ВИДЯХ_СГРОМОЛЯСВАНЕТО_ИМ_1994г_Волфганг_Бретхолц

„НИЕ Б Я Х М Е П Р ЕК А Л Е Н О С А М О С Т О Я Т Е Л Н И ЗА Р У С Н А Ц И Т Е \" 349 опита. Отпътувах за Берн и подадох молба за виза в югославс­ кото посолство. Останах много удивен когато след няколко дни получих разрешението за влизане в Югославия. Веднага след то­ ва отлетях за Белград. Едва когато минах контролната провер­ ка на летището и прекарах първата си вече в Белград бях сигу­ рен, че не бяха ме подм ам и ли с трик да отида зад Ж елязната за­ веса. „Ние бяхме прекалено самостоятелни за руснаците“ На другия ден отидох в Дирекцията на информацията. Тя междувременно се беше появила на мястото на някогашното Министерство на информацията. Бях слисан когато не заварих нито един от чиновниците, които по-рано нас, чуждестранните журналисти ни затрудняваха в работата със своята мнителност и болезнения си страх от „западно-империалстически шпиони“. На тяхно място намерих нови хора, които видимо се стараеха да покаж ат на вестникарите от Запада, че и в тази област в Ю го ­ славия се бяха променили много неща. Разговарях с Перо Тру- тин, директора на информационното ведомство. Казах му съв­ сем открито, че отнош енията ми с Ю гославия през последните години не са били безоблачни, че само преди няколко месеца е трябвало да бягам от друга комунистическа страна. Споменах, че вероятно и в белградското вътрешно министерство разпола­ гат с твърде обемиста папка за мен и моите връзки с противни­ ци на режима както и моите кореспонденции от Югославия и от другите „народни демокрации“. Отговорът, който получих, бе­ ше смайващ: „Когато получих молбата ви за входна виза за Ю гославия“ — каза Трутин — „прегледах внимателно вашата папка и тя действително е много обемиста, така както предпо­ лагате. Тъкмо заради вашето досегашно държание и заради оно­ ва, което сте писали по-рано, ние бяхме заинтересовани да при­ стигнете в Белград. Вие по-добре от всеки друг ще прецените, колко м ного неща са се променили у нас и ще усетите, колко много още ще се променят.“ В Ю гославия действително се бяха променили много не­ ща, но не и в делничния живот на населението, който все още беше спартански суров и безотраден. Не и във външния вид на града и неговите жители, които все още изглеждаха сиви и съ­ сипани. Не и в структурата на икономиката, която все още бе­ ше под знака на тоталното планово стопанство, на социализа­ ция и национализация. Съжителството на „белия“, „сивия“ и „черния“ пазар, недоимъкът на всички жизненоважни стоки и

350 Т И Т О П Р О Т И В С Т А Л И Н - Б Е Л Г Р А Д , Е С Е Н 1948 Г. плачевната диспропорция между заплати и цени бяха същите както преди две години. В тези отношения Югославия щеше да се преобразява постепенно, през следващите години, със също­ то темпо, с което се отдалечаваше от някогашния си образец — Съветския съюз. Но онова, което се беше променило в Ю гославия веднага след конфликта с Москва, беше отношението на политическите водачи на страната, на влиятелните хора на Комунистическата партия и на режима, към Съветския съюз и Източния блок. Всич­ ко, което Тито и най-близките му съратници с години бяха таи­ ли в душите си и крили не само от собствения си народ и от вън­ шния свят, но по принцип и от самите себе си, сега избухна с първична сила и ярост с опълчване срещу претенцията за хеге­ мония на Съветския съюз, с възмущение от опекунството от страна на Москва и с волята за независимост. През следващите дни имах разговори с редица ръководни югославски държавници и най-вече с Моше Пияде, когото по­ знавах от предишните си посещения в Белград. Той беше може би най-важният сред седемте близки съратници на Тито. Син на състоятелен белградски търговец, веднага след Първата светов­ на война Моше Пияде се присъединява към комунистическато движение. През февруари 1923 година е арестуван за първи път и осъден на двадесет години затвор. Във всяващите страх затво­ ри на Лепоглава и Сремска Митровица той превежда „Капита­ лът“ на Маркс на сърбохърватски. Два дни преди нападението на германските войски срещу Ю гославия през април 1941 год и ­ на Пияде е пуснат на свобода. По време на войната той е един от най-верните сътрудници на Тито при организирането на пар­ тизанската борба. През август 1944 година Тито го изпращ а в Москва със задачата да поясни интересите на Югославия пред съветското правителство и руските комунисти и да поиска по- добра помощ за делото на Тито. „Тъкмо бях пристигнал в М о­ сква“, започна Пияде разказа за тогавашното си посещение, „ко­ гато руснаците се споразумяха с англичаните за подялбата на сферите на влияние в Югославия между Съветския Съюз и Ве­ ликобритания петдесет на петдесет. Бях поканен на тържестве­ ния прием, който М олотов организираше в чест на Чърчил и Идън. Спомням си, как М олотов се запъти с радостно лице към мен, потупа ме по рам ото и ми каза, че делото на Ю гославия е отлично. Но онова, което не ми каза, беше, че Сталин току-що

„НИЕ Б Я Х М Е ПРЕКАЛЕНО С А М О С Т Я Т Е Л Н И ЗА Р У С Н А Ц И Т Е \" 351 се беше споразумял с англичаните за подялбата на нашата ко­ жа.“ За конфликта с М осква Пияде ми съобщ и, че едва през юни 1948 година се стигнало до откритото му избухване. П ричини­ те за него обаче били в далечното минало. „Ние бяхме прекале­ но самостоятелни за руснаците“, каза той, „и те не можеха да ни простят, че проведохме войната и револю цията на своя гл а­ ва, че не искахме да бъдем кукли и отхвърлихме тезата на М о ­ сква, според която всички комунистически партии на света са за­ дължени да се подчиняват безусловно на Комунистическата пар­ тия на Съветския съюз. Те се опитваха да разграбят всичко, да превърнат Югославия във васална държава и да направят от нейните водачи свои марионетки. Чрез своите агенти те започ­ наха да арестуват наши граждани. Ние просто искахме да си ос­ танем господарите в нашия дом. „Впечатлението, което ни направи декларацията на Ко- м и н ф о р м -б ю р о от 28 юни 1948 година, не може д а се опиш е“ , п родълж и той. Веднага разбрахме, че русите искат д а ни обез­ вредят. Те бяха склонни, с всички средства, наистина, дори с война да тръгнат срещу нас. Ние твърдо бяхме решили още от първия миг при никакви обстоятелства да не отстъпим, тъй ка­ то бяхме убедени в правилността на нашето поведение. Прека­ рахме няколко тежки седмици, но после разбрахме, че сме пое­ ли правилния път.“ От онова, което споделиха с мен Пияде и останалите югос­ лавски политици, разбрах, че конфликтът между Тито и Сталин имаше две причини: идеологическа и политическа. Идеологиче­ ски явно ставаше дума за разцепление на комунистическото дви­ жение, тъй като както югославските, така и руските комунисти твърдяха, че те и само те представляват истинското учение на Маркс и Ленин. Всички съратници на Тито, с които разговарях се противопоставяха на схващането, че в Ю гославия е възник­ нало едно ново мирогледно учение, наречено „титоизъм“ . Кой каквото и д а твърдеше, ясно беше едно: че в Ю гославия е въз­ никнала една нова д октрина или беше на' път д а възникне. „Ние сме истинските марксисти. Сталин е ревизионистът, тъй като той се е отклонил от марксисткия път, не ние“ — уверяваха ме югославските комунисти. „Ние сме тези, които изграждат автентичния социализъм, докато в Съветския съюз социалистическото изграждане се е изродило в един държ а­

352 Т И Т О П Р О Т И В С Т А Л И Н - Б Е Л Г Р А Д , Е С Е Н 1948 Г. вен капитализъм под ръководството на диктаторска бю рокра­ ция.“ „Вие сте отцепници, еретици, които предадоха истинския марксизъм-ленинизъм“, отговаряха им руските комунисти. „Онова, което вие наричате социализъм, съвсем не е социали­ зъм, а връщане към капитализма, към национализма, към ман­ талитета на буржоазията.“ Но независимо дали „титоизмът“ се разглеждаше като вяр- но учение и „сталинизмът“ като отклонение или обратното, ве­ че нямаш е никакво съмнение в разцеплението на комунистиче­ ското движение. Тъй като всички „шизми“, независимо дали ста­ ва дума за религиозни или политически движения, са възникна­ ли от това, че двам а или повече са били убедени, че притежават истинското философско разковниче. В това именно се криеше световноисторическото значение на югославското опълчване срещу Съветския съюз, чиято важност и последици тогава ма­ жеха само да се предугаждат. Ако Съветите не успееха да от­ странят Белградските еретици или да ги принудят да се откажат от посоката си, то се пропукваше идеологическата сплав, с коя­ то Москва спояваше своята сателитна империя. В тоя случай Югославия даваше примера и доказателството на другите под­ тиснати народи от И зточна и Ю гоизточна Европа, че всяка со ­ циалистическа страна може да върви по своя собствен път и да остане независима от Съветския съюз. Нещо повече тя даваше н еоборимия аргумент, че може да се осъществи учението на М аркс и Ленин, без да се слугува на Сталин. Другата причина за конфликта между Белград и Москва не беше в сферата на доктрината и идеологията, а в една край­ но реална борба за власт и хегемония на Балканите, която Ти­ то оспорваше на Съветите. Без външният свят да забележи през годините 1947 и 1948, Балканите се бяха превърнали в арена на една драма, чиито главни актьори освен Сталин и Тито бяха още българският диктатор Георги Димитров и гръцкият партизан­ ски генерал М аркос. За да се разбере тази драм а необходимо е да се познава фона на който тя беше изнесена на сцената. Този фон се нарича Македония, и е причината за всички борби и вой­ ни, които през последните години се водеха на Балканите. Заедно с един американски колега, който притежаваше стар, издържал войната джип, потеглих от Белград за Скопие, столицата на македонската народна република, една от шестте

ПЪТУВАНЕ ДО СКОПИЕ 353 съставни републики на федеративна Югославия. Наистина то­ гава за пътувания из Ю гославия трябваше специално разреше­ ние. Ние го получихме без губене на време. Пътуването не беше никак лесно. Пътищата във вътрешността на страната бяха не­ описуемо лоши. Веднъж се намерихме в канавката на шосето, друг път в коритото на река, защото прогнилите греди на дър­ вения мост не издържаха тежестта на колата. Наложи се два во­ ла да ни влачат много километри и да гледаме как селски ковач снажда счупената ос на джипа. След няколко дни път през Юж- на Сърбия, през Карагуевац, и Кралево и през прелестната до­ лина на Ибар, все пак стигнахме до Македония и Скопие. Македония — това е истинският Балкан. Тук той е най-див, и най-красив със своите стръмно стърчащи, насечени с пропа­ сти планини, със своите гъсти гори, със своите дълбоки вряза- ни дефилета, през които шумолят необуздани реки. Тук Балка­ нът е най-истински и със своята пъстра смесица от раси, наро­ ди и религии. Единствено в Македония живеят един до друг и един през друг македонци, българи и сърби, турци, гърци и ев­ реи, куцовласи (романско племе), албанци и цигани. Гръцко- православни църкви стоят до католически, джамии до синаго­ ги. И всеки народ, всяко племе, всяка религиозна общност има свои собствени нрави и обичаи, свое собствено облекло, шапки и забрадки, свои собствени национални аспирации, свои соб­ ствени религиозни и политически водачи. Скопие, което турците наричат Ускюп, със своите сто хи­ ляди жители е един голям, но безцветен и сив град. Центърът се състои от широк неравен площад, в който свършват няколко просторни улици. Ако човек се отдалечи малко и изкачи един хълм, ще попадне в мохамеданския квартал. Още тогава той из­ цяло приличаше на турски град. Повечето жени, млади и стари, бяха още забулени. Няколко години ио-късно режимът на Тито забрани на мохамеданките да носят фереджета, което първона- чално предизвика голям протест особено сред мъжете и по-въз­ растните жени. Някои жени от тогава насам повече не са си по­ давали носа навън. Единственият „европейски“ хотел на Скопие беше „Маке­ дония“. След края на войната той не предразполагаше към дъ­ лъг престой със занемарените си стаи и лош ата храна. Въпреки всичко останах в Скопие по-дълго отколкото възнамерявах, тъй като в града намерих един стар владеещ езици образован тур- 23.

354 Т И Т О П Р О Т И В С Т А Л И Н - Б Е Л Г Р А Д . Е С Е Н 1948 Г. мин. Той още помнеше „героичните“ времена на М акедония, вре­ мената на имащата лоша слава ВМРО, (Вътрешната Македон­ ска организация“). Този въоръжен таен съюз, който беше осно­ ван първонамално, за да освободи Македония от турското го­ сподство, се изроди по-късно в една чисто терористическа орга­ низация, която беше в услуга на българския дворец, и за която лозунгът „Македония на македонците“ беше само предлог. Всъщност те искаха откъсването на Македония от Ю гославия и свързването и с България. Старият турчин ми разказа за прочутото Илинденско въ­ стание, през 1903 година, на което бил свидетел, и което било жестоко потушено от войските на султан Абдул Хамид, за Бал­ канските войни с техните невероятни жестокости, за оня Иван М ихайлов, който през 1924 година поел ръководството на ВМРО и когато едните проклинаха като безкруполен главатар на банда убийци, а другите почитаха като апостол на македон­ ската независимост. Този образован мъж беше истинска съкровищница за не­ наситното ми любопитство към Македония и нейната необик­ новена история. За пръв път научих и подробности за оня мал­ ко известен епизод от Втората световна война, когато Германия предприема закъснял опит с помощта на Иван Михайлов да из­ гради една независима Македония. Тя трябвало да служи като база на германците в южната част на Балканския полуостров. П рез лятото на 1944 година М ихайлов пристига със специален германски самолет в столицата на Македония, която тогава е окупирана от българските войски. Той скоро разбира, че за из­ граждането на една независима Македония е твърде късно и се връщ а с празни ръце в Германия. Установил се в Италия, той се опитва.от там да продължи борбата на ВМРО срещу кому­ нистическите режими на Югославия и България. Несъмнено цел­ та му, да направи от Македония „Швейцария на Балканите“ ни­ кога не е била толкова далеч както по това време. Новите политически ръководители на създадената от Ти­ то, в рамките на неговата „федеративна“ Югославия народна република Македония, с които разговарях в Скопие, тогава още бяха изпълнени от мечтата, че най-сетне и за пръв път в история­ та трите разпокъсани части на Македония, от която една част принадлежи на Гърция, една част на България и остатъка на Югославия, щяха да бъдат обединени в една голяма и могъща

М А К Е Д О Н И Я , Я Б Ъ Л К А Т А Н А Р А З Д О Р А Н А Б А Л К А Н С К И Т Е Д Ъ Р Ж А В И 355 република Македония. Нейна столица щеше да стане не Скопие, а Солун. В съседна Северна Гърция комунистическата бандит­ ска война беше още в разгара си. Ю гославия още не беше спря­ ла подкрепата си за гръцките партизани на генерал Маркос. През великолепната долина на Вардара, покрай Титов Велес пъ­ тувах на юг по дръзко построеното шосе, за което една полу­ разрушена плоча, която открих на един издълбан в скалите ту­ нел, казва, че било построено от германските войски „П о зап о ­ вед на кайзер Вилхелм II “ през 1917 година. То извиваше в не­ посредствена близост до гръцката граница, която тогава беше още херметически затворена. Разговарях с гръцки бежанци. Ед­ ни от тях проклинаха „М онархо-фашисткия“ режим в своето отечество. Други твърдяха, че били насила отвлечени от р о д и ­ ната си и желаеха колкото може по-скоро да се върнат в Г ър­ ция. Разговарях с българи, които след избухването на конфлик­ та между Тито и коминформските съседни страни бяха избяга­ ли в Югославия и работеха рамо до рамо с югославските кому­ нисти срещу правителството в София. Лека-полека от всичко, което видях и чух, у мен се оформи картината за оня нов маке­ донски заговор, който всъщност съставляваше фона на поведе­ ната от Сталин битка срещу Тито. Комунистическият господар на Югославия Маршал Тито и червеният диктатор на България Георги Димитров, бяха съ­ ставили план веднага след края на войната, да обединят своите две страни в една федерация. Тя трябваше да образува ядрото на един бъдещ „Малък Съветски съюз“, на един съюз на съвет­ ските републики на Балканите. Към него в бъдеще щяха да бъ­ дат привлечени Румъния, Унгария, Албания и Гърция. След обе­ динението на гръцката, българската и югославската част Маке­ дония в рамките на тази федерация трябваше да образува една самостоятелна държава. Съветският съюз първоначално се от­ насяше благосклонно към едно такова решение, защото се на­ дяваше, че по този начин ще може да разпростре сферата си на влияние до Средиземно море. Условието за това беше, че кому­ нистическите господари на Югославия и България ще останат верни и надеждни васали на Москва. През 1947 година Тито и Д им итров се срещнаха два пъти и се споразумяха за сливането на България и Ю гославия. В тай­ на спогодба Дим итров се задължаваше да отстъпи българската част от М акедония на Ю гославска Македония. С това се пред­

356 Т И Т О П Р О Т И В С Т А Л И Н - Б Е Л Г Р А Д , Е С Е Н 1948 Г. полагаш е, че се прави първата крачка към създаването на вели- ко-македонската държава в рамките на югославско-българска- та Балканска федерация. „Ние ще предизвикаме едно толкова тясно сътрудничество между Югославия и България“, заяви то­ гава марш ал Тито, „че въпросът за една федерация ще бъде са­ мо формалност. Ние трябва да намерим нови пътища, за да свържем нашите съдби. Ние трябва да направим нашето сътруд­ ничество съвършено във всяко отношение.“ По същото време комунистическите бунтовници в Гърция под водачеството на генерал Маркос с активната поддръжка на Югославия и България бяха стигнали връхната точка на своите успехи. В завладяната от тях Северна Гърция беше образувано „свободно гръцко правителство“, което тясно сътрудничеше с Белград и София. След победата на Маркос над „Монархо-фа- шисткия“ режим в Атина нищо повече нямаше да стои на пътя за присъединяването й на Гръцка Македония и за обявяването на Солун за столицата на Велика Македония. Албания, която тогава и без друго беше напълно под югославско влияние, ще­ ше да бъде четвъртият член в югославско-македонско-българ- ския съюз. Но Тито и Димитров си бяха направили сметката без Ста­ лин. Той следеше плановете за изграждане на една Балканска федерация с растящо недоверие и мнителност. Създаването на втора комунистическа велика сила в Ю жна Европа с, Белград като противовес на Москва и Тито като конкурент на Сталин — това не можеше да търпи диктаторът в Кремъл. За него и без друго отдавна бяха станали подозрителни самостоятелните и своенравни акции на югославските комунисти. За да надзирава по-добре комунистическите партии на сателитните държави и да им държ и здраво юздите, той учреди през септември 1947 годи­ на Коминформ-бюрото. Чрез него искаше да попречи на плано­ вете за сливане на Ю гославия и България. През февруари 1948 година Сталин нарежда на Тито и Димитров да се явят в М о­ сква. Тито не отива сам, а изпраща трима от най-близките си съратници Кардел, Джилас и Бакарич. Сталин чете на Д им ит­ ров конско евангелие и се държи с него като с провинил се уче­ ник. Последно предупреждение към Тито е отзоваването през м а р т 1948 година на всички съветско-руски военни съветници и цивилни специалисти от Ю гославия. Предтекстът е, че не се отнасяли достатъчно дружелюбно към тях. Когато всичко това

КАК БЕШЕ ОТСТРАНЕН ДИ М И ТРО В 357 остана без резултат, Сталин нанесе решителният удар с отстра­ няването на югославските комунисти от Коминформа и заклей­ мяването на Тито и неговите съратници. С изключването на Ю гославия от Източния блок се сло­ жи край на мечтата на Тито и Димитров за една голяма, могъ­ ща Балканска федерация. Димитров беше остарял. Разсипан от болестта си, ю й не беше предишният и се преклони пред воля­ та на Сталин. Какво в действителност е мислил може да се раз­ бере от един разговор, станал след избухването на конфликта между Белград и Москва със съратника на Тито Милован Джи- лас. Той го среща на гарата Топчидер в Белград в неговия ва- гон-салон на път за Прага с една българска правителствена де­ легация. „Останете твърди, всичко друго ще се оправи от само себе си“ , казва Д имитров на Джилис и му стиска здраво ръка­ та. Дори след изключването на Ю гославия от Коминформа Д и­ м итров заявява, че нищо не се е пром енило в дружеските отно­ шения между Ю гославия и България. Още през юли 1948 годи­ на е подписан договор за културното сътрудничество между две­ те страни. Едва няколко седмици по-късно Д им итров капитули­ ра. На специално заседание на Централния комитет на Кому­ нистическата партия на България се приема решение, с което се признава за „неоспорим а истина“ , че „на Съветския съюз и на руската комунистическа партия се пада ръководна роля в бор­ бата срещу фашизма в защитата на мира, на демокрацията и на социализм а“. Скоро след това България се присъединява към хора на Коминформската клеветническа кампания срещу Ю го­ славия. При това македонският въпрос отново служеше за пред­ лог в размяната на най-острите обвинения и оскърбления меж­ ду София и Белград. У Сталин беше разклатена вярата в Димитров. Той не м о ­ жеше да се отърве от преследващия го страх, че рано или късно България ще тръгне по пътя на Тито. През април 1949 година от София дойде новината, че Д и м и тров получил отпуска и за­ минава на медицинско лечение в Съветския съюз. По болест бил временно освободен от задълженията си като министър-предсе­ дател и като генерален секретар на Комунистическата партия на България. Не се чу нищо повече за него до 2 юли 1949 година, когато М осква съобщ и, че Георги Д им итров „починал след д ъ л ­ го и тежко боледуване в санаториума Бердикха край Москва от захарна болест.“ Ковчегът му беше изложен за поклонение на

358 Т И Т О П Р О Т И В С Т А Л И Н - Б Е Л Г Р А Д , Е С Е Н 1948 Г. Московския дом на профсъюзите. Самият Сталин стоял цели пет минути на почетна стража пред тленните му останки. В София хората не искаха да повярват в естествената смърт на Димитров. При заминаването си през април за Съветския съюз, беше взел със себе си голяма част от своя архив. Този факт подхранваш е спекулациите, че той самият не разчита да се вър­ не скоро обратно в София, но и не предполага, че скоро ще ум ­ ре. Носеха се слухове, че Д и м и тр о в ггьрвоначално се п р о ти в о ­ поставил на „поканата“ да отиде в Съветския съюз. Двамата болногледачи, които го придружаваха до Москва, в действи­ телност били агенти на НКВД и имали поръчението „мъртъв или жив“ да го доставят в Русия. Истината за смъртта на Ди­ митров вероятно никога няма да стане известна. Сигурно е са­ мо, че тя беше добре д о ш л а за Сталин. Смъртта на Димитров свари неподготвен и четвъртия гла­ вен актьор в драмата на Македония — гръцкия партизански ге­ нерал Маркос. Този бивш тютюноработник с гъстите черни му­ стаци нямаше нито особени военни качества, нито блестеше с политически ум и способности. В замяна на това притежаваше ярък актьорски талант и невероятната дарба да демагогствува. Затварян в различни гръцки затврри преди войната като кому­ нистически агитатор и член на Централния комитет на комуни­ стическата партия в края на краищата беше депортиран на един остров в Егейско море. От там той избягва по време на война­ та и става един от най-значителните водачи на комунистическа­ та партизанска армия ЕАМ . Топ играе важна роля в Атинското въстание през декември 1944 година. След него заминава за М о ­ сква и се връщ а през 1946 година в Гърция като „генерал М а р ­ кос“, за да поеме командуването на комунистическата армия в гражданската война в борбата срещу Атинското правителство. Още преди въстанието да е потушено, заради тайните прегово­ ри с Тито и Димитров, Маркос е извикан в Москва за обясне­ ние. В началото на февруари 1949 година се съобщ и официал- но, че е освободен от всички политически и военни длъжности. От тогава насам Маркос безследно изчезна. В Атина са убеде­ ни, че през м ар т 1949 година е екзекутиран в Съветския съюз. Единственият, който се противопостави успешно на М о­ сква и поде борбата срещу Сталин, беше Тито. Поддържан от най-близките си съратници, членовете на Централния комитет на Комунистическата партия, той продължи твърдо политиката

МАРШ АЛ ТИТО НЕ УЛУЧВА ЗАЕК 359 на националната независимост и беше готов дори на въоръже­ на съпротива. На два пъти, през лятото на 1949 година и през пролетта на 1950 година Сталин открито заплаш и „отстъпника“ с война и нареди на войските на своите сателитни държави да се съсредоточат по границите с Югославия. Цели пет години в пълна бойна готовност срещу тях стояха изправени войските на Тито. Москва и страните от Коминформа водеха срещу неговия режим разюзданата пропагандни война. Военната заплаха до­ пълнително трябваш е Да убеди югославския народ, че при едно надигане срещу Тито веднага щеше да получи пом ощ та на го-, товите за нахлуване войски на съседните „братски“ страни. Но господарите в Крем ъл се бяха излъгали. Тъкмо с това, че Тито се опълчи срещу господството на Москва и се превърна в защ ит­ ник на югославската независимост, той постигна чрез национал­ ния отпор единството на своя народ, което до тогава не беше успял да осъществи. На връщане от Македония за Белград бях избрал друг път, магистралата Загреб — Белград, която тогава още се строеше. Тя се числеше към големите пропагандни постижения на режи­ ма на Тито и беше изградена по цялата си отсечка от 400 кило­ метра от доброволни младежки бригади, дошли за тази цел от цяла Европа в Югославия. Не съжалявах за избора си, тъй ка­ то на нея дължа една от най-оригиналните си срещи с марш ал Тито. Сред една от гъстите гори на Славония , през които мина­ ва магистралата, изневиделица се натъкнахме на дълга колона коли, спряли отстрани на шосето. Униформените лица, които, стояха на пост в края на колоната, ни правеха знаци, че трябва да спрем. Ние се престорихме, че не разбираме жестовете им и изпреварихме върволица автомобили. Накрая спряхме с нашия джип плътно зад една масивна руска лимузина. Междувремен­ но стана ясно, че това може да бъде само свитата на м арш ал Тито, който тогава все още използуваше подарената му от С та­ лин кола. Докато караулите с още по-възбудени жестове настоя­ ваха да продълж им пътуването си, към нашата кола се запъти Тито. По чуждестранния номер на джипа, той явно беше раз- рал, че може да се касае за журналисти. По това време в Ю г о ­ славия още нямаше други чуждеземци. Тито беше придружен от 1 Низина в Хърватско, между Драва, Сава и Дунав, главен град Осиск.

360 Т И Т О П Р О Т И В С Т А Л И Н - Б Е Л Г Р А Д , Е С Е Н 1948 Г. група висши офицери, сам той носеше маршалската униформа от югославската армия и държеше в ръката си двуцевна пушка. Настоя да слезем. „Тъкмо исках да убия няколко заека“ , ка­ за той и подаде двуцевката си на един от своите придружите­ ли. Тито ни разпита откъде идваме, осведоми се за нашите впе­ чатления от М акедония и заяви, че е твърдо решен да защ итава независимостта на Югославия срещу всяко посегателство, неза­ висимо от коя страна ще бъде извършено. Докато маршалът говореше, един от неговите придружи­ тели извика: „Заек!“ Действително на около петдесетина метра от гората изскочи заек, който бягаше на зигзаг. С едно движе­ ние Тито грабна пушката в ръка, прицели се и даде четири из­ стрела, но не улучи. Заекът изчезна обратно в гората. Като м а­ хаше с ръка Тито извика подире му през смях на немски език: „Довиждане!“ Щом се върнах в Белград, телефонирах на моите вестници като не пропуснах и срещата ми с Тито и неулучения заек. Няколко дни по-късно се готвех да напусна Ю гославия. В навечерието на моето отпътуване вече имах изходната виза в пас­ порта си. Смятах, че всички ф ормалности са уредени когато не­ очаквано получих нареждането да се явя още веднъж при дирек­ тора на информационното ведомство Перо Трутин. Изтръпнах за щ о то се страхувах, че в последния миг някакво ново затруд ­ нение щеше да попречи на заминаването ми. Трутин ме прие с много сериозно изражение и ми съобщ и, че не м ога току така да замина без да го придружа до едно важно място. Отправих­ ме се с кола към един дом , за който по-късно узнах, че е сгра­ дата на Съюза на югославските ловци. Негов почетен президент беше маршал Тито. Трутин изчезна и ме остави толкова дълго да го чакам и от това положението ми се стори още по-подо- зрително. Той се върна с три огромни заека. Даде ми ги с думи­ те: „М ар ш ал Тито сам ги е убил и ви ги праща, за да не остане­ те с впечатлението, че не улучва заек.“ После Трутин, който са­ мият беше запален ловец и често придружаваше марш ала при ловните му излети, ми обясни, че Тито се ядосал, когато научил, че станало известно за ловния му неуспех. Като един от най-доб­ рите стрелци на Ю гославия не можел да се примири, че тъкмо пред очите на двам а чуждестранни журналисти не улучил заек, нещо което му се случвало рядко.

МАРШ АЛ ТИТО НЕ УЛУЧВА ЗАЕК 361 Веднага след това отпътувах с моя необикновен подарък за Швейцария. Митничарите в Бриг направиха изключение от строгата забрана за внос на дивеч когато им казах: „Тези три заека маршал Тито уби за мен.“

ПОБЕДА НА СВОБОДАТА В ГЪРЦИЯ А ТИ Н А , ЗИМ А 1948 Г О Д И Н А Последните седмици на съдбоносната 1948 година прека­ рах отново в Гърция. Тук за последен път се убедих, до каква степен тази година беше станала решителна във великия обрат на европейската следвоенна история. След комунистическото въстание в Атина през зимата на годините 1944—1945 посетих м ногократно Гърция и бях свиде­ тел на всички важни епизоди в развитието на тази страна. Бях плътно до този н арод на 31 м арт 1946 година когато за пръв път след края на войната той избра своя парламент и с преоблада­ ващ о мнозинство се насочи към роялистката Н ародна партия. Тогава този изстрадал народ беше още под впечатлението на ко­ мунистическите терористични актове и наивно, но разбираемо виждаше във възстановяването на монархията най-добрата га­ ранция срещу комунизма. Стоях на 28 септември 1946 година на кея на Стария Фалерон, най-близката точка на Атина до брега на морето, когато крал Георг II се завръщ аш е в страната си на борда на крайцера „Миаулис“. Впечатли ме въодушевлението, с което беше посрещнат. Четири седмици преди това, на 1 сеп­ тември 1946 година в един референдум със седемдесетпроцент- но мнозинство гръцкият народ се обяви за запазване на м о н ар ­ хията и срещу провъзгласяване на Гърция за република. Бях поканен в голямата Трофейна зала на стария кралски дворец, когато крал Георг II, прие дипломатите, политиците църковните водач, генералите и делегациите от всички кътчета на Гърция. Те го поздравяваха по случай завръщането му. Д о ­ лу, на площада на Конституцията, стотици хиляди атиняни от­ ново и отново бурно аплодираха. Бях удивен, колко спокойни, сериозни и неподвижни останаха чертите на този монарх, кой­ то три пъти се беше отправял в изгнание и три пъти се беше връ­ щ ал в страната си и който от 25 години, които изтекоха между възкачването му на трона и смъртта му, действително беше уп­ ражнявал само седем години. Тогава видях за пръв път гръцката престолонаследническа двойка: Павел, който стърчеше с цяла глава над своя с единаде­ сет години по-голям брат Георг, и съпругата му, очарователна­ та Фридерике, внучката на последния германски император. Ко­

ПЪТУВАНЕ В ГРЪЦКАТА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА 363 гато Георг II седем месеца след завръщането си в Гърция на 1 април 1947 година съвсем ненадейно почина на 57 години от с ъ р ­ дечен удар, Павел I стана негов наследник. ' През втората половина на 1946 година, непосредствено след завръщането на краля, бях отново в Гърция. Тогава започ­ на втората комунистическа атака. Този път като въоръжено въ­ стание, което не се ограничи — както през зи м ата на 1944—1945 година — със столицата, а обхвана всички части на Гърция. В северната част на страната беше активно подкрепяно от съсед­ ните комунистически страни. Присъствах на най-критичната фа­ за на Г раж данската война през последните месеци на 1947 годи­ на, когато почти една трета от гръцката територия се намираше в ръцете на комунистите и Атина не можеше да се пусне по су­ ша нито в южна посока към Пелопонес, нито в северна към Jla- риса и Солун. Всички важни шосета се контролираха от кому­ нистическите войски в гражданската война. В най-тежкия период на боевете отлетях със самолет от Атина за Солун. От там посетих един участък на македоннския фронт. Наблюдавах гръцките правителствени войски, когато си възвърнаха селото Родополис, което се намира на осем кило­ метра от българската граница. Предната нощ то беше нападна­ то от шестстотин комунистически бунтовници, които бяха оп- лячкосали и вдигнали във въздуха множество къщи. Накрая бя­ ха окупирали сградата на жн гарата и замъкнали началника на гарата с двама други чиновници в мазето. Там бяха ги „екзеку­ тирали“, като им отрязали главите с ножове. На единия от тях му бяха отрязали и краката. Върховното командване на прави­ телствените войски в Солун получи тревожната новина от Родо­ полис и веднага изпрати голям контингент войска, който отвою­ ва селото след многочасово сражение. Около петдесет бунтов­ ници бяха убити или взети в плен. Останалите се измъкнаха през българската граница. Във всички градове и села, които се нами­ раха за по-дълго или за по-кратко в техни ръце, те бяха взели със себе си децата, момчета и момичета, на възраст от три до осемнадесет години. Чух отчаяните вопли на майките и бащите, които горещо умоляваха правителствените войски да им дадат оръжие, за да минат сами през границата и да си върнат похи- тените деца. Наложи се със сила да им се попречи да не си от­ мъстят на взетите в плен метежници. Тогава разговарях с един от пленниците. Той носеше уни­

364 П О Б Е Д А НА С В О Б О Д А Т А В Г Ъ Р Ц И Я - А Т И Н А , ЗИ М А 1948 Г. формата на редовен български войник, имаше българска воен­ на книжка за самоличност и български банкноти в джоба. Не знаеше нито дум а на гръцки език. Той ми обясни, че заедно с много други войници от българската армия е бил командиро­ ван при гръцките партизани. К азали им, че след победата над „монархо-фашисткото“ правителство в Атина, Гръцка Македо­ ния щ яла д а се присъедини към България. През 1948 година п о­ ложението в Гърция лека-полека се беше успокоило най-вече благодарение на военния материал, който армията получи въз основа на доктрината Труман от Съединените щати. Освен то­ ва след разрива между Тито и Москва югославската помощ за гръцките бунтовници беше нам аляла, но през лятото на 1949 го­ дина, Тито окончателно отказа всяка помощ на гръцките кому­ нисти. Декември 1947 година Октомври 1949 година С точки са обозначени държаните от комунистите и войските им региони в страната М алк о по-късно в края на 1948 година, правителствените войски предприеха голямо настъпление в планината Грамос, близо до албанската граница и очистиха значителни области от

ПЪТУВАНЕ В ГРЪЦКАТА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА 365 бунтовниците. Генерал Маркос водачът на комунистическата армия в гражданската война, беше принуден да се оттегли със своето „свободно гръцко правителство“ на албанска територия. Упованието на армията и на населението в правителството в Атина беше нараснало. Пораженските настроения, които се ш и­ реха в периода на комунистическите успехи, и които бяха най- добрият съюзник на комунистите изчезнаха. Нямаше вече никак­ во съмнение, че следващ ата година щеше да донесе края на Гражданската война. Без затруднения получих разрешение от меродавните ин­ станции в Атина да посетя току-що освободените области в Епир и отлетях със самолет на гръцката армия за Янина, столи­ цата на Епир. Тя заема чудесно положение на брега на едно езе­ ро и се извисява в полите на стръмните планински склонове на Пиндус. Със своите джамии и минарета, с пазарната улица, гъм­ жаща от отворени дюкяни, със своите занаятчии обработващи сребро, и предлагащи за продан фините си металорезбовани ориенталски гривни, колани и катарами, със своите дълги реди­ ци от ваксаджии, които подканящо почукват с четките си върху стоящите пред тях сандъчета за лъскане, Янина до ден днешен предлага гледката на турски провинциален град и напомня на посетителя, че Епир и през нашия век е бил под турско влади­ чество и едва от 1913 година отново принадлежи към Гърция. С един от военните конвои, които всяка сутрин се отпра­ виха от Янина за фронта, за да снабдяват войските с оръжие, муниции и храна, стигнах до Коница, последния гръцки град преди албанската граница. Него генерал Маркос беше избрал за столица на своята метежническа държава. На половината път между Янина и Коница, на едно наре­ чено калпаки кръстовище, видях странна гледка. На това място, където ежедневно се срещаха идващите от Янина и завръщ ащ и­ те се от фронта колони камиони, възникваше едно ново село. Гърците с право са известни със своята деловитост. При даде­ ните обстоятелства и тук някои особено предприемчиви хора бя­ ха бързо схванали търговските възможности, които предлага един такъв кръстопът. Няколко примитивни ресторанта, пред които на огньове се печаха на шиш агнета и прасенца, цяла ре­ дица дюкянчета за продан на цигари, плодове и напитки, бяха изникнали като изпод земята. Наоколо имаше вече петдесетина „къщи“, които новодошлите бяха вдигнали сами. Повечето бя­

366 П О Б Е Д А Н А С В О Б О Д А Т А В Г Ъ Р Ц И Я - А Т И Н А , ЗИ М А 1948 Г. ха конусовидни постройки с изплетени от жилави клони скелет и обшити с дебели слоеве тръстика. По пътя на отиване видях една жена съвсем сама да сплита първите клони на скелето. К о­ гато три дни по-късно се върнах обратно, „къщ ата“ беше гото­ ва и обитаема. По-добрите постройки се правеха с двоен ред летви от дърво, които бяха Набити в земята на около педя ра- стояние една от друга. После така възникналото кухо простран­ ство се изпълваше с дребни камъни и пръст. „Луксозните по­ стройки“ бяха отгоре на всичко облицовани с хартиените капа­ ци на кутиите, в които американците изпращаха храни за Гър­ ция, или с дъските от сандъците за муниции или с ламарината на стари бензинови туби. За този „строителен материал“ имаше истински пазар, на който цените се определяха от предлагането и търсенето. От Коница продължих пътуването към планината Грамос. Посетих доста на брой села, които бяха отвоювани от правител­ ствените войски при последната офанзива. Повечето от тях ле­ жаха в пепел и развалини. Стигнах до най-предните гръцки по­ зиции по протежението на албанската граница. В опразнените от комунистите села намерих консервни кутии с унгарски над­ писи, оръжия и муниции с руски и чешки обозначения, вестни­ ци на български, албански и сръбски език. Чувалите, които м ал­ ки кервани от мулета влачеха в най-затънтените села на плани­ ната Грамос, съдържаха брашно от „Интернационалните мел­ ници за зърно в Минеаполис, САЩ“ или цимент от една фабри­ ка в Канада. Цялата област, която пропътувах, правеше изненадващо мирно впечатление. Само веднъж, когато самите ние не знаехме вече точно, дали се намирахме още на гръцка или вече на албан­ ска земя, бяхме посрещнати с няколко пушечни изстрела. Добих впечатлението, че поне в този участък гръцките правителствени войски са господари на положението и са изцяло в състояние да отблъснат по-нататъшни атаки на комунистическите партиза­ ни. С връщането си в Атина имах разговор с Темистокъл Со- фулис, либерален политик, който от една година стоеше начело на гръцкото правителство. Т огава той разправяше, че е по-въз­ растен най-м алко с пет години. Страхувал се, че ако се разбере, че е прехвърлил деветдесетте щели да го сметнат за стар. Във всеки случай, когато разговарях с него, той беше толкова жиз­

МАРШ АЛ ПАПАГОС, СПАСИТЕЛ НА ОТЕЧЕСТВОТО 367 нен, б о д ъ р и темпераментен, че спокойно можеше д а се п од­ м лади и с още десетина години. К огато през април 1949 година получил сърдечен пристъп, за нищо на света не пожелал да го откарат вкъщи и наредил да се постави легло в канцела­ рията му в президиума на Министерския съвет. От там продъл­ жил да направлява дейността на правителството. Няколко ме­ сеца преди своя „официален“ деветдесети рожден ден, той почи­ на. „Комунистите“, каза ми Софулис, „направиха една основ- на грешка. Те повярваха, че м огат да завладеят Г ърция със си­ ла като забравиха, че ние гърците сме индивидуалисти до край­ ност. За нас думата „свобода“ има съвсем друг смисъл откол­ кото за останалите народи. Всеки опит да ни напъхат в усмири­ телната риза на една доктрина, на една идеология, е предвари­ телно обречен на неуспех. В един народ, в който всеки гражда­ нин е роден политик и на драго сърце би учредил своя собстве­ на партия, движението, което настоява за политически монопол, няма никакви шансове за успех.“ Тогава разговарях и със „силния човек“ на Гърция, гене­ рал Александер Папагос. По-късно той беше провъзгласен от краля за маршал на Гърция. Той стоеше начело на гръцката ар­ мия, когато тя през есента на 1940 година първоначално о тб л ъ с­ на нападението на войските на Мусолини и ги изтласка по-къс­ но дълбоко във вътрешността на Албания. От тогава насам той минаваше за „спасителя на отечеството“ и се радваше на голяма популярност не само в армията, но и сред широки кръгове от гръцкото население. Генералът беше войник от глава до пети. Стори ми се, че и в мисленето си беше по-скоро войник откол­ кото политик. Той ме увери, че наистина по всяко време е готов д а служи на отечеството като военнокомандуващ , но че никога няма да се появи на политическата сцена. Няколко седмици по-късно, на 20 януари 1949 година, П а ­ пагос беше назначен за върховен главнокомандуващ на гръцка­ та армия и пое ръководството на правителствените войски в крайния етап на борбата срещу комунистическата армия в граж­ данската война. В значителна степен несъмнено негова беше за­ слугата, когато до края на 1949 година Гърция беше очистена от последните комунистически банди и за пръв път след 1941 го­ дина по протежение на цялата гръцка северна граница отново се развя синьо-бялото знаме.

368 П О Б Е Д А НА С В О Б О Д А Т А В Г Ъ Р Ц И Я - А Т И Н А , ЗИМ А 1948 Г. М арш ал Папагос като истински грък не устоя дълго вре­ ме на изкушението да играе роля и в политиката. През лятото на 1951 година, противно на всичките си предишни обещ ания, той учреди политическа партия, която се нарече „Гръцко сбор- но движение“. Заобиколен от редица честолюбиви политици марш ал Папагос влезе в изборната борба с обещанието да об­ разува силно и трайно правителство и да проведе големите ре­ форми, за които нацията настояваше. Още на първите избори през септември 1951 година той получи повече гласове от всич­ ки други партии. П рез ноември 1952 година гръцкият н арод отново отиде пред урните и гласува с такова преобладаващо мнозинство за партията на П апагос, че тя почти напълно овладя парламента. Кралят, макар и неохотно, беше принуден да натовари марша­ ла с образуването на правителството. Отношенията между кра­ ля и м ар ш ал а бяха все още обтегнати след опита на последния за намеса в личните работи на двореца. При двете гласувания за парламента бях отново в Гърция. Видях сгромолясването на старите партии и триумфа на новия гръцки „фюрер“. Познавах прекалено добре гръцкия народ, за д а споделя опасенията на онези, които смятаха, че изборната по­ беда на Папагос означава краят на гръцката демокрация и на­ чалото на един авторитарен или диктаторски режим. От „Гръц­ кото сборно движение“ не стана и не можеше да стане автори- тарна единна партия, тъй като отвращението на гърците към вся­ ка и особено срещу партийната дисциплина се оказа по-силно. Твърде скоро някои от най-верните привърженици на Папагос се отрекоха от него и подсилиха редиците на опозицията. От м арш ала не стана никакъв диктатор, тъй като либералните и де­ мократичните сили запазиха надмощие в неговото обкръжение. Същите „лоши качества“ на гръцкия народ, необуздан индиви­ дуализъм и отвращение към дисциплината, попречиха на кому­ низма да победи и направиха невъзможно изграждането на ед­ на диктатура.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГЪРЦИЯ КЪМ СТАБИЛНОСТТА 369 ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГЪРЦИЯ КЪМ СТАБИЛНОСТТА 1946 31 март Първите парламентарни избори след 1947 войната се извършват под впечатление­ август то за уж асите на комунистическия ме­ 24. 1 септември теж в Атина през декември 1944 годи­ 27 септември на и донасят изборна победа на роялист ­ 16 февруари ката Народна партия. Водачът на та­ 1 март зи партия Константин Цалдарис, съ­ 12 март ставя правителството. 1 април 16 август Първи нападения на комунистически 24 декември банди в северна Гърция. Народното допитване за република или монархия завършва с преобладаващо мнозинство за краля. Кралят на Гърция Георг И се завръща в Атина. На масова демонстрация населението на остров Кипър настоява за обединение с Гърция. Гръцкият парламент приема решение, с което се моли Великобритания да одоб­ ри обединението на Кипър и Гърция. Президентът Труман оповестява „док­ трината Трум ан“, по силата на коят о Гърция веднага получава помощ за бор­ ба срещу комунистическата агресия. Умира крал Георг II. Неговият брат го замества на трона като крал Павел I. Разрастване на бойните действия на ко­ мунистическите банди в Северна Гър­ ция, подкрепяни от Албания, Ю госла­ вия и България. Генерал Маркос съставя в окупираната от комунистическите въстаници об-

370 П О Б Е Д А НА С В О Б О Д А Т А В Г Ъ Р Ц И Я - А Т И Н А , ЗИ М А 1948 1948 ласт на Северна Гърция контраправи- 1949 телство. 26 декември Забрана на Комунистическата партия и принадлежащите й организации. януари Успехи па комунистическите банди как­ то в Северна Гърция, така и на Пелопо­ нес. 11 март. Гръцки апел към ОО Н за отвличането на деца от комунистите в окупираните от т ях области. 1 май Министърът на правосъдието Христос Ладас е убит в Атина при комунисти­ чески бомбен атентат. Обявяване на извънредно положение. юни Правителствените войски предприемат офанзива срещу метежниците, която води до значителни успехи, най-вече до отвоюването па планината Грамос. октомври Контраофанзивата на метеж ниците завършва с тежки поражения за прави­ телствените войски. януари След назначаване на генерал Папагос за върховен главнокомандуващ на прави­ телствените войски те предприемат успешни настъпателни акции най-напред на Пелопонес и после в останалите ча­ сти на Гърция. 4 февруари Генерал Маркос е освободен от посто­ вете си както като върховен главноко­ мандуващ на комунистическата парти­ занска армия, така и като министър- председател и военен министър на ком у­ нистическото коптраправителство. юли Ю гославия прекратява помощта си за гръцките въстаници.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГЪРЦИЯ КЪМ СТАБИЛНОСТТА 371 10 август Начало на голям ат а офанзива на прави­ телствените войски, която до... септември води до завладяването на планините Грамос и Вици. 9 октомври Централният комитет на комунисти­ ческата партия на Гърция обявява пре­ установяването на сраж енията и при­ писва вината на „предателството на Тит о“. 1950 5 март Въз основа на съотношението на силите 1951 в парламента е невъзможно образуване­ то на едно стабилно правителство. Провеждат се нови избори, които оба­ че отново завършват с раздробяване на гласовете между множеството пар­ тии. 29 ноември Възстановяване на дипломатическите отношения между Гърция и Югославия. Репатриране на отвлечени гръцки деца от Ю гославия. 12 февруари Възобновяване на ж елезопътните съоб­ щения с Югославия. 1 юни Александер Папагос, който след победа­ та над комунистическите метежници е провъзгласен за маршал, подава остав­ ка като върховен главнокомандуващ на армията след личен конфликт с крал Павел. 17 септември Тъй като парламентът наново се разт у­ р я, провеждат се нови избори, при кои­ то малко по-рано учреденото от мар­ шал Папагос „Елинско сборно движе­ ние“ получава повечето гласове. Пряко волята на краля парламентът натовар­ ва генерал Пластирас със съставянето на коалиционен кабинет, в който

372 П О Б Е Д А НА С В О Б О Д А Т А В Г Ъ Р Ц И Я - А Т И Н А , З И М А 1948 1952 партията на маршал Папагос не уча ­ 1953 ствува. 1954 20 септември Северноатлантическият съвет взема решение за приемането на Гърция в Н А ­ ТО. 16 ноември След новото разтуряне на парламента се провеждат нови избори по маж ори­ тарния принцип. Партията на маршал Папагос получава мнозинството с 239 от 300 мандата и е натоварен с образу­ ването на правителството. 18 ноември Маршал Папагос съставя първия стаби­ лен кабинет след края на войната. 28 февруари Подписване на Балканския пакт с Ю го­ славия и Турция. 12 октомври Споразумение със САЩ за използуване и изграждане на гръцките военновъздушни и военноморски бази от американските въоръжени сили. 26 октомври Съветско-руски протест срещу споразу­ мението за военните бази със САЩ. 18 декември Подписване на гранична спогодба с Бъл­ гария. 2 април Вътрешната стабилност, която започ­ ва с образуването на правителството на маршал Папагос се прекъсва с остав­ ката па министъра за стопанско коор­ диниране Спиро Маркесинис, който бе­ ше един от пай-верните съратници на Папагос. 9 август Сключване на военния Балкански пакт с Ю гославия и Турция. 20 август След многократни бурни демонстрации на гръцкото население на Кипър за при­ съединяването към Гърция, Атинското

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГЪРЦИЯ КЪМ СТАБИЛНОСТТА 373 правителство отправя апел към ООН да се застъпи за обезпечаване правото па самоуправление за населението на ос­ трова. 17 октомври Пленарното заседание на О О Н решава временно да не взема никаква резолю ция по въпроса за Кипър. 1955 6 септември Тежки антигръцки изстъпления в Тур­ ция застрашават съществуващите връзки между Атина и Анкара чрез Бал­ канския пакт. 7 септември Британското правителство свиква кон­ ференция за решаването на Кипърския въпрос. В нея участвуват и представи­ тели на турското правителство. Опи­ тът завършва безрезултатно. 8 — 14 септември Посещение на гръцката кралска двойка в Ю гословия.

ШЕСТА ГЛАВА ВРЯЩИЯТ ОРИЕНТ С края на Втората световна война Близкият и Сред­ ният изт ок са се превърнали в световно-политическа кризисна зо­ на. Арабско-ислямските народи в това геополитическо простран­ ство, настояват бурно за пълна самостоятелност и неограниче­ но право да вземат в свои ръце съдбата си. През Първата светов­ на война и през следващите години те се освободиха от т урско­ то господство с помощта на англичаните с така нареченото „въ­ станието в пуст инят а“. Те не получиха обаче политическата не­ зависимост, която още тогава им обещаваха. Само Турция и Иран, които по-бързо от техните съседни страни извършиха на­ ционални революции, извоюваха своя пълен суверенитет. Остана­ лите държави, образували се върху развалините на Османската империя, попаднаха първоначално под европейски протекторат — Сирия и Ливан под френски, Ирак, Трансйордания и Палестина под британски. След Втората световна война и те поискаха да от хвърлят последните окови на чуждото владичество. Европейските колониални сили сами допринесоха за това да се подкопаят т ехнит е позиции в Ориента. Като воюваха помеж ­ ду си пред очите па колониалните народи и при това използваха в голяма степен тяхната помощ в жива сила и като икономиче­ ски ресурси, те нанесоха последния удар на мита за непобедимост- та и непогрешимостта на Белия човек. М ощното влияние па Съ­ ветския съюз от едната страна и на Съединените щати от дру­ гата, които макар и в различен смисъл, обещаваха на колониал­ ните народи независимост, свобода и благоденствие, ускори раз­ витието.

ВЪСТАНИЕ НА АЗИАТСКИТЕ НАРОДИ 375 Вълна от стремеж за равенство и независимост заля азиат­ ския континент и обхвана всички народи от бреговете на Среди­ земно море до крайбрежието на Тихия океан. Колониалните си­ ли се от казаха от господството си върху необятни области или доброволно или под натиска на революционни движ ения. През фев­ руари 1947 година британското правителство оповести решение­ то си да даде самостоятелност и независимост на народите на Индия,разделени на индуси и мохамедани, след което Индия и Па­ кистан се обявиха за суверенни републики в рамкит е на Британ­ ската общност. По-нататък на И зт ок се надигнаха народите на Индокитай, отчасти под комунистическо влияние. Те се бореха срещу френското колониално господство и извоюваха своята не­ зависимост в рамките на Френския съюз. Съединените щати при­ знаха през 1946 година доброволно независимостта на Филипини­ те, Холандия след теж ки сраж ения през 1949 година се примири със суверенитета па Индонезия. В арабските страни от Близкия и Средния изток развитие­ то прие един неединен и бурен ход. Националистическите, рели­ гиозните и социалпо-революциоините течения се появиха едновре­ менно. Те бяха единни само в стремеж а си да от хвърлят всяко чуждо политическо и икономическо влияние, но влизаха в кон­ фликт помеж ду си по всички други въпроси и предизвикваха не­ прекъсната поредица от кризи и държавни преврати, атентати и размирици. Сирия и Ливан, на които съюзниците бяха обещали неза­ висимостта още по време на Световната война, получиха пълния суверенитет през 1945 година, въз основа на една френско-бри- танска криза. Докато в Ливан, благодарение на равновесие­ то меж ду различните етническо-религиозни групи, цари изве­ стна стабилност, то Сирия беше арената на множ ество мет е­ ж и и държавни преврати. Само през 1949 година стана три пъ­ ти редуване меж ду привидно парламентарни и диктаторски ре­ жими. Ирак действително получи номиналиата независимост още през 1930 година, но продължи да бъде и по-нататък под влияние­ то на Великобритания, която си осигури почти неограничени пра­ ва със съюзнически договори. В тази страна отново и отново се стигаше до антибритански и антизападни демонстрации. Най-се­ риозни станаха през ноември 1952 година. На „силния човек“ в Багдад, Руни ес Саид, верен съюзник на Великобритания, с мъка

376 ВРЯЩИЯТ ОРИЕНТ се удало да държи в юзди растящото недоволство на национали­ стически настроения средни слоеве. До Палестинската война Йордания се управляваше ум ело от краля Абдулах и неговия британски съветник Глъб паша. Се­ га т я е обхваната от националистическа вълна и изж ивява за пръв път в своята история политически бури. След убийството на крал А бдулах на 20 ю ли 1951 година се стигна до борби за прес­ т ола, чийто причии съставляваха отношенията на Йордания към А нглия. Законният престолонаследник, синът на Абдулах Талал — в противополож ност на баща си — беше настроен национали­ стически и антибритаиски. Освен това той беше избухлив до бо­ лезненост. След управление от малко повече от една година беше свален и неговият двадесетгодишен син Хюсеин беше провъзгласен за крал. Последният наистина продължи пробритаиската поли­ тика на Абдулах. В народа и особено сред новите граждани от Палестина се забеляза растящ а опозиция срещу тясното обвър­ зване на Йордания с Великобритания и ширещо се недоволство от старите англофилски политици, което многократно е водило до сблъсъци и размирици. Още преди учредяването на Обединените нации арабските страни Ирак, Сирия, Ливан, Йордания, Египет, Саудитска Ара­ бия и Йемен се обединиха в Арабската лига, която заради проти­ воречията меж ду отделните членове не се наложи като здрава политическа общност. Иран изж ивя най-бурното развитие от всички страни на Близкия и Средния изток. По времето на Втората световна вой­ на той беше най-силно въвлечен във вихъра на събитията. През ав­ густ 1941 година британски и съветско-руски войски окупираха заедно цялат а страна под предтекст, че ще предотвратят гер­ манското влияние. В действителност така те обезпечиха най- важ ната връзка по суша за доставка на западните военни мат е­ риали за Съветския съюз. Шах Реза Пахлеви преди двадесет го­ дини извоюва независимостта за своята страна и принуди всички чуж дестранни войски да се от т еглят от нея. Сега той се про­ тивопоставя на новата окупация и на подялбата на Иран па бри­ танска и съветска зона на влияние. За тази си стъпка реш е при­ нуден от двете окупационни власти да се откаж е от трона в пол­ за на сина си М охам ед Реза. Англичанит е го интернираха в Ю ж - на Африка, където ум р я преди края на войната. Първата тежка криза Иран изживя през годините 1945—

ТУРЦИЯ - СПОКОЙНО МЯСТО В БЛИЗКИЯ ИЗТОК 377 1946, когато Съветският съюз отказа да опразни окупираните от войските му области в Северна Персия. В Азърбайджан и Кюр­ дистан комунистически реж ими заграбиха властта. Те отказа­ ха да се подчинят на централното правителство в Техеран. Ед­ ва през пролетта на 1946 година, след намесата на Съвета за си­ гурност на О О Н , руснаците се изт еглиха. През есента на съща­ та година правителствените войски слож иха край на комуни­ стическите реж ими с военна сила. « Втората криза, която изолира Иран от западния свят и го доведе до ръба на икономическа и политическа катастрофа, по­ следва през годините от 1951 до 1953. Тогава крайните национа­ листи предвождани от доктор Мосадек, религиозните фанатици ръководени от А ят о ла х Кашани и комунистит е с подкрепата на М осква си подадоха ръка, за да изгонят от страната англичани­ те. Националистическата агитация на доктор Мосадек и него­ вата борба срещу англо-иранската „Ойл Къмпани “ държаха мно­ го месеци наред света в напрежение. Едва когато през август 1953 година Мосадек беше свален, Иран възвърна спокойствието си и успя постепенно да нормализира нарушените си отношения със западните Велики сили. До ден-днешен страната е много далеч от истинската политическа и социална стабилност. Единственото спокойно място в кризисната зона на Близ­ кия и Средния изток представлява Турция, която за краткото време на едно поколение направи две мирни революции. След Пър­ вата световна война кемалистката революция създаде новата ре­ публика, отделяща религията от държавата. Демократичната революция след Втората световна война превърна авторитарна- та еднопартийна държава в парламентарна демокрация. Своят а вътрешна стабилност Турция дължи на факта, че единственият сред великите реформатори на ислямския свят Ке­ м ал А т ат ю рк даде здравата основа на една доктрина, „кемализ Тя направи от турския народ нация и от Турция държава. Кема­ листката доктрина се оказа достатъчно силна, за да замени ста­ рите връзки на монархия и религия с новите на истинското дър­ жавническо съзнание. Липсата на такова е най-дълбоката причи­ на за кризисното развитие в повечето страни от Близкия и Сред­ ния изток. Развитието, което претърпя Турция след крс.я на Вт ора­ та световна война, не означава в никакъв случай скъсване с кем а­ листката традиция. Когато приемникът на Ататюрк Исмет

378 В Р Я Щ И Я Т О Р И Е Н Т Ииьоню през ноември 1945 година оповести „демократизирането на полит ическия ж ивот “, той действаше изцяло в духа на вели­ кия реформатор, койг.о беше разглеж дал диктатурата само ка­ то преходен стадий. Отмяната на диктаторските закони, до­ пускането до политическия живот на опозиционни партии и ре­ формата на избирателното право съставляваха по-нататъшни­ те етапи в едно развитие, което беше ускорено от американска­ та помощ въз основа на доктрината Труман и плана М арш ал. К о­ гато след вторите следвоенни избори през май 1950 година прави­ телствената партия се подчини на волята на народа и предаде властта на опозигщята, втората революция беше приключила. Водачите на Демократическата партия смениха досегашните властници от Републиканската партия. Челал Баяр като прези­ дент на републиката и Адпан Мендерес като министър-председа­ т ел, управляват Турция със здрава ръка. Те идват също от шко­ лата на Ат ат ю рк и са също убедени кемалисти, както технит е предшественици. Ататюрк е определил ясно насоката на турската външна политика. Неговите наследници не са се отклонили от „кемалис- тката ли н и я “. Нейният основен принцип е отказът от всички т е­ риториални претенции в сферата на бившата Османска империя и безусловна защита на собствените интереси. Вярна на тези принципи Турция въпреки всички съюзнически задължения и въпре­ ки всички настоявания от страна на съюзниците, не участва ак- тивно във Втората световна война и беше силно критикувана за­ ради своето „неутрално“ държане. На края на войната се видя, колко оправдана е била тази политика. Тя даде па Турция въз­ мож ност по-късно да се противопостави на съветско-руските опити за изнудване и да затвърди важното стратегическо поло­ жение, което заема като владетелка на Проливите. По време на „Студената война“ благодарение на всеобхватната американска помощ т я неимоверно разшири военната си мощ и лека-полека се превърна в най-надеждната опора на западната отбранителна система в Изтока. С влизането си в Атлантическия пакт, с член­ ството си в Съвета на Европа и с подписването па Балканския пакт с Гърция и Ю гославия, т я свърза още по-здраво съдбата си със Запада. Въз основа на своето географско полож ение, своята вътрешна стабилност и своята военна мощ т я съставлява и цен­ търа па онази система за сигурност в Близкия и Средния изток, за чието образуване Великобритания и Съединените щати отдав­

ТУРЦИЯ - СПОКОЙНО МЯСТО В БЛИЗКИЯ изт ок 379 на полагат усилия. Отбранителните пактове, които Турция е сключила с Пакистан и Ирак, са първите стъпки за осъществява­ нето на една подобна система за сигурност. Нейна цел е не само защитата срещу външни опасности, но преди всичко създаването на реална стабилност в тази световно-политическа кризисна зо­ на.

СТРАНАТА НА КЕМАЛ АТАТЮРК А Н К А РА , 1953 Г О Д И Н А Идвах от Одрин. След дълго пътуване през тракийската хълмиста равнина бях малко възбуден. Така е винаги при нова среща с един добре познат и изпълнен със спомени град. Вля­ зох в Истанбул с кола през тясната порта на полуразрушената византийска градска стена. Червеникави блестят минаретата на залязващото слънце. От долу свети Златният рог. В далечината сияе Босфорът и Бреговете на Азия. Там е Хагия София и джа­ мията на султан Ахмед. Вестникарският квартал, гарата Сирке- чи с безбройните си малки хотели, ресторанти и кафенета. М о ­ стът над Златния рог, който свързва стария с новия Истанбул и на който постоянно цари оживена суетня от автомобили, трам­ ваи и автобуси, пешеходци и хамали. И накрая Беоглу, космо- политно-левантийската част на някогашната турска столица с парк-хотелът, който за няколко дни ще бъде отново моя дом. Изминали са три години, откакто напуснах Турция. Тук живях по време на войната и през първите следвоенни години винаги отново и отново се завръщах, идвайки от балканските страни. Този път Истанбул е първата спирка от голямото пъту­ ване, което ме очаква. Ще потегля с кола към вътреш ността на Азия, през Анадола и Азърбайджан към Техеран и ще стигна до Персийския залив. Любопитен бях да видя какво се е промени­ ло в Турция през годините на моето отсъствие и да се запозная с източните провинции на страната, които бяха затворени за чужденци по в ^ м е на войната. Исках да проуча персийско-бри- танския нефтен конфликт, който тъкмо беше стигнал връхната си точка и да си създам представа за политическото, икономи­ ческо и социално положение в Иран. Това бяха най-важните за­ дачи на пътуването. За тяхното изясняване ме бяха изпратили от редакциите на моите вестници. В Турция действително за този кратък период от три го­ дини се бяха променили удивително много неща. Страната, в която толкова дълго живях и която ми се струваше, че така д о б ­ ре познавам, ми показа съвършено ново лице. Тя беше извър­ шила в това време една революция, втората в течението на един 1Света София (гр.)

НОВИ ХОРА УПРАВЛЯВАТ В АНКАРА 381 човешки живот. Ако първата, насилствената революция на Ке- мал Ататюрк беше изтръгнала Турция от ориенталско-мохаме- данското Средновековие и я беше преобразила в модерна нацио- нална държава, то втората, мирната революция беше направи­ ла от диктаторската държава демокрация и от закостенелия ав­ торитарен режим динамично-прогресивен. Откритият към света пристанищен град Истанбул не беше подходящ о място, за да се проучват последните промени в стра­ ната. Тъй като Турция — това е широката анадолска степ с ней­ ните стари села и нови градове и това е преди всичко Анкара, градът на Ататюрк, който далновидният държавник беше съз­ дал не само като седалище, но и като символ на новата държ а­ ва. Един ферибот ме пренася през Босфора, от Европа в Азия, а един друг през М раморно море в Мудания. От там продъл­ жавам нататък към Бурса, старинната, разположена в полите на Улудаг, на „азиатския Олимп“ резиденции на османските сул­ тани. Навлязох дълбоко навътре в Анадола и по едно от мно­ гото новопостроени шосета през Ескишехир потеглих към Ан­ кара. Само допреди няколко години градът изглеждаше като театрален декор с прекалено широките булеварди с прекалено голям ата ж. п. гара, със свръхразмерните учрежденски сгради, с прекалено голямото пространство и прекалено малкото хора. Сега пред мен стоеше истински голям град, с улици, които не са вече прекалено широки, а по-скоро вече прекалено тесни за ожи­ веното движение и многото хора, с нови жилищни блокове и вилни квартали, с голям увеселителен парк, в който всяка вечер цари голяма блъсканица. Анкара е вече град, в който не както по време на войната живеят само чиновници и дипломати, а по­ степенно се е сраснал със своите по-рано прекалено широки рам ­ ки, които почти заплашват да го разчупят. Говорих с многото приятели, които имах в Анкара, с де­ путати и политици, журналисти и делови хора. Скоро се ориен­ тирах какво се беше променило през тия години. Един народ от поданици беше станал народ от свободни граждани. От една пи- рамидална и полицейска държава се беше родила истинска де­ мокрация. Нови хора управляваха в Анкара. С новите хора се беше появил и новия дух. Не само жителите на големите градо­ ве, но и анадлоските селяни в примитивните и отдалечени от све­ та села на М ала Азия, бяха осъзнали своите демократични пра­

382 С Т Р А Н А Т А НА К Е М А Л А Т А Т Ю Р К - А Н К А Р А , 1953 Г. ва и своята демократична власт. Бяха се научили, че всяко п р а­ вителство, срещу което гласува мнозинството на народа, тряб­ ва да подаде оставка, и че е във властта на избирателите да по­ ставят други хора на неговото място, към които те изпитват по­ вече доверие. Ето това се беше случило и то в една страна, в коя­ то само допреди няколко години всеки гражданин се прекланя­ ше безусловно и без съпротива пред всевластието на държава­ та, независимо дали се представяше от президента на републи­ ката или от селския жандарм. Наченките на това развитие предусетих още през първите години след края на войната. Дотогава в Турция цялата власт беше в ръцете на една-единствена партия, на Репуликанската на- родна партия, която Кемал Ататюрк беше основал и която при­ тежаваше монопола на политическата дейност. Всеки депутат и всеки министър, всеки чиновник и всеки офицер, всеки служащ в държавно предприятие и всеки учител в училище, всеки редак­ тор и всеки журналист трябваше да бъде член на тази единна партия, която се кълнеше в така наречения „кемализъм“ . О по­ зиция не се търпеше. За опозиция се смятаха не само комуни­ стите, които безмилостно се преследваха. Към нея се причисля­ ваха и реакционните елементи, които искаха отново да върнат Турция към ортодоксално-мохамеданската държава, както и всички други, които не се подчиняваха на диктатурата на всемо­ гъщата партия. Трябва да се каже, че основателят на Турската република Кемал Ататюрк и неговия приемник Исмет Иньоню, гледаха на тази държавна форма, която се нариташе демократична, а в действителност нямаше нищо общо с демокрацията в западно­ европейския смисъл на думата, само като на преходен стадий. Според двамата този преходен стадий действително не можеше да се прескочи. Когато Отоманската империя се сгромоляса и Ататюрк изгради върху развалините й модерната турска нацио- нална държава, турският народ още не беше узрял за демокра­ цията. Големите реформи тогава можеха да се проведат само с желязната ръка на един брутален, но гениален деспот. Ататюрк почина малко преди избухването на Втората све­ товна война. Революционният период на реформите като цяло всъщност беше приключил. В Турция вече не се носеха фесове и фереджета, не се молеха на арабски, а на турски, пишеха и пе­ чатаха на латиница и не раздаваха право по корана, а по евро­

ЕДНА СТРАНА, КОЯТО СЕ СЪБУЖДА О Т СЪНЯ СИ 383 пейските закони. Само едно никой не можеше да установи и то до колко реформите бяха проникнали в съзнанието на турския народ. През целия период на процеса на пререформирането ни­ кога не бяха питали турския народ за мнението му и никому не бяха давали думата. Водеха го иостоянно като малко дете за ръ­ ката, първоначално с диктаторско-строга и после с авторитар- но-смекчена принуда. Какво мислеше той самият, какво искаше той самият, никога не беше играло роля. Едва след края на Втората световна война и във връзка с все по-силното привързване на Турция към западните демокра­ ции и ОО Н, постепенно се извърши преходът от авторитарната еднопартийна държава към парламентарната демокрация, коя­ то по принцип представляваше само завършекът на ататюрк- ското реформено дело. На първо място беше отменен полити­ ческия монопол на Републиканската Народна партия и се допус­ на образуването на една истинска опозиционна партия, на Де­ мократическата партия. После се разреши излизането на опози­ ционни вестници, въведе се всеобщото и пряко избирателно пра­ во и се отмениха антидемократичните закони. През лятото на 1946 година разрешиха на народа за пръв път да гласува по но­ вите принципи. Още тогава Демократическата партия, м ак ар че беше основана само преди половин година, изтръгна впечатля­ ващ успех. Истинският голям обрат донесоха едва парламентар­ ните избори през май 1950 година. Н а тях турският н арод с пре­ обладаващо мнозинство гласува срещу партията и хората, кои­ то го бяха управлявали непрекъснато повече от четвърт век. Той даде властта на младата Демократическа партия, която извою­ ва изненадваща изборна победа. Републиканската Народна пар­ тия с един замах се сгромоляса до малка опозиционна партия. Нейният водач Исмет Иньоню, който беше управлявал с не­ ограничена власт, се превърна в един незначителен опозиционен водач. Целият процес е без аналог в модерната история. Само тук един авторитетен режим се отказа доброволно и без борба от властта. Друг подобен случай не е известен. От сам о себе си се разбира, че използвах случая д а прове­ да разговори с новите политически водачи на Турция. Повече­ то от тях познавах още по-рано. Най-важният човек е несъмне­ но Аднан Мендерес, новият министър-председател. Неговите приятели и сътрудници ми го описаха като втория велик рефор­ матор, неотстъпващ по размах на първия, Кемал Ататюрк.

384 С Т Р А Н А Т А Н А К Е М А Л А Т А Т Ю Р К - А Н К А Р А , 1953 Г. Действително човек не бива да се заблуждава от мекото и кръг­ ло лице, от което не слиза дружелюбната усмивка, от светското държание и изяви, от любезния начин на общуване на Менде- рес. Петдесет и пет годишният мъж, който произхожда от бога­ то чифликчийско семейство в Западен Анадол, притежава извън­ редна енергия, неизчерпаема работоспособност и неумолимо силна воля. Той самият никога не облекчава живота си както и оня на своите сътрудници. Ако е наложително не му е чужда и голяма твърдост. Главната му грижа са турските селяни, тъй ка­ то той знае, че анадолският селянин е човекът, от когото зави­ си съдбата и бъдещето на Турция. Джелал Баяр, новият президент на републиката, е третият след Кемал Ататюрк и Исмет Иньоню. Той прави по-спокойно . и не дотам динамично впечатление като министър-председате­ ля. На него той е предоставил до голяма степен ръководството на държавата. Той е с петнадесет години по-възрастен от Мен- дерес. Баяр е син на малък, занадно-анадолски селски учител. Още в Отоманската империя той беше депутат. В национална- та освободителна борба под водачеството на Ататюрк участва активно. Най-напред Баяр става министър на стопанството, по­ сле директор на една от водещите турски държавни банки и на­ края, в последния кабинет при Кемал Ататюрк, министър-пред­ седател. През 1945 година напуска Републиканската Н а р о д н а партия, в която е членувал без прекъсване от нейното учредява­ не, основава Демократическата партия и води последната до нейната изборна победа през май 1950 година. Една седмица по- късно той беше избран за президент на републиката. „Може би това има символично значение, каза ми той, аз съм първият ци­ вилен, който застава начело на Турция. Ататюрк и Иньоню бя­ ха професионални офицери. Турският народ днес не иска вече да го командват. Той иска да го управляват.“ Третият човек в кабинета беше външният министър Фуат Кьопрюлю. Потомък на едно старо семейство от прочути вели­ ки везири на султана. Той беше университетски професор и ис­ торик със световна известност, почетен доктор на множество чуждестранни университети, между които Париж, Хайделберг и Атина, автор на над двадесет труда по турска история и лите­ ратура. И той принадлежеше към учредителите на Демократи­ ческата партия. Най-важното му дело беше влизането на Тур­ ция в Атлантическия пакт, за което той се беше борил неумор­

КАДИЛАКЪТ ЗАМЕСТВА ВОЛСКАТА КОЛА 385 но. По-късно се осъществи и сключването на Балканския пакт с Гърция и Ю гославия. През 1955 година той подаде оставка ка­ то външен министър. Няколко месеца по-късно пое Министер­ ството на отбраната. При по-нататъшното си пътуване през М ала Азия, от Ан­ кара до турската източна граница, имах време да премисля и осъзная важността на обрата, настъпил с прехода от авторита­ рен към демократичен режим. Цяла Турция изглежда се беше събудила от един продължителен вековен сън. Новата динами­ ка, която се излъчваше от управляващите в Анкара, прониква­ ше до последното и най-затънтено кътче на страната. Навсякъ­ де се строяха шосета, не само стратегически към границата със Съветския съюз, но и икономически важни, за обхващането на региони, които дотогава бяха напълно изолирани. Във всички градове и села през които минах се строеше и работеше. Нови къщи, нови училища, нови болници никнеха като изпод земята. П реобразило се беше преди всичко анадолското село. Само до­ преди няколко години то се ползваше с лош а слава заради своя­ та изостаналост. В него сега изневиделица триумфално навли­ заше модерната техника. Тъкмо там, където още селяните обра­ ботваха нивите си с уреди, непроменени от хилядолетия, аз ви­ дях трактори и модерни селскостопански машини. Тъкмо там, където още примитивната волска кола с двете дървени колела, наричана заради монотонното си и чуващо се отдалеч скърцане „анадолски славей“, представляваше единственото превозно средство, сега имаше джипове и различни американски коли. От анадолският селянин правителството изкупуваше произведени­ ята му на прекалено високи цени. Сега той имаше пари и не ги превръщ аш е както по-рано в злато, което криеше вкъщи, а се отправяше към града и ги харчеше, макар и не винаги съвсем целесъобразно. Така например в едно забутано анадолско село, в което нямаше електричество, заварих в селска къща великоле­ пен хладилник и прелестен радиоапарат. Естествено те нито зам­ разяваха, нито свиреха, но бяха голямата гордост на собствени­ ците. Докато пътувах из Анадола видях и една от отрицателни­ те страни на най-новото турско развитие. С отмяната на авто- ритарното ръководство на държавата и даването на по-големи свободи получиха отново възможността да действат онези ор- тодоксално-мохамедански елементи, които на драго сърце биха 25.

386 С Т Р А Н А Т А НА KEMAJ1 А Т А Т Ю Р К - А Н К А Р А , 1953 Г. зачеркнали всичките реформи на Ататюрк и биха върнали стра­ ната към времената на феса и фереджето. Особено в малките градове и села констатирах явен ренесанс на ортодоксалния ис­ лям, който при Кемал Ататюрк беше обявен за забранен. Видях препълнени джамии, в които фанатични ходжи — селските ду­ ховници — проповядваха срещу безбожието и прогреса. Уста­ нових, че в селата, както и преди, е нещо обичайно забранено­ то от държавата, но разрешено от религията многобрачие, да се практикува. Особено някои забогатели селяни можеха да си по­ зволят не само автомобили, хладилници и радиоапарати, но и лукса да имат по две или три допълнителни жени освен първа­ та, с която е сключен гражданския брак. Останах с впечатлението, че тази религиозна реакция пред­ ставлява опасност за прогресивното и западно ориентирано раз­ витие на Турция. Правителството беше схванало правилно за­ дачата, която трябваше да реши в тази ситуация. От една стра­ на то беше направило известни отстъпки пред религиозните чув­ ства на населението, но от друга не беше се отклонило от прин- ципната тенденция на кемалистките реформи. За доказателство служеха енергичните мерки, предприети срещу религиозно-фа- натичните секти, като например „тидшанис“. По модела на сход­ ните религиозни и нелегални обединения в другите мохамедан- ски страни те се опитваха да подстрекават населението и да сеят размирици. Непроменена въпреки смяната на режима беше останала турската външна политика. Както през войната и в първия след­ военен период тя се определя от вековното противоречие меж­ ду Турция и Русия. Достъпът на Русия до Средиземно море ми­ нава през Босфора и Дарданелите, които се намират в турско владение. В А нкара добре знаят, че Съветите — точно така, как­ то по-рано руските царе — няма да се спрат пред нищо, за да завладеят за себе си тези важни ключови позиции. Веднага след края на войната, през м ар т 1945 година, Съветският съю з денон- сира своя пакт за приятелство с Турция и заяви, че ще го възоб­ нови само тогава, когато Турция му предостави военни бази в Проливите. Анкара отказа. Когато няколко месеца по-късно М осква п овтори настояването си, турците заявиха, че ще бранят с оръжието своя суверенитет. Оттогава насам цялата външна по­ литика на Турция, при предишния, както и при сегашния режим, е под знака на стремежа, да стане колкото се може по-силна чрез

АМ ЕРИКАНЦИ В ПОДНОЖИЕТО НА APAPAT 387 американската помощ и да се свърже по-тясно със Западните си­ ли. Освен Турция няма друга страна, която да е прибягвала тол­ кова често и при това успешно към военната помощ въз основа на доктрината Труман и плана Маршал. Пътуването от Анкара през Кайзери, Сивас, Ерзинкан и Ерзурум към персийската граница следваше най-великия военен път от световната история. По него с хилядолетия са минавали народите на Азия срещу Европа и армиите на великите евро­ пейски завоеватели към Азия. Това е едно неповторимо прежи­ вяване. При това пътуване от Запада към Изтока човек се натък­ ва на паметници от елинско, римско, раннохристиянско и визан­ тийско време, от периода на господството на селджуките, мон- голите и османлиите. Изпитвах чувството, че разлиствам в не­ обятната книга на историята. Пейзажът в тази част на М ала Азия е обагрен от величествена, сурово-неумолима хубост. Меж­ ду могъщ ите вериги на планината Анадолу на Север, която се извисява до две хиляди метра надморска височина планината Таурус на юг, достигаща три хиляди и седемстотин метра, ле­ жат огромни планински долини. Те набират височина от Запад към Изток и в прадревни времена са били образувани от голе­ мите реки на М ала Азия. В Източен Анадол извират Ефрат и Тигър, които се вливат в Персийския залив, извира Кизил Ир- мак, която стига до Черно море и Арас, която се влива в К а ­ спийско море. Двете горни течения на Ефрат, които в турската област се наричат К а р а Су и М урат Суйю, някога са били м о ­ гъщи реки, които са издълбали широки долини. Земята тук го­ ре е почти без растителност и има всички цветове, кафяво и чер­ вено, зелено, жълто и виолетово. Понякога човек добива чув­ ството, че пътува през една праисторическа местност, в която няма нито растения, нито животни, нито хора. Стотици километри не се вижда нито една къща, нито ед­ но дърво, нито едно поле, само степ и камъни, камъни и степ. К лим атът е суров като пейзажът. През лятото е зноен пек и д о ­ ри големите реки почти напълно пресъхват. После настъпват дълги, ужасно студени зими и висока метър снежна покривка застила доста месеци земята. Вечната борба с природата тук е формирала анадолския човек. Той е твърд и жилав, непретен­ циозен и горд. При това пътуване през Източен Анадол добих представа както за военната сила на Турция, така и за тясното й сътруд­

388 С Т Р А Н А Т А Н А К Е М А Л А Т А Т Ю Р К - А Н К А Р А , 1953 Г. ничество със Съединените щати, нейният най-важен доставчик на военни материали. Колкото повече отивах на Изток и колко­ то повече се приближавах до тесния провлак между Черно и К а­ спийско море, свързващ Съветския съюз с Турция, толкова по­ вече имах усещането, че пътувам през един голям военен лагер. В широката степ изневиделица просветна огромно летище с дъл­ ги бетонни писти и много самолетни хангари. На един плешив, самотен планински връх открих изградени противовъздушни по­ зиции. На няколко километра от шосето съзрях разположен на широко военен лагер с множество едноетажни каменни къщи, големи гаражи за танкове и транспортни коли, полигони и стрел­ бища. Американските инструктори са навсякъде, дори там, къ­ дето човек най-малко ги очаква, като например в Ерзурум. Той е най-източният голям град на Турция. В него в доста отноше­ ния ясно се усеща руското влияние. Пристигнах там късно през нощта, след еднодневно пътуване от над седемстотин километ­ ра. Отправих се към единствения „европейски“ хотел в града. Може би затова са го нарекли и „Европа“. Попитах за свобод­ ни стая. От портиера получих лаконичния отговор „ Й о к “ , кое­ то е равнозначно на „няма“. Тя е една от най-важните думи в турския език. Опитах в началото с благи, а после с остри думи. Накрая предложих и бакшиш, за да получа стаята. Чак тогава узнах, че хотелът е предоставен на американската военна мисия и не можело да се приемат цивилни граждани. Същ ото се слу­ чи и във втория, макар и вече не толкова европейски хотел в Е р ­ зурум. Още повече се изненадах, когато в най-източното селище на Турция, в Каракьосе, в определения за идващите от Персия пътници „Транзит-хотел“ , се натъкнах на група американски ин­ структори в униформа. В разположения наблизо огромен вое­ нен лагер те обучаваха турски войници в боравенето с модерни­ те оръжия. В подножието на Арарат, който със своя покрит от вечен сняг, висок над пет хиляди метра купол стърчи като призрачна планина, стои един внушителен граничен камък. Той е точно в ъгъла, образуван от трите страни, Русия, Персия и Турция. Тук разбрах, че съм стигнал до най-предната позиция на м о гъ щ а та отбранителна система, издигната от Атлантическата общност. Арарат е планината на която Ной трябва да е хвърлил кот­ вата на своя ковчег. Една персийска легенда разправя, че по склоновете й растели първите лози на света, хората, които жи­

АМЕРИКАНЦИ В ПОДНОЖИЕТО НА АРАРА Т 389 веят в нейната сянка принадлежат към едно древно, полуномад- ско племе, разпръснато в петте страни Иран, Турция, Ирак, Си­ рия и Съветския съюз. Те създават много главоболия на всички тези страни със своята неукротима воля за свобода, както пле­ мето на кюрдите, което днес още наброява доста милиони. На Кемал Ататюрк се наложи да потуши с кръв няколко въстания на кюрдите. В Иран, Ирак и Сирия също през последните десе­ тилетия на няколко пъти имаше по-малки или по-големи кюрд­ ски бунтове. Един кюрдски племенен водач на персийска земя ми разказа историята на последната независима кюрдска дър­ жава. Тя б ила създадена през годините 1945 и 1946 със съветско- руска помощ в Северозападна Персия. Това е един от онези епи­ зоди от най-новата световна история, които са останали неза­ служено неизвестни. По време на Втората световна война Съветският съюз оку­ пира северните провинции на Иран. В столицата на Азър- байджан, Тебрис създаде комунистически режим под водаче­ ството на Джафер Пишевари, който отказа да се подчинява на централното правителство в Техеран. Тогава сред кюрдите се съживи старият стремеж към независимост. Учреденият през 1943 година таен съюз на млади националистически кюрди, на­ речен „Кумела“ , установи контакти с представителите на Съвет­ ския съюз в Тебрис и получи от тях пълна поддръжка за изграж­ дането на една независима република Кюрдистан, която по-къс- но трябваше да обхване и населените от кюрди области в Ирак, Сирия и Турция. За столица беше обявен Махабад, който е раз­ положен южно от езерото У рм ия и не е далеч от границата с Ирак. Някой си Гази Мохамед, произхождащ от едно от най- тачените кюрдски семейства, високообразован и вярващ моха­ меданин беше избран за президент. Не беше тайна, че той е на разположение на Съветите. Външният свят не научи за тази кюрдска държ ава повече от това, че националн ото правителство в М ахабад е сключило военен съюз с националното правителство в Тебрис през май 1946 година. Той предвиждал съвместни действия на кю рдски­ те и азербайджанските войски срещу персийската правителстве­ на армия, както и размяната на дипломатически представители. Съществуването на Кюрдистан трая точно една година, от декември 1945 година до декември 1946 година. После на рус­ наците беше наложено да опразнят Северна Персия. Персийска­

390 С Т Р А Н А Т А НА К Е М А Л А Т А Т Ю Р К - А Н К А Р А , 1953 Г. та армия нахлу най-напред в Азърбайджан и после в Кюрди­ стан. Така тя сложи край на двете комунистически правителства. Без да се натъкне на по-силна съпротива, персийската армия оку­ пира М ахабад и взе в плен повечето от членовете на кюрдското националн о правителство. Н а 3 януари 1947 година, както ми съобщи моето кюрдско доверено лице, Гази Мохамед и двама от министрите били публично обесени в Махабад. До ден-дне- шен много кюрди ходят на поклонение пред гроба му. В него те виждат поборника за кюрдската независимост, която продължа­ ва да живее като вечна мечта у всички принадлежащи към този странен народ.

ТУРЦИЯ: ОТ ДИКТАТУРАТА К Ъ М ДЕМОКРАЦИЯТА 391 ТУРЦИЯ: ОТ ДИКТАТУРАТА КЪМ ДЕМОКРАЦИЯТА 1938 10 ноември Умира Кемал Ататюрк, основателят 11 ноември на Новата Турция. 1939 1941 12 май Исмет Иньоню, шеф на Републиканска­ 1943 19’о к т о м в р и та Народна партия, единстве/ю разре­ 1944 18 юни шената политическа организация, ста­ 30— 31 януари ва президент на републиката. 1945 2 август Англо-турска декларация за взаимопо­ 4 — 7 декември мощ. 23 февруари Съюзен договор с Великобритания и 24 февруари Франция. 19 март Сключване на договор за приятелство с Германия за десет години. Конференция меж ду Чърчил и Иньоню в Адана. Иньоню от хвърля влизането на Турция във войната на страната на съ­ юзниците заради своите опасения от Съветския съюз. Турция скъсва дипломатическите отно­ шения с Германия. Конференция на Рузвелт и Чърчил с Иньоню в Кайро, във връзка с конферен­ цията в Техеран. Турският държавен президент отново отхвърля влизането във войната. Обявяване война на Германия и Япо­ ния. Турция влиза в ООН като страна учре­ дител. Съветският съюз прекратява договора за ненападение с Турция от 1925 година и настоява за ревизия на спогодбата Мошпро за Проливите, както и за от­ стъпването на турските провинции в

С Т Р А Н А Т А НА К Е М А Л А Т А Т Ю Р К - А Н К А Р А , 1953 Г. Кавказ Каре, Артвип и Ардахаи. Турция отхвърля съветскоруските искания. ноември Исмет Инъопю оповестява „демокра­ тизирането на политическия ж ивот\". 24 февруари Дж елал Баяр и Аднан Мендерес учредя­ ват Демократическата партия, с кое­ то се разбива досегашния политически монопол на Републиканската Народна партия и се въвежда многопартийната система. 3 юни Въвеждане на всеобщото и гНайно изби­ рателно право. 21 юли При първите демократични парламен­ тарни избори Републиканската Народ­ на партия получава 365, Демократиче­ ската партия 64 мандата. 7 август Като се опира на един таен допълните­ лен протокол на Потсдамската конфе­ ренция Съветският съюз отново на­ стоява в нота до турското правител­ ство за ревизия на спогодбата за Про­ ливите от Монтро. 22 август В своята нота-отговор турското пра­ вителство отхвърля искането. 23 септември В една нова нота Москва предлага об­ щата отбрана на Проливите от стра­ на на Турция и Съветския съюз. 17 октомври Турската нота-отговор отхвърля пред­ ложението. 12 март Оповестяване на доктирната Труман, която обезпечава па Турция една неза­ бавна военна помощ в размер на 300 ми­ лиона долара. 19 март Първите членове на военната мисия на САЩ , които са натоварени с оказване-

ТУРЦИЯ: ОТ ДИКТАТУРАТА КЪМ ДЕМОКРАЦИЯТА 393 то на американската военна помощ, пристигат в Турция. 12 юли Турция участва в конференцията за плана Маршал в Париж. 1949 9 август Приемане на Турция в Съвета за Евро­ 1950 па. 1951 14 май Новите избори за парламент завършват с победа на Демократическата партия (417 мандата) над Републиканската Народна партия ( 69 мандата), с което завършва процесът на демократизиране. 22 май Новото национално събрание избира ше­ фа на Демократическата партия Дж е- лал Баяр за президент на републиката, Аднан Мендерес за министър-председа­ тел и Фуад Кьопрюлю за външен мини­ стър. 26 юли Турция участ ва с една дивизия във вой­ ната в Корея. октомври Конфликт с България заради изгонване­ то на 250 000 членове на тамошното турско малцинство. 20 септември Конференцията на Северноатлантиче­ ския съвет в Отава взема решение за приемането на Турция в Ат лантиче­ ския пакт. 13 октомври Заедно със САЩ , Великобрит ания и Франция Турция настоява пред Египет да участва в една отбранителна органи­ зация за Средния изток. 15 октомври Египет отхвърля участието в един Средноизточен пакт. 22 октомври Подписване на допълнителния протокол към Атлантическия пакт за приемане­ то на Турция.

394 С Т Р А Н А Т А НА К Е М А Л А Т А Т Ю Р К - А Н К А Р А , 1953 Г. 1953 1954 5 ноември Съветско-руска протестна нота срещу присъединяването на Турция към А т ­ 1955 лантическия пакт. 24 ноември Съветско-руски протест срещу плана за Средноизточен пакт. 28 февруари Сключване на договор за приятелство и сътрудничество с Гърция и Ю гославия ( политически Балкански пакт). 30 май В дипломатическа нота съветското правителство обявява своя отказ от всички териториални претенции спрямо Турция. Това ще рече от провинциите в Кавказ, но повтаря настояването си за ревизия на спогодбата за Проливите. 3 — 12 юни Турско-гръцко-югославски военни разго­ вори в Атина с цел координиране на от ­ бранителните планове. 2 април Сключване на договор за взаимопомощ с Пакистан ( Средноизточен пакт). 2 май При новите избори за парламент Д е­ мократическата партия изтръгва още по-голяма победа над Републиканската Народна партия (504 срещу 31 манда­ т а). , 16 май Дж елал Баяр е преизбран за президент на републиката. Аднан Мендерес оста­ ва министър-председател. 9 август Сключване па пакт за взаимопомощ с Гърция и Ю гославия в Блед ( военен Бал­ кански пакт ). 24 февруари Сключване на отбранителен пакт с Ирак ( Средноизточен пакт). 5 април Великобритания се присъединява към турско-иракския пакт за взаимопомощ.

БИТКА ЗА ТРОНА С ПАУНИТЕ ТЕХЕРАН, 1 9 4 6 -1 9 5 1 -1 9 5 3 Г. След края на войната бях ходил вече три пъти в Персия. П ървият път беше през последните месеци на 1946 г., когато го­ леми части от страната още бяха окупирани от руснаците и гра- мадната империя заплашваше да се разпадне; втория — през ля­ тото и есента на 1951 г., когато М осадек беше неограниченият господар на Персия и страната затъваше в хаос и анархия; тре­ тия — две години по-късно, през есента на 1953 г., когато П е р ­ сия се беше събудила от кош марния сън от епохата на Мосадек. При тези три посещения станах свидетел на най-важните сцени на персийската драма, опознах главните действащи лица и видях фона, но който тя се разиграва. Персия, тази тайнстве­ на и непозната страна, тази страна на контрастите и противоре­ чията, в която прадревни традиции и модерни форми на живот, религиозен мистицизъм и прогресивно просвещение, закостенял фанатизъм на Ориента и мощни влияния от Запада постоянно изпадаха помежду си в конфликти и отприщваха криза след кри­ за. Техеран е „магическият град“ на Средния изток. В него най- великолепните дворци и най-ужасните бедняшки квартали са разположени плътно един до друг. Тук неизмеримите богатства и безподобната нищета се сблъскват в най-тясно пространство. Техеран беше градът на милионерите и принцовете, на просяци­ те и пушачите на опиум, на ходжите и агентите, на бунтовете и размириците. При второто ми посещение в Персия получих най-силни впечатления за страната и нейните жители. Тогава идвах с кола от турската граница. Пътувах през целия Азербайджан и Сред­ на Персия до Техеран, после надолу към Персийския залив и по обратния път нагоре чак до Каспийско море, в близост до рус­ ката граница. Само такова пътуване може да даде на човек яс- на представа за това още колко далеч е Персия от това да бъде единна, добре организирана държава с централно управление. Разбира се, че в Техеран се нам и ра правителство с много мини­ стри, държавни секретари и висши чиновници, които изпращат своите нареждания в страната, че заседава един парлам ент, кой­ то приема и обнародва закони, командва армията и полицията, на която са подчинени пазителите на реда в провинцията. От Те­

396 БИ ТКА С ТРОНА НА П А У Н И ТЕ - ТЕХ ЕР АН 1 9 4 6 - I9S1 -1 9 5 3 Г херан до западния край на турската граница, на север до Кас­ пийско море и на юг до Персийския залив, на изток до пустин­ ните области на границата с Афганистан и Пакистан е безкрай­ но далеч. Толкова далеч, че заповедите и нарежданията от Те­ херан по пътя се губят. Вън, в провинцията, местните предста­ вители на държавната власт действат водени от своите не­ ограничени пълномощия. Последица от всичко това е състояние­ то на перманентна анархия, в която държава и управление се превръщат във фикция, а животът продължава да тече по стари традиции и обичаи. Колко е далеч от западната гранийа до Техеран разбрах още в първото село на персийска земя. То се намира на някол­ костотин метра от истинската гранична застава, голяма, чети­ риъгълна постройка, която турците и персите са вдигнали заед­ но и са поделили помежду си точно на половината. В това село в една полусрутена двуетажна къща се извършва паспортната, митническата и валутната проверка. Възрастен мъж, говорещ малко френски, е натоварен с тази задача. Той я изпълнява с та­ кава всеотдайност и велико търпение, колкото и рядко на някол­ ко седмици веднъж минава кола през тази граница, за да пре­ късне монотонното еднообразие на унилото му съществуване. С безкрайно внимание проверява паспорта и визата, нанася в една гигантска книга имена, данни и цифри, попълва формуля­ ри и обяснения. Опитвам се да задържа разговора с него и пи­ там на колко километра от тук е Техеран. Той свива рамене. Те­ херан бил далеч, много далеч, на хиляда и двеста, на хиляда и петстотин, може би и на две хиляди километра. Кой ли може да каже с точност? Преминавам към политиката, тъй като Персия, Мосадек и англо-иранският конфликт тогава бяха в центъра на световния интерес и понечих да науча какво знаеше и мислеше този служител в най-затънтеното място на страната. „Мосадек, каза той бавно и замислено, Мосадек — това е един стар човек, по-стар отколкото аз самия. Не е ли той нашият нов министър- председател?“ Сетне извади от чекмеджето един вестник от Те­ херан, върху чиято първа страница се четеше дословният текст от една голяма реч на Мосадек. „Последните автомобилни шофьори, които минаха оттук, ми го подариха, каза той, но ве­ че е остарял с няколко седмици.“ К олко време вече служи на та­ зи граница, продължих да го разпитвам, и какво е правил по- рано. Неочаквано в стария отпуснат мъж проблясна живот. По-

СТАРИЯТ МЪЖ С ГРАМОФОННАТА ПЛОЧА 397 рано, преди тридесет години, преди да го изпратят в това за­ бравено от Аллаха място, той бил един от най-прочутите пер­ сийски певци и изнасял концерти в най-големите зали на Техе­ ран. Когато го изгледах може би малко недоверчиво, той даде знак на един от униформените, които стояха в стаята, и ме по­ моли да почакам. Минаха десет, двадесет минути, половин час, ние пушехме и мълчахме и слушахме мухите, които жужаха из стаята. Накрая войникът се върна обратно и довлече огромен престар грамофон с голяма звукова фуния. Старият мъж го сло­ жи върху писалището си, отвори го бавно и с благоговение, по­ стави — като че ли извърш ваш е свещенодействие — една плоча и каза на своя тромав френски: „Това съм аз, това е моят глас преди тридесет години.“ От фунията не излизаше нищо друго освен скърцане и пукот, прекъсвани от време на време от някол­ ко тона, наподобяващи човешки глас. М ъжът стоеше потънал в унес, целият в слух. Когато плочата свърши, той се поклони дъл­ боко, сякаш стоеше отново, както преди трийсетина години в някоя голяма зала в Техеран и приемаше аплодисментите на своите слушатели. Колко далеч беше от тук до столицата разбрах, когато пре­ сякох дивата планинска местност от Азербайджан до Тебрис — голям и неугледен град с широки улици, схлупени къщи и ня­ колко модерни луксозни сгради. По-нататък пътят водеше през безкрайни долини и полегати хълмисти вериги чак до Техеран, чийто отличителен знак — покритият със сняг Демавенд, се виж­ да отдалеч. Цялото пътуване минава през няколко селища, по­ край две-три планински села в Азербайджан и две-три големи кирпичени махали. Почвата е кафява и безплодна и не ражда ни­ щ о освен няколко едв& кретащи храсталака и изсъхнали снопче- та трева. Само около селата, които изглеждат като оазиси, има дървета и ниви. Не по-различна е природата, като се пътува от Техеран на изток преди да се навлезе в широките пясъчни пу­ стини на Източна Персия. Същото е и на юг от насечената с про­ пасти планина Загрос чак до нагорещената до бяло крайбрежна ивица на Персийския залив. Там англичаните са създали в по­ крайнините на пустинята едно от най-големите индустриални съоръжения на света — гигантския петролен град Абадан. Ако се пътува от Техеран на север и се прекоси планината Елбурц, се стига до райските поля на Гилан и М азандеран на бреговете на Каспийско море с тяхната обилна тропическа растителност.

398 БИТКА С ТРОНА НА ПАУНИТЕ - ТЕХЕРАН 1946-1951 -19 5 3 Г Населението на тесните котловини между планини, степи и пустини живее в неописуема бедност, изостаналост и оскъди­ ца. Дори в големите села, с по няколко хиляди души вегетират в построени от кирпич, без прозорци, заобиколени от кирпиче-' ни зидове убежища. Там няма нито училище, нито болница, ни­ то магазини, нито кафенета. Чужденецът, който попада в подоб- но село, дори то да е разположено на някое от големите тран­ зитни шосета, е обектът на необуздано любопитство и удивле­ ние. Докато жените в дива паника изчезват в колибите, скрити зад резето на вратата и напълно забулени хвърлят поглед към пришелеца, той веднага е заобиколен от деца и мъже. Те го след­ ват навсякъде по петите и не се отделят от него до заминаване­ то му. За всяко пътуване из Персия е необходимо специално раз­ решение. Въпреки че висшите чиновници в Техеран уверяват, че Персия била нйй-свободната страна на света, по пътя чужден­ ците постоянно са спирани от полицейски постове, които про­ веряват документи и паспорти и върху изтъркани парчета хар­ тия регистрират имена, данни и цифри, доколкото са в състоя­ ние да разчитат латинските букви и цифри и да ги презаписват в арабски. Само при пътуването от турската граница до Техе­ ран документите ми бяха проверени не по-малко от двадесет и един пъти: при влизане във всяко по-голямо селище, в самото селище, при излизане, на шосейни кръстовища и граници на про­ винциите веднъж от полицията и веднъж от местното военно подразделение. Този гигантски апарат за контрол и надзор е бил създаден вероятно при диктаторския режим на шах Реза преди двадесет и пет години. Сега той продължава да функционира безсмислено при това с големи разноски, безпомощно и безре­ зултатно. Това е фонът, на който се разви персийската драма. Чети­ римата мъже, които играеха главните роли в нея — императо­ рът и фанатикът, ходжата и генералът — са може би също тол­ кова тайнствени и непроницаеми като страната, заради чиято съдба те излязоха на сцената. Познавах вече всички тях — ша- хиншаха Мохамед Реза Пахлеви, мистика, който вярва в добро­ то и не се свени от насилието, министър-председателя доктор М охамед Мосадек, който прокуди англичаните от Персия и се гласеше да свали императора от трона му, религиозния фанатик Аятолах Кашани, който извървя част от пътя заедно с Мосадек,