и много- кратно беше ст игал до опасни крайности: в битката за Гърция, при окупирането на Северен Иран, при комунистическото заграб- ване на властта в Чехословакия, при Берлинската блокада, в Ко­ рейската война. Сталин винаги в последния миг съумяваше да из­ бегне конфликта със Запада. Неговите приемници превърнаха прин­ ципа на „мирното съществуване“ в основна насока на външната си политика и доказаха с една цяла поредица от конкретни действия, че сериозно искат да допринесат за едно спадане на напрежение­ то в меж дународното положение и постепенно затихване на „Студената война“. В началото ставаше дума за малки жестове, с които нови­ те съветски ръководители се ст рем яха да направят добро впе­ чатление на Запада. Започнаха на омъжените за чужденци руски жени да разрешават да напускат Съветския съюз. Множ ество осъдени през ерата на Сталин на дълги години лишаване от сво­ бода западни „шпиони“ бяха освободени и върнати в родината им. Некомунистически политици и журналисти от Запада бяха по­ канени на посещения в Съветския съюз. Скоро последваха и по-важни доказателства за добрата во­ л я и готовността за разбирателство от страна на Съветския съюз. През юли 1953 година той настоява пред своите китайски и севериокорейски съюзници да се съгласят на компромис в прего­ ворите за военно примирие в Панмундж ом по въпроса за репатри­ рането на военнопленниците. Това даде възможност да се склю­ чи военното примирие. После дойде съгласието за възобновяване­ то на преговорите по германския и австрийския мирен договор, които б яха прекъснати чрез март 1951 година. Въпреки че Бер­ линската конференция на четиримата външни министри през януари и февруари 1954 година остана безплодна, все пак т я пред­ ставляваше прелюдията към Женевската конференция за Източ-

452 ОТ КОНФЕРЕНЦИЯ НА КОНФЕРЕНЦИЯ па Азия. На пея съветският въишеп министър активно съдей­ стваше за уреж дането па Ипдокитайския конфликт. Реакцията на М осква при новото въоръжаване па Германската Федерална република в рамкит е па Западния съюз беше по-умерена от колко­ то се очакваше след бурната пропаганда срещу Европейската от ­ бранителна общност. През май 1955 година Съветският съюз из­ ненада света със съобщението, че е готов за нови преговори за дър­ ж авния договор с Австрия, чието сключване беше възпрепятствал цели десет години с всички средства. Австрийска правителстве­ на делегация беше поканена в М осква и па 15 май във Виена беше подписан държавния договор, който предвижда изтеглянето от страната на окупационните войски на Великите сили. М осква се съгласи и с една нова среща „на най-високо равнищ е“, първата от т оя ранг след Пот сдам. Тя се състоя от 17 до 23 юли 1955 годи­ на в Ж енева меж ду президента на Съединените щати Айзенхауер, британския министър-председател Аитъни Идъп, френския м и­ нистър-председател Едгар Фор и председателя на М инистерския съвет на Съветския съюз Николай Булганин. Приключила без ни­ какви конкретни резулт ат и, т ая конференция все пак доказа, че наистина меж ду Запада и Изтока цари една no-друга атмосфера. Радикалния отказ на новите съветски ръководители от по­ литиката на Сталин най-ярко се манифестира с държавното по­ сещение, което Булганин и Хрушчов направиха в Ю гославия от 26 май до 2 юни 1955 година. Те загладиха продълж илия цели се­ дем години конфликт с Коминформа. Отговорността за целия конфликт, отнел живота на хиляди хора, Хрушчов прехвърли просто „на сега разобличените врагове па народа Берия, Абаку- мов и ост аналит е“. Ако одобряването на М осква с Тито означа­ ва честното признание на провъзгласения от него принцип, че съ­ ществуват различни пътища към социализма и че всяка социали­ стическа страна има правото да върви по своя собствен път, то тогава в случая наистина става дума за една и досега единстве­ на припципна промяна в съветската доктрина. Това със сигурност ням а да остане без влияние върху отношенията на М осква с из- точно- и югоизточноевропейските сателитни държави. Впрочем нищо не подсказва, че новите властници в М осква са готови да променят не само методите, по и целите па съветската полити­ ка. Онова, което им трябва след края на ерата на Сталиновия деспотизъм, е да си поемат глътка въздух вътре в страната, как­ то е било много пъти в развитието на Съветския съюз. За да се

, НОВИТЕ ГОСПОДАРИ В КРЕМЪЛ 453 получи тази глътка въздух е пужно едно намаляване на напреже­ нието във външпата политика. „М ирното съж ителство“, което днес М осква проповядва, също както „Студената война“, не е ни­ що друго освен един етап в големия сблъсък меж ду Изтока и За­ пада, под чийто знак се намира нашето столетие. Западът ще из­ държи на този сблъсък, ако се ръководи от правилата, които пре­ зидентът Айзенхауер оповести на 24 август 1954 година във Фи­ ладелфия: „Ние трябва да сме твърди, но друж елюбни. Ние трябва да ’ сме толерантни, но не мекушави. Ние трябва да сме готови да разбираме становището на другите, но никога не бива да даваме своето съгласие да се извършва несправедливост спрямо слабите и нещастните. Ние няма да мож ем да искаме справедливост за нас самите, ако търпим принципът на справедливостта за други­ те да се потъпква. Ние не бива никога да изглеж даме в очите на онези, които търпят несправедливост, като партньори на т ех­ ните подтисници. Ние не бива да продаваме свободата на хората за един фалшив м ир.“

ПОГЛЕД ПРЕЗ ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА Беше времето, когато конфликтът между Югославия и Из­ точния блок достигна връхната си точка. Всеки ден се съобщ а­ ваше за тежки инциденти на границите между Югославия и ней­ ните коминформски съседки. С тези предумишлени и организи­ рани провокации Съветският съюз се стремеше да хвърли на Ю гославия ролята на агресора. Всъщност самият той с всички средства търсеше въоръжения сблъсък. „Ние няма да се оставим да ни провокират“, заявяваха в Белград, „но ще се браним, ако ни нападнат“. От моите югославски приятели знаех, че Тито наистина се беше подготвил за отбрана. Армията беше заела своите пози­ ции, запасните офицери носеха в джобовете си заповедите къде да отидат, бяха взети мерки за напускане на столицата, която в случай на война не беше възможно да се задържи. В едно м ал ­ ко селище в Южна Сърбия беше подготвено всичко за настаня­ ването на правителството и Главната квартира, на дипломати­ те и на чуждестранните кореспонденти. Че югославската армия нямаше да може да удържи дълго границите на страната срещу едно нападение на четирите комунистически съседни страни, бе­ ше ясно като бял ден. Ясно беше, че ще трябва да се отстъпи равнината северно от Сава и Дунав, а в Босна и Херцеговина, в Южна Сърбия, Черна гора и Македония започваха планините. В тях дори германските армии не м ож аха да се справят с пар­ тизаните на Тито по време на Втората световна война. Там ще­ ше и този път да се разиграе решителната битка. Ю гославяни- те бяха сигурни, че на този терен са непобедими. П рез критичните летни месеци на 1951 година бях отново в Ю гославия и бързо се убедих в това, колко много неща се бя­ ха променили в страната на Тито, откакто тя беше отхвърлила зависимостта от Съветския съюз. Концентрационните и трудо­ ви лагери бяха разтурени. Натискът на диктаторския режим, който тежеше като тежко бреме върху населението, го нямаше. Чужденците можеха да се движат свободно и безпрепятствено из Югославия както във всяка западна страна. Местните жите­ ли вече не се бояха да контактуват с тях. Някога всяващата страх ОЗНА вече не играеше оная роля, която изпълняваше в начало­ то и никой нямаше нужда да се страхува за свободата и живота

НА ЮГОСЛАВСКО-БЪЛГАРСКАТА ГРАНИЦА 455 си, ако не беше извършил истинско престъпление. Принудител­ ната колективизация през първите години на режима на Тито беше разгневила много селяните. На нея също беше сложен край както и на строгото задължение да се предават всички селско­ стопански продукти на държавата, което по същество беше сред­ ството за окончателното разрушаване на свободното и незави­ симо селячество. Всевластието на бюрокрацията, един от типич­ ните белези на всички комунистически държави, беше сломено. Постепенно отново се даваше възможност за свободната ини­ циатива. Заради бойкота от страна на Съветския съюз и държа­ вите от Коминформа в отчаяното икономическо положение бе­ ше изпаднала Югославия. Тя беше спасена от Съединените щ а­ ти и останалите западни сили. Те я подкрепиха с големи прат­ ки храни и кредити. От известно време насам получаваше от аме­ риканците и оръжие и военни материали, защото Западът беше разбрал, че ю гославското опълчване срещу М осква представля­ ва важен фактор в съпротивата на свободните народи. Отноше­ нията между Белград и демокрациите се бяха подобрили със съ­ щ ото темпо, с което се бяха влошили отношенията между Ю гос­ лавия и държавите от Коминформа. Конфликтът с Гърция бе­ ше загладен и постепенно се очерта необходимостта от сключ­ ване на Балкански пакт между Югославия, Гърция и Турция, за което особено много настояваше американската дипломация. П ри това Ю гославия не беше се отклонила ни йота от комуни­ стическата си доктрина. За пръв път в историята тя искаше да докаже, че социализм ът може да се осъществи без терор и на­ силие и че съществува и друг път към „безкласовото общ ество“ освен оня, по който беше тръгнал Съветският съюз. Тъкмо то­ ва отрицание на досега неоспорваната водаческа роля на Съвет­ ския съюз в комунистическия свят беше обстоятелството, което Сталин не желаеше да търпи и което го тласна към една поли­ тика, чиято главна цел беше унищожаването на Тито и „титоиз- ма“. Условията за работа на чуждестранните журналисти- в Ю гославия се бяха променили. Въпреки особено напрегнатото положение, получих разрешение да пътувам до всички застра­ шени граници на страната. Там разговарях както с войниците, които охраняваха границата, така и със самите жители на гра­ ничните зони и с бегълците, които идваха в Югославия от съ­ седните страни.

456 П ОГЛЕД ПРЕЗ ЖЕЛЯЗИАТЛ ЗАВЕСА Българската граница, на която ставаха повечето инциден­ ти, беше първата ми цел и аз прекарах доста дни в градчето Зай­ чар. То се намира на около двеста и петдесет километра източ- но от Белград. От тук едно шосе води към България. Пътувах всеки ден до истинската граница на която югославяните и бъл­ гарите стояха изправени едни срещу други в бойна готовност. „Всеки един от моите хора съзнава отговорността, която носи на тази граница“, обясни ми командирът на югославския ба­ тальон, охраняващ този участък. „Ако на българите им хрумне да ни нападнат, навярно първият изстрел ще отекне на това мя­ сто, на което и през 1941 година първите германски войски на­ хлуха в Югославия от българската територия.“ Качих се на наблюдателната кула. На нея караулите стоя­ ха на пост денем и нощем. От горе можах да наблюдавам как­ во става откъм българската страна. Моята поява вероятно бе­ ше породила отсреща удивителна суетня. Българският патрул, който гледаше оттатък към нас от подобна наблюдателна кула, изтича надолу. Явно беше отишъл да докладва на офицера за необичайната поява на цивилен на югославската наблюдателна кула. Офицерът се втурна презглава към една от къщите. „Сега вероятно ще се обади по телефона в София, за да пита Червен- ков, какво да прави. Имаме време, защото Червенков тепърва трябва да попита в М осква“, усмихна се югославският коман­ дир, който ме придружаваше. . Един час по-късно оттатък, при българския пост, пристиг­ на кола. От нея слязоха двама високопоставени офицери. Еди­ ният, ако се съдеше по униформата му, беше руснак. Ю гославя­ ните ми съобщиха, че оттатък много често се появяват руски офицери, които инспектират граничните караули. Преди няколко седмици един дори се прехвърлил в тежко пияно състояние на югославска земя. Някакъв български офи­ цер, който повече не можел да понася положението в своята сра­ на, напил руския офицер. После ръка за ръка с него, като пеели руски песни, в среднощен час тръгнали да се разхождат покрай границата. При югославяните, където българинът помолил за политическо убежище, руснакът тутакси потънал в дълбок сън. „Трябваше да видите лицето му на другия ден, след като изтрез­ ня и му съобщ ихме, че се намира в страната на Т и т о “ , разказ­ ваха ми югославяните. Той беше твърдо убеден, че става дума за шега и че българите са се предрешили като югославяни. К о ­

ПРОЦЕСЪТ НА КОСТОВ В СОФИЯ 457 гато най-сетне разбрал истината, той взел да моли, да не го връ­ щат обратно в България. Оттатък сигурно щели да го убият, ако стане известно, не е бил в Ю гославия, независимо от пияното състояние в което се е намирал. Вечерите в Зайчар прекарвах в разговори с български бе­ гълци, за положението в тяхната страна, от която по онова вре­ ме поради непроницаемата Ж елязна завеса се получаваха само оскъдни новини. Интересуваше ме де науча повече за процеса срещу българския „титоист“ Трайчо Костов, за който вече си бях набавил цялата документация в Белград. Благодарение на отличната си информационна служба югославяните бяха точно осведомени за всички събития в страните на Комннформа. Имах щастието да срещна един български беглец, който беше присъ­ ствал на повечето заседания на процеса. Така успях да получа пълна представа за аферата Костов, която редом с процеса на Райк в Будапеща и процеса на Слански в Прага спадаше към онези големи юридически престъпления, с които властниците в Москва се стремяха да сломят Тито и „титовщ ината“. Видях Трайчо К остов само веднъж, през 1947 година, и то за кратко. Той беше още секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на България. Не беше симпатичен чо­ век. Очите му зад тъмните рогови очила избягваха събеседника. Той умееше да крие истинските си мисли зад нищо не казващи или цинични словоизлияния. Преструваше се на общителен и шумно весел, но никой не знаеше, какво всъщност крой. Костов беше с петнадесет години по-млад от Георги Ди­ м итров. През 1923 година Костов бе арестуван за пръв път от монархо-бьлгарската полиция. Докато Димитров с останалите видни български комунисти се спаси с бягство в чужбина, то Костов го изтезаваха в дирекцията на полицията, защото иска­ ха от него да научат имената на неговите съпартийци. За да не извърши предателство спрямо другарите си, разказват, че К о ­ стов бил скочил по време на разпита от прозореца на четвъртия етаж на дирекцията на полицията. С ам о обстоятелството, че увисва в мрежа от телефонни жици, които забавят падането му, той се спасява. С тежки вътрешни наранявания го откарват в болницата. Д ори по-късно през 1949 година изправен пред съ­ да като „тмтовски предател“ , Московската „П равда“ се надсми­ ваше над неговия „изкривен от тежестта на обвиненията гръб“, премълчавайки истинската причина за този недъг.

458 ПОГЛЕД ПРЕЗ ЖЕМЯЗНАТА ЗАВЕСА • От болницата той влиза тогава за пет години в затвора. След освобождаването си продължава борбата. И ако по време на войната Димитров от Москва по радиото ободряваше свои­ те другари в съпротивата им срещу германските окупатори, то Костов беше човекът, който организира тази съпротива в Бъл­ гария, но с м алък успех. През 1942 година той беше наново аре­ стуван. Заедно с други членове на Централния комитет на неле­ галната комунистическа партия е изправен пред военен съд. Об­ стоятелството, че тогава за разлика от повечето свои съподсъ- дими не бива осъден на смърт, а само на доживотен затвор, ста­ ва едно от обвиненията, повдигнато по-късно срещу него. Него­ вите обвинители твърдяха, че предал своите другари и предло­ жил услугите си на фашистката полиция, за да избегне екзеку­ цията. След преврата в София и влизането на Червената армия, Костов беше освободен и отново поставен за секретар на Цен­ тралния комитет на Комунистическата партия, която беше из­ лязла от нелегалността и се тъкмеше да заграби властта в Б ъл­ гария. Всичко говореше за това, че той щеше да поеме рък овод­ ството на партията. Кремъл обаче изпитваше по-голямо дове­ рие към обучените в Москва комунисти отколкото към „герои­ те на антифашистката съпротива“. С връщането на Георги Д и ­ митров обратно в София Трайчо Костов трябваше да се задо­ воли с ролята на „втория човек“. Така започна битката между двамата мъже, в която шан­ совете за победа на Костов растяха с влошаването на здраво- словното състояние на Димитров. Когато Димитров изчезваше със седмици от полезрението, то Костов беше човекът, който го заместваше. Когато Димитров отсъстваше от конференции, приеми и тържества, Костов беше човекът, който го представя­ ше. Никой не се съмняваш е в това, че един ден той ще бъде чо­ векът, който ще замести Димитров като червен диктатор на Б ъл­ гария. Но съдбата, която в този случай се наричаше Сталин, по­ жела другояче. Няколко дни, след като Димитров беше напус­ нал България, за да предприеме своята „болнична почивка“ в Съветския съюз, от която повече не се завърна в родината си, Трайчо Костов беше освободен от поста си като заместник ми­ нистър-председател и назначен за директор на Народната би­ блиотека в София. Няколко дни след смъртта на Димитров в са­

ПРОЦЕСЪТ НА КОСТОВ В СОФИЯ 459 наториума Бердика край Москва, Костов беше арестуван, заед­ но с много други български комунисти. Сталин вярваше толко­ ва малко на единия, колкото и на другия. Той беше прибрал Ди­ митров в Съветския съюз, за да му попречи да тръгне по пътя на Тито. С арестуването на Костов и изправянето му пред съда се удовлетворяваше желанието на Москва. Той да не заеме м я­ стото на Димитров. Сталин беше извадил от арсенала си едно старо оръжие, което успешно беше изпитал по времето, на „чистките“ в Съвет­ ския съюз. С оръжието на показния процес той възнамеряваше да си послужи и сега в унищожителния си поход срещу Тито. Тъй като не можеше да изправи самия югославски марш ал пред свой съд и да го обвини в отклонение от учението на Маркс и Ленин, сътрудничество с империалистическите западни сили и предателство към миролюбивия Съветски съюз, то той сложи на подсъдимата скамейка всички онези комунисти от сателит­ ните държави, които подозираше с право или без право, в сим­ патии към независимата политика на Тито. Костов беше идеал­ ният подсъдим за българския антититовски процес. Делото срещу него и десетте му съподсъдими започна на 7 декември 1949 година в гол ям ата зала на „ Д о м а на Н арод н ата армия“ в София. В него иначе имаха обичая да провеждат фил­ мови премиери, българо-руски побратимяващи тържества и други подобни мероприятия. Всичко необходимо за големия по­ казен процес, беше и този път на лице: високоговорители, кино- оператори, прожектори и като статисти публика, която без за­ дръжки можеше да дава израз на „спонтанното си възмущение“ . • Всичко беше подготвено. Костов и другите подсъдими бя­ ха направили признания в предварителното следствие. Никой не очакваше на процеса изненади. На първия ден от процеса след обяд беше разпитан К о­ стов. Председателят го попита дали се признава за виновен в смисъла на обвинителния акт. Костов отвръща с ясен спокоен глас: „Не се признавам за виновен, нито че съм капитулирал пред ф аш истката полиция, нито че съм служил на британската разузнавателна служба, нито че сьм участвал в каквато и да би­ ло заговорническа дейност с Тито и неговата клика.“ Единстве­ ното, което призна, бяха „известни идеологически заблуди“, за които били виновни неговият „индивидуализъм“ и неговото

460 ПОГЛЕД ПРЕЗ ЖЕЛЯЗНАТА ЗЛВЕСА „лично честолюбие“, „непочтеното държание спрямо Съветския съюз“ и „неприязненото отношение към Димитров“. Всички дру­ ги точки от обвинението като предателство, шпионаж и сабо­ таж, той отрече. Съдии, прокурори, защитници, представители на печата и публиката не вярваха на ушите си. Председателят прекъсва за­ седанието, за да даде на подсъдимия време да си помисли. При възобновяването му К остов повтаря, че не се чувства виновен. В отговор на това съдът, вместо да продължи разпита, нареж­ да да се прочете признанието му от предварителното следствие. В него Костов изглежда уж признава всичко, което се съдърж а­ ло в обвинението му. От 1942 година той бил агент на ф аш ист­ ката полиция, работил за британската тайна служба, конспири­ рал с Тито, Джилас и Кардел срещу България. Направил опит да откъсне България от Съветския съюз и заедно с Югославия да я прехвърли в „капиталистическо-империалистическия ла­ гер“. След прочитане на протокола от разпита, йикой не задава на Костов повече въпроси. Последват разпитите на останалите подсъдими, които един подир друг се признават за виновни и до един твърдят, че били подстрекавани от Костов за своята „престъпна дейност“ и действали по негови указания. Костов, който само един-единствен път в течение на продължилия седем дни съдебен процес задал въпрос на един от съподсъдимите, слу­ шал мълчаливо. С напрежение се е очаквала последната дума на подсъди­ мия. В своята пледоария защитникът на Костов, който по-ско­ ро играел ролята на обвинител, заклел още веднъж последния, поне в последната си дума да признае престъпленията си и да засвидетелства разкаянието си. Когато председателят дава ду­ мата на Костов, той заявява: „Гледам като дълг на съвестта си в последните думи, кои­ то мога да кажа пред Върховния съд и с това пред обществе­ ността на Б ългария, да заявя, че никога не съм работил за „Ин- телижънс сървис“ , че никога не съм участвал в заговорнически- те планове на Тито и неговата клика, че винаги...“ На това място на изявленията на Костов избухва буря: Въз­ мутени викове и освирквания от залата, възбудени думи на съдиите и на прокурорите правят неразбираеми по-нататъшни­ те слова на Костов. Войниците-милиционери от състава на ка­

ЧЕШКИ М А ТРОС СКА ЧА ПРЕЗ БОРДА 461 раула се нахвърлят върху Костов и го притискат към скамей­ ката. Той не прави повече опит да довърши последната си ду­ ма. Два дни след присъдата, която осъжда Костов на смърт чрез обесване, четирима от неговите съподсъдими на доживотен затвор и останалите на дългогодишно лишаване от свобода, Костов е екзекутиран. След смъртта му българското правител­ ство обнародва молба за помилване, която Костов уж написал със собствената си ръка. В нея той отново признавал всичките си „престъпления“ и изразявал съжаление за своето „безсрамно държание пред съда“. . Само българинът Трайчо Костов и един подсъдим в голе­ мия М осковски „заговорнически“ процес от 1938 година бяха единствените комунисти, които се осмелиха да опровергаят пред съда признанията си и да потвърдят своята невинност. Няколко дни след посещението ми на югославско-българ- ската граница отпътувах за Велико Граднще, югославско град­ че, разположено на онова място на Дунав, където реката напус­ ка югославската територия и преминава на румънска земя. М ал­ кото Дунавско пристанище на Велико Градище беше тогава ед­ на от най-интересните точки, които съществуваха в цяла Юго- източна Европа. Тук трябваше да спират всички параходи с шле­ повете си, които идваха от Австрия и Унгария, или от Черно море, от България и Румъния, за да минат югославската митни­ ческа проверка. На пристанището слизаха чешки, унгарски, ру­ мънски и български моряци, за да обърнат някоя и друга чаша вино в матроската кръчма, която се намираше редом с кея и югославската митница. Това странно селище се беше превърна­ ло в „дупка в Ж елязната завеса“ , където можеше да се научи по­ вече за света, който започва отвъд югославските граници. Тук се виждаха повече покъртителни сцени отколкото където и да е другаде. Във Велико Градище останах няколко дни. Наблюдавах много влекачи на шлепове и Дунавски кораби да пристигат и отплават. Най-странната гледка предлагаха съветско-руските кораби. На тях не се виждаше нито един човек от екипажа и те приличаха на фантомните кораби на мъртвите. На съветско-рус­ ките моряци беше строго забранено да слизат на сушата във Ве­ лико Градище. По време на престоя на кораба в пристанището те имаха заповед да не излизат дори на палубата.

462 ПОГЛЕД ПРЕЗ Ж ЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА През един от дните във Велико Градище станах свидетел на „отскока“ на чехословашки матрос. В момента в който вле­ качът спря до моста за слизане на кея, видях от един от седем­ те шлепа, които той теглеше, да скача мъж на сушата и да тича презглава към югославската митническа постройка. Там той обясни припряно и възбудено, че току-що си хвърлил паспорта в Дунав, не желаел да се връща обратно на кораба и молел юго- славяните за убежище. Капитанът на чешкия кораб пристигна няколко минути след него. Той започна да го увещава да се вър­ не на кораба. После преговаря с югославяните и настояваше да му предадат родоотстъпника. Нищо не помогна. „Н я м а да се върна в комунистическата преизиодня“, заяви матросът. Ю го­ славяните д адоха на капитана да разбере, че при никакви об­ стоятелства няма да нарушат правото на убежище. Капитанът жестикулираше със зачервено лице и заекваше от възбуда: „При последния курс надолу по Дунав в първото югославско приста­ нище ми избяга първият матрос. На обратния път тук във Ве­ лико Градище ме напуснаха четирима от моите хора. По пътя насам един мъж слезе на сушата във Виена и не се върна. Този тук е шестият от моите тридесет и двама души. В Прага преди отпътуването трябваш е д а подпиша, че нито един от хората ми н я м а д а слезе на югославска земя.“ За миг си помислих, че и ка­ питанът ще последва примера на матроса. Съзнанието за дълг в него надви. Видях го да се връща с натежали крачки към своя кораб, въпреки че знаеше какво го очаква при завръщ ането му в Чехословакия. Следващите седмици прескочих до Призрен и албанската граница, а след това северно от Суботица до унгарската грани­ ца. Навсякъде виждах същата гледка и слушах същите съобще­ ния. Бегълците разказваха за терора в своите страни, за прину­ дителната депортация на цялото югославско население от гра­ ничните области, за сериозните приготовления за война срещу отцепническа Югославия, за разюзданата кампания срещу „кли­ ката Тито“. От унгарски бегълци и от югославски източници събрах материали за процеса на Райк, който представляваше унгарският вариант на българския процес срещу Костов и се разигра през септември 1949 година в Будапеща. Главен подсъдим беше бив­ шият вътрешен и външен министър Лаело Райк, единственият сред ръководните унгарски комунисти, прекарал военните годи­

ПРОЦЕСЪТ НА РАЙК В БУДАПЕЩА 463 ни не в М осква, а в Будапещ а. През 1944 година той беше за л о ­ вен от германците и хвърлен в концентрационния лагер „М ат- хаузен“ . П рез 1945 г. се завръ щ а в Будапеща. Приет с най-голе­ ми почести той е честван като „герой на унгарската съпротива“. В избиването на „държавните врагове“ като вътрешен министър той свършва цялата работа. По-късно изпада в конфликт с Ма- тиас Ракоши. Несъмнено решителна роля изиграва фактът, че Райк, който всъщност не е антисемит, остро и открито се осме­ лява д а каже, че всички ръководни унгарски комунисти, Рако­ ши, Герьо, Ревай, Фаркаш и Фас, са евреи. Райк не бил съгла­ сен с още много неща, които се провеждат в У нгария под дик- таторското ръководство на Ракоши. Той дори отива лично през лятото на 1948 г. до М осква. Там излага своето гледище. Вед­ нага след завръщ ането му, през август 1948 г. е арестуван, заед­ но със седем мними съзаклятници, като „титоист“. Обвинителният акт срещу така наречената група на Райк можах да проуча в Белград. Той би смаял дори Едгар Уелс или Елъри Куин със своите абсурдни, невероятни и безразсъдни твърдения за престъпната дейност на Райк и другарите му. На всеки, който поне от малко познаваше логическите взаимоотно­ шения и миналото на подсъдимите щяха да му се изправят ко­ сите. Връхната точка в обвинителния акт било сътрудничество­ то на Райк с Тито и югославският вътрешен министър Ранкович, имащо за цел смъкването на „народнодемократичния“ режим в Унгария, отстраняването на Ракоши и другите ръководни кому­ нисти и отделянето на Унгария от Съветския съюз. Още през 1944 г. Тито се бил „продал на американците“ и им обещ ал да възстанови капитализма в Югославия и другите „народни де­ м окрац и и “ . П рез 1947 г. Райк бил посветен от Ранкович в тай­ ните планове на Тито, който „в съответствие с инструкциите на Чърчил“ трябвало да създаде балканска федерация, насочена срещу Съветския съюз, както и превръщането на „народните де­ мокрации“ във васали на западните сили. За тази цел Райк за­ едно със своите съзаклятници и по поръчение на Тито и англо- американците подготвял държавен преврат в Унгария за съба­ рянето на режима на Ракоши. Н а процеса, продълж ил от 16 до 24 септември 1949 г., Райк потвърждава обвинителния акт, който в действителност с всич­ ките му фантастични, безразсъдни и невъзможни твърдения точ­ ка по точка не е насочен срещу него и неговите съзаклятници, а

464 ПОГЛЕД ПРЕЗ Ж ЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА срещу Тито. Той правел своите признания със спокоен, моното­ нен глас. Един-единствен път Райк отговаря раздразнено. Председа­ телят го попитал защ о се нарича Райк, когато дядо му все още се пише Райх. „Бих искал само да подчертая“, извиква възбуде­ но Райк, „че произходът ми е арийски, тъй като едно разклоне­ ние на семейството ми произхожда от Семиградието. Унгар­ ският арийски закон... „Тук председателят го прекъсва, по вся­ ка вероятност от страх, че Райк би прод ъл ж ил с нападки срещу неарийските водачи на комунистическата партия. Процесът завършва със смъртни присъди за Райк и чети­ рима от неговите съподсъдими. Други двама осъждат на дожи­ вотен и един на девет години затвор. Два дни след оповестява­ нето на присъдата Райк е екзекутиран в двора на будапещенския затвор чрез обесване. „Унгарският Народен съд като осъжда Райк и неговата за- говорническа банда, осъжда същевременно в политически и мо­ рален смисъл, престъпната банда на Тито, Ранкович, Кардел и Джилас“, казва прокурорът в своята заключителна пледоария. Това узнах от протокола на процеса. За смъртната присъда на подсъдимите той настоял с думите: „Срещу побеснели кучета има само един лек — да се убият!“ Процесът на Костов в София и на Райк в Будапеща, три години по-късно през ноември 1952 г. беше последван от най- страшния от показните процеси, разиграли се по времето на кон­ фликта между Москва и Белград в сателитните държави. Това е процесът срещу Рудолф Слански и тринадесет други ръковод­ ни чехословашки политици. Познавах както театралната сцена на този процес, така и повечето подсъдими. Бях си набавил це­ лия достъпен материал и показанията на свидетели. Така можах да го проследя като неприсъствал свидетел. Виждах пред очите си огромната мрачна сграда на хълма „Панкрац“ в Прага. От едната й страна на прашния площад е едновременно наказателен съд, затвор и място за екзекуции. Ши­ роко каменно стълбище води нагоре към входния портал. Не­ говата фасада е гола, безцветна стена, надупчена от високи по­ крити с решетки прозорци. Страничните крила и задната стра­ на образуват голям четириъгълник, който обгражда широкия двор. В задното крило се намира известният с лош ата си слава затвор „Панкрац“. В него са настанени заедно престъпници и

ПРИЗРА ЧНО ХОРО В ПРОЦЕСА СРЕЩУ СЛАНСКИ 465 следствени. Едните чакат своя процес, другите излежават нака­ занието си, а третите броят дните до екзекуцията. Предното и страничното крило са съдебната сграда. В нея цари онази мрач- на, потискаща атмосфера, типична за повечето сгради на право­ съдието но света. В големия двор на сградата „Панкрац“ стои бесилката. Тя представлява колона от светло дърво, която стър­ чи четири метра над земята на затворническия двор. На една тясна площадка от страна палачът заема своето място. В голямата заседателна зала на тази сграда бях присъствал на политически процеси. Това, което се разиграва от 20 до 27 ноември 1952 г. пред така наречения Н ародния съд е в истин­ ския смисъл на думата призрачен процес. В него съдиите се пре­ връщат в подсъдими, палачите в екзекутирани, убийците в уби­ вани. Обвиняеми са Рудолф Слански, бивш генерален секретар на Комунистическата партия на Чехословакия и неговите двама заместници Йозеф Франк и Фридрих Геминдер. От тези мъже само допреди няколко години беше треперила цяла Чехослова­ кия. Те бяха хората, които с едно драсване на перото решаваха живота и свободата на десетки хиляди. Всеки един от тях не са­ мо в моралния, а в истинския смисъл на думата, беше много­ кратен убиец. На подсъдимата скамейка до тях се нареждат един бивш външен министър, Владимир Клементис и неговите два­ м а заместници, Артур Л ондон и Вавро Хайду. Знаеше се, че Л о н ­ дон е провел бруталната чистка на дипломатическата служба на Чехословакия след комунистическия метеж от 1948 г. Сред д ру­ гите подсъдими са двама заместник-министри на външната тър­ говия, Евзен Льобл и Рудолф Марголис, един заместник-мини­ стър на отбраната, Бедрих Райцин и един заместник-министър на финансите, Ото Фишл. Накрая са Лудвиг Фрейка, ръководи­ тел на отдела за народно стопанство в канцеларията на прези­ дента Готвалд, Андре Симон, някога главен редактор на кому­ нистическия партиен орган „Руде Право“ и Ото Слинг, който като комунистически окръжен секретар на Брюн беше въвел кървав терористически режим в своята моравска област. Главният подсъдим Рудолф Слански признава освен без- четните престъпления, в които го уличава обвинителният акт — саботаж на „народната демокрация“, икономически саботаж, шпионаж, сътрудничество със западните империалисти и цио- 1Немското название на град Бърно. 30.

466 ПОГЛЕД ПРЕЗ Ж ЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА нисти, подготовка на държавен преврат и вербуване на лекари с цел да се съкрати живота на Готвалд — и едно истинско убий­ ство: убийството на Ян Шверма, на чехословашкия „национален герой, загинал по мистериозен начин при словашкото въстание през есента на 1944 година, чиято глава беше изобразена на ня­ колко чехословашки пощенски марки. Докато Слански призна­ ва без колебание всичките престъпления по обвинителния акт, председателят на няколко пъти настойчиво е трябвало да го под­ каня да се признае за виновен и в убийството на Ян Шверма. В късната есен на 1944 година в Словакия избухва въста­ ние срещу германските окупационни войски. Москва изпраща двама от най-верните си и благонадеждни чехословашки кому­ нисти при словашките партизани. Те скачат с парашути в оку­ пираната от въстаниците област. Това са Рудолф Слански и Ян Шверма. Личните отношения между тези другари не са особено добри, тъй като всеки от тях си прави сметка след освобожде­ нието да поеме ръководната роля в комунистическата партия. Въстанието в Словакия е потушено от германците. Слански и Шверма с малкото партизани, останали живи след тежките сра­ жения с германските войски, се укриват в планината Татра. Слански успява да се промъкне през границата в П олш а и от­ там обратно в Съветския съюз, докато Шверма е обявен за без­ следно изчезнал. В П рага се шушукаше, че може би Слански не е съвсем без­ участен в смъртта на Шверма, защото по този начин е можел да се отърве от единствения си сериозен конкурент за поста на ге­ нерален секретар на Комунистическата партия. На Пражкия процес Слански в края на краищата призна­ ва, че е оставил преднамерено да загине Ян Шверма. „Аз съм“ , обяснява той на многократните въпроси на председателя, „от­ говорен за смъртта на Шверма. Признавам се за виновен и по тази точка на обвинението.“ По време на бягството през плани­ ната, разказва той, започва тежка снежна буря. Шверма бил мно­ го слаб и не можал да върви в крак с другите. Изоставен оста­ нал да лежи в снега. „Нямаше да бъде трудно, признава Слан­ ски, да изпратя на помощ на Шверма едно партизанско подраз­ деление. Вместо това съзнателно го оставих на произвола на съдбата в снежната буря.“ Ян Шверма беше мъртъв, а Слански стана генерален сек­ ретар на Комунистическата партия след войната. Но на място­

ПЛЛА ЧИ И ЕКЗЕКУТИ РАН И 467 то на Шверма в освободеното отечество се завърна жена му М а­ рия. Тя направи до известна степен кариерата, която иначе ще­ ше да направи нейният мъж. Избирана е в парламента и полу­ чава поста на заместник генерален секретар на партията. Ней­ ните интимни отношения с най-отявления противник на Слан- ски, брюнският окръжен секретар Ото Слинг, не бяха тайна за никого. Тя успява да направи брат си Карел Шваб държавен сек­ ретар в Министерството на безопасността както и да издигне зе­ тя си Карел Кополд до важен пост във военното министерство. В комунистическата партия на Чехословакия бушува кол­ кото тайна, толкова и ожесточена борба между Слански и така наречената Шверма. В началото Слански излиза победител. През февруари 1951 година той „разобл и ч ав а“ най-напред брюн- ския партиен секретар Слинг като саботьор, западен шпионин, дългогодишен сътрудник на британската тайна служба „Инте- лижанс Сървис“ и нарежда да го арестуват. Мария Швермова е следващ ата. С обвинението, че като лю бовниц а на Слинг е тр я б ­ вало да знае за престъпленията му, й отнемат всички постове, изключена е от партията и арестувана. Месец по-късно Слански нарежда да се задържат още брата и зетя на Швермова. По то­ зи начин „кликата Шверма“ е обезвредена. Слански триумфира, но само половин година. Сполетява го същата участ, която при­ готвя на враговете си. Сега той е седнал със своите жертви на същата подсъдима скамейка. Преди последните да увиснат на бесилката получават печалното удовлетворение да видят да ви­ си на същата бесилка човекът, който ги беше пратил на ешафо­ да. Мария Швермова е разпитвана на процеса срещу Слански само като свидетелка на обвинението. Петдесетгодишната снаж- на жена с обикновени черти и посивели коси, прекарала почти две години зад решетките на затвора в „Панкарац“, застава из­ невиделица срещу Слански, убиеца на нейния съпруг, Слинг, нейния дългогодишен любовник, и Райцин, нейния зет. Тя изпа­ д а пред съда в толкова тежък истеричен пристъп, че се налага да се прекъсне предаването на съдебното заседание по радиото. През сълзи и викове тя признава собствената си вина и обвиня­ ва другите, които я съблазнили и подвели. „Години наред аз бях любовница на този престъпник, който искаше да убие нашия ве­ лик президент Готвалд“, крещи тя и протяга ръката си към Ото Слинг, който седи свит на кълбо на подсъдимата скамейка. „А

468 П О Г Л Е Д П Р Е З Ж Е Л Я З Н А Т А З А В Е С А този тук не само уби моя героичен мъж, но направи от всички нас предатели“, извиква тя, сочейки с пръст към Слански. На­ края се налага да я изнесат от съдебната зала. На този Пражки показен процес има един подсъдим, кой­ то на въпросите на председателя признава своята виновност на развален чешки. Недостатъчното познаване на местния език оба­ че не му пречи да поеме ръководна политическа роля в комуни­ стическата и националистическа следвоенна Чехословакия. То­ зи подсъдим е германо-чешкият евреин Фридрих Геминдер. За него посветените знаеха, че е „сивият кард инал“ на чехословаш ­ ката Комунистическа партия, най-радикалният сред радикали­ те. Той беше злият дух на Рудолф Слански. Геминдер прекарва по-голямата част от живота си в Москва. Преди разтурянето на Коминтерна е частен секретар на неговия генерален секретар българина Георги Димитров. По-късно той е чехословашкия пратеник при К ом интерна. През 1946 г. Сталин го изпращ а ка­ то свой личен наблюдател в Прага, където става един от най- близките съратници на Слански. В периода след войната, кога­ то беше опасно за живота да се обели в Прага една дума на нем­ ски, в антикомунистическите кръгове с удоволствие се шегуваха с водещия комунист и пратеник на Москва, който не говореше чешки. В началото на разпита на Пражкия процес, прокурорът по­ пита Геминдер, кой език в действителност владее. Последният отговаря: „немски.“ „Говорите ли немски приблизително тол­ кова, колкото чешки?“, продължава да го разпитва прокурорът. К огато Геминдер потвърждава, той му извиква: „Значи не гово­ рите нито един език сносно, тогава значи вие сте типичният кос­ мополит!“ Послушно Геминдр отвръща: „Тъй вярно, господин прокурор!“ Сред четиринадесетте подсъдими на процеса срещу Слан­ ски имаше един, чиято съдба особено ме вълнуваше, защото бях добър приятел с него преди войната, Лудвиг Фройнд-Фрейка. Тогава той с жена си и своя син Томас живееше през няколко къщи на същата улица. Той пишеше народостопански статии за чешки и немски вестници и спадаше към онези многобройни пражки интелектуалци, които от омраза към национал-социа- л и зм а сим патизираха на Съветския съюз. Такива вярваха, че той бил единствената сила, която можела и искала да се противо­ постави на плановете на Хитлер за завладяването на света.

„ И С К А М С М Ъ Р Т Н О Н А К А З А Н И Е ЗА М О Я Б А Щ А “ 469 Военните години Фройнд прекарва в Лондон, където ра­ боти заедно с демократичната емигрантска група около Бенеш. След войната той се завръщ а в Прага. Както тогава бе обичай­ но променя германското си име Фройнд на звучащото по чеш­ ки име Фрейка. Много скоро става референт по стопанска п оли­ тика на Готвалд и председател на комисията по народно сто­ панство на Комунистическата партия. Сложен на тези длъжно­ сти, които напълно отговаряха на неговите забележителни по­ знания по политическа икономика Фройнд-Фрейка се превръща в направляващия стопановед на следвоенна Чехословакия. Пър­ вият двегодишен план, както и по-късният петгодишен план бя­ ха до голяма степен негово дело. Готвалд има високо мнение за него. Дори в Москва той се радва на голяма почит. След войната видях Фройнд още веднъж в Прага малко преди комунистическия държавен преврат през февруари 1948 година. Тогава той се намираше на върха на кариерата си. Не­ говият комунизъм междувременно се беше превърнал в едно толкова здраво верую и беше взел такива радикални позиции, че не виждах никакъв смисъл в това да дискутирам с него. За не­ го капиталистическият Запад беше преизиоднята, а Съветският съюз раят. Ако човек го слушаше внимателно, оставаше с впе­ чатлението, че е възмож но точно д а се пресметне деня и часа на сгромолясването на капиталистическата система, което пък от своя страна щеше да разчисти пред комунизма пътя за завладя­ ването на света. Пред Пражкия Народен съд Лудвиг Фройнд-Фрейка пра­ ви пълни признания както всички останали подсъдими. П о-от­ четливо отколкото при другите подсъдими се долавя у него из­ фабрикуваното, наученото наизуст и механичното преповтаря- не на подготвен текст. На петия ден от Пражкия процес председателят на съда прочита в началото на съдебното заседание едно писмо, което синът на подсъдимия Фройнд-Фрейка написал до съда. То съ­ държа следния текст: „Искам най-тежкото наказание за моя баща и то е смърт- ното наказание. Едва сега разбрах, че тази твар не може въобще да се смята за човек, защото няма и следа от чув­ ство за човешко достойнство в себе си. Той е бил моят най- голям и най-върл враг. О бещ авам, че където и д а се тру­

470 ПОГЛЕД ПРЕЗ Ж ЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА дя, постоянно ще работя като верен и предан комунист, Знам, не не сам о ом разата ми срещу всички врагове, кои­ то искат да унищожат нашия постоянно ставащ все по-бо­ гат и по-радостен живот, но и най-вече омразата ми сре­ щу моя баща, ще ме крепят винаги в борбата за комуни­ стическото бъдеще на нашия народ. Моля ви, това писмо д а се представи на моя бащ а или да ми се даде възм ож ­ ност сам да му кажа същото.“ Когато прочетох това писмо, пред очите ми изплува невръстния Томас Фройнд такъв, какъвто го познавах преди войната. Тогава беше шест или седем годишно мило, жизнера­ достно и будно момче. Блъсках си главата какво ли се е случи­ ло, за да стане от това дете за няколко години истинско чудови­ ще, което да иска смъртната присъда за собствения си баща. Опитвах се да си представя какво му е било на душата на бащ а­ та, когато председателят на съда прочита на всеослушание пи­ смото на неговия син. Не можех да проумея защо Лудвиг Фройнд-Фрейка поне в този миг не скача на крака, за да изкре­ щи в лицето на съдиите и зрителите: „Всичко, което става тук, е лъжа, измама и подлост, моето признание е фалшиво и поне м оят син нека знае, че съм невинен!“ Той обаче мълчи и не п р а ­ ви никакъв опит да разобличи натрапената му дяволска игра. Няколко дни след екзекуцията на Фройнд-Фрейка до чужбина проникна новината, че неговият син си е отнел ж иво­ та. Още едно писмо се прочита публично на Пражкия процес. То е написано до съда от жената на подсъдимия Артур Лондон, бивш заместник външен министър: „Моят мъж беше предател на своята партия, предател на своето отечество. Това е един тежък удар. С мен и с мое­ то семейство, в което всички сме комунисти, е живял един предател! Сега виждам, че бащ ата на моите три деца, из­ правен пред Народния сьд, е предател. В мен възникна бо­ лезненото задължение да разясня това на двете си по-го­ леми деца. Те ми обещаха през целия си живот да се д ъ р ­ жат като верни комунисти. Като комунистка и майка в име­ то на чехословашкия народ и на мира в света съм щастли­ ва, че предателската банда е разобличена и обезвредена.

КРАЯТ НА АНА ПАУКЕР 471 М ога само да се присъединя към всички почтени хора и да настоявам за най-тежкото наказание за предателите.“ Като „комунистка и майка“ госпожа Лиза Лондонова по­ исква най-тежкото наказание за бащ ата на трите си деца, като „предан комунист“ Томас Фройнд-Фрейка моли за смъртното наказание за своя баща! Сутринта на 3 декември 1952 година Слански и десет д р у ­ ги подсъдими са обесени в двора на затвора „Панкрац“ в П ра­ га, сред тях Фройнд-Фрейка, Геминдер, Слинг и Клементис. Са­ мо трима подсъдими, Льобл, Лондон и Хайду, се разминават с палача. Екзекуцията се извършва в П рага по особен начин. На горния край на бесилката е закрепена макара с кука. С макара­ та осъденият се изтегля нагоре. Тялото е поставено в широк платнен колан, който притиска ръцете към туловището. През ку­ ката минава фина, едва забележима, дълга един метър коприне­ на връв, която палачът увива около врата на осъдения. С отпус­ кането на въжето с платнения колан тялото полита надолу и примката моментално се затяга. И Румъния не остана пощадена от вълната на Сталинови- те процеси-чистки. Няколко месеца след арестуването на С лан­ ски в П р а га на 27 май 1952 година в Букурещ се провежда засе­ дание на Централния комитет на румънската Комунистическа партия. На него двама от най-известните партийни членове, вът­ решният министър Теохари Георгеску и финансовият министър и заместник-председател Василе Лука са освободени от мини­ стерските постове и изключени от Политбюро заради „титои- стки отклонения“ . Няколко дни по-късно двамата са арестува­ ни. Със сгромолясването си от високо те увлякоха със себе си Ана Паукер, жената, която някога беше всевластната „червена царица“ на Румъния. Нейното падане става на етапи: Най-на­ пред през юни 1952 г. тя не е преизбрана в П ол и т б ю р о то на К о ­ мунистическата партия, но още запазва поста си като външен министър. В началото на юли 1952 г. е освободена и от този пост. Партийният орган я обвинява в конспирация с Лука и Георгеску срещу партията. Обществеността я вижда за последен път на 25 септември 1952 г. при тържественото заседание на пар­ ламента, на което се взема решението за нова конституция на Народна република Румъния. Самичка тя седи в една от послед­ ните редици на парламента и крие лицето си преди началото на

472 П О Г Л Е Д П Р Е З Ж Е Л Я З Н А Т А З А В Е С А заседанието зад вестник. Нито един от депутатите не я поздра­ вява и не разменя дума с нея. След заседанието тя изчезва така незабелязано както беше дошла. Ана Паукер беше упрекната не само в отклонение от пар­ тийната линия и сътрудничество с двамата „титоисти“ Лука и Георгеску, но и в придържане към „характерните за нейния бур- жоазно-еврейски-интелектуален произход житейски привички“ , непролетарското й поведение и нейната слабост към лукс. Сега си спомниха и за аферата между Ана Паукер и френския кому­ нистически водач Морис Торез, за която беше силно порицана в партийните кръгове преди повече от двадесет години. Ана Пау­ кер била изпратена със специално поръчение от Москва в П а­ риж. Там тя използвала всяка предоставила й се възможност да посети с Торез инкогнито изисканите парижки нощни локали на „капиталистите“. Накрая тя е отзована в Москва със спешна те­ леграма. У прекната е, че останала много по-дълго в П ариж , от­ колкото изисквало изпълнението на задачата й. По-кьсно стиг­ нала върха на властта, тя пътува и в страните зад Желязната за­ веса, но в качеството си на румънски външен министър в м ра­ зения и все пак толкова съблазнителен Запад. Във Франция и в Швейцария тя превишава позволените на всички комунистиче­ ски величия предели на охолния живот. С това предизвиква за­ вистта на партийните си другари, които я лишават от неограни­ ченото й всевластие и я осъждат на самота. Като се оставят на­ страна многото неподлежащи на проверка слухове за нейната съдба — известно е само, че м алко след последната й поява в букурещкия парламент е арестувана и прекарва много време в затвора. Процес срещу нея, както и срещу бившия вътрешен ми­ нистър Теохари Георгеску, не се провежда. Дори през октомври 1954 година осъденият на смърт Василе Лука е помилван с но­ ва присъда за доживотен принудителен труд. Винаги, когато министър или известен партиен функцио­ нер зад Ж елязната завеса попадаше в затвор, си спомнях за един анекдот, разправяй в Букурещ след арестуването на Теохари Ге­ оргеску. Чух го от един току-що завърнал се от Букурещ запа­ ден дипломат. Придружен от един м лад секретар Георгеску се намирал на инспекционна обиколка из провинцията. Във всеки град и се­ ло, където спирал, местните функционери му изповядвали же­ ланията си. В едно селище го помолили за един милион леи за

К РАЯТ НА АНА ПЛУКЕР 473 изграждането на нова детска градина. Министърът одобрил пет­ десет хиляди леи. В друго градче се нуждаели от два м илиона леи за ремонта на училищната сграда. Тук той дал съгласието си за сто хиляди леи. Накрая на пътуването минали през едно селище, където търсели три милиона леи за модернизирането на затвора. Без никакво колебание Георгеску одобрил цялата су­ ма. „Другарю министър — осмелил се да попита напълно обърканият секретар — този ггьт действително не ви разбирам . Петдесет хиляди леи за детската градина, сто хиляди леи за учи­ лището и три милиона леи за затвора? Нима децата не са по- важни за бъдещето на нашата страна и нима изграждането на социализм а не е по-важно от затворниците?“ „Глупак, отговорил министърът, вярваш ли, че ще ни из­ пратят в училището, ако изпаднем в немилост?“

ДО БРЕ ЧУВАМ ПОСЛАНИЕТО... Б Е Л Г Р А Д И Ж ЕНЕВА, 1955 Г О Д И Н А Големият прием, даден от маршал Тито в „Белия дворец“ в Белград, е към края си. През плътно притиснатия шпалир от поканените югославски и чуждестранни гости, маршал Булга­ нин, Никита Хрушчов, Андрей Громико и Анастас Микоян, придружени от Тито, Кардели, Ранкович и останалите югослав­ ски и партийни водачи, крачат към изхода. Особено по вървежа на Булганин се забелязва, че вече не стои съвсем здраво на къ­ сите си крака. В библиотеката на Тито, в която знаменитостите — изолирани от останалите гости и строго охранявани от един диво наблюдаващ съветско-руски и един значително по-без- обидно изглеждащ югославски таен полицай — са прекарали ве­ черта. Там са се излели реки от шампанско, водка и сливовица. От време на време винаги усмихнатият югославски шеф на про­ токола излиташе от библиотеката, издирваше сред тълпата един или няколко чуждестранни дипломати и ги отвеждаше при зна­ менитостите. Там при влизането на всеки нов дипломат се вди­ гаха още наздравици за страната, която той представяше, за ар­ мията на тази страна, за дружбата между нея и останалите стра­ ни или чисто и просто за мира в света и за мирното съжител­ ство. Всяка нова наздравица означаваше нова чаша шампанско, водка или сливовица. Булганин изглежда или беше вдигнал по­ вече наздравици от останалите или носеше по-малко. От лице­ то му беше изчезнала всяка суровост. Очите му сияеха в лъче­ зарна усмивка. Причесаната му встрани на път бяла коса беше малко в безпорядък. Островърхата брада, която покриваше бра­ дичката му, не беше вече така грижливо пригладена с гребена. Никита Хрушчов се държеше по-добре. Неговото грубо селско лице с кръгло чело, хитрите очички, сплескания нос, дебелите бузи и месестата издадена напред брадичка наистина бяха мал­ ко по-зачервени, но късите му крачка бяха още твърди и увере­ ни. Застиналото безизразно лице на Громико, дошъл на място­ то на не обичания в Югославия М олотов, беше с непроменен кисел израз и на недружелюбност. Стоях в голямото фоайе на „Белия дворец“ и чаках про- щалната сцена. Маршал Булганин пристъпи пръв към госпожа Йованка Броз. Нейната красота на брюнетка се открояваше още

К О П Н Е Ж ЗА Д А Л Е Ч Н О Т О 475 по-силно в светлата вечерна рокля с огромни цветя. С двете си длани Булганин я улови за ръката, разтърсва я силно доста вре­ ме, после се поколеба за миг и в края на краищата се наведе, за да й целуне ръка по всички правила на вежливостта. Хвърлих око към Тито, който в бялата си маршалска униформа стоеше плътно до нея и наблюдаваше, как председателят на Министер­ ския съвет на Съветския съюз целува ръка на жена му. Не мога да кажа със сигурност дали усмивката, заиграла около устните му, беше иронична или триумфираща. Нито един от другите чле­ нове на съветската делегация не последва примера на Булганин. Хрушчов, Микоян, Громико и останалите се сбогуваха с жена­ та на Тито с просто ръкостискане. Настроението сред гостите в „Белия дворец“ след замина­ ването на знаменитостите стана по-оживено и по-непринудено отколкото беше през цялата вечер. Югославските членове на правителството, високопоставените служители и офицери не криеха от чуждестранните си гости, че гледаха на тази срещ а ка­ то на победоносно тържество. Малката Югославия беше удър­ жала победа над могъщия Съветски съюз. Булганин, шефът на правителството, и Хрушчов, шефът на партията, бяха дошли на крака при Тито в Белград, за да загладят конфликта с югослав­ ските комунисти, който продължи седем години и на много пъ­ ти едва не стигна до война. Със своето „поклонение“ в Белград новите властници на Крем ъл дадоха да се разбере, че се бяха примирили със съществуването на един отцепник, който само­ стоятелно и не по свирката на съветските комунисти вървеше по свой път към социализма. „Ако ви бях казал преди три години, че някой ден м ини­ стър-председателят на Съветския съюз ще целува ръката на же­ ната на маршал Тито, щяхте да ме сметнете за луд“, ми каза един високопоставен член на югославското правителство. С не­ го често бях разговарял при предишните си посещения в Бел­ град. Той ме покани да пийнем с него за „историческото съби­ тие на сдобряването на Москва с Белград“. На чашка ми разка­ за подробности около преговорите между югославската и съвет­ ската правителствена делегация, където понякога здравата се счепквали. Руснаците направили всичко, което било по силите им, за да не преговарят като държава с държава, както искал Тито, а като партия с партия, както настоявал Хрушчов. Тито останал непреклонен и Съветите отстъпили. „Ерата на Сталин,

476 Д О Б Р Е Ч У В А М П О С Л А Н И Е Т О - Б Е Л Г А Р Д И Ж Е Н Е В А /955 Г. каза югославянинът, е приключила, за наше щастие, за щастие на Съветския съюз и за щастие на света. Сталиновите епигони, които днес управляват в Москва, са по-дребни, по-незначител­ ни, но са хора и с тях може да се разговаря. Д о каква степен се нуждаят от мира, от отслабването на международното напреже­ ние и приключването на Студената война, те доказаха с идване­ то си в Белград. Западът би трябвало да използва благоприят- ната възможност и също така да разговаря с тях.“ С югославска съпружеска двойка, с която поддържах прия­ телски отношения, напуснах приема в „Белия дворец“. Обзети от голяма гордост, те ми разказваха по пътя за непрекъснатата поредица от държавни визити, чиято арена беше Белград през последните месеци, както и за тържествените приеми, на които са присъствали. Ако днешният прием в чест на съветските д ъ р­ жавници представляваше политическа кулминация във върволи­ цата на официалните посещения, то гала-вечерята в чест на им­ ператора на Етиопия преди няколко месеца несъмнено е била светската връхна точка. Посрещането на един император е не­ обичайна чест за ръководителите на социалистическа Страна. Не само шефът на протокола в югославското външно министерство изживя трудни дни. Дамите от белградското общество били съ­ що изправени пред затруднението какво да облекат. „Нашите обикновени вечерни рокли“ , ми разказа жената на моя югослав­ ски познат, „не бяха подходящи за приема в чест на императо­ ра на Етиопия. Белградските шивачи и шивачки никога няма­ ше да се справят със задачата да направят за поканените да­ ми големи вечерни тоалети. Единственото спасение беше Париж. Оттам един югославски самолет докара цяла колекция вечер­ ни тоалети в Белград два дни преди приема.“ Но историята про­ дължила със силни емоции, и както разбрах от предпазли­ вите и малко срамежливи намеци на събеседничката си, те би­ ли предизвикани от ужасяващия факт, че традиционните д о ­ тогава в Белград и междувременно отдавна задминати от най- новата парижка м ода сутиени, не подхождали към вечерните то­ алети. Н алож ило се да изпратят втори самолет до Париж, кой­ то пристигнал със спасителните части на облеклото в Белград няколко часа преди приема. „Д а се надяваме, че женската м ода няма да се промени до офнциалното посещение на гръцката кралска двойка“, промърмори недоволно моят югославски по­ знат.

САМОЛЕТЪТ СЪС СУТИЕНИТЕ 477 В Белград видях на няколко пъти новите водачи на Съвет­ ския съюз. При тържественото подписване на заключителния протокол след югославско-съветските разговори. То стана в съ­ щия парк на Топчидер, в който през 1946 година се ризгра п ро­ цесът срещу Дража Михайлович. На грандиозния прием в бел­ градското съветско посолство, където броят на наздравиците яв- но беше по-голям отколкото в „Белия дворец“ и в пристъп на преливаща благосклонност Булганин здраво подпиран от свои­ те придружители от дясно и от ляво покани всички присъства­ щи журналисти в Москва. Накрая вече не се разбираше съвсем точно, дали се спускаше по стълбището или го носеха. Н аблю ­ давах съветските гости при техните пътувания по улиците на Бел­ град. П о съвет на Тито не използваха бронираните лимузини, а открити автомобили със сгъваеми покриви. Тази привичка, оче­ видно толкова им хареса, че си я запазиха. Накрая отлетяха за София и Букурещ, явно за да наредят на Червенков и Георгиу- Деж да обърнат знамената си според новия московски вятър. Всеки път, когато поглеждах към добродушния, добре охранен и добре настроен Булганин, както и закръгления, развеселен, с мужишка осанка Хрушчов, неволно си мислех: Ерата на Сталин отмина, започва ерата на Сталиновите епигони. Изчезването на Сталин от световната политика донесе със себе си възобновяване на западно-източните конференции. Това изпитах на собствения си гръб при изпълнението на журнали­ стическите си задачи. От началото на 1954 година участвах във всички големи международни конференции, проведени за нама­ ляване на политическото напрежение и приключване на Студе­ ната война. През януари и февруари 1954 година бях в Берлин, където четиримата външни министри на Съединените щати, Ве­ ликобритания, Франция и Съветския съюз преговаряха по гер­ манския въпрос, европейската безопасност и австрийския дър­ жавен договор. Беше необичайно студена зима. Тази конферен­ ция остана безплодна, защ ото М олотов не беше излязъл изця­ ло от руслото на Сталиновата външна политика. Той се прояви като стария познайник, който казваше „нет“ и който още не бе­ ше усвоил изкуството на усмивката и на доброто настроение. Отразяването на конференцията за Източна Азия в Жене­ ва беше следващата ми задача. Тя започна през последните дни на април и продължи до края на юли. Състоя се една крайно интересна конференция. На нея участваха представители на мно­

478 Д О Б Р Е Ч У В А М П О С Л А Н И Е Т О - Б Е Л Г А Р Д И Ж Е Н ЕВ А 1955 Г. го народи и се обсъждаха интересни въпроси, с които дотогава не бях се сблъсквал. Освен това тук за пръв път се появи на по­ литическия небосклон Джо-Ен-Лай, външният министър на чер­ вения Китай. Непроницаемото му лице на Буда господстваше над цялата конференция. Резултатът от продължилите десет сед­ мици съвещания в две от точките на преговорите беше равен на нула. Ставаше дума за новото обединение на Северна и Ю жна Корея и спирането на войната в Индокитай. Северната част на Виетнам беше пожертвана и преотстъпена на комунистите. С то­ ва само се потвърди военното поражение на френския Експеди­ ционен корпус и се даде на комунистите необятна област с м и­ лиони жители. Така или иначе приключването на последната „гореща война“ в света беше отчетено като успех. На Женевска­ та конференция за Източна Азия със задоволство се констати­ ра, че за пръв път на цялата Земя оръж ията мълчаха. П рез юли 1955 година бях отново в Женева, за д а отразя конференцията на Четиримата. Това беше първата среща „на най-високо равнище“ след Потсдам. От държавниците, които преди десет години с неограничени пълномощия и при закрити врати решиха съдбините на света, никой вече не стоеше начело на своята страна. Айзенхауер беше заместил Труман като пре­ зидент на Съединените щати, Чърчил беше отстъпил своя пост като министър-председател на Антони Идън, а Сталин беше мъртъв и подменен от двуколката Булганин — Хрушчов. Като четвърти в политическия покер се включи френският министър- председател Едгар Фор. Впрочем „Четиримата големи“ започ­ наха на 21 юли 1955 година в Женева отново оттам, където „ Г о ­ лемите т р и м а “ бяха спрели на 2 август 1945 година в П отсдам . През тези десет години се бяха случили много, прекалено много неща. Един свят се сгромоляса и един континент беше разцепен. На този акт аз бях не само наблюдател, но и жив сви­ детел. Може би поради това посрещнах по-скептично и по-ре- зервирано от другите наблюдатели на Четиристранната среща „на най-високо равнище“ много прославяния „Женевски дух“. Говореше се за „мирното съжителство“, но ми беше трудно да повярвам в него, след като в света, който се беше сгромолясал, не беше възстановена свободата, а континентът, който бяха раз­ цепили, не беше наново обединен. Говореше се за мир и без­ опасност, но ми беше трудно да повярвам в тях. Те не се осла­ няха на нищо друго освен на лозунга за „Женевския дух“ и на

К О П Н Е Ж ЗА Д А Л Е Ч Н О Т О 479 усмивката на „Големите“. Разчепкваха с много думи и малко резултати темата за новото обединение на Германия, но заоби­ каляха като лисицата капана по-голямата и по-важна тема за новото обединение на Европа. Ако имаше нещо, в което егшго- ните приличаха на Сталин, то това беше упорството, с което те се вкопчваха в завоеванията от неговата ера и не търпяха дори и да се говори за тях. Посланието за „мирното съжителство“ между демократичния Запад и комунистическия Изток се опия­ няваше измореният от напреженията и страховете на горещите и студените войни свят. То звучеше красиво и примамливо, но сенките на миналото ми пречеха да повярвам в него. Една вечер по време на Женевската конференция на Чети­ римата седях с няколко колеги. Бяхме изморени и изтощени. Ос­ ветляването по работата на международни конференции е наис­ тина благодарна, но уморителна задача. Журналистите седят и се шляят из пресцентровете и чакат, докато говорителите на раз­ личните делегации подхвърлят на пресконференции няколко ин­ формации за хода на преговорите, за настроението и атмосфе- ратна на днешното заседание, за покани и обществени меро­ приятия. Вестникарът се старае да научи колкото се може пове­ че. Журналистите, които днес участват на всяка меж дународна конференция, до голяма степен разполагат с едни и същи ин­ формации, то главната задача се състои в това да се преработи дадения материал. С колегите говорехме за конференциите, на които бяхме присъствали, за мразовитата конференция в Бер­ лин и за безкрайната Женевска конференция за Източна Азия, за протеклата в реки от алкохол конференция в Белград и за се­ гашната Женевска среща на Четиримата, която имаше голямо­ ' то предимство, че още в сам ото начало продълж ителността и беше ограничена до една седмица. Ние бяхме убедени, че перио­ дът на конференциите по всяка вероятност щеше да се проточи с месеци или години. Още през октомври четиримата външни министри трябваше да се срещнат отново в Женева. П реговори­ те щяха да продължат по насоките дадени от правителствените шефове по проблемите, които и този път не бяха решили. П о ­ сле навярно щеше да последва още една и още една конферен­ ция. Тази вечер в Женева взех решението да се отправя на но­ во голямо пътешествие. Не беше само представата за пресцен­ тровете, пресконференциите, тракащите пишещи машини и те­

480 Д О Б Р Е Ч У В А М П О С Л А Н И Е Т О - Б Е Л Г А Р Д И Ж Е Н ЕВ А 1955 Г. лефонните централи, която ме подтискаше. Обзе ме копнежа за далечното, за необятните пространства и безкрайните друмища, за селяните на Анадола и Азербайджан, Индия и Пакистан, за вечността, за неизчерпаемостта, за необозримостта на този свят и на хората, които живеят в него. По-силно от всеки друг път осъзнах колко малко речите и разговорите на онези, които вяр­ ваха, че управляват света, са свързани с истинските световни съ­ бития. Тук те се съвещават и разискват, тук спорят и се съгла­ сяват, а резултатът в най-добрия случай е един компромис, ед­ но комюнике или един протокол. Вън обаче животът продължа­ ва и създава нови проблеми, нови напрежения, нови конфлик­ ти, които може би са хилядократно по-важни от старите, за чи­ ето решаване държавниците хвърлят усилия на своите конферен­ ции. Виждах вече пред себе си Африка, където милиони хора излизат от продължилата с векове липса на история и искат съ­ що да говорят, също да действат и също да решават. Виждах пред себе си Азия с нейната неразгадаема усмивка много по-раз- лична от онази на „Големите“ в Женева. Спомних си думите на маршал Тито, след завръщането му от Индия и Бирма: „В Д а­ лечния изток се ражда един нов свят. Не ние, а той ще решава бъдещата съдба на човечеството.“ Видях как един свят се беше сгромолясъл и отразих него­ вото рухване. Надявам се да видя раждането на един нов свят и да пиша за неговия възход.

Ю ГОСЛАВИЯ: РАЗРИВ С МОСКВА И СДОБРЯВАНЕ 481 ЮГОСЛАВИЯ: РАЗРИВ С МОСКВА И СДОБРЯВАНЕ 1946 31 януари Приемане на новата конституция на Федеративната народна република 31. Ю гославия от Националното събра­ ние. 1 февруари Маршал Тито съставя новото прави­ телство, в което вече няма представи­ тели на „Лондонското правителство 13 март Генерал Драж а М ихайлович, водачът на антикомунистическите партизани, е заловен. 21 април Признаване на правителството на Ти­ то от Съединените щати. 1—8 юни Тито в М осква. Преговори със Сталин. Сключване на спогодба за икономическо сътрудничество. Съветският съюз пре­ доставя на Ю гославия дългосрочен кре­ дит за въоръжаване на нейната армия. 10— 15 юли Процес срещу Дража Михайлович, кой­ то заедно с десет от своите съобвиняе- ми е осъден на смърт и разст релян на 17 юли. 19 август Един американски транспортен само­ лет е свален над Ю гославия. Остър про­ тест на правителството на Съединени­ те щати. След приемане на американ­ ските условия от Тито инцидентът е загладен. 30 септември до 11 октомври Процес срещу архиепископа на Загреб, доктор Алоис Степинац и дванадесет съобвиняеми за измяна на родината. Степинац е осъден на 16 години принуди­ телен труд. 13 октомври Ватиканът отлъчва от църквцта уча-

482 ДОБРЕ ЧУВАМ ПОСЛАНИЕТО... 1947 стниците в процеса срещу архиепископа, включително и маршал Тито. 15 октомври Приключване на Париж ката мирна кон­ ференция, която взема решение за съз­ даването на една „Свободна територия Триест “ с губернатор назначен от Съ­ вета за сигурност на ООН. 3 ноември Водачът на Комунистическата партия па Ит алия, Палмиро Толиати, прегова­ р я с Тито в Белград за решаване на въ­ проса с Триест. 25 ноември Закон за създаване на „народна мили­ ция 5 декември Закон за национализиране на частните предприятия, които се превръщат в дър- жавна собственост. 4 февруари Спогодба със Съветския съюз за учр ед я­ ване на две смесени съветско-югославски акционерни дружества „Ю спад“ за ко­ рабоплаване по Дунава и „Ю ст а “ за гражданско въздухоплаване. 10 февруари Югославското правителство подписва мирния договор с Италия с протест и заявява, че подписването не означава отказ от териториалните претенции на Ю гославия. 8 март На членовете на бившия югославски кралски двор им се отнема поданство­ то. 9 юли Ю гославия отказва участието в плана Маршал. 1 август Конференция Тито — Димитров в Блед, на която се разисква въпроса за югославско-българската федерация. 30 септември Учредяване на бюрото на Коминформа

Ю ГОСЛАВИЯ: РАЗРИВ С МОСКВА И СДОБРЯВАНЕ 483 на заседание па Комунистическите пар­ тии на Ю гославия, България, Румъния, Унгария, Полша, Съветския съюз, Фран­ ция, Чехословакия и Италия. Седалище­ то на Коминформа е Белград. 8 октомври Водачът на Сръбската селска партия професор Драголюб Йованович е осъден на девет години принудителен труд за измяна на родината и сътрудничество със западните сили. 27 ноември Подписване на съюзнически договор с България. 8 декември Подписване на съюзнически договор с Ун­ гария. 19 декември Подписване на съюзнически договор с Р у­ мъния. 10 януари Учредяване на югославски „Помощен ком ит ет “ за подпомагане па партиза­ ните в Гърция. 20 март Правителствата на САЩ, Великобри­ тания и Франция обнародват деклара­ ция, в която настояват за връщането на цялат а „Свободни терит ория Триест“ на И т алия, включително оку­ пираната от югославяните зона „ Б “. 22 март Югославското правителство проте­ стира срещу декларацията на трите си­ ли за Триест. 27 март Начало па Коминформския конфликт между Ю гославия и Източния блок: Централният комитет на Комунисти­ ческата партия на Съветския съюз в писмо до Централния комитет на Ко­ мунистическата партия на Ю гославия повдига тежки обвинения срещу Тито и неговите съратници.

484 ДОБРЕ ЧУВАМ ПОСЛАНИЕТО.., 19 април Водачът на българските комунисти, Георги Димитров, окуражава югосла- вяните в разговор с Милован Дж илас при транзитно преминаване през Бел­ град да останат твърди в конфликта със Съветския съюз. 28 юни След размяна на писма меж ду М осква и Белград обединените в Коминформа Комунистически партии в отсъствие на югославяните решават на конференция в Букурещ да изключат Комунистиче­ ската партия на Ю гославия от Комин­ форма. 29 юни Българското правителство публикува изявление, че югославско-българската дружба остава непроменена. 1 юли Албания прекратява всички икономиче­ ски спогодби с Ю гославия. 21 —28 юли Пети конгрес на Комунистическата партия на Ю гославия, която одобрява политиката на съпротива срещу Съвет­ ския съюз. Тито е преизбран за генера­ лен секретар па партията. 12 август Генерал Арсо Йованович, шеф на гене­ ралния щаб па партизанската арм ия по време на войната, поддържа Съветския съюз в конфликта с Коминформа. Той е застрелян при бягството му в Румъния. 31 август Преобразуване на правителството, в което вече не влизат двамата министри Андрея Хебран и Сретен Жуйович, взе­ ли страната па Съветския съюз в кон­ фликта с Коминформа. 28 септември Повдигане на обвинение срещу Хебран и Ж уйович. Хебран се самоубива в затво­ ра, докато Жуйович е пуснат на свобо-

ЮГОСЛАВИЯ: РАЗРИВ С МОСКВА И СДОБРЯВАНЕ 485 1949 1 януари да, след като признава заблуждението си. Остра реч на маршал Тито в отговор на нападките и клеветите срещу Ю го­ славия от страна на Съветския съюз и Коминформа. м ай—юли Страните от Източния блок прекра­ тяват икономическите спогодби с Ю гославия и с това слагат началото на икономическата блокада. 10 юни Бившият заместник министър-предсе­ дател, министър на вътрешните рабо­ ти и секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Алба­ ния Кочи Дзодзе е осъден на смърт в Ти­ рана за сътрудничество с маршал Тито. С неговата екзекуция започва серията на процесите срещу „титоисти“ в страните от Източния блок. 23 юли Тито оповестява спирането на помощ­ та за партизаните в Гърция 31 август Ю гославия разтуря смесените дружес­ тва „Ю спад“ и „Ю ст а“. 8 септември Заем на Банката за внос и износ слага начало на (финансовата помощ на Запа­ да за Ю гославия. 16-24 септември Процес срещу Лаело Райк и неговите съ- подсъдими в Будапеща за „т итоизъм“. Райк е осъден на смърт и екзекути- рап. септември — Съветският съюз и неговите сателити октомври развалят всички сключени с Ю гославия договори и споразумения. октомври Съсредоточаване на войските на сате-

ДОБРЕ ЧУВАМ ПОСЛАНИЕТО... литните армии по югославските грани­ ци. 20 окт омври Ю гославия е избрана в Съвета за сигур­ ност па О О Н въпреки гласовете „про­ т ив“ на Източния блок. 15 декември Трайчо Костов е осъден па смърт в Со­ фия за „титоизъм“ и екзекутиран. 29 декември Дж ордж В. Алъп е назначен за посланик на САЩ в Белград. Той се пагърбва със задачата да сближ и Ю гославия със За­ падните сили и да осъществи пакт м еж ­ ду Белград, Атина и Анкара. 26 март Новите избори за скупщината донасят над деветдесет процента от подадени­ те гласове за единната листа па Народ­ ния сфронт. 27 април Преобразуване на правителството от страна на маршал Тито. 30 май Скъсване на отношенията с Албания. 6 юни Двама висши офицери от югославската армия, Бранко Петричевич и Владо Дап- чевич, вземат страната на Съветския съюз и се опитват да избягат заедно с генерал Йованович в Румъния. Те са осъ­ дени на двадесет години принудителен труд за шпионаж в полза на Съветския съюз. 27 юли Забрана носенето на фереджета за мю­ сюлманските жени в Босна и Херцегови­ на. 20 ноември Сключване на спогодба със САЩ за до­ ставки на храни и военна помощ. 28 ноември Възстановяване на дипломатическите отношения с Гърция.

Ю ГОСЛАВИЯ: РА ЗРИВ С М ОСКВА И СДО БРЯВАНЕ 487 * 13 декември Допълнителни американски доставки за Ю гославия. -1 юли От мяна на задълж ителните доставки за повечето селскостопански произведе­ ния. 11 септември Британският крайцер „Ливърпул“ хвър­ ля котва в Сплит. Касае се за първото посещение на западен военен кораб в Ю гославия от края на войната. 1 октомври От мяна на купонната система за хра­ ни и освобождаване на цепите. 14 ноември Сключване на спогодба със С АЩ за до­ ставка на американски оръжия за юго­ славската армия от американска воен­ на мисия от тридесет души координира изпълнението. 1 декември Пленарното събрание на О О Н приема югославянското оплакване срещу „агре­ сивния нат иск“ на Съветския съюз и страните от Източния блок. 5 декември Архиепископ Степинац е освободен от затвора и интерниран в село Красич. 17 декември Американска ескадра гостува в Риека. 8 януари Подписване на спогодба за икономическо сътрудничество със САЩ. 29 февруари Трите западни сили предоставят на Ю гославия икономическа помощ в раз­ мер от 45 милиона долара. 1 април Начало на конституционната реформа в смисъл на децентрализирането и дебю- рократизирането на управлението. Въ­ веждане на „Съвети на производители“. 6 юли Тито заявява, че Ю гославия е готова за сътрудничество с Гърция и Турция.

488 ДОБРЕ ЧУВАМ ПОСЛАНИЕТО... 1953 14 август Разговор на американския военен минис­ тър Франк К. Пейч с Тито за възмож­ ността на един съюз меж ду Ю гославия, Гърция и Турция. 17-22 септември Официално посещение на британския външен министър Идън в Ю гославия. 13 октомври Нова западна икономическа помощ за Ю гославия в размер на почти 100 ми­ лиона долара. 2 — 7 ноември Шести конгрес на Комунистическата партия на Ю гославия, която проме­ ня името си на Съюз на комунист и­ те. Остри нападки на Тито срещу Съ­ ветския съюз. Реорганизация на партия­ та. 13 януари Приемане на нова конституция, която променя из основи структурата на дър­ жавата. Маршал Тито става прези­ дент на републиката. На мястото на правителството се съзава Изпълнител­ ният съвет, на който са подчинени пе- - тима държавни секретари. Скупщина­ та се състои от Федералния съвет и Съ­ вета на производителите. 28 февруари Подписване на договора за друж ба и сътрудничество с Гърция и Турция в Ан­ кара (политически Балкански пакт). 5 март Смъртта па Сталин. 15—21 март Официално посещение на Тито във Вели­ кобритания. 30 март С правителствен декрет се отхвърля принципа за колективизацията па сел­ ското стопанство. 29 април Начало на „нормализиранет о“ па отно шенията между Югославия и Източ•

ЮГОСЛАВИЯ: РАЗРИВ С МОСКВА И ОДОБРЯВАНЕ 489 ния блок с посещението на югославския шарже д’афер при М олот ов в М осква. 15 юни Назначаване на съветски посланик в Бел­ град, с което отново се възстановяват прекъснатите дипломатически отноше­ ния. 14 юли Ю гославия назначава посланик в М о­ сква. 3 септември Ю гославско-унгарска спогодба за избяг­ ване на бъдещи гранични инциденти. 8 октомври Съединените щати и Великобритания заявяват , че изт еглят войските си от зона „ А “ на Свободиата територия Триест. Това довежда в Ю гославия до бурни антизападни демонстрации. ноември Започват националистически размирици в Триест. Ю гославско-италианският конфликт се изостря. Струпване на войски от двете страни и заплаха с воен­ ни акции. 22 ноември Нови избори за двете камари на скупщи­ ната въз основа на новата конст ит у­ ция. 10 декември Изпращане на югославски дипломати­ чески представители в София и Будапе­ ща. 11 декември Споразумение с Албания за уреж дане на граничните инциденти. 1954 17 януари Милован Дж илас, един от четиримата заместници на президента на република­ та, е освободен от всички партийни длъжности поради поредицата от ста­ тии публикувани в централния орган на Комунист ическат а партия „Борба“. Остава член на партията.

ДОБРЕ ЧУВАМ ПОСЛАНИЕТО... 2 —5 април Официално посещение на Тито в Гърция. 13— 18 април Официално посещение на Тито в Турция. 9 август Сключване на пакт за взаимопомощ между Югославия, Гърция и Турция в Блед ( военен Балкански пакт ). 5 октомври Сключване на спогодба де факто м еж ­ ду Ю гославия, Италия, САЩ и Вели­ кобритания за уреж дане на въпроса за Триест. Разпроредбите на италианския мирен договор за Триест се от м енят , досега окупираната от англо-американ­ ски войски зона „А “ се дава на И т алия, югославски окупираната зона „Б\" — на Ю гославия. Поправка па границата в полза на Ю гославия. декември Официално посещение на Тито в Индия и Бирма. 30 декември Начало на процеса срещу М илован Дж и- лас и биографа на Тито Владимир Деди- йер. Те са критикували реж има в Ю го­ славия в чуждестранни вестници. 25 януари Дж илас получава осемнадесет месеца затвор. Дедийер шест месеца затвор. Д вам ат а са осъдени условно. 26 май —2 юни Официално посещение на ръководители­ те на Съветския съюз, Булганин, Хруш ­ чов и М икоян в Белград. Публикуване на съвместна декларация за уреж дане на конфликта с Коминформа.

УЧАСТТА НА САТЕЛИТИТЕ 491 УЧАСТТА НА САТЕЛИТИТЕ ПЪРВА ФАЗА: Н А РО Д Н И Я Т Ф РО Н Т БЪЛГАРИЯ ■ РУМЪНИЯ 17 август 1945 23 август 1945 След излизането на Никола Петков и всич­ Крал М ихай се обръща настоятелно към ки останали некомунистически министри Съедшшнизпе щати, Великобритания и Съ­ от правителството на „Отечествения ветския съяюз, за да помогнат при обра­ фронт\" Кимон Георгиев образува кабинет, зуването на едно наистина демократично правителство, тъй като съставеното въз който се състои от комунисти, членове на основа на намесата на Вишински през „Звено“ и отцепници от други партии. март правителството на Гроза не отго­ Опозицията решава да бойкотира избори­ варя на народната воля. те. 18 ноември Първите следвоенни избори донасят около 26 ноември 90 процента за „Отечествения фронт“. Опозицията не участ ва с кандидати. За­ Московската конференгщя на външните падните cujiu не признават изборните ре­ министри решава да препоръча на Гроза приемането на двама от опозиционните зултати. партии, един от Националната селска пар­ т ия на М аниу и един от Либералната пар­ 26 декември т ия на Братиану. Външните минист ри на Съединените гца- 8 януари 1946 ти, Великобритания и Съветския съюз ре­ шават на своята Московска конференция Една съюзническа комисия, състояща се да препоръчат на българското правителс­ от заместник външния министър на Съ­ тво включването в правителството по ветския съюз, посланиците на Великобри­ един представител от опозиционните пар­ тания и САЩ в Москва пристигна в Буку­ тии, Земеделския съюз и социалдемокра­ рещ и преговаря с краля и с партиите. Пра­ тите. вителството на Гроза се разширява с приемането на по един представител на 9 януари 1946 Селскйта партия и на Либералната пар­ Вишински пристига е София, за да увеща­ тия. ва водачите на двете опозиционни партии, Никола Петков и Коста Л улчев да влязат е правителството. Последните отхвър­ лят. 29 март 5 февруари Подновените преговори за участ ие на опо- Разширеното правителство на Гроза се зиционншпе партии в правителството съ- признава временно от Съединените гцати образно решенията на Московската кон­ и Великобритания. ференция на външните министри се прова­ лят окончателно. 8 септември 17 май Народното допитване за държавната Йон Антонеску и М ихай Антонеску са осъ­ форма завършва с голямо мнозинство за дени на смърт и екзекутирани. републиката. 27 октомври При новите избори за парламент опозици­ 19 ноември ята Петков-Лулчев получава 101 мандата спрямо 278 комунистически мандата. Двамата представители на опозицията излизат от правителството. Маниу и 23 ноември Братиану протестират срещу терора, проведен по време на изборите. Д вет е опо­ След оставката на правителството на зиционни партии получшш само 35 манда­ Кимон Георгиев шефът на Комунистичес­ та спрямо 348 мандата на правителстве­ ката партия Георги Димитров съставя ния блок, обявяват изборите за фалшифи­ ново правителство, в което няма предста­ цирани и бойкотират парламента. вители на двете опо зиционни партии.

492 ПОГЛЕД ПРЕЗ ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА УНГАРИЯ ЧЕХОСЛОВАКИЯ 6 ноември 1945 . 28 октомври 1945 Първите парламентарни избори, проведе­ Откриване на временното Национално съб- ни при нормални условил, завършват с мно­ рание, което утвърждава доктор Едуард зинство за П арт ият а на дребните собст­ Бенеш за президент на републиката. Д ок­ веници. Те получават 245 мандата срещу тор Фирлингер остава министър-предсе­ 70 на комунистите. дател. Правителството се състои от ми­ нистри от четирите коалиционни пар- 15 ноември шии: комунисти, социалдемократи, наро- досоциалисти и Словашката Демократи­ Ьодачът на П арт ият а на дребните собс­ ческа партия. твеници Золтан Тш ди образува правител­ ство, в което участват четирите коали­ ционни партии, Дребните собственици, Комунистите, Социалдемократите и На- ционалната Селска партия, съгласно т ях- ната големина. 2 февруари 1946 26 май 1946 След приемането на нова конституция В изборите Националното събрание, кое­ Унгария се прокламира за република. Во­ то трябва да приеме конституцията, на дачът на П арт ият а на дребните собстве­ комунистите в Бохемия и Моравия се па­ дат 38 процента, в Словакия 30 процента. ници и досегашен министър-председател Twidu се избира единодушно за президент / 9 юни на републиката. Заместник-председате­ Бенеш е преизбран единодушно за прези­ ля т на Партиягпа на дребните собствени­ дент на републиката. Председателят на ци Ференц Наги съставя правителството, Комунистическата партия Клемент което се признава от великит е сили. Готвалд образува правителството, в кое­ то участват четирите коалиционни пар­ 10 март тии. Комунистит е настояват за изключване­ 25 юни то на „реакционнитеи депутати от Пар­ т ият а на дребните собственици. Започва Комунистите отправят обвинения срещу прилагането на „тактиката на салама44 „реакционните\" елементи в Словашката на Ракоиш срещу опозицията. Демократическа партия, която е получи­ ла при изборите 60 процента от гласове­ 9 май те и играе водещата роля в словашкото правителство. Д вадесет изключени от Партията на дребните собственици депутати под ръко­ 14 август водството на доктор Д е зидериус Сулиок образуват опозиционната Партия на сво­ Бившият словашки министър-председа­ бодата. т ел доктор Адалберт Тука е осъден на смърт и екзекутиран. 4 юли Втора фаза:- Разбиването на опозхщията Председателят на Съюзническата конт- ролна комисия генерал Свиридов настоява пред унгарскот о правителство за по-суро- ви мерки срещу „реакцият а\", особено в кръговете на П арт ият а на дребните соб­ ственици. 19 ноември След редица кризи вътре в коалицията пра­ вителствот о на Наги продължава да съ­ ществува.

УЧАСТТА НА САТЕЛИТИТЕ 493 БЪЛГАРИЯ РУМЪНИЯ 10 февруари 194 7 10 февруари 1947 Подписване на М ирния договор. Подписване на Мирния договор. 13 февруари 11 юли Великобритания признава българското Румънското правителство отхвърля уча­ правителство. стието в П/шна Маршал. Д вет е опозици­ 6 юни онни партии протестират срещу това ре­ шение. Никола Петков, водачът на опозиционна- та Земеделска партия, след отнемане на 14 юли имунитета му е арестуван. Водеищ личности на Националната Селс­ 11 юни ка партия са арестувани при опита да на­ пуснат нелегално Румъния. Обявява се, че 23 членове на опозиционна- та Земеделска партия са загубили право­ то върху мандатите си. 9 юли 18 юли България отхвърля участието си в плана Водачът на Националната Селска партия Маршал. Юлиу Маниу е арестуван след отнемане­ то на депутатския му имунитет. 30 юли 30 юли Р азтуряне на Националната Селска пар­ Среща на Георги Димит ров и маршал Ти­ т ия заради „фашистка, расистка и анти- то в Блед, на която се обсъжда българо- съветска политика. югославска федерация. Тайно споразуме­ ние за Македония. 6 август Американски и британски протест срегцу 16 август арестувинето на М аниу и неговите п а р *Никола Петков е осъден на смърт чрез тийни съратници. обесване за „конспирация\" срещу прави­ телството на Отечествения фронт и 7 ноември подготовка на държавен преврат. Оставка на външния министър Татареску и останалите некомунистически минист­ 26 август ри в правителството на Гроза. Ана Пау- кер поема външното министерство. Земеделската партия на Петков се разт у­ ря, мандатите на всичките й депутати се 11 ноември анулират и собствеността й се конфиску­ Юлиу Маниу, Йон М ихалаке и останали­ ва. т е водачи на Националната Селска п а р т ия са осъдени на доживотен wiu дългого­ 23 септември дишен затвор. . След отхвърлянето на молбата м у за по­ милване и пренебрегването на всички за­ 20 ноември падни протести, Никола Петков е екзеку­ Безрезултатен американски протест сре­ тиран. щу осъждането на Маниу. 1 октомври 30 декември Крал М ихай бива принуден да подпише аб­ Съединените щати установяват диплома­ дикацията си и напуска Румъния. Провъз­ тически отношения с България. гласяване на народната република. 27 ноември Маршал Тито в София. Сключване на пакт за дружба и взаимопомощ между България и Югославия. 3 декември Приемане на нова конституция, с която България се преобразува в „народна демо­ крация

494 ПОГЛЕД ПРЕЗ Ж ЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА УНГАРИЯ ЧЕХОСЛОВАКИЯ 10 февруари 1947 J5 април 1947 Подписване на М ирния договор. Бившият президент на независимата Сло­ вакия Йозеф Тисо е осъден на смърт чрез 26 февруари обесване за военни прест ьт ения и държав­ ни измяна. След отхвърляне на молбата за Генералният секретар на Партията на дребните собственици и водач на съпроти­ помшване от страна на президента Бенеш вата срещу комунистите Бела Ковач е е екзекутиран. арестуван от Съветите. 11 юни 13 март В резулт ат от размирици в Словакия се Комунистит е настояват за „прочиства­ провежда първо „прочистване\" на Словашг нето'и на П арт ият а на дребните собстве­ ката демократическа партия. ници от всички „реакционни\" елем ент и Под натиска на държавния президент Зол- 10 юли тан Тилди и на министър-председателя Ференц Наги партията се подчинява на Чехословашкото правителство отхвърля наст ояваният а на комунистите. М но­ под съветски натиск участието в тшна ж ество депутат и на партията са изклю ­ Маршал, след като три дни преди това е чени, така че броят на нейните мандати приело поканата. намалява от 245 след изборите на 197. / / септември 16 апрш Външният министър Ян Масарик, вицеми- За мнимо участ ие в съзаклят ие срещу „на­ нистър-председателят Петер Зенкел и роднодемократичния\" режим и Съветския министърът на правосъдието Прокоп Дър- съюз много членове от опозицият а се тина получават изпратени по пощата пъл­ осъждат на смърт или дългогодишен зат­ ни с взривно вегцество пакети, които се вор. откриват в последния миг. Разследването сочи към комунистически податели. 30 май 15 септември М инистър-председателят и водачът на Разкриване на мнимо съзаклятие в Слова­ П арт ият а на дребните собственици Фе­ кия. Безчет арести. ренц Наги оповестява от Швейцария сво­ ят а оставка. 23 септември 31 август Разкрито ново съзаклятие в Словакия. Още арести сред най-близките съратници При новите избори за парламента 60 про­ на водача на Демократическата партия и цента от гласовете отиват за правител­ словашки министър-председател Ян Урси- ствената коалиция и 40 процента за опо­ ни. зицията. 16 октомври 10 юли Отнема се имунитетът на много депута­ Унгария отклонява участието в п/шна ти от Словашката Демократическа пар­ Маршал. тия. 1 август - 29 октомври Разтуряне на Унгарската партия на сво­ Оставка на словашкото местно правител­ бодата. ство. 20 ноември 18 ноември Разтуряне на Партията на независи­ След тежка криза в чехословашката коа­ мостта, чийто водач Золтан Пфаифер е лиция, предизвикана от процесите в Сло­ избягал в чужбина. Мандатите на всички вакия, се постига споразумение за продъл­ депутати от т ази партия се анулират. жаване на сътрудничеството меж ду ко­ мунисти и некомунистически партии. В 19 декември новото, словашко местно правителство комунистите са представени в по-голям Арестуване на водача на католическата брой. опозиционна Демократическа народна пар­ т ия Ищван Баранкович.

УЧАСТТА НА САТЕЛИТИТЕ 495 Втора фаза: Разбиването на опозицията (Продължение) БЪЛГАРИЯ РУМЪНИЯ 18 м арт 1948 4 февруари 1948 Сключване на пакт за приятелство и вза­ Британски и американски протестни но­ имопомощ със Съветския съюз. т и до румънското правителство срещу подтискането на опозиционните партии. 17 април 4 февруари Приемникът на Никола Петков като во­ Сключване на пакт за приятелство и вза­ дач на опозиционната земеделска партия имопомощ между Румъния и Съветския Димит ър Гичев и някои други членове на съюз. партията са осъдени на доживотен зат­ вор. 22 юли 23 февруари Водачът на опозиционните социалдемок­ Сливане на Комунистическата и Социал­ рати Коста Лулчев е арестуван. демократическата партия. 11 август , 4 март Сливане на комунист ите със Социалде­ Крал М ихай опровергава своята абдика­ мократическата партия. ция, зайчото последната е станала по при­ нуда. 31 август 28 март При парламентарните избори 93,2 процен­ Всички депутати на Социалдемократи­ та на валидните гласове се падат на един­ ческата партия, които не са се присъеди- ната листа на „Народнодемократичния ншш в сливането, се лиш ават от манда­ ф ронт “. та. С това в българския парламент вече няма никакви опозиционни депутати. 22 май Всички членове на кралското семейство са 15 ноември лишени от румънско поданство. Коста Лулчев и другите водачи на опози­ ционните социалдемократи са осъдени на дългогодишно лишаване от свобода. С то­ ва е разбит а цялат а антикомунистическа опозиция в България. Ч Е Х О С Л О В А К И Я (продължение от стр. 494) 24 февруари Антикомунистическа студентска демонстрация е разгонена от полицията. 25 февруари Президентът Бенеш приема оставката на некомунистическите министри и нетоварва Готвалд с образуването на ново правителство. Демонст рация на победата на комунис­ тите на Вацлавския площад. 27 февруари При полагането на клетва на новия кабинет Готвалд обяснява на президента Бенеш кол­ ко му било трудно да вземе решение. После напуска Прага и се отправя за своето име­ ние в Сезимово Успи. 3 март Забрана на Иародносоциалистите и Католическата партия. „Прочистване\" и безчет арести в цялата страна. 10 март Самоубийство на външния министър Ян Масарик.

496 ПО ГЛ ЕД ПРЕЗ ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА УНГАРИЯ ЧЕХОСЛОВАКИЯ 18 февруари 1948 12 януари 1948 Сключване на пакт за приятелство и вза­ Народносоциалистипге (партия на Бенеш) имопомощ със Съветския съюз. протестират срещу растящия полити­ чески терор. 14 юни След изключването wiu арестуването на 21 януари опозиционните членове, Социалдемокра­ Разследването на взривните покушения тическата партия под водачеството на Шакасиц се слива с Комунистическата срещу некомунистически министри води партия в Па рт ия на трудещите се. до разкриването на безброй комунистичес­ ки складове с оръжие. 30 юли 29 януари Президентът на републиката Золтан Тил- Конфликт в правителствената коалгщия заради предпочитанията на комунисти ди подава оставка, след като неговият зет при назначаване и повишения в полицията. Виктор Чорноки е арестуван за държавна измяна и шпионаж. 17 февруари 3 август Министър-председателят Готвалд от ­ казва на заседание на кабинета да се пос­ Арпад Шакасиц е избран за президент на т а в я т на обсъждане кадрови проблеми о т сферата на комунистическия вътрешен републиката. министър Вацлав Нозек. 13 септември , 20 февруари След оставкагпа на водача на П а р т и я т а Членовете на кабинета, които принадле­ на дребните собственици Петер Вереш ж а т към Народносоциалистическата пар­ последната решава да се слее в П а р т и я т а тия, Иародната партия и Словашката де­ на трудеирлте се. мократическа партия, излизат о т коали- ционното правителство. 1 февруари 1949 21 февруари Всички сгрупирани политически партии, сред т я х и остатъците о т П а р т и я т а на Масови митинги в Прага и останалите градове на страната настояват за обра­ дребните собственици, преминават в „На­ зуването на правителство на Готвалд с изключване па подалите оставка минист­ родния фрон т на независимостта\",който ри. се намира под ръководството на генерал­ ния секретар на Комунистическата пар­ т и я М а т и а с Ракоши. 4 февруари 22 февруари Разтуряне на Католическата партия. Образуване на комунистически К о м и т е т и 20 февруари за действия във всички предприятия на С влизането на Независимата демократи­ страната. ческа партия в Народния фрон т изчезва последната опозиционна група в Унгария. 23 февруари , ________________________________ Комунистическият вътрешен министър Нозек съобщава за разкритието на съзак- лятиеизапочва арести. 17 anpwi Сливане на социалдемократическата с комунистическата партия. 30 май При новите избори за парламент 86,6 процента о т гласовете се падат на единната лис­ т а на Националния фронт. Н а опозиционните партии не се позволява да представят лис­ т и с кандидати. 7 юни Оставка на президента Бенеш 14 юни Готвалд избран за държавен президент, Запотоцки за министър-председател. 3 септември Умира Едуард Бенеги.

УЧАСТТА ИЛ С АТЕЛИ ТИ ТЕ 497 Трета фаза: Революцията изяжда децата си 30 септември 1947 Учредяване на Комунистическото информационно бюро о т Комунистическите партии на Югославия, България, Румъния, Унгария, Полша, Съветския съюз, Франция, Чехосло­ вакия и Италия. Седалището на Коминформа е Белград. БЪЛГАРИЯ РУМЪНИЯ 4 anpwi 1949 Заместник-министър-председателят Трайчо Костов е освободен о т поста му, изключва се о т Политбюро на Комунисти- ■ческата партия и е арестуван. 15 anpwi Георги Димитров като министър-предсе­ дател и генерален секретар на Комунисти­ ческата партия временно се освобождава по болест о т задълженията си и замина­ ва за Съветския съюз. 2 юли Георги Ди митров умира в един санато­ риум край Москва. 20 юли Досегашният заместник министър-пред­ 27 май 1952 седател и външен министър В а е ш Коларов съставя правителството, септември И а заседание на Централния к о ми те т на Неколкостотин членове ни Комунистичес­ Комунистическата партия Василе Лука, ката партия са арестувани. досега подпредседател и финансов минис­ 7— 15 декември тър, и Теохари Георгеску, досега вътрешен министър, се изключват о т Политбюро за Процес срещу Трайчо Костов и десет съ- „т и т о и с т к и 44отклонения и се освобожда­ подсъдими заради „титовщина“.Костов е осъден на смърт, другите подсъдими на до­ ват о т техните министерски постове. жи во тн и или дългогодишни лишавания о т 2 юни свобода. Георги Георгиу Деж, който досега е гене­ 17 декември рален секретар на Комунистическата пар­ тия, става министър-председател, така Костов е екзекутиран. че и в Румъния държавното и партийното ръководство се съсредоточават в един чо­ 23 януари 1950 век. Гроза става държавен президент. Умира министър-председателят Васил Коларов. 1 февруари 6 юли Вълко Чревенков съставя новото прави­ Ана Паукер е освободена о т поста външен телство. министър и е изключена о т Политбюро на Комунистическата партия. Тя е обвинена 20 февруари в подкрепа на престъпната дейност на Ва­ е ш е Лука и Теохари Георгиу. Съединените щ а т и скъсват дипломати­ ческите отношения с България. 20 ноември Ка то наследник на Георги Димитров, Въл­ 11 октомври 1954 ко Червенков е избран за генерален секре­ Василе Лука е осъден на смърт о т военен тар на Комунистическата партия на Бъл­ съд в Букурещ. Наказанието се замества с гария, така че държавното и партийното доживотен принудителен труд. ръководство се намира в едни и същи ръце. 32.

498 П О Г Л Е Д ПРЕЗ Ж Е Л Я ЗН А Т А ЗАВЕСА 27 юни 1948 Н а заседание на Комин форма в Букурещ>в което не участват югославските комунисти, се изключва Комунистическата партия на Югославия. УНГАРИЯ ЧЕХОСЛОВАКИЯ 15 юни 1949 Досегашният външен министър Лаело 14 м а р т 1950 Райк и доста други ръководни членове на Комунистическата партия са арестувани До кт ор Владо Клементис е освободен о т заради „титов щи наи. поста му министър на външните работи. 25 anpwi 16— 24 септември Генерал Лудвиг Свобода е освободен о т поста министър на отбраната. Процес срещу Райк и неговите съподсъди- ми. Те са обвинени в сътрудничество с Ти­ 27 февруари 1951 то. Райк е осъден на смърт, неговите съ- подсъдими на дългогодишен затвор. Сред Клементис е арестуван заради шпионска т я х е и бившият ш а р ж е д'афер на югос­ лавското посолство в Будапеща. Остър дейност. О т о Слинг, секретар на Кому­ протест на Тито срещу присъдата. нистическата партия в Брюн (Бърно), и Мари я Швернова, заместник-секре^парка 24 anpwi 1950 на Комунистическата партия, са изклю­ чени о т партията. Мн ож е с т в о други во­ дещи комунисти, особено в Моравия и Сло­ вакия, са арестувани. Арпад Шаказиц подава оставка като пре­ 10 септември зидент на републиката. Шандор Ронай е Реорганизиране на секретариата на пар­ избран за негов приемник. т и я т а и на правителството. Досегаш­ ният генерален секретар на партията Ру- долф Слански е назначен за заместник м и ­ нистър-председател. 27 ноември Рудолф Слански е освободен о т всичките си държавни и партийни постове и е арес­ туван. 14 август 1952 20— 27 ноември 1952 М а т и а ш Ракоиси, генерален секретар на Процес срещу „заговорническата група\" на Комунистическата партия, поема след ос­ Слански, Слинг и Клементис. О т четири­ тавката на Ст еф ан Доби министър-пред- надесетте подсъдими 11 са осъдени на седателството. Партийното и държавно ръководство преминават в едни ръце. С т е ­ смърт и трим а на доживотно лишаване фан Доби става президент на република­ о т свобода. Осъдените на смърт подсъди­ т а на м я с т о т о на Ронай. м и са екзекутирани на 3 декември. 14 м а р т 1953 Клемент Готвалд, президент на републи­ ката и генерален секретар на Комунисти­ ческата партия умира на 56-годишна въз­ раст, т р и дни след завръщането си о т Москва, където участва в погребалните церемонии за Сталин. 21 м а р т Антонин Запотоцки е избран за президент на републиката. Министър-председател става досегашният външен министър Вил- хелм Широки.